Български Националистически Форумъ

Хронология на основните събития

На остров Зеландия в Ейби Клинт, са открити неандерталски кремъчни инструменти, датиращи от ок. 120 хиляди години (Еемийско затопляне).
3000 г. пр.н.е. - 1500 пр.н.е. - Новокаменна епоха, развитие на скотовъдството и земеделието.
2800 г. пр.н.е. - 2300 пр.н.е. - Епоха на халколита, култура на единични погребения.
1500 г. пр.н.е. - 400 г. пр.н.е. - Бронзов период, разлагане на родовата система, разцвет на търговията.
400 г. пр.н.е. - 400 г. - разпространение на уседналото земеделие, началото на желязната епоха.
около 450 г. - преселване на англите и ютите в Британия.
около 500 г. - преселване на датчаните в Ютландия, асимилиране на други племена от датчаните.
около 800 г. - разлагане на родовата система, преход към феодални отношения, началото на полутърговия, полуразбойнически експедиции на викингите, първите опити за политическо обединение под ръководството на фамилията Скьолдунг (крал Гудфред в Южна Дания със столица в Хедебю).
826 г. - първата християнска мисия в Дания (Франк Ансгар).
около 850 - завладяване на Североизточна Англия.
около 900 г. - участие в норманското завоевание на Северна Франция.
950 г. - първият крал на Дания, Горм Стария, умира, след като е обединил Централна Ютландия.
950-985 г. - крал на Дания Харалд I, включва в кралството цяла Ютландия, островите от Датския архипелаг и Сконе (южна Скандинавия).
960 г. - кръщението на Харалд, официалната дата на приемане на християнството в Дания.
1018-1035 - Крал Кнут Велики обединява за кратко Дания, Англия и Норвегия под короната си.
1086 г. - голямо въстание, крал Канут IV Свети е убит.
1086-1095 - Крал Олаф I.
1157-1182 - крал Валдемар I Велики. Началото на нов просперитет на Дания и укрепване на нейната военно-политическа мощ. Началото на нов етап от военната експанзия.
1180-1181 г. - антифеодално въстание в Сконе.
1182-1202 - крал Канут VI.
1202-1241 - Крал Валдемар II.
1219 - завладяване на Северна Естония.
1227 г. - поражение в битката при Борнховед, довело до загуба на по-рано завладени територии по германското и славянското крайбрежие на Балтийско море (с изключение на остров Рюген).
1259–1286 - Крал Ерик V
1282 - укрепналото феодално благородство принуждава крал Ерик V да подпише харта, ограничаваща правомощията му. Началото на гражданска война между феодалната олигархия и германските наемници на краля.
1320 - поражение на кралските войски във войната, премахване на кралската власт.
1340-1375 - крал Валдемар IV Атердаг, възстановяване и укрепване на монархията.
1346 г. - загуба на Северна Естония.
1367-1370 - Датско-Ханзейска война, поражение на Дания.
1370 г. - Мир в Щралзунд. Ханзата получава правото да се намесва в избора на датски крале.
1397-1523 г. - Калмарска уния - лична уния на Дания, Норвегия и Швеция под върховната власт на датските крале;
1448-1481 - управление на крал Кристиан I.
1460 г. – Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, което означава, че тези територии стават част от Дания.
1523 г. - разпадане на Калмарския съюз. Дания запазва Норвегия, Исландия и Гренландия.
1643-1645 - Датско-шведска война. Резултат: огромни териториални отстъпки в полза на Швеция.
1699 г. - във Воронеж е подписано споразумение за съюз между Русия и Дания
1814 г. – Край на англо-датската война (1807-1814 г.). Подписването на Килските мирни договори, според които Дания отстъпва Норвегия на Швеция, но запазва Исландия и Гренландия.
1848 – край на абсолютизма
1849 – първата датска конституция
1864 – поражение в Датско-немската война, което води до загубата на Шлезвиг и Холщайн
1914 – 1918 – Неутралитет по време на Първата световна война
1915 – права на жените
1920 – в Шлезвиг успешно се провежда референдум за връщането му в територията на Дания
1940 – 1945 – нацистка окупация
1945 – основаване и членство в ООН
1949 – членство в НАТО
1973 – членство в ЕС
2002 – Копенхаген е избран за столица на културата за 17-и пореден път
2009 – датски войски разбиват талибаните в Афганистан и проправят път за инспектори на ООН
2012 – отбелязва се 40-ата годишнина на Нейно Величество Маргрете II като кралица на Дания, Гренландия и Фарьорските острови


Сред държавите от скандинавския север Дания заема особено място в хода на своето историческо развитие, което рязко я отличава от Норвегия и Швеция. По-близо от тези страни, тя се намира до континента, връзката ѝ с населението на южното крайбрежие на Балтийско море е по-тясна. Развитието на властта на висшите класи, достигнало до крайни размери за сметка и в пълен ущърб на останалата част от населението; концентрацията, малко по малко, на тази власт само в ръцете на светската земевладелска класа; създаването след това на абсолютна кралска власт, която постепенно изтощава страната и я свежда до ролята на второстепенна сила - това са отличителните черти на историческото развитие на Дания почти до 1848 г., когато Дания влиза, главно под натиска на външни условия, по пътя на конституционното развитие.

Оттук се разграничават периодите, в които попада нейната история:

1. преди 1319 г. - периодът на развитие на мощни земевладелски класи - духовенството и благородството;

2. 1320-1660 г. - период на триумф, първо на двете земевладелски класи, а след това на една благородническа класа;

3. 1660-1847 - периодът на абсолютизма (enevaeldet),

4. 1848-1905 г. - конституционен период.



Хора са оставили следи от съществуването си в Дания от около 130 000 г. пр.н.е., но учените смятат, че това население е непостоянно. Вероятно през последния ледников период датските земи не са били обитавани, освен през последните му етапи. С оттеглянето на ледовете тук се установяват големи стада елени, които водят след себе си групи ловци. По това време географията на региона е доста различна – поради по-ниското ниво на океаните полуостров Ютланд е свързан с Британските острови и със Скандинавия. Покрива се с гъста гора, пълна с диви животни. Днешните учени наричат този период „горска епоха“. Чак около 6000 г. пр.н.е. страната придобива днешния вид.

Догерленд


Doggerland е името, дадено от археолога Briony Coles на бившата земна маса, която е заемала южната част на Северно море и е свързвала Великобритания с континентална Европа по време на последното заледяване. През епохата на мезолита Догерланд е бил обитаван от хора и е имал богата фауна и растителност.

Археологическият потенциал на пясъчния бряг, известен като Dogger Bank, е открит през 1931 г., когато риболовен траулер улавя праисторически харпун, направен от еленов рог. По-късно други кораби вадят от същите места останките от мамут и лъв, както и редица по-малки сухоземни животни и малък брой праисторически инструменти и оръжия.

Преди началото на първото заледяване на съвременната плейстоцен-холоценска ледникова епоха, река Рейн тече на север по дъното на бъдещото Северно море. Смята се, че кайнозойските кални отлагания в Източна Англия представляват древното течение на Рейн. Уилд (Югоизточна Англия) е бил два пъти по-дълъг от сегашния и се простирал през модерния пролив Pas de Calais; съвременният район на Булон представлява останките от източния му край.

С напредването на заледяването скандинавските и шотландските ледници се срещнали и образували гигантска ледена стена, зад която се образува голямо проледниково езеро, в което се вливали реки и вода от топящия се лед на повечето от северноевропейските и балтийските басейни. Постепенно водата от езерото тече през Уилд в Ламанша и образува голяма депресия, която в резултат на ерозия постепенно се увеличава и на нейно място се образува прилива Pas de Calais.

По време на Девенското заледяване преди около 10 хиляди години, когато Северно море и почти всички Британски острови са били покрити със слой лед, морското равнище е било с около 120 метра по-ниско от днешното. Голяма част от Ламанша и Северно море по това време са били покрити от тундра, която през 12 000 г. пр.н.е. се разширява до северния край на Шотландия.


Доказателствата, включително контурите на съвременното морско дъно, показват, че по време на последното заледяване разделението на Северно море и Ламанша е минавало от Източна Англия на югоизток до Хук ван Холанд, а не през Па дьо Кале, и че реките Темза, Маас, Шелд и Рейн, обединени, са текли по Ламанша под формата на широка река, която в крайна сметка се влива в Атлантическия океан. Около 8000 г. пр.н.е. северното крайбрежие на сушата, Doggerland, е брегова линия от лагуни, блата, приливни брегове и плажове. Може би през епохата на мезолита тази област е била най-богатата в Европа по отношение на лов, птици и риболов.


През ІV хил. пр.н.е. раздвижването на народите води дотам, че на Ютланд се настаняват германски племена. Те познават земеделието и оставят следи от села и градове. Погребват мъртъвците в масови гробове (некрополи), от които са открити стотици. Поддържат търговски връзки с Римската империя,чиито граници през І в. сл. н. е. се доближават до техните земи. Точно римски автори (Тацит, Тит Ливий) дават първите сведения за германските народи, към които принадлежат и датчаните. Преобладаващото мнение на историците е, че кимврите и тевтоните, които нахлуват в Рим с огромна енергия в края на ІІ в. пр.н.е., са тръгнали именно от Ютланд.

По времето на Тацит названието дани или датчани все още не съществува. То се появява във формата Daner по време на Великото преселение на народите. Първият автор, който ги споменава по този начин, е Йорданес. Според него те се преселили в днешните си земи от Швеция. Имали добре развито земеделие (пшеница, ръж, просо), плавали по околните морета, поддържали контакти с другите варварски народи на север от Рим. Знае се също, че през тях минава търговията с дървен материал и кожи, докарвани от днешните руски земи към западните провинции на империята.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Дания

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дания

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Дании

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доггерленд

Епоха на Викингите

Викинги е названието на различни народности от района на Скандинавия, най-вече датчаните и норвежците. Често не е възможно да се определи точната етническа принадлежност на викингските предводители. Името викинги се свързва с незапомнени нашествия по море и суша към християнските страни. Те се дължат както на стремежа към грабежи на по-богатите общества, така и на бързото нарастване на населението. Ето защо нашествията обикновено водят до заселване на завладени и открити земи. Първото известно нападение е осъществено през 793 г. над манастира Линдисфарн в Шотландия. В следващите десетилетия като вълна викингите опустошават и други части от Британските острови, бреговете на Франкската империя, нахлуват по течението на големите реки – Елба, Везер, Рейн, Маас, Шелда, Сена и Лоара. През 844 г. корабите им достигат до Астурия и Португалия. През 845 г. викингският вожд Рагнар ръководи нападение над Париж. Следват удари към Балеарските острови и Тоскана. През 911 г. друг датски викинг – Роло – основава Херцогство Нормандия в северна Франция. Европейците наричат тези езически северни пришълци нормани, тоест „северни хора“.

Със своите кораби дракари викингите извършват далечни плавания, достигайки първо Исландия, после Гренландия, а накрая – бреговете на Северна Америка в района на полуостров Лабрадор, Нюфаундленд и днешна Нова Англия. Тези открития се дължат на Ерик Рижия и сина му Лейф Ериксон. Те не са датчани, а норвежци, а откритията им са по-скоро случайни и биват забравени с времето.

Най-сериозни усилия датските викинги насочват към Англия. Нейното завоюване започва след 860 г. и е неотразимо. В рамките на няколко години падат всички англо-саксонски кралства освен Уесекс. Датчаните са принудени да се примирят с неговото съществуване, но в североизточната част на острова (Данелоу) се образуват поселения от викинги, които установяват свои обичаи и закони. Тяхното влияние се усеща и до днес. През Х в. кралете на Уесекс успяват да изтласкат нашествениците от повечето им завоевания, но през следващото столетие датчаните отново минават в настъпление. Стига се до пълното завоюване на Англия по времето на крал Кнут Велики (1014 – 1035) и обвързването ѝ в обща империя с Дания и Норвегия. Датската власт над Англия продължава до 1042 и е подновена след 1066 г. с нахлуването на Уилям Завоевателя. Макар да идва от Норманското херцогство, той също е с датски корени.

Възникване на кралство Дания


Крале на датчаните са известни още от последните години на Карл Велики (768 – 814). Тогава се говори за Готфред, по-късно (826) за Харалд и за Харек. Тези полулегендарни личности са по-скоро вождове, отколкото крале. Повече сведения има за такъв вожд от Х в. – Горм Стария с вероятни години на управление 936 – 958. По това време столица на Дания е град Йелинг на полуостров Ютланд, където Горм оставя няколко камъка с надписи. Именно в тях е запазено първото използване на името Danmark. Традиционно обаче се приема, че началото на Дания е поставено с покръстването на сина на Горм – Харалд І Синезъби през 965 г. Неговото решение не означава веднага, че и другите викингски вождове приемат Светото учение. Один и Тор продължават да се почитат с предимство. Но началото на покръстването е поставено и наследниците на Харалд – синът му Свен I и внукът му Кнут Велики са вече християнски владетели. На същите камъни в Йелинг, Харалд нарежда да се изсече първото в Скандинавия изображение на Иисус Христос.

От Кнут Велики може да се говори за силна кралска власт в Дания. Неговият племенник Свен II приема архиепископът на Хамбург да отговаря за страната му, а в началото на ХІІ в. се появява и собствен датски архиепископ със седалище в Роскиле, който ръководи християнските дела в Норвегия и Швеция. Дванадесети век е белязан също с тежка междуособна война и с възстановяването на страната при управлението на Валдемар I Велики (1154 – 1182). С помощта на архиепископ Абсалон този крал превръща Дания в първостепенна сила в Балтийско море. Поставя се началото на конфликтите с Ханзата (съюзът на северногерманските градове), с тевтонците за контрол над Прибалтика, както и на по-късната столица Копенхаген.

Подобно на Швеция и Норвегия, Дания дължи появата си на така наречените готски племена, които очевидно са заселили в много далечни времена Скания, Зеландия, Фиония със съседните острови, а по-късно част от Ютландия и Шлезвиг. Само част от Ютландия първоначално не е била заета от тях, тъй като тук е живяло германското племе на англите. Депортирането на последните в Англия отваря възможността за готското племе юти да засели тази част на страната, а река Айдер много рано става крайната южна граница на скандинавското датско племе. Зад него започват чисто немски, предимно саксонски селища, които по-късно се превръщат в Дитмарска марка, Холщайн и др. Тук, на юг от устието и течението на Айдер, както гласи легендата, е построена Даневирке - стена, която трябвало да защитава Дания от нашествието на съседни племена.

Племето, населявало Дания, което рано си създава репутация на пирати и викинги и извършва, особено през 8-ми и 9-ти век, редица набези както в съседни, така и в по-отдалечени райони на западноевропейското крайбрежие, само малко по малко става уседнало и земеделско.

Доколкото може да се съди въз основа на легенди и саги, до 10 век датчаните представляват група от почти независими едно от друго племена, чийто живот се регулира от принципите на племенния живот. Цяла Дания представлява редица малки „кралства“ (Smaa kongar). Съюзът на няколко племена формира област (Sysjel), разделена на стотици (Herred). Всички членове на клана били свободни хора и носели името бондер, което едва по-късно преминава към някои селяни. Всички те притежавали парцели земя, използвали племенна, общинска земя, участвали в събрания (тинги), на които се провеждали съдебни процеси, избирали лидери, решавали се въпроси на войната и мира и т.н. Техните задължения билиа да вземат оръжие при призив на краля и го издържат като гост по време на обиколките му из кралството. Като свободни хора те се противопоставяли само на робите; онези, които са служили при краля като ярли, тоест водачи, херцози, владетели или членове на хирда, тоест воини, не са получили никакви изключителни права.

