• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

История на Германия

Започната от Hatshepsut, 01 Юли 2025, 16:01:25

0 Потребители и 0 гости преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

Окупирана от Съюзниците Германия (1945-1949)


Окупационните зони: британска (зелено), американска (жълто), френска (синьо), съветска (червено)

Германия след края на Втората световна война през 1945-та година, претърпява пълен разгром и окончателно е поставена на колене от враговете си. Германската територия при завършването на конфликта е окупирана от победителите съюзници. Тя е разделена на административни зони, които се управляват  самостоятелно от отделните държави окупатори – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Разисквания за съдбата на Германия след края на Втората световна война

Четирите страни победителки създават Контролен съвет, чрез който да координират политиките си. Бъдещето на Германия след края на Втората световна война трябва да бъде решено на Постдамската конференция, която започва работата си на 17 юли 1945 г. Тя е първата следвоенна сбирка, на която се срещат „тримата големи“ ръководители, съответно на СССР  Йосиф Сталин, на Великобритания Уинстън Чърчил, както и новият американски президент Хари Труман.


Берлин – столицата на Нацистка Германия след края на Втората световна война. Непосредствено зад Бранденбургската врата се вижда портретът на Сталин

Според решенията на конференцията, Германия трябва да бъде абсолютно демилитаризирана. Това включва и ликвидирането на цялата немска промишленост, която може да бъде използвана за военни цели. Друго радикално решение изисква Нацистката партия да бъде напълно унищожена, а също и всички свързани с нея организации и институции.

От тези крайни реформи се очаква, те да доведат до нормалното устройство на политическия живот в страната и „мирното сътрудничество на Германия в международния живот„.

В популярния език те придобиват синтезиран вид под формата на четирите „де-та“ – Демилитаризация, Денацификация, Демонополизация и Демократизация. В същото време СССР отстъпва част от окупационната си зона в района на Източна Прусия за временно управление на Полша, до окончателното определяне на границите.

На няколко поредни сесии на Съвета на министрите на външните работи (СМВР), където САЩ, СССР и Великобритания провеждат активен диалог, те не успяват да постигнат консенсус по германския въпрос. Не се предвижда провеждането на общи избори и това е първата стъпка към разделянето на страната. Един от основните  фактори за това е различната представа за начина, по който трябва да се демократизира страната.

Различните подходи


Уинстън Чърчил, Хари Труман и Йосиф Сталин на Потсдамската конференция, за решаването на съдбата на Германия след края на Втората световна война

В своята административна зона СССР води политика на пълно ликвидиране на организациите свързани с нацизма. Съветските власти безмилостно преследват и осъждат видните функционери на нацистката партия.

За разлика от Съветите, западните държави допускат известна форма на реабилитация. Това се отнася и до подхода към германските корпорации, играли водеща роля в икономиката на нацистка Германия. В допълнение, САЩ дават тайно убежище на много нацистки учени, като скриват този факт дори и от Великобритания.

Установяване на новото статукво

В условията на нарастваща конфронтация между Източния и Западния блок и различния подход към германския въпрос, води като последица прекратяване работата на Контролния съвет. Става ясно, че двата лагера ще действат едностранно. Германия е и единствената победена страна, с която не се постига споразумение на Парижката конференция.

В началото на 1947 г. САЩ и Великобритания обединяват своите зони. Година по-късно Франция присъединява и своята зона към тях. Това става след съвещание в Лондон между представители трите сили, страните от Бенелюкс и Западна Германия. В съвместното им комюнике те си поставят за цел да действат за поддържане на сигурността в Германия и интеграция на политическите и стопанските ѝ организации в западноевропейската система. В същото време войските на САЩ, Великобритания и Франция остават в страната до гарантирането на мира в Европа.

Принципите на функционирането на държавността в Западна Германия са уточнени през март 1949 г. на конференцията в Кьонигщайн.

Отговорът на Съветите

СССР също не стои със скръстени ръце. През 1947 г. в източните територии се създава Национален фронт за демократична държава. Тази организация трябва да играе водеща роля при формирането на източно-германската държава. През май 1949-та, на третия конгрес на Националния фронт е изготвен и проектът за конституцията на Германската демократична република.

Заради противоречия по валутния въпрос от 26 юни 1948 г. до 4 май 1949 г. СССР налага блокада над Западен Берлин, който е заобиколен от съветската административна зона. Той се оказва изолиран комуникационно от всички страни. Това е една от първите големи кризи на надигащата се Студена война. Западните сили успяват да заобиколят частично блокадата чрез създадения от тях въздушен коридор, който остава известен с названието „Берлински въздушен мост“. Кризата е преодоляна чрез подписването на четиристранно комюнике.

Разделянето на Германия след края на Втората световна война

В Западна Германия се провеждат избори, а на 20 септември 1949 г. сформираният Бундестаг обявява създаването на Федерална република Германия (ФРГ). Конрад Аденауер става първият канцлер на Западна Германия. Няколко седмици по-късно, на 7 октомври Народният конгрес на изток обявява създаването на Германската демократична република (ГДР).

И САЩ и СССР имат идентичен подход – признават създадената в тяхната окупационна зона държава и отричат легалните основания за съществуването на другата. По такъв начин реагират и техните съюзници (сателити).

На 3 май 1950 г. САЩ, Великобритания и Франция приемат т. нар. Декларация за Германия. В нея те се ангажират с военна и дипломатическа защита на ФРГ. В същото време обаче страните призовават за германско единство – свободно движение, икономическа интеграция, общо правителство и т.н.

През октомври същата година, външните министри на СССР, България, Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Албания и ГДР провеждат съвещание в Прага, след което приемат декларация. В нея те обвиняват Запада в нарушение на Постдамските споразумения и от своя страна зоват за мир и германско единство.

На 6 юли 1950 г. ГДР и Полша подписват Згожелецкия договор, с който източногерманската държава признава полските територии в Източна Прусия. По този начин до голяма степен окончателно са ликвидирани последиците от нацистката агресия в Източна Европа.

Равносметка и последствия

В подхода си към окупираните германски територии, силите от Антихитлеристката коалиция имат безкомпромисно поведение. Държавите победителки поддържат позициите си, постигнати в резултат на безусловната капитулация на Германия след края на Втората световна война. Логично, те са движени от собствените си интереси, а не толкова от съдбата на немския народ. Освен сблъсъка на интереси, между двата лагера има и сериозни идеологически противоречия. Те дават своето отражение в различното разбиране за устройството на германската държава.

Новосформираните ФРГ и ГДР се превръщат в една от основните арени на сблъсъци между СССР и САЩ в хода на Студената война. Острите противоречия между тях водят до редица конфликти в тази част на Европа през следващите години.

https://abritvs.com/

HatshepsutTopic starter

Западна Германия (1949-1990)


Местоположение на ФРГ

Общ преглед

Западна Германия е неофициалното наименование на Федерална република Германия (съкратено ФРГ) в периода от нейното създаване през май 1949 г. до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., когато Източна Германия (официално: Германска демократична република) се присъединява към Западна Германия.

С това обединение приключва 40-годишното разделение на Германия и столицата Берлин. След обединението от 1990 г. увеличената Федерална република Германия продължава да съществува, но вече широко известна като Германия.

Нерядко името на Федерална република Германия се използва неправилно, включително и чрез съкращенията ФРГ и ГФР (от по-старото наименование Германска федерална република), за да обозначи западната от двете германски държави, образувани няколко години след окупацията на Германия след Втората световна война.

Федерална република Германия е провъзгласена на 23 май 1949 г., включвайки британската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Обявена е за „напълно независима“ на 5 май 1955 г.

Територията на Западен Берлин, подобно съставена от британската, френската и американската окупационна зона в града, формално не влиза в състава на Западна Германия, макар че политически, икономически и културно е тясно свързана с нея, а не с обкръжаващата я териториално Германска демократична република. Територията на Източен Берлин е включена, както и останалата част от съветската окупационна зона, в състава на ГДР и е нейна столица.

Възникване и формиране на държавата

На 8 май 1945 г. е капитулацията на Германия. След поражението във войната Германия е окупирана от съюзниците - (СССР, САЩ, Великобритания и Франция). След окупацията на Германия, именно западната ѝ част получава шанс да установи демокрация. Представители на трите провинциални парламента на окупационните зони на Германия - американския, британския и френския - разработват конституция през 1948-1949 г. на парламентарния съвет в Бон, според която новосъздадената германска държава трябва да се превърне в ефективна парламентарна демокрация с широки властови позиции на федералния канцлер, лишен от правомощия само чрез „конструктивен вот на недоверие“, и федерален президент с ограничени компетенции. За разлика от Ваймарската република, ФРГ не предвижда конкурентно законодателство от народа, а Конституцията лишава отявлените противници на демокрацията от основните им права, а партиите, враждебни на Конституцията, са забранени от Федералния конституционен съд. Основите на държавата са фиксирани по такъв начин, че не могат да бъдат променяни дори от конституционно мнозинство, което прави невъзможно отклонението от демокрацията. На 20 септември 1949 г. на територията на западните окупационни зони е образувана Федерална република Германия (ФРГ).


Берлинската стена

На 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона е образувана Германската демократична република (ГДР), а през 1952 г. в новосъздадената държава е провъзгласен курс за изграждане на социализъм, което допринася за легитимирането на партийната диктатура от марксистко-ленински тип. Скъсването с основите на националсоциалистическото управление е трябвало да се осъществи по класово-политически линии в резултат на експроприацията на едри земевладелци и индустриалци. Въпреки това, точно както в Западна Германия, бивши членове на НСДАП, претърпели „денацификация“, заемат ръководни позиции в ГДР. На 13 август 1961 г. е издигната Берлинската стена, с което се слага край на свободното движение между Западен и Източен Берлин. По това време до 2 милиона души са избягали от ГДР на Запад. През 1970 г. Федерална република Германия подписва договори, признаващи източните ѝ граници със СССР, Полша и малко по-късно с Чехословакия. През 1973 г. и двете германски държави са приети в ООН.

Обединение с Източна Германия

През 1989 г. Берлинската стена е демонтирана. На първите и последни свободни избори за Народната камара на 18 март 1990 г. мнозинството от „източногерманците“ гласуват за партии, които настояват за бързо присъединяване на ГДР към Федерална република Германия. През лятото на 1990 г. се осъществява окончателното обединение на двете германски държави, както и създаването на общ паричен съюз, договорен между тях. Успоредно с това ФРГ и ГДР се споразумяват с държавите, отговорни за Берлин и цяла Германия (САЩ, СССР, Великобритания и Франция), за външните и вътрешнополитическите условия на германското единство. Германският въпрос може да бъде решен само със съгласието на всички съседи. Окончателното, международно признато признаване на полската западна граница по Одер и Найсе става предпоставка за обединението на Германия в границите от 1945 г.

Вътрешна и външна политика


Федералния канцлер на Германия Вили Бранд

По време на Ваймарската република десните партии имат националистически характер, докато левите партии се придържат към политика на интернационализъм. В Германия, от друга страна, десноцентристките сили, водени от Конрад Аденауер, се застъпват за наднационална интеграция на Западна Европа, докато умерените „леви“ социалдемократи, водени от Курт Шумахер (по-късно Ерих Опенхауер), придобиват национален профил, давайки приоритет на въпросите за обединението на Германия, а не на западната интеграция. През 1960 г. социалдемократите въпреки това застават на страната на Западните договори. Едва въз основа на признаването на Западните договори социалдемократите успяват да влязат в широкото коалиционно правителство през 1966 г. като младши партньор, а през 1969 г., под ръководството на федералния канцлер на социалдемократите Вили Бранд, да започнат „нова източна политика“, която позволява на Федерална република Германия да допринесе за облекчаване на напрежението между Запада и Изтока, да изведе отношенията с Полша на ново ниво, като признае границата Одер-Найсе, и да установи договорно регулирани отношения с Източна Германия.

Процъфтяващата икономика осигурява успеха на социалната пазарна икономика, въведена от първия федерален министър на икономиката Лудвиг Ерхард: тя позволява бързата интеграция на голям брой изгнаници от бившите източни региони на Третия райх, Судетската област и други райони на източна Централна и Югоизточна Европа. Това допринесе решително за заличаването на класовите и конфесионални противоречия, което значително намали привлекателността на радикалните партии и позволи на големите демократични партии - първо ХДС и ХСС, а след това и СДПГ - да се превърнат в национални партии. Но просперитетът също така даде възможност на много граждани на Федерална република Германия да не си задават и да не си позволяват да им бъдат задавани въпроси за собствената им роля в периода 1933–1945 г. Философът Херман Любе нарече това отношение към собственото им минало „колективно неизпълнение“ и оцени това явление като необходимо за стабилизирането на западногерманската демокрация.

