История на Швеция

[Hatshepsut]

История на Швеция

Праистория

Общ преглед на периода

За първи път хората заселват Скандинавия в така наречената Северна каменна епоха (10 000 – 1700 г. пр.н.е.). Най-старите археологически сведения за това са намерени в Дания – каменни надписи, датирани отпреди 9500 – 9000 г. пр.н.е. Смята се, че от този район е тръгнала по-голямата част от населението, която по-късно заселила целия Скандинавски полуостров, включително и Швеция. По-нататъшните разкопки разкриват, че това население вероятно е било номадско и е принадлежало към индоевропейското езиково семейство.

Най-старият човешки скелет, открит в Скандинавия, е женски скелет, открит в Бекаскуг в Сконе.

Последва Бронзовата епоха (1700 – 500 г. пр.н.е.). Разкопките показват, че по това време на Скандинавския полуостров вече имало поселища. Според проф. Финдайзен, по това време се обединяват племената на свеите. В Хагахьоген в Упланд има надгробна могила, вероятно построена за някой владетел около 1000 г. пр.н.е.

Ситуацията в Скандинавия остава същата чак до появата на викингите. Не се знае точно откога съществува кралство Швеция, но е известно, че първите му крале владеели една държава, състояща се от Свеаланд (Швеция) и Готланд (Готия). Свеаланд и Готланд били населени от различни народи, но не е известно откога съществуват.

Римляните са първите, които описват населението в тези области. През 98 г. римският историк Тацит описва местното население суони като много силни воини и мореплаватели. Също така пише, че те са много богато племе, управлявано само от един вожд и ако се съюзят със съседните племена, биха били голяма заплаха за Римската империя. Смята се, че Тацит е говорил за племената в днешна Източна Швеция (Свеаланд) около езерото Меларен. Тези региони са населявани от шведите. На юг в областта Готланд живеят юти. Съществуват описания на полулегендарни войни между двете племена. Северна Швеция (Нораланд) е населена вероятно от саами.

Палеолит

В Скандинавия не са открити скелетни останки на неандерталци; Находките на предполагаеми „мустерски“ каменни инструменти, направени в пещери в началото на 20 век, сега се поставят под въпрос. След това Скандинавия изчезва за дълго време под ледената покривка.

Кроманьонците се появяват в Скандинавия в края на последното заледяване, преди около 13-14 хиляди години. Това са носителите на Аренсбургската култура, ловци-събирачи, които живеели на самия ръб на ледената покривка. По това време част от територията на съвременните Швеция и Норвегия е била под вода, а бреговата ивица е била значително по-различна от съвременната. Културата Бром е живяла в Норвегия. Двете посочени археологически култури са толкова сходни една с друга, че редица изследователи предлагат да ги обединят под името „култура Лингби“. Процесът на топене на ледената покривка, започнал в края на горния палеолит, продължава и до днес. Този процес оказва силно влияние върху ландшафта на Скандинавия и развитието на местните праисторически култури.

Около 10-8 хил. пр.н.е. на мястото на бившето балтийско ледниково езеро се е образувало затвореното Анцилово езеро.

Анцилово езеро

Анциловото езеро е име, дадено от геолозите на ледниковото езеро от сладка вода, което заменя Йодиево море, след като бива откъснато от приема на сол през централна Швеция (от източния край на канала, в близост до съвременния град Стокхолм), поради вдигане на Южните скандинавски форми на релефа, които го изолират. Датира от преди около 9500 – 8000 година преди новата ера и калибрира в рамките само на Бореалния период. Езерото се превръща в Литориново море, когато издигащите се океански нива преминават през Великия пояс.

Езерото е кръстено от Жерар дьо Гир поради съдържанието на „Ancylus fluviatilis“, в неговите утайки.

Черупка на мида от вида Ancylus fluviatilis

Издигането на южната част на Швеция не блокира изцяло потока през централна Швеция. Изкачване продължава от езерото през реките Гота и Свеа, които изтичат от Венерн до Категат. Солената вода не влиза в езерото (като то остава сладководно), тъй като в езерото се издига над морското равнище. Периодът, когато потокът на солена вода със сигурност спира да достига до новообразуваното езеро, е около 8000 години преди новата ера, когато близкото езеро Ветерн (част от водната система) се отделя от езерото Анцилос.

Резултатът от увеличаването на нивата на езерото са пресичането на Анцилос, и потоп край бреговете на Анциловото езеро в период около 9500 – 9200 преди новата ера. По това време разширеният Ботнически залив и части от Норвегия са били свободни от лед, докато региона на Рованиеми от Финландия се появил не по-късно от 9000 BP, въпреки новите наводнения.

Ускореното топене и издигане на земните повърхности, с различни темпове на различни места, довеждат до известна нестабилност. През 9200 година преди новата ера езерото се издига над нивото на Дарс и издълбава нов канал в близост до това, което сега е „Великият пояс“ (канал между датските острови Зеландия и Фумен), който някои геолози наричат река Дана. За известно време, Сконе или южна Швеция отново е остров, от около 9200 до не по-късно от 8000 преди новата ера. Нивото на езерото започна да пада.

През 9000 година преди новата ера северният канал престава да функционира и се присъединява към Сконе или Швеция, а не към Дания, но само един провлак свързва Сконе с новите северни земи. Ако Сконе се е бил превърнал в географски остров, то трябва да е било по-късно от фазата на езерото Антикул. По това време мезолитските култури се преселват в освободената земя около бреговете на Ботническия залив. Те ловуват по бреговете тюлени и следват елените в новите им диапазони.

В Лапландия, мезолитни рибари, ловци и вероятно пастири, открили борова гора с открити пространства като тундра. Други растителни видове са бреза, трепетлика, елша, върба, черен емпетрум, трева и острица. Голяма част от новата финландска земя е покрита с кал. Морейските хребети около езерото образуват обширна островна система. Бреговете около езерото са каменисти.

Палеогенетиците успяха да извлекат ДНК на трима души, живели преди около 9880-9540 години, от слюнка, извлечена от фрагменти катран от мезолитния обект Хюсеби Клев в западна Швеция. И трите индивида имаха мтДНК, принадлежаща към хаплогрупа U5a2d.

Мезолит

Реконструкция на мезолитно жилище

В резултат на топенето на ледниците езерото Анцил се свързва с Атлантическия океан; на негово място се образува по-малкото Литориново море, бреговете на Скандинавия постепенно се доближават до съвременни очертания.

През 7 хилядолетие пр.н.е., когато северните елени и техните ловци мигрирали на север от Скандинавия, тя вече била покрита с гори. По това време културата Маглемозе (7500-6000 г. пр. н. е.) се развива в Дания и Южна Швеция, а на север от нея, в Норвегия и по-голямата част от Южна Швеция, се развива културата Фосна-Хенсбак, свързана главно с крайбрежната горска зона и характеризираща се чрез използването на огън, лодки и каменни инструменти, с помощта на които жителите на тези места оцеляват в суровите условия на Северна Европа.

От разкопки в Мутале на източния бряг на езерото Vättern са известни останките на седем мъже, живели по време на мезолита преди около 8000 години. Те имат митохондриални хаплогрупи U2 и U5.

Хората от културата Маглемозе са живели в гори и влажни зони. Те са използвали инструменти за риболов и лов, изработени от дърво, кости и кремъчни микролити. Характерни за културата са кремъчни микролити с остър ръб, използвани като върхове на копия и стрели. От 6000 г. пр.н.е. микролитите стават все по-редки и започва периодът на преход към културата Конгемозе (приблизително 6000–5200 г. пр. н. е.). Находките, свързани с културата Конгемозе, се характеризират с дълги кремъчни люспи, използвани за направата на характерните диамантени върхове на стрели, стъргалки, свредла, шила и назъбени ножове.

Северните ловци-събирачи са следвали стада животни и миграциите на сьомга, движейки се на юг през зимата и на север през лятото.

Каменна люспеста брадва, типична за културата Ertebølle

През 6-то хилядолетие пр.н.е. южната част на Скандинавия била покрита с гъсти широколистни и смесени гори. В тези гори се срещат животни като зубър, тур, лос и благороден елен. Те са били ловувани от хората от културата Kongemose. Подобно на своите предшественици, те също ловували морски тюлени и риболов. На север от културата Kongemose, в южна Норвегия и Швеция, имало други ловци-събирачи, известни като културата Nøstvot-Lyhult, потомци на културата Fosna-Hensbacka. В края на 6-то хилядолетие, когато културата Kongemose е заменена от новата култура Ertebølle на юг, културата Fosna-Hensback все още е ловна култура.

Културата Ertebølle (приблизително 5300–3950 г. пр. н. е.) датира от края на мезолита. Нейните представители също се занимават с лов и събирачество.

Неолит и халколит

Преходът към неолита, започнал около 5000 г. пр.н.е., довежда до началото на технологични промени, като появата на керамиката. Селищата стават постоянни, големи и обикновено се намират при устията на реките.

Земеделието, за разлика от по-голямата част от Европа, се появява по-късно от керамиката.

През 5-то хилядолетие пр.н.е. културата Ertebølle заимства керамика от южния си съсед, културата на линейно-лентовата керамика, която по това време се е занимавала дълго време със земеделие и животновъдство. Културата Ertebølle е заменена от културата на фуниевидните чаши (4000-2700 г. пр. н. е.), която се появява за първи път в континентална Европа и постепенно се разпространява на територията на съвременния Упланд (провинция в източна Швеция). Тази култура изгражда мегалитни структури.

От друга страна, племената, живеещи по бреговете на Свеаланд, Гьоталанд, Аландските острови, североизточна Дания и южна Норвегия, усвояват нови технологии, в резултат на което на тези места възниква културата на ямковата керамика (3200 - 2300 г. пр. н. е.). Тогава в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. културата на ямковата керамика възниква по източното крайбрежие на Швеция, с връщане към ловна икономика.

Към края на 3-то хилядолетие пр.н.е. културата на фуниевидните чаши и отчасти културата на ямковата керамика изчезнали под натиска на новодошлите от културата на бойните брадви, които много изследователи смятат за носители на ранните индоевропейски езици. Новодошлите успяват да напреднат в Скандинавия до Упланд и Ослофиорд. Новата култура е индивидуалистична и патриархална, пасторална; бойните брадви са служили като символ на социален статус. Скоро обаче навлизането на металообработването въвежда нови тенденции в социалния живот и настъпва културата от бронзовата епоха.

Бронзова епоха

Около 2800 г. пр.н.е. заедно с културата на шнуровата керамика, металообработването се появява в Скандинавия. Голяма част от Скандинавия е доминирана от нейния регионален вариант, шведско-норвежката култура на бойни брадви, представена от най-малко 3000 погребения. От периода 2500-500г. пр.н.е има и много относително добре запазени скални рисунки (петроглифи) в западна Швеция (особено изображенията на Танум) и Норвегия (скални рисунки Алта). Повечето петроглифи са създадени в периода 2300-500 г. пр.н.е. Те изобразяват епизоди, свързани със земеделския бит, военни действия, кораби, добитък и др. Петроглифи със сексуални изображения са открити в Bohuslän; те датират приблизително от 800–500 г. пр.н.е.

Петроглифи в Швеция (колаж)

Протогерманската култура от скандинавската бронзова епоха възниква приблизително през 1800-500 г. пр.н.е. в Дания, както и в Южна Швеция и Норвегия. Тя създава бронзови оръжия, бронзови и златни бижута и търгува с кехлибар с Централна Европа и Средиземноморието.

Тя е последвана от културите на предримската желязна епоха (от приблизително пети до първи век пр. н. е.) и римската желязна епоха (от приблизително първи до четвърти век сл. н. е.).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая Скандинавия

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Швеция

https://bg.wikipedia.org/wiki/Анцилово езеро

[Hatshepsut]

Швеция през Желязната епоха


Монолитите в Але, Сконе, Южна Швеция

Предримска желязна епоха

Предримската желязна епоха в Северна Европа е понятие, което обхваща ранната желязна епоха в Скандинавия, Северна Германия и Холандия на север от Рейн (5-1 век пр.н.е.). В региони, където са съществували култури от предримската желязна епоха, са извършени мащабни археологически разкопки и са открити голям брой артефакти. Тези култури са преки потомци - без прекъсвания или пропуски - на културите от скандинавската бронзова епоха, но се различават от последните по наличието на силното влияние на келтската халщатска култура, съществувала по това време в Централна Европа. По-късно халщатската култура е заменена от латенската култура, която оказва влияние и върху германците. До 1 век пр.н.е. Римското влияние става забележимо дори в Дания и скоро започва римската желязна епоха.

Предримска желязна епоха в Северна Европа, 4-1 век. пр.н.е.

Характеристика

Археолозите за първи път се замислят за разделянето на желязната епоха на предримски и римски периоди, когато Емил Ведел разкопава редица артефакти от желязната епоха на остров Борнхолм през 1866 г. Липсват следите от римско влияние, които бяха толкова характерни за повечето други артефакти от началото на новата ера, което показва, че част от Северна Европа остава извън сферата на римско влияние в началото на желязната епоха.

Желязната епоха в Северна Европа е ясно разграничена от по-южната келтска латенска култура, чиято напреднала технология за обработка на желязо оказва значително влияние върху по-северните култури, които около 600 г. пр.н.е. започнали да извличат блатно желязо от руда в торфени блата - те заимствали тази технология от келтите. Най-древните открити железни предмети са игли; От този период са и железни сечива с остриета, мечове и сърпове. Бронзът също продължава да се използва през този период, но най-вече за декорация. По-специално, панти за врата и котли са направени от бронз, чийто стил продължава традициите на бронзовата епоха. Сред най-забележителните находки са сребърен котел от Гундеструп и каруци от Дейбьерг (Ютланд) – две дървени четириколесни колички с отделни бронзови части.

Погребалните обичаи продължават практиката от бронзовата епоха, датираща от културата на полетата с урни: телата се изгарят и пепелта се поставя в урни. Постепенно влиянието на централноевропейската латенска култура се разпространява на територията на Скандинавия от Северозападна Германия: находки от този период са открити в почти всички провинции на Южна Скандинавия: това са мечове, ковани части от щитове, върхове на копия, ножици, сърпове, щипки, ножове, игли, катарами, котли и др.

Експанзия на германците

Културните промени, характеризиращи края на бронзовата епоха, са повлияни от разширяването на халщатската култура от юг. В същото време климатът се влошава, което води до драматични промени във флората и фауната. В Скандинавия археолозите често наричат този период „епохата без находки“, тъй като наистина няма находки от този период. Докато находките в Скандинавия показват спад в населението, южната част от групата култури от предримската желязна епоха, културата Ясторф, се разпространява на юг. По този начин промените в климата улесняват разширяването на юг на носителите на култури от предримската желязна епоха - вероятно германците - в континентална Европа.

Археолозите тълкуват разпространението на предците на германците по различен начин: от гледна точка на някои материалната култура отразява войнственото разпространение на ново население на юг с частично изместване или унищожаване на предишното население („демична дифузия“), докато други смятат, че говорим само за разпространение на културни и технологични иновации с малки миграции (културна дифузия).

Представителите на култури от предримската желязна епоха най-вероятно са говорили германски езици. Местоположението на този език в дървото на индоевропейските езици е неизвестно: може да е протогермански език или някой от неговите потомци.

В края на предримската желязна епоха се случват първите сблъсъци с Древен Рим. Поражението на тевтонците и кимврите в битката при Aquae Sextiae през 102 г. пр.н.е. се превърнало в предвестник на настъпването на нови, по-бурни епохи - римската желязна епоха и великото преселение на народите.

Римска желязна епоха


Римска бронзова статуетка, Оланд, Швеция

Тацит пише около 98 г. сл. Хр. за народ, който той нарекъл Suiones, който живеел на острови в морето. Тези суиони имаха кораби, които се отличавали с нос от двете страни (форма, характерна и за по-късните кораби на викингите). Името Suiones е подобно на англосаксонското Sweon, а страната на тези хора се е наричала по англосаксонски начин Sweoland (държава на шведите). В Беоулф това племе също се нарича Sweoðeod, оттук и съвременното име на Швеция, а територията на Швеция се нарича Sweorice („кралство на шведите“) в Беоулф.

Spoiler

Беоулф



Беоулф (на английски: Beowulf, Биоулф, Песен за Беоулф) е англо-саксонска епическа поема, написана между VIII и XI век. Текстът представлява сложна сплав от фолклорни, митологични и исторически елементи. Борбата с чудовище е един от акцентите в поемата и се среща в почти всички митологии. Пътуванията на героя наподобяват мотиви от вълшебните приказки, а героичният патос и трагичния финал разкриват класически черти на героичния епос, които имат и историческа основа. В това произведение са упоменати събития и личности, които са съществували реално – например крал Хигелак.

[затвори]

Римската желязна епоха (1-400 г.) е исторически период, идентифициран от шведския археолог О. Монтелиус за частта от земите на Скандинавия, Северна Германия и Нидерландия, която не е била обхваната от посткелтските култури от епохата на римското владичество.

