История на Холандия

[Hatshepsut]

История на Холандия

Праистория


Ландшафт на Нидерландия около 5500г.пр.Хр.

Праисторическият (дописменият) период в историята на Холандия обхваща времето от появата на първите праисторически хора до завземането на нейната територия от римляните. Цялата информация за този период идва само от археологически източници.

Общ преглед на периода

Нидерландия е населена от последния ледников период. Най-старите намерени останки са с възраст 100 000 години. През последния ледников период Нидерландия е имала тундров климат с много оскъдна растителност. Първите обитатели са ловци-събирачи, живели през последния ледников период. След края му районът е населен с различни палеолитни групи. Една от тях дори е правила и използвала канута (Песе, около 9000 г. пр.н.е.), а по-късно, около 8000 г. пр.н.е. мезолитно племе живее близо до Бергумермер, Фризия.

Земеделието достига Нидерландия около 5000 г. пр.н.е. (вероятно от централноевропейски земеделци – Linear Pottery културата), но е практикувано само в най-южните части (Южен Лимбург). Тяхното знание не могло да бъде използвано за изграждането на стопанства в останалата част на Нидерландия поради недостиг на домашни животни и подходящи инструменти.

След като земеделците напуснали Нидерландия около 4500 г. пр.н.е. (с изключение на селището Свифтербанд около 4300 г. пр.н.е.), останали само ловци-събирачи като ловците от културата Vlaardingen (около 2600 г. пр.н.е.)

По-късно са открити първите значими останки от нидерландската праистория – долмените – големи каменни надгробни конструкции. Те са разположени из провинцията Дренте и вероятно са построени от хора от земеделската Funnelbeaker култура между 4100 и 3200 г. пр.н.е.

На Запад същите племена може би са правили ловни лагери за зимен лов (тюлени и др.). Има дори бегли доказателства за малки селища в западна посока.

Първото доказателство за използването на колело датира от около 2400 г. пр.н.е. Това най-вероятно би могло да бъде направено от някои свързан с Bellbeaker културата (Klokbeker cultuur). Хората от към тази култура експериментирали с обработка на мед, мякои доказателства за което (каменни наковални, медни ножове, медно острие за копие) са открити във Велюве. Всяка медна находка показва съществуването на търговия с други „държави“, защото в Нидерландия няма естествени находища на мед.

Бронзовата епоха вероятно започва някъде около 2000 г. пр.н.е. Бронзовите сечива открити в гроба на „Вагенингенския ковач“ показват търсенето на знания. (Типични за нидерландските земи предмети от бронзовата ера).

След тази находка се появили и други, датиращи от Бронзовата ера, като Епе, Драуен и др. Многото находки на редки (и затова ценни) обекти като калаените мъниста на огърлица в Дренте биха могли да свидетелстват, че Дренте е бил търговски център на Нидерландия през Бронзовата ера. Голямото количество счупени бронзови предмети, предназначени за рециклиране (Форсхотен), подсказва ценността на бронза през Бронзовата ера, която продължила до около 800 г. пр.н.е.

Типични за Бронзовата ера обекти са: ножове, мечове, брадви, фибули, гривни и др. Повечето предмети от Бронзовата ера са открити в Дренте. Един вид показва, че търговците пътували надалечни разстояния: големи бронзови ситули (ведра). Те били произведени някъде в източна Франция или Швейцария за смесване на вино с вода (римски/гръцки обичай).

Желязната епоха е благоприятна за Нидерландия, защото на Север има железни залежи („moeras ijzererts“), а също така и в центъра (естествени „топки“, съдържащи желязо във Велюве), както и на Юг (червена желязна руда в близост до реките в Брабант).

Сега ковачите могат да пътуват от едно малко поселище до друго както с бронз, така и с желязо. Те произвеждат сечива като брадви, ножове, карфици, върхове за стрели, мечове и др. по поръчка.

Има дори свидетелства за „дамаско коване“ – усъвършенствана техника за коване на метал (мечове), комбиниращо предимствата на гъвкавостта на желязото и якостта на стоманата.

Богатството на Нидерландия през Желязната епоха може да бъде демонстрирана чрез „Кралския гроб в Ос“ (ок. 500 г. пр.н.е.) Там е бил погребан истински крал с някои забележителни предмети: железен меч, инкрустиран със злато и корал. Той бил погребан в най-голямата могила в Западна Европа, която била широка 52 м.

По времето на римското нашествие Нидерландия е била населена с различни германски племена, които се заселили там около 600 г. пр.н.е., като тубантите, канинефатите, фризийците и батавите. В по-късни националистически представи батавите понякога са смятани за „истинските“ прадеди на нидерландците.

Ранен и среден палеолит

Неандерталците, занимаващи се с лов и събирачество, са обитавали територията на съвременна Холандия през средния палеолит. Находките, свързани с неандерталците, са спорадични и за някои периоди напълно липсват - може би липсата им се дължи на редуването на заледявания и периоди на затопляне. Неандерталците са живели в Европа и по-специално на територията на съвременна Холандия, в края на средния плейстоцен (преди 465-128 хиляди години) и късния плейстоцен (преди 128-11,5 хиляди години) в Северозападна Европа.

Най-старите известни следи от неандерталци в Холандия датират от средния палеолит, преди около 250 000 години, и са останките от обекти в кариерата Белведере (Belvedere Interglacial) близо до Маастрихт и в кариерата Quinteloyen близо до Ренен (Утрехт). На запад от Маастрихт в югоизточната част на страната, близо до мястото Маастрихт-Белведере, археолозите откриха фрагменти от кремък и кост на около 200-250 хиляди години, които съдържат останки от червена охра. В района на Миделдип на дъното на Северно море, на 15 км от брега, е открит фрагмент от челна кост на неандерталец. Неандерталецът Крийн от Северно море, живял преди 70 000 и 50 000 години, има забележима издутина в областта на дясното си око, резултат от малък тумор.

Не е известно точно кога кроманьонците пристигат в Европа, но първите им следи датират от последната ледникова епоха.

Късен палеолит

По време на последното заледяване (преди 14 650-11 650 години) в Холандия са представени пет археологически култури: магдаленска, хамбургска, кресвелска, федерамесерска и аренсбургска.

Украсената със зигзаг кост от бизон в Северно море, датирана на около 13 500 години, е открита в Северно море през 2005 г. Холандският национален музей на антиките по-късно получава костта като дългосрочен заем от частен колекционер. Лявата париетална кост на човешки череп, открита от Северно море в Ротердам, датира от преди повече от 13 000 години.

От началото на холоцена (преди около 11 700 години до днес) температурите започват да се повишават, което води до покачване на морското равнище и образуването на Северно море в сегашните му граници. Тези фактори може да са допринесли за миграцията на мезолитните ловци и събирачи от крайбрежието към континента, но преходът им към заседнал начин на живот е настъпил много по-късно. Кануто от Песе, което все още е най-старата известна лодка в света, датира от този период (8200-7600 г. пр. н. е.). Заедно с повишаването на атмосферната температура местообитанието на елените се измества на север и ловците на елени мигрират след тях. Останалите групи от населението се адаптирали към променящия се климат. Наред с лова, риболовът и събирането на диви растения и плодове играят роля в икономиката. Тъй като хората вече не могат да разчитат на северните елени като източник на храна, селищата стават по-постоянни. Възраст прибл. Останките от Treintje са датирани отпреди 7000-7500 години (късен мезолит - ранен неолит). ДНК е секвенирана от 5 проби от ловци-събирачи от Doggerland, живели преди 8 000 и 10 000 години. Два назъбени върхове от мезолита Doggerland са направени от човешка кост.

Неолит

Дървена фигура намерена във Вилемщад, около 4500г.пр.Хр. Височина 12.5см

В епохата на ранния неолит се извършва окончателният преход от номадски начин на живот, свързан с лов и събирачество, към уседнало земеделие и скотовъдство, наричан сред историците Неолитна революция. Това може да се съди по предметите, открити в погребенията, както и по следи от земеделие на льосовите плата в Южен Лимбург. Хората започнали да култивират растения и да опитомяват животни като кучета, овце, кози, говеда и свине. Появяват се и нови растения - по-специално зърнени култури, леща и грах. Наред с това се появяват и антропогенни промени в ландшафта. В резултат на селското стопанство се наблюдава обезлесяване, но поради увеличаването на храната в сравнение с предишния начин на живот се наблюдава и увеличаване на населението. Този период се свързва с находките на културата на линейно-лентовата керамика (около 5500 - 4400 г. пр. н. е.) и културата Рьосен, която я наследява (около 4500 - 4000 г. пр. н. е.) в областта на льоса в южната част на Лимбург. Тези култури не можели да се заселят по-нататък в низините, тъй като все още нямали плуг за оран на глинеста почва, която е неподходяща за земеделие. Поради тази причина ловът и събирачеството са били широко разпространени в глинестите низини за дълго време. Там, където сега се намират крайбрежните провинции, в епохата на неолита е имало огромна блатиста делта с много малки езера, блата и потоци. В онези дни езерото Ейселмер все още не е съществувало - вместо това е имало огромно блато, обитавано от много птици и риби, което е служило като източник на храна за ловци и рибари.

Около 4500 г. пр.н.е. по все още неясна причина земеделската култура в южната част на съвременна Холандия временно изчезва. Около 4300 г. пр.н.е. има само изолирани следи от ловци и земеделци от културата Swifterbant (5600 - 3400 пр.н.е.). Най-ранните находки от тази култура са практически неразличими от находките от субнеолитната култура Ertebølle. В последващия период (среден неолит) културата Михелсберг (около 4400 - 3500 г. пр. н. е.) оставя следи, докато културата на фуниевидните чаши (около 4350 - 2800/2700 г. пр. н. е.) на север изгражда долмени, а на запад е културата Флаардинген (около 3500 - 2500 г. пр.н.е.). Културата Флаардинген запазва някои мезолитни характеристики, тъй като обработваемото земеделие в района между Маас и Рейн не винаги е било възможно.

Долмени в гр.Боргер, провинция Дренте

Медна и Бронзова епоха

В късния неолит в Нидерландия са открити следи от две различни култури: Шнурова керамика (ок. 2850-2450 г. пр. н. е.) и след това камбанови чаши (ок. 2700-2100 г. пр. н. е.). Може би с тях е свързана появата на колелото в Холандия, което улеснява търговията на дълги разстояния. Металообработването се появява за първи път, както е видно от каменни наковални и медни кинжали, намерени близо до село Лунтерен в историческия регион Велуве, отбелязвайки прехода към бронзовата епоха. Тази епоха носи просперитет на днешната провинция Дренте, където вероятно е имало важен търговски път, водещ към Балтийско море и Скандинавия.

През същия период възниква културата Хилверсум (около 1800-1200 г. пр. н. е.), в която се извършва по-нататъшно развитие на селското стопанство, по-специално започва икономическото използване на оборски тор, слама и съхранението на фураж за добитъка за зимата. Ядрото на тази култура е територията на съвременна Фландрия и южната част на Холандия. На североизток от него е била Елпийската култура (1800-800 г. пр. н. е.), а на територията на съвременната Западна Фризия е била Хоогкарспелската култура. Тези култури, обединени под термина „северозападен блок“, имат много сходни характеристики и са част от мрежата на търговски обмен на Северозападна Европа през бронзовата епоха. Хората от културите на северозападния блок очевидно не са били келти, тъй като с появата на тези места в късната бронзова епоха на културата на полетата с погребални урни, йерархична по своята структура, е имало скъсване с предишните относително егалитарни културни традиции.

Желязна епоха

През желязната епоха, започвайки около 1000 г. пр.н.е., келтите (халщатската култура) проникват от централна Европа на територията на Нидерландия. С течение на времето, от около 450 г. пр.н.е. Халщатската култура е заменена от латенската култура, която съществува в централна и западна Европа до началото на римския период през 1 век. пр.н.е.

За разлика от предкелтските култури, които са относително егалитарни, келтското общество е аристократично, с военен и друидски елит. Келтите са използвали златото като мярка за богатство, като индикатор за военен статус – по-престижен, отколкото може да се постигне чрез земеделие. Воините, водени от вождове, имали най-висок статут. Може би тази форма на социална организация е станала възможна благодарение на разрастването на търговския обмен. В резултат на това се наблюдава и увеличаване на занаятчийския труд. Търговията с броня, оръжия и хамути започва на търговски площади, от които постепенно се разрастват опидуми.

Опидуми

Модел на „Опидум Манхинг“ при Инголщат, Бавария

Опидум (на латински: oppidum; мн. ч.: oppida) е временен град – крепост или обградено с ров и земен вал селище, подобно на град от Латенската култура (късната Желязна епоха). Считат се за първите средища от градски тип в Древна Европа.

Опидумите са примитивни градове, разположени покрай важни търговски пътища или близо до находища на полезни изкопаеми, като желязна руда, златоносен пясък, графит, сол и т.н. Това са икономически центрове, в които са съсредоточени различни производства на художествените занаяти, търговски центрове, вероятно тук е и седалището на гарнизоните, религиозните и административните институции на околността. Конфигурацията и планировката на опидума зависят от ландшафта, в който е разположен. В древността това определение най-често се прилага към укрепените келтски градове. Първите келтски опидуми започват да се издигат през 5 – 6 в. пр.н.е. Отличават се от по-старите селища по това, че предлагат възможност за по-сигурна защита на населението при вражеска заплаха и бързо се превръщат в центрове на търговията и занаятчийството. Опидумите са разпространени из цяла Западна и Средна Европа. На територията на едно племе има по няколко опида.

Понятието се използва за първи път в труда De Bello Gallico на Гай Юлий Цезар. Той съдържа точни данни за броя на градовете „опида“, намиращи се в земите на хелветите – на територия от 60 хил. кв. км има 12 града и 400 села. Едно от тези опида винаги е било седалище на племенния вожд. Хойнебург (дн. Германия) и Антремон (дн. Франция), възникнали през 6 в. пр.н.е., се състоят от кралска резиденция, заобиколена от отделни укрепени квартали, светилище и улици, на които са разположени занаятчийски работилници и търговски средища, като всичко е устроено зад укрепени градски стени.

Опида в своята планировка и конструкция представляват смесица от техническите традиции на келтската култура и влиянието на средиземноморския свят. Те са разположени върху големи плата или възвишения, често естествено защитени. Укрепената площ е твърде голяма. Най-големият познат опидум се намира недалеч от селото Хайденграбен в Югозападна Германия и има площ 1500 хектара. Със значителна площ са и опида при село Манхинг в Бавария (380 ха), Завист при село Збрацлав, недалеч от Прага (175 ха) и др. Средно площта на опида е от 90 до 150 ха. Срещат се също и опида с по-малка площ, като например Старе Храдиско при с. Мале Храдиско в Моравия (37 ха).


Привлечени от богатството на келтите, през II в. пр.н.е. германците започват да мигрират на запад. Тяхната миграция се улеснява от разхлабеността на келтската социална структура, липсата на организационна комуникация между различните келтски племена. Германците също са имали аристократично общество, състоящо се от благородници, свободни хора, зависими лица и роби. В горните течения на реките, поради покачването на морското равнище (трансгресия), населението трябвало да се справи с влошаването на условията на живот, в резултат на което по-специално се появили „келтски полета“, изграждането на изкуствени хълмове (насипи) започва в блатата, докато на запад започва добивът на торф от блатата.

До известно време историческите източници (древногръцки и римски) не разграничават ясно германците от келтите. Освен това е имало процес, при който племена от германски произход попадали под културното влияние на келтите или обратното.

Малко се знае за вярванията на келтите и германците в предписмения период. Римските източници ги описват повърхностно, в разкрасен вид. Германската митология от онова време, в зората на новата ера, най-вероятно е била много различна от известната ни скандинавска и западногерманска митология, която е достигнала до нас, например, в „Младата Еда“ от Снори Стурлусон.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Нидерландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторические_Нидерланды

https://bg.wikipedia.org/wiki/Опидум

[Hatshepsut]

Нидерландия през Римската епоха и ранното Средновековие

Римска епоха

През 1 в. пр.н.е. римляните завладяват южната част на Нидерландия, където построяват първите градове и създават римската провинция Долна Германия. За по-голямата част от подвластния на римляните регион от Нидерландия, границата на Римската империя е по продължението на реката Рейн. Римляните изграждат първите градове в Нидерландия. Най-важните от тях са Утрехт, Наймеген и Маастрихт. Северната част на сегашна Нидерландия, която е била извън Римската империя и където живеели (и още живеят) фризийците, била силно повлияна от силната си южна съседка. Римляните донасят и писмеността.

Като цяло отношенията с местното население били доста добри; много батави дори служели в римската конница. Батавската култура била повлияна от римската, поради което между другото били създадени храмове в римски стил, посветени на местни богове, като този в Елст. Това обаче не предотвартило Батавското въстание от 69 г. н.е., един много успешен бунт, под водачеството на батава Гай Юлий Цивил. Четиридесет кастели били изгорени, защото римляните нарушили правата на батавските водачи, вземайки млади батави за роби. Други римски войници (като тези в Ксантен и помощните части от батави и канинефати от легионите на Вителий) се присъединили към бунта, който дори успял да разцепи северната част на римската армия. През април 70 г. Веспасиан изпраща няколко легиона за да потуши въстанието. Командващия ги Петилий Цериал накрая побеждава батавите и започва преговори с Юлий Цивил на негова земя, някъде между реките Ваал и Маас близо до Новиомагус (Наймеген) или – както батавите вероятно са го наричали – Батаводурум.

Римската цивилизация в района накрая е залята при масовото преселение на германски народи (по-късно познато като Велико преселение на народите).

Свещена Римска империя

Новодошлите се смесили с оригиналното население и образували три народа в Ниските земи: фризийци по крайбрежието, саксонци на Изток и франки на Юг. Франките станали християни, след като кралят им Кловис I приел християнството през 496 г. Между франките на Юг и фризийците и саксонците на Север, които останали твърдо езичници, съществували големи вражди. Англосаксонски мисионери като Вилиброрд и Бонифас донякъде успели да въведат християнската вяра. Бонифас, обаче, бил убит от фризийците в Докум през 754 г.

На края франките, водени от Карл Велики, успели да завладеят и покръстят северните си съседи. Карл Велики създал франкска империя с ядро в съвременна Белгия и Северена Франция, коятпо се простирала в днешна Франция, Германия, Северна Италия и по-голямата част от Западна Европа. Франкската империя се разцепвала и обединявала няколко пъти и родила Франция на Запад и Свещената Римска империя на Изток. Много от провинциите в ниските земи станали част от последната, но Фландрия и някои други станали част от Франция.

От 800 до 1000 г. Ниските земи също пострадали значително от викингски нападения (едно от които разрушило богатия град Дорестад). Съпротивата срещу викингите, когато имало такава, идвала от местните благородници, които в резултат увеличавали влиянието си.

Около 1000 г. имало няколко селскостопански подобрения (описвани понякога като селскостопанска революция), които довели до повишаване на продукцията, особено на продукцията на храни. Икономиката започнала да се развива бързо и поради по-високата производителност имало достатъчно работна сила за разработване на нови земи и търговия. Били създадени гилдии и пазарите се развили, когато продукцията започнала да надвишава нуждите на местното население. Въвеждането на пари направило търговията много по-лесна дейност от преди. Съществуващите градове се разраствали и нови градове никнели около манастири и замъци. В тези градски райони започнала да се развива меркантилна средна класа.

Кръстоносните походи били популярни в Ниските земи и привличали много хора да се бият в Светите земи. Кръстоносните походи увеличили търговията, която от своя страна повлияла разрастването на градовете (особено във Фландрия и Брабант). Градовете, растящи на богатство и мощ, купували определени привилегии от суверена, като например градска харта, даваща на града право на самоуправление и да приема закони. На практика това означавало, че най-богатите градове станали квази-независими републики на собствено основание. Брюге (Брюж) (през 14 век) и по-късно Антверпен били сред най-важните градове и пристанища в Европа.