Икономика

През целия следвоенен период Западна Германия отхвърля както централизираното икономическо планиране, така и неограниченото свободно предприемачество; в социалната пазарна икономика работниците се разглеждат като участници в процеса на управление на индустриално предприятие. Отговорностите на федералното правителство включват надзор върху доставките на основни индустриални продукти (включително въглища, стомана и електроенергия) на предприятията, както и стимулиране на икономическия растеж, поддържане на стабилни цени и осигуряване на благоприятен платежен баланс. Способността на федералното правителство да управлява ефективно икономиката обаче е силно ограничена от децентрализацията на властта във Федерална република Германия. Централната банка (Бундесбанк) е независима и не е подчинена на правителствен контрол. Банковият капитал играе важна роля в германската икономика, тъй като индустрията на страната разчита в голяма степен на него. През 1989 г. инфлацията във Федерална република Германия е 3% годишно, а икономическият растеж е 4% годишно.

Западна Германия е втората по големина страна по внос и износ след Съединените щати. По отношение на износа Германия успява да изпревари Съединените щати през 1986 г. и Япония през 1989 г. Благоприятната динамика на западногерманския износ в следвоенния период, с изключение на икономическата криза от 1974-1975 г., е резултат от положителен платежен баланс и постоянно поскъпване на германската марка.

Транспорт


Volkswagen Käfer се произвежда от немската компания Volkswagen AG от 1938 г. Това е най-масово произвежданият автомобил в историята

Следвоенното разделение на страната налага радикално преструктуриране на цялата транспортна система на Западна Германия. Транспортните маршрути, които се простират на юг от Ротердам и северните пристанища на Германия, получават приоритет, докато преди това много важният маршрут от запад до Берлин и по-на изток губи предишното си значение. След разделянето на Германия се извършва и разделянето на железопътните транспортни системи. В Западна Германия железопътните линии са реконструирани от Федералната железопътна система („Deutsche Bundesbahn“). През 1990 г., преди обединението на Германия, железопътната мрежа на Федерална република Германия се състои от 30 хиляди км коловози, от които 12 хиляди км са електрифицирани, а по останалите маршрути са използвани дизелови локомотиви. В Източна Германия, за сравнение, дължината на железопътните линии е почти 14,5 хиляди км, от които 4 хиляди км са електрифицирани.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Западна Германия

https://uk.wikipedia.org/wiki/Федеративна_Республіка_Німеччина

HatshepsutTopic starter

Германска демократична република


Местоположение на ГДР (1949 – 1990)

Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

История

Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата Студена война между Запада и социалистическия Съветски съюз. През 1949 г., 5 месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на западните 3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от образуването на държавата политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия Източен блок – Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955). За разлика от другите социалистически страни в нея има частен сектор, обхващащ сферата на услугите и дребните предприятия. И заради това тя става най-богатия Съветски сателит и комунистическа страна изобщо, но въпреки това през цялото й съществуване пропастта между стопанското й развитие и това на Западна Германия нараства, за разлика от нея няма статут на високодоходна икономика и е по-бедна от Португалия, която поне от загубата на Бразилия през 20-те години на 19 век е била най-бедната страна в Западна Европа и в последните десетилетия на режима на Антонио Салазар харчи 40% от бюджета си за войните за удържане на колониите.

Други по-важни дати:

1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
1968 г. – приета е нова конституция;
1971 г. – подписано е споразумение за Западен Берлин (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция);
1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.


Ерих Хонекер и други партийни ръководители на ГДР, 1981г.

Политическо устройство

За разлика от някои социалистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическият живот е доминиран от Единната социалистическа партия на Германия. Другите основни партии са:

Християндемократически съюз, след 1990 г. присъединен към ХДС на обединена Германия;
Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.;
Либерал-демократична партия на Германия – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към Свободната демократическа партия на обединена Германия;
Национална демократична партия на Германия, също присъединена към Свободната демократическа партия на Германия след 1990 г.

Тези партии, както и редица масови сдружения (Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност и др.) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно деление

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 14 окръга.

Външна политика

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване – и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз.

Спорт

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава на ГДР 2 от своите 7 места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. 3 дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждани в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни са изпълнявани други мелодии, например общогерманският химн на Бетовен „Ода на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации. През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането им в екипи със сърп и чук въпреки предварителните договорки. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Германска демократична република

HatshepsutTopic starter

Обединение на Германия (1990)


Под Обединение на Германия обикновено се има предвид присъединяването на Германската демократическа република към Федерална република Германия на 3 октомври 1990 след над 40-годишно разделение на двете държави. Формално към ФРГ се присъединява и Западен Берлин, макар че той политически, икономически и културно е бил тясно свързан с нея, а не с обкръжаващата го териториално ГДР. Обединената държава запазва името Федерална република Германия.

Това историческо обединение става възможно едва след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989, новите гранични условия между двете германски страни и политическите промени в ГДР.

Юридически, обединението е санирано от договора „Две плюс четири“ подписан на 12 септември 1990 г. в Москва и влязъл в сила от 15 март 1991 г. През годината на влизане в сила на международния договор между Великите сили победителки във Втората световна война, престава съществуването си и Съветския съюз, страна по този договор, посредством възстановената независимост на Русия от времето преди Октомврийската революция (от първия руски президент в историята – Борис Елцин).

История


Лидерите на ГДР и ФРГ в деня на обединението. Отляво надясно: Рихард фон Вайцзекер, Забине Бергман-Пол, Валтер Шеел и Лотар дьо Мезиер

След Втората световна война Германия е разделена на 12 територии: 2 територии отиват към СССР и Полша, 1 територия - независимият Саар, 5 територии - към САЩ (Бремен и Южна Германия), Великобритания и Франция и 4 Берлински зони. През 1948 г. трите зони на Великобритания и САЩ се обединяват в Бизония, към която по-късно се присъединява Франция (Тризония), и е провъзгласена Федерална република Германия. През 1949 г. на територията на съветските зони е провъзгласена ГДР. Берлинският анклав е официално обявен под протекторат на САЩ, Великобритания и Франция. През 1953 г. се присъединява към Федерална република Германия.

Федерална република Германия и ГДР се считат за наследници на предвоенна Германия.

Границата между Федерална република Германия и ГДР е със специален режим. През 1989 г. е променена на по-лек режим, след което започва интензивен отлив на германци от ГДР към Австрия и Германия.

Процесът на обединение на Германия е следствие от общата криза на социалистическата система, по-специално от острата криза в СССР.

На 12 юни 1987 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън, произнасяйки реч пред Бранденбургската врата в чест на 750-годишнината на Берлин и приветствайки желанието на съветското ръководство за промяна, призовава генералния секретар на Централния комитет на КПСС Михаил Горбачов да събори стената, която би символизирала истинността на неговите намерения: „Г-н Генерален секретар Горбачов, ако търсите мир, ако търсите просперитет за Съветския съюз и Източна Европа, ако търсите либерализация, елате тук! Г-н Горбачов, отворете тези порти! Съборете тази стена!“


Падането на Берлинската стена. Бранденбургската врата, ноември 1989 г.

Следващият президент на САЩ, Джордж Х. У. Буш, продължава делото на Рейгън за обединението на Германия. В частност, той е един от подписалите споразумението за уреждане на „германския въпрос“ в Москва на 12 септември 1990 г., което предвижда обединението на Федерална република Германия и ГДР.

В резултат на обединението на територията на бившата ГДР са създадени 5 нови провинции (Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия). Границите на Федерална република Германия не се променят. Новата Германия става член на ЕС и НАТО.

Международни последици

Обединението отново превърна Германия във водеща световна сила. Практическият резултат от избрания правен модел на обединение (включване на територията на Германската демократична република във Федерална република Германия и запазване на правосубектността на вече разширената Федерална република) беше, че разширената ФРГ наследи местата на Западна Германия в ООН, НАТО, Европейските общности и други международни организации. Тя също така продължи да бъде страна по всички договори, подписани от Западна Германия преди обединението. Основният закон и съществуващите закони на Федералната република, изменени с Договора за обединение, автоматично останаха в сила, но сега се разпростираха върху разширената територия. Президентът, канцлерът (министър-председателят) и правителството на Федералната република останаха на своите позиции, но юрисдикцията им сега се разпростираше върху новоприсъединената територия на бившата Източна Германия.

За да се улесни този процес, в германската конституция бяха направени фундаментални промени. Преамбюлът и член 146 бяха изменени, а член 23 беше сменен, но отмененият предишен член 23 беше приложен като конституционен модел за обединението на Германия през 1990 г. По този начин, преди петте „нови провинции“ на Източна Германия да се присъединят, Основният закон беше изменен, за да се уточни, че всички части на Германия ще бъдат обединени по такъв начин, че Германия вече да не може да се счита за конституционно отворена за по-нататъшно разширяване, включително бившите източни територии на Германия, които сега са части от Полша и Русия (територията на Германия, анексирана от бившия СССР, стана част от Русия, съветска държава членка) и бяха населени съответно с поляци и руснаци. Тези промени ефективно фиксираха линията Одер-Найсе като постоянна източна граница на Германия.

Вътрешни последици

Все още съществуват значителни разлики в начина на живот, благосъстоянието, политическите възгледи и други въпроси между бившата Източна и Западна Германия, така че е обичайно да се говори за Източна и Западна Германия отделно. Това често се нарича „стена в главата“ (Mauer im Kopf). „Òси“ (източногерманци) стереотипно се възприемат като расисти, бедни и до голяма степен повлияни от руската култура, докато „уеси“ (западняци) се възприемат като сноби, нечестни, богати и егоистични. Източногерманците са недоволни от настоящата ситуация и се чувстват културно отчуждени от останалата част на Германия и вярват, че тяхното културно наследство не е достатъчно признато в сега обединената Германия. Западът, от своя страна, е загубил интерес към това, което Изтокът има да каже, което е довело до още по-голямо недоволство от страна на Изтока и задълбочаване на разделението. Както Западът, така и Изтокът не успяха да поддържат открит диалог, а неспособността да се разберат последиците от институционалната зависимост от предишния път само е увеличила разочарованието и от двете страни.

Източногерманската икономика има трудности след обединението и все още се прехвърлят големи субсидии от Запада към Изтока. В икономически план Източна Германия показа рязък ръст от 10% в сравнение с 5% на Западна Германия. Западна Германия все още представлява 56% от БВП. Част от това неравенство между Изтока и Запада се дължи на настояването на западните синдикати за споразумения за високи заплати, за да се предотврати появата на „зони с ниски заплати“. Това означаваше, че много източногерманци не можеха да се конкурират на пазара на труда, което доведе до спад в източногерманския бизнес и нарастваща безработица. Бившата Източна Германия често се сравнява с неразвитата Южна Италия и Южната част на Съединените щати. Въпреки че източногерманската икономика наскоро се възстанови, разликите между Изтока и Запада остават. Политици и учени многократно призовават за процес на „вътрешно обединение“ между двете страни и поставят под въпрос дали това „вътрешно обединение“ се осъществява или е продължаващо разделение. „Процесът на обединение на Германия все още не е завършен“, заяви през 2009 г. канцлерът Ангела Меркел, израснала в Източна Германия. Въпреки това въпросът за „вътрешното обединение“ се обсъжда широко в германското общество – политически, икономически, културно и дори конституционно – от 1989 г. насам. В политически план, след падането на Берлинската стена, партията-наследник на бившата Източногерманска социалистическа партия се превърна във важна сила в германската политика. Тя беше преименувана на ПДС и по-късно се сля със западната лява партия WASG, за да образува Лявата партия.

Обединен Берлин

Падането на Берлинската стена имаше дългосрочни икономически, политически и социални последици в световен мащаб, но също така оказа значително влияние върху местната градска среда. Събитията от 9 ноември 1989 г. видяха Източен и Западен Берлин, две части на един и същ град, които се бяха игнорирали взаимно в продължение на 40 години, най-накрая да се „изправят една срещу друга“. Градът вярваше, че след 40 години разделение, обединеният град може да се превърне в голям метрополис.

