Български Националистически Форумъ

Исландия (на исландски: Ísland, произнася се ˈislant, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-а най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия.

Във връзка със световната финансова криза (2007 – 2008), цялата банкова система се проваля през октомври 2008 година, което довежда до тежка депресия и значителни политически вълнения. Много банкери са осъдени на затвор. Страната фактически се оказва на границата на банкрутирането. По-късно икономиката значително се възстановява, в голяма степен благодарение на скока в туризма.

Исландската култура се основава на скандинавското наследство на нацията. Повечето исландци са потомци на германски и келтски заселници. Културното наследство на страната включва традиционните исландска кухня, исландска литература и исландски саги. Исландия е страната с най-малкото население от всички членки на НАТО и е единствената от тях, която няма постоянна армия.

Държавно устройство

От 17 юни 1944 г. Исландия е независима парламентарна република.

Исландия е конституционна република с многопартийна система. Държавният глава е президентът. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Исландия е може би най-старата парламентарна демокрация в света, а Парламентът Алтинг е създаден през 930 г. Законодателната власт е на Парламента и на президента. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт.

Всяка четвърта година избирателите избират, тайно 63 представители в Алтиги. Всеки, който има право да гласува, с изключение на председателя и съдиите от Върховния съд, може да се кандидатира за парламент. След всеки избор президентът дава на лидера на политическа партия правомощието да сформира кабинет, обикновено започвайки от лидера на най-голямата партия. При неуспех; президентът ще поиска от друг лидер на политическа партия да сформира правителство.

Кабинет на министрите остава на власт до образуването на следващите общи избори или ново правителство. Министрите седят в Алтинг, но само избраните имат право да гласуват в парламента.

Президентът се избира чрез пряко гласуване с мандат от четири години, без срок.

Съдебната власт се носи от Върховния съд и окръжните съдилища.

Държавен глава е президентът Гвудни Йоуханесон, който е шестият президент на републиката. Президентът се избира на тайни, преки избори на всеки 4 години. Той назначава и освобождава министрите и висшите чиновници и представлява Исландия пред света.

Министър-председател е Катрин Якобсдоутир, встъпила в длъжност през ноември 2017 г.

Административно деление

Административно Република Исландия е разделена на 23 териториални единици, наречени сисла (на исландски sýslur). Сисла са съставени от 95 общини. Паралелно с това страната е разделена на 6 парламентарни избирателни района и 14 самостоятелни града.


Сислите (на исландски: Sýslur) са основни административно-териториални единици в Исландия. Всяка сисла се дели на общини.

Териториалната единица сисла би могла да се сравни с област в България, провинция в Италия, Испания и Германия, графство в Англия, кантон в Швейцария, жудец в Румъния, департамент във Франция, войводство в Полша, амт в Дания, фюлке в Норвегия и пр.

Население

Националният състав на страната е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. В столицата Рейкявик и околностите живеят около 2/3 от населението на страната. Изповядваната религия е протестантството – Евангелска лутеранска църква на Исландия. Православието е представено от четири православни патриарха: константинополски, московски, сръбски и румънски, въпреки че православните християни са само около 900 души.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Исландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Исландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сисли на Исландия

Исландия е островна държава, разположена в Северна Европа с обща площ 103 001 km2. Най-високата точка е връх Хванадалсхнукюр (2110 m). Общата дължина на бреговата линия е 6070 km, която на юг е праволинейна и акумулативна, а останалото крайбрежие е силно разчленено от многочислени фиорди и заливи (Фахсафлоуи, Брейдифиорд, Хунафлоуи и др.).

Територията на Исландия, се простира между 63°24′ и 67°09′ с.ш. и между 13°16′ и 24°32′ з.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – континентална (66°32′17″ с. ш. 16°11′45″ и. д.), нос Рифстаунги на Гренландско море; островна (67°09′00″ с. ш. 18°41′00″ з. д.), остров Колбенсей в Гренландско море.
• крайна южна точка – континентална (63°23′36″ с. ш. 18°43′46″ з. д.), нос Кьотлютаунги, на брега на Атлантическия океан; островна (63°17′46″ с. ш. 20°36′15″ з. д.), остров Сюртсей в Атлантическия океан.
• крайна западна точка – (65°30′09″ с. ш. 24°31′55″ з. д.), нос Бяргтаунгар, на брега на Атлантическия океан.
• крайна източна точка – континентална (65°04′36″ с. ш. 13°29′39″ з. д.), връх Герпир, на брега на Норвежко море; островна (64°35′44″ с. ш. 13°16′23″ з. д.), остров Хвалбакюр, в Норвежко море.

Релеф

Голяма част от територията на острова се заема от обширно плато с височина 400 – 800 m, над което се извисяват планински масиви с височина 1000 – 1500 m и вулкани. В страната има около 200 вулкана, като 30 от тях са активни през последните 1000 години. Най-известните са Хекла, Лаки, Аскя и Хванадалснукюр (2110 m, най-високата точка на Исландия). Има многочислени лавови полета (Оудаудахрьойн и др.), заемащи 6% от територията ѝ, и множество следи от бивша и настояща вулканична дейност. Широко разпространени са дънните, крайните и страничните морени, зандровите равнини и други форми на релефа образувани от дейността на древните ледници. По крайбрежието, главно на запад и юг има обширни райони от ниски равнини.

Геоложки строеж и полезни изкопаеми

Северозападните и югоизточните части на острова са изградени от базалти с кайнозойска възраст. В средната част, в направление от югозапад на североизток, се простира грабенообразна зона (виж геоложката карта) с ширина 100 – 150 km, която е част от рифтовата долина на Североатлантическия подводен хребет. Тя е изградена от пелагонитови серийни породи с плейстоцен-неогенова възраст, сформирана в условията на антропогенното заледяване. Областта с развитие на съвременен вулканизъм съвпада със зоната на антропогенния вулканизам. Проволинейните редици на вулканските конуси са привързани към големи тектонски разломи. Често явление са земетресенията. Полезните изкопаеми (исландски шпат, сяра, термални води, пренагрята пара, минерални извори) са свързани със съвременния вулканизъм. Има малки находища на торф, лигнитни въглища и др.

Климат

Климатът на Исландия е субарктичен, морски, силно зависим от влиянието на топлото течение Гълфстрийм. В края на зимата близо до северното крайбрежие на острова достигат полярните ледове. Средната януарска температура по крайбрежието е от 0 до 2 °C, а средната юлска 10 – 11 °C. В планините температурите са съответно -10 °C и 0 °C. Годишната сума на валежите по южния бряг (станция Вике) е 2390 mm, по северния бряг (станция Акурейри) 465 mm, а по южния склон на ледника Мирдалсийокудъл около 4000 mm. Максимумът на валежите е през есента. Във вътрешните райони на страната на места снежната покривка се задържа до 5 месеца. 11,4% от територията на острова е покрита с ледници, като най-големите са Вахтнайокутъл, (площ около 8400 km² и мощност на леда до 1000 m), Лаунгийокудъл (1020 km²), Хофсийокудъл (1000 km²), Мирдалсийокудъл (700 km²).

Води

Цялата страна е покрита с гъста речна мрежа, състояща се предимно от къси реки, като най-голяма е Тьоурсау (237 km). Реките често са с бързеи и водопади (височина до 50 – 60 m) и голяма денивелация и се подхранват предимно от снежни и ледникови води. Често явление през пролетта и лятото са епизодичните прииждания. По време на изригването на вулкани снего- и ледотопенето рязко се ускоряват, което води до бедствени наводнения. Реките на Исландия са богати на хидроенергийни ресурси, които се оценяват на 2,5 млн. квт. Не са годни за корабоплаване. Много от езерата на страната с с тектонски, вулканичен и ледников произход и заемат около 3% от територията ѝ. Най-голямото езеро е Тингвадлаватън (83 km²).

Почви

По крайбрежните низини и ниските плата са развити плодородни вулканични торфени почви, във вътрешните райони – планински арктически почви, а по краищата на ледниковите полета често са заблатени.

Растителност и животински свят

По данни от 1993 година, едва 0,07% от площта е заета с обработваеми земи, 1% – с гори, 23% – с пасища и 76% други. Растителността на страната е оскъдна (само 440 вида висши растения), като 2/3 от територията ѝ е заето от каменисти пространства с мъхове и лишеи. Значителни територии (предимно по младите лавови полета) са лишени от всякаква растителност. Обширни райони (предимно на запад и югозапад) са заети от торфени блата и преувлажнени пасища. Тук-таме се срещат малки брезови горички. Най-характерните животни в Исландия са полярната лисица (песец) и някои мишевидни гризачи. От края на 18 век във вътрешността на страната са разселени северни елени и норки. По северното крайбрежие, върху плаващите ледове се появяват бели мечки, а в крайбрежните води обитават моржове и тюлени. По крайбрежието гнездят многочислени морски птици. Във водите около острова живеят около 150 вида риби, в т.ч. и имащите промишлено значение селда, треска и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Исландия

Историята на Исландия започва с норвегите – първите народи, които заселват острова през 9 век. През 930 г. е създаден първият парламент (Алтинг), който е най-старият управляващ орган в света, съществуващ и до днес. През 14 век тези земи попадат под датска власт, от която се освобождават през 1918 г., но за парична единица все още се използва датската крона. Републиката е провъзгласена през 1944 г. По времето на Втората световна война държавата е окупирана от САЩ и Великобритания и воюва на страната на Съюзниците. Между 1972 и 1976 г. избухва „рибарска война“ между Исландия и Великобритания, причината за която е разширението на исландската акватория.


В геологическо отношение Исландия е много млад остров. Той е започнал да се оформя преди около 20 милиона години чрез серия от вулканични изригвания по Средноатлантическия подводен хребет. Исландската вулканична дейност също спомага отчасти за създаването на острова.

Исландия за дълго време остава един от малкото по-големи острова, ненаселени от хора. Има теории, че земята, наречена Тул от гръцкия търговец Питей, е всъщност Исландия, макар че е малко възможно с оглед описанието на земята като земеделска страна с много мляко, мед и плодове. Точната дата, когато човешки крак стъпва за пръв път на остров Исландия, и до днес остава неясна. Древноримски монети, датиращи от 3 век, са открити в Исландия, но не се знае дали са донесени на острова по това време или са дошли с викингските заселници, след като монетите са парична единица векове наред.

Съществуват писмени доказателства, че ирландски монаси са се заселили в Исландия преди пристигането на норвежците. Но от страна на археологията няма никакви подкрепящи доказателства за тази теза. Ученият от XII в. Ари Торгилсон пише в своята Книга за исландците, че малки звънци, подобни на тези, използвани от ирландските монаси, са намерени от заселниците. Такива артефакти не са открити от археолозите. Някои исландци твърдят, че са наследници на ирландския крал Кървал мак Дунлънге (за тях Кярвал Ираконунг), когато се създава известната Книга за заселването на Исландия, описваща подробно заселването.

Книга за заселването на Исландия


Книга за заселването на Исландия (на исландски: Landnámabók) е един от най-важните средновековни исторически трудове относно заселването на Исландия, написан от исландския хронист Ари Торгилсон през 11 в.

Торгилсон е съставил подробни списъци на първите заселници (435 на брой), стъпили на исландския бряг между 850 и 930 г., които в основната си част били норвежци (към момента на написване на Ланднаумабоук на исландска земя вече живеело пето поколение заселници). Повествованието започва с установяването на Ингоулвур Артнаршон, който първоначално обявил за своя собствена земя цялото югозападно крайбрежие, а впоследствие понеже не бил в състояние да използва сам тази обширна територия, започнал да я продава или подарява на приятели и близки, които пристигнали в следващите години. Ари Торгилсон посочва как е била разпределена земята между тях, указва границите между отделните ферми, описва биографиите на заселниците – потеклото им, откъде са пристигнали, а също така изброява и техните потомци до 11 в. В книгата са отбелязани повече от 3000 души и е безценен извор за проследяване генеалогията на съвременните исландци.

Известни са пет ръкописни копия на „Книга за заселването на Исландия“:

• Стюрлубоук – най-старото от тях, записано между 1275 и 1280 г. и единственото, което се е съхранило напълно;
• Хьойксбоук, записано между 1306 и 1308 г.;
• Мелабоук, от 1313 г., от което макар да са достигнали до нас само две парчета паргамент, се смята, че се придържа най-точно към оригинала;
• Тордарбоук, от 17 в.;
• Скардсарбоук, от 1636 г.


Откриване

Според Книга за заселването на Исландия страната е открита от Надод, един от първите заселници на Фарьорските острови, който плава от Норвегия до въпросните острови, но се загубва и достига до източните брегове на Исландия. Надод кръщава земята Snæland (Снежна земя). Шведският моряк Гардар Сваварсон също случайно достига до брега на Исландия. Той открива, че тя е остров и го кръщава Garðarshólmi (буквално островчето на Гардар), оставайки в местността, където сега се намира град Хусавик, за през зимата. Първият скандинавец, който умишлено плава до Garðarshólmi е Флоуки Вилгердарсон, познат още като Хафна-Флоуки (Флоуки Гарвана). Флоуки прекарва зимата в областта Бардастрьонд. Времето е сурово и студено, така че когато Флоуки забелязва парчета откъснати ледове да плават измежду фиордите, той дава сегашното име на острова, а именно Ísland (Исландия – Ледена земя).

