История на Словакия

[Hatshepsut]

История на Словакия

Общ преглед


Статуя на Свети Кирил и Методий в Жилина. През 863 г. те въвеждат християнството в днешна Словакия

Словакия (на словашки: Slovensko), официално име Словашка република (на словашки: Slovenská republika) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004 Словакия е страна-членка на Европейския съюз и НАТО. Словакия е сред основателките на Инициатива ,,Три морета" през 2016 г. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Земите на Словакия са заселени със славяни през V век. Те създават ,,праславянска" държава, известна като княжество Нитра. През VІІІ век се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия.

След разпада на Великоморавия през Х век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от кралство Унгария. Заради особеното си икономическо и културно значение, през първите два века Словакия запазва известна автономия в рамките на Унгария като княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава чрез навлизането на немци, власи и унгарци на словашките земи.

През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през ХVІ век центърът на кралство Унгария се премества към Словакия и днешна Братислава, позната тогава като Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony, става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536 г. След изтеглянето на турците от Унгария през ХVІІІ век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.

По време на Революцията през 1848 – 1849 г. словаците подкрепят Австрийската империя и по-специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 г. словашките земи стават жертва на потисничество под формата на маджаризация.

През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария Словакия за кратко време (през 1919 г.) става Словашка съветска република.

В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия. През 1938 Мюнхенското споразумение слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава – Първа словашка република, начело с Йозеф Тисо. Новата държава има формална независимост, но е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944, силно подкрепено от учещите там български студенти, в чиято признателност е издигнат и паметник.

След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние. Като член на социалистическия лагер, подписва Варшавския пакт през 1955. През 1969, след Пражката пролет, държавата Чехословакия става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.

След края на комунизма през 1989 и след Нежната революция Словакия и Чехия поемат по свой отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз. През същата година се присъединява и към НАТО.

Държавно устройство

Словакия е парламентарна република.

Изпълнителната власт се упражнява от правителството, начело с министър-председателя.

Сградата на правителството в столицата Братислава

Президентът е държавен глава.

Словакия има еднокамарен парламент със 150-места. Депутатите се избират за 4 години на основата на пропорционално представителство. Законодателната власт е поверена на парламента. В някои случаи законодателната инициатива може да се упражнява и от правителството или пряко от гражданите.

Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Словакия

[Hatshepsut]

Праистория

Каменна епоха

Първите хора са живели на територията на Словакия от времето на долния палеолит. Останки от неандерталци, датиращи от средния палеолит (250 000-40 000 г. пр. н. е.) са открити в района на Попрад. В Шаля челната кост на възрастен неандерталец е намерена в речни камъчета. В Hanowiec Ярослав Петрбок откри естествена (травертин) отливка от мозъчната кухина на неандерталец (преди 105 хиляди години).

Венера от Мораван, на 22 800 години

Съществуването на археологическата култура Селет датира от горния палеолит (40 000-13 000 г. пр. н. е.). Венера от Мораван датира отпреди 22 800 години.

Венерата от Моравани е статуетка от периода на праисторията, която датира в периода 24 хилядолетие пр.н.е. – 22 хилядолетие пр.н.е., през Каменната епоха.

Изработена е от слонова кост на мамут.

Открита е през 1938 г. край село Моравани на Вах, Чехословакия (днешна Словакия), от земеделския производител Стефан Хулман-Петрех. След това материала е изпратен за изследване при световноизвестния учен Анри Брейл в Париж. С течение на времето Венера е оценена като палеолитна статуетка. През 1967 г. е върната в Чехословакия.

Направени са няколко копия на Венера от Моравани, които периодично се излагат публично в Природоисторическия музей във Виена, Словашкия национален музей в Братиславския замък и Словашката академия на науките в Нитра. Смята се, че оригиналът се намира в Националната банка на Словакия.

По време на мезолита след края на последната ледникова епоха хората започват да се заселват главно по бреговете на реките на източна и югозападна Словакия.

През неолита съществува културата Свидер, културата на линейно-лентовата керамика и Буковогорската култура на изток.

През епохата на неолита през 6-5 хил. пр.н.е. Дунавската низина започва да се заселва от земеделци и овчари. Хората са правили глинени съдове и са обработвали каменни инструменти. Появата на големи селища от културата Lengyel датира от периода на средния неолит в югозападна Словакия. Археологическите находки показват настъпилата диференциация на обществото. Около 3500 г. пр.н.е. започват да се издигат рондели – защитни земни съоръжения за укриване от врагове. В източната част на страната е била културата Полгар.

Каменно-медна епоха

Периодът на халколита (3300-1900 г. пр. н. е.) датира от появата на медни инструменти, включително брадви, чукове и длета; възниква слой от религиозни служители. Хората се заселват предимно в подножията на планините. До първата половина на 3-то хилядолетие пр.н.е. се появява баденската култура, която обхваща и планинските райони.

Бронзова епоха

През бронзовата епоха (1900-700 г. пр. н. е.) се развива търговията, започват да се разработват медни мини в централната словашка област, правят се оръжия и бижута. През ранната бронзова епоха нитранската (нитрянска) култура е широко разпространена в югозападна Словакия. На запад от Словакия възниква маджарската култура от ранната и ранната средна бронзова епоха (част от така наречения хоризонт Маджар-Ветеро), на изток - културата Отоман-Фюзешабон от средната бронзова епоха. През средната бронзова епоха културата Сучу де Сус е заемала източната част на Словакия, а културата на карпатските гробни могили е широко разпространена в западната част на Словакия, източно от река Вах. Пилинската култура от късната бронзова епоха (1300–700 г. пр. н. е.) заема територията на югоизточната и централната част на Словакия. Културата Унетика е съществувала и на югозапад. Ветеровската култура възниква в резултат на преселването на групи носители на маджарска култура от територията на югозападна Словакия на територията, заета преди това от културата Unetice. Около 1250 г. пр.н.е. на територията на Словакия възниква културата на полетата от погребални урни, която в източните и южните райони на централна Словакия е представена от югоизточната версия на културата, в югозападните райони - от културата на Средния Дунав, а в на север – от лужишката култура. Около 1000 г. пр.н.е. лужичката култура на планинското население започва да заема южните предпланински райони.

Желязна епоха

Според редица учени Словакия е била част от района на заселване на кимерийците. Културата Кущановица е разпространена на изток.

По време на съществуването на халщатската култура в ранната желязна епоха започва добивът и обработката на желязо. В западната част на Словакия е била календерберската култура. Археологическите находки от това време показват наличието на търговия с Балтика и Средиземноморието. Около 400 г. пр.н.е. в западната част на страната се заселва келтското племе котини, носители на латенската култура - първите известни от писмени източници племена на територията на Словакия. Келтската Пуховска култура, съществувала на север и в центъра на територията на съвременна Словакия в периода от 2 век пр.н.е. до 1 век сл. Хр е. е един от най-късните потомци на лужичката култура.

През 2 век пр.н.е. келтското племе бойи заселва Средния Дунав. Келтите изграждат градски селища – опидуми, занимават се със занаяти и най-вече производство на желязо. Около 50 г. пр.н.е. даките идват на бреговете на Дунав и живеят на територията на Словакия до второто десетилетие на нашата ера.

Римски надпис върху скала в Тренчин от 179г.

През I век пр.н.е. келтите и илирите от Панония са завладени от римляните. Около 10-15 г. сл. Хр. земите на западна Словакия, които не са част от римската провинция, са завладени от германското племе квади, което изтласква даките. По същото време сарматското племе язиги навлиза откъм Дунава, изтласквайки даките на югоизток. През 21 г. римляните дават земите между реките Вах и Морава на германските воини от племето маркомани, които по-късно получават югозападния регион на Словакия. В края на 1 век германците се бият с римляните. През II век римляните изграждат отбранителни структури по границите, включително крепост на мястото на съвременна Братислава. В Маркоманските войни от края на II век военните действия между германците и римляните се подновяват. В края на 4 век римляните напускат завинаги територията на Словакия. През 4-5 век, по време на Великото преселение на народите, Карпатският басейн е бил дом на остготи, вандали, суеви и гепиди. През 423-425 г. земите в басейна на Тиса са окупирани от хуните. Тяхната власт се простира и до югозападните райони на Словакия. С края на съществуването на хунската държава територията на Словакия е завладяна първо от остготите, херулите и суевите, а по-късно и от гепидите.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Словакии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Венера от Моравани

[Hatshepsut]

Словакия през Средновековието


Славянските княжества в Чехия и Словакия през IХ век

Първите славяни идват (вероятно от Полша) в Средния Дунав в края на V век. Паметта на праславянското население е запазена в имената на големи планини и реки. През 6 век, по време на войните с гепидите, лангобардите канят в Панония аварите, които преди това са живели в Северното Черноморие, след което те се преселват в Северна Италия. Аварите навлизат в Словакия в края на 6 век през Дунав в областите Комарно и Братислава. Според франкския летописец Фредегар през зимата аварите живеели със славяните и вземали съпругите и дъщерите на последните за наложници. По време на славянските въстания срещу насилието на аварите, през 623 г. славяните правят франкския търговец Само свой княз. Неговата власт, държавата на Само, продължава до смъртта на Само през 658 г. След което възникват две славянски княжества - Моравско и Нитра, чиито владетели вероятно са били зависими от аварите. Княжествата, кръстени на реките, били разделени едно от друго от Малките и Белите Карпати. В същото време Моравия се намира на територията на съвременната Чехия, а Нитра се намира на територията на Словакия. На територията на днешното село Бойна (окръг Тополчани), на една от великоморавските крепости в подножието на планините Поважски Иновец, набор от шест позлатени релефни плочи (медали) от преносим олтар, върху които кратки текстове датират назад до 780-820 години, са били гравирани. През 9 век Аварският каганат престава да съществува.

Археолозите датират ранносредновековния археологически хоризонт на металните конструкции на Blatnica-Mikulcice до 8-ми-9-ти век.

Княжество Нитра е образувано на територията на югозападна Словакия не по-късно от втората половина на 8 век. Княжеството се състои от градове - отбранителни, търговски и занаятчийски центрове, сред които са столицата Нитра, Победим, Вишни Кубин, Майцихов, Спишки Томасовци и Бреков. През 820-те години славяните от левия бряг на Дунав приемат християнството. През 828 г. се състои освещаването на християнската църква в Нитра, построена от княз Прибина: това е първото споменаване в писмени източници за изграждането на църква сред славяните. Разпространението на християнството в княжество Нитра се извършва от мисионери от Залцбург. Около 840 г. Прибина получава от Людовик Немски панонската част от Каринтийската марка; Блатенград става новата столица на владенията на Прибина. След като Людовик предостави на Прибина собствеността върху тези владения, те стават Княжество Панония.

Около 833 г. по-силният моравски княз Моймир I завладява княжество Нитра, след което княз Прибина бяга. С това събитие започва историята на Великоморавската държава. Впоследствие княжество Нитра се превръща в княжество на апанаж, възстановявайки специалното си положение. По време на управлението на Ростислав Великоморавия е принудена да отблъсне атаките на франките. Опитвайки се да се отърве от политическото влияние на Източнофранкското кралство, Ростислав се обръща първо към папата, а след това и към византийския император Михаил II със същата молба - да изпрати мисионери, които да проповядват на моравски език. В отговор на това през 863 г. братята Кирил и Методий потеглят от Византия към Моравия. По време на царуването на Святополк (ум. 894 г.) страната, по инициатива на източнофранкския крал, е временно превзета от баварците. По време на въстанието срещу франките в княжество Нитра Святополк си възвръща властта и през 874 г. сключва мир с франките, признавайки себе си за техен васал. Вероятно през 875 г. той покорява княжеството на горната Висла (територията на съвременна Полша). През 880 г. е основано епископство в Нитра. През 880-те години Методий и неговите сподвижници превеждат Библията на старославянски. След смъртта на Методий през 885 г. използването на славянски език в богослужението е забранено от папата, а през 885-886 г. последователите на Методий са изгонени от страната или отведени в робство. Повечето от тях по-късно заминават за България. При Моймир II Панонското княжество отива при баварците. Впоследствие чешките и полабските земи отпадат от Великоморавия, а Потисие е окупирано от маджарите. През 900 г. последният подчинява територията на Панонското княжество. Вероятно през 906 г. Великоморавската държава, заедно с нейния последен княз Моймир II, загива под натиска на унгарците.

X—XII век

Замъкът Спиш е разрушен от татарите през 13 век и възстановен през 15 век

Ранно-средновековната археологическа белобродска култура, която процъфтява през 10-11 век в Централна Европа, представлява синтез на културата на унгарците завоеватели, пренесени в Карпатския басейн около 900 г., и по-ранни култури, съществували на територията на съвременна Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия и Хърватия преди унгарското завоевание. Според археолога Валентин Седов основната територия на културата Биело Бърдо включва територията на съвременна Унгария, Южна Словакия и част от Сръбска Войводина.

През 10-ти и началото на 11-ти век западните и централните региони на Словакия последователно преминават в ръцете на владетелите на Полша и Чехия. След като князът на Полша Болеслав Храбрият се отказва от претенциите си за територията на Словакия през 1018 г., последната окончателно става част от Унгария. След завладяването на моравските земи от унгарците, славяните участват в грабителските кампании на унгарците в германските земи. През втората половина на 10 век Нитра става наследство на Михаил от фамилията Арпад, който покорява планинските басейни на Карпатите, земите на север и североизток от първоначалните му владения. През 972 г. княз Михаил приема християнството. Впоследствие крал Андраш I дава контрола на брат си Бела ,,една трета от кралството" заедно с наследството Нитра, към което е присъединен Бихар. При Бела центърът на апанажа Нитра е укрепен с дървено-землен вал. След като Бела става крал през 1060 г., наследството на Нитра преминава към синовете му. В началото на XII в. Нитранското апанажно княжество е премахнато. През 1116 г. унгарският крал Стефан II влиза в конфликт с чешкия принц Владислав, който завършва за Унгария със загубата на региона между Белите Карпати и реките Величка, Олшава и Морава. Най-високата гъстота на населението на територията на Словакия през 10 век остава в югоизточния регион. През 12 век населението е предимно славянско, унгарците живеят компактно в южните райони. От средата на 12 век югоизточният регион започва да се заселва с хора от германските земи. Населението в края на 12 век варира от 200 до 250 хиляди жители. Новите търговски пътища в крайна сметка оставят Нитра настрани. Добивът на желязо и сребро продължава. При крал Стефан I започва сеченето на монети в Унгария. През втората половина на 11 век принцовете на апанажа на Нитра секат собствени монети. Основната икономическа дейност на населението е била земеделието. Селяните били зависими от феодалите. Църквата притежава земи, чиято площ не надвишава 10-12%. От 12-13 век броят на кралските имоти започва да намалява, докато броят на феодалните имоти се увеличава. Увеличава се броят на полусвободните селяни. В средата на 11 век територията на Словакия се състои от 11 комитата, ръководени от кралски жупани, които са надарени с административни, фискални, военни и съдебни функции. За центрове на комитата са служели замъците. След като унгарците приемат християнството, по-голямата част от територията на Словакия попада под юрисдикцията на архиепископството на Естергом. В средата на 12 век немски и френски търговци и занаятчии се заселват в Централна Словакия, а в края на века и италиански. Най-древните словашки светци са легендарните Сворад Андрей и Бенедикт. Сред книжовните паметници от 11-12 век е запазено евангелие, вероятно написано в скриптория на манастира Гронско-Бенядик.