Нидерландия през 14-ти век

Свещената Римска империя не била способна да поддържа политическото единство. Местни властници превръщали графствата и херцогствата си в частни кралства и почти нямали чувство за дълг към императора, който управлявал големи части от народа само на думи. Големи части от това, което сега е Нидерландия, били управлявани от графа на Холандия, херцога на Гелре, херцога на Брабант и архиепископа на Утрехт. Фризия и Гронинген на Север запазили независимостта си и били управлявани от по-нисши благородници. Различните феодални държавици били в състояние на почти постоянна война, особено провинциите Утрехт и Холандия.

Повечето от това, което сега е Нидерландия и Белгия, накрая било обединено от херцога на Бургундия през 1433 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Нидерландия

[Hatshepsut]

Бургундска Нидерландия (1384-1482)


Бургундска Нидерландия, 1477 г.

Бургундска Нидерландия (на френски: Pays-Bas Bourguignons; на немски: Burgundische Niederlande; на нидерландски: Bourgondische Nederlanden) e територия в днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург по време на бургундското и в началото на Хабсбургското владичество в историческата област Нидерландия.

Управлявана е първо от 1384 до 1530 г. от херцога на Бургундското херцогство, след това от ерцхерцога на Австрия (в персонална уния) с регент управителя на Хабсбургска Нидерландия. Столица е Брюксел. Съществува между 14 – 16 век.

Владяна е от 1428 до 1477 г. от Династията Валоа Бургундия, от 1477 до 1522 г. от Дом Хабсбурги. През 1500 или 1512 г. император Максимилиан I от Бургундска Нидерландия и Свободното графство Бургундия образува Бургундски имперски окръг на Свещената Римска империя.

През 1522 г. Бургундска Нидерландия влиза в Кралство Испания по договора за подялба на наследството в Брюксел между Карл V и брат му Фердинанд I, който дели Дом Хабсбург на Австрийска и Испанска линии и се нарича Испанска

Владетели

Дом Валоа, териториални херцози на Бургундия

Филип II Смели (1384 – 1405), син на крал Жан II, женен за Маргарета III Фландерска
Жан Безстрашни (1405 – 1419), син
Филип III Добрия (1419 – 1467), син
Шарл Дръзки, (1467 – 1477), син

Дом Валоа, титуларни херцози на Бургундия

Мария Бургундска (1477 – 1482), дъщеря на Шарл, омъжва се за Максимилиан I Хабсбургски през 1477
Дом Хабсбург, титулар херцог на Бургундия (Хабсбург Нидерландия)
Филип I Хубави (1482 – 1506), син на Мария; баща му Максимилиан I е регент (1482 – 1493)
Карл V (1506 – 1555), син на Филип; Маргарета Австрийска, регент (1507 – 1515) и (1519 – 1530)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бургундска Нидерландия


Бургундска Нидерландия са северните земи на херцогство Бургундия в историческия период от 1384 до 1530 г. Обхвана значителна част от Ниските земи.

Голяма част от тази територия е наследена от херцозите на Бургундия (младши клон на френската кралска династия Валоа) през 1384 г., след смъртта на Луи от Мале. Неговият наследник Маргарет III се омъжва за Филип Смели, син на френския крал Йоан II и основател на бургундската линия на династията Валоа. Филип наследява графствата Фландрия, Артоа, Ретел, Бургундия и Невер. Заедно с Маргарет те започват ерата на бургундско господство в холандския регион.

Териториите на Бургундия са разширени, за да включват графство Намюр през 1421 г., херцогствата Брабант и Лимбург през 1430 г., графствата Ено, Холандия и Зеландия през 1432 г., херцогство Люксембург през 1441 г. и херцогство Гелдерн през 1473 г.

Епохата на Валоа продължава до 1477 г., когато последният от херцозите, Карл Смели, пада на бойното поле, без да оставя мъжки наследници, а територията на херцогство Бургундия, в съответствие със салическия закон, преминава към френската корона. Холандската част от бившите владения на Бургундия започва да се управлява от дъщерята на Карл Смели – Мария Бургундска – и нейния съпруг Максимилиан I (император на Свещената Римска империя). Така властта в Бургундска Холандия преминава от Валоа към Хабсбургите. Техният внук Карл V издава Прагматичната санкция през 1549 г., превръщайки Бургундска Холандия в Седемнадесетте провинции.

Граница на Бургундска Нидерландия през 1477 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бургундские Нидерланды


По-голямата част от днешните Холандия и Белгия, са обединени от херцога на Бургундия през 1433 г. Преди унията с Бургундия, жителите на тези земи се идентифицират с града си на пребиваване или графството си или се идентифицират като поданици на Свещената Римска империя. Бургундският период бележи началото на формирането на холандската нация.

Завладяването на графство Холандия от херцога на Бургундия, Филип Добрия, е странно събитие. Местното благородство на Холандия кани херцога да завладее Холандия, въпреки че няма исторически права върху тази страна. Според някои историци това се дължи на желанието на холандската управляваща класа да обедини страната с фламандската икономическа система и да приеме фламандската правна система. През 14-ти и 15-ти век много европейски страни са опустошени от войни, докато Фландрия живее в мир и относително благополучие.

След няколко години на конфликт, херцозите на Бургундия заменят графинята на Холандия като владетели на страната. Холандската търговия започва да се развива бързо, особено в областта на превозите на стоки и транспорта. Новите владетели защитават холандските търговски интереси. Холандският флот побеждава няколко пъти флотовете на Ханзата. Амстердам се разраства и през 15 век пристанището му се превръща в основна точка за внос на зърно от Балтийския регион в Европа. Амстердам разпределя зърно в главните градове на Фландрия, Северна Франция и Англия. Тази търговия е важна за холандското население, тъй като Холандия вече не може да се изхранва със собственото си зърно. Поради отводняването на земята, торфът на бившите блата потъва до такова ниво, че вече не можеше да се поддържа сух.

Херцогство Гуелре устоява на влиянието на Бургундия. Страдаща от липса на средства през 16 век, Гелре не плаща на войниците си, а ги принуждава да плячкосват територията на съседните страни. Тези войници представляват голяма опасност за Бургундска Холандия. Сериозен инцидент става уволнението им от Хага. Гелре е съюзник с Англия, Франция и Дания, които се стремят да сложат край на богатството на Фландрия и Антверпен и силата на Бургундия в Ниските земи.

След смъртта на Мария Бургундска, дъщеря на последния херцог на Бургундия, Карл Смелият, през 1482 г., повечето от нейните владения преминават към сина ѝ Филип I Хубави от Хабсбург, женен за Хуана, наследница на испанските монарси Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска. След смъртта на Филип I, неговият син Карл V не само наследява Ниските земи, но също така постига признание като крал на Испания от Кортесите на Арагон и Кастилия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Нидерландов

[Hatshepsut]

Хабсбургска Нидерландия (1482-1581)


Хабсбургска Нидерландия 1548-1581

Хабсбургска Нидерландия (на френски: Pays-Bas des Habsbourg; на нидерландски: Habsburgse Nederlanden) е общо наименование на феодите на Свещената Римска империя в Нидерландия, контролирани от Хабсбургите.

Тези феоди, известни като Седемнадесетте провинции, през XIV-XV век са обединени чрез лична уния от херцозите на Бургундия (вижте Бургундска Нидерландия), а през 1482 година преминават по наследство към Хабсбургите. През следващите столетия областта се контролира от различни клонове на династията и е известна също като Испанска Нидерландия през 1556 – 1715 година и Австрийска Нидерландия през 1715 – 1795 година. През 1581 година в северната част на Хабсбургска Нидерландия се образуват Съединените провинции, а останалата територия на страната на няколко стъпки, завършили през 1795 година, е присъединена към Франция.


В историята на Европа Хабсбургската Нидерландия действа като правоприемник на Херцогство Бургундия, държава, чиято история датира от ранното Средновековие. Ядрото, около което се формират неговите земи в продължение на шест века, е Херцогство Бургундия „в тесен смисъл“ (Херцогство Бургундия в горната лява част на картата), което е основано през 884 г. от Ричард Протектор (лат. Richardus Justitiarius) - Ричард I, граф на Отюн (ок. 867 - 921)

Бургундия през XI—XII век

При основаването си херцогство Бургундия се простира от Шалон на Соне до Шатийон на Сена. След смъртта на Ричард, тя преминава към сина му Рудолф II, който през 923 г. се възкачва на френския трон като крал Раул I на Франция (890-936). Той не остави наследници и херцогството преминава към страничен клон на Капетингите.

През 1034 г. херцогството на Бургундия е прехвърлено на Роберт, който става основател на Камарата на старшите капетинги на Бургундия.

Последният представител на тази династия е Филип I от Рувър (1346-1361). На 21 март 1356 г. той се жени за единствената дъщеря и наследница на Луи III, граф на Фландрия Маргарет (1350-1405) - тя е и херцогиня на Брабант и Лимбург, графиня на Фландрия, Артоа, Невер, Ретел, маркграфиня на Антверпен и лорд на Мехелен, чиято зестра и династични бракове осигуряват на Бургундия солидна основа за просперитет.

Към момента на смъртта на нейния съпруг, с когото старшият капетингски дом на Бургундия изчезва, те нямат деца. По право на сюзерен и чрез връзка с последния херцог на Бургундия, Жан II Добрият, крал на Франция, анексира херцогството към френската корона.

Маргарита III Фландърска

Две години по-късно, през 1363 г., Жан дава Бургундия като владение на най-малкия си син, Филип II Смели от династията Валоа (1342-1404). През 1369 г. той се жени за овдовялата съпруга на своя предшественик - същата Маргарет, графиня на Фландрия. Благодарение на това херцогството придобива проспериращи региони - Фландрия и Франш-Конте. Растежът на търговията, занаятите, изкуствата и като цяло благосъстоянието на гражданите и богатството на страната по времето на Филип Смели се смята за началото на блестящо време в историята на херцогство Бургундия.

През 1380 г. Филип Смелият, заедно с Луи I Анжуйски, Луи II Бурбонски и херцог Бери, Жан, влизат в регентския съвет, създаден при крал Шарл VI, който се възкачва на френския трон на 12-годишна възраст. През 8-те години на регентството възниква непримирима вражда между Филип, който заема доминираща роля в съвета, и брата на краля Луи, херцог на Орлеан.

Борбата срещу херцога на Орлеан е продължена от сина и наследника на Филип, Жан Безстрашния (1371-1419). През 1407 г. наетият от него убиец настига жертвата си в Париж. Въпреки помирението, постигнато през 1409 г., през 1416 г. Жан, в съюз с Хенри V от Англия, започва война с Франция. След като превзема Париж през 1419 г., Жан започва сепаративни преговори с дофина (по-късно Шарл VII), по време на които е убит от един от членовете на свитата на бъдещия крал.

Синът и наследник на Жан, Филип III Добрия, се заклева да отмъсти за убийството на баща си и през 1420 г. той влиза в нов съюз с Хенри V, който продължил до 1435 г.

Филип използва времето на Стогодишната война, за да събере земи. По време на неговото управление Бургундия получава основните си придобивки в Холандия - Намюр (1429), Фризия и Зеландия (1432), Генегау (1433). През 1430 г., след смъртта на братовчед си, Филип приема неговото херцогство Брабант с Лимбург и маркграфството на Антверпен в Бургундия. През 1443 г. той купува херцогство Люксембург от леля си Елизабет фон Гьорлиц. Цената на тези придобивания била необходимостта да се води непрекъсната борба с бунтовните градове на Фландрия (именно Филип предоставя генералните щати (парламента) на Холандия).

Успокояването на въстанието в Лютих и Гент бележи и началото на управлението на сина на „Великия херцог на Запада“ Шарл Смели (1467–1477), но въпреки това той продължава да събира земи.

С покупката на Гелдерн и Цюпфен, Шарл Смелият се издига до ранга на най-могъщите суверени на своето време.

Показателен пример е този на Луи XI, който предявява претенции към Бургундия. Възползвайки се от факта, че кралят лекомислено дошъл при херцога в Перон без достатъчна охрана, Шарл Смелият го задържа и го принуждава да се откаже от заявените си претенции.

Шарл нямал синове и за да изгради Бургундия в независимо кралство, той решил да омъжи единствената си дъщеря Мария за сина на императора. Това развитие на събитията обаче не устройва Франция, Австрия и Швейцария, които веднага образуват тройна коалиция срещу амбициозния херцог. Нейният успех в избухването на войната до голяма степен е осигурен от леката швейцарска пехота, която е въоръжена с най-новите огнестрелни оръжия, докато бургундската армия в по-голямата си част е въоръжена по старомодния начин с тежки рицарски доспехи. Бургундианците губят и трите битки – при Грансон (1476), при Муртен и при Нанси (1477). В последната битка падна самият Шарл Смели.

Под претекст, че вдовицата на Шарл иска защита, Луи незабавно навлиза в Бургундия и Франш-Конте, а след това в Пикардия и Артоа. Дъщерята и наследница на Шарл Смели, 20-годишната Мария, нямала друг избор, освен да донесе Бургундия като зестра на Максимилиан, ерцхерцог на Австрия. Това донякъде объркало плановете на Луи, който обаче през пролетта на 1479 г. окупира столицата на Франш-Конте.

Така започва историята на Хабсбургската Холандия, която продължава малко повече от 300 години. Смъртта на Шарл Смели, довела до разпадането на Бургундия, се превърнала в повратна точка в европейската история от онази епоха. Нито една от страните, участващи в разделението, не била удовлетворена и борбата за „бургундското наследство“ лежи в основата на много войни в Западна Европа през следващите два века.

На 4 ноември 1549 г., в изпълнение на плановете за промяна на административно-териториалното устройство на Свещената Римска империя, нейният император Карл V издава едикт, известен като Прагматична санкция.

Първоначално територията на Седемнадесетте провинции е била конгломерат от феоди, които са били част от Свещената Римска империя или подчинени на владетелите на Франция, и е била известна като Бургундска Нидерландия. Прагматичната санкция отделя тази територия в отделна политическа единица, която става наследствено владение на Хабсбургската династия. След абдикацията на Карл V през 1556 г. Седемнадесетте провинции са наследени от неговия син Филип II.

През 1548 г. Карл е принуден да признае „бургундския окръг“ като отделна единица, всъщност независима държава, свободна от императорския двор и отстранена от централизираното правно поле. Прагматизмът на това признание е, че в новия статут тези земи трябва да продължат да допринасят за генерирането на доходи за империята. Самият документ - Прагматичната санкция - консолидира тази сделка, обединявайки предмета на правоприемството в лицето на Седемнадесетте провинции като единно и неделимо цяло.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хабсбургска Нидерландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Габсбургские_Нидерланды

https://ru.wikipedia.org/wiki/Прагматическая санкция (1549)

[Hatshepsut]

НИДЕРЛАНДИЯ (1477-1621 Г.)

XV в.
Нидерландия (равнинна земя), разположена по долното течение на р. Рейн и крайбрежието на Северно море (дн. Белгия, Холандия и Люксембург) е обединена от бургундоките херцози. Преди това се състои от десетина дребни феодални държавици, херцогства, графства, епископства и т. н. Някои от тях влизат в състава на Франция (Фландрия, Артоа и други западни провинции), а други — принадлежат към империята на Хабсбургите Брабант, Холандия и много западни райони). От 1463 г. се свикват Генерални щати,. в чийто състав са включени представители на провинциалните щати.

1477 г.
След като френският крал Луи XI заграбва Бургундското херцогство, Нидерландия преминава под властта на император Максимилиан Хабсбург, съпруг на дъщерята на Карл Смели, последният владетел на Бургундия.

Краят на XV и началото на XVI в.
Нидерландия се превръща в една от най-развитите европейски страни. Още през ранното Средновековие тук се развиват промишлеността и търговията. Фризийските сукна се прославили още по времето на Карл Велики (768—814 г.). През XIII — XIV в. производството на сукно във Фландрия е конкурирано само от флорентинската промишленост. Старите градове на Фландрия — Брюж (Брюге), Ипр, Ганд будели завистта на английските, френските и германски градове. През XV в. в Южна Нидерландия е основан Антверпен, голям промишлен и търговски център. В резултат на географските открития Антверпен става пристанище със световно значение, пункт за стокообмен с Индия и Америка. В съседния на Фландрия Брабант важен промишлен център е Брюксел (производство на сукно). Югозападните земи в близост до френската граница са предимно земеделски район. В Северна Нидерландия, Холандия и Утрехт, където особено силно се развива производството на сукно (град Лайден и Утрехт) и ленени изделия. Амстердам — важен център на корабостроенето, корабоплаването и риболова, започва да се превръща в сериозен конкурент на Антверпен.

Ок. 1466 — 1536 г.
Еразъм Ротердамски, холандски филолог и философ, един от най-изтъкнатите хуманисти на Възраждането.

Началото на XVI в.
Нидерландия влиза в състава на испанската монархия. Под върховната власт на император Карл V (1516 — 1556 г.), тя запазва известна автономия. Всяка от 17-те нидерландски провинции има свои провинциални Щати, самостоятелни съдилища, локални щатски привилегии. Привилегии имат и градовете. Карл V се стреми да ограничи самоуправлението на Нидерландия. В Антверпен, Амстердам и другите нидерландски градове съществува силен патрициат. Освен гражданите, обогатява се и аристокрацията. По принцип вече не съществува крепостническа зависимост на селячеството. Земевладелците (аристокрацията) инвестират значителни суми за отводняване на земите, строителство на диги; отглеждане на едър добитък и постепенно се превръщат в предприемачи, които използват наемен труд. Между селяните се заражда слой от заможни хора, експлоатиращи труда на ратаите, набирани измежду бедното селячество.

1514—1564 г.
Андреас Везалий, нидерландски учен, анатом и хирург от Ренесанса. В своето съчинение „За строежа на човешкото тяло“ полага основите на анатомията. Преследван е от инквизицията.

1539—1540 г.
В Гент избухва масово въстание, породено от засилващия се гнет и принудителните данъци. Градът е наказан с лишаване от предишните свободи и принуден да заплати висока глоба. Общата сума на данъците, които Карл V годишно извлича от Нидерландия, достигат 2 млн. гулдена. За сравнение, общата сума на данъците от всички императорски владения, се изчислявала на 5 млн. Другояче казано, 40 на сто от стойността на всички данъци се събират от Нидерландия.

1550 г.
Карл V остро се противопоставя на ширещата се в Нидерландия реформация. Нидерландските епископи получават пълномощия на инквизитори за водене на следствия и ликвидиране на „ереста“. Императорът издава строг едикт, който предвижда смъртно наказание чрез посичане за мъжете, а за жените — да бъдат живи закопавани, както и да се конфискуват имуществата им. Това се отнасяло не само за еретиците, но и за всички, които им сътрудничат.

1556—1598 г.
Испанският крал Филип II прекарва първите години от управлението си в Нидерландия. Заедно с него, там е дислоцирана голяма испанска армия, за която Нидерландия представлява база за нападения срещу Франция. Филип II още по-жестоко, отколкото Карл V, прилага декрети срещу протестантите. По време на неговото управление в Нидерландия се увеличава броят на епископетвата. За тяхната издръжка се използват манастирски имоти, които в много случаи преди това са принадлежали на местните земевладелци. През 1559 г. Филип II се пренася в Испания, като оставя в Нидерландия наместник сестра си Маргарита Пармска, а за неин съветник — първия министър, кардинал Гранвел. Испанските войски се изтеглят от Нидерландия едва през 1561 г. В Испания Филип II фаворизира испанските търговци; ограничава достъпа на нидерландските търговци до Севилия и други пристанища.

Маргарита Пармска

1560 г.
Членовете на Държавния съвет, който съществува при управлението на наместника, най-висшите аристократи на Нидерландия — Вилхелм Орански, граф Егмонт и адмирал Хорн — предявяват искания (наистина ограничени) пред Испания. Протестират срещу увеличаването на броя на епископствата в Нидерландия и срещу тяхната инквизиторска власт, настояват за отзоваване на Гранвел, за смекчаване на декретите против протестантите и за свикване на Генералните щати.

Вилхелм Орански

1565 г.
Нидерландска буржоазна революция. Това е първата победоносна буржоазна революция в Европа, която ликвидира феодалната обществена система и създава предпоставките за образуването на Холандската република.