Името на периода се дължи на факта, че по това време Римската империя започва да оказва влияние върху германските племена в Северна Европа. Предишният период, предримската желязна епоха, е логично развитие на скандинавската бронзова епоха. Римската желязна епоха е последвана от германската желязна епоха като местно течение от епохата на Великото преселение на народите.

През този период Скандинавия получава голям брой вносни стоки, като монети (повече от 7000 открити), съдове, бронзови изображения (фигурки), стъклени чаши, емайлирани катарами, оръжия и др. Освен това стилът на металните изделия и глинените съдове е ясно римски. За първи път се появяват продукти като ножици и фигури за игра. През 3-ти и 4-ти век някои културни елементи са заимствани от германските племена, живеещи на север от Черно море, включително руните.

Повечето от „блатистите хора“ – мумифицирани останки, добре запазени в торфени блата – датират от този период. Такива тела са намерени в Дания, Шлезвиг и Южна Швеция. Заедно с телата са намерени оръжия, сечива и вълнени дрехи.

Големи гребни кораби от 4 век са открити в блатистата зона на Nydam Mosse (южна Дания).

Основната погребална традиция е кремацията, но от 3 век все по-често вместо него се прилага ингумация (трупополагане).

През 5-6 в. все по-разпространени са златото и среброто, донесени по родните им места от германците, които плячкосват бившите провинции на Римската империя. Ерата на германската желязна епоха започва в Северна Европа.

Германска желязна епоха


Шлем от Венделския период. Шведски музей на националните антики

Венделският период в историята на Швеция (550-793) е последният период от германската желязна епоха (или най-общо епохата на Великото преселение на народите).

В Скандинавия все още се запазва традиционната патриархална структура на германското общество. Центърът на религиозния и политически живот вероятно е била старата Упсала в Упланд (централно-източна Швеция), където са били разположени свещените горички и Кралските могили.

Поддържали се активни контакти с Централна Европа. Скандинавците продължили да изнасят кожи и роби. В замяна те придобивали предмети на изкуството и нови технологии, като стремето.

Находките във Вендел и Валсгерд показват, че Упланд е бил важна територия по това време, съответстваща на кралството на свеите, описано в сагите. Част от богатството на кралството е постигнато чрез контрол върху минните райони и производството на желязо. Свеианските крале имали войски, въоръжени със скъпи оръжия, включително кавалерия. Археолозите са открили гробници на конни воини, датиращи от това време, в които са поставени стремена и декорации за седла от позлатен бронз с инкрустация.

Конете се споменават в произведенията на готическия историк Йорданес от 6 век, който пише, че шведите имат най-добрите коне, с изключение на тюрингийците. Тези воини се споменават и в по-късни саги, където крал Адилс винаги се описва като воювал на кон (срещу Onela и Hrolf Kraka). Снори Стурлусон пише, че Адилс е имал най-добрите коне на своето време.

Игрите са били популярни, както свидетелстват находките на табли, включително пешки и зарове.

О. Хайнстранд свързва елитните погребения в Швеция през VI–VIII в. с европейската континентална традиция. Г. С. Лебедев, подчертавайки вносния характер на най-скъпите предмети от погребенията във Вендел и Валсгерд, смята, че тези предмети са или рейнски, или британски. Традицията на погребенията в лодка е прекъсната във Вендел през първата половина на 9 век.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доримский железный век

https://ru.wikipedia.org/wiki/Римский железный век

https://ru.wikipedia.org/wiki/Вендельский период

https://bg.wikipedia.org/wiki/Беоулф

[Hatshepsut]

Швеция през VIII – ХIV век


Кралство Швеция, 1220г.

Ера на викингите

Ерата на викингите е между 8 и 11 век. Смята се, че в този период шведите превземат Готланд и разширяват държавата си на юг. Докато викингите от Норвегия и Дания пътуват на юг и запад, тези от Швеция потеглят на юг и изток. Достигат Финландия, Прибалтика, Русия и Средиземно море. Пътувайки през реките в днешна Русия, те стигат чак до Константинопол, който атакуват и ограбват няколко пъти. Византийският император Теофил е изумен от бойните им способности и включва някои от тях в своята лична гвардия. Смята се, че шведски викинги (варяги) създават Русия. През 9 век славяните дори ги „поканили“ да ги владеят и пазят от неприятели.

В легендата за Ансгар, кралството на свеите е описано като островна държава с икономически център Бирка. По данни от пътешественика Вулфстен кралството на свеите през IX век включва Блекинге, Мьоре, Йоланд и Готланд, като не е ясно дали свеите живеят само по брега или и във вътрешността на Скандинавия.

Династия Инглинги (около 900 – около 1050)

Според Адам фон Бремен през 930-те години в Швеция на власт е крал Ринг със синовете си Ерик и Ернбунд, който поддържа връзки с датския крал Харалд Гормсен и е позитивно настроен към посещаващите страната християнски мисионери. Последват го крал Ерик VI Сегерсел („Победоносец“) и в края на X и началото на XI век синът му Олаф Шьотконунг, който е първият исторически доказан шведски крал. Олаф „Шьотконунг“ (прозвището вероятно означава „данъчният крал“), е женен за християнка и участва в битката при Сволдер. След тази битка шведският крал получава Трьонделаг и областта между Свинесунд и Йотаелв (днешния Бохуслен).

В периода IX–X век робите, зависимите и жените на имотни селяни се занимават със селско стопанство, а едрите земевладелци всяка пролет отплават, за да търгуват и воюват. Поради опасността от нападения в морето, корабите биват обединени във флотилии, преди да заминат на изток, и нерядко търговски плавания се превръщат във военни.

Средновековна крепост във Визби, Готланд

По времето на викингската ера най-големите търговски центрове са градовете Истад (Сконе) и Павикен (Готланд). Там са открити останки от пазари, бани и др. обществени здания. Свети Ансгар пренася християнството в Швеция през 829.

Династии Стенкил и Сверкил (около 1060 – 1234)

През XI–XII век в Швеция властват две династии, за които не е известно много повече от имената на владетелите – Сенкил и Сверкил. През този период Швеция се превръща в слабо централизирана държава. Владетелят няма почти никаква власт, а в различните части на страната важат различни закони.

Цялото население бива покръстено в началото на XII век. 1104 г. се счита за преломна година за пълното християнизиране на Швеция, тъй като тогава в Лунд е осветена отделна архиепископия за Севера начело с епископ Аскер. Коронацията приема нова форма според християнския ритуал и включва миропомазване. Християнството е от значение при централизирането на властта. Шведските крале вече са пазени от бронирани рицари – професионални войници, по подобие на централноевропейските владетели. На 5 август 1164 г. антипапа Виктор IV провъзгласява бившия монах от манастира в Алвастра за първи архиепископ на Упсала. На 12 април 1167 г. крал Карл е убит в замъка си Нес на езерото Ветерн.

Между XII и XIV век се разразяват много войни между скандинавските кралства, а Швеция се разширява на изток във Финландия, създавайки си конфликти с русите. От XIII век насетне към селяните в армията се присъединяват опитни рицари с оръженосци и слуги. Около 1200 г. Църквата получава привилегии. Свободните селяни със собствена земя представляват мнозинството от населението, но се появяват и арендатори на земите на короната, на аристокрацията и на Църквата. Градовете са малко на брой и малки като население. През 1247 г. при Спарсетра бунтуващото се селско население е победено от властимащите и оттогава започва да плаща на победителите „зърно, корабно мито и други данъци“.

Династия Фолкунг (1248 – 1364)

Крал Магнус Ладулос води мирна политика спрямо съседните страни. През XIII век са въведени постоянни данъци с фиксирани суми, а задължението на селяните от Викингската епоха за морска военна повинност („Зееледунг“) е превърнато в годишен данък. Същевременно кралете се отказват от правото си да бъдат подслонявани от селяните заедно с придворните си. След 1260 г. малките дотогава крепости се превръщат в огромни замъци – във Висингьо, Стокхолм, Нюшьопингхюс, Йоребру и Вестерос. През 1280 г. Магнус Ладулос обещава да освободи от данъци „онези, които служат като рицари с доспехи и на коне“. В края на века възникват Калмар, Льодьолсе, Йоншьопинг и Бургхолм. Между 1290 и 1318 г. под ръководството на маршал Тиргилс Кнутсон и непълнолетния крал Биргер Магнусон Швеция се разширява на изток в земите на фините карелци. На 8 юли 1319 г. е написана Шведската „Магна Харта“, по силата на която кралят се задължава при акта на избора да направи „кралско обещание“ да спазва свободите на аристокрацията и църквата.

През XIV век аркебузата навлиза във въоръжението на шведската армия, а от средата на века страната започва да произвежда барут.

През 1319 г. Швеция и Норвегия са обединени под властта на крал Магнус IV Ериксон.

През 1321 г. майката на краля, Ингеборг Хокансдотер, подписва от името на краля съюзнически договор срещу Дания с херцог Хайнрих фон Мекленбург. През 1343 г. кралят, вече управляващ самостоятелно, принуждава Дания да се откаже от Сконе, Блекинге и Халанд. През 1355 г. синът му Хокон VI Магнусон го наследява като крал на Норвегия, в следствие на което на 17 октомври 1356 г. другият му син Ерик XII Магнусон застава срещу баща си и започва въоръжена борба срещу брат си. На страната на Ерик застава Албрехт фон Мекленбург, зет на краля. През 1357 г. Магнус Ериксон отстъпва на сина си Сконе, Йостерйотланд, части от Смоланд и Финландия. През есента на същата година кралят предава и замъка в Стокхолм, Сьодерманланд, Вестманланд, Даларна, важния рудодобивен район и големи частит от Упланд. В това време Албрехт Стария от Мекленбург окупира Сканьор и Фалстербу и получава право върху двете провинции за 12 години. Ерик умира внезапно и през 1360 г. датският крал Валдемар IV завзема Сконе, Блекинге, Сьодра Халанд и Висбю на остров Готланд.

Династия Мекленбург (1364 – 1389)

През 1364 г. в полето на Мора шведската висша аристокрация провъзгласява Албрехт Мекленбургски за нов шведски крал. Хокон VI Магнусон е свален, а Магнус IV Ериксон – детрониран. Мекленбургците побеждават шведите в битка Гатавалд, Хокон успява да избяга, а Магнус Ериксон е пленен. Хокон се отказва от престола през 1370 г. По време на управлението на Магнус IV Ериксон Швеция прави две важни промени по пътя си към ранна национална държава. Около 1350 г. е изработен първият закон, валиден за цялото кралство, в който Швеция е определена като изборно кралство. Освен това през 1359 г. Магнус Ериксон свиква в Калмар събрание на всички съсловия от кралството.

През 1367 г. Швеция влиза във военен съюз с Ханзата срещу Дания и Норвегия. Сканьор, Фалстербру, Малмьо и Хелсингбор стават част от Ханзата. През 1373 г. аристокрацията ограничава правата на крал Албрехт Мекленбургски. През този период най-важната политическа фигура в Швеция е Бо Йонсон Грип, „създателят на крале“ и централна фигура в шведския съвет. Той контролира финските ленни владения, Нюшьопинг, Стегеборг, Калмар и някои важни укрепени замъци във Вестйотланд. Той построява и замъка Грипсхолм, притежава най-малко 1500 чифлика в 340 енории. Владенията му са наследени от шведските му приятели, което подтиква Албрехт към конфликт с аристокрацията, която се обръща към непълнолетият датски крал Олаф IV, който умира през 1385 г., а на 1 януари 1388 г. избира майка му Маргарета I Датска за „пожизнена владетелка“ на Норвегия и „упълномощена регентка и законна регентка“ на Швеция. През 1389 г. Албрехт Мекленбургски губи битка при Фалшьопинг и е пленен.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Швеция

[Hatshepsut]

Калмарска уния (1397-1523)


Документа на Калмарската уния от 1397г.

Калмарската уния е поредица от лични унии, започнали през 1397 г. и обединяващи трите кралства на Дания, Норвегия и Швеция под властта на датската кралица Маргрета I. На отделните части е даден суверинитет, но не и независимост. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на 6 юни 1523 г.

Начало

Началото на унията е поставно от датската кралица Маргарета I (1353–1412), след разгрома на шведския крал Албрехт Мекленбургски. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I, са причината за победата над Албрехт Мекленбургски през 1389 г. Албрехт е неспособен да плати налога за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град Калмар.

За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на 17 юни 1397 г. племенникът на Маргарета I - Ерик Померански. По време на неговото владение Калмарската уния е най-голямото кралство е Европа.

Коронацията на Ерик Померански, 17 юни 1397 г.

Конфликти

Швеция е страдала от честите войни на Дания с Шлезвиг, Холщайн, Мекленбург и Померания заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на Калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт).

Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран (1438-1439) и заменен от бездетния Кристофър Баварски. След смъртта на Кристофър през 1448 г., Швеция издига Карл VIII като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Карл VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията водят до решението на датския кралски съветник да провъзгласи Кристиан I Олденбургски за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.

Завземане на Швеция от датския крал Кристиан II и последвалата Стокхолмска кървава баня през 1520 водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през 1521 краят на унията е бил предизвестен.

Разпадане

След множество бунтове и войни през 1520 и 1521 г., запазването на единството е било невъзможно. Калмарската уния просъществува до 6 юни 1523, когато е декларирана независимостта на Швеция с провъзгласяването на Густав Васа за крал. Тази дата се смята за основаването и обединението на съвременна Швеция.

Празнуване

От 2005 г. 6 юни е въведен като национален празник на Швеция. Преди тази дата денят е честван с тържество в Стокхолм, на което шведския крал Густав XVI е раздавал флагове на различни организации в Швеция.

Хронология

Територия на Калмарската уния към 1400г.

В края на XIV век за много скандинавски аристократи е трудно да се определят като шведи, датчани или норвежци. Това и необходимостта от обща защита срещу германската висша прослойка обединява скандинавцияте в Калмарската уния. За много шведи Маргарита е спасителка от германското отчуждаване на страната.

В средата на юли 1434 г. миньорите и селяните от Даларна, предвождани от Енгелбрект Енгелбректсон въстават срещу краля на Калмарската уния Ейрик III, целейки намаляване на непоносимите данъци и край на военните стълкновения около Балтийско море. Те успяват да постигнат политика, различаваща се от тази в континентална Европа по това, че в Швеция не се стига нито до създаване на крепостничество, нито до феодална зависимост на селяните от аристокрацията. От XV век в Швеция съществува съсловно събрание, в което селяните и гражданите имат право на участие и на съуправление.

По време на Калмарската уния шведите три пъти провъзгласяват Карл Кнутсон Бонде за крал (1448 – 1457, 1464 – 1465 и 1467 – 1470 г.), но всеки път го прогонват. На 23 юни 1457 г. Кристиан I е избран за крал на Швеция, който е прогонен през 1464 г. след като е повишил данъците, за да финансира претенциите за наследство в Шлезвиг.

Около 1500 г. шведското селско общество живее богато. Страната продава зърно в Данциг и от там с кораби дори до Португалия. Втората най-произвеждана стока по това време е маслото. Жените в обществото предат, тъкат, пекат и правят бира, приготвят храната, възпитават децата, отглеждат агнета, телета и „други малки домашни животни“. Мъжете отговарят за тежката работа като оран, вършитба, опитомяване на конете и се грижат за оръжията. Шведската икономика е основана на експортно стопанство, устойчива парична система и търговско съсловие с висок търговски морал. В страната се добиват и сребро, желязна руда и мед.

В шведската армия в началото на XVI век задължително участват мъжете на възраст от 15 до 60 години. Обикновено шведските селяни защитават земите си чрез внезапни нападения с лъкове и стрели, както и с арбалети, които могат да пронижат рицарските брони.

Около 1500 г. 95% от населението на Швеция живее в села и 5% в градове. Тогава Стокхолм има 6000 – 7000 жители. По това време се развиват цеховите организации, по немски пример, сто години по-късно отколкото в Свещената Римска империя. Броят на майсторите е ограничен, цените, количеството на производството, броят на чираците и калфите са регулирани. Има 15 сдружения на занаятчии – например на хлебарите, въжарите и бъчварите. По-късно се създават цехове и на бръснарите, дърводелците и кожарите.

Наследниците на Маргарита се опитват да контролират създадената държава, но не се справят поради голямата власт на шведските благородници. Крал Кристиан II се опитва със сила да наложи ред в кралството и на 8 ноември 1520 г. 82-ма шведски благородници са заклани в Стокхолм, включително тримата кметове на града. На връщане към Дания кралят нарежда да бъдат избити негови противници и в Вадсена и Йоншьопинг. През януари 1521 г. селяните от Даларна избират Густав Васа за техен предводител, а през август държавният съвет го избира и за регент на кралството.

