• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8181
  • Total Topics: 1024
  • Online Today: 50
  • Online Ever: 72
  • (Sep 01, 2018, 11:08 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 4
Total: 4

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Обединителният събор в Киев избра за предстоятел на новата Украинска църква митрополит Епифаний (Думенко)


Днес в храма ,,Св. Софѝя Киевска" в украинската столица се състоя обединителният събор, под председателството на митрополита на Франция Емануил от Вселенска патриаршия. От двете му страни на президиума присъстваха президентът на Украйна Петро Порошенко и предстоятелят на т. нар. Украинска патриаршия Филарет (Денисенко). Той присъстваше на събора без инсигниите на патриарх, само с черна скуфия, т. е. без характерната бяла шапка, тъй като за Вселенска патриаршия той има ранг на митрополит без катедра. На президиума бяха и двамата екзарси на Вселенска патриаршия в Киев архиеп. Даниил и еп. Иларион, както и предстоятелят на досегашната Украинска автокефална църква Макарий. От Украинската православна църква (Московска патриаршия) сред председателстващите беше Виницки митр. Симеон, който беше заявил предварително своето участие в събора. Присъстваше и още един йерарх на Вселенска патриаршия - Адриануполски митр. Амфилохий, патриаршески екзарх в Гърция.

В началото на събора президентът Петро Порошенко се обърна към делегатите - епископи, свещеници и миряни, с думите: ,,Обръщам се непосредствено към вас - участниците в събора, църковни архиереи. Върху вас лежи колосална отговорност. Държавата направи всичко, което можеше за създаването на независима от Москва църква. Сега от вас и само от вас зависи бъдещето на Украйна, бъдещето на нашата нация, нашата свобода, нашата държавна и духовна независимост от Русия".

На първи тур на избора за предстоятел бяха излъчени трима архиереи - Переяслав-Хмелницки митр. Епифаний (Думенко) от ръководената досега от Филарет (Денисенко) Киевска патриаршия, Виницки митр. Симеон (УПЦ-МП) и Волински митр. Михаил. Митр. Епифаний (Думенко) е на 39 години, бил е ректор на Киевската православна духовна академия. На втория тур на избора право на глас са имали само епископите - митр. Епифаний е получил 37 гласа, а митр. Симеон - 29 гласа.

Митр. Филарет (Денисенко) получи титлата ,,почетен патриарх на обединената Църква в Украйна", която ще носи пожизнено, т. е. такава титла няма да носи никой друг след него и няма да има официален статут в автокефалната Църква в Украйна. Според устава тя ще се нарича не ,,Украинска църква", а Православна църква в Украйна, както е гръцката традиция.

Новоизбраният предстоятел ще носи титлата Киевски митрополит. Той направи обръщение към събралите се близо 10 хиляди вярващи пред храма ,,Св. Софѝя", като заяви, че вратите на новата църква са отворени за всички архиереи, клирици и вярващи в страната. Очаква се Вселенският патриарх да връчи Томос за автокефалия на новоизбрания Киевски митрополит Епифаний в началото на януари.

От УПЦ-МП заявиха, че тези техни ариереи, които са взели участие в събора, вече нямат отношения към УПЦ-МП. Все още няма официална информация за състава на събора, своето участие официално обявиха само Виницки митр. Симеон и Переяслав-Хмелницки и Вишневски митр. Александър (Драбинко).

Официално комюнике от събора все още не е разпространено.

https://dveri.bg/u6f9a
2
Българско египтологическо общество



Деница Такева-Германова

Казвам се Деница и съм студент в магистърска програма ,,Египтология" в НБУ, един от инициаторите за създаването на Българското египтологическо общество и негов председател.

За мен египтологията е сбъдната мечта и потребност на духа още от най-ранна детска възраст.

Завършила съм право в Софийския университет, но поривът на сърцето и желанието, което не се промени през годините - да бъда част от египтологията в България, ме доведе до НБУ.

Това е мястото, на което имах истинското щастие, късмет и привилегия да срещна египтолозите - моите преподаватели, които отвориха пред мен врата към нов свят и щедро ме въведоха в него. Египтологията за мен е страст и любов от пръв поглед.

