Български Националистически Форумъ

Няколко тайландски маршове и патриотични песни:

มาร์ชกรมทหารอาสาสมัคร : Royal Thai Volunteer Regiment March - Thai Military Song about Vietnam War


Thai Anti-Communist Song : หนักแผ่นดิน - The Traitor


ไทยรวมกำลัง - Thai unity : Thai Patriotic Song

Тайланд (до 1939 г. Сиам) е държава в Югоизточна Азия, заемаща централните части на полуостров Индокитай и северните части на полуостров Малака. Площ 513 120 km². Население на 1 януари 2021 г. 69 950 850 души. Столица град Банкок.

Географско положение, граници, големина

Тайланд е държава в северозападната част на Югоизточна Азия, заемаща централните части на полуостров Индокитай и северните части на полуостров Малака. На юг се мие от водите на Тайландския залив на Южнокитайско море (дължина на бреговата линия 1874 km), а на югозапад – от водите на Андаманско море (739 km). Обща дължина на бреговата линия 2613 km. Бреговете на страната са предимно ниски, често заблатени, а по западното крайбрежие на полуостров Малака има многочислени риасови заливи и естуари. Тайланд има и множество острови, като най-големи са Пукет (543 km²), Ко Самуи (229 km²), Чанг (215 km²), Кут (131 km²), Пханган (125 km²), архипелага Симилан (140 km²) и др. На запад Тайланд граничи с Мианмар (дължина на границата 2115 km), на североизток и изток – с Лаос (1635 km), на югоизток – с Камбоджа (720 km) и на юг – с Малайзия (420 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 4890 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават през нископланински райони, а на запад и изток части от границите ѝ с Мианмар и Лаос са речни. Дължина от север на юг 1620 km, ширина от запад на изток до 810 km. В тези си граници заема площ от 513 120 km².

Крайни точки:

• на север – провинция Чианг Рай, граница с Мианмар, десен бряг на река Саи 20°27'54” с.ш.
• на юг – провинция Яла, граница с Малайзия 5°36'47” с.ш.
• на запад – провинция Мае Хонг Сон, граница с Мианмар, ляв бряг на река Салуин 97°20'41” и.д.
• на изток – провинция Убон Ратчатани, граници с Лаос, десен бряг на река Меконг 105°38'09” и.д.

Релеф

Над половината от територията на Тайланд е заета от ниски равнини (в т.ч. Менамската низина), а почти цялата останала част на страната (основно на север и запад) – от планини Кхунтхан (2024 m), Танентаунджи (1964 m), Дайлаунг (2114 m), Пхетчабун (2320 m), Филанан и др. с максимална височина връх Интханон 2576 m. Всички те имат предимно меридионално направление и продължават на юг, на полуостров Малака – хребетите Билау (1337 m), Пукет (1465 m), Луанг (1793 m). На югоизток, покрай границата с Камбоджа се простира планината Краван (1668 m). Източната част на Тайланд се заема от обширното плато Корат, постепенно повишаващо се на юг (възвишението Дангрек 696 m), югозапад (възвишението Санкампхенг 953 m), запад (планината Донгпхраяфай 1550 m) и север (възвишението Пхупхан (663 m) от 150 до 500 m и повече.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Планинските системи на Тайланд на север, запад и юг се отнасят към палеозойската нагъната област на Южна Азия, активизирала се през мезозоя. Те са изградени от палеозойски и триаски шисти, пясъчници, варовици и ефузиви, включващи в себе си големи гранитни тела. Платото Корат на изток е изградено от полегато залягащи мезозойски пясъчници. Под Менамската низина и под шелфа на Тайландския залив е разположена тектонска падина, запълнена с рохкави кайнозойски наслаги с мощност от 5 – 7 km.

Тайланд заема 2-ро място в света (след Индонезия) по общи запаси на калай (1220 хил. т), находищата на които са свързани с мезозойските гранити. Към тях са привързани също находищата на волфрамови руди (20 хил. т). Палеозойските структури вкючват находища на антимон, флуорит, олово, цинк, барит, железни и манганови руди. Има находища на рубини и сапфири (на запад), кафяви въглища (на п-ов Малака и на север), каменна (на п-ов Малака и в района на Банкок) и калиева сол (плато Корат), нефт (на запад и юг). През последните години започва разработването на находища на нефт в шелфа на Тайландския залив.

Климат

Климатът на Тайланд е субекваториален, мусонен. Средната температура на въздуха в равнинните и предпланински райони се колебае от 22 до 29°С (най-топлият месец е май); на полуостров Малака – 27 – 29°С, а в планините на север през зимата температурите се понижават до 10 – 15°С. В северните и централни райони на страната се обособяват 3 сезона – топъл и сух през зимата, горещ и сух през пролетта, горещ и влажен през лятото и есента. На полуостров Малака има 2 сезона – по-влажен през лятото и по-малко влажен през зимата. През лятото и есента често явление са тропическите урагани (тайфуни). Годишната сума на валежите в Менамската низина са над 1000 mm, на платото Корат на места под 900 mm, в планинските райони по границите с Мианмар, Лаос и Камбоджа, до 3000 mm, а на някои места и повече.

Води

Най-голямо значение за живота на страната има многоводната река Чао Прая (Менам) и нейните притоци, водите на които се използват за напояване и местно корабоплаване. По източните и, частично, по североизточните граници на Тайланд протича река Меконг, а нейният десен приток Мун дренира платото Корат. По западната граница с Мианмар преминава малък участък от река Салуин. Подхранването на тайландските реки е предимно дъждовно и те пренасят голямо количество наноси. Режимът им е мусонен, с пълноводие през септември и октомври, когато повишават нивата си с 5 – 10 m. През този период в Менамската низина и в източните части на платото Корат се случват големи наводнения. На река Пинг и в басейна на река Мун са изградени големи язовири (Бху Ми Бол, Убонратна, Лампау). Езерата са малко, като най-голямото Тхалелуанг е разположено на полуостров Малака.

Почви, растителност, животински свят

Около 60% от територията на Тайланд е заета от гори. На полуостров Малака и по външните склонове на околовръстните планини на платото Корат растат труднопроходими многоетажни (височина до 50 – 60 m) влажни субекваториални гори развити върху латеритни червеноземни и жълтоземни почви, отличаващи се с огромното си разнообразие от видове (около 10 хил.) от семействата на диптерокарповите, фикусите, мимозите, панданусите, палмите, бананите и др., многочислени папрати, лиани, епифити и бамбуци. На север големи площи са заети от тропически гори, с участието на тиково, салово и червено дърво върху червеноземни почви. На подветрените склонове в северните и централни райони, а също и на платото Корат върху канелени почви са разпространени мусонни гори, съставени от дъб, бор и др., с опадващи листа през сухия период на годината. На юг значителна роля имат бамбуковите гори, а на платото Корат – високотревистите савани и храсталаци върху червено-кафяви, на места засолени почви. По долините на реките са разпространени галерийни гори, развити върху алувиални и ливадни почви. По морското крайбрежие на места се срещат мангрови гори и насаждения от палмата нипа.

Територията на Тайланд попада в Индо-Малайската зоогеографска област. От големите животни най-характерни са: слон (в голямата си част опитомен), човекообразна маймуна (гибон), лемур, малайска мечка, тигър, леопард, тапир, дива свиня. В саваните обитават биковете гаур и бантенг, а в горите на север – елени и антилопи. От гризачите най-характерни са белките. Сред птиците най-многочислени са фазаните, пауните, папагалите, дивите кокошки. В блатистите места обитават чапли, червеноклюнест жерав. Срещат се прилепи, в т.ч. плодоядни. Змиите наброяват около 100 вида (питон, кралска кобра и др.), 75 вида гущери, над 500 вида пеперуди. Реките са богати на риба (най-вече от семейството на карповите) и няколко вида крокодили. В крайбрежните води на Тайландския залив промишлено значение има уловът на селда и скумрия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Тайланд

Ще посветя един постинг на покойния крал на Тайланд Рама IХ - един от най-дълго управлявалите монарси в света, неговото управление продължи 70 години (1946-2016)
За сравнение, най-дълго управлявалият български монарх е цар Петър I, управлявал 42 години (927-969)



Пхумипхон Адунядет, крал Рама IX (на тайски: ภูมิพลอดุลยเดช, е крал на Тайланд от 9 юни 1946 г. до 13 октомври 2016 г.

Възкачил се на тайландския престол на 9 юни 1946 г., крал Рама IX е най-дълго управлявалият монарх на Тайланд. С приписваното му имущество на стойност от 32 милиарда щатски долара Рама IX оглавява и класацията на списание „Форбс“ за най-богати монарси в света.

Ранни години

Пхумипхон Адунядет е роден в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ на 5 декември 1927 г. Той е най-малкият син на принц Махидол Адунядет (син на крал Рама VII) и на съпругата му Мом Сангвал (Сринагариндра).