През 1520 г. повечето шведи живеят в Упланд, Йостерйотланд, около Калмар и в миннодобивните райони на Даларна. В това време в страната са изградени много металургични центрове. Шведските търговци търгуват с продуктите си в Данциг и Любек. С помощ от Любек Васа завзема датските крепости в Швеция и Финландия.

На 6 юни 1523 г. риксдагът провъзгласява Густав Васа за свой крал. Този ден се смята за началото на модерна Швеция. Новият крал отхвърлил католицизма като официална религия и наложил протестантството. Той е наричан от шведите „Баща на нацията“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Швеция

https://bg.wikipedia.org/wiki/Калмарска_уния

[Hatshepsut]

Династия Васа. Шведска империя (1523-1721)


Шведската империя през 1658г.

Общ преглед на периода

През 1525 г. 45% от земята принадлежи на селяните, близо 25% на католическата църква, 24% на аристокрацията и 5,5% на короната.

В началото на управлението си Густав Васа потушава въстания в Даларна и Смоланд. Започва да събира нови данъци и променя закона така, че шведските селяни да имат право на ползване на земя докато плащат данъци, но тя да е държавна собственост. Въпреки възпротивата на селяните през 1539 г. хазната има над 1 млн. марки, което е необикновено в дотогавашната история на страната. През февруари 1543 г. Нилс Даке се опитва да завладее Калмар като част от въстанието срещу нови закони. Опитът му не успява, защото дори датската армия подкрепя шведската армия, за да не започне гражданска война.

През 1544. Густав Васа обявява Швеция за протестанско кралство. Култът към светците се премахва, премахват се и разпятията, поставени край пътните разклони. Постепенно манастирите се ревръщат в болници или биват закрити. Последната крепост на католицизма е замъкът във Вадстена, от който монасите са изгонени през 1549 г., а монахините – последни в края на 1595 г. През 1560 г. короната вече притежава 28% от земята, а църквата престава да играе роля в шведския икономически живот като собственик на земя.

През 1580 г. Стокхолм има 8000 жители. През 1620 г. – 10 000. Около 1600 г. Обу (днес Турку) е вторият най-голям град в Швеция с население от 4000 жители. Упсала тогава е седалище на архиепископия и има по-малко от 2000 жители. В шведските градове немските търговци трябва да се възприемат „като шведи“. С тяхното заселване се променят градските пейзажи. Дългата търговска улица в повечето градове се измества от четириъгълен площад – градският пазар. Скоро там се изграждат и кметствата. В Стокхолм, Калмар, Льодьолсе, Сьодершьопинг и Обу е позволено да се търгува всеки ден, а в по-малките градове – само в четвъртъците. Търговците се обединяват в гилдии и братства, а занаятчиите – в задруги или компании.

През 17 век Швеция се превръща в една от великите сили на Европа. По това време тя владее някои колонии.

По това време Швеция става най-мощната държава в Северна Европа. Този период започва при управлението на крал Густав II Адолф вследствие на успешното участие на Швеция в Тридесетгодишната война по негово време. и завършва през 1721 г., когато империята се разпада. Имперският статут на Швеция по това време се дължи най-вече на икономическите реформи и въвеждането на протестантството през управлението на Густав I.

Най-успешните години за Шведската империя са в края на 17 век и началото на 18 век. Най-големи териториални разширения Швеция има по времето на крал Карл X (1622 – 1660) според договора от Роскиле (1658). Все пак след дългогодишните войни икономиката навлиза в колапс и цел на неговия син Карл XI става да възроди икономиката и да изправи империята на крака. Карл XII създава един от най-мощните арсенали в Европа по това време и изключително мощен флот. Най-големият враг на Швеция, Русия, има към момента по-голяма армия, но изостава по тренинг и въоръжение. В битката при Нарва (1700) шведите прекосяват руската граница и така започва Великата северна война. Прекалено амбициозно шведите започват кампания в Русия, но са разбити през 1709 в Полтавската битка. Кампанията в началото е успешна и войските на Карл ХII окупират територията на днешна Полша, а той бива провъзгласен за неин крал. Но честите нападения на казаците, специфичният руски климат и бойните тактики на цар Петър Велики водят до загубата в Полтавската битка. Това поражение поставя края на Шведската империя.

Въпреки че Швеция губи почти половината си армия в тази кампания, през 1716 крал Карл ХII се опитва да превземе Норвегия, но армията му бива разгромена напълно, а империята е принудена да подпише Нистадския мирен договор (1721), с който признава загубата си във войната. Три години по-рано, на 30 ноември 1718, кралят е убит на бойното поле. След териториалните загуби Швеция излиза от списъка на европейските велики сили и губи доминиращото си положение в Северна Европа, отстъпвайки го на Русия.

Управление на Густав I Васа

Крал Густав I Васа

Династията Васа, която открива нова ера за Швеция, е една от най-талантливите и известни в световната история. Основателят на династията Густав Васа отново обединил и укрепил разпадналия се и наполовина унищожен шведски народ и го освободил от политическа зависимост (от Дания), от икономическа (от Ханзата) и от църквата (от папството), въвеждайки Реформацията. Следите от военното положение, продължило в Швеция около сто години, са почти заличени от мирната и мъдра политика на Густав, благодарение на която Швеция за първи път заема мястото си на пълноправен член в семейството на европейските държави.

Самата личност на краля вдъхвала искрено уважение и любов към него; Въпреки избухливия нрав и прекалено патриархалния начин на управление, „старият крал Гьоста“ живее в паметта на хората като идеал на шведския крал, който не е засенчен от по-известните в световната история Густав II Адолф и Карл XII.

Победа на Реформацията в Швеция

След като направил кралската власт наследствена по свой начин и дал на Швеция силна династия, Густав Васа обаче не успял да избегне обичайната грешка от онези времена, признавайки правото на по-малките братя на краля да участват в бащиното наследство, което довело до разпокъсването на държавата и нови кървави междуособици между неговите потомци. Най-големият син на Густав I, Ерик, който наследява короната на баща си, не седи дълго на трона (1560-1568), свален е от братята си. Турбулентно е и управлението на следващия му брат Йохан III (1568-1592), по време на чието управление католицизмът отново започва да се издига.

Синът и наследник на Йохан, Сигизмунд, който е избран за крал на Полша приживе на баща си (1587 г.), бил пламенен католик и всички симпатии на шведите скоро преминали на страната на неговия чичо и съперник, най-малкия син на Густав, на когото било съдено да събере отново държавата и да укрепи кралската власт. През 1599 г. той сваля Сигизмунд и става първо регент, а след това крал под името Карл IX. В него Швеция отново намерила първокласен владетел, напомнящ най-доброто от семейство Стуре и като тях приятел на обикновените хора.

Още като регент Карл IX допринася за окончателната победа на реформацията (църковен събор в Упсала през 1593 г.). По време на управлението на сина на Карл IX, Густав II Адолф, който е новатор и реформатор в много области, е сложен край на разпокъсаността на държавата между наследниците на краля и гражданските борби, които отслабват Швеция. Още от началото на втората половина на 16в. Швеция отново поема по пътя на завоеванията от другата страна на Балтийско море.

Външната причина била разпадането на Ливонския орден, заради чието наследство последва борба между съседните държави. "Целта на борбата беше същото историческо желание за господство над Балтийско море. Тази борба първо доведе Швеция до върха на властта, а след това до ръба на унищожението. За Швеция в онези дни притежанието на Балтийско море беше жизненоважен проблем, поради липсата на добри сухопътни комуникации; пътят от Стокхолм до Рига по море беше несравнимо по-достъпен и удобен от, например, маршрута от Смоланд до западен Готланд."

Естествено, центърът на Швеция гравитира повече към трансбалтийските владения, отколкото към далечните владения на Скандинавския полуостров, и че Швеция, за да укрепи Естония (1561 г.), изоставя Готланд (1570 г.) и претенциите върху Сконе, Халанд и Блекинге в полза на Дания. Шведският народ в тази епоха е живял, в сравнение с епохата на унията, по-скромен духовен живот, като вече не е издигал толкова много забележителни личности от своята среда и е напредвал главно в икономическата област и в политическата област. Реформацията, която е най-великото дело на тази епоха, дава плод едва през следващия век. От защитниците на Реформацията най-забележителният е Олаус Петри, който има големи постижения както в тази област, така и в областта на литературата. Фигурите от тази епоха включват още двама от най-големите военноморски герои на Швеция - Якоб Баге и Клаес Хорн.

Крал Густав II Адолф

За да поддържат обща връзка, шведските историци обикновено считат началото на епохата на империята и политическото величие на Швеция от възкачването на престола на Густав II Адолф (1611), въпреки че всъщност започва с участието на Густав Адолф в 30-годишната война (1630). Обхваща почти целия 17 век. и управлението на следните суверени: Густав II Адолф (1611-1632), Кристина (1632-1654), Карл X Густав (1654-1660), Карл XI (1660-1697) и Карл XII (1697-1718). Ако добавим към това предшественика на Густав Адолф, Карл IX, тогава в световната история рядко се среща такава поредица от изключителни владетели.

Само периодът на регентството през детството на Карл XI (1660-1672) създава впечатление за нещо незначително. Личността и съдбата на Густав II Адолф, както и съдбата на Швеция по време на неговото управление, се радват на по-голяма слава извън Швеция, отколкото всички други личности и моменти, свързани с историята на Швеция. Той успешно завършва войната с Полша, Русия и Дания, започната от неговия баща и първоначално злощастна за Швеция, и с подвизите си по време на 30-годишната война той поставя основата за безпрецедентното възвисяване на Швеция. Участието на Густав II Адолф в Тридесетгодишната война е колкото акт на политическа защита срещу амбициите на Хабсбургската династия, толкова и проява на щедро съчувствие към неговите германски единоверци. Победата при Брайтенфелд (Лайпциг) веднага издига Швеция до статута на велика сила.

Със смъртта на Густав Адолф (в битката при Лютцен, 1632 г.) новопридобитата позиция на Швеция е разклатена, но държавническият ум и способностите на Аксел Оксенстиерна (който управлява страната по време на детството на Кристина) и блестящите военни подвизи на шведите командирите не само го възстановили, но и гарантирали, че Швеция има още по-видна роля в Европа. В края на войната (1648 г.) Швеция доминира в устията на всички реки на Германия и над по-голямата част от крайбрежието на Балтийско море. Според мира в Бромсебро, след победата на Торстенсон над датчаните, Швеция придобива Ямтланд, Харьедален, Готланд и Йосел, задържа и Халанд за 30 години.

Шведската империя (1648-1721)

Според Вестфалския мир Швеция получава германските херцогства Бремен и Верден, цяла Източна и част от Западна Померания (Шведска Померания) и Висмар. През 1654 г. кралица Кристина, все по-оплетена в мрежите на католицизма и неспособна да се справи с вътрешните трудности, се отказва от короната в полза на своя братовчед, който се възкачва на шведския трон под името Карл X Август.

По време на неговото управление политическата мощ и териториалните придобивания на Швеция достигат своя зенит. Според Роскилдския договор, Трондхайм, Борнхолм, Блекинге, Сконе, Халанд и Бохуслен са прехвърлени от Дания в Швеция. След 2 години Трондхайм и Борнхолм са върнати на Дания, но Швеция придобива цялата Ливония според мирния договор с Полша.

Така Швеция най-после придобива естествени граници с Дания на Скандинавския полуостров, които са запазени и до днес, а населението ѝ нараства с почти 1/3. През 1660 г., когато Карл X умира, оставяйки след себе си невръстен син, Карл XI, териториалните владения обхващат цялата територия на днешна Швеция, Финландия, Естония, Ливония, Ингерманландия, Източна Померания и част от Западна Померания, Висмар, Бремен и Верден, с площ от приблизително 900 000 км² и население от около 3 млн. души. Продължителните войни и неочакваното политическо засилване довеждат до важни последици за вътрешния живот на страната. Засилената комуникация с Европа имала силно въздействие върху общата култура на Швеция, което е значително улеснено от загрижеността на Густав Адолф, Оксенстиерн и Карл X.

Политическият и културният прогрес обаче бил купен с тежки икономически жертви; обикновените хора били изтощени под непосилното бреме на данъците и постоянните призиви за оръжие. Но благородството спечелило много както във властта, така и богатство. Замъци изниквали навсякъде в страната, преливащи от военни трофеи, луксозни предмети и изкуство; Все повече и повече земя се концентрира в ръцете на благородниците, което служи на благородниците като награда за служба на държавата.

През 1668 г., за да се контролира паричното предлагане, което се е увеличило повече от пет пъти, е създадена една от първите централни банки в света, Riksbank.

Една неуспешна война с Дания, Бранденбург и други, започнала през 1672 г. от регента, разчитайки на помощта и субсидиите на Франция и завършила през 1679 г. със загубата на по-голямата част от Померания от дясната страна на Одер, напълно разстройва финансите на страната и наложила редукция (1680), чрез която Короната си възвръща поземлените владения, раздадени на благородниците. Това предизвика истинска икономическа революция и сломило властта на благородниците, които оттогава станали само слуги на държавата, а не господари в нея. В същото време се регулира позицията на шведската държавна църква, чието време на духовна и политическа власт приключва през 16 век. Самата форма на управление претърпява коренни промени.

Реформа е подготвена от Густав Адолф и завършена през 1634 г. от Аксел Оксенстиерн, която укрепва единството на държавата и поставя краля начело, въз основа на държавния съвет, който включва главите на най-висшите благороднически семейства. Малко по малко, заедно с възхода и забогатяването на дворянството, нараства и неговото влияние върху хода на държавните дела, но в същото време се подготвя и реакция. От една страна, военните победи и укрепването на политическата мощ на страната допринесли за повишаване на престижа на кралската власт, който като цяло нараства все повече в Европа през тази епоха, но от друга страна, катастрофалното икономическо положение на хората след войната, подготвена от слабите опекуни на Карл XI, довежда до общо недоволство от държавния съвет и благородниците до крайност и всичко това заедно води до провъзгласяването на абсолютната кралска власт (1680 г.).

„Славата коронясва шведския крал Карл XII“, картина на Юлиус Кронберг (1893)

Риксдагът (парламентът), който постига значително развитие през 16 век, обаче не е премахнат от новата форма на управление и не е бил свикан само по време на управлението на Карл XII. Първият шведски монарх-автократ, Карл XI, с рядка добросъвестност се грижи за благосъстоянието на страната и защитава нейния външен и вътрешен мир. Издигната от таланта на своите управници и хода на събитията до такова високо ниво на политическа власт, Швеция обаче не успява да се задържи здраво на нея.

В резултат на 21-годишната Северна война с Русия, която започва много успешно за Швеция, страната загубва своята имперска власт, губейки Ингрия, Карелия, Естландия, Ливония, южната част на Финландия, както и почти всички земи на южното крайбрежие на Балтийско море, превръщайки се във второстепенна сила.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Швеция

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Швеции

[Hatshepsut]

Швеция през 18-19 век

Швеция през 18-ти век

Смъртта на Карл XII сигнализира за радикална промяна в шведската политическа система. Страхът от крайностите на абсолютизма, който за дълго време вади страната от коловоза на мирния живот, е толкова дълбок и всеобщ, че Швеция веднага се втурва в противоположната крайност: на Риксдага е възложена не само цялата законодателна власт, но и значителна част от изпълнителната власт. Съставът на Риксдага остава същият, т.е. включва представители на четирите класи: благородство, духовенство, бюргери и селяни.

Но благородството, особено многобройните дребни благородници, придобива решаващ глас, докато селячеството, напротив, губи значението си. Малко по малко действителната власт се концентрира в ръцете на така наречения Таен комитет, съставен от представители само на първите три съсловия; кралската власт става почти номинална, а самите крале - съпругът на сестрата на Карл XII и наследница Улрика Елеонора, Фридрих I (Хесен-Касел, 1720-1751) и неговият наследник Адолф Фредерик (Холщайн, 1751-1771) лично вдъхват малко уважение. С една дума, в ерата на „управлението на Риксдага“ Швеция най-вероятно представлява аристократична република - доста забележително явление за онова време, когато автокрацията доминира почти навсякъде в Европа.

Тъжните събития от тази епоха за Швеция са войната с Русия през 1741-1743 г., която завършва с Договора от Або, според който Швеция губи част от Финландия до река Кимийоки (шведско име „Kymeni“). От многото съществени недостатъци на държавната система най-фаталното е ендемичното широко разпространено подкупване на длъжностни лица, което позволява на представители на чужди сили да гарантират своите интереси в ущърб на най-важните интереси на Швеция.

Но епохата на Риксдага, наричана още в литературата „ера на свободите“, служи на шведите като подготвителна школа, през която те, макар и с висока цена, преминават преди всички европейски нации, с изключение на англичаните. И ако днес Швеция представлява пример за високо развитие на конституционна форма на управление, то тя дължи много на опита, който придобива в споменатата школа. Основното значение на тази епоха обаче е в икономическия и духовен прогрес на Швеция.

