История на Ирландия

[Hatshepsut]

История на Ирландия

Държавата, известна днес като Република Ирландия, се образува когато двадесет и шест графства се отцепват от Обединеното кралство през 1922 г. Останалите шест графства на острова Ирландия остават част от кралството под името Северна Ирландия.

Държавата е била известна под различни имена през годините. След изборите за парламент през 1918 г. националистически политици провъзгласяват създаването на „Ирландската република“ (на английски: Irish Republic) през 1919 г., но независимост е извоювана чак през 1922 г., когато е създадена „Ирландската независима държава“ (на английски: Irish Free State). През 1937 г. държавата е прекръстена само на „Ирландия“ (на английски: Ireland). През 1949 г. придобива сегашното си име „Република Ирландия“ (на английски: Republic of Ireland) след като е провъзгласена за република.

Каменна и Бронзова ера

Първите хора се появяват на острова през осмото хилядолетие пр. Хр. след края на ледниковата епоха. Счита се, че те дошли от Шотландия и били ловци и събирачи на диви плодове. През неолита в Ирландия се появяват земеделието и грънчарството (най-вероятно под културното влияние на Европа и съседния остров Великобритания). От това време са мегалитните строежи, които могат да се видят из цялата страна (около 1200 на брой). Първите метални находки (даващи началото на Бронзовата епоха) датират към 2500 г. пр. Хр. Златните съкровища от тази епоха са едни от най-многобройните в Европа.

Идването на келтите

Няма единодушие по въпроса кога на острова са дошли келтите и дали въобще може да става дума за еднократно заселване или това се е случвало в продължение на дълъг период от време. Съдейки по генните изследвания и липсата на археологически доказателства за една голяма вълна от преселници, най-вероятно заселването е станало постепенно, чрез непрекъснато преместване на хора от континента (и по-специално от Иберийския полуостров – мястото, откъдето според митовете произхождат предците на ирландците). Самите те са били генетично пред-индоевропейци, нещо което е в съзвучие с модерното схващане, че индоевропеизацията на континента е следствие не на някаква хипотетична огромна вълна завоеватели, а по-скоро на културна дифузия: заселването на не толкова големи групи индоевропейци (в чисто езиков смисъл) в някои региони, търговия и други преки контакти. Както и да е протекъл процесът, факт е, че около настъпването новата ера Ирландия била вече келтска страна.

Към 400 г. сл. Хр. един от клановете успява да завладее земите на днешен Ълстър, а част от жителите му преминават морето и колонизират областта Аргайл в Шотландия, където обединението им с пиктите дава началото на шотландското кралство.

Християнството

През IV и V век с почти пълна хегемония над „Изумрудения остров“ се сдобива династията И Нийл (на ирландски: Uí Néill). Ирландски пирати опустошават близките крайбрежия и дори основават свои кралства в Корнуол, Уелс и страната на пиктите. Някъде по това време на острова прониква и християнството. Една легенда приписва на свети Патрик прогонването на змиите – може би алегория за изчезването на старата друидска религия (в която змиите играели главна роля). Новата вяра сравнително бързо измества езичеството, но без да го унищожава докрай. На тази толерантност и въвеждането на латинския език се дължи и писменото фиксиране на много от традиционните келтски вярвания, митове и легенди. В обстановката, последвала разпада на Западната римска империя, манастирите в този отдалечен край на тогавашния свят стават културни центрове от общо-европейски мащаб и спомогат за съхраняването на римското наследство на запад.

Средновековие

През ранното Средновековие държавното устройство в Ирландия е доста хаотично и съчетава старите родово-племенни традиции и новия феодализъм. Страната е разделена на 80 – 100 области (на ирландски: túath, мн.ч. túatha – буквално „народ, племе“). Във всяка от тях свободните граждани избират свой местен крал (rí túaithe). Над него стои провинциалният крал (Rí ruirech) – такива са и представителите от вече споменатата династия И Нийл. Най-силният крал, или този, който упражнява контрол над по-голямата част от Ирландия, се нарича висш крал (Ard rí). Освен местния владетел, в туатите съществува и орган, подобен на парламент, наречен „онах“ (oenach), който се занимава с взимането политически решения, избиране краля и обявяване на война. На дъното на пирамидата са стояли несвободните граждани. Кралете, свещениците и поетите са имали сакрален статус (поне в ранните стадии от развитието на обществото). Един от най-важните източници за социалната структура от този период са Брехонските закони, записани между 600 и 900 г. сл. Хр.

В края на VIII век започват чести викингски нападения. При някои от тях завоевателите построяват крайбрежни крепости, от които предприемат грабителски походи към вътрешността на острова. Много от големите ирландски градове са основани именно от викинги: Дъблин, Корк, Лимерик, Уотърфорд, Уексфорд. Един от нашествениците дори се обяява за крал на Дъблин и династията му доминира над голяма част от острова до 1014 г. Тогава един от местните владетели, Бриан Бору (Brian Bóruma mac Cennétig), предявява права върху титлата „висш крал“ и в съюз с впоследствие наследилия го Маел Шехнал (Máel Sechnaill mac Domnaill) разгромява викингите и техните ирландски съюзници. Наследниците на Бору обаче не успяват да затвърдят властта си и страната продължава да бъде раздирана от междуособици за територии чак до норманското нашествие през 1169 г.

Дошли първоначално като наемници, норманите от Уелс възстановяват Диърмат мак Мурхада (Diarmait Mac Murchada) като висш крал, който назовава за свой наследник нормана Ричард де Клеър (Richard de Clare). Страхувайки се от възникването на втора норманска държава в опасна близост, английският крал Хенри II побърза да се присъедини към васала си в Ирландия и прави острова английско владение. През следващите векове постепенното раздробяване на норманските феодални земи, насочването на английското внимание към дела̀ на континента и в Британия, както и чумната епидемия от XIV век спомагат за това владенията на нашествениците да бъдат свити до една малка област около Дъблин, а в останалите региони норманите да бъдат до голяма степен асимилирани.

Ранна нова история

През XVI в. след дълги и кръвопролитни войни, ирландските барони са принудени да склонят глава пред английските крале и Ирландия е окончателно покорена от по-силния си съсед. Скъсването на Хенри VIII с католицизма и отказът на ирландците, да станат протестанти подобно на англичаните, шотландците и уелсците, задълбочава конфронтацията между местните и короната. Като мярка срещу нови въстания, британското правителство започва политика на колонизация, заселвайки (особено в бунтовната северна провинция Ълстър) английски и шотландски протестанти. Серия от наказателни закони дискриминира католиците и ги изключва от властта, а от 1656 година отказът им да положат клетва, с която се отказват от убежденията си, води до конфискация на две трети от имуществото им.[1] XVII век е може би най-кървавият в историята на страната: първо въстанието от 1641 г. става причина за 11-годишна война, а в края на века Ирландия става бойно поле във войната между Джеймс II и Уилям III. През 1798 г. под влияние на Френската революция новосформираното Общество на обединените ирландци вдига въстание против британското управление (на ирландски: Éirí Amach 1798), но то отново е кърваво потушено въпреки френската военна помощ. След него през 1801 г. и последните остатъци от самоуправлението на Ирландия са премахнати и тя става част от Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия.

През XIX в. населението достига 8 милиона, но „големия картофен глад“ в периода 1845 – 1849 г., когато умират над 1 млн. души и вълната на последвалата емиграция го стопяват до 4,4 млн. Оттогава емигрантството се превръща в масово явление за Ирландия.

Съвременна история

Въвеждането на известна автономия за Ирландия през 1912 година става причина за разделянето на страната на юнионисти (Ълстърски доброволци) и националисти (Ирландски доброволци). Начало на насилието между двете групи полага Великденският бунт през 1916 г. Целта на въстаналите е „откъсването“ на страната от Обединеното кралство и създаването на независима ирландска република. Той е бързо потушен от английските власти с помощта на юнионистите. Виждайки невъзможността да извоюват свободата си в открита война с монархията, републиканците избират пътя на партизанската, терористична война. Изборите от 1918 довеждат на власт партията Шин Фейн, която едностранно прекратява отношенията на страната с Британската монархия и обявява Ирландия за независима република. Ирландската републиканска армия, водена от Майкъл Колинс (Micheál Seán Ó Coileáin) създава своя мрежа от шпиони, които донасят за всяко действие на официалните власти, и извършва атентати срещу войници, полицаи и агенти на британските власти. Ескалацията на насилието и неспособността на правителството в Лондон да се справи с ИРА или да постигне мирно споразумение с политически доминиращата в Ирландия партия Шин Фейн (отказваща да се съгласи с каквото и да било, освен независимост) довежда до подписването на Англо-ирландския договор от 1921 г., който дава на 26 графства независимост, докато Северна Ирландия (шест графства) запазва възможността по свое желание да излезе от новата свободна държава. Това се и случва, тъй като в северната част на острова натежава наследството на колонизацията: протестантите са ядрото на юнионистите, а военното крило на Ълстърските доброволци още от самото начало на конфликта отвръща на насилието, прилагано от ИРА, с не по-малка бруталност и решителност.

След официалното прогласяване на републиката самата ИРА е разделена по въпроса за Северна Ирландия и части от нея са против договора. Водената в периода 1922 – 1923 г. гражданска война между привърженици на споразумението с Великобритания и неговите противници завършва с победа на по-умерените, което води и до успокояването на положението в южна Ирландия. През 1937 г. е приета нова конституция, обявяваща създаването на държавата Ирландия (наричана на ирландски език Ейре), а през 1949 г. тя добива пълната си независимост и напуска Британската общност на нациите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Република Ирландия

[Hatshepsut]

Ирландия (Ейре)

Ирландия, наричана по времето на Юлий Цезар Хиберия, заема 3/4  от едноименния остров. Той е втори по големина в Британския архипелаг. Площта й е 70,2 хил. кв. км. Седем столетия е била колония на Великобритания. През 1921 г. придобива статут на доминион. През 1949 г. излиза от Британската общност и е провъзгласена за република. „Родина на дъгата, на детелината и на музиката”, така я наричат.

Остров Ирландия е отделен от остров Великобритания с протока Сейнт Джорд. Ирландците наричат страната си „изумруден остров” защото през цялата година е покрит със зеленина. Брегът е силно разчленен (фиордов) и има удобни пристанища.

Страната е богата но торф, полиметални руди, нефт и природен газ. Климатът е мек океански. Средната юлска температура е 15 градуса, но под влиянието на течението Гълфстрийм тук климатът позволява да виреят лаври, лимони, евкалипти, палми, пинии и други вечнозелени храсти и дървета, които не са характерни за географската ширина.

Населението наброява 4,1 млн. жители. Потомци са на келтите дошли през IV век пр. Хр. Страната има висока раждаемост и висока продължителност на живота. През периода 1945 – 1949 г два милиона са се изселили в Америка. В САЩ четири американски президенти са от ирландски произход – А. Джаксън, Д. Кенеди, Р. Никсън и Р. Рейгън. Страната има четири университета, от които най-известен Тринти колидж. Столица е гр. Дъблин.

Ирландия е индустриално-аграрна страна. Традиционна роля играе английският капитал, но и американският и немският.

Страната заема едно от първите места в света по добив и използване на торфът за производството на електроенергия. Ирландия се специализира в производството на кораби, автомобили, текстил и др.Страната е на първо място в Европа по консумацията на алкохол на глава от населението. Приготвят се големи количества уиски, най-известна марка „Джон Джеймън”, тъмно пиво „Гинес” и бира „Смитуик”.

От селското стопанство  основен дял има животновъдството. Тук има благоприятни условия за пасищно животновъдство. Риболовът е традиционен отрасъл.

Дъблин (1 млн. ж.) е столица на сраната. Разположен е на река Лифи, в удобен за корабоплаването залив. Голям промишлен център. Тук е катедралата „Сейнт Патрик” построена през 1911 г. до малка църква от V век.

Корк (180 хил. ж.) възникнал е в устието на река Ли, в залива Корк. Развива вълнено-текстилна промишленост, машиностроене, корабостроене, химическа и др.

ИСТОРИЯ

Човешкото присъствие в Ирландия е датирано преди около 8000 г. пр.Хр., вероятно това са преселници от Великобритания и континентална Европа. Повече археологически находки са открити от времето на неолита (гробниците от Нюгрейндж).

През ІV в.пр.Хр. Ирландия е населена от келтски племена. В началото на V в. ирландското население е християнизирано от Свети Патрик и други християнски мисионери. Ирландия преживява културен и религиозен разцвет през следващите два века, а ирландски мисии разпространяват християнството на континента. Тези земи се превръщат в оживено манастирско средище, което оказва важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.

През 796 г. започват нормандски (викински) нашествия, които затрудняват значително развитието на стопанския живот и обществото. Следват норманските завоеватели, водени от граф Ричард Стронгбоу и тяхната намеса в развитието на Ирландия продължава повече от седем века. През 1169 - 1171 г. е поставено началото на англосаксонското завладяване на Ирландия – образувана е английска колония Пейл.

През 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. Политиката на английската корона е насочена към установяването на пълен контрол на острова. През 1537 г. английският крал Хенри VIII се провъзгласява за глава на ирландската църква, но ирландците остават привърженици на католицизма. В страната са заселени голям брой английски и шотландски протестанти.

През 1613 г., чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците (около 85% от населението), загубват мнозинството си в Парламента на Ирландия, а в края на века официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1641-1652 г. ирландците вдигат въстание против англичаните, но то е неуспешно и хиляди ирландци са изселени в Америка като роби. В края на ХVІІ в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция.

Под влияние на революциите в САЩ и Франция през 1796-1798 г. ирландците вдигат въстание срещу английската власт, но през 1800 г. е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. През 1801 г. Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 г., но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.

В средата на ХІХ в. възниква движението на фениите, борещи се за независимост, малко по-късно се заражда либерално движение за хоум рул начело с Ч. Парнел, а през 1902 г. е основана организацията Шин Фейн. От 80-те години на ХІХ в. Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но със започването на Първата световна война приетият през 1914 г. закон е отменен.

През 1919 г. Ирландия обявява независимост и е съставено правителство с министър-председател Де Валера. През 1921 г. десните шинфейнери сключват договор с Великобритания за частична автономия (т.нар. Ирландска свободна държава) без 6 графства в Северна Ирландия, които остават под британска власт.

На следващата година в резултат на Ирландската война (1919-1921) за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава. Приетата през 1937 г. конституция провъзгласява Ирландия за независима държава. На 18 април 1948 г. парламентът обявява Ирландия за независима република, която излиза от Общността, а Северна Ирландия остава в пределите на Великобритания. През ноември 1985 Англия и Великобритания сключват договор за статута на Северна Ирландия. Ирландия е членка на ООН (1945), на ЕС (1973), но не е член на НАТО, тъй като държавата води политика на неутралитет.

Ирландия е парламентарна република. Законодателен орган е Национален парламент (Oireachtas), в който влизат президентът и две палати - Сенат (Seanad Éireann) и Долна камара (Dáil Éireann), палата на представителите. Държавен глава е президентът (Uachtarán), който има предимно представителни функции. Той е избиран за срок от 7 г. чрез пряко и тайно гласуване. Изпълнителната власт е възложена на 15-членно правителство, начело с министър-председател.

Ирландия е разделена на 4 провинции (Ленстър, Мънстър, Конахт, Ълстър). Те са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства. Според традиционното деление в Ирландия съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове.

https://www.suntravel.bg/%D0%B8%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-(%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B5)-news150.html

[Hatshepsut]

Всичко за Ирландия

Република Ирландия е държава в Западна Европа, която заема по-голямата част от остров Ирландия. Това е страна, която изненадва почти всичко: природа, красота, кръчми, ресторанти и всичко, което заобикаля. Планини, спускащи се в морето, дълги пясъчни плажове, безброй корони на дървета, очертани на фона на небето, което непрекъснато променя цвета си, живописни села, пътища, отворени за вятъра и полета, оградени с каменни огради - всичко това е Ирландия. Тук модерните градове са естествено съчетани с непокътната природа. Това е англоговоряща страна, известна със своята дружелюбност и безопасност. Ирландското гостоприемство, съчетано с ненадминато чувство за хумор, гарантира незабравим престой в Ирландия.


Местоположение и география на Ирландия

Република Ирландия се намира на остров Ирландия в Атлантическия океан край северозападното крайбрежие на Великобритания и заема приблизително 83,5% от територията на острова с обща площ от около 70,2 хиляди км. Цялата средна част на острова е заета от хълмиста равнина, изобилстваща от езера и торфени блата. Централната равнина се издига до краищата на острова, редувайки се с ниски планини. Най-високата точка на републиката се намира в графство Кери - това е връх Карантхуил, висок 1038 м. Земеделските земи на страната се намират в провинция Лейнстър. Най-голямата река е Шанън, дължината й е 386 км, извира от графство Каван на северозапад и тече към град Лимерик.

Бреговете на острова са силно разчленени и изобилстват от фиорди, заливи, заливи и дълбоки речни устия.

Столицата на Ирландия е Дъблин, политическият, икономически и културен център на страната, един от най-старите градове в Европа, вероятно основан в началото на 9 век. Градът се намира в източната част на остров Ирландия, близо до Дъблинския залив на Ирландско море, при устието на река Лифи.


Климат и природа на Ирландия

Ирландия често е наричана изумрудения остров: ливадите и горичките са зелени през цялата година благодарение на топлия и влажен климат. Повече от петдесет нюанса на зеленото дадоха това име на Ирландия. Прекрасните пейзажи впечатляват с контраста си - меки нюанси, планински върхове и неочаквана гледка към океана. Топлината и влажността се носят от циклони, преминаващи над топлото Северноатлантическо течение, което мие западното крайбрежие на Ирландия. Има чести дъждове, гъсти мъгли, падат средно до 1200 mm валежи годишно. Зимата е топла, температурата през януари е от 5 до 8 °C, сняг вали рядко. Лятото е студено и дъждовно, средната юлска температура е 15°C. Пролетта е студена и дълга, а есента е топла и късна.

На територията на страната има много пълноводни реки и езера, свързани с корабни канали. За 125 вида птици Ирландия е постоянно място за гнездене, тук можете да наблюдавате около 380 вида птици. Освен бозайници, като лисици, елени, язовци, катерици, тук живеят морски животни - тюлени и някои китоподобни.

Валута, език, религия и население на Ирландия

Валутата на Република Ирландия е еврото.

Официалните езици на Република Ирландия са ирландски и английски. Имената на улиците и пътищата са посочени на два езика. В Западна Ирландия келтският има надмощие и все още се използва като говорим език. Въпреки това, за огромното мнозинство английският е техният майчин език. Ирландското правителство предприема много мерки за съживяване на ирландския език.

Католическата църква преобладава в Ирландия. Католиците съставляват 95% от населението, протестантите - 5%, има много последователи на други религии. Влиянието на църквата върху живота на ирландците е много голямо.

Етническият състав е ирландско и малък брой англосаксонско население. Около 10% са националните малцинства - имигранти от Полша, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Китай, Украйна, Пакистан, Филипините и Нигерия.


Образование в Ирландия

Образователната система на Ирландия се счита за една от най-добрите и е на шесто място в света! Общоприето е, че образованието в Ирландия е довело страната до списъка на страните с най-бързо развиваща се икономика през последните няколко десетилетия. Училищата в Ирландия са известни с ясна дисциплина и многостранно образование, чиято цел е да се увеличат максимално естествените способности на всяко дете. Много принципи на ирландското образование се определят от историческите традиции и това осигурява световното му признание.