За първи път Пхумипхон Адунядет стъпва на тайландска земя през 1928 г., след като баща му завършва медицина в Харвардския университет. До 1933 г. посещава католическото училище Mater Dei в Банкок, а през 1935 г. заминава със семейството си в Швейцария, където продължава образованието си в École Nouvelle de la Suisse Romande в Лозана.

През 1938 г. Пхумипхон Адунядет се завръща за кратко в Тайланд по случай коронацията на брат му Ананда Махидол, който заема тайландския престол през 1935 г. като крал Рама VIII. След коронацията се завръща в Швейцария, където завършва гимназия по класически езици в Лозана. От 1945 г. учи в Университета на Лозана. Малко след края на Втората световна война принц Пхумипхон се завръща в Тайланд.

На 9 юни 1946 г. Пхумипхон Адунядет заема тайландския престол, след като същия ден брат му е намерен в покоите си застрелян в главата. Младият крал обаче скоро отново заминава за Швейцария, за да довърши образованието си по политически науки в Лозана. От негово име в Тайланд като регент започва да управлява чичо му Рангсит.

Докато учи в Лозана, крал Пхумипхон често посещава Париж, където се запознава с братовчедка си принцеса Сирикит Китиякара – дъщеря на тайландския посланик в Париж, която става причина кралят често да посещава резиденцията на посланика. По това време Пхумипхон Адунядет е на 21 години, а Сирикит – на 15.

На 4 октомври 1948 г. крал Пхумипхон претърпява пътен инцидент, докато шофира своя „Фиат Тополино“ на пътя между Женева и Лозана. В катастрофата кралят ранява гърба и лицето си, изгубвайки дясното си око. Оттогава той носи очна протеза. Докато е в болницата, той често е посещаван от принцеса Сирикит, която по настояване на кралицата майка започва да учи в Лозана, за да бъде по-близо до краля.

Пхумипхон Адунядет и Сирикит се сгодяват на 19 юли 1949 г., а сватбата им е отпразнувана на 28 април 1950 г. – няколко седмици преди официалната коронация на Пхумипхон. Двамата имат 4 деца:

• принцеса Убол Ратана (р. 1951)
• принц Маха Ваджиралонгорн (р. 1952) (днешният тайландски крал Рама Х)
• принцеса Маха Чакри Сириндхорн (р. 1955)
• принцеса Чулабхорн Валайлак (р. 1957)

Коронация

Официалната коронация на крал Пхумипхон се състои на 5 май 1950 г. Денят на коронацията на Рама IX се отбелязва всяка година като национален празник на Тайланд. През 2006 г. кралят отпразнува 60-годишнината от възкачването си на престола, с което оглавява листата на най-дълго управляващите монарси на своето време.

Официалното название на краля в Тайланд е Пхра Бат Сомдет Пхра Пораментхарамаха Пхумипхон Адунядет Махиталатхибет Раматхибоди Чакринаруебодин Саяминтхатхират Бороманатбопхит (на тайски: พระบาทสมเด็จพระปรมินทรมหาภูมิพลอดุลยเดช มหิตลาธิเบศรรามาธิบดี จักรีนฤบดินทร สยามินทราธิราช บรมนาถบพิตร

Титулатурата на краля е сбор от няколко думи, които се превеждат, както следва:

Пхра [Ҧра] Phra: – местоимение в трето лице, отнасящо се за човек с по-висок социален статус от говорещия и означава най-общо „превъзходен“. Произлиза от санскритското vara („превъзходен“).
Бат Bat – „стъпало“, от санскритското pāda.
Сомдет Somdet – „господар“, от кхмерското samdech („превъзходителство“).
Пораминтхара [Пораминҩара] Poraminthara – „велик“, от санскритското parama („велик“) + indra („водач“)
Маха Maha —„велик“, от санскритското maha
Пхумипхон [Ҧумиҧон] pʰuːmipʰon – „мощта на Земята“ от санскритското bhumi („земя“) + bala („мощ“)
Адунядет Aadunjadeːt – „несравнима власт“, от санскритското atulya („несравним“) + teja („власт“)
Махиталатхибет [Махиталаҩибет] Mahitalathibet – „Син на Махидол“
Раматхибоди [Рамаҩибоди] – „Рама, въплъщение на бог Вишну, който ще стане велик предводител“; от санскритското rama + adhi („велик“) + patī („предводител“)
Чакринарюбодин Chakkrinaruebodin – „Предводител на народа, който е от династията Чакри“, от санскритското Cakrī + nari („човек“) + patī („предводител“)
Саяминтхратхират [Саяминҩраҩират] Sayamminthrathirat – „Великият крал на Сиам“, от санскритското Siam (Сиам, старото име на Тайланд) + indra + ati („велик“) + rāja („крал“)
Бороманатбопхит [Бороманатбоҧит] Borommanatbophit – „Кралят, който е велик защитник“, от санскритското parama („велик“) + nādha („този, на когото са подчинени другите“) + pavitra („кралска особа“)

Управление

В първите години на своето управление, по време на военната диктатура на генерал Плек Пибунсограм, крал Рама IX не се ползва с реална власт, а ролята му е сведена до изпълнението на церемониални функции. През август 1957 г. – шест месеца след парламентарните избори в страната, генерал Сарит Тханарат обвинява правителството на Пибунсограм в обида към величеството, нанесена по време на честванията на 2500-годишнината на будизма.

На 16 септември 1957 г. генерал Пибунсограм се явява пред краля, за да търси подкрепа за правителството си. Кралят обаче дава съвет на Пибунсограм да се оттегли от управлението, за да предотврати евентуален военен преврат. Пибунсограм отказва и още същия ден генерал Сарит Тханарат извършва военен преврат и поема властта в свои ръце. 2 часа по-късно Пхумипхон обявява военно положение в кралството и издава указ, с който назначава Сарит за „военен защитник на столицата“, без кралският указ да бъде надлежно преподписан от министър.

Диктатура на Сарит Тханарат

По време на диктатурата на генерал Сарит се наблюдава съживяване на монархията. Кралят взема активно участие в публични церемонии, обикаля из страната и поема патронажа на множество проекти за развитие. По време на Сирит е възстановен обичаят да се пълзи пред величеството по време на официална аудиенция, който обичай е забранен от крал Рама V. Възстановена е церемонията кралят да взема участие в процесиите с баржа по река Чао Прая.

Диктатура на Тханом Китикахорн

След смъртта на Сирит Тханарат, мястото му на премиер е заето от фелдмаршал Тханом Китикачорн. През 1970 г. Пхумипхон Адунядет оказва подкрепа при формирането на антикомунистическите паравоенни организации в страната. През октомври 1973 г. след масови продемократични демонстрации и смъртта на няколко демонстранти, кралят отваря вратите на двореца Читралада за убежище на демонстранти и приема на аудиенция представители на студентите.

Скоро след това Пхумипхон назначава ректора на университета „Тхамасат“ Саная Дхамасакти за министър-председател на мястото на Тханом, който бяга в Сингапур, а след това и в САЩ. Завръщането на Тханом Китикахорн и хората му през 1976 г. като монаси на манастира „Ват Бовониват“ предизвиква нови сблъсъци, кулминацията на които е клането в университета „Тхамасат“ на 6 октомври 1976 г., извършено от паравоенни роялистки формирования.

Диктатура на Прем Тинсуланон

Настъпилият хаос по улиците на Банкок е използван като претекст за нов военен преврат. Военната хунта предлага на краля списък с три имена, едно от които Пхумипхон трябва да посочи за следващ премиер министър. Кралят посочва името на председателя на Върховния съд – Танин Гравиксиан. С крайно дясната си политика Танин Гравиксиан принуждава лидерите на студентските протести да преминат в нелегалност и да се присъединят към левите бунтовници в джунглите на Тайланд. Гравиксиан обаче е свален от власт с военен преврат през 1977 г., предвождан от генерал Криангсак Чоманан. През 1980 г. Чоманан е заменен от генерал Прем Тинсуланон.

Крал Пхумипхон обаче отказва да подкрепи военните преврати от 1980 и 1985 г.

Криза през 1992 г.

Рама IX изиграва ключова роля за връщането на демокрацията в Тайланд през 1992 г. Една година по-рано е извършен поредният военен преврат, който връща военната хунта на власт. След изборите през 1992 г. повечето политически партии се обединяват около личността на генерал Сучинда Капрайоон – един от лидерите на военната хунта, който е поканен да стане министър-председател.

Избирането на военния лидер предизвиква множество протести в Банкок, а много от протестиращите са избити от изпратените срещу тях войски. Насилието обаче не спира да ескалира и в множество райони на столицата се водят ожесточени сблъсъци между протестиращите, от една страна, и военните и полицията, от друга.

Страхувайки се от избухването на гражданска война, Рама IX свиква на аудиенция Сучинда Капрайоон и лидера на продемократичното движение генерал Чамлонг Сримуанг. Аудиенцията се предава пряко по телевизията. Обществото вижда как двамата политически противници стоят на колене пред краля, който ги призовава към мирно решение на конфликта. Обществото е впечатлено, а няколко дни по-късно генерал Сичунда Капрайоон подава оставка. Това се оказва един редките случаи, в които крал Пхумипхон пряко и открито се намесва в политиката. Няколко месеца по-късно се провеждат избори, след които се формира гражданско правителство.