XIII—XV век

Тренчинския замък

През 13 век на територията на Словакия са построени много замъци. Появяват се привилегировани градове, сега под имената: Търнава, Зволен, Банска Штявница, Стари Теков, Крупина. През 1241-1242 г. Унгария е подложена на монголо-татарско нашествие. Завоевателите достигат до Банска Щявница и Зволен, част от територията на Словакия е опустошена. След това гладът последвал неразораните ниви. През 1271 г. чешкият крал Пршемисл Отакар превзема замъци в югозападната част на съвременна Словакия - Братислава, Паищун, Девин и опожарява Нитра. През 1273 г. Моравия е нападната от куманите, след което моравците побеждават Нитра. С установяването на анархия в страната, феодалът Омодей Аба управлява в източна Словакия, а фамилията Чак управлява в югозападна Словакия. ,,Земя Матуша" (името очевидно се появява през 1320-те години) през пролетта на 1311 г. включва 14 жупи (комитати), простиращи се от Дунав на юг до окръг Зволен на изток. След поражението на могъщите феодали в Унгария започва икономически растеж. Земите на Матус Чака са конфискувани от краля. Населението на Словакия в края на 13 век е около 300 хиляди жители. Немските колонисти се заселват в различни райони на територията на Словакия, особено в Малките Карпати, в средния и долния Спиш и в централния словашки минен район. Те, например, основават град Левоча през 13 век. В Братислава, Спиш и градовете на словашкия регион Рудногорие немците съставляват основното население. В старите градове, където живеят значителен брой словаци, германците се опитват да завземат контрола над тези градове. През 1381 г. унгарският крал Луи I издава ,,Жилинските привилегии", които предвиждат избирането на равен брой германци и словаци в градската управа. Германците донасят със себе си нови ефективни методи за обработка на почвата (История на Словакия, 2003 г.) и стават преобладаващия сегмент от градското население. Техният брой е около 20% от общото население на Словакия. Двуполната система постепенно се заменя с триполна. Развива се рударството, чийто най-стар център е Банска Щявница. Градовете Прешов и Кошице израстват покрай търговския път. Най-значимите кралски градове (разположени в областта на краля) с пълна съдебна компетентност са Търнава, Зволен, Крупина, Нитра, Братислава, Банска Бистрица. Привилегированите градове имали право на свободна пазарна търговия и самоуправление: гражданите можели да избират градски съвет и бургмистър. Търнава, Братислава, Кошице и Левоча търгуват с чужбина. В средновековните градове на Словакия са били в сила Нюрнбергското и Магдебургското право. В такива значими градове като Нитра, Търнава, Братислава живеят евреи, които се занимават с търговия, финансови сделки и занаяти. На територията на Словакия действат манастири на монашески ордени, включително францисканци, доминиканци, цистерцианци, антонианци и картезианци. В архитектурата на 13 век започва преходът от романски към готически стил. В края на 14 век започва влашката колонизация на планинските райони на Словакия. С течение на времето терминът ,,власи" губи етническия си смисъл и започва да означава скотовъдци.

Катедралата Кошице е най-голямата готическа църква в Унгария през 15 век

От 1428 до 1433 г. територията на Словакия е била ежегодно опустошавана от хуситските войски, които превземат градове и замъци и налагат данък на населението. Идеите на хуситите са споделени от жителите на словашките градове, особено в западните региони на Словакия. През 1440-1450-те години лагерите на ,,братята", състоящи се от бивши хуситски войници, служат като крепости на антифеодалното движение в словашките земи. Населението в Словакия в началото на 15 век варира от 500 до 550 хиляди жители. Най-значимите кралски градове са Братислава и Кошице: те са били с около 5-10 хиляди жители. В края на 15 век на територията на Словакия има около 200 градски селища. Центровете на винопроизводството през този век са градовете Търнава, Братислава, Модра, Пезинок, Кошице. Част от произведеното вино се изнася за Полша, Чехия и Германия. През 1467 г. Истрополитанската академия отваря врати за студенти в Братислава, където се преподават изкуства, теология и юриспруденция. Две десетилетия по-късно академията е затворена. През този период феодалите притежават къщи в унгарската столица и преустройват замъци на територията на Словакия в дворци. Те трябвало да имат свои собствени манастири, които служели като семейни гробници. През 1440-те години, за да се защити от произвола на магнатите, е създаден съюзът на градовете ,,Пентаполитана", обединяващ Кошице, Прешов, Левоча, Сабинов и Бардейов. През 1487 г. възниква съюз на градовете в източна Словакия, който включва Смолник, Гелница, Рознава, Яшов, Спишска Нова Вес.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Словакии

[Hatshepsut]

Словакия през Новото време


Пресбург - столица на Унгария от 1536 г., сега се нарича Братислава - столица на Словакия

XVI век

През 1525-1526 г. в Словакия избухват въстания на миньори, които искат по-високи заплати. Поражението на унгарската армия в битката при Мохач през 1526 г. се счита в историята за края на средновековния период на Унгария. На 17 декември същата година Фердинанд Хабсбург е избран за крал на Унгария в Братислава. През 1530 г. в Нитранския комитат турците опожаряват 80 села, около 10 хиляди души са отведени в робство. След превземането на Буда от съперника на Хабсбургите Янош Заполя през 1529 г., столицата на Унгария е преместена в Братислава от 1536 г. От 1563 г. коронацията на унгарските крале се провежда в Братислава и редовно се провеждат унгарски събрания. От 1543 г., във връзка с турското нашествие в Унгария, архиепископът на Естергом се премества в Търнава, където остава до 1820 г. През 1544 г. турците превземат част от окръзите Теков, Гонт, Новоград. През 1550 г. те заемат южните словашки региони. През 1554 г. е превзета крепостта Филяково, която става център на Филяковския санджак, просъществувал петдесет години. През 1575 г. атаката срещу словашките земи се засилва. През 1593 г. турците са изгонени от окръзите Гемер, Гонт, Новоград. През 1599 г., по време на Петнадесетгодишната война, турците, заедно с кримските татари, опустошават югозападните райони на Словакия. През 1580-те години Нове Замки се превръща в ключова крепост за защита срещу турците по пътя им към Нитра и долината Вага. През 16 век в Словакия се разпространяват идеите на Реформацията, включително евангелизма, лутеранството, както и анабаптистките, хелветическите и антитринитарните учения. През 1530-1540 г. реформацията е възприета от западните словашки градове Жилина и Тренчин, всички миньорски градове в централна Словакия, кралските градове в източните региони (Прешов, Кошице, Левоча, Сабинов и Бардейов), окръзите Липтов и Спиш, както и някои малки градове. Появата на печата в Словакия датира от втората половина на 16 век. Първата постоянна печатница е открита в Бардейов през 1577 г., където през 1581 г. е отпечатана първата словашка книга на чешки език със словашки характеристики - преведеният ,,Малък катехизис" на М. Лутер. В ренесансов стил през 16 век са издигнати кметства и къщи на благородниците, построени са нови замъци и са преустроени стари замъци. В началото на 17 век започва пълномащабна контрареформация.

XVII век

През първата половина на 17 век Ренесансът в изкуството е заменен от барока. Крепости и църкви са издигнати в бароков стил от ръцете на италиански майстори. Сред най-забележителните барокови паметници са крепостта Леополд, Комарно и университетската църква в Търнава. През 1604 г. започва въстание под ръководството на трансилванския феодал Ищван Боцкай, който през 1605 г. окупира част от Словакия. Въстанието завършва със сключването на Виенския мир, който гарантира свободата на религията на феодалите и кралските градове. През 1619 г. владетелят на Трансилванското княжество Г. Бетлен по време на Тридесетгодишната война започва кампания срещу Хабсбургите и окупира Кошице, Търнава и Братислава. През 1622 г. в Микулов е сключен мир между Бетлен и императора. През 1635 г. е основан университетът в Търнава, който започва с преподаване на теология и философия. През 1642 г., по време на Естергомския бег Мустафа, 11 села са опустошени в окръг Нитра в продължение на три дни, двеста души са убити и над хиляда жители са поробени. По време на въстанието на Дьорд Ракоци през 1644 г. Кошице и миньорските градове в Централна Словакия са превзети от войниците на Дьорд. През 1663 г. по време на Австро-турската война под натиска на турците пада крепостта Нове Замки, която се превръща в център на еялета, разположен между реките Хрон и Вах. През 1664 г. турците са изгонени от Нитра и Левоча. През 1670 г. в Североизточна Словакия е потушено въстание на заговорници срещу властта на Хабсбургите. През 1672 г. има въстание на лютерански селяни, които превземат замъка Орава. През 1680 г. започва въстанието на Имре Тьокьоли: армията на Курук нахлува в долината Вага. През 1682 г. куруците превземат Кошице, Филяково и миньорските градове. До края на февруари 1684 г. 12 кралски града преминават на страната на император Леополд I. През 1685 г. крепостта Нове Замки е освободена от турците. През 1703 г., по време на въстанието на Ракоци, куруците завладяват почти всички словашки земи. На 3 август 1708 г. в битката при Тренчин армията на Хабсбургите побеждава силите на куруците; през следващите три месеца бунтовниците са изгонени от западните и средните райони на Словакия. Осемгодишната Курутска война, която отнема около 80 хиляди живота, приключва със сключването на Сатмарския мир от 1711 г. През това бурно време в словашките земи управляват разбойници, сред които е и словашкият ,,Робин Худ" - Юрай Яношик, екзекутиран през 1713 г.

През втората половина на 16-ти век унгарската имиграция кара словашко-унгарската етническа граница да се измести на север. Първоначално словашкият град Нитра е заселен през 1532 г. от унгарци от езерото Балатон, бягащи от турската опасност. Други групи унгарци се преместват по бреговете на Ваг и в района на Tърнавa. През 16 век северните региони на Словакия са заселени от имигранти от немскоговорящите страни, които изповядват анабаптизма. През 16-ти и 17-ти век колонизацията на словашките земи от власите продължава. Някои от тях се асимилират в местната среда. След еврейския погром във Виена през 1679 г. евреите от там се преселват в Западна Словакия. През втората половина на 16 век терминът ,,Словакия" влиза в употреба, особено сред чехите, поляците и австрийците. В условията на турска окупация Словакия през 17 век е самостоятелна териториално-етническа единица със самоназванието ,,Славония", ,,Склавония", ,,Словенска земя". В същото време онези благородници, които са от словашки произход, са подложени на маджаризация. По този начин словашкият народ се състои главно от по-ниските слоеве на населението. Реформацията през 16-17 век допринася за разпространението на чешкия език в словашките земи, особено в градовете, превръщайки се в дипломатически език на благородството. Това обаче се отнася до голяма степен за лютеранското население. През 17 век словашкият език става широко разпространен. През 16 век само благородниците са собственици на земя. Законите от 1548 и 1608 г. ограничават правото на селяните да сменят собственика си. Селяните носели основната данъчна тежест в унгарската държава. От тях също се изисквало да издържат духовенството и манастирите. Задълженията в полза на собствениците на земя се състоят в плащане на данък в натура или в пари за земята и дома на селянина, както и работа на ангария. През 1720 г. населението на словашките земи е приблизително 815 хиляди души. Най-големите градове са Комарно (8300 жители), Братислава (7900), Банска Бистрица (7000), Кремница (5300), Скалица (4000), Пезинок (3300), Търнава (2900), Банска Щявница (2700), Модра (2300 жители).

XVIII век

Дървена църква Св. Архангел Михаил в Уличске Крива (1718 г.)

През 1722 г. в Малацки е основана първата манифактура. През 1720-те години започва вълна от преселници от словашките земи в Южна Унгария, а след това през 1740-те години в Банат, Бачка и Срем (сега територията на Сърбия), където словашките селища са оцелели и до днес, включително Ковачица, Петровац, Стара Пазова. През този век голям брой унгарци са живели в южните райони на Словакия. Много германци живеели в градовете, особено в миньорските градове в Централна Словакия, в Спиш и Горна Нитра. В североизточните райони са живели русини. В словашките земи също имало цигани, които с усилията на властите постепенно преминали към заседнал начин на живот. Притокът на евреи от Моравия в западните региони на Словакия продължава, а от Галиция в източните региони. Повечето евреи се заселват в Братислава, която през първата половина на 19 век се превръща в културен център на евреите. В края на века ¾ от населението изповядва католицизма, 20% изповядва протестантството. В същото време от протестантите унгарците изповядват предимно калвинизъм, а германците и словаците изповядват лутеранство. Русините са били гръкокатолици. Само няколко имигранти от Османската империя се придържат към православието, например в Комарно. През 1777 г. университетът е преместен от Търнава в Буда. До 1785 г. несвободните селяни остават лично зависими от земевладелците. През 1780 г. е публикувана ,,История на словашкото племе" на Й. Папанек, в която Великоморавия се появява като първата държавна формация на словаците. От 1792 до 1800 г. действа ,,Словашкото научно партньорство", занимаващо се с издателска дейност. От 1783 до 1786 г. излиза първият словашки вестник ,,Prešpurske noviny". В края на 18-ти век група студенти в Братислава разработват словашкия литературен език, известен като Bernolakovcina. През 1787 г. теологът А. Бернолак публикува ,,Филологично-критичен трактат върху словашката писменост". Появата на литературен език довежда до осъзнаването на словаците като специално ,,племе". Въпреки това в евангелската среда се запазва идеята за ,,чешко-словашко племе". В края на 18-ти и през първите десетилетия на 19 век понятията ,,словашки" и ,,словенски" в Словакия често се възприемат от населението като синоними.

