История на Холандия

[Hatshepsut]

Химн на Нидерландия


Ранна версия на химна, запазена в ръкопис от 1617 г.

Wilhelmus van Nassouwe, по-известен като Wilhelmus, е националният химн на Кралство Нидерландия и един от най-старите химни в света. Написан е между 1568 и 1572 г. по време на Нидерландското въстание срещу Испания, посветен на водача на въстаниците, Вилхелм Орански. Предполагаемият автор е Филип ван Марникс. Химнът не е бил признат за официален до 1932 г. Въпреки това, той винаги е бил популярен сред народа, въпреки че се променя на няколко пъти по време на историята на формирането на държавата. Бил е също химн на Нидерландските Антили от 1954 до 1964 г.

Оригинален текст

Wilhelmus van Nassauwe
ben ik, van Duitsen bloed,
den vaderland getrouwe
blijf ik tot in den dood.
Een Prinse van Oranje
ben ik, vrij, onverveerd,
den Koning van Hispanje
heb ik altijd geëerd.

In Godes vrees te leven
heb ik altijd betracht,
daarom ben ik verdreven,
om land, om luid gebracht.
Maar God zal mij regeren
als een goed instrument,
dat ik zal wederkeren
in mijnen regiment.

Lijdt u, mijn onderzaten
die oprecht zijt van aard,
God zal u niet verlaten,
al zijt gij nu bezwaard.
Die vroom begeert te leven,
bidt God nacht ende dag,
dat Hij mij kracht wil geven,
dat ik u helpen mag.

Lijf en goed al te samen
heb ik u niet verschoond,
mijn broeders hoog van namen
hebben 't u ook vertoond:
Graaf Adolf is gebleven
in Friesland in de slag,
zijn ziel in 't eeuwig leven
verwacht de jongste dag.

Edel en hooggeboren,
van keizerlijke stam,
een vorst des rijks verkoren,
als een vroom christenman,
voor Godes woord geprezen,
heb ik, vrij onversaagd,
als een held zonder vreze
mijn edel bloed gewaagd.

Mijn schild ende betrouwen
zijt Gij, o God mijn Heer,
op U zo wil ik bouwen,
verlaat mij nimmermeer.
Dat ik doch vroom mag blijven,
uw dienaar t'aller stond,
de tirannie verdrijven
die mij mijn hart doorwondt.

Van al die mij bezwaren
en mijn vervolgers zijn,
mijn God, wil doch bewaren
de trouwe dienaar dijn,
dat zij mij niet verrassen
in hunne boze moed,
hun handen niet en wassen
in mijn onschuldig bloed.

Als David moeste vluchten
voor Sauel den tiran,
zo heb ik moeten zuchten
als menig edelman.
Maar God heeft hem verheven,
verlost uit alder nood,
een koninkrijk gegeven
in Israël zeer groot.

Na 't zuur zal ik ontvangen
van God mijn Heer het zoet,
daarnaar zo doet verlangen
mijn vorstelijk gemoed:
dat is, dat ik mag sterven
met ere in dat veld,
een eeuwig rijk verwerven
als een getrouwe held.

Niets doet mij meer erbarmen
in mijne wederspoed
dan dat men ziet verarmen
des Konings landen goed.
Dat u de Spanjaards krenken,
o edel Neerland zoet,
als ik daaraan gedenke,
mijn edel hart dat bloedt.

Als een prins opgezeten
met mijner heireskracht,
van de tiran vermeten
heb ik de slag verwacht,
die, bij Maastricht begraven,
bevreesden mijn geweld;
mijn ruiters zag men draven
zeer moedig door dat veld.

Zo het de wil des Heren
op die tijd was geweest,
had ik geern willen keren
van u dit zwaar tempeest.
Maar de Heer van hierboven,
die alle ding regeert,
die men altijd moet loven,
Hij heeft het niet begeerd.

Zeer christlijk was gedreven
mijn prinselijk gemoed,
standvastig is gebleven
mijn hart in tegenspoed.
De Heer heb ik gebeden
uit mijnes harten grond,
dat Hij mijn zaak wil redden,
mijn onschuld maken kond.