Ирландия е на първо място в света по брой образователни институции на глава от населението. Ирландските университети със сигурност не са толкова популярни като британските. Качеството на обучението в ирландските университети обаче не е по-ниско, а в някои отношения дори превъзхожда това на английския. В същото време цената на образованието там е с 20-30% по-ниска, отколкото в други англоезични страни.

Здравеопазване в Ирландия

Здравеопазването в Ирландия се състои от две нива – обществено и частно здравеопазване. Държавната здравна система обхваща постоянно пребиваващи в страната. Освен това постоянно пребиваващ е човек, който възнамерява да живее в страната поне една година. Получаващите медицинска помощ в институции са разделени на три категории. При наличие на медицинска карта пациентът получава пълен достъп до всички видове медицински услуги. Ако няма карта, тогава определени видове услуги няма да могат да се предоставят в държавните клиники, тогава ще трябва да се свържете с частни специалисти. Ако трябва спешно да се консултирате с лекар в Ирландия, има структура за спешно отделение.


Мобилна комуникация

Днес в Ирландия има три основни доставчика, които предоставят мобилни комуникационни услуги, включително интернет: Vodafone, Three Ireland, Eir.

Vodafone, Three и Eir са водещите мобилни оператори с 99% 4G покритие в Ирландия.

Има и MNVO (мобилни виртуални мрежови оператори) като: 48, GoMo, Lycamobile, An Post Mobile, Tesco Mobile, Virgin Mobile и Clear Mobile. Те обаче работят в големи мрежи и предлагат допълнителни предимства, като например по-ниски тарифи, плюс можете да получите същото покритие.


Транспорт

Автомобилното движение е отляво.

Тъй като страната преминава към метричната система, повечето пътни знаци са маркирани както в мили (черен текст на бял фон), така и в километри (бели и зелени знаци). Една миля в Ирландия е равна на 1609 м. Надписите върху пътните знаци са на два езика - английски и ирландски.

Пътищата в и извън градските райони са тесни и знаците за ограничение на скоростта са толкова често срещани, че придвижването в страната с кола или автобус често е по-бавно, отколкото с влак. Дъблински двуетажни автобуси боядисани в зелено. Можете да закупите билет от шофьора, като се предлагат различни отстъпки за предплатени билети за период от един до един месец, както и за брой пътувания.


Обекти на интерес

Ирландия е доста непозната и популярна сред пътешествениците, но сред определени кръгове от ценители на историята, специалните традиции и природа, Ирландия винаги е в новините. Забележителностите на Ирландия принадлежат както на Средновековието, така и на праисторическия период. Тук можете да видите много природни чудеса, древни замъци и крепости - благодарение на тези места хората обичат тази невероятна страна. Древните замъци са запазени в почти всеки окръг: Клифдън, Клонтарф, Бънрати, Барбенстоун, Малахайд, Карлоу, замъците на крал Джон в Лимерик и Лаут и десетки други не по-малко великолепни и забележителни. Много от тях са превърнати в първокласни хотели.

Отлично запазени са и други паметници на древността - селища и замъци на викингите, както и катедрали и манастири, които са истински архитектурни шедьоври: абатството Келс, катедралата Св. Патрик, абатството Мелифонт, манастири.

Много туристи са привлечени и от оригиналността на местните традиции, както и от известните пъбове и барове - основното място за срещи и общуване на ирландците. Много хора посещават известните "скали" - стръмни скали с височина почти двеста метра на атлантическото крайбрежие на страната, както и мрачни, но не по-малко очарователни пустини и хълмове - мястото на действие на всички местни легенди и приказки.


Основни курорти

Най-популярни са курортите в Ирландия, които предлагат уелнес и спа процедури. Територията на Ирландия е богата на горещи извори. Тяхната вода съдържа много минерални вещества, например бром, йод и други. Наличието на минерални извори, разпръснати из цялата страна, се дължи на структурата на почвата и земната кора. Преминавайки през множество слоеве от кварцов пясък и други естествени минерали, водата придобива уникален състав, който има лечебни свойства. Всеки един от източниците е неподражаем и уникален. Водата в тях е с температурна разлика от 13 до 27 °C.

С помощта на такива термални води тук се провеждат здравни и лечебни процедури, полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт и ставите. Такива термални извори има в много области на Ирландия. Горещите извори Райхолтсдалур и балнеоложкият курорт Лисдунварна са особено популярни сред европейските туристи.

Курортът Killarney, разположен в непосредствена близост до Националния парк, предоставя на туристите конна езда до трите езера в сърцето на резервата. Тези резервоари, възникнали след ледниковия период, се отличават със специален микроклимат и животворен въздух.

На южния бряг, в Корк, е популярен студентски летен лагер. Неговите организатори предлагат на туристите богата екскурзионна програма и правят всичко възможно, за да направят почивката незабравима завинаги.

Курортите на Ирландия са възможност да си починете от суматохата, да получите сила. Има добри голф игрища, винаги добър риболов и удобни кръчми. Ирландия е едно от малкото места в света, където въздухът и водата остават чисти.


Кухня

Ирландската кухня е много проста. Основава се на селска храна: месни и рибни ястия, приготвени на открит огън, както и зеленчуци - лук, картофи, зеле.

Най-популярните ирландски ястия са бекон, агнешко, говеждо и свинско месо. Едно от най-популярните ястия, които могат да се опитат във всеки местен ресторант, е традиционната яхния. Освен това яхнията се приготвя по различни рецепти, но най-често включва агнешки врат, картофи, лук и подправки.

Що се отнася до готвенето на риба, в Ирландия се приготвят ястия от пъстърва, щука, костур, писия, змиорка, треска, скумрия, пушена сьомга и др. Освен това към храната се добавят водорасли от местни води. Младата херинга, уловена от май до септември, се счита за специален деликатес.

Като гарнитура тук най-често се сервират картофи, които също са в основата на много супи, кнедли, пайове, пържени и гювечи.

Е, друга отличителна черта на местната кухня е широката популярност на сиренето, което тук дори се нарича "бяло месо", както и много традиционни сладкиши.

Ирландия е известна със своите ароматни сладкиши. Пътуващите определено трябва да опитат сладките мъфини, ябълков пай и картофен хляб.

Но истинската гордост на ирландците са националните напитки. Най-известната бира, която може да се опита във всяка кръчма в страната е Гинес. Ирландското уиски също е много популярно, а вкусът му е много по-мек от този на скоча.

https://poradnuk.com.ua/bg/informatsiia-za-irlandiia.htm

[Hatshepsut]

Праистория

Доисторическият (дописмен) период на човешката история на Ирландия обхваща времето с появата на първите хора в края на последния ледников период до ранния железен век, когато Ирландия за първи път се споменава в гръцките и римските източници. Тъй като Ирландия географски и исторически представлява единен културен регион, в тази статия се разглежда и територията на съвременната Северна Ирландия в състава на Великобритания.

Остров Ирландия е образуван около 10 хиляди години пр. н. е. когато полярната ледена шапка се стопява и морското равнище се повишава. Полученият тесен канал отрязва Ирландия от югозападната част на Шотландия. Ирландия е била изолирана от континентална Европа около 6 хиляди години преди Великобритания да стане остров (до мезолита Великобритания е била свързана с континента чрез сухоземна зона, известна като Догърленд).

Заледяване през Плейстоцена

По време на плейстоценската ледникова епоха Ирландия е била покрита с ледена покривка с дебелина до 300 метра, която е трошила камъни и кости под тежестта си и е унищожила всички възможни следи от ранни хоминидни или човешки селища. Човешки останки, датиращи отпреди последното заледяване, са открити само в далечния юг на Великобритания, голяма част от които са останали незаледени.

По време на последния ледников максимум в горния палеолит, около 16 хиляди години пр.н.е., Ирландия е била тундра. Общото заледяване на Мидланд покрива около две трети от Ирландия с плаваща ледена покривка. Климатът е бил неблагоприятен за повечето европейски растения и животни и обитаването на хора през този период се счита за малко вероятно.

В периода 15500 - 10000г. пр.н.е. настъпва затопляне, в резултат на което номадските ловци-събирачи започват да проникват в северните части на Европа. Както може да се съди от данните на генетиката и останките от фауната, вълната от имигранти идва от югозападна Европа, вероятно от франко-кантабрийския регион. От животните в пребореалния период първи на север навлизат елените, зубрите и др. Както може да се види от редица обекти, датиращи от преди повече от 10 000 години, открити в Швеция например, хората може да са използвали краищата на ледниците като места, от които са могли да ловуват мигриращ дивеч.

Тези фактори и промени в околната среда довеждат до факта, че хората започнали да населяват най-северните свободни от лед територии на Европа с настъпването на холоцена, включително териториите най-близо до Ирландия.

Няма доказателства за хора в Ирландия през този период, с изключение на едно място, датиращо от 11 хиляди години пр.н.е., открити на източното крайбрежие на Ирландско море, чиито обитатели са яли морска храна, включително миди. Възможно е хората наистина да са проникнали в Ирландия, но нейните ресурси са им се стрували оскъдни, с изключение на това, което може да се получи от крайбрежието, както и жълъди, така че те не са я обитавали постоянно.

Докато северните ледници се оттегляли, морските нива се повишават и водата прониква във вътрешното море, където днес е Ирландско море. Изтичането на прясна вода и свързаното с това покачване на морското равнище между Ирландско и Келтско море забавят, но не спират навлизането на флора и фауна в Ирландия от континентална Европа през Великобритания.

Животински кости, издълбани от древни хора от пещерите на Алис и Гуендолен в графство Клеър в западната част на Ирландия, са датирани чрез радиовъглероден анализ на възраст от 12,5 хиляди години.

Мезолит

В Ирландия последното заледяване е приключило около 10 000 г. пр.н.е. Човешката колонизация на Ирландия започва около 8000-7000 г. пр.н.е. Предполага се, че най-ранните заселници са мигрирали към островите от територията на Великобритания през проливите Мойл и Сейнт Джордж Саунд. Мезолитният обект в планината Сандел в Северна Ирландия датира от преди 10 000 години.

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие в Ирландия след отдръпването на ледниците датират между 8000 и 7000 г. пр.н.е. Селища на мезолитни ловци-събирачи са открити на няколко места, разпръснати из Ирландия: Mount Sandel в графство Лондондери (Колрейн); Woodpark в графство Слайго; в устието на река Шанън; Lough Boora в графство Офали; Къран в графство Антрим; както и няколко в Мюнстер. Предполага се, че заселниците първоначално са колонизирали североизточната част на страната, след като са пристигнали там от Шотландия. Въпреки че по това време нивото на морето е било по-ниско от сегашното, Ирландия може вече да е била остров по това време и заселниците са стигнали до там с лодки. Хипотезата за пристигането с лодки изглежда правдоподобна в светлината на факта, че повечето от мезолитните селища в Ирландия са били разположени на брега. Очевидно мезолитните жители на Ирландия са водили морски начин на живот и са зависели от морските източници на храна. До известна степен морският начин на живот им е наложен от заобикалящите ги природни условия, тъй като дори след изчезването на ледената покривка са минали векове, преди вечната замръзналост на почвата да изчезне и тя да бъде покрита с растителност.

Диетата на ловците-събирачи от мезолита е била разнообразна и се е състояла от морски дарове, домашни птици, диви прасета, лешници и др. Няма следи от елени, живеещи в Ирландия по време на мезолита; предполага се, че първите елени са се появили тук в началото на неолита. Хората ловували с копия, стрели и харпуни с малки кремъчни върхове, наречени микролити, и допълвали диетата си със събиране на ядки, плодове и горски плодове. Те живеели в сезонни жилища, които изграждали чрез опъване на животински кожи върху дървени рамки. Извън жилищата са били разположени огнища за готвене. Общото население на Ирландия през епохата на мезолита вероятно не надвишава няколко хиляди души.

Геномите на ирландските ловци-събирачи образуват отделен клъстер в рамките на по-голямата група от мезолитни ловци-събирачи от Северозападна Европа, за разлика от британските ловци-събирачи, които не се различават от континенталните ловци-събирачи. Това се дължи на съществуването на моста Doggerland между Великобритания и континента. Генетичната разлика между ирландския мезолит и британския мезолит предполага дълъг период на генетична изолация след преминаването им в Ирландия около 8000 г. пр.н.е. Не са намерени доказателства за скорошно кръстосване при мезолитни ирландски ловци-събирачи. Популацията им достига 3000-10 000 индивида. Ирландските мезолити са били тъмнокожи, тъмнокоси и синеоки. И двата мезолита са имали Y-хромозомна хаплогрупа I2a1. Пробата SPA62 има митохондриална хаплогрупа U5a2d, пробата KGH6 има митохондриална хаплогрупа U5b2a.

Неолит (4500 — 2500 г.пр.Хр.)

През 6 хил. пр.н.е. почти едновременно в различни краища на Европа възниква нова, неолитна културна традиция, свързана с отглеждането на зърнени култури, пашата на домашни животни (говеда, кози, овце), широкото използване на керамика и постоянни жилища. В централна Европа неолитът се свързва с културата на линейната керамика, която достига атлантическото крайбрежие на Северна Франция в течение на няколко века. Друга неолитна култура, La Auguette, пристига в източните региони на Франция като наследник на културата Impresso, която произхожда от Иберо-италианския регион. Културата на La Auguette, подобно на западния вариант на културата Impresso, която я предхожда, е доминирана от отглеждането на овце и кози. Има доказателства, че около 5100 г. пр.н.е. в южната част на Англия започва да се консумира мляко и се появява животновъдството – потомците на едър рогат добитък, опитомен в района на Егейско море малко след началото на холоцена. Очевидно тези животни са донесени във Великобритания от представители на културата на линейната керамика. Около 4300 г. пр.н.е. добитъкът се появява и в Северна Ирландия, следван от благородния елен.

Започвайки през 4500 г., набор от неолитни характеристики прониква в Ирландия, включително отглеждането на зърнени култури, културата на изграждане на постоянни къщи (подобни на тези, които съществуват по същото време в Шотландия) и каменни паметници. Овцете, козите, говедата и зърнените култури са въведени от югозападната част на континентална Европа и това стимулира рязкото увеличение на населението. В Cayde Fields в графство Maйo, под слой торф, е запазена обширна система от неолитни земеделски полета, може би най-старата в света. Състоящи се от малки парцели, разделени един от друг със сухи каменни стени, тези полета са били обработвани в продължение на няколко века, между приблизително 3500 и 3000 г. пр.н.е. Основните култури, отглеждани тук, са пшеница и ечемик. Грънчарството възниква приблизително по същото време като селското стопанство. Керамика, подобна на тази, открита в северната част на Великобритания, е открита в Ълстър (керамиката на Lyle's Hill) и Лимерик. За тази керамика са характерни купи с широко устие и кръгло дъно.

Процесите във Великобритания в много отношения напомнят началото на неолита в Западна Европа, например в регионите, където се разпространява културата Ла Огет или иберийската епикардна култура. Разпространението на зърнени култури постепенно се забавя с наближаването на север от Франция, особено след като редица зърнени култури - като пшеницата - са трудни за отглеждане в студен климат, но вместо това ечемикът и немската ръж се разпространяват на север. Може също така да се предположи, че забавянето на разпространението на зърнени култури в Ирландия, Шотландия и Скандинавия е свързано с аспекта DQ2.5 на хаплотипа AH8.1, тъй като този хаплотип е свързан с чувствителността към пшеничен протеин причиняващ заболяване, захарен диабет тип I и др.. автоимунни заболявания, разпространението на които косвено е стимулирано от неолита.

Мегалити

Най-значимата характеристика на неолита в Ирландия е внезапната поява и драматичното разпространение на мегалитни паметници. В повечето мегалити са открити човешки останки - обикновено, макар и не винаги, кремирани, както и погребални дарове - керамика, върхове на стрели, мъниста, висулки, брадви и др. В момента в Ирландия са известни около 1200 мегалитни гробници, които могат да бъдат разделени на 4 големи групи:

♦ Дворни гробници

Уейлендз-Смайти: дворна гробница

Характеризират се с наличието на двор пред входа. Те се намират почти изключително в северната част на Ирландия и включват най-ранните примери за мегалитни гробници.

♦ коридорни гробници

Наут, коридорна гробница в Бру-на-Бойн

Най-малката група, но най-впечатляващата като изпълнение и размер. Коридорните гробници се намират главно в северната и източната част на Ирландия. Най-големите и впечатляващи примери са мегалитните некрополи в Bru na Boine, Lough Crewe (и двете в графство Мийт), Carrowkeel и Carrowmore (и двете в графство Sligo). Най-известният е Нюгрейндж, обект на световното наследство и един от най-старите археоастрономически обекти в света - построен е около 3200 г. пр.н.е. И днес, по време на зимното слънцестоене, първите лъчи на изгряващото слънце блестят през прозореца над входа на гробницата и огряват гробната камера в центъра на гробницата. В друг от мегалитите на Бру-на-Бойн - Наут, е намерена най-старата в света карта на Луната, гравирана върху камък.

♦ портални гробници

Долмен Пулнаброн, портална гробница в Буррен

Те включват добре познатите "долмени". Те се състоят от три или повече вертикално разположени камъка, върху които лежи широк плосък хоризонтален камък на свода („плот”). Повечето портални гробници се намират в едно от двете места на тяхната максимална концентрация - в югоизточната част на страната или на север. Най-ярките примери са долмените Knockeen и Gaulstown в графство Waterford.

♦ клиновидни гробници

Клиновидна гробница Глентен-Ист

Най-голямата и най-разпространената от четирите изброени групи, особено на запад и югозапад. Особено голям брой клиновидни гробници са открити в графство Клер. Това е най-късният от 4-те типа, датиращ от края на неолита. Името идва от клиновидната форма на гробните камери.

Досега има поддръжници на теорията, че тези четири групи паметници са били свързани с четири различни вълни от нахлуващи колонисти, но нарастването на населението, което направи възможно изграждането на такива масивни паметници, не е непременно резултат от колонизация: може да е естествена последица от въвеждането на селското стопанство.

Неолитна демография

В редица региони на Ирландия е имало скотовъдни общности, което предполага, че някои от неолитните жители на Ирландия, както и през мезолита, са продължили да водят миграционен, а не заседнал начин на живот. Очевидно е имало регионална специализация: в някои региони преобладава заседналото земеделие, в останалите - овчарството.

В разгара на неолита населението на Ирландия може да е било между 100 000 и 200 000 души. Около 25 век пр.н.е. настъпва икономически колапс и населението намалява за известно време.

Преди неолита Ирландско море е било огромна бариера за генния поток. Имигранти, пристигнали в Ирландия най-рано от 3800 г. пр.н.е., донасят земеделието на острова и са генетично свързани с неолитното население във Великобритания, а корените им са в континентална Европа. Те имат голямо влияние върху малкото и изолирано местно мезолитно население, чиято генетична линия почти напълно изчезна през следващите няколко поколения. Преобладаването на една Y-хромозомна хаплогрупа I2a2a1a1-M284 сред ирландското и британското неолитно население, както и двойното появяване на рядката Y-хромозомна хаплогрупа H2a сред индивидуалните мъжки погребения в Линкардстаун в югоизточната част на Ирландия, предоставя допълнителни доказателства за важността на произхода по бащина линия в тези общества. Един неолитен екземпляр от Пулнаброн, живял ок. 5500 г.пр. н. е диагностициран със синдром на Даун. Геномен анализ на ДНК на проба NG10 от Нюгрейндж показва, че тъмнокож и кафявоок мъж от елитно погребение в 5000-годишна коридорна гробница е роден от кръстосване от първи ред.