Друг ключов приоритет беше възстановяването на Берлин като столица на Германия, което изискваше сгради, които да отговарят на нуждите на правителството, включително „реконструкция на обекти за десетки чуждестранни посолства“.

По отношение на предефинирането на идентичността на града, основният фокус беше върху възстановяването на традиционния пейзаж на Берлин. Политиката на „критична реконструкция“ се стреми да отдели идентичността на града от неговото нацистко и социалистическо наследство, въпреки че някои елементи бяха запазени - например пешеходни и велосипедни алеи по граничната ивица, за да се запази спомена за Стената. В центъра на Източен Берлин голяма част от модернистичното наследство на ГДР беше постепенно демонтирано. Обединението на Берлин доведе и до премахването на политически мотивирани имена на улици и паметници в източната част на града в опит да се намали социалистическото наследство.

Веднага след падането на Стената Берлин преживява строителен бум. Инициативите за реконструкция превръщат Берлин в един от най-големите строителни обекти в света през 90-те и началото на 2000-те години.

Падането на Стената има и икономически последици. Двете германски системи, които предлагат напълно различни нива на икономически възможности, внезапно влизат в тесен контакт. Въпреки развитието на търговските зони, Берлин се бори да се конкурира икономически с Франкфурт, който остава финансовата столица на страната, както и с други важни западногермански центрове като Мюнхен, Хамбург, Щутгарт и Дюселдорф. Интензивната строителна дейност, извършвана в съответствие с политиките за планиране, води до прекомерно разширяване на офис площите, с „високи нива на незаетост въпреки преместването на повечето администрации и държавни институции от Бон“.

Берлин претърпява фрагментирано икономическо преструктуриране, свързано с масивна деиндустриализация. Икономистът Оливър Марк Хартвич твърди, че макар Изтокът несъмнено да е подобрил икономическите си показатели, това се е случило „много по-бавно, отколкото е прогнозирал тогавашният канцлер Хелмут Кол“. Нивата на богатство и доходи между бившата Източна и Западна Германия са останали неравностойни в продължение на десетилетия след обединението. През 2014 г. средният възрастен в бивша Западна Германия е притежавал активи на стойност 94 000 евро, докато в бившата комунистическа Източна Германия те са били малко над 40 000 евро. Падането на Берлинската стена и гореспоменатите фактори доведоха до масова миграция от Източен Берлин и Източна Германия, което създаде значителен шок за пазара на труда на Запад. Емиграцията от Изток, която възлиза на 870 000 души само между 1989 и 1992 г., доведе до влошаване на ситуацията със заетостта на най-слабо образованите работници, мъжете и чуждестранните граждани.

Към края на века става ясно, че въпреки значителните инвестиции и планиране, Берлин е малко вероятно да „възвърне мястото си сред европейските глобални градове като Лондон и Париж“, главно защото финансовата и търговска столица на Германия не се намира в Берлин (тя е във Франкфурт), което е подобно на Италия (Милано срещу Рим), Швейцария (Цюрих срещу Берн), Канада (Торонто срещу Отава), Австралия (Сидни срещу Канбера), Съединените щати (Ню Йорк срещу Вашингтон) или Холандия (Амстердам срещу Хага), за разлика от Лондон, Париж, Мадрид, Виена или Варшава, които съчетават и двете роли.

Разликата между Източен и Западен Берлин обаче в крайна сметка води до придобиването на нова градска идентичност от страна на града. Редица места в Източен Берлин, където изоставените пространства са били използвани за живеене с минимален или никакъв наем, са се превърнали в центрове и основа за процъфтяващата творческа дейност на Берлин. Според кмета на Берлин Клаус Воверайт „най-хубавото нещо, което Берлин може да предложи, е неговата уникална креативност. Креативността е бъдещето на Берлин“. Като цяло, участието на берлинското правителство в развитието на креативността е фокусирано до голяма степен върху маркетингови и промоционални инициативи, а не върху реалното творческо производство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обединение на Германия (1990)

https://uk.wikipedia.org/wiki/Возз'єднання Німеччини

HatshepsutTopic starter

Германия след 1990г.


Историята на Германия от 1990 г. до наши дни обхваща периода след обединението на Германия, когато Западна Германия и Източна Германия се обединяват след разделянето си по време на Студената война. Германия след 1990 г. е наричана от историците Берлинската република (Berliner Republik). Този период се определя и от продължаващия процес на „вътрешно обединение“ на преди това разделената страна.

икономика

Германия инвестира над два трилиона марки във възстановяването на бившата Източна Германия, помагайки ѝ да премине към пазарна икономика и да се справи с последиците от влошаването на околната среда. До 2011 г. резултатите бяха смесени: бавното икономическо развитие на Изток контрастираше рязко с бързия икономически растеж както в Западна, така и в Югозападна Германия. Нивата на безработица бяха много по-високи на Изток, често надхвърляйки 15%. Икономистите Сноуър и Меркл (2006) предполагат, че неразположението е било увековечено от цялата социална и икономическа помощ, предоставяна от германското правителство, посочвайки по-специално преговорите с пълномощници, високите обезщетения за безработица и социални трансфери, както и щедрите гаранции за заетост.

Германското икономическо чудо се срина през 90-те години на миналия век и до края на века и в началото на 2000-те години Германия беше наричана „болният човек на Европа“. През 2003 г. страната се сблъска с кратка рецесия. Икономическият растеж беше нисък, само 1,2% годишно от 1988 до 2005 г. Безработицата, особено на изток, остана упорито висока въпреки значителните разходи за стимулиране. Той се е повишил от 9,2% през 1998 г. до 11,1% през 2009 г. Глобалната Голяма рецесия от 2008–2010 г. за кратко влоши условията, тъй като БВП се сви рязко. Безработицата обаче не се увеличи и възстановяването беше по-бързо от почти всяко друго място. Старите индустриални центрове на Рейнланд и Северна Германия също изостанаха, тъй като въгледобивната и стоманодобивната промишленост загубиха своето значение.

След 2010г. икономическата политика беше до голяма степен ориентирана към световния пазар, а експортният сектор продължи да бъде много силен. Просперитетът се движеше от износа, който достигна рекордните 1,7 трилиона щатски долара през 2011 г., което представлява половината от БВП на Германия или почти 8% от общия световен износ. Докато други страни от Европейския съюз се бореха с финансови проблеми, Германия възприе консервативна позиция, основана на изключително силна икономика след 2010 г. Пазарът на труда се оказа гъвкав, а експортните индустрии бяха добре адаптирани към световното търсене.

Канцлерството на Хелмут Кол в обединена Германия (1990–1998)


Хелмут Кол след падането на Берлинската стена през 1989 г.

На 3 октомври 1990 г. Германската демократична република е разпусната, създадени са пет нови провинции (Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия) и тези нови провинции стават част от Федерална република Германия, събитие, известно като официално обединение на Германия.

На 14 октомври в петте провинции се провеждат избори за нови парламенти, а Християндемократическият съюз на Германия става най-голямата политическа сила във всички провинции с изключение на Бранденбург, където Социалдемократическата партия на Германия става най-голямата партия.

На 3 октомври Берлин става столица на Германия, въпреки че правителството продължава да действа в Бон до 1999 г. На 2 декември се провеждат първите избори за градски парламент след процеса на обединение.

Първите федерални избори след обединението, федералните избори през 1990 г., се проведоха на 2 декември същата година. ХДС стана най-голямата партия с 43,8%, следвана от СДПГ (33,5%) и Свободната демократическа партия на Германия (11%).

На 20 юни 1991 г. Бундестагът реши парламентът и част от правителството и централната администрация да бъдат преместени от Бон в столицата Берлин. По това време се въвежда терминът „Берлинска република“ (намек за „Бонската република“ от ерата на Студената война и „Ваймарската република“ от междувоенния период).

Роман Херцог, бивш съдия от Федералния конституционен съд на Германия, беше избран за президент на Германия през 1994 г., наследявайки Рихард фон Вайцзекер.

След федералните избори през 1994 г. Хелмут Кол е преизбран за канцлер за пети и последен мандат.

Канцлерство на Герхард Шрьодер (1998–2005)


Герхард Шрьодер

След поражението на управляващото либерално-консервативно коалиционно правителство на ХДС/ХСС и Свободната демократична партия на федералните избори през 1998 г., Герхард Шрьодер е избран за канцлер и става ръководител на ново коалиционно правителство, състоящо се от неговата собствена партия, Социалдемократическата партия (СДП), и Зелените. Йошка Фишер, виден зелен политик, е назначен за вицеканцлер и министър на външните работи.

Малко след сформирането на правителството, министърът на финансите Оскар Лафонтен, бивш лидер на СДП и съперник на Шрьодер, подава оставка от кабинета. Той е заменен като министър на финансите от Ханс Айхел.

През 1998 г. е разкрито, че ХДС/ХСС е получавала анонимно финансиране. Впоследствие Хелмут Кол се оттегля като почетен председател на партията, а Волфганг Шойбле подава оставка през 2000 г. Ангела Меркел, която е генерален секретар на ХДС от 1998 г., става водеща фигура в партията и е избрана за председател през 2000 г.

През 1999 г. Йоханес Рау е избран за президент на Германия. Рау се кандидатира за президент в продължение на няколко години.

През 2000 г. е въведена широка данъчна реформа. От 2003 г. федералното правителство започва да прилага серия от реформи в социалната политика и здравната система, известни като „Програма 2010“. Правителството на Шрьодер също така обръща специално внимание на екологичните проблеми и допринася за намаляване на емисиите на парникови газове.

Германия участва във войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г., първият път, когато германските войски са в бойни действия след Втората световна война. Канцлерът Шрьодер подкрепи войната срещу тероризма след атаките от 11 септември срещу Съединените щати, а Германия изпрати войски в Афганистан. Германия също изпрати войски в Косово и други части на света.

През 1999 г. Германия частично прие еврото, което напълно замени германската марка като валута през 2002 г.

Няколко германски града, включително Дрезден и Магдебург, претърпяха тежки наводнения по време на европейските наводнения през 2002 г.

През 2002 г. Едмунд Щойбер беше кандидат на ХДС/ХСС за канцлер, първият път, когато политик от ХСС беше кандидат за канцлер след номинацията на Франц Йозеф Щраус през 1980 г. Както ХДС/ХСС, така и СДПГ спечелиха 38,5% от гласовете на федералните избори през 2002 г. Тъй като Зелените превъзхождаха либералите, правителството на Герхард Шрьодер беше преизбрано.

Германия и Франция категорично се противопоставиха на войната в Ирак през 2003 г., което накара администрацията на Джордж У. Буш да определи Германия и Франция като Стара Европа, за разлика от страните (предимно бивши страни от Източния блок), които подкрепиха войната. Германия обаче подкрепи Съединените щати военно в други части на света, особено в Африканския рог и в Кувейт.

В началото на 2000-те години се наблюдаваха нарастваща безработица и застаряващо население. За да се справи с тези проблеми, правителството осъществи допълнителни реформи, известни като реформите на Харц. Тъй като обаче ХДС/ХСС държаха мнозинство в германския Бундесрат, правителството на Герхард Шрьодер разчиташе на подкрепата на консерваторите за приемане на законодателство.

На 23 май 2004 г. Хорст Кьолер, бивш ръководител на Международния валутен фонд и представител на ХДС, беше избран за президент на Германия. Кьолер, който преди това беше сравнително непознат в Германия, бързо се превърна в един от най-популярните политици в страната.


Президента Хорст Кьолер

След опустошителното поражение на СДПГ на провинциалните избори в Северен Рейн-Вестфалия (22 май 2005 г.), канцлерът Шрьодер поиска от германския Бундестаг (долната камара на парламента) вот на недоверие. Шрьодер твърди, че става все по-трудно да се прокарат необходимите социално-икономически реформи поради мнозинството на опозицията в горната камара на парламента, Бундесрата, както и напрежението в собствената му партия. След като загуби този вот, както беше предвидено, на 1 юли канцлера Шрьодер успя да поиска от президента Хорст Кьолер да свика нови федерални избори. На 21 юли 2005 г. президентът удовлетвори искането на канцлера и разпусна парламента, като свика предсрочни парламентарни избори за 18 септември.

Канцлерство на Ангела Меркел (2005–2021)


Ангела Меркел

Федералните избори през 2005 г. доведоха до патова ситуация за двете основни партии, Социалдемократическата партия (СДП) и ХДС/ХСС, тъй като те получиха почти еднакъв брой места, но не достатъчно, за да формират мнозинство без подкрепата на няколко по-малки партии. Този въпрос беше решен на 11 ноември 2005 г., когато двете партии се споразумяха да сформират голяма коалиция, водена от Ангела Меркел, която стана първата жена канцлер на Германия.

