Един реален поглед към Българската история

[vailen]

Един реален поглед към Българската история

Българите винаги обичат да се изкарват онеправдани, прецакани, а не рядко и преебани. Преебани най вече от историята и от своите съседи. Характерна за българското национално мислене е идеята, че винаги трябва да има някой виновен и, че този някой определено не сме ние. И така вече 132г. българският народ сипе хули, псувни и проклятия към всички свои съседи и към света като цяло, за техния масонски заговор да се ликвидира славният български народ.
Историята ни е изпъстрена със заблуди за несъкрушимата българска армия и за излъганите надежди на цял един народ. Разбира се, ние никога не сме виновни. Храбреци и герои, които са излъгани от подлите и безчестни съседи, а дори и да се опитаме да критикуваме собствените си недостатъци, писатели и историци рисуват образа на един наивен, як балканджия, който наритва всички задници, но накрая се оказва надхитрен и измамен.
Какво излиза – сърби, гърци, румънци и  турци са виновни, че са защитавали националните си интереси (които са пълно противоположни на нашите) и са ни прекарали! Безсрамници! Боклуци! Как не ги е срам!?! От къде на къде ще извличат полза за себе си, вместо да ни оставят да оберем всичко което искаме и да ги прекараме!?!?! Ами онези двулични копелдаци руснаците? Хем ни освобождават, хем след това искат пак да ни заробят, а когато не им се връзваме, ни преебават и започват да подкрепят сърбите! Те са виновни! Трябваше да ни спасят! Трябваше да преебат цялата си световна политика, за да измъкнат малката ни държава от блатото на собствената й глупост! Длъжни бяха! Длъжни! Нали? Дали?
Истината  е че никой никога не е бил длъжен на България. В политиката, в истинската политика, няма дългове! Има само оползотворени  шансове и пропуснати възможности. Трябва да успееш на всяка цена, най-често, като забиваш ножове в гърбовете на братята си и чукаш жените на враговете! Това не е мач между Левски и ЦСКА където единия печели, а другия е морален победител. В историята и в политиката, а и в живота въобще, няма морални победители, защото няма морал. Печелят тези, които умеят да превръщат възможностите в успехи. За съжаление, след освобождението си, българите никога не са имали тази чудодейна способност. Ние сме може би единствената държава в света, която за последните 100 години не е реализирала нито една възможност като хората и въпреки това все още съществува. И ако това не е повод да се гордеем! Слепи сме да видим че историята ни дава шансове отново и отново, за да се опитаме! Шансове, които много други държави и народи не са получавали. Коя е тази държава, кой е този народ, който губи последователно в рамките на по-малко от 50 години една локална и 2 световни войни, а след това излиза с повече територия от тях, отколкото е имал преди това? Мисля, че няма други такива. Но ето ние стенем и страдаме. Национална катастрофа! И не една, а цели две! И може би националните ни катастрофи наистина са две, но те не са през 1913 и 1919, а по-скоро през 1944 и след 1989г. Но никой няма да посочи последните две години, понеже за тях и особено за това, което се случва след втората сме си виновни самите  ние. А това не е изгодно за един народ на светци и невинни, които всякога са били брутално изнасилвани от някой чужд, външен враг.
И нека не се чудим че идеята за външния  враг е толкова популярна и  до днес. Това е така, защото тя не ни е „насадена” от комунизма (който сега всички сочим с пръст и обвиняваме за всичко), а присъства от Освобождението, ако не и от по-рано! Защото дълбоко в душата на българина е залегнал принципът, че „другите са ни виновни”. И ето че Балканските войни и Първата Световна война ни дават идеалния повод да си изплакнем ръцете в кристалната вода и да кажем- „ние сме пас, спечелихме всички битки, но вие все пак ни преебахте с помощта на Великите сили”. И така злите турци, гърци, сърби и румънци са ни виновни….Чудя се, сега, докато пиша тези редове, дали сме ги мразили защото са ни надхитрили или защото сме им завиждали, че те са се рашилили с доста а ние – със съвсем малко…. до колкото познавам българите, най-вероятно е и заради двете неща….
Но истината е малко по различна…истината е, че тези псевдонационални катастрофи са просто едно нескопосано управдание за тиняка, в който живеем в момента. Те са жалък опит на българина, да оправдае собствената си политическа неграмотност и дипломатическа импотентност. Истината е, че този народ винаги е бил, е и ще бъде анално обругаван най-вече от своите. Защото преди 132, преди 100, преди 90, преди 50, преди 30, преди 20 години, та чак до сега, некадърното политическо управление в България е било, е и вероятно ще бъде единствената причина за политическото, икономическото и дипломатическото фиаско на България. Защото нека не се лъжем, ние сме една държава-неудачник. И за това сме си виновни само ние! Никой друг! Защото и други са били прецаквани, и други са били ограбвани, и други са били преебавани…но само ние българите вече почти 100 живеем по инерция в състояние на постоянно безтегловно, анално проникване и нямаме нито волята, нито желанието да направим нещо по въпроса. Раните понесени от „националните катастрофи” съвсем не са нелечими. Големият Съюзнически вибратор, който ни е бил набит брутално през 1919, е набит и на Германия и на СССР, с доста по сериозна сила и на доста по-голяма дълбочина. До 1933г., обаче, те и двете са протегнали ръка и са го извадили. България също е можела да го стисне, да скръцне със зъби и да го извади от отзад. Нямало е никой да ни спре…но ние не сме го направили. Били сме заети да търсим виновни и да се чудим как сме били толкова преебани. За съжаление, Втората световна война и последвалата я вече ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА забиват този вибратор още по дълбоко в родния български гъз. Най-верният питомец на СССР дори и не помисля да извади вибратора. На Партията Столетница и на нейните членове, им се е харесвало да гледат как Големия Червен Брат натиска и натиска вибратора, а България се гърчи ли гърчи. Така минали 45 години и българите окончателно привикнали с този вибратор. Светът също свикна да ни гледа нагъзени и покорни, чакащи поредната порция анален секс. И докато ние се възприемаме като олигавена, разкрачена проститутка, светът също ще ни възприема така. За това България никога няма да се оправи, докато сама не извади вибратора. Защото в света на пропуснатите и реализираните възможности, когато един е паднал по корем със забит в гъза вибратор, другите няма да му го извадят и да му помогнат да стане….НЕ! ТЕ ЩЕ ГО НАБИВАТ ОЩЕ ПО-НАВЪТРЕ!!!!