Медна и Бронзова епохи (2500-700 г.пр.Хр.)

Металургията пристига в Ирландия с традицията на чашите с камбановидна форма. Керамиката, свързана с тази традиция, се различава рязко от елегантната неолитна керамика с кръгло дъно. Чаши с формата на камбана са открити например на остров Рос в Националния парк Киларни и са свързани с добива на мед на тези места. Очевидно появата на чашите е свързана с пристигането на носители на индоевропейски езици от Европа, може би дори един от клоновете на келтските езици.

Медната епоха започва около 2500 г. пр.н.е. - брадви от Лох Равел и повечето от брадвите от Балибег датират от това време. Бронзовата епоха започва, когато медта е легирана с калай за производството на бронз и бронзови изделия. Това се случва около 2000 г. пр.н.е. - плоски брадви и други метални изделия, също открити в Балибег, принадлежат към това време.

Бронзът е бил използван за направата както на оръжия, така и на инструменти. В археологическите обекти от бронзовата епоха са открити предмети като мечове, брадви, ками, сатъри, алебарди, шила, прибори за пиене, рогове (музикални инструменти) и много други. Занаятчиите в Ирландия от бронзовата епоха са били особено умели в правенето на музикални рогове, които са били направени чрез отливки от восъчни модели.

Медта, използвана за производството на бронз, идва от Ирландия, най-вече от югозапад, докато калаят се внася от Корнуол. Най-ранната известна медна мина в Ирландия се намира на остров Роси в средата на едно от езерата на Киларни на територията на съвременното графство Кери, където в периода XXIV-XIX век пр.н.е. има добив и обработка на мед. Друг добре запазен меден рудник, функционирал няколко века в средата на 2-ро хилядолетие пр.н.е. е открит в планината Габриел (англ. Mount Gabriel) в графство Корк. Изчислено е, че комбинираният добив на мед от бронзовата епоха от мините Корк и Кери е бил около 370 тона. Тъй като само 0,2% от това количество идва от бронзови артефакти, намерени по време на разкопки, се предполага, че Ирландия е била основен износител на мед по това време.

Самородното злато също често се среща в Ирландия. През бронзовата епоха започва мащабна обработка на злато от ирландски праисторически бижутери. В Ирландия са открити повече златни съкровища от бронзовата епоха, отколкото навсякъде другаде в Европа. Ирландски златни бижута са намерени доста далеч от него, до територията на Германия и Скандинавия. В ранните етапи на бронзовата епоха тези декорации се състоят от доста прости полумесеци и дискове от тънки златни листа. По-късно се появи известната ирландска усукана огърлица: това е украса за врата, състояща се от метална лента или лента, усукана по оста и след това огъната под формата на затворена дъга. Също така в Ирландия са правени златни обеци, слънчеви дискове и лунули.

Малки гробници с клиновидна форма продължават да се строят през бронзовата епоха, но грандиозните коридорни гробници от неолита са изоставени завинаги. В края на бронзовата епоха се появяват цисти за единични погребения: те представляват правоъгълен каменен саркофаг, покрит с каменна плоча и заровен плитко в земята. Също така по това време се строят множество каменни кръгове (кромлехи), главно в Ълстър и Мюнстър.

Според генетични изследвания ирландците са потомци на фермери от Средиземноморието, които са унищожили древното население на Изумрудения остров, както и скотовъдци от региона на Черно море. Черноморските заселници - индоевропейците - донесли свой собствен език и гени за хемохроматоза, както и гени, които позволяват да се смила лактозата и да се пие мляко. Сходството на геномите на хората от бронзовата епоха и съвременните ирландци, шотландци и уелсци показва, че до 2000 г. пр. н. е. основните характеристики на „островния“, различен от галския, геном на келтите, чиито потомци могат да се считат за ирландския народ, са вече формирани.

През бронзовата епоха климатът в Ирландия се влошава и се извършва мащабно обезлесяване. Населението на Ирландия в края на бронзовата епоха варира от 100 до 200 хиляди души, тоест приблизително същото като в края на неолита.

Желязна епоха (700 г.пр.Хр - 400г.сл.Хр.)

Ирландската желязна епоха започва около 7 век пр.н.е. и продължава до християнизацията на Ирландия, с която писмеността идва в страната и по този начин праисторическият период завършва. Така ирландската желязна епоха включва периода, когато римляните са управлявали съседния остров Британия. Интересът на римляните към съседната територия води до появата на най-ранните писмени свидетелства за Ирландия (Иверния). Имената на местните племена са записани през 2 век от географа Птолемей - това са келтски имена.

Келтските езици на Великобритания и Ирландия, въпреки редица общи черти, формирани в рамките на островния келтски езиков съюз, са разделени на две групи: P-келтски (бритонски) и Q-келтски езици (goidelic). Когато през 5-ти век първите писмени източници се появяват в същинска Ирландия, в нея са често срещани езиците Goidelic и (Q-Celtic), докато във Великобритания - бритонските езици (P-Celtic).

По-рано се предполагаше, че говорещите келтски езици са дошли за първи път във Великобритания и Ирландия през желязната епоха, носейки със себе си характерните култури на Халщат и след това на Латен. Въпреки това, археологическите артефакти, показващи връзка с тези култури, са много оскъдни и по-скоро могат да показват или внос, или културни връзки с континентална Европа. Ясни доказателства за влиянието на латенската култура се появяват в Ирландия около 300 г. пр.н.е. в металообработването и някои каменни скулптури, главно в северната част на Ирландия. Това може също така да означава, че говорещите езика на прото-гойдел може да са пристигнали в Ирландия много по-рано от появата на латенски продукти в нея, свързано с миграцията на говорещи на друг, бритонски, клон на келтските езици.

Сред келтските племена в Ирландия били бригантите, които били и най-голямото племе в Северна и Централна Британия. Друго важно племе през II век сл.н.е. са манапиите - вероятно свързани по произход с менапиите, племе в северната част на Галия като част от белгите.

В края на желязната епоха има забележими промени в начина на живот. През 1-2 век от н.е. има рязко намаляване на населението, което косвено се потвърждава от изследването на проби от древен цветен прашец, а през III-IV век отново се наблюдава бързото му нарастване. Причините както за спада, така и за увеличението остават неясни, въпреки че се спекулира, че увеличаването на населението може да бъде свързано с така наречения „златен век“ на Римска Британия през 3-ти и 4-ти век от н.е. Археологически доказателства за контакт с римска Британия - или чрез търговия, или чрез набези от нея - се откриват най-често в северната част на днешен Ленстър, с епицентър в графство Дъблин, в по-малка степен на брега на графство Антрим и до дори в по-малка степен в Na Rosa на северния бряг на графство Донегал и в близост до Carlingford Lough. Ритуалът на погребението под формата на трупополагане  може също да е пренесен от римска Британия и разпространен в Ирландия през 4-5 век.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая Ирландия

[Hatshepsut]

Покръстване на Ирландия


Свети Патрик

Келтска църква

Келтската църква е събирателен термин, който обикновено се използва за обозначаване на църковни структури, съществували през ранното средновековие в Бретан и населената с келти част на Британските острови. В съвременната историография терминът се счита за остарял и неточен, тъй като през описания период в споменатите територии не е имало нито единна църковна организация, отделна от Рим, нито самата концепция за общност на населяващите ги народи; религиозните практики се предлагат да бъдат описани като келтски (англ. Celtic Christianity) или островно християнство (Insular Christianity).

Християнството сред келтите на Британските острови се появява през II-III век от н.е. благодарение на усилията на мисионери от европейския континент. То било особено здраво вкоренено в неримската провинция Ирландия, която се превърнала в основен център на келтското християнство през следващите векове. През 6-7 век е имало съперничество между келтската и римската (папската) църкви за християнизирането на Англия, населена по това време от германските племена на англите, саксите и ютите. На събора в Уитби (Нортумбрия) през 664 г. представители на папската църква спечелват богословския спор, в резултат на което католическия обред започна да преобладава не само в Англия, но и в Уелс и Шотландия. В Ирландия Келтската църква престава да съществува през XII век, когато страната е нападната от Англия. Келтската църква е била активна с мисионерска дейност в цяла Европа, включително в славянските територии, откъдето ирландското влияние прониква в Русия.

Основната разлика между Келтската църква и Католическата църква е по-голямото уважение към произведенията на древните автори, включително гръцки, Стария завет, както и преобладаващата роля на манастирите. Тя поглъща голям брой местни келтски традиции и всъщност е общностна институция, ръководена от келтското благородничество. Освен това разликата между двата обреда, съществуващи във Великобритания (келтски и католически), беше начинът на изчисляване на църковните празници, в резултат на което Великден в различните църкви се пада на различни дни.


Първите християнски погребения в Ирландия датират от края на 4 век; археологическите находки показват, че християнизацията на Ирландия е започнала по-скоро от юг, а не от север, където е действал св. Патрик, на когото обикновено приписват християнизацията на Ирландия; Първият епископ на Ирландия, според Хрониката на Проспер от Аквитания, е гало-римският свети Паладий, ръкоположен от папа Целестин през 431 г. Според легендата мисията му е неуспешна - той се разболява и умира, завръщайки се във Великобритания.

В своята "Изповед" самият Свети Патрик споменава хилядите кръщения, които е извършил; той признава, че е давал подаръци на крале и съдии в земите, където е посещавал най-често, но казва, че самият той е отказвал подкупи и подаръци. Той споменава, че веднъж той и другарите му прекарали две седмици в затвора в окови. Първоначалното паство на Патрик, съдейки по хората, споменати в Изповедта, се състояло главно от млади хора, жени и роби, тоест от доста маргинални слоеве на обществото. Аналите на четиримата майстори споменават, че той е основал 600 църкви (според други източници - имало е 300 църкви) и повече от 120 000 ирландци са кръстени от него. През 1991 г. С.В.Шкунаев, позовавайки се на „Животът на св. Патрик“ от Мурху Моку Махтени, предполага, че християнизацията на Ирландия се е състояла с подкрепата на Св.Патрик, което противоречи на „маргиналната“ теория за християнизацията. Трудно е да се прецени като цяло процеса на ранна християнизация на Ирландия, тъй като следващият литературен паметник на ирландското църковно законодателство, след произведенията на Патрик, „Първият синод на Св. Патрик“, е съставен едва в средата на 7 век.

Ирландия не е засегната от гражданските войни и нашествията на германците, съпътстващи разпадането на Римската империя, което допринася за развитието на писмената култура и образованието през ранното Средновековие. Скоро след покръстването на страната се появяват първите писания на латински; от началото на VII в. се появява литературата на староирландски. Още през VI век Ирландия става център на западното образование; проповедниците на християнството на континента излизат от неговите монашески училища. Един от основните културни центрове бил манастирът на остров Йона. Ирландските монаси имат значителен принос за запазването на латинската култура през ранното средновековие. Ирландия от този период е известна със своите изкуства - илюстрации за ръкописни книги (Книгата на Келс), метални изделия и скулптура (келтския кръст).

Значителни щети върху ирландската култура, икономическата и политическата стабилност на острова като цяло бяха причинени от набезите на викингите. Скоро те започват да създават селища по бреговете на острова (по-специално Дъблин, Лимерик, Уотърфорд). Едва в началото на XI век ирландците, водени от върховния крал Браян Бору, побеждават викингите. Браян Бору загива в решителната битка при Клонтарф през 1014 г.


Илюстрован ръкопис от Келс

Илюстрованият ръкопис от Келс или Книгата от Келс е ранносредновековен илюстрован ръкопис, съдържащ евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан, заедно с някои допълнителни предговори и коментари.

Книгата от Келс е евангелска книга, съдържаща четирите разказа за живота на Христос, които формират Новия Завет на Библията. Това е едно от малкото оцелели ценни примери на влиятелна традиция в производството на книги, която процъфтява в Ирландската църква през осми и девети век. Името на ръкописа произлиза от манастира в Келс в Ирландия. Манастирът е основан около 807 г. от монаси, които бягат от атаките на викингите над манастира Йона, край западния бряг на Шотландия.

Въпреки че е невъзможно да се датира ръкописът с абсолютна сигурност, общовъзприето е, че той вероятно е започнат в Йона в края на осми век и може би е пренесен в Ирландия за безопасност преди неговото завършване. Той остава в Келс до края на седемнадесети век, когато е пренесен в Trinity College в Дъблин за съхраняване.

Илюстрованият ръкопис от Келс свидетелства за средновековния живот в Ирландия. В периода между XI и XII век, празни участъци между неговите страници са използвани за документиране на сделки със земя в и около селището Келс. Днес това би било разглеждано като вандализъм, но по онова време доказателството за собственост върху земята е подчертано, ако е записано на стари ръкописи или свитъци. Вероятно свещеният характер на книгата също е помагал за укрепването на правната връзка.

Келтски кръст

Келтски кръст в Монастербойс, Ирландия

Келтският кръст е религиозен символ, характерен за келтското изкуство на Британските острови, появил се през ранното средновековие. Това е вариант на християнския кръст с пръстен (нимб), насложен върху него. Паметници и изображения на келтски кръстове са открити и в Ирландия и Франция. Той става широко разпространен поради използването като елемент на високи каменни кръстове, издигнати на островите, предимно в региони, където ирландски християнски мисионери са проповядвали от 9-ти до 12-ти век.

Въпреки че учените оспорват точния произход на символа, той очевидно е свързан с по-ранни изображения на кръстове и пръстени и е вариация на по-общ символ. Келтският кръст придобива нова популярност по време на Келтското възраждане през 19 век; терминът "келтски кръст" е установен точно по това време. Формата на кръста, обикновено украсена със сложни декоративни тъкани и други островни келтски мотиви, става популярна за погребални паметници и остава такава, разпространявайки се далеч отвъд Ирландия.

Изображения на кръстове с пръстени, подобни на по-стари континентални аналози, се появяват в Ирландия и Шотландия върху издълбани каменни плочи и археологически артефакти като Купата на Арда. Тази форма на изкуство обаче постига най-голямата си популярност чрез използването си в монументални, свободно стоящи каменни кръстове, характерна и широко разпространена форма на изкуството на Британския остров. Тези паметници, които се появяват за първи път през 9 век, са под формата на кръстове с пръстени върху стъпаловидна или пирамидална основа. Самата форма на паметниците има очевидни конструктивни предимства. Съществуват редица теории относно произхода на каменните кръстове на Британските острови. Редица учени смятат, че пръстенът е структурен елемент на по-ранни дървени кръстове, които може да са имали нужда от дистанционни елементи, за да поддържат напречната греда. Други предполагат, че кръстовете са били вид местно изкуство от бронзовата епоха или са възприети от ранните коптски кръстове, базирани на символа анкх. Изследователите Майкъл В. Херен и Шърли Ан Браун признават произхода на келтските монументални кръстове от по-ранни аналози в християнското изкуство. Кръстове с пръстен (ореол), символизиращи небесната сфера, са описани в писанията на отците на Църквата. „Космологичният кръст“ е важен мотив в поемата „Кармен Пасхале“ от Целий Седулий, известна в Ирландия от 7 век.

Не е точно установено къде са издигнати първите каменни кръстове. Най-ранните образци датират от около 9 век, те са условно разделени на две групи: близо до ирландското село Ахени (англ. Ahenny) и в ирландския манастир на днешния шотландски остров Йона. Групата Achenni се счита за най-древната. Въпреки това е възможно Кръстът на Св. Йоан и Йона да е най-ранният келтски кръст. Влиянието на манастира върху Айон като център на поклонение може да е довело до факта, че този кръст е станал източник на вдъхновение за архитектите от Ахени, както и за изображенията на други пръстеновидни кръстове върху пиктски камъни.

В Ирландия има поверие, че келтските кръстове са се появили на острова благодарение на Свети Патрик, мисионер, който обърнал жителите на острова към християнството. Според него келтският кръст е комбинация от кръста, символа на християнството, и символа на слънцето, за да даде на новопокръстените християни от езичеството идеята за важността на кръста, свързвайки го с идеята за езическо слънчево божество. Ранните келтски кръстове включват християнски символи като рибата и Христос.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кельтский крест

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илюстрован ръкопис от Келс

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кельтская церковь

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Ирландии

[Hatshepsut]

Кралство Дъблин


Ирландия от средата на 9-ти век до началото на 11-ти век

Дъблинското кралство (на английски Kingdom of Dublin, на ирландски Ríocht na Dubh Linn) е средновековно кралство, образувано от норвежките викинги в Ирландия. Територията на кралството до голяма степен съвпада с площта, заета от историческото графство Дъблин. Столицата на кралството е била в град Дъблин.

Викингите атакуват Ирландия от 795 г. През 837 г. норвежкият викинг Тургейс нахлува в северната част на Ирландия и, възползвайки се от гражданските борби, завладява Ълстър, а също така превзема Армаг, най-важният му религиозен център. В окупираните територии той създава Дъблинското кралство (староскандинавски Дифлин) през 839 г. Много малко се знае за самия Тургис, най-надеждната информация се съдържа в ирландските анали, но тези доклади са много кратки. По-обширна информация се намира в писанията на по-късните християнски историци, но данните, съдържащи се в тях, са написани няколко века по-късно въз основа на легенди и се отхвърлят от повечето съвременни историци като ненадеждни. Смята се, че Тургейс и неговите наследници са построили редица крепости в окупираните територии - Анагасан, Дъблин, Уексфорд, Уотерфорд, Корк и Лимерик. Тургейс също се намесва в гражданските борби в южната част на Ирландия, но през 845 г. Маелсехнайл мак Маел Руанайд, бъдещият върховен крал на Ирландия, успя да залови Тургейс, след което го удавя в Лох Оуел в Уестмит.

През 851 г. норвежците са изгонени от Дъблин от датчаните, но през 853 г. норвежката флота, командвана от Олаф (Анлав), син на норвежкия крал, отново завладява кралството. Не е точно установено чий син е Олаф. Той често се идентифицира с Олаф Белия, споменат в исландските саги, който според сагите превзема Дъблин и околностите му приблизително по същото време. Информацията за произхода, смъртта и съпругите на Олаф Белия и Олаф (Анлав) Дъблин обаче не съвпада.

Олаф, след като станал владетел на кралството, скоро направил братята си Ивар (Имар) I и Асъл съуправители, след което отишъл в Норвегия, но се върнал около 867 г. През 865-870 г. Олаф, заедно с брат си Ивар, който по това време управлява Лимерик, води успешни войни срещу пиктите и краля на Стратклайд. И през 871 г. Олав отново заминава за Норвегия, където скоро умира.

Ивар, брат на Олаф, често е погрешно идентифициран с легендарния датски викинг Ивар Безкостния, също имал титлата rex Nordmannorum Totius Hiberniæ et Britanniæ, той се смята за първия крал на Йорк - кралството, част от Данелаг, обитавано от норвежци. В същото време Ивар трябвало да се бие с датчаните от Дейра, които се опитват да превземат Дъблин, но са победени в битката при Странгфорд Лое, в която загинал техният владетел Халфдан.

