История на Полша

[Hatshepsut]

Полша във Втората световна война


Участници във Варшавското въстание през 1944 година

Полша участва във Втората световна война на страната на Съюзниците от 1 септември 1939 година до края на войната.

Нападението на Германия срещу Полша, последвано от нападение на Съветския съюз, поставя началото на Втората световна война, и за около месец германско-съветските сили окупират цялата страна. Президентът Владислав Рачкевич се евакуира в Лондон, заедно с правителството на Владислав Шикорски, което продължава да действа в изгнание и организира собствени въоръжени сили. В страната се организира Съпротивително движение. Около 90% от полските евреи, към 3 милиона души, загиват в Холокост. Съветските войски отново навлизат в Полша през 1944 година, завземайки цялата ѝ територия на в началото на 1945 година. Те унищожава основната част от Съпротивителното движение, затвърждават анексията на полски територии от 1939 година и налагат в страната сателитен тоталитарен режим.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полша във Втората световна война


На 1 септември 1939 г. нацистка Германия напада Полша. В 4:45 часа сутринта германският кораб Шлезвиг-Холщайн в Данцигския залив открива огън по полските позиции на полуостров Вестерплате. В същото време германската армия започва настъпление срещу Полша по цялата граница от Балтика до Карпатите. Поляците отказват да се предадат. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. 1,8 милиона германски войници, хвърлени в Полша, са въоръжени с 2,5 хиляди танка и 2 хиляди самолета. Полските войски, наброяващи 1 милион души, разполагат със 700 танка и 400 самолета. Германците превземат "полския коридор", Померания и Силезия през първите шест дни. До 15 септември германските войски достигат Брест и Лвов. На 17 септември полското правителство бяга в Румъния. През нощта на 17 септември полският посланик в Москва, извикан в съветския НКИД, получава нота, в която се казва, че СССР не може да бъде безразличен към факта, че „родствените украинци и беларуси... оставени на произвола на съдбата, ще остават беззащитни." След това съветските войски, в нарушение на международните задължения, нахлуват на територията на Полша. Придвижвайки се към демаркационната линия с Германия (по реките Писа-Нарев-Буг-Висла-Сан), Червената армия на редица места влиза в битки с полски части. На 29 септември капитулира Варшава, която е бомбардирана от авиация и артилерия. На 5 октомври, близо до Коцк, германците смазват последния център на полската съпротива. В резултат на съпротивата, оказана от полската армия, поляците губят около 70 хиляди, а германците - 16 хиляди убити. На 28 септември в Брест се провежда съвместен парад на германски и съветски войски. В същия ден е подписан съветско-германският договор „За дружба и граница“.

Разделяне на Полша между Германия и СССР

Съгласно указите на Хитлер от 8 и 12 октомври, Западна Померания, част от Горна Силезия, Велика Полша и Сувалкското воеводство (с обща площ 91 774 km²) са присъединени към Германия, останалите земи са включени в „Генералното управление за окупираните полски провинции“ (с площ 94 хил. км²). Общият план "Ост" предполага пълната германизация на поляците. До края на 1944 г. около 450 хиляди граждани на предвоенна Полша са призвани в германската армия, ситуациите, когато някой бяга от мобилизация, са изключително редки. Като цяло може да се счита, че около половин милион поляци от Горна Силезия и Померания, във Вермахта, са преминали през германската армия по време на войната (според непълни данни само 60 272 военнослужещи от Вермахта са били пленени от съветските войски. 68 693 поляци по националност, сред военнослужещите на Вермахта, са пленени от британските войски в Северозападна Европа). Публичната и частна собственост на поляци и евреи била обект на конфискация. От анексираните земи поляците са изселени към Генералното губернаторство или изпратени на принудителен труд в Германия. Славяните като „нисша раса” са подложени на „изтласкване” от Европа до Волга и Урал. Варшава според „плана Пабст“ трябвало да бъде унищожена. Открити концентрационни лагери за унищожаване на поляци и евреи. От 1939 г. в Генералното правителство започва създаването на еврейски гета, най-големите от които са формирани във Варшава, Краков, Лодз и Бялисток. Милиони евреи са унищожени в концентрационните лагери Аушвиц, Треблинка, Щутхоф, Белзек, Собибур и други (има общо 18 концентрационни лагера). Жителите на Полша масово са привеждани за принудителен труд в Германия. Забранява се дейността на всички институции на културата и науката. Полските имена на селищата са заменени с немски. Полското правителство в изгнание през 1939 г. получава официално признание от Франция, Великобритания и САЩ. Съпротивителното движение, което се разгръща в полските земи, действа чрез извършване на саботажи, диверсии, забавяне на темпото на работа. През пролетта на 1940 г. започва масовото изтребление на интелигенцията. От 1940 до 1941 г. от западните райони на Украинската ССР, Беларуската ССР и други региони на СССР, според ешелонни данни, 309-321 хиляди полски граждани са били депортирани в дълбините на СССР. На 30 юли 1941 г. полското правителство в изгнание сключва споразумение със СССР, според което страните трябва да си оказват помощ и подкрепа във войната срещу Германия.

А за Катин нищо не се споменава в тази статия...

Основната военна организация на съпротивата е Съюзът за въоръжена борба (от 1942 г. Армия Крайова, създадена от правителството в изгнание). Освен него действат Националната военна организация, Народните селски батальони, Народните въоръжени сили, гвардейците на Людов, формирани от комунистите през 1942 г. (от 1 януари 1944 г. - Народна армия). В различни гета възниква еврейско съпротивително движение, което е свързано с полски военни организации. На 19 април 1943 г. започва въстанието във Варшавското гето, което продължава няколко седмици.

На 25 април 1943 г. СССР скъса отношенията си с полското правителство. На конференция в Техеран съюзниците от антихитлеристката коалиция се договорят да установят западната граница на СССР по линията на Кързън, установена след Първата световна война и нарушена от Полша след нападението срещу Съветска Русия. На 20 юли 1944 г. съветската армия навлиза в Полша. Погрешността на геополитическата концепция на лондонското правителство на Полша, изградена върху антисъветизъм, поражда вярата във възможността за ако не военно, то геополитическо поражение на СССР във Втората световна война. На 24 юли 1944 г. полското правителство в изгнание изпраща протест до Великобритания срещу нарушаването на полския суверенитет „под съветска окупация“. През август 1944 г. Армия Крайова, водена от лондонското правителство на Полша в изгнание, преди пристигането на настъпващите части на Червената армия, организира Варшавското въстание, за да освободи Полша сама и да попречи на съветското правителство да наложи Полския национално-освободителен комитет, това въстание продължава 63 дни и завършва с поражение на въстаниците.

По време на Висло-Одерската операция частите на 1-ви украински фронт освобождават Варшава на 17 януари 1945 г. До пролетта полските земи до Одра и Ниса-Лужицкая на запад са освободени. Червената армия по време на освобождението на Полша губи над два милиона души. Полските въоръжени сили участват в 1-ви украински и 1-ви белоруски фронтове. Полските войски с обща численост от 200 хиляди души участват в битки с германци и италианци в Африка и Западна Европа. По численост на войските на антифашистката коалиция поляците са на второ място след СССР, САЩ и Великобритания. Около 300 000 полски войници са убити на различни фронтове. През годините на германската окупация са убити около 6 милиона полски граждани. Страната губи около 2 милиона души, които не са военнослужещи, включително 45% от лекарите, 57% от адвокатите, 40% от университетските преподаватели, 30% от инженерите, 18% от свещениците, почти всички журналисти. 1,7 милиона полски евреи са загинали в гетата, "трудови" и концентрационни лагери. Общо пет милиона полски граждани са преминали през затвори и лагери, от които около 900 хиляди души са оцелели.

Промяна на границите на Полша след Втората световна война

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Польши

Варшавско въстание


Паметник на загиналите във въстанието

Варшавското въстание (на полски: powstanie warszawskie) е въоръженият опит на полската Армия Крайова (Armia Krajowa) да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война. То започва на 1 август 1944 като част от общонационално въстание, наречено Операция Буря (Plan Burza). Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни). Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, провеждани от настъпващите немски войски. Загубите от немска страна са над 17 000 убити и 9000 ранени. Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря града квартал по квартал.

Въстанието започва в ключов за войната момент, докато съветската армия наближава Варшава. Въпреки че след 16 септември се намира на няколкостотин метра от града, съветската армия не установява връзка с въстаниците. Причините за това са предмет на продължаващи до днес противоречия.

Навечерието на битката

Първоначалните планове на Армия Крайова за общонационално въстание, Операция Буря, което да се свърже с британските сили, са променени през 1943, когато става ясно, че Червената армия първа ще изтласка германците от Полша. Разкритията за Катинското клане довеждат до скъсване на полско-съветските отношения през април и те никога не се възстановяват напълно. Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава. Ситуацията се изостря, когато успехите в операция Багратион (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се вземе решение – или да се започне въстанието в тази трудна политическа ситуация при риск за проблеми със съветската подкрепа, или планът за въстание да отпадне и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна. Неотложността на решението излиза на преден план, когато става ясно, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като Вилнюс, пристигащите след това части на НКВД или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия.

В началото на лятото на 1944 година според германските планове Варшава трябва да бъде укрепената точка в района и да бъде задържана на всяка цена. Построени са укрепления и в района са концентрирани войски. Този процес се забавя след неуспешния опит за убийство на Адолф Хитлер, но към края на юли 1944 г. войските са сравнително подготвени. На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк нарежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на следващия ден на няколко места във Варшава. Те трябва да бъдат използвани за строителството на укрепления за Вермахта във и около града. Този ход е приет от Армия Крайова като опит за неутрализиране на нелегалните сили и тя призовава жителите на Варшава да не се подчиняват.

Над 1000 души от германските Ordnungspolizei and Sicherheitspolizei загинаха при изпълнение на нормалните си полицейски задължения, без да включваме загубите при участие в специални операции. Наред с тези загуби, 500-те жертви сред различни служители на всички административни сектори, също заслужават отбелязване. – из реч на Ханс Франк от 18 ноември 1943.
Официалната съветска пропаганда твърди, че полската съпротива „изчаква на спокойствие“ и не се бие срещу общия неприятел. Докато съветските войски наближават Варшава през юни и юли 1944 г., съветските радиостанции настояват общонационално въстание във Варшава да прекъсне комуникационните канали на германските части, останали на десния бряг на Висла. На 29 юли 1944 г. първите съветски бронирани части достигат предградията на Варшава. Въстанието е одобрено от полското правителство в Лондон на 25 юли. Страхувайки се от германски наказателни акции след бойкота на строителството на укрепления и считайки, че времето е ценно, на 1 август 1944 г. генерал Тадеуш Бор-Коморовски нарежда пълна мобилизация на силите на Армия Крайова в района на Варшава.

Противостоящи страни

Силите на Армия Крайова във Варшавския окръг наброяват 50 000 войници, от които 23 000 са екипирани и готови за бой. Повечето от тях от няколко години водят партизанска война, но им липсва опит в продължителни дневни боеве. Войските са зле екипирани, най-вече поради факта, че оръжие и хора са изпратени на изток от Варшава преди решението от 21 юли за включване на града в Операция Буря. Освен Армия Крайова съществуват още няколко партизански групи, които се поставят на подчинение на Армия Крайова по време на въстанието. И накрая, много доброволци, включително известен брой евреи, освободени от концентрационния лагер в руините на Варшавското гето, също се включват във въстанието, докато боевете продължават.

Към 1 август 1944 г. германският гарнизон във Варшава наброява 10 000 души под командването на генерал Райнер Стахел. Заедно с няколко части на левия бряг на Висла, германските войски са 15 000 до 16 000 войници от Вермахта, както и части на SS и полицията. Въпреки това немските войски са добре екипирани и от месеци се подготвят за защитата на града. Няколкостотин бетонни бункери и заграждения от бодлива тел защитават сградите и районите, заети от немците. Освен това в съседните райони има още над 90 000 германски войници.

Битката

Въстанието започва официално по светло, в 17:00 („часът W“) на 1 август, решение, разглеждано по-късно като скъпо струваща грешка. Въпреки че германците не успяват да разберат, че нарасналата активност е свързана с подготовка на въстание, и не разработват план за справяне с него, те са предупредени, според някои сведения от полякиня, един час преди началото. Липсата на изненада, внезапната промяна в плановете, липсата на опит в дневни боеве и непълната мобилизация стават пречка за постигането на първите цели на въстанието.

Първите два дни се оказват критични за установяването на позициите за остатъка от въстанието. Най-големи успехи са постигнати в центъра на града (Сродмиешчие), Стария град (Старе Място) и съседните части на Вола, където повечето цели са постигнати, макар и да остават германски укрепени пунктове. В други райони, като Мокотов, нападенията се провалят почти напълно, докато в трети, като Вола, те постигат значителен успех, но с много тежки загуби, които принуждават поляците да се оттеглят. В Прага, на източния бряг на реката, немските сили са толкова значителни, че поляците са отблъснати. Най-важното е, че частите от различните райони не успяват да установят връзка, както помежду си, така и с районите извън Варшава, като всеки участък остава изолиран.

След първите няколко часа боеве много части приемат по-дефанзивно поведение, а цивилното население започва да издига барикади из целия град. В момента на най-големи успехи, на 4 август, германската армия започва да получава подкрепления. Генералът от SS Ерих фон дем Бах е назначен за командващ и веднага започва контраатаки с цел да се свърже с обградените германски позиции и да откъсне въстанието от река Висла.

На 5 август е освободен районът на бившето Варшавско гето. В същото време започва клането във Вола, където при масови екзекуции германците избиват приблизително 40 000 цивилни. Целта на тази политика е да прекърши волята за борба и да прекрати въстанието без тежки боеве. По същата причина до края на септември германците убиват на място всички пленени въстаници. В други райони основно занимание на германските войски са грабежите, което всъщност помага за продължаването на защитата. Тази политика се променя по-късно, когато германците решават, че изстъпленията само втвърдяват съпротивата. От края на септември някои от пленените полски войници са третирани като военнопленници.

На 7 август към германските войски се присъединяват и танкове, а цивилни се използват като жив щит. След два дни тежки боеве те успяват да разделят Вола на две и достигат площад Банкови.

Целта на германците е да се постигне значителна победа, за да се покаже на Армия Крайова безсмислието на по-нататъшните боеве, но това не става. Между 9 и 18 август избухват престрелки в Стария град и близо до площад Банкови с успешни немски нападения и полски контраатаки. Отново е демонстрирана „специалната“ тактика на немците с насочени атаки срещу обозначени болници.

Старият град е задържан до края на август, когато липсата на снабдяване прави защитата невъзможна. На 2 септември защитниците на Стария град се оттеглят през канализационната система, която по това време се превръща във важно средство за връзка между различните части на въстанието. Над 5300 мъже и жени са евакуирани по този начин. Германската тактика се опира на бомбардировки и обстрел с тежка артилерия, на което поляците нямат големи възможности да отговорят.