Изхвърлен от една твърде широка арена на дейност, лишен от предишното си влияние върху съдбините на Европа, шведският народ с ентусиазъм се посвещава на каузата за мирна вътрешна култура и постига безпрецедентен успех, особено в областта на науката, издигайайки от своите среди фигури като световноизвестния натуралист Карл Линей с неговите многобройни ученици и последователи (Тунберг, Калм, Форскол и др.); изключителните химици Шееле, Бергман, Берцелиус и Хан; физика Целзий; универсалният гений Сведенборг; астрономът Варгентин, който поставя основите на образцовата шведска статистика; основателя на крупната шведска индустрия Alströmer; големите литератори - Далин, Кройц и Белман. В началото на епохата държавните дела, ръководени от такъв изключителен държавник като Арвид Горн, все още вървят повече или по-малко задоволително, но към края сенчестите страни на тази държавна система започват да се появяват все по-рязко; подкупването дори застрашава международното положение на Швеция.

Густав III на посещение в Кралската академия за свободни изкуства, картина на Елиас Мартин, 1782 г.

Наследникът на Адолф Фредерик, крал Густав III (1771-1792), още на втората година от управлението си успява да извърши преврат с удивителна лекота, без кръвопролитие или дори сериозна съпротива. През 1772 г. е обявена нова конституция, по силата на която кралската власт значително се засилва, без обаче да преминава в истинска автокрация и това събитие открива нова епоха - Густав. Народът, уморен от партийната борба, уверено застава на страната на краля, който е увлечен от идеята за просветèн абсолютизъм и известно време управлява в този дух.

Густав III обаче имал артистична природа, с всичките си предимства и недостатъци; той искрено обичал страната си, опитвайки се с всички сили да я въздигне, но му липсвала издръжливост и най-важното - способността да взема предвид финансите. Той се обгражда с поети, художници и актьори, покровителства изкуството и сам опитва силите си в различни области, но като реформатор и благодетел на народа скоро охладнява и накрая силно обърка както личните си финанси, така и финансите на страната.

За да отвлече вниманието от непрекъснато нарастващото вътрешно недоволство, той, с подкрепата на Англия, Холандия и Прусия, започва война с Русия, но тя не донася никаква полза на Швеция и завършва с Верелския мирен договор при условията на запазване предвоенните граници. През 1789 г., неспособен да сломи по друг начин опозицията на благородството, кралят прибягва до нов държавен преврат, който почти възстановява автокрацията.

Швеция през 19-ти век

Достигайки пълнолетие, Густав IV отначало показва добри надежди, тъй като се отличава със своята доброта и пестеливост; Основните му недостатъци - самонадеяност и високомерие - започнали да се усещат едва по-късно. Първите години от управлението му минават добре, но омразата към Наполеон и високомерната идея, че той, Густав, е предопределен да унищожи новопоявилия се корсиканец, въвличат Швеция в рискована политика. Густав IV се присъединява към коалицията на силите срещу Франция през 1805 г. Тази война завършва неуспешно за съюзниците, но Швеция води война с Франция до 1810 г.

Наполеон, желаейки да накаже Швеция, сключва съюз с Русия и Дания и Швеция се оказва в изключително критична ситуация. В края на февруари 1808 г. руските войски навлизат на територията на Финландия, а през март 1808 г. Дания, по искане на Наполеон, обявява война на Швеция. Било решено да се замени некомпетентният владетел, когото Риксдагът, свикан през 1809 г., обявява за свален. След това Риксдагът изготвя нова конституция и избира бившия регент на Швеция, херцог Карл, за крал под името Карл XIII (1809–1818).

След като урежда вътрешните си работи, Швеция побързала, чрез някои жертви, да си осигури външен мир. С договора от Фридрихшам Швеция отстъпва на Русия цяла Финландия до реките Торнео и Муонио и Аландските острови. Датският принц Карл Август е избран за наследник на шведския трон (крал Карл XIII е стар и бездетен). За да угоди на Франция, Швеция се присъединява към „континенталната блокада“ и обявява война на Великобритания.

Риксдагът от 1809 г. лишава Густав IV Адолф и неговите потомци от правото да заемат шведския трон. След приемането на новата конституция чичо му Карл XIII е избран за крал вместо него. Новата конституция включва нов ред на наследяване и форма на управление. Тя се основава на принципа на разделение на властите и е предшественик на парламентаризма. Кралят запазва известна законодателна власт и също така поддържа класовото разделение на Риксдага. Основните граждански права и отговорности обаче вече са очертани в конституцията.

Тъй като Карл XIII бил стар и нямал деца, възникнал въпросът за избора на наследник на трона. На проведените избори Риксдагът избира френския маршал Жан Батист Бернадот за престолонаследник на Швеция. През есента на същата година той пристига в Швеция, приема лутеранската вяра, осиновява се от Карл XIII и приема името Карл XIV Йохан.

В резултат на наполеоновата окупация на шведска Померания и последвалото влизане на Швеция във войната на страната на антинаполеоновата коалиция, съюзникът на Франция Дания, която се оказала в победения лагер, е принудена да отстъпи Норвегия на Швеция съгласно Договора от Кил.

Знаме на шведско-норвежката уния 1844-1905

Норвегия не искала да се подчини на такова решение на съдбата си, в което самият норвежки народ не участвал, и в края на юли 1814 г. започва шведско-норвежката война, която продължава малко повече от две седмици. Крал Карл XIV Йохан успява да постигне мирно споразумение с норвежците: Швеция признава правото на Норвегия на вътрешна независимост, нейния парламент, конституция и правото да има свои собствени закони, докато е в съюз с монарха на Швеция и има обща външен политика с него. Съюзът е разтрогнат от Карлщадските споразумения от 1905 г., след което Норвегия получава пълна независимост и собствен крал Хокон VII.

Карл XIV Йохан е коронясан за крал през 1818 г., след смъртта на Карл XIII. Новият крал бил консерватор и следвал политика, насочена към предотвратяване участието на Швеция в евентуални войни.

Опозицията се стремяла да увеличи ролята на Риксдага, но Карл XIV Йохан е склонен да решава дори най-важните въпроси самостоятелно или заедно с лоялни към него хора, което противоречи на основните закони на страната. Когато популярният публицист Крузенстолпе е преследван през лятото на 1838 г. за обида на краля в пресата и осъден на три години затвор, това предизвиква продължителни вълнения в Стокхолм.

Швеция в началото на 19 век продължава да бъде селскостопанска страна, но в средата на века започва индустриализацията. Импулсът за това идва от търсенето на шведски суровини като дървен материал и желязна руда във вече индустриализираните страни, предимно Англия, Белгия и Холандия. Развитието на дървообработващата промишленост на големи площи в Северна Швеция води до натрупването на капитал и развитието на други области на индустрията, както и бързия растеж на градовете. Разрастващите се градове изискват работна сила, която се попълва от притока на селски жители. Растежът на градовете е улеснен и от реформите, извършени при Карл XIV Йохан в демографската и селскостопанската политика: мерки, насочени към намаляване на детската смъртност (ваксиниране и др.), както и разпространението на картофите като една от основните култури, предизвикват демографски бум сред селското население, продължил през 19 век, което беше улеснено от дългия мирен живот на страната. В допълнение, поземлените реформи, проведени през втората половина на 18 век, насочени към консолидиране на стопанствата, повишават ефективността на селското стопанство. Селото в традиционната му форма изчезва от голяма част от страната, тъй като обработваема земя, разделена преди на малки парчета, сега е събрана на по-големи участъци и разделена между селяните, които, напуснали домовете си в селото, изграждат дворове непосредствено до своите полета. Между 1815 и 1850 г. населението на Швеция нараства от 2,5 на 3,5 милиона души. Има концентрация на земя сред по-малко заможни селяни. Така селските работници, неспособни да намерят средства за оцеляване у дома, отиват да работят в разрастващата се индустрия на градовете.

Ефективността на селското стопанство обаче създава толкова голям излишък от работна ръка, че дори разрастващите се градове не успяват да го поемат напълно. Това създава много социални проблеми в селските райони, едно от решенията на които е широкомащабната емиграция на селяни в Северна Америка от 1850 г. Правителството на САЩ предоставя добри условия за наемане на земя и затова много шведи, които успяват да платят за пътуването, заминават в чужбина. Емиграцията продължава до началото на 20 век и достига своя връх през 80-те години на XIX век. Слабите години у дома съвпадат със скокове в броя на напускащите. Общо 1,2 милиона шведи емигрират, 200 хиляди от които се завръщат у дома, често с нови знания, идеи и капитал.

През 1810 г., по указание на Карл Йохан, започва строителството на скъпия канал Йота, който трябвало да свърже източното и западното крайбрежие на Швеция. През 1844 г. каналът е отворен за корабоплаване, но развитието на товарните кораби по това време вече е направило канала неефективен, тъй като е по-лесно да се обиколи страната, отколкото да се плава през канал, който не може да побере достатъчно големи кораби. Освен това таксите за преминаване през Йоресунд са премахнати през 1857 г., а те са една от основните причини за началото на строителството на канала. В допълнение, само десетилетие по-късно започва изграждането на първите железопътни линии, много ефективни в сравнение с корабоплаването, и още през 1862 г. Стокхолм и Гьотеборг са свързани с железопътна линия.

През 1842 г. Швеция въвежда задължително начално образование за децата и задължава общините да организират начални училища. По това време обаче повечето деца вече ходят на училище.

След смъртта на Карл Йохан през 1844 г. консервативната политика на правителството отстъпва място на либералната и при неговите наследници Оскар I и Карл XV са проведени редица реформи, насочени към либерализиране на икономиката. Властта все още остава главно при благородството и големите земевладелци, докато големите индустриалци все още нямат голяма политическа власт в съсловния Риксдаг. Последното все повече се възприема като остаряло. През 1866 г. група либерали, водени от Луис де Гер, инициират реформа, която заменя съсловния Риксдаг с двукамарен. Новият Риксдаг се състоял от 315 депутати. Във втората камара на парламента се избирали депутати, като можело да бъдат избирани само мъже над 35 години с определено състояние. Право на глас имали само мъже с определено ниво на доходи. Общо към 1866 г. право на глас имат около 20% от възрастното мъжко население. В първата камара депутатите били назначавани, съставът ѝ бил предимно от благородници.

Швеция (1789-1917). Хронология

1789 г.
Нараства съпротивата срещу привилегиите на феодалите. Крал Густав III извършва държавен преврат, поддържан от либерално настроените феодали, буржоазията и селяните. Превратът е насочен срещу олигархичното управление на едрите феодали и е подкрепен от руския посланик.

1792 г.
Аристокрацията извършва държавен преврат; кралят е убит.

1792—1809 г.
Управление на Густав IV Адолф.

1803—1804 г.
Забрана върху вноса на книги и вестници от Дания, а по-късно — от Франция. Държавен контрол върху театрите. Постоянен страх от политически „новости“.

1805—1809 г.
Швеция влиза в състава на третата антифренска коалиция.

1809 г.
Подновена е войната с Русия.

1809 г. — 5. VI
Риксдагът приема конституция с умерени тенденции, използва политичеоко-правната концепция на Монтескьо, но взема под внимание и шведските традиции. Премахната е държавната и църковната цензура. Постепенно се оформят промени в държавния строй, в резултат на новите капиталистически икономически отношения.

1809 г.
Във Фридрихсхам е сключен мирен договор с Русия, по силата на който Швеция губи Финландия; това предизвиква бунт на група офицери и детрониране на Густав IV.

1809—1818 г.
Управление на Карл XIII.

1810 г.
Швеция се присъединява към континенталната блокада на Англия. С разрешение на Наполеон, на шведския престол е поставен френският маршал Жан Бернадот — отначало като кронпринц, а от 1818 г. — като крал Карл XIV Йохан, родоначалник и на сега управляващата династия в Швеция.

1812 г.
Договор за шведско-руски съюз. Русия осигурява северните си граници, откъдето очаква атака на френската армия.

1813—1814 г.
Швеция, като съюзник на Франция, се обявява срещу Дания и получава Норвегия (Килския мирен договор от 1814 г.) — това е компенсация за загубата на Финландия. Въз основа на лична уния, Норвегия е включена в състава на Швеция.

1818-1844 г.
Управление на Жан Батист Бернадот. (Карл XIV Йохан). Управлява деспотично, което го поставя в конфликт с населението.

1827 г.
Проведена е аграрна реформа, която укрепва позициите на богатите селяни и оказва положително въздействие върху развитието на именията.

1830 г.
Разширява се представителството на буржоазията в Риксдага.

1832—1901 г.
Нилс Адолф Норденскьолд, шведски полярен изследовател, минеролог и геолог.

1833—1896 г.
Алфред Нобел, шведски химик, инженер и индустриалец. Патентова метод за получаване на динамит (1867 г) и нитро-глицеринов барут (1887 г.). Учредява и финансира 5 Нобелови награди, които се присъждат всяка година.

1834 г.
Селяните — притежатели на някогашните феодални земи, получават избирателни права за Риксдага.

1838 г.
Боейки се от преврат, кралят обявява обсадно положение в Стокхолм.

1842 г.
Закон за въвеждане на петгодишни училища в градовете и селата, които са задължителни.

1844 г.
Полагат се основите на шведската кибритена промишленост, която застава на челно място в Европа.

1844—1859 г.
Управление на Оскар I. Изразител е на либерални тенденции; провъзгласява свобода на печата.

1848 г. — 18-19. III
Подновява се борбата за парламентарни реформи. Масови демонстрации на дребната буржоазия и работниците в Стокхолм. Стълкновения с“ полицията. Правителството прави отстъпки и внася в Риксдага проектозакон за реформа, която предвижда премахване делението на съсловия (феодали, духовенство, граждани и селяни). (Либералната буржоазия се споразумява с консерваторите и в 1850 г. е отхвърлен проектът за избирателна реформа).

1849 г.
Във Вьормланд започва да функционира първата конна жп линия, която работи до 70-те години.

1849—1912 г.
Август Стриндберг, шведски писател, критически реалист. Бичува социалните недъзи на буржоазното общество. („Синът на слугинята“, „Баща“, „Майстор Олоф“ и др.).

1853 г.
Основано е Стокхолмското женско дружество за грижи над децата от Фредерика Бремер.

1855 г. — 21. XI
Френско-английски гаранции за Швеция — Норвегия. Предвижда се оказване на помощ в случай на конфликт с Русия.

1855 г.
Патентован е конверторът на Бесемер, който увеличава 20 пъти производителността на труда при добива на стомана (в Швеция не се използва продължително, защото скоро получават разпространение мартеновите пещи).

1856 г.
Открити са няколко къси жп линии.

1856—1868 г.
Отживелият държавен строй спъва развитието на страната и претърпява големи промени. Риксдагът приема закон за нова църковна реформа, която разширява религиозните свободи (1857 г.).

1859—1872 г.
Управление на Карл XV.

1860 г.
Дължината на жп линиите достига 527 км.

1862 г.
Закон на Риксдага, с който се дава право на нефеодалннте собственици на земя (чиновници, духовници, граждани) да участват в избора на селски представители.

1863 г.
Сключен е военен съюз с Дания, който едва не става повод за война с Прусия.

1864 г.
Либералите въвеждат нов наказателен кодекс.

1866 г.
Реорганизация на парламента. Създават се 2 камари: горна и долна. Избирателното право е свързано с имуществения ценз. 22% от възрастното население получава право на глас. Дребната буржоазия и интелигенцията имат възможност да влияят върху управлението на страната.

1867 г.
Селските депутати създават Партия на земеделците. В нея членуват както земевладелци, така и интелигенция.

1872 г.
В Бергвик (в северната част на страната) започва да работи първата фабрика за целулоза.

1872—1907 г.
Управление на Оскар II.

1873 г.
Шведската валута получава златен паритет. Създава се скандинавска монетна уния, в която влизат Дания и Швеция (в 1875 г. към унията се присъединява и Норвегия). Унията съществува до 1914 г. и оказва положително влияние за развитието на икономическите отношения между тези държави.

1877 г.
В Стокхолм започва да се използват конни трамваи (заместени в 1904 г. от електрически).

1878—1880 г.
Шведска експедиция, ръководена от Адолф Норденскьолд, обхожда по море северното крайбрежие на Сибир.

1879 г.
Първа голяма работническа стачка в дъскорезниците на Сундсвал. Завършва неуспешно.

1880—1910 г.
Засилва се емиграцията на селското население в САЩ, предизвикано от селскостопанската криза (кочкурениията на вносното жито). Селското стопанство се преустройва от земеделие към животновъдство, политиката на свободна търговия се замества с политика на защитни мита (1888 г.). От 80-те години започва бурно развитие на промишлеността (експорт на дървен материал и железни суди).

1881 г.
От Копенхаген е изгонен шивачът Август Палм, за това че членува в I интернационал. Завръщайки се в Швеция, той започва да пропагандира социалистическите идеи.