Първият заселник


Традиционно се смята, че първият заселник на остров Исландия е скандинавският вожд Ингоулвур Артнаршон. Според историята той хвърлил два резбовани дървени дънера през борда и се заклел да се засели там, където дънерите спрат. Корабът му пътувал по бреговете, докато двете резбовани дървета не били открити на югозападния полуостров, днес познат като Рейянескаги. Там се заселва със семейството си ок. 874 г. на място, наречено Рейкявик (Залив на пушека) заради геотермичните пари, издигащи се от земята. Това място впоследствие става столица и най-голям град на днешна Исландия. Ала има теории, че Ингоулвур Артнаршон може да не е първият човек, заселил се за постоянно на острова. Възможно е един роб на Гардар Сваварсон на име Натфари да е останал в Исландия, след като господарят му отплавал обратно към Скандинавия.

По-голямата част от информацията за този период на заселване идва от Книга за заселването на Исландия, писана приблизително три века след времето на първия заселник. Археологическите открития в Рейкявик потвърждават датата, дадена в книгата – ок. 870 г. на остров Исландия вече има заселници.

Последвалото заселване

Ингоулвур е последван от много други скандинавски вождове, техните семейства и роби, които се заселват трайно по всички територии на острова през следващите десетилетия. Тези хора са основно от норвежки, ирландски и шотландски произход като повечето от тях са роби на скандинавските вождове според исландските саги, „Книга за заселването на Исландия“ и други документи. Едно обяснение за това преселване е бягството от суровото управление на Харал Прекраснокосия, който по това време обединява някои части от днешна Норвегия. Според друго обяснение западните фиорди на Норвегия са били просто пренаселени по това време. Според Книга за исландците на Ари Торгилсон, която е написана по-късно и е по-непълна от Книга за заселването на Исландия, целият остров е населен за около 60 години, което вероятно означава, че всяка територия е под властта на някоя група от заселници.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Исландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Книга за заселването на Исландия

През 930 г. управляващите вождове създават събрание, наречено Алтинг (Alþingi). Тази ранна форма на парламент се свиква всяко лято в Тингветлир, където представителните вождове (Goðorðsmenn или Goðar) променят и поправят закони, решават спорове и назначават съдии. Законите не се записват, а вместо това са запаметявани от избран говорител (lögsögumaður – льогсьогумадюр). Алтингът се смята за най-стария парламент в света. Важно е да се спомене, че няма централизирана изпълнителна власт, тоест законите са прилагани само от самите хора. Това води до кървави отмъщения, които дават предостатъчно материал за създателите на исландските саги.

По време на тези мирни години Исландия се радва на непрекъснат растеж и укрепване. Колонии от този период са открити по югоизточните брегове на Гренландия и Източна Канада, а сагите като Айрикс и Гренлендинга говорят за приключенските изследователски пътешествия на заселниците.

Тингветлир

Тингветлир (на исландски: Þingvellir) е долина в югозападната част на Исландия от северната страна на езерото Тингватлаватн и едноименен национален парк, който е обект от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Намирайки се само на 40 км североизточно от столицата Рейкявик, Тингветлир е място с важно историческо, културно и геоложко значение и едно от най-посещаваните туристически места в Исландия.

В долината Тингветлир, където в средните векове се срещали пътищата от всички части на Исландия, се събирал Алтингът (исландският парламент), започвайки от 930 г. и чак до 1798 г., когато е бил разпуснат от датчаните. Събиранията ставали всяко лято като мнозина от народните избраници оставали тук да нощуват и все още могат да се видят останки от торфените им колиби. Тъй като Алтингът не разполагал със сграда, повечето му заседания протичали под открито небе. По време на сесиите тук се стичали хора от всички краища на Исландия, организирали се пазари, представления с жонгльори, атлети и скалди (разказвачи), уговаряли се годежи и венчавки.

На същото това място през 1000 г. се взело решение и за масовото приемане на християнството. Пак тук на 16 юни 1944 г. се денонсира съюзният договор с Дания и от следващия ден, 17 юни, е провъзгласена независимостта на Исландия като влиза в сила нейната републиканска конституция.

Покръстване


Заселниците на Исландия в по-голямата си част са езичници, които се кланят на нордическите богове от скандинавската митология като например Один, Тор, Балдур, Фриг, Фрейя и др. Ала през X век започва политическо напрежение от страна на континенталната част на Европа, която изисква Исландия да бъде покръстена. В края на хилядолетието много знатни исландци преминават към новата вяра. През 1000 г., когато гражданска война между религиозните групи изглежда неминуема, Алтингът избира един от вождовете – Торкейр Льоусветнинкакоди, да разреши религиозния проблем чрез арбитраж. Той решава, че е правилно цялата страна да бъде покръстена, но на езичниците да се разреши да изповядват своята вяра тайно.

Първият исландски епископ е Ислейвур, който е ръкоположен от епископ Адалберт от Бремен през 1056 г.

Гражданска война и край на държавата

През XI и XII век централизирането на властта успява да се пребори с институциите на държавата, като предишните сравнително независими местни фермери и вождове предават управлението в ръцете на няколко аристократични семейства и техните водачи. Периодът от около 1200 до 1262 е познат като Sturlungaöld – Епохата на Стурлунките. Името идва от Стурла Тордарсон и неговите синове Тордюр, Сигхватюр и Снуре Стурлусон, които са от един от двата клана, борещи се за власт над Исландия. Техните междуособици създават опустошения в страната, съставена почти изцяло от фермери, които не могат да си позволят да пътуват далече от своите земи, за да се бият на страната на водачите си. През 1220 Снуре Стурлусон става васал на Хокон IV; племенникът му Стурла Тордарсон също става васал през 1235 г. Стурла използва силата и влиянието на семейство Стурлункар, за да започне война срещу другите кланове в Исландия. След десетилетия на конфликти исландските вождове се съгласяват да признаят върховната власт на Норвегия и подписват Старата Спогодба (Gamli sáttmáli), създавайки съюз с норвежката монархия.


Малък ледников период

Приблизително когато Исландия става васална държава на Норвегия, се случва промяна в климата – феномен, днес наречен Малък Ледников период. Зимите в области около Северния полярен кръг като Гренландия и Исландия стават по-дълги и по-студени за сметка на другите сезони. И понеже Исландия е най-вече страна на фермери в добри времена, промените в климата водят до трудности и изнемогване на населението. Отглеждането на ечемик – основната житна култура, става все по-трудно, а добитъкът изисква допълнителни фуражни храни, за да издържи по-дългите зими. Исландците започват да търгуват за жито с континентална Европа, което се оказва доста скъпо. За щастие църковните пости увеличават търсенето на чироз (сушена риба, най-вече от треска), който лесно се улавя и приготвя в Исландия. По този начин чирозът става неделима част от икономиката на държавата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Исландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тингветлир

Малко промени настъпват през десетилетията, последвали спогодбата. Затвърждаването на властта на Норвегия в Исландия е бавно, а Алтингът смята да задържи своята съдебна и законодателна власт. Въпреки това християнските духовници получават уникална възможност да добият големи богатства благодарение на данък десятък, а властта постепенно преминава в църковните власти, след като двамата исландски епископи в Скаулхолт и Хоулар получават земя за сметка на старите племенни вождове.

Датско владичество


Исландия остава под норвежка власт до 1380 г., когато смъртта на Олаф IV поставя завършек на неговата династия. Норвегия (и следователно Исландия) стават част от Калмарската уния заедно с Швеция и Дания, но Дания е водещата сила. За разлика от Норвегия, Дания не се нуждае от исландския риболов и вълна. Това е причината за драматичен дефицит в исландската търговия, а резултатът е, че не се строят нови кораби за континентална търговия. Малката гренландска колония, създадена в края на 10 век, изчезва напълно преди 1500 г.

Заедно с приемането на абсолютната монархия в Дания-Норвегия през 1660 от Фредерик III исландците губят своята автономност към короната, включително и правото си да гласуват и избират закони. Дания обаче не подпомага Исландия и не им осигурява защита, което се доказва през 1627 г., когато османски пирати върлуват над исландските брегове, вземат в плен и продават в робство почти 300 исландци.

Реформация

Към средата на 16 век крал Кристиан III започва да налага лутеранството на своите поданици. Йоун Арасон и Йогмюндюр Паулсон, католическите епископи на Скаулхолт и Хоулар, се противопоставят на усилията на краля да развие реформаторски настроения в Исландия. Йогмюндюр е депортиран от датските власти през 1541 г., но Йоун Арасон оказва съпротива. Борбата срещу реформацията завършва през 1550 г., когато Арасон е заловен подир загубата в битката при Саудафетл, където противниковите сили са водени от Дади Гюдмюнтсон. Йоун Арасон и двамата му синове са обезглавени в Скаулхолт. Впоследствие исландците преминават към лутеранството и остават основно протестанти.

През 1602 г. на Исландия е забранено да търгува с други държави освен Дания по заповед на датското правителство. Датският монопол и власт остават до края на 1854 г.

Движение за независимост

През 18 век климатичните условия се влошават и в Исландия се регистрират най-ниските температури от установяването на колониите. Отгоре на всичко вулканът Лаки избухва през 1783 г., изхвърляйки 12,5 km³ лава. Наводнения, пепел и изпарения убиват над 9 хил. души и 89% от добитъка. Последвалият глад е причината за измирането на четвърт от населението на Исландия. Този период е познат като Мъглива беда (исландски: Móðuharðindin).

Когато двете кралства на Дания и Норвегия се разделят вследствие на Килския договор от 1814 г., пряк резултат от Наполеоновите войни, Дания запазва властта над Исландия, която остава зависима държава.

През XIX век климатът на Исландия продължава да се влошава. Поради тази причина голям брой преселници отпътуват за Новия свят или по-точно – Манитоба в Канада. Въпреки всичко ново национално съзнание се заражда в зависимата държава, вдъхновено от романтичните идеали на континентална Европа. Движението за независимост се развива благодарение на Йоун Сиюрдсон. През 1843 е сформиран нов Алтинг с ролята на съветническо събрание.

Собствено правителство и суверенитет

През 1874 г. – хиляда години след първия признат заселник, Дания дава право на собствено управление на Исландия, което право бива отново отменено през 1904 г. Конституцията от 1874 г. е преразгледана и редактирана през 1903 г. и министър по исландските въпроси, чиято резиденция е в Рейкявик, става отговорен за Алтинга. Първият такъв министър е Ханес Хафстейн. На 1 декември 1918 г. е сключен договор с Дания, който признава Исландия за напълно суверенна държава – Кралство Исландия, което обаче се обединява с Дания в лична уния, над която властва датският крал. Исландия избира свой собствен флаг и пожелава Дания да я представя по външни въпроси и защита. Решено е договорът да бъде преразгледан през 1940 г. и да бъде анулиран в случай, че три години след това не се достигне до съгласие.

Втота световна война и създаването на република

Окупацията на Дания от Нацистка Германия започва на 9 април 1940 г., при което връзката между Исландия и Дания е значително ограничена. Като резултат на 10 април Парламентът на Исландия (Алтингът) решава да поеме контрол над външните работи, избирайки временен губернатор – Свейтн Бьосон, който впоследствие става и първият президент на републиката. По време на първите години от Втората световна война Исландия запазва позиция на неутралност, действайки едновременно срещу британските и германските сили, нарушаващи правилата на неутралитет. На 10 май 1940 г. британски военни сили започват инвазия на Исландия, като отплават за Рейкявик, поставяйки начало на Операция Форк.

Правителството на Исландия надига глас на протест срещу това, което те наричат „очевидно потъпкване“ на исландската неутралност. В деня на инвазията министър-председателят Херман Йоунасон прочита изявление по радиото, казвайки на исландците да се държат учтиво с британските войници сякаш са гости. Окупацията на Исландия от Съюзниците продължава през цялата война.

В апогея на своята окупация в Исландия британците имат около 25 хил. войници, намиращи се на исландска територия. Всичко, което вършат, е да елиминират нуждата от работна ръка в околността на Рейкявик и стратегически важните места. През юли 1941 отговорността за защитата на Исландия пада върху плещите на Съединените щати според Американско-Исландското съглашение за защита. Британците се нуждаят от всички свои сили у дома и поради това принуждават Алтинга да се съгласи американски сили да окупират острова. Над 40 хил. войници са разположени в Исландия, което надвишава броя на всички пълнолетни мъже на острова. По това време Исландия има население от около 120 хил. души.


След референдум Исландия става независима република на 17 юни 1944 г., докато Дания все още е окупирана от Германия. Въпреки това датският крал Кристиан X изпраща поздравително съобщение на исландския народ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Исландия

Цитат на: Hatshepsut - 26 Юли 2024, 08:35:13...което се доказва през 1627 г., когато османски пирати върлуват над исландските брегове, вземат в плен и продават в робство почти 300 исландци.

Предвождал ги е ислямизиран нидерландец - Ян Янсон ван Харлем с ислямското име Мурат Реис-младши.

Исландия просперира по време на войната, натрупвайки значителни валутни резерви в чуждестранни банки. Правителството, съставено от три партии: консервативната (Sjálfstæðisflokkurinn), социалдемократите (Alþýðuflokkurinn) и социалистите (Sósíalistaflokkurinn), решава да изразходва валутните фондове за цялостен ремонт на рибарските съдове, построяване на предприятия за обработка на рибата и фундаментално подобряване на земеделието. Тези действия целят да запазят стандарта на живот в Исландия все така висок, какъвто е бил през годините на войната.

Данъчната политика на правителството е стриктна, а целта им е да създадат нужната индустриална инфраструктура за развита, богата страна. Счита се за основно запазването на процента на безработните до абсолютен минимум и защитата на рибарската индустрия чрез валутни манипулации и други средства. Поради зависимостта на страната от непостоянния риболовен улов и на търсенето на рибни продукти от други страни, икономиката на Исландия остава доста нестабилна до 90-те години на XX век, когато бива разнообразена и капитали са вложени в най-различни предприятия.

