История на Полша

[Hatshepsut]

Праистория

Праисторическият период в историята на Полша обхваща времето от момента, в който първите хора се появяват на нейна територия до появата на писмеността при Мешко I. Този период обхваща общо около 0,5 милиона години и като цяло е много по-дълъг в сравнение с праисторическия период на съседна Литва, която до края на палеолита е била покрита с ледници и най-вероятно необитаема.

Най-значимият паметник от праисторическия период е укрепеното селище Бискупин, което принадлежи на лужичката култура от бронзовата епоха. Тъй като древните цивилизации се появяват в южната и западната част на Европа, тяхното влияние все повече се усеща в праисторическите култури в Полша.

Реконструкция на къснолужишкото селище Бискупин

В древността територията на Полша е била обитавана от келти, германци и балти. С настъпването на Средновековието Полша постепенно се заселва от славяните, които постепенно образуват тук малки княжества. Античният период и ранното средновековие са засвидетелствани от няколко препратки в европейски антични и ранносредновековни източници, но археологията е основният източник на данни. Собствената писменост се появява в Полша едва през 966 г., когато Мешко I приема християнството и призовава грамотни свещеници от Европа в страната.

Палеолит

В югозападна Полша следи от дейността на антропоида Homo erectus са забелязани в Долна Силезия близо до Trzebnica и в Rusko близо до Strzegom. Каменните сечива от Тшебница (люспи и микролити) датират отпреди около 500 хиляди години и принадлежат към Фердинандското затопляне, а от Руско - преди около 440-370 хиляди години и принадлежат към Мазовецкото затопляне, от заселването на Homo erectus на територията на Полша, както и в други части на Европа, което зависи от климатичните колебания. Костите на копитни животни и риби, намерени в Тшебница, показват, че този тип хора са яли месна храна.

Homo neanderthalensis се появява в Европа като потомък на предишни видове, така наречените преднеандерталци (Homo antecessor и Homo heidelbergensis), произлезли от Homo erectus. Този процес е протекъл в периода преди 650-250 хиляди години или дори по-късно.

Към днешна дата в Полша не са открити останки от неандерталци (това може да се дължи на повишената киселинност на почвата), но са открити редица материални артефакти.

На около 220 хиляди години са датирани няколко десетки каменни сечива и останките от огнище, открито близо до град Racibórz в Горна Силезия и напомнящо ашелските. Подобни предмети са открити на територията на краковския квартал Кроводжа. Каменните брадви от ашелската култура също произхождат от Силезия, датиращи отпреди около 200-180 хиляди години.

До времето 190-140 хиляди години пр. н.е. се включват находки, открити в село Пиекари близо до Краков. Тези кремъчни изделия са може би най-старите примери за напреднали производствени технологии на материалната култура от средния палеолит и в много отношения приличат на кроманьонските изделия, появили се само 100 хиляди години по-късно.

За период от около 130-110 хиляди години пр. н.е. се включват следи от поселение, намерени в района на ул. Кралица Ядвига в Краков, където е имало огнище, на което се предполага, че е изпечено месо за дългосрочно съхранение. Находките показват, че Homo neanderthalensis може да е ловувал големи животни от европейския плейстоцен.

Фалангите на неандерталско дете бяха открити във варовиковата пещера Temna в Малополша (Национален парк Ojcowski). Възрастта им е отпреди 115 хиляди години.

В по-късен период (преди 110-70 хиляди години) на територията на Полша са съществували групи неандерталци, принадлежащи към различни културни традиции, понякога паралелно. Някои принадлежат към микокския комплекс, типичен за Северна и Източна Европа, други към мустерския комплекс, който доминира в Западна Европа.

В случая с мустерийския комплекс откритите обекти като правило съдържат малки работилници, където се изработват каменни инструменти. Пещерните жилища са били малки обиталища на ловци.

В пещерата Rai близо до Киелце в слоеве, датиращи отпреди 70-60 хиляди години са открити групи каменни оръдия на труда, подобни на тези, открити в басейна на среден Дунав, главно в Унгария. Също така в пещерата са открити около 300 рога на северен елен, образуващи своеобразна бариера за защита на входа на пещерата, както и багрила, вероятно за боядисване на тялото.

