История на Малта

[Hatshepsut]

История на Малта

Общ преглед


Крепостта на столицата на Малта - Ла Валета

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.

История

Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден.

По време на Втората световна война островът е подложен на продължила две години и половина тежка обсада. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.

Държавно устройство

Сградата на парламента в столицата Ла Валета

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.

Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците.

Административно деление

Административно деление на Малта

От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например областите в България.

Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва:

Шест области – пет от тях на главния остров Малта:

Северно-пристанищна област
Северна област
Западна област
Южно-пристанищна област
Югоизточна област
Област Гозо и Комино

Три региона – два от тях на главния остров Малта:

Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области
Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка
Острови Гозо и Комино регион

Важни години и дати

около 5200 пр. Хр.: Първо заселване на островите.
около 3600 пр. Хр.: Започва Храмовият период.
около 2500 Хр.: Храмовият период завършва.
400 пр. Хр.: Островите попадат под властта на Картаген.
218 пр. Хр.: Островите попадат под властта на Римската империя.
60 сл. Хр.: Св. Павел претърпява корабокрушение на малтийския бряг на място, което днес се нарича залив Свети Павел.
870 сл. Хр.: Малта е завладяна от арабите, които оставят своя отпечатък върху малтийската култура и най-вече върху малтийския език.
1091: Граф Роджър I установява норманското владичество.
1127: По времето на сина му Роджър II норманският контрол е окончателно затвърден. Християнството се завръща в Малта.
1530: За да предпази Рим от мюсюлманска инвазия, Карл V предава Малта на Ордена на хоспиталиерите.
Юли 1551: Османската империя и средиземноморски пирати покоряват Гозо и поробват всички 5000 или 6000 местни жители, откарвайки ги в Тархуна Уа Мсалата в Либия.
1565: Успешна отбрана на остров Малта от османско нашествие от рицарите хоспиталиери.
1798: Малтийският орден предава на Наполеон правата над островите.
1799: Руският император Павел I поема попечителство над остатъците от разтурения малтийски орден, в резултат на което бива избран за негов Велик магистър.
1800: Великобритания поема контрола над островите. Сър Александър Бол е назначен за губернатор.
1814: Като част от Парижкия договор, Малта официално става част от Британската империя и се използва като пристанище от Британската флота до средата на 30-те години на XIX в.
1919: Бунтове заради прекалено високата цена на хляба, довеждат до по-голяма автономия на малтийците.
1921 Малта получава самоуправление.
1934: Английският и малтийският са обявени за единствените официални езици в страната.
1939 – 1945: Малта изиграва важна роля във Втората световна война.
11 юни 1940: Първи въздушни атаки и начало на Обсадата на Малта.
Декември 1955: В Лондон се провежда Кръгла маса по въпросите на бъдещето на Малта.
14 февруари 1956: Проведен е референдум относно бъдещето на Малта.
1958: Преговорите пропадат и Великобритания налага директно властта си.
21 септември 1964: Провъзгласена е независимостта на Малта. Страната остава член на Общността на нациите.
1971: Дом Минтоф е преизбран на поста министър-председател.
1974: Малта е провъзгласена за република, а последният генерал-губернатор – Антъни Мамо – става първият президент на страната.
1979: Последните британски сили напускат Малта.
1987: Работническата партия (РП) губи на изборите от Националната партия (НП).
Април 2003: Чрез референдум малтийските граждани изразяват желанието си да се присъединят към Европейския съюз.
1 май 2004 Малта става пълноправен член на ЕС.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малта

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Малта

[Hatshepsut]

География на Малта


Сателитна карта на островите Гозо и Комино

Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на Средиземно море. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², Гозо – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка.
Геологически разположен в Африканската тектонична плоча и в съседство със северноафриканския регион, обаче политически, исторически и културно той е част от Европа.

Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km.

Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

По-голямата част от територията на Малта и Гозо е заета от населени места. Необитаемите острови са защитени територии. Островите се характеризират с доста висока степен на ендемизъм.

Природни забележителности

Вече разрушеният „Лазурен прозорец“

Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена ерозия, предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г.

По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Малта

https://ru.wikipedia.org/wiki/Мальтийский архипелаг

[Hatshepsut]

Икономика на Малта


Селскостопански насаждения в Малта

Общ преглед

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип.

Етнически състав:

95,3% – малтийци
1,6% – британци
3,1% – други етноси

Икономиката на Малта е зависима от търговията и сектора на услугите. Варовикът, корабостроенето и туризмът са най-важните опори на икономиката.

Селско стопанство

Малта успява да осигури едва 20% от хранителните си нужди, както и ограничени водни ресурси.

Единствените важни стоки са тютюнът и тютюневите изделия, както и дървесината и хартиените изделия.

Индустрия

Леката индустрия е движещата сила на икономиката. Произвеждат се машини и електроуреди, текстилни и кожени изделия. Други индустрии са химическата и нефтената. фармацевтичната индустрия също е застъпена на островите. Въпреки огромния слънчев и вятърен потенциал, Малта произвежда 100% от енергийните си нужди от внесен от Алжир нефт.

Сектор на услугите

Днес секторът на услугите е най-важния сектор в икономиката на Малта.

Банковото дело и финансовите услуги са много важни, а правителството се опитва да превърне държавата във финансов център на цялото Средиземноморие. От 2008 г., Малта ползва еврото като официална валута[1].

Туризмът е важен за намирането на работни места, над 1.6 млн. посетители годишно посещават островите Гоцо, Комино и Малта.

Факти

БВП: 9.65 млрд. долара (2009)
Ръст на БВП: -4% (2009)
БВП на глава от населението: $23 800 (2009)
БВП по сектор: селско стопанство: 1,4%; индустрия: 18%; услуги: 80,6% (2007)
Инфлация: 2,7% (2009)
Работна сила: 171 000 (2008)
Работна сила по сектор: селско стопанство: 2,3%; индустрия: 29,6%; услуги: 68% (2005)
Безработица: 6,2% (2010)
Основни индустрии: туризъм, електроника, корабостроене и поправка, строене, храни и напитки, фармацевтика, обувна промишленост, дрехи, тютюн, авиационни услуги, финансови услуги, ИТ
Износ: $2.459 млрд. (2009)
Стоки за износ: Електронни уреди, механични части, риба и ракообразни, фармацевтични продукти, печатни издания
Основни експортни партньори: Германия 13,5%, Сингапур 13%, Франция 12,2%, САЩ 9,6%, Обединеното кралство 8,2%, Хонг Конг 6,7%, Япония 6,4%, Италия 4,7% (2008)
Внос: $3.94 млрд. (2009)
Вносни стоки: горива, електронни уреди, не-електронна механика, самолетно и друго транспортно оборудване, пластмаса и полуфабрикати; храни, напитки, тютюн
Основни импортни партньори: Италия 28%, Обединеното кралство 13,5%, Франция 8,2%, Германия 7,4%, Сингапур 6,4% (2008)

Икономическо развитие на Малта

Малта е индустриална страна с развита индустрия, търговия, финанси и услуги.

Туризмът е важен (над 1 милион души годишно), вторият източник на чуждестранна валута след индустрията. Водещите отрасли са електрониката (осигуряваща над 3/5 от стойността на износа), текстилната, хранително-вкусовата (производство на консервирани плодове и сокове), тютюневата, химическата и фармацевтичната. Значителни приходи идват от кораборемонт и корабостроене (малтийските докове са най-големите в Средиземно море). Запазени са старинни художествени занаяти - сребро- и златосечене, плетене на дантели, стъкларство и др.

Селското стопанство играе второстепенна роля и повечето храни се внасят. Отглеждат ранни картофи, зеленчуци, плодове - праскови, ягоди, грозде, цитрусови плодове, смокини, маслини и др.

Няма железопътни линии, главното морско пристанище е Валета, единственото летище в страната е международното летище Лука.

Хазартът е разрешен в Малта, благодарение на което там са базирани няколко онлайн казина: Gaming Innovation Group, Unibet и други.

Финансов сектор

Quad е нов и модерен финансов център в Малта

Малта е най-големият европейски финансов център, съчетаващ високи регулаторни стандарти със строги търговски и бизнес практики. Секторът на финансовите услуги дава работа на над 6000 души и допринася до 12% от БВП на Малта.

Външна търговия

През 2020 г. износът възлиза на 4,16 милиарда долара, а вносът възлиза на 12,7 милиарда долара.

Основният износ на Малта са интегрални схеми (679 милиона долара), опаковани лекарства (500 милиона долара), петролни продукти (378 милиона долара), пощенски марки (267 милиона долара) и рибни продукти (211 милиона долара).
Основни купувачи: Германия (496 милиона долара), Франция (310 милиона долара), Италия (259 милиона долара), Сингапур (186 милиона долара), Япония (180 милиона долара).

Основният внос на Малта е рафиниран петрол (3,46 милиарда долара), пътнически и товарни кораби (2,52 милиарда долара), самолети (754 милиона долара), малки кораби и лодки (484 милиона долара) и интегрални схеми (324 милиона долара).
Вносът идва основно от Южна Корея (2,02 милиарда долара), Русия (2,02 милиарда долара), Италия (1,39 милиарда долара), Китай (1,19 милиарда долара) и Обединеното кралство (572 милиона долара).

Доходи на населението

Минималната заплата за 2023 г. е 835 евро, но средната заплата е приблизително 2000 евро. Естествено, високоплатените специалисти получават още повече: например квалифициран хирург, работещ в частна клиника, печели 3500 € на месец, а учител в държавна болница. училище печели 1500 € на месец.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малта

https://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика на Малта

https://ru.wikipedia.org/wiki/Экономика Мальты

[Hatshepsut]

Праистория

Праисторическият период от малтийската история обхваща събитията на островите Малта и Гозо от времето на първите човешки заселвания до пристигането на финикийците на островите през 8 век пр.н.е., когато започва писмената история на Малта.

Въпреки факта, че културното развитие на Малта през предримския период е до голяма степен синхронно с развитието на праисторическа Сицилия, няма следи от човешко присъствие на острова през епохите на палеолита и мезолита; това изглежда още по-изненадващо, тъй като островът е бил свързан чрез провлак със Сицилия до края на последното заледяване.

Връзката между малтийските култури и праисторическата Северна Африка остава спорна.

Палеолит и мезолит

Разпространение на кроманьонците в Европа преди 35-40 хиляди години и водните нива преди и след топенето на Лаврентийската ледена покривка

Примери за предполагаемо палеолитно изкуство са открити през 1987 г. в пещерата Гар Далам, но тяхното датиране е спорно. Това датиране се подкрепя от факта, че рисунките изобразяват по-късно изчезнали животни; обратното е, че освен посочените рисунки, в пещерата няма антропогенни находки от епохата на палеолита и мезолита.

Анализирайки древни почви, изследователите откриха, че първите обитатели са пристигнали на остров Малта около 5900 г. пр.н.е. от различни части на Средиземноморието, както Европа, така и Африка.