В средата на септември съветската армия завладява Източна Варшава. Когато тя достига десния бряг на Висла на 10 септември, офицерите от Армия Крайова, участващи в съветските войски, предлагат да възстановят довоенния пехотен 36-и Академичен легион. Вместо това те са арестувани от НКВД и изпратени в Русия.

Противно на очакванията ни, врагът прекрати всички нападателни действия по целия фронт на 9-а армия. – текст от дневника на германската 9-а армия от 16 август 1944, показващ удивлението на немците от руската реакция на Въстанието.
Много от „съветските“ войници, пристигнали в Полша, всъщност са част от 1-ва полска армия (1 Armia Wojska Polskiego), някои от тях пристигат в районите Шчерняков и Повисле и установяват контакт със силите на Армия Крайова. При неадекватна въздушна и артилерийска подкрепа и при малкия им брой, повечето са избити, а останалите са принудени да се оттеглят. След провала на повторните, почти неподкрепени, опити на 1-ва полска армия да се свърже с въстаниците, руснаците ограничават съдействието си до спорадична и неефективна артилерийска и въздушна подкрепа. Плановете за пресичане на реката са отложени за „поне 4 месеца“ и командващият 1-ва полска армия, генерал Зигмунт Берлинг, който нарежда на частите си да пресекат реката, е отстранен от длъжност.

От този момент Варшавското въстание може да се разглежда като едностранна война на изтощение или като борба за приемливи условия на капитулация. Боевете приключват на 2 октомври с капитулация на полските сили.

Липсата на външна подкрепа

Ограничените десанти на 1-ва полска армия, споменати по-горе, са единствените външни войници, подкрепили въстанието. Получена е известна подкрепа под формата на въздушни доставки (британските Кралски въздушни сили и Полските въздушни сили извършват 223 полета и губят 34 самолета), но ефектът от тях е много ограничен и предимно психологически, тъй като повечето американски доставки се правят от бази в Италия. За кратко (13 – 17 септември) руснаците правят известни доставки с парашути, но основната им дейност е да се противопоставят на правото на приземяване на всички други съюзнически самолети и дори да свалят няколко, носещи доставки от Италия.

Американската подкепа също е ограничена. След като Сталин се противопоставя на подкрепата за въстанието, на 25 август Чърчил изпраща телеграма на Рузвелт, като предлага, въпреки това, да се изпратят самолети и да се „види какво ще стане“. На следващия ден Рузвелт отговаря: Не считам, че е полезно за дългосрочната обща война, да се присъединя към вас в предлаганото послание към Чичо Джо.

Капитулацията
На 2 октомври генерал Тадеуш Бор-Коморовски подписва капитулацията на оставащите полски войски (Варшавски корпус на Армия Крайова или Warszawski Korpus Armii Krajowej) в германската щаб-квартира в присъствието на генерал фон дем Бах. Съгласно капитулационния договор войниците на Армия Крайова трябва да бъдат третирани според Женевската конвенция и отношението към цивилното население да бъде хуманно.

Един от най-смъртоносните боеве от началото на войната, толкова труден, колкото битката за Сталинград. – Хайнрих Химлер към други немски генерали на 21 септември 1944.
На следващия ден германците започват да разоръжават войниците на Армия Крайова. Повечето от тях по-късно са изпратени във военнопленнически лагери в различни части на Германия. В същото време цивилното население (приблизително 700 000 души) е преместено в концентрационни лагери западно от Варшава. Много войници, страхуващи се от германски плен, решават да се смесят с цивилното население, да се измъкнат от града с него и по-късно да продължат борбата.

Варшавското въстание не успява, защото не може да се свърже с близко разположените съветски сили. Причината за това явно е бездействието на съветската страна, въпреки възможностите за намеса. Причините за това бездействие, политически неуспех от полска страна или злонамереност от съветска страна, са предмет на продължаващи и днес спорове.

Разрушаването на града

След изселването на остатъка от населението, германците започват разрушаване на останките на града. Специални инженерни групи са дислоцирани във Варшава, за да изгорят и разрушат оставащите сгради. Според немските планове след войната градът трябва да бъде превърнат в езеро. Разрушителните екипи използват огнехвъргачки и експлозиви и методично разрушават къща по къща. Те обръщат специално внимание на историческите паметници и забележителностите.

До януари 1945 85% от сградите са разрушени: 25% в резултат на Въстанието, 35% в резултат на систематичните действия на германците след неговия край, а останалите в резултат на по-ранното Въстание във Варшавското гето (15%) и други бойни действия, включително кампанията от септември 1939 (10%).

Материалните загуби се оценяват на 10 455 сгради, 923 исторически сгради (94%), 25 църкви, 14 библиотеки, включително Националната библиотека, 81 основни училища, 64 средни училища, Варшавския университет и Варшавския технически университет, както и повечето исторически паметници. Близо един милион жители губят цялата си собственост. Точния обем на загубите на частна и обществена собственост, както и на произведения на изкуството и паметници на науката и културата, е неизвестен. Въпреки това, различни оценки сочат еквивалента на приблизително 40 милиарда американски долара от 1939. Общинският съвет на Варшава обсъжда дали трябва да бъдат предявени претенции за германски репарации.

„Освобождаването“ на руините

След като в продължение на няколко месеца наблюдава унищожението на града, на 17 януари 1945 Червената армия пресича реката. Развалините на Варшава са завладени за няколко часа почти без противопоставяне от германска страна. Немските части оказват известна съпротива в района на Варшавския университет, но защитата е преодоляна за по-малко от час.

Последици

Поради липса на сътрудничество, а често и активни агресивни ходове от страна на Съветския съюз, както и някои други фактори, Варшавското въстание и Операция Буря не успяват в основната си цел – да освободят част от полската територия, така че там да се установи полското правителство в изгнание, вместо съветска държава-марионетка. Сред историците няма единодушие дали това изобщо е било възможно и дали тези действия са имали друг траен ефект. Според някои без Операция Буря и Варшавското въстание Полша би свършила като съветска република, участ, определено по-лоша от тази на „независима“ държава-марионетка, и така операцията успява поне частично като политическа демонстрация пред руснаците и западните Съюзници. Също така трябва да се отбележи, че заради Варшавското въстание руснаците спират офанзивата си в Полша, за да позволят на немците да потушат въстанието. Според някои историци в противен случай те биха окупирали цяла Германия, а не само източната ѝ част.

Оценките за жертвите варират между 180 000 и 250 000 като често се сочи средната оценка от 220 000 души. Още по-важно е, че много от загиналите са хора, на които се разчита за възстановяването, въпреки че голяма част от полската интелигенция е избита при съветско-германското нашествие през 1939. Варшава е построена наново, като Старият град е възстановен в довоенното си състояние. Въпреки това пълното възстановяване на града като голяма европейска столица започва в началото на 1990-те след падането на комунизма.

След войната

Паметник на децата, участвали и загинали във въстанието

Повечето войници от Армия Крайова, включително взелите участие във Варшавското въстание, са преследвани след войната – заловени от НКВД или Sluzba Bezpieczenstwa, разпитвани и затваряни, чакащи процеси по различни обвинения. Много от тях са изпратени в лагери или екзекутирани. Повечето от изпратените във военнопленнически лагери в Германия са освободени от британските, американските и полските войски и остават на Запад, включително водачите на въстанието Тадеуш Бор-Коморовски и Антони Хрушчил, които остават съответно в Лондон и САЩ.

Информацията за Варшавското въстание, неудобна за Сталин, и изкривена от пропагандата на новата Полска народна република, която набляга на неуспеха на Армия Крайова и правителството в изгнание и избягва всяка критика към Червената армия и политическите цели на съветската стратегия. До края на 1960-те самото име на Армия Крайова е цензурирано и повечето книги за Въстанието от 1944 са или забранени, или изменени, така че името на Армия Крайова да не се появява в тях. Освен това официалната пропаганда на Полша и Съветския съюз твърди, че Армия Крайова е група десни колаборационисти на нацистка Германия. След 1956 образът на Варшавското въстание в полската пропаганда се изменя малко, за да подчертае, че всъщност войниците са били смели, но офицерите са предатели, а командирите се отнасят с пренебрежение към загубите. Първите сериозни публикации по темата се появяват едва в края на 1980-те. Във Варшава е невъзможно построяването на паметник на Армия Крайова чак до 1989. Вместо това усилията на просъветската Армия Людова са прославяни и преувеличавани.

На Запад историята на полската борба за Варшава почти без външна подкрепа предизвиква неудобство. Не по-малък е шокът на войниците от Армия Крайова, когато западните Съюзници признават контролирания от Съветския съюз комунистически режим, установен от Сталин. В резултат на това историята на въстанието не става публична в продължение на дълги години.

Смелостта на въстаниците и пълната измяна на Съветския съюз поддържа антисъветските чувства в Полша по време на цялата Студена война. Спомените за въстанието вдъхновяват полското работническо движение Солидарност, което през 1980-те поставя началото на процеса, довел до падането на комунистическото провителство през 1989.

След 1989 истината за Въстанието вече не е цензурирана и 1 август е официално отбелязвана годишнина. На 31 юли 2004 във Варшава е открит Музей на Варшавското въстание.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Варшавско_въстание

[Hatshepsut]

Полска народна република (1945-1989)

На 21 юли 1944 г. в Москва приключват преговорите за създаване на временен орган на властта в Полша, наречен Полски комитет за национално освобождение (ПКНО). На 22 юли 1944 г. в освободения от съветската армия Хелм е издаден Манифестът на ПКНО, който обявява правителството в изгнание за незаконно. В същото време Крайовската Рада Народова е призната за „единствен законен източник“ на власт. Манифестът отбелязва навлизането на Полша по пътя на социализма. 22 юли става денят на образуването на народна Полша (Полската народна република) и национален празник - Ден на възраждането на Полша. На 26 юли 1944 г. в Москва е подписано споразумение с PKNO за съветско-полската граница на базата на „линията Кързън“ с прехвърлянето на част от Беловежката пуща и Бялисток на Полша. PKNO е подчинена на полската армия, агенциите за сигурност и цивилната полиция. На 31 декември 1944 г. е приет указ за трансформирането на PKNO във Временно правителство. На същия ден Рада Народова в Крайова провъзгласява PKNO за временно правителство на Полската република, на същото заседание постът на председател на KRN се трансформира в пост на президент на републиката.

На 19 януари 1945 г. Армия Крайова е разпусната. На Ялтенската конференция през февруари 1945 г. е взето решение за съставяне на ново правителство на Полша. Рузвелт е толкова преситен от неспособността на полското емигрантско правителство, че на конференцията в Ялта президентът на САЩ Франклин Рузвелт предостави на СССР пълното право да потиска всяка въоръжена съпротива в тила на Червената армия. Това означава политически фалит на полското правителство в изгнание и неговите структури в Полша. През пролетта на 1945 г. дейността на въоръжените организации (Делегацията на въоръжените сили, Гражданската армия на територията и други), насочена срещу установената власт, достига най-големия си мащаб: през май участват около 32-33 хил. души, предимно в източните провинции. Освен това в източните воеводства действат отряди на Украинската въстаническа армия, които се противопоставят на взаимното репатриране на населението съгласно споразумение между PKNO и Украинската ССР от 9 септември 1944 г. В резултат на амнистията на 2 август 1945 г. около 42 000 участници в нелегалната борба слагат оръжие. През септември се появява нова нелегална организация „Свобода и независимост“, която действа заедно с други въоръжени формирования. На Потсдамската конференция (1945 г.) на полското правителство в изгнание е отказано признаване от всички страни от антихитлеристката коалиция.

На 3 януари 1946 г. е приет законопроект за национализация на предприятията. На 4 юли 1946 г. се извършва погромът в Келце, при който загиват около 40 полски евреи.

На 19 януари 1947 г. се провеждат избори за Сейм, на които 80,1% от гласовете (по официални данни, тъй като има масови фалшификации) са дадени за „демократичния“ блок, 10,3% за PSL, 4,7% за СП. Б. Берут е избран на поста президент на страната, а за министрър председател - генералният секретар на ЦИК на ППС Ю. Циранкевич. През април-юни 1947 г. в югоизточните райони е проведена операция „Висла“, в резултат на която са унищожени основните сили на УПА. На 9 юли 1947 г. полското правителство се оттегля от конференцията по плана Маршал за европейските държави. През октомври 1947 г. един от лидерите на опозицията С. Миколайчик бяга от Полша. През 1949 г. правителството поема курс за ускорено развитие на индустрията. Появяват се нови отрасли на промишлеността: тракторостроене, корабостроене и др. В края на аграрната реформа през 1949 г. 6 070 000 хектара земя стават собственост на селяните. До април 1949 г. организациите на PPS и PPR бяха окончателно обединени в организационно единна партия - Полска обединена работническа партия (ПОРП). През 1950 г. се оформя трипартийна система, в която освен ПСРП действат още Обединената селска партия и СД, които не играят съществена роля. Насажда се култът към личността на Сталин – „големият приятел на полския народ“. Освен това се създава култ към личността на Б. Берут. Около една трета от възрастното население е под надзора на агенциите за държавна сигурност. Масовите репресии засягат всички групи от полското общество, включително армията.

На 14 април 1950 г. е сключено споразумение между правителството и католическия епископат, което гарантира свободата на извършване на католическия култ. На 22 юли 1952 г. Сеймът приема конституцията на Полската народна република, според която властта в държавата принадлежи на трудещите се. Постът на президента е заменен от Държавния съвет. След смъртта на Сталин град Катовице е преименуван на Сталиногруд и 9 000 политически затворници се възползват от новия закон за амнистия.

През март 1956 г. в Москва умира болен Б. Берут. Едуард Охаб е назначен за първи секретар на Централния комитет на ПОРП. На 28 юни Познан е обхванат от масова стачка на работниците. В отговор в града са въведени войски. Властите са принудени да освободят арестуваните свещеници, епископи и интернирания примас С. Вишински. През октомври 1956 г. започва развитието на политическа криза. През същия месец в университетите на страната се провеждат многобройни митинги с искане за смяна на ръководството и връщането на власт на Владислав Гомулка.

Владислав Гомулка (1905-1982)

Периода Гомулка (1956—1970)

На 21 октомври 1956 г. В. Гомулка, освободен от затвора, е избран за първи секретар на ЦК на ПОРП. През 1957 г. е подписано споразумение за репатриране на поляци от СССР, които преди това са имали полско гражданство, според което 224 000 души се завръщат в Полша до март 1959 г. През 1968 г. се води борба срещу „ционистките елементи“: много хора са изгонени от медиите, университетите, институциите на науката и културата. Това довежда до емиграцията на 15-20 хиляди евреи. В страната възникват нелегални организации, най-голямата от които е антикомунистическата група Рух. По време на „Пражката пролет“ от 1968 г. Гомулка се застъпва за навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия. През 60-те години развитието на суровините (добив на въглища, сяра, мед), химическата промишленост и енергетиката получават значително развитие. Увеличението на националния доход през десетилетието е 80%. През 1964 г. е пуснат в експлоатация нефтопроводът "Дружба". От СССР е положен газопровод. Развитието на полската индустрия се основава на съветски технологии и заеми. Започва производството на ракети, танкове Т-55 и хеликоптери Ми-4. Потребителските стоки включват телевизори, видеорекордери, хладилници и перални машини. Заводът за пътнически автомобили във Варшава започва да произвежда автомобили Fiat. През втората половина на 60-те години растежът на жизнения стандарт на населението се забавя особено.