1566 г.
Делегация на опозиционно настрорените дворяни представя на Маргарита Пармска — испанска наместница в Брюксел — петиция. В нея се изразява вярност към испанската корона, но се настоява за премахване на инквизицията и незабавно свикване на Генералните щати. Един от испанските аристократи, от обкръжението на Маргарита, презрително нарекъл пратениците просяци (на фламандски език „гьози“ — наименование, което после дават на нидерландските въстаници). Маргарита обещава да изпрати петицията на краля. Няколко дни по-късно тя разпоредила да се смекчи малко декретът от 1550 г., но скоро след това, по настояване на Филип II, отменя разпореждането си. Това предизвиква серия от безредици в страната. Зреещото недоволство прераства в революционен конфликт, началото на който поставя Иконоборското въстание през 1566 г., което обхваща всички провинции.

1567—1573 г.
Управление на херцог Алба. Испанският крал Филип II взема мерки за спасяване на власта си и изпраща херцог Алба като наместник в Нидерландия, заедно с армия от 16 хиляди души. Започва жесток терор. Арестувани са много богати граждани и земевладелци. Създаденият от Алба трибунал — „Съвет по безредиците“, наречен от народа „Кървавият съвет“ издава многобройни смъртни присъди. Екзекутирани са Егмонт и Хорн (1568 г.), а Вилхелм Орански напуска страната. Репресиите на Алба не сломяват съпротивата на народа и ускоряват избухването на въоръжено въстание срещу Филип II.

Фернандо Алварес де Толедо (херцог Алба)

1568 г.
В Нидерландия започва масова съпротивителна борба. В морето воюват т. нар. „морски гьози“, а в горите — „горски гьози“.

1572—1584 г.
Война за независимост на Нидерландия. Въстават 7 провинции. Хиляди хора, опасявайки се за живота и имуществото си, напускат страната и се укриват в Англия и Германия. Бежанците, подкрепяни от Англия, въоръжават малки корабчета и започват война по море с Испания. Завладяват пристанищата Брил и Влисингтен, помагат на въстаниците в страната. В северните провинции започват да действат партизански отряди. С пари и войски Вилхелм Орански (пребиваващ тогава в Германия) подпомага въстаниците. Скоро са освободени няколко северни провинции, а свиканите в Дордрехт щати провъзгласяват Вилхелм за наместник. Освободените провинции продължават да водят тежки битки с испанците. Нарастващото съпротивително движение и неуспехите в боевете с въстаниците, заставят Филип II да отзове Алба и да го замени с по-умерени управници. В крайна сметка южните католически провинции на Нидерландия (дн. Белгия), не особено благосклонни към калвинисткия фанатизъм на север, остават под властта на Испания (с цената на определени отстъпки), а 7 северни провинции (дн. Холандия) сключват в Утрехт (1579 г.) уния за съвместна отбрана и скъсват с Испания (1581 г.). След смъртта на Вилхелм Орански (1584 г.) начело на Републиката на обединените провинции застава неговият син Морис, способен пълководец, който окончателно прогонва испанците.

1575 г.
Основан е университет в Лайден (Холандия). Той разполага с огромна библиотека и скоро се превръща в един от най-добрите университети в Европа. Има особени заслуги за развитието на физиката и математиката.

1577-1640 г.
Питар Паул Рубенс, фламандски художник, начело на фламандската живописна школа. Творчеството му е висша проява на фламандския барок. Прославя красотата и силата на човешкото тяло. Проявява се като дипломат, архитект, археолог. Картини: „Поклонение на влъхвите“ и др.; портрети: „Мария Медичи“, „Автопортрет“ и др.

Ок. 1580 — 1666 г.
Франс Халс, нидерландски художник, автор на единични и групови портрети („Усмихнатата циганка“, „Управителките на Харлемския приют за старци“).

1581 г.
В Хага заседават Щатите на Севера, които обявяват Филип II за свален. Властта преминава в ръцете на Национален съвет, в който решаваща дума има търговската олигархия и аристокрацията. По този начин северната част на Нидерландия, наречена Северни провинции или Холандия се обособява в самостоятелна република.

1583—1645 г.
Хуго Гроций, нидерландски юрист, историк, философ и дипломат; основател на международното право, един от видните представители на буржоазните теории за естественото право и обществения договор. Основно съчинение „За правото на война и мир“ (1625 г.).

1596 г.
Първата холандска експедиция пристига в Бантам на о. Ява (дн. Индонезия).

1597 г.
Първа голяма експедиция на холандски търговци до Индия. През XVII в., благодарение на най-големия търговски флот в Европа, Холандия установява хегемония в морските превози и успешно конкурира португалската и испанска колониална търговия.

1602 г.
Създадена е Обединената Източноиндийска компания, която търгува в района на Индийския и Тихия океан. Компанията обръща особено внимание на богатите подправки на Молукските острови, от които печели огромни суми.

1606—1669 г.
Рембранд (Харменс ван Райн), нидерландски живописец и график, един от най-големите майстори в историята на изкуството. Автор на портрети, пейзажи, религиозни и семейни картини. („Завръщането на блудния син“, „Нощна стража“, „Урок по анатомия на д-р Тюлп“ и др.). Рембранд е майстор на офорта — „Слепият Товий“ и др.

1629—1695 г.
Христиан Хюйгенс, холандски учен, член на лондонското Кралско дружество (1663) и на парижката Академия на науките (1666). Създава вълновата теория на светлината (1678) въвежда махалото в часовниците (1657). На Хюйгенс дължим избора на постоянните точки на Целзиевата скала в гермометрията.

1632—1677 г.
Бенедикт (Барух) Спиноза, (нидерландски философ-материалист. В произведенията си „Теоложко-полйтически трактат“ и „Етика“ дава материалистична концепция на философията.

1609 г.
В резултат на пораженията, които претърпял в борбата си с Холандия и нейната съюзничка Англия испанският крал Филип III сключва 12-годишно примирие, при изгодни за Холандия условия. Основана е Амстердамската банка, първата банка в Европа от капилистически тип, която действа и извън границите на Холандия (Английската банка в Лондон е основана едва през 1694 г.). Основният капитал на банката възлиза на 6.5 млн. флорина. Холандия се превръща в банкер на Европа.

1619 г.
Холандците превземат и разрушават гр. Джакарта (на северозападното крайбрежие на о. Ява) и на негово място създават гр. Батавия. (Индонезийската република, създадена след II световна война, възстанови старото име на града, който стана нейна столица).

1621 г.
Основана е Западноиндийската компания. Тя има по-малко значение от Източната компания. В началото на XVII в. холандците завземат земите по източното крайбрежие на Северна Америка (под наименованието Нова Холандия) заедно с гр. Нови Амтердам (преименуван по-късно от англичаните в Ню Йорк); през 1648 г. изтласкват Португалците от южните райони на Африка и основават там колония, която наричат Капланд (Кап) — страни на носовете (нос в морето).
Густав I реорганизира държавното управление и финансовата политика.

https://nauka.bg/niderlandiya-1477-1621-g/

[Hatshepsut]

Нидерландска революция

Общ преглед

Нидерландският бунт е предприет от северните, общо взето протестантски, Седем провинции на Нидерландите. Насочен е срещу сеньориална римокатолическа Испания, ръководена от крал Филип II. Той наследява региона на Седемнадесетте провинции от предишното Бургундско херцогство. Южните католически провинции отначало се вливат в бунта, но след това се предават на Испания.

Военните действия срещу монарха започват през 1568 г., по времето на Маргарита Пармска, губернатор на Нидерландите, и завършват през 1648 г. с признаването на независимостта на седемте Съединени провинции, днес известни като Нидерландия. Държавите, днес известни като Белгия и Люксембург, формират част от Седемнадесетте провинции, и остават лоялни на короната.

Сблъсъкът на цивилизациите, имащ религиозен характер, се катализира постепенно от насилствени прояви срещу репресивния политически апарат на Хабсбургската корона. Напреженията водят до формирането на независимата Холандска република. Първият неин лидер е Вилхелм Орански, който е последван от няколко наследника и родственици. Бунтът е един от първите успешни сепаратистки актове в Европа, и след него е установена една от първите европейски републики в модерността, Съединените провинции.

Филип II първоначално потушава въстанието. През 1572 г. бунтовниците превземат Брил и движението им ескалира. Северните провинции се еманципират, първо през 1581 – де факто, а после през 1648 г., де юре. Съединените провинции на Нидерландите, получили наименованието Холандска република, бързо се превръщат в световна сила. Това се случва благодарение на търговските си връзки и ръста в икономиката, науката и културата. Южните Нидерланди (днешна Белгия, Люксембург, Северна Франция и Южна Нидерландия) остават владение на Испания.

Нестихващото насилствено управление на Хабсбургите в Юга кара много финансисти, интелектуалци и културни дейци да побягнат на север, като така изиграват роля в укрепването на Холандската република. Холандците първоначално поставят блокада на южните провинции, което пречи на балтийското зърно да стигне до гладуващите южни градове, предимно от 1587 до 1589 г. Към края на военните действия – през 1648 г. – големи площи в Южни Нидерланди биват взети от Франция, която под командването на кардинал Ришельо и Луи XII се съюзява с Холандската република през 30-те години на 17 век срещу Испания.

Предистория

Карл V наследява Испания от майка си Хуана I Лудата, а Холандия от баща си Филип I Хубави. Самият Карл V е роден в тогавашна Холандия, в град Гент. През 1549 г. той издава Прагматичната санкция, която отделя Седемнадесетте провинции от Свещената Римска империя и ги превръща в наследствено владение на Дома на Хабсбургите. През 1555 г. той се отказва от Холандия в полза на сина си Филип II, а през 1556 г. се отказва от испанската корона. Неурожаят от 1566 г., увеличените данъци и нетърпимостта към все по-масовото протестантство пораждат реакция под формата на иконоборческо въстание, което е провокирано от протестантски агитатори. В този момент Маргарет от Парма е щатхалтер на Холандия. Въпреки това през 1567 г. испанският крал изпраща херцога на Алба в Холандия с широки правомощия, чиито „антикризисни“ мерки буквално взривяват страната.

Холандия включвала икономически развити региони с висок стандарт на живот, включително Фландрия, която дълго време била под управлението на френските крале. Световната империя на испанския крал Карл V включвала обширни американски и европейски територии, чийто контрол и защита били затруднени от огромния размер на империята. Тази голяма държава почти непрекъснато воюва със своите съседи в Европа, най-вече с Франция в италианските войни и с турците в Средиземно море. В Германия също имало войни срещу протестантски принцове. Холандия плаща високи данъци, за да финансира тези войни, но те се възприемат като ненужни и понякога дори вредни, тъй като са насочени срещу най-важните търговски партньори.

През 16 век идеите на протестантството бързо се разпространяват в северната част на Европа. Холандските протестанти, след първоначалните репресии, са приети от властите и започнали да се третират толерантно. До 1560 г. протестантската (калвинистка) общност е постигнала легален статут. В едно общество, зависимо от търговията, като Холандия, свободата и толерантността били основните въпроси; Органите на местната власт започнахли да прилагат курс за мирно съвместно съществуване на различните религиозни движения. В същото време холандските протестанти със своя скромен начин на живот изглеждали по-привлекателни в очите на обикновеното население в сравнение с луксозните, според всички, навици на католическото духовенство. Въпреки това Карл V, а след това и Филип II, смятали за свой дълг да се борят с протестантството, което е ерес от гледна точка на католическата църква. Преследването на протестантите предизвиква нарастване на напрежението, ситуацията става напрегната, което е особено очевидно през втората половина на века. Филип изпратил войски, за да потушат бунта и да превърнат Холандия в католически регион.

Особеност на късното Средновековие в Холандия е, че много представители на холандския управленски елит вече не са потомствени аристократи, а произхождат от скромни семейства, които са постигнали своя статус през последните векове. В тази колекция от разпръснати аристократични княжества в съюз и под ръководството на бургундските херцози висшето благородство и техните владетели се открояват повече от всякога. Така през 15-ти век Брюксел става де факто столица на седемнадесет провинции.

Дори през Средновековието регионите на Нидерландия, представлявани от благородниците и търговците, се радват на значителна автономия при назначаването на администратори. Карл V и Филип II подобряват управлението на империята чрез увеличаване на авторитета на централното правителство по въпросите на законодателството и данъците, което предизвиква недоволство сред благородниците и търговците. Един пример за това е завземането на властта в град Утрехт през 1528 г., когато Карл V заменя Съвета на Гилдията на майсторите, който управлява града, със свой собствен вицекрал, който поема властта над цялата провинция Утрехт. Карл нарежда изграждането на големия укрепен замък Вреденбург, за да се защити срещу княжество Гелдерн и да контролира гражданите на Утрехт. По време на управлението на Мария Австрийска (1531–1555) традиционната власт на губернаторите и висшето благородство е заменена от професионални юристи в Държавния съвет.

Начален етап на революцията (1555-1572)

Карта "Leo Belgicus", показваща бунтовническите провинции (1609)

През 1556 г. Карл предава престола на сина си Филип II. Карл, въпреки суровите си методи, се смятал за владетеля, от който Холандия се нуждае. Филип е израснал в Испания и не е говорел нито холандски, нито френски. По време на управлението на Филип ситуацията в Холандия се влошава поради по-високите данъци, потискането на протестантството и централизацията на властта. Разрастващият се конфликт достигна точката на кипене и в крайна сметка довежда до Войната за независимост.

Крал Филип II

Като част от усилията си да създаде стабилно и надеждно правителство на Холандия, Филип назначава Маргарет от Парма за щатхалтер на Холандия. Той продължи политиката на баща си за назначаване на членове на висшето благородство на Холандия в Държавния съвет, управителния орган на седемнадесетте провинции. Той назначил Антоан Перено дьо Гранвел, който бил негов довереник, за ръководител на този съвет. Въпреки това, още през 1558 г. провинциите и общото състояние на Нидерландия започват да противоречат на желанията на Филип, възразявайки срещу неговата данъчна политика и изисквайки изтеглянето на испанските войски от южната част на Холандия. По време на последвалите реформи Филип се сблъсква със силна опозиция. Някои от най-влиятелните благородници, включително граф Егмонт и Филип дьо Монморанси, подадоха оставка от Държавния съвет, докато Гранвел го оглавява. През същия период, въпреки затягането на властта, религиозните протести нарастват.

През декември 1565 г. група холандски благородници изготвят документ, известен като Компромиса на благородниците. Първите подписали акта за компромиса и негови инициатори са Луис от Насау, Никола де Хаме, Бредероде и др., за автор на документа се счита Сент-Алдегонд. Документът, разпространен тайно, скоро бил покрит с маса подписи - и благородници, и граждани, и католици, и калвинисти. Конфедератите се заклеват, че няма да накърнят нито Божията слава, нито кралската власт; напротив, тяхната цел е „установяването на кралската власт и унищожаването на всички вълнения, бунтове, партии и заговори“; те се заклеват да останат в неразривен съюз и да се защитават взаимно от преследване.

Атмосферата в Холандия била напрегната поради бунта на калвинистките лидери, глада след провала на реколтата през 1565 г. и икономическите затруднения поради Великата северна война. В началото на август 1566 г. манастирската църква в Стеенворд във Фландрия (сега в Северна Франция) е разграбена под ръководството на проповедника Себастиан Мате. Този инцидент е последван от поредица от подобни бунтове във Фландрия и Холандия скоро става сцена на масово иконоборческо движение на калвинисти, които нахлуват в църкви и други религиозни сгради, оскверняват и унищожават статуи и изображения на католически светци в цялата страна. Според калвинистите тези статуи представляват култ към идоли. Действията на иконоборците разделят благородството на два лагера. Филип губи контрол над ситуацията в Холандия и изпраща армия да потуши бунта. На 22 август 1567 г. Фернандо Алварес де Толедо (херцог на Алба) влиза в Брюксел начело на 10-хилядна армия.

Алба пристигна с инструкциите на Филип, които заповядаха, след като заловят най-почтените граждани на страната, да ги изпратят на смърт, да конфискуват имуществото им в хазната и да поддържат католическата вяра в цялата ѝ строгост. Смъртта на принца на Оранж, Егмонт, Хорн и други е решена предварително. Но от тримата водачи Алба успява да примами само Егмонт и Хорн в мрежите си и ги арестува на 9 септември 1567 г. Процесът е наречен „съветът на размириците“, а от хората получил името „Кървав съвет“ (Bloedraad) и напълно оправдал това прозвище.

В рамките на три месеца Алба изпрати до 1800 души на ешафода; привлеченият към следствието всъщност вече е бил осъден; най-малкото подозрение, дори клевета от страна на врага било достатъчно за това; и съдът не е постановил по-лека присъда от смъртно наказание и конфискация на имущество. Оранжевите принцове Вилхелм и Лудвиг също са поканени на процеса, но, проявявайки благоразумие, те не се явяват. Напротив, през пролетта на 1568 г. те започват война от Германия. Отначало обаче те само влошили тежката ситуация в страната си.

Победата, спечелена от Лудвиг през май 1568 г. в битката при Гайлигерлей, накарала Алба да екзекутира Егмонт, Хорн и други благородници (през юни) и той се отплати за победата на Лудвиг с две победи и много умели операции срещу Вилхелм, когото той напълно изгонил от страната през Октомври 1568 г.

Но Испания била възпрепятствана от факта, че била принудена да води войната на различни фронтове едновременно. Борбата срещу Османската империя в Средиземно море ограничава военната мощ, разположена срещу бунтовниците в Холандия. Още през 1566 г., с помощта на френската дипломация (предвид френско-османския съюз), Вилхелм I Орански поискал подкрепа от Османската империя. Османската империя предлага пряка военна помощ на бунтовниците, първо чрез връзката на Джоузеф Наси с протестантите в Антверпен и второ чрез писмо от Сюлейман Великолепни до „лутераните“ във Фландрия, предлагащо военна помощ при първа молба. Сюлейман дори твърди, че се смята за религиозно близък до протестантите, „тъй като те не се покланят на идоли, вярват в един Бог и се борят срещу папата и императора“. Лозунгът на Гез е „По-добре турци, отколкото папата“ и дори имали червено знаме с полумесец, напомнящо на турското знаме. Турците продължават да подкрепят Холандия заедно с французите и англичаните, а също така подкрепят протестанти и калвинисти като един от начините за противопоставяне на Хабсбургите в Европа.

В Холандия отново започнали кървави кланета; броят на екзекуциите скоро достига няколко хиляди, имущество на стойност 30 милиона талера било конфискувано, търговията и промишлеността са спрени, стотици хиляди хора бягат в чужбина. След това започнлоа потисничеството с помощта на нови данъци: през март 1569 г. правителствените служители в Брюксел трябвало да дадат съгласието си за три декрета, които установяват събирането на 1 процент върху цялото движимо и недвижимо имущество (alcabal), 5% върху продажба на поземлен имот и 10 % от цената на всеки продаден продукт. Тези укази нанесли удар на индустрията и търговията и политическата катастрофа станала неизбежна. Това не можело да бъде предотвратено с нещо като амнистия, обявена на 4 юли 1570 г., въпреки че всички едикти останали в сила и когато е направен опит да се съберат новите данъци на 31 юли 1571 г., всички магазини били затворени; нямало купуване или продажба, всяка работа и всяко индустриално движение спрели.

Тази ситуация довежда до това, че големи маси от населението останали без работа и без възможност да изхранват себе си и семействата си. Мъжете започнали да напускат градовете, присъединявайки се към отряди на морски и горски партизани. Започва мащабна партизанска война срещу испанците. Морските гьози, които се радвали на мълчаливата подкрепа на Англия и Франция и преди това бяха извършили частни завладявания на испански кораби, сега започнали да водят систематични военни операции, често заедно с горските гьози. Вилхелм I Орански прави всичко възможно да ги снабди и контролира действията им.
 

[Hatshepsut]

Възраждане на надеждите (1572-1585)

Исканията на Алба за нови данъци предизвикват силен протест както от протестанти, така и от католици. Подкрепата за бунтовниците нараства и поради голямата група бежанци, избягали от страната по време на управлението на Алба. На 1 април 1572 г. гьозите, под водачеството на граф дьо ла Марк, неочаквано превземат почти незащитения град Бриел. Благодарение на този укрепен град, бунтовниците получават плацдарм и, което е по-важно, това е победа в северната част на страната. Това е знак за протестантите от Долна Холандия да се надигнат отново.