Неолит

Периодизацията на праисторическа Малта, започваща с неолита, е предложена за първи път от Джон Дейвис Еванс. Тази периодизация е свързана с дати с помощта на радиовъглеродно датиране от Дейвид Тръмп. По-късно тази хронология е потвърдена от голям брой находки, включително тези, свързани с археологически култури, съществували едновременно в Сицилия, и е приета от мнозинството археолози.

• 5200-4500 пр.н.е: етап Гар Далам. Най-ранните заселници идват от Сицилия. Тази местна подгрупа от културата на кардиалната керамика практикува земеделие, отглеждане на ечемик, пшеница и зеленчуци, както и отглеждане на свине, говеда, овце и кози. По това време фауната на Малтийските острови включва животни като малкия елен, хипопотама и сицилианския малък слон, които са запазени от времето, когато Малта е била провлак между Европа и Африка. Периодът съответства на сицилианската керамична култура Стентинело.
• 4850 пр.н.е.: възникването на село в Скорба.
• 4500-4400 пр.н.е: етап „сива Скорба“. Съответства на сицилианската керамика Serra d'Alto.
• 4400-4100 пр.н.е.: етап „червена Скорба” - фигурки и статуетки от печена глина. Отговаря на сицилианската керамика Диана.

Епоха на мегалитните храмове (4100—2500 г.пр.Хр.)

По време на мегалитния период развитието на Малта е синхронно с това на Сицилия, етапите са в добро съответствие със съответните праисторически култури на Сицилия.

Анализирайки древни почви, изследователите откриха, че втора колонизация е пристигнала на остров Малта от Сицилия през 3850 г. пр. н. е.

• 4100 пр.н.е.: нова миграционна вълна към Малта от Сицилия; поява на крушовидни керамични съдове. Етапът съответства на сицилианската керамична култура Сан Коно - Пиано - Нотаро.
• 4100-3700 пр.н.е.: етап Зебудж. През този период подземните погребения стават широко разпространени. Изграждане на каменен кръг в Шаара (кръга Брошторф) на остров Гозо, както и подобни светилища - Зебудж, Шамшия и др.

Акварел "Кръга Брошторф" от Charles de Brochtorff от 1825 г

• 3800-3600 пр.н.е.: Етап Мгар.
• 3600 г. пр.н.е.: изграждане на мегалитния храмов комплекс Джгантия на остров Гозо.
• 3600-3200 пр.н.е.: Етап Джгантия. Изграждане на храмовете на Та' Хаджрат, Кордин III, Скорба и Тас-Силдж.
• 3600-2500 пр.н.е.: изграждане на храмовите комплекси Мнайдра и Хаджар-Ким.
• 3250-3000 пр.н.е.: изграждане на храмовия комплекс Таршиен.
• 3000 г. пр.н.е.: най-ранно доказателство за кремация; някои от най-старите мегалитни храмове са превърнати в некрополи.
• 3300-3000 пр.н.е.: етап Сафлиени.
• 3100-2500 пр.н.е.: етап Таршиен. В края на този етап мегалитната култура запада поради изчерпването на земята и населението намалява.

Малтийски „коловози“, чието датиране е спорно (предполага се от бронзовата или дори желязната епоха)

Бронзова и желязна епоха (2500—700 г.пр.Хр.)

• 2500-1500 пр.н.е.: етап от некропола Таршиен. Нахлуването на нова вълна заселници от Сицилия (сикани?) и пълното изчезване на признаците на предишната мегалитна култура.
• 2500 г. пр.н.е.: изграждане на подземното светилище-некропол на Хал-Сафлиени.
• 2500 г. пр.н.е.: изграждане на храма в Борж ин-Надур; по-късно - възникване на селище от бронзовата епоха с каменна ограда на същото място.
• 1500–725 пр.н.е.: Етап Борж ин-Надур.
• около 1000 г. пр.н.е д. - ранни доказателства за търговски контакти със заобикалящите средиземноморски култури.
• 900-700 пр.н.е.: етап Бахрия; нова вълна от нашественици (сикулци или елимци?), които заемат малка част от острова; останалата част от района запазва същата култура.
• около 725 пр.н.е. Започва финикийската колонизация на Малта.
• около 720 г. пр.н.е.: началото на гръцката колонизация на Малта.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Досисторическая Мальта

[Hatshepsut]

Мегалитни храмове в Малта

Мегалитните храмове в Малта са най-древните праисторически сгради, изградени през три времеви периода (приблизително между 3600 г. пр. Хр. и 700 г. пр. Хр.) на островите Малта и Гозо от Малтийския архипелаг.

За някои от тези мегалитни градежи се твърди, че са най-старите самостоятелно стоящи структури на Земята, но след откритието на постройките под Гьобекли тепе, това твърдение е дискусионно. Някои археолози смятат, че тези мегалитни комплекси са резултат от местни нововъведения в процеса на културната еволюция, което е довело до изграждането на първите храмове в периода на т.нар. „Фаза на Джгантия“ (ок. 3600 – 3000 г. пр. Хр.), а кулминацията на градежите се наблюдава в периода на изграждането на храмовия комплекс Таршин, който се използва чак до 2500 г. пр. Хр., след което културата на храмостроителите изчезва.

Тези два мегалитни храма при Джгантия са включени в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1980. Комитета на организацията добавя към списъка още 5 обекта – Хаджар Им и Мнайдра (край Ренди), Та Хаджрат (Мджар), Скорба (Зебигеж) и Таршин (край Таршин) през 1992 г.

Храмът Таршин

Етимология

Много от наименованията, използвани за различните обекти имат връзка с мегалитите, използвани за тяхното изграждане. Малтийската дума за камък, „'ħaġar'“ (хаджар) се открива в наименованията Та Хаджрат и Хаджар Им. По-старите форми на думата съвпадат и с притежателна форма, а добавянето на думата „Qim“ (Им) е форма на малтийския дума за „поклонение“ или архаична форма на глагола „стоя“.

В Малтийския фолклор са запазени легенди за великани, които са построили храмовете, от където идва и наименованието Джгантия, което означава „Великанската кула“. Малтийският езиковед Джоузеф Акилина вярва, че „Мнайдра“ (на арабски: منيدرة) е умалително на „Мандра“ (на арабски: مندرة), което означава, парцел земя, засадена с култивирани дървета (тази форма на думата се ползва в разговорния език в Египет днес); същевременно думата „мнайдра“ е и произволна деривация от корена на арабската дума „Manzara“ (на арабски: منظرة), което означава „наблюдателница“. Храмът Таршин дължи името си на местността, където е разположен (от Малтийски „Tirix“, което означава „голям камък“); името на храма Скорба носи същата етимология, а наименованието на Джгантия, буквално означава „Кулата на гиганта“.

Датиране

Според изследователите мегалитните храмове са изградени в няколко фази на строителство – от около 3000 до 2200 г. пр. Хр., а данните за човешко присъствие и дейност на островите Малта и Гозо датира от началото на Неолита (около 5000 г. пр. Хр.), като свидетелства за това са находки от керамични фрагменти, овъглени останки от пожари и кости. Изследването на различните фази на градеж в храмовете е трудно за археолозите, тъй като всеки новоизграден храм е с по-сложна конструкция от предходния и свидетелство за усъвършенстване на архитектурното развитие, освен върху градежите от Бронзовата епоха се наблюдават надграждания върху тези от Неолита, което води до големи обърквания по-ранните изследователи на храмовете.

Сър Теми Замит – виден малтийски археолог от края на XIX век, датира неолитните храмове в 2800 г. пр. Хр., а тези в Таршин от Бронзова епоха до 2000 г. пр. Хр. Тези дати са били считани за „твърде завишени“ от учените от края на XIX и началото на XX в., които са предлагали намаляване на датирането с половин хилядолетие за всеки храм. Въпреки това, тестовете по методите на радио-въглеродното датиране потвърждават датирането предложено от Замит.

Фази на градежа

Археолозите са разделили в различни фази развитието на градежите, базирайки се на радио-въглеродния метод на датиране, според който фазите на градеж са разпределени в период до Бронзовата епоха на Малтийския архипелаг. Първите сведения за човешко присъствие през Неолита са от фазата Гар Далам, от 5000 г. пр.Хр, а периодът на храмовите градежи, започва в 4100 г. пр. Хр. и продължава до около 2500 г. пр. Хр., след която дата вече не се наблюдават монументални градежи. Този период е разделен на пет фази, като в първите две се наблюдават главно фрагменти от керамика. Следващите три фази, започват с фазата на градежа на храма Джгантия (3600 г. пр. Хр.), а последната фаза е със завършването на градежа на храма Таршин – завършен в 2500 г. пр. Хр.

Фаза Джгантия (3600 – 3200 г. пр. Хр.)
В тази фаза е построен храма Джгантия (намиращ се на о-в Гозо), като този период е много важен за културната еволюция на Неолитното общество на островите. Към тази дата принадлежат най-ранните мегалитни градежи сред които храмовете в Мгар, Скорба, Кордин, южният сектор от храма в Таршин, както и някои по-малки градежи.

Фаза Сафлини (3300 – 3000 г. пр. Хр.)
През този период е изграден т.нар. Хипогей в Хал-Сфлини, който е издялан под земята в монолитна варовикова скала на няколко нива в дълбочина, както и Хипогея Санта Лучия, разкрит през 1973 г.

Вътрешността на Хипогея в Хал-Сфлини

Фаза Таршин (3150 – 2500 г. пр. Хр.)
Фазата Таршин е белязана от връх в мегалитните градежи при културата на строителите на храмове на островите. През този период се развиват последните два етапа от храмовото строителство. Изграден е храмът в западна Джгантия, както и отделни сектори на градежите в Таршин, Хаджар Им, Ел-Майндра. Културата на строителите на храмове достига връхната си точка през този период, както по отношение на изработка на керамични съдове, така и при скулптурната украса и при самостоятелните градежи.

Спираловидните релефи в храма Таршин са продължение на декоративната традиция позната от изобразените в храма Джгантия, но днес напълно избледнели, но са ясно разпознаваеми в серия от рисунки, направени от художника Шарл де Брошторф през 1829 г., веднага след първите археологически разкопки на храма. Фазата Таршин се характеризира с богато разнообразие от форми при керамичните съдове и декоративни техники. Наблюдават се повече ъглови форми почти без никакви дръжки, а използваната глина е добре омесена, а готовите изделия са добре изпечени и силно полирани. Декорацията остава стандартна, но с тенденция формата на резките да става по-сложна и елегантна, най-популярният мотив е волутата.

Архитектура

План на храма Кордин III, фаза на градеж

Малтийските храмови комплекси са построени на различни места и в широки времеви интервали, като всеки отделен обект има своите уникални характеристики, но всички градежи споделят една обща архитектура. Подходът към храмовете лежи върху овално пред-дворие, изравнено чрез терасиране, при наличие на наклонен терен. Пред-дворието е свързано с фасадата на храма, обърната в югоизточна посока. Фасадите на храмовете и вътрешни стени изградени от т.нар. „ортостати“ – обработени каменни блокове, поставени изправени като облицовка на цокълните стени на храмовете.