През 1966 г. полската църква отпразнува хилядогодишнината от кръщението на Полша, в противоречие с това официалните власти провеждат честването на хилядолетието на полската държава през 1960-1966 г.

През март 1968 г. почти в цялата страна се провеждат студентски вълнения, които започват с реч срещу методите на упражняване на властта. В тях участваха и ученици и млади работници. Във връзка с тези събития 2732 души бяха задържани от полицията, 1,5 хиляди студенти са изключени от университетите.

2-ра армия на полската войска участва във военната интервенция в Чехословакия. Полският контингент се състои от 24 341 военнослужещи, 566 транспортьора, 647 танка.

По отношение на Съветския съюз екипът на В. Гомулка счита за необходимо да се засилят икономическите връзки между двете страни, като се запази независимостта в политическата сфера. Най-големият международен успех на Гомулка е подписването на споразумение между Полша и ФРГ на 7 декември 1970 г. за нормализиране на двустранните отношения и западната граница на Полша. На 14 декември Гомулка заявява: „Споразумението е официално правно признаване от Федерална република Германия на границата на Одра и Ниса Лужица“.

На 12 декември 1970 г. цените на храните са повишени, което предизвиква вълна от недоволство сред населението: на 14 декември в Гданск започват стачки и улични бунтове, които впоследствие се разпространяват в други градове на балтийското крайбрежие. Армията е извикана да възстанови обществения ред на крайбрежието. Десетки демонстранти загиват при сблъсъци с полицията. Влошеното здраве на Гомулка ускорява оставката му.


Периода Герек (1971-1980)

Едуард Герек (1913-2001)

На 20 декември 1970 г. Е. Герек е избран за нов лидер. В края на 60-те години технологичната разлика между Полша и Чехословакия е 10 години. Въвеждането в експлоатация на промишлени съоръжения, построени през 60-те години, западните заеми и увеличените капиталови инвестиции довеждат до ускоряване на икономическия растеж в началото на 70-те години. В рамките на партията Герек се стреми да възстанови демокрацията.

През 1973 г. поведението на Герек започва да се променя, той започва да бъде възхваляван в обществото. Обществено-политическият живот придобива театрално-обреден характер. Доходите на населението през първата половина на 70-те години са нараснали с 46%. Данъкът върху доходите на физическите лица е премахнат. Отворени са границите с ГДР и Чехословакия. Обществото живее от заеми от Запада. Външните заеми през 70-те години довеждат страната до „дългова дупка“. Алкохолизмът е във възход в обществения живот през 70-те години.

В началото на 70-те години отношенията между правителството и църквата се подобряват. През 1971 г. над четири хиляди черкви и параклиси са прехвърлени в собственост на църквата.

На 24 юни 1976 г. в Сейма е обявено значително увеличение на цените (например за маслото и млякото - с 50%, за колбасите - със 100%). На 25 юни 80 000 души участват в масови митинги и стачки, потушени от частите на ZOMO (моторизирана гражданска милиция). Засилва се дисидентското движение, възникват опозиционни организации: Комитетът за защита на работниците, Движението за защита на правата на човека и гражданина, Конфедерацията на независима Полша и Свободните профсъюзи на крайбрежието. Опозиционните активисти са жестоко преследвани от полската служба за сигурност.

Във външната политика Герек вярва, че страната му е „обречена“ на добри отношения със СССР, но в същото време той е привърженик на по-голяма икономическа независимост от Съветския съюз. През втората половина на 70-те години политическата и социално-икономическата ситуация се влошава. Външният държавен дълг през 1980 г. нарасна до $23 милиона.

16 октомври 1978 г. полският кардинал К. Войтила е избран за папа и приема ново име - Йоан Павел II.

През август 1980 г. започва масова стачка срещу командно-административната система. Властите са принудени да сключат августовските споразумения с междузаводски стачни комитети и да легализират независимия профсъюз „Солидарност“. През януари 1981 г. Солидарност организира масови стачки и протести с участието на около 1,7 милиона души. През март 1981 г. кризата в Бидгошч се превръща в национална стачка, включваща 13 милиона души.

Стачка в Гданската корабостроителница, август 1980г.

Периода Ярузелски (1981-1990)

Войчех Ярузелски (1923-2014)

През есента на 1981 г. В. Ярузелски става първи секретар на ЦК на ПОРП. На 13 декември 1981 г. в страната е въведено военно положение (отменено през юли 1983 г.). След това САЩ и Западна Европа налагат санкции срещу Полша.

В редовете на ПОРП има разцепление на ортодоксални бетонни глави и партийни реформатори. Икономиката на страната вече била в агония и Полша е на ръба на гладната смърт. Лидерът на "Солидарност" Лех Валенса иска правителството да проведе референдум за смяна на властта и общи избори за Сейма. На 12 декември лидерите на „Солидарност“ с мнозинство гласове приемат резолюция за открита конфронтация с режима.

На 12-13 декември 1981 г. Ярузелски въвежда военно положение, което е в сила до юли 1983 г. Властта е съсредоточена в ръцете на Военния съвет за национално спасение и неформалната управляваща група на Ярузелски, която разговорно е наричана „Директорията“. Още в първите дни на военното положение повече от 3000 водещи опозиционни активисти са задържани и изпратени в центрове за интерниране. Към края на 1981 г. интернираните са 5128 души. Общо 9736 души са били интернирани през периода на военното положение (396 души не са открити). Малцина от лидерите на "Солидарност" успяват да преминат в нелегалност. Сред тях са Збигнев Буяк, Владислав Фрасинюк, Богдан Лис. Интернирани са също бившият първи секретар на ЦК на ПОРП, двама бивши председатели на Министерския съвет и още три дузини бивши високопоставени ръководители. Фронтът за национално единство е разпуснат, функциите му са прехвърлени на гражданските комитети за национално спасение. По време на военното положение от 1981-1983 г. са убити повече от 100 активисти на полската опозиция (най-често се говори за 115 документирани случая). В 88 случая участието на силовите структури на ПНР е признато за доказано. Най-известното е отвличането и убийството на свещеника на Солидарност Йежи Попелушко от специална група на капитан Пиотровски. По време на военното положение два пъти - през май и през август 1982 г. - масови протести обхващат страната.

Политиката на перестройката, провеждана от Горбачов, отслабва влиянието на СССР върху Полша, което води до промени в страната. На 15 септември 1986 г. са амнистирани 225 осъдени и арестувани по политически причини (с изключение на осъдените за шпионаж, саботаж, терористични атаки и издаване на държавна тайна). Амнистията засяга преди всичко активистите и лидерите на "Солидарност".

На 22 ноември се провежда референдум по два въпроса - програма за 2-3-годишни промени с радикално възстановяване на икономиката и дълбока демократизация на политическия живот чрез повишаване на ролята на самоуправлението, правата и участието на работници в управлението на страната. Избирателната активност е 68%, от които 66% одобряват първия въпрос и 69% одобряват втория. Тъй като общо въпросите са одобрени съответно от 44 и 46% от населението, програмите не са приети.

През пролетта и есента на 1988 г. нова стачна вълна принуждава ръководството на ПОРП да отиде на поверителни преговори в Магдаленка, а от февруари до април 1989 г. на публичен диалог на Кръглата маса с участието на представители на правителството, Солидарност и църквата. Резултатът от преговорите е съгласието на властите за легализирането на "Солидарност" и провеждането на "полусвободни" парламентарни избори.

На изборите на 4 юни Солидарност постига успех, като печели 99 места в Сената и 161 в Сейма. 65% от мандатите са при комунистите само по силата на предварителна резервация на места по условията на Кръглата маса. В същото време 8 членове на Политбюро на Централния комитет на ПОРП и лидерите на Обединената селска и демократическа партия не са избрани (избирателната активност е 62% на 1-ви тур и 25% на 2-ри, докато 79% гласоподаватели са участвали в изборите през 1985 г.). В. Ярузелски става президент на страната (също по предварителна уговорка), но новото правителство се оглавява от представителя на Солидарност Тадеуш Мазовецки.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Польши

[Hatshepsut]

Полша в края на ХХ и началото на XXI век

Трета полска република, III Жечпосполита, Трета полска република (пол. III Rzeczpospolita, III RP) — използва се в Конституцията на Република Полша (1997) за описание на полската държава след фундаменталните политически промени, които се провежда от 1989 г. Основното конституционно име на държавата е Република Полша.

Значението на този термин е скъсване със системата на Полската народна република (т.нар. народна демокрация) и пряко позоваване на традициите на Първата и Втората република. Символът на Третата република е, наред с други, коронованият орел, възстановен върху герба на Полша от времето на Народна Полша, според предвоенния модел.

Обикновено се приема, че гласуването на т. нар. Диета на договора за възстановяване на името на полската държава, Република Полша и герба под формата на орел с корона, което е в сила от декември 29, 1989 г. символично бележи началото на III. Република Полша. Според други мнения за началото на Третата република се считат други събития: изборите на 4 юни 1989 г., назначаването на правителството на Тадеуш Мазовецки на 12 септември 1989 г. и прехвърлянето на президентските знаци на Лех Валенса на 22 декември 1990 г. от президента на Република Полша в изгнание Ришард Качоровски или в началото на първия мандат на парламента на 25 ноември 1991 г., избран на първите напълно свободни избори след войната.

Конституцията на Република Полша от април 1997 г. включва името Трета република в своя преамбюл. През април 1998 г. Сенатът прие резолюция относно правоприемството между II и III Реч Посполита.

Създаване на Третата Полска република

Постоянното влошаване на икономическото състояние на Полша, съчетано с липсата на перспективи за реално подобрение, доведе до задълбочаване на кризата. Притиснато в ъгъла правителство беше принудено да повиши цените с 40 процента след неуспешен опит да консолидира позицията си чрез референдум през 1987 г. Това предизвика незабавни протести, които бързо се разпространиха в цялата страна. На 25 април 1988 г. в Бидгошч избухнаха протести, които бързо се разпространиха в Гданск и Нова Хута, както и в много други градове. Вълната от стачки вдъхна нов живот на "Солидарност", която беше в застой след забраната (8 октомври 1982 г.), сега нейните лидери бяха в челните редици на протестите. Това не се промени от бруталното потушаване на стачката в Новая Гута, както и от краткотрайния арест на лидерите на "Солидарност". Стачките продължиха до края на май и принудиха властите да започнат преговори. Възможността за политическа промяна се отвори и от промяната в политиката на Съветския съюз, ръководен от Михаил Горбачов, който, обременен от дълбока икономическа криза, не можеше повече да поема разходите за поддържане на своята сфера на влияние. Кремъл се стреми да промени правилата на икономическия обмен, преди всичко доставките на петрол и природен газ за страните от Източния блок, и беше готов да направи далечни отстъпки по отношение на вътрешната политика на тези страни, надявайки се обаче, че тези страни няма да прекъснат напълно политическите, икономическите и военните контакти със СССР. Това беше отразено в посещението на Горбачов в Полша през юли, както и в преките преговори, инициирани от Москва с представители на опозицията.

Властите се свързаха с опозицията чрез представители на църквата; обаче предложението й за малцинствен дял от властта, без легализирането на „Солидарност“, не беше прието. Следващата вълна от стачки през август допълнително отслаби позицията на правителството и принуди властите да проведат преки преговори с опозицията, които започнаха със среща между министъра на вътрешните работи Чеслав Кишчак и Лех Валенса на 31 август. През октомври правителството на Збигнев Меснер, което беше на власт от 1985 г., подаде оставка и беше заменено от кабинет, оглавяван от Мечислав Раковски. В края на декември-януари 1989 г. новото правителство въвежда редица реформи за либерализиране на икономиката, а също така преговаря със „Солидарност“, като се съгласява на нейното легализиране, което става предпоставка за започване на преговорите на кръглата маса.

От 6 февруари до 5 април 1989 г. се провеждат кръгли маси, на които опозицията и властта определят най-важните основи на бъдещата система и методологията за осъществяване на системната трансформация. Наред с други неща, беше договорено да се проведат не съвсем демократични избори (65% гарантирани за кандидати от правителствената коалиция) за Сейма въз основа на националната листа (35 депутати), възстановяване на демократично избрания Сенат и възстановяване на позицията президент, избиран от Народното събрание, надарен с широки правомощия. Тези промени бяха одобрени на 7 април, а "Солидарност" беше узаконена на 17 април.

Полша през периода 1990-1997г.

През 1990 г. Гражданската милиция и Службата за сигурност преустановяват дейността си и са заменени съответно от Полиция и Държавна сигурност (бивши служители могат да започнат работа в новите служби, след като преминат процедурата за проверка). През същата година местното самоуправление (на ниво общини) е възстановено в Полша — първите избори за местни власти се провеждат на 27 май 1990 г.

Първите напълно свободни, общи тайни президентски избори в Полша се състояха през ноември 1990 г. Дотогава президентите на Полша се избираха от Народното събрание. През 1990 г. няма окончателно решение дали бъдещата система на Полша ще се основава на парламентарно-кабинетна система или на президентска система.

Предизборната кампания беше бурна, доскорошни приятели от "Солидарност" бяха доста враждебни по време на изборите. Освен това имаше социално недоволство от последиците от промените, настъпили в икономиката. През 1990 г. влиза в сила планът Балцерович, според който са предприети редица антиинфлационни мерки и е иницииран процесът на промяна на структурата на собствеността в икономиката. Планът на Балцерович беше насочен главно към премахване на хиперинфлацията и пазарна икономика по модела на западните страни.

Основният проблем беше хиперинфлацията: „Инфлацията беше като разрастващ се пожар, който трябваше да бъде потушен, за да може да се промени икономическата система“, коментира Л. Балцерович. Следователно ситуацията беше сериозна, според общото мнение на експертите на МВФ и Световната банка, мащабът на хиперинфлацията не можеше да бъде ограничен чрез метода на постепенно намаляване на темповете на растеж, както в Унгария, тъй като мащабът на инфлацията в Полша беше твърде висок - в Унгария наблюдавахме годишно увеличение на цените от няколко десетки процента, а в Полша получихме този резултат в рамките на един месец. За тази цел от 1 януари 1990 г. правителството въвежда прогресивно облагане на прекомерното увеличение на заплатите в държавните предприятия. Лихвеният процент по заема беше повишен до нивото на очакваната инфлация, а субсидиите от Националната банка на Полша бяха намалени. На първо място беше установен фиксиран обменен курс на злотата, който съответстваше на 9,5 хиляди злоти за долар. Ненужната заетост в държавните предприятия беше намалена, а субсидиите за въглища и горива бяха намалени.