Малко се знае за управлението на преките наследници на Ивар. През 902 г. кралят на Лейнстер - Кербал мак Муйрекайн от успява да превземе Дъблин, прогонвайки норвежците оттам. Въпреки това през 917 г. норвежката армия под командването на Сихтрик II, един от внуците на Ивар I, и неговия брат Рагнар превзеха Дъблин. През 918 г. Рагнар превзема Йорк. През 921 г. Ситрик наследява Рагнар в Йорк, а Дъблин отстъпва на брат му Гутфрит (Готфрид). Готрид в Аналите на Ълстър е наречен „най-жестокият крал на скандинавците“. Той предприел грабителски походи срещу своите съседи. След смъртта на брат си Сихтрик през 927 г. той за кратко става крал на Йорк, но шест месеца по-късно е изгонен от английския крал Етелстан. Борбата за Йорк между кралете на Дъблин и Англия продължава с променлив успех до 954 г., когато кралство Йорк окончателно е присъединено към кралство Англия.

До средата на 10-ти век Дъблин се превърна в проспериращ търговски град. Кралството достига най-голямата си мощ по време на управлението на Олав (Анлав) III Кваран. Под негово управление е обширна област около Дъблин. Въпреки това постепенно силата на кралството започва да избледнява. Значително отслабват позицията на викингите от Дъблин, опитите им да разширят властта си в Северна Англия. От това се възползват ирландските крале, които започват постепенно да си връщат изгубените земи. Една от повратните точки е битката при Тара през 980 г., където Олаф е победен от крал Мид Маелсехнейл мак Домнейл. Независимостта на Дъблин е окончателно подкопана от битката при Клонтарф между армиите на кралствата Мюнстер и Ленстър, която се състояла през 1014 г. близо до града. Армията на краля на Ленстър се състояла главно от викингски наемници от Дъблин и Оркни. Битката завършва с победа на армията от Мюнстер, но нейният крал Бриан Бору умира. Сихтрик IV Копринената брада не участва в битката, но политическата независимост на кралете на Дъблин скоро е загубена и сега викингите плащат данък на ирландците, като същевременно запазват своите крале и контрол върху непрекъснато нарастващата международна търговия. В резултат на това кралете на Дъблин започват да следват политика на съюзи и споразумения с местните келтски племена, което им позволява да държат властта до втората половина на 12 век.

През 1052 г. Дъблин попада под контрола на крал Диармайт мак Маел-на-м-Бо от Ленстър, който поставя сина си Мърчад да управлява. След това кралството за дълго става обект на спорове между кралете на Ленстър, Мънстър и Конат, както и викингите на Дъблин. През 1102 г. градът е превзет от норвежкия крал Магнус III Бос, но смъртта му през 1103 г. попречила на норвежците да се закрепят в Ирландия.

През 12 век викингите успяват да си възвърнат властта в Дъблин, но трябва да се бият с краля на Ленстър, Диармайт мак Донхад мак Мурчад.

През 1169 г. английските войски, водени от крал Хенри II, нахлуват в Ирландия. Те завладяват Уексфорд относително бързо и щурмуват Дъблин. Хенри II е признат от папата за господар на Ирландия и през 1171 г. провъзгласява Дъблин за кралски град. В резултат на това Дъблинското кралство престава да съществува.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Дублин (королевство)

[Hatshepsut]

Нашествие в Ирландия на норманите и англичаните

Норманското нашествие в Ирландия (1169-1172) са експедиции на войските на англо-нормандските феодали, а след това и на английския крал Хенри II в Ирландия. Те полагат основите на английската колонизация на Ирландия.

Нашествието се провежда на два етапа. Първата фаза започва на 1 май 1169 г., когато войските на нормандските рицари се установяват близо до Баноу, графство Уексфорд, по покана на Дермот Макмъроу, сваленият крал на Ленстър, който се надява на тяхната подкрепа при възстановяването на кралството му.

Втората фаза започва на 18 октомври 1171 г., когато крал Хенри II акостира при Уотърфорд с голяма армия, поемайки командването на норманските сили, действащи преди това в Ирландия. В хода на завоеванието той превзема Дъблин и полага клетва на ирландските крале и епископи през 1172 г., създавайки Лордството на Ирландия, което става част от Анжуйската империя.

Хенри II в Уотърфорд

Предистория

Папа Адриан IV, единственият английски папа, сред първите си укази издава була през 1155 г., даваща на Хенри правомощието да нахлуе в Ирландия, което трябва да допринесе за реформирането на ирландската църква и нейното подчинение на папството. Тази була, Laudabiliter, ефективно разширява папския суверенитет не само върху Ирландия, но и върху всички острови край бреговете на Европа, като по този начин включва Англия в дарението на Константин.

Препратките към „Laudabiliter“ стават по-чести в късния период на Тюдорите, когато изследванията на ренесансови учени хуманисти поставят под съмнение историчността на „Дарът“. Но дори ако „Подаръкът“ е бил фалшификат, други документи като „Dictatus papae“ (1075-87) показват, че през дванадесети век папството е чувствало, че е политически по-висше от всички крале и местни владетели.

Папа Александър III, който управлява по време на нахлуването в Ирландия, потвърдил действието на "Laudabiliter" в своята привилегия от 1172 г.

Нашествието от 1169г.

Загубвайки защитата на владетеля на Тирон Мюрхертах мак Лохлайн, върховен крал на Ирландия, който починал през 1166 г., Макмъроу бил изгонен от конфедерация на ирландските сили, водени от новия върховен крал Рори О'Конър. Макмъроу отишъл първо в Бристол, а след това в Нормандия. Там той поискал и получил от Хенри II краля на Англия правото да използва неговите поданици, за да си върне кралството. След като приел клетвата за вярност от Дермот, Хенри му връчил писмо със следното съдържание:

Хенри, крал на Англия, херцог на Нормандия и граф на Анжу, приветства всички свои васали, англичани, нормани, уелсци и шотландци, и всички останали под неговото владение. Когато тези писма попаднат в ръцете ви, знайте, че сте приети в лоното на нашата милост и добронамереност. Следователно всеки в нашите обширни владения трябва да е готов да помогне за възстановяването на този принц като наш васал и поданик. Нека знае такъв човек, че ние му даваме нашето право и милост за казаното начинание.

До 1167 г. Макмъроу си осигурява подкрепата на Морис Фиц-Джералд и след това убеждава Рис ап Груфид, владетел на Дехейбарт, да освободи полубрата на Фиц-Джералд, Робърт Фиц-Стефан, от плен, за да вземе участие в експедицията. От особено значение била подкрепата на Ричард де Клеър, граф на Пембрук, с прякор Strongbow.

Първият нормански рицар, който се появява в Ирландия, е Ричард Фиц-Годбер дьо Рош през 1167 г., но по-голямата част от тази нормандско-уелско-фламандска сила акостира през 1169 г. в Уексфорд. За кратко време Лейнстър е завладян, Уотърфорд и Дъблин попадат под контрола на Дермот. Стронгбоу се жени за дъщерята на Дермот Ифе и е провъзгласен за наследник на короната на Ленстър. Това обстоятелство тревожи Хенри II, който се страхува от създаването на съперничеща норманска държава в Ирландия. Затова той решава да посети Ирландия, за да утвърди властта си там.

Пристигането на Хенри II през 1171 .г

Хенри през 1158 г. получава от папа Адриан IV - англичанин по произход - була за завладяването на Ирландия. Предполага се, че по-малкият брат на Хенри, Уилям, ще стане крал на Ирландия. Но Уилям скоро умира и ирландският проект е отложен. Става отново актуален през 1166 г. Крал Диармайд мак Мурхад от Ленстър е изгонен от кралството си от върховния крал на Ирландия, Руайдри Уа Конхобайр. Диармайд отишъл в Аквитания, където поискал помощ от Хенри II. Английският крал, зает с континенталните дела, издава харта на Диармайд, според която може да наема войски. Съюзникът на краля на Ленстър бил Ричард де Клер, който станал зет и наследник на Диармайд.

През 1167-1171 г. английските рицари възстановяват Диармайд и започват борба за власт над целия остров. Прекомерното укрепване на васалите предизвиква безпокойство у Хенри, който планира да реквизира техните английски владения. Ричард де Клер предлага да стане васал на крал Хенри II като лорд на Лестър.

Хенри пристига начело на голяма флота в Уотърфорд през 1171 г., ставайки първият крал на Англия, стъпил на ирландска земя. И Уотърфорд, и Дъблин са провъзгласени за кралски градове. През ноември Хенри приел клетвата на ирландските крале в Дъблин. Той поискал всички риаги на Ирландия да се съберат и вождовете на източните територии изпълнили тази команда. Кралете на западните ирландски земи, включително върховният крал на Ирландия и кралете на Ълстър, не признават властта на Хенри. Въпреки това мнозинството все пак се оказало на страната на английския крал. Те видяха това като възможност да ограничат експанзията на Ленстър и норманите. Покорните вождове се заклели във вярност на Хенри в кралския дворец в Дъблин.

През 1172 г. Хенри събира ирландските епископи на събора в Кашел и управлява ирландската църква по същия начин като английската. Наследникът на Адриан, папа Александър III, потвърдил правата на Хенри върху Ирландия: „... следвайки стъпките на покойния преподобен папа Адриан, а също и с надеждата да видим плодовете на нашите собствени искрени надежди в този лидер, ние ратифицираме и потвърждаваме разрешението на споменатия папа, дадено ви относно господството над ирландското кралство."

През 1172 г. Хенри събира ирландските епископи на събора в Кашел и управлява ирландската църква по същия начин като английската. Наследникът на Адриан, папа Александър III, потвърди правата на Хенри върху Ирландия: „... следвайки стъпките на покойния преподобен папа Адриан, а също и с надеждата да видим плодовете на нашите собствени искрени надежди в този лидер, ние ратифицираме и потвърждаваме разрешението на споменатия папа, дадено ви относно господството над ирландското кралство."

След това той отива в Англия, за да преговаря с папските легати, които разследват смъртта на Томас Бекет през 1170 г., а след това във Франция, за да потуши бунта на синовете му през 1173-1174 г. След заминаването му избухва въстание: ирландските лидери, които не признават властта на англичанина, се разбунтуват. Лимерик е превзет, Дъблин е обсаден, Уотърфорд запален. Хенри трябвало да преговаря. Следващата му стъпка в Ирландия е подписването на Уиндзорския договор с Родерик О'Конър (крал на Конат) през 1175 г. Съгласно това споразумение Родерик получава титлата върховен крал над онези земи, които са му подчинени, а останалите отиват под ръката на английския крал. Но земите на Родерик също били задължени да плащат данък на британците и да им се подчиняват.

Две години по-късно, когато Дърмот и Стронгбоу вече не са между живите (починали съответно през 1171 г. и 1176 г.) и Хенри се завръща в Англия, става ясно, че договорът не си струва хартията, на която е написан. Джон дьо Курси завладява голяма част от Източен Ълстър през 1177 г. и става върховен крал на Ирландия. Реймънд Фиц-Джералд (известен още като Реймънд Льо Грос) вече беше превзел Лимерик и по-голямата част от кралство Томонд (Северен Мюнстер), а други нормански фамилии като Прендергаст, Фиц-Стивън, Фиц-Джералд, Фиц-Хенри и Льо Поер грабнаха малки кралства за себе си.

През 1185 г. Хенри назначава най-малкия си син, 18-годишния Джон, за владетел на своите ирландски територии, с титлата Dominus Hiberniae (лорд на Ирландия) и планира да формира кралство от тези земи за него. Когато Джон неочаквано наследил брат си Ричард на кралския трон през 1199 г., Лордството станало притежание на английската корона. Джон затваря дьо Курси в Тауър и през 1210 г. той предприема голям набег в Ирландия, побеждавайки местните войски и укрепвайки кралската власт на непокорния остров.

Лордство Ирландия


Карта на лордство Ирландия (в розово) през 1300 г., - годината на максималното му разширяване

Лордство Ирландия (на ирландски Tiarnas na hÉireann; англ. Lordship of Ireland) е средновековна ирландска държава. Възниква след норманското завладяване на Ирландия през 1169-1171 г. и продължава до 1542 г., когато на нейна територия възниква Кралство Ирландия. Държавата се управлява от територията на пейла*, където се намирал парламентът (под контрола на Анжуйската династия), а монарсите на Англия били лордовете на Ирландия. Тъй като лордът на Ирландия бил и кралят на Англия, негов представител бил наместникът на Ирландия.

Феодалната система насърчава значителна автономия за ирландскоо-норманските благороднически семейства, които имат почти толкова права, колкото галските крале някога. Въпреки че тази държава обхваща почти целия остров, норманите не успяват да превземат някои части от него, които остават независими до ерата на Тюдорите.

*Пейл - ядрото на английската колониална власт в Ирландия

Територия на пейла (в сив цвят) около 1450г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пейл

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ирландия (феодальное владение)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нормандское вторжение в Ирландию

[Hatshepsut]

Кралство Ирландия (1542-1800)


Ирландци на служба при крал Хенри VIII

Кралство Ирландия (на ирландски: Rioghacht Éireann) е името, което е дадено на ирландската държава от 1542 г. Крал Хенри VIII е първият всепризнат крал на Ирландия от 1169 г. Самостоятелното Кралство Ирландия престава да съществува, когато Ирландия се присъединява към Кралство Великобритания и така се формира Обединено Кралство на Великобритания и Ирландия през 1801 г.

Провъзгласяване на кралството

В съответствие с Акта на Ирландската корона, утвърден от Парламента на Ирландия през 1542 г., страната става кралство, а кралят на Англия – Хенри VIII, носил до този момент (както и неговите предшественици), титлата владетел на Ирландия, е провъзгласен за крал на Ирландия, първият от 1169 г. Прекратява съществуването си лордство Ирландия, създадено през 1171 г., в резултат на завоеванията в Ирландия на Хенри II.

Управление на държавата

Държавен глава е бил английският монарх. Глава на изпълнителната власт и представител на английския крал бил лорд-представителят, по-късно лорд-лейтенант. По правило на тази длъжност са назначавани известни английски благородници, въпреки че ирландци също са заемали тази позиция няколко пъти. През 18 век значението на този пост започва да намалява и водещата роля започва да се играе от генералния секретар на Ирландия. Законодателният орган на Кралство Ирландия е двукамарен парламент, създаден по английски модел и състоящ се от Камара на лордовете и Камара на общините. Правомощията на парламента на Ирландия били силно ограничени от редица законодателни актове, главно Закона на Пойнинг, предложен от лорд-представителя Едуард Пойнинг през 1492 г., след края на Войните на Червената и Бялата роза.

От 1693 г. католиците, както и представители на такива клонове на протестантството като баптизма, презвитерианството и методизма, не са били допускани в парламента и техните права са до голяма степен ограничени от поредица от закони, от 1728 до 1793 г. те дори нямат избирателни права.

Английска колонизация на Ирландия

Английската колонизация на Ирландия (англ. Plantations of Ireland) се провежда през 16-ти и 17-ти век. Тя е придружена от конфискуване на земя, която принадлежала на ирландците, и прехвърлянето й на колонистите (английски плантатори) от Англия.

Този процес започва при управлението на Хенри VIII и продължава при Елизабет I, Джеймс I и Чарлз I. Най-масови са конфискациите на земя от ирландски земевладелци в Мюнстър и Ълстър, които са заселени от колонисти от Англия, Шотландия и Уелс. И така, по време на заселването на Ълстър при Джеймс I, само 10% от земята остава във владение на ирландците, за което те са задължени да плащат двойна рента на новите колонисти.

Оливър Кромуел, който завладява Ирландия начело на парламентарна армия, държи всички ирландски католици отговорни за бунта от 1641 г. Дългият парламент одобрява конфискацията на ирландските земи чрез „Закона за заселване“ през 1652 г., според който дори ирландците, които не са вдигнали оръжие срещу британския парламент, са лишени от повечето си земи. Съгласно Закона за ирландското заселване (1652), ирландските земевладелци подлежат на депортиране в рамките на две години в региона Конахт в западната част на Ирландия. Тези, които не са се преместили до 1 май 1654 г., били изправени пред смъртно наказание (въпреки че на практика само малка част от населението било депортирано или екзекутирано). 12 хиляди жители на острова, включително жени и деца, са депортирани в английските колонии в Западна Индия или Северна Америка и там са превърнати в "бели роби".

Региона Конахт, към който ирландските земевладелци подлежат на депортиране съгласно акт от 26 септември 1653 г., на картата на Ирландия

От 1691 г. насам са приети редица закони, които лишават католици и протестанти, които не принадлежат към англиканската църква, от свобода на религията, право на образование, право на глас и обществена служба.

Колонизацията продължава през 18 век. Този процес значително променя етническия състав на населението на Ирландия, процентът на англичаните и шотландците-протестанти се увеличил. В Ирландия е създадена протестантска управляваща класа и британското правителство поема пълен контрол над острова.

През 1719 г. британският парламент приема Декларационен акт, прехвърляйки правото на обжалване от ирландската Камара на лордовете към британската Камара на лордовете. През 1751 г. на Камарата на общините на Ирландия е отнето правото да се разпорежда с данъчни приходи. През 1801 г. ирландският парламент е премахнат.

Недостигът на земя на ирландските селяни е причината за глада, който поразил Ирландия през 1740-те години, а също и век по-късно, през 1845-1849 г., когато милион и половина ирландци умират и започва масова емиграция, главно към Съединените щати.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кралство Ирландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Королевство Ирландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Английская колонизация Ирландии

[Hatshepsut]

Големият глад в Ирландия (1845-1849)


Големият глад. Гравюра, изобразяваща Бриджит О'Донъл, изгонена от дома си с децата си заради неплащане на наема

Големият глад (на ирландски: an Gorta Mór) е период на масов глад и болести в Ирландия между 1845 и 1849 г., довели до емиграция от страната.

Понякога извън Ирландия е познат като Ирландски картофен глад, тъй като около 2/5 от населението разчита единствено на тази евтина култура поради ред исторически причини. По време на глада умират около 1 милион души, а още 1 милион емигрират от Ирландия, поради което населението на острова спада с 20 % – 25 %.

Вероятната причина за масовия глад е микроорганизмът Phytophthora infestans, който опустошава картофената реколта в Европа през 1840-те години. Въздействието му в Ирландия е огромнно, защото голяма част от населението зависи от картофа поради ред етнически, религиозни, икономически, политически причини, които допринасят за бедствието и все още са обект на исторически дебати.

Масовият глад е централна точка в историята на Ирландия, която по онова време е част от Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Гладът и въздействието му променят демографския, политическия и културния пейзаж на острова завинаги. Както за местните ирландци, така и за ирландската диаспора, гладът е важна част от националната културна памет и става опорна точка за много ирландски националистически движения. Вече напрегнатите отношения между ирландците и британската корона се влошават още повече, засилвайки етническото напрежение и давайки тласък на ирландския национализъм и републиканизъм както в Ирландия, така и зад граница.

Причини и други фактори

След Акта за съюз от 1801 г. Ирландия влиза в състава на Обединеното кралство. През 1840-те години британските правителства се борят с проблемите при управлението на страната, която според Бенджамин Дизраели „има гладуващо население, отсъстваща аристокрация, чужда протестантска църква и една от най-слабите изпълнителни власти в света“. Историк изчислява, че между 1801 и 1845 г. има 114 комисии и 61 специални комитета, занимаващи се с Ирландия, и че „без изключение техните открития вещаят беда; Ирландия е на ръба на глада, населението расте бързо, като 3/4 от него е безработно, домакинските условия са ужасни, а жизненият стандарт е изключително нисък.