В центъра на всеки храмов градеж, фасадите обикновено се пресичат от трилит – своеобразна порта съставена от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети – т.нар. „линтел“. Допълнително конструирани трилити образуват проход, който винаги е павиран с дребни каменни плочи и води към открито пространство, извеждащо посетителите към двойка D-образни камери, обикновено наричани „апсиди“, отворени от двете страни на прохода. В пространството между външните стени на апсидите и околният терен се наблюдават насипи от дребни камъни, където понякога се откриват културни пластове богати на елементи от натрошена керамика.

Основната вариация при архитектурата на градежите се наблюдава при броя на наличните апсидни камери – те могат да са три, четири, пет или шест. В случаите, когато се наблюдават три, те се достъпват директно от централна порта и градежът е във формата на трилистна детелина. При по-сложно изградените храмове се наблюдава наличието на втори аксиален проход, използвайки същата техника на трилитен градеж, водещ от първите външни апсидни камери към вътрешните. При около тридесет от храмовите градежи на Малтийския архипелаг се наблюдава стандартен архитектурен план, като се наблюдават различия в броя на апсидните камери, и в общия диаметър на същите – вариацииите са от 6,5 m при храма Мнайдра до 23 m в шест-камерниия централен храм Таршин.

Външните стени на храмовете са изградени от варовикови блокове, които са по-твърди от блоковете от глобигерин използвани за градежа на вътрешните помещения, като вторите са били по-подходящи за издълбаването на декоративни орнаменти по стените представляващи главно релефи на растения и животни.

Въпреки че мегалитните храмове са открити без наличие на покривни конструкции, има предположения, че в миналото такива са съществували, а във връзка с тази хипотеза се водят дебати от години.

Храмът Мнайдра


Бордж ин Надур

Под егидата на ЮНЕСКО

Археологическите обекти, които са под закрилата на ЮНЕСКО и са включени в списъка на организацията за световно културно-историческо наследство са:

Джгантия
Та Хаджрат
Скорба
Хаджар Им
Мнайдра
Таршин

Други мегалитни градежи

Борг ел Имрама
Борг ин Надур
Буджиба
Дебдиеба
Кордин – 3 различни градежа
Хал Джини
Ортин ел Имдауар
Санта Верна
Та Марзина
Та Радина
Тал Ади
Тас Силдж
Шемшия – 2 различни градежа
Хроб ел Джаджин

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мегалитни храмове в Малта

[Hatshepsut]

Малта през Античната епоха


Финикийски мраморен паметник (ципус) от Малта

Финикийско и картагенско влияние

Финикийците, вероятно от Тир, започват да колонизират островите около началото на 8 век пр. н. е. като аванпост, от който разширяват морското проучване и търговията в Средиземно море. Финикийски гробници са открити в Рабат в Малта и града със същото име в Гозо, което предполага, че основните градски центрове по това време са били съвременната Мдина в Малта и Цитаделата в Гозо. Предишното селище е било известно като Малет, което означава сигурно убежище, и целият остров започва да се нарича с това име.

Малтийските острови попадат под картагенска хегемония около средата на 6-ти век пр.н.е., заедно с повечето други финикийски колонии в западното Средиземноморие. До края на 4 век пр. н. е. Малта се е превърнала в търговски пункт, свързващ Южна Италия и Сицилия с Триполитания. Това довежда до въвеждането на елинистически черти в архитектурата и керамиката, като Малта е елинизирана; не е известно дали Малта е била заселена като традиционно гръцко "апойe", така че има известна подкрепа, че Малта никога не е била гръцка колония. Елинистически архитектурни елементи могат да се видят в пуническия храм в Тас-Силоу и кулата в Курика. Гръцкият език също започва да се използва в Малта, както се вижда от двуезични финикийски и гръцки надписи, намерени на ципусите на Мелкарт. През 18-ти век френският учен Жан-Жак Бартелеми дешифрира изчезналата финикийска азбука, използвайки надписите върху тези ципуси.

Ципус на Мелкарт (ципус значи „заострен кол“ на латински, от етруски език, а тук означава вид стели, използван в периода 800-100 г. пр.н.е.) се наричат две алабастърни стели.

Открити са на остров Малта в края на 17 век от хоспиталиери. Днес едната стела се съхранява в Археологическия музей на Малта в Ла Валета, а другата - в Лувъра.

Стелите са датирани от II век преди новата ера. Най-ценни са заради двуезичните надписи на древногръцки и финикийски, благодарение на които е разчетена финикийската писменост. Жан-Жак Бартелеми идентифицира 18 от 22-те букви от финикийската азбука благодарение на този двуезичен надпис.

През 255 г. пр.н.е. римляните нахлуват в Малта по време на Първата пуническа война, опустошавайки голяма част от острова.

Малта през Римската епоха

Римски мозайки в Domvs Romana

Според латинския историк Ливий малтийските острови попадат в римски ръце в началото на Втората пуническа война през 218 г. пр.н.е. Както пише Ливий, командирът на пуническия гарнизон на острова се предава без съпротива на Тиберий Семпроний Лонг, един от двамата консули през същата година, който се насочва към Северна Африка. Архипелагът е бил част от провинция Сицилия, но до I век сл. н. е. е имал собствен сенат и народно събрание. По това време Малта и Гозо секат отличителни монети, базирани на римски тегловни единици.

През римския период пуническият град Малет е известен като Мелите и става административен център на острова. Размерът му нараства до максималната си степен, заемайки цялата територия на съвременната Мдина и по-голямата част от Рабат, простирайки се до това, което сега е църквата Св. Павел. Останките показват, че градът е бил заобиколен от дебели отбранителни стени и защитен от ров, минаващ по същата линия на улица Св. Рита, която е построена точно над него. Има намек, че на най-високата част на носа е построен религиозен център с множество храмове. Останките от една внушителна резиденция, известна като "Domvs Romana", са били разкопани, разкривайки добре запазени мозайки в помпейски стил. Къщата изглежда е била резиденция на богат римски аристократ и се смята, че е построена през I век пр. н. е. и изоставена през II век сл. н. е.

Останки от гръко-римска култура в Малтийския морски музей

Островите процъфтяват под римско управление и в крайна сметка са определени като община и Foederata Civitas. Много римски антики все още съществуват, демонстрирайки тясната връзка между малтийските жители и Сицилия. По време на периода на римско владичество латинският става официален език на Малта и римската религия е въведена на островите. Въпреки това се смята, че местната пуническо-елинистична култура и език са оцелели най-малко до I век сл. н. е.

През 60-та година в книгата „Деянията на апостолите“ се казва, че св. Павел е претърпял корабокрушение на остров, наречен Мелитус, който много библейски учени и малтийците свързват с Малта. Смята се, че корабокрушението е станало на брега на уместно наречения "залив Свети Павел".

Малта остава част от Римската империя до началото на 6 век. Вандалите и по-късно остготите може да са окупирали островите за известно време през 5 век, но няма археологически доказателства в подкрепа на това.

Древните египтяни и древните гърци също са населявали Малтийските острови.

Византийско управление

Останки от византийския манастир в Тас-Силу, който е построен на мястото на по-ранни мегалитни и пуническо-римски храмове

През 533 г. византийският пълководец Велизарий акостира за кратко на Малта, докато пътувал от Сицилия към Северна Африка, а през 535 г. островът е присъединен към византийската провинция Сицилия. През византийския период основните селища остават град Мелите на малтийския остров и цитаделата на Гозо, докато Марсашлок, Марсаскала, Марса и Ксленди са служили като пристанища. Сравнително голямото количество византийска керамика, открито в Малта, предполага, че островът може да е играл важна стратегическа роля в империята от 6-ти до 8-ми век.

От края на 7 век Средиземно море е застрашено от мюсюлманска експанзия. В този момент византийците вероятно са подобрили защитата на Малта, както може да се види от отбранителните стени, построени около манастира в Тас Силу през 8 век. Византийците може също да са намалили Мелит до една трета от първоначалния му размер.

Твърди се, че гърците, тогава известни като Рум, са колонизирали Малта за период преди 870 г. Този доклад се основава на вторичен източник от Ал-Химджари и може да бъде или да не е надежден. Въпреки това, доказателства сочат, че Малта е била обитавана от гръцка православна общност преди арабския период.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Мальты

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ципус на Мелкарт

[Hatshepsut]

Малта през Средновековието


Мраморна надгробна плоча от о.Гозо, 12-ти век

Общ преглед

След период на византийско владичество, островите са покорени от арабите. Новите завоеватели не се опитват да наложат ислямската вяра на населението и то остава в основната си част християнско. Започва отглеждането на цитрусови плодове и памук, внедрени са първите напоителни системи. Арабското влияние се усеща най-вече в съвременния малтийски език. Периодът на арабско владичество продължава до 1091 г., когато островите са превзети от сицилианските нормани. Арабското влияние постепенно бива изместено от европейското. Век по-късно норманският крал определя за първи граф на Малта своя адмирал Маргаритони де Бриндизи. През следващите 300 години островите биват продадени и препродадени на редица феодални владетели и са под контрола последователно на Швабия, Херцогство Аквитания, Кралство Арагон, Кастилия. През 1479 г. След обединението на Арагон и Кастилия, Малта става част от Испанската империя.

Арабски период

През 870 г. Малта е окупирана от мюсюлмани от Северна Африка. Според Ал-Химири Аглабидите, водени от Халаф ал-Хадим, обсаждат византийския град Мелитус, който е управляван от управителя Амрос (вероятно Амбросиос). Ал-Хадим е убит в битка, а Савада Ибн Мохамед е изпратен от Сицилия да продължи обсадата след смъртта му. Продължителността на обсадата е неизвестна, но вероятно е продължила няколко седмици или месеци. След като Мелит пада в ръцете на нашествениците, жителите са избити, градът е разрушен, а църквите му са разграбени. Мраморът от църквите на Мелите е използван за изграждането на замъка на Сус. Според Ал-Химяри Малта остава почти необитаема, докато не е заселена около 1048 или 1049 г. от мюсюлманската общност и техните роби, които преустрояват град Мелите в Медина, правейки го „по-красиво място, отколкото е било преди“. Археологическите доказателства обаче сочат, че Мелите/Медина вече са били процъфтяващо мюсюлманско селище в началото на 11 век, така че разказът на Ал-Химяри може да е ненадежден. През 1053-1054 г. византийците обсаждат Медина, но са отблъснати от нейните защитници. Въпреки че управлението им е относително кратко, арабите оказват значително влияние върху Малта. В допълнение към техния език (сикуло-арабски), са въведени памук, портокали и лимони, както и нови методи за напояване. Някои от тях, като нория (водно колело), се използват и до днес непроменени. Много имена на местности в Малта датират от този период.