Избор на Вилхелм Орански като щатхалтер на Холандия, Зеландия, Фризия и Утрехт на среща в Дордрехт през 1572 г.

Повечето от най-важните градове в провинциите Холандия и Зеландия обявили лоялност към бунтовниците. Забележителни изключения са Амстердам и Миделбург, които остават католически до 1578 г. Вилхелм Орански е поставен начело на въстанието. Той е признат за генерал-губернатор и щатхалтер на Холандия, Зеландия, Фризия и Утрехт на среща в Дордрехт през юли 1572 г. Решено е властта да бъде разпределена между Орански и щатите. С нарастващото влияние на бунтовниците в северните провинции войната навлиза в решителна фаза.

Разногласията между холандците също нарастват. От една страна има войнствено калвинистко мнозинство, което искало да продължи борбата срещу католика Филип II и да превърне всички холандски граждани в калвинисти. От друга страна, в Холандия има католическо малцинство, което искало да остане лоялно към владетеля и неговата администрация в Брюксел. Вилхелм Орански става централна фигура в обединяването на тези групи около обща цел. В крайна сметка той бил принуден да премине към по-радикалните калвинисти именно защото калвинистите били най-фанатичните в борбата срещу испанците. Той приема калвинизма през 1573 г.

Умиротворяването в Гент

Вместо херцога на Алба, който не успял да се справи с бунта, през 1573 г. е назначен нов губернатор на Нидерландия Луис дьо Рекезен. Но през трите години на неговото управление (той умира в началото на 1576 г.) испанците не успяват да обърнат хода на борбата срещу бунтовниците. През 1575 г. Испания обявява банкрут, което води до забавяне на заплатите на наемниците и на 4 ноември 1576 г. това води до бунт, наречен „Испанската ярост“, по време на който испанските войници разграбват Антверпен и убиват около 8 хиляди от неговите жители. Тези събития засилили решимостта на бунтовниците от Седемнадесетте провинции да вземат съдбата си в свои ръце.

На 8 ноември 1576 г. е сключено споразумение между северните (калвинистки) и южните (католически) провинции на Холандия (Гентският мир), който провъзгласява религиозна толерантност и политическо единство за съвместна борба срещу испанските сили. В повечето католически провинции щетите от чужди войски били основната причина за влизане в открита конфронтация с испанците, докато формално властта на Филип II е запазена. Спорадичните религиозни сблъсъци обаче продължават и Испания, използвайки златни доставки от Новия свят, изпраща нова армия под командването на Алесандро Фарнезе.

През 1577-1584г. има калвинистка република Гент.

Араска уния и Утрехтска уния

На 6 януари 1579 г. някои южни провинции (Артоа, Женегау и т.нар. Валонска Фландрия), недоволни от агресивния калвинизъм на северните провинции, изразяват лоялност към испанския крал и подписват Унията от Арас, което означава отхвърляне на споразуменията от умиротворението в Гент.

На 23 януари 1579 г., в отговор на Араската уния, Вилхелм I Орански обединява северните провинции Холандия, Зеландия, Утрехт, Гронинген и Гелдерн в Утрехтската уния. Градовете на Южна Холандия Брюж, Гент, Антверпен и Брюксел подкрепят и се присъединяват към Утрехтския съюз на Севера. Така седемнадесетте провинции са разделени на бунтовни северни и южни, които се подчиняват на испанския крал.

Към петте провинции, подписали Утрехтския съюз, през същата година се присъединили още две: Оверейсел и Фризия, които консолидирали съюза и послужили като правна основа за формирането на нова държава - Република на обединените провинции на Холандия (всъщност от юли 1581 г.).

Акт за отричане от испанския крал

Генералните имоти се опитали да намерят подходящ заместник на Филип II от Испания като крал. Протестантската кралица на Англия Елизабет изглеждала естествения избор за ролята на защитник на Холандия, но тя не искала да се намесва директно в ситуацията. След отказа на Елизабет генералните щати канят по-малкия брат на френския крал, херцога на Анжу, да управлява. Той се съгласил при условие, че Холандия официално осъди всякакви прояви на лоялност към Филип. През 1581 г. е публикуван Актът за абдикация, който обявява, че кралят на Испания не е изпълнявал задълженията си в Холандия и следователно вече не се счита за законен крал там. Анжу обаче изпитва дълбоко недоверие от населението и все повече се тревожи за границите на своето влияние. След известни усилия да консолидира властта си чрез военни действия, Франсоа Анжу напуска Холандия през 1583 г.

След Акта за абдикация Испания отново изпраща нова армия срещу Съединените провинции. Тя е водена от Алесандро Фарнезе, херцог на Парма, който завладява по-голямата част от Фландрия и Брабант, както и значителна част от североизточните провинции, възстановявайки католицизма навсякъде и подлага протестантите на екзекуции и изтезания. Антверпен, тогава най-големият град в Холандия, пада през 1585 г., което кара повече от половината от населението му да избяга на север. Населението на Антверпен спада от 100 хиляди жители през 1560 г. на 42 хиляди през 1590 г.

Вилхелм Орански, обявен за извън закона от Филип II през март 1580 г., е убит от привърженика на краля Балтазар Жерар на 10 юли 1584 г.

Холандия е разделена на независима северна част и южна част, която остава под испанско управление. По-голямата част от населението на Севера изповядва протестантството. Контролираният от Испания юг остава крепост на католицизма. Повечето протестанти избягали на север. Испания поддържала голяма армия в южната част на страната.

Непризнатата независимост на севера (1585-1609)

Обединените провинции търсят подкрепата на традиционните съперници на Испания и от февруари до май 1585 г. дори предлагат суверенитета над Холандия на всеки от монарсите на Франция и Англия.

Въпреки многогодишната неофициална подкрепа за Съединените провинции, английската кралица Елизабет I, желаейки да избегне челен сблъсък с Испания, не обявила официално това. Година по-рано католиците във Франция подписали договор с Испания, целящ унищожаването на френските протестанти. Страхувайки се, че Франция ще попадне под контрола на Хабсбургите, Елизабет Английска предприема действия. Тя изпратила граф Лестър в Холандия (1585) като лорд-регент с отряд от шест хиляди войници, включително хиляда кавалеристи. Графът на Лестър взел страната на радикалните калвинисти, което отчуждило католиците и умерените. Опитвайки се да укрепи властта си за сметка на независимостта на провинциите, графът настроил холандските патриции срещу себе си и година по-късно, след като загубил подкрепата на народа, се завърнал в Англия. Генералните щати назначават 20-годишния Мориц Орански на поста командир на холандската армия (1587 г.). На 7 септември 1589 г. Филип II нарежда изтеглянето на всички налични сили на юг в опит да попречи на Анри Наварски да стане крал на Франция. За Испания Холандия става един от противниците във френските религиозни войни.

Мориц Орански

Съвременните граници на Нидерландия са формирани главно в резултат на кампаниите на Мориц Орански. Той успял да използва катастрофалното поражение на испанската „Непобедима армада“ (1588 г.) в конфронтацията с английския флот. Една от най-забележителните характеристики на тази война са вълненията в испанската армия, причинени от забавено заплащане: най-малко 40 бунта се случили между 1570 и 1607 г. Когато френският крал Анри IV обявява война на Испания, испанското правителство обявява банкрут (1595 г.). Въпреки това, след като си възвърнала контрола над морето, Испания успя значително да увеличи доставките на злато и сребро от Америка, което ѝ позволило да увеличи военния натиск върху Англия и Франция.

След сключването на договор с Франция (1598 г.) Филип отстъпва Нидерландия на дъщеря си Изабела и нейния съпруг и свой племенник Албрехт VII Австрийски. По това време Мориц ръководи превземането на важни градове в страната. Започвайки с важното укрепление на Берген оп Зоом (1588 г.), Мориц превзема Бреда (1590 г.), Зутфен, Девентер, Делфзийл и Ниймеген (1591 г.), Стеенвик, Кауарден (1592 г.), Гертруденберг (1593 г.), Гронинген (1594 г.), Грунло, Енсхеде, Оотмарсум, Олдензал (1597) и Граве (1602). Тази кампания се провежда в граничните райони на съвременна Холандия. Имало мир в сърцето на Холандия, което по-късно доведе до холандския Златен век.

Испанската власт в Южна Холандия остава силна. Въпреки това контролът над Зеландия позволява на Северна Холандия да регулира трафика през устието на Шелд, което свързва важното пристанище на Антверпен с морето. Пристанището на Амстердам се възползва много от блокадата на пристанището на Антверпен. Въпреки това, по предложение на Мориц, кампанията за освобождението на Южна Холандия започва през 1600 г. Тази кампания също имала за цел да елиминира заплахата за холандската търговия, породена от испанската подкрепа за търговците от Дюнкерк. Испанците укрепват позициите си по крайбрежието, което води до битката при Nieuwpoort.

Армията на Генералните щати печели признание за себе си и своя командир, като побеждава испанските сили в открита битка. Мориц спира похода към Дюнкерк и се върна в северните провинции. Разделянето на Холандия на отделни държави става свършен факт. Без да елиминира заплахата за търговията, породена от Дюнкерк, Холандия създава свои военноморски сили, за да защити морската търговия, която нараства значително след създаването (1602) на Холандската източноиндийска компания. Укрепването на холандския флот се превръща във възпиращ фактор за военноморските амбиции на Испания.

12-годишното примирие (1609-1621)

През 1609 г. е обявено прекратяване на огъня, последвано от дванадесетгодишно примирие между Съединените провинции и контролираните от Испания южни щати, с посредничеството на Франция и Англия.

По време на примирието в холандския лагер възникват две фракции, политически и религиозно противопоставени. От една страна са привърженици на теолога Яков Арминий, чиито видни поддръжници били Йохан ван Олденбарневелт (Барневелт) и Хуго Гроций. Арминианците принадлежат към протестантското движение и като правило са богати търговци, които приемат по-стриктно тълкуване на Библията от класическите калвинисти. Освен това те смятаха, че Холандия трябва да бъде република. Те се противопоставят на по-радикалните хомарианци (поддръжници на Франсис Хомар), които през 1610 г. открито декларират своята вярност към принц Мориц. През 1617 г. конфликтът ескалира, когато републиканците приемат „Резолюция“, позволяваща на градовете да предприемат действия срещу хомарианците. Въпреки това Олденбарневелт е обвинен от принц Мориц в държавна измяна, арестуван и екзекутиран през 1619 г. Хуго Гроций напуска страната след бягство от затвора в замъка Льовенщайн.

Заключителен етап (1621-1648)

Мирните преговори били възпрепятствани от два нерешени проблема. Първо, испанското искане за религиозна свобода за католиците в Северна Холандия е противопоставено на холандското искане за свобода на протестантите в Южна Холандия. Второ, имало разногласия относно търговските пътища в различни колонии (в Далечния изток и Америка), които не можели да бъдат разрешени. Испанците правят последно усилие да завладеят Севера, а холандците използват военноморските си сили, за да разширят колониалните търговски пътища в ущърб на Испания. Войната се подновява, ставайки част от по-голямата Тридесетгодишна война (1618-1648).

През 1622 г. е отблъсната испанска атака срещу важната крепост Берген оп Зоом. Мориц обаче умира през април 1625 г., докато испанците, под командването на генерал Амброзио Спинола, обсаждат град Бреда, който е превзет от испанците през юни 1625 г. След тази испанска победа полубратът на Мориц Фредерик Хайнрих, който поема командването на армията, превзема ключовия укрепен град Хертогенбош през 1629 г. Този град, най-големият в северната част на Брабант, се смятал за непревземаем. Загубата му била сериозен удар за испанците.

"Предаване на Бреда", Диего Веласкес, 1635 г., Прадо. Юстин от Насау предава ключовете на града на Амброзио Спинола

През 1632 г. Фредерик Хайнрих превзема Венло, Рурмонд и Маастрихт. Опитите за атака на Антверпен и Брюксел обаче се провалят поради липса на подкрепа от фламандското население. Това се дължи както на грабежите по време на войната, така и на обръщането на новото поколение жители на Фландрия и Брабант към католицизма, което поражда недоверие към калвинистка Холандия дори повече, отколкото към испанските окупатори.

Жителите на Амстердам празнуват Мюнстерския мир (картина на Б. ван дер Хелст)

На 30 януари 1648 г. войната приключва с подписването на Мюнстерския договор между Испания и Холандия. На 15 май 1648 г. в Мюнстер страните разменят ратифицирани копия на договора. Този договор е част от европейския Вестфалски мир, който слага край на Тридесетгодишната война. Договорът привежда баланса на силите в Западна Европа в съответствие с реалния баланс на силите, тоест де юре Холандската република е призната за независима държава и запазва контрола върху териториите, завладени в по-късните етапи на войната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нидерландски бунт

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нидерландская_революция

[Hatshepsut]

Нидерландски златен век (1584-1702)


Карта на Републиката на Седемте обединени Ниски земи от Йохан Янсониус (1658)

Нидерландски Златен век (1584 – 1702) се нарича периодът през 17 век, когато тогавашната Република на Седемте обединени Ниски земи изживява възход по отношение на науката, изкуствата и търговията. Тези времена са известни и като Холандското чудо. Историкът К.У. Сварт е първият, използвал този термин.

Причини за Златния век

През 1568 г. избухва Осемдесетгодишната война, когато нидерландските провинции въстават срещу властта на Испания. След падането на Антверпен през 1585 г., южните провинции остават под испански контрол. Северните провинции (още известни като „Обединени провинции“ или „Нидерландска република“) продължават военните действия до Вестфалския мир през 1648 г.

Загубата на южните провинции е причина за масовото преселване на живеещите там богати калвинистки търговци към независимия север. Много от тях се заселват в Амстердам, който дотогава е малко пристанище, но за кратко се превръща в едно от пристанищата с най-голяма световна значимост през 17 век. Явлението понякога е описвано като „създаването на новия Антверпен“. Масовото емигриране от Фландрия и Брабант (особено от Антверпен) е сред водещите причини за развитието на новосъздадената Нидерландска република.

Освен от южните провинции тук идват и много бегълци, които са преследвани заради своята религия – по-специално евреи сефаради от Португалия и Испания, а по-късно и хугеноти от Франция.

Има и други фактори, допринесли за подема на Нидерландската република в този период: вятърните мелници осигуряват евтина енергия; дъскорезниците са нововъведение, благодарение на което става възможно изграждането на голяма флота за международна търговия и бранене икономическите интереси на страната с военни средства.

Икономически възход

През по-голямата част от 17 век нидерландците – традиционно добри мореплаватели, доминират световната търговия – позиция, която дотогава е заемана от Португалия и Испания, а впоследствие след дълго оспорване е заета от Англия.

През 1602 г. е основана Нидерландска източноиндийска компания (на нидерландски: Vereenigde Oostindische Compagnie или VOC). Това е първата в света мултинационална корпорация. Компанията получава монопола върху търговията с Азия и го запазва в продължение на две столетия. Това е най-голямото търговско предприятие в света през 17 век. Внасяните подправки донасят огромни печалби заради трудностите и рисковете при доставката и заради голямото търсене. Основаната през 1609 г. в Амстердам банка става главната кредитна институция в Европа.

След 1640 г. Нидерландската източноиндийска компания получава монопол върху търговията с Япония. Благодарение на нидерландците в Япония навлиза познанието от индустриалната и научната революции на Запада. Японците купуват и превеждат многобройни книги на научна тематика от нидерландците, сдобиват се с продукти на западната манифактура (например часовници), получават демонстрации на различни западни иновации (демонстрации на феномена електричество, полети с балони с нагорещен въздух в началото на 19 век и др).

Нидерландците доминират и търговията между европейските страни. Републиката има особено благоприятно разположение – там се кръстосват основните търговски пътища изток-запад и север-юг. Нидерландските търговци прекарват по море вино от Франция и Португалия до Балтийските страни и се връщат обратно със зърно, предназначено за средиземноморските страни.

Братята Трип, търговци на оръжие, построяват Трипенхойс в Амстердам, където днес се помещава Кралската Нидерландска академия по наука и изкуства. Сградата е типичен пример за архитектурата от 17 век.

Националните индустрии също се развиват. Водещи примери са корабостроителниците и захарните рафинерии. С утилизирането на повече земя се развиват местното производство на зърно и млечни продукти.

Търговията с роби също изиграва известна роля за състоянието на икономиката в страната. Нидерландия започва търговия на роби между Африка и Америка през 1619 г. Пристанището в Амстердам става европейската столица на търговията с роби.

Процъфтяващата търговия предпоставя създаването на многобройно и богато търговско съсловие. Новият просперитет предизвиква интерес и привлича средства към изобразителното изкуство, литературата и науката.

Толерантност

Атмосферата на толерантност е отличителна черта на Нидерландия. Възможно е това да е провокирано в някаква степен от факта, че страната е зависела от международната търговия и от добрите международни отношения.

Също така Реформацията е допринесла за отношението на търпимост към различията. Реформистите подчертават колко е важно личната съвест на всеки човек да е определяща за неговото интерпретиране на Библията. Отрича се необходимостта от централните догми и установената църковна йерархия.

Тази нидерландска толерантност дава възможност на чужденците да пътуват и дори да емигрират в страната. Така евреите от Португалия и Франция избягват преследванията на Инквизицията, а философи като Барух Спиноза и Рене Декарт публикуват най-известните си произведения първо в Нидерландия.

Грамотност

Седемте автономни провинции, които са съставлявали Холандската република, са имали население от по-малко от два милиона души, около една десета от това на Франция, но то е било много гъсто, особено в силно урбанизираната провинция Холандия. Навсякъде има училища – не безплатни, не задължителни и не ръководени единствено от Холандската реформирана църква, но толкова многобройни и евтини, че повечето деца посещават училище достатъчно дълго време, за да се научат да четат, а често и да пишат и да извършват прости аритметични действия. През 1650 г. две трети от мъжете в Амстердам могат да се подписват с имената си.

Национално самосъзнание

Осемдесетгодишната война с Испания (1568 – 1648) е война за религиозна свобода, за икономическа и политическа независимост. Войната завършва с постигането на пълна независимост за северните провинции, което затвърждава и подсилва националното самосъзнание на нидерландците. Много от това вече е налице през 1609 г., когато е сключен временен договор за примирие с Испания, който продължава 12 години.

Развитие на науката

През разглеждания период Нидерландската република привлича много учени и мислители от цяла Европа. Особено изявено средище на интелектуалци става Университетът в Лайден (основан през 1575 г. от Вилхелм Орански в знак на благодарност за яростната съпротива на Лайден срещу испанците в Осемдесетгодишната война). Така например френският философ Рене Декарт живее в Лайден от 1628 до 1649 г.

Нидерландските юристи са известни с доброто познаване на международните морски и търговски закони. Хуго Гроций (1583 – 1645) поставя основите на международното право. Той измисля концепцията Свободни морета (Mare liberum), яростно оспорвана от Англия, която е основен съперник на Нидерландия за надмощие в световната търговия.

Кристиан Хюйгенс е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината. Той създава и часовника с махало. Антони ван Льовенхук е един от основоположниците на научната микроскопия.

Антони ван Льовенхук

Известният нидерландски хидравличен инженер Ян Leeghwater (1575 – 1650) успява да отвоюва от морето нови земи за страната. Той превръща няколко големи езера в полдери, като изпомпва всичката вода с помощта на вятърни мелници.

За страната е характерна толерантност към развитието на човешката мисъл, която липсва в другите страни по това време. През 17 век тук намират убежище на много мислители, чиито възгледи са преследвани в техните страни – французите Рене Декарт и Пиер Бейл, англичаните Томас Хобс и Джон Лок. Многобройни книги с религиозна, философска и научна тематика, които биха били отхвърляни като спорни в чужбина, са печатани в Нидерландия и тайно изнасяни в други страни. Така републиката се утвърждава все повече като издателски център на Европа и става пример за духовно развитие.