Изпълнена съм с респект, благодарност и дълг към тях заради възможността, която ми дадоха с лекциите си и с преподаването си, тъй като в днешния свят е най-ценно да попаднеш на истински и качествени хора, с които гледате в една посока и към една цел.

Защо беше основано Българско египтологическо общество на първия по рода си коледен бал на египтологията в България?

В навечерието на коледните празници, на прага на новата година, когато човек е изпълнен най-много с надежди и мечти за предстоящето, за първи път в България се проведе Коледен бал на египтологията в България.

Празничната еуфория събра на едно място 30-годишната традиция на египтологията в България в лицето на нашите египтолози проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов, техните настоящи и завършили студенти, бакалаври, магистри и докторанти от програмите по
египтология в НБУ, така и много хора, които имат отношение към историята, културата и наследството на Древен Египет.

Коледният бал отбеляза и едно ново начало, защото освен празнично събиране и бляскаво събитие, това беше и първият рожден ден на една чудесна идея, която отлежава с годините и отдавна чака своето време, за да порасне и да направи първите си крачки, а именно - създаването на Българско египтологическо общество.

Желанието тази идея да стане реалност, инициативата за нейната реализация дойде от нас - завършили и настоящи студенти от различните програми по египтология в Нов български университет.



Общество може да се съгради само когато има здрави основи, притегателен център, около който да се завихрят позитивни емоции и мотивирани хора, които да работят за подкрепянето и развитието на дадена кауза.

Нашето истинско вдъхновение и движеща сила са именно нашите преподаватели по египтология: проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков, доц. д-р Емил Бузов и изключителните им личностни и професионални качества, които ни вдъхнаха увереност, че това може да се случи, ако следваме техните стъпки и пример.

Тяхната неуморна, дългогодишна и системна работа, свързана с изследователска, археологическа и преподавателска дейност, дава предпоставка и в България да има такова общество, по пример на други държави, в които има история на египтологическата традиция.

Египтологията освен наука, подвластна на строго академични доктрини, е и извор на дълбоко познание за човешката личност и духовност, път към личностно себепознание и приключение на духа, търсене на отдавна загубени пътеки към тайни за човешката същност и смисъл на съществуване, за началото на времето и смисъла на бъдещето.

Египтологията е за мечтатели и приключенци, за хора, които смело рушат бариерите на времето, опитвайки се да открият скритото знание и мъдрост в древните текстове, в надписите на храмове и паметници, и разравяйки пясъците, да го покажат отново в целия му блясък.



За нас създаването на това общество беше потребност на духа и желание смело да повярваме, че можем да реализираме тази чудесна идея, с романтичните препратки към историята на създаването на други египтологически общества по света.

Както се е случило през далечната 1882 г., когато Амелия Едуардс, вдъхновена от магичната страна на Нилската долина и от своя любим професор и преподавател, един от доайените на световната египтология - сър Флиндерс Питри, дава началото на Egypt Exploration Society, което работи и се развива и до днес, и бележи постоянно успехи в развитието на съвременната египтология и най-новите ѝ открития.


Теодор Леков и Емил Бузов

Мисията, която сами си поставихме, главната ни цел е да подкрепяме и развиваме каузата на българската египтология.

Желанието ни е към тази общност да се присъединят всички, които имат интерес и афинитет към културата, историята, религията и писмеността на
Древен Египет.

Една от основните ни амбиции е популяризиране на научните постижения и световния принос на Българската египтологическа школа.

Друга съществена цел е осигуряване на подкрепа за различни дейности и проекти, реализирани от българските учени-египтолози, като на първо място застава българската археологическа мисия в Египет, която има национално значение и която е подкрепяна вече дълги години от НБУ.

На коледния бал на египтологията организирахме благотворителен търг с реплики на артефакти, свързани с Древен Египет, който имаше голям успех.



Предметите, които бяхме включили в търга, имаха своя история и лично бяха донесени от нас от Египет при последно проведения пътуващ семинар там през декември.