Има дълга историографска полемика относно средновековната мюсюлманска Малта. Според „тезата за християнската приемственост“, ръководена от Джовани Франческо Абела и все още присъстваща в популярните разкази, малтийското население непрекъснато е обитавало островите от ранната християнска ера до наши дни, а християнската общност е съществувала дори по време на мюсюлманските времена. Това е оспорено през 1970 г. от средновековния историк Годфри Уетингер, който твърди, че няма нищо, което да показва приемствеността на християнството на Малтийските острови от края на 9-ти до 11-ти век - малтийците трябва да са се интегрирали в новото арабско ислямско общество. Тезата за християнската приемственост е възобновена през 2010 г. с публикуването на Tristia ex Melitogaudo от Стенли Фиорини, Хорацио Вела и Джоузеф Бринкат, които оспориха интерпретацията на Ветингер, базирана на ред от византийска поема (която по-късно очевидно беше преведена погрешно). Впоследствие Уетингер потвърждава тезата си, разчитайки на източници от арабски историци и географи Ал-Бакри, Ал-Химяри, Ибн Хаукал, Казвини, които изглежда всички са съгласни, че „остров Малта след това остава руини без жители“ - като по този начин се изключва всякаква приемственост между малтийците преди 870 г. и след това. Това също е в съответствие с обяснението на Джоузеф Бринкат за липсата на всякакъв допълнителен субстрат, различен от арабския, в малтийския език. Това е рядко явление, което може да се обясни само с рязък преход между един период и друг. За разлика от това, малкото византийски думи на малтийски могат да бъдат проследени до 400-те родосци, които идват с рицарите през 1530 г., както и от притока на гръцки православни християни от Сицилия.

Нормански период

Palazzo Falzon е построен между края на 15-ти и средата на 16-ти век. Втората най-стара сграда в Мдина

Малта се връща под християнско управление след норманското завоевание. Последната арабска крепост в региона е Ното, на южния край на Сицилия, който е превзет от християните. През 1091 г. граф Рожер I от Сицилия нахлува в Малта и свежда мюсюлманските владетели на острова до васали. През 1127 г. неговият син Рожер II Сицилийски установява напълно норманското господство в Малта, проправяйки пътя за християнизацията на островите.

Малта е била част от Кралство Сицилия почти 440 години. През този период Малта е продавана на парче на различни феодали и барони и е доминирана последователно от владетелите на Швабия, Анжу, Короната на Арагон, Короната на Кастилия и Испания. В крайна сметка Короната на Арагон, която тогава управлява Малта, я анексира към Кастилия през 1479 г. и Малта става част от Испанската империя. Междувременно администрацията на Малта попада в ръцете на местното благородство, което формира управителен орган, наречен Università.

Островите са били населени предимно с мюсюлмани дълго след края на арабското владичество. Арабската администрация също остава на мястото си и на мюсюлманите е разрешено свободно да практикуват своята религия до 13-ти век. Норманите позволяват на емира да остане на власт с уговорката, че той ще им плаща ежегоден данък под формата на мулета, коне и доставки. В резултат на това мюсюлманите продължават да доминират демографски и икономически в Малта поне още 150 години след християнското завоевание.

През 1122 г. в Малта избухва мюсюлманско въстание, но през 1127 г. Рожер II от Сицилия си връща островите.

През 1175 г. Буркхард, епископ на Страсбург, пратеник на Фридрих I (император на Свещената Римска империя), след кратко посещение в Малта, е уверен, че островът е населен предимно от мюсюлмани.

През 1192 г. Танкред (крал на Сицилия) назначава Маргарит от Бриндизи за първи граф на Малта. От 1194 до 1530 г. Кралство Сицилия управлява малтийските острови и процесът на пълна латинизация започва в Малта. Но преди 1224 г. на острова е имало силна мюсюлманска общност.

През 1224 г. императорът на Свещената Римска империя Фридрих II изпраща експедиция до Малта, за да установи своя контрол и да попречи на мюсюлманското население да помогне на мюсюлманското въстание в Кралство Сицилия.

След Норманското завоевание населението на малтийските острови започва да нараства поради имиграцията от север (Сицилия и Италия), както и изгонването в Малта на цялото мъжко население на град Челано (Италия) през 1223 г., преместването на гарнизона от нормански и сицилиански мъже в Малта през 1240 г. и преселването в Малта на благороднически семейства от Сицилия между 1372 и 1450 г. През 2005 г. е установено, че "съвременните малтийски мъже най-вероятно произхождат от Южна Италия, включително Сицилия до района на Калабрия."

Според доклада на Джилилберто Абате, който е бил кралски управител на Фридрих II в Сицилия по време на генуезкия период в графство Малта, през 1240 или 1241 г., през тази година е имало 836 мюсюлмански семейства, 250 християнски семейства и 33 еврейски семейства на островите Малта и Гозо.

Около 1249 г. малтийските мюсюлмани са изпратени в италианската колония Лучера, създадена за сицилиански мюсюлмани.

През 1266 г. Малта е поставена под контрола на Карл Анжуйски, брат на френския крал Луи IX, който запазва контрола над нея до 1283 г., когато става владение на арагонците.

През септември 1429 г. хафсидските сарацини се опитват да превземат Малта, но са отблъснати от малтийците. Нашествениците ограбват селата и отвеждат в робство около 3000 жители.

До края на 15 век всички малтийски мюсюлмани са депортирани в мюсюлмански страни и островът претърпява романизация.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Малта

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Мальты

[Hatshepsut]

Малта при управлението на хоспиталиерите (1530-1798)


Карта на Малта от XVI в., когато рицарите обявяват италианския за официален език в Малта

Общ преглед на периода

През 1530 г. Императорът на Свещената римска империя Карл V, надявайки се по този начин да предпази Рим от набезите на Османската империя, предава Малта за вечно владение на рицарите хоспиталиери на св. Йоан Йерусалимски. Орденът, познат в наши дни като „Малтийски“, е изтласкан от предишната си територия на о-в Родос от турците. През 1565 г. Сюлейман Великолепни подготвя масирана обсада на Малта, продължила близо 5 месеца и останала в историята с името „Великата обсада“. Девет хиляди души рицари и обикновени малтийци се изправят срещу 40-хилядната турска армия и успяват да надделеят. Година след успешната защита на островите започва изграждането на нов укрепен град с името Валета, кръстен на Жан дьо ла Валета -Водач на ордена на тамплиерите по време на обсадата. Освен града, който по-късно ще стане столица на Малта, рицарите изграждат и множество замъци, църкви, укрепления, паркове и градини. Значителна част от културното и историческо богатство на Малта е запазена именно от този 275-годишен период преминал под знака на Ордена на хоспиталиерите.

Договор за даряване на островите Малта, Гозо и Триполи на Ордена на Св. Йоан от император Карл V през 1530 г.

Малта е била управлявана от Ордена на Свети Йоан като васал на Кралство Сицилия от 1530 до 1798 г.

В началото на 16 век Османската империя започва да се разпространява в средиземноморския регион и достига до Югоизточна Европа. Испанският крал Карл V се страхувал, че ако Рим падне под властта на турците, това ще бъде краят на християнска Европа. През 1522 г. Сюлейман I изгонва рицарите хоспиталиери от Ордена на Св. Йоан от остров Родос. В желанието си да защити Рим от нашествие от юг, през 1530 г. Карл V дава остров Малта на рицарите от Ордена на Св. Йоан.

През следващите 275 години тези „Малтийски рицари“ управляват острова и италианският става официален език. Те построяват нови градове, дворци, църкви, градини и укрепления и украсяват острова с множество произведения на изкуството и културата.

Philippe Villiers de L'Isle-Adam завладява остров Малта на 26 октомври 1530 г., картина на Рене Теодор Бертън

Орденът на рицарите на Св. Йоан първоначално е създаден, за да организира аванпостове по пътя към Светите земи, за да подпомага поклонниците, които идват от всяка посока. Но поради многобройните сблъсъци между кръстоносците и мюсюлманите, една от основните задачи на ордена става предоставянето на медицинска помощ и дори днес осемлъчният кръст все още се използва широко в линейки и организации за първа помощ. В замяна на предоставяне на медицинска помощ орденът получава за защита много територии, завладени от кръстоносците. В съчетание с необходимостта да защитят териториите и поклонниците под тяхна грижа, те създават силна военна формация от рицари. С течение на времето орденът става силен и богат, а те също стават добри моряци.

От Малта рицарите подновяват морските атаки срещу османските кораби. Скоро султан Сюлейман Великолепни заповядва атака срещу Ордена на хоспиталиерите в Малта. По това време рицарите заемат град Биргу, който имал отлично пристанище за настаняване на флота. По това време Биргу е един от двата главни града, а другият е Мдина, бившата столица на Малта. Защитата около Биргу е подсилена и са построени нови укрепления, където сега е Сенглеа. Малка крепост е построена на върха на полуострова, на мястото на сегашния град Валета, и е наречена Форт Св. Елмо.

На 18 май 1565 г. Сюлейман Великолепни обсажда Малта. По времето, когато османската флота пристигна, рицарите били готови за защита. Османците първо атакуват новопостроения форт Свети Елмо, който след месец битка е в руини, но защитниците продължават да се бият. Османците също започват да атакуват Биргу и укрепленията в Сенглеа, но без успех.

Наближават зимни бури, които принуждават османския флот да се оттегли и обсадата на Малта приключва на 8 септември 1565 г. с поражението на Османската империя. Обсадата остава в историята като Голямата обсада на Малта. Османската империя, която очаквала лесна победа в рамките на седмици, претърпява съкрушително поражение. Османската армия наброява 40 000 души срещу девет хиляди рицари и опълчение от обикновени граждани. Турците понасят големи загуби, което деморализира армията. Впоследствие османците не постигат големи военни успехи в Европа и няколко години по-късно султан Сюлейман Великолепни умира.

Една година след обсадата орденът започва изграждането на нов град с уникални укрепления на полуостров Шибера, който османците използват като база по време на обсадата на Малта. Наречен е Валета в чест на Жан Паризо дьо ла Валета, който е бил Велик магистър на ордена по време на обсадата на Малта от турците. Тъй като Османската империя никога повече не напада острова, укрепленията не са разрушени и днес остават едни от най-добре запазените укрепления от 16 век.

Паметник на Жан Парисо дьо ла Валета в град Валета

За разлика от другите владетели на острова, Орденът на Св. Йоан не е имал "родина" извън острова. Островът става техен дом, така че те инвестират повече пари в него, отколкото всяка друга държава. Нещо повече, неговите членове произлизат от знатни семейства и натрупват големи богатства на Изток. Архитектурните и художествени паметници от този период заемат важно място в историята на Малта, особено в тяхната „перла“ - град Валета.

Въпреки това, тъй като те се оттеглили от предишните си дела, силата на ордена започнала да намалява. През последните три десетилетия на 18-ти век орденът преживява упадък, заради фалита на ордена, резултат от щедрото управление на последните велики магистри. Поради това орденът става непопулярен сред малтийците. През 1775 г. има въстание, известно като "въстание на свещениците". Бунтовниците успели да превземат Форт Сейнт Елмо и Сейнт Джеймс Кавалер, но бунтът е смазан и лидерите му екзекутирани, а много от въстаниците са затворени или изпратени в изгнание.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Малта

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Мальты

[Panzerfaust]

Според „тезата за християнската приемственост“...