През януари 2009 г. германското правителство одобри план за икономически стимули на стойност 50 милиарда евро, насочен към защита на няколко сектора на икономиката от икономическия спад и по-нататъшното нарастване на безработицата.

На федералните избори през 2009 г. ХДС/ХСС и Свободната демократична партия спечелиха мнозинство и Ангела Меркел успя да сформира коалиция с либералите, Втория кабинет на Меркел. Гуидо Вестервеле стана новият вицеканцлер. Социалдемократите се представиха особено слабо на изборите.

Сред основните германски политически проекти, стартирани през този период, са енергийният преход (Energiewende) [всъщност предишното правителство инициира постепенното премахване на ядрената енергия. Тази политика беше отменена от Меркел, преди Фукушима да я принуди да направи обратен завой.] за устойчиво енергийно снабдяване, „дълговата спирачка“ (Schuldenbremse) за балансиран бюджет, реформата на германското имиграционно законодателство и високотехнологичните стратегии за информатизация и бъдещ преход на германската икономика, обобщени като Индустрия 4.0.

През декември 2013 г. голямата коалиция беше възстановена в Третия кабинет на Меркел. За първи път либералите от Свободната демократична партия (FDP) не бяха представени в Бундестага. От 2014 г. насам новосформираната дяснопопулистка партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) беше избрана на различни места в провинциалните парламенти.

Основните политически проекти на втората голяма коалиция на Меркел са законодателство за универсална минимална работна заплата в Германия и различни реформи в социалната система, включително пенсионна реформа. Проектите, инициирани съвместно с либералите по време на втория ѝ президентски мандат, до голяма степен продължават.

Германия беше засегната от европейската миграционна криза през 2015 г., тъй като се превърна в крайна дестинация за много търсещи убежище от Африка и Близкия изток, влизащи в ЕС. Страната е приела над милион бежанци и мигранти и е въвела квотна система, която преразпределя мигрантите в рамките на федералните провинции въз основа на техните данъчни приходи и съществуващата гъстота на населението. Решението на Меркел да разреши неограничен достъп предизвика остри критики както в Германия, така и в Европа.

През 2017 г. Ангела Меркел беше избрана за канцлер за четвърти мандат. Свободната демократична партия (FDP) се завърна в Бундестага и за първи път дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) също участва в изборите. През март 2018 г. Ангела Меркел сформира друга голяма коалиция със Социалдемократите (SPD) след пет месеца политическа безизходица след изборите през септември.

Длъжност на канцлера Олаф Шолц (2021 г. – до момента)


Олаф Шолц

На 8 декември 2021 г. социалдемократът Олаф Шолц положи клетва като канцлер. Той сформира коалиционно правителство тип „светофар“ със Зелените и Свободната демократична партия, след като Социалдемократическата партия (СДП) спечели мнозинство на федералните избори през 2021 г.

Франк-Валтер Щайнмайер беше преизбран за втори петгодишен мандат като президент на Германия, първи за лидер на СДП, поради възприятието му като символ на консенсус и приемственост.

Руската инвазия в Украйна през 2022 г. и нейните икономически последици доминираха ранните външни и вътрешни политики на Шолц. Предишната външна политика на Германия спрямо Русия (традиционната политика „Поглед на изток“) беше критикувана за твърде доверчива и мека към Русия. Речта на Шолц във вестник „Цайтенвенде“ три дни след началото на инвазията бележи промяна в съвременната германска външна политика, като милиарди бяха инвестирани в германската армия. Шолц също така подкрепи пряката военна и икономическа помощ за Украйна. В условията на световната енергийна криза, Шолц обеща да намали зависимостта от вноса на енергия от Русия, като спре сертифицирането на „Северен поток 2“ и като се придържа към политиката на Меркел за постепенно спиране на ядрената енергия. Към април 2023 г. в Германия са регистрирани над 1,06 милиона бежанци от Украйна.

https://uk.wikipedia.org/wiki//Історія_Німеччини_1990–дотепер

HatshepsutTopic starter

Берлин


Общ преглед

Берлѝн (на немски: Berlin [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 677 472 души (към 2021 г.) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната. Берлин е най-населеният град в Европейския съюз (ЕС) и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 6,2 милиона души. Географски Берлин е разположен в Средноевропейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1244 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701 – 1918), Германската империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1933) и Третия Райх (1933 – 1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република, и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от Берлинската стена, която става символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936, също така е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006 и Европейското първенство по футбол 2024.

Наименование

Названието „Берлин“ има западнославянски произход и най-вероятно е свързано с полабския корен berl- или birl- („блато“). През Ранното средновековие областта по източния бряг на Елба е населявана от славяни (Germania Slavica) и много селища в североизточните части на днешна Германия носят славянски названия, типично германизирани с наставките -ow, -itz, -vitz, -witz, -itzsch и -in.

По-късна фолклорна етимология извежда корена на името Ber- от германското Bär („мечка“), което става причина на герба на града да е поставена мечка. От там произлиза и свързването на името с прозвището на предполагаемия основател на града Албрехт Мечката.

История

Документиран за пръв път през XIII век, Берлин се превръща успешно в столица на Кралство Прусия (от 1701), Германската Империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945).

В края на XIX век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната. През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия.

След Първата световна война Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници.

След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989).

След обединението на 3 октомври 1990 градът получава статуса си на столица на цяла Германия.

География


Берлин през 2016 г.

Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно блатист район в Централната Северногерманска равнина на около 70 km западно от границата с Полша. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция Бранденбург. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km.

Съвременният ландшафт на Берлин е оформен под въздействието на ледниците, образували се по време на последната ледникова епоха. До 18 хилядолетие пр.н.е. територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от Варшавско-Берлинската ледена долина (Warschau-Berliner-Urstromtal), която до 16 хилядолетие пр.н.е. е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река Шпрее. Северозападната част на Берлин е разположена на платото Барним, а югозападните райони на града се намират на платото Телто. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на Нойенското планинско плато.

Притоците на Шпрее са Панке, Даме, Вуле и Ерпе. В район Шпандау Шпрее се влива в река Хафел, която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са Тегел и Голямо Ванзе. Участъци от притоците на Хафел Тегел и Беке се намират на територията на Берлин.

С най-висока точка от 114,7 m хълмовете Мюгелберг в район Трепто-Кьопеник са най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм Тойфелсберг в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7 m над морското равнище. Последният е създаден от Съюзническите войски, които след края на Втората световна война струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са Халфенските езера с надморска височина от 32 m.

Агломерация

Бранденбург и Берлин образуват заедно европейския метрополен регион „Берлин-Бранденбург“, в който живеят около 6,2 милиона жители (2020). Повече от една трета от площта на Бранденбург е заета от природни паркове, гори, езера и водни площи.

Бранденбург (Brandenburg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Столица на провинция Бранденбург е град Потсдам. Столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург (Агломерация) е с обща площ от 5730 km² и има население от 4 700 000 души (2020).

Население

Към 31 декември 2020 г. населението на Берлин е 3 664 088 жители, което е повече от населението на Хамбург и Мюнхен, взети заедно. Агломерацията Голям Берлин обхваща около 4,6 милиона души, а столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург има население от над 6,2 милиона жители (2020).

До средата на XVII век Берлин и околните земи са рядко населени, а Тридесетгодишната война (1618 – 1648) допълнително намалява населението наполовина. Едва когато Фридрих Вилхелм I, курфюрст на Бранденбург, поема контрола над града от баща си Георг Вилхелм, населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди хугеноти от Франция да се заселят в региона и така от едва 6000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57 000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за гросщат (град с население над 100 000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.

През 1900 г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град.

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя връх с 4,5 милиона. По времето на Втората световна война населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След Обединението на Германия (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).

Имиграция

Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от Турция (104 556), Полша (40 988), Сърбия (19 230), Италия (15 842), Русия (15 332), Франция (13 262), Виетнам (13 199), САЩ (12 733), Босна и Херцеговина (10 198), Великобритания (10 191), Хърватия (10 104) и България (9988). Около 394 000 германски граждани са с чужд произход.

Език

Немският е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източноцентралните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като метролект (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който е местна разновидност на берлиниш.

Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество специфични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.

Управление


Камара на представителите на Берлин

Камара на представителите на Берлин (Abgeordnetenhaus von Berlin) е провинциалният парламент (ландтаг) на град Берлин, който има статут на федерална провинция на Германия.

Създаден е с приемането на конституцията на Западен Берлин през 1951 година. От 1993 година Камарата на представителите се помещава в старата сграда на Пруския ландтаг на улица „Нидеркирхенщрасе“.

Състои се от най-малко 130 представители, избирани с петгодишен мандат.

Наука и образование

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 200 хил (2021). студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

Четирите берлински университета, в които следват общо 115 хил. души (2021), са:

Свободен университет Берлин с 40 000 студенти,
Хумболт университет Берлин с 36 000 студенти,
Технически университет Берлин с 35 000 студенти и
Университет на изкуствата Берлин с 4500 студенти.


Университетът „Хумболт“, Ректорат

От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название Charité – Universitätsmedizin Berlin („Шарите – медицински университет Берлин“). Оттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Берлин

HatshepsutTopic starter

#38
Военни звания в германската армия

Ще дам оригиналното немско название на всеки чин, а българското съответствие ще посоча само там, където е възможно  :aha:

I. В сухопътните и Военновъздушните сили

Висши офицерски звания

General / Генерал

Generalleutnant / Генерал-лейтенант

Generalmajor / Генерал-майор 

Brigadegeneral / Бригаден генерал


Старши офицерски звания

Oberst / Полковник

Oberstleutnant / Подполковник

Major / Майор


Младши офицерски звания

Stabshauptmann / Капитан

Hauptmann / Старши лейтенант

Oberleutnant / Лейтенант

Leutnant / Младши лейтенант

Сержантски и войнишки звания

Oberstabsfeldwebel / Прапоршчик

Stabsfeldwebel / Старшина

Hauptfeldwebel / Старши сержант

Oberfeldwebel / Сержант 

Feldwebel

Stabsunteroffizier / Младши сержант

Unteroffizier

Stabskorporal

Korporal

Oberstabsgefreiter

Stabsgefreiter

Hauptgefreiter

Obergefreiter

Gefreiter / Ефрейтор

Soldat (във ВВС - Flieger) / Редник


II. Във Военноморските сили

Висши офицерски звания

Admiral / Адмирал

Vizeadmiral / Вицеадмирал

Konteradmiral / Контраадмирал

Flottillenadmiral / Флотилен адмирал


Старши офицерски звания

Kapitän zur See

Fregattenkapitän

Korvettenkapitän


Младши офицерски звания

Stabskapitänleutnant

Kapitänleutnant

Oberleutnant zur See

Leutnant zur See

Сержантски и войнишки звания

Oberstabsbootsmann

Stabsbootsmann

Hauptbootsmann

Oberbootsmann

Bootsmann

Obermaat

Мaat

Stabskorporal

Korporal

Oberstabsgefreiter

Stabsgefreiter

Hauptgefreiter

Obergefreiter

Gefreiter

Matrosen / Матрос

https://de.wikipedia.org/wiki/Dienstgrade_der_Bundeswehr

https://ru.wikipedia.org/wiki/Воинские_звания_и_знаки_различия_в_бундесвере

https://en.wikipedia.org/wiki/Ranks_of_the_German_Bundeswehr

HatshepsutTopic starter

Виждам, че както и при днешните български ВМС, така и в пагоните на германския военен флот има петолъчки, за разлика от другите родове войски  :rolleyes:  Интересно дали това е някакъв стандарт на НАТО или пък е инициатива по места.

HatshepsutTopic starter

Немски език и писменост

Нѐмският езѝк (на немски: deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорещите са наричани немци независимо от националността си.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, източните кантони на Белгия и южната област на Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни, като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латинския и гръцкия език, известно количество — от френския и английския. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

История

За начало на историята на немския език се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици. Този процес протича през VI век, в хода на Великото преселение на народите. Обособените при него горногермански говори стават основа на съвременния немски език, докато диалектите, неподложени на изместването на съгласните, в частност старосаксонският, запазват редица архаични черти, които споделят с нидерландския, фризийския и английския език.