Криза от 2005 – 2006 г.

Седмици преди парламентарните избори от април 2006 г. парламентарната опозиция, предвождана от Демократическата партия и Народния алианс за демокрация, отправя петиция до краля с искането да назначи служебен премиер и кабинет, които да заместят правителството на Таксин Шинаватра. Искането за пряка кралска намеса среща негативен отглас в обществото. В телевизионно обръщение от 26 април 2006 г. Пхумипхон Адунядет определя искането за назначен от краля кабинет като недемократично.

След като публично обявява победата си на бойкотираните избори от април 2006 г., Таксим Шинаватра е приет на частна аудиенция от краля. Няколко часа по-късно Шинаватра обявява публично, че ще се оттегли от политиката.

През май 2006 г. вестник Manager Daily излиза със статия, описваща подготвящ се „Финландски преврат“, твърдейки, че Таксин Шинаватра и бивши членове на Тайландската комунистическа партия подготвят детронирането на краля и присвояване на политическия контрол върху нацията. Авторите на статията не изнасят доказателства за твърденията си, поради което Таксин и неговата партия Тиет Рак Тиет отхвърлят обвиненията и дават под съд вестника.

Малко по-късно в телевизионно обръщения Рама IX призовава съдиите да сложат край на политическата криза. На 8 май Конституционният съд отменя резултатите от проведените през април избори и насрочва нови парламентарни избори за 15 октомври същата година. На 14 юли в реч пред поредния випуск на Кралската военна академия председателят на кралския съвет напомня, че военните трябва да служат на краля, а не на правителството. На 20 юли 2006 г. Рама IX издава декрет за провеждане на нови избори, призовавайки за чисти и честни избори.

Преврат (септември 2006 г.)

През нощта на 19 септември военните извършват безкръвен преврат срещу правителството на Таксин Шинаватра и завземат столицата. Хунтата, предвождана от Сонтхи Буняраткалин, се провъзгласява за Съвет за Демократични реформи под Конституционна монархия и обвинява Таксин Шинаватра и режима му в различни престъпления, включително и обида към величеството. В Тайланд е въведено военно положение, конституцията е суспендирана, а изборите са отменени. В отговор на това хиляди жители на столицата излизат на протести около разквартируваните в града сили на хунтата. Хунтата потушава протестите и арестува множество протестиращи. На 20 септември кралят изказва подкрепата си за преврата и призовава държавните служители да изпълняват заповедите на Сотхи.

Не съществуват еднозначни оценки за ролята на Пхумипхон Адунядет в организирането и провеждането на преврата. Оказва се, че той е приел на аудиенция председателя на кралския съвет Прем Тисуланонда, когато е получена заповедта за мобилизацията на военните сили. Противниците на преврата твърдят, че именно председателят на кралския съвет е душата на преврата, въпреки че хунтата твърди противното и отказва дискусии по въпроса.

Хунтата назначава Конституционен съд, който да разгледа обвиненията срещу Тай Рат Тай и Демократическата партия и да отсъди за по-нататъшното им съществуване. Дни преди заседанието Рама IX отправя телевизионно обръщение към съда, чието послание не се тълкува еднозначно. Според едни интерпретации кралят призовава съда да бъде безкомпромисен към двете партии, докато според други – кралят ясно застава на страната на двете най-големи партии в Тайланд. Няколко дни по-късно Конституционният съд излиза с решение, което оправдава Демократическата партия, но забранява партията Тиет Рат Тиет и отстранява над 100 нейни дейци от политическата сцена за 5 години.

Назначената от хунтата Конституционна асамблея по-късно опитва да използва личността на краля за пропаганда в подкрепа на приетата от нея, но широко критикувана конституция, която трябва да бъде одобрена и на референдум. Новата конституция влиза в сила през 2007 г. и през декември същата година се провеждат нови парламентарни избори. Те са спечелени от партията Народна власт, която е съставена от бивши членове на Тиет Рат Тиет и техни поддръжници. Срещу новото правителство се обявява Народният алианс за демокрация (НАД), чиито поддръжници започват масови протести, придружени с блокади на правителствената резиденция и летищата в Банкок. Въпреки че НАД твърдят, че защитават краля, Пхумипхон запазва мълчание. Въпреки това, след като в сблъсъците умира демонстрантка на НАД, на кремацията ѝ присъства кралица Сирикит, чието поведение международната преса тълкува като ясна подкрепа на монархията към каузата на НАД.

Смърт

Пхумипхон Адунядет умира в Банкок след продължително боледуване на 13 октомври 2016 г.


Церемония по пренасянето на кралската урна в кралския крематориум (26 октомври 2017 г.)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пхумипхон_Адунядет



Thai Royalist Song : สดุดีมหาราชา - Sadudee Maharacha

Ще добавя още два съвременни тайландски клипа с патриотична насоченост (за съжаление нямат субтитри).
Не си спомням да съм гледал български клипове с подобна тематика 

เพลงไทยคือไทย - กองเรือยุทธการ

บ้านเกิดเมืองนอน - กองเรือยุทธการ กองทัพเรือ VERSION POP ROCK (MUSIC VIDEO)

Военен парад и клетва по случай коронацията на сегашния крал на Тайланд - Рама Х, 18 януари 2020г.

Parade and oath taking by soldiers and police officers on January 18, 2020 at 3.50 pm

Клипът е доста дълъг - 2 часа и 22 минути, аз съм го гледал целия, но същинската церемония започва след 50-тата минута.
Няма субтитри, но коментарите зад кадър са на английски език.

เพลง มาร์ชกองทัพบก Royal Thai Army March

Кралство Тайланд е разделено на 75 провинции (чангвати), които са географски групирани в 6 региона. Столицата Бангкок е администрирана като 76-а провинция. Имената на провинциите съвпадат с имената на техните столици.

Всяка тайландска провинция има свой управител, назначен от Министерството на вътрешните работи на страната. Единственото изключение е Бангкок, чийто управител се избира от населението.

Сонгкла, Чон Бури и Прачуап Кири Кан са единствените провинциии, чиито столици не са най-големите градове в тях. Провинция Бангкок е провинцията с най-голямо население и най-голяма гъстота на населението. Най-голямата провинция по площ е Након Ратчасима, а най-малката е Самут Сонгкрам. Най-малко население има провинция Ранонг, а най-малка гъстота на населението има провинция Мае Ханг Сон (данни от 2000г.).

75-те провинции са разделени на общо 877 района (амфое). 76-ата провинция, която обхваща столицата на страната Бангкок, е разделена на 50 района. От своя страна районите на страната са поделени на подрайони (тамбони) и села (мубан).

Градове

В допълнение към посоченото административно деление, населените райони на Тайланд са разделени на големи и (средни) градове, градове и села, към които се прехвърлят някои функции на райони и общините на принадлежащите на града територии.

Има три нива на административно деление на градските (общинските) единици (เทศบาล, thetsaban):

• голям град (Thetsabannakhon): над 50 хиляди жители, гъстота на населението над 3 хиляди души на 1 km²
• (среден) град (Thet Saban Mueang): над 10 хиляди жители, гъстота на населението над 3 хиляди души на 1 km² - или център на провинцията
• село (малък град, thetsabantambong): над 5 хиляди жители, гъстота на населението над 1,5 хиляди души на 1 km²

Въпреки името си, thetsabanthambon (букв. „общински град“) не е непременно същото като отделна община (tambon).

Административно деление в миналото

От началото на 20-ти век до 1932 г. е имало друга по-голяма административна единица, монтхон (มณฑล, област), като някои от най-големите монтхони са били подразделени на боривени (บริเวณ). Първите провинции се наричат муеанг, защото са формирани от исторически градове-държави. Имало е муеанг, които били пряко подчинени на Банкок (т.е. подобно на съвременните провинции), както и муеанг, които били управлявани от по-силни съседни муеанг или са били част от полузависими държави.

През 1906 г. започва преходът към термина чангват (провинция), който завършва през 1916 г.

Преди това общинското ниво се е състояло от sukha phiban (санитарни райони, สุขาภิบาล), които изпълнявали главно санитарни функции като събиране на боклука. Административното деление е създадено през 1898 г.; през май 1999 г. всички те са трансформирани в thetsabantambong.

1824



1893



1906



1916



1941



1945



2023



https://bg.wikipedia.org/wiki/Административно деление на Тайланд

https://ru.wikipedia.org/wiki/Административное деление Таиланда

https://th.wikipedia.org/wiki/เขตการปกครองของประเทศไทย

Военен парад и клетва на кралската гвардия в Тайланд, 2024г.. На мен това ми напомня за парадите и церемониите в Царство България до 1944г.