1884 г.
Основан е социалдемократически клуб в Стокхолм.

1885 г.
Започва да излиза основаният и редактиран от Палм вестник „Социалдемократен“.

1889 г.
Закон за гарантиране на труда и фабричния контрол. Създадена е Шведската социалистическа партия (по-късно се нарича Социалдемократическа партия), основана от Палм и други социалистически дейци. През годината се провеждат около 30 стачки.

1892—1901 г.
Въведена е обща задължителна военна служба.

1897 г.
Четвъртият конгрес на Социалдемократическата партия приема програма, представена от изтъкнатия публицист Аксел Даниелсон.

1898 г.
Създадена е известната организация „ЛО“, в която Социалдемократическата партия намира опора.

1899 г.
Швеция участвува в Хагската мирна конференция. Подписва акта на конференцията за мирно решаване на конфликтите между държавите.

1900 г.
Образувана е Либералната коалиционна партия (в нея преобладава интелигенцията и дребната буржоазия).

1904 г.
Прокламират се шведските принципи за неутралитет, които съдържат принципни норми от съвременното международно право.

1905 г.
Шведско-норвежката уния е ликвидирана. Крал Оскар се отказва от норвежката корона. Сключен е шведско-руски договор — пример за договаряне на велика сила с малка страна. Няколкомесечна стачка на металурзите; сключват се първите колективни трудови договори в Швеция.

1907—1950 г.
Управление на Густав V.

1908 г.
В Петербург и Берлин едновременно се сключва договрр между Русия, Германия, Дания и Швеция за запазване на статуквото в Балтика.

1909 г.
Обща стачка, в която участвуват около 300 хил. работници. Завършва с поражение.

1912 г.
Договор за неутралитет между Швеция, Дания и Норвегия.

1914 г.
Увеличават се шведските сухопътни и морски военни сили с цел да се опази неутралитетът.

1914—1917 г.
Швеция запазва неутралитет. До 1916 г. консервативното правителство води про-германска политика. През 1916—1917 г. либералната буржоазия е политически ориентирана към Англия.

https://nauka.bg/shvetsiya-1789-1917-g/

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Швеции

[Hatshepsut]

Швеция през ХХ - ХХI век


Ден на шведското знаме в Стокхолм, 1965г.

Общ преглед на периода

Швеция запазва неутралитета си през Първата и Втората световна война, въпреки че неутралитетът ѝ през ВСВ често е поставян под въпрос. Тя встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони от Алианса да работят на нейна територия, но също така снабдява Нацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. Приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е част от плана „Маршал“, но и по време на Студената война остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация. Швеция подава молба за членство в НАТО на 18 май 2023 г.

След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения, като развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната е управлявана от Шведската социалдемократическа партия, която осигурява социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички“.

През 1972 г. Швеция подписва споразумение за свободна търговия с Европейския съюз.

Политиката на „благоденствие за всички“ води до рецесия в началото на 1990-те и някои от социалните линии на поведение са изоставени.

През 1992 г. Швеция е основаващ член на Европейската икономическа зона. Въпреки официално неутралната си позиция, страната се присъединява към Европейския съюз през 1995 г., заявявайки, че неутралитетът вече не е от такова значение във времето след Студената война. Решението за присъединяването е взето посредством референдум, на който гласуват 83% от имащите право на глас, като 52,3% от тях гласуват за присъединяването. Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Швеция има висок стандарт на живот.

През 1996 г. Швеция се присъединява към Шенгенското пространство. През 2003 г. с решение, взето посредством референдум, Швеция отказва да се присъедини към Еврозоната.


Хронология

Бързият процес на монополизация (в металургичната, целулозната, инженерната и военната промишленост) и високите икономически условия характеризират икономическото развитие на Швеция между Първата и Втората световна война. След 1920 г. политиките на социалдемократическите правителства (през 1926-1932 г. - либералното и консервативното правителство) допринасят за стабилизирането на капитализма, което от своя страна поражда теорията за шведската "държава на благоденствието". Сравнително благоприятната икономическа ситуация, която се развива за Швеция в края на Втората световна война, и запазването на външнополитически неутралитет определят бързия икономически растеж на Швеция. През 1961 г. износът на капитал възлиза на около 350 милиарда крони. Управляващата Социалдемократическа партия защитава външнополитическия неутралитет на страната и провежда относително прогресивни социални реформи.

1909 г. - Обща стачка
1914 г., 8 август - Швеция обявява неутралитет в Първата световна война
1917 5 юни - Сблъсъци между полиция и работници в Стокхолм, демонстриращи за демократизиране на конституцията.
1918 г. – Риксдагът (парламентът) приема закон, въвеждащ всеобщо избирателно право и 8-часов работен ден.
1920 г
Март – Карл Брантинг (първият социалдемократ, станал член на шведското правителство през 1917 г.) формира първото чисто социалдемократическо правителство.
Май – Опитът на Швеция да завладее Аландските острови се проваля. Спорът с Финландия приключва с подписването на конвенция през октомври 1921 г., според която островите остават към Финландия, но получават автономия и не могат да бъдат използвани за изграждане на военни укрепления върху тях.
1924 г. – Швеция признава Съветския съюз и сключва търговско споразумение с него.
1931 г. – Швеция е засегната от световна икономическа криза. Развива се широко стачно движение.
Май – В Одален войските стрелят по работническа демонстрация; петима души са убити. В страната има възмущение.
1932 г. - Крах на концерна Крюгер (монопол на кибрита).
Септември - Създаване на социалдемократическото правителство на П. A. Хансон, който остава министър-председател с кратко прекъсване до 1946 г.
1933 г., март - Най-голям брой безработни - 187 хил. души.
1939 г. – Швеция, заедно с Норвегия и Финландия, отхвърля сключването на пакт за ненападение с националсоциалистическа Германия, но се обявява против прилагането на санкции срещу агресора и отговаря на германските заплахи с „декларация за неутралитет“.

1939 г
Април - Главнокомандващият на шведската армия генерал У. Тернел, командващият щаба на армията генерал Х. Юнг и командващият флота вицеадмирал Ф. Тамм пристигат в Германия, за да поздравят А. Хитлер за 50-тия му рожден ден.
3 септември - Опит на извънредния посланик на Германия фон Хасел да осигури непрекъснати доставки на шведска руда за Германия.
Октомври-ноември – Повтарящи се протести от страна на шведското правителство срещу нахлуването на германските военноморски сили в шведските териториални води и потапянето на шведски търговски кораби.
1940 г
12 април – изявление на министър-председателя Хансон относно строгия неутралитет на Швеция; отхвърляне, като несъвместимо с неутралитета, на използването на шведска територия от воюващите страни за транспортиране на техните военни доставки.
15 април - Нацистка Германия изисква да се разреши транспортирането на храна през шведска територия за германските войски, разположени в Норвегия (особено в Нарвик). Швеция се съгласява, но отказва да разреши транзита на оръжие и военен персонал.
17 април - Министерството на външните работи на Швеция изпраща инструкции до своя пратеник в Москва с предложение да изрази благодарност на съветското правителство за усилията му да осигури шведския неутралитет.
19 април - Писмо от крал Густав V до Хитлер, в което се заявява, че Швеция ще се бори с всички средства срещу всяко нарушаване на нейния неутралитет от когото и да било.
18 юни – След превземането на Норвегия от нацистка Германия, Швеция се поддава на натиска и позволява неограничен транзит на оръжия и военнослужещи.
Юли - сключване на шведско-германско търговско споразумение, което предвижда разширяване на търговията между Швеция и Германия (през 1940 г. тя възлиза на повече от 1,5 милиарда крони). След сключването на споразумението повече от 90% от нуждите на германската икономика от желязна руда ще бъдат доставяни от Швеция.
1941 г
28 октомври - крал Густав V изпраща съобщение до А. Хитлер с благодарност за поражението на болшевизма.

Крал Густав V, снимка от 1935г.

1941 г
лято-есен - Повтарящи се сблъсъци между Кралския шведски флот и ВМС на СССР в Балтийско море. (Според изчисленията на адмирал В. Трибутс, който по това време е командир на Балтийския флот, всяка съветска подводница, върнала се в базата през кампанията от 1942 г., има средно 4 бойни сблъсъка с кораби и самолети на шведския флот по време на една военна кампания).
1941-43 г. - Швеция активно снабдява нацистка Германия с желязна руда, като е основният доставчик на желязо за Райха.

Шведско военно учение, 1943г.

1943 г., 1 август – Шведското правителство забранява транзита на германски военни товари.
1945 г., 1 август – Социалдемократическото правителство, водено от Хансон (след смъртта му през октомври 1946 г. Таге Ерландер става министър-председател), заявява, че Швеция ще продължи своята политика на неутралитет.
1948, 3 юли - Присъединяване към плана Маршал.
1949 г., 29-30 януари – Преговорите с Дания и Норвегия за създаването на неутрална скандинавска отбранителна общност, организирана по инициатива на Швеция, завършват безрезултатно.
1950, 29 октомври - След смъртта на крал Густав V, крал Густав VI Адолф заема трона.

Крал Густав VI Адолф, снимка от 1962г.

1950-1951 - Силни инфлационни тенденции.
1951, 30 септември - Създаване на коалиционно правителство от социалдемократи и представители на партията Селски съюз, поради инфлационната криза, както и желанието на социалдемократите да укрепят правителственото мнозинство в парламента. Засилване на държавната намеса в икономиката и провеждане на редица реформи (национализация на голямата въглищна компания Luossavaara-Kiirunavaara през 1955 г.); във външната политика – укрепване на неутралитета на страната. През октомври 1957 г. е сформирано отново хомогенно социалдемократическо правителство.
1953 г., февруари - Швеция става член на Северния съвет.

Северен съвет

Държавите-членки на Северния съвет

Северният съвет е междупарламентарна организация за сътрудничество, създадена през 1952 г. със седалище в Хелзинки.

Сред ранните постижения след създаването му са утвърждаването на паспортен и митнически съюз, както и единен скандинавски пазар на работната сила. Провеждат се ежегодни политически дискусии в рамките на Сесията на Северния съвет между представители на правителствата на 5 държави и 3 автономни територии. Форумът засяга решаването на всякакви проблеми от общ интерес, освен тези свързани с отбраната.

След края на Втората световна война възниква остра нужда от близко сътрудничество между отделните държави – във време, когато се полагат основите на международни организации като ООН и ЕС.

В същото време протичат дебати и на регионално ниво, касаещи скандинавското сближаване между отделните страни. По-ранните опити за основаване на Скандинавски отбранителен съюз се провалят, след като някои от държавите избират членство в НАТО. В края на 1940-те години Дания, Норвегия и Швеция инициират усилия за създаване на митнически съюз, които обаче се провалят.

Тези първоначални провали все пак довеждат до нова успешна инициатива. На 13 август 1951 г., по време на 28-ата среща на Северната междупарламентарна асоциация, датският министър-председател Ханс Хедтофт прави предложение за основополагането на съвещателен орган, където парламентаристите биха могли да се срещат постоянно. Предложението е ратифицирано от Дания, Швеция, Норвегия и Исландия през 1952 г.

Първата сесия на Северния съвет е проведена на 13 февруари 1953 г. в датския парламент (Folketing). През 1955 г. Финландия също се присъединява, след смъртта на Сталин и разведряването на отношенията ѝ със СССР.

Първите резултати са налице с въвеждането на общ трудов пазар между държавите членки. През 1955 г. е реализирана Северната конвенция за социална сигурност. През 1958 г. е създаден Северният паспортен съюз, който е предшественик на съвременното Шенгенско споразумение. Тези мерки водят до значително облекчение в отношенията и развитието на отделните държави, както и до улесненото придвижването на техните граждани. Създадени са Северно училище за обществено здраве в Гьотеборг (1962), Северен културен фонд (3 октомври 1966) и Северен дом в Рейкявик (август 1968).

През 1970 г. са включени представители на Фарьорските и Оландските острови, като част от делегациите на Дания и Финландия, а от 1984 – и представители на Гренландия. В началото на 1990-те години е засилено взаимодействието с балтийските републики, чийто официален старт е даден през ноември 1991 г. на среща в Талин. Целта е заздравяването на връзките в региона на Балтийско море и поставяне на основи за растеж и стабилност в северно-европейския регион като цяло.

Северният съвет се управлява от Президиум. Президентът, вицепрезидентът и членовете на Президиума се избират на сесия в предходната година. Управлението се осъществява на ротационен принцип, като сесиите се провеждат в държавата-домакин на президентството. Участниците в организацията се номинират от парламентарно представените групи на отделните държави.


1956 г., 29 март - 4 април - Посещение на шведската правителствена делегация, водена от Таге Ерландер, в СССР, по време на което е подписано шведско-съветско изявление за мирно сътрудничество.
1958 г
Февруари - Представяне на петиция (95 хиляди подписа) срещу атомните оръжия до министър-председателя Таге Ерландер. Населението на Швеция се противопоставя на намеренията на реакционните сили да придобият атомно оръжие за шведската армия. (тук реториката е от като от времето на соц-а, може би от някой стар руски учебник са преписвали авторите на статията, а пък кой знае, може и днешните руски учебници да са такива    иначе руснаците могат да имат атомно оръжие, ама не са реакционни, а прогресивни сили, може би  )
1 юни - Буржоазните партии губят мнозинството си по време на предсрочните избори за втората камара на парламента. Това означава на практика победа за социалдемократите, които искат въвеждането на всеобщо социално осигуряване за възрастните (законът окончателно е приет през 1959 г.).

1959 г., 20 ноември - Швеция се присъединява към Европейската асоциация за свободна търговия.

1961 г., 26 октомври - Шведският външен министър Бо Естен Унден говори в Политическия институт на ООН с предложение за създаване на "клуб на държавите, които нямат атомно оръжие".
На изборите през 1968 г. социалдемократите печелят мнозинство от местата в двете камари на Риксдага за първи път от 1940 г.
Октомври 1969 г. младият Улоф Палме става министър-председател.
1976 г., коалиция от центристи, умерени и либерали печели мнозинството от местата в Риксдага и формира правителство, водено от председателя на Центристката партия Торбьорн Фелдин.
Февруари 1986 г. Улоф Палме е убит на една от улиците на Стокхолм, Ингвар Карлсон става негов наследник.

През 1991 г. Швеция кандидатства за приемане в ЕС. След одобрение на национален референдум през 1994 г., Швеция стана член на ЕС през 1995 г., въпреки че запазва собствената си валута, шведската крона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Швеция

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Швеции

https://bg.wikipedia.org/wiki/Северен съвет

[Hatshepsut]

Държавно устройство на Швеция


Сградата на парламента (Риксдаг) в Стокхолм

Швеция е конституционна монархия. Държавен глава е кралят. Държавата се управлява от правителство начело с министър-председател, който се избира от парламента – Риксдага. Парламентът се преизбира чрез народно гласуване на всеки четири години. Настоящият крал на Швеция от 1973 г. е Карл XVI Густав.

Крал Карл XVI Густав

Изпълнителната власт принадлежи на правителството, законодателната власт принадлежи на народните представители (Риксдаг). Шведската съдебна система е независима.

Популярността на шведския модел на управление се основава на стари традиции. Шведският Риксдаг води началото си от древната съдебна система на германските народи и избора на крале през епохата на викингите.

Най-старата исторически достоверна информация за монархията в Швеция се намира в легенди за кралството на свеите, датиращи от 9 век. Тези легенди съдържат описание на пътуванията на християнския мисионер Ансгарий до търговския център на държавата Свей - Бирка. Точните имена на шведските крале обаче са известни едва от периода около 980 г.

Шведското правителство се придържа към принципите на парламентаризма (юридически от 1975 г., а фактически от 1917 г.).

Исторически фон

През ранното средновековие властта на краля е ограничена и се свежда главно до функцията на командир на войските по време на война. Реалната политическа власт принадлежи на „лагманите“, ръководители на различни провинции, които през 13 век са предимно независими административни единици. С помощта на църквата обаче централната власт е укрепена. Това се отразява по-специално във факта, че през втората половина на 13 век са въведени закони, общи за цялото кралство, както и Магна Харта на Магнус Ериксон, която заменя законите на отделните провинции през 1350 г.

Хартата на Магнус Ериксон, която става част от законите на страната, често се нарича първата шведска конституция. Тя съдържа разпоредби относно избора на крал, както и задачите и правомощията на неговия съвет.

През Средновековието шведските крале са били избирани. Благородството, превърнало се в истинска аристокрация през 14-ти и 15-ти век, придобива по-голяма политическа власт в резултат на влиянието си при избора на крал. Швеция се превръща във феодална държава. Но преди развитието ѝ да стане същото като в останалата част на Европа, шведските монарси се опитват да укрепят централната власт с помощта на бюргерите и селяните земевладелци. През 15 век това довежда до създаването на Риксдага (парламента), който се състои от представители на четири класи: благородството, духовенството, бюргерите и селяните земевладелци. По време на управлението на Густав I Васа (1521-1560) монархията окончателно укрепва и кралският трон започва да се предава по наследство. Това е времето на Реформацията, когато кралят се поставя начело на шведската църква, а управлението на страната става силно централизирано, следвайки германския модел.

