История на Камбоджа

[Hatshepsut]

Древна история на Камбоджа

Древната история на Камбоджа обхваща времето от палеолита до Кхмерската империя.

Праистория и древни кралства

Съществуват археологически доказателства, според които части от територията на днешна Камбоджа са били населени още през второто и първото хилядолетие пр.н.е. от народи с неолитна култура. До началото на I век местното население вече било развило сравнително стабилни и организирани общества, които отдавна били преминали първоначалната фаза на развитие на културата и техническите умения. Най-развитите групи хора живеели покрай брега и в долината и делтата на долен Меконг. Там те култивирали ориз с помощта на напоителни системи и опитомявали домашни животни.

Учените смятат, че тези хора вероятно са били от австроазиатски произход и са имали родствена връзка с предшествениците на етносите, които днес населяват островната част на Югоизточна Азия, както и много острови в Тихия океан. Те можели да обработват метали – включително бронз и желязо – и притежавали навигационни умения. Мон-кхмерите, които пристигнали по-късно, вероятно се смесили с тях. Кхмерите, които днес населяват Камбоджа, може би са се преселили от Югоизточен Китай в полуостров Индокитай през I век Смята се, че те са пристигнали на полуострова преди днешните си виетнамски, тайландски и лаоски съседи.

Древното индизирано кралство Фунан

По времето, когато древното население на Западна Европа възприема средиземноморската класическа култура и институции, народите от вътрешната (континенталната) и островната част на Югоизточна Азия са под влиянието на зародената през предишното хилядолетие цивилизация в Северна Индия. Британците, галите и иберийците били пряко повлияни от средиземноморската култура посредством завладяването и приобщаването им към Римската империя. Обратно, индизирането на Югоизточна Азия било по-дълъг процес от европейското романизиране, тъй като индийците никога не получили пряка власт над местното население, а и двата района били на голямо разстояние един от друг по суша и вода. Въпреки това, индийската религия, политическа мисъл, литература, митология и художествени мотиви постепенно станали част от културата на местното население в Югоизточна Азия. Кастовата система никога не била приложена, но индизацията подбудила местните народи към създаване на централизирани и добре организирани държави.

Фунан, първата индизирана държава, е обикновено смятана от камбоджанците за първото кхмерско кралство в района. Фунан е основан през I век в делтата на долен Меконг. Столицата му Вядхапура вероятно се намирала около днешния град Пуми Банам в провинцията Прай Венг. За пръв път името Фунан се споменава в описание на китайска мисия, която посетила страната през III век Самото име 'Фунан' идва от китайския превод на древната кхмерска дума 'бнам', която означава 'планина'. Не е известно как народът на Фунан в действителност е наричал себе си.

По времето на този ранен етап от развитието на Фунан населението вероятно било концентрирано в села покрай река Меконг и река Тонле Сап. Транспортът и комуникациите се осъществявали най-вече по вода – чрез реките и притоците към делтите им.

Областта предлагала естествени условия за развитието на икономика, основаваща се на риболов и култивиране на ориз. Съществуват солидни доказателства, според които икономиката на Фунан зависела от излишъците от ориз, произведени чрез екстензивно континентално напояване на почвата. Морската търговия също играла важна роля за развитието на Фунан. Сред останките от смятаното за главно пристанище на Фунан Ок Ео (намиращо се днес във Виетнам) има и римски, персийски, индийски и гръцки артефакти.

До началото на V век държавата вече упражнявала контрол над района около долен Меконг и района около Тонле Сап. Плащан му бил и данък от по-малки държави в местностите, които днес се намират в Северна Камбоджа, Южен Лаос, Южен Тайланд и северната част на Малайския полуостров.

Индизацията била благоприятствана от все по-засилващите се контакти със субконтинента чрез пътувания на търговци, дипломати и ерудирани брамани (индуси от най-висшата каста, обикновено причислявани към свещеничеството). Индийските имигранти, за които се смята, че са пристигнали през IV и V век, ускорили още повече процеса. До началото на V век културата на елита била изцяло индизирана. Използвал се санскрит; законите на Ману, индийския кодекс, били възприети; въведена била азбука, основаваща се на индийската писменост.

Фунан достигнал своя разцвет през V век В началото на VI век гражданските войни и династическите борби подкопали сигурността на Фунан, превръщайки го в относително лесна плячка за набезите на враждебно настроените му съседи. До края на VII век северната му съседка, кралство Чен-ла, го превърнала в свой васал.

Чен-ла

Народът на Чен-ла също бил кхмерски. След като установяват контрол върху Фунан, той започнал завоевателна кампания, продължила три столетия. Подчинени били Централен и Горен Лаос, анексирани били части от делтата на Меконг, а териториите на днешна Западна Камбоджа и Южен Тайланд били завладени.

Благородническите родове на Чен-ла се сродили с тези на Фунан, като по този начин запазили в общи линии по-ранните политически, обществени и религиозни институции на Фунан. През VIII век обаче, след спорове вътре в двора на Чен-ла, кралството било разделено на две половини. Според китайските хроники, тези две части били наречени Чен-ла Суша (или Горна Чен-ла) и Чен-ла Вода (или Долна Чен-ла). Чен-ла Суша поддържала сравнително стабилно своето съществуване, докато Чен-ла Вода била непрекъснато подложена на размирици.

В края на VIII век Чен-ла Вода била подчинена от пирати от Ява, Суматра и Малайския полуостров. До началото на IX век тя, както изглежда, станала васал на яванската династия Саилендра. Според преданията, последният крал на Чен-ла Вода бил убит около 790 г. от явански монарх, когото той обидил преди това. Окончателният победител в борбата, която последвала, бил владетелят на малка кхмерска държава, разположена на север от делтата на Меконг. Той поел властта под името Джаяварман II (ок. 802 – 850), а неговото царуване ознаменувало освобождението на кхмерите от сюзеренитета на Ява и създаването на обединена кхмерска нация.

Кхмерска империя (Ангкор)


Карта на Югоизточна Азия към 900 г. Кхмерската империя е в червено

Кхмерската империя (на кхмерски: ចក្រភពខ្មែរ) е била най-голямата и най-дълго съществувалата държава в Югоизточна Азия. Империята наследява кралство Ченла и управлява териториите на днешните Камбоджа, Лаос, Виетнам и Тайланд. Официалните религии на империята са били Индуизъм и Махаяна Будизъм докато Тхеравада Будизмът не взема надмощие през 13 век. Най-големият град и столица на империята в зенита ѝ е бил Ангкор е бил по-голям от Ню Йорк.

Ангкорският период, известен още като Кхмерската империя, обхваща времето от началото на IX в. до началото на XV в. Отнасяйки се до културните постижения и политическа власт, този период може да се нарече златен век на кхмерската цивилизация. Величествените храмове в района на Ангкор са трайно свидетелство за величието на наследниците на Джаяварман II. Кралството, основано от Джаяварман II, дало името на днешна Камбоджа, или Кампучеа. От началото на IX в. до средата на XV в. то било известно като Камбуджа, което първоначално било името на северноиндийска държава.

Суряварман II (1113 – 1150), един от най-великите ангкорски монарси, увеличил територията на кралството след поредица от успешни войни срещу кралство Чампа, което се намирало в Централен Виетнам, кралство Нам Виет в Северен Виетнам, и малки държави на народността мон на запад до река Иравади в Бурма. Той превръща тайландските народи, мигрирали в Югоизточна Азия от Юнан, район в Южен Китай, в свои васали и установил сюзеренитет над северната част на Малайския полуостров.

Чам в крайна сметка били изтласкани и завладени от Джаяварман VII, чието царуване (1181 – ок. 1218) било връхна точка на могъществото на Камбуджа. За разлика от своите предшественици, които възприели култа към индуския бог-крал, Джаяварман VII бил ревностен привърженик на Махаяна-будизма. Удостоил се сам като Бодхисатва, той започнал трескаво да строи, като някои от неговите постройки включват Ангкор Том и Байон, забележителен храм, чиито каменни кули изобразявали 216 лица на буди, богове и крале. Подобно на римските императори, той създал система от пътища между столицата си и градовете в провинцията.

Ангкорското общество се подчинявало строго на йерархията. Кралят, към когото се отнасяли като към божество, притежавал земята и поданиците си. Веднага след монарха и семейството му падали браманите и малка класа длъжностни лица, които били около 4000 през X век. След това идвали обикновените граждани, които имали задължения, свързани с насилствен труд. Имало също така и голяма класа от роби, която, подобна на масите в древен Египет, построила вечните монументи.

След като Джаяварман VII умрял, Камбуджа навлязла в дълъг период на упадък, който довел до разпадането ѝ. Тайландците ставали все по-голяма заплаха за западните граници на империята. Разпространението на Тхеравада-будизма, който дошъл от Шри Ланка чрез кралства на мон, предизвикал кралските индуски и махаянско-будистки култове. Проповядвайки аскетизъм и спасение на личността чрез собствените му усилия, Тхеравада-будизмът не дал доктринална подкрепа на обществото, управлявано от богатата кралска власт, която се крепяла на практика на робството на масите.

Релеф от 12-и или 13 век в храма Байон в Ангкор представящ кхмерската армия отиваща на война с Чам

История на Кхмерската империя

Кхмерската империя обхваща времето от началото на IX в. до началото на XV в. Що се отнася до културните постижения и политическа власт, този период бил златен век на кхмерската цивилизация. Величествените храмове в района на Ангкор, намиращ се близо до днешния град Сием Реап, са трайно свидетелство за величието на наследниците на Джаяварман II. (Дори Червените кхмери, които не гледали с добро око на по-голямата част от историята на страната, се съгласили да сложат на знамето на Демократична Кампучия изображение на ангкорски храм. Подобен мотив се открива и в знамето на Народна Република Кампучия.) Кралството, основано от Джаяварман II, дало името на днешна Камбоджа, или Кампучия. От началото на IX в. до средата на XV в. то било известно като Камбуджа, което първоначално било името на северноиндийска държава.

Вероятно за да се разграничи от придвижващите се с кораби яванци, Джаяварман II се заселва на север от Тонле Сап. Той построил няколко столици преди да установи като такава Харихаралая, която се намира близо до мястото, където били издигнати ангкорските постройки. Индраварман I (877 – 889) разпрострял властта на кхмерите на запад чак до платото Корат в днешен Тайланд и наредил да се построи огромен резервоар на север от столицата, който осигурил напояването на засятата с ориз площ. Неговият син Ясоварман построил Източния Барай ('резервоар' или 'водохранилище'), останките от който могат да се видят и днес. Дължината на този изкуствен воден източник била 7 км, а ширината – 2 км. Сложната система от канали и резервоари, създадена по времето на Индраварман и неговите наследници, осигурила могъществото на Камбуджа за половин хилядолетие. След като кхмерското население вече не било зависимо от непостоянните сезонни мусони, то могло да направи ранна „зелена революция“, която осигурила страната с големи излишъци от ориз. Упадъкът на Камбуджа през XIII и XIV век вероятно бил ускорен от западането на напоителната система. Набезите на тайландците и други чуждестранни народи, както и вътрешните противоречия, породени от династически съперничества, разединили човешките ресурси по отношение на поддръжката на системата и тя постепенно била занемарена.

Суряварман II (1113 – 1150), един от най-великите ангкорски монарси, увеличил територията на кралството след поредица от успешни войни срещу кралство Чампа, което се намирало в Централен Виетнам, кралство Нам Виет в Северен Виетнам, и малки държави на народността мон на запад до река Иравади в Бирма. Той превръща тайландските народи, мигрирали в Югоизточна Азия от Юнан, район в Южен Китай, в свои васали и установил сюзеренитет над северната част на Малайския полуостров. Неговото най-голямо постижение било изграждането на градът-храм Ангкор Ват, който е най-голямата религиозна постройка в света. Той се смята от мнозина за най-великото единично произведение на изкуството в Югоизточна Азия. Управлението на Сурияварман II било последвано обаче от 30-годишен период на династични вълнения и на нашествие от съседен Чам, който унищожил Ангкор през 1177 г.

Чам в крайна сметка били изтласкани и завладени от Джаяварман VII, чието царуване (1181 – ок. 1218) било връхна точка на могъществото на Камбуджа. За разлика от своите предшественици, които възприели култа към индуския бог-крал, Джаяварман VII бил ревностен привърженик на Махаяна-будизма. Удостоил се сам като Бодхисатва, той започнал трескаво да строи, като някои от неговите постройки включват Ангкор Том и Байон, забележителен храм, чиито каменни кули изобразявали 216 лица на буди, богове и крале. Той също така построил над 200 странноприемници и болници из цялото си кралство. Подобно на римските императори, той създал система от пътища между столицата си и градовете в провинцията. Според историка Жорж Кодес, „Нито един друг камбоджански крал не може да твърди, че е преместил повече камък.“ Често качеството било за сметка на бързото построяване и размера на сградата, както се вижда и от интересния, но недобре изграден Байон.

Дърворезбите показват, че всекидневните ангкорски постройки били направени от дърво – разликите с тези в днешна Камбоджа не са особено големи. Впечатляващите каменни постройки не били обитавани от кралското семейство. По-точно те били център на индуски или будистки култове, които били насочени към божествеността на монарха и неговото семейство. Коде предполага, че те имали двойна функция – като храм и като гробница. Типично, те отразявали структурата на индуската митологична вселена. Например, петте кули в центъра на Ангкор Ват представляват върховете на планината Меру, центъра на вселената; външната стена символизира планините, които заобикалят краищата на света; а ровът представлява космическия океан. Както много други древни постройки, така и монументите в Ангкор изисквали много човешки ресурси и труд, а тяхната цел остава неизвестна.

Ангкорското общество се подчинявало строго на йерархията. Кралят, към когото се отнасяли като към божество, притежавал земята и поданиците си. Веднага след монарха и семейството му падали браманите и малка класа длъжностни лица, които били около 4000 през X век. След това идвали обикновените граждани, които имали задължения, свързани с насилствен труд. Имало също така и голяма класа от роби, която, подобна на масите в древен Египет, построила вечните монументи.

След като Джаяварман VII умрял, Камбоджа навлязла в дълъг период на упадък, който довел до разпадането ѝ. Тайландците ставали все по-голяма заплаха за западните граници на империята. Разпространението на Тхеравада-будизма, който дошъл от Шри Ланка чрез кралства на мон, предизвикал кралските индуски и махаянско-будистки култове. Проповядвайки аскетизъм и спасение на личността чрез собствените му усилия, Тхеравада-будизмът не дал доктринна подкрепа на обществото, управлявано от богатата кралска власт, която се крепяла на практика на робството на масите.

През 1353 г. тайландска армия превзема Ангкор. Кхмерите си го възвръщат по-късно, но войните продължават и столицата била плячкосана няколко пъти. По време на същия този период, кхмерската територия на север от днешната граница с Лаос била завладяна от лаоското кралство Лансанг. През 1431 г. тайландците превземат Ангкор Том. Оттогава нататък целият ангкорски район не бил кралска столица, освен през един кратък период в третата четвърт на XVI век.

Императори

Владетели на Кхмерската империя подредени по хронологичен ред на тяхното управление в скоби са имената дадени на императорите след смъртта им.

657 – 681: Джаяварман I
ок. 700 – ок. 713: Джаядеви
770 и 781 Джаяварман Ибис, най-вероятно идентичен с Джаяварман II
9 век: Джаяварман II (Парамешвара)
9 век: Джаяварман III (Вишнулока)
9 век: Рудраварман (Рудешвара)
9 век-877: Пртивиндраварман (Пртивиндрешвара)
877 – 889: Индраварман I (Исваралока)
889 – 910: Ясоварман I (Парамасивалока)
910 – 923: Харшаварман I (Рудалока)
923 – 928: Исанаварман II (Парамарудралока)
921 – 941: Джаяварман IV (Парамасивапада)
941 – 944: Харшаварман II (Врахмалока или Брахмалока)
944 – 968: Раджендраварман (Сивалока)
968 – 1001: Джаяварман V (Парамасивалока)
1001 – 1002?: Удаядитяварман I
1002 – 1017?: Джаявираварман
1001 – 1049: Суряварман I (Нирванапада)
1049 – 1067: Удаядитяварман II
1066 – 1080?: Харшаварман III (Садасивапада)
1080 – 1113?: Джаяварман VI (Парамакаиваляпада)
1107 – 1112/13: Дараниндраварман I (Параманишкалапада)
1113 – 1150: Суряварман II
1160 – 1165/6: Ясоварман II
1166 – 1177: Трибуванадитя (Махапараманирванапада)
1181 – 1206?: Джаяварман VII (Махапарамасаугата?)
13 век-1243: Индраварман II
13 век: неизвестно (Парамависнулока)
1243 или 1267 – 1295: Джаяварман VIII (абдикирал) (Парамесварапада)
1295 – 1308: Синдраварман
1308 – 1327?: Индраджаяварман

https://bg.wikipedia.org/wiki/Древна история на Камбоджа

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кхмерска_империя

[Hatshepsut]

Ангкор Ват


Ангкор Ват - Предната фасада на основния комплекс

Ангкор Ват (на кхмерски: អង្គរវត្ត) е храмов комплекс в град Ангкор в Камбоджа, смятан за най-големия религиозен паметник в света. Първоначално основан в началото на XII век като индуистки храм, към края на века той постепенно е превърнат в будистки.

Ангкор Ват е построен от владетеля на Кхмерската империя Суряварман II в началото на XII век в тогавашната столица Ясодхарапура (днешен Ангкор) като държавен храм и бъдещ мавзолей на монарха. Скъсвайки с шиваистичната традиция на предходните владетели, Суряварман посвещава храма на бог Вишну.