Oorlof, mijn arme schapen
die zijt in grote nood,
uw herder zal niet slapen,
al zijt gij nu verstrooid.
Tot God wilt u begeven,
zijn heilzaam woord neemt aan,
als vrome christen leven,—
't zal hier haast zijn gedaan.

Voor God wil ik belijden
en zijne grote macht,
dat ik tot gene tijden
de Koning heb veracht,
dan dat ik God de Here,
de hoogste Majesteit,
heb moeten obediëren
in de gerechtigheid.


Акростих: WILLEM VAN NAZZOV



Буквален превод на български
(само първия куплет)

Вилхелм от Насау
съм аз, в мен тече немска кръв.
Верен на родината
оставам до смъртта си.
Принцът Орански
съм аз, свободен, безстрашен,
краля на Испания
винаги съм почитал.


История

Като повечето химни в света, "Het Wilhelmus" произхожда от страна, която се бори да постигне независимост. Разкрива образа на Вилхелм I Мълчаливия (Вилем Орански), неговия живот, причините, поради които се бори срещу краля на Испания. Особеност е, че химнът е написан от първо лице, сякаш цитира Вилем Орански. Химнът е написан от Филип ван Марникс ван де Сент Алдегонде, верен приятел и горещ поддръжник на принц Вилем Орански. Действайки начело на опозицията на холандското благородство срещу испанския режим в началото на 1560 г., Вилем, след навлизането на испанската армия в Холандия (1567 г.), намира убежище в Германия и с помощта на германските протестантски князе и френски хугеноти, организират няколко кампании в Холандия начело на наемни армии (1568, 1572). През 1568 г., след битката при Гейлигерли, той се опитва да установи контрол над страната, но този опит е напълно неуспешен и скоро е победен. Във „Вилхелмус“ поетът изобразява принца, който се обръща към потиснатия народ на Холандия в тази ужасна и драматична ситуация. От 16-ти век "Вилхелмус" започва често да се чува на официални събития и важни събития. Той е обявен за официален холандски национален химн с кралски указ от 10 май 1932 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Нидерландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Нидерландов



Wilhelmus | National Anthem of the Netherlands

[Hatshepsut]

Амстердам


Каналът Зингел с монумента Мунторен в заден план, снимка от около 1900г.

Амстердам (на нидерландски: Amsterdam, ['ɑmstərdɑm]) най-големият град в Нидерландия. Разположен е в западната част на страната, в провинция Северна Холандия. Градът, който с предградията си има население около 1,36 милиона души (2008), заема северната част на Рандстад, шестия по големина метрополен район в Европа с общо население от около 8,3 милиона души към 2020 година.

Днешното име на града идва от Амстелердам (Amstellerdam), което означава „бент на Амстел“, реката, преминаваща през града. Възникнал като малко рибарско селце в края на 12 век, в резултат на развитието на търговията през Нидерландския златен век Амстердам се превръща в едно от най-големите пристанища в света. По това време градът е водещ център в областта на финансите и търговията и обработката на диаманти. През 19 и 20 век градът се разраства и се образуват множество нови квартали и предградия.

Амстердам е финансовата и културна столица на Нидерландия. В града са разположени седалищата на множество нидерландски институции и на 7 от 500-те най-големи компании в света, сред които Philips и ING. Амстердамската фондова борса, най-старата в света, е разположена в центъра на града. Забележителностите на Амстердам, сред които историческите канали, Държавният музей, Музеят Ван Гог, Ермитажът, къщата на Ане Франк, кварталът на червените фенери и „кофишоповете“, привличат над 3,66 милиона чуждестранни посетители всяка година.

История

Амстердам започва като рибарско селище. През 13 век е построен бентът (на нидерландски: dam), от който Амстердам получава името си. Частта от реката от външната му страна, Дамрак, е началото на амстердамското пристанище. В началото на 20 век са намерени останки от онзи бент на сегашния площад Дам (площад), между Националния монумент и сградата на универсалния магазин „Бейенкорф“.

Най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., в който граф Флорис V освобождава жителите от пътни такси. Има несигурност относно точната дата, на която Амстердам получава статут на град, но според едно от предположенията утрехтският епископ Ги ван Авен дава статут на град на селището през 1306 г. Всъщност не може да се твърди нищо повече от това, че това е станало скоро след 1300 г.

