История на Исландия

[Hatshepsut]

Орден на Исландския сокол

Орденът на Исландския сокол (Order of the Falcon, исл. Hin íslenska fálkaorða) е най-високото държавно отличие на Исландия. Това е единственият орден в страната. Създадена на 3 юли 1921 г. за награждаване на исландски граждани и чужденци.

История

Отглеждането и обучението на грабливи птици отдавна е кралски спорт в Европа. Исландия винаги е била известна със своите соколи. Соколът се смята за национална птица на Исландия. Националната емблема на Исландия от 1903 до 1919 г. е бял сокол на син фон. От 1920 г. соколът е изобразен на исландското кралско знаме.

През лятото на 1921 г. Кристиан X, крал на Дания и Исландия, посещава Исландия със съпругата си кралица Александрина. На 3 юли 1921 г. той създава Исландския кралски орден на Сокола и става неговият първи Велик магистър. Уставът на ордена е разработен въз основа на уставите на датския и норвежкия ордени, главно Ордена на Данеброг. Но за разлика от последния, жените също могат да бъдат награждавани с Ордена на сокола.

С провъзгласяването на Исландската република на 17 юни 1944 г. президентът на Исландия става Велик магистър на Ордена. На 11 юли 1944 г. е подписан нов устав на ордена.

Степени на ордена

Първоначално Орденът на Сокола е създаден в 4 степени:

• Кавалер (дама) на Големия кръст с огърлие (исл. Keðja ásamt stórkrossstjörnu)
• Кавалер (дама) на Големия кръст (исл. Stórkross)
• Командор или дама-командор (Велик рицар, исл. Stórriddarakross)
• Кавалер или кавалерна дама (рицар, исл. Riddarakross)

На 15 юни 1926 г. е добавена още една степен - Командор (дама командир) със звезда (исл. Stórriddarakross með stjörnu), която степен е между Кавалера на Големия кръст и Командора.

Така в момента Орденът на Сокола се състои от 5 степени. Огърлието на ордена се присъжда само на държавни глави и кралски особи.

Условия за награждаване

Граждани на Исландия и чужденци могат да бъдат номинирани за Ордена на сокола „за заслуги към Исландия и човечеството“. Предложенията се изпращат до Съвета на Ордена, състоящ се от 5 члена, и след разглеждане в него се одобряват от Великия магистър. Великият магистър може също така да присъжда награди по свое усмотрение, без предложение от Съвета.

Наградите се връчват два пъти годишно: на 1 януари и 17 юни. Чуждите граждани могат да бъдат награждавани и по друго време (например по време на посещения на президента на Исландия в други държави).

След смъртта на кавалер на ордена знаците на ордена трябва да бъдат върнати на Съвета на ордена.

Знаци на ордена

Знак
Знакът на ордена е златен четирилъчен кръст с разширени краища и пресечени ъгли. Кръстът е покрит с бял емайл от двете страни. Централният медальон е с овална форма. На лицевата страна в медальон, покрит със син емайл, има изображение на бял (сребърен) сокол. Обратната страна на медальона е покрита с бял емайл и обградена с ръб от син емайл. До 1944 г. в центъра на медальона е монограмът на крал Кристиан X - CCX, а надписът на ръба - FYRSTI DESEMBER 1918. През 1944 г. монограмът е премахнат и надписът е заменен с SEYTJÁNDI JÚNI 1944. Кръстът е първоначално увенчан с кралска корона, заменена през 1944 г. с шарена висулка, през която кръстът е окачен на лентата.

Звезда
Звездата на ордена е сребърна с осем лъча. Кръстът на Ордена е наложен върху звездата на кавалера на Големия кръст; Звездата на командира със звезда изглежда като звезда с кръгъл медальон в центъра, в който е вписан овален медальон от син емайл с бял (сребърен) сокол.

Звезда на Ордена на исландския сокол

Огърлие
Огърлието на ордена се състои от 50 звена (25 звена под формата на овални медальони от син емайл с бял (сребърен) сокол и 25 медальона под формата на държавния герб на Исландия, без емайл).

До 1944 г. огърлието на ордена се състои от редуващи се връзки под формата на овални медальони от син емайл с бял сокол и връзки под формата на монограма на крал Кристиан X.

Лента
Лентата на ордена е лазурно-синя с тесни бяло-червено-бели ивици по краищата (цветовете на националното знаме на Исландия).

Правила за носене

Носителите на ордена носят знака на ордена върху тясна лента, прикрепена към колодка на гърдите им. Дамите носят значката на ордена върху лента във формата на бант (панделка).

Колодки на Ордена на исландския сокол

Командорите носят знака на ордена (по-голям) на лента около врата. Дамите командори носят същия знак върху лента във формата на бант.