След като овладя инфлацията, правителството на Тадеуш Мазовецки приложи редица мерки за трансформиране на икономиката в пазарна. Държавата все още контролираше много голям сектор от икономиката и притежаваше голяма част от фабриките. За тази цел приватизацията на държавните предприятия, ликвидацията на системата за централно управление, реформираната данъчна система, организираният пазар на ценни книжа - властта на държавата беше ограничена за сметка на отделни субекти или органи на местно самоуправление. Рецесията засегна най-много индустрията и транспорта, в по-малка степен в селското стопанство и строително-монтажните услуги. Има отрасли, които показват силно развитие през последните две години: търговия, комуникации и сектор на услугите. Освен това спадът се наблюдава само в публичния сектор, частният сектор отбелязва силен растеж.

Лех Валенса беше президент на Полша през 1990-1995 г.

Тадеуш Мазовецки е първият министър-председател през 1989-1991 г
Целта на кампанията на Лех Валенса беше да спечели Тадеуш Мазовецки, но никой, включително неговото обкръжение, не очакваше такъв сензационен резултат, какъвто беше на първия тур на изборите. Тадеуш Мазовецки беше победен от неизвестен кандидат - Станислав Тимински, който насочи кампанията си предимно към избиратели, разочаровани от последиците от промените след 1989 г., и подобно на Лех Валенса даде много съмнителни обещания на избирателите.

Избирателната активност на първия тур беше 60%. Сумата от гласовете, подадени за Тадеуш Мазовецки, Влодзимеж Цимошевич, Роман Бартоше и Станислав Тимински, възлиза на 36,94% от действителните гласове. На втория тур при по-слаба избирателна активност (около 53,39%) победата бе спечелена от Лех Валенса, който спечели над 74,25% от валидните гласове.

След като Лех Валенса положи клетва като президент на Република Полша, Ришард Качоровски, последният президент в изгнание, официално му връчи отличителните знаци на президента на Втората полска република, което за много хора символизира приемствеността на Република Полша и краят на периода на липса на демократичен ред в Полша. Сред тях бяха напр. печати, знаме, както и държавни документи и оригиналната конституция от 1935 г.

Изборите от 1990 г. означават за Полша и обръщане на международните съюзи, а във вътрешната политика: продължаване на икономическата политика, започната от Лешек Балцерович, началото на кариерите на много политици, в т.ч. братята Лех и Ярослав Качински, Менчислав Вачовски и Пьотр Колоджейчик.

Те дефинираха и разделянето на "Солидарност" на две основни течения: либерално и национал-католическо и се превърнаха в повратна точка за посткомунистическата левица. През януари 1990 г. Полската обединена работническа партия е разпусната и Социалдемокрацията на Република Полша, формирана от някои от нейните членове, започва систематично да печели обществено доверие.

Ян Олшевски, председател на Министерския съвет през 1991–1992 г.


Хана Сухотска министър-председател през 1992-1993 г.

Първите напълно демократични и свободни парламентарни избори в Полша след Втората световна война се провеждат на 27 октомври 1991 г. При избирателна активност (43,2%) от участвалите в изборите 111 партии представители на 29 от тях получиха депутатски мандати.

Такова голямо разпределение на мандатите създаде проблеми с формирането на стабилно парламентарно мнозинство и правителство. След двумесечни консултации беше съставено първото напълно свободно коалиционно правителство с Ян Олшевски (ПК) като министър-председател. Wieslav Khshanovskyi (ZChN) стана маршал на диетата, а Augustus Khelkovskyi (NSZZ „Солидарност“) стана маршал на сената. Тези избори завършиха процеса на формиране на демократично правителство в Полша. В същото време те посочиха нарастващата сила на групите, произхождащи от времето на Полската народна република: SLD и PSL.

След изборите през 1991 г., на 5 декември 1991 г., президентът Лех Валенса (след провала на мисията за съставяне на ново правителство на кандидата за президент Бронислав Геремек) назначава Ян Олшевски за ръководител на Съвета на министрите. Олшевски, обезсърчен от невъзможността да формира постоянна коалиция, подаде оставката си, която обаче не беше приета от президента. Най-накрая, след дълги преговори, на 23 декември 1991 г. е сформирано дясно коалиционно правителство, оглавено от Ян Олшевски. Правителството на Ян Олшевски влезе в конфликт с президента. Рано или късно това трябваше да доведе до падането на този кабинет. Основанието за вота на недоверие беше списъкът Мацеревич, тоест списъкът на хората, които са сътрудничили на Съвета за сигурност. Списъкът включва 64 имена на министри, служители и депутати. В тази ситуация президентът изпрати предложение до парламента за незабавно освобождаване на правителството. След бурни дебати, в нощта на 5 юни 1992 г. парламентът гласува вот на недоверие към правителството на министър-председателя Олшевски. Президентът Лех Валенса назначи Валдемар Павляк за министър-председател, но той не успя да състави правителство и подаде оставка след 33 дни. В тази ситуация Хана Сухотска стана новият министър-председател през юли. Въпреки това през 1993 г. Сейма гласува вот на недоверие към нейното правителство. Във връзка с тези събития президентът на Република Полша Лех Валенса, по силата на своите правомощия, реши да разпусне парламента и да свика предсрочни избори.

Политическите и системни промени, настъпили в Полша след 1989 г., изискват приемането на нова конституция. През 1989–1991 г. това не беше приложено, тъй като повечето от групите, които излязоха от Солидарност, вярваха, че конституцията трябва да бъде гласувана от напълно демократично избран парламент, какъвто Договорният сейм със сигурност не беше. Едва Сеймът от 1991–1993 г. създаде Конституционната комисия и предприе мерки за решаване на този проблем. Той обаче успява да приеме само Малката конституция — Конституционния акт от 17 октомври 1992 г. относно взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт на Република Полша и местното самоуправление. На нейна основа са премахнати разпоредбите на Конституцията на Полската народна република от 1952 г. относно социалистическата система и са въведени нови, които формират основата на политическата система и пазарната икономика. В него се посочва, че „органите на държавната власт в законодателната сфера са Сеймът и Сенатът на Република Полша, в сферата на изпълнителната власт – президентът на Република Полша и Министерският съвет, в сферата на съдебната власт – независими съдилища“.

Предишното разпускане на парламента (1993 г.) от президента Лех Валенса попречи на завършването на работата по новата конституция и доведе до отлагането на тази задача за новия парламент.

Валдемар Павляк е министър-председател през 1993-1995 г.


Юзеф Олекси, министър-председател през 1995–1996 г.

Редовните парламентарни избори в Трета република Полша се провеждат на 19 септември 1993 г. въз основа на нов закон, който установява избирателни бариери за политически партии (5%) и коалиции (8%). При избирателна активност от 53% в парламента имаше представители на шест политически групи и германското малцинство (избирателната бариера не беше приложена). Те се класираха по ред: SLD с 20,41% от гласовете (171 депутати и 37 сенатори), PSL с 15,40% от гласовете (132 депутати и 36 сенатори), Демократичен съюз (Съюз на свободата) с 10,49% от гласовете (74 депутати) и 3 сенатори), Съюзът на труда със 7,28% от гласовете (41 депутати), KPN с 5,77% от гласовете (22 депутати), Непартиен блок за подкрепа на реформата с 5,42% от гласовете (16 депутати и 2 сенатори) и германско малцинство с 4 депутати. Резултатите от изборите бяха успешни за посткомунистическите групи, които сключиха коалиционно споразумение и назначиха правителство с Валдемар Павляк (PSL) като министър-председател. Това правителство продължи до февруари 1995 г. и беше заменено от правителството на Йозеф Олекса (SLD) и след това от това на Влодзимеш Цимошевич (SLD). Маршал на Диета беше Юзеф Олекси (SLD), по-късно той беше заменен от Юзеф Зих (PSL), а маршал на Сената беше Адам Струзик (PSL).

Александър Квашневски спечели следващите президентски избори (51,72%).
 

[Hatshepsut]

 
1997–2004: Полша преди присъединяване към Европейския съюз

На 2 април 1997 г. Народното събрание от втория мандат прие Конституцията на Република Полша, върху която се работи от 1989 г. В неговата светлина политическата система на Република Полша се основава на разпределението и баланса на законодателната власт (Сейм и Сенат), изпълнителната власт (президентът на Република Полша и Съветът на министрите) и съдебната власт (съдилища и трибунали ). Основата на икономическата система е пазарна икономика, основана на свободата на икономическата дейност и частната собственост. На 25 май 1997 г. на конституционния референдум поляците се съгласиха с влизането в сила на конституцията - 52,71% гласуваха за него (42,86% избирателна активност).

От 5 юли до 6 август 1997 г. Централна Европа беше засегната от наводнение, известно още като Хилядолетното наводнение, което уби 56 души в южна и западна Полша и причини щети, оценени на приблизително 3,5 милиарда щатски долара. Наводнението, причинено от вълни от обилни валежи, обхвана басейните на Одер, както и горното течение на Висла и Елба. Въпреки драматичната ситуация във водосборния басейн на горното течение на река Одер (Klodzko, Wodzisław-Śląski, Racybuż), размерът на последиците от наводненията в страната първоначално не се очакваше. Наводнението на Ополе и непосредствената заплаха за Вроцлав промениха ситуацията. Правителството на премиера Влодзимеж Цимошевич, което беше критикувано за недостатъчни и ненавременни мерки за борба с последствията от наводненията, освободи бюджетен резерв за подпомагане на пострадалите. Президентът Александър Квашневски обяви еднодневен национален траур в Полша на 18 юли 1997 г. На 27 август 1997 г. е приет Законът за прилагане на специални данъчни решения във връзка с ликвидирането на последиците от наводнението през юли 1997 г.

Лешек Балцерович е заместник министър-председател на коалиционното правителство на AWS-UW


Мариан Кшаклевски е лидер на AWS

Парламентарните избори на 21 септември 1997 г. завършват с успех на кампанията "Солидарност", която печели 33,83% от гласовете (202 депутати и 51 сенатори). Следните партии влязоха в парламента: SLD с 27,13% от гласовете (164 депутати и 28 сенатори), UW с 13,37% от гласовете (60 депутати и 8 сенатори), PSL със 7,31% от гласовете (27 депутати и 3 сенатори)., Движението за възстановяване на Полша — 5,56% от гласовете (6 депутати и 5 сенатори), германското малцинство — 2 депутатски мандата, независими кандидати — 5 мандата в сената. Победата на Изборната акция за солидарност, която спечели 1/3 от гласовете, потвърждава придобиването на нови знания за демокрацията от полското общество. Изборна акцияия заедно със Съюза на свободата съставиха правителството. Оглавява се от Йежи Бузек. UW по-късно се оттегли от коалицията. Правителството обаче просъществува до края на мандата на парламента. Причината за това състояние на нещата е, че Варшавският университет, въпреки че формално не е част от коалицията с AWS, подкрепи проектобюджета за 2001 г. в замяна на Лешек Балцерович, който поема поста президент на NBP, което не доведе до падането на кабинета на Йежи Бузек.

Министър Бронислав Геремек, който подписа документите за ратификация на НАТО

На 12 март 1999 г., след много години усилия и дипломатически усилия, Полша е приета в НАТО. На 8 октомври 2000 г. Александър Квашневски печели президентските избори за втори път, този път на първия тур, с 53,9% от гласовете, побеждавайки, между другото, Анджей Олеховски (17,3% от гласовете) и Мариан Кшаклевски (15,57%) % от гласовете).

Коалицията SLD/UP печели парламентарните избори на 23 септември 2001 г., с 41,04% от гласовете. В парламента влизат още "Гражданска платформа" (12,68%), "Самоотбрана" (10,2%), "Право и справедливост" (9,5%), "Лига на полските семейства" (7,97%) и Полска Народна партия (8,98%). %). AWS (5,6%) и Съюза на свободата (3,2%) бяха победени, които не стигнаха до парламента. Провалът на управляващите е причинен от недоволството от провеждането на 4 реформи: здравеопазване, образование, териториално деление и социално осигуряване, многобройни случаи на корупция и значително нарастване на безработицата. SLD/UP и PSL сформираха правителство, водено от Лешек Милер. Лешек Милер по-късно изгони PSL от коалицията за неспазване на коалиционната дисциплина по време на гласуването.  Формирано е правителство на малцинството. През юни 2003 г. Лешек Милер призова Сейма да му гласува доверие. Сейма изрази вот на доверие на министър-председателя Лешек Милер.

На 7 и 8 юни 2003 г. на референдум поляците се съгласяват с присъединяването на Полша към Европейския съюз.

2004–2015: Първите години на Полша в Европейския съюз

На 1 май 2004 г. Република Полша официално се присъедини към ЕС. Ден по-късно правителството на Лешек Милер подаде оставка. На 13 юни 2004 г. се проведоха първите избори за Европейски парламент.

На парламентарните избори през 2005 г., които се проведоха на 25 септември, "Право и справедливост" спечели с 26,99% от гласовете и 155 места в Сейма. С малка разлика следва "Гражданска платформа", която получава 24,15% от гласовете (133 места).

След неуспешни коалиционни преговори между PO и PiS Казимеж Марцинкевич става министър-председател.

Лех Качински от PIS спечели президентските избори, побеждавайки на втория тур Доналд Туск от Гражданската платформа. Първият тур се провежда на 9 октомври 2005 г., вторият тур на 23 октомври 2005 г. На 23 декември 2005 г. той полага клетва пред Народното събрание като президент и в първата си реч обявява дейността си във вътрешната и външната политика.

Парламентарните избори през есента на 2005 г. не сформираха правителство на мнозинството. Скоро се оказа, че сътрудничеството между най-големите партии в Сейма - PO и PiS - е невъзможно. Създаден е кабинет на малцинството, който не може да управлява ефективно. Бяха направени опити за изграждане на подкрепа за правителството чрез различни споразумения, включително най-важното, т.нар. Пакт за стабилност. Пактът не издържа проверката на времето и беше анулиран по-малко от месец по-късно.

На 5 май 2006 г. се сформира коалиция. Постовете на вицепремиери бяха дадени на противоречиви политици - Роман Гертих и Анджей Лепер. След последователни кризи управляващата коалиция се разпадна и на 7 септември 2007 г. Сейма реши да съкрати мандата.

Доналд Туск е министър-председател през 2007-2014 г.