Периодът на обитаване на неандерталците в Полша приключва преди около 70-58 хиляди години.

Оръдия на труда (шила от кост). Лентата вляво е с размер 1 см

В епохата на последното заледяване, тъй като ледената покривка по това време покрива Балтийско море и достига до долното течение на Висла, няма следи от селища на територията на Полша в периода 70/60 - 40 хиляди години.

Висулка от слонова кост от пещерата Stejna, украсена с шарка, която създава неправилна извита примка, и шило от кост свидетелстват за появата на Хомо сапиенс в Полша преди 41 500 години.

Преди около 40-35 хиляди години в Полша се появяват групи, които продължават традициите на мустерските и микокските комплекси, поради което се наричат преходни комплекси. Специфични за тези групи, продължаващи традицията на мустерския комплекс, са обработените едностранни листовидни върхове – такива са намерени в Дзержислав край Глубчици. На същото място са открити каменни инструменти, датиращи от по-късно време (преди около 36 хиляди години) и принадлежащи на наследниците на традициите на микокския комплекс; характеризират се с мустерийска технология, тоест наличието на сечива от среден и горен палеолит едновременно с листовидни върхове с двустранен ретуш; тези инструменти принадлежат на селетската култура.

Предполага се, че тези комплекси биха могли да бъдат създадени от последните неандерталци, които са се сблъскали с групи от Хомо сапиенс сапиенс.

Преди около 35 - 30 хиляди години на територията на Полша са забелязани следи от културата Ориняк, характеризираща се с интензивна обработка на кости и рога. Каменни паметници на тази култура са известни, наред с други неща, от обекти в Краков и на хълма Puławska.

В периода преди 28 - 24 хил. години на територията на Южна Полша проникват групи от граветската култура. Носителите на тази култура се интересуват главно от креден кремък от горносилезийски морени. От времето преди около 23 - 21 хиляди години са открити поселения на ул. Спадзиста в Краков. Мястото Gravett на Kraków-Spadzista B се счита за място за разфасоване на трупове на мамути. В Краков Спадзиста са намерени фрагменти от върхове на стрели в костите на два възрастни мамута. Приблизително 2400 кости на арктически лисици бяха открити на 30 м южно от натрупването на кости на повече от 100 вълнисти мамута, които били уловени в края на зимата.

В периода преди 20 - 18 хиляди години (времето на последния ледников максимум) земите на Полша практически не са били населени.

В периода преди 18 - 12 хиляди години представители на културите Мадлен и Епи-Гравет (продължаващи традициите на Гравет) спорадично проникват в полските земи. Находките в пещерата Maszycka близо до Краков (по-специално върхове на копия, специални инструменти и церемониални предмети с фалическа форма) са свързани с културата Мадлен, която датира от около 13 хил. пр.н.е., както и предмети, открити в Brzoskwini близо до Краков, датиращи от около 10 хил. пр.н.е. Машицкая пещера често се появява в литературата във връзка с темата за въоръженото насилие през палеолита - тук са открити около 50 фрагмента от най-малко 16 човешки черепа, лежащи сред костите на животни.

Епиграветската култура включва по-специално находки в пещерата Завальоная в Мниково. Следи от хамбургската култура са оцелели главно в Долна Силезия (Олбрахчице и Седлница) и във Великополша (Лини). Сред откритите обекти от това време заслужават да се споменат находките в Цалован и Витов.

Преди 11 - 10 хиляди години в Полша настъпиха радикални промени в климата - площта на горите намалява, на североизток се появяват тундрови зони, а в централната част се появяват степи. По същото време се появяват ловци на северни елени, чиято култура наподобява културата на Хамбург или културата на Броме-Люнгби.

По същото време на територията на Полша съществуват културите Перстун] и Свидер (по-големи обекти с няколко жилищни обекта - еднофамилни жилища, вкопани в земята, открити например в Grzybowa Góra).

Мезолит

Мезолитът (9000 - 8000 г. пр. н. е.) се характеризира с общо затопляне на климата и свързаното с него нарастване на екологичното разнообразие.