Земевладелци и арендатори

През ХVІІІ век е въведена посредническа система за управление на поземлената собственост. Събирането на арендата е оставено в ръцете на агенти (представители) на земевладелците или на посредници. Това осигурява редовни доходи на земевладелеца и го облекчава от пряка отговорност, докато оставя арендаторите за експлоатация от посредниците.

Католиците, по-голямата част от които живеят в условия на бедност и несигурност въпреки католическата еманципация от 1829 г., съставляват 80 % от населението. На върха на социалната пирамида се намира протестантското надмощие, английските и англо-ирландските семейства, които държат повечето земя и имат в известна степен неограничена власт над своите арендатори. Много от тези земевладелци живеят в Англия и доходите, събирани от аренда, се изпращат основно в Англия.

През 1843 г. британското правителство смята, че въпросът със земята в Ирландия е главната причина за недоволствата в страната. Основава се кралска комисия, която да разследва законите за използването на земята. Даниел О'Конъл описва комисията като „изцяло едностранчива“, бидейки съставена от земевладелци и без представители на арендаторите. Земевладелците гледат на земята просто като на източник на доходи, от който трябва да се извлича максимална печалба, а селските райони им се струват враждебно място за живеене.

Уменията на посредниците се измерват чрез доходите от арендата, която успяват да извлекат от арендаторите. Те са определяни пред комисията като „кръвопийци“ и като „най-потиснически видове тирани, които някога са подпомагали унищожаването на една страна“. Посредниците дават под наем големи участъци земя от земевладелците на фиксирана аренда, които по-късно преотдават, когато пожелаят. Арендаторите могат да бъдат изгонени например поради неплащане на аренда (която е висока) или по решение на земевладелеца в случай, че желае да отглежда овце вместо зърно.

Тъй като всяко подобрение, направено върху даден имот от арендатора, по-късно става собственост на земевладелеца, когато наемният договор изтече, мотивацията да се правят такива подобрения е силно ограничена. Единствено в Ълстър арендаторите са компенсирани за всяка подобрение, което правят по имота.

Към 1845 г. 24 % от всички ирландски ниви са с размер от 1 до 5 акра, а 40 % са от 5 до 15 акра. Имотите са толкова малки, че никаква друга култура освен картофи не би могла да изхранва семейство. Малко преди масовия глад британското правителство съобщва, че бедността е толкова широко разпространена, че 1/3 от всички ирландски малки имоти не могат да издържат семействата си, след като платят аренда, освен ако не работят сезонно в Англия или Шотландия.

Преброяването на населението от 1841 г. сочи малко над 8 милиона души, 2/3 от които зависят от земеделието, за да оцеляват, като рядко получават някаква заплата. Те трябва да работят за земевладелците в замяна на част от земята, която им е нужна, за да отглеждат храна за семействата си. Това е системата, която подтиква Ирландия и селячеството ѝ към монокултура, тъй като само картофът може да бъде отглеждан в достатъчни количества. Правата върху парче земя в Ирландия могат да означават разликата между живот и смърт в началото на ХІХ век.

Картофена зависимост

Картофът е внесен в Ирландия като градинска култура на дребното дворянство. Към края на ХVІІ век вече е широко разпространен по-скоро като допълнителна, отколкото основна храна, тъй като главната диета все още се върти около масло, мляко и зърнени продукти. През първите 2 десетилетия на ХVІІІ век обаче става основна храна на бедните, особено през зимата. Освен това голям дял от картофите, отглеждани в Ирландия, са от един и същ сорт. Разрастването на икономиката между 1760 и 1815 г. прокарва картофа в диетата на хората и става целогодишно основен хранителен продукт за земеделците. Зависимостта от тази една-единствена култура и липсата на генетична изменчивост сред картофените растения в Ирландия са сред причините, поради които Phytophthora infestans има толкова унищожителен ефект в Ирландия и по-малко мащабен другаде в Европа.

Картофите са важни за социална система с изключително евтина работна ръка, но на цената на нисък жизнен стандарт. Разрастването на оранта води до разрастването на картофените насаждения и увеличаване на земеделците. Основният бенефициент от тази система обаче е английският консуматор. Картофите се използват широко и за фураж за добитъка малко преди началото на глада. Около 33% от продукцията (4,5 милиона тона) се използва по този начин.

Болест по растенията

Предполагаеми пътища на миграция и разпространение на P. infestans по света

Преди болестта Phytophthora infestans в Ирландия има 2 основни болести по картофите. Phytophthora infestans е оомицет (вид паразитиращо, нефотосинтезиращо водорасло, а не гъба).

Към 1851 г. са записани 24 провалени реколти на картофи от 1728 г. Цялостен провал на реколтата заради студ има през 1739, 1740, 1770, 1800 и 1807 г. Картофената реколта в Ирландия се проваля през 1836, 1837, 1839, 1841 и 1844 г. Според някои автори „ненадеждността на картофа е приет факт в Ирландия“.

Как и кога Phytophthora infestans пристига в Европа все още не е ясно. Все пак сигурно е, че болестта отсъства до 1842 г. и най-вероятно пристига през 1844 г. Произходът на патогена е проследен до долината Толука в централната част на Мексико, откъдето се разпространява първо в Северна Америка и след това в Европа.

През 1844 г. ирландски вестници съобщват за опасността от болестта, която вече е нападнала картофените насаждения в Северна Америка. Възможно е кораби да са пренесли заразени картофи до европейски пристанища. Вероятно в Ирландия болестта се озовава, след като е била пренесена чрез картофи за изхранване на екипажа на клипер от Америка. Веднъж донесена, болестта се разпространява бързо. Към средата на август 1845 г. тя вече е достигнала по-голямата част от Северна и Централна Европа: Белгия, Нидерландия, Франция и Англия са засегнати.

На 16 август 1845 г. се съобщава за болест от необичаен характер на остров Уайт. Седмица по-късно, на 23 август, е съобщено, че „страшна болест е избухнала сред картофите в Белгия и за нея няма цяр“. Докладите са широко отразявани и в ирландските вестници. На 11 септември е докладвано за „холера сред картофите в Ирландия, особено на север“. Въпреки всичко британското правителство остава оптимистично през идните няколко седмици, тъй като получава противоречиви доклади. Едва когато започва събирането на реколтата през октомври става ясен мащабът на унищожението. Все пак британският министър-председател Робърт Пийл намира докладите „доста обезпокоителни“, но в същото време вярва, че „в ирландските новини винаги има склонност към преувеличение“. Загубите на картофената реколта през 1845 г. се оценят на между 1/3 и половината.

През 1846 г. са загубени 3/4 от реколтата, поради болестта. Към декември около 1/3 от милион бедстващи хора са заети в публичния сектор. Според някои автори първата вълна на болестта създава значителни препятствия в селските райони на Ирландия от есента на 1846 г., когато са записани първите смъртни случаи от глад. Разсадът за картофи е оскъден към 1847 г. Сеитбата е слаба, така че въпреки средните добиви гладът продължава. Добивите през 1848 г. представляват едва 2/3 от нормалните. Тъй като над три милиона ирландци зависят изцяло от картофите за прехрана, масовият глад се оказва неизбежен.

Реакции в Ирландия

Бунтовници в Дънгарван се опитват да влязат в хлебопекарна, бедните не могат да купуват храна

В началото на ноември 1845 г. група граждани от Дъблин, сред които Даниъл О'Конъл и други аристократи, отиват при лорд-лейтенанта на Ирландия с предложения да се отворят пристанищата за чужда царевица, спиране на дестилацията на зърно, забраняване на износа на хранителни стоки и предоставяне на работа чрез обществени заводи. Лордът им казва да се успокоят, че учените вече проучват тези възможности и че няма голямо напрежение на пазара.

На 8 декември 1845 г. Даниъл О'Конъл предлага няколко облекчения за предстоящата беда. Сред първите неща, които предлага, е въвеждане на права за арендатора, които да предоставят компенсации на арендатора за всякакви пари, които инвестира в постоянни подобрения за земята на земевладелеца. Той посочва и мерките, въведени в Белгия: затварянето на пристанищата за износ, но отварянето им за внос. Така, според него, изобилните култури, отглеждани в Ирландия, ще останат за ирландския народ. Той твърди, че единствено един парламент на Ирландия би предоставял на хората храна и работни места, обявявайки, че отменяне на Акта за съюза от 1800 г. е необходимост и единствената надежда за Ирландия.

По онова време Ирландия е интегрална част от Британската империя, „най-богатата империя на света“ и „най-плодородната част от тази империя“. Избраните представители на Ирландия обаче се оказват безпомощни, за да работят за страната като членове на британския парламент. Периодът на глада (1845 – 1851) е изпълнен с политически конфронтации. През юли 1846 г. се образува радикалната групировка „Млада Ирландия“, която прави неуспешен опит за въоръжено въстание през 1848 г.

През 1847 г. Уилям Смит О'Брайън, водач на „Млада Ирландия“, става съосновател на Ирландската конфедерация, която иска отмяна на Акта за съюз, като призовава за спиране на износа на зърно, а пристанищата да бъдат затворени. На следващата година организира съпротивително движение от земеделци без земя в Типърари срещу земевладелците и агентите им.

Реакции на правителството

Някои историци характеризират първоначалния отклик на британското правителство към ранната и не толкова тежка фаза на масовия глад като „бърз и относително успешен“. Изправен срещу повсеместен провал на реколтата през ноември 1845 г., премиерът Робърт Пийл тайно купува царевица на стойност 100 000 британска лири от Америка. Правителството се надява, че няма да задуши частните предприятия и че действията му няма да обезсърчат местните усилия за облекчение на ситуацията. Поради лоши метеорологични условия първата доставка пристига в Ирландия едва в началото на февруари 1846 г. Първите доставки са от подземни изсушени зърна, но малкото ирландски мелници не са оборудвани за мелене на царевица и се налага да се приеме дълъг и сложен мелничарски процес. Преди да се консумира, царевичното брашно трябва да се сготви, тъй като консумирането му в суров вид може да предизвика сериозни чревни проблеми.

През октомври 1845 г. Пийл прави крачка към отменянето на Хлебните закони – тарифи на зърното, които държат цената на хляба изкуствено завишена. Въпросът обаче разделя партията му и той няма достатъчно подкрепа от колегите си, за да прокара мярката докрай. През декември подава оставка, но опозицията не успява да състави правителство и е назначен отново. През март Пийл създава програма за обществена работа в Ирландия, но ситуацията с масовия глад се влошава през 1846 г. и отменянето на Хлебните закони през същата година почти не помага на гладуващите ирландци. Мярката разделя консерваторите, което води до упадъка на доверието към кабинета на Пийл. Пийл е принуден да подаде оставка като министър-председател на 29 юни, а постът му е зает от Джон Ръсел.

Мерките, предприети от Ръсел, се оказват относително неадекватни, докато кризата се задълбочава. Новата администрация, повлияна от икономическата доктрина лесе-фер, вярва, че пазарът ще предостави достатъчно храна, и отказва да се намеси срещу износа на храна към Англия, а след това спират обществените работи на предното правителство, като така оставят стотици хиляди хора без работа, пари и храна. Към края на декември 1846 г. кабинетът на Ръсел въвежда нова програма на обществена работа, която дава работа на около половин милион ирландци и се оказва невъзможна за администриране.

Чарлс Тревелян, който оглавява администрацията на правителствените помощи, ограничава правителствената програма за хранителна помощ поради твърда убеденост в политиката на лесе-фер. Той вярва, че гладът е изпратен от Господ като назидание за ирландците.

През януари 1847 г. правителството изоставя текущата политика, заявявайки, че тя се е провалила, и се обръща към смесица от вътрешни и външни преки помощи. През юни е въведен закон, популярен във Великобритания, според който ирландската собственост трябва да издържа ирландската бедност. Земевладелците в Ирландия са обвинени във Великобритания, че са предизвикали глада. Отчита се освен това, че британският парламент също има вина след Акта за съюза от 1800 г. На 24 март 1847 г. вестник „Таймс“ обявява, че Великобритания е позволила в Ирландия „масов глад, недоволство и деградация без прецедент в света“.

Записите сочат, че ирландски земи изнасят храна дори по време на най-тежките години на глада. През целия период на глада Ирландия изнася огромни количество храна. Според някои изследвания почти 4000 плавателни съда возят храна от Ирландия към пристанищата на Бристол, Глазгоу, Ливърпул и Лондон през 1847 г., докато 400 000 мъже, жени и деца умират от глад и свързаните с него болести. Сред изнасяните стоки са грах, боб, лук, зайци, сьомга, миди, херинга, сланина, мед, езици, кожи, дрехи, обувки, сапун, лепило и семена. Изнасят се особено големи количества масло – 3 739 980 литра са изнесени към Англия през 9-те най-тежки месеца на глада. Проблемът в Ирландия се оказва не толкова липсата на храна, която е налична, а цената ѝ, която е отвъд възможностите на бедните.

Паметник на Големия глад в Дъблин

Емиграция

Макар масовият глад да е основната причина за значителното увеличаване на емиграцията от Ирландия с 45 % до 85 % в зависимост от годината, той не е единствената причина за нея. Началото на масовата емиграция от Ирландия може да се проследи още от средата на ХVІІІ век, когато около 250 000 души напускат страната в период от 50 години, за да се заселят в Новия свят. Според някои изследователи от 1 до 1,5 милиона души емигрират през 30-те години от 1815 г. и 1845 г. По време на глада емиграцията обаче достига 250 000 души само за година, като най-много емигрират от западните части на Ирландия.

Семействата не мигрират масово, но по-младите им членове го правят, като жените емигрират също толкова често, рано и много, колкото и мъжете. Емигрантите изпращат на семействата си в Ирландия парични преводи, достигали 1 404 000 лири към 1851 г., които позволявали на друг член на семейството да замине.

Емиграцията по време на масовия глад е основно към Англия, Шотландия, Южен Уелс, Северна Америка и Австралия. Към 1851 г. около четвърт от населението на Ливърпул е с ирландски корени. Поне 1 милион души емигрират в резултат от глада.

Смъртност

Не е ясно точно колко души умират по време на масовия глад, макар да се вярва, че повечето умират от болести, отколкото от глад. Регистрацията на раждания или смъртни случаи още не е започнала по онова време, а записите на римокатолическата църква са непълни. Оценка е съставена чрез сравняване на очакваното население с крайния брой през 1850-те години. Преброяването на населението от 1841 г. показва население от 8 175 124 души, а преброяването веднага след края на масовия глад от 1851 г. показва население от 6 552 385 души, което е спад с 1,5 милиона души за 10 години. Комисията по преброяването преценява, че с нормалния темп на прираст на населението към 1851 г. то би трябвало да е нараснало до малко повече над 9 милиона, ако гладът не бил покосил страната.

През 1851 г. е събрана информация за починалите във всяко семейство след 1841 г., както и за причината, сезона и годината на смъртта. Записани са общо 21 770 смъртни случая от глад и 400 720 от болести. Сред най-разпространените болести са дифтерит, дизентерия, холера, едра шарка и грип, като първите 2 болести отнемат най-много животи (222 021 и 93 232 съответно). Комисията споменава, че данните им са непълни и че истинският брой на смъртните случаи вероятно е по-висок. По-късните историци се съгласяват, че докладваните нива на смъртност от 1851 г. са най-вероятно подценени.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям глад (Ирландия)

[Hatshepsut]

Ирландска война за независимост


Доброволци на ИРА от 3-та бригада от Типърари по време на войната

Ирландската война за независимост (на ирландски: Cogadh na Saoirse) или Англо-ирландската война е партизанска война водена от 1919 до 1921 г. между Ирландската републиканска армия и британски войски в Ирландия. Войната води до създаването на Ирландската свободна държава.

Предпоставки

В началото на XIX век британците окончателно анексират Ирландия към Британската империя, след което ирландците правят редица опити да получат независимост. Всички те са неуспешни и всеки път Ирландия отново попада под британско влияние. Неотдавнашното въстание от 1916 г., смазано от британските войски, все още е от значение. Положението в Ирландия по това време е много напрегнато, особено след като британският парламент не спазва обещанието си да осигури на страната по-голяма автономия.

Ход на военните действия

Еймън де Валера

На 21 януари 1919 г. 73 членове на английския парламент, обявявайки се за пълномощни министри на Ирландия, приемат декларацията за суверенитет на Ирландия, провъзгласила Република Ирландия и искат незабавното изтегляне на британските войски от територията на новопровъзгласената държава. Сформира се временно ирландско републиканско правителство. Лидерът на ирландската националистическа партия Еймън де Валера е избран за президент на републиката. След независимостта на страната се извършват серия от терористични атаки срещу представители на британските власти в Ирландия и започват активни военни действия. Британската полиция извършва предотвратяването на терористични атаки, като получават подкрепа от британската армия.

На фона на боевете между ИРА и британските войски, на 15 април на територията на окръг Лимерик се появява съветската държава Лимерик. На 27 април съветската държава Лимерик се саморазпуска. На 26 ноември 1919 г. в Дъблин избухва анти-британски въоръжен бунт. Започва партизанската война.

Британски брониран автомобил в Ирландия

Докато в южната част на Ирландия избухва партизанска война, на 10 март 1920 г. в Белфаст гласува Националният съвет на Ълстър, според който страната е разделена на две суверенни държави със собствени парламенти – Северна и Южна Ирландия. На 21 юли същата година стават въоръжени сблъсъци между привърженици на партията Шин Фейн и националистите от Ълстър в Белфаст. На 12 декември британците въвеждат военно положение в град Корк. Във Великобритания ситуацията се влошава поради разходите за войната.

Опожаряването на гр.Корк, декември 1920г.

На 24 май 1921 г. в Южна Ирландия се провеждат парламентарни избори без предварителна кампания. Абсолютното мнозинство получава партията Шин Фейн. Парламентът на Северна Ирландия започва работа на 7 юни, когато Джеймс Крейг става премиер. На 10 юни Република Ирландия подписва примирие с Великобритания. На следващия ден, 11 юни, войниците на ИРА прекратяват военните действия.

Последствия

На 6 декември 1921 г. Великобритания сключва компромисен англо-ирландски договор с Ирландия, който признава Ирландия за британско владение, наречено Ирландска свободна държава. Северна Ирландия става част от Обединеното кралство. На 16 декември същата година, в деня на ратифицирането на договора на Северна Ирландия и Великобритания, ирландският лидер Еймън де Валера, бивш привърженик на договора, неочаквано категорично се противопоставя на обединението с Великобритания. Това става повод за продължение на конфликта, който вече се изразява в политическа и идеологическа конфронтация и продължава и до днес в шестте области на Северна Ирландия, които са част от Обединеното кралство.

Ирландска свободна държава

Ирландската свободна държава (на ирландски: Saorstát Éireann; на английски: Irish Free State) е основана през 1922 г. като доминион на Британската империя по силата на Англо-ирландския договор, подписан на 6 декември 1921 и сложил край на Ирландската война за независимост, като замества самопровъзгласената военновременна Ирландска република.

Както се очаква, Северна Ирландия незабавно упражнява предвиденото в договора свое право да се отдели от новата държава и отново да се присъедини към Обединеното кралство.

През 1937 г. с референдум е приета нова конституция, с която държавата е преименувана на Ирландия.