Само на краля много рано са предоставени някои права, които му дават възможност да разшири сферата си на влияние. Той налагал наказания за престъпления; управлявал приходите от храмовете; Освен това му били определени специални земи като домени, управлявани от специални лица (брайт, настойник) по негов избор. Непълноправното население, което не е било част от един или друг клан, е носело общото име трейли; това са били или роби, или освободени, които са били собственост на членовете на племето и са били придобити или чрез война и плен, или чрез покупка, дългови задължения, престъпления (по-рядко), доброволни сделки и т.н. Тази класа, първоначално многобройна, постепенно изчезва до XIV век.

До средата на 10 век отделни племенни групи се сливат в една териториална държава. Легендата приписва това на Горм Стария, който успял да подчини дребните принцове под властта си, макар и по чисто формален начин. Законите и управлението във всяка група останали същите; кралят се избирал по стария начин, от тинга, но бил длъжен да присъства на всички местни тингове и да бъде признат от тях.

През 11 или 12 век се сформира общо събрание на свободните хора (датският двор Данехоф), което се събира или в Зеландия, в Изьор, или в Ютландия, във Виборг, където се провежда изборът на крал (започвайки съд Свен II Естридсен, 1047г.), което след това било потвърдено по време на пътуването му на местните събрания - ландстинги.

Разпространение на християнството

Една от основните причини за тази промяна е разпространението на християнството след упорита и кървава борба от повече от век и половина. Опитите за разпространение на християнството в Дания започват при Карл Велики, но проповядването на апостола на Скандинавия Ансгарий (9 век) не успява да осигури триумфа на християнството. Едва завладяването на Англия, първо от Свен, а след това от Кнут II Велики (1018-1035), дава възможност на християнството да укрепне. Благодарение на покровителството на Кнут английските проповедници идват в Дания и стават нейните първи епископи.

При Свен Естридсен и особено при Свети Кнут (11 век) победата на християнството е почти пълна. Отначало датската църква зависи от архиепископа на Бремен-Хамбург; но през 1104 г. епископът на Лунд е назначен за архиепископ и папският легат провъзгласява независимостта на датската църква.

Съюзът между църквата и кралете още при Свети Кнут довежда до факта, че духовенството се изолира в богата и мощна класа, която има много земя (през 10 век - около ⅓ от територията на Дания) и е пощадена от общия съд във всичките му религиозни дела, а при крал Нилс (началото на 12 век) - и във всички останали. Нито един духовник не би могъл да бъде по-привикан в съда на тинга. През 12 век много категории дела са възложени на отдела на духовния съд; събираните по тези дела глоби се превръщали в доходи на духовенството. Опитът на Свети Кнут да установи десятък в полза на църквата довежда до въстание и убийството на краля, но все пак завършва с успех.

До 1162 г. архиепископите Ескил и Абсалон успяват да накарат народното събрание да одобри специални закони за църквата (Киркерет). На архиепископа и епископите е разрешено да поддържат армия, да строят укрепени замъци и да секат свои собствени монети. Духовенството става опора на кралете, принуждавайки ги от своя страна да служат на интересите на църквата и да потискат опозицията, която тя среща.

Постоянните войни със съседни народи, главно с вендите, агресивната политика на редица датски крале, насочена към Норвегия, Померания, Мекленбург и Англия, кампании в Естония и др., накрая вътрешни граждански борби, които значително се засилиха при династията Естридсен, постепенно създава редица значителни промени в датската племенна система. Кнут Велики, който се нуждаел от правилно организирана военна сила, превърнал кралската дружина в постоянна армия от 3 до 6 хиляди души. Дадено му било правото на независимо събрание и независим съд, както и специално законодателство, което го отделя от племето. Вярно, всеки свободен можел да се присъедини към тази армия, но всъщност достъпът бил възможен само за тези, които имали средства или които получавали тези средства от краля. Последният, благодарение на развития обичай да се считат празните и общи земи за собственост на короната (особено от времето на св. Кнут), можел лесно да даде земи като награда за служба.

При Валдемар I и неговите наследници (Канут VI, Валдемар II Победоносец) разпределението на владенията придобива големи размери, което е значително улеснено от примера на Германия. Към края на 12-ти и началото на 13-ти век се появява специална група от така наречените „кралски хора“, васали или военни, Haermaend (оттук и думата Herremand, господар). Всички те били освободени от мита в натура за изграждането на крепости, пощи и пътища и от военни данъци и получили, заедно с други привилегии, правото да купуват и заемат толкова земя, „колкото са в състояние“ - право, което бележи началото на създаването на едра поземлена собственост.

Останалата част от населението, все още до голяма степен считано за свободно, продължило да носи военна служба; но естеството на задължението се променило. Първоначално основата за неговото управление било разпределянето на общинска земя (бол), на която всеки свободен човек имал право. В края на 12-ти и началото на 13-ти век бол започва да се нарича района, който е засят с определено, доста значително количество зърно. В резултат на това, с нарастващото раздробяване на поземлената собственост на свободните селяни, селянинът трябвало да плаща за въоръжението на един воин или ¼, или ⅓ или повече от данъка, произтичащ от един бол. Това превръща много селяни изключително в данъкоплатци, засилвайки, от друга страна, значението на командирите, които още през 12-13 век започват да предават ранга си на своите деца. Това били стирисманди - капитани на кораби, които получавали от краля определено количество зърно под формата на плащане за управлението на областта и кораба от тази област. Зависещи от краля и все още в мнозинството си ненаследствени феодали, те далеч не били в състояние да се конкурират с духовенството и се нуждаели от кралската подкрепа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Дания

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Дании

Начало на датското могъщество

Възходът на Дания продължава при Валдемар II (1202 – 1241). Той не само довършва завладяването на Естония, но поставя под контрол Мекленбург и Померания, области по германското крайбрежие на Балтийско море. Завоеванията в Прибалтика стават под прикритието на кръстоносната идея, тъй като в тези земи все още за езически. Ключовата битка е при Линданисе (1219) – Валдемар и тевтонските му съюзници побеждават местните племена и започват да ги покръстват. След това обаче страната губи много от силата си. След няколко поражения, най-важното от които е при Борнхьовед (1227) северогерманските държавици с подкрепата на Ханзата отблъскват датските претенции в региона на Холщайн и Мекленбург. Валдемар е известен също с това, че по негово време се въвежда съвременното датско знаме (Данебруг) и със създаването на нов кодекс, който уеднаквява системите в отделните части на кралството. Той се използва чак до ХVІІ в.


В началото на ХІV в. Дания е страна на сериозно напрежение. Местните феодали отказват да се подчиняват на короната, църквата също е в конфликт с нея. Между 1332 и 1340 г. държавата няма крал и изгубва единството си. Все пак накрая законният наследник Валдемар IV Атердаг възвръща властта си. След продължителни и упорити борби той възстановява силата ѝ.

Калмарската уния (1397 – 1523)


В края на ХІV в. в Скандинавия вече здраво са утвърдени трите кралства произхождащи от старите викинги – Дания, Швеция и Норвегия. Дъщерята на Валдемар ІV Маргарета І, която е омъжена за норвежкия крал, има планове да обедини двете монархии, заедно с третата. Тя се оказва способна и енергична жена и бързо съумява да постигне целта си. Шведите се съпротивляват и гледат надменно на амбициите ѝ, но след битката при Фалчопинг (1389) армията им е разбита а кралят – пленен. Една от причините за лесния успех е страхът на много шведи от засиващия се германски експанзионизъм (шведски крал дотогава е Албрехт от Мекленбург). Ето защо съюзът на трите монархии в началото е желан от всички. През 1397 г. Маргрета посочва за общ крал своя племенник Ерик Померански и на 17 юни 1397 г. с договора от Калмар съюзът влиза в сила. Под неговата обща власт попадат също Исландия, Гренландия и Фарьорските острови, а Маргарета крои план за династичен съюз и с Англия и възстановяването на „голямата северна империя“ от времето на Кнут.

В Калмарската уния Дания е действителният господар. Именно в нейната столица Копенхаген се събират представителите на трите съвета. Маргарета остава фактически владетел на унията до смъртта си през 1412 г. Нейната прозорливост и дипломатически умения поддържат държавите заедно, но при самостоятелното управление на Ерик ситуацията се променя. Тежката му война с Холщайн, която завършват с неуспех, води до повишаване на данъците, до голямо въстание в Швеция против унията (на Енгелбрект Енгелбректсон) и до срив в подкрепата за съюза. През 1448 г. шведите избират отделен крал (Карл VIII), който съперничи на датския крал Кристиан I (1448 – 1481). Разгарят се войни между Дания и Швеция, като унията ту се възстановява, ту се прекратява. Това продължава и при властването на Ханс (1481 – 1513) и Кристиан II (1513 – 1523). През 1520 г. неговите войски завладяват Стокхолм и избиват няколко десетки видни граждани. Тази „Стокхолмска кървава баня“ води до скъсване на всякакви приятелски връзки между двата народа. В крайна сметка през 1523 г. в Швеция се възцарява Густав I Васа, което представлява край на Калмалската уния.

През цялото време отношенията на Дания с Норвегия са много по-хармонични. Ето защо съюзът между двете се запазва много след края на тройната уния. Те остават под общата власт на датските крале до 1814 г. – добър пример за династична федеративна държава.

Реформацията в Дания

1523 г. е важна не само с края на унията, но и със свалянето на Кристиан ІІ от неговия чичо Фредерик I. С това започва десетилетие на господство на феодалите, граждански войни, селски бунтове и други размирици. През 1534 г. синът на Фредерик – Кристиан III е признат за крал, но още година воюва с противниците си преди да се утвърди като едноличен господар. Никой друг датски крал не е пролял толкова кръв, за да стигне до престола, но и никой не е разполагал с толкова силна власт. Ето защо Кристиан смело въвежда своята лутеранска вяра, отнема имотите на църквата, за да изплати заплати на наемните си войски.


Реформацията (появата на протестантството) започва в Германия около 1517 г. с дейността на Мартин Лутер. Този духовник-реформатор създава умереното протестантско учение лутеранство и оказва голямо влияние върху всички скандинавски общества. Ако за датския крал водещ мотив е желанието да контролира църквата и да се възползва от богатствата ѝ, то за обикновените датчани по-важно е да имат Библията преведена на родния им език. Първият превод се появява в Копенхаген през 1524 г. и става истински бестселър. На следващата година монахът Ханс Таусен лично се среща с Лутер и започва да проповядва неговите идеи. Това му коства затвор, но Фредерик І го прави личен изповедник и така го спасява от по-нататъшно преследване. Впоследствие думите на Таусен привличат все повече граждани към лутеранството, особено в столицата.

При Кристиан ІІІ започват действия против католическата църква. Затворени са францисканските манастири, а монасите са прогонени. Подтиквани от католическите свещеници селяните се вдигат на бунт, който продължава до 1536 г. Кралят налага волята си и не дава на поданиците си никакъв избор. На 30 октомври той издава декрет, с който обявява лутеранството за религия на всички датчани. След това изпраща кораби с проповедници в Норвегия и Исландия да въведат новата вяра.

Поражения от Швеция

Конфликтът между Дания и Швеция за контрол над балтийската търговия преминава през няколко тежки войни и води до свиването на датското влияние. През 1523 г. Дания все още е водеща страна в региона, а век и половина по-късно, въпреки все още значителната си територия, е малка военна и политическа сила. Първата война между двете монархии след края на Калмарската уния избухва през 1563 г. Известна е с името Северна седемгодишна война. Дания се стреми да възстанови властта си над цяла Скандинавия, а Швеция – да изолира датчаните от Балтийско море. Войната е равностойна и завършва без териториални промени. По подобен начин се развива и Калмарската война (1611 – 1613) – последният път, в който Дания има известно надмощие над Швеция.

Равновесието се променя по време на Тридесетгодишната война, където двете държави се оказват в един и същи лагер. Датското участие, инициирано от Кристиан IV (1588 – 1648) през 1625 г., завършва катастрофално след битката при Лутер. За разлика от това шведите печелят забележителни победи и успяват да си извоюват име на непобедими воини. Докато войната все още продължава, Дания се обръща против съседите си и напада техните владения. В същото време тя повишава таксите за преминаване на Датските протоци. Шведският генерал Ленарт Торстенсон тръгва от Германия на север, окупира Ютланд, а по море се развихря ожесточена война. Първоначалните морски успехи на Дания са неутрализирани от намесата на нидерландците. Само нуждата да се продължат действията в Германия спасява Дания от пълен разгром. Шведско-датската война (1643 – 1645) завършва с договора от Брьомсебро. Дания губи провинция Емтланд (в Норвегия) и остров Йозел (сега Сааремаа).


Истинската катастрофа за Дания настъпва по време на Малката северна война (1655 – 1660). Изненадващият марш на шведите по леда сковал протоците хваща крал Фредерик III неподготвен за отбрана. Набързо е подписан мирът в Роскиле („Паническият мир“), смятан за най-тежкия в датската история. Гордата монархия губи всичките си владения в южната част на Швеция, включително богатата обаст Сконе (Скания). Временно са отнети част от Норвегия (около Тронхайм) и остров Борнхолм. Болезнената загуба на Скания (там населението е с ясно датско съзнание) кара новия крал Кристиан V да внимателно да подготви контраудар. Шансът идва през 1676 г. Тогава Швеция търпи поражение от Бранденбург и за момент изглежда уязвима. Датските войски нахлуват в Скания и там именно се съсредоточават основните военни действия. Сконската война вижда героизъм и от двете страни, особено в битката при Лунд (декември 1676) – най-кървавата в датската история. Все пак бойният дух на шведите надделява и те успяват да запазят владенията си (не без подкрепата на френския крал Луи XIV).

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Дания

Вътрешно и стопанско развитие (ХVІІ – ХVІІІ век)

Основната последица от поражението през 1658 г. е установяването на кралски абсолютизъм. Фредерик ІІІ убеждава аристокрацията да му отстъпи част от властта си в името на това да се съхрани държавата. В началото на 1661 г. в официално писмо до институциите той обявява, че поема „за себе си и за потомците си пълен суверенитет, абсолютно управление и всички кралски прерогативи“. Всички приемат без възражения новия модел, който се запазва до средата на ХІХ в.

По времето на Кристиан ІV (през 1620 г.) е основана датска колония в Индия – Транкебар, както и няколко малки поста в близост до нея. Създадена е Датска източноиндийска компания. Надеждите на краля така да се осигурят по-големи доходи обаче не се осъществяват. Същият владетел полага усилия да развие промишлено производство, особено за нуждите на армията. В това отношение също не се постига сериозен успех. Дания остава предимно аграрна страна, чиито главни доходи идват от таксите вземани за преминаване на кораби през протоците. Земята е притежание на няколко стотин богати собственици, но традиционно селяните са свободни. След 1733 г. се прави опит да се въведе крепостничество като източник на евтин труд, но то не се развива и е отменено официално след половин век.

През втората половина на ХVІІІ в. в Дания навлизат просвещенските идеи, особено теориите за персоналната свобода. По времето на Кристиан VII (1766–1808) властта в държавата попада в ръцете на германския лекар Йохан Фридрих Щрунзе. Вдъхновен от Просвещението, той опитва да извърши радикални реформи (свобода на пресата и религията), но постига единствено своя арест (1772) и съд. Нови реформатори продължават делото му в самия край на века. Те въвеждат свободната търговия и задължителното начално образование.