Имаше алабастрови статуетки, статуетки на богини, реплика на царски кинжал, носещ картуша с името на царица Хатшепсут, както и авторски предмети на творци, които бяха привлечени от нашата кауза и изработиха специално за нас предмети на древноегипетска тематика.

Един от най-интересните предмети беше авторска работа на египтолога и наш преподавател в НБУ доц. д-р Теодор Леков - керамична маска, копие
на автентична маска на жрица, с реални размери, която напълно отразяваше блясъка и изяществото на древноегипетското изкуство.

Самите ние останахме изненадани колко много хора имат желание и потребност да се докоснат до културата и наследството на Древен Египет и искат да помогнат за развитието и популяризирането на каузата ни.

Гостите ни бяха хора от различни социални сфери, хора на изкуството, журналисти, писатели, колекционери, учени от различни сфери, които бяха
привлечени и запленени от идеите ни.

Особена чест за нас беше присъствието на новопристигналия посланик на Арабска република Египет в София Н. Пр. г-н Моайад Фаталах Елдали.

Той избра Коледния благотворителен бал на египтологията за първото публично събитие, на което да присъства заедно със съпругата си. Той беше истински щастлив да види на едно място толкова много хора, които имат интерес към културното наследство на Египет, и с радост обеща съдействие и подкрепа за бъдещите проекти на Българското египтологическо общество.

Това ни даде мотивацията и ще бъде и движещата сила за изпълнението на амбициозната програма, която сме подготвили за настоящата година.

Вече тече подготовката за бъдещите събития, които ще се проведат през 2018-та година, а именно - пътуващ семинар в Египет, тематични изложби
и лекции, представяне на книги, лятна школа по египтология, посещение на световни музеи, които имат богати египетски колекции.

Целта ни е да създадем единно и работещо общество, хора, които ще бъдат събрани и вдъхновени от идеята в България да има уважавана и оценена по достойнство, развиваща се египтологическа школа, чиито постижения ще бъдат достъпни за повече хора.

Ценният труд, множеството издадени книги, лекциите и знанието на нашите преподаватели да достигнат до повече млади хора, които имат желание да развиват себе си в областта на египтологията и знанието за тази изключителна цивилизация, да се докоснат до магията на Древен Египет.

Българското египтологическо общество е естественото продължение на дългогодишния труд на египтолозите в България, защото когато човек отдава себе си и делата си в търсене и изследване на знание, което обогатява и надгражда, това буди респект и потребност у нас - тези, които обичат Древен Египет, да дадем своя дан за развитието на науката, която обичаме.

В началото на годината с много емоции и истинско желание, със запретнати ръкави за здрава работа да съграждаме позитивното, искаме повече хора да бъдат привлечени от каузата ни и, естествено, по древноегипетски си пожелаваме:
,,Замисленото в сърцата ни да бъде това, което се случва!".

http://universitetski-dnevnik.nbu.bg/
3
Млади археолози откриха древни монети и сечива в крепостта "Ряховец" край Горна Оряховица


Ученици от великотърновското училище ,,Емилиян Станев" се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта ,,Ряховец" край Горна Оряховица.

Ученици от великотърновското училище ,,Емилиян Станев" се записаха в историческите хроники като част от откривателите на древни монети и сечива в крепостта ,,Ряховец" край Горна Оряховица. Средношколците са от единствения във Великотърновска област кръжок по археология.

Младите археолози са десетокласници от най-голямото училище в област Велико Търново. Възпитаниците на СУ ,,Емилян Станев" имат вече едногодишен опит в археологическата наука и работата на терен. Кръжочниците подредиха в училището си изложба от артефакти. Находките са открити от самите средношколци, които през лятото участваха в разкопките на древната крепост ,,Ряховец" край Горна Оряховица. Експозицията съдържа богат снимков материал от проучвателната дейност, а в стъклени витрини са подредени монети от 13-и век, части от стрели и битови предмети, както и находки от ранножелязната епоха.