XIX — начало XX век

Замъкът Bojnice, реконструиран през 19 век в стила на романтичния историзъм

През 1825-1827 г. е публикуван шесттомният речник на А. Бернолак. Библията е публикувана от Бернолак през 1829-1832 г., а католическата литература продължава да се публикува до средата на 19 век. През 1847 г. представители на националното движение приемат нов литературен език, разработен от Л. Щур през 1843 г. Победата на Русия във войните с Наполеон служи като стимул за развитието на идеите за общността на славяните. Най-голямата фигура на словашката култура през първата третина на 19-ти век, Ян Колар, разглежда словаците като единно ,,чехословашко племе" с чешки книжовен език, като по този начин отрича правото на своите сънародници на културна независимост. През 1857 г. в Словакия живеят 2,4 милиона души, от които 1,5 милиона са словаци. През 1880 г. на територията на съвременна Унгария са живели 266 хиляди словаци. От 1870 до 1900 г. около 180 хиляди словаци емигрират в Америка. По време на революцията от 1848-1849 г. някои словаци преминават на страната на Хабсбургите. За първи път на политическата арена се появява словашки политически орган - Словашкият национален съвет. През март 1849 г. е представена идеята за създаване на Словашко велико херцогство в рамките на империята. Законодателството на империята е преведено на официалния ,,старословашки език" (всъщност чешки), той започва да се използва в окръжната администрация и обучението в началните училища вече се провежда на този език. През този период словашката интелигенция не е съгласна в политическите си възгледи с унгарците: словаците са привърженици на Хабсбургите и русофилите, докато унгарците, напротив, са противници на Австрия и Русия. Кодификацията на словашкия език от С. Цамбел изчиства езика от примесите на чешки и диалектизми. През 1861 г. е приет ,,Меморандум на словашкия народ", който предвижда автономия в рамките на Унгария. През втората половина на 19 век немската преса постепенно отстъпва място на унгарската. По време на съществуването на Матица словашка са издадени 46 периодични издания на словашки език. През 1870-те години, по време на маджаризацията, Матица словашка и гимназията са затворени. Освобождаването на селяните от феодална зависимост се извършва от 1853 г. до 1890 г. Словакия остава предимно земеделски регион. Промишлеността през втората половина на 19 век е съсредоточена в Липтов, Гемера, Зволен и Спиш.

През втората половина на 19 век работят словашките поети на романтизма А. Сладкович, Ян Бото, С. Халупка, на реализма - П. Орсаг-Гвездослав, С. Гурбан-Ваянски; писател М. Кукучин. Сред писателите от началото на 20 век са Й. Йесенски, Й. Грегор-Тайовски, И. Краско. Центровете на словашкия театрален живот са в Братислава и Кошице. Сред художниците от втората половина на 19 век: П. Богун и Дж. Клеменс. През 1900 г. 70% от словаците в Унгария са били католици, 25% лутерани и 5% гръкокатолици. Сред последните има както словаци, така и русини. Интелигенцията и гръкокатолическото духовенство убеждават населението, че русините са ,,гръкокатолически унгарци". В началото на 20 век в Закарпатието се разгръща масово движение за преход от гръцки католицизъм към православие. През този период около 150 хиляди евреи живеят в Словакия. Според преброяването от 1893 г. в Словакия живеят 36 хиляди цигани, 600 от които са номадски. От началото на 20 век до Първата световна война около 400 хиляди словаци емигрират в Америка. Като цяло преди 1914 г. около 600 хиляди души емигрират от Словакия, на второ място след Ирландия в Европа по този показател. По това време маджаризацията на образованието се засилва, средното и висшето образование на словашки език така и не се появяват. В навечерието на Първата световна война само 16% от словашките деца са учили в началните училища на словашки език. Словашката икономика е била доминирана от унгарски и австрийски капитал. Първата световна война, която започва през 1914 г., е чужда на словаците, които са свикнали да виждат руснаците, сърбите и румънците като свои традиционни съюзници. Предполага се, че 69 700 войници са били убити и 61 680 са останали инвалиди. По време на войната чешките политици развиват две концепции за бъдещата Чехословакия: Т. Масарик е привърженик на независима Чехословакия, К. Крамар се надява на създаването на славянска държава под егидата на руския император.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Словакии

[Hatshepsut]

Словакия през междувоенния период на ХХ век

На 28 октомври 1918 г. в Прага е обявено създаването на Чехословашката република. На 30 октомври 1918 г. в гр. Мартин Словашкият национален съвет приема Декларацията на словашкия народ за правото на самоопределение и признаване на държавата на чехите и словаците. Унгарското правителство се опитва да запази Словакия като част от собствената си държава, обещавайки автономия на словаците. На 7 декември е назначен пълномощен министър по словашките въпроси със седалище в Жилина. След окупацията на Пресбург (Pozsony на унгарски) от чехословашките войски на 31 декември 1918 г. градът официално е преименуван на Братислава, превръщайки се в столица на Словакия. През същата година в Чехословакия е установен 8-часов работен ден. През януари 1919 г. чехословаците изтласкват унгарските войски отвъд демаркационната линия, установена от Антантата през декември 1918 г. След като комунистите идват на власт в Унгария на 21 март 1919 г., унгарската Червена армия окупира част от Словакия. С отстъплението на унгарските войски в края на юни Словашката съветска република, провъзгласена в Прешов на 19 юни същата година, престава да съществува. Границата с Унгария е установена с Трианонския договор през 1920 г., който е резултат от продължителни преговори на Парижката мирна конференция. Територията на Ноград на север от река Ипел отива към Чехословакия, а южната част на окръга остава част от Унгарската република.

Територията на Ноград, която е прехвърлена от Австро-Унгария на Чехословакия (Новоград)

В северната част на словашките земи 25 селища са прехвърлени на Полша през 1920 г.

След анексирането на Подкарпатска Рутения към Чехословакия през 1920 г. е начертана административната граница на последната със словашките земи. Претенцията на Чехословакия за т. нар. Бургенландски коридор (земите на Австрия и Унгария), който трябвало да ѝ осигури граница с Югославия, остава неудовлетворена. Територията на Словакия след установяването на границите през 1920 г. има население от 2 998 244 души, площ от 49 006 km². През 1930 г. в Словакия живеят 17,8% унгарци, 4,6% германци, 3,7% чехи, 2,2% евреи, 2,9% източни славяни. След 1918 г. чехите идват в Словакия като военни, служители, учители, пощенски служители и железопътни работници. Редица чешки партии през този период утвърждават концепцията за съществуването на единна етническа ,,чехословашка нация". Езиковите закони съдържат разпоредби за несъществуващия ,,чехословашки език". На практика в официалните институции се използва словашкият език. През 1927 г. пълномощното министерство по словашките въпроси е ликвидирано. През 1928 г., по примера на Моравия и Чехия, е създадено словашкото регионално правителство. Избирателната система на Чехословакия на държавно и общинско ниво се основава на всеобщо избирателно право. След 1918 г. Словакия претърпява мащабно икономическо преструктуриране, преориентиране от Унгария към Чехия, съчетано със социални катаклизми поради войната. Матица Словакия, закрита от унгарците през 1875 г., е възстановена. През 1919 г. е основан Братиславският университет на името на Ян Амос Коменски. През 1926 г. словашкото радио започва да излъчва от Братислава. През 1938 г. в Кошице е открито висше техническо училище.

През 1928 г. започва аграрна криза в Словакия. Това е последвано от криза в индустрията през 1930 г., която достига дъното си през 1933 г. През същата година са регистрирани 130 937 безработни. Закрити са предприятия в металургията, металообработването, стъкларската, хартиената и текстилната промишленост. От 1922 до 1937 г. 7 пъти повече хора емигрират от Словакия на глава от населението, отколкото от Чехия. Общо от 1900 до 1940 г. над 720 хиляди души емигрират от Словакия. Икономическото възстановяване започва едва през 1934 г., отчасти поради идването на власт на Хитлер в Германия и развитието на отбранителната промишленост. Словаците се страхуват от унгарския реваншизъм. По границите с Австрия и Унгария са изградени стоманобетонни укрепления. След сключването на Мюнхенското споразумение, на 6 октомври 1938 г., Словашката автономия е провъзгласена от изпълнителния комитет на GSNP (Глинкова словашка национална партия) в Жилина. След признаването на автономията от правителството на Чехословакия, словашкото правителство се оглавява от Йозеф Тисо. През ноември същата година правителството на Чехословакия отстъпва част от Северна Словакия и Силезия на Полша. Унгария иска анексирането на цялата територия на Словакия. На 2 ноември арбитражът във Виена одобрява новите граници на Словакия: територия от 10 390 km² е прехвърлена на Унгария, където живеели 854 217 души, включително над 270 хиляди словаци. Германия окупира десния бряг на река Дунав близо до Братислава през 1938 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Словакии

[Hatshepsut]

Първа Словашка република (1939-1945)


Територия на Първата Словашка република (показани са териториите, отстъпени на съседните държави)

Словашката република (на словашки Slovenská republika, в историческата литература също ,,Първата словашка република" на словашки prvá Slovenská republika) е държава, съществувала през 1939-1945 г. на по-голямата част от територията на съвременна Словакия (с изключение на южните и източните райони , които са отстъпени според Първия виенски арбитраж, а също и след ,,малката война" на Унгария); държава клиент на нацистка Германия: след избухването на Втората световна война независимостта на Словакия е призната само от страните от Оста и редица неутрални държави, а до 1941 г. и от СССР.

История

Словашката партия на Глинка установява сътрудничество с Хитлер много преди падането на Чехословакия и има за цел отделянето на Словакия от Чехословакия, така че германците я смятат за свой съюзник.

На 9 март 1939 г. частите на чехословашката армия, лоялни към пражкото правителство, окупират територията на Словакия и отстраняват Тисо от власт. На 14 март 1939 г. словашкият парламент обявява независимостта на Словашката република, а германските войски окупират Чехия. На 18 март Войтех Тука, заедно с Фердинанд Гюрчански, подписват ,,Договора за отношенията в областта на сигурността между Германия и словашката държава". Три дни по-късно Словакия е нападната от унгарски войски. Конфликтът завършва с тактическа победа за Унгария и отчуждаване на ивица от словашка територия в полза на Унгария (тясна ивица в далечния изток по линията Stakcin-Sobrance).

Умереният лидер на словашката партия на Глинка Йозеф Тисо става президент на Словакия, а за разлика от него и по ,,силна препоръка" на Германия постовете министър-председател и министър на вътрешните работи са заети от лидерите на радикалното крило на партията: Войтех Тука и Александър Мах.

Словашката република е дипломатически призната от Германия, както и редица нейни съюзници и неутрални държави: Италия, Япония и прояпонските правителства в Китай (включително Манджуго), Хърватия, Испания, Съветския съюз (до 1941 г.), Литва, Естония, Швейцария, Салвадор и Ватикана.

На 1 септември 1939 г. в 5 часа сутринта словашката армия ,,Бернолак" под командването на Фердинанд Шатлос преминава границата и започва военни действия срещу войските на Полската република. В резултат на войната Словакия си възвръща териториите, загубени през 20-те години на миналия век и през 1938 г. На 7 октомври е обявена демобилизацията на бернолакската армия.

Две години по-късно е сформиран словашкият експедиционен корпус, който с началото на войната на Германия срещу СССР е изпратен в СССР. По-късно тя е реорганизирана във Втора охранителна и ,,Бърза дивизия", част от която (2000 словашки войници) преминават на съветската страна на 30 октомври 1943 г. близо до Мелитопол. Няколко части от 2-ра охранителна дивизия през есента на 1943 г. преминаватс оръжие на страната на партизаните в района на Минск и се бият срещу германците.

През есента на 1941 г. словашко-унгарските отношения са нормализирани под натиска на нацистка Германия. На срещата в Берлин на ръководителите на словашкото и унгарското правителство Войтех Тука и Ласло Бардоши на 25–26 ноември 1941 г. двамата министър-председатели се споразумяват да регистрират забранени преди това политически и културни организации на словашкото и унгарското малцинство.

На 15 май 1942 г. Йозеф Тисо подписва закон за депортирането на евреите в местата за масово унищожение на изток и в лагерите на смъртта. Този закон е в сила шест месеца и депортациите не са възобновени до 1944 г. През 1942 г. 57 628 евреи са депортирани от Словакия; от тях, според наличните данни, само 280 до 800 души са оцелели.

През юни 1943 г., чрез своя посланик във Ватикана Карол Сидор, словашкото правителство изпраща меморандум до Съединените щати, в който се посочва, че Словакия, която преди това е била принудена да следва заповеди от Берлин, въпреки това очаква да запази политическата си независимост след войната, вероятно във федерация с чехи и поляци.

През 1944 г. във връзка с приближаването на Червената армия до границите на Словакия е създадена Източнословашката армия. На 29 август в държавата започва въстание срещу нацисткото управление и затова в страната са въведени сили на Вермахта. Те успяват да обезоръжат част от силите на източнословашката армия, но около 2000 войници успяват да преминат на страната на бунтовниците. Първоначално германците имат 40 000 войници в региона, но с нарастването на броя на бунтовниците армията е увеличена до 83 000 войници. На 28 октомври въстанието е потушено, но около 20 000 словаци преминават на страната на частите на Червената армия. В края на 1944 г. Словакия почти изцяло (с изключение на няколко гранични района, освободени от Червената армия) попада под пълен контрол на Германия и на практика губи своята независимост.

Автоколона от въстаници

На 21 септември 1944 г. Червената армия пресича границата на Словакия при Медзилаборце. На 4 април 1945 г. Братислава е освободена - Първата словашка република пада и Словакия отново става част от Чехословакия. На 8 май 1945 г. последният министър-председател на Словакия Стефан Тисо подписва в абатството Кремсмюнстер капитулацията на Словашката република през Втората световна война. През ноември 1947 г. Народният съд в Братислава осъжда Стефан Тисо на 30 години затвор. Не доживява присъдата си и умира на 28 март 1959 г. в затвора.