В онези дни икономиката все още се основава главно на лов, риболов или събиране на растения, миди и охлюви. Размерът на каменните изделия е намалял (например малки геометрични върхове на стрели).

Предполага се, че свидерските ловци са били изтласкани от групи ловци и рибари, движещи се от горските райони на западната част на Европейската равнина.

Така нареченият ,,Вождски жезъл" от Голенбево на 8790 ± 50 години е направен по ДНК от рога на северен елен, а не на благороден, и е първото пряко свидетелство за обмен на стоки между групи от ловци и събирачи в ранния мезолит на такова голямо разстояние.

Ранните мезолитни групи, заселили се в Полша, принадлежат към културата Komornice, подобно на културите Dufensee и Star-Karr. Местата на тази култура включват по-специално Smolno Wielkie и Pobiel.

По-късно основно значение получава Хойницко-Пенковската култура, чиято характеристика е твърде непълна. Известна е само от каменни изделия (например от множество малки микролити, сред които се появяват трапеции - върхове на стрели с широко острие).

В късния мезолит културата Яниславице се появява в полските земи, характеризираща се с напредък в технологията на люспи, фокусирайки се върху големи люспи с правилна форма (произведени са стъргалки и трапецовидни форми), както и с опит да се стигне до висококачествени суровини като шоколадов кремък. Първоначално се смята, че представители на тази култура вече могат да се занимават с животновъдство - това се доказва от открития в района на Дембе в Куявия, датирани от ок. 5800 пр.н.е.; по-късно се оказва, че има твърде малко костни фрагменти, които да свидетелстват за животновъдство, и освен това те вече могат да датират от периода ок. 5200 пр.н.е.

В североизточната част на територията на съвременна Полша през мезолита са живели групи от ловци на северни елени от културата Swiderian; и по-късно в тази област са живели представители на културата Кунда, запазили много характеристики на късния палеолит. Те познават техниката за правене на люспи с правилна форма, от които се правели върхове на стрели с изрязана форма (а не геометрични върхове на стрели).

Неолит

В епохата на неолита започват да възникват първите земеделски селища, чиито основатели се изселват от територията на Дунав около 5500 г. пр.н.е. По-късно местните пост-мезолитни племена се адаптират към околната среда и продължават да развиват земеделски начин на живот (между 4400 и 2000 г. пр.н.е.).

Най-ранните доказателства за производство на сирене в археологическите записи датират от 5500 г. пр.н.е. – на територията на съвременна Полша са открити сита, върху които са открити молекули млечни мазнини.

Култура на линейно-лентовата керамика

Западният вариант на културата на линейната керамика, който се характеризира с промяна в технологията на производство на керамика и украса на съдове с ритуални и пластични орнаменти, нов метод за производство на каменни изделия, дървени сгради с палисадни стени на правоъгълни дълги къщи, селско стопанство с комплекси от полета в територии по бреговете на реките и увеличаване на дела на животновъдството.

Разпространението на тази култура в първата фаза на експанзия (ок. 5400-5300 г. пр. н. е.) обхваща главно льосови територии в Силезия и Малка Полша, по-късно се премества на север (територията на Куяв, земите на Хелм и Велика Полша) и Изток (област Жешов), накрая пресича Сан и Западен Буг. Всъщност първите земеделци и скотовъдци в земите на съвременна Полша произхождат от тази култура. Домашните животни включват овце и кози, както и говеда и свине. Намаляла е ролята на лова и събирачеството. Къщите са били дълги, правоъгълни, със стълбова (палисадна) конструкция на стените. В такава къща живеели обединени големи семейства (родове) (т.е. няколко поколения, приблизително 16-20 души). Отначало преобладават групи от 2-3 къщи, по-късно броят им се увеличава. Най-добре проучената група раннонеолитни селища в полските земи се намира в Страхов близо до Вроцлав - те демонстрират 4 фази на развитие:

1. има две ферми, разположени ниско,
2. появяват се две ферми, разположени малко по-високо,
3. има три ферми, разположени на най-високо ниво,
4. жителите се връщат на местата, обитавани в първата фаза.