Ангкор Ват е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни. Сградата е образец на високия класически стил на кхмерската архитектура. Превърнала се в символ на Камбоджа, тя е изобразена на нейния национален флаг и е най-известната туристическа атракция на страната.

Ангкор Ват съчетава елементи на две основни форми на кхмерската храмова архитектура: храмът планина и по-късния галериен храм, основан на ранната дравидска архитектура с характерните джагати. По своя замисъл храмът трябва да символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология: оградени с ров и външна стена, дълга 3,6 km, във вътрешността му са разположени три правоъгълни галерии, всяка издигната над предходните. В центъра на храма се намира квинкункс от кули. За разлика от повечето ангкорски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт. Храмът е предмет на възхищение, заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи и многобройните девати, украсяващи стените му.

Комплексът Ангкор е класифициран в световното наследство на ЮНЕСКО.

Наименование

Съвременното наименование Ангкор Ват означава „храмов град“ или „град на храмове“. „Ангкор“ означава „град“ или „столица“ и е простонародна форма на думата „нокор“ (នគរ), произлизаща от санскритската „нагара“ (नगर). „Ват“ е кхмерската дума за „храмова площадка“, произлизаща от „ватта“ (वत्त) на езика пали.

В миналото храмът е наричан Преах Писнулок (Вара Вишнулока на санскрит) по посмъртната титла на своя основател Суряварман II.

Изображение на Суряварман II, основателят на Ангкор Ват

История

Ангкор Ват е разположен на 5,5 km северно от съвременния град Сием Реап и на малко разстояние южно от някогашната столица, чийто център е храмът Бапуон. Намира се в област с концентрация на древни паметници и е най-южният от главните обекти на комплекса Ангкор.

Според легендата, изграждането на Ангкор Ват става по заповед на бог Индра, който иска той да служи за дворец на неговия син Преча Кет Меалеа. Според китайския пътешественик от XIII век Джоу Дагуан, по това време се вярва, че храмът е изграден за една нощ от божествен строител.

Първоначалният проект и изграждане на храма става в първата половина на XII век, при управлението на Суряварман II, продължило от 1113 до около 1150 година. Посветен на Вишну, той е построен като държавен храм и столица на този владетел. Тъй като не са запазени нито основната стела, нито някакви надписи от времето на създаването на храма, неговото първоначално име остава неизвестно. Работата по съоръжението изглежда е прекратена малко след смъртта на Суряварман, като някои от декоративните барелефи остават недовършени. През 1177 година, около 27 години след смъртта на Суряварман, Ангкор е превзет и разграбен от войските на Чампа, традиционен противник на кхмерите. След тази криза държавата е възстановена от нов владетел, Джаяварман VII, който основава нова столица (Ангкор Том) и нов държавен храм (Байон) на няколко километра на север.

В края на XII век Ангкор Ват постепенно е трансформиран от индуистки в теравада будистки храм, какъвто остава и в наши дни. Ангкор Ват е донякъде занемарен след XVI век, но за разлика от останалите ангкорски храмове, никога не е напълно изоставян. Това донякъде се дължи на ограждащия го ров, който му дава известна защита срещу разрастването на околните гори.

Един от първите западни посетители на храма е Антониу да Мадалена, португалски монах, посетил Ангкор през 1586 година, който пише, че това е „толкова необичайна постройка, че не е възможно да се опише, тъй като не прилича на никоя друга сграда по света. Тя има кули и украси, и всички изтънчености, които човешкият гений може да измисли.“ В средата на XIX век храмът е посетен от френския естественик и изследовател Анри Муо, който пръв популяризира комплекса на Запад чрез публикуването на своите пътни записки, в които пише:

Един от тези храмове – съперник на този на Соломон и издигнат от някой древен Микеланджело – може да заеме почетно място сред най-красивите сгради. Той е по-величествен от всичко, което ни е оставено от Гърция или Рим, и представлява тъжен контраст към състоянието на варварство, в което е потънала днес страната.

Фасадата на Ангкор Ват, рисунка на Анри Муо

За Муо, както и за други ранни западни посетители, е трудно да повярва, че наистина кхмерите са построили храма – те погрешно го отнасят към епохата на Древен Рим. Действителната история на Ангкор Ват е постепенно възстановена по стилистичните и епиграфски свидетелства, натрупани в хода на разчистването и реставрационните работи в целия комплекс Ангкор. За разлика от повечето археологични обекти, там не са открити обикновени жилища и къщи или други признаци на обитаване, като съдове за готвене, оръжия или части от облекло – само архитектурните паметници свидетелстват за миналото на комплекса.

Статуя на Анри Муо, инсталирана на мястото на смъртта му на брега на река Наму близо до село Бан Фаном (Камбоджа)

През XX век Ангкор Ват има нужда от сериозна реставрация, най-вече от премахване на натрупаната върху него пръст и растителност. Възстановителните работи са прекъснати по време на гражданската война и управлението на Червените кхмери през 70-те и 80-те години, но през този период щетите са относително малки, главно кражби и унищожаване на статуи от по-късен период.

Храмовият комплекс е важен символ за Камбоджа и източник на национална гордост, оказвайки влияние върху дипломатическите отношения на страната с Франция, Съединените щати и съседен Тайланд. Изображение на Ангкор Ват присъства на националното знаме на Камбоджа от първия негов вариант, създаден около 1863 година. В по-широк план обаче храмът не се възприема като толкова национален символ, а се вписва в общите политически и културни процеси на Френската колониална империя, превръщайки се в един от експонатите на колониалните и световни изложения в Париж и Марсилия между 1889 и 1937 година.

Впечатляващото артистично наследство на Ангкор Ват и други кхмерски паметници в областта Ангкор става пряка причина за обявяването на Камбоджа за френски протекторат на 11 август 1863 година и за френското нападение срещу Сиам, с което трябва да се установи контрол над развалините. Това довежда до присъединяването към Камбоджа на области в северозападната част на днешната територия на страната, които са под сиамски контрол от средата на XIV век. Комплексът остава под френски контрол до 1953 година, когато Камбоджа става независима държава.

Архитектура

Стил

Задната фасада на Ангкор Ват

Ангкор Ват е сред основните образци на класическия стил в кхмерската архитектура, който носи неговото име – Ангкор-Ватски стил. Към XII век кхмерските строители придобиват умения и увереност в използването като основен строителен материал на пясъчник, вместо тухли или латерит. Повечето видими части на сградата са изработени от блокове пясъчник, а латеритът се използва главно за външните стени и за скрити части на конструкцията. Материалът, използван за свързване на блоковете, все още не е изяснен, като сред възможностите са естествени смоли или гасена вар.

Поглед от въздуха

Храмът привлича внимание преди всичко с хармонията на общия си вид. Според Морис Глез, реставратор на комплекса от средата на XX век, храмът „постига класически идеал чрез сдържаната монументалност на своите фино балансирани елементи и прецизното подреждане на своите пропорции. Той излъчва мощ, единство и стил.“

В архитектурно отношение характерните елементи на стила на Ангкор Ват включват оживалните назъбени кули с форма на лотосови пъпки, разширяващите пасажите полугалерии, свързващите дворовете осови галерии и кръстовидните тераси по дължината на основните оси на храма. Типични декоративни елементи са деватите (или апсари), барелефите и разгърнатите орнаменти и наративни сцени по фронтоните. Статуите на Ангкор Ват са смятани за консервативни, по-статични и не толкова елегантни, като някои по-ранни образци. Някои декоративни елементи са унищожени от времето или откраднати, например позлатената мазилка на кулите, позлатата на някои статуи и барелефи, дървените таванни пана и врати.

Разположение и план

Общ план на Ангкор Ват с централната сграда в средата

Ангкор Ват е уникално съчетание на храма планина, типичната форма на държавните храмове на Кхмерската империя, с по-късния план с концентрични галерии. Храмът представлява символично представяне на планината Меру, домът на боговете – централният квинкункс от кули символизира петте върха на планината, а стените и ровът – околните хребети и океана. Достъпът до по-високите части на храма постепенно се ограничава, като светски лица се допускат само до най-долното ниво.

За разлика от повечето кхмерски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, а не на изток. Това кара много изследователи да смятат, че Суряварман е планирал той да служи за негов погребален храм. В полза на тази хипотеза са и барелефите, разположени в последователност срещу посоката на часовниковата стрелка – прасавя в индуистката терминология – което е обратно на обичайния ред. В обратен ред протичат ритуалите в брахманистичните погребални служби. Археологът Чарлз Хаям описва и съд, открит в централната кула, който може би е погребална урна. Някои автори сочат Ангкор Ват за един от примерите за най-големи разходи на енергия за погребение в историята. Същевременно други изследователи отбелязват, че и други храмове в Ангкор се отклоняват от типичната източна ориентация, и допускат, че това може да е свързано с посвещаването на храма на Вишну, свързван със запада.

Друга интерпретация на Ангкор Ват е предложена от Елинор Маника. Изхождайки от ориентацията и размерите на храма и съдържанието и реда на барелефите, тя смята, че съоръжението изобразява нова ера на мир под властта на цар Суряварман II. Тази хипотеза е приета със смесица от интерес и скептицизъм в академичните среди.

Външен двор

Изглед към трите разрушени кули в западния край на външния двор

Външната стена на храма, с размери 1024 на 802 метра и височина 4,5 метра, е заобиколена от 30-метрова ивица празен терен и ров с ширина 190 метра. До храма се стига по земен насип от източната страна и път с настилка от пясъчник от западната, който води към главния вход и е относително късна добавка, може би заменила по-ранен дървен мост.

От страната на всяка от четирите посоки на света е изграден гопурам, като западният е значително по-голям от останалите и включва три кули, днес полуразрушени. Западният гопурам едновременно повтаря и скрива формата на основния храм. Под южната му кула е разположена статуя на Вишну, която може би първоначално се е намирала в главното светилище на храма. Галерии свързват трите кули и достигат до портали от двете страни на гопурама, наричани често „слонски врати“, тъй като са достатъчно големи през тях да преминават и слонове. Галериите за затворени от вътрешната източна страна и открити с колонада от квадратни колони от външната западна страна. Таванът им е украсен с лотосови розетки, вътрешната стена – с танцуващи фигури, а източната фасада – с решетъчни прозорци, мъже, танцуващи върху скачащи живтни, и девати, включително единствената в целия храм, покзаваща зъбите си.

Външната стена огражда площ от 82 хектара, която първоначално включва освен самия храм и град, а северно от храма и царски дворец. Както всички останали светски сгради в Ангкор, те не са каменни, а построени от нетрайни материали, и днес са напълно изчезнали, с изключение на очертанията на някои от улиците. Днес по-голямата част от тази площ е заета от гора.

Алея с дължина 350 m свързва западния гопурам със същинския храм. Тя е издигната над терена и оградена отстрани с балюстради и шест стъпала. От двете ѝ страни, при третото стълбище от входа навътре, са разположени малки сгради, наричани библиотеки, които имат входове от четирите посоки на света. Късни добавки са изкуствените езера и кръстовидната украсена с лъвове тераса, свързваща алеята с централния храм.

Централна сграда

Една от кулите

Храмът е разположен на тераса, издигната над околония терен и някогашния град. Той е съставен от три правоъгълни галерии, издигащи се към централна кула, като всяко следващо ниво е по-високо от предходното. Според Маника трите галерии и кулата са посветени съответно на царя, на Брахма, на луната и на Вишну. Всяка от галериите има гопура към четирите посоки на света, а двете вътрешни имат и кули в ъглите, образуващи квинкункс с централната кула. Тъй като храмът е ориентиран на запад, основните му части са изнесени на изток, оставяйки повече пространство от западната страна на всеки от дворовоте. По същата причина западните стълбища са по-полегати от останалите.

Външната галерия има размери 187 на 215 метра, с павилиони, вместо кули, в четирите ъгъла. Тя е отворена навън, с изнесени към външното пространство полугалерии. Тя се свързва с втория двор чрез кръстовиден манастир, наричан Преах Поан („Зала на хиляда богове“). В него поклонниците са оставяли изображения на Буда, но днес повечето от тях са премахнати. В тази зона има множество надписи за добрите дела на поклонниците, главно на кхмерски, но също и на други езици, като бирмански и японски. Възможно е четирите малки вътрешни двора, образувани от манастира, първоначално да са били запълнени с вода. Северно и южно от манастира са разположени две библиотеки.

Втората и вътрешната галерия са свързани помежду си и с двете странични библиотеки чрез друга кръстовидна тераса, отново по-късна добавка. От второто ниво нагоре по стените има голям брой девати, поединично или в групи до четири. Ограждението на второто ниво е с размери 100 на 115 метра и може би първоначално е заето с вода, за да изобразява океана около връх Меру. Три стълбища от всяка страна водят нагоре към ъгловите кули и гопурите на вътрешната галерия. Те са много стръмни и символизират трудността на издигането до царството на боговете. Вътрешната галерия, наричана Бакан, е квадратна с размери 60 на 60 метра с осови галерии, свързващи всяка гопура с централното светилище, а под ъгловите кули са разположени допълнителни светилища. Таваните на галериите са украсени с изображения на тела на змии, свършващи с глави на лъвове или гаруди. Входовете на галериите и светилищата са украсени с орнаментирани щурцове и фронтони.

Кулата над централното светилище се издига на 43 метра над терасата и на 65 метра над околния терен. За разлика от по-ранните кхмерски храмове, в Ангкор Ват централната кула е по-висока от страничните четири. Самото светилище, първоначално заето от статуя на Вишну и отворено от всички страни, при трансформирането на храма в будистки е оградено със стени, на които са поставени изображения на изправен Буда. През 1934 година реставраторът Жорж Труве прави разкопки в шахта под светилището – по това време тя е вече ограбвана, но той открива златно фолио на два метра над първоначалния терен.

Декорация

Барелеф на Самудра мантан, показващ Вишну, неговият аватар-костенурка Курма отдолу, ашури и деви отляво и отдясно и апсари и Индра отгоре

Интегрирана в архитектурата на сградата и една от причините за нейната известност е изобилната декорация, главно във формата на барелефни фризове. Вътрешните стени на външната галерия са покирит с поредица едромащабни сцени, повечето от които описват епизоди и индуистките епоси „Рамаяна“ и „Махабхарата“, и описвани от някои изследователи като „най-великата известна линейна поредица каменна резба“. От северозападния ъгъл, в посока обратно на часовниковата стрелка, западната галерия показва битката при Ланка (от „Рамаяна“ – в нея Рама побеждава Равана) и биткат при Курукшетра (от „Махабхарата“ – с взаимното унищожение на клановете Каурава и Пандава). По южната галерия следва единствената историческа сцена – процесия на Суряварман II, а след това тридесет и двата ада и тридесет и седемте рая на индуизма.

Деватите са характерни са стила на Ангкор Ват


Ъглови орнаменти

В източната галерия е една от най-известните сцени – Самудра мантан с 92 ашури и 88 деви под ръководството на Вишну. Следва добавка от XVI век, в която Вишну побеждава ашурите. Северната галерия показва победата на Вишну над Банашура, където качеството на резбата е най-лошо, и битка между богове и ашури. Северозападният и югозападният ъглов павилион са украсени със сцени в по-малък мащаб, някои неидентифицирани, но повечето от „Рамаяна“ или живота на Кришна.

Ангкор Ват е украсен и с изображения на апсари и девати – към момента броят на включените в каталозите девати е 1 796. Строителите на храма използват малки изображения на апсари с височина 30 – 40 сантиметра като декоративни мотиви по колоните и стените. По-големите девати – портрети в цял ръст с височина 95 – 110 сантиметра – се използват все по-видимо на вътрешните нива на храма – от входния павилион до върховете на кулите. През 1927 година Сапфо Маршал публикува подробен каталог, описващ многообразието на косите, облеклото, позата, бижутата и декоративните цветя на деватите, които според него отразяват действителността от епохата на Ангкор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангкор Ват

[Hatshepsut]

"Тъмните векове" на Камбоджа (1431-1863)


Югоизточна Азия около 1540г.

Тъмните векове на Камбоджа, наричани още "Среден период", е историографски термин, описващ периода от историята на Камбоджа от началото на 15 век до установяването на френския протекторат през 1863 г. Тъй като надеждните източници, обхващащи този период (по-специално 15-16 век) са изключително редки, в научната общност няма консенсус по отношение на причините за упадъка на могъщата някога Кхмерска империя. Повечето съвременни историци обаче са стигнали до извода, че поредица от ясни и постепенни промени от религиозно, династично, административно и военно естество, както и екологични проблеми съвпадат със смяната на властта в Индокитай. През последните години учените все повече изтъкват екологичните проблеми като основна причина за спада, по-специално природните бедствия (наводнения, суши и др.)

Храмовата епиграфика, която е основният източник на информация за историята на кхмерите, става рядка през 13-ти век, а през третото десетилетие на 14-ти век тя престава напълно до средата на 16-ти век. Записът на кралските хроники е прекратен от крал Джаяварман IX (известен също като Джаяварман Парамешвара), който царувал от 1327 до 1336 г. След смъртта на Джаяварман VII камбоджанската храмова архитектура започва да запада. Според историка Майкъл Викери има само чуждестранни източници за историята на Камбоджа от 15-ти век, по-специално китайските хроники „Ming Shilu“ и най-ранните кралски хроники на Аютия, към които трябва да се подхожда много внимателно. Китайски учен от 16-ти век на име Wang Shizhen пише за това:

Официалните източници са необуздани и умели да крият истината; но летописите и уставите, които са написали, и документите, които са преписали, не могат да бъдат отхвърлени.