Великата северна война

Междувременно в началото на ХVІІІ в. Дания има шанс да си върне изгубените по-рано земи. Тя се включва с Полша и Русия в т.нар. Северен съюз (1699), насочен срещу Швеция. Военните действия започват през пролетта на 1700 г. Датчаните нападат шведското владение Холщайн-Готорп, а поляците и руснаците – Ливония. Тогава 18-годишният шведски крал Карл XII организира дръзка контраатака, насочена първо против Дания. С помощта на английския флот той стоварва войските си край Копенхаген и поставя Дания в безизходица. Мирният договор в Травендал (18 август 1700) е милостив към датчаните, защото Карл бърза да се прехвърли против Русия. Не са им отнети земи, но трябва да платят голям откуп. От щастливото разминаване с катастрофата остава само унижението.

След поражението на шведите при Полтава Дания се включва отново във военните действия. През 1709 г. войските ѝ навлизат в южна Швеция, но действат мудно и неуверено и не успяват да се разгърнат. На следващата година те търпят поражение при Хелзинборг и се спасяват на островите си. Това е последното стъпване на датска армия оттатък протока Зунд. В резултат Дания не успява да спечели нищо от поражението на Швеция във войната.


Наполеоновите войни. Загубата на Норвегия

Столетието след битката при Хелзинборг е време на мир за Дания. Приела най-после загубата на Скания, тя преминава към политика на неутралитет. Неучастието ѝ в големите европейски конфликти (Седемгодишната война, Войната за независимост на Америка) ѝ носи недвусмислени ползи. Селскостопанската ѝ продукция се продава по целия континент, особено живия добитък. Тласък получава и промишлеността, за първи път се развива оръжейно производство. Дания създава голям и много успешен търговски флот, който отстъпва по брой само на английския. Същевременно отношенията с Швеция за първи път от много време се нормализират. Този период се свързва с името на първия министър Йохан Хартвиг фон Бернщоф – германец от Мекленбург.


В епохата на Наполеоновите войни обаче за Дания е все по-трудно да остане неутрална. През 1800 г. тя влиза в съюза на неутралните държави (с Русия, Прусия и Швеция), който има за цел да ограничи британското господство по море. Лондон изпраща корабите си и през април 1801 г. се разразява тежка битка край Копенхаген. Макар че отстъпват, датчаните показват дух и завидни умения. През 1807 г. Наполеон I обявява Континентална блокада. Англичаните поставят пред Дания ултиматум да влезе в съюз с тях и когато малката страна проявява колебание, корабите им отново нападат столицата. Копенхаген е наполовина разрушен от тяхната артилерия.


„Това е най-жестокият удар, понесен от Дания след шведските опустошения преди сто и петдесет години“, твърдят историците. Така че е ясно защо Фредерик VI (1808 – 1839) става френски съюзник. Резултатът е, че когато през 1814 г. Франция капитулира и Наполеон е свален, победителите решават да отнемат Норвегия и да я предадат на Швеция като компенсация за това, че през 1809 г. Русия ѝ отнема Финландия. Опитът на Норвегия да обяви независимост е игнориран. Вековните връзки между двете северни монархии са скъсани завинаги.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Дания

Дания през 1815 – 1864 г.

След като остава малка държава, в Дания се развива класическо буржоазно общество. За втори път настъпва време на прогрес и вътрешен мир. Не е случайно, че в страната не се случват революции, както в останалата част от Европа. През 1849 г., под влияние на „пролетта на народите“ крал Фредрик VII се отказва от абсолютната власт и се съгласява да допусне гражданите до участие в управлението. Приета е първата датска конституция,[29] която признава всеобщо право на глас за мъжете, свобода на пресата и създаване на двукамарен парламент. Неговата долна камара се съставя след избори, а в горната заседават богатите земевладелци, които получават местата си по право. Така страната се превръща в конституционна монархия.

В тази епоха Дания се оказва обвързана с тежкия въпрос за Шлезвиг-Холщайн. Тези две херцогства в южната ѝ част са в лична уния с нея, олицетворявана само от владетеля. Южното, Холщайн, е населено изцяло с германци, докато в северното, Шлезвиг, преобладават датчаните, но има германско малцинство. През 1815 г. датският крал е принуден да се съгласи да им даде автономия, което той не прави поради силната съпротива на датското общество. През 1830 г. Прусия и Австрия настояват за изпълнение на обещанието, а през 1848 г. се отприщва вълна от германски национализъм, който обвинява Дания в потъпкване на човешките права. Прусия поема защитата на онеправданите германци, но започналите военни действия са прекратени по настояване на Русия. С ловкост датчаните успяват да съхранят единството на своята държава.


През 1863 г. парламентът приема нова конституция. Тя е обща за Дания и херцогствата и представлява опит да се избегне въпросът за тяхното отделяне. Тъкмо в този критичен момент умира последният крал от старата династия Олденбург и на власт идва Кристиан IX Глюксбург – германец, който вижда проблема от друг ъгъл. Той се съгласява да се раздели с Холщайн с надеждата да спаси Шлезвиг. Швеция му обещата военна помощ при евентуално германско нападение, но тя не идва, когато в началото на 1864 г. австро-пруски войски окупират херцогството. Няма я и когато те нахлуват в Шлезвиг. Накрая армията на съюзниците завзема дори южните части на Ютланд, населени изцяло с датчани. Шокираната Дания е принудена да признае загубата на толкова много територии. Една миниатюрна част от Шлезвиг остава за нея. В отнетите земи започва асимилация на датското население.

Германо-датска война


Германо-датската война е военен конфликт за притежанието на Шлезвиг-Холщайн и най-вече на херцогство Шлезвиг. Води се между Германския съюз и Kралство Дания от 1 февруари до 30 октомври 1864 г.

След първата война за Шлезвиг и Холщайн, Дания запазва суверенитета върху Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург, но се задължава да запази херцогствата като частично независими в границите на държавата. Според Лондонския протокол от 1852 г., Дания не може да присъедини Шлезвиг конституционно, както Холщайн и Лауенбург.

В противоречие с договора, Датската ноемврийска конституция от 1863 г. включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 г. за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз без противоречия (Холщайн и Лауенбург са членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 г., за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.

Датският крал Кристиан IX вижда последна възможност в една нова конституция, която може да спаси държавата от общ провал. Конституцията трябвало, в противоречие с лондонския протокол, да важи първоначално само за Дания и Шлезвиг. Вследствие на това Германският съюз обявява нетърпимостта си срещу Холщайн. Пруският министър-председател Ото фон Бисмарк съумява да убеди германския Бундестаг и да издейства подкрепата на Австрийската империя в делата си.

Бисмарк отбягва намесата на чуждестранните сили, докато заради силните протести на националистите първоначално стриктно настоява за спазването на Лондонския протокол и отхвърля всички следващи ходове.

На 16 януари 1864 г. Австрия и Прусия поставят 48-часов ултиматум на Дания за анулиране на Ноемврийската конституция и освобождаване на Шлезвиг от датска страна.

На 1 февруари австрийски и пруски войски, под ръководството на генерал-фелдмаршал Фридрих фон Врангел, прекосяват река Айдер. Според плана на съюзниците, австрийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство.


На 6 февруари пруската армия най-после прекосява Шлай близо до малкия град Арнис. Датчаните били в очакване на директно нападение, но още нямали по-ясно изградена представа. Виелици и сняг възпрепятстват двете армии. Датският главнокомандващ генерал-лейтенант Кристиан Юлиус Де Меза евакуира хората от изгубените територии и успява да се изплъзне от пруското обкръжение и се премества край град Фленсбург. Загубите в началото на войната за Дания са придружени със значителна паника. Де Меза е подложен на голям натиск и отстъпва върховното командване. Все пак по време на отстъплението главните датски войски са запазени от унищожение. Австрийците, под командването на Лудвиг фон Габленц, се насочват на север от Фленсбург, докато прусите бавно се придвижват от изток през полуостров Зундевит. Датската армия се настанява в град Дюпел, пред портите на регион Зьонерборг.


Под водачеството на 80-годишния фелдмаршал Врангел обединените пруси и австрийци постигат значителни военни успехи. След като напълно са превзели Шлезвиг прусите започват настъпление и към Ютланд. Близо до Дюпел, в северната част на Зьонерборг, на 18 април 1864 г. те удържат важна победа и така завършва първият етап на войната. Тогава се проявяват предимствата на новата пруска военна организация и на пушките с ударник.

Англия подтиква двете страни към подписване на Лондонската конференция на 25 април 1864, която донася временно примирие. Дания няма повече сили да продължи войната. На 1 август във Виена е подписано примирие, а на 30 октомври – окончателният мир. Според него херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауленбург преминават от Дания към властта на Австрия и Прусия.

Първоначално Германският съюз и Австрия по право поемат управлението на завзетите области. Според договора от Гащайн от 14 август 1865 г., Прусия получава Херцогство Саксония-Лауенбург и Херцогство Шлезвиг, а Холщайн остава за Австрия. Но през 1866 Прусия завзема Холщайн. Това на практика е и причината за Германската война през същата година между страните съюзнички. Резултатът е победа за Прусия и съюзниците ѝ като през 1867 г. тя анексира Холщайн като обединява трите области в пруската провинция Шлезвиг-Холщайн.

Вследствие на Германо-Датската война се ограничава датската власт за втори път през 19 век като херцогствата вече не са под управлението на Копенхаген. Войната в Европа, подобно на едновременно провеждащата се Американска гражданска война, показва стратегическото значение на железниците в транспорта на пруски войски (например пътят пеша от Берлин би продължил седмици или месеци). Тя е решаваща за създаването на Германската национална държава (1871).

Обществено развитие 1864 – 1914 г.

Най-важната характеристика от втората половина на ХІХ в. е индустриализацията в Дания. Донякъде тя е стимулирана от поражението през 1864 г. Най-важният въпрос остава този за земята, но той най-после е решен. Всички, които искат да я обработват, се сдобиват със земя. Държавата ръководи този процес и го подпомага с големи суми. Големите земеделски стопанства бързо въвеждат модерни технологии, а малките ги следват. Към края на века монополът на големите мандри и стопанства е разбит и все повече хора се заемат с преработка на храни. В страната се организират стотици кооперации и спестовни каси. Дания става предпочитан износител на качествени животински и земеделски продукти. С голяма скорост нараства броят на парните машини: за 70 години (1839 – 1909) те се увеличават от 31 на почти 7000. Все повече са и фабриките. В началото на ХХ в. има около 100 хил. работници, което означава, че започва да се оформя работническо съсловие.

Това е времето, когато се появяват първите политически партии. Те са традиционните за Европа консерватори, либерали и социалисти. Основател и идеолог на Консервативната партия е Якоб Еструп – богат земевладелец, който поема вътрешното министерство през 1865 г.


Противник на принципа за всеобщо право на глас, той съдейства за приемането на нова конституция (1866) и свежда избирателите до 10 000 от „най-добрите мъже на Дания“. Безцеремонният характер на този ход предизвиква появата на Либерална партия, която печели мнозинство през 1872. Обаче Кристиан ІХ поставя Еструп начело на правителството и блокира амбициите на либералите за възстановяване на изборните права. Причината е, че според него и мнозинството датчани именно консерваторите могат да предпазят малка Дания от нарастващата заплаха от страна на Германия. Действително, Еструп успява да построи укрепления около Копенхаген и едва тогава се оттегля от властта (1894).

В края на ХІХ в. се появява работническото движение в Дания. То започва със създаването на профсъюзи, които не изразяват революционни идеи. Така е и с появилата се през 1871 г. Социалдемократическа партия. Въпреки че официално изповядва марксизма, тя всъщност е отворена към буржоазните слоеве. Пред 1885 г. редица стачки показват силата ѝ, но това остава най-големият трудов конфликт в историята на страната. През 1899 г. се стига до „исторически компромис“ между работници и работодатели, които вместо да спорят, обединяват усилия за повишаване стандарта на живот.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Дания

https://bg.wikipedia.org/wiki/Германо-датска война

Дания през Първата световна война

След поражението от 1864 г. антинемските чувства в Дания бушуват с особена сила. Правителството е притеснено от нарастващата мощ на Втория райх и си дава сметка, че рано или късно ще се издигнат претенции за целия полуостров Ютланд. То е убедено, че най-добрата политика е неутралитетът, но се опасява, че не ще може да я спази, защото стратегическото положение на страната предполага интервенция както на Германия, така и на Великобритания и Русия. През август 1914 г. Германия изисква Дания да заеме благосклонен неутралитет, както и да минира протоците Голям и Малък Белт. Великобритания не се противопоставя, тъй като разбира безизходното положение на страната.

Влошаването на жизнения стандарт през войната радикализира левицата, но тя не приема революционните лозунги, които шестват в Европа. На изборите от 1918 г. побеждават либералите, а не управляващата Радикална партия, както се е очаквало. Новото правителство на Карл Зале отнема привилегиите на едрите земевладелци, приема осемчасовия работен ден, прави и други отстъпки пред работниците, за да за избегне революционни изстъпления.

На 10 февруари 1920 г., съгласно точките на Версайския мирен договор, се провежда плебисцит в Шлезвиг. По-голямата част от областта (северен Шлезвиг) гласува за преминаване в Дания. Така се възстановява справедливостта, потъпкана половин век по-рано.


Създаване на социалната държава

Социалдемократите печелят изборите за първи път през април 1924 г. и правителството на техния лидер Торвалд Стаунинг се заема да извърши реформите, предвидени година по-рано в тяхната програма. Той обаче не успява да се справи с трудностите пред земеделските стопани и не намалява безработицата, която достига рекордните 22%.


Второто му управление е много по-успешно, благодарение на подкрепата на социаллибералите на Петер Мунх. Стаунинг остава начело на страната 13 години (1929 – 1942) до смъртта си. Заради усещането на обикновените датчани, че „държавата взема от бедните, за да дава на богатите“ сега той е много по-смел спрямо 1924 г. Голямата депресия го убеждава да ограничи свободното движение на капиталите в страната, да обложи работодателите с по-големи данъци, а увеличените средства да използва за социални мероприятия. С това предизвиква остри конфликти, безработицата в някои сектори скача до 50%, фирмите заплашват с масови уволнения (1933). В тази обстановка Стаунинг се втурва да обезпечи социално нуждаещите се и постига сериозни успехи – бързо увеличаване на заетостта, както и на доходите. Когато за пореден път социалдемократите печелят изборите (1939), над Европа вече е надвиснала сянката на нацизма.

Дания под германска окупация

Възходът на хитлерова Германия предизвиква основателен смут в датските управляващи среди. Ясно е, че малката страна не може да окаже никаква съпротива при евентуално нападение, остава само надеждата да се уважи нейния неутралитет, както през предишната война. През 1939 г. Хитлер налага на трите скандинавски държави пактове за ненападение, но сътрудничеството на Норвегия с английските и френските морски сили кара фюрерът да промени намеренията си. Той планира нападение срещу Дания като стъпка към подчиняването на Норвегия, за да получи нейната желязна руда и да затвори пристанищата ѝ. На 9 април 1940 г. германците минават границата в Ютланд и извършват десант на главния остров Зееланд. Съпротивата е епизодична, загиват само 16 войници. Крал Кристиан X подписва документа за капитулация. Германците заявяват, че Дания ще продължи да се управлява както дотогава, но разполагат на територията ѝ военни бази. Скоро след това те нападат Норвегия и също я окупират. Исландия и Фарьорските острови са завзети от англичаните. Те насърчават настроенията за независимост, което ще доведе през 1944 г. до създаването на Република Исландия.