Членство в НАТО


През октомври 1946 г. правителствата на Исландия и САЩ се договарят за преустановяването на американската отговорност за защитата на острова, но САЩ запазва определени права в Кеплавк, като например правото на военно присъствие там в случай на военно положение.

Исландия става член на НАТО на 30 март 1949 г. с уговорката, че ще вземе участие в офанзивни действия срещу други нации. Членството се случва посред анти-НАТО бунт в Исландия. След началото на Корейската война през 1950 г. и съгласно с желанието на военните власти на НАТО Съединените щати и Алтингът оново се договарят САЩ да поеме отговорността за защитата на Исландия. Този договор за защита, подписан на 5 май 1951 г., е основата на полемичното военно присъствие на американски сили на острова до 2006 г. Макар военните сили на САЩ вече да не присъстват в Исландия, Съединените щати все още носят отговорност за защитата на острова чрез НАТО.

Исландия запазва силни връзки с останалите северни държави на Стария континент. Като следствие от това Норвегия, Дания, Германия и други европейски страни увеличават своето сътрудничество с Исландия след оттеглянето на американските сили.

Рибарска война


Рибарската война е серия от конфликти между Исландия и Обединеното кралство от края на 50-те до средата на 70-те години на XX век. Тя се разделя основно на три фази (етапи). Първата фаза започва през 1958 г., когато Великобритания не успява да попречи на Исландия да разшири водите, в които исландци ловят риба, от 7 на 22 km (4 до 12 мили) от брега на Исландия. Втората фаза трае от 1972 до 1973 г., когато Исландия увеличава водните граници до 93 km (50 мили). Третата фаза на рибарската война започва през ноември 1975 г., когато Исландия отново разширява риболовната си акватория от 93 на 370 km (от 50 на 200 мили). Великобритания не признава правото на Исландия да прави подобни разширения и продължава риболова в неуредените акватории, което представлява и третия път, когато двете държави са в лоши отношения заради права върху риболова. Исландия използва общо осем кораба: шест кораба брегова охрана и два построени в Полша траулера, за да подсили контрола над разширените си граници за риболов. Обединеното кралство отговаря с 22 фрегати, 7 провизионни кораба, 9 влекача и три помощни кораба за защита на 40-те траулера. Макар и от двете страни да се предприемат съвсем малко военни действия по време на 7-месечния конфликт, няколко кораба се сблъскват, причинявайки щети на плавателните съдове. Има ранени и загинали от екипажите.

Ситуацията става сериозна, когато Исландия заплашва да затвори авиобаза на НАТО в Кеплавик, което, както се смята по тогавашните военни разбирания по време на Студената война, би затруднило способността на НАТО да защитава Атлантическия океан от СССР. Като резултат британското правителство се съгласява рибарските кораби на Обединеното кралство да стоят извън границите за риболов на Исландия (370 km).

Икономическа реформа и членство в ЕИЗ

През 1991 г. Независимата партия, водена от Тавид Отсон, съставя коалиционно правителство със социалдемократите. Политиката на това правителство задвижва процесите по образуването на свободен пазар, приватизирайки значителен брой малки и големи компании. Сетне Исландия става членка на Европейската икономическа зона през 1994 г. Икономическата стабилност се засилва и предишната хронична инфлация е намалена драстично.

През 1995 г. Независимата партия формира коалиционно правителство с Прогресивната партия. Заедно те продължават политиката на свободния пазар, приватизирайки две големи банки и националната телекомуникационна компания Симитн. Данък доход за корпоративните предприятия е намален на 18% (от около 50% в началото на десетилетието), данък наследство е значително намален, а данък богатство е напълно премахнат. Система от индивидуални квоти, за които е възможно прехвърляне, представена за пръв път през 70-те, бива доразвита. Коалиционното правителство остава на власт след относително успешни избори през 1999 и 2003 г. През 2004 г. Тавид Отсон се отказва от поста си като министър-председател след 13 години служба. Хатлтоур Аускримсон, водач на Прогресивната партия, става министър-председател от 2004 до 2006 г., последван от Кейр Хорде – наследникът на Отсон като водач на Независимата партия.

След временната рецесия в началото на 1990-те икономическият растеж е значителен – около 4% годишно (средно от 1994 г.). Правителствата в периода 1990 – 2010 сляпо се придържат към устойчива външна политика, насочена към стабилна връзка със САЩ. Тази политика обаче е силно полемична вътре в Исландия. Това естествено води до задължителна подкрепа на действията на НАТО в Косовската война и участието по време на инвазията на Ирак през 2003 г.

През март 2006 г. Съединените щати обявяват, че имат намерение да изтеглят по-голямата част от исландските защитни сили. На 12 август 2006 г. последните четири изтребителя F-15 напускат исландското въздушно пространство. САЩ затваря авиобазата в Кеплавик през септември същата година.

След изборите през май 2007 г. Независимата партия, водена от Кейр Хорде, остава на власт, включена в нова коалиция със Социалдемократичния съюз.

Финансова криза


През октомври 2008 г. Исландската банкова система се срива, което кара държавата да търси големи заеми от МВФ и други държави. Всеобщи протести в края на 2008 г. и началото на 2009 г. водят до оставка на правителството на Кейр Хорде, което е заместено на 1 февруари 2009 г. от коалиционно правителство, водено от Социалдемократичния съюз и движението на зелените. Министър Йоухана Сиюрдардоухтир е назначена за министър-председател. Провеждат се избори през април същата година, след които коалиционното правителство продължава да управлява.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Исландия

Икономиката на Исландия е малка и подложена на висока волатилност. През 2011 г. брутният вътрешен продукт на страната е 12 милиарда щатски долара, но до 2018 г. се е увеличил до номинален БВП от 27 милиарда щатски долара. При население от 350 000 души това е 55 000 долара на глава от населението, въз основа на оценките на паритета на покупателната способност (ППС). Финансовата криза от 2007–2010 г. доведе до спад в БВП и заетостта, който оттогава беше напълно преобърнат откъм възстановяване, подпомогнато от бума на туризма, започнал през 2010 г. Туризмът представлява повече от 10% от БВП на Исландия през 2017 г. След период на стабилен растеж, икономиката на Исландия се забавя според икономическата перспектива за годините 2018–2020, публикувана от Arion Research през април 2018 г.

Исландия има смесена икономика с високи нива на свободна търговия и правителствена намеса. Държавното потребление обаче е по-малко в сравнение с други скандинавски страни. Водноелектрическата енергия е основният източник на домашно и промишлено електроснабдяване в Исландия.

През 90-те години на миналия век Исландия предприе широкообхватни реформи на свободния пазар, които първоначално доведоха до силен икономически растеж. В резултат на това Исландия беше оценена като страна с едно от най-високите нива на икономическа свобода в света, както и на граждански свободи. През 2007 г. Исландия оглави списъка на нациите, класирани по индекса на човешкото развитие и беше една от най-егалитарните според изчислението, предоставено от коефициента на Джини.

От 2006 г. нататък икономиката е изправена пред проблеми на нарастваща инфлация и дефицит по текущата сметка. Отчасти в отговор и отчасти в резултат на предишни реформи, финансовата система се разшири бързо, преди да се срине изцяло в мащабна финансова криза. Исландия трябваше да получи спешно финансиране от Международния валутен фонд и редица европейски държави през ноември 2008 г. Оттогава икономиката се възстанови от 2010 г.

През 2017 г. делът на износа на Исландия се равнява на: туризъм (42%), морски дарове (17%), алуминий (16%), други (24%).

Туризъм


Туризмът е най-големият експортен сектор на Исландия и представлява повече от 33% от БВП на страната през 2019 г. Исландия е една от най-зависимите от туризма страни на Земята. През октомври 2017 г. в сектора на туризма са били пряко заети около 26 800 души, като общият брой на заетите в страната е 186 900.

В началото на периода на растеж около 2010 г. туризмът се възползва от слабата ISK (исландската валута - крона), но силната ISK сега охлажда сектора. От 2010 г. насам посещенията на туристи в Исландия са се увеличили с 378%.

Производство на електроенергия

Исландия е най-големият производител на електроенергия на глава от населението в света. (Норвегия е на второ място, като генерира приблизително половината от енергията на глава от населението в сравнение с Исландия).
Въпреки че Исландия започва да използва своята хидроенергия още в началото на 20-ти век, едва в края на 60-те години изобилният исландски източник на хидроенергия привлича чуждестранни инвестиции. Първата голяма водноелектрическа централа в Исландия е построена във връзка с изграждането на алуминиев завод в Югозападна Исландия заедно с още няколко такива през 70-те и 80-те години на миналия век.

По-късно геотермалната енергия в Исландия също се превръща във важен източник за производство на електроенергия. Днес тя представлява повече от 1/4 от общото производство на електроенергия.

Почти цялата електроенергия в Исландия се произвежда чрез използване на възобновяеми източници (хидро и геотермални). Изкопаемите горива представляват по-малко от 1% от производството на електроенергия. По този начин електричеството, генерирано от изкопаеми горива, почти не може да се види на графиката. Общо около 85 процента от основното енергийно снабдяване в Исландия се получава от местно произведени възобновяеми енергийни източници.

Алуминий

Топенето на алуминий е най-важната енергоемка индустрия в Исландия. В момента има три завода в експлоатация с общ капацитет от над 850 000 метрични тона годишно (mtpy) през 2019 г., което поставя Исландия на 11-то място сред нациите, произвеждащи алуминий в света.

Rio Tinto Alcan управлява първия завод за топене на алуминий в Исландия (име на завода: ISAL), в Straumsvík, близо до град Hafnarfjörður. Заводът е в експлоатация от 1969 г. Първоначалният му капацитет е бил 33 000 mtpy, но оттогава е разширяван няколко пъти и сега има капацитет от около 189 000 mtpy.

Вторият завод започва производство през 1998 г. и се управлява от Norðurál, изцяло притежавано дъщерно дружество на базираната в САЩ Century Aluminium Company. Намира се в Grundartangi в Западна Исландия близо до град Akranes. Предишният му капацитет е 220 000 mtpy, но впоследствие е разширено до 260 000 mtpy . През 2012 г. заводът е произвел 280 000 метрични тона, които са оценени на 610 милиона долара или 76 милиарда крони. 4300 гигаватчаса са използвани в производството през тази година, което представлява близо една четвърт от цялата произведена електрическа енергия в страната. През октомври 2013 г. Norðurál обяви началото на петгодишен проект, насочен към увеличаване на производството с още 50 000 т/год.

Базираният в САЩ производител на алуминий Alcoa управлява завод близо до град Reyðarfjörður. Централата, известна като Fjardaál (или „алуминият на фиордите“), има капацитет от 346 000 mtpy и беше пусната в експлоатация през април 2008 г. За да захранва централата, Landsvirkjun построи Kárahnjúkar, водноелектрическа централа с мощност 690 MW. Проектът беше огромен в контекста на исландската икономика, увеличавайки общия инсталиран електрически капацитет от под 1600 MW до около 2300 MW.

Планирани са няколко други проекта за топене на алуминий. Между 2005 г. и 2011 г. Alcoa проведе проучване за осъществимост за втори завод в Исландия близо до Хусавик. Тази централа трябваше да има капацитет от 250 000 т/год, да се захранва изцяло от геотермална енергия, въпреки че по-късни оценки показаха потенциална нужда от други източници на енергия. През октомври 2011 г. Alcoa обяви решението си да отмени проекта Bakki. През 2006 г. Nordurál подписа меморандум за разбирателство с двама исландски производители на геотермална енергия, Hitaveita Suðurnesja и Orkuveita Reykjavíkur, за закупуване на електроенергия за собствения си проект за намаляване на алуминия в Helguvík. Доставяното захранване първоначално ще поддържа производство на алуминий от 150 000 mtpy, което в крайна сметка ще нарасне до 250 000 mtpy.

Риболов

Рибарството и свързаните с него сектори — през последните години наричани „океанският клъстер“ — доскоро бяха най-важната част от исландската икономика (сега е заменена от туризма), представлявайки общ принос към БВП от 27,1% през 2011 г. В сектора на рибарството работят пряко около 9 000 души (4 900 в риболова и 4 100 в преработката на риба; приблизително 5 процента от работната сила на Исландия), въпреки че се изчислява, че общо между 25 000 и 35 000 души (до 20 процента от работната сила) зависят от океанския клъстер за препитанието си. Много от тези работни места се осигуряват от технологични компании, които произвеждат оборудване за рибарски фирми и от компании, занимаващи се с напреднала обработка на морски продукти или биотехническо производство. За разлика от това, аквакултурата остава много малка индустрия в Исландия, в която работят само около 250 души за производство от 5000 тона.

Исландия е втората по големина риболовна нация в Североизточния Атлантик след Норвегия, след като изпревари Обединеното кралство в началото на 90-те години. От 2006 г. насам исландските риболовни води дават общ улов между 1,1 млн. и 1,4 млн. тона риба годишно, въпреки че това е спад от пика от над 2 млн. тона през 2003 г. Исландия беше засегната от общ спад в добивите от риболов в североизточната част на Атлантическия океан, с еднопосочно намаление от 18% от 2003 г. до 2009 г., въпреки че тази тенденция изглежда е спряна или обърната напоследък.