Командори със звезда и дами-командори със звезда добавят звезда към отличителните знаци на командора.

Кавалерите (дамите) на Големия кръст носят голямия знак на ордена върху широка лента над лявото рамо и звезда от лявата страна на гърдите.

Кавалерите (дамите) на Големия кръст с огърлие носят голям знак на ордена, окачен на огърлието, и звезда от лявата страна на гърдите.

Носи се само висшата степен на ордена (когато лицето е удостоено с няколко степени на ордена).

За ежедневно носене на цивилни дрехи има розетка от орденската лента, а за носене на униформи - орденски ленти.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Орден Исландского сокола

[Hatshepsut]

Герб на Исландия

Гербът на Исландия (на исландски: Skjaldarmerki Íslands) в съвременния си вид е приет през 1944 г. Представлява син щит, на който е изобразен червен кръст върху сребърен кръст. Щитът се държи от четирите покровителя (landvættir) на Исландия, стоящи върху парче лава. Бикът (Griðungur) – покровител на Югозападна Исландия, орел или грифон (Gammur) – Северозападна, дракон (Dreki) – Североизточна, великан (Bergrisi) – Югоизточна. Тези същества се ползват с голямо уважение в Исландия. Покровителите са изобразени и на аверса на исландската крона.

Правителството на Исландия използва държавно знаме с изображение на герба, а полицията в Исландия използва жълт флаг с изображение на герба.

История

Исландия исторически е имала различни гербове:

Първият се смята че е бил щит с шест сини ивици и шест сребърни ивици, вероятно символизирайки 12-те души от първия исландски парламент.

Вторият се вярва, че бил даден на вожда Гисур Торвалдсон от краля на Норвегия Хокон IV през 1258 г. Създаден е по модела на царския герб на Норвегия, подменени са цветовете на щита и лъва и са добавени сините и сребърни ивици от предишния герб.

Приблизително около 1500 г. исландския герб става коронована сушена риба (обезглавена и изкормена треска, която е отворена да се суши) на червен щит. Известна е като маркированата треска и понякога рибата е била обрисувана в различни форми и варианти.

На 3 октомври 1903 г. гербът е променен на бял сокол върху син щит. Той остава в употреба до първата версия на днешния герб, който е официално приет на 12 февруари 1919 г., и представлява Кралство Исландия по време на датското управление до обявяването и за република.

Герб на Исландия (1903-1919)


Герб на Кралство Исландия (1919-1944)

Когато републиката е обявена на 17 юни 1944 г., герба е с нов дизайн, премахната е короната символ на датското управление и е приет днешния вариант.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Исландия

[Hatshepsut]

Химн на Исландия

„Ловсьонгур“ (на исландски: Lofsöngur) е националният химн на Исландия.

Музиката е композирана от Свейнбьорн Свейнбьорнсон, а текстът е написан от Матиас Йохумсон. Химнът е приет като национален през 1944 г., когато държавата гласува за прекратяването на съюза си с Дания и да стане република. Известна е с трудността си за изпяване и силната религиозна тематика е източник на спорове в днешната светска държава.

Текст
 
Ó, guð vors lands! Ó, land vors guð!
Vér lofum þitt heilaga, heilaga nafn!
Úr sólkerfum himnanna hnýta þér krans
þínir herskarar, tímanna safn.
Fyrir þér er einn dagur sem þúsund ár,
og þúsund ár dagur, ei meir;
eitt eilífðar smáblóm með titrandi tár,
sem tilbiður guð sinn og deyr.
Íslands þúsund ár,
Íslands þúsund ár!
Voru morgunsins húmköldu, hrynjandi tár,
sem tilbiður guð sinn og deyr.
Ó guð, ó guð! Vér föllum fram
og fórnum þér brennandi, brennandi sál,
guð faðir, vor drottinn frá kyni til kyns,
og vér kvökum vort helgasta mál.
Vér kvökum og þökkum í þúsund ár,
því þú ert vort einasta skjól.
Vér kvökum og þökkum með titrandi tár,
því þú tilbjóst vort forlagahjól.
Íslands þúsund ár,
Íslands þúsund ár!
Voru morgunsins húmköldu, hrynjandi tár,
sem hitna við skínandi sól.
Ó, guð vors lands! Ó, land vors guð!
Vér lifum sem blaktandi, blaktandi strá.
Vér deyjum, ef þú ert ei ljós það og líf,
sem að lyftir oss duftinu frá.
Ó, vert þú hvern morgun vort ljúfasta líf,
vor leiðtogi í daganna þraut
og á kvöldin vor himneska hvíld og vor hlíf
og vor hertogi á þjóðlífsins braut.
Íslands þúsund ár,
Íslands þúsund ár!
verði gróandi þjóðlíf með þverrandi tár,
sem þroskast á guðsríkis braut.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Исландия