Развитие на изкуствата

Зимен пейзаж (1623) от Есайс ван де Велде

Представители на изобразителното изкуство от периода са Йоханес Вермеер, Рембранд ван Рейн, Франс Халс, Говерт Флинк и групата на така наречените „малки нидерландски майстори“

Основните жанрове са:

исторически картини,
портрети (индивидуални и групови),
пейзажи,
натюрморти,
жанрова живопис или сцени от ежедневието.

Битова живопис в Мъже пушат и играят табла от Дирк Халс. Правят впечатление картините на стената, които изглежда са окачени в таверна

Съществуват и комбинации от тези категории. Характерни за Златния век са алегориите, в които нарисуваните обекти са натоварени със символика. Така например един натюрморт би могъл да изобразява череп, пясъчен часовник и изтляла свещ – и трите обекта са символи на преходността на битието. Сезоните често са пресъздавани чрез човешки дейности, които са типични за съответното време от годината (сеитба, жътва, пързаляне по лед и т.н.). Нерядко картините са носели скрито морално послание.

Мелница при Вейк близо до Дорстеде (1670) от Якоб ван Ройсдал

Благодарение на развитата икономика градовете се разрастват. Нидерландската архитектура процъфтява през периода на Златния век.

Развитие на книгопечатането

Климатът на толерантност и високото ниво на грамотност допринасят за разцвета на книгопечатането. Производството на книги на глава от населението в Нидерландия е десет пъти по-голямо от това във Франция и Испания. За разлика от нисшите класи в останалите страни на Европа, които никога не са притежавали книги, обикновените холандци – занаятчии и собственици на магазини, дори работници – са купували по три или четири книги годишно. Заплатите са били сравнително високи, а книгите – евтини.

През XVII век Холандия е център за печат на Библии и политически памфлети. Лодевек Елзевир (Lodewijk Elzevir) и неговите потомци създават една от на-известните династии в търговията с книги. Издателство Елзевир произвежда джобни издания на класически латински текстове на приемлива цена. Елзевиер е начело на нидерландското завладяване на международната търговия с научна литература, която тогава се печата почти изключително на латински. Малките, красиво отпечатани издания на класиците на Елзевир се превръщат в основна част от библиотеките на образования елит навсякъде в Европа. Разбира се, печатат се и величествени фолианти и тежки томове с изящни подвързии, предназначени за богатия елит. Обикновените хора обаче четат евтини творби в малки формати – богослужебни трактати, брошури и всякакви ефимерни издания, които никога не попадат в библиотеките, отчасти защото са презирани от колекционерите, отчасти защото са били изчетени докрай и захвърляни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нидерландски златен век

[Hatshepsut]

Република на Съединените провинции (1581-1795)

Съединените провинции, или Република Съединените провинции (холандски. Republiek der Verenigde Provinciën), официално име - Републиката на седемте обединени низини (Republiek der Zeven Verenigde Nederlanden, лат. Белгия Foederatum) - европейска държава, образувана в резултат на победата на холандската революция от 16 век, конфедеративна република. Републиката престава да съществува с френското нашествие от 1792–1795 г., въпреки че упадъкът вече е започнал.

Държавата е известна още като Холандска република или просто Холандия, поради специалното значение на тази провинция за Републиката. Държавата съществува от юли 1581 г. (фактически) до януари 1795 г., когато е трансформирана в Батавска република. Територията на републиката е била малко по-малка от съвременната територия на Кралство Холандия.

Създаване на републиката

По време на Осемдесетгодишната война на седемнадесетте провинции в борбата за независимост от Испанската империя, в резултат на така наречената Утрехтска уния през 1579 г., се формира съюз от пет провинции, към които скоро се присъединяват още две провинции. Целта на съюза е да се създаде обща армия, да се поддържа обща хазна и да се въведе общо управление. На 26 юли 1581 г. генералните щати на северните провинции издават Акта за абдикация, който обявява, че кралят на Испания не е изпълнявал задълженията си в Нидерландия и следователно вече не се счита за легитимен владетел. Всъщност този акт създава нова държава.

Испания фактически признава независимостта на републиката през 1609 г., а официално едва през 1648 г. в съответствие с Вестфалския мир.

Състав

Републиката е конфедерация от седем формално монархии и една формално република:

Холандия
Зеландия
Утрехт
Stad en Lande (република) (Грьонинген)
Гелдерн
Оверейсел
Фризия
Ландшафт Дренте (нямаше представителство в Генералните щати, но е пълноправна провинция и има собствен законодателен орган (провинциални щати) и собствен щатхалтер). Освен това Републиката на обединените провинции включва така наречените генерални земи, които не са част от нито една провинция и се управляват пряко от генералните щати; в тези земи не е имало провинциални щати и те не са били представени в централното правителство.

Държавно устройство

Де факто конституцията на конфедеративната република е Утрехтската уния от 1579 г.

Държавното устройство на републиката дълго време било до голяма степен архаично и до голяма степен неподредено. Запазени са много древни привилегии на провинциите, които в миналото са били феодални княжества, градове и общности. Най-висшият орган на републиката са Генералните щати. Държавният съвет, който съществува наред с тях, губи значението си през 17 век. Дълго време няма други централизирани национални власти. Фактическото ръководство на изпълнителната власт на републиката през по-голямата част от нейната история принадлежи на щатхалтерите от Дома на Оранж-Насау, които по правило били и главнокомандващи на въоръжените сили на републиката. Конфронтацията между унитарната монархическа сила, представлявана от щатхалтерите, и републиканската система, оглавявана от Пенсионария, съществува през 17-18 век. Великият пенсионарий е друга важна държавна длъжност в Холандската република. Цялата власт понякога била концентрирана в ръцете на пенсионария.

Великият пенсионарий (на нидерландски Raadpensionaris) е един от най-висшите длъжностни лица в Република Съединените провинции, първият официален и правен съветник както от провинция Холандия, така и от провинция Зеландия.

Пенсионарий, по-рано „градски адвокат“ - в големите и имащи право на глас стари градове на Нидерландия е длъжностно лице, което заема същата позиция в градския съвет като великия пенсионарий или ratspensioner (и до 1630 г. „селски адвокат“), заеман в щатите на провинцията.

Великият пенсионарий на провинция Холандия в Генералните щати събирал гласове, изготвял решения, отварял писма, адресирани до щатите, преговарял с чуждестранни посланици и министри, отговарял за доходите, опазването на реда и изобщо всичко, което се отнасяше до битието на провинцията. Той участва в колегията на избраните съветници, която упражнява върховната власт между щатите, и е част от депутацията, която представлява щатите от провинция Холандия в Генералните щати на Обединена Холандия. Той е избиран за пет години, а след този период в пвечето случаи за още пет години. Той бил в същото време пенсионарий на благородството, което, подобно на градовете, било част от провинциалните щати. Батавската революция и френската окупация елиминират позицията на пенсионария до 1795 г.; Наполеон I за кратко възстановява тази титла, назначавайки Р. Й. Шимелпенинк за пенсионарий Батавската република през 1805 г.

Великият пенсионарий често се противопоставял на щатхалтерите: конфликтът между Йохан ван Олденбарневелт и Мориц Орански, както и между Ян де Вит и Вилхелм III Орански, е добре известен.

Великият пенсионарий Ян де Вит

Представителят на едрата буржоазия Ян де Вит (1625-1672), заемащ длъжността велик пенсионарий, през 1650 г. постига премахването на длъжността щатхалтер и по време на т.нар. първи период без щатхалтер (1650-1672) е фактически владетел на Съединените провинции. Най-високото постижение на правителството на Ян де Вит е победата над Англия във Втората англо-холандска война (1666), спечелена по море от добре оборудвания холандски флот. По време на мощното народно въстание от 1672 г., избухнало след френското нападение срещу републиката (Холандска война), Ян де Вит е отстранен от власт (той и брат му Корнелис по-късно са разкъсани на парчета от тълпа, подстрекавана от оранжистите), и Вихелм III Орански е избран за адмирал, главнокомандващ и щатхалтер. Неговата смърт (1702 г.) е последвана от втори период без щатхалтер, след което през 1747 г. Вилхелм IV Орански е провъзгласен за щатхалтер на Съединените провинции. През 1748 г. той успява да установи наследствения характер на длъжността щатхалтер.

Вилхелм IV Орански

Икономика

След образуването на Републиката на обединените провинции през 1581 г. седем от тях, икономически най-развитите, формират основата на новата държава. Тъй като по-голямата част от населението живее в градовете, това служи като тласък за развитието на производството и предприемачеството и превръщането на републиката в първата буржоазна държава в Европа. Амстердам се превръща в основен търговски център, първенството на което е загубено от средиземноморските пристанища и Антверпен, който остава под испанската корона. Свободата на религията, предприемачеството и търговията бързо позволили постигането на такава финансова мощ, която води до началото на така наречения „Златен век“. През 1662 г. Pieter de la Cour в своята работа „Interest van Holland ofte Gronden van Hollands-Welvaren“ дефинира принципите, чрез които Републиката на Съединените провинции постига финансово господство над другите държави. Сред тях той включва: свобода в избора на религия, образование, търговия, производство, изкуство, гражданство. Освен това при прилагането на тези принципи важна роля играе държавната гаранция за права на собственост и стабилна данъчна система. За рационализиране на финансовата система на републиката е проведена парична реформа, благодарение на която през 1581 г. е въведен сребърният гулден, а през 1609 г. е въведена Амстердамската обменна банка (на холандски Amsterdamsche Wisselbank) за управление на паричното предлагане.

Демография

До 1300 г. районът на северната историческа Нидерландия е сравнително слабо населен. Това се променя около 1500 г., когато урбанизацията се увеличава. С население от приблизително един милион души, Северна Холандия е един от най-урбанизираните региони в Европа. Това е постигнато не чрез наличието на многобройно градско население (например в сравнение с градовете в южна Холандия), а чрез наличието на голям брой градове.

Общото население на републиката се е удвоило между 1500 и 1650 г. Голям принос за това имат големите тълпи бежанци/имигранти от Южна Нидерландия (от 100 000 до 150 000 души) и от Франция (хугеноти (от 35 000 до 50 000). В крайбрежните провинции населението дори се е утроило.

След това до 1750 г. населението на Северна Холандия и Фризия намалява, а в градовете около Зюйдерзее стагнира. В допълнение, броят на жителите в холандските индустриални градове като Делфт, Лайден и Харлем намалява много рязко. След 1780 г. растежът се възобновява в северната и южната част на Холандия и във Фризия.

Източната част на Републиката също отбеляза бавен растеж от 1500 г., но той е ограничен от Осемдесетгодишната война, която бушува главно на изток и юг. След 1650 г. растежът тук се ускорява. Войната причинява рязък спад на населението, особено на юг, където през първата половина на 16 век се наблюдава значително нарастване на населението. Спадът в икономическото значение на юга също бил фактор за упадъка. След войната Северен Брабант и сегашният холандски Северен Лимбург се възстановяват и растежът на населението продължава между 1700 и 1750 г. Демографските промени в сегашния холандски Южен Лимбург са противоположни.

След затварянето на Шелд през 1585 г., много жители на града от Южна Холандия се заселват главно в Амстердам, Миделбург, Лайден и Харлем. В първите два града една трета от населението по това време говори с антверпенски акцент. В Лайден и Харлем много хора говорели западнофламандски и френски, особено в текстилната индустрия. В допълнение към големия приток на южнохоландци, има безпрецедентно голяма имиграция, особено от Вестфалия, Франция (хугеноти) и (през) Португалия, в резултат на което една трета от жителите на републиката в началото на 17-ти век са чужденци произход. В някои градове, като Лайден, чужденците са дори повече от половината от всички жители.

Между 1525 и 1675 г. градското население на Северна Холандия се е увеличило от 300 000 на 815 000 жители. Около 1600 г. само петте най-големи града са имали повече от 20 000 жители: Амстердам, Лайден, Харлем, Утрехт и Миделбург, заедно около 160 000 жители. През 1675 г. шестте най-големи града (над 25 000 жители) са Амстердам (над 200 000), Лайден (приблизително 65 000), Ротердам (приблизително 45 000), Харлем (приблизително 37 000), Миделбург (над 27 000) и Утрехт (повече от 25 000).

Между 1514 и 1680 г. населението на провинция Холандия нараства от приблизително 275 000 на 883 000 души, повечето от които живеят в деветнадесет града. През следващия век населението бавно намалява до около 783 000 (около 1750 г., след което остава стабилно до края на 18 век). В периода преди 1800 г. също има свръхсмъртност от около 800 000 души, а 250 000 души емигрират в чужбина. Приблизително 1,4 милиона души са се преместили в градовете през този период, 1,2 милиона от тях са имигрирали.

Религия

По-голямата част от вярващите са калвинисти, като най-голямата калвинистка деноминация е Холандската реформирана църква (Nederlandse Hervormde Kerk). Някои от вярващите (главно на юг) са католици и принадлежали към Апостолическия викариат на Холандската мисия (провинции с протестантско мнозинство), Апостолическия викариат на Хертогенбош (Статс-Брабант, сега Северен Брабант), епархията на Roermond (Статс-Лимбург и Статс-Оппергелре, сега Лимбург), архиепископия на Мехелен (Статс-Фландрия, сега Зеландия).

История

Въпреки постоянните войни, 17 век е период на просперитет за холандската икономика. Холандските търговци доминират на вътрешните европейски пазари, Балтийско и Средиземно море, Германия и Великобритания. След като измества Антверпен, Амстердам става център на европейската търговия. Холандските риболовни кораби доминирали в Северно море. Републиката разширила влиянието си до далечни отвъдморски територии и благодарение на необичайно предприемчивите източноиндийски компании завладява огромни колонии в Югоизточна Азия (започвайки с изземването на португалските владения) и в Америка. Холандската източноиндийска компания, основана през 1602 г., се радвала на монопол в търговията в Индийския и Тихия океан. Компанията издържа на конкуренцията на британците и изпраща големи товари от подправки и други екзотични стоки в Европа. От името на Генералните щати компанията има право да обявява война и да сключва мир, може да строи градове и крепости в колониите, да сече монети, да сключва споразумения с местните власти и да назначава служители. Нейните колосални печалби били от голямо значение за ускорения икономически растеж на страната. Постиженията на Холандската западноиндийска компания били по-скромни. Първоначално се занимава с търговия с роби и каперство, тоест залавяне на испански и португалски кораби. Крепостите на компанията са в селища в Карибите и в колонията Нова Холандия (днешните Ню Йорк и Ню Джърси), която Съединените провинции отстъпват на британците през 1660-те години.

Втората половина на 17 век за Холандия се характеризира с интензивно съперничество с Англия за господство в световната морска търговия и борбата с нея за колонии, което многократно води до войни между тези страни, които продължават с променлив успех. Въпреки това, от 1680 г. настъпва сближаване между двете страни на външнополитическата сцена, което се дължи на необходимостта да се противопоставят на агресивната политика на абсолютистка Франция на континента и по-специално на желанието ѝ да завладее Испанска Холандия. Англо-холандският съюз е укрепен от провъзгласяването на Вилхелм III Орански за английски крал през 1689 г.

Англия и Холандия са съюзници във войната за испанското наследство 1701-1714 г.

От началото на 18 век е налице отслабване на политическата тежест на Холандската република в Европа. Въпреки че републиката все още успява да поддържа икономиката на нивото, постигнато през 17 век, Франция и особено Англия вече поемат водещи роли на континента. В икономическата сфера господството на Англия в световната търговия нараства. В международните отношения Холандия се придържаше към неутралитет, което допринася за стабилизирането на вътрешнополитическата ситуация в страната и осигурява предимства при воденето на търговия с враждуващи държави.

Четвъртата англо-холандска война, завършила с неуспех за републиката (Холандия била принудена да отстъпи редица колониални владения на Великобритания и да предостави на нейните граждани възможност за свободна търговия в холандската Източна Индия), довежда до остър вътрешен конфликт и политическа криза. През 1787 г., в събития, известни като Батавската революция, щатхалтера е свален и върнат на власт само в резултат на пруската военна намеса. И през 1795 г., по време на войната на Първата коалиция, войските на Френската република под командването на Пишегрю окупират територията на Републиката на обединените провинции, слагайки практически край на нейното съществуване. Провъзгласена е Батавската република, „дъщеря” на Франция.

През 1806 г. Батавската република е превърната в кралство от Наполеон начело с брат му Луи, а през 1810 г. нейната територия е включена в Наполеоновата френска империя.

На 30 ноември 1813 г. Вилхелм VI Орански акостира в страната и е посрещнат като национален герой. Той веднага е провъзгласен за суверенен принц на Обединена Холандия. През 1815 г. е образувано Обединеното кралство Нидерландия, което включва и „австрийска Холандия“ (т.е. днешна Белгия). Вилхелм VI става крал на тази обединена държава, като по този начин най-накрая установява монархическа система.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Республика_Соединённых_провинций

https://ru.wikipedia.org/wiki/Великий пенсионарий

[Hatshepsut]

Холандия през ХIХ век

Батавска революция

Вилхелм V Орански

В края на 18 век в Нидерландия има нарастващи вълнения. Има конфликт между оранистите, които искат наместникът Вилхелм V Орански да има по-голяма власт и „патриотите“, които под влияние на Американската и Френската революции искат по-демократична форма на управление. За първи изстрел в тази несполучила „Батавска“ революция може да се смята манифестът, публикуван от Роберт Яспер ван дер Капелен, основател на движението на „патриотите“, през 1781 г.: „До народа на Нидерландия“(Aan het Volk van Nederland). След като Нидерландия става първата страна, признала независимостта на САЩ, британците ѝ обявяват война. Тази Четвърта англо-нидерландска война (1780 – 1784 г.) е катастрофална за Нидерландия, особено в икономически аспект. Мирният договор, според Фернан Бродел „оповестява гибелта на нидерландското величие“ (Бродел 1984 стр. 273). През 1785 г. патриотите се вдигат на бунт, въоръжено въстание на местни граждански отряди, твърдо решени да защитят самоуправляващите се демокрации в някои нидерландски градове. „Като цяло тази революция е поредица от насилствени и несвързани събития, случайности, речи, слухове, остри вражди и въоръжени сблъсъци.“ казва Бродел, който я вижда като предвестник на Френската революция, с постоянния лозунг „vrijheit“ (свобода). Но Оранското семейство, подкрепено от британската политика, я потушава с помощта на пруските си роднини. Реакцията на оранистите е сурова: никой не смее да се покаже на публично място без оранжева кокарда, има линчувания, старите бургмайстери са сменени и една малка незаплатена пруска армия, издържаща се с грабежи и изнудвания, е разквартирувана в Нидерландия; много патриоти бягат в Брабант или Франция, може би общо 40 000 на брой.

Войската на патриотите, 18 януари 1795 г

Батавската република и френското господство

Знамената на Батавската република

В този план е по-малко изненадващо, че след Френската революция, когато Наполеон завладява и окупира Нидерландия през 1795 г., французите срещат толкова малко обединена съпротива. Вилхелм V Орански бяга в Англия. Патриотите обявяват просъществувалата кратко Батавска република, но управлението скоро било върнато в по-стабилни и опитни ръце. През 1806 г. Наполеон преобразува Нидерландия (заедно с малка част от Германия) в Кралство Холандия с крал неговият брат Луи Бонапарт. Но и това кралство просъществувало много кратко. Наполеон включва Нидерландия в състава на Френската империя След като брат му поставя нидерландските интереси пред френските. Френската окупация на Нидерландия приключва през 1813 г. след като Наполеон е победен – победа, в която Вилхелм V Орански играе важна роля.

По време на наполеоновата окупация Оранското семейство подписва договор с англичаните, в който им дава нидерландските колонии „на съхранение“ и заповядва на колониалните губернатори да се предадат на британците. Това е краят на голяма част от нидерландската колониална империя. Гвиана и Цейлон никога не се връщат под нидерландска власт. Капската колония, която променя принадлежността си няколко пъти, остава британска след 1806 г. Други колонии, включително и това, което днес е Индонезия, за върнати на Нидерландия след Англо-нидерландски договор от 1814 г. Десет години по-късно се подписва друг Англо-нидерландски договор от 1824 г.