През април 1945 г. Йозеф Тисо бяга в Бавария, където е задържан от американската армия на 6 юни 1945 г. и екстрадиран в Чехословакия. Там на 18 април 1947 г. е обесен за държавна измяна. Бившият радикален премиер Войтех Тука бяга с него, той също е заловен и предаден на властите на Чехословакия. Братиславският народен съд осъжда Тука на смърт, присъдата е изпълнена на 20 август 1946 г.

Административно деление

Територията е разделена на жупи (Župa):

Братиславска жупа (Братислава)
Тренчинска жупа (Тренчин)
Нитранска жупа (Нитра)
Татра жупа (Ружомберок)
Погронска жупа (Банска Бистрица)
Шаришско-Земплинска жупа (Прешов)

Държавно устройство

Законодателният орган е Сеймът на Словашката земя (Snem Slovenskej krajiny), държавен глава е президентът (Prezident), изпълнителният орган е правителството (vláda), състоящо се от председателя на правителството (predseda vlády) и министрите.

Йозеф Тисо

Йозеф Тисо (на словашки: Jozef Tiso; 13 октомври 1887 – 18 април 1947) е словашки свещеник и политик. През 30-те години е де факто ръководител на опозиционната Словашка народна партия, от октомври 1938 до март 1939 е министър-председател на автономна Словакия в рамките на Чехословакия, а от октомври 1939 до април 1945 е президент на Словашката република, която тогава е сателитна държава на Нацистка Германия.

През 1910 г. Йозеф Тисо е ръкоположен за свещеник. От 1925 г. е депутат в чехословашкия парламент от опозиционната Словашка народна партия. В периода 1927 – 1929 е министър на младежта и спорта на Чехословакия. По време на Втората световна война Тисо е начело на Словашката република, която се намира в съюзнически отношения с Германия. При неговото управление около три четвърти от словашките евреи са депортирани в германски концентрационни лагери, главно в Аушвиц, като малка част от тях оцеляват.

През август 1944 г. в Словакия избухва народно въстание срещу нацисткото правителство. Когато Тисо осъзнава, че не може да го потуши сам, той моли германците за помощ. С тяхна намеса в края на октомври той успява да потуши въстанието, в което загиват хиляди словаци. След потушаването държи благодарствена реч на площада в Банска Бистрица и награждава немски войници.

След завземането на Словакия от сталиниската Червената армия, Тисо бяга в Австрия и се скрива в манастира в Кремсмюнстер. Там той е похитен от съюзниците и предаден на комунистическото чехословашко правителство. Осъден на смърт чрез обесване, Тисо е екзекутиран от сталинистите на 18 април 1947 г. и тайно погребан в Мартинското гробище в Братислава.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Словацкая_республика_(1939—1945)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Йозеф Тисо

[Hatshepsut]

Словакия след 1945г.

След завръщането на чехословашкото правителство от Лондон през пролетта на 1945 г. словашките му представители изразиха надежда за създаване на федерация на чехи и словаци, която да се основава на принципа ,,равен с равен". 32 415 германци са изпратени в Германия до октомври 1946 г. Унгарците, заселили се в териториите на Словакия, окупирани през 1938 г., бяха изселени след края на войната. Според споразумението за обмен на население, сключено между Чехословакия и Унгария през 1946 г., 74 хиляди унгарци от Словакия се преместват да живеят в Унгария, а 73 хиляди словаци от Унгария заминават за Словакия. 44 хиляди унгарци бяха принудително преселени на Чешката граница, за да заменят немските работници. 326 697 унгарци се признават за словаци, а в замяна получават граждански права и възможност да работят. След 1948 г. повечето от тях възстановяват унгарското си гражданство. Демократическата партия печели парламентарните избори през 1946 г., спечелвайки 63 места в Словашкия национален съвет. 31 места отидоха за Комунистическата партия и 6 места за Партията на труда. Но тъй като Комунистическата партия спечели в чешката част на страната и като цяло спечели 38% от цялата република, тя дойде на власт. В резултат на това страната става социалистическа страна и съюзник на СССР като част от Чехословакия. През 1947 г. намерението на Чехословакия да се присъедини към плана Маршал среща възражения от страна на СССР.

Едвард Бенеш (1884-1948)

През февруари 1948 г. некомунистически министри подадоха оставки, президентът Е. Бенеш формира правителство, доминирано от комунисти. През 1945 г. започва национализацията на чехословашката икономика. Предприятията на занаятчиите преминават в ръцете на общински и държавни предприятия, предприятията на дребните търговци - в държавни предприятия и кооперативни съюзи. Почти всички видове свободни професии, включително адвокатските кантори, бяха обект на ликвидация. През 1958 г. 66,6% от земеделската земя е в ръцете на ТКЗС и държавата. Селските богаташи бяха наказани с глоби, изпратени в трудови лагери и подложени на изселване от селата. Имуществото на католическата църква е конфискувано. Словашката гръкокатолическа църква е премахната през 1950 г. Много свещеници от различни деноминации са изпратени в затвора.

Заетостта в промишлеността се е удвоила между 1948 и 1960 г., надхвърляйки 800 000 през 80-те години. Заедно с ГДР и Унгария, Чехословакия беше най-развитата страна от съветския блок, но това ниво в същинска Словакия беше очевидно по-ниско от това в Чехия. Възникват предприятия, ориентирани към СССР, от които се внасят минерали. Източнословашкият завод за желязо и стомана в Кошице се превърна в най-голямото предприятие в Словакия. Развива се мащабно жилищно строителство. Разширява се мрежата от културни институции. В допълнение към Братислава, висши учебни заведения се появиха в много други градове на страната. В следвоенния период в съзнанието на чехите народите постепенно се сливат в едно цяло, така че няма нужда от специална позиция за Словакия.

След смъртта на Сталин (1953г.) в Чехословакия се разгръща борба за власт. Личните и бизнес връзки на населението със Запада, туристическите пътувания до Югославия, излъчването на Радио Свободна Европа, Гласът на Америка, Би Би Си, Дойче Веле, както и австрийската телевизия имаха подривно значение и доведоха до засилване на антисоциалистическите настроения. Комунистическата партия беше разделена на ,,реформатори" и ,,догматици". Инициираният от ,,реформаторите" процес на либерализация на страната, наречен ,,Пражка пролет", е прекъснат в нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. – като част от операция ,,Дунав". Съветският съюз, подкрепен от унгарски, български и полски войски, нахлува в Чехословакия. В същото време в Словакия загинаха 19 души, а стотици бяха ранени. Резултатът от събитията е подписването от чехословашкото ръководство след преговори в Москва през същия месец на Програма за излизане от кризисната ситуация. В отговор на искането за федерализиране на държавата на 1 януари 1969 г. е създадена Чехословашката социалистическа република, състояща се от Чешката и Словашката социалистически републики. Негов ръководител беше словакът Густав Хусак. Военната агресия е последвана от нова голяма емигрантска вълна, напуснали предимно квалифицирани специалисти.

Густав Хусак (1913-1991)

Започва ,,периодът на нормализация" на Чехословакия - връщане към принципите на социализма. Пътуването до западните страни беше ограничено и ,,подстрекателските" радиостанции бяха заглушени. През 1970 г. са приети редица закони, които водят до централизация на федералната държава.

Тъй като центърът на либералните реформи беше в Прага, нормализирането имаше значително по-малко въздействие в Словакия. Нивото на икономически растеж в Словакия също е по-високо от това в Чехия. Промишлеността се развива: металургията, химическото производство и предприятията на леката промишленост, производството на камиони, отопляеми лагери, строителни възли, хидравлично оборудване, танкове, бронирани превозни средства, оръдия и боеприпаси.

На 25 март 1988 г. вярващите организират ,,демонстрация на запалените свещи" в Братислава за свободата на католическата църква. През ноември 1989 г. в Прага се състоя Кадифената революция. През 1990 г. федералната държава получава името Чехословашка федеративна република. През юни 1991 г. съветските войски напускат Чехословакия. По това време лозунгът ,,завръщане в Европа" стана широко разпространен. Новите цели на държавата бяха присъединяване към Европейската общност и НАТО. През 1990-1993 г. Словакия изпадна в тежка икономическа криза. Промишленото производство през 1993 г. намалява почти 1,5 пъти в сравнение с 1989 г., а железопътният транспорт - 2 пъти в сравнение с предкризисното ниво. През 1993 г. безработицата достига 368 095 души. На реституция подлежаха имотите, национализирани или конфискувани след 1948 г. През 1991-1992 г. повечето малки предприятия са приватизирани. През 1992-1994 г. бяха приватизирани големи предприятия, включително фабрики, хотели и универсални магазини. На парламентарните избори комунистите на Словакия получават само 13,3% от гласовете. Законът за лустрацията от 1991 г. забранява на бивши членове на Комунистическата партия да заемат високи постове в държавата в продължение на пет години. На изборите през 1992 г. партията Движение за демократична Словакия печели с 37,7% от гласовете.

Независима Словакия

Паметник на великоморавския княз Святополк, поставена в центъра на Братислава през 2010г.

На 17 юли 1992 г. Словашкият национален съвет приема Декларацията за суверенитета на Словашката република. На 1 септември 1992 г. Словашкият национален съвет приема конституция. На 25 октомври 1992 г. Федералното събрание на Чехословакия приема резолюция за разпускане на федералната държава, която престава да съществува на 31 декември 1992 г. Словашката република, като наследник на Чехословакия през 1993 г., стана член на международни организации, включително ОССЕ, Световната банка, МВФ, от 19 януари - ООН, а от юли - Съвета на Европа. През същата година Словакия изпраща сапьорен батальон за нормализиране на ситуацията на територията на разпадналата се Югославия. През февруари 1993 г. е избран първият президент на Словакия Михал Ковач. По време на приватизацията голяма част от предприятията бяха продадени на намалена реална стойност. В рамките на няколко години в страната се появи слой от свръхбогати хора, чието богатство възлизаше на милиарди крони. В края на 90-те години броят на безработните е около 500 хиляди души. През 1998 г. БВП на страната, без заплатите, се доближава до нивото от 1989 г. Публичният дълг през септември 1998 г. се е увеличил 2,8 пъти в сравнение с 1994 г., възлизайки на 11,9 милиарда долара.

Словакия се присъедини към НАТО на 29 март 2004 г., към Европейския съюз на 1 май 2004 г., към Шенгенското пространство на 21 декември 2007 г. и към еврозоната на 1 януари 2009 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Словакии

[Hatshepsut]

Въоръжени сили на Словакия


Емблема на въоръжените сили на Словакия

Въоръжените сили на Словашката република (Ozbrojené sily Slovenskej Republiky) осъществяват отбраната на териториалната цялост и суверенитета на страната. Наброяват близо 16 000 души редовен военен състав и 3800 цивилни служители. Наборната военна служба е отменена през 2006 г. Словакия е член на Организацията на Североатлантическия договор, Европейския съюз и Организацията на обединените нации.

Военна история

Славянските прадеди на днешните словаци населват териториите на днешна Словакия през V и основно през VI век. В контактната зона между набиращата сила Франкска държава и Аварския хаганат те съумяват да създадат раннославянското Нитранско княжество със столица едноименния словашки град. Впоследствие княжеството е превзето от по-силния си северозападен съсед – Великоморавия, която е считана за държавата предшественик както на Чехия, така и на Словакия. От IX и X век започва обособяването на чехи и словаци като отделни народи. Първите попадат под политическата власт на германските крале и Свещената римска империя, а вторите – под властта на новодошлите маджари, формирали силно кралство в Централна Европа.

Към XVI век в резултат на различни политически процеси и двата народа попадат под властта на Хабсбургите, но различията между тях се задълбочават с течение на времето. Бохемия и Моравия се утвърждават като сравнително богати индустриални региони под властта на австрийците, докато Горна Унгария (под каквото име е известна Словакия чак до разпада на Дунавската монархия) остава изостанал аграрен регион под властта на маджарите. Етническото осъзнаване на словаците като отделен народ започва едва към XVIII век с духа на Просвещението и Новото време, разпространяващ се на континента. Водената политика на ,,маджаризация" (културрна асимилация на неунгарското население в границите на ,,земите на Короната на Свети Стефан" – Унгария) допълнително засилва тези тенденции и когато унгарците се вдигат на въстание през 1849 г. словаците вземат оръжие срещу тях, подкрепяйки централната власт във Виена. След разгрома на Унгарската революция (1848 – 1849) територията на унгарските земи е разделена на военни губернатури и маджаризацията е временно преустановена, но след военното поражение от прусия в Австро-пруската война през 1866 г. австрийците на свой ред изпадат в положението на слабия фактор в монархията и за ад я спасят постигат компромисния ,,Аусглайх" (изравняването на властта на австрийците и унгарците в рамките на Дунавската монархия, създавайки дуалистичната Австро-Унгария), след което ,,маджаризацията" се връща с нова сила в унгарските земи. Словашките културни и политически дейци стават все по-убедени привърженици на отделянето на родината им в самостоятелна държава.