Скоро след това е въведен акциз върху бирата. Контактите по търговията с бира с Хамбург дават начален тласък за търговията с района на Балтийско море, поставило началото на утвърждаването на Амстердам като търговски град. През 15 век Амстердам е израснал до най-важен търговски град в Нидерландия.

Градът бързо развива традиция на гражданско управление, в която важна роля играе vroedschap – съвет на изтъкнати граждани, които определят повечето управници.

В началото на Осемдесетгодишната война Амстердам остава лоялен към Испания, но накрая през 1578 г. се присъединява към бунтовниците, главно поради търговски интерес. След завземането на Антверпен от испанците през 1585 г. много граждани на Антверпен заедно с търговската си мрежа пристигат в Амстердам. Идването им, както и идването на португалските евреи, има голяма роля за идването на Златния век за Амстердам и Нидерландия.

През този период населението на Амстердам бързо нараства. Около 1570 г. Амстердам има по-малко от 30 000 жители, а през 1622 г. броят им е нараснал до над 100 000. Към края на 17 век населението наближило 200 000. Това нарастване на населението създава необходимост от систематичен поглед върху развитието на града, благодарение на който са създадени красивите концентрични канали с техните красиви къщи на търговци и складове.

През 1667 г. Амстердам става третият град в света, след Париж и Лил, в който е въведено уличното осветление.

По-късно растежът на града достига до стагнация. Около 1683 г. строителството спира. От източната страна на Амстел има толкова много земя, че парцелите се раздават на благотворителни дружества, а Плантаже е предназначен за парк.

Едва около 1850 г. Амстердам започва да се разширява навън от построения през 17 век канал Синхелхрахт. От 1876 г. Нордзеканал е пряка връзка между амстердамското пристанище и шлюзовете при Аймойден, които дават достъп до Северно море. Тогава настъпва индустриалната революция и започва нов период на разширение. Обновяване на пристанището, нова промишленост и експлозия на прираста на населението, която е поета от пояса от канали от 19 век. Населението се удвоява от 250 000 около 1850 г. до 510 000 през 1900 г.

Обществените неправди, с които е придружена индустриалната революция, правят от Амстердам център на нидерландската социалдемокрация и водят до широкомащабни разширения на града.

Към края на 20 век разширението получава нов импулс със строителство за „компактен град“ и за Амстердам настъпва нов период на процъфтяване: център на толерантност и еманципация, на нови медии и икономика на знанието, на разнообразие (културно, икономическо, етническо).

Флаг и герб

Знаме на Амстердам


Герб на Амстердам

Трите кръста на Свети Андрей обозначават трите достойнства на града: доблест, твърдост и милосърдие. Народната традиция също така свързва трите кръста с трите заплахи за града: водата, огъня и епидемиите.

Трите кръста на Свети Андрей (макар за покровител на града да се счита Свети Николай) са включени и в герба на Амстердам. В герба присъства и австрийската императорска корона. През 1489 г. Максимилиан I, от благодарност за заслугите и заемите, дарява правото на Амстердам да украси герба си с кралската корона, а през 1508 г., след коронацията на Максимилиан I за император на Свещената Римска империя, тя е заменена с императорска. През 17 век тя отново е заменена с короната на Рудолф II. Лъвовете се появяват в герба през 16 век, когато Нидерландия е република.

Девизът на града, Heldhaftig, Vastberaden, Barmhartig („Доблестен, решителен, съчувстващ“) е дарен през 1947 г. от Вилхелмина II в знак на признание за твърдостта, проявена по време на Втората световна война.

Наука и образование

На територията на Амстердам има два университета: Амстердамският и Амстердамският свободен университет.

Амстердамският университет е основан през 1632 г. като Лицей за просвета и първоначално включва два факултета: икономически и философски. През 1877 г. на лицея е присвоено званието университет. Понастоящем университетът се дели на седем факултета: за хуманитарни науки, за обществени науки, за естествени науки, факултет за икономика и бизнес, юридически факултет, медицински факултет и отделно от него стоматологичен факултет. В университета учат над 25 хиляди студенти.

Свободният университет е основан през 1880 г. със средства на протестантската община. До 60-те години на 20 век в него се обучават на практика студенти основно от протестантско вероизповедание. Университетът включва 13 факултета и 11 научноизследователски института.