พิธีสวนสนามและถวายสัตย์ปฏิญาณตน ของทหารรักษาพระองค์ ประจำปี พ.ศ.2567

(клипът е дълъг 1 час и 16 минути и е без субтитри) 

Тук представям и един по-кратък преглед на същото събитие, около 22 минути. На този клип има английски субтитри на някои от по-важните моменти

เข้มแข็งและสง่างาม การ ถวายสัตย์ปฏิญาณตนของทหารมหาดเล็กราชวัลลภรักษาพระองค์และทหารรักษาพระองค์

Образованието в Тайланд е под юрисдикцията на тайландското министерство на образованието, което от своя страна се контролира от тайландското правителство. Дванадесет години безплатно основно образование в страната е гарантирано от Конституцията. Деветгодишното посещение на училище е задължително. През 2009 г. Министерството на образованието обяви разширяването на безплатното задължително образование до петнадесет години.

Образователната система се състои от дванадесет години основно образование и висше образование. Основното образование е разделено на шест години начално образование и шест години средно образование, последното от които е разделено на две по три години. Предучилищното образование също е част от основното ниво на образование. Частните независими училища също допринасят за общото образование.

Управлението и контролът на държавните и частните университети се осъществява от отдела за висше образование на Министерството на образованието.

Предучилищно образование

Предучилищното образование се осъществява в детските градини. Често е с някаква насоченост – езикова, математическа и т.н. Но посещаването им не е задължително. Децата посещават детски градини до шестгодишна възраст. Там ги учат да смятат, четат, пишат и др. Детските градини в страната са платени. Таксата зависи от това дали е публична или частна институция и е средно 6 хиляди бата (един бат е около 5-6 стотинки)

Училищно образование

Структурата на училищното образование се състои от четири основни етапа:

• Първите три години в Prathom Primary School (ประถม) 1–3, за възрастови групи от 7 до 9 години;
• Prathom Second Level от 4 до 6 клас за възрастовата група от 10 до 12 години;
• Третото ниво Matthayom (มัธยม) 1-3, е предназначено за възрастовата група от 13 до 15 години;
• Горното средно ниво на образование се състои от Matthayom 4–6 за възрастови групи от 16 до 18 години и е разделено на академични и професионални потоци. Студентите, които избират академичния поток, обикновено възнамеряват да влязат в университет. Професионалните училища предлагат програми, които подготвят учениците за работа или продължаване на образованието.
Приемът във висше учебно заведение се осъществява чрез полагане на приемни изпити.


От децата се изисква да посещават шест години основно училище, в краен случай поне през първите три години.

Държавните училища се управляват от правителството. Частните училища често се управляват от благотворителни организации - особено католически епархии и религиозни ордени, които управляват над 300 големи основни/средни училища в цялата страна.

Поради бюджетни ограничения децата в селските училища обикновено са по-малко подготвени от тези в градските училища. В селските райони стандартът на обучение, особено на английски, е значително по-нисък, поради което много ученици пътуват до 80 километра, за да учат в най-близкия град.

Учебната година е разделена на два семестъра. Първият започва в началото на май и завършва през октомври; Вторият започва през ноември и завършва през март.

История

Официалното образование произлиза от храмовите училища. Билo е достъпно само за момчета.

По време на Кралство Аютая от 1350 до 1767 г., по време на управлението на крал Нараи Велики (1656-1688), е създаден първият учебник по тайландски език с граматика.

През 1897 г. по инициатива на кралица Шрибаджариндра момичетата са допуснати до образование. През 1898 г. страната стартира програма за предучилищно, начално, средно, техническо и висше образование.

През 1901 г. в Банкок е открито първото държавно училище за момичета.

Първият университет в страната е кръстен на крал Чулалонгкорн (Рама V), а синът му Ваджиравуд (Рама VI) учи там. През 1921 г. в страната е приет закон за задължително начално образование.

През 1960 г. периодът на задължителното обучение е увеличен на седем години. През 1977 г. са приети основните етапи на основното и средното образование в съответствие със следните структури: 4-3-3-2 и 6-3-3, които са оцелели до наши дни.

През 2000-те в страната се наблюдава компютъризация на образованието и броят на квалифицираните носители на чужди езици се увеличава.

През 2005 г. беше приет закон, премахващ телесните наказания в училищата в Тайланд. Въпреки това, те все още се случват понякога.

През юли 2015 г. тайландското министерство на общественото здраве инициира програма за осигуряване на качествено хранене и здравно образование в тайландските държавни училища. Целите му са да повиши средния коефициент на интелигентност на децата от 94 на 100 и да увеличи средния ръст на децата. В момента средният ръст на тайландските момчета е 167 см, а на момичетата - 157 см. През 10-годишния период на програмата ръстът трябва да достигне съответно 175 см и 165 см. Децата в училищата в цялата страна ще се хранят по-здравословно и ще живеят по-здравословно.

Финансиране

В сравнение с разходите за образование в други страни (особено развиващите се страни): Китай 13%, Индонезия 8,1%, Малайзия 20%, Мексико 24,3%, Филипините 17%, Великобритания и Франция 11% от БВП, Тайланд отделя значителни средства за образование. До 2006 г. разходите за образование възлизат на 27% от националния бюджет. Заемите и техническата помощ за образованието в страната се предоставят от Азиатската банка за развитие, Световната банка и Японския фонд (FZES). През декември 2008 г. министърът на образованието на Тайланд Лаксанависит обяви планове да предостави на тайландските деца безплатни учебници и учебни материали. През 2011 г. новоизбраното правителство предложи да се предоставят на децата таблетни компютри за обучение.

Висше образование

В Тайланд има 170 висши учебни заведения. Сред тях са държавни и частни университети, предлагащи 4100 програми за обучение. През учебната 2015 г. в университетите са се обучавали 156 216 студенти.

Много държавни университети и колежи получават финансова подкрепа от правителството, включително университета Раджабхат, Технологичния университет Раджамангала и колежите за обучение на учители.


Някои от най-високо класираните държавни университети в Тайланд включват:

• Университет Чулалонгкорн: Предлага програми по изкуства и хуманитарни науки, инженерство и технологии, медицина, естествени науки и управление.
• Университет Таммасат: предлага курсове по право, бизнес, политически науки и икономика
• Университет Касетсарт: програми по селско стопанство, рибарство, горско стопанство, аерокосмическо инженерство.
• Университет Махидол: програми по медицина, ветеринарни науки, медицинско инженерство.
• Университет Чианг Май: политически науки и публична администрация, хуманитарни науки, селско стопанство.

Униформи

В Тайланд униформите са задължителни за всички ученици в училища, колежи и университети, с много малки изключения.


Дрескодът в основното и средното училище за момчета е тъмносини, цвят каки или черни шорти с бяла отворена риза с къси ръкави и дълги чорапи. Момичетата носят дълга тъмносиня или черна пола и бяла блуза с широка папийонка. Папийонка не се носи със светлосиня риза с отворено деколте. Униформата на момичетата е допълнена с бели чорапи и черни ученически обувки.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Образование_в_Таиланде


Между другото, нещо което не е споменато в статията: учителите в Тайланд също носят задължително униформи 

Батът (тайландски: บาท, ISO 4217 код: THB) е валутата на Тайланд от 15 април 1928 г. Разделен е на 100 сатанга (สตางค์). Обозначение: ฿.

История

Концепцията за "Бат" може да се намери още през 14 век. Това е било местното наименование на единица за измерване, обща за няколко държави от Индокитай (Бирма, Сиам, Лаос, Камбоджа) - тикал, който служи както като парична единица, така и като единица за измерване на маса.

От 1350 до 1860 г. в Сиам се секат златни и сребърни монети, наречени p'hot duang или khot duang. Това са големи (с тегло до 1,215 kg) изпъкнали слитъци. Тяхната стойност се измерва в бат (тикал) и други местни парични единици.

От 1861 г. Бирмингамският монетен двор започва да сече монети от европейски тип (плоски и кръгли) за Сиам, които се наричат "rien": сребърни (4, 2, 1, 1⁄2 и т.н. тикали); мед и цинк (1⁄16, 1⁄32 и т.н. тикали); злато (8, 4 и 2+1⁄2 тикали).

На 21 август 1898 г. сиамските власти обявяват прехода към десетичната система на парично отчитане, което е завършено на 25 ноември 1902 г.: 1 бат (тикал) се равнявал на 15,033 g сребро с проба 900 и бил разделен на 100 сатанга (буквално "стотна част"). В допълнение към местните монети от всички емисии, индийските монети и монетите на Източноиндийската компания също били в обращение.

Освен монети, от 1853 г. в обращение са пуснати и банкноти, деноминирани в тикали и тамлунг (1⁄4 тикали). Последната емисия банкноти е от 1918 г.

От 15 април 1928 г. националната валута на Сиам (от 1939 г. - Тайланд) официално става известна като бат (обмяната на тикалите от предишни емисии се извършва в съотношение 1:1). Освен това, ако преди батът бил местното наименование на тикал, то от 1928 г. тикал се превръща във второто име на националната валута на Тайланд.

Числата са показани както на традиционен международен, така и на тайландски шрифт:

Традиционно международно изписване:    0    1    2    3    4      5    6    7    8    9
Местно изписване:                                ๐    ๑    ๒    ๓    ๔    ๕    ๖    ๗    ๘    ๙

За датиране се използва будисткият календар, където началото на календара е от годината на заминаването на Буда Гаутама в нирвана и е с 543 години пред григорианския календар. Така 2025 г. според григорианския календар съответства на 2568 г. според будисткия календар.