Историята на немския език се разделя на няколко основни периода. Първият от тях е този на стария горногермански език и обхваща времето от VI век до средата на XI век. Най-старият известен текст на един от тези диалекти е речникът „Abrogans“ от VIII век, а първите по-значими текстове са от IX век. Въпреки фонологичните разлики с останалите западногермански езици, по отношение на граматиката старият горногермански остава много близък до тях.


Разпространение на стария горногермански език в средата на X век

В средата на XI век горногерманските диалекти претърпяват нова фонологична промяна — неударените гласни са редуцирани до „e“, което рязко опростява граматичните словоизменения. С това започва периодът на средния горногермански език. Той продължава да се състои от множество регионални диалекти, което донякъде се дължи и на политическата разпокъсаност на Свещената Римска империя. Малко по-широко разпространение като междурегионален език получава швабският диалект, свързан с влиятелния двор на Щауфените. През този период горногерманските говори се разпространяват на североизток, където стават основа на днешните източни среднонемски диалекти.

Начало на периода на ранния нов горногермански език е средата на XIV век, когато горногерманските говори до голяма степен приемат съвременната фонологична система, използвана от книжовния немски език. И през този период по-голямо значение имат диалектите, свързани с влиятелни владетелски дворове — този на Хабсбургите и двора на Саксония. Стъпка към формирането на общ горногермански езиков стандарт е и Реформацията, по време на която Мартин Лутер превежда Библията, използвайки диалекта на саксонската бюрокрация, относително архаичен в сравнение с говоримия език. От своя страна, католиците възприемат диалекта на хабсбургската администрация. Макар двете форми да са много близки, това става пречка за формирането на единна книжовна норма.

Последният исторически период, на новия горногермански език, започва в средата на XVII век. Самият език не претърпява значителни промени в сравнение с предходния период, но по това време той измества латинския като език на образованите, а отделните горногермански диалекти постепенно започват да губят значението си. Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г.

Нормирането на правописа се извършва главно през XIX век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е политически обединена. През 1901 г. специална правописна конференция утвърждава стандарт, обхващащ всички подробности на немската литературна норма.


Разпространение на немския език в Европа през 1929 година

През този период немският език започва да се налага в северните части на Германия, където местните диалекти значително се различават от него и първоначално хората трябва да го учат като чужд език. В рамките на Австрийската империя немският се разпространява и на изток, където се превръща в предпочитан език на градските жители. Така големи градове, като Прага, Будапеща, Братислава и Загреб, по това време са предимно немскоезични, докато в заобикалящите ги области се говорят други езици.

През 1996 г. правителствата на Германия, Австрия и Швейцария вземат решение за пръв път след 1901 г. да въведат някои промени в правописните правила — т.нар. немска правописна реформа. Решението предизвиква остри спорове. Някои германски провинции, като Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, отказват да приложат промените. Въпреки това от 2006 г. реформата е в сила в образователната система.

Официален статут

Немският е единственият официален език на Германия, Австрия и Лихтенщайн. В Швейцария немският е официален език, наред с френския, италианския и ретороманския език и е най-разпространеният език в страната. Той е официален език също в Белгия (заедно с нидерландския и френския език) и в Люксембург (заедно с френския и люксембургския език), но в тези страни разпространението му е ограничено.

Книжовен немски език

Книжовният немски се формира като писмен език, без да представлява традиционен местен диалект на една конкретна област. Същевременно в Северна Германия и в повечето големи градове местните диалекти са изместени практически напълно от книжовния език.

В повечето области говорещите немски в зависимост от ситуацията използват смесени в различно съотношение книжовен немски език и съответния местен диалект. В немскоезичните части на Швейцария такова смесване е рядко, като между диалектните форми и книжовния език съществува рязко разграничение.

Макар че книжовният немски език следва общ стандарт за граматиката, в него съществуват няколко регионални разновидности, отличаващи се донякъде по отношение на лексиката и произношението. Тези разновидности не бива да се бъркат с традиционните диалекти, макар че в известна степен са повлияни от тях. Наличието на тези разновидности в Германия, Австрия (австрийски книжовен немски език) и Швейцария (швейцарски книжовен немски език) дава основание на някои автори да определят немския като плурицентричен език, макар че различията между тях са по-малки, отколкото в други плурицентрични езици, като българския или персийския.

Диалекти


Разпространение на западногерманските диалекти в континентална Европа

Книжовният немски език не е базиран на конкретен традиционен диалект, но отделните диалекти се отличават от него в различна степен. Различията между тях са значителни, като някои диалекти не са взаимноразбираеми с други и дори с книжовния език. В някои езикови класификации тези диалекти се разглеждат като самостоятелни езици, образуващи групата на немските езици.

Немските диалекти се разделят на две големи групи: среднонемски и горнонемски. Най-близки до книжовния немски са източните среднонемски диалекти: тюрингският, долносилезийският, горносаксонският и берлинският. Западните среднонемски диалекти включват мозелфранконския, рейнфранконския, рипуарския франконски и хесенския диалект. Освен в Германия тези диалекти се говорят и в съседните части на Белгия и Люксембург, където мозелфранконските диалекти са стандартизирани в люксембургски език — един от официалните езици на Люксембург.

Източнофранконските и южнофранконските диалекти, говорени главно в северната част на Бавария, заемат междинно положение между среднонемските и горнонемските диалекти. Същинските горнонемски диалекти се разделят на две подгрупи: австро-баварски (на изток в Бавария, Австрия и Южен Тирол) и алемански (на запад в Баден-Вюртемберг, Швейцария и Франция). Алеманските диалекти, говорени в Швейцария, са известни като швейцарски немски език. В сравнение с останалите местни диалекти те са особено жизнени и се използват широко успоредно с книжовния немски, включително в училищата, по телевизията и в печата. Горногермански диалекти се говорят и в Източна Европа сред немскоезичното население в Полша и Румъния. Въз основа на горногермански диалекти е формиран и езикът идиш на ашкеназите.

Немски език и долногермански говори

За разлика от немските диалекти, традиционните диалекти в северната част на Германия са част от долногерманската група, което ги прави по-близки до книжовния нидерландски език, отколкото до книжовния немски. Тяхна основа е средният долногермански език, лингва франка на средновековната Ханза. Доминиращ език в Северна Германия, той постепенно губи значението си с упадъка на Ханзата и разпространението на Реформацията. С политическото обединение на Германия местните диалекти, които силно се отличават от книжовния език, до голяма степен са унищожени. Говорените днес разновидности са силно повлияни от книжовния немски.

Традиционните долногермански диалекти се разделят на две групи. Долнорейнският диалект е част от долнофранконската група, част от която е книжовният нидерландски. Повечето долногермански диалекти на територията на Германия са част от долносаксонската група – шлезвигски, холщайнски, северен долносаксонски, източнофризийски, вестфалски, остфалски, северномеркски, южномеркски, мекленбругско-преднопомерански.

Речник

Изследване, базирано на анализа на 35 милиона изречения и 500 милиона думи от лексикографски корпус в Лайпциг, установява, че съвременният немски съдържа 9 милиона самостоятелни думи и словосъчетания.


„Duden Universal Wörterbuch“, един от най-авторитетните немски речници

Произходът на основната част от речника на съвременния немски език се корени в германския клон на индоевропейското езиково семейство, макар че има значителен брой думи с латински и старогръцки произход, както и по-малко с френски и английски произход. Като цяло романските заемки в немския са по-малко, отколкото в други германски езици, като английския или нидерландския.

Азбука



Последните четири букви официално се считат за отделни букви от немската азбука.
В Австрия J е известна като je [jeː]; Q е известна като qwe [kveː], а името на Y се произнася [ʏˈpsiːlɔn].
В Австрия и Южна Германия ß е известна като scharfes S. Главната буква се използва рядко: обикновено се използва SS.

German for Beginners: Lesson 1 - Alphabet and Phonetics

Произношение



Introduction to German: Introduction to German Pronunciation

WIKITONGUES: Pascal speaking German

https://bg.wikipedia.org/wiki/Немски език

https://www.omniglot.com/writing/german.htm

HatshepsutTopic starter

Култура на Германия

Германия има изключителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетовен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.

В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английския и френския. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.

След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си оперни театри.

Празници

В Германия има 9 общи за всички провинции празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети петък, Велики понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница, Коледа и Стефановден. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда (1 май) и Денят на Обединението (3 октомври, националният празник на Германия от 1990 г. насам)

Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по-скоро протестантски провинции се празнува Денят на Реформацията (31 октомври). В католическите провинции – Тяло Господне и Вси Светии (Хелоуин) (1 ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“).

Преса

През 2015 г. Германия е на 12-о място по свобода на пресата в света (девето в Европа) по данни на Репортери без граници (+ 2 места спрямо предходната година).

Образование


Печатът на Хайделбергския университет

Германия има богата история в образованието. През 1386 г. в град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет, който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Той е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университетът има също дълга история свързана с България, особено в областта на юридическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов и Константин Стоилов.

Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universität – университет „Руперто-Карола“.



Портрет на Йохан Волфганг фон Гьоте, един от най-великите немски поети

Културата на Германия се е формирала под влиянието на основните интелектуални и популярни течения в Европа, както религиозни, така и светски. Германия често е наричана Das Land der Dichter und Denker (Земята на поетите и мислителите). Културата на Германия започва далеч преди въздигането на Германия като страна и на немците като нация, разгръщайки се и обхващайки целия немскоговорещ свят.

Литература

Немската литература може да бъде проследена до Средните векове като най-бележитите автори от този период са Валтер фон дер Фогелвайде и Волфрам фон Ешенбах. Творбата Песен за Нибелунгите, чийто автор остава неизвестен, е също важна за този период, както е и Тидрексага. Колекциите от вълшебни приказки, събрани от Якоб и Вилхелм Грим става световноизвестни. Теологът Мартин Лутер, който превежда Библията на немски език, се смята за основоположникът на книжовния немски език (Hochdeutsch). Сред най-известните и почитани немски поети и писатели са Лесинг, Гьоте, Шилер, Клайст, Хофман, Брехт. Четирима немски автори от XX век получават Нобелова награда за литература: Томас Ман, Херман Хесе, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас.


Скулптурата „Модерното книгопечатане“ на берлинската „Алея на идеите“, 2006 г., в памет на Йохан Гутенберг и на най-великите немски писатели

Философия


Имануел Кант, един от най-великите немски философи

Влиянието на Германия върху философията е исторически важно. Няколко бележити немски философи са спомогнали за оформянето на западната философия още от Средновековието (Албертус Магнус). По-късно Готфрид Лайбниц (XVII век) и най-вече Имануел Кант играят централна роля в историята на философията. Кантианството вдъхновява творбите на Артур Шопенхауер както и немски идеализъм, защитен от Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Карл Маркс и Фридрих Енгелс развиват комунистическата теория във втората част от XX век, докато Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер и Ханс-Георг Гадамер са последователи на традиционната немска философия през XX век. Няколко немски интелектуалци също влияят върху социологията. Сред тях най-известни са Юрген Хабермас, Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно (три централни фигури от Франкфуртската школа) Фердинад Тьонис, Георг Зимел, Макс Вебер и Никлас Луман.

Университетът в Берлин, открит през 1810 г. от лингвиста и философ Вилхелм фон Хумболд, служи като модел за много съвременни западни университети.

Музика


Лудвиг ван Бетховен

В областта на музиката Германия има голям брой световноизвестни класически композитори. Най-известните от тях са Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен, които бележат прехода между класицизъм и романтизъм в Западната класическа музика. Други композитори, донесли световна слава на своята родина, са: Георг Фридрих Хендел, Георг Филип Телеман, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Карл Орф и др.

Германия е най-големият музикален пазар в Европа и третият в света. Тя оказва силно влияние върху рок и хеви метъл музиката. Музиканти като Хеберт Грьонемайер, Скорпиънс, Рамщайн, Нена, Дитер Болен, Токио Хотел и Модърн Токинг се радват на международна слава. Немски музиканти и най-вече пионерските групи като Tangarine Dream и Крафтверк допринасят към развитието на електронната музика.

Германия ежегодно е домакин на множество големи рок музикални фестивали. Фестивалът Рок ам Ринг е най-големият музикален фестивал в Германия и сред най-големите в света. Голям процент от световните изпълнители в стил индъстриъл също са немци.