Заниманията по археология стартират през миналата година, а със средношколците се занимава археологът от Великотърновския исторически музей Илиян Петракиев:

"Ентусиазмът на учениците, които започнаха от първия до последния ден, провокираха у мен идеята, освен чисто теоретични занимания, да преминем и към практични. Още през пролетта организирахме теренни археологически обходи в село Боженци, Габровска община. В последствие направихме и традиционните ни разкопки на крепостта ,,Ряховец" пак заедно с децата от кръжока".

Човек трябва да знае какво иска, какво може и какво му е на сърцето. Археологията е запалила любознателността на кръжочниците. Десетокласникът Стоян Стефанов е и един от доброволците в археологическите експедиции. Младежът споделя, че историческата наука винаги го е увличала:

"Аз винаги съм бил голям фен на историята. Освен че нямах работа у дома, просто ми беше интересно да разбера как е практическата страна на този предмет. В часовете ни учеха как се работи с геодезия, с фотошоп, с различните програми, които ползват археолозите. На терена ни учиха как се работи с металотърсач и как се описват намерените неща. Иманярството е много по-бързо от археологията, няма нужда да се пишат 50 страници документация след намиране на обект. Кратко казано - единствената разлика е: няма я бюрокрацията, не се пишат писмено находките".

Още в първите дни на теренната работа в крепостта ,,Ряховец" Стоян Стефанов бил впечатлен от намерените средновековни монети и нож. Младежът признава, че археологията му е изключително интересна като наука, но не планира да тя стане негова професия:

"Е, много тежък физически труд с много ниска отплата. Трябва много да ми харесва, пък не е на това ниво".

За разлика от Стоян неговата съученичка от кръжока Пламена Владимирова категорично е решила, че археологията ще е нейното бъдеще, а интересите ѝ са насочени към некрополите и скелетите в тях:

"Работата на обекта е уникална, защото там се срещаш с хора, които са готови да дадат част от времето си, за да могат да открият някаква малка история. Те не гледат парите, а са там, за да се забавляват, което на мен ми направи голямо впечатление. Аз основно се занимавах с металдетектора, защото ми беше интересно как са структурирани монетите, къде се намират, дали има значение мястото им според датировката. В края на заниманията на обекта излязоха нови находки, които бяха неочаквани - три скелета, което образува некропол. Винаги съм била запалена по некрополите и се научих да ги чистя, да водя документацията и да описвам откритите на тях находки".

Археологията може да е забавна наука, разказва на кръжочниците си Илиян Петракиев:

"Част от нещата, които аз им преподавам, аз също ги уча наново. Аз, може би, започнах от тяхното ниво и това ми позволи да имаме по-близка дистанция един с друг. Наблегнахме на повече снимков материал, работа в клас, а не точно чистата, суха теория. Трябва да си призная, че децата са изключително талантливи и много бързо не само че попиваха това, което им се преподава, но искаха допълнителна информация, допълнителна литература. Не е лъжа, ако кажа, че задлъжнях на библиотеката на нашия музей, защото голяма част от литературата вече е в тях.

Средношколците археолози активно се включиха в археологическата школа ,,Ряховец" и почистването на находките, намерени в едноименната крепост, разказа ръководителят на школата Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Под нейно ръководство вече пета година в музея се провеждат семейни съботи, по време на които родителите водят децата си, за да се забавляват и помагат на археолозите:

"Децата, с които аз работя в музея, ми вдъхват една увереност и още по-силно ме мотивират да работя, тъй като виждам, че работата ни има смисъл. Има млади хора, които се интересуват, които са доволни и страшно щастливи. За мен това е достатъчно. Когато човек е щастлив, значи си е свършил работата".

Клубът на младите археолози и СУ ,,Емилиян Станев" обявяват конкурс за изработване на лого на Археологическа школа ,,Ряховец". Трите най-добри проекта ще бъдат наградени, а всеки който иска да участва, може да се включи в творческата надпревара до 15 февруари 2019 година.

http://bnr.bg/post/101057152/mladi-arheolozi-otkriha-drevni-moneti-i-sechiva-v-krepostta-rahovec-krai-gorna-orahovica
4
Българският Великден - едно пътуване из освободена Македония през 1941 г.