Познавах една малтийка, учеше оперно пеене и съм си говорил с нея за история на Малта и за малтийския език. От разговорите с нея останах с впечатлението, че определено малтийците вярват, че са наследници на християнското население отпреди арабското завоевание, че и наследници на финикийците.
Тезата, че островът е обезлюден напълно и че малтийците са всъщност християнизирани араби/бербери от Африка плюс новодошли европейски феодали и мъже от Южна Италия е много интересна.
Апропо, малтийският е де факто продължение на арабските диалекти на Тунис плюс страшно много романски думи - от сицилийския италиански, което определено не подкрепя тезата за християнската приемственост, а по-скоро за ново заселване от Африка.

[Hatshepsut]

Хоспиталиери


Малтийски кръст

Хоспиталиери (на френски: Ordre des Hospitaliers; на малтийски: Ordni ta' San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta). Организацията им представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи начело с брат Жерар през 1099 г., съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на Св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим.

Названието „хоспиталиери“ произлиза от латински: hospitale – гостоприемен; hospital – болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.

Организация на ордена

Знаме на Малтийския орден

До средата на XII век орденът се дели ясно на две основни братства – бойци и лечители. Статутът на закрилян от папата орден осигурява някои значителни предимства, сред които е спестяване на църковния данък-десятък и строеж на собствени религиозни сгради. Това е преценен разход от папската власт – скоро почти всички новопостроени от Хоспиталиери и Тамплиери крепости и селища в Светите земи се превръщат в бастион на Католицизма.

В апогея на могъществото на Йерусалимското кралство Братството на Свети Йоан контролира седем укрепени селища и 140 имения в целия регион. Най-големите бази на тяхната мощ в Кралството Йерусалим и в Антиохийското княжество са Карак, Крак де Шевалие и Маргат. Собствеността на ордена се разпределя на териториален принцип под контрола на приорати, подразделящи се на балии, разделящи се на свой ред на комендантства. Респектът към хоспиталиерите е толкова висок, че през 1185 г. императора на Свещената Римска Империя Фридрих Барбароса им поверява собствената си безопасност и охрана със специална официална грамота.

Орденът е реорганизиран през 1120 г. от Реймон дю Пюи и е силно милитаризиран. Неговите членове нямат право да се женят. Те трябва да дадат обет за послушание, скромност и целомъдрие и се задължават да се борят с оръжие в ръка срещу „враговете на кръста и християнската вяра“. В ордена се включват рицари, като привилегировано висше съсловие и основна бойна сила, както и братя-духовници. Последните не само се грижат за болните и бедните, но служат и като пехотинци при бойни действия. Освен това се назначават и много наемници от европейските страни. Начело на ордена стои избран от членовете му Велик магистър. Орденът е подчинен само на папата и получава от него различни специални права.

При военни действия рицарите и войниците на ордена носят върху ризниците си яркочервена риза с бял кръст. В мирно време те са облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст (наречен по-късно малтийски кръст) на гърдите.

Орденът успява да извоюва в Сирия суверенни права. След неговото прогонване от мамелюците в началото на XIV век, орденът завладява византийския остров Родос в Егейско море, където създава самостоятелна държава.

Замъкът на родоските рицари

След падането на Йерусалим през 1187 г., хоспиталиерите са изолирани в Графство Триполи, а след падането на Акра през 1291 г. орденът търси подслон в Кипърското кралство.

С времето хоспиталиерите се намесват в кипърския политически живот, но без да получат особени дивиденти. Великия магистър на ордена Гийом де Виларе предлага план за добиване на собствена територия за ордена, като избора му се спира върху остров Родос. Наследникът му Фулк де Виларе реализира този план и през 1309 г. след двегодишни бойни действия островът е завладян от рицарите. Хоспиталиерите изграждат свои крепости и на редица съседни по-малки острови (Кос, Лерос, Калимнос, Нисирос, Сими, Алимия, Халки, Тилос и Кастелоризо) известни като Додеканези а също така и над някои анатолийски пристанища като Смирна и Бодрум.

Орденът на Тевтонските рицари първоначално е създаден по подобие и функция на хоспиталиерите-йоанити и произлиза от болница за ранените и болни немски рицари в Палестина, но по-късно се превръща в чисто военен орден.

Рицарите от Малта

Валета – Форт Сант Анджело

През 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I Кануни (наречен по-късно „Великолепни“), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден.

Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия изток. Малта е малък каменист остров между Сицилия и Африка с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна, няма дървета и липсва вода. Но недостатъците на Малта се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в Средиземно море, а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град Мдина в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища Биргу и Сенглеа и около тях изграждат солидни укрепления – високи стени с кули и бастиони.

Рицарите бързо се нагаждат към новите условия. Те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на Близкия изток. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. Постигат всичко това в много кратки срокове. Скоро откриват и предимствата на пиратството. През следващите два века техните галери се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави. Малта скоро се превръща в център на търговията с роби в Средиземно море.

Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите (в Малта е основан един от първите университети в Западна Европа). Това са обикновено по-малките синове на благородниците, които нямат право да наследяват имотите на бащите си, а получават само компенсация в пари (имотите са били неделими и се наследяват само от най-големия син). Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите. А тази служба се оказва много ефективна. Галерите се връщат обикновено с богата плячка и много роби. Една част от робите се използва като работна сила на строежите и като гребци на галерите, а другата се продава. Но рицарите и техните галери започват да дразнят турците, които дотогава са господствали в Средиземно море. Затова султан Сюлейман I решава да завладее Малта и след това да използва острова като трамплин за поход срещу Средна Европа през Италия. Той подготвя османска армия от близо 30 000 души, които да бъдат пренесени на Малта от около 200 кораба. На корабите има и доста българи, които са войнугани – нямат право да се бият, но помагат в обоза и при сраженията. Тази армия слиза на малтийския бряг на 18 май 1565 г. Великият магистър на ордена Жан дьо ла Валет разполага с малко повече от 7000 бойци, от които 600 са тежко въоръжени рицари. През следващите месеци турците извършват много нападения по суша и вода срещу крепостите, но рицарите се защитават яростно и успяват да ги отблъснат.

В началото на септември положението на ордена е критично, тъй като загубите му вече възлизат на около 6000 души. Загубите на местното малтийско население са 7000 души. Но и положението на турската армия се влошава. Тя не успява да завладее острова за кратко време, както е било планирано, и да задоволи жаждата за плячка на войските. Болестите и недостатъчното снабдяване с храни подкопават дисциплината. На 8 септември на острова слизат 10 000 испански пехотинци, превозени от 28 кораба. Тогава започва евакуацията на турските войски. Загубите им възлизат на около 20 000 души убити и повече от 3000 души са тежко болни. 40 галери трябва да бъдат изгорени, защото няма достатъчно персонал, който да ги обслужва. С това се слага край на „голямата обсада“ на Малта. Турската армия претърпява тежко поражение, което някои автори наричат „турския Сталинград“. То слага край на господството на турците над западното Средиземноморие. Обсадата на Малта е отразена в българските народни песни.

В Европа честват малтийските рицари като спасители. Те получават от европейските монарси големи парични средства, които използват за строежа на грандиозни укрепления. Малта става най-голямата крепост в Средиземно море.

Упадък на ордена

Сраженията между малтийските рицари и турците продължават до средата на XVIII век, когато последните се превръщат във второстепенна сила. С неутрализирането на традиционния му враг и с отпадането в резултат на това на оправданието за неговото съществуване започва ерата на упадък и на рицарския орден. Начинът на живот на рицарите се превръща в безделие в обстановка на богатство и комфорт. Ежедневието им се запълва с пиянство, хазарт и сексуална разпуснатост. Всичко това е далеч от принципите, на които е бил изграден ордена. Името на столицата Валета се превръща в срамна дума поради свободните нрави в този град и тамошните леснодостъпни жени. Разкошът и луксът, в който рицарите живеят, обслужвани от многобройни роби, подкопават техния боен дух. В края на XVIII век орденът започва да губи много пари, защото пиратството и търговията с роби постепенно замират. А по време на Френската революция цялото му имущество във Франция е конфискувано.

В отчаян опит да укрепи позициите си орденът произвежда през 1798 г. руския цар Павел I в рицар и го обявява за протектор на острова. Започват преговори с руснаците, които силно желаят да имат флотска база в Средиземно море, но французите не могат да търпят това. Те изпращат една армия под командването на генерал Наполеон Бонапарт, която през юни 1798 г. слиза на Малта. Великият магистър Фердинанд фон Хомпеш предава острова без бой. Френските войски окупират острова и с това се слага край на владичеството на ордена на Малта. Рицарите са прогонени и богатствата им са конфискувани. Фон Хомпеш бяга в Санкт Петербург, но не е приет като беглец, а като предател, защото е трябвало да защитава острова до последната капка кръв. Той е свален от поста му и император Павел I се обявява за Велик магистър на ордена. Когато две години по-късно англичаните завладяват „неговия“ остров, императорът е обиден и през октомври 1800 г. прекъсва дипломатическите и търговските отношения с Англия. Но той е убит при държавния преврат, извършен през март 1801 г., и с това се слага край на отношенията между Русия и рицарския орден (в днешна Русия орденът има клон с традиции).

Орденът днес

Рицарският орден на Св. Йоан съществува и днес със седалище в Рим, но той се е превърнал в една хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни страни и има представителства в множество държави. И днес той има суверенни права.

Орденът е признат официално и поддържа дипломатически отношения със 103 държави включително България. Има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, регистрационни табели, има свой официален химн, герб и флаг. Посветените рицари са 12 500.

Дипломатическите отношения с България са установени на 22 юни 1994 г. Българският посланик връчва акредитивните си писма на 1 март 1995 г., а посланикът на Ордена в България – на 26 юли 1997 г. Посолството на Ордена се намира в София, булевард „Васил Левски“ № 92. Посланикът на Ордена за България е Негово превъзходителство Камило Дзуколи, а посланик на България за ордена е Негово превъзходителство Кирил Топалов.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хоспиталиери

[Panzerfaust]

Рицарският орден на Св. Йоан съществува и днес със седалище в Рим, но той се е превърнал в една хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни страни и има представителства в множество държави. И днес той има суверенни права.

Някой твърдят, че това е най-малката суверенна държава в света. Основанията за това са, че има всички основни белези на държавност - собствена територия, свое правителство, дипломатически отношения със 113 държави, издава паспорти, марки и автомобилни номера, печата собствена валута и притежава собствен химн. Самата Италия го признава за суверенна държава. Реално е нещо като Ватикана.

[Hatshepsut]

Суверенен Малтийски орден


Герб на Малтийския орден

Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още и като Малтийски орден) – рицарски религиозен орден на римокатолическата църква. Най-старият рицарски орден в света.