Засилващото се междуетническо напрежение между унгарци и словаци се запазва през началото на ХХ век. Основните политически сили на словашкия народ се позиционират съгласно идеята на Панславизма (славянското културно и политическо единство и по-конкретно създаването на държава на чехите и словаците) от една страна и идеята за отделяне на словаците от Унгария в рамките на Дунавската монархия от друга страна. Консенсус е постигнат по заключението, че словаците не могат да останат в рамките на Кралство Унгария, където да бъдат системно подлагани на политическа дискриминация и културна асимилация. Така когато избухва Първата световна война множество словаци (както и чехи), мобилизирани в Имперско-кралската австро-унгарска армия се предават доброволно в плен на Антантата, тъй като отказват да се бият за властта, която ги потиска. Във френската и италианската армии са формирани чехословашки подразделения, известни като Чехословашки легиони, но най-многобройният Чехословашки легион е формиран в руската царска армия, допълнително мотивиран и от панславянската идея. Той се утвърждава като едно от най-боеспособните съединения на Временното руско правителство и до избухването на Октомврийската революция Легионът достига състав от две пехотни дивизии по четири стрелкови полка и численост до 40 000 души. В хаоса на набиращата сила гражданска война в Русия чехословашките части стават неуправляеми за болшевиките и след като отказват да се подчинят на болшевишката заповед да се разоръжат през май 1918 г. започват да воюват за себе си, плячкосвайки и събирайки откупи както от местното население, така и червеногвардейците и белоармейците. Това се подсилва и от създаването на Чехословашка държава на 28 октомври 1918 г. и бойците от легионите желаят най-вече да се приберат в родината си. Легионерите стигат с бой до Владивосток, отхвърляйки местния болшевишки съвет и обявявайки града за протекторат на Съюзниците. След това по-голямата част от тях се отправя обратно на запад по Транссибирската железопътна магистрала. Генерал-майор Станислав Чечек, командир на 1-ва Легионерска дивизия декларира за основна цел на чехословашките легиони възстановяването на Източния фронт на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария. Ролята на Чехословашките легиони в Руската гражданска война е особено голяма, тъй като именно те залавят лидера на Белогвардейското движение адмирал Александър Колчак и го предават (в замяна на свободно преминаване на изток) на леви есерски и меншевишки радикали, които го екзекутират в началото на 1920 г. Отстраняването на водача на движението до голяма степен предрешава изхода на войната. До края на 1920 г. чехословашките легионери са евакуирани от Русия през Владивосток и през Съединените щати се прибират в родината си, където създават Легионерска банка, влагайки капиталите си, заграбени в хода на Руската гражданска война. Сред легионерите е и известният чешки писател Ярослав Хашек.

Още преди изтеглянето на основната част от Чехословашките легиони от Русия през 1920 г., между новосъздадените Полска и Чехословашка държави избухва война (Седемдневната война между 23 и 30 януари 1919 г., прекратена под натиска на Върховната комисия на Антантата) и завърналите се от Русия, Франция и Италия чехословашки ветерани формират основната част на чехословашката армия. В резултат на ограничения конфликт, взел около 150 жертви и още около 1500 души ранени и изчезнали областта Заолжие е разделена между двете държави, но най-вече в полза на Чехословакия. Това запазва враждебността между Прага и Варшава, потискана с посредничеството на Франция и Великобритания, тъй като те разчитат на сътрудничеството на тези две държави пред евентуалното възстановяване на германската военна мощ.

Карта на разпада на Чехословакия – В тъмнолилаво е Третият райх, в кремаво Унгария, в тъмнокафяво Полша, в светлокафяво Румъния. В лилаво е Судетската област, предадена на Третия райх, а в светлолилаво е остатъчна Чехия, която става Протекторат Бохемия и Моравия в рамките на Райха. В небесносиньо е Тешинската област, предадена на Полша. В светлокремаво са словашките територии с унгарско мнозинство, предадени на Кралство Унгария, а в розово е Западна Рутения, предадена също на Унгария. В оранжево е остатъчната територия на Чехословакия, на която е формирана независимата Словашка република – германски сателит.

В периода от създаването на Чехословакия до анексирането ѝ от страна на Третия райх страната е в системата от договори известна като Малката Антанта заедно с Кралство Югославия и Кралство Румъния, насочена основно срещу възстановяването на политическата и военна мощ на победените в Първата световна война Австрия, Унгария и България. Високата индустриализация на Бохемия става основа за развитието на мощна военна индустрия основно в лицето на производители като Шкода, Авиа и Летов-Шмолник. Страната произвежда собствени леко стрелково оръжие, артилерийски системи, самолети, танкове, бронирани влакове и железобетонни фортификации. С идването на власт на Адолф Хитлер в Германия политиката ѝ във външен план открито поема в посока на присъединяването на териториите населени с германци към Райха. Това важи особено силно за трите и половина милиона судетски германци. С разпадането на Австро-Унгария те стават граждани на Чехословакия и участват в политическия живот на страната, но със започналата световна икономическа криза от 30-те години на XX век благосъстоянието им се влошава, безработицата се повишава и се засилва популярността на радикални политически сили.

В случая на Судетите това е судетската национал-социалистическа партия, която е верен сателит на германската едноименна партия. Територията, населявана с германско етническо мнозинство в границите на чешките земи представлява почти цялата погранична територия с Германия и Австрия и възлизаща на не по-малко от 30% от общата територия на Чехия. След успешно проведените операции по присъединяване на Рейнската област и Австрия към Райха, Адолф Хитлер отправя претенции и към Судетската област. Великобритания и Франция решават да окажат политически натиск върху чехословашкото правителство да се съгласи с немските претенции, осланяйки се и на уверенията от страна на Берлин, че ако те бъдат уважени, те ще са окончателни и така ще се избегне нова голяма война на континента.

В Мюнхен на 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, с което Судетите в голямата си част се предават на Германия (заедно с мощните погранични фортификации, построени за отразяването на евентуална германска агресия). Това е само началото на разпада на първата Чехословакия и в рамките на половин година тя изчезва от картата на Европа след като Полша ултимативно настоява за и получава Тешинска Силезия, по-късно под германски натиск Чехословакия е принудена да даде автономия на Словакия и Западна Рутения, а след като под нов ултиматум предава словашките територии, населени преимуществено с унгарци и Западна Рутения на Кралство Унгария, Чехословакия е заличена като държава и от останките ѝ на 14 март 1939 г. е провъзгласена независима словашка държава, оглавявана от сепаратистките политици в Братислава. Още на 23 март от новоприсъединената към Унгария Западна Рутения в Словакия нахлуват унгарски войски и след едноседмична унгарско-словашка война (завършила на 31 март) Унгария анексира нови 1700 кв. км. Словашката армия се включва в нахлуването на Вермахта в Полша през септември 1939 г. и воюва с полските части, които са концентрирани основно с отблъскването на германците. С края на военните операции Словакия анексира териториите, оспорвани между Чехословакия и Полша през 1919 г. и предадени на Полша.

Словашката армия и ВСВ (1941 – 1945 г.)

Словашката войска участва в боевете на Източния фронт малко след започването на Операция ,,Барбароса" в състава на 17-а Армия на Вермахта. Силите на словаците достигат до две дивизии и ограничен военновъздушен контингент. След разгрома на германците и техните съюзници в Сталинградската битка ходът на войната се обръща и словашките подразделения водят отбранителни сражения пред настъпващата Червена армия. През лятото на 1944 г. в източната част на Словакия местни комунисти се вдигат на въоръжено въстание в подкрепа на настъпващите съветски фронтове и множество словашки военнослужещи се присъединяват към борбата им. След войната Словакия отново е включена в състава на Чехословакия, този път възстановена като съветска сателитна държава.

Докато по-голямата част от словашките военнослужещи на чехословашката армия преди 1939 г. се присъединяват към словашката армия на независимата Словашка република под управлението на Тисо, немалко словаци остават лоялни на чехословашкото правителство в изгнание на Бенеш и се присъединяват към чехословашките войскови части, формирани от Съюзниците. На Източния фронт на базата на чехословашките военни, присъединили се към полската армия и след разгрома на Полша избягали в Съветския съюз е формирана 1-ва Чехословашка отделна стрелкова бригада (първоначално батальон). На неговата основа е формиран 1-ви Чехословашки стрелкови корпус, подчинен първоначално на 3-та Танкова армия, а впоследствие на 1-ви Украински фронт на Червената армия. Постепенно корпусът нараства от една на пет бригади:

1-ва Чехословашка отделна стрелкова бригада (формирана през май 1943 г.)
2-ра Чехословашка отделна въздушно-десантна бригада (формирана през май 1943 г.)
3-та Чехословашка отделна стрелкова бригада (формирана през юни 1944 г.)
1-ва Чехословашка отделна танкова бригада (формирана през август 1944 г.)
4-та Чехословашка отделна стрелкова бригада (формирана през февруари 1945 г.)

Освен тях и поддържащите ги подразделения, към Корпуса е прикрепен и

1-ви Чехословашки отделен изтребителен авиополк (формиран през юни 1944 г.), прераснал през декември 1944 г. в
1-ва Отделна смесена чехословашка авиодивизия (в състав от два изтребителни и един щурмови авиополк).
От тях с най-голяма численост на словаци е 2-ра Въздушно-десантна бригада, формирана от военнопленници от Словашката армия. Бригадата дори десантира в Източна Словакия през лятото на 1944 г., за да подкрепи участниците в Словашкото народно въстание, но след като претърпява значителни бойни загуби и въстанието е потушено, остатъците ѝ преминават линията на фронта, присъединявайки се към Корпуса и до края на войната бригадата воюва като редовна пехота.

На 10 май 1945 г. Корпусът навлиза в Прага, на 17 май в пълен състав провежда парад по улиците на столицата, а на следващия месец на негова база е формирана 1-ва Чехословашка народна армия.

На Западния фронт на Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание също формира военни подразделения в състава на британските въоръжени сили. Първоначално това са ескадрили в състава на Кралските военновъздушни сили. Кралските ВВС са силно притиснати от Луфтвафе на Третия райх в Битката за Британия. Особено остър е недостигът на подготвени бойни пилоти. Така с пилоти на бившите чехословашки ВВС, избягали от нацистката окупация, са формирани четири ескадрили в Кралските ВВС:

Изтребително командване на КрВВС (RAF Fighter Command)
310-а Ескадрила (310 Squadron RAF, формирана на 29 юли 1940 г., разформирована на 15 февруари 1946 г., летяла на Hawker Hurricane и Supermarine Spitfire)
312-а Ескадрила (312 Squadron RAF, формирана на 29 август 1940 г., разформирована на 15 февруари 1946 г., летяла на Hawker Hurricane и Supermarine Spitfire)
313-а Ескадрила (313 Squadron RAF, формирана на 10 май 1941 г., разформирована на 15 февруари 1946 г., летяла на Supermarine Spitfire)
Бомбардировъчно командване на КрВВС (RAF Bomber Command)
311-а Ескадрила (311 Squadron RAF, формирана на 29 юли 1940 г., разформирована на 15 февруари 1946 г., летяла на Vickers Wellington и Consolidated Liberator)

Освен тях в състава на Британската армия (British Army) първоначално на 1 ноември 1940 г. край Тел Авив, Британска Палестина, е формиран 11-и Чехословашки пехотен батальон – Изток (на английски: 11th Infantry Battalion – East, на чешки: 11. československý pěší prapor – Východní), който воюва в Сирия, Либия и Средиземноморието. По-късно на 7 април отново в Британска Палестина батальонът е разформирован, а личният състав включен в състава на 200е Лек зенитно-артилерийски полк, а през септември 1943 г. чехословашките военнослужещи в Британската армия формират

1-ва Чехословашка отделна бронирана бригада (на английски: 1st Czechoslovak Independent Armoured Brigade, на чешки: Československá samostatná obrněná brigáda, на словашки: Československá samostatná obrnená brigáda)
Бригадата влиза в Прага на 18 май 1945 г., осемдни след съветския 1-ви Чехословашки корпус.

18-а Артилерийска батарея, взела участие в неуспешното Словашко народно въстание през лятото на 1944 г.

Чехословакия и Студената война

Чехословашката република установява стабилна парламентарна демокрация в годините между двете световни войни и след победата на Съюзниците във Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание се завръща в Прага и възстановява тази форма на управление, а военнослужещите, сражавали се основно в британските въоръжени сили се завръщат в страната с идеята да се присъединят заедно с чехословашките части на 1-ви Отделен чехословашки корпус на Червената армия в новоизградена чехословашка войска. Това влиза в разрез с договореното между Рузвелт, Чърчил и Сталин следвоенно разпределение на Европа и чешките и словашките комунисти с тясната подкрепа на Москва правят всичко възможно да узурпират властта в Прага. В периода 1947 – 1948 г. те се разправят с останалите демократични партии и установяват еднопартийна диктатура, което принуждава техните дейци, голяма част от чешката и словашка буржоазия и западно-ориентираните граждани да емигрират. Това се случва в присъствието на съветски войски, разположени постоянно както в Чехословакия, така и в съседните Полша, Източна Германия и Унгария. Чехословашката народна република се присъединява към учредителките на Варшавския договор през 1956 г., но когато през 1967 и 1968 г. чехословашкото правителство под водачеството на Александър Дубчек предприема откриване на страната към Запада и установяване на ,,Социализъм с човешко лице", страната на свой ред става жертва на интервенция от страна на съюзничките ѝ в Организацията на Варшавския договор в ,,Операция Дунав". Нахлуването е пряко изражение на Доктрината ,,Брежнев" (по името на лидера на Съветския съюз Леонид Брежнев), според която запазването на социалистическия строй е отговорност на всички страни в него и кога една социалистическа държава се отклони от него, другите имат зафължението да се намесят и да прекъснат ревизионистката ѝ политика. От страна на Българската народна армия в операцията участва войскови контингент, формиран оснвно от 12-и и 22-ри Мотострелкови полкове.

Съветски танкове Т-55 по улиците на Прага, август 1968 г.

Към 1989 г. Чехословашката народна армия (Československá lidová armáda – ČSLA) се състои от Сухопътни войски, военновъздушни сили и части на централно подчинение.

С края на Студената война и разпада на Организацията на Варшавския договор (ОВД) Централната група войски е изтеглена от територията на Чехословакия, като последните нейни части напускат територията на страната на 21 юни 1991 г. Чехословашката народна република е трансформирана във федерална република Чехо-Словакия, но противоречията между двете държавообразуващи части се засилват и ръководствата им решават да се разделят по мирен път, което става факт на 1 януари 1993 г.

Почетна стража на ВС СР

https://bg.wikipedia.org/wiki/Въоръжени сили на Словакия

[Hatshepsut]

Словашка музика и театър


Традиционен словашки дървен духов инструмент - фуяра

Музиката на Словакия е народната музика на словаците и оригиналните произведения на словашки композитори.

Традиционна словашка музика

Традиционната словашка музика се състои от 4 вида музика:

• травница – хорово пеене без инструменти
• свирене на фуяр, традиционен словашки инструмент
• свирене на цимбал
• оркестър с цигулки, контрабас и бас

Словашка класическа музика

Формирането на професионалното музикално изкуство през Ренесанса е свързано с култовата християнска музика, дошла в Словакия от западните страни, предимно от Холандия. Градовете Братислава, Кошице, Банска Бистрица стават центрове на музикалната култура, сред авторите от 15-16 век са Линтнер, Й. Бановски, през 17 век - I Szymbracki, S. Zarevutius, S. Boxhorn-Capricornus и др. В техните култови творби значителното влияние на италианската и немската музика от епохата на барока прониква в протестантската и католическата духовна песен (колекции ,,Cithara Sanctorum" от Y. Tranovsky, 1636; ,,Cantus Catholici" от B. Seles, 1655).