Стаунинг формира правителство от всички партии. Кралят запазва функциите си. Датските нацисти не са натрапени на ключови постове. Все пак повечето изисквания на окупаторите следва да бъдат изпълнявани. Така например след нападението срещу СССР Хитлер нарежда ръководителите на датската комунистическа партия да бъдат арестувани. По-твърда е позицията на Дания относно депортирането на евреите. От общо 7800 евреи 7220 са спасени в Швеция.

Със затягането на Втората световна война нацистите решават да установят пълен контрол над Дания. През 1943 г. тя остава без правителство, а кралят емигрира в Лондон. Това положение се запазва до 5 май 1945 г., когато германските сили в Копенхаген капитулират. Това се случва само три дни преди края на войната в Европа.

Дания след Втората световна война

След края на войната Дания си връща контрола върху Фарьорските острови. През 1953 г. е приета нова конституция, чрез която се осъществяват значителни реформи: премахната е горната камара на парламента, осигурено е право на глас на жените, а Гренландия получава автономия и вече не е със статут на колония. Дания се включва активно в изграждането на западния блок по време на Студената война. Участва в ООН, а през 1949 г. съдейства за създаването на НАТО. През 1952 г. пет северни държави (Дания, Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия, в действителност участниците в някогашната Калмарска уния) образуват Северен съвет с парламент, в която всяка страна има квота. През 1972 г. на референдум датчаните решават да влязат в Европейската икономическа общност, предшественик на ЕС и от 1 януари 1973 г., заедно с Ирландия и Великобритания, са пълноправен член. Въпреки огромните ползи, които носи това членство, Дания е колеблива по други европейски инициативи. На нов референдум през 2000 г. тя отхвърля въвеждането на общата валута – евро.

Вътрешното развитие на страната е характерно с надмощието на социалдемократите, които управляват дълги периоди (1947 – 1950, 1953 – 1968, 1971 – 1973, 1975 – 1982, 1993 – 2001). Те доразвиват започнатата по-рано политика на социалната държава. Особено важни са реформите през 1958 г. В резултат датчаните се радват на големи пенсии, почти безплатно и отлично уредено здравеопазване, пълни обезщетения при болест, бременност или трудова злополука. Стремежът към създаване на обширна и богата средна класа се изразява с думите, че „малцина са богати и малцина са бедни“. Дания става страна за пример в това отношение и притегателна точка за хиляди емигранти.

Нарастващите социални разходи са възможни поради благоприятните икономически реалности в света. Следвоенната финансова криза е преодоляна в началото на 50-те години, когато се отчита всеобщ подем на икономиката. Дания продължава да изнася качествени селскостопански стоки, чиито цени растат, докато цените на суровините, от които се нуждае, спадат. Все пак политиката на социалдемократите води до редовни дефицити и постепенно изчерпва кредита на доверие. След 1982 г. те все по-често споделят властта с другите партии – правителството на консерватора Поул Шлютер (1982 – 1993), либералната епоха на Андерс Фог Расмусен и Ларс Локе Расмусен (2001 – 2011 и 2015 – 2019). Сериозните критики към социалната държава мотивират постепенното преминаване към по-скромни разходи.

От 1972 г. престолът в Дания се заема от Маргарета II.

Хронология

1918 г., 11 февруари - в знак на протест срещу високата цена на основните продукти и спекулациите работниците в Копенхаген щурмуват борсата.
13 ноември - под влиянието на Ноемврийската революция в Германия се провежда масова демонстрация на Зеления пазар. Те настояват за въвеждане на 8-часов работен ден.
1 декември - Исландия получава независимост в рамките на личен кралски съюз с Дания.

1920 г. - началото на атаката срещу жизнения стандарт на работническата класа: локаути, по-ниски заплати, безработица.
29 март - „Великденски преврат“: кралят уволни законно избраното правителство, заменяйки го с консервативно. Профсъюзите отговарят, като призовават за обща стачка, която принуждава краля да се съгласи да повиши заплатите и да проведе нови избори за Ригсдаг (парламента).
Ноември - след плебисцит Северен Шлезвиг се обединява с Дания.

1925 г., 18 ноември - началото на голяма стачка срещу по-ниските заплати.
21 април - предприемачите отговарят с общ локаут.

1933 г. - над 40% от профсъюзните членове са безработни.
Януари - Земеделската партия Venstrø и дясното ръководство на Социалдемократическата партия сключват споразумение, неблагоприятно за работниците („компромиса Kanslergade“) относно цените и заплатите, което служи като основа за икономическата и социалната политика на датските правителства до избухването на Втората световна война.

1936 г. – Дания се обявява в Обществото на нациите срещу осъждането на хитлеристка Германия за повторно въоръжаване.

1939 г., май - Дания, единствената скандинавска страна, сключва пакт за ненападение с нацистка Германия.
20 ноември - по искане на Германия Дания минира проливите Големия Белт и Малкия Белт, за да попречи на британския флот да проникне в Балтийско море.

1940 г., 9 април - Германските войски атакуват и окупират Дания. Датското правителство се подчинява на германския диктат.

1941 г., 25 ноември - работниците протестират срещу присъединяването на правителството на Скавениус към Антикоминтерновския пакт.

1942, май - издание на вестник Frith Danmark, нелегален орган на Съпротивителното движение.

1943, август - стачки и многобройни саботажи, извършени от датските патриоти. Германският имперски комисар Бест настоява датското правителство да въведе извънредно положение. Имайки предвид настроенията на хората, управляващите не смеят да предприемат тази стъпка.
28 август - правителството подава оставка.
29 август - Бест обявява извънредно положение в страната. Датските моряци потопяват флота си.

1945 г., май - капитулация на германските войски в Дания.

Дания официално се присъединява към Антикоминтерновския пакт на 25 ноември 1940 г. и прекъсва дипломатическите отношения със СССР на 24 юни 1941 г.

През 1941 г. започва записването на датски доброволци във войските на SS. Първите 480 доброволци, които се присъединяват към Доброволческия корпус на SS „Дания“, са бивши войници (включително офицери) от Кралската датска армия. Когато офицерите от датската армия, които се присъединяват към корпуса, са прехвърлени във Waffen SS, официален указ на датското Министерство на отбраната запазва званията, които те носят в Дания (и за годините служба във Waffen SS е обещано да се броят еднакво с годините служба в датската армия, което е от немалко значение по отношение на трудовия стаж и изчисляването на пенсията). Освен това Доброволческия корпус "Дания" е официално поет от датското правителство (а не от Датската националсоциалистическа партия, както може да се очаква). Войниците от Доброволческия корпус "Дания" за обучение получават безплатно всички необходими оръжия от складовете на Кралската датска армия. Командирът на корпуса Кристиан Фредерик фон Шалбург е руски емигрант.

През май 1942 г. Датският доброволчески корпус, който по това време е достигнал пълната численост на германски моторизиран пехотен батальон, състоящ се от 3 пехотни роти и 1 рота с тежко оръжие, също е прехвърлен на германо-съветския фронт, където се бие заедно с 3-та СС дивизия "Тотенкопф" в Демянския котел (и датчаните губят до 78% от личния си състав).

1945 г., май - следвоенно правителство на Буле, което включва представители на движението на Съпротивата.
Октомври – на власт идва партията Венстрьо, водена от Кристенсен, която през 1947-1950 г. е заменена от социалдемократите (министър-председател Хедтофт). От август 1950 г. до септември 1953 г. на власт е коалиционно правителство, водено от Ериксен.

1948 г., 1 юли - Дания се присъединява към „Плана Маршал“.

1949 г., 4 април - Дания се присъединява към НАТО. Големи протестни демонстрации в Копенхаген.

1952 г., май - Комунистическата партия на Дания (CPD) приема широка програма за борба за мир, срещу разполагането на чужди военни бази на датска територия.
юни - по инициатива на Дания се създава Северният съвет, в който първоначално освен Дания влизат Исландия, Норвегия и Швеция, а от 1955 г. Финландия.

1953 г., 5 юни - влиза в сила нова конституция: еднокамарен парламент (разширен Фолкетинг; Ландстингът е ликвидиран), Гренландия получава статут на провинция (самоуправление е предоставено на Фарьорските острови през 1946 г.).
22 септември - Социалдемократите печелят парламентарните избори, което е значително улеснено от кампанията им срещу разполагането на бази на НАТО на датска територия.
1 октомври – Хедтоф сформира правителство. От февруари 1955 г. до февруари 1960 г. правителството се оглавява от Хансен (от 1957 г. социалдемократите са в правителствената коалиция).

1958 г., 24 ноември - основаване на Социалистическата народна партия от А. Ларсен.

1959, 20 ноември - Дания се присъединява към Европейската асоциация за свободна търговия.

1960, 21 февруари - Кампман сформира социалдемократическо правителство.
Ноември – Социалдемократите печелят убедителна победа на парламентарните избори. От 3 септември 1962 г. социалдемократическото правителство се оглавява от Краг.
23 октомври - марш на противниците на атомните оръжия, които също се противопоставят на разполагането на складове на НАТО в Дания.

1961, април - май - успешна голяма стачка на металурзи, транспортни работници и работници от други специалности за по-високи заплати.
Декември – въпреки широко разпространеното протестно движение, правителството решава да създаде обединено датско-германско командване в рамките на НАТО.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Дания

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Дании

Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.

Законодателна власт

Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години, от гражданите на страната навършили 21-годишна възраст. От 1953 година еднокамарния парламент се състои от 179 души:

135 – избрани чрез пропорционалната система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района
40 – допълнителни избрани места се разпределя между страните и списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите
2 – избрани от Фарьорски острови
2 – избрани от Гренландия

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт в Дания принадлежи на правителството на Дания, оглавявано от министър-председателя. Кралят (кралицата) назначава министър-председателя, разчитайки на мнението на народа, представен от лидерите на парламентарните партии. Кандидатурата на министър-председателя минава през вот на доверие в парламента. Формално се утвърждава само министър-председателя, но обикновено съставът на бъдещия министерски кабинет се определя предварително. Конституцията изисква да няма мнозинство от парламента против дадено предложение, така че Дания най-често избира правителство на малцинството. Правителството е отговорно пред парламента. Правилото е, че министрите се назначават измежду членовете на парламента, изключенията са редки.

От 2019 г. министър-председател на Дания е Мете Фредериксен (Социалдемократическа партия).

При необходимост може да бъде сформиран Държавен съвет на Дания, който включва краля (кралицата), престолонаследника  след навършване на пълнолетие, както и всички министри. Държавният съвет има предимно представителни функции, но на него могат да се обсъждат най-важните законопроекти и правителствени дейности.

Подразделенията на датското правителство се наричат министерства, ръководени от министри. Формално всички членове на правителството имат равни права и никой от тях няма право да разпорежда на друг министър, но сегашната система дава на министър-председателя мястото на „пръв сред равни“ (лат. primus inter pares). В Дания няма практика на „младши” министри.

Министерствата са постоянно действащи граждански институции за планиране, организация и контрол в областите на своя профил. Министерствата работят извън политиката и смяната на кабинета не води до смяна на министерството. Работата на министерството се ръководи от постоянен секретар. Министърът по правило има допълнително личен секретариат, който се променя при смяна на министъра.

Съдебна власт

Съдебната власт се състои от Върховния съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и островите), както и по-ниски съдилища.

Съдиите в Дания се назначават от краля (кралицата) и са напълно независими от правителството и парламента. В своята дейност съдиите трябва да се ръководят само от законите и съдебната практика. До 1999 г. процесът на назначаване беше формализиран и се извършваше от министъра на правосъдието, но след обвинения в непотизъм и корпоративно фаворизиране, министерството създаде две квазиавтономни недържавни структури, които да координират и организират назначаването на съдии.

Съдия може да бъде лишен от статута си само в случай на извънредни незаконни действия или продължителна физическа неспособност да изпълнява функциите на съдия.

Най-старите членове на Върховния съд и съдиите, избрани специално от Фолкетинг за 6 години, формират Висшия съд, който разглежда дела по обвинения в държавна измяна срещу министри.

Маргрете II


Маргрете II (пълно име Маргарете Александрине Торхилдур Ингрид, на датски: Margrethe Alexandrine Þórhildur Ingrid; * 16 април 1940, Копенхаген, Дания) е настоящата кралица на Дания от династията Глюксбург, глава на датската държава, върховен главнокомандващ и началник на датските въоръжени сили и глава на датската църква.

Кралица Маргрете II е родена на 16 април 1940 г. в двореца Амалиенборг. Родителите ѝ са крал Фредерик IX Датски и кралица Ингрид, която е племенница на принцесата на Швеция. Маргрете II е третата внучка на крал Кристиан X. Едно от имената на кралицата, Торхилдур, е на исландски и съдържа исландската буква „Þ“, тъй като по времето на нейното раждане Исландия е била част от Датското кралство до 1944 г. Кралицата е кръстена на 14 май 1940 г. в църквата Холменс Кирке.

На 10 юни 1967 г. принцеса Маргрете се омъжва за френския дипломат Анри Мари Жан Андре, който получава титлата „Негово кралско височество принц Хенри от Дания“.

Тъй като правото на наследство преминава по мъжка линия, а Фредерик IX има само дъщери, има нужда от промяна на закона за наследството (изменен на 27 март 1953 г.), което позволява на Маргрете, принцеса на Дания, да наследи титлата принцеса на короната и впоследствие да се възкачи на трона. На 16 април 1958 г. принцеса Маргрете става член на Държавния съвет и е натоварена с провеждането на заседания на Съвета в отсъствие на Фредерик IX.

Кралица Маргрете II и принц Хенрик имат двама синове: престолонаследникът Фредерик Андре Хенрик Кристиан (* 26 май 1968) и принц Йоахим Холгер Валдемар Кристиан (* 7 юни 1969).

Административно-териториално деление


Кралство Дания включва континенталната част и автономните региони на Фарьорските острови и Гренландия. Преди реформата от 2007 г. Дания беше разделена на области (амти). Имаше 14 от тях (те от своя страна бяха разделени на 270 общини или комуни). Общините Копенхаген и Фредериксборг (в рамките на Копенхаген) имаха специален статут и не бяха включени в общините.

Сега територията на Дания е разделена на 5 региона (датски regioner - региони), които от своя страна са разделени на 98 комуни (датски komunne(r)).

Основната сфера на отговорност на новите региони е общественото здраве. За разлика от предишните амти, регионите не събират данъци, а здравеопазването се финансира основно от 8% данък с държавни и общински средства.

Представителните органи на регионите са регионалните съвети (regionsråd), избрани от населението, изпълнителната власт в регионите са председателите на регионалните съвети (regionsrådsformand), избрани от регионалните съвети.

Представителен орган на столицата е гражданското представителство (borgerrepræsentation), избрано от населението; изпълнителната власт в столицата се упражнява от кмета (overborgmester), избран от гражданското представителство.

Представителни органи на градовете са градските съвети (byråd), избрани от населението; изпълнителната власт в градовете се упражнява от бургмистри (borgmester), избрани от градските съвети.

Представителните органи на общините са общински съвети (kommunalbestyrelse), избрани от населението; изпълнителната власт в общините се упражнява от бургмистри (borgmester), избрани от общински съвети.