National Anthem of Iceland - "Lofsöngur"

[Hatshepsut]

Исландска клавиатурна подредба

Исландската клавиатурна подредба е на три нива: долен регистър, горен регистър (SHIFT) и трето ниво (AltGr)
Освен това има и няколко специални клавиша, чрез които се набират гласни звуци с диакритични знаци

Долен регистър:


Клавишът горе вляво ° не изписва градус, а дава достъп до буквата å


Има и клавиш за гласни звуци с остро ударение:


Горен регистър (SHIFT):


Двете точки горе вляво дават достъп до няколко гласни звуци със съответните точки отгоре:


Трето ниво (AltGr)


Тук също има специални клавиши за достъп до гласни звуци с ударения:





Някои от тези букви с допълнителни ударения и диакритични знаци не се използват в исландския език.

[Hatshepsut]

Защо Исландия иска да се присъедини към ЕС

Исландия по традиция се гордее с независимостта и самостоятелността си. Страната е член на НАТО, но не и на ЕС. Дълго време тя не проявяваше интерес към членство. Сега обаче исландците преразглеждат позициите си. Защо?

Шегата на новоназначения американски посланик в Рейкявик Били Лонг така и не успя да разсмее никого в Исландия: миналия месец той се пошегува пред няколко конгресмени, че Исландия скоро може да стане 52-ри щат на САЩ, а той самият - негов губернатор. Дипломатът направи това изявление в много неподходящ момент - европейските партньори на САЩ в НАТО и бездруго са разтревожени от амбициите на президента Тръмп да приобщи Гренландия като 51-ви американски щат.

Възмущението в Исландия не закъсня. Исландското външно министерство поиска обяснение, в социалните медии се изсипаха негативни коментари, а хиляди исландци подписаха петиция, в която се настояваше на Лонг да не бъде дадена акредитация. Тогава републиканецът се видя принуден да даде заден ход: коментарът не бил казан на сериозно, увери той. „Ако някой се е почувствал обиден, аз се извинявам“, заяви новоназначеният посланик.

Място под европейския защитен чадър?

Фактът, че исландците реагират особено чувствително на подобни изказвания, се дължи не на последно място на неотдавнашния дебат между американския президент Тръмп и партньорите от НАТО относно Гренландия. Макар Исландия да принадлежи географски към Европа, тя е значително по-близо до арктическия остров, отколкото до европейския континент - само 300 километра по въздушна линия разделят Исландия от Гренландия. По съответен начин растат опасенията, че тя също може да се превърне в играчка на великите сили.

Колко големи са тези опасения си личи от факта, че на вулканичния остров сериозно обмислят възможността за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Всъщност, проевропейското лявоцентристко правителство на Исландия искаше да даде възможност на гражданите да гласуват по този въпрос догодина, но последните събития наложиха референдумът да бъде изтеглен напред – през август 2026 година.

А шансовете исландците да кажат „да“ са големи: според последните проучвания 45% от избирателите на острова подкрепят присъединяването към ЕС, а 35% са против. Още в началото на 2025 г. в проучване на обществената телевизия RUV три четвърти от анкетираните виждаха в САЩ източник на заплаха.

Извор на напрежение - политиката по отношение на риболова

Традиционно исландците се гордеят с независимостта и самостоятелността си, за което вероятно е допринесла и географската им изолираност. През 1944 г. островната република получава независимост от Дания и оттогава 17 юни се чества като национален празник.

Десетилетия наред пълноправното членство в ЕС не беше актуална тема за исландците. Страната е член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и на Европейското икономическо пространство (ЕИП), което ѝ позволява да се ползва от всички предимства на европейския вътрешен пазар и да бъде част от Шенгенското пространство.

Пълноправното членство обаче досега се проваляше главно заради политиката на ЕС в областта на риболова. Риболовната промишленост е най-важният икономически сектор в Исландия, а като член на ЕС страната ще трябва да се подчинява на общата риболовна политика на Общността. Рейкявик ще бъде принуден да отвори богатите си на риба води за кораби от други страни на ЕС, ще загуби националния си контрол върху квотите за улов и вероятно ще трябва да се опасява от бързо изчерпване на рибните запаси.

Отчуждение от Вашингтон

Освен това, макар Исландия да е основателка на НАТО, островната държава няма собствена армия – независимо от факта, че страната заема все по-важно геостратегическо положение в Северния Атлантик. Десетилетия наред тя разчиташе на САЩ като защитна сила, но сега именно тази сила се разглежда все по-критично.