На парламентарните избори, проведени на 21 октомври 2007 г., PO печели с 41,51% от гласовете, което дава 210 места в Сейма. Второ място зае PiS, която спечели 32,11% от гласовете, което й даде 166 депутати. Коалицията на левите и демократите (SLD, SDPL, PD, UP) зае следващите места, като спечели 13,2% от гласовете - 53 места. PSL също стигна до Сейма, като получи 8,91% от гласовете, което й даде 31 парламентарни места. В Сейма обаче не влязоха LPR и Самоотбраната, които не надхвърлиха 5% избирателен праг, като бяха съуправители в предишния мандат. PO формира правителството в коалиция с PSL. Доналд Туск стана министър-председател на новото правителство, а Валдемар Павляк, президент на PSL, стана вицепремиер и министър на икономиката. PO спечели абсолютно мнозинство от местата в Сената.

На 10 април 2010 г., по време на полета за кацане в Смоленск, правителственият самолет с полската делегация на тържествата по повод 70-ата годишнина от клането в Катин, водени от президента на Полша Лех Качински, се разби. Всички участници в полета (96 души) загинаха.

Лех Качински, президент на Полша 2005-2010

Съгласно Конституцията на Република Полша, задълженията на президента на Полша бяха поети от маршала на Сейма Бронислав Коморовски, а след неговата оставка маршалът на Сената Богдан Борусевич и след това новият маршал на Сейма Гжегож Схетина.

Бронислав Коморовски президент на Полша през 2010–2015 г.

Първият тур на предсрочните президентски избори се проведе на 20 юни и не доведе до окончателно решение. Кандидатът на PO Бронислав Коморовски получи най-много гласове (41,54%), следван от кандидата на PiS Ярослав Качински (36,46%). Следващите места са заети от Гжегож Наперелски - кандидат от SLD (13,68%) и Януш Корвин-Мике (Свобода и върховенство на закона) - 2,48%. На втория тур, който се проведе на 4 юли, Бронислав Коморовски спечели с 53,01% от гласовете, Ярослав Качински спечели 46,99% от гласовете. На 6 август 2010 г. Бронислав Коморовски полага клетва пред Народното събрание като президент на Република Полша.

На парламентарните избори, проведени на 9 октомври 2011 г., PO печели, получавайки 39,18% от гласовете, което дава 207 места в Сейма. Второ място зае PiS, която спечели 29,89% от гласовете, което даде 157 депутати. Следва Движението на Паликота, което печели 10,02% от гласовете - 40 мандата. В Сейма влизат още PSL, получавайки 8,36% от гласовете - 28 места, и SLD, получавайки 8,24% от гласовете, което дава 27 депутати. PO отново състави правителство в коалиция с PSL. Доналд Туск стана министър-председател на новото правителство, а Валдемар Павляк, президент на PSL, отново стана вицепремиер и министър на икономиката. В Сената абсолютното мнозинство от местата, както и на предишните избори, бяха спечелени от PO.

От 2015 г.: Полша под управлението на Обединената десница

Първият тур на президентските избори се проведе на 10 май и не доведе до окончателно решение. Кандидатът на ПиС Анджей Дуда печели най-много гласове (34,76%), вторият резултат е за подкрепения от Гражданската платформа Бронислав Коморовски (33,77%). Следващите места са заети от Павел Кукиз - извънфракционен кандидат (20,8%) и Януш Корвин-Мике (KORWiN) - 3,26%. На втория тур, който се проведе на 24 май, Анджей Дуда спечели с 51,55% от гласовете и спечели срещу действащия президент Бронислав Коморовски, който спечели 48,45% от гласовете. Анджей Дуда положи клетва като президент на Република Полша на 6 август 2015 г. пред Народното събрание.

Ярослав Качински, президент на PIS, министър-председател през 2006-2007 г.


Матеуш Моравецки, министър-председател от 2017 г.

Парламентарните избори се проведоха на 25 октомври 2015 г. В парламента влязоха 5 партии. "Право и справедливост", която получи 37,58% от гласовете (235 места), беше първата от 1989 г., която получи мнозинство, което позволи съставянето на независимо правителство. Беата Шидло стана министър-председател, който беше заменен от Матеуш Моравецки през 2017 г.

След изборите през 2015 г. тежестта на реалната власт в държавата беше прехвърлена върху президента на управляващата партия за сметка на конституционните власти. Това, съчетано с други явления, доведе до това, което понякога се нарича конституционна криза. В медиите и някои политици терминът IV Жечпосполита започва да се използва по отношение на Полша под управлението на политическата партия „Право и справедливост“ и нейните коалиционни партньори (през 2015-2017 г. „Солидарна Полша и Полша заедно“, през 2017-2021 Солидарна Полша и Републиканска партия), и медиите изразиха мнения за края на Третата република, след като партията Право и справедливост дойде на власт“ (така наречената „Четвърта република“).

Парламентарните избори през 2019 г. се проведоха на 13 октомври. Избирателната активност е 61,74%. Парламентът включва пет партии. "Право и справедливост", която получи 43,59% от гласовете (235 места), получи мнозинство за втори път, което даде възможност за съставяне на самостоятелно правителство. Следните също влязоха в Сейма: Гражданската коалиция, Демократичният ляв алианс, Полската народна партия и Конфедерацията за свобода и независимост.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Третя_Річ_Посполита

[Hatshepsut]

Полска култура

Културата на Полша е формирана на територията на Полша и създадена от поляци в изгнание. Исторически тя се връща към културата на западните славяни, но е изпитала силно влияние на западноевропейските и в по-малка степен източноевропейските култури, както и културите на някои народи от Азия и Близкия изток.

Изобразително изкуство

Многобройни произведения на средновековните полски художествени занаяти в романски и готически стил са достигнали до нас. Примери за изящна дърворезба са хоровете от 15-ти век в катедралата в Пелплин, църквата „Благословена Дева Мария“ в Торун и църквата „Света Троица“ в Гданск. По същото време, в епохата на късната готика, художникът Николай Хабершрак работи в околностите на Краков.

Късно готически хор в катедралата "Успение на Пресвета Богородица" в Пелпли

Полското изкуство преживява период на особено бърз разцвет през 16-17 век, по време на Ренесанса и Барока. Като пример за полски бароков художник от края на 17-ти и началото на 18-ти век може да се посочи Шимон Чехович. Един от най-известните полски художници от 19 век е художникът Ян Матейко, създател на исторически платна.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век, например, Олга Бознанская рисува в стила на импресионизма. Властимил Хофман и Едвард Окун са представители на Арт Нуво.

Архитектура

Средновековната архитектура на Полша има свои собствени характеристики. Така например в редица региони на страната липсата на камък принуди архитекта да покаже сдържаност и сбитост под формата на каменни сгради. Но въпреки националната идентичност, полската архитектура следва общия модел на развитие на западното средновековно изкуство.

Най-старите напълно запазени сгради датират от 12 век. Романска ротонда Св. Прокопия с подковообразна кула е построена около 1160 г. в град Стрзелно. В кралския замък Вавел в Краков са запазени фрагменти от храм от втората половина на 10 век.

Старото кметство във Вроцлав

Готическата архитектура в Полша се развива в продължение на повече от два века: от 14 век до средата на 16 век. Развитието на архитектурата е улеснено от интензивния растеж на градовете, успеха на търговията и занаятчийското производство, възхода на културата на страната, който е белязан от организирането на големи библиотеки, училища и накрая откриването на Краковския университет през 1364г. Най-старата сграда на университета - Collegium Maius - е построена през XIV век в готически стил, но след това многократно завършвана и актуализирана. В периода XII-XIII век се развива тухлената готика. Като пример за късния готически стил в полската архитектура може да се посочи кметството на град Вроцлав, пример за барок е църквата Св. Анна в Краков, за класицизъм - дворецът Гоженски в Добжица.

През 1955 г. по модела на сталинските небостъргачи във Варшава е построена сградата на Двореца на културата и науката, която и до днес е най-високата в Полша.

Двореца на културата и науката във Варшава

Пример за постмодерна архитектура е сградата на библиотеката на Варшавския университет.

Библиотеката на Варшавския университет

Музика

Портрет на Ф. Шопен от Мария Водзинска (1836)

Известни полски композитори са Фредерик Шопен и Михаил Огински, авторът на много песни, опери, оперети и балети Станислав Монюшко, представителят на барока от 17 век Марчин Миелчевски и много други имат голям принос в класическата музика.

Първоначално танците полонеза, краковяк и мазурка са от полски произход (но не и полката, която е от бохемски произход).

В края на 19-ти и началото на 20-ти век композиторът Мечислав Карлович, понякога описван като „бащата на полската симфонична поема“, става широко известен в симфоничната музика.

През втората половина на 20 век Гражина Бацевич, Витолд Лутославски, Тадеуш Бейрд, Кшищоф Пендерецки и много други получават международно признание.

По същото време се развива полският джаз, представен от имената на Кшищоф Комеда, Адам Макович, Томаш Станко и др.. От 1958 г. до днес във Варшава се провежда джаз фестивалът Jazz Jamboree.

Наред с класическата и народната музика се развиват съвременните музикални жанрове. От 60-те години на миналия век певицата Марила Родович е много популярна в Полша и СССР, изпълнявайки песни в жанра поп, рок и фолк рок. Ярък представител на полската авторска песен е Яцек Качмарски. Първите полски рок групи са Czerwono-Czarni, Niebiesko-Czarni, Breakout, SBB.

Литература

Средновековната литература в Полша възниква под влиянието на западните страни и християнството. До края на 12 век литературата се развива само на латински и е до голяма степен анонимна. Прозата се състои от агиографски произведения (например житието на св. Войчех Брунон от Кверфурт), писма, молитви и историографски произведения (Хроника на Гал Анонимус, Chronica Polonorum Kadlubek). Поезията е представена по-специално от литургични и панегерични произведения.

През 12-14 век се появява първата литература на полски език, развива се и литературата на латински (проповедите на Швентокжиски).

През XIV-XVI век се появяват произведения като "Swietokrzyski Lament" и "Pshemyzskaya Meditation". Извършват се преводи на Библията на полски език.

Полската литература от епохата на барока е повлияна от Контрареформацията. Широко застъпено е и творчеството на йезуитите – епиграми, оди, песни, преводи на различни произведения, религиозни и политически трактати. Друга тенденция е така нареченото сарматско изкуство (рицарска поезия, дневници, Silva rerum). Има и съветска литература (на полски: Literatura sowizdrzalska), предимно анонимна, доминирана от пародия, сатира и гротеска.

Литературата на Просвещението в Полша (18 век) може да бъде илюстрирана например с имената на поета и драматург Игнаци Красицки и драматурга Франциск Богомолец. Тези и много други полски писатели от това време са били свещеници или религиозни фигури.

Портрет на Хенрик Сенкевич от Казимеж Мордасевич, 1899 г.

Загубата на независимостта на Полша през 1795 г. оказва голямо влияние върху полската литература, която сега е натоварена със задачата да подкрепя националната идентичност. Под влияние на немския и английския романтизъм се ражда течение на полския романтизъм, белязано от хора като Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки. Има интерес към народните легенди и песни (Оскар Колберг).

В началото на 19-ти и 20-ти век, вече в реалистичен дух, Хенрик Сенкевич и Болеслав Прус пишат своите известни исторически романи, създадени от поетесата и писателка на разкази Мария Конопницкая. През 1924 г. Владислав Реймонт получава Нобелова награда за литература за романа си „Селяните“.

През 20 век писателят научна фантастика Станислав Лем придобива световна слава и признание.

Напоследък книгите на Анджей Сапковски в жанра фентъзи са доста популярни.

Кино

Историята на полското кино е дълга и изпълнена със събития и постижения в същата степен, както и историята на киното като цяло. Особено известен е периодът от средата на 50-те години на миналия век, когато работата на режисьорите от така наречената полска школа по кинематография и иновативните тенденции в работата на европейските режисьори (френската нова вълна, италианският неореализъм и други) имаха обратна връзка и взаимно влияние.

Плакат за филма „Приключенията на стрелеца Долас, или как започнах Втората световна война“

Полските филми от 60-те и 70-те години на миналия век бяха много популярни в следвоенна Полша и СССР, като сериалите „Четирима танкисти и едно куче“, „Ставката е по-голяма от живота“, комедиите на Тадеуш Хмелевски („Къде е генералът“ ?”, „Приключенията на стрелеца Долас, или как отприщих Втората световна война и др.). Излизат историческите драми „Кръстоносците“ от Александър Форд, „Пепел“ от Анджей Вайда, „Фараон“ от Йежи Кавалерович, „Куклата“ и „Ръкописът, намерен в Сарагоса“ от Войчех Хас, детективски филми (например поредицата „Капитан Бухал е по следите“)..

През 80-те и 90-те години на миналия век има голямо разнообразие от филми, от социални драми (например „Сватбата“ на А. Вайда) и исторически филми („Коперник“ на съпрузите Петелски) до комедии („Ва-банк“ “ от Юлиуш Мачулски).

От съвременното полско кино могат да се посочат например историческите филми: „Пан Тадеуш” на Анджей Вайда, „С огън и меч” и „Древна традиция” на Йежи Хофман, „Камо Грядеши” на Йежи Кавалерович и др. Режисьорът Кшищоф Кешловски засне „цветна“ трилогия в чужбина за сметка на френски продуценти, филмите „Три цвята: синьо“, „Три цвята: бяло“, „Три цвята: червено“, всеки от които беше белязан с голям брой професионални международни награди и номинации.

Философия и наука

Първият полски философ, който ни е известен, е Витело, средновековен учен от 13-ти век, който написва „Оптика“, в която разглежда изследването на светлината като средство за въвеждане на математическа сигурност в науката за природата.

Истинското развитие на полската философия обаче започва с основаването на Краковската академия. Подобно на други университети в Централна Европа, този университет е създаден по време на господството на схоластиката. Най-известните полски средновековни философи са практикували преди всичко практическа философия - свързана предимно със съборността, социалната и политическо-религиозната мисъл: представители на това течение са, наред с други, Матвей Краковски (Mateusz z Krakowa) и Ян Остророг.

Известен представител на хуманизма е свързаният с русинската църква и политически деец Григорий Сяноцки, живял през 15 век. През XV-XVI век. е живял известният астроном и математик Николай Коперник.

Портрет на Николай Коперник, 1580г.

През 16 век, с пристигането на йезуитите в Полша, развитието на схоластиката в университетите продължава.

Философията от първата половина на 19 век се развива под влиянието на немския идеализъм, представители на идеализма в Полша са Йозеф Вронски, Бронислав Трентовски и др. Появата на полския месианизъм датира от същото време, главният популяризатор на тази идея сред широката общественост е поетът Адам Мицкевич.

20-ти век е период на бързо развитие на полската философия, особено на логиката. Пример са математиците Алфред Тарски и Станислав Лесневски.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура польши

[Hatshepsut]

Полска кухня


Свински котлет сервиран със салати

Полската кухня (на полски: kuchnia polska) е стил на приготвяне на храна с произход от Полша. Тя се е развивала през вековете, поради исторически обстоятелства. Националната полска кухня споделя някои сходства с централни и източноевропейски традиции като италианската и френската кухня. Богата е на месо, особено свинско, пилешко и говеждо (в зависимост от региона) и зимни зеленчуци и подправки. Общо погледнато полската кухня е „сърдечна“ и използва много сметана и яйца. Много поляци отделят доста време да приготвят и сервират храната, особено на Бъдни вечер или Великденската закуска, която може да отнеме много дни за приготвяне.