Гренландия и Фарьорските острови също са част от Кралство Дания, разделено на общини, но в същото време имат автономен статут и право на самоуправление и са представени в датския парламент - по двама представители от Фарьори и Гренландия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дания

https://bg.wikipedia.org/wiki/Маргрете_II

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Кралство Дания

https://ru.wikipedia.org/wiki/Государственный_строй_Дании

https://ru.wikipedia.org/wiki/Административное деление Дании

Датската култура е набор от основни характеристики, свързани с живота на датското общество и датската ежедневна култура.

Архитектура

Паметници, останали от епохата на викингите, са крепостите Трелеборг, Агерсборг, Фиркат и Линдхолм Хойе.

От 10 век се строят дървени базилики, а от 11 век – каменни базилики. Най-известните катедрали са във Виборг и Рибе, църквата в Калундборг и замъците Себорг и Вординборг са в романски стил, катедралите в Роскилде и Одензе са в готически стил.

Известни замъци са Фредериксборг близо до град Хилерьод и Кронборг в Хелсингьор (Елсинор), където Шекспир поставя действието на пиесата Хамлет.

Най-красивите сгради се появяват при Кристиан IV (1588-1648). Това са къщи в бароков стил, а тези, построени малко по-късно - в стил рококо. Кралят се възхищавал и подражавал на архитектурата на Амстердам.

В Копенхаген за паметници на културата са обявени Академията на изкуствата (1745 г.), дворецът Кристиансборг, крепостта Цитаделата, ловен дворец Розенборг (XVII) и др.. Статуята на Малката русалка в пристанището на Копенхаген, героиня от приказката на Андерсен, която, подобно на Айфеловата кула в Париж, се превърна в символ на страната, също е световно известна.

Литература


Първите паметници на датската литература са създадени на латински. Сред тях специално място заемат „Деянията на датчаните“ от Саксо Граматик - хроника, описваща историята на Дания и древните саги.

Реформацията оказва голямо влияние върху развитието на датската литература. През 1550 г. Кристиерн Педерсен превежда Библията на датски. Книгата на посещенията, която описва културния живот на датската провинция, е написана от неговия сътрудник лутерански епископ Педер Паладий. Също през този период училищната драма става широко разпространена. 17 век е белязан от разпространението на бароковата поезия, често базирана на религиозни теми. Нейни представители са Томас Кинго, Андерс Бординг и Андерс Аребо. През 18 век в Дания доминира класическата литература. Лудвиг Холберг се смята за създател на датския театър, неговите комедии му спечелват прозвището „датския Молиер“. Поетът и драматургът Йохан Весел е автор на голям брой сатирични произведения, известна е комедията му „Любов без чорапи“, която пародира клишетата на френските класически трагедии.


За начало на датския романтизъм се смята творчеството на поета Йоханес Евалд, който е повлиян от немската литература „Буря и натиск“. Много романтични писатели се обръщат към истории от скандинавската митология и датската история, сред които Бернхард Ингеман и Адам Еленшлагер. Най-голямата фигура от този период и от цялата датска литература е Ханс Кристиан Андерсен. Най-известните негови произведения са приказките, изпълнени с християнски морал и дълбоко философско съдържание. През втората половина на века реализмът става доминираща тенденция в датската литература. Литературният критик и общественик Георг Брандес играе важна роля в развитието му, а изтъкнати писатели от този период са Йенс Петер Якобсен, носителят на Нобелова награда Карл Адолф Гйелеруп и Якоб Кнудсен.

В средата на 20 век психологическата проза на Ханс Кристиан Брунер и фантастичните новели на Карен Бликсен получават световно признание. В началото на века Петер Хьог съчетава наследството на реалистичната традиция със стилистични експерименти. В духа на разкриване на екзистенциалните аспекти на човешкото съществуване Стиг Далагер използва жанровото богатство на съвременната литература.

Изобразително изкуство

Разцветът на изящните изкуства в Дания е през втората половина на 19 и първата половина на 20 век. Теодор Филипсен (1840-1920) става основоположник на импресионизма в Дания. Неговите творби оказват голямо влияние върху група художници, наречена „фунианското училище“. Работата на тези художници: Петер Хансен, Полс Кристиансен, Фриц Сиберг, се превръща в етап в развитието на националната живопис.

Жанровите сцени на Питър Хансен „Хлебарите от Помпей“ (1904), „Площадът на Енхав“ (1905), „Играещи деца“ (1907-1908), „Пролет“ (1910) рязко се различават от театралното изображение на обикновените датчани от предишен период. Хансен е многостранен майстор, който рисува исторически сюжети. Педер Хенрик Кристиан Зартман е датски художник, известен със своите исторически картини. Картината „Сцена в двора на Кристиан VII“ му донесе особена слава. Тя изобразява датския крал, който страда от тежка форма на шизофрения, изразяваща се в пристъпи на садизъм и мазохизъм, както и съпругата му и нейния любовник Йохан Фридрих Струензее, играещи шах (малко преди ареста и екзекуцията му). Картината е създадена през 1873 г.


Кино

Първият филм в историята на датското кино е „Пътуване до Гренландия с кучешки впрягове“ (1897). Творбите на датските режисьори, излезли на екран в периода преди Първата световна война, оказват влияние върху развитието на киното като изкуство в други страни. Карл Теодор Драйер е най-яркият представител на скандинавското кино от времето на Бергман. Друг датски режисьор, Бил Аугуст, е един от малцината носители на две Златни палми от фестивала в Кан, заедно с Кустурица. Един от най-великите режисьори на нашето време, Ларс фон Триер, не само донесе нова популярност на датското кино, но и основа движението Dogme 95, което наследява неореализма, френската нова вълна и новото немско кино. По различно време филми в стила на Dogma 95 са заснети от много датски режисьори от по-младото поколение: Томас Винтерберг, Сьорен Краг-Якобсен, Кристиан Левринг, Николас Уиндинг Рефн, Лоне Шерфиг, Анет Олесен, Сузане Биер.


Спорт

Най-популярните спортове в Дания са футбол, бадминтон, хандбал, лека атлетика, ветроходство и колоездене. Най-високото постижение на датския национален отбор по футбол е победата на Европейското първенство по футбол през 1992 г. Най-популярните клубове са Brøndby и Copenhagen. Отборът на Фарьорските острови се състезава самостоятелно в състезанията на УЕФА (от 1990 г.) и ФИФА. Женският отбор по хандбал на Дания спечели Олимпийските игри през 1996 и 2004 г. Мъжкият национален отбор спечели Европейското първенство през 2008 г. и завърши втори на световните първенства през 1967 г. и 2011 г.

Датският национален олимпийски комитет е основан през 1905 г. Датският отбор се е състезавал на всички летни олимпийски игри с изключение на игрите през 1904 г. и на всички зимни олимпийски игри от 1948 г. насам. Националният отбор е спечелил общо 171 медала от летните олимпийски игри, включително 42 златни и един сребърен от зимните олимпийски игри. Яхтсменът Пол Елвстрьом участва в осем олимпиади и ги печели четири пъти.

Родом от Кения, лекоатлетът Уилсън Кипкетер, който взе датско гражданство, спечели три пъти световното първенство на 800 метра през 90-те години. Най-силните шахматисти в света на своето време включват Арон Нимцович и Бент Ларсен. Тенисистката Каролине Возняцки заемаше първо място в ранглистата на WTA през 2010 и 2011 г.

В Дания по различно време се провеждаха световни първенства по колоездене, каяк и кану, конен спорт, ветроходство, художествена гимнастика, организираха се годишни турнири по тенис и шах. Финалите на Купата на носителите на купи и Купата на УЕФА по футбол се проведоха на стадион Паркен в Копенхаген.

През 2018 г. Дания беше домакин на Световното първенство по хокей на лед за първи път в историята.

Датският състезател Том Кристенсен е най-титулуваният пилот в историята на 24-те часа на Льо Ман: той го спечели 9 пъти. Също така победител в 24-те часа на Льо Ман е датският състезател Джон Нилсен. Няколко датски състезатели взеха участие в световния шампионат на Формула 1. Най-успешният сред тях е настоящият сериен пилот Кевин Магнусен, който зае 2-ро място в дебютното си състезание, Голямата награда на Австралия през 2014 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Дания

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура_Дании

Датската музика е сред най-старите в Европа. До 12-ти век датската музика е ограничена до фолклорни жанрове; по-късно започват да се появяват светската и сакралната музика. От 16 век класическата музика се развива в Дания. Известният композитор Карл Нилсен се счита за най-великия композитор на Дания. В областта на балета се откроява хореографът Август Бурновил, благодарение на когото датският балет достига върха на съвършенството. Популярни датски изпълнители в страната са музикалните групи Aqua, The Raveonettes, Alphabeat, Mew, Iron Fire, Volbeat, Mercyful Fate и др. Джазът също е популярен; джаз фестивал се провежда ежегодно в Копенхаген. Град Роскилде всяко лято е домакин на рок фестивал, в който участват много световни рок звезди.

Възникване и развитие


Първото писмено описание на датската музика се намира в хрониката „Деянията на датчаните“ (лат. „Gesta Danorum“, 12 век) от Саксо Граматик, която той пише от името на архиепископ Абсалон. Образци от лур и рог, открити в Дания, датиращи от 4 век пр.н.е., свидетелстват за древния произход на датската музикална култура. Ръкописът „Рунически кодекс“ (лат. „Codex Runicus“ XIII-XIV в.) съдържа най-старата скандинавска нотация, както и откъс от текста на песента – Drømdæ mik æn drøm i nat ("Снощи сънувах", на съвременен датски - Drømte mig en drøm i nat), поради което тази мелодия е известна като „Балада за съня“. Въпреки това, първите професионални религиозни произведения се появяват едва през 12 век.

До 12-ти век основните носители на датската народна музика са били скалдите, които са служили главно в дворовете на кралете и са изпълнявали песни от героично-епичен характер, и Гьоглерите - скитащи музиканти, които са изпълнявали танцови мелодии. Датският фолклор е в много отношения подобен на немския минесанг и френската балада. След разпространението на християнството в Дания се използва григорианското песнопение. През 15-16 век в Дания започва да се развива сакралната и светската музика.

Народна музика

Вокалната традиция, възникнала в Дания, датира от Средновековието. Датските балади от този период са оцелели и са изпълнявани и през 20 век. Повечето от мелодиите на инструменталната народна музика се появяват през 19 век, въпреки че първите примери датират от 18 век. По същество тези мелодии са вариации на английски и полски танци от 18 век. Най-разпространеният музикален инструмент в Дания е цигулката.

Най-значима роля за датския фолклор играят градските музиканти (т.нар. Stadsmusikanter). Те действат в Дания от 1660 до 1800 г. Още през 16 век в Копенхаген и още шест града се появяват градски музиканти. Тяхната система е окончателно оформена през 17-ти век, когато Stradsmusikanter вече имат 26 офиса в цялата страна и може да работят и извън градовете. През 1800 г., според Кралската резолюция, градските музиканти са разпуснати, но продължават дейността си. Въпреки това, след създаването на Конституцията (1848 г.), монополът на градските музиканти губи влияние.

Първата колекция от народни песни е публикувана от колекционера на фолклор Е. Т. Кристенсен. През 1904 г. той основава датския фолклорен архив, който е активен и до днес.

Възраждането на народната музика започва през 70-те години. Фолклорни мотиви се използват в музиката на популярни датски музиканти Себастиан, Ларс Лилхолт, който съчетава фолк с рок, групата Sorten Muld, които смесват традиционна музика с електронна музика, както и фарьорския певец Ивьор Полсдотир.

Класическа музика

През 15 век са създадени първите капели, сред които Кралската капела на Копенхаген, която по-късно е ръководена от първите датски професионални композитори: М. Педерсен, Х. Нилсен, Й. Ерн, Х. Брароге. Композиторите М. Борхгревинк и М. Хак са служили в други капели. Тук са работили и чуждестранни барокови музиканти, включително англичанинът Джон Доуланд, германците Хайнрих Шютц, Матиас Векман и датско-германският композитор Дитрих Букстехуде. Букстехуде, който основава школата за органи в Северна Германия, се счита за най-големия авторитет в органната музика на своето време. През втората половина на 16 век започват да се публикуват народни песни и произведения на датски композитори. Сред тези публикации: „Градуале“ („Graduale“, 1573 г., Х. Йесперсен), „Книга на псалмите“ („Салмебог“, 1569 г., Х. Томисенс), колекция от „Сто избрани датски песни“ („Et cente“ utvalgte danske Viser ", 1591, A. S. Wedel), който включва датски балади, и "Книгата на тромпетиста" ("Trompeterbuch", 1598, G. Lübeck). През 1646 г. е публикувана книгата "Heptachordum Danicum" от X. M. Ravn, която поставя началото на датското музикознание.

През 17-18 век балетът и операта (италиански, след това немски) са популярни в Дания. През 1689 г. в Копенхаген е построен театър за оперни представления, който след второто представление изгаря. След това през 1713 г. в Копенхаген е открит театър, в който гостуват чуждестранни трупи, включително Хамбургската опера, ръководена от Райнхард Кайзер (през 1721-1723 г.); Тук Кайзер поставя за първи път своята опера „Одисей“. През 1748 г. е открита Операта в Копенхаген, в която трупата на Пиетро Минготи гастролира до 1756 г. Спектаклите на трупата на Минготи са дирижирани от Кристоф Вилибалд Глук и Джузепе Сарти.


През този период националната музика започва да се изчиства от чуждото влияние: през 1744 г. е основано Музикалното дружество, на чиито концерти датски композитори изпълняват свои произведения и което играе важна роля в музикалния живот на Дания, през 1756 г. е първото представяне в датска опера на национален сюжет - „Злото и спасението на душата“ („Gram og Signe“), написана от Сарти и Н. Бредъл и се радва на успех. През 1789 г. по инициатива на И. А. П. Шулце създадена Датската национална оперна компания.

В произведенията от втората половина на 18-ти - началото на 19-ти век се усеща връзка с националния фолклор, сред произведения в национален стил: „Песни в народния дух“ („Lieder im Volkston“, 1782-1790, Шулц, „Holger Danske” (1789, F. Kunzen), „Peters Bryllup” (1793), „Balders Død” (1777) и „Fiskerne” (1779) от E. Hartmann. Фолклорни мотиви са използвани и в зингшпила „Безумствата на младостта" ("Ungdom og Galskab", 1806, Е. Дюпюи), произведението на Ф. Кулау, зингшпилите на К. Е. Ф. Вайс. Важна роля изиграва композиторът Нилс Гаде, лидерът на датската школа на композиция, който пръв въвежда скандинавски мотиви. През 1814 г. започва редовното публикуване на датски народни песни.

Йохан Петер Емилиус Хартман дава своя принос за развитието на класическата музика, като участва в основаването на Музикалната асоциация (1836, Копенхаген) и Кралската консерватория (1867, заедно с Нилс Гаде) и самостоятелно основава Студентско певческо дружество (1839). През 18 век в Одензе са създадени още Певческата асоциация (1843) и Операта (1846), Музикалната асоциация в Орхус (1856), а в Копенхаген през 1851-1934 г. действа Обществото на Сесилия, чиято цел е за популяризиране на музиката от 16-18 век. През 1836 г. започва да излиза първото музикално списание „Musikalsk Tidende”.