Батавска република (на нидерландски: Bataafse Republiek) е официално название на нидерландската република Съединени провинции по време на завладяването ѝ от Франция между 1795 и 1806 г. Името е взето от древното германско племе батави, обитавали територията на Нидерландия в Античността.

Батавската република, като заменила независимата нидерландска държава, дъщерна република на Франция (първата от тях), е установена в началото на 1795 година, с въоръжената намеса на френската революционна армия. Нидерландските провинции губят самостоятелността си и цялата държавна власт преминава към законодателно събрание и петчленен управляващ орган.

Новата република получава широка подкрепа от страна на местното население. Тя става френски съюзник в Революционните войни.

По-късно е включена в състава на Първата френска империя на Наполеон Бонапарт и Франция играе съществено влияние в политиката ѝ, като организира няколко преврата, за да дойдат на власт приятелски настроени политически групировки.

Въпреки че е Батавската република е напълно зависима от Франция, която я експлоатира в значителна степен, създаването на нидерландската конституция от 1798 г. се основава на вътрешни процеси, а не се диктува отвън, поне докато Наполеон не принуждава местното правителство да признае брат му Луи Бонапарт за нов монарх на Кралство Холандия през 1806 г.

За краткия живот на тази държава са проведени редица политически, социални и икономически реформи, оказали силно влияние върху по-нататъшната съдба на Нидерландия. Конфедеративната структура на старата република е заменена с унитарно устройство. Първата конституция има демократичен характер. До 1801 година страната се управлява демократично, но след преврат е установен авторитарен режим, узаконен с промяна в конституцията. Опитът от времето на Батавската република е използван, при повторното преминаване към демократично управление през 1848 г.

Монархия

Кралство Холандия

Кралство Холандия през 1807г.

Кралство Холандия (на нидерландски: Koninkrijk Holland; на френски: Royaume de Hollande) (1806 – 1810) е създадено от Наполеон Бонапарт като марионетно кралство, което е управлявано от неговия брат Луи Бонапарт. Целта е била да се упражни по-голям контрол над Нидерландия.

Луи поставя интересите на кралството над тези на Франция, което принуждава Наполеон да поиска неговото абдикиране и през 1810 г. кралство Холандия е анексирано от Франция до 1813 г. Кралство Холандия е обхващало областта на днешна Нидерландия, с изключение на Лимбург, както и части от Зеландия, които по това време са били френска територия. Източна Фризия, която е в днешна Германия, също е била част от кралството.

Обединено кралство Нидерландия

Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) (на нидерландски: Verenigd Koninkrijk der Nederlanden; на френски: Royaume-Uni des Pays-Bas) е име, използвано по време на Виенския конгрес за новата европейска държава, създадена със спациален протокол на 21 юни 1814 г. Официалното ѝ наименование е Кралство Нидерландия. Новата държава е съставена от дотогавашните Австрийска Нидерландия на юг и Република Съединени провинции на север. Начело на държавата застават представителите на Оранската династия, които преди Френската революция са заемали поста щатхаутер. Пръв крал е Вилем I, коронован на 16 март 1815 г.

Крал Вилхелм I

Столица на общата държава е Амстердам, което е записано в конституцията от 1814 г. Страната е изтъкана от противоречия и едва ли е това, което мнозина мислители и политици са си представяли в мечтите си за обединение. На север преобдават калвинистите-нидерландци, чийто език принадлежи към германската група. На юг населението е католическо и говори на валонски, близък до френския. Северът е предимно индустриален, югът - аграрен. И едните и другите имат своята национална гордост, а двете гордости не се съчетават помежду си.

Намерението на великите сили да създадат жизнена държава на север от Франция, за да противостои на амбициите ѝ в тази посока се проваля. Обединеното кралство оцелява до отделянето на южните провинции в отделно Кралство Белгия, в резултат на Белгийската революция през 1830 г. Вилем І отказва да признае откъсването на Белгия чак до Лондонския договор от 1839 г. Разочарован, той абдикира на следващата година. С нов договор през 1843 г. окончателно е оформена границата между двете държави. Оттогава името Кралство Нидерландия се използва само за северните провинции.

След наполеоновата епоха Нидерландия отново е на картата на Европа. Страната винаги е била част от несигурното равновесие на силите, което е държало Франция под контрол. Особено руският цар иска Нидерландия да възобнови тази си роля и желае връщане на колониите. На Виенския конгрес е постигнат компромис с Англия, според който само Индонезия е върната, но Северът и Югът на Нидерландия се обединяват отново. През 1815 г. държавата става монархия със сина на последния наместник, Вилхелм V Орански, за крал Вилхелм I. Вилхелмовото Нидерландско обединено кралство първоначално се състои от това, което сега са Нидерландия, Белгия и Люксембург, но франкофонското белгийско управляващо малцинство скоро започва да се чувства като второкласно гражданство. Основните фактори, допринесли за това чувство, са религиозни (главно католическият Юг срещу преобладаващо протестантския Север), икономически (Югът се индустриализирал, докато Северът винаги е бил страна на търговци) и езикови (франкофонският Юг не се състои само от Валония, но се простира и към франкофонската буржоазия във фламандските градове). През 1830 г. обстановката се взривява, белгийците въстават и обявяват независимост от Севера. Крал Вилхелм изпраща войска през 1831 г., но тя е принудена да се оттегли след няколко дни, след като френската армия е мобилизирана. Северът отказва да признае Белгия до 1839 г.

Холандия през втората половина на ХIХ век

През 1848 г. в цяла Европа се надигат вълнения. Въпреки че в Нидерландия няма значими събития, случилото се в другите страни убеждава крал Вилхелм II да се съгласи на либерална и демократична реформа. Същата година кралят поисква от либерала Йохан Рудолф Торбеке да пренапише конституцията, превръщайки Нидерландия в конституционна монархия. Новият документ влиза в сила от 3 ноември същата година. Той чувствително ограничава правомощията на краля (правейки кабинетът отговорен само пред избран парламент) и гарантира граждански свободи. Отношенията между монарха, правителството и парламента, установени от конституцията, остават почти непроменени и до днес.

Люксембург става независима държава през 1890 г. със смъртта на крал Вилем III. Дъщеря му Вилхелмина не успява да наследи престола на Люксембург, тъй като люксембургският закон позволява това само на мъже.

Към края на 19 век във вълната от колонизация на Новия империализъм, Нидерландия разширява властта си над Индонезия. През 1860 г. Мултатули пише „Макс Хавелар“, най-известната книга в историята на нидерландската литература, критикувайки експлоатацията на страната и нейното население от нидерландците.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Нидерландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Батавска република

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кралство Холандия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обединено кралство Нидерландия

[Hatshepsut]

Холандия през ХХ–ХХI век


Карта на Белгия и Холандия от началото на ХХ век

Холандия през първата половина на ХХ век

По време на Първата световна война Холандия поддържа политика на неутралитет, до голяма степен поради факта, че външната търговия е ключова за препитанието на страната. Въпреки това, поради морската блокада, холандското правителство е принудено да възстанови икономиката по такъв начин, че да произвежда повечето от необходимите продукти на своя територия. В същото време те трябвало да поддържат армията си в състояние на постоянна мобилизация. Германското нахлуване в Белгия през 1914 г. води до голям поток от белгийски бежанци към Холандия (около 1 милион души). Първата световна война носи фундаментални промени в холандското общество. Поради блокадата на Германия доставките на храни и стоки с двойна употреба са ограничени и поставени под британски контрол. Това води до недостиг на храна и въвеждане на дажби. През 1917 г. в Амстердам възниква картофен бунт, с който армията едва успява да се справи, но нарастващият недостиг на храна създава ситуация в страната, близка до революционната. Ситуацията се нормализира с края на войната през 1918 г.

На 10 ноември 1919 г. абдикиралият германски император Вилхелм II се премества с чест в Холандия. Кралица Вилхелмина отказа да се съобрази с исканията на съюзниците за екстрадирането на главния военнопрестъпник, за да бъде съден за нарушаване на мира и тишината в Европа.  Според мен тези квалификации са доста далеч от обективната истина.

През междувоенния период Холандия продължава да поддържа политика на неутралитет. От 1919 г. Холандия става постоянен член на Обществото на нациите. През 20-те години на миналия век властите на страната се фокусират предимно върху Англия, подкрепяйки нейната външна политика. През 1930 г. започва сближаването със САЩ. Холандия неохотно се сближава с Великобритания и Франция, които се противопоставят на Германия.

Кралица Вилхелмина, 1936г.

Идването на националсоциалистите на власт в Германия предизвиква безпокойство в Холандия, но въоръжен конфликт с Германия изглежда малко вероятен. Правителството и населението вярват, че Германия отново ще покаже уважение към неутралитета на страната. Холандското правителство отхвърля и предложението на Германия за сключване на споразумение с нея, което да гарантира неутралитета на Холандия (октомври 1937 г.). Холандия е първата, която признава завземането на Етиопия от фашистка Италия. През 1936 г. е сключен германо-японският „Антикоминтернов пакт“, който дава основание на Холандия да се страхува от възможно поглъщане на Индонезия от Япония.

През 1937 г. Холандия все пак приема закон за увеличаване на армията, страхувайки се от агресия от Германия. Холандското правителство е принудено да сключи споразумение с Англия за съвместна защита на колониалните владения в Югоизточна Азия. На 1 септември 1939 г. - Германия напада Полша, а на 4 септември Холандия обявява своя неутралитет.

Във вътрешната политика в началото на 20 век в политическия живот на Холандия най-важният факт е формирането на блок от клерикални партии, Протестантската антиреволюционна партия и Християнския исторически съюз, както и римокатолическата партия. От 1901 до 1905 г. духовници, водени от Кайпер, са на власт. През 1905 г. либералите, водени от Теодор де Мистер, идват на власт, но през 1908 г. те трябва да отстъпят място на коалиционен клерикален кабинет, оглавяван от Теодор Хеемскерк. На парламентарните избори от 1913 г. клерикалните партии претърпяват поражение. До нацистката окупация почти винаги на власт са либералите, които трябвало да я споделят с духовниците.

През този период са извършени редица реформи:

♦ на всички граждани на страната се гарантира социална сигурност;
♦ през 1917 г. правото на глас е дадено на всички пълнолетни мъже, а през 1919 г. жените получават право на глас;
♦ Законът за „Помирението“ от 1917 г. сложи край на дебата за училищното образование, като предостави равни държавни субсидии както на деноминационните, така и на светските начални училища.
След Първата световна война социалните и политически реформи продължават.

В началото на века само мъже с високи доходи имали право да гласуват на парламентарни избори. През 1918 г., под социалистически натиск, избирателното право е разширено за всички мъже. През 1922 г. всички жени също получават право на глас. Когато конституцията е изменена през 1917 г., жените получават пасивно избирателно право, тоест правото да бъдат избирани.

Голямата депресия от 1929–1933 г. има опустошителен ефект върху икономиката и продължава по-дълго, отколкото в повечето европейски страни. Икономическата криза води до висока безработица и бедност, както и до политическа нестабилност.

Втора световна война

С избухването на Втората световна война през септември 1939 г. Холандия отново обявява неутралитет. На 10 май 1940 г. обаче нацистка Германия напада Холандия и Белгия и бързо превзема по-голямата част от страната. Холандската армия почти няма танкове и поради това оказва слаба съпротива, въпреки тяхната упоритост. В опит да принуди Холандия да се предаде, германските самолети атакуват Ротердам на 14 май, разрушавайки центъра на града и много исторически сгради. Бомбардировката убива около 800 души и оставя 78 хиляди жители на града без дом. За да избегне допълнителни загуби, Холандия капитулира на 15 май. Кралското семейство, по-голямата част от холандския флот и някои военни части са евакуирани във Великобритания. Внушителни ценности и по-голямата част от търговския флот също са изнесени. Принцеса Беатрикс и някои други членове на кралското семейство са евакуирани в Канада и остават там до края на войната.

В началото на войната в страната живеят около 140 хиляди евреи, чието преследване започва по време на окупацията. 40 хиляди евреи се скриват от германците и в резултат на това оцеляват. От останалите евреи само около хиляда оцеляват до края на войната. Една от загиналите е младата Ане Франк, която става известна, когато нейният военен дневник е публикуван след войната. Този дневник, който тя води от юни 1942 г. до август 1944 г., описва как семейство Франк се крие от нацистите в изолирана част от къщата в Амстердам, а също така съдържа общи размисли за войната и преследването на евреите.

Недоволството от германската окупация нараства непрекъснато и много жители се присъединяват към съпротивителното движение. Много холандци обаче също си сътрудничат с окупаторите и хиляди млади мъже се бият на източния фронт срещу СССР като част от войските на СС.

Въпреки окупацията на самата Холандия, правителството и кралицата са решени да продължат военните действия. Холандските части и кораби допринасят за победата на съюзниците; холандските колонии били важни доставчици на стратегически суровини и храна.

Японските войски нахлуват в холандските колониални владения в Холандската Източна Индия през януари 1942 г.

Холандските войски се предават на 8 март 1942 г. и след това много холандци са принудени да работят в трудови лагери. Някои от холандските кораби и военни части обаче успяват да достигнат Австралия, откъдето продължават съпротивата си срещу Япония.

В Европа съюзническите войски дебаркират във Франция през юни 1944 г. и до есента започват бързо да напредват към холандската граница. На 17 септември започва известната операция Market Garden на американски, британски и полски войски с цел превземане на мостове на три големи реки в южната част на Холандия. Въпреки ожесточените боеве, германците успяват да задържат моста на Рейн в района на Арнем. В резултат на това операцията като цяло се проваля и през септември-ноември 1944 г. съюзниците успяват да освободят само територията на юг от Рейн. Останалата част от страната, където живее по-голямата част от населението, остава под германски контрол до май 1945 г. През зимата на 1944-1945г. икономиката е напълно разрушена и няколко хиляди души умират от глад. Германия подписва капитулацията в Холандия на 5 май 1945 г. в град Вагенинген. След войната германският военновременен губернатор Артур Зайс-Инкварт е съден в Нюрнберг и екзекутиран за военни престъпления.

Холандия в следвоенните години

Септември 1944 г. - Холандия, Белгия и Люксембург подписват митническа конвенция в Лондон. Тези актове бележат началото на икономическото сътрудничество на Бенелюкс. След Втората световна война има промяна във външната политика. 1945 г. - Холандия участва в създаването на ООН, а през същата година се присъединява към плана Маршал. 1948 г. - в Париж Холандия подписва Споразумение за икономическо сътрудничество, въз основа на което е създадена Европейската организация за икономическо сътрудничество (EECO). След войната Холандия бързо възстановява демократичните форми на управление. Кралица Вилхелмина и членове на правителството се завръщат от изгнанието в Англия. Избран е нов парламент, в който християндемократите и социалдемократите получават мнозинство от местата. През 1945 г. Министерството на правосъдието организира операция „Черно лале“, в резултат на която около 4 хиляди германци са депортирани от страната през 1946-1948 г.

Два дни след капитулацията на Япония повечето основната част от Нидерландска Индия обявява своята независимост като Индонезия. Следва неясна фаза, позната като Индонезийска национална революция, като Нидерландия уж признава новата държава, но в същото време води две войни или „полицейски акции“ с индонезийските националисти. Увеличаващият се международен натиск принуждава Нидерландия най-накрая да приеме новата ситуация. Индонезия формално получава независимост на 27 декември 1949 г. Част от бившата Нидерландска Индия, а именно западната част на Нова Гвинея, остава под нидерландско управление до 1961 година.

Индонезия, бившата колония Нидерландска Индия, е много ценен ресурс и нидерландците се страхували, че нейната независимост ще доведе до икономически упадък

Въпреки че първоначалните очаквания са били, че загубата на Индонезия би довела до икономически упадък, оказва се обратното, и през 50-те и 60-те години на XX век нидерландската икономика претърпява невиждан растеж. На практика търсенето на работна сила е толкова голямо, че имиграцията е активно насърчавана, първо от Италия и Испания, а след това в големи размери от Турция и Мароко. Комбинирана с имиграцията от (бившите) колонии като Индонезия, Суринам и Нидерландските Антили, което от своя страна означава, че Нидерландия се превръща в мултикултурна държава.

60-те и 70-те години на XX век са време на големи обществени и културни промени като бързо „онтзайлинг“ (ontzuiling – разкрепостяване, буквално „премахване на стълбовете“), термин, който описва упадъка на старите разделения по класови и религиозни граници (които били отговорни за феномени като разделено образование и разделени телевизионни програми за католици, протестанти, социалисти и либерали). Младежите, особено студентите, отхвърлят традиционния дух и се борят за промяна по въпроси като правата на жените, сексуалността и проблемите на околната среда. Днес Нидерландия се смята за много либерална държава, като се вземат предвид нейната политика относно наркотиците и евтаназията. Еднополовите бракове са разрешени от 1 април 2001 г.

През 1952 г. Нидерландия става една от страните-основателки на Европейската общност за въглища и стомана, която с времето се развива до Европейски съюз. Модерна индустриализирана нация, Нидерландия е също голям износител на селскостопански продукти. Страната е член-основател на НАТО и участва при въвеждането на еврото през 1999 г. В последните години нидерландците често са движеща сила на интерграцията на европейските страни в ЕС.

На 6 май 2002 г. убийството на Пим Фортаун, десен популист, призоваващ към много строга политика по въпросите на имиграцията, шокира страната. Неговата партия става главна политическа сила след изборите, променяйки значително политическия пейзаж. Вътрешни борби в партията, обаче, водят до загуба на повечето ѝ поддръжници на изборите през следващата година. Друго политическо убийство става на 2 ноември 2004 г. когато филмовия режисьор Тео ван Гог е убит от нидерландско-марокански младеж с радикални ислямистки убеждения. Това предизвиква дебат относно съществуването на радиикален ислям в Нидерландия и също за имиграцията и интеграцията (или липсата ѝ).

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Нидерландов

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Нидерландия

[Hatshepsut]

Държавно устройство на Кралство Нидерландия

Политиката на Нидерландия се упражнява в рамките на парламентарна представителна демокрация и конституционна монархия, където министър-председателят е председател на Министерския съвет, и в плуралистична многопартийна система с около 15 партии, участващи в общонационалните избори. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е в ръцете на 2-те камари на парламента, наричани заедно Генерални щати (Staten-Generaal). Правосъдието е независимо от изпълнителната и законодателната власт. За Нидерландия е характерна нейната консенсуална политическа система.

Конституция

Нидерландия има конституция от 1815 г., но първата конституция на Нидерландия (тогава наричана Батавска република) е съставена през 1798 г. Въвеждането на министърска отговорност през 1848 г. обикновено се смята за най-важната промяна в конституцията. То слага край на абсолютната власт на краля Вилем II Нидерландски и създава система за парламентарно управление. Йохан Торбеке помага за съставянето на тази нова конституция.

През 1917 г. се въвежда всеобщо избирателно право за мъжете, а през 1919 г. — и за жените. Последната голяма промяна на конституцията е през 1983 г., а последните малки промени — през 2002 г. Конституцията изброява основните граждански и социални права на нидерландските граждани и описва работата на институциите, описани по-долу.

Трябва да се отбележи, че Уставът на кралството е равнопоставен с конституцията, защото описва федеративната политическа система, която се състои от европейската част на Нидерландия, Аруба и Нидерландски Антили. Освен това нидерландската конституция явно отнема правото на съдиите да тълкуват закони по отношение на тяхната конституционност. От друга страна, международните договори имат върховна сила над нидерландското законодателство, дори и над конституцията, и съдиите в повечето случаи имат право да съпоставят законите с тях.

За да се измени конституцията, предложените промени първо трябва да се одобрят както от Първата, така и от Втроата камара на Генералните щати с обикновено мнозинство (половината плюс един гласове). След това парламентът трябва да се разпусне и да се проведат общи избори. След това предложените промени в конституцията се обсъждат повторно в двете камари, като този път се нуждаят от мнозинство от 2/3 в двете камари, за да бъдат одобрени. Това се прави, за да се даде на избирателите възможност да си изразят мнението по въпроса.