Българските войски влизат в Македония

Динамичните събития в Европа водят до пълномащабна военна операция срещу Югославия и Гърция от страна на Германия. През април 1941 година войските на Третия райх прегазват за две седмици югославската армия и настъпват в гръцка територия. Веднага след победите на германците в северната част на Македония, за да не допусне безредици, българското правителство изпраща група офицери, които да организират временно управление до пристигането на Българската армия и установяване на българско управление.

Чувствата и емоциите от онези дни са ни предадени от поручик Сотир Нанев, един от групата офицери, които получават тази задача. Те влизат в Македония на 17 април, Велики Четвъртък, 1941 година. Два дена след тях, марширувайки и с развети български знамена в Македония, влизат българските полкове. Посрещнати са по килим от цветя, с неописуем възторг от македонските българи. Това е Българският Великден.

Всички офицери от групата са от Македония и не са виждали роднините си от поне десетилетие. Сърцата им бият лудо при мисълта, че отново ще зърнат своите бащи, майки, сестри и братя. Първите им стъпки в Македония са при граничния проход Камилата, а на пътя за Крива паланка ги посрещат местните селяни със свалени калпаци и сияещи очи. Те дълго махат с шапките си при вида на младите мъже в български униформи. През Крива паланка стигат в Куманово, където живее един от групата - Коста. Той бързо отива до къщата на омъжената си сестра, потропва на вратата и извиква майка си и сестра си по име. Не са се виждали от 12 години. На прозореца се появява женска глава.

- Кой чука?
- Сестро, отвори, аз съм брат ти Коста!

Жената не може да повярва, че това е истина и пита отново:

- Кой чука? Коста, ти ли си?

Получавайки утвърдителен отговор, зарадваната жена вдига на крак цялата къща и минута след това, премалели от радост, братът, сестрата и майката стоят прегърнати пред къщата. Майката целува сина си и нарежда:

- Бях загубила надежда, сине! Годините ми са много, та мислех, че няма да те видя повече!

Събрано отново след толкова години, семейството празнува с пълно сърце. На другия ден офицерите организират временното управление на града, а докато ходят из улиците на Куманово всички ги поздравяват:

- Да е честита свободата ни! Да е вечна!

Пътят на офицерите минава през Скопие, където огромно множество се е събрало около църквата ,,Свети Димитър", за да чуе служение на български език. В Скопие е организирана местна власт и офицерите продължават своя път към Велес и Прилеп. Те спират в село Извор. На мегдана се вие българско хоро, хората се веселят за празника.

- Христос Воскресе! Честита свобода! - поздравяват офицерите
- Добре дошли, бракя! Да ни е честита, да е вечна! - отговарят бодро селяните

Мигом българските офицери са заобиколени от куп любопитни и радостни хора. Всеки иска да ги пипне, да си поговори с тях, да се ръкува. Радостта им да видят български офицери е безгранична.

Самият Сотир е от Прилеп, следващата им спирка. В лицето на съдържателя на сладкарницата той познава свой съученик, отива и му подава ръка. С недоверие го поглежда съученикът, докато накрая го разпознава и продумва с треперещ глас:

- Изгоряхме вече. Чакахме ви толкова години. Най-после дойдохте.

Скоро пред сладкарницата се събират роднините на Сотир. Ето той как описва срещата си с тях:

- Хайде бе, дойдохте ли вече? Очите ни изтекоха по вас, душата ни изгоря.

- Идат ли вече българските войски? Докъде са стигнали? Приготвили сме се да ги посрещаме. Старо и младо, мъжко и женско - целият град чака да ги посрещне.

Ето и престарелия ми чичо. Единствен останал жив от братята на баща ми.

- Внучко, дойде ли, идете ли вече? Слава на Бога! Доживях и тоя час.