Кралски абсолютизъм

Подобно на повечето европейски страни, 16-ти и 17-ти век в Швеция се характеризират с появата на все по-ефективна и централизирана администрация. Военната и международната позиция на Швеция се променя драматично след влизането ѝ в Тридесетгодишната война (1618-1648) по време на управлението на крал Густав II Адолф (1611–1632). В резултат на военните си успехи Швеция става велика сила и водеща държава в Северна Европа. Въпреки че риксродът (държавният съвет) има голямо влияние по това време - например по време на управлението на кралица Кристина и крал Карл XI - властта на краля става все по-неограничена и от 1680 г. кралят става, по Божията милост, всемогъщ владетел. Важен етап от този период е Конституцията от 1634 г., която Риксрод използва, за да защити оставащите си правомощия. Въпреки това нито един от следващите монарси, като кралица Кристина (управлявала 1644–1654), Карл X Густав (управлявал 1654–1660) или Карл XI (управлявал 1672–1697), не се смятал за обвързан от тази конституция и на сесията на Риксдага през 1680 г. тази конституция е официално анулирана и е провъзгласена абсолютната власт на краля. Държавният съвет е заменен от Кралския съвет, изцяло подчинен на краля.

Епоха на свободите

Неуспехите и пораженията в Северната война (1700–1721) и смъртта на Карл XII през 1718 г. довеждат до бурна реакция срещу кралския абсолютизъм, който при Карл XI и Карл XII се превърнал в истинска диктатура. Изискванията за нова форма на управление са изразени в конституцията от 1720 г. Съгласно тази конституция властта на краля е намалена до само два гласа в Риксрода, водещият член на който, президентът на канцлерството, става де факто глава на правителството. Съветът от своя страна е отговорен пред Риксдага и по време на така наречената „ера на свободите“ (1720-1772) формата на управление се развива в парламентарна посока, тоест Риксродът представлява мнозинството в Риксдага и неговият състав се променя в съответствие със състава на това мнозинство. В същото време положението на неблагородните класи се подобрява. Когато разногласията в Риксдага се превърнали в конфликт между благородниците и нисшите класи, Густав III (управлявал 1771–1792), с подкрепата на мнозинството от благородниците, завзема властта с помощта на преврат през 1772 г.

Густавско самодържавие

По време на Густавския период (1772-1809) властта на краля е допълнително укрепена. Пълното отхвърляне на Френската революция от страна на Густав III и Густав IV Адолф с нейните идеи за разделение на властта, конституционализъм и демокрация е причината за конфликт с по-голямата част от аристокрацията и обикновените хора в Швеция. Това довежда до убийството на Густав III през 1792 г. в резултат на заговор на група благородници, които фанатично се съпротивляват на автократичното управление на краля. Поражението във войната срещу Русия (1808–1809), когато Финландия е загубена, води до държавен преврат, свалянето на Густав IV Адолф и приемането на нова конституция.

Монархията според конституцията от 1809г.

Конституцията от 1809 г. е в сила до 1975 г. и по този начин е четвъртата в света след конституциите на Съединените щати, Полско-Литовската уния и Франция. Тя е формулирана в съответствие с теорията на Монтескьо за разделението на властите, като се отчита конституционното развитие на Швеция. Кралят е единственият владетел на страната, но има Министерски съвет, който трябва да подписва, тоест да одобрява всички решения. Законодателната власт била разделена поравно между краля и Риксдага, докато само Риксдагът можел да налага данъци.

След преврата от 1809 г., когато Густав IV Адолф е свален, неговият чичо, херцог Карл, става крал, заемайки престола под името Карл XIII. Тъй като Карл XIII бил стар и нямал деца, било необходимо да се намери наследник за него. Първоначално изборът пада върху датския принц Карл Август Аугустенбургски, но скоро след пристигането си в Швеция той умира и през 1810 г. за наследник на шведския трон е избран френският маршал Жан Батист Бернадот, който приема името Карл Йохан. Една от причините за този избор е желанието да се влезе в съюз с Франция и Наполеон, с надеждата да спечели подкрепата на последния и да си върне Финландия. След пристигането си в Швеция престолонаследникът принц Карл Йохан на практика става крал на държавата. През 1812 г. той започва да следва съвсем различна политика, присъединява се към коалицията срещу Наполеон, печели Норвегия от Дания по Договора от Кил и след кратка кампания принуждава Норвегия да влезе в съюз с Швеция през 1814 г. Съюзът просъществува до 1905 г.

Пристигането на Карл Йохан в Швеция е и началото на нова ера във вътрешната политика. Тълкуването на Конституцията от 1809 г. и практическите мерки, провеждани в нейните рамки, носят до голяма степен отпечатъка на личните идеи и желания на краля през цялото му управление (1818-1844 г.).

Самият Карл Йохан дължи кариерата си на Френската революция. Без нея той, тъй като не е благородник, никога не би се издигнал над ранга на подофицер. И все пак, въпреки произхода и кариерата си, Карл Йохан трудно от самото начало толерира ограниченията върху властта му, записани в шведската конституция. Дори като престолонаследник, той действал срещу по-независимите членове на Съвета.

Когато става крал след смъртта на Карл XIII през 1818 г., Карл XIV Йохан все повече избира своите министри измежду лоялни бюрократи, които изпълняват заповедите му без възражения. С течение на времето той става все по-автократичен. Бившият революционер се превърнал в автократичен монарх от стария стил.

По пътя към парламентаризма и демокрацията

С разпространението на либерализма в средата на 19 век започва борба по въпроса за личната власт на краля. От момента, в който престолонаследникът принц Карл поема управлението през 1857 г. до окончателната капитулация на Густав V пред исканията за парламентаризъм и демокрация през 1918 г., борбата за кралска власт е основна тема в историята на шведските монарси.

Въпреки че статутът на министрите е засилен след департаментската реформа от 1840 г. (всеки министър вече оглавява собствен отдел), те до голяма степен остават слуги на краля по време на управлението на Оскар I (1844–1859). Той ги назначавал, а те били политически зависими от него. Съветът, като самостоятелен фактор на властта, играел подчинена роля. При Оскар I нямало истински кабинет на министрите в пълния смисъл на думата.

Ситуацията се променя по време на управлението на Карл XV (1859–1872). От самото начало Съветът действа като единна единица и в много случаи е играл решаваща роля в шведската политика. Например по такива жизненоважни въпроси като отношенията с Норвегия в периода 1858-1860 г. и датската помощ във войната с Германия през 1864 г. Що се отнася до парламентарната реформа от 1866 г., Съветът и Риксдагът, а не кралят, оформят шведската политика и вземат окончателните решения в критични ситуации.

Оскар II (управлявал 1872–1907), от друга страна, се стреми да поеме по-активна роля в насочването на развитието от своя брат и предшественик. По своя инициатива той се среща с водещи политици и се опитва да им влияе в частни разговори. В отношенията си със Съвета той се опитва да използва кралската власт, за да отстоява мнението си при вземането на политически решения.

Усилията на Оскар II да утвърди личната си власт обаче не се увенчали с голям успех, главно заради реформата от 1866 г., която премахва старите съсловия и създава нов двукамарен Риксдаг. Риксдагът става все по-силен и подкрепя Съвета срещу краля.

Ограниченията върху избирателното право и избирателния ценз, записани в Закона за Риксдаг от 1866 г., означават, че Първата камара е форум за собственици на земя, висши служители, търговци и индустриалци, докато мнозинството във Втората камара са селски земевладелци.

Исканията на Първата камара за укрепване на отбраната на страната и разширяване на публичната администрация не се вписват добре в политиката на икономии и антисубсидийната политика на Втората камара, както и в нейните настоятелни искания за премахване на поземления данък. Политическият живот се превърнал в окопна война между камарите на Риксдага. Инициативите на краля, предимно от консервативен характер, свързани главно с въпросите на превъоръжаването и увеличаването на заплатите на държавните служители, били обезсилени от съпротивата на втората камара. Едва през 1890-те години бил намерен компромис и става възможно да се реши проблемът с поземлените данъци и отбраната. Но зад това вече не стоял кралят, а неговият министър-председател. Властта се изплъзва от ръцете на застаряващия крал.

В крайна сметка Оскар II отстъпва в борбата за лична кралска власт. Последната битка обаче се състои по-късно - по време на управлението на неговия наследник Густав V.

Когато Густав V става крал през 1907 г., той се въздържа от коронацията и така става първият некоронован крал на шведския трон. Но този негов жест едва ли може да се счита за знак за демократизиране на възгледите му. Това била по-скоро реакция на страстта на Оскар II към различни видове церемонии, тъй като Густав V не обичал да участва в такива представления.

Но в същото време той бил готов да се бори за статута на крал като такъв. Първите десет години от управлението на Густав V са белязани от неговите усилия да утвърди личната власт на монарха. Конфликтът достига своята връхна точка през 1914 г., когато Густав V произнася известната си реч от балкона на двореца.

Основната точка на речта е въпросът за отбраната на страната. Кралят поискал незабавно решение за укрепване на въоръжените сили на Швеция, докато либералното правителство, което идва на власт отчасти защото обещава разоръжаване, иска да се действа постепенно. В подкрепа на краля по въпроса за въоръжените сили през февруари 1914 г. е организирана т. нар. „селска кампания“, в която участват над 30 000 селяни от цялата страна. Те се събират в двора на кралския дворец в Стокхолм.

Но селската кампания сама по себе си не е причина за острата политическа криза, последвана от смяна на правителството, разпускане на Риксдага и нови общи избори. Причината била речта на краля към селяните, в която той изразил същите искания като тях - незабавно да се укрепят въоръжените сили на страната.

Речта на краля е опит да се използват извънпарламентарни методи за изпълнение на волята му по въпроса за отбраната, без да се взема предвид законното правителство на страната. Причината за конфликта вече не бил толкова въпроса на отбраната. Сега също - и преди всичко - това е въпросът кой наистина управлява страната - лично кралят или правителството, оглавявано от министър-председателя.

От съвременна гледна точка, в светлината на тълкуването на Конституцията, общоприето в продължение на много десетилетия, крал Густав V превишава правомощията си, когато прави тази реч без съгласието на правителството. Преди Първата световна война обаче шведската конституция е различна от съвременната. През 1914 г. конституционната разпоредба, че „единствено кралят управлява държавата“ не е празна фраза.

Обръщайки се към селяните от балкона на своя дворец, Густав V убедително и умело защитава личната власт на краля, но въпреки това борбата за кралска власт е обречена на провал. Бъдещето принадлежи на демокрацията и парламентаризма.

Действията на Густав V лесно биха могли да доведат до нови поражения. Исканията за абдикация на краля и провъзгласяване на република вече витаели във въздуха. Но Густав V бил спасен от самия проблем, във връзка с който предприема действията си - защитата на страната. По отношение на ситуацията в Европа той се оказа по-прозорлив от други водещи политици. През юни 1914 г. се чува изстрел в Сараево. През август избухва Първата световна война. Швеция обявила мобилизация и въпросът за отбраната беше решен в дух на единството.

Едноличната власт на монарха обаче потъва в забрава.

На изборите през 1917 г. печелят партиите от лявото крило, тоест либералите и социалдемократите. Густав V трябвало отново да признае либералното правителство, този път в коалиция със социалдемократите, които влизат в правителството за първи път. Не без колебание кралят допуска представители на партията в правителството, в чиято програма една от точките е създаването на република.

Така парламентаризмът постига окончателна победа; Оттогава Риксдагът, а не кралят, решава какво ще бъде правителството на Швеция. След края на Първата световна война в конституцията са направени редица поправки, които допълнително отслабват позицията на краля и означават окончателната победа на демокрацията.

Демократична монархия

Въпреки поражението в борбата за личната власт на краля, Густав V печели любовта на народа по време на управлението си (1907–1950). По време на Втората световна война той е символ на единството на нацията. Това означава, че монархията се коренѝ в личната популярност на краля.

Крал Густав VI Адолф стриктно се придържа към правилата относно конституционната монархия, формулирани по време на неговото управление (1950–1973). Той, може би повече от повечето и несъмнено малко съвременни монарси, помага за създаването на нов тип монархия - демократичната монархия.

Почти през цялото управление на Густав VI Адолф продължава работата по нова конституция, която е приета през 1975 г., за да замени конституцията от 1809 г. През периода на подготовка за конституционна реформа никой може би не е изиграл толкова важна роля за запазването на монархията в Швеция като Густав VI Адолф.

Има няколко причини, поради които, въпреки исканията за провъзгласяване на република, той успява да насочи почти единодушното обществено мнение в полза на запазването на монархията. Основната причина за това били личните качества на краля.

Един от факторите, които несъмнено са от голямо значение в това отношение, е широкото образование на Густав VI Адолф и неговите интереси в области, които далеч надхвърлят границите на собственото му „призвание“. Така името му е дълбоко уважавано сред археолозите.

Друга личностна черта на краля, която значително допринася за популярността му, е неговият естествен, спокоен начин на общуване с хората. Той умишлено избягвал церемониите и помпозността.

Големият принос на Густав VI Адолф в историята на Швеция е, че по време на управлението си той успява да трансформира монархията в съответствие с промените в съвременното шведско общество и по този начин създава условията за поддържане на монархията в Швеция и членовете на династията Бернадот на шведския трон.

Монархията според конституцията от 1975г.

Разпоредбите на конституцията от 1809 г., уреждащи задълженията на краля, започват с думите: „Единствено кралят управлява държавата“. Това негово право било ограничено само от факта, че той бил длъжен да се консултира със Съвета, който сам назначава.

Въпреки това, много преди приемането на новата конституция през 1975 г., процесът на трансформиране на Швеция в парламентарна и демократична държава е превърнал правото на краля да „управлява еднолично държавата“ в празна фраза.

Конституцията от 1975 г. започва с думите: „Цялата публична власт в Швеция идва от народа“ и съответно цялата политическа власт е в ръцете на Риксдага и правителството.

Според новата конституция задълженията на краля са както следва:

♦ Кралят е държавен глава.
♦ Той открива Риксдага всяка година през октомври.
♦ Той ръководи специални заседания на кабинета при смяна на правителството, както и по време на така наречените информационни сесии на кабинета, на които членовете на правителството го информират за текущите събития в страната.
♦ Той е председател на Консултативния комитет по външна политика, т.е. комисията, избрана от Риксдага за консултации между правителството и Риксдага по въпроси на външната политика.
♦ Кралят има най-висок военен чин. Въоръжените сили на страната обаче са подчинени само на правителството.
♦ Като държавен глава той приема акредитивни писма от чужди дипломати и подписва акредитивните писма на шведските посланици.

Следователно според новата конституция задълженията на краля са предимно представителни и церемониални. По искане на правителството кралят приема глави на други държави и ходи на държавни посещения в други страни. Обикновено по време на тези посещения кралят е придружен от един или двама членове на правителството, които обсъждат политически, икономически и културни въпроси с представители на приемащото правителство.

Кралят се ползва с имунитет от закона, което означава, че не може да носи отговорност за действията си съгласно наказателното право, но може да бъде съден в съда съгласно гражданското право. Кралят е длъжен да подаде декларация за личните си доходи и имущество и да плаща данъци, както всички шведски граждани.

Всяка година Риксдагът решава колко пари ще бъдат отпуснати на краля, за да изпълнява задълженията си. Членовете на кралското семейство имат право на глас, но традиционно се въздържат от гласуване.

Според новия Закон за наследяване на престола от 1980 г., който заменя Акта от 1810 г., шведският престол се наследява по първородство, тоест най-голямото дете на краля и кралицата, независимо от неговия пол, наследява трона. Така принцеса Виктория, родена на 14 юли 1977 г., е наследник на шведския трон.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Политическая система Швеции

[Hatshepsut]

Шведската кухня


Шведски кюфтета с гарнитура

Шведската кухня (Svenska köket) е проста. Тя е поела традициите на селската храна (сирене, хляб, наденица), богата е на рибни ястия, кайма, дивеч и е известна със своите десерти и сладкиши. Шведите високо ценят даровете на местната природа: горски плодове, гъби, подправки, както и местно произведени храни (мляко, сирене, колбаси). В много шведски ястия, включително месни, се добавят захар и сладко. Свинската мас се използва за пържене и задушаване. Широко разпространени са ястията от риба, както речна (пъстърва, змиорка), така и морска (сьомга, треска). Особено популярна е херингата. Ферментиралите млечни продукти са често срещани, а сиренето обикновено се сервира в края на всяко хранене.

Шведите, както повечето европейци, обикновено се хранят три пъти на ден: лека закуска, обяд и вечеря.