Кино

Немското кино датира от ранните години на XX век с творбите на Макс Складановски. То е изключително влиятелно през годините на Ваймарската република с немските импресионисти като Робърт Вийне и Фридрих Мурнау. По времето Нацистка Германия се създават основно пропагандни филми, въпреки че тогава се появяват и гениалните филми на Лени Рийфенщал. През 60-те години на XX век в Новото немско кино работят режисьори като Фолкер Шльондорф, Вернер Херцог, Вим Вендерс, Райнер Вернер, които поставят западногерманското кино отново на международна сцена с техните често провокативни филми, докато DEFA (Deutsche Film-Aktiengesellschaft) контролира филмовата индустрия в ГДР. Филми като Подводницата (1981), Бягай, Лола (1998), Експериментът (2001), Сбогом, Ленин! (2003), Gegen die Wand („С глава срещу стената“, 2004) и Крахът на Третия райх (2004) се радват на международен успех. През 1979 г. „Оскар“ за най-добър международен филм отива при немската продукция Die Blechtrommel („Тенекиеният барабан“), през 2002 г. – при Nirgendwo in Afrika („Никъде в Африка“) и през 2007 г. – при филма на Донерсмарк Животът на другите.

Берлинският филмов фестивал, провеждащ се ежегодно след 1951 г., е един от най-ранните филмови фестивали в света.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Германия култура

https://bg.wikipedia.org/wiki/Култура на Германия

Panzerfaust

Цитат на: Hatshepsut - 08 Авг 2025, 06:47:41Виждам, че както и при днешните български ВМС, така и в пагоните на германския военен флот има петолъчки, за разлика от другите родове войски  :rolleyes:  Интересно дали това е някакъв стандарт на НАТО или пък е инициатива по места.
Точно това си помислих и аз вчера.
В НАТО има различни системи за знаците. Американците са с петолъчки навсякъде. Британците са с ромбове като нашите, а във военноморските сили висшите звания са с особена осмолъчеви звезди. Французите също с петолъчки навсякъде. Турците с петолъчки в сухопътните, а в морските с едни кръгчета. Италианците и те точно като турците. Така че, единен стандарт няма.

HatshepsutTopic starter

Немска поезия

Наченките на немската поезия се губят в мистичния мрак на безписмеността. Едва през XII век по немските земи възниква светска литература на говоримия език и оттогава датират първите записани текстове на песни – отначало анонимни, а после с автори като Един от Кюренберг, Дитмар от Айст или Бургграфът на Регенсбург.

Средновековие

Минезангът обхваща стихове за възвишената любов, повлияни от френската и провансалската рицарска култура – те възпяват недостижимата любима и страданията от напразните домогвания до прекрасното ѝ сърце. Немските минезингери – певците на любовта – се състезават сред стените на средновековните замъци, като Вартбург в Тюрингия, и демонстрират своето умение да изплитат най-изискани строфи с най-покъртително съдържание. Първи сред тях били рицарят Хартман фон Ауе и странстващите певци Волфрам фон Ешенбах и Валтер фон дер Фогелвайде.


Валтер фон дер Фогелвайде (ок.1170-ок.1230)

Според църковните и дворцовите предписания на онези времена чувствената любов се смятала за порок. Но ето че с времето се появяват поети, които започват да нарушават дворцовия етикет и да пеят за плътските радости на любовта. Сред тях особено се откроява Найдхарт фон Ройентал, който използвал грубовати мотиви от простолюдния бит и така създал жанра „дворцово-селска поезия“, силно предпочитан от изкушените в словото немски благородници от късното Средновековие. Самото име на Найдхарт фон Ройентал крие една двусмислица – на старонемски диалект то означава „Лукавият от долината на скръбта“.


Найдхарт фон Ройентал (ок.1180-ок.1246)

Впоследствие възниква и градският минезанг, чийто голям майстор става швейцарецът Йоханес Хадлауб. В игриви строфи той възпява годишните времена, женската красота и виното и затрогва слушателите си с непринудени и сладостни описания на собствените си страсти и неволи.

Немската поезия на минезанга е представена най-пълно и илюстрирана с миниатюри в т. нар. Манески кодекс (Codex Manesse), създаден ок. 1300 г.

Реформация

През 1517 г. Мартин Лутер заковава върху портата на катедралната църква във Витенберг своите 95 тезиса срещу индулгенциите и с това започва времето на Реформацията. Дворцовата поетическа култура окончателно се пренася в градовете, където процъфтяват занаятите и търговията. Там именно се заражда „майсторското пеене“ – поетическата изява на майстерзингерите. За разлика от изтънчените минезингери, майсторите-певци се стремят да завладеят простодушната си публика с шеговити и подигравателни строфи, извикващи груб смях и злорадо задоволство от бедите на възпяваните персонажи. Правилата на пеенето и стихоплетството обаче били строги – при състезанията специални съдии следели за броя на сричките и за разпределението на ударенията в така наречения „кнителферз“. Най-прославен майстерзингер в Германия става обущарят Ханс Закс от Нюрнберг, който съчинил общо 4275 майсторски песни и създал във Франкфурт на Майн собствена певческа школа.


Ханс Закс (1494 – 1576)

Барок

През следващото XVII столетие поезията в Германия се преселва в кабинетите на учените и в университетските библиотеки. Това е епохата на Барока, в която поетическите творби демонстрират не само ученост и владеене на латински и множество чужди езици, но разкриват и най-големи умения в изграждането на стиха. Поетът, обикновено приел латинизирано име, се стреми – по подобие на княза в социалния живот – да докаже своето владеене на порядъка и хармонията. Авторът рядко говори от свое име, а почти винаги от името на Висшия разум. Затова и читателят трябва да притежава нужните знания в науката, религията, политиката и реториката, за да възприеме и разбере творбата. Най-яркият поет на немския Барок, създал философски проникновена лирика, е Андреас Грифиус. Стиховете му излъчват мрачно величие и мъжество, поетът – професор по философия, естествени науки и история в Лайденския университет – отхвърля жалкото смирение пред повелите на Съдбата.


Андреас Грифиус (1616 – 1664)

След Тридесетгодишната война (1618 – 1648), довела до пълната разруха на страната, немските князе извоюват независимостта си от германския кайзер и през XVIII век Германия се разпада на повече от триста малки и средноголеми държавици, свързани в крехък съюз. Отделянето на личния живот от църковните и морални предписания спомага за създаването на частна етическа сфера, в която се въздига култът към приятелството, разгръща се културата на писмата и на домашния уют. Вместо религиозната отдаденост, важни стават личните добродетели и разумното поведение, както и отношението към ближния. Философът Готфрид Вилхелм Лайбниц вече вижда в социалното мироздание „най-добрия от всички възможни светове“. Развива се и дълбок усет към природата, в която съзират божието присъствие в цялата му мощ. За швейцарския поет Албрехт фон Халер естеството е не само обект за изучаване, но то има и своето морално въздействие, понеже подтиква към прост и непринуден начин на живот, освободен от ненужно богатство и изобилие, но озарен от чувствителност към света. Халер се стреми да преодолее рационализма на времето си, като се обръща към „Майката Природа“ с нейната необятна съзидателна сила. В Германия бавно навлизат идеите на френското Просвещение с произведенията на Дидро, Волтер и най-вече на Жан-Жак Русо.


Албрехт фон Халер (1708 – 1777)

Просвещение

Постепенно немската поезия напуска кабинета на учения, загубва характера си на академична дейност и се насочва към света на човешките чувства. Личното изживяване става единствено достойно за поетическо претворяване. Сантименталността се приема като най-изискан начин на живот – да изпитваш чувства и да говориш за чувства е вече проява на висше духовно благородство. Поетът Фридрих Готлиб Клопщок, повлиян от стремежите на Френската революция, предлага основните мотиви на новата поезия: „природа“, „любов“, „отечество“. В Германия тези умонастроения се преплитат с идеите на пиетизма – религиозното реформаторско движение, което се стреми да намери общуване с Бог в практическата дейност, отвъд църковните ритуали и догми. Според философа и теоретика Йохан Готфрид Хердер лирическата поезия трябва да представлява естествен, цялостен израз на живота, да дава непосредствена изява на емоциите и с това да се доближи да танца и музиката. Идеал стават творбите на древния йонийски поет от VI в. пр. Хр. Анакреон, чиято житейска мъдрост се заключава в девиза: „Вино, жени и песни“. Така на сковаващия рационализъм от отминалия XVII век са противопоставени удоволствието и радостта.


Йохан Волфганг Гьоте (1749 – 1832)

В центъра на новата немска естетика е положена творческата „гениалност“. Геният черпи своята креативна енергия не от книжните знания, а от мълниеносно проблясващия божествен пламък на вдъхновението. Изгражда се представата за поета като божи наместник и върховен жрец. Младият Йохан Волфганг Гьоте става изразител на тази нова епоха на „Бурни устреми“. А заедно с другия велик немски поет от онова време, Фридрих Шилер, полага основите на Ваймарската класика, чиято основна художествена задача е следването на античните поетически образци – с естетическия идеал за „благородна простота и спокойно величие“. Творбите на Шилер представляват постоянно домогване до „красотата“, „доброто“ и „истината“ в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството. В трактата си „За наивната и сантименталната поезия“ той обаче изразява покрусата си от загубената цялостност с природата и от съзнанието за непостижимостта на идеала.

Романтизъм

Към края на XVIII век в Германия се заражда ново поколение поети като Фридрих Хьолдерлин и Новалис, чийто образец стават творчеството на Фридрих Шилер и философията на Имануел Кант. В поезията на Шилер те намират преливане на световна история, философия на живота и страстност на израза. С това започва немската епоха на Романтизма. Сега вече стремежът е създаването на универсална поезия, която да изхожда от себепознанието и превъзмогването на житейските ограничения. Изкуството се превръща в сакрална дейност, мощта на фантазията допълва гениалността. Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов „златен век“. Идеалът му е просветленото Средновековие и старата католическа църква. За романтическия творец поетът – жрец и пророк – е най-висшият правомощник на човечеството.


Фридрих Шилер (1759 – 1805)

Немските романтици нямат за цел чрез литературата да създадат един илюзорен свят, а да въздигнат реалния живот до поезия. Романтикът – подобно на Аделберт фон Шамисо – много странства, за да изживее себе си в света и света в себе си. Според младия немски поет еснафът планира и предначертава бъдещето си, но творецът се стреми да бъде свободен за нови открития и преживявания. Романтическата лирика търси корените си в немския фолклор, в забравените митове и легенди и довежда до съвършенство музикалността на езика.


Хайнрих Хайне (1797 – 1856)

Парадоксът на романтизма е, че опоетизирането на всекидневието се поддава лесно на подражание. В Германия скоро става модно да си романтичен – всеки търговец може в края на седмицата да съчини някоя лекокрила ода за хурката на любимата си и да се появи в салоните с романтически везан костюм и изящно тръстиково бастунче. Към средата на XIX век поетите в Германия наброяват десетки хиляди, публикуват се стотици стихосбирки и антологии с посредствено „романтическо“ съдържание за масова употреба. Ето защо късните големи романтици като Лудвиг Уланд, Хайнрих Хайне или Николаус Ленау внасят в творчеството си иронични нотки или мрачни багри на отчаяние.

Натурализъм и импресионизъм

Като противодействие на прекаленото вторачване в личните преживявания и поривите на фантазията, към края на XIX век в немската поезия настъпва отрезвяване. Под влияние на философската херменевтика на Вилхелм Дилтай поетите започват да изследват и обясняват действителността. Лирикът е изправен пред новите познания в биологията и социологията – това е времето на дарвинизма, детерминизма и позитивизма.


Детлев фон Лилиенкрон (1844 – 1909)

Теоретикът Вилхелм Бьолше обсъжда природонаучните основи и основания на поезията. Поетът Арно Холц изисква от съмишлениците си „последователен натурализъм“, който да отразява „естествената истина“. Лириката се опитва чрез словото да предаде сетивните възприятия в тяхната непосредственост и мигновеност – важно става мимолетното впечатление, което действителността оставя у твореца. А това дава началото на импресионизма, чийто основен изразител в лириката става Детлев фон Лилиенкрон. Импресионизмът обаче не намира силен отклик в немската поезия, отправена повече към дълбините на душата, отколкото към ограничените региони на познанието. За немското мислене – музикално и философско – е трудно да приеме, че светът не съществува като нещо цялостно, а само като индивидуални сетивни дразнения.