Но проблемът не е само заради Гренландия: фактът, че американският президент Тръмп наложи 15-процентни наказателни мита и на Исландия, засяга особено тежко тази страна, която е толкова зависима от износа на риба, което води до допълнително отчуждение. В крайна сметка САЩ са вторият по значение търговски партньор на Исландия след ЕС. Така, въпреки всички опасения за собствената риболовна индустрия, за много исландци присъединяването към ЕС изглежда все по-привлекателно.

В кризисни времена исландците разчитат на ЕС

Това не е първият път в историята на Исландия, когато Рейкявик се сближава с ЕС. През 2008 г. островната държава беше тежко засегната от Световната финансова криза. Трите най-големи банки в страната фалираха, безработицата скочи от почти нула до около десет процента, исландската крона загуби много от стойността си и страната трябваше да вземе заем от над два милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ).

Страната беше на прага на държавен фалит и подаде заявление за членство в ЕС, надявайки се по този начин да се включи в спасителния пакет за еврозоната. Но през следващите години Исландия се възстанови икономически, а евроскептичната дясноцентристка коалиция, която спечели изборите през 2013 година, замрази преговорите за присъединяване. Ентусиазмът сред населението постепенно намаля и през 2015 г. страната окончателно оттегли молбата си за членство.

Отворени обятия в Брюксел

Заради променящата се напоследък геополитическа обстановка исландците изглежда отново променят мнението си. В Брюксел гледат на тази промяна благосклонно. Исландия е „винаги добре дошла“ да възобнови преговорите, прекъснати през 2015 г., заяви еврокомисарката по разширяването Марта Кос. „Поддържаме тесни контакти, за да отговорим на променящите се геополитически условия в тези бурни времена“, написа тя в X.

Тъй като Исландия е тясно интегрирана в европейските структури чрез ЕИП и ЕАСТ, Брюксел счита страната за относително лесен партньор в преговорите. А в битката със САЩ за власт и сфери на влияние, присъединяването на Исландия към ЕС би отправило и ясен сигнал за сила към Вашингтон.

Исландия готви референдум за влизане в ЕС

Исландия ще проведе референдум за присъединяване към ЕС до месеци. Това се разбира от изявление на премиера Криструн Фростадотир в сряда.
"През следващите месеци ще работим по подготовката за референдума - референдум за евентуалното възобновяване на преговорите за присъединяване с ЕС", каза тя след среща с полския премиер.
Покачването на разходите за живот и продължаващата война в Украйна съживиха интереса на исландците към влизане в Съюза, според социологически проучвания.
Рейкявик подаде молба за членство през 2009 г. и започна преговори на следващата, а през 2015 г. поиска от Брюксел да не го смята повече за кандидат. Междувременно от 35 преговорни глави бяха затворени 11. Исландия е част от Шенген и Европейската икономическа зона.

https://amp.dw.com/bg/zaso-islandia-iska-da-se-prisedini-km-es/a-76114708

https://www.dnevnik.bg/burzi-novini/2026/02/26/4886672_burzi_novini_26_fevruari/#4886766

[Panzerfaust]

Ако Исландия се присъедини към ЕС, ще е удар за Тръмп и ще е хубаво!

[FELDMARSCHALL]

Боже, аз в каква заблуда съм бил, винаги съм си мислел, че Исландия е част от ЕС.

[Валентин]

Боже, аз в каква заблуда съм бил, винаги съм си мислел, че Исландия е част от ЕС.

Не е част от ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство, заедно с Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария (последната има двустранни споразумения с ЕС).

[Panzerfaust]

Исладния е член на Шенген, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и на Европейското икономическо пространство (ЕИП), което е много висока степен на обвързаност и синхронизация с ЕС. Де факто тя, Норвегия и Швейцария, както и микродържавите в Европа, се ползват от всички предимства на европейския пазар, без да имат недостатъците от членството в ЕС (издържане на бюрокрацията в Брюксел, Люксембург и Страсбург, издържане на бедните страни-членки чрез еврофондове и пр., ангажименти към проблемите в източната част от континента и т.н.). Настъпва обаче време разделно в света и все по-трудно ще става малка европейска страна да е неутрална, дори Швейцария в един момент очаквам да започне да отстъпва от неутралитета си. Конкретно Исландия ако не стане член на ЕС, ще бъде "засмукана" от САЩ рано или късно.

[Валентин]

Има и още нещо важно - доколкото знам, Исландия няма редовна армия и разчита на НАТО. Сега, предвид факта, че НАТО е в кома, Исландия има нужда от нов отбранителен съюз, за да гарантира сигурността си. Ако ЕС изгради свои въоръжени сили, то ползите за Рейкявик от членство в ЕС ще нараснат значително.