Политическата система в Нидерландия се характеризира от няколко основни институции, описани по-долу.

Монархия

Нидерландия е независима монархия от 16 март 1815 г. Оттогава се управлява от членове на Оранско-Насауската династия.

Настоящата монархия е основана първоначално през 1813 г., когато французите са прогонени и тогавашният Орански принц е обявен за суверенен принц на Нидерландия (състояла се от някои северни провинции). Новата монархия е ратифицирана през 1815 г. Виенския конгрес като част от преразпределението на Европа след падането на Наполеон Бонапарт, като е ратифициран и нейният статут на кралство. На Оранско-Насауската династия са дадени днешна Нидерландия, както и Белгия, за да ги управляват като Обединено кралство Нидерландия. От 1815 до 1890 г. кралят на Нидерландия е също и велик херцог на Люксембург.

Според конституцията монархът все още има значителна власт – той трябва да подписва всеки закон и има влиятелна роля във формирането на правителство, защото той назначава (ин)форматьора и кабинета.

Понастоящем монарх е крал Вилем-Александър Нидерландски. Престолонаследник е принцеса Катерина-Амалия (р. 7 декември 2003), негова дъщеря.

Крал Вилем-Александър и кралското семейство

Кабинет

Правителството на Нидерландия според конституцията се състои от кралицата и министрите от кабинета. Ролята на кралицата е ограничена до формирането на правителство и тя не се намесва активно в ежедневните процеси на вземане на решения. Министите заедно образуват Министерския съвет. Този изпълнителен орган провежда законите и политиката. Той се среща всеки петък в залата Trêveszaal в Биненхоф. Въпреки че повечето министри оглавяват министерства, от 1939 г. е възможно да се назначават министри без портфейл.

Кабинетът се състои от всички министри и младшите министри, наречени „държавни секретари“ (staatssecretaris). Държавните секретари получават част от отговорностите на министър. Те посещават събрания на Министерския съвет само, ако съветът ги покани във връзка с даден специфичен въпрос.

Министерският съвет взема решения чрез колегиално управление. Всички министри, включително и премиер-министърът, са (теоретично) равни. Зад затворените врати на залата министрите могат свободно да обсъждат предложените решения и да изразяват своите мнения по всеки аспект от политиката на кабинета. Когато бъде взето решение, всички индивидуални членове на съвета са обвързани с него и са длъжни да го подкрепят публично. Ако един член на кабинета не е съгласен с определено решение, той трябва да подаде оставка. Обикновено се полагат много усилия за постигането на относителен консенсус по всяко решение. В Министерския съвет съществува процес на гласуване, но той не се използва почти никога.

Кабинетът е колективно отговорен пред парламента и трябва да има неговото доверие. Не е възможно министър да бъде член на парламента, въпреки че много министри се назначават измежду парламента и в резултат трябва да освободят мястото си в парламента. От министри или държавни секретари, които не са подкрепени от парламентарно мнозинство, по конвенция се очаква да подадат оставка.

Като резултат от избирателната система и липсата на доминиращи партии по правило в Нидерландия управляват коалиционни кабинети, съставени от две или три партии.

Понастоящем Нидерландия има 13 министерства:

Министерство на общите работи
Министерство на вътрешните работи и кралските отношения
Министерство на правосъдието
Министерство на външните работи
Министерство на отбраната
Министерство на финансите
Министерство на икономиката
Министерство на социалната политика и трудовата заетост
Министерство на образованието, науката и културата
Министерство на здравеопазването, благосъстоянието и спорта
Министерство на жилищното настаняване, пространственото планиране и околната среда
Министерство на транспорта и управлението на водите
Министерство на селското стопанство, природата и качеството на храните

Биненхоф, комплекс от сгради в центъра на Хага, където се намират парламентът и резиденцията на министър-председателя

Генерални щати

Законодателната власт в Нидерландия формално е в ръцете както на правителството, така и на Генералните щати, двукамарния парламент. Генералните щати се състоят от две камари — Втора камара (Нидерландия) (Tweede Kamer), която се избира пряко на всеки четири години с пропорционално представителство по партийни списъци и Първа камара (Eerste Kamer), която се избира непряко от Провинциалните щати отново на всеки четири години, веднага след изборите за провинциални съвети чрез пропорционална система. Коалиционните правителства могат да падат, преди да им свърши мандата, предизвиквайки нови избори за Втора камара, но не и за Първа камара.

Политически партии

Системата за пропорционално представителство, съчетана с историческото обществено разделение между католици, протестанти, либерали и социалисти са причина за образуването на т.нар. крайна многопартийна система. Основните политически партии са CDA, PvdA и VVD.

Християнско-демократически апел е вдясно от центъра. Той държи на принципа че дейността на правителството трябва да допълва, а не да измества колективните действия на гражданите. В политическия спектър CDA поставя философията си някъде между „индивидуализма“ на VVD и „етатизма“ на Партията на труда.

Партията на труда (Partij van de Arbeid, PvdA), европейска социалдемократическа партия, е вдясно от центъра. Програмата и е основана на по-голямо социално, политическо и икономическо равенство на всички граждани.

Народната партия за свобода и демокрация (Volkspartij voor Vrijheid en Democratie, VVD) е консервативна либерална партия. Тя отдава голямо значение на частната инициатива и на свободата на индивида в неговите политически, социални и икономически дела.

По-малки партии, представени е парламента, са Социалистическата партия, Списъкът Пим Фортойн, Зелената левица, Д66 и Политическата реформирана партия. Социалистическата партия е най-радикалната лява партия, която произлиза от маоистко отцепване от Комунистическата партия Нидерландия. Списъкът Пим Фортойн е дясна популистка партия. Създадена е от популярния политик Пим Фортойн за изборите през 2002, но самият Фортойн е убит девет дни преди изборите, оставяйки партия без водач. Зелената левица съчетава, както и името показва, зелена (екологистка) с лява позиция. Тя оперира вляво от Партията на труда. Демократи 66 е радикално-демократическа и леяо-либерална партия. Християнския съюз е ортодоксална протестантска партия, която се концентрира предимно върху етични въпроси като съпротива срещу аборта, евтаназията и еднополовия брак. В други области (напр. имиграцията и околната среда), тя е по-често близка до левите партии. Политическата реформирана партия е по-конервативна и от Християнския съюз. Тя вижда правителството като безусловни слуги на Бог и основава политическите си възгледи пряко на Библията.

Правна система

Съдебната система се състои от 19 окръжни съдилища, пет апелативни съда, два административни съда (Centrale Raad van Beroep и College van beroep voor het bedrijfsleven) и един Върховен съд (Hoge Raad), който има 24 съдии. Всички назначения в съдебната система се извършват от правителството. Съдиите по принцип се назначават доживотно, но на практика се пенсионират на 70 годишна възраст.

Местно и регионално управление

Регионалното управление в Нидерландия се осъществява чрез дванадесет провинции. Провинциите контролират пространственото планиране, здравеопазването и отдиха. Освен това, те надзирават политиката и фонансите на общините и въетите по водата. Провинциите се управляват от назначени от правителството Пълномощник на кралицата и Назначени щати, които се назначават от избраната провинциална законодателна власт, Провинциалните щати.

Местното управление в Нидерландия се осъществява чрез 458 общини. Общините контролират образованието, пространственото планиране и общественото осигуряване, въпреки че главно изпълняват политиката на правителството. Те се управляват от назначени от правителството кмет и членове на градския съвет, които се назначават от избраната общинска законодателна власт, Общинския съвет. Местните партии обикновено се представят много добре на общински избори.

Големите градове Амстердам и Ротердам имат още едно ниво на управление – райони с районни съвети.

Освен това има и съвети по водата, които управляват част от дигите и другите водни съоръжения в страната. Те се избират в непартийни избори и имат властта да облагат населението с данък.

Социално-икономически съвет

Групите за политически натиск в Нидерландия участват активно в процеса на вземане на политически решения. Те се срещат често под шапката на Социално-икономическия съвет. Социално-икономическият съвет стои също начело на система от браншови организации, саморегулиращи почти всеки сектор на икономиката. Освен това, съветът може да консултира правителството. В Социално-икономическия съвет са представени следните организации: профсъюзите FNV, CNV и MHP (професионалисти и мениджъри), организациите на работодатели VNO-NCW, MKB (средни и малки фирми) и LTO (земеделци и градинари). Освен това, една трета от членовете на съвета се назначават от правителството. Между тях има както професори по икономика и сродни науки, както и представители на Централното бюро за планиране и Нидерландската банка. В работните групи на съвета са включени и представители на групи за защита на околната среда и потребителите.

Политическа история

Нидерландия е парламентарна демокрация от 1948 г. и конституционна монархия от 1815 г. Преди това тя е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г. (от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция).

Преди 1917 г. в Нидерландия има мажоритарна избирателна система с едномандатни избирателни кръгове и субективно избирателно право (от конституцията от 1814 г.), при което само пълнолетни имотни мъже имат право на глас. Под влияние на увеличаващото се социалистическо движение изискванията постепенно са ограничени и през 1917 г. е въведена сегашната избирателна система на представителна демокрация с универсално избирателно право за мъжете, която през 1918 г. е разширена да включва и жените.

До 1966 г. за нидерландската политика е характерно остълбяването: обществото е разделено на няколко сегмента (стълбове) между които контактите са ограничени с изключение на върховете. Всички тези стълбове си имат свои собствени организации, преди всичко политически партии. Има четири стълба, които дават петте най-важни партии — социалистическата Партия на труда (Нидерландия), консервативно-либералната Народна партия за свобода и демокрация, католическата Католическа народна партия, и две консервативно-протестантски партии — Християнисторически съюз и Антиреволюционна партия. Тъй като нито една партия никога не получава абсолютно мнозинство, тези партии са принудени да работят заедно в коалиционни правителства. Сменят се ляво-центристка, Rooms/Rood (римско/червена), коалиция на Партията на труда, Католическата народна партия, Антиреволюционната пария и Християнисторическия съюз и дясноцентристка коалиция на Народната партия за свобода и демокрация, Католическата народна партия, Антиреволюционната пария и Християнисторическия съюз.

През 60-те години на миналия век започват да се появяват нови нерелигиозни партии, които са популярни предимно сред младите избиратели и са по-слабо релогиозни. Следвоенният бум на бебета се изразява в демографско изместване към по-ниските възрасти. При това възрастта за гласуване е намалена от 23 на 21 години през 1963 г. и след това на 18 години през 1972 г. Най-благополучната нова партия е прогресивната либерална Д66, чиято програма е за демокрация и против остълбяването. След 1966 г. остълбяването започва да се руши и започава период на поларизация и конфликт. Трите християндемократически партии губят много гласове и са принудени да си сътрудничат. През 1977 г. те образуват Християндемократическия апел, който става значителна сила в нидерландската политика, взимайки участие в правителства от 1977 до 1994 г.

Поради издигането на Народната партия за свобода и демокрация и образуването на Християндемократическия апел (и въпреки образуването на нови партии), тези двете и Партията на труда си остават „големите три“ и вниманието на медиите, което преди това е разделено относително равно между партиите, сега се съсредоточава върху трите. През 1990 г. четири малки леви партии също решават да се съюзят в Зелена левица с доста голям успех. От 1994 г. силно лявата Социалистическа партия се издига още повече под лидерството на Ян Марайнисен.

През 1994 г. Християндемократическият апел губи много гласове и за първи път от деветдесет години е образуван кабинет без християндемократическа партия. Той е образуван от Нардодната партия за свобода и демокрация, Д66 и Партията на труда, поставяйки мост между десните и левите, наричан „лилав“, който издържа два мандата. Въпреки че се радва на период на икономическо благополучие, кабинетът губи мнозинството си в изборите от 2002 г. поради издигането на Листата Пим Фортойн, нова политическа партия около ярката фигура на Пим Фортойн, който води кампания за антиимиграционна програма. Фортойн е застрелян една седмица преди изборите. На изборите Листата получава 1/6 от гласовете и влиза във Втората камара с 26 места. Християндемократическият апел, Народната партия за свобода и демокрация и Листата Пим Фортойн образуват кабинет под лидерството на премиер-министъра Ян Петер Балкененде. Той не издържа дълго: само след 87 дни коалицията се разпада в резултат на поредица от конфликти в Листата и между министрите от Листата.

В последвалите избори през януари 2003 г., Листата пада до 8 места във Втората камара. От Хридтияндемократическия апел, Народната партия за свобода и демокрация и Д66 е формиран кабинетът Балкененде II. В разрез с популярното становище кабинетът продължава една амбициозна програма за реформиране на социалната държава, системата на здравеопазване и имиграционната политика. На 1 юни 2005 г. нидерландския електорат гласува в референдум против предложената Конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също са гласували против. Като последица от катаклизъм, свързан с процедурата за политическо убежище на Аян Хирси Али, предизвикан от нидерландската имиграционна министърка Рита Вердонк, през юни 2006 г. кабинетът пада. От Християндемократическия апел и Народната партия за свобода и демокрация е сформиран кабинет Балкененде III и са насрочени общи избори за 22 ноември 2006 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно_устройство_на_Кралство_Нидерландия

[Hatshepsut]

Нидерландски обичаи и етикет

Нидерландците имат правила на етикета, правила, които управляват очакванията за обществено поведение и се смятат за много важни. Поради международната позиция на Нидерландия по темата са написани много книги.

Някои от изброените обичаи може да не са валидни във всички райони на Нидерландия. Въпреки това те са общоприети съвременни обичаи в Нидерландия. Някои обичаи са се променили в историята.

Освен тези, които са специфични за нидерландците, много общи моменти от етикета в Европа са валидни и в Нидерландия.

Хората

Нидерландското общество е егалитарно, индивидуалистично и модерно. Хората са скромни, толерантни, независими, разчитащи на себе си и предприемчиви. Те ценят образованието, усиления труд, амбицията и кадърността. Нидерландците ненавиждат дреболиите. Показното поведение трябва да се избягва. Трупането на пари е хубаво, но харченето на пари се смята донякъде за порок и силно се свързва с фукливостта. Високият стил на живот се смята за прахоснически и подозрителен. Нидерландците се гордеят много с културното си наследство, богатата си история в изкуствата и музиката и участието си в международните работи.

Поздрави

При влизане в помещение обичаят е да се стиснат ръцете на всички присъстващи, били те мъже, жени или деца. Стиснете ръце и при напускане. Обикновено когато сте придружени от познат(а), той или тя ще Ви представи на останалите. Ако няма кой да Ви представи, направете го сами. Нидерландците смятат за грубо да не се представиш.

При представяне нидерландците стискат ръце и казват първото си име или фамилията си. Те обикновено отговарят и по телефона с фамилното си име, обикновено предшествано от „мет“, което означава „[говорите] с“, а не просто с „Ало“. Децата обикновено отговарят по телефона, казвайки и двете си имена, за да не бъдат объркани с родителите си, тъй като нидерландците често преминават направо към темата, а едва след това си бъбрят.

Когато видите или направите контакт с поглед с някого, който е относително далеч от Вас, например от другата страна на улицата, би било добре да не викате към него. Смята се за неприлично да се извиква поздрав и това вероятно би предизвикало възмутени погледи. Вместо това, можете да помахате с ръка, когато поздравявате някого отдалеч, или да се приближите до него.

Когато пристигате в нечий дом, се смята за неприлично да влизате, без изрично да са Ви поканили да го направите. Бъдете внимателни и какво правите, ако ви кажат „да се чувствате като у дома си“. Нидерландците не обичат хората, които „тършуват“ из дома им или се приближават прекалено до тях. Добра идея е и да попитате къде да седнете, защото сядането на стола на домакина или на неговото място на дивана може да го накара да се чувства нападнат.

При среща с приятели и роднини нидерландците обикновено се целуват по бузите три пъти. Обикновено първата и третата целувка се дават по лявата буза. Жените целуват жени и мъже, а мъжете – само жени, като с мъжете си стискат само ръцете. Този ритуал се използва често и при раздяла.

Език на тялото

В сравнение с повечето култури, нидерландците са доста резервирани на публично място и не се докосват често и не показват гнева си или някакъв друг краен изблик на чувства.

Нидерландците обичат уединението и рядко контактуват с непознати, независимо от къде са те. Това обаче не бива да обезокуражава чужденците в техните действия. Нидерландците са много любопитни и ако се обърнат към тях, често ще разговарят или поне ще се опитат да разговарят и ще се опитат да помогнат.

Нидерландците очакват контакт с поглед, когато говорят с някого. Отклоняването на погледа или гледането в земята се смятат за много невъзпитани и може да си помислят, че лъжете.

Същото, но до по малка степен, важи за жествоете с ръце, придружаващти речта. Нидерландците са резервиране в използването на жестове с ръце, но често се обиждат, ако събеседникът им си държи ръцете в джобовете или ги е скръстил. Жестовете с ръце, обаче, дават впечатление за самоувереност и правят използващия ги да изглежда общителен и отзивчив. Използването на жестове с ръце, придружаващи речта, обикновено се смята за характеристика на една „отворена“ личност.

Знакът за лудост е потупване на центъра на челото с показалец. Този жест се смята за много груб. За да станат нещата още по-сложни, знакът, показващ, че някой е умен или интелигентен, е потупване на главата отстрани над ухото с показалец.

Друг груб жест е „да се покаже пръст на някого“ чрез повдигане на ръката със сгънати пръсти и изправен среден пръст. Ако този жест е придружен от удар по лакътя на вдигнатата ръка с дланта на другата ръка, той се превръща в един от най-обидните сексуални жестове, които съществуват в нидерландската култура.

Кимането с глава е знак за съгласие, но въртенето на глава от ляво надясно много рядко е знак за несъгласие. По-скоро при въртенето на главата се подразбира неодобрение или (ако е придружено с отклоняване на погледа) тъга и съчувствие.

Намигането на непознати (когато не придружава някаква шега) обикновено ще бъде прието като сексуално предложение и едва ли ще бъде оценено високо. Нидерландското общество цени равенството и жените се смята за равни на мъжете. По тези причини повечето жени едва ли ще бъдат очаровани от сексуални намеци от този род.

Заведения, хранене и забавления

За да извикате сервитьор(ка), вдигнете ръка и/или направете контакт с поглед. Това обикновено върши работа. В противен случай просто кажете „обер“ (сервитьор) или „мефрау“ (което обикновено означава „госпожо“, но е уместно в този контекст за извикване на сервитьорка).

В повечето случаи ннидерландците ще уведомят, когато възнамеряват да платят сметката. В противен случай очаквайте да „минете по нидерландски“ и да си платите това, което сте консумирали, поотделно. Никой няма да се притесни при разделяне на сметката и това по принцип е правило, а не изключение.

Нидерландските маниери са искрени и могат да се опишат като манталитет, който избягва безсмислиците и дреболиите, неформалност, съчетана със стриктно спазване на основния етикет. Това може да бъде възприето като хладно от някои други култури, но е правило в нидерландската култура.

Храната няма важна роля за гостоприемството, както в много други култури. Не е задължително да се накара някой да се чувства добре дошъл. Не очаквайте да ви сложат ядене, освен ако специално е споменато при поканата. Не се опитвайте да останете за вечеря – това се смята за грубо, тъй като вечерята често се смята за ценен семеен момент или най-малкото за личен момент. Обикновено само роднини и най-близките приятели могат да останат, без да попитат.

Ако някой е поканен за вечеря, трябва да се отбележи, че от мъжете се очаква да изчакат, докато всички жени са седнали, преди да седнат. За това, разбира се, се грижат хората, с които ще вечеряте. Предлага се допълнително и е възпитано да се приеме.

Докато се храните, дръжте ръцете си на масата през цялото време. Лактите, обаче, не трябва да се поставят на масата, защото това се смята за невъзпитано. Гостуванията (с вечеря) могат да продължат до късно вечерта. Планирайте да останете час-два след вечерята. Нидерландците вечерят рано – често в 18 часа, много рядко след 19 часа.

Не пожелавайте да ви разведат из дома на домакина – това се смята за невъзпитано. Ако Ви предложат, обаче, да приемете са счита за учтив отговор.