Треската остава най-важният вид на исландския риболов, с общ улов от 178 516 тона през 2010 г. Този тип дейност е в застой през последните години и е допълнен от улова на син меджид, който се използва главно за преработка . Исландският улов на тази незначителна преди това риба се увеличи от незначителните 369 тона през 1995 г. до пик от 501 505 тона през 2003 г. Впоследствие запасите показаха признаци на нестабилност и квотите бяха намалени, което доведе до спад на улова до 87 121 тона през 2010 г. Увеличен е броят на атлантическата скумрия, „Чудото на скумрията“. през 21 век, тъй като Атлантическият океан леко се затопли.

Икономически споразумения и политики

Исландия става пълноправен член на Европейската асоциация за свободна търговия през 1970 г. и сключва споразумение за свободна търговия с Европейската общност през 1973 г. Съгласно споразумението за Европейско икономическо пространство, в сила от 1 януари 1994 г., има основно свободно трансгранично движение на капитали , труд, стоки и услуги между Исландия, Норвегия и страните от ЕС. Въпреки това, много от исландските политически партии продължават да се противопоставят на членството в ЕС, главно поради загрижеността на исландците относно загубата на контрол върху техните риболовни ресурси. Исландия също има двустранни споразумения за свободна търговия с няколко страни извън ЕИП. Най-мащабното от тях е Споразумението Хойвик между Исландия и Фарьорските острови, това споразумение отива дори по-далеч от споразумението за ЕИП, като установява свободна търговия със селскостопански продукти между нациите. Исландия има споразумение за свободна търговия с Мексико на 27 ноември 2000 г.

Валутна и парична политика

Валутата на Исландия е кроната (множествено число: krónur), емитирана изключително от Централната банка на Исландия от основаването на банката през 1961 г. Исландия е най-малката държава, която има собствена валута и парична политика.

През 70-те години петролните сътресения (енергийна криза от 1973 г. и 1979 г.) засегнаха Исландия тежко. Инфлацията се повиши до 43% през 1974 г. и 59% през 1980 г., като спадна до 15% през 1987 г., но се повиши до 30% през 1988 г. Исландия отбеляза умерено силен растеж на БВП (средно 3%) от 1995 до 2004 г. Растежът се забави между 2000 и 2002 г. , но икономиката се разшири с 4,3% през 2003 г. и нарасна с 6,2% през 2004 г. Растежът през 2005 г. надхвърли 6%. Инфлацията е средно само 1,5% от 1993 до 1994 г. и само 1,7% от 1994 до 1995 г. През 2006 г. тя достига 8,6% с ниво от 6,9% към януари 2007 г.. Външният дълг нарасна до повече от пет пъти стойността на БВП на Исландия, а централната банка на Исландия повиши краткосрочните лихвени проценти до почти 15% през 2007 г. Поради падащата валута спрямо еврото и долара, през 2008 г. се спекулираше, че инфлацията е между 20 и 25%.

Икономически растеж

През 90-те години на миналия век икономиката на Исландия се диверсифицира в производствени и обслужващи индустрии и се наблюдават нови разработки в производството на софтуер, биотехнологиите и финансовите услуги. Туристическият сектор също се разраства, с последните тенденции в екотуризма и наблюдението на китове. През 2008 г. обаче исландската икономика навлезе в дълбока рецесия в съответствие с глобалната финансова криза. Въпреки че икономиката на Исландия нарасна с 3,3% през последното тримесечие на 2009 г., общото свиване на БВП през 2009 г. беше 6,5%, по-малко от 10%, първоначално прогнозирани от МВФ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика на Исландия

Рѐйкявик (на исландски: Reykjavík (буквално означава „Пушещия залив“) е столицата и най-големият град на Исландия. Населението е 118 814 жители (към 2012 г.), включително сателитните градове – около 202 000, което представлява около 63% от общото население на страната (321 857). Това е най-северната столица на държава в света.

Разположен е в югозападната част на страната, в залива Фахсафлоуи на Атлантическия океан. Населението му е 119 108 души към 2008 г.

В Рейкявик промишленото и битовото отопление се осигуряват от термалните води. Някога хората перяли в горещите извори и дори пекли хляба си в дупки в земята. Градината на горещите извори – така наричат градчето Хверагерди, намиращо се на няколко километра на изток от Рейкявик. В Хверагерди има оранжерии, затопляни от термални води. Благодарение на тях в студената Исландия се отглеждат банани, грозде, зеленчуци, орхидеи и рози.

История

Исландия е заселена от норвежки и келтски имигранти през края на IX и началото на X век. Според средновековната книга за заселването на Исландия Ингоулвур Артнаршон, първият исландски заселник, построил фермата си през 874 г. на полуострова, където сега се намира Рейкявик. Именно Ингоулвур и дава името на града, което в превод означава „Пушещия залив“, заради облаците пара от горещите термални извори, които са правели дълбоко впечатление на заселниците.

След като норвежките крале установяват властта над острова през 1262 г., Рейкявик се превръща в център за събиране на данъци, както и важен център за търговия с Норвегия, Англия и Ханза. Неговото административно, търговско и икономическо значение се засилва след 1395 г., когато Исландия става владение на Дания. През 1627 г. Рейкявик е изцяло опустошен от берберските пирати, начело с Мурад Рейс-младши – холандският ренегат на Ян Янсон ван Харлем.

Много векове по-късно, около средата на XVIII век, малкото градче започва да расте близо до фермата в Рейкявик благодарение на кралския касиер Скули Магнусон, известен като „бащата на Рейкявик“, който основава работилници за вълна в Рейкявик като част от работата си за модернизиране на исландската икономика. Това е бил тласък за началото на развитието на Рейкявик като град. Рейкявик получава статут на град на 18 август 1786 г.

Исландският парламент се среща за първи път през 930 г. на полетата в югозападна Исландия. През 1798 г. всичко е премахнато, но през 1845 г. е пресъздадено в Рейкявик, където се намират правителството и администрацията на страната. Когато Исландия постига самоуправление, а след това и независимост от Дания, Рейкявик става столица на държавата.

С ускоряването на икономическия прогрес през XX век, Рейкявик също нараства, но придобива особено бързо развитие през втората половина на XX век.

По време на Втората световна война Рейкявик придобива стратегическо значение за американските и английските кораби, които патрулират във водите на Северния Атлантически океан. На 10 май 1940 г., след като Германия окупира Дания и Норвегия, британските войски кацат в Рейкявик по време на операция „Форк“. Те не срещат никаква съпротива. През декември 1943 г. изтича договорът за личен съюз на Дания и Исландия, сключен през 1918 г. На 17 юни 1944 г. Исландия е провъзгласена за независима република, а град Рейкявик официално е признат за нейна столица.

География

Рейкявик е разположен в югозападната част на Исландия. През ледената епоха голяма част от площта на Рейкявик е била покрита от ледник, докато друга част се е намирала под морската повърхност. В миналото намиращите се в близост хълмове са били активни вулкани.

След края на ледниковата епоха, издигането на земната повърхност е унищожило съществуващите ледници. Вулканични изригвания и земетресения са оформили днешния релеф. През Рейкявик тече река Елидаа, която е неплавателна. На 10 км. на север от столицата се намира планината Еся (914 м).

По-голямата част от града е разположена на полуостров Селтярнарнес.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рейкявик



Името на исландската столица Рейкявик идва от старонорвежки и означава залива с пàрата. Легендата разказва, че то е дадено от първия заселник на острова викингския вожд Инголфур Арнарсон, който през 874 година се заселва на острова.

Рейкявик е разположен в югозападната част на Исландия. През ледената епоха голяма част от площта на Рейкявик е била покрита от ледник, докато друга част се е намирала под морската повърхност.

В миналото, намиращите се в близост хълмове са били активни вулкани. След края на ледниковата епоха издигането на земната повърхност е унищожило съществуващите ледници. Вулканични изригвания и земетресения са оформили днешния релеф.

Рейкявик освен столица на Исландия е и най-големият град на островната държава. Разположен е в залива Факсафлой на Атлантическия океан. Въпреки мразовитото време градът се смята за една от най-горещите точки на нощен живот в цяла Европа.

Освен за почитателите на клубовете градът предлага и редица семейни забавления, които се срещат на малко места на Стария континент. Такива са пешеходната разходка по ледник, наблюдението на геотермални изригвания на вряща вода и дори посещение на действащ вулкан.

Красива розово-червена река тече в покрайнините на столицата, а край нея има прекрасни места за почивка. Извън града са разположени и местностите, където могат да се яздят коне на воля или да се играе голф. При ясно време в Рейкявик всеки може да види на северозапад блестящия глетчер Снайфелсджокул, който отстои на около 96 км.

Интерес представляват Музеят на изкуствата и Музеят на фотографията, които целогодишно провеждат различни изложби. Катедралата Hallgrímskirkja е с изключителна архитектура, построена е през 1986 г. от Гудьон Самюелсон. Външният ѝ вид напомня гейзер и е призната за паметник на културата от ЮНЕСКО.


Населението на града е приблизително 120 хиляди души според последните преброявания. Под него минават естествени канали от горещи термални води. Благодарение на тях се дължи промишленото и битовото отопление в целия град.

Преди настъплението на технологиите хората в Рейкявик прали в горещите извори и дори пекли хляба си в дупки в земята.

Градината на горещите извори - така наричат един от крайните квартали на исландската столица - Хверагерди. Там има оранжерии, затопляни от термални води. Благодарение на тях в студената Исландия се отглеждат банани, грозде, зеленчуци, орхидеи и рози.


Благодарение на топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай западните брегове на Исландия, температурата в Рейкявик рядко пада под минус 15 градуса, за разлика от останалите части на страната, където са премервани и минус 40 градуса. През лятото температурите в града достигат между 10 и 15 градуса, но понякога надвишават 20.

https://pochivka.com/

От нашата Download-секция може да свалите "Староисландски саги и митове":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7020



Исландските саги (на исландски: Íslendingasögur) са част от исландската средновековна литература. Те са литературно явление от XIII и XIV в. Представляват истории в проза, описващи предимно събития, случили се в Исландия през X и началото на XI в. Известни са още като „родови саги“, защото разказват основно за заселването на страната от първите норвежци и описват живота и деянията на техните потомци т.е. свързани са предимно с фамилна история и генеалогия. Авторите им в по-голямата си част остават неизвестни.

Сага за изгарянето на Нял


„Сага за изгарянето на Нял“ (на исландски: Brennu-Njáls saga) е вероятно най-известната от „Сагите за исландци“. Съвременните исландци обикновено съкращават названието на „Няла“.

По форма епическа поема, тази творба на анонимен автор от XIII век описва поредица кръвни вражди. Предполага се, че авторът е живял в Югоизточна Исландия; друго за него почти не е известно. Сагата има славата на най-велика и любима исландска поема. Обхватът на материала и отпратките в самия текст предполагат, че авторът е бил изключително добре образован и начетен.

Описаните в сагата събития вероятно са се случили между 930 и 1020 г., период, който обхваща покръстването на Исландия от 999 г. и битката при Клонтарф близо до Дъблин през 1014.

Макар в общи линии сагата да е съгласувана с историческата действителност, и да описва местности, запазили същите имена до наши дни, не е сигурно доколко тя е правдив исторически разказ и доколко фантастична история. И в двата случая повествованието за изгарянето на Нял показва колко разрушителни по природа могат да бъдат кръвните вражди, и дава сведения за методите, с които старите исландци са ги решавали. Сагата засяга и събития извън Исландия, като дава полуисторическо описание на битката при Клонтарф и смъртта на Браян Бору.

Сага за хората от Пясъчния бряг


Сага за хората от Пясъчния бряг (на исландски Eyrbyggja saga) е исландска сага от неизвестен автор съхранена в два ръкописа от 13 и 14 в. Буквалният превод на Eyrbyggja saga е Сага за жителите на Еир (Еир е името на ферма, която е била разположена на полуостров Снайфедлснес в Исландия).

Сагата разказва историята на значими исландски родове от времето на заселването на Исландия (ок. 979 г.) до началото на 11 в. и се различава от останалите исландски саги с интереса към фолклора, езическата вяра и свързаните с нея обреди и суеверия.

В „Сага за хората от Пясъчния бряг“ има много препратки за заселването на Гренландия и Винланд.

Ейнар Оулафур Свейнсон, издал сагата през 1935 г., изказал мнение, че тя е била написана между 1221 и 1235 г. Първата година е годината, в която умира Гудню, дъщерята на Бьодвар, която според сагата е присъствала при ексхумацията на надгробната могила на главния герой Снори Годи. Втората година е тази, в която Стюрмир Мъдрия влиза в манастир, където е оставил своя препис на „Книга за заселването на земята“, написана под въздействието на „Сага за хората от Пясъчния бряг“.

По-късно други учени излагат тезата, че сагата е записана ок. 1250 – 1260 г.

Главният герой е Снори Торгримсон с прякор Снори Годи. Историята на неговия баща Торгрим и на майка му Тордис е описана в Сага за Гисли.

Снори е описан като мъж със среден ръст, с правилни черти, със светли коси и рижа брада. Бил невъзмутим, трудно можело да се разчете по лицето му настроението му. Бил умен и предвидлив, и едновременно с това злопаметен и отмъстителен. На приятелите си помагал с добри съвети, а враговете му трябвало да се опасяват от кроежите му.

Снори Годи се споменава и в други саги, напр. в Сага за хората от Долината на сьомгата. Той бил добър приятел на Гудрун Освиврсдотир и нейните синове.

Снори Годи оставил многобройно потомство. Дъщерите си Сигрид, Ун, Тордис, Халбер и Тора той омъжил все за отбрани мъже и от всички тях тръгнали многолюдни родове. Останалите му дъщери били омъжени след неговата смърт – това били Турид Мъдрата, Гудрун, Торгерд и Алов. От синовете на Снори Годи най-влиятелен станал Халдор, от когото произлязъл родът Стурлунги. Другите му синове били Тород, Мани, Торстейн, Торд, Ейолв, Торлейв и Снори.