За да спаси страната от анексия, камбоджанският крал Анг Дуонг се съгласява с предложението за френски протекторат, което влиза в сила след подписването от крал Нородом и влиза в сила на 11 август 1863 г.

Редица източници, по-специално кралските хроники на Камбоджа и Аютия, съдържат записи на военни кампании и набези, посочващи конкретни дати и имена на генерали. Според сиамските кралски хроники на Пораманучит Чинорат сблъсъци са се случили през 1350 г., около 1380 г., а също и през 1418 г. и 1431 г. Въпреки това, някои видни изследователи, като Дейвид П. Чандлър и Майкъл Викъри, се съмняват в тяхната точност и надеждност (други автори не споделят техния скептицизъм):
Майкъл Викери твърди, че камбоджанските хроники, включително тези, описващи събития преди 1550 г., не могат да бъдат проверени и често са били копирани от тайландски хроники за Тайланд...

Лингвистът Жан-Мишел Филипи заключава:
Хронологията на историята на Камбоджа е по-скоро хроноидеология с ключова роля, приписана на Ангкор.

Сиамските източници описват обичая за залавяне на значителна част от градското население на победените царства Ланнатаи и Ангкор, което според историците също е могло да ускори културния упадък.

Пълният преход от ранно царство към твърдото установяване на династията Махидхарапура, основана от Джаяварман VI, отнема няколко десетилетия. Някои историци смятат, че неговите представители не са успели да създадат централизирана власт и са имали ограничен достъп до местните ресурси. Новата династия слага край на "ритуалната политика" и генеалогичните традиции. Махаяна будизмът в крайна сметка е разрешен и няколко будисти се появяват на камбоджанския трон, включително Суряварман I, Раджендраварман II и Джаяварман VII. Тези монарси вече не се считат или смятат за божества, което води до промяна във възприемането на кралските особи и загуба на престижа на управляващата династия по отношение на чуждестранните владетели. Индраварман III (ок. 1295-1308) приема теравада будизма като държавна религия.

Мириам Т. Старк твърди, че кралското съперничество, узурпаторите и „второкласните“ владетели характеризират кралството от IX век насам. В момента се водят дискусии за развитието на камбоджанското общество, тъй като кралството се разраства и се анексират нови земи.

Авторите изразяват различни теории за връзката между владетелите на Югоизточна Азия и техните поданици, природата и степента на идентичност, концепцията за Мандалата и последиците от смяната на държавната религия. Бен Киърнан отбелязва тенденцията на идентифициране с универсална религия вместо с понятието народ или нация.

Периодът Чарктомок

След напускането на Ангкор малка група жители, с помощта на сиамците, основават нова столица на около двеста километра на югоизток, на кръстопътя на Меконг и река Тонле Сап, където се намира съвременният Пном Пен. Оттам се осъществява речната търговия на кхмерската държава, горния Сиам и лаоските кралства, които имат достъп през делтата на Меконг до международни търговски пътища, които свързват бреговете на Китай, Южнокитайско море и Индийския океан. За разлика от своя предшественик, това общество е по-отворено към външния свят и разчита главно на търговията като източник на богатство. Началото на морската търговия с Китай по време на династията Мин (1368-1644) предоставя благоприятни условия за членовете на камбоджанския елит, който има кралски търговски монополи.

Историците са съгласни, че след унищожаването на Ангкор неговите храмове остават също толкова значими за нацията, колкото и преди.
Дейвид П. Чандлър:

Надписът от 1747 г. е най-новият за Ангкор Ват и разкрива значението на храма за камбоджанския религиозен живот само век преди да бъде „открит“ от французите.

Крал Анг Тиан I (1516-1566) премества столицата от Пном Пен на север в Ловек, на брега на река Тонлесап.

Периодът Ловек. Първи контакти със Запада

През 1511 г. пратениците на португалския адмирал Афонсо де Албукерке, завоевателят на Малака, пристигат в Индокитай, което е първият документиран контакт на камбоджанци с европейски мореплаватели. В края на 16-ти и началото на 17-ти век в Ловек има общности от китайски, индонезийски, малайски, японски, арабски, испански, английски, холандски и португалски търговци.

Дейностите на християнските мисионери започват през 1555 г., когато доминиканецът Гаспар да Круз пристига в Камбоджа от Португалия. Този опит е неуспешен - Гаспар да Круз бил изключително враждебен към будистките монаси и брамините, поради което е принуден да напусне страната и да се върне в мисията си в Малака. След това няма данни за нови мисионери, появяващи се в Камбоджа до 1583 или 1584 г., но в някои текстове се споменава, че малко преди смъртта си Баром Рачеа поканил португалски мисионери да се установят в страната; има съобщение за това от отец Габриел де Сан Антонио, но датите, които той дава, са съмнителни.

Възползвайки се от сътресенията, далечен роднина на сваления монарх, Реаме Чунг Прей, се обявява за крал и се установява в Срейсантхор, където управлява под името Про Рама I.

През 1596 г. испански и португалски конквистадори от Манила нахлуват в Срейсантхор.

Периодът на испанското влияние в Камбоджа приключил - това влияние продължило още няколко години, докато испанците и португалците били изгонени от всички страни на Далечния изток от новата колониална империя - Холандия.

Периодът Удонг

Камбоджа на португалска карта от 17-ти век

До края на 15 век виетнамците завладяват последните останали територии от могъщото някога кралство Чампа. Последните оцелели чами (австронезийски народ, сроден с индонезийци, малайци и др.) основават своя собствена диаспора през 1471 г., много от тях се преместват на територията на Камбоджа.

През 1642 г. камбоджанският принц Понхея Тиан, със съучастието на мюсюлмански търговци от Малака, организира убийството на крал Анг Нон I. С тяхна помощ той се възкачва на камбоджанския трон, приема исляма, жени се за малайка и управлява под името султан Ибрахим. Неговото управление бележи историческия апогей на ислямското влияние в континентална Югоизточна Азия.

Държавите в Югоизточна Азия в средата на 18-ти век

Сиам, който през 18-ти век е можел да стане съюзник срещу виетнамските нашествия, сам се включва в продължителни конфликти с Бирма и през 1767 г. сиамската столица Аютия е напълно разрушена. Сиам обаче се възстановява и скоро утвърждава господството си над Камбоджа. Младият кхмерски крал Анг Енг (1779–1796) е поставен като монарх в Удонг, докато Сиам анексира камбоджанските провинции Батамбанг и Сием Реап. Местните владетели стават васали под прякото покровителство на Сиам.

Виетнам и Сиам имали коренно различни възгледи за отношенията с Камбоджа. Виетнамците избират цивилизационна мисия, тъй като смятали кхмерския народ за културно по-нисш, а земите им за място за бъдеща колонизация от заселници от Виетнам. Усилията камбоджанците да бъдат принудени да приемат виетнамските обичаи предизвикват редица въстания срещу виетнамското господство. Най-забележителното от тях е през 1840-1841 г., обхващайки по-голямата част от страната.

Сиамците, от друга страна, споделят обща религия, митология, литература и култура с кхмерите, възприемайки редица обичаи и практики от тях. Представители на управляващата династия Чакри изповядвали "чакравартин" - доктрината за идеалния владетел, който етично и добронамерено управлява своите поданици.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тёмные_века_Камбоджи

[Hatshepsut]

Колониална Камбоджа (1863-1953)

Загуба на независимостта през 1863г.

На 11 август 1863 г., в опит да се отърве от намесата на Сиам, крал Нородом (1860-1904) подписва таен договор с Франция за френски протекторат над Камбоджа. Това предизвиква съпротивата на Сиам, но на 3 март 1864 г. френските войски окупират столицата. Френското знаме е издигнато над кралския дворец. Договорът за протекторат е ратифициран. Оттогава Камбоджа губи своята независимост.

През 1866 г. столицата на страната е преместена в Пном Пен. През 1867 г. Франция и Сиам подписват споразумение за разделянето на Камбоджа, в резултат на което провинциите Батамбанг и Ангкор преминават към Сиам, но в началото на 20 век тези провинции са върнати в резултат на френско-сиамските войни и последващите договори (1904, 1907).

Под натиска на Франция в края на 70-те години на XIX век в Камбоджа са извършени политически реформи, които значително ограничават властта на краля. Създаден е Върховният съд, но неговата юрисдикция не обхваща европейците. Колониалната администрация постепенно концентрира все повече властови правомощия. Това предизвиква недоволство сред населението и в началото на 80-те години на 19 век страната е залята от въстания, които са потушени.

Камбоджа в Индокитайския съюз

Камбоджа в Индокитайския съюз

На 17 октомври 1887 г. Камбоджа е официално включена в Индокитайския съюз - асоциацията на френските колониални владения в Индокитай, която се ръководи от генерал-губернатора. Кралската власт в Камбоджа се запазва, но кралят е напълно зависим от френската колониална администрация.

Френският протекторат над Камбоджа има и някои положителни страни. В края на 70-те години на XIX век в страната е премахнато доживотното робство, създадени са пазарни икономически и правни институции. В същото време френската администрация концентрира фискални функции в свои ръце, в резултат на което кралят и неговата администрация стават напълно финансово зависими от френските резиденти.

От 1897 г. кралят фактически губи лостовете на управлението, оставайки само глава на будисткото духовенство. Формално той издава укази, но те стават валидни едва след одобрение от френския губернатор.

Френският протекторат над Камбоджа

След смъртта на крал Нородом тронът е зает от Сисоват (управлявал 1904-1927), чийто двор се поддържа от генерал-губернатора. Всъщност страната се управлява от кабинета, който се ръководи от френския вицекрал. Въпреки това през 1913 г. френската администрация започва да въвежда първите елементи на парламентаризма: т.нар. консултативно събрание, част от членовете на което се избират. През същата година е установено равенството пред закона на кхмерите и европейците.

С помощта на споразумения, които френската администрация на Камбоджа сключва с владетеля Нородом, а след това и със Сисоват, отношенията на собствеността върху земята постепенно се променят. Френските власти си поставят за цел да увеличат максимално производството на ориз и ако през 1904 г. 300 хиляди хектара са били заети с ориз, то до началото на Първата световна война има 500 хиляди хектара.

С указ на владетеля Сисоват към будистките манастири са открити начални училища, където обучението се провежда на роден език, изучава се и френски език; учебната програма в тези училища се контролира от френската администрация. Освен в манастирите се откриват и начални светски училища, в които обучението се води на френски език. През 1911 г. в Камбоджа е открит колеж Сисоват с петгодишен срок на обучение; В Пном Пен е създадено училище за обучение на квалифицирани работници.

Френската администрация инвестира много в създаването на модерна инфраструктура. Ако през 1910 г. в Камбоджа има само 406 км павирани пътища, то през 1920 г. дължината им вече е 1518 км. Построени са магистрали, свързващи Пном Пен със Сайгон, Батамбанг и пристанището Кампот. През 1929 г. е построен голям мост през река Басак, а през 1932 г. първият влак се движи по железопътната линия Пном Пен-Батамбанг.

Изграждането на нови пътища позволява да се въведат хиляди хектари нова земя в стопанско обращение и да се създаде развита система на плантационна икономика в страната. Заедно с ориза, в страната се появява втората най-важна експортна стока - каучукът, който започна да се събира в плантации от хевея (каучуково дърво), засадени на кхмерски червени почви. Икономическият ефект от въвеждането на тази култура е допълнително засилен от факта, че земите на провинция Кампонг Чам, които практически не са използвани за ориз или други традиционни култури, са използвани за хевея. Отглеждането на хевея и производството на каучук става толкова печеливш бизнес, че инвестициите на френски компании в производството на каучук възлизат на около 60% от всички инвестиции в Камбоджа в навечерието на Втората световна война. Увеличаването на броя на култивираните площи също води до значително разширяване на износа на ориз: от средата на 20-те години от страната се изнасят от 150 до 200 хиляди тона ориз годишно, а през 1937 г. износът му възлиза на 400 хиляди тона.

Икономическият растеж в селскостопанския сектор и рязкото подобряване на медицинското обслужване станаха основата на бума на населението. Ако преди установяването на френския протекторат населението намалява, то с идването на французите този процес върви в обратна посока. Икономическият успех, стабилността и относителната ефективност на административната власт позволиха на Камбоджа да избегне сериозни социални конфликти и кървави въстания през целия период 1914-1945 г.; опозицията срещу режима на протектората беше слаба и малобройна.

Френският протекторат допринася за развитието на градската и транспортната инфраструктура, подобряването на образователната и здравната система. И така, от 1911 г. има кралски лицей, носещ името на Сисоват и следващите крале - първата светска образователна институция. В Камбоджа се появяват и промишлени предприятия.

Появата на работническата класа също допринася за растежа на националното самосъзнание. В продължение на няколко години в различни провинции избухват селски въстания, а в началото на 30-те години вече се появява стачно движение. През 1930 г. е създадена Комунистическата партия на Индокитай, а през 1935 г. групите за национално освобождение започват да се обединяват около младия лидер Сон Нгок Тхан. През този период крал на Камбоджа е Сисоват Монивонг (управлявал 1927-1941 г.).

Камбоджа в годините на Втората световна война

Националноосвободителното движение принуждава френската администрация да направи много отстъпки. През 1940 г. е решено консултативното събрание да се замени с Камарата на народните представители, чиито депутати са избирани. Избухването на Втората световна война обаче попречва на по-нататъшното развитие на демократичните процеси.

Френски Индокитай, карта от 1913г.

Френско-тайландска война

Френско-тайландската война (на френски Guerre franco-thaïlandaise, на тайски กรณีพิพาทอินโดจีน) е въоръжен конфликт между режима на Виши от едната страна и Сиам от другата, състоял се през октомври 1940 г. - 9 май 1941 г. година, чиято цел е да включи Индокитай в Тайланд, чиято територия била превзета от французите през втората половина на 19 век.

На преговорите между Сиам и Третата френска република, проведени няколко месеца преди поражението на последната по време на френската кампания на Вермахта, френското правителство се съгласява да прехвърли редица гранични селища от френски Индокитай към Тайланд. След установяването на режима на Виши през 1940 г., министър-председателят на кралството генерал-майор Плек Пибунсонграм решава, че този факт ще благоприятства нахлуването на въоръжените сили на Сиам на територията на колонията и последващото му влизане в кралството.

В резултат на окупацията на Франция от Вермахта, влиянието й в колониите било значително отслабено, тъй като колониалната администрация губи възможността да получи помощ от Европа и нямала никакви ресурси за провеждане на дългосрочни военни операции. През септември 1940 г. японските войски нахлуват във Френски Индокитай, което довежда до създаването на японски военни бази в държавата. Този факт свидетелства за неспособността на властите на колонията да организират силна съпротива и Пибунсонграм нарежда нахлуването във френски Индокитай.

Националистическите демонстрации и антифренските речи в Банкок са придружени от гранични конфликти на река Меконг. Числено превъзхождащите военновъздушни сили на Тайланд предприемат серия от бомбардировки на Виентян, Пном Пен, Сисофон и Батамбанг без да им бъде оказана съпротива. Самолети на френските военновъздушни сили също бомбардират градовете на Сиам, но щетите, причинени от тях, са незначителни в сравнение с щетите, причинени от сиамските военновъздушни сили на градовете на френски Индокитай. Точността на тайландските пилоти при нанасяне на удари, включително от пикиране, била толкова голяма, че губернаторът на френски Индокитай, адмирал Жан Деку, неохотно отбелязва, че те имат богат опит в провеждането на военни операции.

На 5 януари 1941 г., след получаване на доклади за опит на французите да превземат граничното село Араняпратета, тайландските армии започват нахлуване в Лаос и Камбоджа. След като веднага влизат в битка с тайландците, французите, които били въоръжени с остарели оръжия, не успяват да организират дълга съпротива. Сиамските войски лесно превземат Лаос, но в Камбоджа французите се опитват да поправят ситуацията и да започнат организирана съпротива.

Правителството на Японската империя се задължава да постигне уреждане на конфликта. По настояване на японските власти в Сайгон е открита „Конференция за прекратяване на военните действия“, а на 31 януари 1941 г. на борда на крайцера Natori от делегати от режима на Виши и Тайланд са подписани редица предварителни споразумения за прекратяване на войната. Примирието трябвало да влезе в сила на 28 януари в 10:00 часа. На 9 май в Токио е подписан мирен договор. Френските войски са изтеглени от спорните гранични територии и са въведени японски войски. Следните провинции на Френска Камбоджа са причислени към Кралство Сиам:

♦ Battambang и Pailin, които по-късно формират провинция Phra Tabong;
♦ Коконг;
♦ Siem Reap, Banteaymeanchey и Oddarmeanchey, които по-късно формират провинция Phibunsongram;
♦ Преах Вихеар, както и част от френския Лаос, разположен на изток от град Паксе, впоследствие образувайки провинция Нахонтяпмасак;
♦ Сайнябули и част от провинция Луанг Прабанг, която по-късно формира провинция Лан Чанг

Камбоджански провинции, присъединени към Тайланд след войната с Франция

Японска окупация на Камбоджа

Японската окупация на Камбоджа продължава от 1941 до 1945 г., гражданите, малтретирани от японските войски, подобно на жителите на други страни от Югоизточна Азия, напускат страната. Въпреки факта, че през 1941-1944 г. колониалното правителство на Франция от Виши продължава номинално да бъде на власт във Френски Индокитай, през 1945 г. в Камбоджа е провъзгласено създаването на прояпонска марионетна държава - Кралство Кампучия.