Невъзможно за описване, неподатливо на никое перо, е посрещането в Ресен. Сотир Нанев пише, че такава радост трябва да се почувства и изживее. Охрид е в италианската окупационна зона, но българските офицери са допуснати в града. Офицерите влизат в комендантството, за да се представят на коменданта, а когато излизат навън ги чака море от народ. Когато ги виждат, хората от множеството започват да викат ,,Да живее българската войска! Да живее Цар Борис!".

В Битоля в едно кафене местните българи им разказват следната весела история за това как българите прекъсват телеграфните съобщения на югославската власт:
,,...На другия ден след обявяването на войната сутринта двама приятели си пиели кафето в същото кафене. Изпили си кафето и се разделили. Всеки бързал по своята работа. След час един от тях се покатерил на телеграфен стълб вън от града, извадил ножици и започнал да реже жиците. През няколко стълба забелязал друг, който също се бил изкачил на един стълб и режел. Виждайки в другия свой съзаклятник, първият се запътил към него, но когато го наближил, видял своя другар от кафенето. Тогава чак разбрали важната работа, която ги е разделила..."

Един от най-разтърсващите моменти от пътуването на българските офицери е във Воден. Те гостуват на известно българско семейство, когато в дома на домакините пристига неочакван гост - немощен стар човек. Сотир Нанев описва преживяното така:

,,По едно време в стаята влезе млад човек , за ръката водеше старец, който едва пристъпваше.
- Баща ми - каза младият човек - Научил се за вашето идване, та ме накара да го доведа да ви види.

Старецът беше много прегърбен. Когато ни наближи, направи усилия да се изправи. Цял трепереше. Очите му премигваха - не можеше да задържа погледа си.

- Дядо, ето този е български офицер - обади се някой.

Целунах му ръка. Другата, съвсем трепереща, се опита да сложи на рамото ми, да ме прегърне. Немецът много тревожно извика, че старецът е зле и може би ще стане нещо лошо с него. Стана и го прихвана да седне. Старецът ме целуна, целуна и кръста за храброст и почна да гали дрехите ми.

Излязохме. На улицата - шпалир от мъже, жени и деца. Пред вратата ни донесоха много букети цветя. Беше невъзможно да приемем всички, които ни поднесоха.

Излязохме от града. Немецът, който седеше до шофьора, се обърна с лице към нас и каза:

- Господа, никога не съм виждал нещо по-покъртително. Навярно това е един от най-силно преживените моменти в живота ми. Този момент никога не ще се заличи от паметта ми."

Така изглежда един от малкото моменти в българския XX век, в който българското сърце е пълно с радост, видян през очите на един негов очевидец - поручик Сотир Нанев. Той изчезва безследно малко след 9 септември 1944 година, след като е извикан ,,за справка".

https://bulgarianhistory.org/bulgarskiat-velikden-1941/
5
Цар Иван Шишман между мита и истината

Падането на България под властта на османците е трагичен завършек на епохата на Втората българска държава. Спокойно обаче можем да кажем, че неяснотите около последните години на Асеневото царство са повече от сигурните факти.

Дългогодишните дебати сред най-изтъкнатите представители на българската историография гравитират около редица въпроси, като продължителността на обсадата на Търновград, царския статут на Константин, единствения наследник на Иван Срацимир, схватките, в които български войски са надвивали или губили от нашествениците и др.

Макар да се опитва да изясни всички тези спорни пунктове, българската историография, често пъти се оказва изправена пред пъзел, от който липсват твърде много части. Сред най-често разглежданите действащи лица от късния български XIV в., естествено е цар Иван Шишман.


Вероятно причината търновският цар да се радва на такова внимание от страна на българските изследователи се дължи на двата диаметрално противоположни образа, които получаваме за неговата личност. Българският фолклор е изградил цял героичен епос около търновския цар, описвайки го като непоколебим борец срещу друговерската заплаха, който прекарва дните си в непрестанни усилия да изтласка нашествениците извън българска територия. Не този образ обаче изследователите намират в документираните доказателства от периода.

Там Иван Шишман ни се разкрива като доста по-реалистична фигура, даваща си сметка за немощното състояние в което българската войска се е намирала. Жестоките чумни епидемии и недостигът на препитание вземат своята дан от българското войнство, като споменатите от българските народни песни ,,юнак до юнака", остават само плод на поетическо преувеличение.