Малтийският орден има статут на наблюдател в ООН. Има дипломатически отношения със 104 страни, поддържа голям брой посланици. В международното право Малтийският орден е държавоподобно образувание, а той самият се счита за държава. Суверенитетът на Малтийския орден се разглежда на ниво на дипломатическа мисия, но не и като суверенна държава. Понякога се разглежда и като държава-джудже. Претенциите на ордена за суверенитет се оспорват от някои учени.

Орденът издава собствени паспорти, марки и автомобилни номера, печата собствена валута и притежава собствен химн.

Правителство

Управлението на Суверенния Малтийски орден е поверено на правителство, наречено Суверенен съвет. Суверенният съвет подпомага Великия магистър в правителството на Ордена на Малта и е съставен от Великия магистър на Ордена, който го председателства, ръководителите на четирите Висши офиса (Grand Commander, Grand Chancellor, Grand Hospitaller and Receiver of the Common Treasure) и шестима други членове. Членовете на Суверенния съвет с изключение на Великия магистър се избират на всеки 5 години от Върховното събрание на рицарите, наречено Chapter General. Суверенният съвет се свиква от Великия магистър и заседава в седалището на Ордена на Малта поне 6 пъти в годината, както и при специални обстоятелства.

Великият магистър се избира до живот измежду видните рицари, наречени Professed Knights, от Общото събрание на Държавния съвет с име Council Complete of State. Според Конституцията, като висш религиозен ръководител и Суверен, Великият министър трябва изцяло да се посвети на развитието на дейностите на Ордена и да дава пример с живота си според християнските принципи на всички членове на Ордена. На него е поверена върховната власт и заедно със Суверенния съвет издава законодателните мерки, които не са обхванати от Конституцията, обнародва правителствени актове, управлява активите на Общото съкровище, ратифицира международни споразумения и свиква Върховното събрание на рицарите (Chapter General).

Държавите, с които Орденът има дипломатически отношения, признават Великия магистър с прерогативите, имунитетите и отличията, запазени за държавните ръководители. На Великия магистър се присъжда титлата Най-изтъкнато Височество (Most Eminent Highness) и Светата римска църква му присвоява званието кардинал.

География

Столицата на Суверенния военен орден на Хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски от Родос и Малта – Малтийския дворец. Вътрешен изглед

В днешно време Италианската република признава съществуването на Малтийския орден на своя територия в качеството на суверенна държава, а също и екстериториалността на неговата резиденция в Рим, Малтийския дворец, и на т.нар. Магистрална вила. От 1998 година орденът владее и Форт Сант Анджело, също притежаващ екстериториален статус с течение на 99 години от момента на сключването на договора с правителството на Република Малта. По такъв начин, орденът формално има територия, над която се осъществява собствена юрисдикция. Въпросът за фактическия статус на тези територии (собствена територия на ордена или територия на дипломатическо представителство, временно придадена за неговите нужди) е предмет на абстрактни юридически дискусии. Фактически Суверенният военен орден на Хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски, Родоски и Малтийски е крайно влиятелна структура. Неговите политически позиции са такива, че въпросът за уточняване на статуса на щаб-квартирата му едва ли ще се разреши в близките времена.

Население

Рицар на честта и предаността в характерно облекло

По данни на ордена негови членове са 13 000 души по света, като освен това в структурата му присъстват 80 000 доброволци и 20 000 медицински работници. По данни на ордена съществуват и около 10 500 души, притежаващи негов паспорт. Паспортът на Малтийския орден се признава от много страни и неговият притежател има право на безвизово влизане в 32 страни.

Съгласно Конституцията на Малтийския орден, членовете му се разделят на три класи. Всички те са длъжни да водят примерен живот в съответствие с учението и заповедите на Църквата и да се посветят на работите на ордена за оказване на хуманитарна помощ. Членовете на първата класа са Рицарите на справедливостта или Признатите рицари и Признатите манастирски капелани, които са дали обет за „бедност, целомъдрие и послушание, водещо към живот според Евангелието“. Те се смятат за монаси по каноническото право, но не е задължително да прекарат живота си в манастири. Членовете на Втората класа са рицари на послушанието, даващи обет за послушание, длъжни да живеят по християнските принципи и възвишените нравствени принципи на ордена. Рицарите на справедливостта са длъжни да спазват предписанията за рицари-послушници.

Те се разделят на три категории:

Рицари и дами на честта и предаността в послушанието
Рицари и дами на милостта Господна и предаността в послушанието
Рицари и дами на милостта на магистъра и предаността в послушанието

Членовете на Третата класа не приемат нито обет, нито обещание. Те приемат задължението да живеят праведен християнски живот, да вземат активно участие в грижата за болните и да оказват социална помощ на ордена.

Те се разделят на шест категории:

Рицари и дами на честта и предаността
Манастирски капелани ad honorem
Рицари и дами на милостта Господна и предаността
Магистратски капелани
Рицари и дами на милостта на магистъра
Рицари (мъже и жени) на предаността

Изискванията за приемане в различните класи и категории определя Кодексът на Малтийския орден.

Икономика

30 тари от 1798 година

Орденът има некомерсиална планова икономика. Източници на доходи са на първо място дарения, също и продажба на пощенски марки и юбилейни монети. Малтийският орден притежава и своя собствена валута – малтийско скудо. Установен е курс към еврото: 1 скудо = 0,24 евро.

Благотворителна дейност

Благотворителната дейност заема основното място в дейността на Малтийския орден. Сред множеството дейности на ордена са откриване на болници, помощ на страдащите, решение на въпроси при хуманитарни и военни кризи. Благотворителната дейност на Малтийския орден се поддържа от неговите 13 500 членове, около 80 000 обучени волонтиери и 25 000 работници, мнозинството от които са медици. Организациите на Ордена по целия свят (Велики приорати, Национални асоциации, служби за спасение и фондове за помощ) отговарят за превръщането на всички свои програми в постоянно действащи учреждения, като болници, амбулатории и старчески домове.

Въоръжени сили

Войници на Суверенния Малтийски орден

Въоръжените сили на Суверенния Малтийски орден (на италиански: Corpo speciale volontario ausiliario dell'Esercito dell'Associazione dei Cavalieri Italiani del Sovrano Militare Ordine di Malta) са доброволна помощна организация в Италианската армия, принадлежаща на Суверенния Малтийски орден.

Корпусът е създаден на 20 март 1876 като първа стъпка на сътрудничество между Кралство Италия и Малтийския орден в областта на здравеопазването (най-вече по отношение на ранените по време на война). Конвенцията е подписана от министъра на войната на Кралство Италия генерал Емилио Фереро и принц Марио Киджи Албани дела Ровере. През 1884 г. на Корпуса дадени казарма и болница (Baracca Ospedale), първите четири мобилни болници и болнични влакове на Ордена, като всеки влак има 23 коли и е в състояние да помогне на 200 ранени. През 1909 г. на Корпуса официално става специален орган на италианската армия, като оттогава носят италианска униформа. Помагат на италиански войници през Итало-турската войнa и Първата световна война.

Снимка на самолета на Ордена Savoia-Marchetti S.M.82. Може да се види знакът на рицарите

В резултат на клауза, съдържаща се в Мирния договор между Италия и Съюзниците, подписан в Париж 10 февруари 1947, Италианските ВВС дават на Корпуса самолет Savoia-Marchetti S.M.82, който лети с отличителните знаци на Ордена. По-късно самолетът участва в много спасителни операции. След войната Корпусът се отличава в хуманитарни операции като земетресението в Агадир (Мароко) през 1960, в Тоскана (1971), Фриули (1976), в наводненията при разливането на река По (1976), в земетресенията в Кампания (1980), Умбрия-Марке (1997), Молизе, Пулия (2002), Абруцо(2009). Въоръжените сили на Малтийския орден участват и в мироопазващите мисии в Албания през 1999 и Косово през 2005 г. От 1991 г. армейски корпус на Суверенния Малтийски орден, участва в поддържането на мира на територията на бивша Югославия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Суверенен Малтийски орден

https://bg.wikipedia.org/wiki/ъоръжени сили на Суверенния Малтийски орден

[Panzerfaust]

Малтийският орден направо си е за отделна тема, особено след като напуска Малта.

[Hatshepsut]

Френска окупация на Малта (1798-1800)


Капитулация на Малта пред Наполеон, 1798г.

Общ преглед

С годините влиянието на Рицарите на Ордена намалява и управлението им в Малта приключва през 1798 г., когато експедиционният флот на Наполеон Бонапарт спира в Малта по време на Египетската кампания. Наполеон иска сигурно пристанище, за да снабди корабите си, но след като Орденът отказва да ги снабди с вода, той изпраща войници да окупират хълмовете близо до град Валета. Великият магистър Фердинанд фон Гомпеш капитулира на 11 юни. На следващия ден е подписано споразумение, според което Ордена прехвърля остров Малта на Френската република. В замяна Френската република се съгласява на Конгреса в Ращат да получи княжеството като Велик магистър.

По време на много краткия си престой (шест дни) Наполеон провежда редица реформи в Малта. Създадена е нова администрация с Правителствена комисия, създадени са дванадесет общини, създадено е управление на публичните финанси, премахнати са всички феодални права и привилегии, премахнато е робството и е дадена свобода на всички турски роби (общо 2000). В съдебната система е създаден семеен кодекс и са назначени дванадесет съдии. Общественото образование е организирано по линията, установена от самия Бонапарт, осигурявайки основно и средно образование. Основани са 15 основни училища, а университетът е заменен от „Централно училище“, което има осем отдела: аритметика и стереометрия, алгебра и стереометрия, геометрия и астрономия, механика и физика, навигация, химия и т.н.

След това Наполеон I отплава за Египет, оставяйки голям гарнизон в Малта. Тъй като орденът не е бил популярен сред местните малтийци, те били оптимисти за французите. Тази илюзия не продължава дълго. В рамките на няколко месеца французите затворили манастирите и ограбили съкровищата на църквата, най-вече меча на Жан дьо Валет, който все още се намира в Лувъра (Париж). В отговор хората на Малта се разбунтуват и френският гарнизон под командването на генерал Клод-Анри Белгран дьо Вубоа се оттегля във Валета. След няколко неуспешни опита на местните жители да си върнат Валета, те поискали помощ от британците. Контраадмирал лорд Хорацио Нелсън решава да блокира напълно острова през 1799 г. Френският гарнизон се предава през 1800 г.

Хронология

Френската окупация на Малта започва през юни 1798 г., когато войските на Първата република под ръководството на Наполеон Бонапарт акостират на острова и принуждават Малтийския орден и гарнизона на острова да капитулират и завършва през 1800 г. след двегодишна обсада от анти-френската коалиция. В продължение на две години Малта всъщност е част от владенията на Френската република и на нейна територия е в сила френското законодателство, съгласно което са въведени много републикански нововъведения. За следите от окупацията напомнят различни знаци, монтирани по фасадите на сгради, които по-рано са принадлежали на Малтийския орден.