В музиката от втората половина на 18 век преобладава националният романтизъм. Той се проявява в творчеството на композиторите P. A. Heise, H. Paulli и др.. Представители на късния романтизъм: P. E. Lange-Müller (написва около 250 песни) и A. Enna (пише в духа на италианския веризъм). Важна роля за датския музикален живот изиграва норвежкият диригент и композитор Йохан Северин Свенсен, един от най-видните представители на норвежката школа. Датският композитор Карл Нилсен основава датската национална школа, смесвайки националните традиции с неоромантизъм и политоналност. Нилсен е признат за най-великия представител на датската музика, неговите 4-та и 5-та симфонии са сред най-добрите симфонии на 20 век. Карл Нилсен има дълбоко влияние върху други композитори.


Датските композитори от края на 19 - началото на 20 век използват традициите на романтизма на 19 век (А. Хамерик, П. Кленау, В. Бендикс, Л. Нилсен, атонализъм (Е. Хамерик), импресионизъм (K Rissager, N.V. Benston и др.). Други композитори са С. Вестергаард, Карл Герлах (също оперен певец), Х. Д. Копел, Ф. Вайс, Л. Тюбо, Б. Левкович. В началото на 20 век в Дания отново започват да се създават музикални организации и общества, включително в Копенхаген - Датската концертна асоциация (от 1901 г.), Датски съюз на музикантите (1911), Датски съюз на композиторите (1913), Датски съюз на органисти и кантори, Филхармонично дружество (1920-1934), Хор на Палестрина (1922-1935), Датски радиохор и оркестър (1925) ; в Орхус - градския оркестър (1935) и Филхармоничното дружество; в Одензе има симфоничен оркестър и хорови общества. Най-голямата изпълнителска група в Дания през 20 век е Радиооркестърът. От 1925 г. в Копенхаген редовно излиза музикалното списание Dansk Musiktidskrift, а от 1952 г. Nordisk Musikkultur.

Много от датските изпълнители са изнасяли концерти в чужбина. Известни цигулари: А. Свенсен, В. Тофте, Е. М. Брун, Й. Копел, К. Лаурсен, Г. Холст; пианисти: В. Кил, П. М. К. Рюбнер, по-късно - В. Шьолер, О. Вилумсен, В. Ото-Ланцки (също валдхорнист); челисти: E. Höberg, L. Jensen, K. B. Dinitzen, T. A. Swensen; оперен певец Лауриц Мелхиор. Известни музиколози са А. Хамерих, К. Йепесен, П. Ингерслев-Йенсен, Н. Скьорринг, Х. Панум, С. Хаген, Е. Абрахамсен.

Творчеството на съвременните датски музиканти се развива под влиянието на по-ранни композитори (като Карл Нилсен, Ебе Хамерик и др.). През 1950 г. е учредена наградата Леони Сонинг, която се присъжда ежегодно както на датски, така и на чуждестранни музиканти (сред лауреатите са Игор Стравински, Артур Рубинщайн, Дмитрий Шостакович, Даниел Баренбойм). От 1980 г. Международният конкурс Карл Нилсен се провежда в Одензе.

Джаз

Развитието на датския джаз започва от саксофониста Валдемар Ейберг през 1923 г., когато създава първата национална джаз група. През август 1924 г. Айберг прави първите джаз записи в Дания ("I've Got a Cross-Eyed Papa" и "In Bluebird Land"). Чуждестранни изпълнители, включително американецът Сам Уудинг, допринесоха за по-нататъшното развитие на датската джаз музика. През 30-те години жанрът става много популярен в Дания. През този период дейностите започват от пианиста Лео Матисен, който също пише музика за филми и неговия оркестър, и диригента Ерик Туксен, който събира свой собствен джаз оркестър през 1932 г.

През 40-те години на миналия век Дания е окупирана от нацистка Германия. В светлината на настоящата ситуация джазът се превръща в ъндърграунд жанр. Със своето творчество джаз музикантите протестират срещу немската окупация. Този период се счита за Златния век на датския джаз, когато жанрът започва да се развива особено интензивно. След Втората световна война джазът и бибопът от Ню Орлиънс започват да набират популярност в страната. Копенхаген се превръща в джаз център на страната; през 50-те години на миналия век много американски джаз музиканти идват на турне в столицата, включително Ела Фицджералд, Стан Гец, Декстър Гордън, Бен Уебстър, Ърни Уилкинс, Ед Тигпен, рус., Оскар Петифорд и други. През 1959 г. в Копенхаген се отваря джаз клубът Jazzhus Montmartre, където се изявяват много чуждестранни изпълнители.

През 70-те години рок музиката става популярна в Дания и джазът престава да бъде най-разпространеният музикален жанр. Жанрът обаче изобщо не е загубил своята релевантност: Копенхагенската джазхаус е център за датски и международни изпълнители, а джаз фестивалът, който се провежда от 1979 г., е едно от най-големите джаз събития в Европа. Пореден джаз фестивал се провежда в Орхус. Съвременните изпълнители включват барабаниста Мерилин Мазур, китариста Джейкъб Бро, басиста Крис Мин Доки, пианиста Карстен Дал.

Рок музика

Историята на датския рок започва, когато групата Steppeulvene се появява в Дания през 1967 г., чиито членове започват да пишат свои собствени песни на датски за първи път в страната. Същата година е основана психеделичната рок група The Savage Rose.

Рокът става истински популярен в Дания през 70-те години. През този период в страната се появяват много групи, повлияни от The Beatles, включително известната група Gasolin', която е наречена "датският отговор на The Beatles". Също през 70-те години за първи път се появява певецът и китарист Себастиан, Анна Линет и групата Шу-Би-Дуа. През 1974 г. групата Mermaid издава едноименния си албум с интересен прог рок.

Малко групи успяха да достигнат световната сцена. По-специално, D-A-D става популярен извън Дания в края на 1980 г. с издаването на техния сингъл "Sleeping My Day Away".Също такива групи включват Mew, Volbeat, The Blue Van, The Raveonettes, Pretty Maids, Dizzy Mizz Lizzy и т.н.


Групата The Raveonettes на фестивала в Роскилде (2005)

Най-популярният в света на хеви метъла днес е вокалистът и композитор King Diamond, известен със своята разнообразна, тежка, но мелодична музика, както и с много широк вокален диапазон. Всичките му албуми са концептуални и разказват конкретна история. Датската хеви метъл банда Mercyful Fate, която включваше King Diamond, стана култова поради драматичните текстове на King Diamond и широкия диапазон. Барабанистът и основател на траш метъл групата Metallica Ларс Улрих и Майк Тръмп, основателят на групата White Lion, са родени в Дания.

От 1971 г. град Роскилде е домакин на ежегоден рок фестивал, известен в целия свят. По различно време на фестивала се представиха изпълнители като Боб Марли, U2, Металика, Боб Дилън, Нирвана, Блек Сабат и много други. През 2011 г. около 130 000 души са посетили фестивала.

Поп музика

Сред изпълнителите на поп музика в Дания най-популярната певица е Медина, чиито сингли заемат челни места в датските класации, а сингълът „Ти и аз“ се превърна в международен хит; Томас Хелмиг, с най-много победи на Датските музикални награди, Rasmus Seebach и др. Синглите на много датски певци станаха хитове в чужбина, включително сингълът „От Париж до Берлин“ на групата Infernal, който се изкачи до второ място във финландския хит парад, „I Lay My Head“ на певицата Fallulah, “Riverside” на певицата Agnes Obel и много други. Някои поп изпълнители, постигнали успех в родината си, работят в чужбина, включително певицата Oh Land и групата Alphabeat.

Датската група Michael Learns to Rock става най-продавана в Азия, продавайки 9 милиона копия там. Най-успешната поп група в Дания може да се нарече групата Aqua, техните сингли от 90-те години станаха световни хитове, по-специално песните „Roses Are Red“ (септември 1996 г.), „My Oh My“ (февруари 1997 г.), които станаха датски най-бързо продаваният сингъл и най-известният сингъл на групата "Barbie Girl".

Датското радио организира Music Grand Prix, което определя представителите на страната на конкурса за песен на Евровизия. Голямата награда се присъжда от 1957 г. Дания е печелила Евровизия три пъти: през 1963 г., когато Грета и Юрген Ингман са представители, през 2000 г., когато песента на братя Олсен "Fly on the Wings of Love" заема първо място, и през 2013 г. Емили де Форест. спечели с песента "Only Teardrops".

В Дания има класация за сингли, която определя най-продаваните хитове в страната.

Електронна музика

Пионерите на електронната музика в Дания са Мари Елза Паде през 1950 г. След Паде жанрът се развива от нейните приятели - композиторите Пиер Шефер и Карлхайнц Щокхаузен.

DJ Kenneth Badger, станал популярен през 80-те години. основава acid house в Копенхаген. Той си сътрудничи с много известни диджеи и изпълнители (Paul Oakenfold, Gotan Project и др.), които за първи път са посетили Дания благодарение на него. Групата Efterklang, съчетаваща електронна музика с инди рок, и перкусионното дуо Safri Duo, смесващо електро с етническа музика, също постигнаха успех в жанра.

Танци

На територията на съвременна Дания танците са широко разпространени от древни времена. Археологическите разкопки показват, че танцови представления са съществували още през 9-5 век пр.н.е. Известно е, че танците играят важна културна роля през Средновековието. Стенописите на някои средновековни църкви в Дания изобразяват танцови сцени. По-специално, запазена е фреска от 1380 г., изобразяваща хоро. Хороводните танци са били много популярни сред селяните. Любовта на обикновените хора към този танц не избледнява и през 19 век. Училищните драми от 16 век често използват танци. Танците по двойки са често срещани в благороднически семейства, включително менуети, валсове и полки. През 16 век на мода навлизат немските и френските танци.

Музикални центрове

Най-големият театър в Дания е Кралският театър. Основан през 1722 г. под името „Датска сцена“, той е затворен през 1728 г. и отворен отново през 1748 г. От края на 19 век на неговата сцена се представят опери от чужди (В. Моцарт, Дж. Верди, П. И. Чайковски, Дж. Пучини) и датски (К. Нилсен, А. Ена, К. Рисагер, К. Йепесен, Е. . Хамерика) ) композитори. Подразделенията на Кралския театър са Операта в Копенхаген (работеща от 2005 г.) и Театралната къща (от 2008 г.). Сградите на тези два театъра са разположени една срещу друга в пристанището на Копенхаген.

В момента в Дания има 5 консерватории: Копенхагенската консерватория (1867 г.) - най-старата консерватория в Дания, Ютланд (1926 г., Орхус), Фунен (1929 г., Одензе), Северна Ютландия (1930 г., Олборг) и Западна Ютландия (1945 г., Есберг). Също така играят важна роля в опазването на датската музика и Кралската библиотека (основана през 1648 г.) и Музеят за история на музиката (основан през 1898 г.), които съдържат много музикална литература.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Датская_музыка

Дания, подобно на други скандинавски страни, има уникална кухня. Датските ястия са доста прости и вкусни, но в същото време много засищащи, понякога дори тежки, тъй като основните съставки са морски дарове и селскостопански продукти. Високото съдържание на калории в повечето датски ястия се обяснява преди всичко със суровия местен климат.

Месо и риба

Месото и рибата от всякакъв вид са в основата на датската кухня.

Традиционните ястия с горещо месо включват пържено или печено свинско (fleskestai), телешки шницели, пилешко, мариновано в ананасов сок, телешки пържоли, пържен черен дроб, свински ребра в бира, пушен бекон и сушено агнешко. Освен това в страната са популярни всякакви колбаси, кюфтета и месни пастети.

Въпреки разнообразието от месни храни, морските дарове са в основата на датската диета. Само сьомгата се сервира в няколко десетки разновидности, да не говорим за скариди, омари и друг улов на рибари.

Популярни местни ястия от риба и морски дарове: всички видове пушена, маринована и осолена риба, пържена осолена херинга, рулца от змиорки, скагенска камбала, коктейлна салата от скариди, раци.


Гарнитури

Като основна гарнитура често се използват всякакви зеленчуци, най-често варени или печени картофи, люто червено зеле, пържен и маринован лук. На масата често присъстват пресни домати, бели репички, краставици и билки. Варени боб, моркови, целина, цвекло, карфиол, чушки и гъби се използват в салати. Хората в Дания обичат различни видове хляб, особено домашно изпечен хляб с различни добавки. От хляб се правят супа и дори овесена каша с бира - ollebröd. На голяма почит са различни производни на кравето и овчето мляко: сирена, млечни супи, кефир, домашна майонеза, извара. Особено популярна е пшеничната каша със сметана.

Отворен сандвич Smørrebrød


Многослойните сандвичи - smørrebrød - с различни комбинирани пълнежи са гордостта на страната и връхната точка на местната кухня. Има стотици разновидности на такива сандвичи, във всяко кафене или дом те се приготвят по различен начин, комбинирайки краставици, херинга, сирене, яйца, лук, масло, бекон, домати, пастети, сосове и др. Такъв сандвич може да бъде висок няколко десетки сантиметра, яжте го постепенно, като премахвате слой по слой.

В много градове на Дания има специализирани магазини, които продават само сандвичи. Има дори няколко известни ресторанта, специализирани специално в smørrebrød, например Commandanten.

Сладкиши и напитки

Многобройни северни плодове (червени боровинки, малини, къпини, касис и др.) Често се използват в датската кухня като основа за различни десерти. С тях се приготвят сладки сосове, конфитюри, кисèли, компоти и желета. Плодовете се добавят към каши и супи и се използват за плънка на всякакви пайове и сладкиши. Класически местни десерти: супа от горски плодове със сметана и ябълков пай с желе от касис. Разнообразие от печива също е много популярно в страната, например пшенични кифли в трохи от сирене, палачинки с мая, палачинки или палачинки Aebleskiver, известните датски кифли, които в самата страна се наричат „виенски хляб“ в чест на майстори, които първи го приготвят тук през 19 век.


Домашната билкова ракия, местната бира и ликьорите са популярни в Дания. По празниците тук се приготвя специално затоплено вино с подправки. Сутрин почти всяко семейство пие мляко, като често добавя подправки. Съвременните датчани предпочитат да прекарват вечерите си с кафе.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Датская кухня



Датската храна е изминала много дълъг път от дните на зелето, колбасите и ребърцата. Ако, разбира се, сте почитател на класическата за страната храна, която е била популярна през Средновековието, то не се притеснявайте, все още съществуват много класически ресторанти и “ханове”, в които може да опитате старовремска датска кухня.

Свинското, зеленчуковите и рибните ястия са основната част от класическата датска кухня.  Месото се почиства, опушване, осолява и приготвя за консервиране. Подобна мярка е бил от жизненоважно значение в години без консерви и модерни стабилизатори. Днес датските готвачи все още използват много от същите методи и рецепти, за да покажат миналото на страната си. В същото време обаче са включили нови вкусове и модерни възгледи за датската кухня.

Северен и Западен Ютланд

Малкият риболовен град Скаген в Северен Ютленд е най-доброто място, където можете да опитате пресни морски дарове. Градът се намира в красива крайбрежна зона с изобилие от риба и морски продукти. брегът е покрит с широка пясъчна ивица, което затруднява разрастващото се производство. Докато се наслаждавате на прясна и вкусна риба  и свежи плодове, пред вас ще открива спокойна пасторална картина и невероятен морски пейзаж.


Лифжорд, малко по на юг, е мястото, където можете да опитате някои от най-добрите рецепти за змиорки в Дания. Знаем, че звучи малко екзотично и особено, но както казват хората -веднъж се живее.  А и перфектния съпровод на това ястие е студената бира. Ако не ви допадне месото от змиорка, винаги може да се насладите на доброто старо пиво.