От втората половина на 18 век в словашките градове се появяват италиански опери и немски зингшпили, а известни музиканти, включително И. Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, обикалят в аристократичните салони на Братислава. Сред чешките композитори от класическата епоха са А. Цимерман, Ф. Тост, Ф. П. Риглер, И. Дружецки, по-късно Г. Клайн и Ф. Зомб.

Националната композиторска школа се формира през 19 век. Един от основателите му е Ян Левослав Бела, авторът на първата словашка опера ,,Ковачът Виланд" (на немски, либрето на Р. Вагнер).

Най-известният от словашките композитори е Ойген Сушон, авторът на националните опери ,,Водовъртеж" и ,,Святоплук". Други известни словашки композитори от ХХ век включват Ян Цикер. Сред известните словашки композитори на 21-ви век са Петер Мачайдик и Владимир Годар.

Ладислав Словак става известен сред диригентите.

Таетър


Старата сграда на Словашкия национален театър

Словашкият национален театър (на словашки: Slovenské národné divadlo) е театър в Братислава, най-старият и най-професионален театър в страната. Разположен в две сгради - историческата сграда на театъра, построена през 1884-1886 г. от бюрото Fellner & Helmer на площад Hviezdoslav, а също и в модерна сграда, построена през 2007 г. в края на центъра на града близо до брега на река Дунав.

История

Словашкият национален театър съчетава драматичен театър, опера и балет. Основан е през 1920 г. от Й. Бородах, О. Орсакова-Бородачева и А. Багар след обявяването на независимостта на Чехословакия. Първата постановка, показана на 1 март 1920 г., е операта ,,Целувката" от Бедржих Сметана.

В първите години от съществуването си театърът се ръководи от чешки артисти, театралната трупа изпълнява на чешки език само чешките опери ,,Продадена невеста", ,,Нейната доведена дъщеря" и др. Въпреки това на 28 април 1926 г. е премиерата на първата словашка опера ,,Ковачът Виланд". В началото на 30-те години словаците поемат ръководството от чехите. До 1936 г. в театъра играят две трупи – чешка и словашка. Поставят се драматични, оперни и балетни представления.

До 1945 г. в театъра се провеждат и концерти. Между 1923 и 1930 г. Оскар Недбал често свири тук.

След освобождението на Чехословакия от германската окупация още в първия сезон е поставена пиеса-поема по произведения на Д. Бедни, М. Светлов, В. Маяковски и други съветски поети. Под влияние на новата политическа обстановка в репертоара на театъра се появяват пиесите: ,,Кремълски камбани" (1947), ,,Врагове" (1950), ,,Ярова любов" (1952), ,,Семейство" (1951). През 1949 г. е поставена словашката опера ,,Крутнява", обиколила много чужди сцени.

Театърът е имал две сцени – в сграда от 1886 г. и в сграда от 1955 г. На 14 април 2007 г. е открита нова сграда на театъра, а две стари са затворени.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Музыка Словакии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Словацкий национальный театр

[Hatshepsut]

Словашка литература

Най-старият паметник на словашката, или ,,словенска", както казват самите словаци, литература е признат за църковни химни със словашки вложки от Вацлав Бзенецки, 1385 г. Появата на хуситите в земята на словаците е причината за разпространението на чешките книги сред тях, например Кралицката Библия, а с тях и чешкия книжовен език, който царува сред тях до края на 17-ти - нач. от 18 век и дори в началото на 19 век все още е езикът на църковните книги сред протестантските словаци. Всъщност словашката литература в съвременния смисъл (като литература на словашки език) е сравнително ново явление, датиращо от по-малко от триста години и възникнало под влияние на същите причини, които са действали в други случаи на ,,славянското възраждане", например при сърби, лужичани и т.н.

В развитието на словашката литература могат да се разграничат два периода: преди Людевит Велислав Щур и след него.

Портрет на Лудовит Щур от Йозеф Божетек Клеменс от средата на 19 век

През първия период заслужава специално внимание дейността на пионера на словашката литература, католическия свещеник Антон Бернолак (1762-1813), съставител на няколко големи филологически произведения върху словашкия език на латински, например ,,Dissertatio philologico-critica de literis slavorum" (с прилагането на правилата на новия словашки правопис, т.нар. ,,Bernolachina"), ,,Grammatica slavica" (с прилагането на словашки пословици и поговорки), голям словашки речник в 6 тома (чешки Латинско-немско-маджарски речник, 1825-1827, Будапеща) и др. Това са големите лингвистични и граматически трудове, а не няколко по-ранни съчинения на сръбски език, които съставляват славата на Бернолак и определят неговото значение в родната литература: с тях започва едно обществено и литературно движение със строго национален характер. Създават се няколко патриотични кръга и общества за издаване на словашки книги ,,Бернолачина", за тяхното придобиване, за основаване на навременни публикации и алманаси (например алманах ,,Зова", 1835-1840), за по-нататъшна обработка на езика и т.н. От тези дружества особено важни са: Tovaryšstvo literneho umeňa slovenského, основано през 1793 г. в град Тернов, и Spolek milovnikov reči a literatury slovenskej, създадено през 1834 г. в Пеща от словашкия патриот Мартин Гамуляк.

Паметна плоча на Ян Голи

След католиците привърженици на националния словашки език започват да се появяват сред протестантите, от чийто кръг произлизат редица словашки писатели: Бохуслав Таблиц, Юрий Палкович, по-късно Карол Кузмани, Шкултети, Йосиф Гурбан, Само Халупка, Михал Годжа, Годра, Зело и други. Най-важният писател от първия период е поетът Ян Голи (или Ян Голи), католически свещеник (1785-1849), еднакво обичан сред всички класи на словаците. В поезията на Голи народното поетично съдържание се съчетава с древната гръко-римска форма. От произведенията на Голи особено ценени са: героичният епос в 12 песни ,,Svatopluk" (Святополк, 1833), героичната поема в 6 песни ,,Cirillo-Metodiada" (Кирило-Методиада, 1835), поемата ,,Славян" (1839) и накрая ,,Selanky", петдесет идилии (1830-1835), написани в подражание на Теокрит и други древни класически идилии. Във всички тези произведения най-красивите описания обаче страдат от твърде ревностна имитация на Омир (щитът на Ахил служи например като модел за щита на Святополк, точно както самият Святополк много напомня на Ахил). Стихотворенията на Голи, особено "Слава", не съдържат много правдиви исторически елементи; Много повече в тях е взето от славянската митология или измислено от автора. Одите на Голи също имат доста важно историческо и литературно значение. Така в одата за ,,Антонин Бернолак" може да се намери страстна филипика срещу книжния чешки език на словаците; в одата ,,Към Андрей Ришак" Голи дава оценка и описание на своята писателска дейност, а в одата ,,Към словашкия народ" се излива пламенното национално чувство на поета. Значението на Голи в словашката литература е много голямо: той издига народния език на високо ниво и го обработва художествено. Към края на живота си той се обърнал от метрика към рима; първият му ,,Католически певник" е написан още със стария метричен размер, но вторият, издаден през 1846 г., в стихосложението вече напълно отговаря на вкусовете и изискванията на новото време.

Вторият период на словашката литература в началото е белязан главно от дейността на трима талантливи хора: Людевит Щур, Йозеф Гурбан и Михал Годжи, които постигат окончателното отделяне на словашката литература от чешката, въпреки възраженията и дори възмущението на чехите, като Havlíček, Safarik, Kollar; последният, бидейки самият словак, особено силно се застъпил против самостоятелното значение на словашкия книжовен език, но без резултат.

Всички дейности на Щур (1815-1856) се основават на идеята за общославянско единство; той не е привлечен от чешко-словашкото единство, около което чехите и много от протестантските словаци се вълнували. По инициатива и под редакцията на Щур през 1845 г. започва да излиза първият вестник на народен словашки език ,,Slovenské národnie Novini" с литературна добавка ,,Orol Tatranski", който дълго време не е получил разрешение. Окончателното приемане от словаците на техния национален език като книжовен език допринася за пробуждането на националното чувство и самосъзнание и за сближаването на протестантските словаци с католическите словаци: фигури от двете вероизповедания започнали да се събират заедно в патриотичното общество "Татрин", а Голи одобрил и благословил всички начинания на Щур и неговите привърженици. Щур трябвало да издържи тежка борба с чехите заради книжовния език; неговите книги: ,,Nauka reči slovenskej" и ,,Norečja Slovenskuo", с които той се опитал да оправдае своите нововъведения, на тях Чешкият народен музей се противопоставил с книга, която събра възгледи и мнения на различни влиятелни писатели и учени, както чешки, така и словашки, които се изказали в полза на литературното единство на двете племена. През последните години от живота си, лишен от възможността да заема държавна или обществена длъжност (той е уволнен от професорството в Пресбург), преследван от маджарите, Щур живее в самота, отглеждайки децата на брат си Карол, също словашки патриотичен писател.

Най-талантливите словашки поети от онази епоха идват от Щурската школа: Андрей Сладкович (Браксаторис, 1820–1872), Само Халупка (1812–1883), Янко Крал (1822–1876), Ян Калинчак, Ян Бото (1829–1881), Карл Кузмани (1806-1866), Лудевит Жело (1809-1873), Вилиам Паулини Тот (1826-1877). Сладкович е особено известен с обширната идилична поема ,,Детван", 1841 г., чиято основна идея е вярата в жизнеността на словашкия народ, въпреки вековната враждебност и несправедливостите на историческата съдба. Свои читатели намират и кратките му лирически произведения с патриотично, а понякога и общославянско съдържание. Самият Халупka е забележителна със своите лирични песни, много от които са възприети от хората, и няколко балади и стихотворения, например ,,Stary vazeň" (затворник), ,,Mor ho" (Бий го, преведено на руски от А. Н. Майков). В епичните произведения на Халупка не се вижда оригинално творчество.

От белетристите от 1840-1860-те най-известни са Ян Калинчак, Йозеф Милослав Гурбан (1817-1888), Микулаш Стефан Ференчик, Ян Франциски. По-късно делото на Йосиф Гурбан е продължено от сина му Светозар Гурбан-Ваянски, от творбите му на Гурбан-Ваянски, ,,Образки з лудъ" (1880) и романите: ,,Летяче тиене" (в първия брой на сборника ,,Беседи у души") и ,,Суча ватолест" (във втория брой, 1884). ) са изключителни. Ваянски е възпитаник на Гогол и Тургенев; неговите произведения са необходими на всеки, който би искал да се запознае с тогавашното положение на бедния словашки народ, с неговото благородство, забравило своя роден език и с трудните условия на техния обществен и политически живот. Ваянски прави много и за обогатяването на родната си реч, която понякога достига забележителна сила и ярка образност. Известен е и със своите епически и лирически стихотворения, публикувани в сборници - ,,Татри а море" (1879), ,,З под ярма" (1887) - или отделно, като народната поема ,,Вилин" (1886), подходящо и ярко изобразяващи живота на словаците от онази епоха.

От другите словашки поети от онова време най-забележителни са полковият свещеник Андрей Бела със сборника си ,,Пиесни" (1880) и особено адвокатът Павол Орсаг-Гвездослав, лирик par excellence, което е отразено дори в неговите стихове с епичен характер, като например фантастично-алегоричната поема ,,Oblaky", идилията ,,Хайниковазена". Ваянски, Людмила Подъяворинская, Само Бодицки са известни с успешните си преводи на стиховете на Александър Пушкин. Сред белетристите на селото от началото на 20 век се откроява Кукучин.

Словакия става част от Кралство Унгария през 11-14 век, а по-късно е част от Австро-Унгария. В началото на 20 век почти цялата литературна дейност на словаците е съсредоточена в град Turčanski St. Martin, където излиза единственото чисто литературно словашко издание - ,,Slovenské pohľady", започнато от J. Gurban и възобновено от неговия син. Властите на Австро-Унгария правят фундаментално неправилни изводи от революцията от 1848-1849 г. и, както е типично за повечето империи в навечерието на разпадането, се опитват да защитят влиянието си с множество забрани. Духовният живот на словашкия народ едва съществува при трудните условия, създадени за него от маджарската политика. В началото на 1870г. правителството затваря словашките гимназии и общественото образователно дружество ,,Slovenska Matica", чиято собственост - къща, обширни колекции от антики, ръкописи и печатни книги, капитал (до 100 000 гулдена) - е конфискувана в хазната. Правителството взема всички мерки за маджаризиране на народното училище и църквата. Словаците, в значителни количества, емигрират в Новия свят и по този начин отслабват още повече онези, които остават у дома. Въпреки това словаците не губят вяра в своята кауза. Сред словашкия народ има неуморно движение за създаване на нови образователни и други институции вместо закритите, въпреки че това изисквало огромни разходи от страна на обеднелите хора.

През 1918 г. Австро-Унгарската империя се разпада след Руската и в същото време много предишни забрани изпадат в забрава. Известно време нищо не пречи на развитието на словашката литература, но след това избухва Втората световна война, след която Сталин поставя на власт в Чехословакия назначенци от Комунистическата партия на Чехословакия, което дава нов живот на цензурата. Кратката литературна енциклопедия описва тези събития доста патетично:

След 1949 г., когато на Първия конгрес на чехословашките писатели е издигнат лозунгът за борба за социализъм. реализъм, на чешки и словашки започнаха да се появяват все повече и повече продукти за социалистическата трансформация в страната, отразявайки революционния ентусиазъм и трудовия подем.

Въпреки това дори силно политизираното издание ,,KLE" беше принудено да признае: ,,В същото време някои от тях страдаха от опростена интерпретация на перспективите за изграждане на социализма, рисувайки опростен и схематичен образ на съвременника", което предполага, че произведенията, публикувани в страната, съвсем не са на най-талантливите автори, а на тези, които са най-лоялни към комунистическата система.