По време на окупацията на Малта французите въвеждат безплатно образование, свобода на печата (с един вестник, Journal de Malte), благородството и феодалната система са премахнати със закон, както и инквизицията и робството под всякаква форма са забранени. Въпреки това, недоволните жители, водени от Националното събрание, се разбунтували и принудили цялата френска сила да се оттегли към Валета, където французите държали отбраната около две години, преди недостигът на храна да ги принуди да капитулират.

Начало на окупацията

На 19 май 1798 г. френският флот отплава от Тулон, придружавайки експедиционна сила от 30 хиляди души, водена от генерал Наполеон Бонапарт. Войските са изпратени в Египет, за да засилят френското влияние в Азия и да се опитат да сключат мир с Великобритания след избухването на революционните войни през 1792 г. Движейки се в югоизточна посока, флотът е подсилен с транспорти от пристанищата на Италия. На 9 юни 1798 г. в 5:30 той приближава Валета. Малта по това време е под управлението на Ордена на Св. Йоан, древен и влиятелен орден, който губи много от ценностите си по време на Френската революция.

Наполеон иска Малтийските рицари да позволят на корабите му да акостират в пристанището на Валета и да попълнят доставките, но Великият магистър Фердинанд фон Гомпеш цу Болхайм отказал да се подчини, позовавайки се на факта, че пристанището може да побере само два кораба, тъй като Малтийският орден взема позиция на неутралитет. В отговор Наполеон нарежда на флота да бомбардира Валета. На 11 юни войските на генерал Луис Барагуай д'Хилиерс дебаркират на острова в седем точки. Френските рицари от ордена дезертират и не оказват никаква съпротива на революционните войски, а останалите сили не успяват да задържат французите. Около 2 хиляди души опълчение се задържат около ден, преди град Мдина да бъде превзет от генерал Клод-Анри Белгран дьо Вобоа. Въпреки факта, че Валета по принцип можело да издържи дълга обсада, Гомпес, след преговори, се съгласил да се предаде на милостта на Бонапарт и да прехвърли всички ресурси на острова в замяна на имоти и пенсии за гросмайстора и неговите рицари. Наполеон, след като приел капитулацията на малтийските рицари, поставил гарнизон от 4 хиляди души и отишъл в Александрия на 19 юни с останалите сили на експедиционните сили.

Реформи

По време на престоя на Наполеон на острова, негова резиденция е Palazzo Parisio във Валета, където сега се помещава Министерството на външните и европейските въпроси на Малта. Наполеон издава редица заповеди и провежда редица реформи, които се основават на принципите на Първата република. Реформите се делят на социални, административни, образователни и реформи по отношение на отношенията между църква и държава.

Социални
На малтийците били гарантирани равни права пред закона и всички те били признати за граждани на Рим. Малтийската аристокрация е премахната и робството е премахнато, а всички политически затворници са освободени (включително Микел Антон Васали и водачите на бунта на свещениците). Французите гарантират свободата на словото и печата, въпреки че единственият вестник е правителственият Journal de Malta). Създадено е и правителство от петима малтийци, което да управлява острова. Малтийските евреи получават разрешение да построят синагога.

Административни
Собствеността на Малтийския орден е национализирана и прехвърлена на френското правителство. За управлението на острова е назначена специална правителствена комисия (фр. Commission de gouvernement).

Създадена е и Национална гвардия от 900 души.

Образователни
Предвижда се да се създадат начални училища в градове и села, като 60 ученици ще бъдат поканени да учат във Франция. Те възнамерявали да преименуват Малтийския университет на Политехнически (на френски Polytechnique), където ще се преподават природни науки. Нито една от тези инициативи не е била изпълнена.

Църковно-държавни отношения
В допълнение към традиционната декларирана свобода на религията, в Малта е обявена национализация на църковната собственост: религиозните ордени получили правото да запазят само един манастир. Инквизицията е премахната, а последният инквизитор е изгонен от острова. По-късно обаче френските войски започват открито да плячкосват църковни имоти, което е последната капка за малтийците.

Въстание на местните жители

Френските власти разпуснали организациите на Малтийския орден и започнали да оказват натиск върху Римокатолическата църква, предизвиквайки недоволство сред населението. Освен това никой не получавал заплати или пенсии и французите са принудени да конфискуват цялото злато и сребро от банките и дворците на ордена. Църковните имоти са конфискувани и използвани за плащане на кампанията в Египет, което още повече възмущава населението. На 2 септември 1798 г. търпението на малтийците се изчерпва и води до въстание в разгара на един търг, на който се продава църковна собственост. Създава се Националното събрание на Малта и Малтийската армия, събрана от опълченци. Нейните батальони прогонили французите във Валета и обсадиха града: армия от около 10 хил. опълченци била водена от Емануеле Витале и каноника Франческо Саверио Каруана.

Тъй като било невъзможно за опълчението да превземе Валета веднага, те започнали да изграждат обсадни укрепления, заобикаляйки пристанището и започвайки да обстрелват френските позиции. Година по-късно пристига британска помощ: капитанът от британския флот сър Александър Бол е назначен за граждански комисар. На 5 септември 1800 г. след дълга обсада французите капитулират и са отведени в Тулон на борда на британски кораби. Малта става британско владение.

Гозо
На 28 октомври 1798 г. Бол принуждава гарнизона на Гозо, представен от 217 французи, да капитулира и да предаде острова на британците. Островът започва да се управлява от архиепископ Саверио Касар от името на Фердинанд I, крал на двете Сицилии. През 1801 г. Касар е отстранен от власт от британците и Гозо губи своята независимост.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Мальты

https://ru.wikipedia.org/wiki/Французская оккупация Мальты

[Hatshepsut]

Малта през 19-ти и първата половина на ХХ век

Общ преглед

Орденът на хоспиталиерите не бил особено популярен сред местното население и по тази причина в началото французите били приети радушно. Данъчната реформа и раграбването на църквите обаче довеждат само няколко месеца по-късно до бунт срещу новата власт. Великобритания и Кралството на двете сицилии помагат на бунтовниците, а британският флот блокира пристанището на Валета, където се е укрепил френския гарнизон. През 1800 г. Французите се предават и островите стават протекторат на Великобритания. За първи губернатор е назначен, ръководилият близо 2 години блокадата на Валета, сър Александър Бол. С Парижкия мирен договор от 1814 г. Малта официално влиза в състава на Британската империя. Стратегическото разположение на островите на половината път от Гибралтар към Суецкия канал, ги превръща в особено важна морска база (главна за Великобритания в Средиземно море) и междинна спирка на много търговски маршрути. По-голямата част от местните жители са доста бедни и нямат почти никакво право на самоуправление чак до 1919 г., когато след бунтовете заради високата цена на хляба, Малта получава известна автономия.

В средата на 30-те години на XX в. Главният щаб на Кралската средиземноморска флота е преместен от Валета в Александрия по икономически причини, което доста отлабва съпротивителните сили на острова в предстоящата Втора световна война. Като британска колония намираща се близо до Сицилия и основните пристанища на Оста, Малта става мишена на немските и италиански бомбардировки. От базата си на острова британците извършват атаки срещу италианската флота, а пристанището на Валета приютява множество съюзнически подводници. За проявената храбост в дългата и ожесточена борба малтийският народ е награден с най-високия цивилен орден за храброст в Британската империя — „Кръстът на свети Георги“, от крал Джордж VI. Въпросното отличие е изобразено в горния ляв ъгъл на съвременното малтийско знаме.

Малта през 19-ти и началото на ХХ век

Британският герб върху сградата на Guardia della Piazza във Валета

През 1800 г. Малта доброволно става част от Британската империя като протекторат. Съгласно условията на Договора от Амиен с Франция от 1802 г., Великобритания трябва да евакуира острова, но не успя да спази това задължение – един от няколкото взаимни случая на неспазване на договора, което в крайна сметка довежда до разпадането му и възобновяването на войната между двете страни.

Въпреки че първоначално на острова не се придавало голямо значение, отличните му пристанища се превърнали в ценен актив за британците, особено след откриването на Суецкия канал през 1869 г. Островът се превръща във военна и военноморска крепост, щаб на британския средиземноморски флот.

Самостоятелното управление е отказано на малтийците до 1921 г., въпреки че частично избран законодателен съвет е създаден още през 1849 г. (първият правителствен съвет под британско управление е проведен през 1835 г.), а местните жители понякога страдат от значителна бедност. Това се дължи на пренаселеността на острова и голямата зависимост от британските военни разходи, които варират в зависимост от нуждите на войната. През 19-ти век британската администрация въвежда няколко либерални конституционни реформи, които като цяло срещат съпротива от страна на Църквата и малтийския елит, които предпочитат да се придържат към своите феодални привилегии. Политически организации, като Националистическата партия, са създадени или имат за една от целите си защитата на италианския език в Малта.

През 1813 г. Малта получава Конституцията на Батърст; Виенският конгрес от 1815 г. препотвърждава британското управление съгласно Парижкия договор от 1814 г. През 1819 г. местният италианоговорящ Università е разпуснат.

През 1839 г. цензурата на печата е премахната и започва строежът на англиканската катедрала "Свети Павел".

След бунтовете през 1846 г., през 1849 г. е създаден Правителствен съвет с избрани членове под британско управление. През 1870 г. е проведен референдум за църковни лица, служещи в Съвета на правителството, а през 1881 г. е създаден Изпълнителен съвет под британско управление; през 1887 г. на Правителствения съвет е поверен „двоен контрол“ при британско управление.

През последната четвърт на века се наблюдава технически и финансов прогрес в съответствие с Belle Époque: Следващите години отбелязват основаването на Англо-египетската банка (1882) и началото на експлоатацията на Малтийската железница (1883); първите пощенски марки са издадени през 1885 г., а през 1904 г. е открита трамвайната служба. През 1886 г. хирургът Дейвид Брус открива микроба, причиняващ малтийската треска, а през 1905 г. Темистокъл Замит открива източниците на треската. Накрая, през 1912 г. Дун Карм Псаила написва първото си стихотворение на малтийски.

Между 1915 и 1918 г., по време на Първата световна война, Малта става известна като медицинската сестра на Средиземно море поради големия брой ранени войници, които са били настанени в Малта.

Междувоенен период

През 1919 г. бунтовете Sette Giugno (7 юни) заради прекомерната цена на хляба довеждат до по-голяма автономия за местните жители през 20-те години на миналия век. След като Филипо Шиберас свиква Национално събрание, през 1921 г. е предоставено самоуправление под британско управление. Малта получава двукамарен парламент със Сенат (по-късно премахнат през 1949 г.) и избрано Законодателно събрание. Джоузеф Хауърд е обявен за министър-председател. През 1923 г. Innu Malti (бъдещият малтийски химн) се изпълнява за първи път публично и същата година Франсиско Бухагиар става министър-председател, последван през 1924 г. от сър Уго Паскуале Мифсуд и през 1927 г. от сър Джералд Стрикланд.