В града се намира големият научен музей „Немо“ (основан през 1997 г.), насочен предимно към младежката аудитория. Тук посетителите могат да се запознаят с основните закони на физиката, химията, биологията и други науки в непринудена игрова форма.

Канали, мостове и къщи в Амстердам с типичната за центъра на града архитектура


Кралският дворец на площад „Дам“

Архитектура и забележителности

Историческият център на Амстердам се отличава с голям брой добре съхранени средновековни здания: църкви, жилища и търговски здания. Поради голямата и разклонена мрежа от канали, много постройки са построени на масивни дървени колове, като с времето някои от тях са прогнили и зданията са започнали да „танцуват“, удържани от срутване от съседните. На някои фасади може да се видят напречни греди, стърчащи навън. С помощта на система от блокове и кука, тези греди са използвани за повдигане на товари от палубите на морски и речни кораби направо в складовите помещения на зданието. Скулптурният декор на фронтоните преди всичко е изпълнен във вид на монолитна рамка с квадратна или кръгла форма в съчетание с орнаменти, символизиращи занаята на домакина (инструмент, фигурки на пекари, рибари, шивачи и др.).

Улица „Дамрак“

Друга типична част от архитектурата на града са жилищата-лодки. Голяма част от тях са пълноценни жилища, след като общината им е осигурила ток, вода, газ, и канализация. Този тип жилища са над 2000, но поради големия им брой поставянето на нови е забранено. Наречени са „уикенд-къщи“, тоест домове, в които по правило хазяите (не само от Холандия) идват за уикенда или по празниците.

По централната улица на столицата – „Дамрак“, са разположени културни центрове, множество кафенета, търговски работилници и музеи. На пресечката на „Дамрак“ с улица „Рокин“ се намира историческият площад „Дам“. В западната част на площада е един от най-забележителните архитектурни обекти в Амстердам – Кралският дворец, който от над 200 години е резиденция на нидерландските монарси. До него се намира Музеят на Мадам Тюсо. Източно от двореца е Националният монумент, издигнат през 1956 г. в памет на жертвите на нидерландския народ в борбата с нацизма.

Църквата „Свети Николай“

За историята на евреите в Амстердам разказва Еврейският исторически музей, помещаващ се в бившата Голяма синагога на столицата.

Интересни са и средновековните кули на Амстердам – Монетната кула, Схрейерсторен и Монтелбансторен, съхранени в отлично състояние, както и зданието на Мерната палата, построено през 1488 г.

Монетната кула

Към съвременните архитектурни забележителности спада еклектичният театър Тушински (сега кинозала), открит през 1921 г.

Сред младежите Амстердам има голяма популярност благодарение на разрешението за употреба на леки наркотици, но само в специални заведения – т.нар. „кофишопове“, както и благодарение на Квартала на червените фенери, където в прозорци-витрини, осветени обикновено в червена светлина, се показват проститутки.

В Амстердам се намира голям зоопарк – Artis Zoo. В зоопарка има над 750 вида животни и над 300 вида растения.

Култура

Държавният музей в Амстердам

В края на 16 век амстердамската камара по реторика започва да организира конкурси между различни камари по четене на поезия и драматично изкуство. През 1638 г. Амстердам отваря първия си театър. В него са изпълнявани балетни спектакли още през 1642 г. През 18 век става популярен френският театър. Докато Амстердам е под влияние на немската музика, през 19 век са композирани няколко национални оперни постановки – зданието на Холандската опера в Амстердам е построено през 1888 г. с цел насърчаването на холандското оперно изкуство.

Холандската опера


Паметник на Рембранд ван Рейн на площад Рембранд

През 19 век, около района Нес в Амстердам е съсредоточена популярната култура по това време (предимно водевили и вариетета). Метрономът, едно от най-важните постижения в европейската класическа музика, е изобретен тук през 1812 г. от Дитрих Винкел. В края на същия век са построени Държавният музей и Stedelijk Museum. През 1888 г. е създаден Кралският оркестър Concertgebouworkest. През 20 век навлизат киното, радиото и телевизията. Въпреки че повечето студиа са разположени в Хилверсум и Алсмеер, влиянието на Амстердам върху разпространението им е много силно. Много хора, работещи в телевизионната индустрия, живеят в Амстердам. Седалището на SBS 6 също се намира в Амстердам.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Амстердам

[Hatshepsut]

География на Нидерландия


Сателитна снимка на Нидерландия

Кралство Нидерландия е страна в Западна Европа и има стратегическо местоположение за Западна Европа.