В резултат на френско-тайландската война от 1940-1941 г. френските колониални войски са победени и изтеглени от територията на Камбоджа. Правителството на Виши сключва споразумение с Япония, според което на японските войски е разрешено да навлязат на територията на Северен Виетнам с група войски с обща численост 25 000 души.

Междувременно тайландското правителство, с подкрепата на про-японския фелдмаршал Плек Пибунсонграм, позовавайки се на приятелски договор, подписан с Япония и отслабването на френската власт в региона, нахлува в западна Камбоджа, бивша част от Тайланд. Нахлуването е последвано от споразумение, подписано в Токио през март 1941 г., според което френските войски са изтеглени от провинциите Батамбанг и Сием Реап, както и от част от територията на провинция Стунгтраенг, разположена между 15-ия паралел и планините Дангрек.

В резултат на това повече от една трета от територията на Камбоджа с население от около 500 000 души преминава към Тайланд.

През август 1941 г. японската имперска армия нахлува във Френска Камбоджа, броят на войските, разположени в страната, възлиза на 8000 души. Въпреки режима на военна окупация, японците запазват властта на френските колонизатори.

На 20 юли 1942 г. в Пном Пен се провежда антифренска демонстрация след реч на монаха Хема Чио. За четене на бунтовническа проповед монахът е арестуван от колониалната милиция. Също така френските власти арестуват лидера на демонстрантите - Пак Чойон, който е изпратен в затвора на един от островите Кондао. Пак Чойон е камбоджански интелектуалец, уважаван от хората, той учи и работи в будистки институт, заедно със Сим Вар основава вестника Nagara Watta (Ангорски дъжд) през 1936 г., първият публичен политически вестник на кхмерски език. Син Нгок Тан, който помага за развитието на вестника, също е обвинен в участие в антиправителствена демонстрация, за която френските власти подозирали, че е организирана заедно с японците.

През 1945 г., когато Втората световна война е към своя край, японците организират преврат, който слага край на френското управление в Индокитай. Властта на френските колониални администратори е значително отслабена, на френските войски е наредено да се предадат. Но съпротивата на французите само се засили, тъй като подкрепата на японските правителствени войски отслабва, което е използвано от кхмерите.

На 9 март 1945 г. младият крал Нородом Сианук, след официално искане към японците, обявява създаването на независимо кралство Кампучия. След известно време японското правителство номинално признава независимостта на Камбоджа и в Пном Пен е създадено консулство. На 13 март крал Сианук променя официалното име на държавата от Камбоджа на Кампучия. Новото правителство извършва романизация на кхмерския език, френското колониално правителство възстановява кхмерската писменост. Този закон е одобрен от правителството на Камбоджа и продължава да бъде в сила дълго време. Оттогава правителството на Камбоджа вече не се е опитвало да романизира кхмерския език.

През май Сон Нгок Тхан се завръща в Камбоджа. Назначен е за министър на външните работи, а два месеца по-късно и за министър-председател. Японската марионетна държава Кампучия съществува от март до октомври 1945 г.

Японската окупация на Камбоджа приключва през август 1945 г., когато актът за предаване е подписан от правителството на Японската империя. След влизането на съюзническите войски в Камбоджа, японските войски, разположени в страната, са разоръжени и репатрирани. През октомври същата година френската власт в Пном Пен е възстановена. След ареста на Сон Нгок Тхан за сътрудничество с японците, френското колониално правителство го депортира във Франция, където той живее под домашен арест. Някои от поддръжниците му бягат в северозападна Камбоджа, контролирана от тайландското правителство, и в крайна сметка формират движението за независимост "Кхмер Исарак". Това антифренско политическо националистическо движение е създадено с подкрепата на тайландците, по-късно няколко фракции се отделят от него.

Пътят към независимост

След капитулацията на Япония през септември 1945 г. френската колониална администрация е възстановена в Камбоджа. През 1946 г. Франция сключва с правителството на крал Нородом Сианук (управлявал 1941-1955, 1993-2004) временен договор за автономия в рамките на Индокитайската федерация. От този момент нататък в Камбоджа започва активен политически живот. През септември 1946 г. се провеждат избори за Камарата на народа, на които печели Демократическата партия на Камбоджа. Правителството на страната се ръководи от принц Ютевонг. През 1947 г. е провъзгласена конституцията на Камбоджа като автономия в рамките на Френския съюз и на нейна основа са проведени нови избори за Национално събрание, които също са спечелени от Демократическата партия, която признава френския протекторат. През същия период възниква прокомунистическото партизанско движение "Кхмер Исарак", което се стреми към пълна независимост на Камбоджа. Това движение нанася значителни щети на френските сили. При тези обстоятелства Франция е принудена да започне преговори за предоставяне на независимост на Камбоджа. През ноември 1949 г. е подписано споразумение, според което Франция признава Камбоджа за независима държава, а Камбоджа от своя страна доброволно се присъединява към Френския съюз.

Това споразумение предизвика разцепление в политическите кръгове на Камбоджа, повечето от членовете на Националното събрание се противопоставят, но под натиска на Франция Националното събрание е разпуснато. Това допринася за активизирането на Кхмер Исарак, което движение контролира част от територията на страната и свиква през април 1950 г. Конгреса на народните представители. Така се сформира Националният фронт на Камбоджа, предпочитаните позиции в който са заети от комунистите, обединили се през февруари 1951 г. в Народно-революционната партия на Камбоджа (НРПК). В същото време националистите се оказват в опозиция както на официалното правителство, така и на Националния фронт. Техният лидер Сон Нгок Тан от своя страна създава антикомунистическа и антифренска въоръжена организация "Кхмер Серей" в Тайланд.

В контекста на фактическа гражданска война крал Нородом Сианук разпуска Националното събрание през януари 1953 г. и въвежда извънредно положение. В същото време той обявява желанието си за пълна независимост на страната, което допринася за помирението с бунтовниците. Това е улеснено от личността на Сианук, който отчасти споделя националистически и социалистически възгледи. В резултат на преговорите с Франция на 9 ноември 1953 г. официално е обявено прекратяването на френската администрация в Камбоджа. В същия ден френските войски са изтеглени от Пном Пен. Този ден официално се счита за Ден на независимостта на Камбоджа. Но дори и след това френските и виетнамските войски все още остават на част от територията, а Камбоджа формално е част от Френския съюз. Едва в резултат на решенията на Женевската конференция през 1954 г. чуждестранните войски напълно напускат страната. На 25 септември 1955 г. Камбоджа обявява оттеглянето си от Френския съюз и по този начин независимостта на държавата е напълно възстановена.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Камбоджи

https://ru.wikipedia.org/wiki/Французский протекторат Камбоджа

https://ru.wikipedia.org/wiki/Франко-тайская война

https://ru.wikipedia.org/wiki/Японская оккупация Камбоджи

[Hatshepsut]

Първите години след възстановяването на независимостта

Младият крал Нородом Сианук, вдъхновен от постигнатите успехи, решава да се оттегли от кралските си пълномощия, за да се заеме реално с политическа дейност. На 2 март 1955 г. той абдикира в полза на баща си Нородом Сурамарит (1955-1960). Но всъщност Сианук запази контрола над страната, оглавявайки кабинета на министрите.

Сианук създава лявоцентристкото обществено-политическо сдружение Народна социалистическа общност (Sangkum), което обединява повечето от водещите политически сили в страната. Основната доктрина на тази асоциация е създаването в Камбоджа на национален будистки либерален социализъм при запазване на монархията. Тези еклектични идеи, благодарение на умелата пропаганда, позволяват на Сианук да обедини вече един милион кампучийци в Санкум до 1960 г.

Вътрешната разнородност и противоречията в управляващата организация довеждат до чести промени в държавните служби. Но най-често през този период те се ръководят от самия Сианук (1955-1956, 1956, 1957, 1958-1960, 1961). През 1959 г. е направен неуспешен десен опит за държавен преврат от Сам Сари и поддръжниците на Кхмер Серей, водени от Сон Нгок Тан.

Правителствата на партията Sangkum извършват редица реформи: ограничават лихварството, създават кредитни и снабдителни и маркетингови кооперации в провинцията, насърчават развитието на националното частно предприемачество, като същевременно ограничават чуждестранния капитал. Създадена е Националната банка на Камбоджа и е пусната в обращение националната валута. Държавата закупува някои промишлени и обществени услуги от френски компании. Държавният и смесеният сектор на икономиката се развиват активно. Във външната политика камбоджанското правителство следва неутралистичен курс. Съгласява се през 1955 г. със САЩ за предоставянето на американска икономическа и военна помощ, но отказва да влезе във военния блок СЕАТО и през 1956 г. установява дипломатически отношения със СССР. През есента на 1957 г. Народното събрание приема Закона за неутралитета.

След смъртта на крал Нородом Сурамарит през април 1960 г., кралският трон е формално незает и бившият крал, принц Нородом Сианук, става държавен глава. През следващите години управляващата партия Sangkum е разкъсана от вътрешни разделения между леви и десни. Сианук всъщност губи контрол над съюза и е принуден да следва политика на помирение. Социалистическите реформи не донасят желания успех.

По време на Втората война в Индокитай НФОЮВ (Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам - Виетконг) и силите на Северен Виетнам създават мрежа от базови лагери и депа в източните райони на Камбоджа, където се оттеглят след всяко сериозно поражение в Южен Виетнам. През 1966 г. принц Сианук сключва споразумение с Китай, който подкрепя Северен Виетнам във войната, за разполагане на северновиетнамски войски в Камбоджа и използване на пристанището на Сиануквил за изпращане на военни материали до тях, в нарушение на неутралитета на страната. Пътят, по който се извършваше снабдяването на комунистическите сили през Камбоджа, се наричаше „пътеката на Сианук“.

През 1966 г. в резултат на избори за Народно събрание властта преминава към десните сили, водени от генерал Лон Нол. В същото време опозицията на правителството, водена от комунистите, започва формирането на въоръжени бунтовнически групи (Червените кхмери). Така през втората половина на 60-те години на 20 век в Камбоджа отново пламва гражданска война.

Сианук се опитва да лавира между десните и левите сили, но в резултат не получава подкрепата нито на едните, нито на другите. С влошаващата се икономическа ситуация, изострена от сушата през 1969 г., през август 1969 г. Сианук инструктира Лон Нол да сформира "правителство на спасението". Лон Нол, ориентиран към САЩ, подготвя отстраняването на Сианук и това успява през март 1970 г., когато принцът заминава на лечение. Всъщност се извършва държавен преврат. Лон Нол кара Националното събрание да гласува за отстраняването на Сианук от поста държавен глава. Лон Нол забранява на партизаните от Виетконг да използват пристанището на Сиануквил за транспортиране на оръжия и доставки и нарежда на армията на Северен Виетнам да напусне страната. В отговор северновиетнамците започват голяма офанзива срещу правителствените сили. До средата на април камбоджанската армия изпада в трудна позиция. От този момент нататък гражданската война в Камбоджа се разгръща с пълна сила. Червените кхмери използват идеята да върнат Сианук на власт.

Лон Нол извиква на помощ войски от Южен Виетнам и част от американската армия. На 30 април и 1 май 1970 г. въоръжените сили на САЩ и Южен Виетнам започват намеса в Камбоджа. Придвижвайки се във вътрешността, те не срещат значителна съпротива, тъй като основните сили на армията на Северен Виетнам по това време се бията на западния фронт срещу правителствената армия на Камбоджа. Открити са няколко големи базови лагера. По време на тази операция американската армия залавя най-големите трофеи по време на войната във Виетнам. Въпреки това, инвазията предизвиква скок в антивоенната активност в САЩ, принуждавайки Никсън да изтегли войските от Камбоджа до 30 юни. Южновиетнамските войски продължават операциите тук още няколко месеца. Повече от 400 американски и около 800 южновиетнамски войници загиват по време на инвазията. Загубите на северновиетнамците се оценяват на 13 хиляди убити и пленени.

Гражданска война в Камбоджа (1967-1975)


Американски танкове в Камбоджа, 4 май 1970 г.

Гражданската война в Камбоджа е въоръжен конфликт в Камбоджа между 1967 – 1975 г. В ранния етап е между комунистическите партизани (с активното съдействие на Северен Виетнам) и държавния глава Нородом Сианук. След преврата на Лон Нол и създаването на про-американски републикански режим през 1970 г. се развива между правителството на страната, подкрепяно от САЩ и Южен Виетнам и Северен Виетнам и подпомагания от тях Национален единен фронт на Кампучия, в който значителна роля имат въоръжени групи от местните комунисти. Резултатът от войната е падането на централното правителство и идването на власт на Червените кхмери, провъзгласена е политиката на радикална трансформация на камбоджанското общество, основавайки се на концепцията за маоизъм. Гражданската война в Камбоджа, заедно с боевете в Лаос и Южен Виетнам, се считат за част от Втората Индокитайска война.

Начало

През 1953 г. Камбоджа придобива независимост от Франция. Според споразуменията от 1954 г. в Женева, френската колониална война в Индокитай приключва, а Камбоджа е обявена за независима страна. Владетел на монархията е Нородом Сианук, който тогава се радва на голяма популярност сред населението. Сианук се позиционира като ляв политик. Той е убеден, че Китай ще бъде доминиращата сила в Югоизточна Азия в бъдеще. През 1965 г. след серия от гранични инциденти, свързани с американските войници в Южен Виетнам, Камбоджа прекъсва дипломатическите си отношения със Съединените щати.

В последвалата в Южен Виетнам гражданска война, в която в бъдеще активно се намесва и САЩ, територията на Камбоджа е използвана активно от партизаните и Северновиетнамски части. Президентът на САЩ Линдън Джонсън забранява на американски наземни части да действат на територията на Камбоджа, тъй като това би нарушило нейния официален неутралитет. Силите на Северен Виетнам, не са обвързани с такива ограничения, като установяват в източните части на страната мрежа от базови лагери и складове. През 1966 г. принц Сианук подписва договор с Китай, който подкрепя Северен Виетнам по време на войната, за допускане на Северновиетнамски войници в Камбоджа и използването на морското пристанище на Сиануквил, за военни доставки, което е нарушение на принципа на неутралност на страната.

През 1967 г. в провинция Батамбанг, избухва селско въстание. Въстанието е използвано от камбоджанската комунистическа партия, известна като Червени кхмери за начало на въоръжената борба срещу Сианук. През януари 1968 г., комунистите извършват първите си военни действия, като по това време те имат само 10 пушки. До края на 1968 г. обаче гражданската война вече е в разгара си в Камбоджа.

В началния етап от войната боевете са с ниска интензивност и продължават без намесата на Съединените щати или Северен Виетнам. Принц Сианук, докато се бори срещу комунистическите бунтовници, започва да променя външната си политика. През 1969 г. Камбоджа възстановява дипломатическите си отношения със САЩ. През март същата година, Военновъздушните сили на САЩ провеждат тайно бомбардировки в области на Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам и виетнамската армия в източната част на Камбоджа. Това е направено с тайното или изрично съгласие на Сианук. Бомбардирането обаче засяга само онези съоръжения, използвани от комунистическите сили, опериращи в Южен Виетнам. В гражданската война в страната Съединените щати все още не се намесват.

Ескалация

През март 1970 г., в Камбоджа се осъществява безкръвен преврат, при който е свален принц Нородом Сианук, и на власт идва премиерът Лон Нол, който е с про-американски възгледи. След това Сианук посещава Москва и Пекин, откъдето открито призовава своите бивши опоненти да свалят незаконното правителство. В същото време, Лон Нол взема властта в свои ръце, веднага нарежда затварянето на пристанището в Сиануквил, което доставя военни доставки за комунистите, и настоява, че войските на Северен Виетнам имат 72 часа да напуснат страната.

От този момент нататък войната в Камбоджа престава да бъде вътрешна работа на страната, както и загубата на камбоджански бази сериозно рефлектира върху виетнамските комунистически сили да провеждат операции в Южен Виетнам. Северновиетнамската армия не се съобразява с ултиматума, а вместо това започва мащабна офанзива срещу камбоджанските войски. Много скоро заплахата достига до Пном Пен, столицата на страната. Сега американските военни и политически интереси в региона са подложени на атака. Военната победа на Северновиетнамските войници в Камбоджа ще има много положителен ефект върху продължаващата война във Виетнам, превръщайки цялата страна в тил на Народния фронт и Северен Виетнам. В края на месец април 1970 г., президентът на САЩ Ричард Никсън след множество консултации със съветниците си, решава да проведе наземни операции в Камбоджа, чиято цел е да се намали натиска на врага над камбоджанските правителствените сили, както и унищожаването на базовите лагери на изток.

На 30 април и 1 май 1970 г. въоръжените сили на Съединените щати и на Южен Виетнам започват да се намесват в Камбоджа. Движейки се навътре в страната, те не срещат значителна съпротива, тъй като главните сили на северновиетнамската армия по онова време се бият на западния фронт. Открити са няколко големи лагера. Въпреки това, инвазията предизвиква силно активизиране на дейността в антивоенното движение в САЩ, което принуждава Никсън да изтегли войските си от Камбоджа до 30 юни. Това е направено. Южновиетнамските войски продължават операциите няколко месеца, с пряка подкрепа на правителствената армия на бойното поле.

