• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 August 2019, 02:30:15

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9774
  • Total Topics: 1135
  • Online Today: 22
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
БОЛКАТА ОТЛЯВО СПРИ!

Болката никога не спира...спира да ти пука, че те боли!
И как да стане?!



 Изпитвали ли сте душевна болка - болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира...Искаме да я изтръгнем, а не можем...иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага...

Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.

Няма ли лек за душевната болка?

Хората обикновено казват: "времето лекува". Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте...А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно...

Какво можем да направим?
Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: "За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи". Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.
Приемете случилото се.

Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: "Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе", това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем - тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:

,,Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото."
Не се идентифицирайте с болката.

Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.
Променете своето отношение.

Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава...

Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.

Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:

Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.

Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: "колко е зле, не мога да живея без него/нея", няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.

Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли?

Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието?

Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?

Променете отношението си - не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си "Силата на положителното мислене" говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:

"Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на "прехода" и са хвърлили поглед отвъд - и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения."

Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място - по-добро и продължава своя път.

А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?

Огледайте се - вероятно имате деца, приятели, роднини. Огледайте се и вижте възможностите, които ви се предлагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.

Може би това изпитание идва да ви научи нещо - да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.

Има един откъс от "Как се каляваше стоманата", който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:

"А опита ли се да победиш тоя живот?

Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
 Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен."
Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.

Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място - животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.

Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:

"Силата, която търсим "там навън" е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположение, за да я използваме по положителни начини...Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили."

....като не ви харесва някъде - не сте дърво - преместете се... Не помня кой го беше казал, ама... си е истина.



sekirata Bolkata na sekirata

А.Х.Т. sekirata cekupama
2
НАТРУПАХТЕ КЪМ МЕН КУП ГРЕХОВЕ, О, ЗАБЛУДЕНИ ДЪЩЕРИ И СИНОВЕ!

О, вие блудни синове
и дъщери на таз земя,
натрупахте куп грехове
към мен, към своята сестра!
Животът кръвен данък взима
и не прощава подлостта,
не сте един ни двама,трима,
водител ви е завистта!
Към него -старият герой,
който пише се приятел мой,
а просто чужда е маша
на греховна, зла жена,
обръщам се със тез слова-
Искаш ново?
Ето ти го, драги,
но клип за всичко се не прави!
Що следваш чужди интереси,
на завистливи поетеси,
на пола си и на нагона,
аз виждам гони те хормона!
Страх те е от силата във мен,
ти, некадърен, незадоволен
от себе си предимно в тоз живот!
Тогаз бъди и остани си...роб!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama


3
Страница посветена на Левски във Фейсбук. Публикуват интересни неща.

https://www.facebook.com/vasillevski.eu/
4
Български опълченец, около 1920г. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

5
Древни растения цъфтят във Великобритания след 60 милиона години
заради затоплянето на климата

За първи път след 60 милиона години във Великобритания цъфна екзотично растение, "жив фосил", разпространено днес само в тропическите райони, и произведе мъжки и женски шишарки на открито. Това е признак на затоплянето на климата, според специалистите.

Две растения от клас саговидните - примитивно дърво,  доминирало на Земята през мезозойската ера, преди 280 милиона години, произведоха шишарки в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт.

Произхождащ от Япония, този вид обикновено се среща само на закрито като декоративно растение в Бретан. Независимо от това, едно от растенията на градината е произвело първата женска шишарка на открито, регистрирана във Великобритания.

,,За първи път от 60 милиона години във Великобритания имаме мъжки и женски шишарки едновременно", разказва Крис Кид (Chris Kidd), уредник на ботаническите градини Вентнор. ,,Това е силен индикатор за промяната на климата, която се показва не от емпирични доказателства на учените, а от растенията".

Саговидните са виреели на територията на днешна Великобритания преди милиони години в епоха, когато климатът на Земята е имал естествено високи нива на въглероден диоксид. Фосилите на растенията са открити в слоеве скали от периода Юра, простиращи се от остров Уайт до брега на Дорсет.


Мъжки цвят на саговидно растение в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт

Преди седем години растение, отглеждано на открито във Вентор, произведе мъжка шишарка. Но сега различни растения са произвели конусовидните мъжки и женски шишарки, което дава възможност на ботаниците да прехвърлят прашец и да създадат оплодени семена.

Кид твърди, че горещата вълна през лятото и рекордно високите температури са причинили производството на шишарки в растението, а също и промяната към по-меките зими. Архивите, съхранявани в ботаническата градина, показват, че най-високите средни температури за януари преди 100 години са били по-ниски от днешната най-ниска средна стойност за същия месец.

,,Това не е краткосрочна аномалия. По-дългосрочното затопляне предизвиква случващото се", коментира ботаникът.