Географско положение, граници, големина, брегова линия
Страната заема крайната западна, най-ниска част на Средноевропейската равнина. В съвременните си граници Нидерландия има площ от 41 526 km². От тях 33 883 km² (81,6%) е суша, а 7643 km² (18,4%) – вода. Нидерландия граничи с 2 държави по суша. На Изток с Германия (дължина на границата 577 km) и на юг с Белгия (486 km). На северозапад има 1200 km брегова линия със Северно море. Максималната дължина на страната от север на юг е приблизително 300 km, а от запад на изток около 200 km. Бреговете на север са силно разчленени от плитките заливи на Северно море, а на юг от фуниевидншти устия на реките Рейн, Маас и Шелда (Схелде). Покрай бреговете на страната се простира пояс от дюни с височина до 56 m и са изградени многочислени преградни стени и дамби (над 3000 km), защитаващи крайбрежните низини от заливането им с морска вода. На север, в резултат от пробива на дюните от морето, се е образувала групата на Западнофризийските острови, отделени от континента чрез плитчини, наречни „вати“.

Територията на Нидерландия се простира между 50°45′ и 53°33′с.ш. и между 3°21′ и 7°14′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (53°33′23″ с. ш. 6°29′38″ и. д.), на остров Ротумерог от Западнофризийските острови.
• крайна южна точка – (50°45′01″ с. ш. 5°54′54″ и. д.), на границата с Белгия, при градчето Клайн Кутинген.
• крайна западна точка – (51°18′54″ с. ш. 3°21′30″ и. д.), на границата с Белгия, при град Слейс.
• крайна източна точка – (53°10′49″ с. ш. 7°13′39″ и. д.), на границата с Германия, при град Нивесманс.

Релеф

Територията на Холандия е почти изключително равнинна, като около една трета е под морското равнище и е укрепена с диги. Поради тази си особеност всъщност страната носи официално название Нидерландия, което означава „Ниска земя“. Възприетото в България име Холандия е взето от названието на две от провинциите – Северна и Южна Холандия, в които е съсредоточена по-голямата част от населението на страната. Най-ниската точка е на 6,5 m под морското равнище и е близо до Ротердам, а най-високата – 321 m е в югоизточната част на страната, в крайните северни разклонения на Ардените. Около една шеста от територията се състои от водни площи – езера, реки и канали. Около 40% от територията на Нидерландия е разположена под морското равнище и само 2% – над 50 m. Ниските райони се намират под постоянна опасност от наводнения при нахлуването на морски води по време на щормове. Катастрофалното наводнение през 1282 г. е довело до образуването на залива Зьойдерзе. Пре 1960-те години е изградена 33 km преградна стена (дамба) и заливът е превърнат в езеро, голяма част от което впоследствие е пресушено и превърнато в обработваеми земи, т.нар. полдери. Източните части на страната са заети от хълмисти моренни равнини, а в централните (особено на юг и югоизток от Зьайдерзе) са се съхранили дълги моренни валове с височина до 106 m. На юг са разпространени древни речни тераси покрити с льос.

Пясъчните крайбрежни дюни, без които половината от територията на Нидерландия би се оказала под вода

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Северната част на Нидерландия е изградена предимно от съвременни и плейстоценски пясъчно-глинести морски и речни наслаги, източната – от ледникови и флувиоглациални наслаги, а делтите на Рейн, Маас и Шелда – от алувиални наслаги. Територията на провинция Лимбург е изградена основно от варовици, мергели и креди с мезозойска, палеогенска и неогенска възраст, с които са свързани находищата на каменни и кафяви въглища. По-древни скали са открити при сондажни кладенци и открити кариерни разработки. Седиментните слоеве залягат спокойно, образувайки само в средната част на страната т.нар. Централнонидерландски вал, простиращ се от Рейнските шистови планини в Германия през залива Зьойдерзе в северозападно направление. На изток и запад от него се намират области на относителни падини, към които са привързани находищата на нефт и газ (Слохтерен). Находища на нефт и газ има и в пределите на шелфа на Северно море. В страната има и малки находища на торф, каменна сол и каолин.