Що се отнася до материалната култура, тя е представена предимно от керамика и каменни сечива. Появяват се и изделия от кост и рог. Съдовете, предимно със сферична форма, са изпечени на огън. Орнаментът на културата на линейно-лентовата керамика се характеризира с:

♦ в началния етап - рядко маркирани с прави, вълнообразни и полукръгли линии,
♦ в средния етап - с вдлъбнатини на хоризонтални и полукръгли линии (музикален орнамент),
♦ на по-късен етап - напречни линии с къси резки (железовски стил).

Изделията от камък са направени чрез шлайфане и кълцане. Гладките инструменти са направени от седиментни, магмени и метаморфни скали. В по-късните етапи хората са използвали кремъци, произхождащи по-специално от Краковско-Ченстоховското възвишение. Открити са много доказателства за активна обработка на кремък в Olszanice (сега квартал на Краков).

На много места (селища) от раннонеолитната линейна лентова култура се появява обсидиан, произхождащ от Токайско-Прешовското възвишение, което показва контактите на населението от двете страни на Карпатите. Каменните изделия, изработени с помощта на техниката на отрязване, са служили предимно като стъргала за кожи, ножове за дърворезба и кост.

Малко се знае за духовната култура на тогавашните жители на полските земи - понякога се появяват женски фигури с ясно изразени полови белези.

Култура на керамиката с набодена украса

Около 4700-4600 години. пр.н.е. в полските земи, от една страна, има продължение на някои елементи от балкано-дунавския модел на ранния неолит, от друга страна, се появяват нови форми на икономика, експлоатация на територията и социална организация.

В земите на Долна Силезия може да се наблюдава нов стил на украса на съдове - вместо релефни линии се появяват линии, състоящи се от малки убождания, направени с гребен или зъбно колело. С появата на този стил изчезват връзките, които преди това свързваха териториите на Долна Силезия и Малополска (те се проявиха главно в значителен приток на кремъци от Западна Малополска в Силезия).

Култура Лендер-Полгар

Около 4600 г. пр.н.е. на територията на Малополска се появяват групи от хора от комплекса Lendyel-Polgar, произхождащи от ранния неолит на линейно-лентова керамика. В полските земи има контраст между ранния неолит на линейната керамика и най-старите групи от споменатия комплекс (дори и да има обекти, където се наблюдават следи от двете групи, те са разделени с празнина от 200-300 години).

Има мнение, че формирането на тези групи е свързано с миграцията на хора от Среднодунавската низина - това трябва да потвърди връзката между формите на съдовете и стила на украса на керамиката от обектите в Самбожец (pl: Samborzec). и Opatov близо до Sandomierz (включително чаши на дръжка и чаши, украсени с черен рисуван орнамент) с керамика от групата Asod в Унгария.

По-късно обаче рисуваната керамика изчезва и групите, свързани с керамиката от Лендел (Плешовска, Модничка и Оцичка), се свързват с територията на Западна Словакия.

Ронделите от културата Lendiel са пример за обекти, в които редици от къщи са групирани около празно пространство, заобиколено от кръгъл ров и палисада. Известни са примери за канавки, които обграждат площ до 6 хектара (по-специално в Zarzyca.

В Краков-Могила е открит склад за зърно, където са представени зърна от два вида пшеница и ечемик.

Едновременно с културата Lendyelian, културата Malician съществува на Краковското възвишение (Wyżyna Krakowska), възвишенията Miech и възвишенията Sandomierz. Последните й паметници датират от около 3800 г. пр.н.е.

Между селищата от културите Лендел и Малица е имало интензивен обмен на необработен камък. Експлоатацията на юрския кремък изиграва важна роля. Кремъкът се добива в няколко открити мини, които се състоят от голям брой ями (включително в Sonspov), Bemble и Jeżmanowice. Експлоатиран е и солен извор в местността Величка.

Във връзка с богатството на хората от групата Lendiel се появяват голям брой церемониални предмети (концентрация на предмети от този тип е открита в Краков-Плешов в една от полуземлянките).

Люблинско-Волинска култура

Паметниците на люблинско-волинската култура датират от първата половина на 3-то хилядолетие пр.н.е. Около 2500 г. пр.н.е. започват да се заменят с паметници на културата на сферични амфори.