Монети


В момента в обращение са монети с деноминации от 25 и 50 сатанга, 1, 2, 5 и 10 бата. Монети от 1, 5 и 10 сатанг деноминации всъщност не се използват в обращение.

Банкноти


От 1902 г. до 28 юли 2018 г. са издадени 17 серии тайландски банкноти, без да се броят 19 серии възпоменателни банкноти, емитирани по случай различни празници.

Съвременните банкноти от 17-та серия имат ясно изразен национален характер и включват портрет на крал Маха Ваджиралонгкорн (Рама Х). Освен това портретът на краля е дублиран и като воден знак. Номиналите на банкнотите също са дублирани с арабски цифри. В момента в обращение са банкноти от 15-та, 16-та и 17-та серия.

Валутен курс

В момента Тайланд използва режим на плаващ валутен курс. Критерият за ефективността на валутната политика (котвата на валутния курс) са темповете на инфлация.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тайский_бат

Церемонии по време на коронацията на тайландските крале

ฉลองพระองค์ในพระราชพิธีบรมราชาภิเษก

10-те принципа на държавната администрация, дадени от крал Рама VI през 1914г.

1. Способност да работите успешно по-добре от тези с равни на вашите възможности

2. Упоритост, смелост, никога да не се отказвате от трудностите и постоянство за преодоляване на препятствия

3. Остроумие, да знаете как да наблюдавате и да действате по подходящ начин, без да ви напомнят

4. Познания, да знаете как да изпълнявате задълженията по подходящ начин във всяко отношение

5. Почтеност към дълга, намерение да изпълнявате честно възложените ви задължения

6. Честност към другите, действайки честно към другите, да сте надежден човек

7. Познаване на навиците на хората, учене един от друг, за да можете да действате правилно и да се разбирате добре с другите

8. Да знаете как да бъдете гъвкави, да бъдете гъвкави според случая

9. Да се докажете, да имате стабилен дом и семейство. И се настройте за добро

10. Лоялност, жертване на себе си в името на другите

Пибун Сонграм, също Плек Пибунсонгкрам (на тайландски: จอมพล แปลก พิบูลสงคราม; 14 юли 1897 г., Нонтхабури – 11 юни 1964 г., Токио) е военен и политически деец на Тайланд, фелдмаршал и министър-председател през 1938–1944 и 1948–1957.

Ранни години

Роден в Нонтхабури, северно предградие на Банкок, в семейството на Кид Киттасангха, син на китайски имигрант. Първото му име "Плек" означава "странен" на тайландски. Родителите на Плек притежавали овощна градина, където отглеждали дуриан. Плек Китасангха първо посещава училище в будистки храм, след което постъпва в Кралската военна академия Чулахомклао, която завършва през 1914 г., получава чин втори лейтенант в артилерията и е изпратен в артилерийски полк в Фитсанулок. По време на Първата световна война преминава стаж в артилерийски части във Франция. Младият офицер се радва на репутация сред своите другари войници като културен, трудолюбив и точен човек.

От 1924 до 1927 г. Плек Китасангха продължава обучението си във Франция, завършвайки военните академии в Поатие и Фонтенбло. По време на следването си Плек общува с други тайландски младежи, военни и цивилни, които са учили във Франция, включително основателите на партията Кхана Ратсадон, бъдещите организатори на революцията от 1932 г., и споделя техните идеи за необходимостта от революция в Тайланд. Сред приятелите му са студентът по право Pridi Panomyong, който оглавявал Асоциацията на тайландските студенти във Франция, и Prayoung Phornmontri. Познанството с Panomyong по-късно допринася за политическата кариера на Плек, но по-късно прераства в съперничество и вражда.

След завръщането си в Тайланд той е повишен в капитан и през 1928 г. крал Праджадипок (Рама VII) му дава титлата „Луанг“ (приблизително еквивалентна на виконт в европейската система за титли) и ново име „Пхибунсонгкрам“, което да замени рожденото му име. Тази практика на даване на ново име заедно с титла е често срещана в Сиам. Името "Pibunsongkhram" означава "велика" или "настъпателна война". Впоследствие Phibunsongkhram е повишен в майор в Генералния щаб и е назначен за щалмайстер (началник на конюшнята) на принц Narisar Nuvadtivong. В началото на 30-те години той се присъединява към партията Кхана Ратсадон, като оглавява една от групировките на партията във военните среди. Той е активен участник в революцията от 1932 г., след което получава прозвището "човекът на коня".

Кариера 1932-1938

След революцията от 1932 г. Phibunsongkhram става заместник-командир на артилерията на кралските въоръжени сили на Тайланд, но първоначално не е политически активен. През юни 1933 г. той участва активно във военния преврат, воден от Phakhon Phayukhasen, след което политическото влияние на Phibunsongkhram започва да расте бързо. През октомври 1933 г. Phibunsongkhram успешно потушава роялисткия бунт на принц Boworadej, който укрепва авторитета му в армията. Phibunsongkhram е повишен в полковник, заместник-командващ на армията и през 1934 г. става министър на отбраната в правителството на Phakhon Phayukhasen, като на практика става вторият човек в правителството.

Докато все още е заместник-министър на отбраната, Phibunsongkhram създава Yuwachon, паравоенна младежка организация от полуфашистки тип. Като министър на отбраната той насърчава въвеждането на националистическа и милитаристична пропаганда в училищната програма. Phibunsongkhram е основният идеолог на създаването на героичните исторически филми „Кръвта на тайландските войници“ (1935), „Кръвта на Суфанбури“, „Принцеса Сенви“, а също и по негова инициатива са издигнати паметници на известни владетели на Тайланд - кралете Наресуан Велики и Таксин - които трябва да служат като примери за успешно управление на страната.

След скандал, включващ занижени цени на конфискуваната собственост от крал Праджадипок, който абдикира през 1935 г., правителството на Пхакхон Фаюхасен подава оставка и след предсрочните парламентарни избори от 1938 г. Съветът на регентството одобрява Пибунсонгкрам за министър-председател на 16 декември 1938 г.

Министър-председател 1938-1944


Вътрешна политика

След като идва на власт, Phibunsongkhram използва позицията си, за да се отърве от политическите си опоненти. Редица кралски сановници, военен персонал и членове на парламентарната опозиция са изправени пред съда по обвинения в заговор срещу крал Ананд Махидол. В процес, чиято безпристрастност е силно съмнителна, 18 обвиняеми са осъдени на смърт и 52 на дълги срокове затвор. Десетки хора са арестувани и на остров Тарутау. Бившият крал Праджадипок, обвинен в заговор да се върне на трона, е обявен за персона нон грата и изображенията му са премахнати отвсякъде. По този начин опозицията срещу личното управление на Phibunsongkhram е потисната както от консервативните роялисти, така и от партията Khanа Ratsadon.

С идването на власт на Phibunsongkhram прогресивните форми на национализъм в Тайланд са заменени от пантайландски (основният принцип на пантайизма е обединението на всички тайландски народи под управлението на тайландския крал). Главният идеолог на режима на Пибунсонгкрам е министърът на културата (от 1942 г. – министър на външните работи) Вичит Вичитватакан, писател и почитател на Мусолини, когото британският посланик в Банкок нарича „джобния Гьобелс“. Културната политика на Тайланд в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век се характеризира с мистификация на историята на тайландската държавност, популизъм и реваншистки настроения (по-специално искания за освобождаване на „първоначално тайландските“ територии на Бирма и Камбоджа, които са отстъпени на Великобритания и Франция (съответно) по време на колониалните завоевания в началото на 20 век). По заповед на правителството на Phibunsongkhram са издадени карти за ученици, на които тези територии на Бирма и Камбоджа са обозначени като принадлежащи на Тайланд.

По инициатива на Phibunsongkhram през 1939 г. Сиам е преименуван на Тайланд, а през 1941 г. в страната е въведен европейският григориански календар - според него годината вече започва на 1 януари, а не на 13 април.

Френско-тайска война

След окупацията на Франция от националсоциалистическа Германия през 1940 г. френските колониални власти, изолирани от метрополията, са отслабени и неспособни да предотвратят японското нахлуване във френски Индокитай през септември 1940 г. Това служи като своеобразен сигнал за режима на Phibunsongkhram, който през ноември 1940 г. предявява териториални претенции към правителството на Виши и започва военни действия срещу френските войски в Индокитай. Боевете продължават до януари 1941 г., по време на които тайландският флот е победен в Тайландския залив. На 29 януари е подписано примирие, а на 9 май 1941 г. е подписан мирен договор. Под натиска на Япония правителството на Виши отстъпва Лаос и две провинции на Камбоджа на Тайланд, което се възприема в Тайланд като победа над Франция и личен триумф за Phibunsongkhram, тъй като за първи път в историята си Тайланд успява да победи европейска държава, макар и значително отслабена.