Падане на Пном Пен

На 1 януари 1975 г. Червените кхмери започват последната си офанзива, насочена към завземането на Пном Пен. Те постепенно стесняват пръстена около града, лишавайки го от захранващи линии. Градът е наводнен от бежанци и продължава да преживява поради хранителни доставки от речни конвои и авиокомпании на американските ВВС. На 1 април Лон Нол подава оставка. На 12 април от Пном Пен е евакуиран персонала на посолството на САЩ. На сутринта на 17 април 1975 г. столицата на Камбоджа Пном Пен, попада под контрола на въоръжените сили на Червените кхмери. Гражданската война приключва, а страната е на прага на най-трагичните събития от неотдавнашната си история.

Последици

Американските бомбардировки причиняват тежки щети на природата на Камбоджа. Боевете превръщат повече от 2 милиона души в бежанци и причиняват огромни щети на икономиката: 80% от промишлените предприятия са унищожени, 40% от пътищата и 30% от мостовете са разрушени. Въпреки това, най-страшният резултат от войната в Камбоджа е идването на власт на Червените кхмери под ръководството на Пол Пот, искащи да изградят комунизма според ученията на Маркс, Ленин и Мао Цзедун. Последвалия геноцид, според различни оценки, води до смъртта на 500 000 до 3 500 000 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданска война в Камбоджа

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Камбоджи

[Hatshepsut]

Камбоджа след 1975г.

Червени кхмери

Знаме на комунистическата партия на Кампучия

Червени кхмери е наименованието на последователите на комунистическата партия на Кампучия.

Формира се през 1968 г. като клон на Виетнамската народна армия от Северен Виетнам. Червените кхмери управляват Камбоджа, която бива наречена Демократична Кампучия, в периода 1975 – 1979 г., начело с Пол Пот. Те са запомнени с камбоджанския червен терор, с който се характеризира цялото им управление. То води до истински геноцид: смъртта на 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население, което го прави най-смъртоносния режим в човешката история. Целта им е била да създадат нация от селяни. Започват масивна кампания срещу градското население и интелигенцията. Парите биват отменени като платежно средство, чуждите езици и четенето на книги са забранени. Много хора са убити само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Хората са принудени да носят единствено черни дрехи, за да изглеждат еднакво. „Участието в пазарни дейности“ се превръща в престъпление.

Демократична Кампучия (1975-1979)

Демократична Кампучия е официалното название на Камбоджа в периода на управление на червените кхмери (1975—1979).

Тя е еднопартийна, радикално маоистка държава. Възниква след края на гражданската война в Камбоджа, продължила 8 години. Ръководител на новообразуваната държава става Пол Пот, който веднага след превземането на Пном Пен от червените кхмери нарежда евакуиране на града заради недостиг на храна.

Червените кхмери си поставят за цел да създадат нация от селяни, където корупцията и „паразитизмът“ на градския живот са елиминирани. Започва масивна кампания срещу градското население и интелигенцията. В семейството родителите са определени като „напоени с капитализъм“, а децата – като „диктаторски инструмент на партията“, поради което много семейства биват разделени, а децата са подложени на промиване на мозъка и участват в екзекуции и измъчвания. Парите са отменени като платежно средство, чуждите езици и четенето на книги са забранени. Много хора са убити, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Хората са принудени да носят единствено черни дрехи, за да изглеждат еднакво. „Участието в пазарни дейности“ се превръща в престъпление.

Демократична Кампучия е напълно изолирана от останалия свят и поддържа връзки само с Китай, Югославия и Северна Корея. Управляващият режим става причина за насилствената смърт на 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население, което го прави най-смъртоносния режим в човешката история.

През 1979 съседен Виетнам решава да спре да търпи управлението на Пол Пот и напада страната. За 17 дни цялата страна е под контрола на виетнамските войски, а червените кхмери са прокудени. Установена е марионетна държава – Народна република Кампучия.

Пол Пот на власт

През януари 1975 г. град Пном Пен е обсаден и подложен на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери. За известно време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла Камбоджа. Освен това, те не са обучени, екипирани са зле и не са в състояние да се противопоставят на армиите на американците и на Южен Виетнам. Салот се заема със задачата да организира своите войски и да укрепи бойната им ефективност, докато армията на Северен Виетнам удържа американците и южновиетнамците в залива, далеч от границата.

За Пол Пот, хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен или Батамбанг, са предатели и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на капиталистическата система и поради това са считани за „врагове“. Гражданите са разделяни на две групи: „стари хора“, които живеят в освободените райони преди началото на революцията, и „нови хора“, които са избягали от селата и са потърсили спасение в градовете. Последните са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуните. Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост. Цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.

Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно своята религия – той изобщо забранява религията. Всички храмове и църкви са разрушени. Нещо повече – слага се край на всяка съществуваща институция като училище, болнична система, брак и семейство. Всичко това се превръща в непреодолима пречка за насърчаването и популяризирането на революцията, извършвана от Пол Пот.

През септември Сианук се завръща от Пекин и му е поверен незначителният пост на държавен глава. През януари 1976 г. в Демократична Кампучия е приета нова конституция. На този етап все още не е оповестено съществуването на Комунистическата партия на Кампучия. Няколко месеца по-късно Сианук официално подава оставка под предлог, че не е в състояние да се приспособи към ситуацията. Пол Пот обаче смята, че Сианук би могъл да му бъде полезен при управлението, и заявява, че би се съгласил да приеме оставката му само при условие че Сианук остане в Кампучия. По-късно за държавен глава е избран Кхиеу Самфан. През април, една година след превземането на Пном Пен, Пол Пот става министър-председател на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от ферма за евкалиптови дървета

През август 1976 г. Пол Пот обявява „четиригодишен план за интеграция на социализма“ и има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия, като се направи опит да се осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство. Следващата крачка е, като се използва тази чуждестранна валута, да се осигури развитието на леката и тежката промишленост. Според този план очакваните добиви на ориз са поне три тона от хектар на фона на получаваните по това време средно по-малко от тон на хектар. Разчита се този план да се осъществи благодарение на „революционната страст“, а не чрез прилагането на някакви нови аграрни методи. Всеки, който не може да достигне този добив, е екзекутиран за саботиране на революционната дейност.

Тези, които успяват да избегнат незабавната екзекуция, са арестувани и изпращани в затвор S-21 в околностите на Пном Пен. Въпреки физическото и психическото изтощение, хората работят с всички сили. Мнозина припадат от изтощение и недохранване, принудени да се трудят в непоносима жега и при ужасяващи условия. Тъй като лекарите са екзекутирани, припадналите са оставяни на грижите на младите войници от отрядите на Червените кхмери, които нямат никакви познания по медицина.

След като Пол Пот застава начело на страната, настъпва влошаване на отношенията между Кампучия и Виетнам. Двете съседни държави не могат да достигнат до съгласие по отношение на граничната линия, поради което продължават престрелките между частите на виетнамската армия, разположени край границата и кампучийските отряди. През януари 1977 г. Пол Пот заповядва на войските, чиито позиции са в източната част на страната, да бомбардират вътрешни територии на Виетнам. Самдех Хун Сен, който е заместник-командир на армията в 21-ви район, се съмнява в ефикасността на тази заповед и отлага нейното изпълнение. През юни Хун Сен получава заповед да се яви пред своя „ангкар“. Той осъзнава, че е напълно вероятно да не се завърне жив от тази среща и заедно с група свои приближени бяга във Виетнам.

Два месеца по-късно армията на Кампучия започва да бомбардира виетнамската провинция Тай Нин. Приблизително по това време Пол Пот обявява в предаване на радио Пном Пен съществуването на комунистическата партия на Кампучия, което до този момент е пазено в тайна. Това е първата му публична поява като министър-председател на Демократична Кампучия. В своето изявление той поставя ударение на намерението си да осъществява прокитайска политика като целта му е да осигури подкрепата на Китай за режима си.

Напрежението по източната граница нараства и Пол Пот е принуден да смекчи твърдата си политика. Той освобождава Сианук, който до този момент е под домашен арест в своя дворец, а след това смекчава режима, на който са подложени „новите хора“. Опитва се да подобри условията на труд и да възстанови контрола на централната власт върху администрацията, която почти не функционира, обхваната от панически страх заради провежданите чистки.

Наблюдава се и известна активност на дипломатическо ниво. Пол Пот често се среща с представители на различни страни и ги информира за агресивните действия, предприемани от Виетнам. Въпреки цялата тази политика обаче, все още съществува следственият център S-21, в който продължат да се извършват масови убийства.

Падане от власт на червените кхмери

Хенг Самрин и неговите войници, които в продължение на няколко месеца се укриват в джунглите, преминават границата и се присъединяват към групата на Самдех Хун Сен. В началото на декември 1978 г. те създават Кампучийски национален обединен фронт за национално спасение. На 25 декември виетнамската армия предприема мощна офанзива срещу Демократична Кампучия, в която участват милиони войници. Атаката е предприета като официален отговор на призива за помощ на Кампучийския национален обединен фронт за национално спасение.

През януари 1979 г. Сианук държи пламенна реч на най-високо равнище – пред Съвета за сигурност на ООН, в която обявява създаването на Народна република Кампучия. Неин председател е Хенг Самрин, а министър на външните работи – Самдех Хун Сен.

Червените кхмери и Пол Пот, които са свалени от власт, се укриват в джунглата близо до границата с Тайланд и водят партизанска война. През февруари Китай, който подкрепя Пол Пот, предприема военни действия по границата си с Виетнам заради виетнамската инвазия в Кампучия. Виетнамската армия обаче не отстъпва от своите позиции дори и след бомбардировките.

Правителството на Хенг Самрин прави достояние на целия свят зверствата, извършвани от режима на Пол Пот, опитвайки се по този начин да оправдае нахлуването на виетнамската армия в Кампучия. Твърди се, че броят на жертвите е между един и два милиона. В резултат на всичко това Пол Пот и Йенг Сари, бившият представител на Демократична Кампучия в ООН са съдени задочно от специално създаден за тази цел съд и получават смъртни присъди. Демократична Кампучия обаче остава членка на ООН. Смята се, че причината за подобно развитие на нещата се дължи на факта, че Съединените щати и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), разтревожени от възможността за разпространението на комунизма и в други страни в района, оказват натиск върху решението на ООН.

Междувременно, през октомври същата година Сон Сан, министър-председател при управлението на Сианук, създава Кхмерски народен националноосвободителен фронт (KPNLF). Сон Сан е антикомунист и пролиберално ориентиран политик, който се ползва от подкрепата на Тайланд. От друга страна, Червените кхмери заявяват, че са готови да сменят Пол Пот, предвид обстоятелствата, с Кхиеу Самфан, който да ги представлява. Всъщност нещата не се променят особено и Пол Пот все още е на власт.

Червените кхмери са облагодетелствани от помощта на Китай и са най-силни във военно отношение измежду трите фракции. Войниците в техните отряди са получили добро обучение в редовете на северовиетнамската армия, когато заедно се сражават срещу армията на Лон Нол, а освен това имат и добър опит при воденето на партизанска война. Срещу армията на Самрин те успешно прилагат тактиката на внезапните нападения и бързото оттегляне в джунглата, преди врагът да е в състояние да отговори на атаката.

През 1985 г. когато Хун Сен става министър-председател при управлението на Йенг Самрин, Пол Пот обявява своето решение да се оттегли от ръководния си пост. През този период Виетнам започва да провежда нова политика, наречена Дои Мои (възстановяване), която не изключва някои характеристики на капиталистическата система и е повлияна от Перестройката, осъществявана в Съветския съюз. Либералните промени във виетнамската политика изиграват важна роля и правят възможно организирането на среща между Сианук и Хун Сен през 1986 г.

Краят на Пол Пот

Усилията на международната общност да въдвори мир в Камбоджа срещат твърдия отпор на Червените кхмери. Срещата между коалиционното правителство на Демократична Кампучия (CGDK) и представители на правителството на Йенг Самрин в Токио през 1990 г. е бойкотирана в последната минута от Самфан. Въпреки това, на срещата е постигнато споразумение за създаване на Висш национален съвет на Камбоджа (SNC).

След края на Студената война политическата обстановка в Югоизточна Азия също се променя. Когато Съветският съюз изказва неодобрението си на факта, че коалиционното правителство на Кампучия има представителни права в ООН, Китай, който е единствената страна, подкрепяща Камбоджа, убеждава Червените кхмери да приемат компромиса. От този момент нататък подготовката за мирното споразумение върви по-гладко и през октомври 1991 г. то е подписано в Париж. Според него Камбоджа трябва да остане под контрола на омиротворителните сили на ООН (UNTAC), докато не бъде сформирано ново правителство. През следващия месец в Камбоджа след 13-годишно отсъствие се завръща Нородом Сианук, който се радва на топло посрещане от страна на камбоджанския народ.

Пол Пот обаче не се подчинява на заповедта за разоръжаване и организира нападения срещу мироопазващите сили на ООН. Той отказва да вземе участие в проведените през 1993 г. общи избори, продължавайки съпротивата от джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа. През 1994 г. Червените кхмери са обявени извън закона от новото правителство.

Техните водачи са изтощени от дългата и безнадеждна съпротива. След като през август 1996 г. се предава Йенг Сари, и останалите бойци, един след друг, започват да дезертират, което чувствително намалява военната мощ на Червените кхмери. На 10 юни следващата година Пол Пот екзекутира Сон Сен, който отговаря за затвор S-21. Той е екзекутиран заедно със семейството си във военния лагер Анлонг Венг в Северозападна Камбоджа, тъй като е обвинен във воденето на тайни преговори с новото правителство и в организирането на заговор, насочен срещу Червените кхмери.

Една седмица по-късно Пол Пот е арестуван от своите войници и е осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. През 1999 г. Червените Кхмери са разформировани. Хората, свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период „самаи а-Пот“, което на кхмерски означава „срамната епоха на Пот“. През 2011 г. четирима от най-високопоставените и най-доверените приближени на Пол Пот – „брат №2" Нуон Чеа, бившият президент Кхиеу Самфан, бившият външен министър Йенг Сари и съпругата му и бивш социален министър Йенг Тирит са изправени пред Извънредния международен трибунал в Пном Пен по обвинения в престъпления срещу човечеството и геноцид. Те са подведени под отговорност за смъртта на близо 2 милиона души от болести, глад, принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975 – 1979 г.

Геноцид в Камбоджа


Черепи на жертвите на Червените кхмери

Геноцидът в Камбоджа (на кхмерски: របបប្រល័យពូជសាសន៍) е организиран и осъществен от тоталитарния комунистически режим на Червените кхмери, който е на власт в Камбоджа (Демократична Кампучия) между 1975 и 1979 г. Общо от 1,5 до 3 милиона души (една четвърт до повече от една трета от населението) са убити.

Гражданската война в Камбоджа води до създаването на Демократична Кампучия от Червените кхмери, които планират да създадат форма на аграрен социализъм, основан на идеалите на сталинизма и маоизма. Последвалите политики довеждат до принудително депортиране на населението от градските райони, изтезания, масови екзекуции, използване на принудителен труд, недохранване и болести. Геноцидът завършва през 1979 г. след виетнамската инвазия в Камбоджа. До днес са открити 23 745 масови гробове.

Държавен терор

Органът за сигурност, наречен Сантебал, е част от организационната структура на Червените кхмери преди 17 април 1975 г., когато взимат контрола над Камбоджа. Син Сен, по-късно заместник министър-председател на отбраната на Демократична Кампучия, ръководи Сантебал.

Правителството на Червените кхмери арестува, изтезава и в крайна сметка екзекутира всеки, заподозрян в принадлежност към няколко категории предполагаеми „врагове“:

♦ Всеки, който има връзки с бившото правителство или с чужди правителства.
♦ Професионалисти и интелектуалци – на практика това включва почти всеки, който има образование, хора, които говорят чужд език и дори хора, които носят очила. По ирония на съдбата и дори лицемерно, самият Пол Пот е учил в университет (макар и отпаднал) с вкус към френската литература и също така е говорил френски език. Много изпълнители, включително музиканти, писатели и филмови дейци са екзекутирани. Някои като Рос Серейотеа, Пан Рон и Син Сисамут печелят посмъртно слава за своите таланти и все още са популярни в Камбоджа.
♦ Етнически виетнамци, китайци, тайландци, камбоджански християни (повечето от които са католици), мюсюлмани и будистки монаси.
♦ „Икономически саботьори“: много от бившите градски жители (които на първо място не гладуват до смърт) се смятат за виновни, поради липсата на селскостопански способности.

През 1970-те години и особено след средата на 1975 г., партията също е разтърсена от фракционни борби. Има дори въоръжени опити за сваляне на Пол Пот. Последвалите чистки през 1977 г. и 1978 г., когато са екзекутирани хиляди, включително някои важни лидери на партията.

Днес примери за методите на изтезание, използвани от червените кхмери, могат да се видят в Музея за геноцида Туол Сленг. Музеят заема бившото основно училище, превърнато в затвор.

Около 17 000 души преминават през Туол Сленг, преди да бъдат отведени до полетата извън Пном Пен (известни като Полетата на смъртта), където повечето са екзекутирани и погребани в масови гробове. От хилядите, които са влезли в Туол Сленг е известно само за седем, че са оцелели. Туол Сленг е само един от 196-те затвора, експлоатирани от Червените кхмери.

Геноцид над малцинствата

Между 327 000 и 541 000 членове на етнически и религиозни малцинства в Камбоджа се смятат за убити по време на геноцида.

Режимът на Червените кхмери е срещу различните етнически групи, принудително преместване на малцинствени групи и забранява използването на малцинствени езици. Този опит за пречистване на камбоджанското общество по расови, социални и политически линии доведе до избиване на военните и политическите водачи на бившия режим, заедно с лидерите на индустрията, журналистите, студентите, лекарите и адвокатите, както и членове на виетнамски и китайски етнически групи.