Южен Ютланд

Южен Ютланд е известен със своите колбаси. Това е регионът, където смело може да опитате “зелевата наденица”.  Особено около Коледа тя е изключително популярна в традиционните ханове в региона. Наденичките се поднасят само със зеле.


Слънчеви яйца (Solæg) са друга необичаен регионален специалитет, която да опитате. Яйцата се приготвят в обвивки от лук и се накисват в саламура за период до три седмици. Когато са готови, половината лучени кори се обелва и премахва жълтъка. Отворилата се дупка се запълва със смес от табаско, масло, оцет и горчица. Жълтъкът се поставя на върха на ястието.

Сакук е вид пудинг, който се сервира агнешко, свинско филе, горчица и сироп.  Според традицията, ястието се полива с топла бяла бира и шнапс.

Аеро пък е известен със своите изключително дебели и вкусни палачинки. Те са приготвени чрез добавяне на мая към тестото. През лятото можете да опитате палачинки с мед и ябълков сос от  уличните щандове на фестивали и обществени събития.

Фунен

Омлетът от Фунен е вековен специалитет за региона. Ресторантът “Карлслунд” в Одензе е известен със своята версия, която е част на менюто от 1860 година. Омлетът се сервира с печено свинско месо, ръжен хляб и горчица.

Копенхаген


Световноизвестният, отворен сандвич на ръжен хляб, smørrebrød, става популярен в датската столица Копенхаген през 1800 г. Днес готвачите приемат традиционната идея и стават много креативни с нея. С разнообразие от гарнитури и нови вкусови комбинации, хората от Дания са развълнувани от обикновения сандвич повече от всякога. Херинга, яйце, наденица, сушени меса и морски дарове могат да бъдат част в=от ръжния хляб. В допълнение се добавят свежи местни билки и изобретателни сосове.

Несъмнено храната на Дания е съвсем различна от това, което сме свикнали да ядем в България. Местните хора са базирали кухнята си на достъпните за тях съставки и продукти. Местните ястия са типични в концепцията за Северната кухня и макар да не сме свикнали с подобния ястия, е страхотна идея да експериментираме, опознавайки местните ястия и култура.

https://palatka.bg/2021/02/01/ima-li-kakvo-da-ni-predlozhi-dania-po-otnoshenie-na-kulinariata/


Готови ли сте за кулинарно пътешествие в Дания? Предопределена от географското положение на страната, датската кухня залага на основни продукти, като картофи, ечемик, ръж, цвекло, но също така месо, риба и морски продукти. Да започваме.

Smørrebrød: датска класика

Една от най-класическите датски храни е сандвич. Популярният smørrebrød представлява филия датски ръжен хляб (с характерен и изявен вкус), която може да се комбинира с най-разнообразни добавки, като маринована херинга, печено телешко месо, яйца с майонеза и скариди или пък домашно приготвен пастет.

Обикновено хлябът се намазва обилно с масло или друг тип мазнина и след това се комбинира с месо и зеленчуци. Много датчани обичат да добавят към сандвича си и червено цвекло.

Множество датски ресторанти приготвят преобразени версии на датската класика, залагайки на въображение и нови комбинации от традиционни продукти. Тук може да разгледате идеи как да си направите типичен датски smørrebrød.

Stegt flaesk

Един от безспорните фаворите в датската кухня – stegt flaesk или любимото на датчаните печеното свинско месо не веднъж е оглавявало местните класации за най-предпочитана традиционна храна. Печено или пържено и с характерен хрупкав вкус, свинското често се поднася с гарнитура от варени картофи, мариновано червено цвекло и магданозен сос.

Frikadeller

Тези датски кюфтенца са си извоювали небивала слава сред датчаните, които ги хапват, както за обяд, така и за вечеря. Традиционно се състоят от телешко и свинско месо, брашно, мляко, яйца, лук и подправки, но в наши дни има безброй интерпретации на тази класическа датска храна. Също така, кюфтенцата са и популярен топинг върху датския сандвич smørrebrød.

Скариди

Дания е морска страна и морските продукти са любима храна на датчаните. Ако се озовете в Дания, задължително опитайте местните скариди, който идват свежи от Северно море. Освен това, ще имате възможност да се включите и в специално организирани сафарите за лов на скариди – може да го направите на датските острови Fanø и Rømø, както и в областта на фиорда Limfjord.

Juleand и risalamande

Juleand се превежда като коледна патица. Това традиционно за Коледа датско ястие се състои от патешко месо, карамелизирани картофи и грейви сос.

За десерт се сервира вкусният risalamande или студен оризов пудинг с бита сметана, захар, ванилия и бадеми. Традицията повелява цял бадем да се скрие в една от купичките, като късметлията, който го открие, получава подарък.

Датски сладкиши

Дания е световно известна с неустоимите си сладки изкушения. Нека разгледаме три от тях:

Kanelsnegle

Kanelsnegle или канелени рулца са любим десерт със своите вариации във всички скандинавски държави. Пухкави и обилно овкусени с канела, те са изявен местен фаворит.

Wienerbrød

Wienerbrød буквално означава виенски хляб. Интересното е, че десертът е известен по света, като датски сладкиш. В Дания е приготвен за първи път в средата на XIX век от виенски пекари, като през годините продължава да се утвърждава като любимо сладко изкушение на датчаните. Може да се срещне в различни размери и с разнообразни пълнежи, като сметана или сладко.

Датски курабийки

Вероятно сте виждали синята кутия, съдържаща небезизвестните датски сладки. Тези ванилови маслени курабийки печелят популярност не само в Дания, но и по света. Традиционно се приготвят за Коледа.

https://nordstudeo.com/

Националното знаме на Дания, известно още и под името Данебруг (Dannebrog – Датска дреха) представлява червено знаме с бял Скандинавски кръст, достигащ двата края на флага. Отношението широчина към дължина е 28:37. Вертикалната част на кръста е отместена към носещото тяло. Моделът на Датското знаме бил възприет от други Скандинавски страни: Швеция, Норвегия, Финландия, и Исландия.

История

Съществува легенда, според която Датското знаме било очертано от светкавица в небето през 1219 г. в битката при Талин между датския крал Валдемар II и естонците. Според друга легенда, след тази битка, бялата туника на Валдемар била изцяло напоена с кръв, с изключение на местата, където се намирал коланът и презрамникът и които останали бели. Съществуват и други теории за произхода на датското знаме, но нито една от тях не е напълно потвърдена и приета за официална. Легенда или истина, Датското знаме е едно от най-старите в света, а Датчаните са нацията с най-дълга история, в която националното знаме остава непроменено.


Датското знаме е променяло пропорциите си многократно през годините, но нито една от тези промени не е засегнала неговата същност. Флагът с разделени краища бил използван за първи път през 1696 г. и променен през 1856 г. Този вид флаг се използва и днес във военния флот. Правоъгълният флаг, в съвременния си вариант, бил установен през 1748 г. и променен през 1893 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Дания

Националният герб на Дания представява 3 сини лъва, оградени с 9 сърца на златно поле. Почти идентичен е с герба на Естония, което се обяснява с датското управление на Естония в периода 1219 – 1346 г.

Датският герб има 2 варианта – малък, който е официалният герб на Дания, и голям – кралският герб.

През 1959 г. е решено кралският герб да се използва само от монарха, кралското семейство и съда, а другите институции да използват малкия герб.

Лъвовете на националния герб „получават“ короните си през 13 век. През 16 век броят на сърцата е установен на 9.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Дания



Щитът на герба е разделен на 4 части, но разделянето на щита на датския герб е специално. Прави се не с помощта на линии, а с помощта на кръст. Това не е случайно. В края на краищата кръстът - той се нарича Dannebrog - се смята за една от националните емблеми на датчаните.

В две четвърти изображенията са същите като на герба на страната, сини лъвове и червени сърца.

Щит с две червени ивици в центъра е символът на Олденбург (Германия, Долна Саксония), бившето владение на датските крале.

В дясната (откъм зрителя) горна четвърт има само два лъва. Това е символът на Шлезвиг - сега се намира предимно в Германия (Шлезвиг-Холщайн), но в миналото е принадлежал на Дания.

Три златни корони символизират Калмарския съюз - обединението на Дания, Норвегия (с Исландия) и Швеция (с Финландия) в една държава под върховната власт на датските крале.

Щитодържателите са двама „горски мъже“ - взети от герба на Прусия, чиито земи били частично оспорвани от Дания.

Сребърен овен под калмарските корони представлява Фарьорските острови, останали под датско управление.

Сребърната полярна мечка е символ на Гренландия.

Гербът е украсен с Ордена на слона (в памет на факта, че датчаните са убили боен слон в един от кръстоносните походи от 12 век) и Ордена на Данеброг.

История

Леопардовият лъв на герба на Дания се появява около 1190 г. при Канут VI Валдемарсон, почти едновременно с леопардите на Ричард Лъвското сърце. Следователно, пред нас е един от най-старите държавни символи.

Леопардовите лъвове на датския крал са лазурни в златно поле, украсено с алени сърца. Това изображение е запазено в герба на Дания при всички владетели. По същия начин съвременният герб на Дания съдържа три леопардови лъва.

От 15-ти век гербът на датските крале е комбинация от гербовете на съюзените крале на Дания, Швеция, Норвегия и Вандалия. Отразява политиката на датските крале в опита им да установят хегемония на Скандинавския полуостров и в цяла Балтика.

В центъра има щит с техните династични гербове. По-късно датските леопарди и династическите знаци на Олденбург и Делменгорст се появяват на свой ред в средния щит и в зависимост от това целият хералдически щит е преустроен. През 18 век датският герб придобива форма, близка до съвременната: щит с династичен герб, насложен върху голям щит с гербовете на кралствата, които са били част от владението на Датската корона.

Кралица Маргарет II, която се възкачи на трона през 1972 г., се отказа от всички титли, които не са подкрепени с реална власт, с изключение на датската кралска титла.

Така емблемите на германските владения - гербовете на кралствата на готите и вендите - изчезнаха от герба. Леопардовите лъвове на Шлезвиг са оцелели, откакто част от Шлезвиг се завръща на Дания през 1920 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Дании

Има една прекрасна страна (на датски: Der er et yndigt land) е официалният химн на Кралство Дания.

История

Текстът е написан през 1819 г. от Адам Готлоб Йоленшлегер и носи мотото на латински: Ille terrarum mihi praeter omnes angulus ridet. Музиката е композирана през 1835 г. от Ханс Ернст Кройер. По-късно Томас Лауб и Карл Нилсен съставят алтернативни мелодии, но нито една от тях не е придобила широко разпространение и днес те са най-вече неизвестни на населението. Когато е публикуван за първи път, националният химн има 12 стиха, но това е съкратено до първия, третия, петия и последния стих в по-късните издания. В общата употреба се пеят само първия стих (или строфа) и последните три реда от четвъртия стих. Първата половина на последния стих рядко се чува и последният ред на всеки стих се повтаря веднъж. Дания е една от държавите в света (другата е Нова Зеландия) с два официални национални химна. Официално Kong Christian stod ved højen mast е бил национален и кралски химн; той има еднакъв статут с Der er et yndigt land, който се третира като граждански национален химн. По време на кралски и военни поводи, Kong Christian stod ved højen mast се изпълнява самостоятелно, или двата национални химна се изпълняват заедно.

Текст

Der er et yndigt land,
det står med brede bøge
nær salten østerstrand :|
Det bugter sig i bakke, dal,
det hedder gamle Danmark
og det er Frejas sal :|
Der sad i fordums tid
de harniskklædte kæmper,
udhvilede fra strid :|
Så drog de frem til fjenders mén,
nu hvile deres bene
bag højens bautasten :|
Det land endnu er skønt,
thi blå sig søen bælter,
og løvet står så grønt :|
Og ædle kvinder, skønne møer
og mænd og raske svende
bebo de danskes øer :|
Hil drot og fædreland!
Hil hver en danneborger,
som virker, hvad han kan! :|
Vort gamle Danmark skal bestå,
så længe bøgen spejler
sin top i bølgen blå :|

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Дания



Kong Christian stod ved højen mast („Крал Кристиан стоеше на високата мачта“) е датският кралски химн, официално приет през 1780 г. Автор на текста е Йоханес Евалд. През 1778 г. Евалд написва песен за пиесата си „Рибарите“ за бедни зеландски рибари, които спасяват претърпял корабокрушение капитан и отказват парично обезщетение. Авторът на мелодията не е точно известен; авторство се приписва както на редица датски композитори (Хартман, Кулау), така и на народното изкуство.

Текстът на химна за славата на датския флот споменава великите военноморски командири Кристиан IV, Нилс Юел, Педер Торденскиолд.

В Дания освен този химн има и национален химн - Der er et yndigt land, който също има държавен статут. Кралския е предназначен за церемонии, в които участват членове на кралската фамилия, както и военни, а националния е за граждански церемонии; при особено специални поводи и на церемонии, които имат смесен формат, се изпълняват и двата химна.

Текст

Kong Christian stod ved højen mast
i røg og damp.
Hans værge hamrede så fast,
at gotens hjælm og hjerne brast.
Da sank hvert fjendtligt spejl og mast
i røg og damp.
Fly, skreg de, fly, hvad flygte kan!
hvo står for Danmarks Christian,
hvo står for Danmarks Christian, i kamp?

Niels Juel gav agt på stormens brag:
Nu er det tid!
Han hejsede det røde flag
og slog på fjenden slag i slag.
Da skreg de højt blandt stormens brag:
Nu er det tid!
Fly, skreg de, hver, som ved et skjul!
hvo kan bestå mod Danmarks Juel,
hvo kan bestå mod Danmarks Juel, i strid?

O, Nordhav! glimt af Wessel brød
din mørke sky!
Da ty'de kæmper til dit skød,
thi med ham lynte skræk og død.
Fra valen hørtes vrål, som brød
den tykke sky:
Fra Danmark lyner Tordenskjold.
Hver give sig i himlens vold,
hver give sig i himlens vold, og fly!

Du danskes vej til ros og magt,
sortladne hav!
Modtag din ven, som uforsagt
tør møde faren med foragt,
så stolt som du mod stormens magt,
sortladne hav!
Og rask igennem larm og spil
og kamp og sejer før mig til,
og kamp og sejer før mig til, min grav!

https://ru.wikipedia.org/wiki/Kong_Christian_stod_ved_h%C3%B8jen_mast




Danish National Anthem - "Der Er Et Yndigt Land"

Копенхаген (на датски: København) е столица и най-голям град на Дания. Със своите 1 330 993 жители Копенхаген е най-голямата градска област съдържаща 18 общини. Градският център – община Копенхаген с 613 288 жители (по приблизителна оценка от януари 2018 г.)[1] е най-гъсто населената община в Дания. В целия градски регион (2788 км²) живеят 2 057 142 души (2021).

Разположен е на източния бряг на остров Шеланд и частично на остров Амагер. Множество мостове и един тунел свързват Шеланд с Амагер. От 2000 г. Копенхаген и Малмьо са свързани с моста Йоресунд. Копенхаген е културен и икономически център на Дания с най-голямото летище, железопътна гара, едно от големите датски пристанища, паркове, национален музей и опера.

Историята на Копенхаген може да се проследи от 800 г., когато на мястото на сегашния център е имало малък рибарски град. След икономическата криза в края на 20 век, градът е в икономически и културен подем през последното десетилетие на национално и интернационално ниво. Копенхаген е един от икономическите центрове на Северна Европа и седалище на големи международни компании като Маерск, Карлсберг, Ново Нордиск, Данске Банк.