Традиционно основната храна се яде в 14:00 или по-късно и обикновено се състои от три блюда, започвайки със супа, като известния росул и доматена супа или по-празничния брашч (борш) или жур, следвани може би в ресторантите с предястие от херинга (или в сметана, масло или оцет). Други известни апертизи са различни сушени меса, зеленчуци или риба в желирано месо. Главното ястие обикновено е месно, включващо печено месо или свински котлет. Зеленчуци, които са заместени от листни салати (салата от маруля и др.) преди са се сервирали като „surówka“ – настъргани зеленчуци с лимон и захар (моркови, целина, червено цвекло) или кисело зеле (kapusta kiszona). Страничните ястия обикновено са варени картофи или по-традиционно каша. Ястията често включват и десерт като руло от маково семе (makowiec) или дрожджувка (drożdżówka) вид торта от мая. Други полски специалитети включват хлодник (охладено цвекло или плодова супа за през горещите дни), гольонка (свински джолан с варени зеленчуци), колдуни (месни кнедли), зрази (пълнено месо, нарязано на филийки), салцесон и флаки.

За национално полско ястие се считат бигосът, пирогите, кобасите, свинският котлет, гълъби, зрази, печено и доматена супа или росул, журек, флаки, баршч.

Средновековието

Флаки

Полската кухня през Средновековието е била базирана на ястия направени от селскостопански продукти (просо, ръж, пшеница), месо от диви и селскостопански животни, плодове, билки и местни подправки. Тя е била известна най-вече с обилната употреба на сол и постоянното присъствие на булгура. Високата калоричност и пиенето на бира като основна напитка (както виното в южна и западна Европа) е било типично за средновековната полска кухня. Бирата и медовината са били най-популярните напитки.

Различни видове полски колбаси (кобаси) с горчица

По време на Средновековието кухнята на Полша е била много тежка и пикантна. Двете главни съставки са били месо и зърнени култури. Преди това се е използвало просо, но по-късно през Средновековието други зърнени култури са се използвали най-много. Повечето хора не са използвали хляб, а вместо това са консумирали зърнени култури под формата на каша или колачета, които са се считали за традиционни рецепти дори през 21 век. Освен зърнените култури, голяма порция от ежедневната диета на средновековните поляци съдържала зърна, най-вече бакла и грах. Тъй като територията на Полша е била гъсто населена, употребата на гъби, горски блодове, ядки и див мед също са били широко разпространени.

Благодарение на близките отношения с Изтока, цената на подправките (като смирка, черен пипер и индийско орехче) били много по-ниски, за разлика от тези в останалата част на Европа, и лютивите сосове станали популярни. Употребата на два основни соса (jucha czerwona и jucha szara, или червена и сива кръв на старополски) останали широко разпространени поне до 18 век.

Ежедневните напитки включвали мляко, суроватка и чайове от различни билки. Най-популярните алкохолни напитки са били бирата и медовината, но към 16 век висшите класи започнали да внасят унгарско и силезийски вина. Медовината била толкова разпространена, че през 13 век принц Лешек I Белият обяснил на Папата, че полските рицари не могли да участват в кръстоносния поход, след като нямало медовина в Светите земи. Също водката станала известна първо между по-нисшите класи. Налично е доказателство, в което се казва, че водката произлиза от Полша. Думата „водка“ е написана за пръв път през 1405 в Akta Grodzkie. По това време думата водка (wódka) спадала към химичните съединения, докато популярната напитка се казвала гожалка (gorzałka, от старополски gorzeć (гожеч).

Ренесанс

Кисели краставички (Ogórki kiszone)

Заедно с италианската кралица Бона Сфорца (втора жена на Зигмунт I Стари) много италиански ястия дошли в Полша след 1518. Въпреки че местните зеленчуци били древни и неотменна част от кухнята, тогава започнал един период, в който зеленчуците като марулята, празът и зелето са били по-използвани. Дори днес, някои от тези зеленчуци са познати като влошчина (włoszczyzna), дума идваща от Włochy, полската дума за Италия. По време на този период подправките са се използвали често, за тези които са могли да си ги позволят. Но идеята, че кралица Бона е била първата, която е представила зеленчуците в Полша не е вярна.

Полският вариант за кисела краставичка (ogórek kiszony) е от многообразните варианти в северните части на Европа. Изнесени са по целия свят и се намират в кухните на много държави. Кисели са, но има тенденция да се подправят различно. Обикновено се съхраняват в дървени бъчви. Краставица маринована само за няколко дни има различен вкус (по-малко кисела) от тази, която е маринована за повече време и се нарича ogórek małosolny, което означава „леко посолена краставица“. Друг вид кисела краставица, популярна в Полша, е ogórek konserwowy (консервирана краставица), която е по-скоро сладка на вкус. Съхранява се в дървени бъчви.

Републиката

До Подялбите извършени от съседните империи, Полша е била една от най-големите държави в света обхващаща много региони със своите собствени отличителни кулинарни традиции. Двама последователни полски крале, Владислав IV и Ян II Казимир (полски: Ян II Кажимиеж Васа (Jan II Kazimierz Waza) се оженили за френската дукеса Мари Луиз Гонзага (полски: Людвика Мария (Ludwika Maria), дъщеря на Карл I, дук на Мантуа; преследвана от крал Луи XIII на Франция за нейното обричане с опонента му Гастон, дук на Орлеан. Мари Луиз пристигнала във Варшава през 1646г., овдовяла, и се омъжила повторно през 1649г.. Людвика довела със себе си група от французи придворни, секретари, офицери, физици, търговци, занаятчии, както и много готвачи. Италианските и френските вина са били сервирани, както и медовината и местната бира. Ястията били направени само според френски рецепти, докато традиционните полски ястия били считани за твърде тежки. Кралският двор с всичките си нововъведения са се старали да наложат властта си над останалата част от аристократичните резиденции и благороднически дворци из Полша. Френската кухня била на мода и много семейства на драго сърце назначавали френски готвачи. По средата на 18 век по полските трапези се появило френско шампанско. Също измежду най-влиятелните в този период били литовските, немските и унгарските кухни, да не споменаваме американската, която пристигнала в Полша преди 17 век заедно с много заселници, особено в югоизточната част на републиката. Най-голямо влияние е имало в градовете Лвов, Краков, Каменец Подолски и Замошч, заради американци, които живели там постоянно. Също поради близките отношения на Полша с Османската империя, кафето (kawa) и бозата (boza) станали популярни.

С последващия спад на Полша и кризата на производството на зърно, която следвала Шведския потоп, картофите заменили традиционната употреба на зърнените култури.

Spoiler

Шведски потоп

Шведският потоп (на полски: Potop Szwedzki) е нашествие на Швеция, което опустошава Жечпосполита (Великото полско-литовско княжество) в средата на 17 век и причинява огромни загуби за страната.

В източните земи на Жечпосполита, в които е разпространен рутенски език, е нанесен голям удар на поляците с полско-шведската война от 1655 – 1657 г. и веднага след това започва след надигане на украинците, които нанасят щети на поляците, живеещи в Западна Украйна.

Полша е обезкървена след Берестчетската битка, а също и поради нейните вътрешни сблъсъци между етническите групи, както и между социалните класове. Като се възползва от слабостта на държавата, шведският крал Карл X решава да покори Полша, за да се отърве от противника в борбата за балтийските страни. През 1630 г. година шведската армия се стоварва на територията на днешна Германия, в която са изгорени 20 хиляди градове и села, преди нахлуването си в Полша, където поради глад и лишения са убити почти половината от поляците. Общо за периода на наводненията от кървави войни, от глад и болести Жечпосполита загубва около 4 милиона души.

[затвори]

 Първата полска кулинарна книга Compendium Ferculorum albo zebranie potraw от Станислав Чернецки е публикувана през 1682. Полската кухня е влияна от кухните на съседните империи. Това включва руската и немската кухня, но също и кулинарните традиции на повечето нации на Австро-Унгария. През 19 век също се издали много кулинарни книги за полската кухня, от Ян Шитлер, Ана Чунджиевицка, Винцента Завадзка, Луцина Чверчакевичова и други.

След Втората световна война

Пироги

След края Втората световна война Полша пада под комунистическа окупация. Първо ресторантите били национализирани, а после повечето затворили врати, заради властите. Вместо това комунистите предлагали мрежа от стаи за обяд за работниците в различните компании и млечни барове. Малкото ресторанти, които оцелели през 1940-те и 1950-те са били държавна собственост и са били недостъпни за обикновените хора, поради високите цени. Стаите за обяд предлагали най-вече евтини ястия, включващи всички видове супи и храни като пироги. Типично второ ястие съдържало вид котлет сервиран с картофи. Свинският котлет (kotlet schabowy) е близък до австрийския шницел.

С течение на времето, икономиката довела до хроничен недостиг на месо, яйца, кафе, чай и други основни хранителни продукти за ежедневна употреба. Много продукти като шоколад, захар и месо били ограничени с конкретен срок, който зависил от обществената класа и здравните изисквания. На работниците и бременните жени са се давали повече хранителни продукти. Вносът е бил ограничен, за това голяма част от снабдяването с храна е било домашно. Така тропическите плодове (цитруси, банани, ананаси и др.) не са били достъпни, а плодовете и зеленчуците са били сезонни. В по-голямата част от годината поляците е трябвало да оцеляват единствено с домашни зимни запаси от плодове и зеленчуци: ябълки, лук, картофи, зеле, коренови зеленчуци.

Ситуацията довела до сменянето на традиционната полска кухня с храна, приготвена с това, което е било достъпно. Измежду популярните ястия в ресторантите бил и яйченият котлет, вид хамбургер направен от смлени яйца и брашно. Традиционните рецепти са били запазени по време на Бъдни вечер (Wiligia), където повечето семейства се опитвали да приготвят 12 традиционни ястия.

Съвремие

С края на комунизма в Полша през 1989 година, ресторантите започнали да отварят отново врати и основни хранителни продукти се намирали лесно. Това довело до завръщането на полската кухня, както в ресторантите, така и в ежедневието. В допълнение ресторантите и супермаркетите рекламирали употребата на съставки, типични за кухни от целия свят. Измежду най-известните храни се наредили кратуни, тиквички (зарзават) и всякакви видове риба. През комунистическите времена, тези продукти са били достъпни само в крайбрежните региони.

Бързата храна нараства все повече и повече в Полша, най-вече веригата McDonald's, KFC и Pizza Hut. Дюнер кебабът също печели слава. Въпреки това в по-голямата част на Полша можеш да си вземеш полска бърза храна като запиеканка. Има също и малки ресторанти, в които сервират храни като запиеканка (франзела със сирене, понякога месо и/или гъби и кетчуп), кебаб, хамбургери, хот-дози и киелбаса. Във Варшава, столицата на Полша, три блюда с месо в един от варшавските ресторанти струва средно двадесет и шест паунда.

Празнични ястия

Коледния ястия в Полша

Полска коледна закуска

Традиционната вечеря на Бъдни вечер наречена Wigilia обикновено съдържа борш с ушка (ушички) – класическо предястие в полската трапеза за Бъдни вечер, следван от пържен шаран, шаран пълнен с картофена салата, желиран шаран и др. Шаранът е главен компонент на Бъдни вечер в цяла Полша. Други популярни ястия са маринована селда, ролмопс, пироги с кисело зеле и диви гъби, пироги пълнени с бяло сирене и картофи, сарми с диви гъби, рибена супа, киелбаса, салами, и бигос и зеленчукови салати. Измежду популярните десерти са различни видове плодове като портокали, маково семе, маковец, плодов компот, клюски с маково семе, кутия – сладък зърнест пудинг в източните региони на Полша (Бялисток) и джинжифилов сладкиш.
Регионални ястия включват журек, шименотка и колдуни.

Журек

Дебел четвъртък

Полски понички

Дебелият четвъртък е традиционен полски и немски празник, който се чества на последния четвъртък от Великия пост, познат също и като великденски заговезни. Дебелият четвъртък започва в последната седмица от карнавала. Близък е, но не трябва да се бърка с френския празник Mardi Grass. В Полша, както и в католическите части на Германия, според традицията се позволява преяждането.

Понеже датата на тлъстия четвъртък зависи от датата на Великден, този ден се смята за предпразничен. Следващият четвъртък е четвъртъкът след Пепеляна сряда и принадлежи към периода на Великия пост, през който християните трябва да постят.

Най-популярната храна са полските понички (pączki) и фаворки (faworki). Преди са се яли понички напълнени с бекон, сланина и месо, което е щедро напоено с водка. Поверието гласи, че ако човек не изяде дори и една поничка – по-късно в живота няма да му върви.

Великденска закуска

Типичната великденска закуска съдържа нарязано на филии студено варено месо сервирано с хрянов сос и салата от цвекло, хлябове, бигос, бъркани яйца, пушена или пържена сьомга или херинга, мариновани зеленчукови салати, кафе, чай и кексове, т.е. шоколадова торта, мазурек и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полска кухня

[Panzerfaust]

През 1955 г. по модела на сталинските небостъргачи във Варшава е построена сградата на Двореца на културата и науката, която и до днес е най-високата в Полша.

Една корекция - вече не е най-високата сграда в Полша, от 2022 г. най-високата сграда е кулата "Варсо".
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_tallest_buildings_in_Poland

[Panzerfaust]

Полска култура

Полското кино и литература са страхотни! Силно препоръчвам!

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите История на Полша от Михал Тимовски, Ян Кеневич и Йежи Холцер. Издание от 1998г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5616

[Hatshepsut]

Национално знаме на Полша


Знаме на Полша (1919-1928, и от 1980г.)

Националното знаме на Полша представлява две хоризонтални еднакви цветни полета – бяло отгоре и червено отдолу и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 5:8. На държавното знаме, за разлика от националното, е изобразен също и гербът на Полша в центъра на бялото поле

Държавно знаме на Полша

Знамето на Полша е официален държавен символ на страната и е прието на 7 февруари 1831 г. Цветовете му са определни в чл. 28 от конституцията на Република Полша, а формата и употребата са установени със закон за националното знаме, държавния герб и химн.

История

Първите сведения за знамето на Полша датират от средновековието, където полските войски на Владислав II Ягело използват червен флаг с бял орел в центъра в битката при Грюнвалд през 1410 г. По-късно са използвани други знамена от различните полски владетели, но белият и червеният цвят присъстват на всички от тях в различни форми. Знамето на Зигмунд III се състояло от три хоризонтални полета: червено-бяло-червено. Знамената на Владислав IV и Ян II Казимир Казимир представлявали четири хоризонтални ивици: червено-бяло-червено-бяло.