Червените кхмери забраняват с декрет съществуването на етнически китайски, виетнамски, мюсюлмански и 20 други малцинства, които общо съставляват 15% от населението в началото на управлението им.

Под ръководството на Пол Пот, който е пламенен атеист, Червените кхмери имат политика на държавен атеизъм. Всички религии са забранени, а репресиите срещу изповядващите ислям, християнство и будизъм са големи. Между 25 000 до над 50 000 будистки монаси са избити от режима.

Жертви

Точно броят на смъртните случаи от геноцида на червените кхмери е въпрос на противоречие – правителството, създадено след сваления режим на Пол Пот, претендира за 3,3 милиона жертви, докато според ЦРУ са екзекутирани около 150 000 души, а общото население е намаляло с 1,2 пъти, 1,8 милиона души, главно от глад. По-късните оценки дават около 1,7 милиона жертви.

Трибунал

Сградата на трибунала

На 15 юли 1979 г., след свалянето на режима, новото правителство приема „Наредба № 1“. Това позволява процеса срещу Пол Пот и Иенг Сари за престъплението геноцид. На тях им е даден американски защитник, Хоуп Стивънс. Те са съдени задочно и осъдени за геноцид.

През януари 2001 г. народното събрание в Камбоджа приема законодателни актове, за да създаде трибунал за изслушване на членове на режима на Червените кхмери. Такъв съд е учреден като извънреден състав в съда на Камбоджа.

Трибуналът е критикуван за това, че е бавен, тъй като само трима души са осъдени. А друг, изправен пред трибунала умира по време на процеса, докато една пета не са в състояние да бъдат съдени.

Отричане

Няколко месеца преди смъртта си на 15 април 1998 г., Пол Пот е интервюиран от Тейър. По време на интервюто той заявява, че има чиста съвест и отрича, че е отговорен за геноцида. Пот твърди, че „е дошъл да извърши борбата, а не да убива хора“. Според Алекс Алварес, Пот се представя като неразбрана и несправедливо злонамерена фигура.

През 2013 г. камбоджанският премиер Хун Сен приема закон, който прави незаконно отричането на камбоджанския геноцид и други военни престъпления, извършени от Червените кхмери.
 

[Hatshepsut]

 

Камбоджанско-виетнамска война


Съветски кораб доставя хуманитарна помощ за Камбоджа, 1979 г.

Камбоджанско-виетнамската война е въоръжен конфликт, с участието на контролираната от режима на Пол Пот Демократична Кампучия и Социалистическа република Виетнам, продължаващ от 1977 г. до 1991 г.

Погранична война

Исторически, Камбоджа и Виетнам винаги са във вражда, но по-важно е противоречията, които възникват между ръководството на Северен Виетнам и Червените кхмери в началото на 1970-те години. На първо място, Северновиетнамската армия взима активно участие в Камбоджанската гражданска война на страната на Червените кхмери, но в годините 1972 – 1973 г. Северен Виетнам изтегля своите войски от фронтовата линия.

През април 1975 г. Червените кхмери превземат Пном Пен, спечелвайки гражданската война в Камбоджа. През същия месец във войната във Виетнам: Северновиетнамски войници овладяват Сайгон – това води до обединяване на страната в комунистическа страна. Почти непосредствено след това отношенията между двете страни започват бързо да се влошават. Още през май 1975 г., първите инциденти са на границата между Камбоджа и Южен Виетнам. Те (както всички останали) са провокирани от страна на Камбоджа.

На 2 юли 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в Социалистическа република Виетнам. През 1977 г., след затишие, има рязък скок на сблъсъците. Червените кхмери пресичат границата и убиват мирни виетнамски жители. Най-голямата трагедия е през април 1978 г. в село Батюк, чието население от 3000 души е избито. Червените кхмери представят войнствени лозунги като „Готови ли сте да се биете с Виетнам 700 години!“. След това виетнамската армия извършва няколко нападения на територията на Камбоджа. В същото време Червените кхмери избиват почти всички етнически виетнамци в страната.

В този случай, в продължение на няколко години виетнамското ръководство възприема агресията от страна на Червените кхмери не като насочена против виетнамската политика, а като страничен продукт на вътрешни напрежения в ръководството им.

В края на декември 1978 г. започва пълномащабна инвазия в Камбоджа с цел свалянето на режима на Червените кхмери. На 7 януари 1979 г. е превзета столицата Пном Пен.

Окупация

След като губят властта в Пном Пен, Червените кхмери отстъпват на запад, към камбоджанската граница с Тайланд. В същото време, Китай – единствената страна, която има тесни връзки с режима на Пол Пот, с раздразнение наблюдава събитията. По това време, външната политика на Виетнам е насочена към Съветския съюз, с които Китай продължава да има изключително обтегнати отношения. Китайското управление публично заявява намерението си да „даде на Виетнам урок“ във връзка с окупацията на Камбоджа. На 17 февруари 1979 г. китайската армия нахлува във Виетнам. Тяхното участие, обаче е кратко – едва до средата на март. Официално Виетнам печели.

След признаването на китайската агресия към виетнамската армия започва нова офанзива срещу Червените кхмери. До средата на годината тя контролира всички големи градове на Камбоджа. По ирония на съдбата социалистически Виетнам, преди три десетилетия, които използват партизански тактики срещу японските, френските и американските редовни армии, вече участва в продължителна борба срещу кхмерските партизани. Тъй като правителствената армия на Хенг Самрин все още е твърде слаба, Виетнам продължава да държи в Камбоджа войски при постоянен брой 170 – 180 000. Всяка година виетнамските войски провеждат настъпателни операции в западната част на страната, както и през втората половина на годината с началото на дъждовния сезон, се оттеглят в базите си. Червените кхмери продължават да заемат позиции в граничната зона, но също така имат бази в съседен Тайланд. Това води до редица сблъсъци между тайландски и виетнамски войски. В западните страни, Виетнам получава обвинения за използване на химическо оръжие (така наречения „жълт дъжд“), но няма убедителни доказателства за това.

Укрепването на камбоджанската правителствена армия и международните промени води до факта, че до края на 1980-те години, Виетнам започва да ограничава участието си във войната. През септември 1989 г. е обявено пълното изтегляне на виетнамските войски от Камбоджа, но все още остават виетнамските военни съветници. Войната между правителството на Камбоджа и Червените кхмери продължава за период до десет години.

Броят на жертвите на войната не е известен. Официални представители на Виетнамската народна армия дават противоречива информация за възникналите загуби за 10 години. Според тях, в Камбоджа са убити между 15 и 55 000 виетнамски войници.

Подкрепа от СССР и Монголия

СССР веднага се солидаризира и подкрепя виетнамските комунисти, както и кампучийските комунисти начело с Хенг Самрин. За Кампучия е изпратено съветско оръжие, както и съветски военни специалисти. Монголия също подкрепя виетнамското навлизане в Кампучия и изпраща не само оръжие и военни специалисти, но и две ПВО бригади. В самото начало на конфликта, както и през целия му период Монголия поставя в повишена бойна готовност Монголската народна армия и приема участие и със свои въоръжени сили, осъществявайки артилерийски обстрел от своя територия на китайски военни поделения, намиращи се в граничните райони, които първи започват обстрел на монголската територия. Китайците не посмяват да нахлуят в Монголия, тъй като там се намират съветски войски, групирани в специална група. Пограничните престрелки между китайски и монголски военни поделения продължават през следващите години, но спират през 1987 г. СССР също участва в обстрела на китайските войски от монголска територия в отговор на китайска погранична атака през 1981 – 1982 г., но през 1985 г. двете страни урегулират отношенията си. През 1987 г. съветско-китайските отношения се успокояват.

От Кампучия към Камбоджа

Народна република Кампучия

На територията, контролирана от виетнамската армия, властта е прехвърлена на Народния революционен съвет на Народната революционна партия на Кампучия, ръководен от Хенг Самрин. По същото време самата държава е преименувана на Народна република Кампучия. Според конституцията от 1981 г. Държавният съвет, председателстван от Хенг Самрин, който назначава Съвета на министрите, става върховен орган на държавната власт.

Първите две години в страната има масов глад, причинен от пълното унищожаване на инфраструктурата на страната при Пол Пот. Администрацията на Хенг Самрин предприе мерки за преодоляване на последиците от режима на Пол Пот: градовете и промишлените предприятия бяха постепенно възстановени, паричната система беше възстановена и бяха извършени реформи в селското стопанство. Институциите на будизма също бяха възстановени.

Провиетнамският характер на политиката на режима на Хенг Самрин обаче не допринесе за националното единство. ООН отказа да признае неговото правителство; мястото в ООН все още беше заето от Червените кхмери. В техните редици национално-освободителните настроения триумфираха над марксистките и още през 1981 г. Пол Пот беше частично отстранен от ръководството, Комунистическата партия на Камбоджа беше разпусната и на нейна основа беше създадена Партията на демократичната Кампучия под номиналното ръководство на Кхиеу Самфан (в действителност Пол Пот остана начело на Червените кхмери). Партията декларира отхвърлянето на марксизма-ленинизма, признава принципите на пазарната икономика и моли за прошка за репресиите, извършени по време на периода на Червените кхмери.

През юни 1982 г. Партията на Демократична Кампучия, поддръжници на принц Сианук (FUNCINPEC) и поддръжници на Сон Сан (Национален фронт за освобождение на кхмерския народ) формираха Коалиционното правителство на Демократична Кампучия, което получи официално признание от ООН. Сианук е обявен за президент на Демократична Кампучия, Сон Сан за министър-председател, Хиеу Самфан за министър на външните работи. Военните усилия на Националната армия на Пол Пот на Демократична Кампучия (командир - Сон Сен), Националната армия на Сианук на Сианукисти (командир - Нородом Ранарит) и Националните сили за национално освобождение на кхмерите Сонсан (командири - Диен Дел, Сак Суцакан) бяха обединени и координирани. В същото време във военно отношение Червените кхмери явно доминираха в коалицията. Привържениците на Сон Сан бяха много по-слаби, привържениците на Сианук имаха формации с по-скоро символичен характер.

Отново Камбоджа

През 1987 г. правителството на Народна република Кампучия, ръководено от Хун Сен, е принудено да се съгласи на диалог с опозицията, изтеглянето на виетнамските войски и провеждането на свободни избори под контрола на ООН. През април 1989 г. страната е преименувана на Държава Камбоджа, през юли Националното събрание в Пном Пен одобрява декларация за постоянен неутралитет на страната, а до края на септември 1989 г. виетнамските войски са изтеглени от нея.

На 23 октомври 1991 г. на Международната конференция за Камбоджа в Париж бяха подписани Споразумението за всеобхватно политическо уреждане на камбоджанския конфликт, Споразумението за суверенитет, независимост, териториална цялост и неприкосновеност, неутралитет и национално единство и Декларацията за възстановяване и реконструкция. От ноември същата година в страната се провежда мироопазваща операция на ООН, която се координира от Преходния орган на ООН в Камбоджа. За периода на прилагането му Висшият национален съвет е върховната власт в страната, чиято дейност се регламентира от Парижките споразумения. В него участваха 6 представители на държавата и по 2 представители на Червените кхмери, поддръжници на Сианук и Сон Сан. В същото време и двата лагера запазиха собствените си власти до общите избори.

През май 1993 г. под международния надзор и контрол на ООН в Камбоджа се провеждат многопартийни избори за Конституционно събрание. В тях участваха основните политически групи и движения, с изключение на Червените кхмери. Победата спечелиха привържениците на Сианук, обединени във FUNCINPEC. Второ място зае Народната партия на Камбоджа, водена от Хун Сен, представляваща бившия режим. Будистката Либерално-демократическа партия, основана от Сон Сан и неговите поддръжници, също влезе в парламента.

Кралство Камбоджа

На 21 септември 1993 г. Конституционното събрание приема нова конституция на страната. В съответствие с него Кралство Камбоджа става конституционна монархия с многопартийна система. На 24 септември 1993 г. Нородом Сианук официално се завръща на кралския трон. През октомври 1993 г. беше сформирано коалиционно правителство между FUNCINPEC и CPP, със сина на крал Сианук Нородом Ранарит като първи министър-председател и Хун Сен като втори.

Червените кхмери, които все още контролираха значителна част от територията и притежаваха значителни въоръжени сили, обявиха признаването на Сианук за крал, но не признаха напълно конституцията. От началото на 1994 г. отново избухнаха боеве между тях и правителствените войски. През юли 1994 г. Народното събрание забранява Червените кхмери. По същото време се провежда неуспешен опит за държавен преврат, организиран от бившия министър на вътрешните работи Син Сонг и сина на Сианук, принц Нородом Чакрапонг.

Позицията на правителството започна да се укрепва от 1996 г., след като в лагера на Червените кхмери се появи разцепление: един от бившите съратници на Пол Пот, Иенг Сари, и неговите поддръжници спряха въоръжената борба и създадоха нова партия, Движението за демократичен национален съюз, която сключи мирно споразумение с правителството. В края на същата година хиляди бойци на червените кхмери започват да преминават на страната на правителствената армия. Лидерите на червените кхмери, под натиска на обстоятелствата през юли 1997 г., бяха принудени да осъдят Пол Пот на доживотен затвор. Но това не допринесе за тяхната легитимация, а само засили разцеплението. През декември 1998 г. последните бойци на червените кхмери сложиха оръжие. Годините на гражданска война свършиха. Въпреки това западните райони на страната на границата с Тайланд продължават да се контролират от бившия сътрудник на Пол Пот Йенг Сари, който подписа примирие с правителството на Хун Сен.

Едновременно с постепенното затихване на войната с Червените кхмери, имаше бързо влошаване на отношенията между CPP и FUNCINPEC, партиите, които съставляват коалиционното правителство. В началото на юли 1997 г., когато Ранарит и кралят бяха в чужбина, Хун Сен, в резултат на кървави битки и репресии срещу фигури на FUNCINPEC, отстрани Ранарит от власт, обвинявайки го в сътрудничество с Червените кхмери и подготовка на гражданска война. По това време сваленият министър-председател и кралят са в чужбина. Унг Хуот от FUNCINPEC, който преди това е бил министър на външните работи, е назначен за първи министър-председател, но Хун Сен държи истинската власт.

Превратът на Хун Сен беше осъден от световната общност, влизането на Камбоджа в Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия беше отложено, а международната помощ за Камбоджа беше спряна.

В някои райони на Камбоджа започнаха въоръжени сблъсъци, но армията, която значително превъзхождаше всички бунтовнически групи по численост, бързо ги победи. Кралят се върна в страната. В същото време той не се съгласи да абдикира от трона, както предложи Хун Сен.

През февруари 1998 г. в план, предложен от Япония, Хун Сен и Ранарит призоваха силите, които ги подкрепят, да прекратят огъня. През март 1998 г., след процеса, Ранарит беше помилван от краля, върна се в Пном Пен и отново застана начело на FUNCINPEC, обещавайки да спре всички преговори с Червените кхмери.

На 24 ноември 2000 г. антикомунистическата бунтовническа организация Камбоджански борци за свобода, водена от Ясит Чун, прави опит за въоръжен преврат. Акцията е потушена от правителствените сили след едночасова битка в Пном Пен.

На 7 октомври 2004 г. крал Нородом Сианук абдикира, а на 14 октомври 2004 г. новият крал, Нородом Сиамони, е провъзгласен от Кралския съвет на Камбоджа.

На 28 юли 2013 г. в Камбоджа се проведоха редовни парламентарни избори. Беше обявена победа на управляващата Народна партия, но опозиционната Партия на националното спасение на Камбоджа постигна голям успех, получавайки почти 45% от гласовете. Опозицията не призна резултатите от вота, като ги обяви за фалшифицирани. От юли 2013 г. до юли 2014 г. Пном Пен беше погълнат от масови антиправителствени демонстрации.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Камбоджи

https://bg.wikipedia.org/wiki/Камбоджанско-виетнамска война

https://bg.wikipedia.org/wiki/Геноцид_в_Камбоджа

https://bg.wikipedia.org/wiki/Демократична_Кампучия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пол Пот

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червени кхмери

[Hatshepsut]

Национално знаме на Камбоджа

Националното знаме на Камбоджа е прието през 1948 г. и повторно през 1993 година. Знамето е съставено от три хоризонтални ивици в синьо, червено и синьо. В средата е представен известния Ангкор Ват, старата столица на Кмерската империя.

История

Знаме на Кхмерската империя (802-1431)

Колониален флаг

Първото камбоджанско знаме очевидно е прието през 1863 г. като знаме на френския протекторат и е използвано с малки промени до 1948 г. Това знаме беше червено платно със синя рамка, в средата на която беше поставено бяло изображение на комплекса Ангкор Ват.

Знаме на Кралство Кампучия (1945)

Японската окупация на Камбоджа продължава от 1941 до 1945 г. Въпреки факта, че през 1941-1944 г. колониалното правителство на Франция от Виши продължава номинално да бъде на власт във Френски Индокитай, през 1945 г. в Камбоджа е провъзгласено създаването на прояпонска марионетна държава - Кралство Кампучия.

Знаме на кралство Камбоджа (1948—1970)

Още преди Камбоджа да получи независимост, на 20 октомври 1948 г. е одобрен нов национален флаг, който като цяло запазва колониалния стил. Това е трикольор със синьо-червено-сини ивици с образа на Ангкор Ват в средата. През 1953 г. той става флаг на независимото кралство Камбоджа. След свалянето на Нородом Сианук през март 1970 г. кралското знаме продължава да се използва от пучистите за известно време, но с провъзгласяването на републиката на 9 октомври същата година е отменено.