През 30-те години на миналия век се наблюдава период на нестабилност в отношенията между малтийския политически елит, малтийската католическа църква и британските власти; Конституцията от 1921 г. е суспендирана два пъти. Първо през 1930–1932 г., когато британските власти предполагат, че свободни и честни избори няма да са възможни след сблъсък между управляващата Конституционна партия и Църквата и последващото налагане на смъртен грях от страна на последната на избирателите на партията и нейните съюзници, което прави невъзможни свободни и честни избори. Отново, през 1933 г. Конституцията е суспендирана заради гласуването на бюджета на правителството за преподаването на италиански в началните училища, след само 13 месеца на националистическа администрация. По този начин Малта се връща към статута на колония на короната, който има от 1813 г.

Документ на Ernesto Laiviera за гласуване на изборите през 1930 г. в Малта

Преди пристигането на британците официалният език от 1530 г. (и този на шепата образован елит) е бил италиански, но това е било променено от увеличената употреба на английски. През 1934 г. малтийският е обявен за официален език, което увеличава броя на езиците до три. Две години по-късно Патентът за конституцията от 1936 г. обявява, че малтийският и английският са единствените официални езици, като по този начин законно се урежда дългогодишният „езиков въпрос“, който доминира в малтийската политика повече от половин век. През 1934 г. само около 15% от населението може да говори свободно италиански. Това означава, че от 58 000 мъже, квалифицирани по възраст да бъдат съдебни заседатели, само 767 могат да отговарят на изискванията по език, тъй като дотогава в съдилищата е бил използван само италиански.

През 1936 г. Конституцията е преразгледана, за да осигури номиниране на членове на Изпълнителния съвет под британско управление (подобно на конституцията от 1835 г.), а през 1939 г. отново да осигури частично избран Съвет на правителството под британско управление.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Малта

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Malta

[Hatshepsut]

Последни години на Малта като английска колония (1939-1964)


Обслужващ персонал и цивилни разчистват отломки на силно повредената от бомба Strada Reale във Валета на 1 май 1942 г.

Малта по време на Втората световна война

Преди Втората световна война във Валета се намира щабът на Средиземноморския флот на Кралския флот. Въпреки възраженията на Уинстън Чърчил, командването е преместено в Александрия, Египет, през април 1937 г. поради опасения, че е твърде податливо на въздушни атаки от Европа. По време на италианското обявяване на война (10 юни 1940 г.), Малта има гарнизон от по-малко от четири хиляди войници и около пет седмици хранителни доставки за населението от около триста хиляди души. В допълнение, противовъздушната отбрана на Малта се състои от около четиридесет и две зенитни оръдия (тридесет и четири „тежки“ и осем „леки“) и четири Gloster Gladiator, за които е имало налични трима пилоти.

Като британска колония, разположена близо до Сицилия и морските пътища на Оста, Малта е била бомбардирана от италианските и германските военновъздушни сили. Малта е използвана от британците за извършване на атаки срещу италианския флот и е имала база за подводници. Използвана е и като подслушвателен пост, четящ немски радио съобщения, включително трафик на Enigma.

Първите въздушни нападения срещу Малта са извършени на 11 юни 1940 г.; в този ден има шест атаки. Способността на бипланите на острова да защитават острова е ограничена поради недовършеното летище Luqa; обаче летището е било готово до седмата атака. Първоначално италианците са щели да летят на около 5500 м, след което свалят височината до три хиляди метра (за да подобрят точността на насочването на бомбите си). Журналистът Мейбъл Стрикланд говори за усилията на италианските бомбардировки като такива: „Италианците решиха, че не харесват [Гладиаторите и зенитните оръдия], така че хвърлиха бомбите си на двадесет мили от Малта и се върнаха.” Въпреки тези думи, точността на италианските бомбардировачи се подобрява след многократни опити, причинявайки голямо опустошение както на военната, така и на гражданската инфраструктура в Малта. Въпреки това, тези нападения се оказват неефективни за усилията на Оста за обсада, тъй като всички нанесени щети в крайна сметка са поправени, преди нова вълна от бомбардировачи да може да започне бомбардировки над островите.

До края на август гладиаторите са подсилени от дванадесет Hawker Hurricane. През първите пет месеца на битката самолетите на острова унищожават или повреждат около тридесет и седем италиански самолета, като същевременно претърпяват дори по-големи загуби от италианците. Италианският боен пилот Франциско Кавалера отбелязва: „Малта наистина беше голям проблем за нас – много добре защитена.“ Въпреки това кампанията на италианските бомбардировки причинява сериозни щети на инфраструктурата на острова и способността на Кралския флот да действа ефективно в Средиземно море.

В Малта 330 души са убити и 297 са сериозно ранени от началото на войната до декември 1941 г. През януари 1941 г. германският X. Fliegerkorps пристига в Сицилия, докато Африканският корпус пристига в Либия. През следващите четири месеца 820 души са убити и 915 тежко ранени.

На 15 април 1942 г. крал Джордж VI връчва Кръста на св.Георги (най-високото гражданско отличие за храброст) „на островната крепост Малта — нейните хора и защитници“. Франклин Д. Рузвелт пристига на 8 декември 1943 г. и връчва президентска грамота на Съединените щати на народа на Малта от името на народа на Съединените щати. Той представи свитъка на 8 декември, но го датира на 7 декември по символични причини. Отчасти той гласеше: „Под многократен огън от небето, Малта стоеше сама и без страх в центъра на морето, един малък ярък пламък в тъмнината – фар на надежда за по-ясните дни, които са дошли.“ ( Пълният цитат сега стои на плоча на стената на Двореца на Великия магистър на Републиканската улица, на градския площад на Валета.)

През 1942 г. конвой с кодово име Operation Pedestal е изпратен да облекчи Малта. Пет кораба, включително танкерът SS Ohio, успяват да пристигнат в Голямото пристанище с достатъчно провизии, за да може Малта да оцелее. През следващата година Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил посещават Малта. Джордж VI също пристига на посещение в Гранд Харбър.

По време на Втората световна война Уго Мифсуд и Джордж Борг Оливие са единствените останали членове националисти в парламента на Малта. Мифсуд припада, след като произнася много страстна защита срещу депортирането в концентрационни лагери в Уганда на Енрико Мици и 49 други италиански малтийци, обвинени в проиталианска политическа дейност. Той почива няколко дни по-късно.

През 1943 г. Съюзниците координират нахлуването в Сицилия от военните стаи на Ласкарис във Валета. След примирието от Касибиле по-късно през 1943 г. голяма част от италианския флот се предава на британците в Малта.

Конференцията в Малта се провежда през 1945 г., на която Чърчил и Рузвелт се срещат преди конференцията в Ялта с Йосиф Сталин.

Националното събрание от 1946 г. приема нова конституция през 1947 г. Това възстановява самоуправлението на Малта с Пол Бофа като министър-председател. На 5 септември 1947 г. е дадено всеобщо избирателно право за жените в Малта. През тази година Агата Барбара е първата жена, избрана за малтийски член на парламента.

От самоуправление към независимост

След Втората световна война островите постигат самоуправление, като Лейбъристката партия на Малта (MLP) на Дом Минтоф търси или пълна интеграция с Обединеното кралство, или в противен случай „самоопределение“ (независимост) и Partit Nazzjonalista (PN) на Джордж Борг Оливие подкрепя независимостта със същия „статут на доминион“, на който се радват Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Инцидентът на коронацията от 1953 г. (където първоначално не е изпратена покана за малтийска делегация да присъства на коронацията на кралица Елизабет II) временно обединява малтийските политици. След изборната победа на MLP през 1955 г., през декември в Лондон се провеждат кръгли маси за бъдещето на Малта, а именно предложението за интеграция, представено от Mинтоф. На него присъстваха новият министър-председател Дом Минтоф, Борг Оливие и други малтийски политици, заедно с британския министър на колониите Алън Ленъкс-Бойд. Британското правителство се съгласи да предложи на островите свое собствено представителство в британския парламент, с три места в Камарата на общините, като Министерството на вътрешните работи поема отговорността за малтийските въпроси от Службата по колониите. Съгласно предложенията малтийският парламент запазва властта си над всички въпроси, с изключение на отбраната, външната политика и данъчното облагане. Малтийците също трябвало да имат социално и икономическо равенство с Обединеното кралство, което да бъде гарантирано от британското Министерство на отбраната (МО) като основен източник на работа на островите.

Референдум за интеграция в Обединеното кралство се провежда на 11 и 12 февруари 1956 г., в който 77,02% от гласоподавателите подкрепят предложението, но поради бойкот от страна на Националистическата партия и църквата, само 59,1% от избирателите гласуват, като по този начин прави резултата неубедителен.

Имаше също опасения, изразени от британските депутати, че представителството на Малта в Уестминстър ще създаде прецедент за други колонии и ще повлияе на резултата от общите избори.

Клуб на Малтийската лейбъристка партия (MLP) във Валета с антибритански и прокламиращи независимост знаци в края на 50-те години

В допълнение, намаляващото стратегическо значение на Малта за Кралския флот означаваше, че британското правителство все повече не желае да поддържа военноморските докове. След решението на Адмиралтейството да уволни 40 работници от корабостроителницата, Минтоф заявява, че „представителите на малтийския народ в парламента декларират, че вече не са обвързани от споразумения и задължения към британското правителство“ (инцидентът с Караваджо от 1958 г.). В отговор министърът на колониите изпраща телеграма до Минтоф, заявявайки, че той е „безразсъдно рискувал“ целия план за интеграция.

В знак на протест Дом Минтоф подава оставка като министър-председател заедно с всички депутати от MLP на 21 април 1958 г. Джорджио Борг Оливие получава предложение да състави алтернативно правителство от губернатора Лейкок, но отказва. Това доведе до обявяването на извънредно положение от губернатора, което суспендира конституцията и Малта беше поставена под пряка колониална администрация от Лондон. MLP вече напълно изостави подкрепата за интеграция (когато исканията на Минтоф за финансови гаранции не бяха приети) и сега се застъпваше за пълна независимост от Великобритания. През 1959 г. временна конституция предвижда Изпълнителен съвет под британско управление.

Докато Франция прилага подобна политика в своите колонии, някои от които стават отвъдморски департаменти, статутът, предложен на Малта от Великобритания, представлява уникално изключение. Малта беше единствената британска колония, където интеграцията с Обединеното кралство беше сериозно обмислена и следващите британски правителства изключиха интеграцията за оставащите отвъдморски територии, като Гибралтар.

От 1959 г. британският губернатор на Малта започна да следва план за икономическо развитие, основан на насърчаване на туризма и данъчна конкуренция, предлагайки много ниски данъчни ставки върху пенсии, възнаграждения и дивиденти, за да привлече британски (наричани „заселници от шест пенса“) и бивши колониални пенсионери. Малта видя голям приток на британци от Родезия след 1967 г.

През 1961 г. специална комисия предвижда нова конституция, позволяваща мярка за самоуправление и признаваща „държавата“ Малта. Джорджо Борг Оливие стана министър-председател на следващата година, когато беше представен докладът Stolper.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Malta