Националният флаг бил формално утвърден от Сейма на 7 февруари 1831 г. Червено-белите знамена и ленти се използвали като символи на националните въстания в Полша през 19 век. След възстановяването на независимостта на страната през 1918 г. двуцветното знаме отново било утвърдено в качеството си на национално.

Знаме на Кралство Полша 1290-1569г.


Знаме на Реч Посполита 1569-1795г.


Знаме на Полша 1928-1939, 1944-1980

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Полша

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Польши

[Hatshepsut]

Герб на Полша

Гербът на Полша е националният символ на Република Полша. Изображението представлява бял орел, златни нокти и клюн в златна корона на червен фон.

Съвременният вид на герба е утвърден от Полската конституция (1997 г.).

Неговата архетип е династичен герб на Пястите.

Полският герб, бял орел на червен фон, е един от най-старите съществуващи държавни символи в света. Изображението на орел се появява на монетите на първия полски крал - Болеслав I Храбри (X век). Първо, символ на кралската династия Пяст и Велика Полша - историческа област в западна Полша, в басейна на река Варта. Официалният държавен символ на цялата страна от Пшемисл II (1295 г.).

Герб на първата полска княжеска и кралска династия Пяст


Герб на Реч Посполита 16-18 век


Герб на Полша 1919-1927г.


Герб на Полша 1927-1939г.


Герб на Полската народна република (1944-1990)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Полша

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Польши

[Hatshepsut]

Химн на Полша


Текст и ноти на полския химн

„Мазурка на Домбровски“ (на полски: Mazurek Dąbrowskiego) е полският национален химн. Написан е от Юзеф Вибицки в град Реджо нел'Емилия, Италия през юли 1797 г.

Първоначално е песен на полските легиони в служба на Наполеон и е посветен на Ян Хенрик Домбровски, организатор на легионите. Скоро след създаването ѝ песента достига Полша и се възприема като национален химн.

Песента е преведена на някои неславянски езици и се пее известно време като революционна песен в Германия, Унгария и други страни.

Текст на полски

Jeszcze Polska nie zginęła,
Kiedy my żyjemy. Co nam obca przemoc wzięła, Szablą odbierzemy.

Marsz, marsz, Dąbrowski,
Z ziemi włoskiej do Polski. Za twoim przewodem Złączym się z narodem.

Przejdziem Wisłę, przejdziem Wartę,
Będziem Polakami. Dał nam przykład Bonaparte, Jak zwyciężać mamy.

Jak Czarniecki do Poznania
Po szwedzkim zaborze, Dla ojczyzny ratowania Wrócim się przez morze.

Już tam ojciec do swej Basi
Mówi zapłakany – Słuchaj jeno, pono nasi Biją w tarabany.

История на химна

Текстът на химна е написан от Юзеф Вибицки, но авторът на мелодията, създадена по мотиви на народна мазурка (и по-точно мазур) остава неизвестен. Първоначално се е смятало, че е композирана от княз Михаил Клеофас Огински (създател на полонезата „Сбогом на Отечеството“), но по-късно архивни материали опровергават тази теза и до днес най-често музиката на химна се определя като „народна мелодия“.

Не е известна точната дата и обстоятелствата около написването на химна, както и около първото му изпълнение. Според Войчех Подгурски това се случва:

„    ...между 16 и 19 юли 1797 – под влияние на първото вълнение, обзело Вибицки при гледката на полските униформи, орли и знамена – са създадени строфите на войнишкото признание на вярата: Полша още не е умряла    “
.

На подобно мнение е и Ян Пахонски, както и други изследователи. Според Бронислав Билински обаче песента би трябвало да е създадена по-рано – между 10 и 15 юли, като доказателство за това е твърдението на Войчех Совински, според когото:

„    ...на специално събрание на легионерските старейшини в Реджо през юли 1797 г. в настроение на радостно очакване Вибицки изпя „Песента“    “
.

Според Бронислав Билински това събрание вероятно се е провело на 14 или 15 юли – на годишнината от падането на Бастилията, следователно песента трябва да е била създадена по-рано.

Не е известен и моментът на първото публично изпълнение на мазурката на улиците на Реджо. Според Юлиуш Уилям това се е случило на 16 юли, по време на парада, а според други изследователи – на 20 юли, когато по повод сбогуването с легионите в града генерал Домбровски засажда на площад Пиколо в Реджо символично дърво на свободата. Възможно е първият изпълнител да е бил самият Вибицки, изпълнил песента сам или с група войници. Знае се обаче със сигурност, че още със самото си създаване песента придобива голяма популярност и войниците я изпълняват с огромно желание.

На 29 август 1797 г. ген. Домбровски изпраща от Болоня следното до автора на текста: „Войниците приемат твоята песен с все повече ентусиазъм.“.

В началото на 1798 песента вече е известна във всички части на окупирана Полша. Текстът е публикуван за първи път в Мантуа през февруари 1799 г. във вестник „Десетилетие на легиона“ („Dekada Legionowa“). Пята е по време на триумфалното влизане на ген. Домбровски и ген. Вибицки в Познан на 3 ноември 1806 г., по време на Ноемврийското въстание (1830) и на Януарското въстание (1863), пеят я поляците от Великата емиграция, по време на революцията през 1905, през Първата и Втората световна война. Текстът е преведен от поети, които са солидарни с воюваща Полша и е познат на 17 езика, между които: немски, френски, английски, руски, унгарски, хърватски, македонски, сръбски, словашки, литовски и жемайтийски. По време на Пролетта на народите (1848) Мазурката на Домбровски се пее по улиците на Виена, Берлин и Прага, където е особено популярна. Използва се и в различни музикални произведения. Пръв го включва в своя композиция Карол Курпински, който през 1821 г. композира фуга за пиано (орган) по тази тема. Фугата е изпълнена под диригентството на автора на 1 януари 1831 г. от оркестъра на Варшавската опера. Рихард Вагнер използва мелодията на мазурката в увертюрата „Полония“, композирана след падането на Ноемврийското въстание. Изпълнявана е под немска окупация по време на Втората световна война, когато е забранено да се свири полският национален химн. Музиката на химна е използвана в променена форма в нацисткия пропаганден филм „Завръщане в родината“ (Powrót do ojczyzny) (Heimkehr).

Докато се популяризира, песента придобива различни форми според различните обстоятелства, при които се пее – понякога в рефрена името на Домбровски се заменя с името на друг генерал. По време на Ноемврийското въстание става популярен Мазурек на Скшинецки, по време на Първата световна война сред полските легиони се пее Мазурка на Пилсудски. По време на януарското въстание е създадена версия с друга мелодия, известна като Марш на Чаховски, а по време на Втората световна война полските войници пеят тази версия с рефрен „Марш, марш, Шикорски“.

С мелодията на полския химн в Силезия се пее популярната патриотична песен „Отдавна нашата любима Силезия...“ по текст на силезийския поет и писател Константин Дамрот.

Влиянието на полския химн върху други народни песни

Полският национален химн става прототип на други славянски химни и песни. Словаците пеят: Hej, Slováci, ešte naša slovenská reč žije. Автор на текста, създаден през 1834 г. е Само Томашик (Samo Tomášik), лютерански пастор. Заглавието по-късно е сменено от чехите на Hej, Slované. Песента става песен на всички славяни след Славянския конгрес, проведен през 1848 година в Прага. Лужичаните имат песен Hišće Serbstwo njezhubjene, написана от Хандридж Зейлер през 1845 г. по образец на Мазурка на Домбровски, а хърватите песента Još Hrvatska ni propala (Хърватия още не е умряла) от 1833 г., чийто автор е Фердинанд Ливадич. Текстът на украинския национален химн от 1863 година, започващ с думите Ще не вмерла Україна (Още не е умряла Украйна), е пореден пример как полската освобожденска песен, която по-късно се превръща в национален химн, хвърля лъчите си върху другите славянски народи.

Ген. Ян Хенрик Домбровски на чело на Полските легиони в Италия

Анализ на текста

Първият стих на химна е препратка към последната подялба на Полша и представлява израз на патриотизъм и на вярата, че поляците ще извоюват своята независимост.

След III подялба на Жечпосполита голяма част от полските войници емигрира във Франция и Италия. През януари 1797 генерал Ян Хенрик Домбровски по споразумение с правителството на Ломбардската република създава Полските легиони. В рефрена авторът, който е участник в създаването на легионите, изразява надеждата си да се върне в Полша под командването на ген. Домбровски.

Надеждата на легионерите да се върнат в Полша е свързана обаче с битките, водени под командването на генерал Наполеон Бонапарт, който по онова време вече се радва на военните си успехи в северна Италия, а няколко години по-късно управлява Франция.

Във втория куплет (който е трети в ръкописа на Вибицки) авторът изразява убеждението си, че с помощта на Бонапарт войниците ще могат си върнат независима Полша.

Третият куплет (втори в оригиналния ръкопис) се отнася за Стефан Чарнецки, полски командир по време на шведския потоп през XVII век.

В оригиналния ръкопис на Вибицки има четвърти куплет, който липсва в съвременния химн. В този куплет авторът казва, че единственото условие, за да се защитят от двамата най-големи поробители – Прусия и Русия, е общонародното съгласие.

Четвъртият куплет (пети в ръкописа) представя на намиращите се в емиграция легионери образът на останалите в родината поляци, които се вслушват да чуят победните барабани на приближаващите полски войски.

В шестия куплет (в ръкописа) Юзеф Вибицки пише за Тадеуш Кошчушко, командира на победата от битката край Рацлавице по време на въстанието през 1794 г. Изразява и вярата си в Божието провидение.

Текстът на Песента на полските легиони в Италия призовава в съзнанието възвишени събития от историята на полската армия и на съвременните военачалници, на които се уповава надеждата да се върнат в родината и да извоюват независимостта на Полша.

Изпълнение на химна

Националният химн се изпълнява публично най-вече при тържествени събития и национални празници. По време на изпълнението му е задължително да се спазва спокойно и сериозно поведение. Лицата, които присъстват на изпълнението или на пускането на запис на химна трябва да останат в положение, което изразява уважение, мъжете в цивилно облекло да свалят шапки, а тези които са с униформа, включваща шапка и не са организирана група – отдават чест. Подразделенията със знамена изразяват почит като накланят знамето. Поведението на униформените лица, които са част от организирана група е определено въз основа на закона за герба, цветовете и химна, както и за държавните печати на Република Полша. Химнът трябва да бъде изпълняван на живо или пускан на запис при условия, осигуряващи му необходимата почит и уважение. Забранява се изпълнението му с променена мелодия или текст.

Защита на химна

Нарушението на законовите предписания за химна на Република Полша представлява нарушение и може да бъде наказано с арест или глоба. Съществуването на правна защита за химна произтича пряко от Конституцията на република Полша (чл. 28).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Полша



Polish National Anthem

[Hatshepsut]

Варшава


Паметник на Николай Коперник

Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 km². Разположен е на река Висла, на приблизително 350 km от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 764 615 души (2017 г.), а за цялата агломерация – около 3 100 000 души (2017). Градът е осми по население в Европейския съюз.

Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа промишленост, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

История

Ранна история

Първите поселения на мястото на днешна Варшава са били на територията на Бродно (9 – 10 век) и Уяздовски замък (12 – 13 век). След като замъкът бива нападнат от съседни кланове и владетели, възниква ново рибарско селище, наречено Варшова. Принцът на Плоцк основава това селище, представляващо днешна Варшава, през около 1300 г. В началото на 14 век то става едно от седалищата на Мазовското княжество и официална столица през 1413 г. Икономиката на града по това време разчита основно на занаятчийството и търговията. По-късно княжеството е включено в състава на Кралство Полша през 1526 г.

XVI - XVIII век

Варшава през 1778 г. в картина на Бернардо Белото

През 1529 г. Варшава за пръв път става седалище на Сейма, за постоянно от 1569 г. През 1573 г. градът дава името си на Варшавската конфедерация, която формално установява религиозна свобода в Жечпосполита. Поради централното си местоположение между столиците на съюза, Краков и Вилнюс, Варшава става негова столица, когато Сигизмунд III Васа премества столицата от Краков във Варшава през 1596 г. През следващите години градът се разраства. Създават се няколко частни независими райони, които са собственост на аристократи и дворяни и се управляват със свои собствени закони. Три пъти между 1655 и 1658 г. градът попада под обсада и три пъти бива плячкосван от шведски, бранденбургски и трансилвански сили.

Колоната на крал Сигизмунд III Васа

През 1700 г. избухва Великата северна война, а градът е обсаден няколко пъти и принуден да плати тежки данъци. Варшава става ранен капиталистически град. По време на царуването на Август II и Август III градът бележи развитие. Саксонските монарси водят много известни германски архитекти, които построяван наново града в стил, подобен на Дрезден. През 1747 г. е построена библиотеката на Залуски, първата публична полска библиотека и най-голямата по това време.

Станислав Август Понятовски, който премоделира интериора на Кралския замък, прави Варшава център на културата и изкуствата. Той нарежда построяването и ремонтирането на множество замъци и имения.

Варшава е столица на Жечпосполита до 1795 г., когато бива анексирана от Кралство Прусия в третата и последна подялба на Полша. Впоследствие става столица на провинцията Южна Прусия.

XIX и XX век

Освободена от армията на Наполеон през 1806 г., Варшава става столица на новосъздаденото Варшавско херцогство. След Виенския конгрес от 1815 г. Варшава става център на Конгресна Полша, конституционална монархия под лична уния с Руската империя.

След многобройни нарушения на полската конституция от руска страна избухва Ноемврийското въстание през 1830 г. Последвалата Полско-руска война през 1831 г. завършва с потушаване на въстанието и със съкращаване на автономията на кралството. На 27 февруари 1861 г. руски войници откриват огън по варшавска тълпа, протестираща срещу руското владичество над Полша. Пет души са убити. През 1863 – 1864 г. Варшава е обхваната от Януарското въстание.

Варшава процъфтява в края на 19 век под властта на кмета Сократ Старинкевич, руски генерал, назначен от Александър III. По това време във Варшава са прокарани първите водопроводни и канализационни системи, проектирани и построени от английския инженер Уилям Линдли. Освен това са модернизирани трамваите, уличното осветление и газовата инфраструктура.

Преброяването на населението през 1897 г. посочва 626 000 жители на Варшава, което го прави третия най-голям град в Руската империя след Санкт Петербург и Москва.

Столица на Втората полска република: 1918 – 1939 г.

Варшава е окупирана от Германия от 4 август 1915 г. до ноември 1918 г. След войната от Германия е изискано да напусне териториите, контролирани от Русия през 1914 г., което включва Варшава. Германия постъпва точно така, но Йозеф Пилсудски се връща във Варшава на 11 ноември и основава Втората полска република със столица във Варшава. В хода на Полско-съветската война от 1920 г. Битката при Варшава се води на източните покрайнини на града, като столицата е успешно отбранена, а Червената армия е победена.