В Сага за хората от Пясъчния бряг се казва, че Снори Годи починал на следващата година след смъртта на крал Свети Олаф т.е. явно става въпрос за 1031 г., тъй като е известно, че норвежкият крал е починал през 1030 г. Снори бил погребан в построената от него църква, а когато по-късно църквата била преместена, гробището към нея било разкопано и костите на Снори били преместени заедно с църквата от потомците му от могъщия род Стурлунги.

Сага за хората от Долината на сьомгата


Сага за хората от Долината на сьомгата или Сага за хората от Лаксдал (на старонорвежки: Laxdæla saga) е една от най-значимите „родови саги“, записана вероятно в западната част на Исландия ок. 1245 г. В нея се споменава и първият известен исландец-викинг Боли Боласон, който е син на главната героиня в сагата – Гудрун Освиврсдотир.

Авторът на „Сага за хората от Долината на сьомгата“ остава неизвестен. Заради сюжета на сагата, тя често се разглежда като необичайно за времето си женствено произведение, поради което е спекулирано с твърдението, че е възможно да е написана от жена. От друга страна изключително добрите познания на автора за особеностите и условията на живот в Брейдафиорд, където се развива действието, показват, че авторът по всяка вероятност е живял в западна Исландия. Данните сочат, че сагата е съставена в периода между 1230 и 1260 г.

Неколкократно „Сага за хората от Долината на сьомгата“ цитира други писмени източници. На два пъти се позовава на Ари Торгилсон (знаменития исландски средновековен хроникьор), веднъж цитира изгубената сага Þorgils saga Höllusonar и веднъж „Njarðvíkinga saga“ (която може би е друго название на Сага за Гунар, убиецът на Тидранди). Авторът е бил явно запознат и с редица други исторически източници. Но изглежда по-голямата част от тях са били устни предания и е възможно след това да ги е дооформил съобразно своите виждания.

Действието на сагата се развива в Брейдафиорд в западна Исландия и описва събития от 9-и до 11 век. Централният персонаж е Гудрун Освиврсдотир, дъщерята на Освивр, известна със своята красота. Гудрун е ухажвана от двама млечни братя – Кяртан, синът на Олаф Хоскюлдсон (на нордически Kjartan Ólafsson), и Боли, синът на Торлейк (на нордически Bolli Þorleiksson). Кяртан и Боли израснали заедно, но любовта им към Гудрун станала причина за враждата между тях и накрая довела до смъртта им. Гудрун харесвала повече Кяртан, но избрала Боли заради лъжливия слух, че Кяртан е обвързан с Ингибьорг, сестрата на крал Олаф Трюгвасон. От този момент братята започнали вражда, която завършила с убийството на Кяртан от Боли, а самият Боли бил убит от роднините на Кяртан.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Исландски саги

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сага_за_изгарянето_на_Нял

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сага_за_хората_от_Пясъчния_бряг

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сага_за_хората_от_Долината_на_сьомгата

Религията в Исландия първоначално е скандинавско езичество, в което са вярвали всички средновековни скандинавци до християнизацията.

По-късно страната става полухристиянска и след това изцяло християнска. Тази нарастваща християнизация кулминира в периода на пиетизма, когато нехристиянските забавления били забранени. Населението е предимно лутеранско. Въпреки това има немалък брой баптисти, католици, Свидетели на Йехова, бахаи, езичници, мормони, мюсюлмани и др.

Реформация

По време на Реформацията Исландия приема Лутеранството за сметка на по-ранно приетия римокатолицизъм. Местните Одур Готскалксон и Гизур Ейнарсон стават ученици на Мартин Лутер и скоро верни негови последователи, особено след като кралят на Дания и Норвегия Кристиан III се обявил за последовател на лутеранството и започва да го налага в кралството си.

Реформацията се налага много по-жестоко в Исландия, отколкото в другите земи управлявани от Дания, заради католическо-националистическата съпротива на Йон Арасон, която ескалира почти до гражданска война. Йон Арасон и Огмундур Палсон, католически епископи на Скалхолт и Холар съответно, се противопоставят на усилията за насърчаване на Реформацията. Огмундур бил депортиран от датски служители през 1541, но Арасон решил да се бори. Борбата срещу Реформацията приключила през 1550 г., когато Арасон бил заловен, след като е победен в битката при Саудафел от лоялистките сили на Дади Гудмундсон. Арасон и двамата му сина впоследствие били обезглавени в Скалхоут на 7 ноември 1550 г.

Лутеранството е било въведено строго в обществото, докато католицизмът бил поставен извън закона, а собствеността на католическата църква била иззета от управниците в Исландия.

Въпреки че латинският език останал официален за Лутеранската църква на Исландия до 1686 г. и голяма част от бившата католическа терминология и други странични неща били задържани, Лутеранската църква се различавала значително в доктрината.

Тези католици, които отказвали да сменят вярата си, в крайна сметка избягали в Шотландия. На католическите свещеници е било забранено да стъпват на исландска земя повече от 3 столетия.

Католическата църква възобновява мисионерската си дейност в Исландия през 1850 г. и днес около 12 414 исландци принадлежат към тази вяра.

Пиетизъм

Възникнал през 18 в., пиетизмът придобива голямо значение поради активната дейност, която има в Дания. Пиетистите разширяват печата и литературата в Исландия. Въпреки това образованието и грамотността за пиетистите са били преди всичко за религиозна употреба и са обезсърчавали всичко друго без религиозен смисъл. Това е довело до забрана на определени неща като танци и други развлечения.

В днешно време

Около 281 000 исландци (85,5 % от населението) са членове на християнска конгрегация, от които повечето от тях (242 743 души или 73,8%) са членове на Евангелската Лутеранска Църква на Исландия.

Според проучване от 2004 г. 69,3 % от общото население твърди, че е „религиозно“, докато 19,1 % заявява, че не е религиозно, а 11,6 % не са отговорили. От тези, които казват, че са религиозни, 76,3 % казват, че са християни, докато 22,4 % заявяват, че „вярват по свой начин“.

Както и в другите скандинавски страни, посещаемостта на църква е относително ниска: само 10 % от исландците ходят на църква веднъж месечно или по-често, 43 % никога не ходят на църква, а 15,9 % ходят на църква веднъж годишно.

На молба да се избере израз, който най-добре би представил мнението им 39,4 % от исландците заявяват, че вярват в съществуването на милосърден бог, на когото може да се молим; 19,2 % заявяват, че бог трябва да съществува или животът ще е безсмислен; 19,7 % заявяват, че е невъзможно да се знае дали съществува бог; 26,2 % заявяват, че не съществува бог; 9,45 % казват, че бог е създал вселената; 9,7 % заявяват, че никой от посочените отговори не отговаря на тяхното мнение.

Християнство

Официално нацията е религиозно хомогенна. Почти всички религиозни последователи са християни и огромното мнозинство от тях са лутерани. Църковната посещаемост обаче остава ниска. При раждането му всяко дете се вписва в религиозната група на майката, към която тя принадлежи.

Лутеранство
Официалната статистика поставя Исландия като държава с изключително много лутерани.

Главната църква е Евангелската Лутеранска Църква на Исландия, която представлява 73,8% от населението по данни от 2014 г. Въпреки че Лутеранизма е държавна религия в Исландия но религиозната свобода се практикува. Също така има и други лутерански църкви, които проповядват 4,9% от населението. През последните години се наблюдава увеличение на дела на хората които посещават другите лутерански църкви. Общо около 78,7% от населението е регистрирано като лутеранско. Въпреки това тази статистика се счита от някои като подвеждаща, тъй като повечето хора автоматично се регистрират като членове на Евангелската Църква на Исландия. Резултатите показват, че 11% от населението посещава религиозните служби редовно, а 44% никога не присъства.

Католицизъм
Римо-католицизмът е втората най-разпространена вяра в Исландия след Лутеранството, въпреки че продължава да се практикува от една малка част (3,73% от населението). Има католическа епархия със седалище в столицата Рейкявик. Половината от католиците в страната са чужденци, като основните групи са филипинците и поляците. Ако те бъдат изключени, католиците ще бъдат около 1 – 2 %, което е типично за Скандинавието.

През ХХ в. Исландия има видни творци и писатели които са били за кратко католици. За известно време писателят Халдоур Лакснес е бил католик. Въпреки че това не продължава дълго, католическият му период е от значение поради мястото му в съвременната исландска литература. Друг по-известен католически писател е Йон Свейнсон. На 13 години се мести във Франция, влиза в Обществото на Иисус (религиозен орден на Римокатолическата църква) и става йезуит. Такъв остава до края на живота си. Той е автор на детски книги (които пише предимно на немски) и дори ликът му е изобразен на пощенски марки.

Петдесятничество
Петдесятничеството има 2108 членове (0,64% от населението) през януари 2015 г. Техни църкви има в Кеплавик, Акюрейри и в столицата.

Англиканство
Англиканската църква е в необичайна позиция в Исландия. Въпреки че е значителна световна вяра (с около 80 милиона членове), тя има ограничено присъствие в Исландия, и нейното бъдещо разширяване може да бъде ограничено от влизането и в „съгласие на пълно общение“ с Лутеранската църква на Исландия, известно като споразумението от Порвоо.

По този начин, англиканите, може ефективно да се смятат за лутерани в Исландия, двете религии имат пълно разпознаване между вярванията и практиката, и служение. Въпреки това, англиканското паство прави месечно служби в Рейкявик, използвайки лутеранската църква Халгримскиркя, молят се на английски в съответствие с ритуалите на Църквата на Англия.

Църква на адвентистите от седмия ден
Адвентистите от седмия ден имат организация в Исландия. Те имат свой собствен сайт, а също и местни съвещания. Гавин Антъни е водеща фигура за адвентизма в Исландия. Техния растеж е постоянен в продължение на 10 години, адвентистите са склонни да казват, че това е причинено от секуларизма на нацията. През януари 2015 г. е имало 721 адвентисти, около 0,22% от населението.

Църква на Исус Христос на светиите от последните дни
Мормоните има сравнително малко присъствие в Исландия, но си струва да бъдат споменати по исторически причини. През 19 в. мормонските мисионери идват в Исландия и покръстват няколко местни жители. През 1885 г. тези жители ще дадат началото на първата исландска общност в чужбина в Спаниш Форк, Юта.

Към 1 януари 2016 г. Исландия има 173 члена на мормонската църква (най-вече в Рейкявик и Селфос). В Рейкявик се намира и Центъра за семейна история на църквата.

Баптисти
В историята на Исландия няма сведения за Баптистката църква до 1980 г., макар и неофициално, са признати в исландския регистър до 1994 г. От началото на 1900 по-малко от 10 мисионерски семейства са се опитали да започнат църква в Исландия. Според националния регистър на Исландия, има две баптистки църкви: Първа баптистка църква и Баптистка църква на Емануел. Първата баптистка църква е християнска църква, която твърди, че следва учението на Библията. Те прадлагат услуги на исландски и на английски. От 1999 г. пастор Патрик Уеймър и неговата съпруга Вики установяват църква на исландско говоримите граждани а по-късно се сливат с английско говорещата църква когато военната база е затворена. Пасторът и съпругата му, имат исландско гражданство и исландски имена; регистрирани са като: Виктория Карлсдотир и Патрекур Вилхемсон.

През 2001 г. мисионерите Джереми Грешам и Бен Уортън започват да работят за строежа на баптистка църква в района на Рейкявик, база за около 200 000, което е една трета от населението на Исландия. С всяка изминала година църквата се разраства и вече е рагистрирана от исландското правителство като Баптистка църква на Емануел. Мисионерът Робърт Хансен е пастор на църквата. Баптистката църква на Емануел предлага разнообразие в четенето на Библията на исландски и английски, различни седмични програми и услуги.

Джони Райт (служил в Исландия през 1989 – 2006 г.) е първият пастор на първата баптистка църква при официалната и регистрация през 1994 г. Майкъл Харисън е мисионер от Дружеството на Баптистката Библия служил там. Сградата на баптистката църква е разположена на южния полуостров на Исландия в Нярдавик, където живеят около 25 000 души. Седмичната посещаемост (75% от които са младежи) обикновено е 80 – 120 души (въпреки че само 30 са регистрирани).

Православие
Православието в лицето на Сръбската и Руската църкви имат малко присъствие на острова. Руската църква планира изграждането на църква от 2011 г. През 2016 г. е представен проект за нея.

Свидетели на Йехова
Според Свидетелите на Йехова организацията има 348 членове в Исландия, в 5 конгрегации. Националният регистър ги оценява на 2 пъти по този брой, на базата на самоидентификация.

Други
Различни други християнски деноминации са представени с по-малко от 1000 регистрирани последователи.

Езичество

От 1970 г. се забелязва възраждане на скандинавското езичество в Исландия. Считано от 2009 г., езическата асоциация Асатру има 1395 регистрирани членове, съответстващи на 0,4% от общото население.
Към началото на февруари 2015 г. езическата общност в Исландия наброява 2400 души. Започна строителството на храма на скандинавския пантеон в Рейкявик. Зуистката обност, основана през 2010 г. от Олафюр Хелги Доргримсон (Ólafur Helgi Dörgrimsson) и официално регистрирана в страната през 2013 г., също е популярна. Зуизмът се основава на шумерско-акадската митология.