Органи на властта

В съответствие със споразумението държавната система е конституционна монархия, законодателната власт принадлежи на тристепенен парламент, състоящ се от краля и две камари - горна и долна. Изпълнителната власт номинално принадлежи на краля, фактически - на Изпълнителния съвет, ръководен от председателя на Изпълнителния съвет. Съветът и президентът са одобрявани от парламента. Кралят е представляван от генерал-губернатора, чиято длъжност е само церемониална. До 1927 г. генерал-губернаторът се назначава от краля по предложение на британското правителство и със съгласието на Изпълнителния съвет, след което правото да представя кандидати преминава изключително към Изпълнителния съвет.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирландска война за независимост

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ирландска свободна държава

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ирландское Свободное государство

[Hatshepsut]

Англо-ирландски договор от 6 декември 1921г.

Англо-ирландският договор (официално наричан Членове на споразумението за договор между Великобритания и Ирландия) е споразумение между британското правителство и представители на самопровъзгласилата се Република Ирландия, което слага край на Ирландската война за независимост. Договорът създава автономен доминион - Ирландската свободна държава, в рамките на Британската империя, при условие че Северна Ирландия, създадена с Четвъртия закон за самоуправление от 1920 г., може да се отдели, ако желае.

Договорът е подписан в Лондон на 6 декември 1921 г. от представители на британското правителство, водени от Дейвид Лойд Джордж, и пратеници на Република Ирландия, водени от външния министър Артър Грифит. Според условията на споразумението след това то трябвало да бъде ратифицирано от парламента на Великобритания и Камарата на общините на Южна Ирландия, както и парламента на Република Ирландия - Дойл Ерен. Въпреки че договорът получава подкрепа и в трите парламента, Шин Фейн се разделя по време на гласуването, което довежда до гражданска война, която завършва с победа за привържениците на договора. На 6 декември 1922 г. е провъзгласена Ирландската свободна държава.

Съдържание на договора

♦ Британската армия ще бъде изтеглена от по-голямата част от Ирландия.
♦ Ирландия става самоуправляващ се доминион на Британската империя; Канада, Нюфаундленд, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканският съюз имат същия статут.
♦ Както в други владения, британският монарх става глава на Ирландската свободна държава и е представляван от генерал-губернатор.
♦ Членовете на парламента на новата страна трябва да положат клетва за вярност към свободната ирландска държава. Членовете на парламента също трябва да се закълнат във вярност на Джордж V и неговите наследници.
♦ Северна Ирландия, създадена с Четвъртия закон за самоуправление, ще има възможност да се отдели от Свободната държава в рамките на един месец след влизането в сила на договора.
♦ Ако Северна Ирландия реши да се оттегли, Комисията по границите ще маркира границата между тях.
♦ Великобритания, за собствената си безопасност, ще продължи да контролира ограничен брой ирландски пристанища за Кралския флот (English Treaty Ports).
♦ Ирландската свободна държава ще поеме част от държавния дълг на Империята.
♦ Договорът ще има предимство в ирландското законодателство, като по-ранната (1922 г.) конституция на Ирландската свободна държава.


Участници в преговорите

Британска страна:

Дейвид Лойд Джордж, министър-председател.
Лорд Бъркинхед, лорд канцлер.
Уинстън Чърчил, министър на колониите
Остин Чембърлейн, пазител на личния печат.
Гордън Хуарт, главен прокурор на Англия и Уелс.

Дейвид Лойд Джордж

Ирландска страна:

Артър Грифит, външен министър
Майкъл Колинс, министър на финансите
Робърт Бартън, министър на икономиката.
Иймън Дуган, министър на комуникациите.
Джордж Гаван Дъфи, дипломат.

Еймън де Валера изпраща ирландски дипломати в Лондон през 1921 г. с поредица от проекти на договори и секретни инструкции, изготвени от неговия кабинет. През август е договорено примирие, но де Валера се забавя с изпращането на преговарящи поради неясния им правен статут. Ирландците настояват за пълномощната позиция на техните представители, но британците отказват да ги признаят за дипломати на суверенна държава, наричайки ги депутати. На 26 август де Валера е избран за президент на Ирландската република, главно за да даде на дипломатите всички правомощия на независима държава. Три месеца са изразходвани за пререкания между страните, докато на 11 октомври Лойд Джордж се съгласява като цяло да признае пратениците като такива. Въпреки това той се опитва да го представи в правилната светлина за Великобритания в преговорите, като една от отстъпките към бъдещата държава. Освен това забавянето на започването на преговорите трябвало да даде на войските почивка в случай, че войната продължи след неуспешен резултат от конференцията.

В бъдеще статутът на представителите е оспорен от ирландските противници на договора. Те настояват, че подписването на договора е извън компетенциите на пратениците. Участниците в конференцията казват, че правата им са достатъчни, за да не се допитват до Дъблин по всяка точка. Възможно е присъствието на противника на договора Де Валера на преговорите да промени изхода им, въпреки че делегатите обсъждат основните точки с него няколко дни преди подписването.

Преговори между страните

Няколко дни след подписването на примирието на 11 юли 1921 г. Де Валера и Лойд Джордж се срещат четири пъти за една седмица в Лондон и последният проект, предложен от британския министър-председател, е много подобен на договора, който в крайна сметка е подписан. През октомври ирландска делегация пристигна в Лондон и се установява в Найтсбридж.

Първите две седмици са прекарани в официални срещи. Грифит и Колинс настояват за неформални преговори, в които участват по 2 души от всяка страна. За ирландците това са Грифит и Колинс, за британците Чембърлейн е постоянен член, а вторият е заменян. В края на ноември ирландска делегация пътува до Дъблин, за да се консултира с кабинета, и се завръща на 3 декември. Дотогава някои точки трябвало да бъдат решени, например относно клетвата към краля, но дори тогава невъзможността за независима Ирландия от 32 графства била ясна и за двете страни.

След завръщането на ирландските делегати са решени въпросите за формулировката на клетвата, военното представителство, международната търговия и комисията по границите на Северна Ирландия. Според ирландците последните дни на преговорите са били проведени под натиска на британците и затова са довели до резултати, които не са били много приемливи за републиката. Лойд Джордж заплашил Колинс незабавно да поднови военните действия, освен ако дори един ирландски делегат не подпише договора. Колинс бил добре запознат с оскъдните доставки на оръжия и боеприпаси на ИРА и той и Грифит призовават по-младите членове на делегацията да се съгласят с договора, който е подписан в 2:20 сутринта на 6 декември.

Ратификация на договора

Съгласно условията на договора три различни парламента трябваше да гласуват, за да го одобрят.

♦ Камарата на общините на Великобритания го одобрява на 16 декември: 401 гласа срещу 58. Същия ден договорът е гласуван и в Камарата на лордовете - 166 срещу 47.
♦ Дойл Ерен, след разгорещен дебат на 7 януари 1922 г., одобрява договора с 64 гласа срещу 57.
♦ Камарата на общините на Южна Ирландия е създадена с Четвъртия закон за местното управление и следователно никога не е заседавала. Тъй като съответно и противниците на договора не признават акта, през януари камарата се събира само от депутатите на Дойл - привърженици на договора, и резултатът е ясен.

Де Валера, недоволен от договора, свиква среща на министрите на 8 декември. Кабинетът решил с четири гласа срещу три да препоръча договора на парламента на 14 декември.

Дебатът в Дойл Ерен продължава много по-дълго, отколкото в Обединеното кралство. Откривайки дебата, де Валера заявил: „Би било нелепо да мислим, че ще изпратим петима души да сключат договор без правото да бъде ратифициран от нашия парламент. Следователно този договор е просто споразумение, което не е обвързващо, докато Дойл не го одобри. Това е, което трябва да направим“. Въпреки това, дори след одобрението на договора на 7 януари, де Валера отказва да се съгласи с резултата от гласуването. На 14-17 декември и до обяд на 6 януари се провеждат закрити заседания, които държат в неведение пресата и обществеността. По време на първия от тях де Валера предлага нова формулировка на договора, която не се различава много от старата, но очевидно няма да бъде приета от британците.

На 15 декември Робърт Бартън беше попитан от Кевин О'Хигинс за разговора му с Лойд Джордж и Бартън цитира Лойд Джордж: „Виждам, че сте от лявото крило на делегацията. Как може човек, който винаги се е застъпвал за мира, днес да бъде държан отговорен за отприщването на ужасна и незабавна война? Ако поне един ирландски делегат не успее да подпише договора, войната ще започне незабавно, а отговорността за нея ще падне директно върху хората, които са отказали да сложат своя подпис. Тази реч беше приета от противниците на договора като доказателство за принуда на депутатите в последните минути на преговорите, „ужасна и незабавна война“ стана обичайна фраза в последвалия дебат.

На 19 декември Грифит обявява, че парламентът е одобрил договора. В продължение на 9 дни между 19 декември и 7 януари се провеждат открити срещи по инициатива на привържениците на договора. Основният въпрос е конституционният статут на държавата. Имаше патетични речи за седемвековната окупация. Позицията на доминион изглежда обидна за половината Дойл. Някои депутати нападнаха опонентите със стари оплаквания: Кахал Бру напомни, че е по-висок от Колинс в йерархията на ИРА. Други декларираха съгласието си само за създаването на единна ирландска държава. Голяма част от депутатките се оказват привърженици на войната преди победоносното обединение. Още през юни обаче е ясно, че това няма да се случи: де Валера преговаря за примирие с Джеймс Крейг, бъдещият премиер на Северна Ирландия. На 6 януари де Валера заявява: „След подписването на договора членовете на правителството бяха разделени, доколкото е възможно. Безвъзвратно, без да влизаме в лични или каквито и да било въпроси, разделението стана абсолютно неустоимо.

На 7 януари парламентът одобрява договора с 64 гласа срещу 57. На 9 януари де Валера подава оставка от президентския пост, на който Грифит е избран с още по-малка разлика - 60 на 58. На 10 януари де Валера публикува своята версия на договора, известна като Документ № 2. Грифит, като президент на Дойл, работи заедно с Колинс, ръководител на временното правителство на Южна Ирландия, теоретично (по договор) контролирано от Камарата на общините на Южна Ирландия. През декември 1922 г. Дойл приема ирландската конституция, докато служи като Учредително събрание. На 14 януари 1922 г. Камарата на общините на Южна Ирландия също потвърждава сключването на договора.

Последствия

Разделението на Дойл и ИРА в крайна сметка довежда до гражданската война от 1922-1923 г. През 1922 г. лидерите на ирландската преговаряща делегация и основните поддръжници на договора, Грифит и Колинс, умират: Грифит умира след мозъчен кръвоизлив, причинен от преумора, а Колинс умира няколко дни по-късно в сблъсък. И двата вакантни поста са заети от Уилям Косгрейв.

Членове от договора, свързани с монарха, генерал-губернатора и законодателния прецедент, са премахнати от ирландската конституция през 1932 г. след приемането на Уестминстърския статут*. Така правителството на Ирландската свободна държава успява да промени законите, приети преди това от британския парламент. Така се сбъдват думите на Колинс, че договорът ще даде „свобода за постигане на свобода“. Впоследствие Де Валера заявява, че непризнаването на договора е грешка. Единадесетият министър-председател на Ирландия Бърти Ахърн също казва, че договорът легитимира независимостта на Ирландия в очите на останалия свят.


*Уестминстърският статут от 1931 г. е акт на британския парламент от 11 декември 1931 г., който установява правния статут на доминионите (държавите в рамките на Британската империя) и техните отношения с Великобритания. Така се създава правната основа на Британската общност на нациите.

Този акт на парламента въвежда в сила решенията на конференциите на Британската империя през 1926 г. („Декларацията на Балфур“) и 1930 г. за пълната независимост на доминионите във вътрешните и външните работи и за тяхното равенство с Великобритания. В същото време Великобритания все още запазва фактическия контрол върху външната политика на доминионите.

Потвърждавайки суверенитета на доминионите, Уестминстърският статут посочва, че законите на Великобритания не могат да се прилагат за доминионите без тяхното съгласие. Отменена е също разпоредбата, според която законът на доминиона се счита за невалиден, ако противоречи на законите на Великобритания.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Англо-ирландский договор

https://ru.wikipedia.org/wiki/Вестминстерский статут

[Hatshepsut]

Гражданска война в Ирландия (1922-1923)


Войници от националната армия на борда на кораб по време на Гражданската война в Ирландия

Ирландската гражданска война (1922–1923) е въоръжена борба в Ирландия между противници и привърженици на запазването на статута на страната като британски доминион. Той завършва с победа на привържениците на англо-ирландския договор, които получават всякаква помощ от Великобритания.

Първата световна война и последвалата я икономическа криза подкопават силата на Великобритания като световен лидер, от което не закъсняват да се възползват ирландските националисти, чиято история на борба срещу ненавижданото от тях британско управление наброява общо осем века. Първият "тест за сила" е Великденското въстание през 1916 г., което е безмилостно потушено от правителствените войски. След екзекуцията на лидерите на въстанието съпротивата се успокоява за известно време, но три години по-късно започна Ирландската война за независимост, която продължава до 1921 г. Тогава за британското правителство става ясно, че задържането на Ирландия като цяло ще струва също много жертви и колосални разходи. Решено е да бъдат поканени лидерите на непризнатия ирландски парламент, сформиран през 1919 г. от Шин Фейн, в Лондон за преговори. Лидерите на ИРА се възползват от това предложение с радост, тъй като въпреки факта, че световното обществено мнение е било все по-склонно в тяхна полза, партизаните имали все по-малко оръжия и боеприпаси. Ирландската страна е ръководена от министъра на външните работи Артър Грифит и министъра на финансите Майкъл Колинс, докато британската страна беше водена от министър-председателя Лойд Джордж и министъра на колониите Уинстън Чърчил.

В резултат на това, след преговори, на 6 декември 1921 г. е подписано англо-ирландско споразумение, според което Ирландската свободна държава е създадена от 26-те графства на острова, с права на доминион, подобни на тези на Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. За ръководител на страната се смятал краля на Великобритания, който назначавал генерал-губернатора. Именно пред него полагали клетва за вярност членовете на парламента на Свободната държава. Освен това, според договора, шест от деветте графства на Ълстър (Антрим, Арма, Даун, Фермана, Лондондери и Тайрон) трябвало да останат част от Обединеното кралство. Също така британският флот получил правото да използва редица стратегически пристанища на територията на Свободната държава като военноморски бази.

Подписването на договора предизвиква продължителен дебат в ирландския парламент. Почти веднага се оформят две фракции – привърженици и противници на договора. Първата е водена от подписалите договора - Майкъл Колинс и Артър Грифит. Втората е оглавявана от президента на Дойла (Парламента) Имон де Валера и министъра на отбраната Кахал Бру. Дебатите по въпроса за ратифицирането на договора започнали на 14 декември и продължили до 6 януари. Ден преди гласуването де Валера признава, че въпросът за ратификацията е предизвикал дълбоко разделение както сред заместниците на Дойл, така и сред министрите от временното правителство. В резултат на това на 7 януари споразумението е официално ратифицирано с 64 гласа срещу 57.

Разкол в Шин Фейн

След гласуването де Валера подава оставка в знак на протест от президентския пост и от участие във формирането на временното правителство на свободната държава. Артър Грифит заема неговото място, а Майкъл Колинс става министър-председател. И двете страни започнали постепенна мобилизация на силите за по-нататъшна борба. Още през февруари 1922 г. започва набирането на войници в новата, контролирана от правителството Национална армия. Те били предимно бивши членове на дъблинската бригада на ИРА, както и бойци от други части, лоялни на Колинс. До април 1922 г. Националната армия е нараснала до 3500 души и те постепенно заемат сгради, които преди са били собственост на британската армия. Всичко това предизвиква разцепление и в ИРА - някои от командирите (самият Колинс, Ричард Мълкахи, Оуен О'Дъфи и др.) преминават на страната на правителството и получават ключови постове в Националната армия (така Мълкахи получил поста главнокомандващ), но мнозинството застанало в опозиция на правителството.

Междувременно де Валера, по време на обиколката си в Мюнстър, заявил, че ИРА "ще трябва да премине през кръвта на войниците на ирландското правителство и дори на някои членове на това правителство, за да получи свобода". Подобни думи били изключително опасни, като се има предвид, че в страната продължават да съществуват две въоръжени сили (ИРА и Националната армия), отношенията между които са изключително напрегнати. Освен това през март 1922 г. ИРА сформира Армейския изпълнителен съвет и го обявява за законно правителство на страната. Части от ИРА не се подчиняват на властите на Свободната държава, но продължават да набират и обучават доброволци.

Броят на сблъсъците между противоборстващите страни постепенно нараства. И така, в Лимерик около 700 души от двете страни участвали в битките за правото да контролират казармите, останали след заминаването на британската армия. През април генералът от националната армия Адамсън е убит в Атлон, а в началото на май имало още по-сериозни сблъсъци в Килкени, където части на ИРА окупирали центъра на града и правителството било принудено да изпрати отряд от 200 души, за да ги разоръжи. В резултат на това 18 души от двете страни загинали в улични боеве. В резултат на това, в опит да предпазят страната от мащабна гражданска война, на 3 май 1922 г. двете страни се съгласили да сключат примирие, което позволява провеждането на парламентарни избори в относително спокойна обстановка. Опитвайки се да обединят Шин Фейн, Колинс и Де Валера решават да отидат на изборите като един блок и след провеждането им да съставят коалиционно правителство. Освен това Колинс предложил на ИРА, като компромис, създаването на нова конституция, която да съответства повече на първоначалната позиция на Шин Фейн (така че по-специално трябвало да пропусне всякакво споменаване на британския монарх). Много лидери на опозицията, и по-специално Лиъм Линч, били готови да се съгласят на такъв компромис, но британците се намесват, заплашвайки с пряка военна намеса в случай на всяко отклонение от буквата на англо-ирландския договор.

Подобна намеса убива всякакви надежди за съюз между двете части на Шин Фейн и те се явяват поотделно на изборите. В резултат на това привържениците на договора, водени от Колинс, получават 239 193 гласа, докато опозицията получава само 133 864. Други 247 226 души гласували за Фермерската партия и Лейбъристите (и двете партии също подкрепяли споразумението). В резултат на това де Валера и неговите поддръжници изпаднали в явно малцинство. Изборното им поражение ги принуждава да използват сила. И така, на де Валера се приписва фразата: „Мнозинството няма право на грешка“.

Междувременно новото правителство на Ирландската свободна държава, водено от Грифит и Колинс, започнало да укрепва Националната армия и да организира полицейски отряди, използвайки бойци на ИРА, които подкрепяли споразумението. Въпреки това, за да се избегнат сблъсъци, правителството не попречва на въоръжените опозиционни групи да завземат военните съоръжения и оръжията, останали след британците. Това води до факта, че до лятото на 1922 г. значителна част от страната на практика излиза от подчинение на правителството, което запазило контрола си само над Дъблин и области като Лонгфорд, където местните части на ИРА преминали на негова страна. Конфликтът започва точно когато Свободната държава се опитало да подчини най-добре оборудваните и обучени части на ИРА - по-специално в Дъблин.

Начало на гражданската война. Битка за Дъблин

На 14 април 1922 г. отряд на ИРА от около 200 зле обучени бойци под командването на Рори О'Конър окупира сградата на Четирите съдилища. Основната им цел била да въвлекат Великобритания в нова война, която трябвало да обедини отново разделения Шин Фейн в лицето на общ враг. Подобни действия обаче предизвикват изключително раздразнение, на първо място, сред правителството на Свободната държава. Артър Грифит настоява за незабавна употреба на сила, но Колинс, който се стреми да избегне гражданска война на всяка цена, нарежда да не се предприемат действия срещу отряда на О'Конър, които биха могли да провокират стрелба.