През 2008 г. е обявен за най-добрия град за живеене в света, а по инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен. Старите барокови сгради „съжителстват“ безпроблемно с новите модерни архитектурни хрумвания и са в основата на съвършеното пъстроцветие – особеност на столицата на най-старата европейска монархия.

История

Има доказателства, че Копенхаген е съществувал като селище преди повече от 6000 години, но за първи път селището се появява в писмени записи датиращи от 1043 г. сл. Хр. Копенхаген, в онези времена, наречен „Havn“, което означава пристанище, е имал малко стратегическо или политическо значение. Повечето от хората в „Havn“ печелели ежедневния си хляб, като ловели обилната херинга в Йо̀ресун (на датски: Øresund). През следващите два века риболовът и търговията превръщат малкото рибарско селце в процъфтяващ град. А през 1343 г. крал Валдемар Атердаг обявява Копенхаген за столица на Дания – днес седалище на правителството и роден град на датското кралско семейство.

Период 1000 – 1300

За период от 300 години, от 750 до 1050 г., викингите използват Копенхаген като важен аванпост, откъдето отплават на пътешествия в Европа и останалия свят.

Ако се върнем хиляда години назад, Копенхаген все още е бил скромен град с малък търговски център, където се продава осолена херинга и се управлява трафикът към Scania.

През 1160 г. влиятелен съветник на крал Валдемар Велики става архиепископ Абсалон. През следващите години градът се увеличава десетократно, основават се множество църкви и абатства. Икономиката му процъфтява благодарение на приходите от огромна търговия с риболов на херинга – градът осигурява голяма част от католическа Европа с осолена херинга за Великия пост. Архиепископ Абсалон е човекът, за който повече от всеки друг може да се каже, че е основателят на Копенхаген. По това време извън града е построена крепост, чиято цел е била да отблъсне постоянните пиратски набези, опустошаващи бреговете на Дания. Абсалон и Валдемар Велики използват възхода като стартова площадка за основаването на Датската балтийска империя.

Период 1301 – 1600

Кралица Маргрет l (1353 – 1412) е най-могъщата жена в Европа по време на нейното управление 1387 – 1412. Омъжвайки се за норвежкия крал Хакон Магнусон, тя става суверенна не само на Дания, но и на Швеция и Норвегия. И именно тя е поставя началото на основаването на Северния алианс, формализиран като Калмарска уния през 1397 г. След като синът ѝ, престолонаследникът Олоф умира, Маргрет назначава крал Ерик от Померания за свой наследник. Той е коронясан през 1397 г., но Маргрет управлява до смъртта си.

Въпреки вековните борби за власт и надмощие, градът става все по-богат. Местните осъществяват търговия както с приятели, така и с врагове. В града идват чуждестранни търговци. Създават се занаятчийски гилдии и се основава университет през 1478 г. По времето на коронацията на Кристиан IV през 1596 г. Копенхаген е богат и мощен град. След проникването на Лутеранската църква в Германия през 1517 г. датското население започва да се обръща срещу Католическата църква и 1526 г. датската църква се отделя от Рим. Лутеранството се превръща в официална религия на страната и остава такова и до днес.

Период 1601 – 1939

Кристиан IV (1577-1648) става крал на Дания и Норвегия още на 11-годишна възраст. По време на управлението си 1588 – 1648 г. той губи части от кралството си от шведската корона. Но въпреки това, Дания се превръща в просперираща държава по време на неговото управление. Кристиан IV основава няколко града, сред които Кристиания, днешното Осло, столицата на Норвегия. Той също така основава първите търговски дружества с единствени права за търговия в чужбина.

През 18-ти век серия от бедствия удря Копенхаген: първо чумата през 1711 г., след това два пожара опустошават града през 1728 и 1795 г. Първият пожар избухва в магазина за производство на свещи в района Nørreport и унищожава 1700 къщи, кметството и университета включени. Големия пожар през 1795 г. разрушава кулата на църквата „Св. Николай“. Пожарите обаче дават на града възможност да изготви нов, по-мащабен градски план. През 1740 г. Кристиан Vl се премества в новия си кралски дворец Кристиансборг.

Период 19 и 20 век

19-ти век започва с голяма битка при Копенхаген с британския флот през 1801 г. и битката от 1807 г., когато врагът бомбардира жестоко града. Укреплението „Kastellet“ се оказа безполезно, така че скоро този вид защитни линии били изоставени и крепостните стени на града били отворени.

През 1813 г. след всички войни фалиралата Дания отстъпва Норвегия на Швеция. През следващите години градът бавно се възстановява. Копенхаген инвестира в образованието – създаване на безплатни задължителни основни училища и в науката.

През 1849 г. Дания сменя своята форма на управление превръщайки се в парламентарна монархия и следващите години са доста спокойни със стабилен икономически растеж. През 1912 г. в корабостроителницата на града е построен първият океански кораб с дизелов двигател M/S Selandia. През 1932 г. самолетният трафик на летище Каструп (открито през 1925 г.) е над 6000 души.

На 9 април 1940 г. войските на Хитлер нахлуват в Дания и Копенхаген. Окупацията продължи до края на войната. Германия премества 200 000 войници в Дания, тъй като страната се счита за полезен източник на селскостопански продукти. Кралското семейство с крал Кристиан X, престолонаследникът Фредерик и съпругата му коронова принцеса Ингрид отказаха да напуснат Копенхаген. Въпреки усилията на датската съпротива и тайната евакуация на близо 7000 от евреите от страната в Швеция, датското правителство капитулира в замяна на запазване на независима вътрешна политика.

Дания е освободена от британските войски под командването на фелдмаршал Монтгомъри на 4 май 1945 г. От днес, ако посетите Дания на тази дата, ще видите светлини на свещи в много прозорци в памет на този ден.

В наши дни

Днешният Копенхаген е един от най-динамичните градове в Европа и вторият по големина град в Скандинавия. С 1,1 милиона жители в района на града (и повече от 1,8 милиона с предградията), Копенхаген определено държи позицията на блестящата столица на тази част на света.


Копенхаген е една от водещите световни дестинации за международни конференции и конгреси. От откриването на моста Йо̀ресун (на датски: Øresund) между Малмьо и Копенхаген през 2000 г. двата града предлагат повече от 22 000 хотелски легла. Най-големият конферентен център в Скандинавия, Bella Center в покрайнините на града, е добре известен със своите международни панаири и други аранжименти.

Фестивали в града:

• Фестивал на тангото в Копенхаген – За първи път се провежда през 2005 г. в красивото студио на Датския национален симфоничен оркестър. Работата по организацията е доброволна. Тази година фестивалът ще се състои от 12 до 16 май, ще участват диджеи от Базел, Москва, Берлин, Париж

• Международен фестивал на документалното кино в Копенхаген – един от най-важните филмови фестивал в Европа. Има за цел да представи нови и новаторски идеи – сериозни и политически, странни и неочквани, провокативни и художествени. Той се основава на широко, международно и междусекторно културно сътрудничество, включващо широк кръг дейности, като семинари, заседания на директорите, лекции, дебати, събития, музика и клубни събития. През 2008 г. 33093 посетители са взели участие на фестивала. 7-ият Докс се проведе в Копенхаген от 6 до 15 ноември 2009 г.

• Международен фестивал за поезия в Копенхаген – най-големият от този род в Дания. Датската поезия и публика се среща с международната поезия. Участват поети от Дания, Швеция, Норвегия, България, Малта, Швейцария, Исландия, Монголия и др. Провежда се от 2006 г. обикновено през месец май

Забележителности


Замъкът Кристианбор
Замъкът Росенбор (Rosenborg)
Старата сграда на Копенхагенската фондова борса (Børsen)
Площадът на Кметството (Rådhuspladsen)
Дворецът на принцовете
Музеят Ню Карлсберг (Ny Carlsberg Glyptothek)
Резиденцията на кралицата Амалиенбор (Amalienborg)
Дворецът Кристиансбор (Christiansborg)
Увеселителният парк Тиволи (Tivoli)


Статуята на Малката русалка (den Lille Havfrue)
Площадът Конгенс Нюторв (Kongens Nytorv)
Крайбрежната улица Нюхаун (Nyhavn)
Мраморната църква (Marmorkirken)
Най-дългата пешеходна зона в Европа Стрьогет (Strøget)
Сградата на копенхагенската опера (Operaen)
Фонтанът Гефион (Gefionspringvandet)
Църквата на Спасителя (Vor Frelsers Kirke), характерна със спираловидно виещата се външна стълба, по която се стига до върха на църквата
Кралската датска библиотека (Det Kongelige Bibliotek), известна още като Черния диамант
Мостът Йоресун (Øresundsbroen), открит през 2000 г. и свързващ Копенхаген с Малмьо, Швеция
Сред културните центрове в града са Кралският датски театър и музеят Ню Карлсберг.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Копенхаген



Първи впечатления от Копенхаген (Дания)

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Дания е разположена в северната част на Средноевропейската равнина като заема полуостров Ютланд (29 766 km²) и 474 острова, от които 97 са населени. Най-големите острови са Шеланд (7031 km²), Фюн (2976 km²), Лолан (1243 km²), Борнхолм (588 km²). На север протока Скагерак я отделя от Норвегия, а на изток протока Категат – от Швеция. Единствената сухоземна граница на страната е на югозапад с Германия и е с дължина 68 km. На запад се мие от водите на Северно, а на изток – от водите на Балтийско море. В тези си граници площта на страната възлиза на 42 925 km². Общата дължина на бреговата линия е 7314 km. Бреговете на запад и северозапад са праволинейни, ниски, с пясъчни дюни, отделящи лагуните Ринкьобингфиорд, Нисумфиорд и др. от Северно море, с което са съединени само с тесни протоци. На югозапад бреговата ивица е изпъстрена с марши и вати. Източните (балтийски) брегове са силно разчленени от коси и други акумулативни форми на релефа.

Територията на Дания, се простира между 54°34′ и 57°45′ с.ш. и между 8°04′ и 15°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (57°45′08″ с. ш. 10°37′26″ и. д.), нос Скаген, на северния бряг на полуостров Ютланд.
• крайна южна точка – (54°33′33″ с. ш. 11°58′10″ и. д.), нос Гесер Оде, на южния бряг на остров Фалстер, на брега на Балтийско море.
• крайна западна точка – (55°33′37″ с. ш. 8°04′21″ и. д.), нос Блованс Хук, на брега на Северно море.
• крайна източна точка – (55°05′30″ с. ш. 15°09′23″ и. д.), на източния бряг на остров Борнхолм, на брега на Балтийско море.

Релеф, геоложки строеж

Равнинният релеф на страната е обусловен от положението ѝ в пределите на тектонска платформа, изградена от къснокредни и по-млади наслаги, с изключение на скалистия остров Борнхолм, разположен в периферията на Балтийския щит. Добре са се съхранили следи от заледявания, покриващи територията на Дания през плейстоцена. На запад в Ютланд са разпространени пясъчни, зандрови и моренни равнини, а на север и изток релефът е хълмист с ниски ридове съставляващи крайните ледникови морени с максимална височина връх Юдинг Сковей 173 m и многочислени езера. В най-северните части са разпространени стъпаловидни морски равнини.

Климат, води

Климатът на Дания е умерен, морски с мека неустойчива зима, прохладно лято и разтегнати преходни сезони. Средната февруарска температура е 0°С, а средната юлска – 15 – 16°С. На запад годишната сума на валежите е 750 – 800 mm, а на изток – 600 mm, като 90% от тях са във вид на дъжд. Максимумът на валежите е през есента, а минимума през пролетта и началото на лятото. Често явление са гъстите мъгли.

В страната преобладават малките реки с дъждовно подхранване, като най-големи са Гудено (176 km), Сторо (104 km) и Вардео (100 km). Те са с ясно изразено зимното пълноводие и лятно маловодие. Има множество проточни езера, предимно с ледников произход, като най-голямо е Аресьо (41 km²), разположено на остров Шеланд. В страната има доста блата, които интензивно се пресушават.

Почви, растителност, животински свят

Почвите на запад са предимно подзолисти, а на изток – кафяви горски, силно окултурени. По ниските морски крайбрежия са развити ливадно-алувиални почви. Естествената растителност на Дания е силно изменена от човешката дейност. Горите заемат около 12% от нейната площ. На запад все още има остатъци от тревиста пустош и малки дъбови гори. Тук интензивно се провеждат залесителни мероприятия, като се засаждат предимно бор и смърч. На изток има окултурени букови и дъбови гори. Големи части от страната са заети от селскостопански масиви. В малките датски гори се срещат сърна, благороден и петнист елен, кошута, белка, фазан. Селскостопанските масиви се обитават от зайци, различни видове птици и гризачи. По крайбрежията има богата птича фауна.

Природни райони

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Дания се поделя на 4 природни района.

• Западноютландски район – по време на плейстоценското заледяване районът не е засегнат. Има значително по-влажен климат в сравнение с другите райони и значителни части са обхванати от тревисти пустоши. Крайбрежните марши са покрити с пищни пасища.
• Източнодатски район (Източен Ютланд и Датския архипелаг) – той е силно разчленен от морски протоци и канали и най-сериозно усвоен. Има множество малки езера, съединен с канали и реки. По ниските хълмисти райони са развити силно окултурени дъбово-букови гори.
• Северодатски район (Северен Ютланд и остров Венсюсел) – отличава се с разпространение на стъпаловидни морски равнини и малки масиви от дъбови гори.
• Остров Борнхолм – широко разпространение имат кристалните формации на Балтийския щит, оголени в централните и северни части на острова. По югоизточното и западното крайбрежия има естествени дюни. На острова се срещат малки горички от лиственица, бук, смърч и бор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дания

Датският език (dansk) е източноскандинавски език, произхождащ от древния нордически език. Датски се говори от около 6 000 000 души в Дания, Южен Шлезвиг, Фарьорските острови и Гренландия.

Най-близките по родство езици са северогерманските норвежки и шведски език, по-далече и фарьорски и исландски език.

История


Първите датски текстове, написани на латински произхождат от XIII век. Стандартният датски език е разработен през XVII век на базата на зеландския диалект. В момента датският е доста еднообразен език. Диалектите не са нито популярни, нито се развиват. Интересно е, че южният диалект на шведския език е включен в датските диалекти. Това произтича от факта, че до 1658 г. тези райони са били обитавани от датско население.


Азбука

Азбуката на датския език е тъждествена с азбуката на норвежки език и съдържа 29 буквени знака:



Буквите C, Q, W, X и Z се използват само в чужди заемки. Преди 1948 г. звукът, изписван с å, се е изписвал като aa, което все още може да се види в някои имена на места, като Aalborg и Aabenraa.

Danish Alphabet (dansk alfabet)

Фонетика



Граматика

В книжовния датски език съществителните имена имат два граматически рода – общ и среден, докато някои датски диалекти все още имат три граматически рода: мъжки, женски и среден. По-голямата част, около 3/4, са в общия граматически род, а останалата част в средния, като последният най-често се употребява за неодушевени предмети. Както в българския език, така и в датския определителният член е задпоставен. Например: една жена – en kvinde, жената – kvinden.

WIKITONGUES: Riike speaking Danish

https://bg.wikipedia.org/wiki/Датски език

https://www.omniglot.com/writing/danish.htm

https://skrivanek-bg.net/