Бахайство

Бахайската вяра в Исландия започва своето развитие на острова, когато американката Амелия Колинс посетила страната през 1924 г. Първият исландец бахай е Холмфридур Арнадотир.

Религията е призната от правителството през 1966 г. и първият Бахайски Национален духовен съвет бил избран през 1972 г. Има около 400 бахаи в страната, ръководени от 8 духовни асамблеи.

Будизъм

Будизмът в Исландия съществува от края на 1970-те год., когато първият исландски член на Сока Гакай се завърнала у дома от Англия, където била въведена в течението на будизма Ничирен Дайшонин. На 17 юни 1980 г. исландската Сока Гакай официално е създадена и оттогава исландския клон е нараснал до почти 200 членове. През 1990 г. повече последователи на будизма намират пътя си в Исландия чрез имигранти, голяма част от Тайланд. Считано от 2009 г., има три будистки организации в Исландия официално признати като религиозни организации от правителството на Исландия. Общия брой на членовете и на трите организаци възлиза на около 1082.

Ислям

Исландия има 371 членове на Асоциацията на мюсюлманите в Исландия (2009). Повечето от мюсюлманите в страната живеят във или близо до Рейкявик, но има малък брой в Далвик.

Няма джамии в Исландия. Общността има свое собствено помещение на третия етаж в офис сграда в Рейкявик от 2002 г. насам. Предлага място за дневни и нощни молитви, който привлича основна група от 30 лица със смесица от местни исландци и мюсюлмани от цял свят.

През 2000 г. мюсюлманската асоциация кандидатства за изграждане на джамия в Рейкявик. Въпреки това градът не е одобрил пълните планове, въпреки че е предложена парцел земя, от 1500 кв. м. през 2001 г. – по-малко от половината от земята, която се изисква от мюсюлманската асоциация. Одобрение на допълнителната земя впоследствие е обвързано с одобрението на Руската православна църква.

През 2017 г. 542 души са членували в Асоциацията на мюсюлманите в Исландия.

Повечето мюсюлмани живеят в Рейкявик или в предградията на столицата, но има малък брой бежанци косовски мюсюлмани в Далвик.

От 2002 г. Асоциацията има своя собствена джамия в Рейкявик. (Това обаче не е самостоятелна сграда, а помещение в друга сграда) Джамията е домакин на дневни и нощни служби, които привличат около 30 души, състоящи се от местни исландци и мюсюлмани от различни континенти. Джамията се намира на 3-тия етаж на офис сграда в квартал Ármúli в Рейкявик.

През 2000 г. Мюсюлманската асоциация кандидатства за построяването на друга джамия в Рейкявик. Градът обаче не одобри плана, смятайки, че джамиите ще се конкурират една с друга. След дълъг процес разрешението за строеж беше дадено на 6 юли 2013 г.

Към 2019 г. проектът за изграждане на втора джамия в Рейкявик все още е в процес на разработка.

Юдаизъм

Броят на евреите се оценява на около 90 души. Еврейското население е достатъчно малко, затова не е регистрирано и е посочено като неуточнен / други групи. Няма синагога или молитвен дом.

Няма значително еврейско население или имиграция в Исландия до 20 в., въпреки че някои еврейски търговци са живели в Исландия временно през 19 в. Отношението на исландците към евреите е в границите от съчувствие за тежкото им положение, до обвиняване заради болшевизма, наред с други неща. Въпреки че повечето исландци осъждат преследването им, те отказват достъп на евреи, които бягат от Нацистка Германия, така че еврейското население не се увеличава много по време на Втората световна война. Днес евреите остават малцинство в Исландия. До 60 души посещават от време на време еврейски празници или лекции от еврейски имигранти, но с това не се отразяват реално еврейското население. През 2011 г. Пасха колективно се е чествала в Рейкявик. Световния еврейски конгрес не са имали данни за евреи, живеещи в Исландия до 1998 г., което предполага, че евреите са под 120 (и вероятно и под тази цифра). Уеб сайт на католическата епархия посочва, че има само 30 евреи в Исландия.

В допълнение към малкия брой бившата първа дама на страната Дорит Моусаиф е бухарска еврейка и вероятно най-значимата еврейка в исландската история. Моусаиф е родена в Израел и има както израелско, така и исландско гражданство. Тя въвежда еврейската култура в страната по убедителен начин за противодействие на антисемитизма.

Атеизъм

11 % от исландците „не вярват в какъвто и да е дух, Бог или жизнена сила“ според проучване на Евробарометър от 2004 г. Този дял е по-нисък, отколкото в Норвегия или Обединеното кралство, докато делът на вярващите в Исландия е същият като във Великобритания и по-висок отколкото в повечето от скандинавските страни. Мнозинството от исландците вярват в „дух или жизнена сила“ повече отколкото в бог.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Религия в Исландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Религия в Исландии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ислам_в_Исландии

Исландският език (íslenska) е северногермански език, говорен от над 300 хил. души в Исландия. Той е индоевропейски език, принадлежащ към северногерманския или нордически клон на германските езици. Исторически исландският е бил най-западния от индоевропейските езици преди колонизацията на Америките. Исландски, фарьойски, норн и западен норвежки съставят западнонордическата група; датски, източно норвежки и шведски съставят източнонордическата група.

Повечето западноевропейски езици значително са намалили нивата на инфлексия, най-вече склонение на падежи. За разлика от тях, исландският запазва синтетична система от четири падежа, подобна, но значително по-консервативна и синтетична от тази в немския език. Исландският се отличава с широк асортимент от неправилни склонения. Консерватизмът на исландския език и произтичащият му изоморфизъм с нордическия език (който еквивалентно бива наричан от лингвисти староисландски) означава, че съвременните исландци лесно могат да четат Едите, сагите и други класически нордически литературни творби, сътворени през X — XIII в.

По-голямата част от говорещите исландски – около 320 000 – живеят в Исландия. Повече от 8000 говорещи исландски живеят в Дания, от които приблизително 3000 са студенти. Езикът също така е говорен и от 5000 души в Съединените щати и от повече от 1400 души в Канада, най-вече в провинцията Манитоба.

Докато 97% от населението на Исландия счита исландския за свой майчин език, езикът намалява в някои общества извън страната, най-вече в Канада. Говорещите исландски извън Исландия представляват скорошна емиграция в почти всички случаи, освен Гимли, Манитоба.

История

Най-старите запазени текстове на исландски са написани около 1100 г. Голяма част от текстовете се основават на поезия и закони, традиционно запазени устно. Най-известните от текстовете, които са написани в Исландия от XII век нататък, са исландските саги. Те се състоят от исторически произведения и едически поеми. Езикът на сагите е староисландски, западен диалект на нордическия език. Датското присъствия в Исландия от 1380 до 1918 оказва голямо влияние в еволюцията на исландския език. Макар и по-древен от останалите живи германски езици, исландският се променя значително в произношението от XII до XVI век, особено при гласните (по-специално, а, æ, au и y/ý).

Исландска азбука


Буквите C (se), Q (kú) и W (tvöfalt vaff) също се използват, но само в чужди заемки. Буквата Z (seta) вече не се използва на исландски, освен във вестника Morgunblaðið

Произношение на буквите в исландския език:


https://www.omniglot.com/writing/icelandic.htm

https://bg.wikipedia.org/wiki/Исландски език

Исландската литература (литература на Исландия) е литература на исландски език или написана от исландски автори на други езици. Първите паметници на исландската литература датират от началото на заселването на Исландия от викингите.

Средновековна езическа исландска литература

Средновековната исландска литература е уникална и богата. Нейната уникалност се състои не само във факта, че това е единствената древногерманска литература, съхранила предхристиянски митове и народни епоси, но и във факта, че исландците са запазили староисландския или, което е почти същото, староскандинавския език, който е останал почти непроменен в продължение на много векове и сега примерите за средновековна исландска литература са със същата стойност за съвременните исландци, както са били за първите заселници на Исландия. Предците на скандинавските народи, викингите, донесли със себе си на острова два вида поезия – едическа и скалдическа.


Едическа поезия
Еда е основното произведение на германо-скандинавската митология. Състои се от две версии: По-старата Еда (поетична колекция от скандинавски митове) и По-младата Еда (творба на средновековния исландски писател Снори Стурлусон, замислена като учебник по скалдическа поезия. И двете Еди са написани през 13 век. По форма Еда е древногермански алитерационен стих, по съдържание те са отчасти митологични, отчасти афористични или дидактични и отчасти героични.

Скалдическа поезия
Скалдическата поезия е по-често срещана форма на поезия в древна Скандинавия и по-специално в Исландия. Първите скалди са били норвежци. През 10 век изкуството на скалдите става широко разпространено в Исландия. От този момент нататък повечето скалди в дворовете на благородниците идват от Исландия. Най-известните скалди: Браги Бодасон (9 век), Егил Скалагримсон (ок. 910 - ок. 990), Кормак Егмундарсон (10 век), Снори Стурлусон и др.

Средновековна християнска исландска литература

С приемането на християнството през Х век писмеността идва в Исландия и започват да се развиват писмени литературни жанрове - саги и поеми.

Сагата е прозаично произведение от различни видове. Някои саги са фактологични, описват реални факти и хора, докато други са митично-героични. Някои от най-известните саги са „Сагата на Нял“, „Сагата на Егил“ и „Сагата на Гисли“, които са родови саги – прозаични произведения, свързани с устната народна традиция. Кралските саги са истории от историята на Норвегия до средата на 13-ти век, най-добрата от които е Heimskringla, написана от Snorri Sturluson в началото на 13-ти век. През 13 и 14 век са създадени саги за древни времена, разказващи за хора, живели преди 10 век. Хрониките на норвежките крале започват през 12 век - полулегендарни саги за първите християнски крале - Олав Тригвасон и Олав Харалдсон Светия.

През 14-15 век римите, леко видоизменени френски балади, добиват голяма популярност. Но стихотворенията също станали широко разпространени. Най-известната поема от това време е "Лилията", написана от Е. Аусгримсон, а най-забележителните стихотворения са написани от Й. Арасон, последният католически епископ на Исландия, екзекутиран на 7 ноември 1550 г.

В Исландия Новият завет е публикуван през 1540 г., Библията през 1584 г., а върхът на култовата литература са красивите „Химни на страстите Господни“ от Х. Питурсон и „Домашни проповеди“ от епископ Й. Видалин.

По време на Ренесанса в Скандинавия колекционери от Дания, Норвегия, Швеция и Исландия започват да събират исландски ръкописи, които вече са много високо ценени, тъй като дори тогава, през 17 век, те се смятат за антични, но разбира се, те също имат литературни и художествена стойност. А. Магнусон играе важна роля в събирането и опазването на исландското литературно наследство.

Съвременна исландска литература


Основното течение в исландската литература от 19 век е романтизмът. Романтизмът за първи път се афишира в смелите стихотворения на Б. Тораренсен (1786-1841) и прозрачните строфи на Й. Халгримсон (1807-1845). Първите исландски романтици се взират в средновековните Еди и чуждестранните романтици на своето време.

Най-известните исландски писатели от 19 век са Б. Грьондал, Г. Томсен, М. Йохумсон, С. Торстейнсон, С. Егилсон, Й. Арнасон, М. Йохумсон, И. Ейнарсон, Й. Тородсен и др. Последният написва първия исландски роман „Юноша и девойка“.

През 80-те години на 19-ти век  реализмът идва в Исландия, белязан от социалистически, антиклерикални и интернационалистични тенденции. Най-известните исландски реалисти са Х. Хафстейн, Г. Паулсон, Й. Стефаунсон, С. Стефаунсон, Т. Ерлингсон и др. В края на века реалистите се обръщат към националните идеи, към идеализма и дори към религията. Тази тенденция се забелязва в творчеството на великия поет-философ Е. Бенедиктсон, прозаичния спиритист Е. Кваран, романистът Й. Трести (истинско име Г. Магнусон) и селският поет и романист Г. Фриджонсон.

В края на 19 век и началото на 20 век някои исландски писатели пишат на датски, за да разширят читателската си аудитория. Сред тях най-известните са Й. Сигурйонсон, чиято драма „Планината Ейвинд” получи европейско признание; Г. Камбан и Г. Гунарсон, които поставят психологически и философски проблеми в своите мащабни творби „Църквата на планината” и „Черната чайка”.

През 20-те години на 20 век в исландската литература се появяват нови направления, основната от които е модернизмът. Най-известните лирически поети-модернисти са Д. Стефаунсон и Т. Гудмундсон, а най-значимите романисти са Г. Хагалин, който изобразява живота на моряците и обикновените хора с много хумор и гравитира към реализма и социализма, той пише на исландски и норвежки език Гудмундсон е ненадминат майстор на романтично оцветената история за любовта.

В средата на 20-те години Т. Тордарсън написва своя роман „Писма до Лаура“, който е нова дума в исландската литература, но истинският основател на новия експресионистичен, сюрреалистичен стил на писане е Халдор Килян Лакснес, носител на Нобелова награда. През 30-те години той публикува три монументални романа - "Салка Валка", "Самоуверени хора" и "Светлината на света". Неговата историческа трилогия „Камбаната на Исландия” се радва на огромна популярност в Исландия и Скандинавия. През 1955 г. Лакснес получава Нобелова награда за литература.