Няколко думи за всички националисти, които ще прочетат това:

Да се разглежда процеса на национално обединение по етапно (до май 1913г., после до юли 1913г. а след това до ноември 1919г.) е погрешно. Това е един общ процес, в който България влиза с площ от 96 000км2и илиза с площ 103 000км2. Къде е катастрофата??? В добавка, след Втората Световна война, която също губим, получаваме още 7 000 км2 и достигаме до днешния размер на страната! За справка, само за последните 20 години, Сърбия се е свила 3 пъти!!! Ето това е Национална катастрофа! Или пък Турция, която от над 1 400 000 км2 преди Първата Световна война се е свила до по-малко от 500 000 км2 веднага след войната! България НИКОГА не е преживявала подобен шок и по-добре, иначе трябваше да сме се самоубили групово, село по село, град по град…. Време е вече да забравим за онази Санстефанска химера, която ни е наложена от имперската руска политика. Време е да разберем, че никой никога не е искал да освободи България в Санстефанските граници! Русия е използвала това дипломатическо оръжие преди 132 години, а ето че то дава ефект и до ден днешен…. Нека първо се оправим с това, което имаме, пък после да искаме Македония, Северна Добруджа, Беломорието и Западните Покрайнини…

Александър Стоянов



Като чета материала се замислям за много неща...

[Hatshepsut]

Тази статия откровено не ми допада, първо заради вулгарния език на автора и второ, заради нихилизма, който се чете между редовете.

Съпоставката между балканските държави във времето само като териториални промени не е съвсем коректна.
За нас, българите, водените войни в края на XIX (Сръбско-българската от 1885 г.) и началото на XX век - Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна (1915-1918 г.) са за национално обединение, т.е. за присъединяване към България на исконни земи, населени от българи, докато останалите държави в региона в резултат от тези войни заграбват чужди територии, и то български. Това е съществената разлика.

Освен териториалните промени, за България има и други последствия от националните катастрофи, които автора кой знае защо е пропуснал:

- хилядите загинали българи по фронтовете
- геноцида и асимилацията на българското население в загубените земи (Западните покрайнини, Македония, Западна и Източна Тракия, Южна Добруджа от 1913 до 1940 г. и Северна Добруджа)
- репарациите и контрибуциите, които сме изплащали на победителите в продължение на десетки години
- стотиците хиляди бежанци, преселили се в България

[vailen]

Въпреки лъхащият нихилизъм от статията, по-добре е да се обединим около някоя реално постижима цел и да извадим "вибратора", пък после да правим каквото си щем.