През юни 1941 г. в Банкок е построен огромен Паметник на победата, за да отбележи тази победа, а Пибунсонгкрам, който има чин генерал-майор в началото на войната, приема званието фелдмаршал, заобикаляйки званията генерал-лейтенант и генерал.


Втора световна война

Още преди френско-тайландската война, през октомври 1940 г., Пибунсонгкрам води тайни преговори с Япония, в които той прави устно тайно обещание да подкрепи Япония, ако тя нападне Малайзия. От друга страна, през 1941 г. правителството на Phibunsongkhram също преговаря с британското и американското правителства, опитвайки се да осигури тяхната подкрепа в случай на японско нахлуване в Тайланд. Британският министър-председател Уинстън Чърчил пише в писмо до Phibunsongkhram:

Ако ви нападнат, защитавайте се. В интерес на Великобритания е да запазим истинската независимост и суверенитет на Тайланд и ние ще разглеждаме атака срещу вас като атака директно срещу нас.

В деня след нападението над Пърл Харбър, на 8 декември 1941 г., японските войски дебаркират на брега на Тайланд и след кратък период на битка Пибунсонгкрам решава да сключи примирие с Япония. В резултат на това споразумение Япония първо получава възможността да използва тайландска територия, за да нахлуе в Малая и след това да привлече Тайланд към Оста Берлин-Рим-Токио. На 21 декември 1941 г. е подписано споразумение за военен съюз между Тайланд и Япония. Кабинетът на министрите и парламентът дават съгласието си за този съюз.

На 25 януари 1942 г. правителството на Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания. Това предизвика съпротива от страна на някои представители на политическия елит на Тайланд. Министърът на финансите и външният министър Приди Паномьонг подават оставка в знак на протест. Тайландският посланик във Вашингтон, Сени Прамот, обявява нотата за обявяването на войната за невалидна и отказва да я предаде на правителството на САЩ. Тайланд е фактически окупиран от японската армия, която се биеше в Индокитай заедно с тайландската армия. През май 1942 г. тайландските войски, заедно с японската армия, окупират североизточна Бирма, а на 20 август 1943 г. Япония предава четири северни малайски и две шански княжества на Тайланд.

Втората световна война нанася тежък удар на икономиката на Тайланд, тъй като страната губи традиционните си пазари. Ситуацията се влошава от девалвацията на бата спрямо йената, тъй като Тайланд извършва плащания към Япония в японска валута от май 1942 г. През юни 1942 г. Phibunsongkhram признава, че Тайланд е банкрутирал, след което Япония предоставя на Тайланд облигационен заем от 200 милиона йени. Японските окупационни власти извършват масови принудителни мобилизации на тайландци за строителни работи, по-специално за железопътната линия Тай-Бирма (известна като „железницата на смъртта“). Повече от 250 000 работници (предимно цивилни от Югоизточна Азия, както и военнопленници) загиват по време на строителството на този път.

Поради катастрофалната икономическа ситуация и японската окупация в Тайланд, съпротивата срещу режима на Phibunsongkhram нараства. През 1942 г. е създадено масово нелегално движение, Свободен Тайланд, с водещи фигури Приди Паномьонг и Сени Прамот. Недоволството от режима нараства и сред висшите служители на режима, които се противопоставят на прилагането на такива укази на министър-председателя като задължението на правителствените служители да посещават уроци по народни танци, опитът да се премести столицата от Банкок в Петчабун и създаването на огромния будистки парк Phutthamonthon. През юли 1944 г. парламентът гласува вот на недоверие към Phibunsongkhram и той е принуден да подаде оставка като министър-председател, като същевременно запазва поста на върховен главнокомандващ.

Khuang Aphaiwong е назначен за нов министър-председател на Тайланд на 1 август 1944 г. и заема тази позиция до 31 август 1945 г. По това време подготовката за антияпонско въоръжено въстание е започнала в Тайланд, но е спряна по заповед на командващия британските войски в Далечния изток. На 19 август правителството на Афаи Вонг се обръща към страните от антихитлеристката коалиция с молба за мир. Съгласно условията на мирния договор, сключен на 1 януари 1946 г., Сиам (от септември 1945 г. до август 1948 г. страната отново се нарича "Сиам") се отказва от териториалните придобивки от 1941-1943 г. и изплаща обезщетения на Великобритания.

Временно напускане на политиката

Поражението на силите на Оста и техните съюзници през Втората световна война доведе до осъждането на Пибунсонгграм като военнопрестъпник, но през април 1946 г. военен трибунал го оправда. Една от формалните причини за оправдаването на Phibunsongkhram е, че правителството на Seni Pramot смята, че законът за военните престъпления не е със задна дата. Неговият дългогодишен приятел, влиятелният политик Приди Паномьонг, също се обяви против наказанието на Пибунсонграм.

След освобождаването си Phibunsongkhram, противно на обещанието си да не участва в политически дейности, започна да търси начини да се върне на власт. През пролетта на 1947 г. група поддръжници на Phibunsongkhram, включително генерал Mangkon Phomiot, бившият министър на външните работи Wichit Wichitwathakan и Prayun Phanmontri, формира консервативната Thammathipat („Право в силата“) партия, водена от Mangkon Phomiot.

След смъртта при мистериозни обстоятелства през юни 1946 г. на крал Ананда Махидол (Рама VIII), тронът на Тайланд е наследен от по-малкия брат на краля, Рама IX, който по това време е на 18 години. Възползвайки се от неопитността и политическата нестабилност на младия крал, военна група, водена от фелдмаршал Пин Чунхаван, извършва военен преврат през ноември 1947 г., премахвайки Тамронг Навасават. Лидерът на Демократическата партия, Khuang Aphaivong, беше назначен за нов министър-председател като компромисна фигура, тъй като Phibunsonggram и неговите поддръжници, които участваха в преврата през ноември, смятаха кандидатурата на Phibunsonggram за неприемлива за незабавно оглавяване на правителството. В същото време политическата позиция на K. Aphaiwong е доста крехка и през април 1948 г. Phibunsongkhram отново идва на власт като министър-председател.

Министър-председател 1948-1957

Връщането на Phibunsogram на власт беше противоречиво в Тайланд и имаше два опита за свалянето му от власт в рамките на една година. На 1 октомври 1948 г. офицери от Генералния щаб на тайландската армия правят опит за преврат, който завършва с неуспех, като над петдесет офицери и няколко видни поддръжници на Паномьонг са арестувани. На 26 февруари 1949 г. има още един неуспешен опит за преврат, когато привърженици на свободното тайландско движение и студенти опозиционери окупират Големия дворец в Банкок.

Второто премиерство на Phibunsongkhram се характеризира с проамериканска външна политика и авторитарна вътрешна политика. По време на Корейската война Пибунсонгкрам изпрати контингент от 4000 войници в Корея като част от силите на ООН. През 1950 г. Тайланд подписва съюзен договор със САЩ, през 1951 г. забранява търговията със социалистическите страни, а през същата година всички политически партии са забранени в страната. Въпреки препоръките на външния министър Пот Сарасин, на 28 февруари 1951 г. Пибунсонгкрам обявява официално признаване на кралските правителства на Лаос, Камбоджа и Виетнам. В знак на протест П. Сарасин подава оставка.

През 1954 г. Тайланд става един от основателите на антикомунистическия военен блок СЕАТО.

Западът гледа на Phibunsongkhram като на предпочитана фигура, която може да държи властта и да поддържа прозападен курс и предоставя военна и икономическа помощ на режима на Phibunsongkhram. Между 1951 и 1957 г. Съединените щати предоставиха на Тайланд 222 милиона долара военна помощ и 149 милиона долара икономическа помощ.


През 1955 г., след сключването на Женевските споразумения за Индокитай и дълго пътуване в чужбина до Съединените щати и Европа, Phibunsongkhram провежда редица мерки за либерализиране на вътрешната политика. В парка Санам Луанг в Банкок е създаден „ъгъл на ораторите“, подобно на Хайд парк в Лондон. Дадена е амнистия на политическите затворници и е разрешено създаването на политически партии. Под ръководството на Phibunsonggram е създадена политическата партия Seri Manangasila, в която самият той става председател, фелдмаршал Сарит Танарат става заместник-председател, а шефът на полицията Пао Сианон става генерален секретар. Бяха приети и редица закони за облекчаване положението на работниците. Законът за труда, приет през януари 1957 г., легализира профсъюзите, ограничава работната седмица до 48 часа, установява периоди за почивка и извънреден труд и установява стандарти за безопасност. 1 май е обявен за почивен ден.

През февруари 1957 г. се провеждат парламентарни избори на многопартийна основа и Сери Манангасила печели. Но недоволството от политиката на Phibunsonggram нарастваше в армейските кръгове и бяха отправени обвинения в изборни измами, което в крайна сметка доведе до военния преврат от 16 септември 1957 г., воден от Sarit Thanarat, и свалянето на Phibunsonggram. Някои оценки предполагат, че Съединените щати са участвали в преврата.