Съвременната исландска литература се характеризира с дистанция от традициите на исландската литература. Най-забележителните новатори на новата исландска литература са Г. Даниелсон, О. Й. Сигюрдсон, Халгримур Хелгасон, Арналд Индридасон, Тор Вилхелмсон и Г. Бергсон, чийто горчив, причудлив роман "Томас Йонсон, бестселър" (1966 г.), има скандален успех. А. Тордарсон, най-важният исландски драматург, също написва няколко нашумели романа.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Исландская_литература

Културата на Исландия е културата на исландците - основният народ, населяващ Исландия, който, връщайки се към традициите на викингите, се развива под влиянието на езическата религия, а впоследствие и на християнството, без да претърпи големи промени през последното хилядолетие, запазвайки своята оригиналност. Причината за това е не само и не толкова изолацията на исландците от останалите европейски народи, а основните национални черти на исландците – етноцентризъм и консерватизъм. Но географските фактори, като суровия субарктичен климат, дългите полярни дни и нощи, недостига на флора и фауна и изолацията от континентална Европа, както и природни явления като чести земетресения, вулканични изригвания, наводнения и снежни бури, също влияят върху културата на този северен народ.

Архитектура и скулптура


Първите заселници на острова са построили къщи от торфени блокове с тревни покриви. Такива къщи позволяват защита от чести студове през зимата и дъжд през лятото. Такива къщи са били така наречените дълги къщи (исл. langhús), характерни за скандинавските народи. Дългата къща има една стая, която позволява цялата къща да се поддържа топла през зимата. По-късните типове такива къщи са имали няколко стаи, едната от които е била отопляема баня - бадстова (исл. baðstofa).

През 18-19 век, когато населението на острова нараства бързо, започва строителството на каменни къщи. През 19 век се появява типа на 2-3-етажна исландска къща от вносен дървен материал, туф и базалт, с облицовка от гофрирана ламарина.


В ранното средновековие дърворезбата е широко разпространена в Исландия, която носи характеристиките на романската и норманската култура от 12-13 век, готическите миниатюри от 14-15 век и бродираните олтарни покривала са украсени с традиционни плетени модели.

Традициите на съвременната исландска архитектура се развиват след Втората световна война, когато Исландия става независима държава. Модерната исландска архитектура включва характеристики както на средновековната исландска архитектура, така и на съвременната световна архитектура. В началото на 21 век в Рейкявик са построени първите небостъргачи в Исландия – Smauratorg и Hövdatorg. Най-известните исландски архитекти са Сигурдур Гудмундсон и Гудьон Самуелсон.

Основните перли на исландската архитектура са катедралата в Рейкявик, Халгримскиркя, свободната църква в Рейкявик, църквата Акурейри, Перлан, Хьовди, Бесастадир и др. Скулптурата е развита и в Исландия. Ейнар Йонсон (1874–1954) е първият и може би единственият исландски скулптор, известен извън Исландия. Негови творби могат да се видят по много улици и площади не само в Рейкявик, но и в други градове на страната. Създаден е музеят Einar Jonsson, в който се помещава колекция от оригинали и копия на негови творби. Сред скулпторите на 20-ти век са известни Сигурджун Олафсон (1908-1982) и Аусмундур Свейнсон (1893-1982). Последният работи както във фигуративна, така и в абстрактна скулптура. Основната тема на творбите му е показването на събития от ежедневието и съвременните технологични постижения, както и мистериозния свят на исландските саги (например паметникът на Семунд Мъдри и Дяволският печат близо до сградата на Университета на Исландия в Рейкявик). Друг исландски скулптор, Рикардур Йонсон (1888-1972), става известен със своите дървени резбовани скулптури и портрети.

Живопис


Засилването на националноосвободителното движение в началото на 19 век дава тласък за развитието на исландската живопис. Най-известният исландски художник е Тоурарин Торлаусон (1867-1924), който рисува изключително пейзажи. Той е първият художник в Исландия, който получи правителствена субсидия, а също така беше член на така наречения Комитет на исландското знаме, чиито членове бяха назначени от първия министър-председател на страната Ханес Петурсон. Други известни исландски художници са Сигюрдюр Гюдмюндсон, Аусгримур Йоунсон, Гудмундур Торстейнсон, Кристин Йоунсдоутир, Йоун Стефаунсон, Гердюр Хельгадоутир, Ерро. Повечето от произведенията на исландски художници са изложени в Националната галерия на Исландия, която се намира в Рейкявик, а работата на такива съвременни исландски художници като Eрро, Eйнара Хауконарсон и други може да се види дори в най-известните музеи в света.

Национално облекло


Тьоудбунингюрин (Þjóðbúningurinn) е сборното наименование на националните костюми на исландците, които са претърпели много промени през изминалите векове, но днес специална комисия следи те да не променят външния си вид в бъдеще.

Има пет вида исландски национални носии за жени: kyrtill, skautbúningur, faldbúningur, peysuföt и upphlutur. Първите две са създадени от известния исландски художник Сигурд Гудмундсон за различни церемонии, а последните три са известни още от Средновековието.

Националната исландска носия за мъже съществува в три версии, но само една от тях, þjóðbúningur karla, е пряк наследник на традиционното исландско облекло. Þjóðbúningur karla, носен от исландските мъже през 17-19 век, се състои от вълнени панталони, яке с копчета, което се нарича трея, но може да бъде заменено със странична закопчалка.


През 20-ти век се създава нов стил в облеклото и световноизвестният исландски пуловер лопапейса. Lopapeysa възниква в средата на двадесети век, когато вносът на чуждестранни стоки измества исландските народни стоки и исландският пуловер е изобретен, за да се използва домашна вълна. Най-вероятно стилът е заимстван от националните костюми на гренландските жени, но мъжете също го носят като пуловер.


До сравнително скоро плетенето беше мания както за мъжете, така и за жените. В селските райони обаче се е запазило и до днес и се шегуват с това, че овчарите, подгонвайки стадата си, не спират да плетат нито за минута, а стопанките не изпускат иглите си дори докато изпълняват своите съпружески дълг.

Музика


Исландската народна музика, чийто произход датира от древни времена, е много оригинална. След въвеждането на християнството в Исландия се разпространява григорианското, а след това и протестантското песнопение, но се запазват традициите на древната и средновековна исландска народна музика. Основният жанр в средновековната исландска музика, наред с църковното хорово пеене, са римите и викиваките - героични песни за живота на рицарите. Песните се пеят без съпровод, което означава, че народната музика е изключително вокална, по-рядко се използват цигулка и някои други инструменти. Националният химн на Исландия е Ó Guð vors lands (от ил. - "Бог на нашата страна"), написан през 1874 г. Автор на текста е Mattias Jochumsson, композиторът е Sveinbjorn Sveinbjornsson.

Професионалната музика възниква в началото на 19-ти век, по време на разгарянето на борбата за независимост на исландците. През 20-ти век исландската музика е повлияна от европейската музика, въпреки че влиянието не е силно, което й позволява да запази своята оригиналност. След Втората световна война, когато Исландия става независима държава, исландската култура, включително музиката, започва да се развива много бързо. През 1950 г. е основан Исландският симфоничен оркестър и е открит Националният театър на Исландия. През 1993 г. в Акурейри е създаден вторият професионален оркестър в страната, Симфоничният оркестър на Северна Исландия.

През 1980-1990 г. в Исландия се развиват нови музикални течения - джаз, рок музика, поп музика. Много исландски певци и музиканти са станали известни не само в родината си, но и по целия свят. Björk, The Sugarcubes, Sigur Rós, Múm, Emiliana Torrini, Seabear, Olof Arnalds, Amiina, Árstíðir, Ólafur Arnalds, Of Monsters and Men и други имена са известни не само в Исландия, но и в чужбина. Най-известните композитори на Исландия са Херберт Аугустсон, Йон Лейфс, Свейнбьорн Свейнбьорнсон, Хилмар Йорн Хилмарсон и др.

Исландия също е страна-участничка в конкурса за песен на Евровизия от 1986 г. Най-успешните представяния на страната в състезанието са през 1999 г., когато Селма Бьорндотир се състезава за Исландия, и през 2009 г., когато Йохана Гвидрун Йонсдотир се състезава за Исландия. И двамата певци заеха второ място.

Рейкявик и други големи градове често са домакини на музикални фестивали, най-известните от които са Reykjavik Jazz Festival и Iceland Airwaves. Последният е най-големият индивидуален концерт в Исландия, с 2500 певци и музиканти не само от Исландия, но и от други страни. Фестивалът привлича зрители от цяла Исландия, както и туристи от други страни.

Театър

Въпреки че елементи на театралното изкуство вече се съдържат в произведенията на средновековната исландска литература, първите професионални представления са поставени едва в началото на 18 век от латинската школа в Skálholt, която по-късно работи в Рейкявик. През 1897 г. в столицата е създадено Рейкявикското театрално дружество, което дава първият тласък за развитието на театралното изкуство. В първите години от работата на дружеството се поставят предимно пиеси от исландски автори - С. Питурсон, М. Йохумсон, И. Ейнарсон, Й. Сигурйонсон и др. По-късно, когато Исландия стана суверенна държава, са поставени пиеси на Г. Ибсен, Б. Шоу, Н. В. Гогол, А. П. Чехов и др. По-късно дружеството е преименувано на Градски театър Рейкявик, а през 1950 г. е организиран Националният театър, на чиято сцена се изнасят драматични и музикални представления. От време на време в репертоара на Националния театър се появяват опери, а редица исландски оперни певци се радват на голям успех в чужбина. Сред тях една от най-известните е Сигрун Хялмтисдоутир. През 1980 г. е създадена Исландската опера (Íslenska óperan), където всяка година се изнасят 2-3 оперни представления. Исландската опера е един от малкото културни обекти в страната, които получават субсидии от държавния бюджет. Извън Рейкявик, театралната компания Akureyri играе важна роля, както и няколко аматьорски театрални компании, които се представят в цялата страна. Броят на тези любителски театрални колективи е около 80, но дейността на всички тях се координира от професионални театрални институции.

В Исландия ролята на театъра е толкова важна, че трима от четирима души в страната редовно посещават пиеси, поставени от различни театри, а един от директорите на градския театър в Рейкявик, Вигдис Финбогадотир, е избран за президент на страната през 1980 г.

Кино

Историята на исландското кино започва през 1906 г., когато първият документален филм, който трае само три минути, е заснет в тази страна от Алфред Линд. Същата година в Рейкявик е открито първото кино в страната. Всички филми в Исландия в началото на 20-ти век, са били чуждестранни (най-често са правени в скандинавските страни). Първият пълнометражен исландски филм е „Приключенията на Йон и Гвендар“, заснет през 1923 г.

Исландската филмова индустрия е много развита, въпреки ограничения пазар и това не е резултат само от данъчните стимули на страната за филмова продукция, но и от факта, че исландците обичат формата на изкуството. Всяка година в Исландия излизат няколко документални и игрални филма. Най-известните режисьори са Балтазар Кормакур, режисьор на филмите „Лоша кръв“, „101 Рейкявик“, „Малко пътуване до рая“, „Морето“; Фридрик Тор Фридриксон, режисьор на филмите „Сагата на Няла”, „Скала в Рейкявик”, „Децата на природата”, „Соколите”; Арни Олафур Асгейрсон и други.

Най-голямата роля в исландската кинематография е изиграна от Фридрик Тор Фридриксон. В края на 70-те години  Фридриксон не толкова участва в киноживота на Рейкявик, колкото сам го създава: стартира първото филмово списание в Исландия „Kvikmundbladid“, става негов главен редактор и критик, организира филмовия фестивал в Рейкявик (1978 г. ) и поема задълженията на управляващ директор, отваря своя собствена филмова компания, Icelandic Film Corporation, и няколко години по-късно най-накрая преминава към творческа дейност и започва да прави филми.

Исландското кино се развива на няколко етапа. До 70-те години на миналия век се снимат различни по жанр филми, но повечето от тях нямат художествена стойност. През 80-те години се развива историческото кино, снимат се и документални филми.

През 1984 г. режисьорът Храфн Гунлаугсон режисира историческия филм „Полетът на гарвана“, а през 1988 г. „Сянката на гарвана“, който, въпреки че не е пряко продължение на първия филм, все пак е следващият от поредицата филми, режисирани от Храфн. за викингите на Исландия. В главната женска роля е сестрата на режисьора Тина Гунлаугсдотир. Впоследствие режисьорът се връща повече от веднъж към темата за средновековна Исландия и прави още няколко филма, сред които филмът „Белият викинг“, заснет през 1991 г.,който  придобива особена популярност.

През 90-те години започват да се правят по-романтични филми и драми, както и документални филми. През 90-те години най-големият успех на исландските филми е филмът на Фридрик Тор Фридриксон от 1991 г. „Децата на природата“, който е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 1992 г. Този филм също получи много награди, включително „Наградата на Скандинавския филмов институт“ през 1991 г., а в края на X скандинавски фестивал „Децата на природата“ беше признат за най-добрия скандинавски филм от 1991-1993 г.

Освен игралните, документалните и анимационните филми също са много популярни в Исландия. Два документални филма, които промениха исландското кино, са Rock in Reykjavik, направен в началото на 80-те години на миналия век от Fridriksson, и Heima, направен през 2007 г. И двата филма са за исландски музиканти, но първият е за рок музика, а вторият е за групата Sigur Ros, която изпълнява песни в пост-рок стил.

През 2000-те се появиха първите висококачествени анимационни филми и развлекателни програми. През 2006 г. на екраните се появи детският телевизионен сериал Мързелград (Lazy Town), който е много популярен на Запад. Програмата е създадена от исландския шампион по гимнастика Магнус Скевинг, който е и автор на проекта, продуцент и актьор, и доби популярност в цял свят в края на 2000-те години. През 2011 г. е пуснат нов пълнометражен комедиен компютърен анимационен филм „Тор - Хрониките на Еда“.