Климат

Нидерландия е разположена в умерения климатичен пояс на Северното полукълбо. Близостта до морето и преобладаващият югозападен вятър придават на климата изявен морски характер, като само най-източните части на страната изпитват влиянието на континенталния климат. Зимата е мека, а лятото прохладно с достатъчно валежи. Често явление са мъглите. Средната температура през януари е 1 – 3 °C, а през юли – 16 – 17 °C. Годишната сума на валежите е 650 – 750 mm, най-вече под формата на дъжд, снеговалежите са редки. Слънчевите дни са малко, времето се променя бързо, с чести тежки мъгли, които понякога се отразяват на работата на транспорта.

Води

Речната мрежа на страната е много гъста. На холандска територия се вливат в Северно море три от най-важните в стопанско отношение реки на Западна Европа: Рейн, Маас и Схелде, които формират голяма делта. Заедно със своите разклонения и изкуствено прокопаните канали те са от изключително значение за водния транспорт на страната. Общият им среден годишен отток е около 2500 m³/s. Реките са пълноводни целогодишно, съединени са с канали и оттокът им е урегулиран. Наслагването на носените от тях наноси постепенно повдигат нивото им над обкръжаващата ги низина, поради което навсякъде са заградени с водозащитни диги.

Почви, растителност, животински свят

В приморските райони на страната (полдерите) са развити плодородни иловати почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни. На север и изток преобладават ливадно-подзолистите, на места блатни почви. Около 70% от територията на Нидерландия е заета от културни ландшафти (ливади, пасища, селища и др.). Горите съставени предимно от дъб, бук, габър и ясен с примеси от тис са представени в отделни малки горски масиви и заедно с изкуствените насаждения и крайпънвините лесозаграждения заемат 8% от територията на страната. Като високо индустриализирана и гъсто населена страна Нидерландия полага големи грижи за запазване на природната среда. Създадени са многобройни природни резервати, в които са представени над 180 вида горски, водни и блатни птици: водни патици, рибари, чайки и др. Влажният и мек климат е благоприятен за зелените почти през цялата година пасища, които заемат по-голямата част от територията.

Защитени територии

В Нидерландия има 20 национални парка и няколко природни резервата.

Природни райони

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Нидерландия се подела на 5 природни района.

• Крайбрежен район – с преобладаване на дюни и полдери.
• Източен район – с равнинни и хълмисто-горски ландшафти (гести).
• Делтата на Рейн, Маас и Шелда – с многочислени протоци и острови.
• Южен район – обширна пясъчно-глинеста равнина.
• Предпланините на Ардените – хълмисто-горски ландшафти с дълбоко врязани долини.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Нидерландия

[Hatshepsut]

Нидерландски език и писменост

Нидерландският език, наричан още холандски, принадлежи към групата на германските езици и се говори от около 21 милиона души, главно нидерландци и фламандци. Вариантът на нидерландския, говорен в Белгия, се нарича неофициално фламандски.

Въпреки че по-често езикът е наричан холандски (производно от разпространеното неточно название „Холандия“ за съвременната държава Нидерландия, включваща провинции Северна Холандия и Южна Холандия), възприетото в България академично име на езика е нидерландски. За част от говорещите нидерландски (като фламандците) наименованието холандски може да звучи обидно.

Произход и развитие

Нидерландският език е западногермански език. Той произхожда предимно от долнофранкския и частично от други германски диалекти, като например долносаксонски, и се е доразвил в Делтата на Рейн-Маас-Схелде, северозападно от Бенратската линия.

Мнозинството от говорените в Нидерландия диалекти са с долнофранкски произход. Те са тясно сродени с рейнски и мозелфранкски диалекти от немското езиково пространство. Долнофранкският спада към старофранкските диалекти. Нидерландският се отличава не само с франкски, но и със саксонски и фризийски влияния.

Съвременният нидерландски почива предимно върху наречията от историческите области Холандия и Брабант (преди всичко около някогашния езиков център Антверпен). Заемките в езика идват предимно от френски, а в най-ново време – преди всичко от английски.