Последни години

След отстраняването му от власт, Phibunsongkhram емигрира в Япония и многократните му молби да се върне в Тайланд са отхвърлени. На 11 юни 1964 г. той умира в Токио от сърдечна недостатъчност. Урната с праха му беше транспортирана до Тайланд и погребана с военни почести в квартал Банг Кхе в Банкок.

Личен живот

Той е женен за La-iad Bhandurakvi и те имат трима сина и три дъщери. Най-малкият му син, Нит Фибунсонгкрам (1941–2014), е министър на външните работи на Тайланд от 2006 до 2008 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сонгкрам,_Пибун


สดุดีพิบูลสงคราม - Phibunsongkhram's Hymn : Thai Dictatorship Song (Original Version)

Етническият произход на населението на Тайланд е разнообразен и продължава да се развива. Етническият състав на нацията е засенчен от натиска на тайификацията, тайландския национализъм и социалния натиск, който е преплетен с манталитет, подобен на кастов, приписващ на някои групи по-висок социален статус от други. В доклада си до Обединените нации за Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация тайландското правителство официално призна 62 етнически общности: Двадесет милиона централни тайландци (заедно с приблизително 650 000 Khorat Thai) съставляват приблизително 20 650 000 милиона (34,1 процента) от общо 60 544 937 население към момента на завършване на данните за етнолингвистичните карти на Тайланд на университета Махидол (1997 г.).

Докладът на Тайланд до ООН предоставя броя на населението за планинските народи и етническите общности в североизточната част. По този начин, въпреки че над 3,288 милиона души само на североизток не могат да бъдат категоризирани, населението и процентите на други етнически общности към 1997 са известни и представляват минимални популации. В низходящ ред най-големите (равни на или по-големи от 400 000) са:

Лао (15 080 000, 24,9%), състоящи се от тайландски лао (14 милиона) и други по-малки лаоски групи, а именно тайландски лоей (400–500 000), лао лом (350 000), лао вианг/кланг (200 000), лао кхранг (90 000), лао нгаев (30 000) и Lao Ti (10 000)
6 милиона Khon Muang (9,9%, наричани още северни тайландци)
4,5 милиона Pak Tai (7,5%, наричани още южни тайландци)
1,4 милиона кхмерски леу (2,3%, наричани още северни кхмери)
900 000 малайци (1,5%)
500 000 Nyaw (0,8%)
470 000 Phu Thai (0,8%)
400 000 Kuy/Kuay (известен също като Suay) (0,7%)
350 000 Карен (0,6%).

Генералният план за развитие на етническите групи в Тайланд 2015–2017 на Министерството на социалното развитие и човешката сигурност на Тайланд от 2015 г. пропусна по-големите, етнорегионални етнически общности, включително мнозинството в Централен Тайланд; следователно обхваща само 9,7% от населението.

В Тайланд има значителен брой тайландски китайци. Въпреки това, китайският произход, както се вижда от фамилното име, е бил изтрит през 20-те години с кралски указ, около една шеста от тайландците може би имат китайски произход. Един учен изчислява, че китайско-тайландското население, самò по себе си около 14 процента от общото население, е съставено от около 56 процента теочу, 16 процента хака, 12 процента хайнанци, 7 процента хокиен, 7 процента кантонци и 2 процента други. Извършено е значително смесване, така че има малко чисти етнически китайци, а тези с частично смесено китайско потекло представляват една трета до половината от населението на Тайланд. Онези, на които е определена тайландска етническа принадлежност в процеса на преброяване, съставляват огромното мнозинство от населението през 2010 г. (95,9 процента); два процента са бирманци, 1,3 процента други и 0,9 процента неуточнени. По този начин етносоциалната и генетична ситуация е много различна от тази, която се съобщава или се твърди.

По-голямата част от хората Исан, една трета от населението на Тайланд, са етнически лао, като някои принадлежат към кхмерското малцинство. Говорят езика исан. Освен това има и по-скорошни вълни на имиграция от Виетнам и Камбоджа през границите поради войни и последваща бедност през последните няколко десетилетия.

През последните години хората от Исан започнаха да се смесват с останалата част от нацията, тъй като урбанизацията и мобилността нарастват. Многобройните етнически войни в Мианмар между армията и племената, които говорят повече от 40 езика и контролират големи области или щати, доведоха до вълни от имигранти, търсещи убежище или работа в Тайланд. Съставът на гражданите на Мианмар е сложен и включва например хора от непалски етнос, които са избягали от Непал, влезли са в Мианмар и след това са емигрирали в Тайланд.

След държавния преврат в Тайланд през 2014 г. Министерството на заетостта на Тайланд публикува данни, показващи, че 408 507 легални работници от Мианмар, Лаос и Камбоджа са работили в Тайланд. Допълнителни 1 630 279 граждани на Мианмар от всички етноси, 40 546 лаосци и 153 683 камбоджанци са били без законно разрешение за работа, но също са работили и пребивавали в Тайланд. Твърди се, че около 180 000 камбоджанци са напуснали Тайланд след преврата поради слухове за репресии, което показва, че те не са отчетени в правителствените цифри.  Тези статистики са само единична моментна снимка и едва ли са авторитетни, тъй като има постоянно движение.

Езикът на централното тайландско население е образователният и административен език. Съществуват и други диалекти на тайландския, най-вече южнотайландският език. Няколко други малки тайски групи включват Шан, Луе и Фу Тай.

Мюсюлманите от юга, говорещи малайски и явави езици, са друга значителна малцинствена група (2,3 процента), но има значителен брой етнически малайци, които говорят само тайландски. Други групи включват кхмерите, както и мон, които са значително асимилирани с тайландците и виетнамците.

По-малките племена, обитаващи планините, като Хмонг и Миен, както и Карен, наброяват около 788 024 души. Около 300 000 хмонг трябваше да получат гражданство през 2010 г.

Тайланд също е дом на повече от 200 000 чужденци - пенсионери, туристи и работници от, например, Европа, Северна Америка и другаде.

Езици

Тайланд е доминиран от езици от семейството на югозападните тайски езици. Каренски езици се говорят по границата с Бирма, кхмерски език се говори близо до Камбоджа (и преди това в централен Тайланд), а малайски на юг близо до Малайзия.

Тайландските планински племена говорят множество малки езици, много китайци запазват разновидности на китайския език и има половин дузина жестомимични езици. В Тайланд има 73 живи езика.


Следващата таблица показва първите езици в Тайланд с 400 000 или повече говорещи според доклада на кралското правителство на Тайланд за 2011 г. до Комитета, отговарящ за Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Език // Население // Езиково семейство

Централен Тайландски // 20,0 милиона // Tai-Kadai
Лао // 15,2 милиона // Tai-Kadai
Kam Mueang // 6,0 милиона // Tai-Kadai
Pak Tai // 4,5 милиона // Tai-Kadai
Северен кхмерски // 1,4 милиона // австроазиатски
Yawi // 1,4 милиона // австронезийски
Ngaw // 0,5 милиона // Tai-Kadai
Phu Thai // 0,5 милиона // Tai-Kadai
Карен // 0,4 милиона // китайско-тибетски
Kuy // 0,4 милиона // австроазиатски

Развитие на тайландския етноцентризъм

Преброяването в Сиам от 1904 г. умишлено пропуска лаоската етническа идентичност, за да обезсърчи по-нататъшните френски колониални аспирации, в резултат на което тайландците официално станаха 85% от населението по етническа принадлежност, нараствайки до 89% през 1912 г. През 1900 г. принадлежността към тайландската „раса“ се превърна в основата на гражданството на съвременната тайландска национална държава. През 30-те години на миналия век тайландският националист Luang Wichitwathakan разработи етноцентрична политика, която приравнява тайското езиковото семейство с една по-голяма пан-тайландска расова „нация“. Първият от 12-те културни мандата от 24 юни 1939 г. преименува Сиам на „Тайланд“ или, както беше по време на Втората световна война, на „Великата тайландска Империя“, олицетворение на тайландската имперска идентичност над подчинените народи. След това, през 1943 г., влиятелната Национална културна комисия, която е оцеляла в различни превъплъщения до наши дни (като Тайландско министерство на културата), е създадена с цел да дефинира и разпространява официалната тайландска национална култура.

Следвоенна епоха

Тайланд получи приток от десетки хиляди виетнамци след края на френската война в Индокитай (1946-1954). По време на Студената война по-нататъшното изграждане на нацията доведе до политическо устройство, при което „тайландски“ и „тайски“ продължиха да се смесват умишлено и в официалния дискурс почти всички бяха етнически тайландци и затова говореха тайландски език или тайландски „диалекти“, както бяха описани регионалните езици и повечето по-малки тайски езици. От 60-те години на миналия век данните от преброяването описват до 99% от населението като етнически тайландци. Независимо от това, академичните изследвания от периода на Студената война показват, че от тях само 33% са говорили централен тайландски, с над 50% говорещи лаоски диалекти (исан), което е показател за броя на етническите лао или ползвателите на лао като втори език или лингва франка за североизточната част на страната. Тайландските преброявания все още не са разпределени нито по най-големите, нито по най-малките етнически групи и така отразяват по-скоро тайландската национална идентичност, отколкото научния консенсус. Тайланд получи приток на голям брой северни кхмери по време на управлението на Червените кхмери в Камбоджа, някои от които постоянно се заселиха сред местните кхмери.

https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Thailand Ethnic_groups

https://en.wikipedia.org/wiki/Ethnic_groups_in_Thailand

Продължавам с биографията на Танин Крайвичиен - изявен антикомунист и министър--председател на Тайланд през 1976-1977г.