Сградата на четирите съдилища

До лятото позициите на правителството се засилват значително - привържениците на договора получават огромно мнозинство в парламента. Освен това британците оказват много сериозен натиск върху Колинс, който поискал решение на проблема с бойците на ИРА, които не се контролират от властите. Последната капка е убийството на пенсионирания британски фелдмаршал Хенри Уилсън от агентите на ИРА Джоузеф О'Съливан и Реджиналд Дън в Лондон на 22 юни 1922 г. Това убийство е пореден опит на опозицията да провокира британска инвазия (въпреки че има версия, че Колинс е участвал в неговата организация). Това предизвика най-широк обществен отзвук във Великобритания и Чърчил казва на Колинс, че ако Националната армия не предприеме действия срещу бунтовниците, които са се установили в сградата на Четирите съдилища, британските войски ще го направят. В Лондон дори е приет план, който предвиждал превземането на Четирите съдилища с помощта на танкове, самолети и артилерия, което трябвало да стане на 25 юни. В последния момент планът все пак е изоставен по съвет на генерал Невил Маккрийди, давайки на Колинс последен шанс да го разбере сам.

Последният ултиматум обаче е даден на гарнизона на Четирите съдилища едва на 27 юни след отвличането на генерала от националната армия О'Конъл от бойци на ИРА. О'Конър и хората му отказват да напуснат сградата. В отговор Майкъл Колинс в ранните часове на 28 юни нареди бомбардиране на Четирите съдилища с две осемнадесетфунтови оръдия, предоставени преди това от британската армия. Много старши командири на ИРА били в сградата по това време, включително заместник-командирът по личния състав Джо Маккелви и генерал-квартирмайстор Лиъм Мелоус. Под тяхно командване били от 180 до 200 доброволци от първия и втория батальон на дъблинската бригада на ИРА. Те са били въоръжени само със стрелково оръжие - пушки, пет картечни пистолета "Томпсън" и две леки картечници "Луис". Въстаниците имали на разположение и една бронирана кола, която наркли "бунтовник". След като артилерийският обстрел от първия ден се оказал неефективен, британците дали на Колинс още две осемнадесетфунтови оръдия и предложили да осигурят и шестдесетфунтови гаубици, а освен това и да нанесат въздушен удар по сградата. Колинс отхвърлил и двете предложения, страхувайки се, че това ще доведе до тежки загуби сред цивилното население. На 29 юни правителствените войски започват нападение срещу източното крило на сградата, губейки трима души убити и 14 ранени, но пленявайки 33 души и една бронирана кола, която била повредена по-рано от бунтовниците.

Междувременно части от дъблинската бригада на ИРА под командването на Оскар Трейнър заели позиции в района на улица О'Конъл, опитвайки се да отклонят вниманието на правителствените войски. На 30 юни мощни експлозии разтърсили западното крило на сградата на Четирите съдилища. Според ИРА те са причинени от пожари, започнали след бомбардировките. Според представители на войските на Ирландската свободна държава крилото е било минирано от бойци. Малко след експлозиите командирът на доброволците Ърни О'Мали наредил на хората си да предадат оръжията си. Това позволява на правителствените сили, под прикритието на бронирани машини, да прехвърлят артилерия в района на улица О'Конъл. След като попаднали под ураганен огън и претърпяли загуби, доброволците предпочели да се оттеглят. Сред загиналите е Катал Бру, един от лидерите на опозицията. Общо по време на битките за Дъблин били убити 65 бойци от двете страни и повече от 250 били ранени. След края на боевете опозиционните сили се оттеглили в южната част на страната, а центърът и западът в по-голямата си част били контролирани от правителството.

След като Колинс си възвърнал контрола над Дъблин, гражданската война навлиза в нова фаза. Повечето от бойците на ИРА най-накрая трябвало да решат на коя страна са. Силите на опозицията първоначално значително превъзхождали Националната армия по брой бойци - 15 000 срещу 7 000, но частите на Националната армия били много по-добре въоръжени.

ИРА имала само 6780 пушки и няколко картечници, много от доброволците били въоръжени само с остарели оръжия. Те обаче успели да заловят и няколко бронирани машини, останали след евакуацията на британската армия. Освен това ИРА страдала от липса на опитни командири, а значителна част от бунтовниците се присъединили към нейните редици след края на войната за независимост и следователно нямали боен опит. Действията на ИРА се координирали от Генералния щаб, ръководен от един от най-радикалните противници на англо-ирландския договор Лиъм Линч.

В същото време Националната армия, въпреки че първоначално е числено превъзхождана, използва широко британската подкрепа и оръжия. До 4 август 1922 г. арсеналът й включва 20 060 пушки, 156 картечници, 8 18-фунтови оръдия, 12 бронирани превозни средства и 10 самолета. В допълнение, ветерани от ирландските части на британската армия, които имали опит от Първата световна война зад гърба си, както и британски офицери, били активно вербувани в Националната армия (опозицията активно използва този факт в своята пропаганда). От участниците в „Отбора“ (подразделение на ИРА, създадено от Колинс по време на Войната за независимост за провеждане на контраразузнавателна дейност) също били формирани специални части. Но въпреки това повечето части на Националната армия са формирани от необучени новобранци, които не са участвали нито в Първата световна война, нито във Войната за независимост.

Командващ Националната армия бил Майкъл Колинс, негов заместник - Оуен О'Дъфи. Министър на отбраната в правителството на Ирландската свободна държава бил Ричард Мълкахи. Ирландия била разделена на няколко военни окръга - Източен, Югозападен, Карра, Южен, Западен и 1-ви Северен.

Бойни действия и край на войната

След първите въоръжени действия на ИРА до средата на юли правителствените войски напълно разгромяват нейните крепости в столицата Дъблин и околностите. Повечето от противниците на договора след тези събития избягали в южната част на страната, където бил направен опит да се организира алтернативно държавно образувание - Република Мюнстер, състояща се от всички окръзи на юг от Лимерик и Уотърфорд включително, със столица в град Корк.

Въпреки това, с подкрепата на британската армия, правителствените войски започват пълномащабна офанзива на 20 юли в неконтролираните територии и още на 15 август, по време на седем дни улични боеве, те изтласкват ИРА от Корк, столицата на Републиканците на юг. По това време президентът на страната Грифит починал (от инсулт на 12 август), а на 22 август министър-председателят на временното правителство на Ирландия Майкъл Колинс умира в престрелка, но тези събития вече не могли да обърнат хода на военните действия в посока на бунтовниците, до началото на септември редовните войски са окупирали цялата обявена преди това територия на Република Мюнстер.

На 9 септември Уилям Косгрейв, който също подкрепя британско-ирландския договор, е избран за нов президент. На 11 октомври 1922 г. долната камара на парламента приема нова конституция на Ирландската свободна държава, оглавявана от генерал-губернатор, назначен от краля на Великобритания.

След като загубили всички територии, държани до края на август - началото на септември 1922 г., частите на ИРА са принудени да се изтеглят в планинските райони на страната, където се опитали да продължат въоръжената борба, преминавайки към тактиката на партизанската война, но опозиционерите, които нямали ясна политическа и социално-икономическа програма, не могли да спечелят на своя страна населението. На 6 декември 1922 г. парламентите на Ирландия и Великобритания ратифицират договора, подписан година по-рано, а още на 17 декември последните части на британските войски напускат Ирландската свободна държава.

В допълнение, правителствените войски през януари-февруари 1923 г. успели да заловят няколко главни бунтовнически командири. До март 1923 г. повечето от въоръжените формирования на опозицията са победени, а останалите, намиращи се в дълбока нелегалност, са де факто небоеспособни. Въпреки това на 26 март 1923 г. на среща на командването на ИРА било решено въоръжената конфронтация да продължи. На 10 април 1923 г. Лиъм Линч, началникът на генералния щаб на ИРА, един от най-радикалните противници на англо-ирландския договор, е открит от правителствените войски и убит, докато се опитва да го задържи, а целият му щаб е взет в плен. Две седмици след тези събития, на 27 април 1923 г., по-умерен по този въпрос, де Валера представя предложение на правителството за прекратяване на гражданската война в Ирландия в замяна на пълна амнистия за членовете на незаконните въоръжени групи. Администрацията на Косгрейв ги приема и на 30 април 1923 г. де Валера нарежда прекратяване на въоръжената борба, последните милиции на ИРА слагат оръжие до 24 май 1923 г.

Последствия

Повече от 2000 души загиват в резултат на боевете - 800 до 900 от правителството и 426 до 1000 от ИРА. Освен това, според различни оценки, от 200 до 400 цивилни са станали жертви на въоръжени сблъсъци между поддръжници и противници на договора.

Въпреки споразумението за пълна амнистия, от 31 юли до 15 август 1923 г. правителството извършва мащабни арести на бивши бойци на ИРА и лидери на бунтовниците, като задържа и изпраща в т. нар. „центрове за интерниране“ около 12 000 души, в това число де Валера. През октомври 1923 г. обаче част от затворниците започват гладна стачка, която продължава 41 дни, след което репресиите са смекчени и над 8000 интернирани са освободени. На изборите за ирландския парламент през август 1923 г. проправителствената партия «Cumann na nGaedheal» печели мнозинството от местата с над 40% от гласовете, националистите от Шин Фейн, които всъщност представляват и противниците на англо-ирландския договор, печели малко над 27%.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гражданская война в Ирландии

[Hatshepsut]

Кратък гид за Ирландската републиканска армия

Какво e ИРА и за какво се бори?

Ирландската републиканска армия (ИРА) е общото название на редица паравоенни групи в Ирландия и Северна Ирландия – всички от които имат за цел да прекратят британското управление и да създадат независима република в рамките на обединена Ирландия. С желание да използва насилие – дори считайки го за необходима тактика – ИРА е класифицирана като незаконна и терористична организация от британските и ирландските власти.

Кога се формира?

Движението за самоуправление на Ирландия набира скорост през 19 век и дава революционните усилия от 20 век. След Великденското въстание през 1916 г. – неуспешно въстание в Дъблин срещу британското управление – съществуващите тогава паравоенни групировки като ирландските доброволци и ирландската гражданска армия са наследени от нова група, ИРА, през 1919 г.

Какво общо има Шин Фейн с ИРА?

Днес Шин Фейн е една от най-големите политически партии в Северна Ирландия. Създаден през 1905 г., тя за първи път се издига след Великденското въстание като се превръща в политическо крило на републиканското движение. Въпреки че е отделна от ИРА, тя споделя една и съща цел, както и много членове.

През декември 1918 г. Шин Фейн печели убедителна победа на изборите, спечелвайки почти 3/4 от 105-те ирландски места в британския парламент, което води до създаването на независим парламент, наречен Дойл Ерен. Това насърчава ИРА, която под ръководството на Майкъл Колинс се бори с британската армия в Ирландската война за независимост през 1919–21.

Шин Фейн се разделя много пъти през 20 век, включително през 1970 г., когато доминиращата фракция става тясно свързана с ИРА.

Кога е създадена Северна Ирландия?

Ирландската война за независимост завършва през 1921 г. с прекратяване на огъня и разделянето на Ирландия. В резултат на договора се създава самоуправляващата се ирландска свободна държава, в която се включват 26 от историческите 32 окръга на Ирландия, както и се създава Северна Ирландия от шестте останали северни окръга, които остават част от Обединеното кралство.

Много членове на ИРА (сега известна като „Старата ИРА“) се противопоставят на договора. Водени от Еамон дьо Валера, те се отделят от Шин Фейн и от 1922–23 г. водят гражданска война срещу временното правителство. Про-разделителните сили обаче печелят благодарение на британската подкрепа, но де Валера се обръща към политическата арена и създава нова партия Фиана Файл през 1926 г. По-късно през 1932 г. той ще стане Таоисич или министър-председател.

Какво направи ИРА след това?

Въпреки че е обявена за незаконна през 30-те години на миналия век и членовете й са изправени пред затвор без съд, ИРА продължава да вербува симпатизанти. По време на Втората световна война някои нейни членове дори се опитват да сключат споразумение с Адолф Хитлер, за да помогнат за прогонването на британците. Лидерите й обаче са заловени и екзекутирани.

През 1949 г. Ирландия – наречената така от 1937 г. – официално се оттегля от Британската общност и става република, така че ИРА сега фокусира всички усилия върху Северна Ирландия. Тя стартира своята гранична кампания през 1956 г., но не успява да си осигури масова подкрепа. Мнозина в Северна Ирландия бяха юнионисти или лоялисти (които искат Северна Ирландия да остане в рамките на Обединеното кралство), а разделението има сеизмични религиозни последици, тъй като северноирландските юнионисти са предимно протестанти, докато републиканците са преобладаващо католици. Религията е гигантски въпрос в цялата политика на Ирландия.

Какви са „Смутните времена“ и какво е участието на ИРА в тях?

Започвайки в края на 60-те години на миналия век и продължавайки до 1998 г., „Смутните времена“ са един от най-кървавите периоди в историята на Северна Ирландия, в които загиват около 3600 души, а десетки хиляди са ранени.

Кампании за граждански права, които протестират срещу католическата дискриминация – особено по отношение на жилищата, работните места и правото на глас – се появиха през 60-те години на миналия век, но въпреки че не са насилствени, влизат редовно в конфликти с лоялистите и доминираната от протестантите полиция.

Сблъсъците ескалират и на 12 август 1969 г. избухват тридневни боеве в град Дери заради митинг на Apprentice Boys (протестантско общество), който минава покрай католическата зона Богсайд. Така наречената Битка при Богсайд завършва с намеса на британски войски и изграждане на „мирни стени“, с които се разделят католици и протестанти. Това е началото на почти 38-годишно внедряване на британски сили, наречено Операция Банер.

Отслабена ИРА успява да се прегрупира в хаоса, но скоро се разделя заради въпроса за използването на насилие – през 1969 г. на две фракции: Официалната ИРА, ангажирана с мирни средства, докато Временната ИРА („Провосите“) вярва, че агресията е единственият път напред. Провосите доминират в Смутните времена и започват своята партизанска кампания – Дългата война – през 1970 г. Чрез бомбардировки, убийства и засади, те се надяват да направят Северна Ирландия неуправляема. Британците и лоялистите отмъщават, като арестуват заподозрени членове или поддръжници на групировката, като ги затварят без съд, и извършват собствени атаки.

Какво се случи в Кървавата неделя?

На 30 януари 1972 г. британски войници откриват огън по невъоръжени демонстранти за граждански права в Дери, които протестират срещу интернирането без съд – 13 души загиват, а още един човек умира от раните си няколко месеца по-късно. Разследванията оневиняват войниците и едва през 2010 г. разследването определя убийствата в Кървавата неделя като „неоправдани“, както заявява тогавашният британски премиер Дейвид Камерън пред парламента. Веднага след събитията от 1972 г. гневът сред националистите води до нарастване на членовете на ИРА.

Как е финансирана и въоръжавана ИРА?

Като незаконна организация ИРА има възможности да печели пари чрез престъпни средства, като въоръжени грабежи, изнудване и контрабанда. Членовете й, които са собственици на бизнеси, също помагат за набирането на пари, но основният източник на финансиране по време на Смутните времена са богати ирландско-американски симпатизанти чрез организация, известна като NORAID, или Ирландския комитет за северна помощ. Оръжията се внасят от други страни, включително САЩ, региони на Източна Европа и Либия.

Какво е Споразумението от Разпети петък (Белфасткото споразумение)?

На 10 април 1998 г. е подписано Споразумението от Разпети петък. Широко разглеждано като краят на Смутните времена, то създава нови институции: делегирано правителство и Асамблеята на Северна Ирландия, където властта трябва да се споделя от партии от двете страни. Кралската полиция на Ълстър също е заменена от новата полицейска служба на Северна Ирландия.

Разпада ли се ИРА след споразумението?

Дълбокото недоверие в това споразумение води до това мнозина в ИРА, водени от Майкъл Маккевит, да се противопоставят на спирането й. Той сформира собствена политическа партия и въоръжена единица, наречена „Истинската ИРА“, която е отговорна за няколко взрива. Най-лошият е на 15 август 1998 г., когато автомобил бомба избухва в Ома, убивайки 29 души и ранявайки стотици.

Докато британското военно присъствие в Северна Ирландия приключва през 2007 г., дисидентските републикански групи, които се противопоставят на мирните споразумения, все още са активни, включително Continuity IRA и споменатата Нова ИРА. Всяка група твърди, че е единственият законен наследник на оригиналната ИРА от 1919 г

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/kratak-gid-za-karvavata-irlandska-republikanska-armiya/

[Hatshepsut]

Северна Ирландия

През 1949 г. Ирландия е провъзгласена за независима република.

През 1949 г. Ирландия се оттегля от Британската общност на нациите. Въпросът за връщането на Ирландия към Общността на нациите е повдиган няколко пъти оттогава, но това предложение не се радва на подкрепа сред населението на Ирландия, което продължава да свързва Общността с британския империализъм. Република Ирландия стана първата държава, която се отдели от Британската общност и не възвърна членството си в нея.

През 1973 г. Ирландия става член на Европейския съюз.

Ръстът на ирландската икономика през 1990-2000 г. е определен като Келтския тигър.


След отделянето на Република Ирландия и през целия 20-ти век имаше множество терористични атаки, извършени от Ирландската републиканска армия в Северна Ирландия, за да попречат на правителството на Северна Ирландия да упражнява властта си на тази територия. От време на време ИРА извършва атаки срещу Северна Ирландия, като например през 30-те години на миналия век, по време на Втората световна война и в началото на 50-те години. Най-значимата кампания срещу северните окръзи е започната между 1956 и 1961 г.

Традиционното преобладаване на протестантските сили в парламента довежда до постепенно нарастване на недоволството от страна на католиците. През 1967 г. активисти на католическото движение създават Асоциацията за граждански права на Северна Ирландия, която настоява за гражданско равенство за католици и протестанти. Техните митинги под лозунгите за защита на правата на католическото население доведоха до активизиране на дейността на радикални религиозни и политически групи и до ново изостряне на междурелигиозните отношения. Така започна конфликтът в Северна Ирландия.

Британски войски в Белфаст, 1981г.

Апогеят на този вид сблъсъци бяха събитията в Лондондери през август 1969 г., след което в Белфаст започнаха въоръжени бунтове. За да се избегне повторението на подобни случаи през 1969 г. на територията на Северна Ирландия бяха въведени части от редовната армия. Но тези мерки не помогнаха за подобряване на ситуацията в тази част на страната и през 1972 г. в Северна Ирландия беше въведен режим на пряко управление. Това доведе до най-жестоките бунтове и въстания. Апогеят може да се счита за събитията от "Кървавата неделя" на 30 януари 1972 г., когато британските войски откриха огън по бунтовните католици и убиха 13 души. В отговор бунтовниците нахлуха в британското посолство в Дъблин и го изгориха до основи. Общо 475 души са загинали в Северна Ирландия между 1972 и 1975 г. За да облекчи напрежението в страната, британското правителство реши да проведе референдум. Референдумът беше бойкотиран от католическото малцинство и правителството реши да действа, заобикаляйки мнението на населението, а през 1973 г. лидерите на Великобритания и Ирландия подписаха Сънингдейлското споразумение за създаване на Съвета на Ирландия, междудържавен консултативен орган от министри и членове на парламента на Република Ирландия и Северна Ирландия, но ратифицирането на това споразумение беше осуетено от протестантски екстремисти. По същия начин приключва опитът за пресъздаване на събранието през 1974 г. и изборите за конвента през 1976 г.