Празници


Един от основните празници в Исландия е Нова година. По време на Нова година исландците палят огньове, пеят и танцуват около тях. Преди Нова година исландците празнуват най-важния традиционен празник - Йол. Този празник има много имена. Нарича се „Фестивал на огньовете“, защото на този ден исландците палят големи огньове на специални места; „Майка на всички нощи“, тъй като празникът е посветен на дисите - богини на съдбата, „Trettaundinn“, което се превежда като „тринадесети ден“ (символизиращ тринадесетия ден след Коледа). Традициите на Йол са близки до коледните. На Йол украсяват елхата и слагат подаръци под нея. В Исландия отдавна има поверие, че на този ден трябва да се облекат нови вълнени дрехи, в противен случай Йолската котка ще дойде и ще отнеме празничната вечеря, скъпите вещи или дори децата.

Друг зимен празник е Свети Валентин. Въпреки че този празник е християнски и църковен, исландците му придават национален колорит. В Исландия Свети Валентин е посветен на сина на Один Вали, но този празник, както навсякъде по света, е свързан с романтиката на любовта. В Исландия има забавен обичай: на този ден момичетата окачват главнѝ (въглени) на вратовете на момчетата, а те в замяна се опитват да закачат камъчета на вратовете на момичетата. Смисълът на този ритуал е по-лесен за разбиране, ако вземем предвид, че за да се запали огън в деня на Вали, е необходимо да се запали искра, като се удари камък в камък.

Един от най-новите празници е Денят на бирата. Празнува се на 1 март - на този ден е приет законът за бирата, който е в сила до 1989 г. Този акт отменя " сухия закон" за забрана на алкохола, който бил в сила в страната почти век. Денят на бирата се празнува в барове и ресторанти. Купоните продължават до сутринта. Организират се концерти и специален бирен фестивал.

Лутеранският Великден е един от най-важните, ако не и най-важният празник за исландците. На Великден исландците пекат пайове и правят шоколадови яйца. Единствената исландска традиция, свързана с Великден, е вярването, че на Великден слънцето танцува, движейки се в различни посоки, но за да станем свидетели на този спектакъл, датата на Пасха трябва да съвпада с датата, на която Исус е възкръснал.

Sumardagurinn Firsti - празникът на първия ден от лятото се отбелязва в специален мащаб. Има много поверия, свързани с този ден, тъй като е езически празник. Вярвало се е например, че ако в празничната нощ има слана, това е за добро. Това явление е наречено „лято, замръзнало до зима“. Вярвало се също, че слоят сметана върху млякото през новата година ще съответства на слоя лед, който се е образувал върху водата тази нощ. Така че, ако нощта е мразовита, тогава млякото ще бъде тлъсто.

На 21 юни исландците празнуват средата на лятото (Mid-summer). Този празник също е езически и се е запазил от времето, когато древните викинги са разделяли годината на две части – лято и зима и са празнували средата на лятото и средата на зимата. На този ден в съвременна Исландия се организира фестивалът на лятното слънцестоене. Има много традиции, свързани с този ден. Например исландците вярват, че най-кратката нощ в годината има магическа сила и може да лекува 19 различни болести, така че те провеждат религиозни събития, свързани с това вярване.

Vetrnetr - празнуване на първия ден от зимата или зимния ден. На този ден исландците палят огньове и провеждат различни състезания. В съвременна Исландия много фестивали се организират на този ден, най-известните от които са Iceland Airwaves и Фестивала на младежкото изкуство.

През декември исландците празнуват католическия ден на Свети Никола и Рождество Христово. В Исландия, както и в много други страни, празникът Рождество Христово е въведен, за да замени зимното слънцестоене, на което са правени жертвоприношения. Въпреки че този празник е християнски, има много поверия, свързани с него. Например исландците вярват, че на този ден елфите се преместват на друго място и онези, които искат да завладеят богатството им, стоят на кръстопът през нощта и чакат елфите да се пазарят с тях възможно най-дълго - докато се зазори и елфите ще изчезнат във въздуха, оставяйки цялата доброта на земята.


Основните официални празници са Денят на независимостта на Исландия, който се празнува на 1 декември, Денят на президента на Исландия и Денят на провъзгласяването на Исландската република, който се празнува на 17 юни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура Исландии

Кулинарните традиции в Исландия

Поради суровия северен климат хората в Исландия не са имали избор на продукти и са се задоволявали с насъщното. Поминъкът в Исландия и днес е предимно риболов и овцевъдство. От известно време с помощта на естествената енергия и топлина на гейзерите се отглеждат парникови зеленчуци. Всичко останало се внася отвън. Ястията от исландската кухня са прости, вкусни и питателни, съобразени изцяло със студеното време и нуждите на човешкия организъм.

Все още се използват старовремските начини за обработка на хранителните продукти, както във времената, когато фризери и хладилници не са съществували. Месата основно са пушени, а рибата - сушена, маринована и осолена.

Рибните ястия са невероятно изискани и се предлагат почти на всеки ъгъл. В менюто на рибните ресторанти има приготвени по най-различен начин сьомга, палтус, скариди, дори приготвена по специални исландски рецепти акула.

Някои от традиционните за страната ястия могат да се консумират само от местните жители. Пример за това е hakarl – изгнило месо от акула, заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата степен. В Исландия яденето на hakarl е своеобразен тест за преминаване от юношеството към мъжеството. Само зрелият мъж може да консумира хладнокръвно вонящата маса.

Други традиционни за исландската кухня ястия са hrutspungur - мариновани в млечна саламура овнешки тестиси, сплескани като бисквити; svid - овча глава, разрязана на две, кипната и поднесена почти сурова или маринована заедно с очите; slatur - накълцани овчи карантии, сварени в шкембе (нещо подобно на кървавица).

Други екзотични деликатеси са устни от кит, пържоли от кит, месо от морска котка. Едно от уникалните ястия е skyr, нещо средно между извара и кисело мляко, направено от каймак и бактериална култура.

Месото се отличава с високо качество, тъй като в Исландия е строго забранено добавянето на хормони в храната на животните. Сиренето и млечните продукти са друга важна част от исландското меню, като в страната вече се произвеждат над 80 вида сирене. Най-разпространените зеленчуци пък са картофи и зеле.


Изолираността на острова предполага местната кухня да е базирана на продукти и съставки, които местните хора произвеждат и ловят. Евентуалното масово внасяне на продукти от Европа или другите континенти в момента не е нищо особено, поради глобалната търговия, но през изминалите векове местният произход на храната е бил от основно значение по то отношение на финансовото състояние на Исландия.

Много от ястията са традиционни и са били приготвяни и подобрявани в продължение на векове. Исландската месна супа е едно от тези култови за Исландия ястия, които задължително трябва да опитате.

В Исландия може да откриете всички популярни видове международни ресторанти като индийски, италиански и и японски суши ресторанти, но ви препоръчваме да опитате някои от исландските традиционни блюда. Това ще ви приближи към местната култура и традиции и ще ви помогне да разберете много за бита и начина на живот на Исландия днес, а и през вековете.

Исландската кухня е ориентирана към целогодишния прием на едни и същи продукти, т.е. независимо кога посетите тази северна страна, ще имате възможност да опитате всички традиционни и задължителни за хапване, ястия. Ще ви представим най-известните исландски рецепти, които имате възможност да си поръчате във всеки ресторант в страната.

Пушено агнешко Hangikjöt


Исландското агнешко месо трябва да се опита задължително, заради неговия много различен и специфичен вкус. Агнетата се отглеждат по традиционен начин, като животните се пускат на свободна паша, за да ядат свежи треви, растения и билки. Когато дойде време месото да бъде опушвано, фермерите използват старомоден начин, наследен от техните предци. За опушването се използва бреза и изсушена овча тор. Осъзнаваме, че това звучи меко казано притеснително, но ви уверяваме, че крайният резултат си заслужава. Пушеното месо е един от най-популярните коледни деликатеси в Исландия. Агнешкото месо също е разпространено и под прясна форма и се използва и неопушено.

Skyr /Скеер/


Този деликатес трябва да се разглежда с особено внимание и критичен поглед от българска страна. Като държава с прекрасни млечни продукти трябва да си сравняваме часовника, надничайки и в чуждите чинии, за да се ориентираме къде на пазара се позиционира нашето класически кисело мляко. Скеерът е особено известен в Исландия. Това е култивиран млечен продукт, подобен на българския си братовчед. Традиционно се е произвеждал от сурово мляко, но сега рецептата е променена и производството се осъществява с използването на пастьоризирано обезмаслено мляко. Вкусът варира от слабокисел до леко сладък според рецептата и предпочитанията на приготвящия рецептата. Скеерът може да се хапва натурален или с различни добавени аромати и вкусове като ванилия или плодове. Подобно на българското кисело мляко, скеерът също е богат на калции, а също така и на протеини.

Исландците хапват скеер по всяко време на деня, но най-често за закуска, за десерт и между храненията.

Исландска риба


Ако сте запален рибар, то Исландия е перфектната страна за вас. Поради географското си положение, Исландия е изключително богата на риби държава и лесно ще си гарантирате стабилен улов, който впоследствие да приготвите по традиционен за страната начин. Рибите, които се ловят масово са няколко вида, но начинът на приготвяне е подобен при всяка от тях. Преди да се консумира рибата често трябва да се изсуши и осоли. Съществуват обаче и рецепти, в които рибата се готви прясна като се вари, пече на фурна или се запържва на тиган.

Kjötsúpa (исландска месна супа)


Kjötsúpa е традиционно супа с агнешко месо. Месото се сварява на бавен огън като се добавят билки, лук, моркови и други зеленчуци. Когато е готова супата се сервира с ориз, ечемик или овес. Супата е лесна и бърза за приготвяне, но много засищаща и вкусна.

Исландски тънък хляб


Традиционният за страната тънък хляб е част от културата на Исландия от векове и винаги е присъствал на трапезата на местните хора. Обикновено се яде за закуска с масло или тънките му филийки се използват  за направата на сандвичи. Този хляб се продава в абсолютно всеки супермаркет и задължително поне веднъж трябва да му дадете шанс.

Исландска бира


След толкова разкази за храна, вероятно сте се зачудили с какво вървят най-добре тези ястия. Имайки предвид природата в Исландия и никак негостоприемният климат, произвеждането на вино е практически невъзможно и затова страната залага на бирата. Всички продукти за бирата се произвеждат в Исландия, а вкусът ѝ е свеж и приятен.

https://palatka.bg/2019/09/11/shantavata-kuhnya-na-islandia-v-koyato-edni-se-vlyubvat-a-drugi-neponasyat/

https://gotvach.bg/

Националното знаме на Исландия е официален символ на Исландия. То представлява червен скандинавски кръст в средата на бял кръст върху син фон. Страните на кръста достигат краищата на знамето, като тяхната ширина е 2/9 от общата ширина на знамето за белия и 1/9 за червения кръст. Отношението ширина към дължина е 18:25.

Символика

Цветовете на исландското знаме са определени в закона за знамето, като небесно синьо (Heiðblái), огнено червено (Eldrauði) и снежно бяло (Mjallhvíti). Цветовете са избрани така, че да напомнят географските особености на страната: червеното символизира лавата, бялото напомня цвета на ледниците и планините, а синьото представлява едновременно небето, морето и гейзерите на страната.

Знамето на Исландия се използва от 1913 г. като неофициален символ на страната. То е прието на 19 юни 1915 г., за да представлява Исландия като част от територията на Дания. На 17 юни 1944 г. знамето е прието като официален флаг на независимата република. Както всички скандинавски знамена, така и исландското е базирано на Данебруг – Датското знаме.

Дизайн


Знамето на Исландия е определено със закон номер 34 от 17 юни 1944 г., денят в който страната е обявена за република. Според този закон националното знаме на исландците е синьо като небето със снежно-бял кръст и огнено-червен кръст в белия.

Чл. 1 Сините части към носещия елемент са квадратни, а сините части от външната страна са същата ширина, но два пъти по-дълги. Червеният кръст трябва да се намира в средата на бял кръст, който да образува бели ивици с еднаква ширина от всички страни. Ширината на кръста трябва да бъде 1/9 от ширината на знамето, а белите части наполовина - 1/18 от ширината на флага.

Формата и цветовете на националното знаме на Исландия са определени със заповед на министър-председателя Nr. 32/2016

История


Първото национално знаме на Исландия, известно като "Kvitblainn" (исл. Hvítbláinn, буквално: "бяло и синьо"), беше бял кръст на тъмносин фон. За първи път е издигнат през 1897 г.

На 22 ноември 1913 г. датски кралски указ потвърждава правото на Исландия на собствен флаг.

На 19 юни 1915 г. Алтингът одобрява националния флаг на острова, подобен на съвременния: белият кръст е допълнен от вътрешен червен кръст.

През 1918 г. Дания признава суверенитета на Исландия като част от унията.


На 12 февруари 1919 г. кралят Кристиан X на Дания и Исландия одобрява исландското знаме.

През 1944 г., след постигане на пълна независимост, знамето остава почти непроменено, но синият му цвят придобива по-тъмен нюанс (в периода от 1918 до 1944 г. е определян като ултрамарин).

Дизайнът на знамето отразява скандинавската традиция, идваща от знамето на Дания. Червеният цвят на кръста също напомня за датско влияние. Синьото и бялото са традиционните цветове на Исландия и се свързват с цветовете на Ордена на сребърния сокол (най-висшия орден в Исландия). Цветовете на знамето повтарят цветовете на знамето на Норвегия, чиято територия преди това е била Исландия, само че в обратен ред.

Други знамена


https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Исландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Исландии