Малко след разпадането на СССР и Кадифената революция, Словакия на 1 януари 1993 г., стана за първи път от много векове независима държава. От този момент започва нова ера в историята на словашката литература.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Словацкая_литература

[Hatshepsut]

Словашка кухня

Някога задавали ли сте си въпроса какво всъщност значи понятието кулинарна традиция? Дали има точно определение за това понятие? Във всяка страна има кулинарни традиции и рецепти, както отпреди векове, така и от ден днешен.

Словакия е малка нация, но историята ѝ е бурна и в нея има много периоди на зависимост от други народи, които са повлияли на всичко, свързано с нея, включително и на кулинарните традиции. Територията, на която страната се намира в момента, е била арена на много исторически събития и процеси - през нея е преминавала границата между Римската империя и селищата на така наречените варвари.

Там са били създадени едни от първите държавни структури - държавата на Само, Нитранското княжество, а по-късно и Великоморавия.

Завоюването на страната от Унгария играе важна роля в по-нататъшното ѝ съдба - повече от 900 години Словакия е била част от Унгария, когато по това време е била кралство.

Всички тези събития са оставили следа в това, което готвят и ядат хората в Словакия. По-голямата част от територията на страната се заема от високи и ниски тетри, както и от много планини. Оттам идват и традиционните за страната овчи сирена /разгледай галерията/.

По-известните сирена са Пареница, ощиепок и бръндза. Сиренето бриндза е важна част от едно от националните ястия - брънза галушки. Това ястие представлява парченца тесто от сурови картофи и брашно, които се сваряват в подсолена вода и се покриват с плътен слой от мекото сирене и голямо количество пържен бекон.

Вареното тесто участва както като основна, така и като допълнителна съставка в по-голямата част от страните в Източна Европа. В Словакия, освен че правят галушки, правят също и rezance, което много наподобява юфка, които често се сервират с голямо количество смлени макови семена и захар.

Кнедлите също са много популярни в страната - дали с пълнеж от сливи, или пък част от гулашите, които макар и да са от унгарски произход, често се готвят в Словакия. Повечето ястия от градската кухня на страната са с унгарски и австрийски произход.

Освен гулашите и палачинките, които са взаимствани с унгарската кухня, в Словакия са популярни и австрийските шницели и щрудели. Един от популярните десерти там е траделник - представлява кухи цилиндри от тесто с аромат на лимон и индийско орехче, които се пекат увити около дървени кръгли форми.

Най-известното място, където се приготвя този десерт, е град Скалца, намиращ се в западна Словакия.

Характерна черта на градската словашка кухня е изобилието от ястия, приготвени със сладководна риба, която най-често е шаран, но се използват също и пъстърва, щука и бяла риба.

Супите също са неизменна част от менюто на местните жители, особено чесновата, тази с маруля или гъбена супа със заквасена сметана. Най-обичаната супа обаче е капустницата с кисело зеле и различни колбаси, а понякога и с цели, необелени ябълки.

Бирата е национална напитка в Словакия и по нищо не отстъпва на чешката.

В южна Словакия обаче още от времето на Рим се отглежда грозде и страната се радва на добри и интересни бели вина, които се правят най-вече от австрийския сорт грюнер велтлинер и италианския ризлинг.

Тежките исторически взаимоотношения на Словакия със съседните страни са създали уникална кулинарна смесица от природни условия, местен бит и национализъм, които придават на всички чуждоземни ястия словашки привкус.

https://gotvach.bg/n-79842

Типични ястия от словашката кухня

Можем ли да определим кое прави една рецепта традиционна – има ли някакъв период, от който тя трябва да се приготвя? Традицията в кулинарията е част от всяка отделна държава, независимо колко малка е тя, независимо от това, че е повлияна от други съседни на нея държави.

Словашката кухня също има своите изградени традиции и ястия, с които е добре позната и известна. В тази кухня можем да намерим следи от унгарската, чешката и австрийската традиционна кухня. И все пак в словашките ястия има нещо, което много точно и по фин начин ,,носи" вкуса на Словакия.

Не можем да не започнем с едно от най-известните неща, които се произвежда и похапва в Словакия – местните сирена. Най-известните сирена са ощиепок и бриндза, като бриндза е неразделна част от традиционната словашка гозба - bryndzové halušky.

Много типични за словашката кухня са и разни вкусотийки направени от тесто. Rezance, са люспички направени от тесто, които много напомнят на нашата юфка. Обикновено се сервират много обилно поръсени с маково семе и захар. Друг вид тестено изделие са халушките (halusky). Представляват малки топченца от тесто, което е приготвено от брашно и сурови картофи.

Халушки

Те се варят в подсолена предварително вода и се сервират заедно с пържен бекон. Преди да се сервират много обилно се поливат със сирене бриндза.

Унгарските традиционни гулаши също са много характерни и за словашката кухня, като допълнение към тях обикновено се сервират кнедли. Добре познатите от близката австрийска кухня шницели и щрудели са много често приготвени и в Словакия. Имайки предвид историята й, няма как кулинарията на Словакия да не бъде силно повлияна от тези страни.

Това, което особено много се харесва на словаците и без което трапезата изглежда пуста, са супите. Най-обичана от всички видове остава капустницта, въпреки, че често се приготвят чесновата супа, както и гъбената със сметана.

Капустница

Капустницата представлява супа с кисело зеле и колбаси. Сладководните риби, които се похапват са обикновено шаран и пастърва. Относно месото, любимото на всички словаци е свинското – във всякакви форми и вкусове и колкото е възможно повече.

Всички тези вълшебства са част от кулинарният свят на Словакия. За пиене обикновено се поднася бира, както и бяло вино.

По отношение на десертите, този който най-изпъква е траделника. Прави се от ароматно тесто, в което има индийско орехче и лимон. Тестото се завива във формата на цилиндър и се изпича. Този сладкиш може да намерите не само в сладкарниците в Словакия. Често срещан е и в Германия, Австрия, Чехия.

Може би не уникалността ще ни привлече в словашката кухня, а именно фактът, че точно тук, на това място, толкова много и различни вкусове са преплетени успешно в един общ.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Братислава

Бра̀тислава (на словашки: Bratislava; на унгарски: Pozsony; на немски: Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край. Населението му е около 463 000 души (2012). Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария.

Братислава е политическият, културен и стопански център на Словакия. Градът е седалище на президента, парламента и правителството на страната, както и на няколко университета, музеи, театри, галерии и други важни културни и образователни институции. Много от големите словашки стопански и финансови институции също са разположени в града.

Университетът ,,Коменски"

Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби, унгарци, чехи. От 1536 до 1783 година градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия, и е родно място на много известни словашки, унгарски и немски исторически личности.

История

Братиславският дворец

   
Между 1536 и 1783 г. е столица на Унгария, под властта на Хабсбургите. Унгарското име на града е Пожон (Poszony).

Други исторически имена на словашки и др. са: Прешпорок (Prešporok), Пожун (Požún), Прешпурк (Prešpurk); също Истрополис, Преслава и Пресбург (Preßburg) – официалното име до 1919 г.

През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова.

След Първата световна война градът става част от новосъздадената независима Чехословакия. Има предложение да бъде наречен Wilsonovo mesto (Уилсъновград) – на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 г. е избрано името Братислава – на средновековния бохемски владетел Бретислав I.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Братислава

Братислава - стария град

Братислава е столицата на Словакия. Това е най-големият град в страната, като е административен център на Братиславски край. Братислава е поредният архитектурен шедьовър, разположен красиво по поречието на река Дунав. Словашката столица се намира в югозападната част на страната, като стои тъкмо на границата с Австрия и Унгария. Този политически, икономически и културен център на Словакия е с население около 500 000 души. В Братислава са разположени всички по-важни и интересни театри, музеи, галерии, както и няколко университета.

Династията на Хабсбургите е оставила силен отпечатък в историята на Братислава. Между 1536 и 1783 Братислава е била столица на Унгария, а по това време на власт са били Хабсбургите. Унгарското име на града е Пожон (Poszony), като други имена, които историята е запазила в аналите си относно Братислава, са Истрополис, Преслава, Пресбург (Preßburg).

Пресбург е официалното име на Братислава до 1919 година, както и Прешпорок (Prešporok). След Първата световна война има предложение градът да бъде наречен Wilsonovo или вариацията му Уилсъновград, като градът трябва да бъде кръстен на американския президент Удроу Уилсън. В крайна сметка през март 1919 година градът става част от Чехословакия, като му е избрано името Братислава (на средновековния бохемски владетел Бретислав I).

Обиколката на туристическите забележителности из Братислава включва няколко задължителни спирки. На първо място не пропускайте да посетите Катедралата Св. Мартин, в която са се провеждали коронациите на няколко унгарски крале. Строежът на катедралата в Братислава започва през 1204 година. Последната й реконструкция е в края на 19 век, като тя възвръща бляскавата готическа архитектура на този исторически паметник в словашката столица. Особено впечатляваща е крепостта Братиславски храд. Този дворец доминира над Братислава от своя хълм, като в продължение на своята история е бил под властта на различни народи. Тук са били келти, славяни, римляни, унгарци, австрийци.

Една скулптура, напомняща летяща чиния, както и двореца са нещо като емблеми на Братислава. Като основна крепост в словашката столица замъкът Братислава е и една от най-посещаваните туристически забележителности в града. Тук прииждат ежегодишно хиляди посетители от цял свят. От върха, на който е издигнат замъкът Братислава се открива гледка дори към Австрия, а при хубаво време дори към Унгария.

В лявата част от южната страна на замъка се намират четирите зали на Съкровищната стая, която е отворена през 1988 г. Там са изложени колекция на доста скъпоценни археологически открития и други предмети, намерени в Словакия. На третият етаж се намира експозицията История на Словакия. На първия етаж от замъка Братислава се помещава Словашкият парламент. На мястото на едновремешния Бароков параклис, който е разположен в северната част на замъка, днес има изградена отлична концерта зала. Още за замъкът в Братислава.

Не пропускайте да се качите на Win Sity Liner, който ще ви осигури едно вълнуващи и високоскоростно пътуване по река Дунав. Това всъщност е катамаран, който свързва центъра на Братислава с центъра на Виена. Пътешествието с ,,бясна скорост" продължава около 75 мин., като работи само през лятото.

https://pochivka.com/

Забележителности в Братислава

Замъкът в Братислава

Замъкът Братислава (Bratislavský hrad) е основният замък в Братислава, Словакия. Разположен е на изолиран и скалист хълм – Малки Карпати, точно над река Дунав в центъра на града. Оттам се открива невероятна гледка към града, към Австрия, а ако е хубаво времето, и към Унгария.

Масивната правоъгълна сграда на замъка има четири кули в четирите си краища.

Най-високата кула там е Коронната кула, датираща от XIII век, и в нея се намират кралските бижута. По стените отвън и коридорите вътре ще видите старинни готически и ренесансови елементи.

От източната страна се намира главният вход от XVI век. Зад него се открива аркаден коридор и голямото бароково стълбище, водещо до Националния словашки музей (информация за музея, неговите филиали, работно време и цени на билетите вижте тук).

В лявата част от южната страна на замъка се намират четирите зали на Съкровищницата, която е отворена през 1988 г. Там се пази колекция от най-ценните археологически открития и други предмети, намерени в Словакия.

На третият етаж се намира експозицията История на Словакия, а на първия се намира Словашкият парламент.

В северната част на замъка, на мястото на някогашния Бароков параклис, се намира музикалната зала, в която се провеждат различни концерти.

Словашки национален театър в Братислава

Словашкият национален театър (Slovenské národné divadlo) – с това име са известни две здания в Братислава – старият и новият словашки национален театър.

Старият е най-старият словашки професионален театър, който днес се използва за три вида представления – опера, балет и драма. Разположен е на единия край на площада Хвиесдослав. Построен е в периода 1885 – 1886 г. в неоренесансов стил. Дизайнерите, които са сътворили Стария театър, са Нандор Фелнер и Хенрик Хелмер. До 1920 г. сградата е била градски театър, но през тази година е наречен Словашки национален театър.

Новият словашки национален театър е започнат през 1986 г., но поради липса на средства са нужни 21 години за построяването му. Завършен и пуснат е през 2007 г. Зданието побира около 1700 зрители, разделени в три сектора.

Програма и цени на билети: Актуална информация за предстоящи постановки и билети вижте на уебсайта на театъра.

Портата Михаил в Братислава

Портата Михаил (Michael's Gate) е единствената порта, която е запазена и до днес от средновековните укрепления на града.

Построена е около 1300 г., а сегашният й вид е резултат от бароковите реконструкции през 1758 г.

На върха на кулата на портата са поставени статуите на Свети Михаил и на дракон, като самата кула е построена в периода 1529 – 1534 г.  Горната й тераса разкрива чудесна гледка към Замъка на Братислава и стария град.

В нея се намира и експозицията на оръжия от градския музей на Братислава. Името на портата идва от църквата Свети Михаил, намираща се срещу самата порта.

Днес по улицата срещу портата има доста луксозни магазини като Кристиан Диор, Томи Хилфигер, Келвин Клайн, Сваровски, Прада и др. Тази улица е една от най-скъпите в Европа.

Църква Троица в Братислава

Църквата Троица (Trinitársky kostol), често бъркана с църквата Света Троица, е барокова и се намира в стария град  на Братислава.

Построена е на мястото на съборената църква Свети Михаил. Периодът на построяването й е 1717 – 1727 г., въпреки че работата по интериора й продължава до средата на XVIII век.

Арката била доминирана от купола, създаден от италианския художник Антонио Гали Бибиена. Основният олтар е доста солиден.

Катедрала Свети Мартин в Братислава

Катедралата Св. Мартин (Katedrála svätého Martina) е разположена на западната граница на стария град на Братислава. Тя е най-голямата, най-изящната и най-старата църква в града.

Известно време е била използвана за коронации на кралство Унгария. Формата на катедралата символизира разпятието. Корабът на църквата представлява тялото на Исус, а олтара – наведената му глава.

Кулата на църквата е висока 85 м и е част от средновековните крепостни стени. На върха на кулата е поставен позлатен дубликат на унгарската корона, който тежи около 150 кг.

Тъй като катедралата е построена върху гробище, в нея са запазени големи катакомби, като някои от тях се намират на дълбочина от 6 м.

Старата сграда на кметството и градски музей на Братислава

Старата сграда на кметството (Stará radnica) е едно от най-старите каменни здания в Братислава и най-старото кметство в Словакия.