Cycas rumphii със стари и нови мъжки стробили (шишарки)

Саговидните (цикадните) са древна група семенни растения с дълга фосилна история, които преди са били по-широко разпространени и по-разнообразни, отколкото днес.

Доминирали някога през мезозойската ера, сега се разглеждат в ранг на отдел Саговидни (Cycadophyta), в който влиза един единствен съвременен клас Саговидни (Cycadopsida) и единствен отряд Саговидни (лат. Cycadales, Cycadeae), състоящ се от две семейства.


Cycas circinalis (схема)

Обикновено имат жилав дървесен ствол, дебел, но не висок, рядко достига височина 20 м, цилиндричен, понякога бутилковиден. Повърхността му е покрита с останките на листни дръжки, на края си носи корона от големи, твърди вечнозелени перести листа. При някои видове младите листа се завиват в спирала като папратите. Саговидните обикновено растат много бавно и живеят много дълго, като за някои екземпляри се знае, че са на възраст около 1000 години. Поради повърхностната си прилика понякога са причислявани към палмите или папратите, но не са тясно свързани с никоя от тези групи.

Отделните растения са или само мъжки, или само женски (двудомни).

Репродуктивните им органи, наподобяващи шишарките на съвременните иглолистни, се наричат стробили. Мъжките стробили (,,цветовете") се състоят от множество микроспорофили (,,тичинки"), всеки от които преставлява плоска люспа, на горната повърхност на която се намират множество микроспорангии, съдържащи микроспори, от които след това се развиват поленови зърна - мъжките гаметофити. Женските стробили на саговидните са съставени от отделни мегаспорофили (,,плодолисти"), които се развиват в края на стъблото в няколко кръга, замествайки обикновените листа. Тези ,,плодолисти" са малки (в сравнение с обикновените листа) и нямат зелен цвят, тъй като са обвити в плътно жълто-кафяво мъхесто покритие. В горната си част те са разделени на перести дялове, а в основата се намират плодниците. На следващата година зад ,,плодолистите" отново се развива корона от зелени листа.


Мъжка и женска шишарка на Cycas revoluta

Саговидните се срещат изключително в тропичните и субтропичните зони на двете полукълба. В Америка са разпространени от северно Мексико и Флорида (от около 30° с.ш.) до Перу, Боливия и северна Бразилия (до 12° Ю.ш.). В Стария свят те живеят в тропическа и южна Африка, на Коморските острови, Мадагаскар, източноиндийския архипелаг, откъдето достигат на север до Южен Китай и Япония, а на юг и изток до Австралия и Фиджи. По-често срещани са Централна Америка и Мексико, а в Австралия са доста редки.


Разпространение на саговидните

Саговидните малко са се променили след Юрския период и затова се считат за ,,живи вкаменелости".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevni-rasteniia-tcaftiat-vav-Velikobritaniia-sled-60-miliona-godini-z_135520.html
7
MARY BOYS BAND - ВЯРВАМ В ТЕБ:

8
Очакване

Превърнала съм се в едно очакване.
В летящ нагоре водопад.
В сълза, притихнала под клепките.
Във жар. В мастило... и във хлад.

Измислила съм си, че ще те има.
И че ще бъдеш пролетният ми копнеж.
И топлият ми огън във камината,
смехът в очите ми, искряща свещ.

Усещам устните ти всяка вечер-
горящо-плахи... галещият дъх...
В косите ми заравяш нежността си
и правиш ме единствена в света.

Превърнала съм се в едно очакване.
На Теб. На Твоите очи.
На дланите ти. И на обичта ти.
И знам, че ще се сбъднеш някога...
Нали?
9
Амплитуди

Зададох амплитуди на сърцето -
да спре да инкубира вече чувства,
със малки изключения - детето,
приятели, роднини и изкуство.

Да бие равномерно и спокойно,
усмивката от друг да не зависи.
Усетиш ли опасност от пробойна,
сърце, послушай разума, тръгни си!

Голямата любов е като клада -
оставя тишина и пепелище.
Минаваш и през рая, и през ада,
но тя не става никога огнище.
10
Пробуждане

Дойдох. Мълчах. Събудих се. Видях.
И думите замряха в недостатъчност.
Огледаш ли се в себе си без страх -
животът ти започва окончателно...

Потърсих се. Откривах се. Летях.
И падах, колко пъти, безпосочно.
Светът навярно е творен от прах.
Мечтите ми изпепели... Нарочно.

Отърсвах се от спомени. Съзрях,
че всяка грешна стъпка е илюзия.
Прегърнах и последния си враг.
И в неговите мисли има музика...

Ослушах се. Усмихнах се. Разбрах,
че всяка суета е крайно смешна.
Онези търсим, в този шарен свят,
с които виждаме едно и също нещо.
Pages1 2 3 ... 10