Танин Крайвичиен (на тайландски: ธานินทร์ กรัยวิเชียร; 5 април 1927 г. – 23 февруари 2025 г.) е тайландски юрист и държавник, монархист и антикомунист. Министър-председател на Тайланд през 1976-1977 г. Той поема правителството след военния преврат и клането в Таммасат. Той провежда крайно десен политически курс и започва жестоки репресии срещу Комунистическата партия и левите сили. Дългогодишен член на Тайния съвет при крал Рама IX.

Образование и юридическа кариера

Произхожда от семейство на китайски имигранти, собственици на голяма заложна къща в Банкок. Завършил Юридическия факултет на университета Таммасат. От 1948 до 1953 г. продължава обучението си във Великобритания и завършва London School of Economics. Работи като адвокат в Лондон и се жени за датчанка.

Връщайки се в Тайланд, той се присъединява към Министерството на правосъдието. Той прави бърза съдебна кариера и известно време е председател на Върховния съд. След това практикува право и преподава право в университетите Таммасат и Чулалонгкорн. Той оглавява Тайландската адвокатска колегия. Представен е на крал Бумибол Адулядет Рама IX и става един от кралските фаворити.

Консервативно-монархическа политика

Танин Крайвичиен действа като един от водещите монархистко-консервативни идеолози, лидер на тайландския ултра-роялизъм. В своите речи, книги и телевизионни изяви той яростно критикува левицата и комунистите. След падането на дясното военно правителство през октомври 1973 г., Крайвичен става член на Законодателното събрание чрез назначение от краля.

Той се застъпва за радикалното изкореняване на комунистическата партия, забраната на ляволибералните организации, потискането на профсъюзите и контрола върху студентите. След победата на комунистите във войната в Индокитай, обединението на Виетнам под управлението на Комунистическата партия, установяването на комунистически режими в Камбоджа и Лаос, той постоянно изтъква сериозността на заплахата и изисква решителна съпротива. Според него Тайланд може да се превърне в поредното домино, падащо под натиска на комунистическата експанзия.

Той се изказва за възстановяване на военния режим под патронажа на краля. През 1974 г. Крайвичиен се присъединява към ултраконсервативното движение Навапон и се издига до негов лидер. Обективно Крайвичиен изразява позицията не само на тайландския елит, но и на широките маси от дребната и средна буржоазия, занаятчии, търговци и работници, които са изключително загрижени от комунистическата заплаха.

Преврат и назначаване за министър-председател

През 1976 г. политическите борби и икономическата криза в Тайланд достигат своя връх. Профсъюзните стачки парализират икономиката. Демонстрациите се превръщат в масови безредици и ожесточени сблъсъци между комунисти и левичари срещу крайната десница. Извършени са поредица от терористични атаки. Либералното правителство на Сени Прамот е загубило контрол над ситуацията. Движението Навапон иска незабавно връщане към военното управление.

На този фон бившият министър-председател Таном Китикакорн, свален през 1973 г. военен диктатор, решава да се върне в Тайланд (неговият заместник Прапат Чарусатиен преди това демонстративно посещава страната). Левите сили организират кампания на студентски протести, чийто епицентър става университетът Таммасат на 30 септември 1976 г. На 6 октомври 1976 г. крайнодесните Червени Гаури (антикомунистическа военизирана организация) и полицията нахлуват в територията на университета и извършват брутално клане на леви студенти. На същия ден министърът на отбраната адмирал Сангад Чалория отстранява от власт премиера Сени Прамот. Военният преврат е одобрен от краля. Ден по-късно монархът назначава Танин Крайвичиен за министър-председател.

Начело на правителството


Танин Крайвичиен формира крайнодясно, ултрароялистко правителство (в същото време, въпреки подчертания традиционализъм, кабинетът включва две жени за първи път в историята на Тайланд - министрите на образованието и транспорта). На 22 октомври 1976 г. влиза в сила нова конституция, която драматично разширява правомощията на министър-председателя. В същото време зависимостта на правителството от краля и военната хунта (Национален военен съвет) начело с министъра на отбраната Чалору нараства. За следващите 12 години е обявен период на авторитарно управление („постепенен преход към демокрация“).

Режимът след Таммасат се смята за най-суровият в следвоенната история на Тайланд. Постът министър на вътрешните работи в кабинета на Крайвичен е зает от радикалния антикомунист Самак Сунтаравет. МВР организира репресивна кампания срещу левичари и комунисти. Членството в комунистически организации се наказва със смърт. Тайландската армия провежда серия от операции за борба с бунтовниците в труднодостъпни райони. Въведена е строга медийна цензура. Специални полицейски части конфискуват от книжарниците литература, счетена от правителството за ненадеждна. По заповед на Крайвичен са изгорени 45 хиляди книги, сред които книги не само на Максим Горки, но и на Джордж Оруел. В някои области управлението на Крайвичен е по-авторитарно от предишната военна диктатура.

В същото време правителството на Крайвичен провежда активна социална политика. Открити са болници в селските райони и е извършено мащабно изграждане на инфраструктура и пътища. Тези мерки допринасят за растежа на популярността на властите, но довеждат до пренапрежение на държавния бюджет и финансова криза. Започва активна борба с наркотрафика и корупцията.

Ескалация на ситуацията и отстраняване от власт

Първоначално правителството на Крайвичен се радва на относително широка подкрепа. Въпреки бруталността на клането в университета Таммасат, по-голямата част от тайландското общество гледа положително на премахването на комунистическата заплаха и стабилизирането на ситуацията в страната. Полицейското преследване, произволното управление от държавния апарат, икономическите трудности, свързани с нарастващите бюджетни разходи и неблагоприятните условия за износ обаче бързо подкопават популярността на Крайвичиен.

Усложняват се и отношенията със САЩ. Президентът Джими Картър иска от тайландското правителство да зачита правата на човека. Конгресът на САЩ предупреждава в специална резолюция, че продължаващите репресии ще попречат на получаването на американска икономическа помощ.

Крайвичиен също отблъсква армейските среди, защото претендира за независимост и отказва да даде генералски постове в своя кабинет.

Още през март 1977 г. е направен нов опит за преврат. Група военни младежи се опитват да свалят правителството на Крайвичиен. Демонстрацията е потушена от полицията, но военното ръководство се отнася към нея доста благосклонно. Шест месеца по-късно, на 20 октомври 1977 г., Националният военен съвет, по инициатива на адмирал Чалоруе, отстранява Танин Крайвичиен от поста министър-председател. Новото правителство е оглавено от генерал Криангсак Чаманан.

Таен съветник


Отстраняването от премиерския пост не означава край на политическата дейност на Танин Крайвичен. Веднага след оставката му кралят го назначава за член на Тайния съвет. В продължение на 39 години Крайвичен е влиятелен член на консултативния орган на монарха. Той продължава да говори от традиционно консервативни позиции.

Бумибол Адулядет Рама IX почина на 13 октомври 2016 г. За петдесет дни председателят на Тайния съвет, Прем Тинсуланон (министър-председател 1980-1988), стана регент и временен държавен глава. През това време задълженията на ръководител на Тайния съвет се изпълняват от Танин Крайвичен.

На 1 декември 2016 г. Маха Ваджиралонгкорн Рама X се възкачи на кралския трон на Тайланд. Новият монарх не включи Танин Крайвичиен в Тайния съвет.

Танин Крайвичен имаше репутация на квалифициран юрист, убеден и честен човек. Премиерството му не беше успешно, но събитията от октомври 1976 г. в Тайланд бележат една от повратните точки в Студената война: комунистическата експанзия в Индокитай беше твърдо спряна. Освен това правителството на Крайвичиен понесе тежестта на политическата и социално-икономическа криза. Неговите наследници управляваха в обективно по-просперираща среда. В този смисъл дейността на Танин Крайвичиен създава условия за успешното развитие на Тайланд в „ерата на Тинсуланон“.

Смърт

Танин Крайвичиен почина на 23 февруари 2025 г. на 97-годишна възраст.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Краивичьен,_Танин

Тази тайландска патриотична песен съм я публикувал и по-нагоре в темата, но тук клипът има превод и английски субтитри

【OFFICIAL MV】บ้านเกิดเมืองนอน - โรงเรียนดุริยางค์ทหารบก (เพื่อการศึกษา)


Има едно изречение в текста, което не звучи коректно:

"Since the old times our homeland is called Thailand", на 1:05

Това е фактически невярно, държавата се нарича Тайланд от 1939г., преди това името ѝ е било Сиам.

По-правилният смислов превод според мен трябва да бъде:

Since the old times our homeland is called "Land of Thais"