Регионални особености

Поради големия размер на страната от север на юг има разлики между кухнята на Северна и Южна Швеция. На север традиционните продукти включват месо от елени и ястия от дивеч, някои от които имат корени в саамската култура.
На юг важна роля играят зеленчуците, от които се приготвят различни салати, яхнии и пюрета. Например гъската се счита за типично ястие на Южна Швеция.

Хусманскост

Husmanskost означава традиционни шведски ястия, приготвени от местни продукти, класическа ежедневна шведска кухня. Името идва от думата husman, „собственик/собственик на къща“ (без прилежаща земя) и терминът първоначално е бил използван за повечето видове проста храна в селските райони.

Автентичният шведски Husmanskost използва предимно местни съставки като свинско във всякаква форма, риба, зърнени храни, мляко, картофи, кореноплодни зеленчуци, зеле, лук, ябълки, горски плодове и др.; по-рядко се използват телешко и агнешко. Освен горски плодове, ябълките са най-използваният традиционен плод, консумират се пресни или се сервират като съставка в ябълков пай, ябълково пюре. Husmanskost често включва трудоемки методи на готвене като redningar и långkok (буквално „дълго готвене“), както и умерено използване на подправки.

Примери за Husmanskost са грахова супа (ärtsoppa), пюре от моркови, картофи и рутабага, поднесено със свинско месо (rotmos med fläsk), ястия със сьомга (гравлакс, пържена, маринована), херинга (обикновено маринована, но също и пържена, печена в масло и др.), рибни кюфтета (fiskbullar), кюфтета (köttbullar), картофени кнедли с месо или други съставки (paltas), картофени палачинки (raggmunk), каша (gröt), пържени картофи с различни видове месо или колбаси и лук (pytt i panna), лучена яхния (kalops) и картофени кнедли с пълнеж от лук и свинско месо (кropkakor). Husmanskost е „носталгична комфортна храна“ за шведите, свързана с приятни спомени.

Husmanskost преживява ренесанс през последните десетилетия, благодарение на известни шведски готвачи като Ture Wretman, създаващи актуализирани варианти на класически шведски ястия. Използването на мазнини (които преди са били необходими за енергоемкия ръчен труд) е намалено и са въведени някои нови съставки. Методите за готвене се подобряват, за да се ускори процесът на готвене или да се подобри хранителната стойност или вкуса на ястията. Много шведски ресторантьори смесват традиционния Husmanskost с модерните изискани ястия. Подобни ястия има и в други скандинавски страни.

Semla - шведски сладък хляб

Култура на хранене

В Швеция има традиция сами да пекат хляба, да приготвят конфитюри и други хранителни продукти. Обикновено шведите сами слагат храна в чиниите си. В Швеция не е прието тортите и пайовете да се режат предварително на порции: всеки сам си реже порцията. Ето защо в Швеция се смята за неучтиво да оставяте храна в чинията си. За да консумират алкохолни напитки, гостите обикновено изчакват, докато домакинът направи първата наздравица и след това пият, когато пожелаят.

В допълнение към националната кухня, шведите обичат ястия от други страни, предимно френска кухня, но също така италианска, азиатска и американска кухня.

Lussekatt - шведски коледен сладкиш

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шведская_кухня

С какви ястия се характеризира шведската кухня?

Менюто на тази скандинавска страна се отличава със своята простота на приготвяне, но пък за сметка на това е невероятно вкусно и повечето ястия водят своето начало от селската трапеза.

Нека видим кои са най-популярните ястия от шведската кухня.

1. Сюрщрьоминг - далеч не всеки би оценил това ястие от шведската кухня, защото то реално представлява ферментирала херинга, въпреки че местните го обожават;

2. Скаген - нежно приготвени и топящи се в устата скариди, поднесени върху хрупкав тост. Традиционно ястието се поднася на празниците и се украсява с червен хайвер отгоре. Овкусява се с лук, копър, лимон, дижонска горчица и майонеза;

3. Грюта - древно национално ястие от шведската кухня, което води началото си от времената на викингите. Приготвя се от варено и крехко месо (говеждо, свинско или агнешко), което се гарнира с различни зеленчуци (боб, зеле или грах);

4. Ябълков пай с шведски крем - десертът не е нещо различно и няма да ви удиви с гастрономическия си вкус, но определено си засушава да опитате този ябълков пай със сочен пълнеж;

5. Елеброд - супа с бира. Също така в ястието се добавят яйца, брашно, сол, захар и мляко. Сервира се с крутони, като супата е много обичана от всички местни жители;

6. Инстербанд - национално ястие, което прилича на традиционното руско блюдо солянка. В Швеция това е яхния, която се приготвя от различни меса и картофи. Може дори да се каже, че това е гозба от всичко, което ви е останало в кухнята, но все пак месото и картофите са задължителни;

7. Сюлт - традиционни вафли, които се поднасят със сладък сироп, шоколад и сметана;

8. Спеткака - десертът е включен в списъка на най-вкусните шведски сладкиши. Това лакомство се приготвя от разбити белтъци, конфитюр, шоколад и различни плодове;

9. Грахова супа с палачинки - това е блюдото, което може да ви накара да се почувствате като истински швед, въпреки че се приготвя лесно. Днес дори в много ресторанти традиционната грахова супа се сервира не със солени, а със сладки боровинкови палачинки;

10. Гравлакс - това е интересна шведска рецепта на маринована сьомга с черен пипер, алкохол и копър. Обикновено се консумира с домашен сос от горчица. Вкусът на рибата се влияе от вида алкохол - можете да я осолите с ракия, коняк или джин.

Започнете вашето гастрономическо приключение заедно с традиционните ястия на шведската кухня. Поглезете сетивата си и се насладете на приказно съчетание от различни вкусове, опознавайки една нова и различна за вас кулинарна култура!

https://advice.bg/

Швеция е разположена в три климатични области и се радва на голямо разнообразие от растения и животни. На територията ѝ се сменят четири сезона, но два определят кулинарния ѝ облик: зимата и лятото. Всички тенденции и хрумвания в традиционната кухня са резултат от наличието или липсата на слънчева светлина и топло време.

Консервирането и складирането на храната е насъщно за кухнята, както и начин да се оцелява през по-дългата част от годината. Опушване, мариноване, осоляване, сушене, ферментация – кулинарни процеси, които удължават живота на продуктите и се следват и до днес.

Всички шведи имат право на свободен достъп до горите и провинциалните местности и постоянно обикалят надлъж и шир страната, за да събират ягоди, червени боровинки, малини, къпини, бъз, офика, ябълки и всякакви други плодове, билки, подправки и гъби.

Основната част на шведското меню е представена от различно приготвени ястия от риба, мекотели, месо (включително и еленско), птици (главно пилета), зеленчуци и плодове.

Шведската закуска е богата и по правило включва месо, яйца, риба, сирене, овесена каша със сметана, масло, хляб или кифлички, конфитюр и кафе, чай или кисело мляко.

На обяд обикновено се поднасят студени ястия или опростени топли гозби от месо и яйца, допълнени с картофи или хляб. Главното ядене за деня е вечерята. Състои се от супа, риби, месо, птици или пълнен омлет, допълнени с малки порции приготвени по различен начин картофи, варени тестени изделия, фасул с бял сос, печени гъби и големи порции зеленчуци, подложени на топлинна обработка, или зеленчукови салати.

Шведската кулинария е световноизвестна със своя бюфет от топли и студени ястия или шведска маса, за която няма определен сезон. Обикновено началото се поставя с ферментирала херинга, съчетана с горчица, маринован червен лук и стрит черен пипер, или с шери и домати. Херингата може да се сервира с пресни картофи, овкусени с копър. Хрупкавият хляб се поднася с бри, ементал или грюер. След това идва ред на сьомгата – консервирана или прясна, отново с печени пресни картофи.

В Швеция всяко хранене завършва с кафе. То разкрива по-пълно качествата на сладкишите. И почивката е по-пълноценна с чаша кафе.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Национално знаме на Швеция

Знамето на Швеция е създадено в настоящия си вид около 1500 г. Счита се, че за основа са използвани жълтите корони върху синьо поле от герба на Швеция, оформени като Скандинавски кръст по примера на датското знаме Данебруг. Общата форма на знамената на държавите от калмарската уния е запазена и до днес в знамената на Дания, Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Шетландските острови, Фарьорските острови.

Официално определение

Съгласно шведски закон 269/1982, знамето се изпълнява в пропорции 10:16 (височина:ширина). Вътрешните сини полета са с размер 4:5, външните полете – 4:9, а жълтите ивици на кръста са съответно 2:16 и 10:2 (ширината е равна на половината от височината на сините полета).

История

През 1810 г. Жан-Батист Бернадот, маршал на Франция, получава покана да стане наследник на бездетния шведски крал Карл XIII. На 5 ноември той е осиновен като Карл Йохан. Като кронпринц и регент той провежда външна политика, ориентирана към присъединяване на Норвегия като компенсация на Финландия, загубена през 1809 г. в резултат на Руско-Шведската война. През 1818 г., с възкачването си на шведския трон като Карл IV Йохан Шведски (и ставайки основател на днешната шведска кралска династия), той завършва процеса приемайки също титлата крал на Норвегия (като Карл III Йохан Норвежки).

Неговия син Оскар I въвежда нови флагове, които символизират съюза и равнопоставеността на двете кралства. Горния ляв ъгъл на шведския и норвежкия флагове са заменени с елемент, комбиниращ лявата и дясната страна на шведския с горната и долната страни на норвежкия флаг.

Други флагове

Знаме на армията и военно-морските сили


Кралски щандарт


Щандарт, използван от членовете на кралското семейство

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Швеция

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Швеции

[Hatshepsut]

Герб на Швеция


Герб на Швеция - голяма форма

Държавният герб на Швеция (на шведски: Sveriges riksvapen) е един от главните държавни символи на страната. Oфициално съществува в два варианта – голям (на шведски: stora riksvapnet) и малък (на шведски: lilla riksvapnet). Големият герб е същевременно герб на държавния глава и се състои от няколко части. Малкият герб е герб на Швеция и представлява лазурен щит, с три златни открити корони, две над третата, увенчани с шведската кралска корона. Трите корони на син фон се появяват през XIV век по времето на крал Албрехт Мекленбургски.

Форми на шведския герб

Голяма форма на шведския герб - версия без мантия


Голяма форма на шведския герб - версия без  щитодържатели


Герб на Швеция - малка форма с лента на ордена на серафимите


Герб на Швеция - малка форма

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Швеция

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Швеции

[Hatshepsut]

Химн на Швеция


Текст и ноти на шведския химн

Химн на Швеция е песента с оригинално заглавие „Du gamla, du fria“ (Ти древни, ти свободни), по-известна като „Sång till Norden“ (Песен за Севера).

Шведската конституция не регламентира съществуването на официален национален химн на страната, но Du gamla, du fria се е утвърдила трайно сред народа като неофициален химн още от края на 19 век. През 2000 г. шведският Риксдаг (еднокамарен парламент) отхвърля като „ненужно“ предложението да се даде на песента официален статут на национален химн.

Текстът на Du gamla, du fria е написан е през 1844 година от Richard Dybeck (изследовател на устното народно творчество), а музиката е древна шведска мелодия. През 1920 г. Louise Ahlén написва към първоначалните два куплета още два, но тези куплети (трети и четвърти) не са твърде популярни и рядко се изпълняват. Последният ред на всеки куплет се повтаря.

Оригинал на шведски

Du gamla, du fria (текст на Richard Dybeck)

Du gamla, du fria, du fjällhöga Nord,
Du tysta, du glädjerika sköna!
Jag hälsar dig, vänjaste land uppå jord,
Din sol, din himmel, dina ängder gröna. (х 2)
Du tronar på minnen från fornstora dar
Då ärat ditt namn flög över jorden;
Jag vet att du är och blir vad du var,
Ack, jag vill leva, jag vill dö i Norden! (х 2)
(допълнение на Louise Ahlén – слабо популярно)

Jag städs vill dig tjäna mitt älskade land,
Din trohet till döden vill jag svära,
Din rätt, skall jag värna, med håg och med hand,
Din fana, högt den bragderika bära, (х 2)
Med Gud skall jag kämpa, för hem och för härd,
För Sverige, den kära fosterjorden.
Jag byter Dig ej, mot allt i en värld,
Nej, jag vill leva jag vill dö i Norden. (х 2)

Превод на български

Ти древни, ти свободни (текст на Richard Dybeck)

Ти древни, ти свободни, ти планински Севере,
ти тиха, ти радостна хубост!
Поздравявам теб, най-красива земя на света,
твоето слънце, твоето небе, твоите ливади зелени. (х 2)
Ти извисяваш се връз спомени за златно минало,
когато името ти е било навред почитано;
аз знам – което е било, все още е и ще пребъде,
да, в Севера аз искам да живея и умра! (х 2)
(допълнение на Louise Ahlén – слабо популярно)

Ще ти служа завинаги, любима земя,
и кълна си, до смърт ще съм верен,
ще те браня аз с мисъл и сила,
твоето знаме високо ще нося. (х 2)
С Божия помощ ще се боря за дом и огнище,
за Швеция, скъпата родна страна.
Не бих те сменил за нищо в света,
не, в Севера аз искам да живея и умра! (х 2)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Швеция




National Anthem of Sweden - "Du gamla, du fria"

[Hatshepsut]

Стокхолм

Стокхолм (на шведски: Stockholm) е столицата на Швеция. Той е и първи по брой на население в Швеция. Стокхолм е община в лен Стокхолм, като населението на вътрешната част от града е 1 372 565 души, а заедно с покрайнините и окръга – 1 823 210 души.

В Стокхолм са разположени шведското правителство и шведският парламент. В града се намира и резиденцията на държавния глава, крал Карл XVI Густаф.

История

Най-ранното споменаване на Стокхолм в писмен вид датира от 1252 г., когато градът е важно звено на търговията с желязо от мините в Берислаген.

Стокхолм е основан от Биргер Ярл с цел предпазване на Швеция от вражески морски набези, както и за да се прекрати грабежът в градове като Сигтюна на езерото Меларен. Първоначално Стокхолм представлява укрепление, чието предназначение било контролирането на търговията между Балтийско море и Меларен. Става столица на Швеция през 1419 г. Стокхолм е един от 133-те града на Швеция, които имат статут на исторически градове.

Стокхолм - гравюра от 1868г.

В началото на XVII век градът е сред по-големите в Швеция и в него може да се търгува във всеки ден от седмицата, докато в повечето градове това е позволено само в четвъртък. Заедно Калмар Стокхолм е длъжен да поддържа укрепленията и да плаща заплати на кралските войници.

Панорама от Стокхолм 1904 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стокхолм

Стокхолм (Stockholm), без съмнение е една от най-красивите столици в света. Старата част на града е особено живописна, а разходката из градските плавателни канали и паркове е наистина славен начин да прекарате едноседмична почивка. Този прекрасен град със своя морски нрав и международен вкус е магнит както за имигранти, така и за туристи. Над 50% от населението на Стокхолм са имигранти. Просто се разходете безцелно из необикновените улици и ще чуете всякакви езици – от полски до японски.

Градът е построен на 14 острова, свързани от 57 моста. Сградите, модерният дизайн, шикозният стил, зеленината, свежият въздух и близостта на водата са отличителните белези на този град. Еко паркът, първият Национален градски парк в света, представлява зелена площ, която е като бял дроб на града и е постоянна част от неговия чар. Със 750-годишната си история и богат културен живот Стокхолм предлага широк избор на музеи от световна класа и много атракции. До повечето забележителности в града може да се стигне пеша, като можете да разгледате много неща за малко време. Може да видите само за един ден активния градски живот, историята на цивилизацията, както и естествената обстановка на хората. Посетете и кметството на Стокхолм.

Националният музей в Стокхолм

Изкачете Градската кула, за да се насладите на фантастичната гледка. Не пропускайте Гамла Стан – най-старата забележителност в Стокхолм и един от запазените световни средновековни центрове. Разходете се по малките улички, пълни с магазинчета за антики или изделия на ръчни занаяти, галерии или кафенета. Градският дворец и катедралата също са в Гамла Стан. Зеленият остров Дюргарден (Djurgarden) е дом на някои от най-популярните атракции в града. Посетете световноизвестния военен кораб - Васа музей; най-стария открит музей в света – Скансен, или къщата на Астрид Линдгрен. Отдайте се на шанса си да разгледате Стокхолм и по вода. Пейзажите оттам са фантастични. Има много турове из града, от които да си изберете. И ако 14 острова не са ви достатъчни, може да отидете до чудесния архипелаг от 30 000 острова.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Гамла Стан (Gamla Stan)

Това е един от най-големите и добре запазени средновековни центрове в Европа, и една от най-известните забележителности в града. Тук през 1252 г. е основан Стокхолм. Целия Гамла Стан и околния остров – Ридархолмен, са като жив пешеходен музей, пълен с места за разглеждане, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини. Гамла Стан е известен и със занаятите и сувенирите си. Малките каменни улички, с техните сгради и толкова различни нюанси на златото, дават на Гамла Стан уникално усещане. Дори и сега, зад видимите фасади, може да се намерят средновековни фрески и подземни трезори. А през снежните зимни дни районът изглежда като от книжка с приказки. В Гамла Стан има няколко красиви църкви и музеи, включително националната катедрала и музея Нобел.