Самият Шишман главно разчита на помощ от влашкия воевода Мирчо Стари и унгарския крал Сигизмунд, която обаче не идва навреме нито за да спаси Търновград, нито българския суверен, който посреща смъртната си присъда в последната си твърдина в Никопол. И така, след като изяснихме двата противоположни образа, трябва да установим кой от тях е истинският. Фолклорният? Историографският? Или нито единия?

Като цяло научната позиция диктува, че митологизираният образ на Иван Шишман преживява своя най-голям възход в периода след Освобождението на България, когато българският жител преоткрива своето национално самочувствие и отново се обръща към миналото на своята държава. Това създава някои съвременни интерпретации за Иван Шишман, като например героичната фигура на български владетел, около който българите да се консолидират. И все пак е някак пренебрежително да считаме, че българският фолклор просто изфабрикува случаен герой за целта.

Ако предположим, че зад всяка легенда стои по зрънце истина, може би трябва да потърсим из българската летопис семената, които посяват легендата за Иван Шишман. Както се оказва, не е нужно да търсим твърде дълго. Някои от текстовете в преразглеждания от историографията ,,Цикъл от молитви за победата на цар Иван Шишман над турците" , дават основания да се смята, че може би Иван Шишман не се е отказал така бързо от защитата на Търновград, както се предполагаше.

,,Търновска служба за св. Петка" и ,,Канон-молебен за царя" от българския книжовник Ефрем са изпълнени с трогателни пасажи, целящи да обнадеждят миряните и да призоват божественото благоволение върху търновския цар. Достигналият до нас текст ,,Майко Божия, побързай и разбери нашето моление, дай на царя своята победа и надмощие над измаилтяните (османците)", е само един от многото, които апелират към различни светци, Св. Богородица и Исус Христос, да напътстват Иван Шишман и сина му Александър.

По-добра представа върху ситуацията, в която българите са се намирали може да ни даде един ръкопис от Слепченския манастир, който ни разказва че ,,... в дните, когато по пропущение Божие предадени бяхме заради греховете наши в ръцете на врагове мръсни и беззаконни, и на царя на неправдата, най-лукавия от всички на земята (бел. ред. - вероятно Баязид, олицетворен като Сатаната). И тогава беше запустение и скръб велика от безбожните измаилтяни, каквато не е бивала и няма да бъде".

Според някои предположения базирани на текстови специфики, датираният от 1393 г. ,,Канон-молебен за царя" е съставен в навечерието на голяма битка между Иван Шишман и османците, за която се моли книжовникът Ефрем. Трудно е да се състави заключение за каква битка би могло да става дума, поради голямата доза спекулации, които трябва да бъдат изказани,но някои изследователи са склонни да считат, че бойното поле е било именно Търновград.

Според тази хипотеза Иван Шишман не устава безучастен към драмата разиграваща се в българската столица през пролетта и лятото на 1393 г. и потегля с наличната си войска в помощ на обсадения град. Тази хипотеза се подкрепя и от една изключително противоречива и спорна преписка на анонимна хроника от XIV в., според която българският суверен се среща в бой с османците край Търновград и след разгрома си е принуден отново да търси убежище в Никопол. Видимо по-късния стил на списване провокират основателни съмнения в достоверността на извора.

От стратегическа гледна точка обаче, една подобна акция на Иван Шишман е логична и изпълнима, в случай че е разполагал с нужните за целта бойци. При подобна битка елементът на изненадата определено би бил на страната на българите, а познаването на терена и релефа би се оказало значително предимство. Изненадващ войскови преход не е неизпълним и от логистична гледна точка, като 150-те километра, които отделят Никопол от старата българска столица биха могли да се преодолеят за период ненадхвърлящ четири-пет дена.