След четиригодишно прекъсване, започващо през 1974 г., кралският флаг отново се използва в ООН до провъзгласяването на Демократична Кампучия на 5 януари 1976 г. Вероятно това знаме е било използвано и след 1970 г. в райони, контролирани от привържениците на сваления Сианук. Те започват да говорят за възстановяването на знамето едва в края на 80-те и началото на 90-те години, през пролетта на 1990 г. кралското знаме е одобрено от Националното правителство на Камбоджа в изгнание. Накрая възстановено през октомври 1993 г. като знаме на съвременното кралство Камбоджа и все още се използва днес.

Знаме на Република Камбоджа (1970-1975)

На 18 март 1970 г. в Камбоджа е извършен военен преврат, в резултат на който принц Нородом Сианук е отстранен от власт. Известно време след това пучистите продължават да използват кралското знаме. На 9 октомври 1970 г. монархията е премахната и страната официално става република. С указ на генерал Лон Нол е въведено ново национално знаме, използващо същите цветове, но с изображение на три звезди. Това знаме е използвано от правителството на Камбоджа до идването на Червените кхмери на власт през април 1975 г.

Знаме на Демократична Кампучия (1975-1979)

На 17 април 1975 г. червените кхмери на Пол Пот идват на власт в Камбоджа. Проамериканският режим на Лон Нол е свален. Формално страната остава кралство, а държавен глава е Нородом Сианук, който няма реална власт. До 1976 г. знамето на Кралство Камбоджа виси в централата на ООН, но вътре в страната вероятно са използвани само червени знамена с жълт силует на Ангкор Ват. Флагът е неофициално използван от камбоджанските партизани от 50-те години на миналия век, а силуетът на Ангкор Ват няма официално установен дизайн и може да варира.

Въпреки факта, че червеният флаг е бил използван от Червените кхмери много преди да дойдат на власт, той е официално одобрен едва на 5 януари 1976 г. с приемането на новата конституция на Камбоджа (Демократична Кампучия).

Народна република Кампучия (1979-1989)

На 7 януари 1979 г. виетнамските войски навлизат в столицата на страната Пном Пен и режимът на Пол Пот е свален. На 10 януари 1979 г. е провъзгласена Народна република Кампучия, ръководена от провиетнамското правителство на Хенг Самрин. Правителството приема ново знаме, което прилича на това на Пол Пот, но има пет кули вместо три. Първоначално това знаме е използвано от Обединения фронт за национално спасение на Кампучия (EFNSK), но след свалянето на Червените кхмери е одобрено като официално.

Въпреки външната прилика, знамето на НРК има малко по-различна обосновка за символиката от тази на знамето на Демократична Кампучия. Червеният цвят символизира кръвта на камбоджанците, пролята в името на социалистическата революция (датата на превземането на Пном Пен - 17 април - се смята за официален празник в НРК). Петте кули на силуета на храма означават единството на различни представители на камбоджанския народ: войници, търговци, интелектуалци, работници и селяни.

Знаме на Държавата Камбоджа (1989-1991)

Промените в глобалната ситуация в края на 80-те години се отразиха и на ситуацията в Камбоджа. През 1989 г. започва изтеглянето на виетнамските войски от Кампучия. Правителството на Народна република Кампучия пое курс на преговори с опозицията и политически реформи. На фона на тези процеси започна деидеологизация и декомунизация на държавните символи. На 1 май 1989 г. с приемането на нова конституция НРК е преименувана на Държава Камбоджа. Утвърдено е ново държавно знаме.

Флагът на държавата Камбоджа е с червен и син цвят, в центъра на който е поставено жълто изображение на Ангкор Ват с пет кули. Трябва да се отбележи, че това вече не е абстрактен силует (както на знамето на НРК), а подробно изображение на Ангкор Ват, както на знамето на Кралство Камбоджа през 1948-1970 г. Вероятно е имало и опростена версия на това знаме (без изображение). Червено-синият флаг също се използва активно след подписването на Парижките споразумения, през 1991-1993 г. той висеше в централата на ООН.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Камбоджа

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг_Камбоджи

[Hatshepsut]

Герб на Камбоджа

Кралската емблема на Камбоджа е символът на камбоджанската монархия. Съществува във вид, близък до сегашния си, от създаването на независимото Кралство Камбоджа през 1953 г. Това е символът на управляващия монарх на Камбоджа.

Гербът изобразява слон гаджасингха и лъв-сингха, изправени на задните си крака. В предните си лапи животните държат два петстепенни чадъра. Между тях има контур на кралска корона с лъч светлина на върха. Под короната на пиедестал има меч, върху който е изписан кхмерският символ (Aum). Кхмерските надписи върху лентата в основата на герба гласят: preah'jao (кралски или благоприятен владетел) - krung (регион или в този случай кралство) - Кампучия (Камбоджа). Така цялата фраза е Крал на Кралство Камбоджа.

Емблема на Демократична Кампучия

Гербът на Демократична Кампучия - в проекта: символът на плаката на младежките протести през май 1968 г., създаден от l'Atelier Populaire ("Народна работилница") в Училището по изящни изкуства в Париж, изглед на водноелектрическа централа, чиито води напояват оризови полета, оризови съцветия отстрани, образуващи овална структура на герба, свързана с червена панделка с надпис „Демократична Кампучия“ на кхмерски.

Този герб е създаден, като се вземат предвид всички основни принципи на основния дизайн на герба на Съветския съюз, приет в много страни, различни от Камбоджа, което ясно показва отношението към комунистическата идеология и нейното съответствие с основните принципи на страната, която участва в Студената война.

История

Герб на Камбоджа (1935)


Герб на Република Камбоджа (1970-1975)


Герб на Демократична Кампучия (1975-1979)


Герб на Народна република Кампучия (1979-1981)


Герб на Народна република Кампучия (1981-1989)


Герб на Камбоджа (1989-1992)


Герб на Камбоджа (1992-1993)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Камбоджи

[Hatshepsut]

Химн на Камбоджа

"Величествено кралство" е националният химн на Камбоджа.

Текстът е написан от Чухон Хат, а музиката е от композитора Нордом Сурамарит. Приет е за първи път през 1941г. и утвърден след обявяването на независимостта от Франция през 1947 г.

Монархията е премахната през 1970 г. и химнът е сменен. След 1999 г. Камбоджа пак стана монархия и отново е приет за химн.

Текст

Кхмерски

បទនគររាជ

សូមពួកទេព្តា រក្សាមហាក្សត្រយើង

អោយបានរុងរឿង ដោយជ័យមង្គលសិរីសួស្តី

យើងខ្ញុំព្រះអង្គ សូមជ្រកក្រោមម្លប់ព្រះបារមី

នៃព្រះនរបតី វង្សក្សត្រាដែលសាងប្រាសាទថ្ម

គ្រប់គ្រងដែនខ្មែរ បុរាណថ្កើងថ្កាន។

ប្រាសាទសីលា កំបាំងកណ្តាលព្រៃ

គួរអោយស្រមៃ នឹកដល់យសស័ក្តិមហានគរ

ជាតិខ្មែរដូចថ្មគង់វង្សនៅល្អរឹងប៉ឹងជំហរ

យើងសង្ឃឹមពរ ភ័ព្វព្រេងសំណាងរបស់កម្ពុជា

មហារដ្ឋកើតមាន យូរអង្វែងហើយ។

គ្រប់វត្តអារាម ឮតែសូរស័ព្ទធម៌

សូត្រដោយអំណរ រំឮកគុណពុទ្ធសាសនា

ចូរយើងជាអ្នក ជឿជាក់ស្មោះស្ម័គ្រតាមបែបដូនតា

គង់តែទេវត្តានឹងជួយជ្រោមជ្រែង ផ្គត់ផ្គង់ប្រយោជន៍ឱយ

ដល់ប្រទេសខ្មែរ ជាមហានគរ។


Изговор

Pad Nagar Rāj

Sūm buak devattā raksā mahā ksatr yoeṅ

Qoy pān ruṅ rẏaṅ ṭoy jăy maṅgal sirī suasdī

Yoeṅ khñuṃ braḥ qaṅg sūm jrak krom mláp braḥ Pāramī

Nai braḥ Narapatī vaṅs ksatrā ṭael sāṅ prāsād thma

Gráp graṅ ṭaen Khmaer purāṇ thkoeṅ thkān.

Prāsād sīlā kaṃpāṃṅ kaṇṭāl brai

Guar qoy sramai nẏk ṭál yas săktī Mahā Nagar

Jātī Khmaer ṭūc thma gáṅ vaṅs nau lqa rẏṅ pʹẏṅ jaṃhar

Yoeṅ sāṅghẏm bar bhăbv breṅ saṃṇāṅ rapás Kambujā

Mahā raṭṭh koet mān yūr qaṅveṅ hoey.

Gráp vatt qārām ḹ tae sū săbd dharm

Sūtr ṭoy aṃṇar raṃḹk guṇ buddh'sāsnā

Cūr yoeṅ jā qnak jẏa jâk smoḥ smăgr tām paep ṭūn dā

Gáṅ tae devattā nẏṅ juay jrom jraeṅ phgád phgaṅ prayojn oy

Ṭál prades Khmaer jā Mahā Nagar.


Превод

Небето защитава нашия крал
И му дава щастие и слава
За да царуваме над нашите души и нашите съдби,
Единият, наследник на суверенните строители,
Насочвайки гордото старо царство.

Храмовете спят в гората
Спомняйки си славата на великото царство
Като камък, расата на кхмери е вечна.

Нека се доверим на съдбата на Кампуча
Империята, която предизвиква възрастта.

Песните се издигат от пагодите
Към славата на святата будистка вяра.

Нека бъдем верни на вярата на нашите предци.

По този начин небето ще разточи своята награда
Към древната кхмерска страна,
Великото кралство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Камбоджа




Cambodian National Anthem - Nokor Reach

[Hatshepsut]

Кхмерска писменост


Древен кхмерски надпис

Кхмерската писменост е писмеността, използвана за кхмерския език, официалният език на Камбоджа. По вид се класифицира като абугида и произлиза от разновидност на древноиндийското брахми.

История и разпространение

Първият засвидетелстван надпис, използващ кхмерската писменост, датира от 611 година и е намерен в Ангкор Борей, южно от столицата Пном Пен. Кхмерската писменост произлиза директно от използваната широко в югоизточна Азия по това време писменост палава, която на свой ред е наследник на древноиндийската писменост брахми. Фактът, че кхмерската писменост не се е изменила драстично от появата си до днешни дни, е спомогнал за разчитането на редица исторически паметници от епохата на Кхмерската империя.

Счита се, че тайландската и лаоската писмености водят началото си, или най-малкото са силно повлияни, от кхмерската писменост.

Въпреки опити да се стандартизира кхмерската писменост, все още много от думите имат по повече от едно правилно изписване. Също така, понеже за разлика от езика, писмеността не се е изменяла през вековете, много думи не се изговарят както се пишат.

Кхмерската писменост

Особености

Кхмерската писменост се причислява към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласни звукове, а гласните се отбелязват посредством диакритки над, под или отстрани на буквата, бележеща предхождащата съгласна. Тъй като писмеността, от която води началото си кхмерската такава, е имала букви за повече съгласни звукове, отколкото се използват в кхмерския език, за всеки съгласен звук има по две букви: едната се произнася с последващо а, а другата – с последващо о.

Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редове от горе надолу. Интересен е фактът, че разстояние между думите не се оставя, като интервалът се използва за отбелязване на край на изречението.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кхмерска писменост

[Hatshepsut]

Камбоджанската кухня

В Камбоджа има 800-годишен храм, на стената на който има изобразен готвач, който държи на открит огън набодена на шиш риба. Това показва, че барбекюто е един от най-древните готварски методи. Камбоджа пренася през вековете своята любов към печеното месо и го съчетава с други методи от различни континенти, като по този начин разширява границите на кулинарните си традиции.

Над 3 милиона захарни палми се извисяват във вътрешната част на страната и там те са се превърнали в национален символ. Палмите са толкова честа гледка в Камбоджа, колкото и руините. Те са не само основна част от кухнята на страната, но корените ѝ осигуряват защита срещу ерозия, а листата ѝ служат за направата на покриви и островърхи шапки.

Сокът, който се извлича от дървото, ако не бъде изварен и превърнат в захар, ферментира и се превръща в палмово вино.

В Камбоджа най-популярните супи са с риба, месо или пилешки бульон. Като добавка към тях местните жители предпочитат чипсове от сушени морски дарове. В страната има много ястия, които са приготвени с кориандър и маточина, а към някои от тях се добавя и чили. Често на масата им може да видите риба. Тя е основна съставка в кисела рибена чорба, риба, която е печена с ориз, както и рибен сос.

Една от популярните гарнитури в Камбоджа е оризът, който често бива подправян с билки и палмово, фъстъчено или кокосово масло. Често се сервира и ориз със соев сос и свинско месо, варен ориз с банани, риба или морски дарове.

Една от причините да посетите Камбоджа освен кухнята са и страхотните плажове. Има и райони в Камбоджа, които са истински рай за тези, които обичат да хапват вкусна храна. От традиционната до кухня, изпълнена с изненади, ще останете истински доволни от гозбите на тази невероятна страна.

Камбоджанската кухнята е известна още като кхмерска. Тя се основава на множество тропически плодове, юфка и ориз. Кхмерската кухня има много общо с тайландската. Прилики също може да откриете и с виетнамската кухня, с която споделя много общи ястия, както и обща колониална история - и двете страни са част от френската колониална империя в Югоизточна Азия. Силно влияние върху кухнята на Камбоджа се усеща и от Китай и Франция.

Ястията, приготвени с къри пък, показват влияние от Индия. От Франция в Камбоджа са наследили франзелите, които ядат най-често с пастет, с консервирани сардини или яйца.

Една от най-важните съставки в камбоджанската кухня е пастата от ферментирала риба prahok. Широкото използване на тази паста е основното нещо, което отличава камбоджанската кухня от тази на съседните ѝ държави.

Понеже в страната има широка мрежа от водни пътища, сладководните риби заемат важно място в местната кухня. Рибата е най-често консумираното месо, а след нея идват свинското и пилешкото.

Една от най-известните торти, които се приготвят в страната, се прави от ориз на пара или грах, настърган кокосов орех и кокосово мляко.

https://gotvach.bg/

Храната в Камбоджа не е толкова разнообразна, колкото в  съседните Тайланд или Виетнам. Основата на повечето ястия са оризът и юфката.

А ето и някои от типичните ястия на кхермската (камбоджанската) кухня:

Amok

Amok с морски дарове

K'tieu

Супа от юфка, която обикновено се сервира за закуска. Може да се приготви със свинско, говеждо или морски дарове. Подправя се с лимонов сок,смлян червен пипер, захар и рибен сок.
Ястието се приготвя от риба, пиле или скариди, приготвени в кокосово мляко с къри.

K'tieu

Somlah Machou

Сладко-кисела супа с ананас, домати и риба

Somlah Machou Khmae

Lok Lak

Нарязана пържола, поднесена с листа от маруля и лук

Lok Lak

Trey Ch'ien Chou 'Ayme

Пържена риба със сладък сос от чили и зеленчуци

Trey Ch'ien Chou 'Ayme

K'dam

Рак с черен пипер

Ориз със свинско месо (често и със зеленчуци)

Ориз със зеленчуци

Pong Aime

Тези сладкиши са сред най-популярните десерти. Те могат да се намерят във всички павилиони. На пазарите винаги има и голям избор от пресни плодове, а цените им варират според сезона.

Pong Aime

Напитките в Камбоджа

Водата от чешмата в Камбоджа е неподходяща за пиене, но бутилирана вода се предлага навсякъде и е евтина.

Чаят и кафето са много популярни. Кафето често се пие студено, а чаят се сервира и с лед.

Сред най-търсените алкохолни напитки е местната бира Anchor и Angkor. Продават се и много марки вносни бири като Тигър, Стаут, Хайнекен и Карлсберг. Някои от местните сортове бира са с много ниско качество и се купуват само от камбоджанците.

Бира Anchor и Angkor

Палмовото и оризовото вино се предлагат в селата, но по санитарни причини пиенето не се препоръчва.

Оризово вино

https://blog.rual-travel.com/

[Hatshepsut]

Културата в Камбоджа

Министерството на културата и изящните изкуства отговаря за развитието на културата в страната. Културата на Камбоджа има силно индийско влияние по отношение на език, изкуство и други елементи. Важен фактор, оформящ културата, е и теравада будизмът, който идва по тези земи през първите векове на нашата ера и се разпространява широко тук. В допълнение към самата кхмерска култура, културата на страната включва и културата на повече от 20 различни етнически групи, живеещи главно в планинските и хълмисти райони в североизточната част на страната.

Музика

Музиката на Камбоджа има дълга история. Основата на музикалната култура на страната е музикалното изкуство на кхмерите, музикалните традиции на други националности - виетнамците, китайците, чамите и планинските кхмери - дават своя принос.

От народните форми на музика са известни "чапей" и "а яи". Първият от тях е популярен сред по-старото поколение и най-често се изпълнява от един човек на камбоджанска китара (chapey), който рецитира текстове между свиренето на музика. Текстовете са поссветени на морални или религиозни теми. Музиката в жанра "a yai" се изпълнява от соло или дует на мъж и жена и често има комичен характер, с широко използване на импровизации. Pleng kaah (буквално „сватбена музика“) е колекция от традиционна музика и песни, които придружават различните ритуали на традиционна кхмерска сватба, която продължава много дни.