Уебсайт: www.visitstockholm.com

Кралският дворец (Kungliga Slottet)

Кралският дворец в Стокхолм

Най-забележимата атракция в района е Кралския дворец - един от най-големите в света, с над 600 стаи. Официалната резиденция на Негово Величество е конструирана през XVIII в. Посетете стаите за гости с техните великолепни интериори от XVIII и XIX в.; Държавната зала със сребърния трон на Кралица Кристина и апартаментите на Рицарския орден. Вижте и колекцията от класически скулптури в Музея на антиките на Густав III; Музея Тре Конор, който разказва историята за останките от Замъкът Тре Конор, разрушен от пожар през 1697 г.; Трезора и Кралската Оръжейна.

Уебсайт: www.kungahuset.se

Стокхолм от водата

Естествено е, че град изграден на 14 острова, предлага удивителни гледки от водата. Стокхолм има много крайбрежни алеи със зрелищни и постоянно променящи се сцени. Задължително се включете в тур с корабче около града.

Уебсайт: www.stromma.se

Васа музей (Vasamuseet)

Васа музей

Петзвездна забележителност на острова Дюргарден (Djurgarden). 70-метровият военен кораб Васа е потънал на първото си плаване през 1628 г. в Стокхолмското пристанище и не е бил изваден до 1961 г. Почти половин век Васа е реставриран бавно и прецизно, за да добие оригиналния си облик. Ако имате дори и най-малък интерес по морските работи, а дори и да нямата, не го пропускайте.

Уебсайт: www.vasamuseet.se

Музей на модерното изкуство (Moderna Museet)

Вижте една от най-качествените художествени колекции на Европа, включваща изкуство от ХХ в. до днес, на творци като Пикасо, Дали и Матисе. В музея има и ресторант, кафе и сувенирен магазин.

Уебсайт:  www.modernamuseet.se

Кметството (Stadshuset)

Кметството на Стокхолм

Един от най-известните символи на града. Благородническият бал се състои в Синята и в Златната зали на сградата. Може да се включите и в тур с гид, който обаче може да не е на разположение, ако има мероприятия в сградата. Посетете и музея в Кулата. През лятото може да отидете и без гид, но мястото за посетители е ограничено.

Уебсайт: www.stockholm.se/stadshuset

Открития музей Скансен

Вижте историческа Швеция! Скансен е дом на 150 сгради и стопанства, транспортирани от различни части на страната. Разходете се из красивите градини с цветя и овошки. Вижте скандинавските животни, най-вече хищниците и коренните шведски породи. Станете част от ежегодните фестивали, празненства и програми. Има магазин за занаяти и сувенири.

Уебсайт: www.skansen.se

Градина Милс (Millesgarden)

Впечатляващ парк, направен на тераси, който включва най-известните скулптури на Карл Милс. В голямото студио може да видите оригинални отливки и инструменти, а в малкото – картини от Олга Милс и Анес Хаус, които показват напълно завършен дом с шведски дизайн. Има художествена галерия, магазин и бистро.

Уебсайт: www.millesgarden.se

Юнибакен (Junibacken)

Това е приказно пространство, където ще се потопите в удивително пътуване в света на приказките на Астрид Линдгрен. Срещнете се с Пипи, Емил, Карлсон и много други. Влакчето ще ви отведе през любими места от детските романи до крайна спирка Вила Вилекула.

Вход: 125 крони.

Уебсайт: www.junibacken.se

Разходка из островите в Стокхолмския архипелаг

Разбира се Стокхолм е чудесен. Много посетители обаче не знаят за неговата най-интересна забележителност – архипелага. Този пейзаж от 30 000 островчета, само 1000 от които са необитаеми, е уникален за света. Когато дойдат тук в слънчев летен ден, посетителите не могат да повярват на очите си. Да не говорим пък в кристално ясен зимен ден. Само на два часа с кола или лодка сте вече в архипелага, а имате чувството, че най-близкият град е поне на 1000 км. Стокхолмската флота от корабчета включва множество красиви и добре запазени 'работни коне”. Някои от тях са на повече от 100 години и още се задвижват с пара. На много от корабчетата се предлага обяд или вечеря като част от тура.

Уебсайт: www.visitstockholm.com

Дворецът Дротнингхолм (Drottningholms Slott)

Дворецът, днес резиденция на шведското кралско семейство, е построен през XVII в. и има величествено изрисувани стаи от XVII, XVIII и XIX в,, просторни градини, дворцов театър и китайски палат. Дворцовият театър е един от най-добре запазените такива от XVIII в. Той е уникална забележителност - със своята оригинална сцена, 200-годишната си механика и интериор, незасегнат от времето. Включен е в списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Уебсайт: www.royalcourt.se

Разглеждане на забележителности по различни начини

Парламентът в Стокхолм

Със своята великолепна география, Стокхолм ви кара да го разгледате и преоткриете по много начини. Той е един от малкото градове, над който е разрешен полетът с балон. Вижте града от птичи поглед или се разходете пеша по улиците, или пък пътувайте с корабче или автобус. Качете се на покрива на сградата на Ериксон и се възползвайте от новата атракция „Поглед от небето” или се насладете на архипелага от рибарска лодка. Наемете си колело или каяк и разгледайте града сами за себе си.

Първия в света Национален градски парк

Първия в света Национален градски парк (Еко паркът) е „зеленият дроб” на града, формиращ дъга, дълга 10 км, простираща се около и през селището. Паркът граничи със заобикалящите града гори, като приютява истинско богатство от видове. Може да срещнете елени и зайци, дори лисици и лосове, както и да забележите редки птици, пеперуди и насекоми, и то в самия град. Може да прекарате дни в Еко парка и да продължавате да откривате нови красиви места. Има много да се види: музеи, увеселителен парк, театри и забавления, замъци, страноприемници и хотели, спортни съоръжения, резиденции от различни исторически периоди, хълмове с вековни дъбове, езера, потоци, заливи, блата и канали, поляни с пасящи крави, коне и овце, уединени местенца за плуване, скалисти хълмове и местности с девствена природа, за която ще ви е трудно да повярвате, че е в обкръжението на града.

Уебсайт: www.visitstockholm.com

Плуване

Жителите на Стокхолм са горди, че може да се плува в центъра на града. Из Стокхолм и околностите има много места за плуване, популярни сред любителите на този спорт, като например плажовете - Langholmsbadet, Ralambshovsbadet и Reimersholme. Намерете вашето любимо място за плуване в сърцето на Стокхолм.

Риболов

Класическа гледка от града са риболовците до Кралския дворец. Тези води са благосклонни за лова на сьомга, иначе рибарите нямаше да стоят там целогодишно. Говори се, че рекордът за улов в центъра на Стокхолм е над 21 кг за ден.

Ски

Знаете ли, че може да карате ски и сноуборд по средата на Стокхолм. Hammarbybacken се извисява над южните предградия и предлага всичко, което може да поиска един скиор, включително и ски училище и сноуборд парк. В местността има още много склонове за спускане. Те отварят, когато температурата падне под нулата, защото тогава машините за изкуствен сняг могат да го произвеждат. Ски склоновете в околността са малки и удобни за начинаещи, а около повечето съоръжения може да си вземете и екипировка под наем.

Уебсайт: www.visitstockholm.com

Забележителности в околността

Замъкът Грипсхолм

Замъкът е населяван от 1864 г. и все още е смятан за един от петте кралски двореца на Швеция. Но той е известен главно със своята национална портретна галерия, с една от най-хубавите колекции в света (а с 1200 изложени от общо 4000-те портрета – и най-голямата в Европа).

СЪБИТИЯ

Актуалните събития в Стокхолм можете да следите на сайта: www.visitstockholm.com/en/To-Do/Events

Стокхолм джаз фест

Стокхолмският джаз фестивал е един от най-старите в Швеция и днес се е превърнал в едно от най-големите събития изобщо в Швеция. Провежда се в края на юни или началото на юли.

Уебсайт: www.stockholmjazz.com

Културният фестивал

Културният фестивал в Стокхолм се провежда в средата на август. Той включва събития от всички жанрове, които изпълват улиците и площадите на града.

Уебсайт: http://kulturfestivalen.stockholm.se

Филмовият фестивал на Стокхолм

С началото на зимните студени вечери през ноември идва време за занимания на закрито. Ако сте в Стокхолм през ноември, непременно посетет Международният филмов фестивал в града.

Уебсайт: www.stockholmfilmfestival.se

https://www.nasamnatam.com/grad/Stokholm.html



Стокхолм – Скандинавската Венеция

[Hatshepsut]

География на Швеция

Швеция е държава в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Площ – 449 964 km². Столица – град Стокхолм.

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Швеция е разположена в приатлантическия сектор на Северна Европа, на Скандинавския полуостров, в северните части на умерения пояс, в подзоната на тайгата и смесените гори, а най-южните ѝ части – в подзоната на широколистните гори. Територията ѝ попада в състава на Феноскандия. Към нея принадлежат и двата големи острова Готланд (2994 km²) и Йоланд (1344 km²). На запад граничи с Норвегия (дължина на границата 1619 km), а на североизток – с Финландия (586 km). На изток, юг и югозапад се мие от водите на Балтийско море (дължина на бреговата линия 2390 km). Дължина от север на юг 1600 km, от запад на изток – 400 km. В тези си граници заема площ от 449 964 km², която ѝ отрежда 4-то място по големина в Европа.

Територията на Швеция се простира между 55°20′ и 69°04′ с.ш. и между 10°58′ и 24°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (69°03′36″ с. ш. 20°32′54″ и. д.), на границата с Норвегия и Финландия
• крайна южна точка – (55°20′12″ с. ш. 13°21′31″ и. д.), на брега на Балтийско море, при град Смюге.
• крайна западна точка – (58°53′15″ с. ш. 10°57′41″ и. д.), малък остров в протока Скагерак, на запад от остров Нордкостер.
• крайна източна точка – (65°49′00″ с. ш. 24°09′02″ и. д.), десен бряг на река Турнеелвен, при град Хапаранда, на границата с Финландия.

В Швеция преобладават ниските скалисти брегове, близо до които са разположени малки острови и шхери, силно затрудняващи крайбрежното корабоплаване. По северните и югозападни краища на Ботническия залив има участъци с ниски, акумулативни, предимно пясъчни брегове. На юг, на полуостров Сконе бреговете са от абразионен тип.

Релеф

Северните и западните райони на Швеция са заети от Скандинавските планини с най-висок връх в страната Кебнекайсе (2123 m). Те представляват съчетания от хребети с участъци с алпийски релеф, плата и вътрешнопланински падини. В планината има над 200 малки, предимно карови, а също долинни и висящи ледници с обща площ около 400 km² и следи от древни заледявания. На север е разположено обширното плато Норланд (височина от 200 до 800 m), което с няколко широки стъпала, ограничени с отстъпи се понижава от Скандинавските планини към Ботническия залив. Платото е дълбоко разчленено от разломи със заложени в тях речни и езерни долини. На юг се намира Средношведската низина, в пределите на която отделни възвишения и ридове, обработени от древните ледници се редуват с плоски понижения, значителни части от които са заети от езера. Широко са разпространени древноледникови релефни форми (ози, моренни хълмови и ридове и др.). В южната на страната е разположено възвишението Смоланд, разчленено от радиална система от речни долини на отделни ридове и масиви.

Климат

Климатът на Швеция е умерен, подложен на силното затоплящо влияние на морското течение Гълфстрийм, като температурата в Швеция е по-висока от средната за тези географски ширини през януари с 10 °С, а през юли – с 3 °С. В северните райони, където се усилва ролята на континенталните и арктическите въздушни маси, климатът е по-суров. В централните и южни части на страната климатът е преходен от морски към континентален, а на маста – типично морски. Средната януарска температура варира от 0 до 5 °С на юг и от -6 до -14 °С на север. Лятото е прохладно със средна юлска температура 15-17°С на юг и 10-11 °С на север. Годишната сума на валежите съставлява 1500-1700 mm (на места до 2000 mm), в южните равнинни райони – 700-800 mm, на североизток – 300-600 mm. В планините на север снежната покривка се задържа 6-7 месеца, на юг намалява до 1 месец, а в някои крайморски райони на югозапад през зимата не се образува постоянна снежна покривка.

Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия

Реки

В страната преобладават късите, но пълноводни реки с предимно снежно-дъждовно подхранване, като най-големите са: Турнеелвен 565* km, Умеелвен 470 km, Каликселвен 461 km, Кларелвен 460* km, Онгерманелвен 460* km, Люлеелвен 450 km, Винделелвен 445 km, Юснан 439 km, Индалселвен 430* km, Шелефтеелвен 410 km, Питеелвен 400 km. Те се отличават със значителни наклони и изобилстват от прагове и водопади. Максималният им отток е през пролетта и лятото. Поради регулиращата роля на многочислените езера и блата колебанията на речните нива през годината са малки. На юг реките замръзват за 3-4 месеца, а на север – за 5-6 месеца. По запаси на хидроенергия (около 80 млрд. квт/ч годишно) Швеция заема 2-ро място след Норвегия в Европа.

Езера

Около 9% от нейната територия е заета от езера. Най-големите Венерн (5519 km²), Ветерн (1886 km²),Меларен (1078 km²), Йелмарен (477 km²), Стуршьон (456 km²) са разположени в Средношведската низина. На север, в Норланд повечето от езерата се намират в тектонски падини. На юг езерата замръзват за период от 3-4 месеца, а на север – 6-7 месеца.

Почви, растителност, животински свят

Гори в Лапландия

Горите заемат 57% от територията на Швеция, като преобладават иглолистните гори, развити върху подзолисти почви. Те образуват крупни масиви на север от 60° с.ш. и се състоят основно от бор и смърч с примеси от бреза, осика и други широколистни видове. На юг са разпространени смесените гори върху ливадно-подзолисти почви, а на полуостров Сконе – широколистни гори от дъб и бук върху кафяви горски почви. По запаси на дървесина (около 2,4 млрд. m³) Швеция заема 1-во място в Европа (без Русия), в т.ч. около 2 млрд. m³ е иглолистната дървесина. Около 14% от територията на страната е заета от блата, разпространени предимно в Норланд. В Скандинавските планини на височина до 900-950 m на юг и 350-400 m на север е развита планинска иглолистна растителност върху планински подзолисти почви. Нагоре следват келяви брезови формации, преминаващи в заблатена планинска тундра, представляваща съчетание от мъхове, лищеи, хвойна, бреза джудже и тревисти формации, развити върху планински-тундрови и блатни почви. Тундровата растителност заема около 15% от площта на Швеция. В равнините и по крайбрежието се простират обширни участъци от ливади и пасища.

В горите на Швеция се срещат лос, кафява мечка, вълк, рис, лисица, белка, пор, заек, на юг – бурсук, европейски таралеж, а в тундрата – росомаха, полярна лисица, леминги. По бреговете на реките и езерата гнездят множество видове водоплаващи птици – патки, гъски и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Швеция

[Hatshepsut]

Шведски език и писменост


Ареал на разпространение на шведския език

Швѐдският езѝк (svenska) е северногермански език, говорен от около 10 млн. души основно в Швеция и отчасти във Финландия, особено по брега и на Оландските острови. Силно взаимо разбираем e с норвежки и датски. Заедно с други нордически германски езици, шведският произхожда от старонорвежки, общият език на германските племена, живеещи в Скандинавия през ерата на Викингите. Понастоящем това е най-разпространеният северногермански език по брой на говорещите.

Книжовният шведски, който е използван от повечето шведи, е националният език на Швеция, който е еволюирал от централните шведски диалекти през ХІХ век и е установен като официален през началото на ХХ век. Макар различните регионални диалекти, произхождащи от по-стари диалектни говори, все още да се използват, говорният и писмен език са унифицирани и стандартизирани. Някои диалекти се различават съществено от книжовния език в граматиката и речника, и невинаги са взаиморазбираеми с книжовния шведски език.

Най-старите рунически надписи на шведски език датират от края на III век на остров Готланд.

Класификация

Шведският е индоевропейски език, принадлежащ към северногерманските езици, които са разклонение на германските езици.

Писмена система

Шведската азбука съдържа 29 букви, от които 26 букви от основната ISO-базираната латинска азбука, плюс три допълнителни букви Å/å, Ä/ä и Ö/ö, които са конструирани през ХVІ век.

Learn how to pronounce the Swedish alphabet – With IPA-symbols

Фонетика

The Swedish language, casually spoken | Johanna speaking Swedish | Wikitongues

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шведски език

https://www.omniglot.com/writing/swedish.htm