В крайна сметка обаче, сигурни и приети от историографията данни за такава битка липсват и до тяхното откриване подобни хипотези биха могли да разчитат единствено на спорната изворна информация. Макар неяснотите около Търновград, неговата защита и падане и участието на Иван Шишман да възпрепятстват изграждането на неоспорима хипотеза за последните мигове на българската столица, по всичко изглежда, че ,,Цикълът от молитви за цар Иван Шишман" свидетелства за надеждата, която българите все още са хранели в способностите на техния цар да ги защити от нашествениците.

Всъщност, срещаща все по-малко съпротива сред българските историографи е тезата, че разгромът от 1393 г., който лишава Търновска България от столицата й, не хвърля Иван Шишман в ступора, в който до скоро се считаше, че българският цар е бил в последните години от своето управление. Наличните данни от периода, позволяват да се докаже, че Иван Шишман се е готвел за един последен бой с османците през 1395 г. - годината в която българският владетел е екзекутиран, а Търновска България престава да съществува.


Битката при Никопол

Откритите в последните десетилетия на XX в. писма-заповеди на Иван Шишман до неговите оцелели пълководци, показват, че господарят на Никопол, трескаво е събирал остатъците от българските войски с цел оказването на помощ на дългогодишният съюзник на Шишман - влашкия воевода Мирчо Стари. През 1395 г., султан Базид Йълдъръм подема мащабна кампания за разгрома на власите, която оглавява лично. В битката край Ровине османците нанасят поражение на влашките войски, но не са в състояние да удържат овладените позиции и се насочват обратно към Дунав.

Дали в решителната битка са участвали на влашка страна и мобилизираните от Иван Шишман български войски не може да се твърди със сигурност. Според запазените сведения Шишман е станувал на северния бряг на Дунав, откъдето може би е командвал оцелялото българско войнство. Изтеглящите се османски войски залавят българския цар при опита му да се върне обратно зад никополските стени, като впоследствие Шишман е екзекутиран.

Така приключва живота на търновския суверен, но не и полемиката за неговата личност. Герой или страхливец? Около тези събирателни гравитират малко или повече всички хипотези за българския владетел. Трудно е да съдим, отдалечени на безопасно разстояние във времето, отделени от цели столетия от изборите, пред които Иван Шишман е бил изправен.

https://bulgarianhistory.org/ivan-shishman-mit-istina/
7
Има един изключително любопитен момент от историята на Литва и на литовския език - от 1865 до 1904 г. Руската империя забранява използването на латинска азбука за литовския език. Официална литовска азбука става кирилицата. Литовците реагират на това, като започват да печатат книги с латинска азбука в съседна Прусия/Германия. Организира се цяло движение от "книжни контрабандисти", които доставят нелегалната литература в Литва.
Ето как е изглеждал литовският език на кирилица:



Източници:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%83
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B8_%D0%B2_%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B5
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
8
Време беше, просто беше смешно над 40 млн. украинци да нямат право на собствена църква.
9
Поезия / Re: Димитър Занков
Last post by Hatshepsut - Dec 15, 2018, 09:14 pm
Нагон

Докосвам се до твоята душа
със крехките слова на песента си.
В очите ти съзирам синева -
усетих там фрагменти от съня си...

Зорница виждам... Жажда за живот...
И страст съзирам... Може би към мене?...
Наистина ще бъда идиот,
ако не питам, дявол да го вземе!

И по-добре да бъда унижен,
отколкото самотен с мойта гордост!
Не ме е страх да падна повален
в нозете на шедьовъра на Господ!...

И нека небесата да са с мен!...
Крайбрежните вълни са ми свидетел...
Мъжът за тази болка е роден!...
Не мога на живота да съм зрител!

Човекът има право на това -
да пита и да може да избира...
Нагон първичен в нас е любовта -
не може гордостта ни да я спира!...
10
Оти ми плачеш, бубайко?

Оти* ми плачеш, бубайче*?
- Как да не плачам, дощерьо,
нах аскер ма са писали,
пък немам сина да иде.

- Купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия,
я ще нах аскер да ида,
и ша та тебе отменя.

*оти = защо
*бубайче (бубайко) = татко

Изпълнява Жинка Толсузова:

Pages1 2 3 ... 10