Език и разговор

Нидерландците избягват използването на суперлативи, за да подкрепят тезата си. Комплименти се предлагат пестеливо. Когато нещо „не е лошо“ или е „окей“, то е хубаво, забележката е похвала, а не знак на безразличие. Човек, който никога не критикува другите или който се страхува да изразява мнението си се разглежда или като простоват, или като неспособен да каже истината. Чужденците не би трябвало да се безпокоят много да не би да кажат нещо, което би могло (в тяхната собствена култура) да нарани чувства или да бъде възприето като обида. Нидерландците ще спорят, но рядко биха се обидили. Нидерландския хумор е тънък и донакъде черен, а не груб. Той използва сарказъм, за да предаде мисълта, донякъде по същия начин, по който и английският хумор прави това.

Нидерландците говорят директно и използват интензивен контакт с поглед. На един чужденец това би могло да изглежда много агресивно, особено в култури, в които нещата се обсъждат с голяма грижа и учтивост, но това е просто начинът, по който нидерландците предпочитат да комуницират.

В повечето езици името „Холандия“ или аналогично се използва като синоним за „Нидерландия“. Не наричайте Нидерландия „Холандия“, когато говорите с нидерландци, тъй като това може да предизвака дискусия какво всъщност е Холандия. Помнете, че Холандия е регион на Нидерландия, състоящ се от 2 (от 12) провинции – Севрена и Южна Холандия. В някои части на Нидерландия дори се смята за грубо да се използва името Холандия като синоним за Нидерландия. Изключение прави футбола, където нидерландците понякога ще наричат страната си „Холанд“.

Не обсъждайте скъпи покупки (или други подобни), които сте направили, защото нидерландците най-вероятно ще интерпретират това като самохвалство. Задаването на лични въпроси е също толкова опасно, тъй като нидерландците не са открити и най-вероятно ще се чувстват неудобно, отговаряйки на въпроси, които са (в тяхната интерпретация) прекалено лични.

Глобално за нидерландците се смята, че са добри по езиците. Това донякъде е истина. Нидерландия има монго високи образователни стандарти и образователна система, която до голяма степен набляга на международното положение на страната. Според едно преоброяване, около 85% от нидерландците могат да говорят достатъчно английски, въпреки че акцентът често е добре изразен. Въпреки че това не означава перфектност, те обикновено знаят достатъчно, за да покажат пътя или да обяснят къде може да се намери добра храна.

Опитите да се обърнете към нидерландски на нидерландски език обикновено ще завърши с отговор на английски. Нидерландският език е с много трудно произношение и повечето нидерландци ще възприемат чужденец, опитващ се да говори нидерландски, като някой, който сериозно се затруднява в изразяването си. Ако настоявате да говорите нидерландски, обаче, това не е проблем и нидерландците често ще Ви поправят или ще Ви помагат с правилното произношение. Нидерландците намират за очарователно това, че някой се опитва, въпреки че ще бъдат искрено изненадани, че чужденец се опитва да научи техния език.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нидерландски_обичаи_и_етикет

[Hatshepsut]

Нидерландска кухня

Нидерландската кухня се оформя на базата на селскостопанското производство и историята на Нидерландия. Тя се характеризира с донякъде ограничено разнообразие на ястията. Исторически нидерландската храна се характеризира от високо потребление на зеленчуци в сравнение с потреблението на месо.

Селскостопански продукти

Нидерландското селскостопанстов се състои от пет сектора: риболов, животновъдство, земеделие, плодопроизводство и оранжерийно производство. Последното няма или има малко влияние върху традиционните нидерландски ястия.

Земеделските култури са: картофи, цвекло, зелен боб, моркови, целина, лук, зеле, брюкселско зеле, карфиол, листна цикория, спанак, цикория и маруля. Неотдавна са започнати инициативи за възвръщане на интереса към „забравени“ зеленчуци като тученица, мушмула, пащърнак и черна козя брада.
В оранжерии се произвеждат домати, краставици и пипер.
Плодовете включват ябълки, круши, череши и сливи.
Нидерландците отглеждат крави както за месо, така и за мляко, и пилета и свине за месо.
Риболовния сектор произвежда: треска, херинга, писия, морски езици, скумрия, змиорка, тон, сьомга, пъстърва, стриди, миди, скариди и сардина.

Индонезийско влияние

Поради нидерландското колониално минало има значително азиатско влияние върху нидерландската кухня. От 16 век насам всякакви видове подправки предимно от Нидерландска Индия (днешна Индонезия) са въведени в нидерландската кухня. Оттам много традиционни нидерландски ястия са (силно) подправени с югоизточноазиатски подправки. По-късно индонезийски ястия като наси горенг – ориз с пилешко или свинско месо, стават елементи от нидерландската кухня. Поради това местните китайски ресторанти, предлагащи храна и за вкъщи, в Нидерландия също имат значителни индонезийски влияния, поради което много ресторанти се наричат „китайско-индонезийски“.

Хляб и сирене

Нидерландците са известни с млечните си продукти и особено с кравите си жълти сирена. Повечето нидерландски сирена са твърди или полутвърди. Известни нидерландски сирена са гаудсе, едамер, лайдсе. Типично нидерландски начин на правене на сирене е примесването на подправки в първите етапи на производствения процес. Известни примери са сирена с карамфил (обикновено фризийското „нагелкаас“), кимион и ким или коприва.

Нидерландският хляб е много въздушен, защото се прави с тесто с мая. От 1970-те години насам преобладава пълнозърнестия хляб, често с допълнителни семена като слънчогледови или тиквени семки, примесени с тестото за овкусяване. Белият хляб е бил луксозна храна, често правен с мляко, освен с вода. Фризийската луксозна версия на белия хляб е сладкиятт хляб – бял хляб с големи бучки захар, примесени в тестото.

Освен сиренето, нидерландците ядат хляб с месни или сладки продукти. Сладките продукти обикновено са шоколадови пръчици, меласа и фъстъчено масло. Популярнио в района месни продукти са блудворст (кървавица), сухи колбаси и ойербоорд – смес за мазане на основата на (кравешко) виме.

Кафе и чай

Нидерландците пият кафе и чай през целия ден, често с по една проста бисквитка. Нидерландската пестеливост е довела до правилото да се яде само една бисквитка с всяка чаша чай или кафе. Предполага се, че причините за това са търговският манталитет и протестантското възпитание. Известна нидерландска история (останала непотвърдена) разказва, че съпругата на тогавашния премиер-министър Вилем Дрес сервирала това на гостуващ американски дипломат, който така се убедил, че парите от плана „Маршал“ ще бъдат употребени добре.

Често се пие и мляко с кафе. Наричат го „koffie verkeerd“ (кафе по неправилен начин). Други горещи напитки са кваст (топла вода с лимонов сок, анасоново мляко (горещо мляко с анасон) и мляко с какао.

Вечеря

На обяд през седмицата нидерландците ядат предимно сандвичи. Вечерята се сервира доста рано за международните стандарти и при възможност започва в 18 часа. Класическата нидерландска вечеря има само едно просто ястие: традиционно картофи със зеленчуци, месо и сос или яхния, в която са прибавени картофи и зеленчуци. Ако има предястие, то обикновено е супа. Последното ястие е сладък десерт.

Някои типични зимни нидерландски ястия са стамппот („мачкано“) и гъста грахова крем супа. „Известни видове стамппот са“:

Хутсепот, правен от картофи, лук и моркови и сервиран със задушено месо или бекон. Това е наследено от испанските нашественици, които забравили казан с хутсепот в окопите си пред гладуващия обсаден град Лайден през 1574 г. Когато градът бил освободен, тази храна била първата, която обитателите му намерили. Преди да бъдат донесени картофите в Европа, в хутсепота те са били заместени от пащърнак.
Стамппот с къдраво зеле (boerenkoolstamppot) – къдраво зеле, смесено с намачкани картофи и сервирано със сос, горчица и пушена наденица (rookworst).
Стамппот със сурова листна цикория, сервиран обикновено с шарена сланина („шпек“ – speck), нарязана на малки кубчета.
Гореща светкавица (Hete Bliksem) – варени картофи и зелени ябълки, сервирани с гъст като мармелад сироп (stroop) или поръсени с шарена сланина.
Стамппот с кисело зеле (Zuurkoolstamppot), кисело зеле, смачкано с варени картофи. Сервира се с пържен бекон и наденица.
Понякога на стамппота се прибавя езкотичен привкус с къри или ананас.

Месните продукти включват месни топки, финк (кълцано месо, увито като сърма в бекон) и др.

Ако ястието съдържа боб или картофи, месо и зеленчуци, зеленчуците понякога се сервират като яхния – напр. червено зеле с ябълки или червено цвекло. В такива яхнии често се използват дафинов лист, хвойнови плодове, карамфил и оцет.

Вечерята може да бъде и палачинки. Нидерландците правят и много мънички палачинки (poffertjes), както и палачинки с бекон в тестото. Правят се и пържени филии.

Десертите често са крем нишесте, пудинг или кисело мляко. Консумират се и различни каши (pap) – мляко с ориз, грис, от стар хляб и др.

Алкохолни напитки

Виното винаги е отсъствало от нидерландската кухня, но има много видове бира и силни алкохолни напитки. Най-известната нидерландска бира е Хайнекен. Силни алкохолни напитки са женевер и бренди, както и кандел, правена от бяло вино, краманайс – от анасон, оранебитер, популярен на празненства, свързани с кралското семейство, адвокат (напитка) – яйчен ликьор, стафиди с бренди, кайсии с бренди.

Специални поводи

При специални поводи се ядат сладкиши.

Зеландски болюс

Когато в семейството се роди бебе, родителите черпят със сухари с масло или маргарин и „мишлета“ (muisjes) – захаросани анасонови семена.

Нидерландският празник „Синтерклас“ (Св. Николай) се празнува на 5 декември. Помощникът му Зварте Пит/Черен Петър приготвя и раздава специални сладкиши – дребни курабийки (pepernoten) овкусени със смес от канела, черен пипер, карамфил и индийско орехче, букви, направени от шоколад, марципан, дискове от фондан и още няколко типа подправени курабии и бисквити – „таи-таи“, „спекулас“ и др.

В новогодишната вечер нидерландските къщи миришат на врящо масло, в което се правят различни видове понички (oliebollen и др.) Това са топки от тесто, приготвено с мая, често примесено със сушени плодове, парчета ябълка и стафиди, които се сервират обикновено с пудра захар и се приготвят специално за новогодишната нощ. Нидерландците са пренесли поничките си в Америка – от тях произлизат донътите.

На рождени дни се ядат всякакви торти и сладкиши като ябълков пай (appeltaart), торта със сметана, сладкиши, пълнени с бадемова пастаи и много други.

Широко известни са и нидерландските бонбони дропс (drop) (лакриц). Нидерландският дропс се продава в голямо разнообразие на форми и видове. Може да бъдат сладки или солени (или много солени). Понякога се овкусява с кокосов фондан (английски дропс – Engelse drop), мед (меден дропс – honingdrop), мента (ментов дропс – muntdrop), нишадър (нишадъров дропс – salmiakdrop), или лавър (лавров дроп – laurierdrop). Типични форми са ромбове, овали, продълговати форми и монети. За медения дропс често се използва форма на медена пита. Някои производители са въвели серии от дропс с типични форми като коли (autodrop), селскостопански животни и машини (boerderijdrop) и др.

Бързо хранене

Нидерландците си имат свои собствени видове бърза храна. Едно нидерландско ястие за бързо хранене се състои от порция пържени картофи (наричани friet или patat) със сос и/или някакъв продукт с месо. Най-често използваният с пържените картофи сос е майонезата. Понякога се използват кетчуп или овкусен кетчуп, фъстъчен сос или пикалили. Понякога картофите се сервират с комбинации от сосове, най-често специални (speciaal) – майонеза, (овкусен) кетчуп и нарязан ситно лук и „война“ (oorlog) – майонеза и фъстъчен сос (понякога също с кетчуп и нарязан ситно лук). Месният продукт обикновено е някаква изпържена дълбоко закуска – най-често фрикадела (подобна на кренвирш без обвивка, но с различен вкус) или крокет (панирано месно рагу).

Една по-малка версия на крокета, битербал (biterball) често се сервира за мезе в кръчмите и на коктейли. Регионални мезета са айербал (eierbal) (комбинация от яйце и рагу) на север и изток и брабантски ворстенброд (worstenbrood) – колбас, изпечен в тесто. Други малки закуски са вдъхновеният от индонезийската кухня бамихап (bamihap) (дълбоко изпържено панирано ми горенг – вид фиде със зеленчуци и месо) и насибал (nasibal) (дълбоко изпържено панирано наси горенг – ориз със зеленчуци и месо).

Друг вид бърза храна е рибата. Най-често това е сурова херинга, която се продава и яде (често с нарязан ситно лук и мариновани краставици) по пазарите. Класическият начин на ядене е да се издигне херингата за опашката и да се погълне от долу нагоре. В наши дни херингата се нарязва и парченцата се ядат, набодени на клечка за зъби. Друга често ядена закуска от риба е кибелинг (kibbeling) – дълбоко изпържени парченца треска, лекербеке (lekkerbekje) – пържено рибено филе и ролмопс (rollmops) – кисела херинга (от туршия), като филетата са навити около краставичка или лук.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нидерландска кухня


Обикновено свързваме Холандия с вятърните мелници, един от символите на страната. Особеностите на местната кулинария се дължат най-вече на географското положение на страната.

Климатът тук едва ли може да се нарече благоприятен за отглеждане на разнообразни зеленчуци и плодове, макар че зарзавати се отглеждат в много оранжерии. Освен това в тази държава, чиито брегове излизат на Северно море, хората от векове се занимават с риболов.

Холандската кухня е добре засищаща, със северни нотки и дух на морски пътешествия. Най-популярният зеленчук в холандската кухня е картофът, следван от зеле, моркови и ряпа.

Едно от най-известните достижения на холандската кухня са холандските сирена, които са популярни в цял свят. Почти не се използват пикантни подправки, но за сметка на това широко се използват мазни сосове, получени при готвенето на месо.

Стамппот с картофи

Традиционно ястията са лесни за приготвяне и не съдържат много съставки. Всеки холандец обожава снерт (snert) – много гъста бобена супа. Друго много разпространено и питателно ястие е граховата супа, която се консумира най-вече през зимните месеци.

Едно изключително прочуто холандско ястие е ристафел. Под това общо наименование се крият всевъзможни подобни на пилафа ястия от ориз, месо и зеленчуци. Всяка холандска домакиня прави ристафел по собствена рецепта.

Ако сложите ристафел в глинено гювече и махнете ориза, ще получите друго традиционно холандско ястие – хот пот. Задължителна съставка на хот пот-а е телешкото. Ако пък приготвите гювечето без месо, зеленчуковото пюре ще се казва щамппот.

Най-често срещаното ястие през зимата е стампот – намачкани картофи с различни вариации добавени други зеленчуци, като кисело зеле, моркови или ендивия. Единственото месо, което се добавя, е на ситно нарязана сланина или наденица.

Традиционно всеки турист се впечатлява от изпържените във фритюрник топчета брууджес, които могат да бъдат с различен състав. Можете да поръчате най-обикновен брууджес от сирене или да опитате топчета от месо от раци.

Разбира се, Холандия никога не би била същата без прочутите си млечни продукти. Кашкавалът Гауда и Едамер са едни от на-известните холандски продукти на света - с тяхната известност може да се конкурират само лалетата.

Тези кашкавали са произвеждани от домашно обезмаслено мляко и обикновено имат сферична форма. А истинската холандска Гауда узрява над 12 месеца и това я прави толкова лека и приятна на вкус.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Национално знаме на Нидерландия

Националното знаме на Нидерландия се състои от три еднакви цветни полета – червено, бяло и синьо, подредени в този ред хоризонтално от горе надолу и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 2:3.

Знамето има дългогодишна история и е най-старият трикольор, който се използва и днес като държавен символ. Прието е официално на 19 февруари 1937 г. с кралски декрет.

История

За първи път знаме с цветове оранжев, бял и син се използва във втората половина на 16 век, когато Холандските провинции вдигат бунт срещу Испания. Ръководител на въстанието е принц Вилхелм Орански и цветовете на знамето са заимствани от неговия герб. Този флаг бил наречен Prinsenvlag на нидерландски – „Знамето на Принца“ и става основа за днешното знаме.

След 1630 г. оранжевият цвят постепенно е заменен от червен, както свидетелстват различни картини от тази епоха. Тъй като не е имало явна политическа причина за промяна на цвета, най-вероятно той е бил променен от практиката. Синият и оранжевият цвят често били неразличими отдалеч, най-вече в морето. Друга вероятна причина била, че по това време оранжевият цвят се приготвял от смес от жълти и червени растителни оцветители. Така приготвеният оранжев цвят е много нетраен и лесно се отмива от вода, поради което е решено да се замени с много по-трайния червен цвят. Въпреки това оранжевият цвят остава символ на страната, като всички национални спортни екипи на Нидерландия са в оранжево.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Нидерландия


Предишни знамена на Холандия

1570-1652


1652-1795


1795-1806

Кралски щандарт

https://en.wikipedia.org/wiki/Flag_of_the_Netherlands

[Hatshepsut]

Герб на Нидерландия

Гербът на Нидерландия е личният герб на монарха на Кралство Нидерландия. Настоящите компоненти на герба са регулирани от кралица Вилхелмина с кралски декрет на 10 юли 1907 г. и официално утвърдени от кралица Юлиана на 23 април 1980 г.

Щитът на герба е увенчан с нидерландската кралска корона поддържана от два лъва, стоящи върху син свитък с текста „Je Maintiendrai“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Нидерландия


Гербът на Холандия е Големият герб на кралството (на холандски Grote Rijkswapen) на Нидерландия - личният герб на монарха (понастоящем крал Вилем-Александър).

Холандското правителство използва по-малка версия, без мантия (наметало) или палатка, или дори само щит и корона. Компонентите на гербовете са определени от кралица Вилхемина в указ от 10 юли 1907 г. и впоследствие са потвърдени от кралица Юлиана в указ от 23 април 1980 г.

Герб на Нидерландия (средна форма)


Герб на Нидерландия (малка форма)

Описание на герба

На лазурно поле има златни правоъгълници и лъв в златна корона с алени нокти и език, държащ в дясната си лапа сребърен меч със златна дръжка, а в лявата - седем сребърни стрели, символизиращи седемте провинции на Съюза. от Утрехт. Щитът е увенчан от холандската кралска корона и поддържан от два златни лъва с алени нокти и езици. Те стоят върху лазурна мото лента с текст със златни букви Je Maintiendrai (на средновековен френски, буквално „Ще издържа“, „Ще спася“).

Кралският указ гласи, че наследниците от мъжки пол могат да заменят кралската корона на щита с шлем, носещ герба на рода Насау.

История на герба

Сегашната версия на герба се използва от 1907 г., но се различава малко от версията, приета през 1815 г. Той се различава от сегашния само по това, че всички лъвове, включително лъвовете, държащи щит, носят кралска корона. Кралският герб е приет от първия крал на Холандия Вилем I, когато той става крал на Виенския конгрес през 1815 г. Като крал той приема герб, който съчетава елементи от неговия фамилен герб (Оранжевия дом) и бившата Република на Съединените провинции, съществувала от 1581 до 1795 г.

Герб на дома Насау


Герб на Републиката на съединените провинции

От фамилния си герб той взема лазурния цвят, златните керемиди (правоъгълници) и златния лъв на Дома на Насау. Мотото Je Maintiendrai представлява Оранжевата династия, тъй като е принадлежала на Принцовете на Оранж като Je Maintiendrai Châlons. Тези елементи са изобразени и на герба на крал Уилям III, който също е крал на Англия (1689–1702). От герба на премахнатите Генерални щати на Републиката на Съединените провинции Вилем I взема лъв с корона, меч и стрели. Стрелите символизираха седемте провинции, които заедно съставляваха републиката, мечът - решимостта да защитават свободата си, а короната на графа - техния суверенитет. Вилем I заменя графската корона с кралска корона. През 1907 г. кралица Вилхелмина се връща към графската корона.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Нидерландов