В периода 1932 – 1939 г. е построена Главната гара, която бива унищожена през Втората световна война. През декември 1939 г. кметът на града Стефан Старзински е убит от нацистите по време на обсадата им на града.

Втора световна война

След германското нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г. Варшава е защитавана до 28 септември. Централна Полша, включително Варшава, попада под властта на Генерал-губернаторството, нацистка колониална администрация. Всички институции за висше образование във Варшава са затворени, а цялото еврейско население на града – няколко хиляди души (30% от населението на града) са събрани във Варшавско гето. Градът става център на градската съпротива срещу нацистката власт в окупирана Европа. Когато на 19 април 1943 г. идва заповедта за унищожаване на гетото като част от Окончателното решение на еврейския въпрос на Хитлер, еврейски бойци се вдигат на въстание. Въпреки че е слабо въоръжено и малобройно, гетото издържа почти месец. След края на боя почти всички оцелели са избити, като само малцина успяват да избягат или да се скрият.

Към юли 1944 г. Червената армия е навътре в полската територия и гони немците към Варшава. Знаейки че Сталин е противник на идея за независима Полша, Полското правителство в изгнание в Лондон дава заповед на Армия Крайова да се опита за завземе властта на Варшава от Германците преди Червената армия да е пристигнала. Така на 1 август 1944 г., докато Червената армия наближава града, избухва Варшавското въстание. Боят постига само частичен успех и продължава 63 дни, вместо планираните два дни. В края на краищата, бойците на Армия Крайова са принудени да капитулират. Те са транспортирани като военнопленници в Германия, докато цялото цивилно население е изпъдено. Полските цивилни смъртни случаи са оценени на между 150 000 и 200 000.

След това немците изравняват Варшава със земята. Хитлер, игнорирайки условията на капитулация, нарежда целият град да бъде унищожен, а колекциите в библиотеките и музеите да бъдат отнесени в Германия или изгорени. Паметници и правителствени сгради са взривявани от специални немски отряди. Около 85% от града е разрушен.

На 17 януари 1945 г., след началото на Висло-Одерската операция на Червената армия, съветски и полски части влизат в руините на Варшава и освобождават предградията на града от немската окупация. Градът бързо е превзет от съветската армия, която настъпва с бързи темпове към Лодз.

1945 – 1989 г.: Варшава по време на Народната република

През 1945 г., след края на бомбардировките, бунтовете и унищожението, по-голямата част от Варшава лежи в развалини.

След Втората световна война, под комунистическия режим на победилите съвети започва кампания за създаването на жилища, заедно с типични сгради за Източния блок, като например Двореца на културата и науката, който е издигнат във Варшава като подарък от Съветския съюз. Градът поема отново функцията на столица и център на политическия и икономическия живот на Полша. Голяма част от историческите улици, сгради и църкви са възстановени в първоначалния им облик. През 1980 г. Старият град на Варшава е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Турист стои до Двореца на културата и науките през 1965 г.

Посещенията на папа Йоан Павел II в родната си страна през 1979 и 1983 г. водят до подкрепата на движението Солидарност и поощряват нарастващите антикомунистически настроения.

Днешно време

Президентския дворец

През 1995 г. е открит Варшавския метрополитен с една линия. Втора линия е открита през март 2015 г. С влизането на Полша в Европейския съюз през 2004 г. Варшава претърпява най-големия икономически ръст в своята история. Европейското първенство по футбол през 2012 г. е открито във Варшава с мач между Полша и Гърция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Варшава

[Hatshepsut]

География на Полша

Полша е втората по големина държава в Централна Европа, разположена между Карпатите на юг и Балтийско море на север.

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Полша заема североизточните части на Централна Европа, като се простира от Карпатите на юг до Балтийско море на север и от река Одра на запад до границата с Беларус на изток. Общата дължина на сухоземните, в т.ч. речни граница на Полша е 2874 km. На североизток граничи с Русия (дължина на границата 210 km) и Литва (103 km), на изток с Беларус (408 km) и Украйна (387 km), на юг със Словакия (518 km) и Чехия (786 km) и на запад с Германия (462 km). На север има излаз на Балтийско море с обща дължина на бреговата линия 524 km. В тези си граници площта на Полша е 316 696 km².

Над 90% от територията на Полша се заема от равнини и само на юг се простират планини. Бреговете на Балтийско море са ниски, пясъчни, с дюни и коси, отчленяващи лагуни и езера. На запад са Поморския и Шчечинския заливи, а на изток Гданския, Пуцкия и Висленския заливи.

Територията на Полша, се простира между 49°00′ и 54°50′ с.ш. и между 14°07′ и 24°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (54°50′08″ с. ш. 18°17′47″ и. д.), на брега на Балтийско море, при град Яшчерба Гора.
• крайна южна точка – (49°00′07″ с. ш. 22°51′33″ и. д.), в планината Бешчади, на границата с Украйна.
• крайна западна точка – (52°50′21″ с. ш. 14°07′28″ и. д.), на десния бряг на река Одра, на границата с Германия, срещу германския град Хохенвутцен.
• крайна източна точка – (50°52′09″ с. ш. 24°08′04″ и. д.), на левия бряг на река Западен Буг, на границата с Украйна, срещу украинския град Устилуг.

Релеф

На север, покрай брега на Балтийско море се простира акумулативна равнина, изградена предимно от морски наслаги и алувий. На юг следва пояс от възвишения (Балтийски възвишения) с ледниково-акумулативен релеф и височина до 329 m (връх Вежица). Обширен район в Централна Полша е зает от пластови равнини – Великополска, Мазовецка и Подляска низини, изградени на повърхността предимно от флувиоглациални наслаги. На юг се разполага ивица от пластово-стъпаловидни (в т.ч. куестови) асиметрични възвишения (Силезко, Малополско и Люблинско), с височина 300 – 600 m, които са дълбоко разчленени от реки и оврази. От юг възвишенията са ограничени от котловини с акумулативни дъна, съответстващи на Предкарпатското тектонско понижение. В най-южните части на страната, по границите с Чехия и Словакия се простират планинските масиви на Судетите на югозапад и Западните Карпати на юг и югоизток с максимална височина връх Рисий 2499 m, издигащ се в планината Татри, на границата със Словакия. Те представляват нагънати или блокови масиви, дълбоко разчленени от проломи, с ледникови форми на релефа по най-високите части. Покрай Карпатите се простира ивица от предпланини, изградени от флишеви формации, а на север от Судетите – денудационни предпланински равнини. Най-ниската точка на страната е при град Елбльонг (−2 m).

Климат

Климатът на Полша е умерен, преходен от окански към континентален, като континенталността му нараства от запад на изток. През цялата година господства западния пренос на влажни и топли въздушни маси от Атлантическия океан. Средната януарска температура на запад и по балтийското крайбрежие е −1°С, в централните райони −3°С, в планините до −6°С. Средната юлска темперанура варира от 16 – 17°С на север, 18 – 19°С в централните райони и от 10 до 14°С в планините. Годишната сума на валежите в равнините е 500 – 600 mm, 800 – 1200 mm в среднопланинските райони и до 1800 mm във Високите Татри. Почти повсеместно се отбелязва летен максимум на валежите.

Води

Над 99% от територията на Полша принадлежи към Балтийския водосборен басейн и по-малко от 1% – към Черноморския водосборен басейн (горното течение на река Орава, от басейна на Дунав). Най-големите полски реки са: Висла – 1047 km, Одра – 866* (в Полша – 742) km, Западен Буг – 831* (587) km, Варта – 808 km, Нарев – 438* (402) km, Сан – 433 km, Нотеч – 391 km, Пилица – 319 km. Всички те водят началото си или от Карпатите или от Судетите и пресичат страната от юг на север. Подхранването им е предимно снежно-дъждовно с пролетно и есеннно пълноводие. През втората половина на лятото и през зимата оттокът им силно намалява. През зимата замръзват от 1 до 4 месеца. Оттокът на най-големите реки е урегулиран. По реките Одра, Висла, Западен Буг, Варта и Нотец се поддържа регулярно корабоплаване. Тези водни системи са свързани помежду си с плавателни канали. В страната се наброяват над 9000 езера, голяма част от които са разположени в северната част – в Мазурското и Поморското поезерие. Преобладават езерата, лежащи в котловини с ледников произход. Най-големите са Шнярдви – 114 km², Мамри – 105 km², Лебско езеро – 75 km², Езьорак – 35 km², Даргин – 31 km². В подножието на Карпатите и Судетите има множество минерални извори.

Почви, растителност, животински свят

Повече от половината от територията на Полша са обработваеми земи. Горите, някога заемали почти цялата страна, днес покриват около 27% от нейната площ. В техния състав преобладават иглолистните формации, предимно бор и смърч, а в планините ела. На запад и юг са развити смесените гори с участието на бук и дъб. Значителни горски масиви (т.н. пушчи) са се съхранили в северните и източните райони (Беловежка, Августовска и др. пушчи). След войната в много райони на Полша са извършени крупни залесителни мероприятия. На север и североизток големи участъци са заети от ливади и торфища. В равнините преобладават тревисто-подзолистите и подзолистите почви, на изток и североизток често се срещат заблатени почви, в предпланинските райони – кафяви-горски почви, в предпланинските равнини – черноземи, в планините – планинско-кафяви, а по долините на реките – алувиални почви.

Най-характерни са представителите на горската фауна. От хищниците се срещат вълк, рис, лисица, бурсук, в Карпатите – мечка. От копитните – сърна, диво прасе, елен, по-рядко лос. Почти напълно са изтребени разпостраненити по-рано зубри и бобри, които днес са отново реаклиматизирани. От птиците са разпространени глухар, тетерев, яребица. В планините се срещат орли.

Природни райони

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, почвите и растителността територията на Полша се поделя на 7 природни района.

• Приморски низини – хълмисти равнини по крайбрежието на Балтийско море с ледникови, морски и еолови акумулативни форми, заети на места от буково-дъбови и борови масиви.
• Поезерия – възвишения с хълмисто-моренен релеф, с многочислени езера и участъци от борови и смесени гори.
• Среднополски низини – с обширни простиращи се по паралела „пра-долини“, по които са се оттичали разтопените ледникови води, силно размити хълмове съставени от крайни морени и зандрови полета, които в значителна степен са селскостопански усвоени. На запад и изток са се съхранили смесени гори (Беловежка, Августовска и др.).
• Среднополски възвишения – със сложно съчетание в релефа на денудационни равнини, остатъчни куестови възвишения и малки елови и букови гори.
• Предкарпатски котловини – с преобладаване на алувиални равнини и подпланински наносни шлейфове, с широко разпространени културни ландшафти.
• Карпатски и Бескидски предпланини – силно разчленени ниско- и среднопланински райони, изградени предимно от флишеви формации, с проявление на височинна зоналност.
• Татри и Судети – блоково-кристалинни планински масиви с планинско-ледникови форми на релефа, дълбоко разчленени от проломи и речни долини, покрити със смесени и иглолистни гори и добре изразена височинна зоналност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Полша

[Hatshepsut]

Полски език и писменост

Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша. Принадлежи към лехитската подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на Европейския съюз. Полският език използва латинската азбука, която съдържа 9 допълнителни букви (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Полският е тясно свързан с кашубския, силезийския, горнолужишкия, долнолужишкия, чешкия и словашкия език.

Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.

История

В миналото полският е бил много разпространен език в Централна и Източна Европа. Днес той е роден език на 38,5 млн. поляци в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо западните части на Беларус, Литва и Украйна. Поради значителната емиграция на поляци през различни периоди от време мнозина от тях днес населяват Австралия, Канада, Великобритания и САЩ. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски достига до 45 млн. души.

Полският език е повлиян от няколко езика – най-много от латинския, чешкия, френския, италианския, старобеларуския, руския, а в последно време – и от английския, особено от елементи на американския английски. В Горна Силезия регионалните диалекти са повлияни от немски елементи.

Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от Средновековието. Примери са шляхта (szlachta, от немски Geschlecht, „дворянство“), ратуш (от немски Rathaus, „сграда на общинската управа“) и т.н. Други думи показват чешки произход, като ханба (hańba) и брама (brama).

След Втората световна война, в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните диалекти остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от Съветския съюз, по-старото поколение продължава да говори език, характерен за предишните източни провинции.

Ареал на разпространение на полския език

Азбука

Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Q, V и X се използват за думи с чуждестранен произход, които не са полонизирани.

Polish Pronunciation Guide

Фонология

Особено за полския е наличието на две носови гласни, както и противопоставянето сред проходните и преградно-походните съгласни на палатални и ретрофлексни.

Гласните /а e i o u/ се произнасят приблизително както българските им съответствия.

В миналото, на буквите <u> и <ó> съответствали различни звуци, но днес се произнасят по един и същи начин. Ако думата има българско съответствие с еднаква етимология, то на полската буква <ó> обикновено съответства българската <о>, а на полската <u> – българската <у> (напр.: bóbr – бобър; pół – половин; ucho – ухо).

Гласната /ɨ/ съответства приблизително на произношението на руската буква <ы>. При произнасянето ѝ езикът се намира в позиция разположена приблизително по средата на позициите за учленяване на българските букви <ъ> и <и>. /ɨ/ винаги се произнася след твърди съгласни, докато /i/ се произнася след меки и в началото на думи. Това допълващо се разпределение на тези звуци е причината някои автори да ги класифицират като алофони на една и съща фонема, при което фонемата бива втвърдена или смекчена от предходната съгласна.

Полският е един от малкото славянски езици при които са се запазили протославянските носови гласни. Това са /ɛ̃/ и /ɔ̃/ които се произнасят като /ɛ/ и /ɔ/ с едновременно изпускане на въздушна струя през носа. Процесът на отпадане на носовото качество на гласните, обаче, е започнал и в полския език, и затова днес тези гласни са запазили своята носовост само в определени позиции. И така, буквите ą и ę се произнасят като носови само пред проходни съгласни (това са: f, w, s, z, sz, ż/rz, ś, ź, ch). Ą се произнася носово и в края на думите. В останалите случаи носовото звучене се е превърнало в отделна носова съгласна следваща „деназализираната“ гласна. Тази носова съгласна се учленява на същото място както следващата я съгласна и затова буквите ą и ę в позиция пред непроходни съгласни се четат съответно като:

/om/ и /em/ пред устнените съгласни (p, b) – ząb /zomp/, tępy /tempɨ/
/on/ и /en/ пред венечните съгласни (t, d, c, dz, cz) – kąt /kont/, tęcza /tent͡ʂa/
/oɲ/ и /eɲ/ пред небните съгласни (k, g, ć, dź) – piękna /pjeɲkna/
В края на думата ę се произнася /e/.

WIKITONGUES: Marta Speaking Polish

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полски език

https://www.omniglot.com/writing/polish.htm

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полска фонология