Първият успешен опит за сътрудничество между Великобритания и Ирландия в областта на разрешаването на конфликта в Северна Ирландия беше англо-ирландското споразумение от 1985 г., което потвърди, че територията на Северна Ирландия принадлежи на Великобритания, доколкото по-голямата част от нейните жителите го подкрепят. Споразумението предвиждаше и провеждането на редовни конференции на ниво членове на правителствата на двете страни. Първата положителна последица от това споразумение беше приемането през 1993 г. на Декларацията от Даунинг стрийт, която провъзгласи принципа за покана на всички заинтересовани страни на масата за преговори, при условие че се откажат от насилието. В резултат на тези споразумения Ирландската републиканска армия първо обяви прекратяване на огъня, а скоро протестантските военни организации последваха примера. През същата година е създадена международна комисия за управление на процеса на разоръжаване. ИРА обаче отказа, което значително усложни преговорния процес. Нова терористична атака, организирана от членове на Ирландската републиканска армия в Лондон на 9 февруари 1996 г., прекъсва примирието.

През юни 1997 г. на партията Шин Фейн отново беше позволено да участва след неотдавнашното й отстраняване от преговорите през 1996 г. във връзка с друга терористична атака от ИРА. В отговор ИРА обявява прекратяване на военните действия на 20 юли 1997 г.

Преговорите между всички страни в Северна Ирландия и правителствата на Великобритания и Ирландия приключиха на 10 април 1998 г. с подписването на Споразумението от Разпети петък или Споразумението от Белфаст, което предвиждаше създаването на автономни органи на властта.

Конфликт в Северна Ирландия

Конфликтът в Северна Ирландия, наричан също Смутните времена (на ирландски: Na Trioblóidí; на английски: The Troubles), е етно-националистически конфликт в Северна Ирландия към края на 20 век. Понякога е описван като непостоянна и ниско интензивна война. Конфликтът се разпалва към края на 1960-те години и приключва с Белфасткото споразумение през април 1998 г. Макар конфликтът да засяга главно Северна Ирландия, понякога насилието застига части от Република Ирландия, Англия и Континентална Европа.

Конфликтът е най-вече политически и националистически и е захранван от исторически събития. Има и етническо, и религиозно измерение, но въпреки употребата на термините „протестанти“ и „католици“ по отношение на двете страни, това не е религиозен конфликт. Ключовият въпрос е конституционният статут на Северна Ирландия. Юнионистите, които са главно ълстърски протестанти, искат Северна Ирландия да остане в рамките на Обединеното кралство, докато ирландските националисти, които са основно ирландски католици, искат Северна Ирландия да напусне Обединеното Кралство и да се присъедини към Република Ирландия.

Борбата започва по време на кампания на Асоциацията за граждански права на Северна Ирландия, призоваваща за край на дискриминацията срещу католическото малцинство от страна на протестантите. Властите се опитват да потушат протестната кампания с полицейско насилие. Тя е посрещната и с насилие от страна на ълстърските лоялисти, които я считат за ирландски републикански фронт. Покачващото се напрежение води до сериозни сблъсъци през август 1969 г. и мобилизирането на британски военни, които вземат участие в най-дългата операция на британската армия (операция „Знаме“). Издигнати са стени (т. нар. „Линии на мира“) в някои райони, разделящи двете общности. Някои католици първоначално приветстват британската армия като по-неутрална страна от Кралската полиция на Ълстър, но скоро и тя започва да се възприема като враждебна и предубедена от ирландците, особено след Кървавата неделя през януари 1972 г. Въоръжени паравоенни организации се присъединяват към размириците и бързо се превръщат в най-насилствените участници в конфликта.

Основните участници в Северноирландския конфликт са републиканските паравоенни (например Ирландската републиканска армия и Ирландската национална освободителна армия), лоялистките паравоенни (например Ълстърската доброволческа сила и Асоциацията за отбрана на Ълстър), британските държавни сили за сигурност и политическите активисти. Силите за сигурност на Република Ирландия изиграват по-малка роля. Републиканските паравоенни провеждат кампания на партизанска война срещу британските сили за сигурност, както и бомбени атентати срещу инфраструктурни, търговски и политически цели. Лоялистите се прицелват в републиканците/националистите и нападат широката католическа общност, описвайки действията си като ответен удар. От време на време има изблици на насилие на принципа „око за око“, както и кавги между паравоенни групировки от една и съща страна. Британските сили за сигурност играят както контрапартизанска роля, така и такава, насочена главно срещу републиканците. В някои случаи британските сили и лоялистките паравоенни си сътрудничат. Смутните времена включват и многобройни размирици, масови протести и деяния на гражданско неподчинение. Те водят до сегрегация и създаването на барикадирани забранени зони.

В конфликта загиват над 3500 души, от които 52% са цивилни, 32% са членове на британските сили за сигурност, а 16% са членове на паравоенни групи. Републиканските паравоенни са отговорни за около 60% от смъртните случаи, лоялистите за около 30%, а силите за сигурност – около 10%. Дори и след подписването на Белфасткото споразумение възникват спорадични случаи на насилие.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Ирландии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Конфликт в Северна Ирландия

[Hatshepsut]

„Келтски тигър“


Пресата в Ирландия използва рисунки на тигър със зелени ивици като символ, понякога насмешлив, на Келтския тигър

„Келтски тигър“ е прозвище на Република Ирландия в периода на бърз икономически растеж от 1990-те до 2001 г., използвано както за периода (например по времето на келтския тигър), така и за самата страна през тези години. То е аналогия на „източноазиатските тигри“, използвано за Южна Корея, Сингапур, Хонгконг, Тайван и други страни в Източна Азия, в периода на бърз растеж през 1980-те и 1990-те години.

Келтският тигър се появява в края на 1990-те години и остава до световната икономическа рецесия от 2001 г. През онова време ирландската икономика расте с 5 – 6% годишно, повишавайки драматично жизнения стандарт изравнявайки го и дори надминавайки този в много други страни на Западна Европа.

Причини

Сравнение на корпоративните данъци в Ирландия и някои други страни в Европейския съюз

Много икономисти отдават заслугите за ирландския растеж на ниското корпоративно данъчно облагане (10 до 12,5% в края на 1990-те). Чарли Маккрийви, министър на финансите между 1997 и 2004 г., е привърженик на тази политика и успява да намали драматично публичния дълг през годините на икономическия бум.

Слабата намеса на правителството в икономиката, в сравнение с други страни от Европейския съюз и особено със страните от Източна Европа, осигуряват на американските фирми устойчива среда за работа. Нарастващата стабилност в Северна Ирландия след Белфасткото споразумение допринася за образът на стабилност на Ирландия.

Не така единодушно е отношението към преките субсидии от по-развитите членове на ЕС като Франция и Германия, които в определени години достигат 7% от БНП. Тази помощ се използва за по-високи инвестиции в образователната система (университетското образование е безплатно) и във физическата инфраструктура. Тези инвестиции повишават производителността на ирландската икономика и я правят по-привлекателна за високотехнологични работодатели. Според някои икономисти ефективността на субсидиите е спорна. Членството на Ирландия в Европейския съюз от 1973, освен преките субсидии, помага на страната да получи достъп до европейските пазари. Преди това търговските връзки на Ирландия са предимно с Великобритания.

Осигуряването на субсидии и инвестиционен капитал от ирландски организации като IDA Ireland успешно привлича през 1990-те множество големи фирми като Dell, Intel и Gateway. Те инвестират в Ирландия заради членството ѝ в Европейския съюз, сравнително ниските заплати, правителствените субсидии и ниските данъци. В допълнение Ирландия разполага с млада, добре образована и английскоговореща работна сила. Тези качества дават на ирландските работници възможността за лесна и ефективна комуникация с американците, важен фактор за избора на Ирландия като център за операциите в Европа, в сравнение с други европейски страни с ниско заплащане, като Португалия и Испания.

Една по-скептична интерпретация е, че растежът до голяма степен се дължи на факта, че икономиката на Ирландия от дълго време изостава от останалата част на Западна Европа, така че се превръща в един от последните сравнително големи източници на ниско платена работна сила в Западна Европа.

Последици

В периода на Келтския тигър Ирландия се трансформира от една от най-бедните страни в Западна Европа в една от най-благоденстващите. След поредица правителства, водени от слаби и често корумпирани политици като Чарлс Хоги, страната бързо се превръща в една от най-богатите в Европа.

Диаграма, показваща спада на стойността на националния дълг на Ирландия в края на 1990-те

Икономически последици

♦ Разполагаемият доход достига рекордни нива, довеждайки до огромно повишение на потребителските разходи. Скъпите коли се превръщат в обичайна гледка в градовете из цялата страна.
♦ Безработицата спада от 18% в края на 1980-те до 4,9% в края на бума, а средните заплати в промишлеността достигат едно от най-високите нива в Европа.
♦ Инфлацията достига 5% годишно, повишавайки цените в Ирландия до нивата в Северна Европа. Най-силно засегнати са потребителските стоки, като цените в супермаркетите в Република Ирландия понякога достигат два пъти тези в Северна Ирландия.
♦ Публичният дълг е драматично редуциран. В края на 2001 той е около 34% от БВП, един от най-ниските в Европа, което позволява удвояването на публичните разходи без значимо повишение на данъците.
♦ Големи инвестиции в модернизацията на инфраструктурата и градската среда.

Обществени и културни последици

♦ Ирландската историческа тенденция към емиграция е прекратена и страната дори започва да привлича чужди имигранти. Това значително променя демографската ситуация и довежда до нарастващ мултикултурализъм, особено в района на Дъблин.
♦ Нарастващото благосъстояние е обвинявано за ръста на престъпността сред младите, особено нарастването на насилието, свързано с алкохола.
♦ Много ирландци смятат, че ирландската култура е разядена в годините на бума от засилващото се консуматорство и възприемането на американските ценности.
♦ Успехът на ирландската икономика повишава ниското самочувствие, измъчващо обществото от десетилетия.
♦ Много млади хора напускат провинцията, за да живеят и работят в големите градове, засилвайки урбанизацията на Ирландия.
♦ Периодът на Келтския тигър е свързан и дори предшестван от огромна промяна в обществените настроения. Разводът и хомосексуалността са легализирани, два референдума гласуват срещу забраната на абортите и две жени са избрани за президент.
♦ Макар да не единствена причина, Келтският тигър определено подпомага мирния процес в Северна Ирландия. Днес краят на сблъсъците е много по-реалистичен, отколкото през 1980-те.

Критики към управлението на бума от правителството

Въпреки икономическия успех на Ирландия през периода на Келтския тигър, правителството е изправено пред силни критики за лошо управление и занемаряване на определени правителствени отговорности.

♦ Ирландската система на здравеопазване не е чувствително реформирана. Въпреки удвояването на бюджета за здравеопазване, списъците на чакащи, недостига на легла и липсата на персонал са широко разпространени. Системата често е наричана метафорично „Единадесетте кралства“.
♦ Въпреки обещанията на правителството, транспортния сектор не е реформиран. Правителственият монопол върху летищата Aer Rianta се запазва до 2004. Автобусният транспорт все още е до голяма степен контролиран от монопола Bus Eireann, а железопътният монопол Iarnrod Eireann остава силно неефективен и субсидиран.
♦ Пътната мрежа е претоварена и не успява да се справи с нарасналия трафик, особено в източната част на страната. Все пак през 2000-те започват да се появяват нови магистрали и подобрения на пътищата, макар и на цена, далеч по-голяма от очакваното.
♦ Телекомуникациите, контролирани от бившия държавен монопол Eircom, не успяват да подобрят достатъчно бързо инфраструктурата.
♦ За да насърчи забавянето в ръста на разходите, надявайки се да редуцира инфлацията, правителството започва да субсидира лихвите по банковите влогове.

Спадът от 2001 – 2003

През 2001 Келтският тигър изпада във внезапен застой след половин десетилетие забележително висок растеж. Ирландския икономически спад съвпада със световната криза, най-вече заради тесните икономически връзки на Ирландия със САЩ. Основните фактори за внезапното забавяне в ръста на ирландската икономика са:

♦ Голям спад в инвестициите в световната ИТ-индустрия, предизвикана от свръхекспанзията на сектора в края на 1990-те и последвалия борсов срив. По това време Ирландия е основен играч в информационните технологии – тя е най-големия износител на софтуер в света, изпреварвайки дори САЩ) и европейско седалище на много американски производители на компютри.
♦ Епидемията от шап и атентатът от 11 септември 2001 се отразяват неготивно на туристическия и селскостопанския сектор, спирайки сериозните приходи от американски и британски туристи.
♦ Няколко компании преместват дейността си в Източна Европа и Китай, поради нарасналите разходи за заплати, застрахователни премии и общата загуба на конкурентност на икономиката на Ирландия.
♦ Нарасналата стойност на еврото засяга износа за страните извън Икономическия и паричен съюз, най-вече за САЩ и Великобритания.

Въпреки всичко кризата не се превръща в истинска рецесия, а е просто забавяне в темпа на растеж на икономиката. В края на 2003 се появяват признаци на възстановяване, като нивата на американските инвестиции отново се повишават.

Междувременно целият свят изпитва икономически затруднения. Растежът в САЩ през второто тримесечие на 2002 е само 0,3% в сравнение със същия период на 2001. Федералният резерв намалява лихвените нива 11 пъти в хода на годината, опитвайки се да стимулира икономиката. В същото време ЕС едва отбелязва растеж за 2002 и много правителства в Европа, включително тези на Германия и Франция, губят контрол върху публичните финанси и натрупват големи дефицити в нарушение на условията на Пакта за стабилност и растеж.

Келтският тигър 2

След забавянето от 2001 и 2002, в края на 2003 растежът на ирландската икономика отново започва да се ускорява. Ирландските медии веднага използват възможността да обявят появата на Келтски тигър 2. През 2004 растежът на Ирландия е най-високия сред 15-те стари членове на ЕС със стойност от 4,5% и подобна прогноза за 2005. Тези стойности контрастират с много по-ниските нива (1 – 3%) в повечето европейски икономики, включително тези на Германия, Франция и Италия.

В самата Ирландия се водят спорове за причините за повторния икономически бум. Според скептиците той се дължи главно на големия ръст в стойността на жилищата и временния ръст на заетостта в строителния сектор, докато други твърдят, че има и други фактори за растежа. Някои от тях са:

♦ Продължаващите инвестиции от мултинационални компании. Intel подновява разширението на дейността си в страната, Google базира свои основни офиси в Дъблин, Abbott Laboratories изглаждат нови мощности, а Bell Labs подготвят откриването на нов завод в близко бъдеще.
♦ Успешните опити да се привлекат вискоквалифицирани работни места в Ирландия.
♦ Възстановяването на туризма след три тежки години за сектора.
♦ Възстановяването в САЩ също оказва значително влияние, поради тесните икономически връзки между двете страни.
♦ Възстановяването на ИТ-сектора (Ирландия произвежда 25% от персоналните компютри в Европа).

Предизвикателства и заплахи

Дъблинският шпил символизира модернизацията и нарастващия просперитет на Ирландия

Новият бум през 2004 се дължи най-вече на един сектор – строителството, което едва сега достига нивата на търсене, предизвикани от първия период на растеж. Много специалисти предупреждават за предстоящ срив в цените на недвижимите имоти. В края на 2004 наемите в цялата страна започват да спадат, като през годината са построени 80 000 нови жилища. За сравнение, във Великобритания, страна с 15 пъти по-голямо население, те са 160 000.

Нарастващите заплати, инфлацията, лошата инфраструктура, прекомерните публични разходи и приемането на осем нови страни в Европейския съюз през 2004 са само няколко нови заплахи за запазването на конкурентоспособността на ирландската икономика и за продължаване на растежа. Днес заплатите в страната са значително по-високи от средното за ЕС, особено в района на Дъблин. Конкурентния натиск ще засегне ниско до средноквалифицираните работни места, най-вече в промишлеността. Забелязва се изместване извън страната и на много вискоквалифицирани работни места. Например през 2004 от Ирландия в Полша са преместени няколкостотин работни места от счетоводното подразделение на Philips. Опитвайки се да се противопостави на тази тенденция, правителството създава Научна фондация Ирландия, за да подпомогне образованието и да инвестира в научни инициативи.

Друга възможна заплаха е прекалената зависимост на Ирландия от вноса на петрол. От години страната се опитва да ограничи тази зависимост, като разработва своите находища на торф, строи голям язовир на река Шанън и разработва газови полета в своя шелф. Въпреки това днес хидроенергийният потенциал се използва с максималните възможности, както и газта, а торфът не е икономически ефективен. Всичко това води до нарастваща необходимост от петрол. Едно възможно решение е разработването на огромния потенциал на Ирландия за вятърна енергия. В процес на строителство е най-голямата в света морска вятърна електроцентрала близо до източния бряг на острова, край Арклоу. Според някои изследвания вятърната енергия надхвърля нуждите на страната, но тя произвежда едва около 5% от електричеството.

https://bg.wikipedia.org/wiki/„Келтски тигър“

[Hatshepsut]

Национално знаме на Република Ирландия

Националното знаме на Ирландия (на ирландски: An Bhratach Náisiúnta), познато също под името „Ирландски трикольор“, е национален символ на Република Ирландия.

Състои се от 3 еднакви цветни полета – зелено, бяло и оранжево, подредени в този ред вертикално от носещото тяло към края, и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 1:2.

Цветовете в ирландското знаме представляват двете основни религии в Ирландия: католицизъм (зелен) и протестантство (оранжев), а бялото символизира мира между тях. Според друга теория, зеленият цвят е символ на острова, докато белият и оранжевият са символи на двете религии: бял за католицизма и оранжев за протестантството.

История

За първи път знамето в днешния си вид е използвано през 1848 г. във Франция от движението „Млада Ирландия“ и формата му е била повлияна от френското знаме. По време на събитията след Великден през 1916 г. същото това знаме е развято над няколко ключови сгради в Дъблин, завладени от републиканските въоръжени групи. Флагът е използван като национален за първи път през 1922 г. от независимата Ирландска република, а през 1937 г. е обявен за официален в конституцията на страната. След 1949 г., когато Ирландия придобива пълна независимост от Великобритания, знамето е обявено за държавен символ на страната и се използва като символ на обединена Ирландия от много националисти.

Зеленото знаме с арфа на ирландската провинция Ленстър се използва като символ на Ирландия от 17 век


Флаг на Военноморските сили на Ирландия


Президентски щандарт на Ирландия

В периода от 1783 до 1922 г. като символ на страната се използва зелено знаме с арфа. Знаме с кръст на Свети Патрик се използва като символ на Ирландия, но няма данни да е бил използвано официално, като символ на страната. Този флаг влиза и в състава на знамето на Великобритания. Знамето с кръст на Свети Патрик е официално знаме на Ирландската църква и единственото, което се издига над църковните храмове в страната.

Кръст на Свети Патрик е официално знаме на Ирландската църква и е използван понякога като символ на Ирландия

Дизайн

Според конституцията на Република Ирландия

Чл. 7 Националното знаме е трицветно със зелен, бял и оранжев цвят.

Тъй като няма допълнителни изисквания за цветовете, правителството издава ръководство, което определя правилата за използване на знамето. Знамето трябва да бъде правоъгълно, като дължината му трябва да бъде два пъти ширината, което определя отношение 1:2. Трите цветни полета, зелено, бяло и оранжево трябва да са с еднаква големина и вертикално разположени.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Република Ирландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Ленстера