Завършена е през XV век в готически стил. Разположена е в стария град на Братислава.

От XV до XIX век сградата е използвана за кметство. Освен за тези цели през годините е служела още като затвор и монетен двор. На това място били провеждани тържества, имало е и пазарна част, където се е търгувало с всякакви стоки. Тук бил арсеналът на града и общинският архив.

В наши дни в сградата се намира градският музей на Братислава. В него може да видите различни инструменти за мъчение, тъмниците на стария град, антични оръжия и брони, картини и миниатюри. В двора на музея лятото често се организират концерти.

Зоологическа градина в Братислава

Зоологическата градина в Братислава (Zoologická záhrada Bratislava) е разположена в гората на хълма Малки Карпати.

Общата площ на градината е около 96 хектара, а екземплярите, които можете да видите там, са около 1000. Интересни са терариумите и екзотичните видове в тях, сурикатите, тропичексите маймуни, белият бенгалски тигър,  белият лъв, ленивците и др.

За улеснение и забавление за посетителите има места за хранене, които са отворени от 1 април до 31 октомври, както и зоомагазин, две детски площадки и яздене на пони през уикенда.

https://www.nasamnatam.com/statia/Zabelejitelnosti_v_Bratislava-932.html

[Hatshepsut]

Национално знаме на Словакия

Националното знаме на Словакия е официален държавен символ на република Словакия и е прието на 3 септември 1992 г. То представлява три еднакви цветни полета – бяло, синьо и червено, подредени в този ред хоризонтално от горе надолу, и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 2:3. Върху тях е изобразен гербът на Словакия с височина 1/2 от височината на знамето и отместен към носещото тяло на 1/3 от дължината на знамето[1][2]. Формата и цветовете му са записани в чл. 9 от конституцията на Република Словакия и установени със закон приет от народното събрание на 18 февруари 1993г.

История

Знаме, предложено за национален флаг на Словакия през 1848г.


Знамето на Първата словашка република 1939 – 1945


Военно знаме на Първата словашка република 1939-1945

Цветовете на словашкото знаме са панславянските цветове и се използват от 1848 г., когато Словакия въстава против Унгария. По време на въстанието е използван червено-бял флаг без герб, а по-късно е прибавена синя лента. Това знаме било използвано и от Словашката република в състава на Чехословакия преди втората световна война, а по-късно и от независимата Словашка република между 1938 и 1944 г. Знамето (без герба) е символ на Словакия от 1 март 1990 г., докато републиката е част от Чехословакия. При придобиването на независимост на страната е прието за официално знаме на Словакия, като е добавен и герба, за да се отличава от знамената на Русия и Словения.

Синият триъгълник в знамето на Чехия (Чехия и Словакия образуват Чехословакия до 1993 г.) е заимствано от знамето на Словакия преди 1920 г. Знамето на Чехия е идентично с това на Чехословакия, което е в нарушение на споразумението за разделяне на Чехословакия, забраняващо използване на стари символи от новите страни.

Дизайн

Дизайн на знамето на Словакия

Формата и цветовете на знамето на Словакия са записани в чл. 9 от конституцията на Словашката република и установени със закон за държавните символи.

Чл. 9 (2) Държавното знаме на Словашката република се състои от три надлъжни ленти – бяла, синя и червена. В горната половина на държавното знаме на Словашката република е изобразен гербът на републиката.

Развято знаме на Словакия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Словакия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Словакии

[Hatshepsut]

Герб на Словакия

Гербът на Словакия е приет на 1 януари 1993 г. след разпадането на Чехословакия.

Гербът на Словакия (на словашки: Štátny znak Slovenskej republiky) е официален държавен символ на Словакия; един от основните държавни символи наред с държавния флаг и националния химн. Това е щит, в чието алено поле има сребърен патриаршески кръст, поставен върху лазурна планина с три върха.

Символика

Двойният (патриаршески) кръст символизира християнския кръст, който се използва от 9 век във Византия и е пренесен в Словакия от Кирил и Методий.

Трите планини символизират Матра, Татри и Фатра, област, отдавна обитавана от словаци. Три планини се появяват на герба около 13-ти век, окончателно са установени през 14-ти век и от 1848 г. са изобразени като лазурни (сини). Днес на територията на Словакия се намират само планините Фатра и Татри, а Матра се намира на територията на съвременна Унгария.

История

Византийският двоен кръст е използван за първи път в Унгария като знак на Княжество Нитра, след това като най-старият унгарски знак и символ на християнството. От 15-ти век гербът се използва като знак на горната Унгария, тоест словашките земи. От 1848 г. се използва от патриотите като национален словашки знак.

По време на Чехословакия гербът е част от единния чехословашки герб. През 1960 г. двойният словашки кръст е премахнат от чехословашкия герб и заменен с щит, изобразяващ планината Криван и партизански огън като символ на словашкото народно въстание.

През 1990 г. старият герб е възстановен като герб на Чехословакия. През 1992 г., след разделянето на Чехословакия на Чехия и Словакия, е одобрен съвременният герб. По традиция словашкият герб (но с планина в зелено, а не в синьо) все още е дясната част от унгарския герб - от времето, когато Фелвидек, тоест днешна Словакия, е била част от Унгария.

Средновековно изображение на герба на Словакия върху Братиславския замък


Герб на Първата словашка република (1939-1945)


Герб на социалистическа Словакия (1960-1990)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Словакии

[Hatshepsut]

Химн на Словакия

Светкавица проблясва над Татрите (на словашки: Nad Tatrou sa blýska) е химнът на Словакия. Песента се появява през 1844 г. по време на марша на ученици от Евангелския лутерански лицей от Братислава до Левоча в знак на протест срещу ареста на техния учител Лудовит Щур.

Текстът е написан от Янко Матушка, а музиката е взета от мелодията на народната песен ,,Изкопах кладенец, погледнах в него" (,,Kopala studienku"). Въпреки популярността си по време на Словашката революция от 1848-1849 г., песента е публикувана едва през 1851 г. под заглавието ,,Доброволец". През 1920 г. първата строфа става част от химна на Чехословакия, който включва и сегашния химн на Чехия. През 1993 г. текстът по-долу става химн на независима Словакия.

По време на Първата словашка република през 1939-1945 г. химнът е патриотичната песен ,,Хей, словаци!"

Текст в оригинал

Nad Tatrou sa blýska
hromy divo bijú.
Zastavme ich* bratia,
ved' sa ony stratia,
Slováci ožijú.
To Slovensko naše
posiaľ tvrdo spalo.
Ale blesky hromu
vzbudzujú ho k tomu,
aby sa prebralo.
Už Slovensko vstáva
putá si strháva
Hej rodina milá
hodina odbila,
žije matka Sláva
Ešte jedle rastú
na krivánskej strane
Kto jak Slovák cíti,
nech sa šable chytí,
a medzi nás stane.

Превод

Словакия вече се изправи,
Счупвайки оковите.
Словакия вече се изправи,
Счупвайки оковите.
Хей мило семейство,
Часът удари
Да живее майка Слава.
Хей мило семейство,
Часът удари
Да живее майка Слава.

Елите растат високо
На върховете на Кривани.
Елите растат високо
По върховете на Кривани.
Който се смята за словак,
Нека вземе сабята
Да се застъпи за нас.
Който се смята за словак,
Нека вземе сабята
Да се застъпи за нас.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Словакии




Slovak National Anthem lyrics [SK-EN]

[Hatshepsut]

География на Словакия

Словакия е държава, разположена в източната част на Централна Европа.

Географско положение, граници, големина

Словакия е страна разположена в източната част на Централна Европа, заемаща голяма част от Западните Карпати. На северозапад граничи с Чехия (дължина на границата 488 km), на север с Полша (518 km), на изток с Украйна (126 km), на юг с Унгария (608 km) и на запад с Австрия (115 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 49 035 km². Тя е без излаз на море. Корабоплаването по река Дунав предвижда свободен достъп до вътрешността на Европа и Черно море.

Територията на Словакия се простира между 47°44′ и 49°37′с.ш. и между 16°50′ и 22°34′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (49°36′50″ с. ш. 19°26′55″ и. д.), в планината Словашки Бескиди, на границата с Полша.
• крайна южна точка – (47°44′00″ с. ш. 18°17′20″ и. д.), на левия бряг на река Дунав, на границата с Унгария, при село Патинце.
• крайна западна точка – (48°22′50″ с. ш. 16°50′00″ и. д.), на левия бряг на река Морава, на границата с Австрия, при град Захарска Вес.
• крайна източна точка – (49°05′17″ с. ш. 22°34′20″ и. д.), в планината Бешчади, на границата с Полша и Украйна.

Релеф

Словакия е предимно планинска страна, като голяма част е разположена в пределите на Западните Карпати, представени от ниски и средновисоки планини с меки и закръглени форми на релефа. Само Високите Татри имат скалисти върхове и алпийски релеф, снежници и следи от древни заледявания. Тук се издига и най-високата точка на страната връх Герлаховски щит 2655 m. На юг планините се понижават, образувайки няколко хребета, простиращи се предимно от запад на изток (Ниски Татри, Словашки Рудни планини и др.) или в направление от югозапад на североизток (Голяма и Малка Фатра и др.). В крайните източни райони са разположени отделни хребети на Източните Карпати (Ниски Бескиди, Бешчади, Вигорлат и др.). Всичките хребети на Карпатите са дълбоко разчленени от дълбоки речни долини и имат предимно среднопланински облик. В платото Словашки карст и на други места са развити карстови форми на релефа, в т.ч. пещерата Домица. В най-южните части се намират ниските вулканични масиви Кремницки, Щявницки планини и др. От юг на територията на Словакия чрез двя езика навлизат крайните северни части на Малката и Голямата Среднодунавски низини, съответно Подунавската низина на югозапад и Потиската низина на югоизток. Техните южни части имат надморска височина 100 – 200 m, а към подножията на Карпатите височината им се повишава до 200 – 300 m. Най-ниската точка на страната е при устието на река Ипел в Дунав, на границата с Унгария и е 102 m.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Почти цялата територия на Словакия попада в зоната на Алпийската геосинклинална област. Основата на Карпатите е изградена от докамбрийски и палеозойски метаморфни породи, пронизани от варисцийски гранитоиди. Нагънатият мезозойски и раннокайнозойски комплекс на Карпатите (варовици, пясъчници, флишеви скали) служи като фундамент на къснокайнозойските моласови падини, изпълнени предимно с пясъчно-глинести наслаги и ефузиви. Словакия е богата на полезни изкопаеми. Тук са известните находища на нефт и газ – Северния Виенски и Панонски басейни и в Предкарпатското понижение. Находища на железни руди има в Рудняни, манганови в Швабовце и в Спишко-Гомерския руден район. Оловно-цинкови находища има в Банска Щявница, медни – в Словинки, Рудняни, Рожнява. В кристалинните шисти и гранитоидите на Карпатите са известните антимонови находища в Пезинок-Пернек, Магурка, Медзиброд, Чучма, Звата Идка и др., а в кайнозойските вулканични скали на Словашките Рудни планини – находища на живак. В районите на Тренчанске и Теплице бликат сероводородни лечебни минерални извори.

Климат

Климатът в Словакия е умерено-континентален, със сравнително топло лято и студена, облачна и влажна зима. В равнините средната януарска температура е от -1 до -3°С, а средната юлска 19 – 21°С, в Карпатите съответно -10°С и 8°С. Във Високите Татри през зимата температурите са около -12°С, а през лятото 4°С. Годишната сума на валежите варира от 500 – 700 mm в равнините и дълбоките речни долини, в планините до 1000 mm, а по най-високите части на Карпатите (над 2000 m) до 2100 mm. Снежната покривка в равнините се задържа 1,5 – 2 месеца, но по-често е нетрайна, в планините – до 2,5 – 3 месеца, а по най-високите части на Карпатите – до 6 месеца. Максимумът на валежите е през лятото, но поради голямото изпарение по това време на годината често в равнините се наблюдава продължително засушаване.

Води

Словакия има гъста речна мрежа, от която 96% принадлежи към водосборния басейн на река Дунав, респективно Черноморския водосборен басейн, а останалите 4% към водосборния басейн на река Висла, респективно Балтийски водосборен басейн. На протежение от 140 km по границата с Унгария протича участък от река Дунав. Неговите по-големи леви притоци са Морава, Вах с левия си приток Нитра, Хрон и Ипел. В крайната източна част на много малък участък по границата с Унгария протича река Тиса със своите десни притоци Слана, Хорнад и Ондава. Към водосбарния басейн на река Висла принадлежи десният ѝ приток Попрад. Пълноводието на реките е през пролетта, обуславено от топенето на снеговете в планините и чести летни прииждания в резултат от поройни дъждове. През зимата някои по-малки реки замръзват за 1 – 2 месеца. На река Вах е изградена каскада от язовири. Езерата са предимно с планинско-ледников и тектонски произход и са малки по размери.

Почви, растителност, животински свят

В страната преобладават кафявите и планинските кафяви горски почви, характерни за широколистните и смесените гори. В планините, в горната част на горския пояс са разпространени планинските подзолисти почви, а още по-нагоре – планинско-ливадните. В безлестните участъци под вторичните пасища са се формирали ливадно-кафяви почви, а върху корбонатните основи – ливадно-карбонатни, т.нар. рендзини. По долините на по-големите реки са развити алувиално-ливадни почви. На височина до 300 m преобладават селскостопанско усвоените степи с малки дъбови и борови насаждения. Лесостепите, господствали преди в естественята растителна покривка са се съхранили само в неудобните за земеделие земи и в резерватите. На височина до 600 – 700 m пасищата се редуват с дъбови и дъбово-букови гори. От 600 – 700 m до 1100 – 1200 m доминират буковите и елово-буковите гори, а нагоре (до 1400 – 1500 m) – смърчовите и боровите. Горите заемат около 1/3 от територията на Словакия и са предимно иглолистни (71%, в т.ч. 48% смърч). На височина от 1400 – 1500 m до 1600 – 1700 m горите се заменят от храсти, субалпийски и алпийски пасища. От бозайниците най-разпространени са кафява мечка, вълк, рис, лисица, пор, хермелин, елен, сърна, дива свиня, заек, белка, таралеж, а от птиците – глухар, яребица, щъркел, козодой, папуняк, земеродно рибарче, орел и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Словакия