Символизъм

Така се поражда немският символизъм, вдъхновен от френските образци на Маларме, Рембо и Верлен. Докато поетът импресионист наблюдава обектите в света и възпроизвежда своите впечатления от тях, символистът изгражда предметите в съзнанието си, като им придава своята сетивност и светоусещане и ги превръща в символи. Рихард Демел надмогва естетиката на реализма и натурализма и изпълва поезията си с „чиста символика“, с „пантеистична еротика“ и „варварски“ копнеж по една отвъдна реалност, белязана от „битката между Бог и Звяр“.


Рихард Демел (1863 – 1920)

А в една своя лекция от 1898 г. върху модерната лирика Райнер Мария Рилке оповестява: „Схващам изкуството като стремеж на твореца – въпреки теснотата и мрака на съществуването – да намери връзка с всички предмети, с най-дребните, както и с най-големите, и в този постоянен диалог да се доближи до най-високите безмълвни извори на живота. Тайните на предметите се преливат в душата му със собствените му най-съкровени възприятия и добиват глас, сякаш са част от неговите собствени копнения.“ Символизмът се връща към зародената още в романтизма представа, че външната реалност е само шифър и символ на един по-дълбок смисъл, на по-висше битие. Поетическото слово създава свой собствен космос.

Експресионизъм

Прекалено езотеричният и социално необвързан символизъм в немската поезия предизвиква в годините около Първата световна война културно противодействие, което се разгръща в така нареченото „експресионистично десетилетие 1910 – 1920 г.“. Новите поети гравитират около списанията „Дер Щурм“ и „Ди Акцион“ и намират общ форум в антологията на Курт Пинтус „Залезът на човечеството“ (1919) – с най-ярки представители Ернст Щадлер, Георг Хайм и Георг Тракл. Повлияни от възгледите на философа Георг Зимел за модерния духовен живот, експресионистите разработват като основни теми: големия град, войната, гибелта на света, апокалипсиса, бунта, а също проклятието над съвременното индустриално общество. Немският експресионизъм е обладан от „патоса на новото“, от витаещите идеи за „свръхчовека“ на Фридрих Ницше и за „свръхобществото“ на Карл Маркс, които нерядко взаимно се преплитат. Всички търсят „новия човек“, който да възвърне на света загубената първичност и хармония.

Ницшеанците, чийто най-влиятелен представител е Готфрид Бен, развиват една естетика на „злото и грозното“, на разпада на личността, на опиянението и екстаза – като противовес на доволството и посредствеността на буржоазното общество. Наред с това обаче те демонстрират безсилие, страдат от загуба на ориентация, от метафизична безотечественост и самота.

Марксистите, сред чиито най-ярки имена са Бертолт Брехт и Йоханес Р. Бехер, упражняват своята критика на обществото, използвайки поезията като средство в политическата битка за комунизъм и срещу зараждащия се националсоциализъм.


Бертолт Брехт (1898 – 1956)

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, книгите на редица немски поети са публично изгорени, а на някои от живите е отнето немското гражданство. Мнозина поемат пътя на изгнанието, а други потъват във „вътрешна емиграция“. В страната се установява „партийна и народностна“ култура, която възхвалява Фюрера и завоеванията на неговата партия. Едно известно стихотворение, дало текста на бойна песен, има за рефрен: „Днес наша е Германия, а утре – целият свят!“.

Нулевата точка

След разрухата на Германия от Втората световна война немската поезия слиза на своята „нулева точка“ – настъпва „епоха на изсечената гора“, възниква „литература на развалините“. С превръщането на западната окупационна зона във Федерална република Германия и на източната в Германска демократична република се развиват различни културни процеси на „превъзпитание и демократизация“ – съответно по американски и по съветски образец.

На Запад писателите Алфред Андерш и Ханс Вернер Рихтер започват да издават литературното списание „Дер Руф“ с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Скоро американските власти забраняват списанието и тогава се сформира свободното литературно сдружение „Група 47“, което за дълги години ще стане най-авторитетният литературен форум във Федералната република.

Поезията в западната част на Германия желае да се освободи от традиционното немско „дълбокомислие“. Сред всеобщия упадък на ценностите артистичното постижение се превръща във възможност на изкуството да изживее самото себе си като единствена ценност и от това изживяване да изгради нов художествен стил. Постепенно поезията става монологична и херметична – това се проявява в творбите на поета и прозаика Гюнтер Грас. Критиката на езика, изразена от философа Лудвиг Витгенщайн, упражнява дълбоко влияние – значение в лириката добива езиковият експеримент, вече се търси чисто оптическият или акустичният ефект, създава се „визуална поезия“, преминава се границата между звук и шум в така наречената „конкретна поезия“, чийто първосъздател е швейцарският поет и професор по естетика Ойген Гомрингер. Възниква „абсолютното стихотворение“, освободено от вяра и надежда, отправено към Никого – текст, съставен от ефектно монтирани думи, като резултат от крилатата фраза на философа Теодор Адорно: „След Аушвиц да се пишат стихове е варварство“.

Литературният процес в източната част на Германия е съвсем различен. Отначало там се налага един „нов патос“ и идеализиране на „демократичната“ действителност съгласно официално установения след 1951 г. „социалистически реализъм“ – с изискването за „партийно“ и „народностно“ на изкуство.


Манифестация в Източен Берлин (1953 г.)

В началото на 60-те години обаче в ГДР се заражда мощен протест на младото творческо поколение, в който взимат участие Щефан Хермлин, Сара Кирш, Фолкер Браун, Волф Бирман. Негодуването е насочено не толкова срещу „строителството на социализма“, колкото срещу самодоволството на по-старото партийно поколение. През 70-те години започва трайното прогонване от страната на неудобните за режима значими поети като Гюнтер Кунерт, Райнер Кунце, Бернд Йенцш. С това настъпва всеобща „ревизия на вярата в ГДР“, която намира израз в поезията като „нова субективност“. Още с първата си стихосбирка Дурс Грюнбайн става представител на тази лирическа вълна в ГДР, повлияна от постмодернизма – меланхолична, цинична и антиметафизична. И тук – както и във ФРГ – стихотворението се превръща в поредица от семантични ефекти и физиологически ексцесии с цел да се постигне силно „магнитно поле“. Текстът трябва да прониква в тялото на читателя и чрез своите звуци и кодове да експлодира в подсъзнанието му, подобно на интензивено съновидение.

Модернизъм и постмодернизъм

Общото, което остава в поезията на обединена Германия след падането на Берлинската стена през 1989 г., е развитието на една надпартийна и надидеологическа „природна лирика“ с мощно магическо внушение. Вече са създадени големите образци – в ГДР от Петер Хухел и Йоханес Бобровски, във ФРГ – от Волфганг Вайраух, Гюнтер Айх и Карл Кролов. Сега природата вече не е „обективна реалност“, която може да се възпява, а става естетически и философски обект, превръща се в противоположност на белязания от техническо и индустриално развитие, но и от политически и социални катастрофи съвременен свят. Природната лирика може да се възприема като естетическо бягство от една непоносима действителност, но в същото време тя е в съзвучие с проблемите за опазването на околната среда и с идеите на „екологическото движение“ в Германия от 80-те години.

Немската поезия на XX век се осъществява в силовото поле на модернизма и постмодернизма. Наред с това обаче личи домогването до една „нова лекота“ и съзнателно възприемане на разпокъсаната действителност, с която да може художествено да се играе. В съгласие с възгледите на философа Мартин Хайдегер лирическият език става език на истинското познание – това се проявява на първо място в емблематичните творби на Паул Целан.

Съществува мнението, че Германия е „страна на философи и поети“. Тази крилата фраза изглежда оправдана, понеже немската поезия – от своите наченки до наши дни – се е вдъхновявала от мислители, от идеи на немската философия и естетика. А немската мисловност – ведно с поезията – винаги е била насочена към глъбините и тайните на мирозданието и човешкия дух, за да извлече от мрака на съществуването трайна светлина: „Повече светлина!“, според последните думи на Гьоте.

И днес поетът Кристоф Мекел – в стихотворението си „Светлината на света“ – възкликва:

„Тук, в този шемет на вълчия век,
отредил ми пътеки от кръв, аз стоя в светлината,
за да поема скалата, която от свода ще падне
и ще разкъса ръцете ми, ала не ще ме забие в земята.“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Немска_поезия

HatshepsutTopic starter

Германски клавиатурни подредби

Германските клавиатурни подредби са две - стандартна и разширена (Neo 2.0)

Стандартната е всъщност фонетична и има 4 нива: долен регистър, горен регистър (SHIFT), трето ниво (AltGr) и четвърто ниво (AltGr+SHIFT)

Долен регистър:


Горен регистър (SHIFT)


Трето ниво (AltGr)


Четвърто ниво (AltGr+SHIFT)


Всъщност четвъртото ниво включва само една буква - главната ẞ  :aha:
В останалите символи и букви няма нищо необичайно, като изключим, че могат да се изписват и букви с ударения. Буквите с ударения се набират, след като се натисне клавиша със съответното ударение, примерно ето гласните звуци със сложно ударение (^)



https://www.branah.com/german


Другата клавиатурна подредба е доста сложна, тя се предлага и като хардуерен продукт, произведен фабрично:



Подредбата Neo е оптимизирана немска клавиатурна подредба, разработена през 2004 г. от Neo Users Group, поддържаща почти всички азбуки, базирани на латиница, включително международната фонетична азбука.

Позициите на буквите са оптимизирани не само за честотата на немските букви, но и за типични групи от две или три букви. Английският език също се счита за основна цел. Дизайнът се опитва да наложи редуващото се използване на двете ръце, за да увеличи скоростта на писане. Той е базиран на идеи от de-ergo и други ергономични подредби. Високочестотните клавиши са поставени в началния ред. Настоящата подредба Neo 2.0 има уникални характеристики, които не се срещат в други подредби, което я прави подходяща за много целеви групи като програмисти, математици, учени и автори на LaTeX. Neo е групиран в различни слоеве, всеки от които е проектиран за специална цел.

Повечето специални символи наследяват значението на долните слоеве – символът ⟨¿⟩ е един слой над ⟨?⟩, или гръцкият ⟨α⟩ е над символа ⟨a⟩. Neo използва общо шест слоя със следната обща употреба:

Малки букви
Главни букви, типографски символи
Специални символи за програмиране и др.
Клавиши за движение, подобни на WASD, и блок с цифри
Малки гръцки букви
Математически символи и главни гръцки букви

Първи слой:


Втори слой:


Трети слой:


Четвърти слой:


Пети слой:

(тук има и джендър-символ, на най-горния ред)  :judge:

Шести слой:


Повече подробности може да прочетете в съответната статия на Уикипедия, на английски език:

https://en.wikipedia.org/wiki/Neo_(keyboard_layout)
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Немска кухня


НЕМСКа великденска закуска

Немската кухня е разнообразна, вкусна и в никакъв случай не е диетична. Има много богата и интересна история, а кулинарните особености се различават чувствително в различните части на Германия.

Немците са големи любители на картофите. Приготвят ги по много начини – печени, пържени или като съставки в студени салати. Не са привърженици на пюретата, за сметка на това предпочитат кнедли – традиционна гарнитура, която може да бъде поднесена и като десерт.

Сред хранителните традиционни деликатеси може да се причисли и ястието Eintopf – приготвено в една тенджера, което замества целия обяд. Сред десертите почитно място заема произлизащият от Австрия Apfelstrudel (ябълков щрудел), различните кухени (сладкиши), меденки и други тестени десерти.

В западна Германия - Шварцвалд и Баден-Вюртемберг – се предпочитат зеленчуци, а на юг – в Бавария и другите околности – точно обратното, набляга се на мазнини и тлъстото месо.

Супите в Германия не са много популярни. Най-известните са Gulaschsuppe, която е подобна на унгарския гулаш; пикантна супа Bohnensuppe (гъста боб чорба) и супата Zwiebelsuppe (лучена супа), идентична на френската лучена супа.


Супа Leberknoedelsuppe

В Източна Германия се приготвя и солянка – пикантна украинска супа с нарязана наденица. Среща се също и баварската супа Leberknödelsuppe. Немските предястия не са сложни, обикновено се сервират салати, пастети и мезета. В Северна Германия се набляга на риба и морски дарове, като най-предпочитана е пъстървата.

Немската кухня винаги ражда засищащи и много вкусни ястия. Основна роля играе месото и най-вече свинското, което се приготвя по разнообразни начини. Световноизвестни са немските наденички или т.нар. „франкфуртери”. Нека не забравяме и вурстовете, които са традиционна храна по Коледните базари.