Традициите на кхмерската народна музика съществуват почти непроменени от векове, включително и през периода на френското колониално управление. След като Камбоджа получава независимост, преди Червените кхмери да дойдат на власт, правителството на страната обръща значително внимание на развитието на националната музика. И така, през 1966 г. в Пном Пен е създаден Институтът за изящни изкуства, където се обучават професионални актьори, музиканти, танцьори и е построена концертна зала, в която се представят танцовите групи на института (като правило за високопоставени чуждестранни делегации, дипломатическия корпус и др.). На базата на Института за изящни изкуства е създаден и оркестър, фокусиран върху изпълнението на европейска класическа музика.

Камбоджанският певец Сон Сисамут (1932-1976)

През 60-те и 70-те години поп музиката започва да се практикува в Камбоджа. Най-известните изпълнители в този жанр бяха поп певците Son Sisamut и Ruoh Sereysotthea. Но по време на управлението на Червените кхмери културните институции бяха ликвидирани, много класически и популярни певци от 60-те и 70-те години бяха убити или изпратени в лагери, а музикалните записи от този период са изгубени или унищожени.

През 80-те години Кео Сурат (камбоджански бежанец, който се установява в САЩ) и други камбоджански емигранти изпълняват популярни песни, стилизирани след традиционната камбоджанска музика. През 80-те и 90-те години на миналия век се наблюдава и нарастващата популярност на севернокхмерската кантрум музика с модерни аранжименти.

Австралийската хип-хоп група Astronomy Class записа няколко песни, изпълнени от родения в Камбоджа певец Kak Chanti.

Основната роля сред традиционните музикални инструменти на Камбоджа играят перкусиите: барабани - sampho (донесени в Югоизточна Азия от арабските страни), chhayam (селските танцьори го носят на колан през рамото си, придружаващи танци), тимпани - sco-thom (задължителен инструмент за танцови оркестри); гонгове, широко използвани по време на празнични шествия; в класическия камбоджански оркестър има инструмент kong-thom, съставен от 16 малки гонга. Сред духовите инструменти основно място заемат обоите - drink oh, great drink, pay-pok, и флейтата - khloi; хората от народа пеар имат инструмент, състоящ се от 5-6 флейти - пхла.

Танци

Камбоджанските танци обикновено се разделят на 3 групи: класически танци, народни танци и бални танци. Класическите танци първоначално са били изпълнявани само за представители на кралския двор като забавление, те също имат церемониално значение. Въпреки някои влияния от съседните култури, класическият кхмерски танц е доста уникална форма на изкуство. Изпълнителите на такива продукции са умело облечени, движенията, жестовете и позите на танцьора са от особено значение в представлението. Самото изпълнение е бавно и премерено. Музиката, придружаваща такива изпълнения, включва ксилофони, металофони, дървени духови инструменти, различни барабани и гонгове.

Класически кхмерски танц

Народните танци обикновено се различават от класическите по по-бързия ритъм, по-малко значими жестове и движения и по-малко декоративни дрехи на изпълнителите. Народните танци и особеностите на тяхното изпълнение варират в различните региони и са различни сред различните етнически групи в страната. Народните танци са тясно свързани с приказките и други произведения на местния фолклор.

Изобразително изкуство

Историята на изобразителното изкуство на Камбоджа датира от векове до древните занаяти. Кхмерското изкуство достига своя връх през периода Ангкор. Традиционните изкуства и занаяти включват тъкачество, производство на сребърни и златни предмети, каменна резба, производство на лакирани изделия, керамика, монументална живопис, изкуството на правене на хвърчила и др. Сериозен удар върху изкуството е периодът на Червените кхмери, свързан с преследване на художници и други представители на изкуството и доста честото им физическо елиминиране. Напоследък има известни подобрения в тази област, свързани с подкрепата на правителството и неправителствените организации, както и с привличането на туристи в страната.

Илюстрация към една от кхмерските приказки, рисунка от началото на 19 век

Литература

Многобройни надписи върху камъни, стени и колони свидетелстват за древността на кхмерския език. След надписите върху камъните широко разпространение получават текстове, написани върху палмови листа и коментари към будистките текстове на Типитака; голяма част от тях все още се съхраняват в манастирите в цялата страна. Кхмерската епична поема Реамкер се основава на индийския епос Рамаяна и има традиционно танцово изпълнение. В Камбоджа са широко разпространени различни форми на устното изкуство. По-късно се развива придворната литература, тъй като крал Анг Дуонг (1841-1860) е известен не само като владетел, но и като класик на литературата поради написването на романа Kakei, който има важно културно значение днес. Класическата история за трагичната любов е Тум Теав, която е широко разпространена поне от средата на 19 век и има устни, литературни и танцови форми. Тум Теав става широко известен на Запад след превода на литературната версия на тази история, написана от монах на име Преах Ботумтхера Сом на английски от американеца Джордж Чигас през 1915 г. Монахът Сом е признат за един от най-добрите кхмерски класици.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Камбоджа

https://ru.wikipedia.org/wiki/Музыка Камбоджи

[Hatshepsut]

Пном Пен

Пном Пен (на кхмерски: ភ្នំពេញ, произнесено [pʰnum peːɳ]) е столицата на Камбоджа, на река Тонлесап (при нейното вливане в река Меконг).

Разположен е на мястото, където се събират 3 реки: Басак, Саб и Меконг. Пном Пен е на повече от 500 години. Според легендата стара монахиня на има лейди Пен отишла да налива вода от Меконг и в едно плаващо по реката Кукуи дърво намерила четири бронзови и една каменна статуи на Буда.

Даун Пен (баба Пен) пренесла статуите на сушата и наредила хора да натрупат пръст североизточно от къщата и. След това използвала талпи от Коки дърво (Кукуи), за да изгради храм, на малкия хълм, в който да приюти петте статуи на Буда. Именувала храма на свое име като Ват Пном Даун Пен „Хълмът на Пен“, който е известен днес като Ват Ном, малък хълм на височина 27 метра (89 фута). Разказът за легендата, се съхранява в една пагода на върха на хълма.

Построен е около пагодата Преа Морокот. Подът ѝ е покрит с плочки от масивно сребро. Пагодата е построена като кула на няколко етажа. Вкрая на всеки етаж покрива се извива нагоре. Тази и други внушителни сгради за разположени близо до Кралския дворец. В Пном Пен има много музеи. Националният музей притежава изящна колекция от произведения на изкуството на кхмерите, които съставляват над 85 на сто от населението на Камбоджа. Музеят Туол Сленг е посветен в паметта на многобройните жертви на комунистическото правителство на Камбоджа, убити през 70-те години на 20. век. Това е ужасен период в историята на града и страната.

История

Пном Пен е основан в 1434 година, наследявайки Ангкор Тхом като столица на Кхмерската империя. Градът става столица на Камбоджа след като Понхей Ят, кралят на Кхмерската империя променя статуквото ѝ от бившата столица Ангкор Тхом, след като той е завзет от Сиам (днес Тайланд) няколко години по-рано. През 1600 г. японски имигранти се заселиви в покрайнините на Пном Пен.

Пном Пен останал кралската столица за 73 години от 1432 г. до 1505 г., когато бил изоставен за 360 години от 1505 г. до 1865 г. от крале поради вътрешни спорове на кралски претенденти.

Чак през 1866 г. под управлението на крал Нородом I Пном Пен станал постоянно седалище на правителството и там бил построен сегашният Кралски дворец. В началото на 1870 г. френски колониалисти превърнали крайречно село в град и започнали да строят хотели, училища, затвори, банка, офиси, телеграфни офиси, съдилища и други сгради. През 1872 г. мястото започнало да заприличва на модерен град, когато колониалната администрация сключила договор с френски бизнесмен да построи 300 бетонни сгради за продажба и наем за китайски търговци.

През 1920 г. Пном Пен бил известен като Перлата на Азия и за следващите 4 десетилетия продължил да се разраства със строенето на железопътна линия до Сиханоуквил и международното летище Почентонг (сега наречено Международно летище Пном Пен).

По време на Виетнамската война Камбоджа била използвана за база от Северната виетнамска армия и Виет Конг и хиляди бежанци от цялата страна мигрирали в Пном Пен, за да избягат от конфликта между техните правителствени войски и Северен Виетнам (и неговите съюзници). До 1975 г. популацията достигнала 2 милиона души, повечето от които били бежанци от войната. Градът бил превзет от комунистически настроените „Червени Кхмери“ през 17 април. Много от жителите включително богатите и образовани, били накарани на сила да вършат селска работа и да обработват фермите.

„Червените Кхмери“ са изтласкани от Пном Пен от виетнамците през 1979 г. и хората започват да се връщат към града. Виетнам води много конфликти с Камбоджа през годините и затова това действие е приемано емоционално по-различен начин от камбоджанския народ. Периодът на възстановяване започва, придружен от продължително стабилно правителство и с привличането на нови инвеститори и помощи от страни като Франция, Австралия и Япония. Взети са заеми от Азиатската банка за развитие и Световната банка, за да се поправи чистата доставка на вода, пътищата и други части от инфраструктурата. Преброяването на населението през 1998 е 862 000. През 2008 е 1,3 милиона жители.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пном Пен

Макар и да не е класическа туристическа дестинация, Камбоджа разполага с множество забележителности, с които се гордее. Дългите войни, продължили три десетилетия, са изсмукали силите на тази държава, която е сред най-слабо развитите в света. Политическите дрязги и икономическото положение на Камбоджа определено не са в полза на туристическия сектор.

Въпреки това, наред със световно известния храмов комплекс Анкор Ват, правителството на тази азиатска страна се стреми да превърне и други региони в желана туристическа цел. Пном Пен (Phnom Penh), столицата на Камбоджа, е истински пример за това. За мнозина този град изглежда предимно хаотичен, мръсен и непривлекателен, но наред с това излъчва и една особена и рядко срещана атмосфера, която те кара да се чувстваш като у дома си.

Пном Пен се намира в южната част на страната и представлява политическия, икономически и финансовия център на страната. Тук се намира най-голямото международно пристанище на Камбоджа, известно като Похентонг. От тук тръгват и повечето туристически маршрути, включително и към древния храмов комплекс Анкор Ват.

Като повечето камбоджански градове и името на Пном Пен произлиза от легенда. Според нея жена на име Пен е намерила скрити в дърво будистки статуи. Дървото е плавало спокойно по река Меконг и Пен успяла бързо да го извади. Сега статуите се намират в ступа, издигната на хълм в града, и са сред основните му атракции. На кхмерски хълм е Пном и цялото име на камбоджанската столица в превод означава Хълма на Пен.

Пном Пен е оживен град, в който винаги цари хаос. Многобройни автомобили, рикши, мотори и велосипеди препречват движението и затрудняват придвижването на пешеходците. Тротоарите на практика са неизползваеми и много от тях са превърнати в заведения за бързо хранене и фризьорски салони на открито. За мнозина ще се стори направо отвратителна предлаганата храна по сергиите. Тя включва плъхове, жаби и всякакви насекоми, поднесени с гарнитура от ориз.

След като свикнете с цялата бъркотия, така характерна за града, ще откриете че той всъщност има свой собствен чар. Въпреки войните, разрушенията и гоненията в Камбоджа, Пном Пен е успял да съхрани своята непринудена атмосфера. Заради забавеното развитие на страната тук модернизация изобщо не се усеща, поради което столицата е успяла да запази напълно автентичен вид.

За разлика от много азиатски столица, които притежават издигащи се в небесата небостъргачи, шикозни бутици и лъскави офис сгради, Пном Пен изглежда така, както е изглеждал и преди един век. Заради войната и кризите тук не се строи почти нищо ново, а само се реставрира старото. И именно в това се крие чарът на града.

Забележителностите в Пном Пен са много. Обикновено разходките започват с посещение на Кралския дворец, датиращ от средата на 19 в. Тази красива сграда, изградена в кхмерски стил, продължава и днес да е седалище на краля. Забележителни са също така павилионът Чан-Чая, сребърната пагода и тронната зала.

В Националния музей на града можете да видите находки от времето на Анкор и да разберете историята на някогашните династии. Свидетелства за зверствата по времето на камбоджанската диктатура можете да зърнете в музея Тоул Сленг и Чоуенг Ек. И не на последно място си струва да посетите Руския пазар на града, който наред с храмовете и колониалните постройки на Пном Пен, се счита за една от основните му атракции.

Можете да посетите Пном Пен по всяко време на годината, но е препоръчително да изберете по-топлите и сухи месеци от ноември до февруари.

https://pochivka.com/

Кралският дворец Пном Пен в Камбоджа

Една от основните забележителности на столицата на Камбоджа – Пном Пен, е прословутият Кралски дворец. Дврецът представлява комлекс от сгради, построени от крал Нородом през 1866 г. Идеята за построяването на комлекса е луксозна резиденция, която да служи за дом на царете на кралството и място за посрещане на значими гости.

Снимка на двореца от 1909г.

Кралският дворец е построен върху старинна крепост, наричана Бантей Кев. Комплексът се състои основно от три сгради, разделени от стена. В северната част се разполага „Сребърната пагода”, на юг е „Дворецът Кхмери”, а в централната част се намира „Тронната зала”. Дворецът обхваща площ от 174,870 квадратни метра.

Сградите на кралския комплекс са построени постепенно, а някои от тях са били демонтирани и възстановени едва през 60-те години на XX век. Част от по-старите сгради датират от XIV век. Кралският дворец на Камбоджа е добър пример за архитектурата на Кхмерите. Типични за нейното творчество са: отбранителните стени, тронната зала, храмът на Изумрудения Буда, извисяващите се кули и стенописите.


Royal Palace, Phnom Penh, Cambodia / Pałac Królewski, Phnom Penh, Kambodża

Архитектурата на комплекса е претърпяла огромни промени в средата на миналия век. Въпреки това, дворецът запазва своя автентичен вид и се радва на хиляди посетители ежегодно. Туристите имат възможност да посетят кралските градини и езера, тронната зала и съпътстващите сгради, където са живели едни от най-значимите лидери на Кралство Камбоджа.

https://survivor.btv.bg/lubopitno/kralskiyat-dvorets-pnom-pen-v-kambodzha.html

[Hatshepsut]

География на Камбоджа

Камбоджа е държава в Югоизточна Азия, заемаща югоизточните части на полуостров Индокитай. Площ 181 035 km². Население на 1 януари 2018 г. 10 246 000 души. Столица град Пном Пен.

Географско положение, граници, големина

Камбоджа е държава в централната част на Югоизточна Азия, заемаща югоизточните райони на полуостров Индокитай. На запад и северозапад Камбоджа граничи с Тайланд (дължина на границата 720 km), на север – с Лаос (404 km) и на изток – с Виетнам (930 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 2054 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават през равнинни райони. На юг се мие от водите на Тайландския залив на Южнокитайско море. Дължина на бреговата линия 435 km. Дължина от запад на изток 320 km, ширина от север на юг 240 km. В тези си граници заема площ от 181 035 km².

Крайни точки:

• на север – провинция Стънг Тренг, граница с Лаос 14°41'26” с.ш.
• на юг – провинция Кампон, остров Кох Поуло Ваи в Тайландския залив 9°54'52” с.ш.
• на запад – провинция Батамбанг, граница с Тайланд, десен бряг на река Сай 102°20'01” и.д.
• на изток – провинция Ратана Кири, граници с Виетнам 107°37'40” и.д.

Природа

Голяма част от територията на Камбоджа се заема от Камбоджанската равнина, изградена предимно от алувиални и езерни наслаги. На запад се простира планината Краван (Кардамонова) с връх Орал 1813 m, в строежа на която преобладават пясъчниците. На север по границата с Тайланд е разположено възвишението Дангрек (761 m), а на изток – западните предпланински райони на Анамските планини (над 1500 m), изградени предимно от кристалинни скали.

Климатът на страната е субекваториален, мусонен, с влажно лято и относително суха зима. Средната температура на най-горещия месец април в равнинните райони е 29 – 30°С, а на най-прохладния – декември 25 – 26°С. Годишната сума на валежите варира от 700 – 1500 mm в равнините, до 2000 mm в планините.

Речната мрежа на страната е гъста. Най-голямата река е Меконг, която протича през Камбоджа със своето долно течение. Тя се отличава със своите резки колебания на нивото си праз годината – от 7 – 9 до 12 – 15 m, с максимален отток в началото на есента. Други по-големи реки са: Сен 520 km, Чинит 264 km, Сонг Ке 250 km, Сан 237* km, Тонлесап 80 km. На запад е разположено голямото и плитко езеро Тонлесап, размерите на което са подложени на резки колебания.

Горите заемат около 3/4 от територията на Камбоджа. На изток са развити листопадни тропически гори, а в планините – вечно зелени гори с ценни дървесни видове (салово, тиково, лаково, камфорово дърво), развити върху латеритни почви. Останалата територия е заета от савани и редки гори, с гъсти бамбукови горички и различни храсти. По крайбрежието на Тайландския залив се срещат мангрови гори. Значителна част от Камбоджанската равнина е покрита с плодородни алувиални почви.

Фауната на страната е богата и разнообразна. В планините се срещат тигри, пантери, черни мечки, слонове. В река Меконг и нейните притоци са се съхранили крокодили и множество водоплаващи птици (пеликан, фламинго). Езерото Тонлесап е богато на риба.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Камбоджа

[Hatshepsut]

Cambodia: Timeline of Rulers and Events