Що се отнася до думите, нидерландският е запазил много повече стари думи от немския. Освен с него като западногермански език, нидерландският е сроден и с английския и фризийския.

Исторически най-младият западногермански език африканс, който се говори преди всичко в РЮА и Намибия, е непосредствено свързан с нидерландския.

Генетично разположение

Също както при германските езици нидерландският не може да се класифицира еднозначно в исторически план.

Нидерландският, също като долнонемския и високонемския, спада към диалекталния континуум на континенталните западногермански езици. Във всеки случай днес между нидерландски и високонемски съществуват значителни различия на фонологично, морфлогично и лексикално-семантично ниво.

Нидерландският не се е развил в исторически план по същия начин, по който се е развил писменият високонемски, и се е оформил като независим език. Политическото разделение освен това е довело до отделен континуитет в езиковото развитие, включително и до различна динамика на външните езикови вличания (заемки) – в нидерландския език се наблюдават значително повече заети думи от френския, отколкото например в немския. Естествено нидерландският език се приема за отделен език.

Според традиционното, но междувременно рядко застъпвано схващане в историческата лингвистика, нидерландският и долнонемският се обединяват към обща група, която се отличава с това, че езиците нито са се променили според законите на второто звукоизместване, нито са взели участие в англофренските звукопромени. За долнофранкския и долнонемския според този модел се приема, че имат един първоезик. Модерната лингвистика обаче отхвърля този модел, защото не е справедливо комплексна езикова действителност да се класифицира според звукопромените в нея. Въпреки това схващането все още намира застъпници извън научните среди. Днес теорията за общ долнонемски изходен език се приема за неправилна.

Периодизация

Историята на нидерландския език се разделя на следните фази.

• Старонидерландски (около 800 – 1100) – като такъв се обозначават включващите се в областта на съвременната нидерландска езикова област долнофранкски диалекти. Има оскъдно количество запазени езикови източници.

• Среднонидерландски (около 1100 – 1500) – под него се разбират частично писмено запазени долнофранкски диалекти. От това време датират и значими произведения от рицарско-дворцовата поезия.

• Новонидерландски (от 16 в. до днес) – почива на холандски и брабантски писмени диалекти на нидерландския, на чиито основи се е образувал съвременният нидерландски кодифициран език. Поради отделната държава, засилващия се долнонемски и Северна Германия и развитието на истинска езикова граница, нидерландският в крайна сметка се развива до съвременното си езиково ниво.

Географско разпространение

Страни в света, където нидерландският език е национален език, със статут на официален език или де факто е официален език (в тъмно синьо); страни, в които не се говори от мнозинството (в светло синьо)

Нидерландски се говори от почти всички жители на Нидерландия и Фландрия (северната част на Белгия), където често се назовава с местното наименование фламандски. Говори се също така и в двуезичния регион Брюксел, заедно с френски. В най-северната част на Франция, в околностите на Дюнкерк, се говори от малък брой хора, които го наричат фламандски език. На карибските острови Аруба и на Нидерландските Антили (в това число Кюрасао, Синт Мартин, Бонер, Саба и Синт Еустациус) се говори заедно с местния папиаменто и английски. Нидерландският е единственият официален език на Суринам, като е майчин на около 60 % от населението, а повечето от останалата част на населението е двуезично (говори се и Сранантонго, както и други малцинствени езици).

Граматика

Нидерландският е граматично близък до немски, например на синтактично ниво и на ниво вербална морфология. Нидерландският има граматични падежи, но те са предимно ограничени до местоимения и идиоми. В нидерландския има три рода: мъжки, женски и среден, макар че мъжкият и женският род са се слели в общата форма de, докато средният род het е останал различен, както и преди. Склоненията в нидерландската граматика, например при окончанията на прилагателните и съществителните имена, са се опростили с времето. Разлики от останалите западногермански езици се наблюдават при произношението, особено при дифтонги и буквата <g>, която се произнася гърлено (само в Холандия обаче, във Фландрия се произнася меко).

Азбука

Фонетика

Learn Dutch Alphabet + Pronunciation

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нидерландски език

https://www.omniglot.com/writing/dutch.htm