Зелето е на голяма почит в Дойчланд. Немците го приготвят пържено, варено или кисело. Зеленото зеле се маринова като Sauerkraut, а червеното се приготвя с ябълки и се нарича Apfelrotkohl. Друг почитан зеленчук е аспержи. От април до юни, когато е сезонът на аспержи, много ресторанти сервират т.нар. аспержино меню.

Немците обичат да пият кафе. С „Kaffeekuchen” те наричат кафето със сладкиш. Предпочитат да пият кафето си с десерт.


Кафе със сладкиш

Един от най-популярните немски сладкиши е щолен. Той е с формата на хляб и се приготвя по време на Коледните празници. В състава си има нарязани на ситно сушени или захаросани плодове, ядки, ароматни подправки. Отгоре е покрит с кристална или пудра захар или с глазура от разбити белтъци и захар.

Немците обичат да посрещат гости, големите семейни празници и да се хранят заедно в голям семеен кръг. От алкохолните напитки обичат най-много бира. Не е случайна голямата популярност на годишния празник на бирата – Октоберфест.

Най-известните видове бира са pils – традиционното горчиво пиво и weizen – бяло пиво от горната ферментация с 50% пшеничен малц и радлера – лека плодова бира, предпочитана от младите.



Абендброт

Регионални традиции

В западна Германия - Шварцвалд и Баден-Вюртемберг много силно се усеща влиянието на съседна Швейцария и Франция. Много важна роля в кухнята изпълняват зеленчуците. На юг, а по точно в Бавария, се ядат повече мазнини и може би точно поради тази причина немската кухня в продължение на много години е била призната за много мазна и не е получавала световна популярност.

Исторически кулинарни традиции

Немската кухня има огромен брой регионални ястия – торта Шварцвалд, вестфалска шунка, швабски кнедли, баварска рибна супа с фрикадели и кисели краставички.

Последователността на немските хранения не се променят през вековете. Например, класическата закуска на редовия германец задължително включва варени яйца, шунка или наденица, хляб и сандвичи с конфитюр. Обядът се състои от няколко ястия – супа, предястие, основно ястие и десерт. А яденето е задължително придружено от сандвичи със сирене, риба или колбаси.  На вечеря германците консумират предимно студени ястия. И просто не е възможно всичко това да не е придружено с традиционната напитка за Германия – бирата, която присъства при всяко ядене. Като се има предвид, че в тази страна сядат на масата поне пет пъти на ден!

Удивително е колко голяма е любовта на германците към вкусната храната. Всеки знае, че в петъка по време на Страстната седмица – известен още като Разпети петък, трябва да се мине на строг пост, без никакво месо и други животински продукти по време на хранене. Германците обаче прибягнали към любопитен трик:  любителите на свинското месо измислили оригинална рецепта – започнали да увиват месото с подправки и зеленчуци в паста. Така, когато хапвали такова ястие по време на пости, се оправдавали с думите: „Бог няма да забележи месото под пастата“.

Супите в немската кухня

Обедът за германците е  времето за основния прием на храна.  А супата е неразделна част от него. Първите блюда в Германия се подготвяли по свой начин и имат свои отличителни черти. Много често в супата се прибавят салам, наденички или кренвирши.  Дори и познатата ни грахова супа тук също се приготвя с добавка на колбаси.

Най-често срещаните рецепти за приготвяне на супи в немската кухня са зелева чорба с колбаси, картофена супа по саксонски с бекон, лучена  ваймарска супа. Има и доста необичайни рецепти за супи – например ягодова супа, която се приготвя с ягоди и вино.

Aintopf е най-богата супа в немската кухня. Тя се приготвя с няколко разновидности на пушено месо и колбаси. Подобно ястие, като правило, заменя както първото, така и второто ястие.

Освен супите,  в немската кухня голямо място заемат бульоните – в огромно количество и разнообразие. Освен това, германците консумират  бульон в най-различни версии – с яйца, кнедли, зеленчуци или ориз. А най-необичайните немски супи са бирените и  хлебните.


Традиционна немска храна

Основната отличителна черта на немските ястия е, че те са много насищащи. Трябва да се отбележи, че кулинарните традиции в немската кухня, освен че носят характерните европейски черти, се отличават с необичайната си простота на приготвяне.

Най-често срещаните продукти в Германия например  са картофите, месото и зеленчуците. А «коронната» манджа на германците е едно доста просто ястие  – баварски наденички със задушено зеле, които могат да бъдат намерени в менюто на всеки ресторант в тази страна.

Друго не по-малко интересно класическо немско ястие е техният кисело-сладък зауербратен, типичен за традиционната кухня на Централна Германия. Приготвянето на ястието е съвсем просто – говеждо месо се маринова във вино и оцет в продължение на няколко дни, след което се задушава със стафиди, цвеклен сироп, джинджифил, ябълки и зеленчуци. На масата това ястие обикновено се поднася с картофени кнедли или ябълки на кубчета.


Говеждо месо с гарнитура

Бяла баварска наденица – „Weisswurst“ – е друго обичайно ястие, което германците често използват за закуска. Трябва да се отбележи, че този колбас има много лека, дори въздушна текстура и се приготвя от свинско месо, телешко месо, подправки и лимон. Вайсвурстът се консумира  по правило горещ.

В някои региони на Германия колбасите са толкова популярни, че се консумират по всяко време на деня – на закуска, обяд и вечеря. Освен това германците използват различните видове техни колбаси както като самостоятелно ястие с и без гарнитура, така и като допълнителни съставки за салати, супи или основни ястия.

Като допълнение към колбасите, в традиционната немска месна кухня могат да се включат различни видове кюфтета, шницели, пържоли и шнеклоп. Трябва да се отбележи, че германците не са твърде запалени по лютото и останалите пикантни подправки в процеса на готвене, така че няма да намерите люти рецепти в традиционната немска кухня.

Рибата в немската кухня

Тя се приготвя не само като самостоятелно ястие, но се слага и в салати, разядки, сандвичи. Трябва да се отбележи, че в различните райони рибата и морските дарове се приготвят по собствени рецепти. Например, риба по визариански се задушава с лук, зеленчуци и  лимонова кора. А основната съставка за придаване на пикантен вкус на риба по мюнхенски  е бирата, с която се приготвя това блюдо.

Зеленчуците в немската кухня се използват за приготвяне на почти всички меса, супи, основни ястия, разядки и салати. Най-често за гарнитура  в Германия сервират варени картофи, моркови, зеле, спанак, ряпа. Тези продукти дори стават за оригинални пълнежи за пайове.

Хлябът и сладкишите в немската кухня

Към хлебните изделия германците също не са безразлични, точно както  към месото и месните продукти. По цяла Германия могат да се срещнат огромен брой пекарни, сладкарници и закусвални. Вкусът на немския хляб е специфичен и необичаен, поради наличието на основната съставка – ръжено брашно. Ето защо хлябът на Германия обикновено се нарича „земен“. Само в момента могат да се изброят  над триста разновидности на само на хляба, да не говорим за многобройните бисквити с масло, рогчета, пирожки с марципан, тиква, плодове, кремове и други пълнежи.

Памперникелът е един от най-необичайните разновидности на немския хляб. За приготвянето му се използва изцяло пълнозърнесто ръжено брашно. На външен вид този хляб наподобява тъмнокафява лепкава и гъста маса.

Тортите са другата кулинарна слабост на германците. В тази страна приготвят десерти и сладкиши, както се казва, „от сърце“.

Всяка торта може да се нарече истински многопластов и изключително красив шедьовър.  Например, „Baumkuchen“ („торта дърво“)  е сладкиш, който не само е с уникален вкус, но също така има свои собствени тайни на приготвяне. Тестото се замесва с кардамон, карамфил и специален вид боб. След това се разточва с дървена точилка, сгъва се и отново се разточва точно  тринадесет пъти, благодарение на което се създават пластове, наподобяващи годишните кръгове на дърво. След тази манипулация тортата се охлажда за един ден в хладилник, след което се сглобява и украсява с ванилов крем, бял или млечен шоколад.

Бирата – традиционната немска напитка

Най-традиционната и любима напитка в Германия, разбира се, е бирата. Бавария с право може да се нарече бирената столица на света. Тук се отглеждат 965 квадратни мили зелен хмел. Не е изненадващо, че в Германия има бири, които не могат да бъдат опитани в никоя друга страна – пилзенска светла бира, сладката бира с високо алкохолно съдържание – бок-бир, дюселдорфска алтбиер, пшенична бира (“Hefeweizen”), уникалното немско тъмно  пиво.


Наред с бирата, германците обичат да пият и вино. Въпреки това, поради студения климат, винопроизводството тук не е широко разпространено. Най-популярният вид вино е ябълковият сайдер. В студените зимни вечери много хора в Германия предпочитат да се стоплят с греяно червено вино с портокалови корички и карамфил, налято в глинени чаши.

Немската кухня въобще не може да се нарече диетична. Почти всички ястия се приготвят изключително чрез пържене, задушаване или печене. Известни са вековните кулинарни традиции на германците. Тук и до днес са запазени огромен брой обичаи и ритуали. На празници, например, в Германия приготвят т.н. „glukshvayn“ (щастливо прасе). Това е  пай във формата на прасенце, в чиито устата се поставя монета. Такова ястие не само радва гостите със забавната си визия, но и носи късмет и финансово благополучие в къщата.

https://gotvach.bg/

https://www.bonduelle.bg/vdiekhnovenie/statiia/nemska-kukhnya/5613/5613

https://fondue.bg/characteristics-of-the-german-cuisine/

Panzerfaust

Противно на разпространеното мнение в България, че немската кухня не е добра, на мен много ми харесва! Има страхотни и солени, и сладки неща! Те и италианците категорично са най-добрите колбасари в Европа.

HatshepsutTopic starter

Национално знаме на Германия


Националното знаме на Германия в днешния си вид е утвърдено през 1919 година. Негов предшественик е знамето на Германската конфедерация от 1815 до 1866 година. Отново е утвърдена като национален символ с Конституцията от 1949 година. Знамето представлява три равни хоризонтално разположени ивици – черна, червена и златна.

Дизайн

Член 22 от германската конституция определя знамето на Германия, като:

Федералното знаме трябва да бъде черно, червено и златно.

При приемането на настоящото знаме на Германия, цветовете не са определени официално и се променят няколко пъти. Едва на 2 юни 1999 г., правителството на Германия въвежда правила за използването на знамето за правителствени цели.

История

Смята се, че произходът на немския трикольор е от цветовете на герба на Свещената Римска империя.


Знаме на Свещената римска империя (1200-1350)


Знаме на Свещената римска империя, от 1410г.

За първи път комбинацията черно-червено-златно се появява по време на освободителната война против Наполеон. Немските войници са носили черни униформи с червени ръкави и златни копчета.

След образуването на Германския съюз през 1848 се появява и въпросът за знамето. На 9 март 1848 във Франкфурт официално е приет Черно-червено-златният флаг.


Знаме на Германския съюз (1848-1852)

По време на Германската империя 1871 – 1918 цветовете на националното знаме са променени на черно-бяло-червено, но след поражението в Първата световна война Ваймарската република на 11 август 1919 избира отново черно-червено-златното флаг за национално знаме.


Знаме на Германската империя (1871-1918)

По време на Третия райх знамето отново е променено. За държавен флаг е използвано знамето на Националсоциалистическата германска работническа партия (на червен фон с бял кръг и черна свастика). Това знаме използва цветовете Германската империя, но самото черно-бяло-червено знаме от 1871 – 1918 г. през 1935 е официално забранен от нацистите.


Знаме на Германия (1935-1945)

След Втората световна война победителите забраняват всички видове немски национални знамена и Германия остава без знаме.

Черно-червено-златното знаме става официален флаг на Федерална република Германия на 23 май 1949 с приемането на Конституцията на страната. ГДР също използва черно-червено-златното знаме, но от 1 октомври 1959 добавя на него своя герб.


Знаме на ГДР (1959-1990)

Други знамена


Правителствен флаг на Германия от 1950г.


Щандарт на президента на Германия


Бойно знаме на Въоръжените сили на Германия


Гюйс на Военноморските сили на Германия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Германия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Германии

https://en.wikipedia.org/wiki/Flag_of_Germany

Similar topics (5)

2036

Отговори: 15
Прегледи: 2232

2232

Отговори: 18
Прегледи: 2315

2195

Отговори: 25
Прегледи: 3020