Характерната керамика на тази култура позволява обособяването й като отделна културна общност. Това са крушовидни амфори с две малки дръжки по ръба, съдове блюда с леко извити навътре ръбове, понякога под формата на четири малки рога, както и сферични чаши с изпъкнало гърло и плоско дъно.

Повърхностната обработка е различна. Често повърхността е гладка, полирана, но има и грапава, обработена с метлица.

Основният орнамент е гипсов, изработен от бяла паста, геометричен - състои се от продълговати триъгълници, правоъгълници и тесни ивици. В допълнение, декорациите често се появяват от точки, жлебове, издутини, ями, изстискани с пръст. Ръбовете на съдовете понякога са вълнообразни. Известни са и примери за глинени женски фигурки.

Продуктите от кремък са малко. Използвани са раирани (Юрайск) и Волински кремъци, в малки количества е използван и шоколадов кремък. В селищата няма находки, които да потвърждават производството на инструменти вътре в селищата.

Сред оръдията на труда преобладават люспите и стъргалките. Намерени са и рогови мотики. Декорациите са направени от различни черупки. Известни са и медни пръстени. В селищата са открити и вретена.

Населението на тази култура е живяло на льосови равнини, в непосредствена близост до реки и потоци. Селата приличат на "острови". Най-често групи от селища се намират в басейна на Буг и на ръба на Волинското възвишение. Диаметърът на селищата е бил 100–200 м. Те са били оградени с ровове с триъгълно или трапецовидно сечение, както и с палисада, която вероятно е служила за отбранителни цели. Вътре в селищата има малки ями, обикновено овални, понякога с огнище в центъра. Диаметърът на ямите е над 1 м, а дълбочината не повече от 1 м. Няма следи от надземни жилищни сгради.

[Hatshepsut]

Енеолит

Началото на енеолита на територията на Полша датира от около 4100-3800 години. пр.н.е. и се характеризира с промени в икономиката и социалната структура, свързани с началото на използването на мед и появата на първите медни изделия. В периода 4100/3900 - 3200/3000г. пр.н.е. периодът на неолита най-накрая завършва и земеделието и скотовъдството се разпространяват в Полша.

Появява се нова култура на фуниевидни чаши. През целия ранен енеолит тя съществува успоредно с групите, произлизащи от групите Лендзел и Малицки, както и продължаващи Дунавския неолит. Как се е формирала новата култура е обект на много хипотези. Културните групи, които съставляват тази археологическа единица, се характеризират със стила на керамика; в други области на материалната култура има съществени различия.

Започва използването на впрегатни животни с четириколесни каруци; това се потвърждава, между другото, от рисунките върху съдовете, намерени в Броночице (Bronocice).

Нараства броят на селищата, сред които се появява ясна йерархия. Вече имаше административна организация и центрове на политическа власт. Появяват се мегалитни структури, обикновено наричани куявски (те са под формата на трапец или триъгълник и са издигнати с помощта на огромни камъни или каменни укрепления от земни насипи). Кремъкът е особено ценен; добиван е в мините. Една от най-големите мини по това време се намира в Кшемьонки (Krzemionki).

Най-старите чаши от културата на фуниевидните чаши се характеризират със сферично тяло и леко изпъкнало гърло (започвайки от около 4450 г. пр. н. е., сарнска фаза). По-късно, в класическата фаза (3700-3300 г. пр. н. е.), се появяват източната, югоизточната и силезийско-моравската групи; тази фаза се характеризира с по-забележим профил на съдовете и доминиране на щампована орнаментика. В късната фаза (3300-3100 г. пр. н. е.) профилите на съдовете стават по-елегантни и гладки, а орнаментиката се обогатява, по-специално с отпечатъци от шнур.

Доста силни различия между отделните групи от културата на фуниевидните чаши съществуват в сферата на духовната култура. На територията на Померания, Куявия и Мала Полша има мегалитни гробници от куявски тип; появяват се погребения със скелети, докато в Померания, Силезия и Моравия кремацията е по-често срещана, а в околностите на Люблин - погребения в обикновени ями без каменна конструкция или покрити с камъни.

По-късно се наблюдава преход към типична пастирска икономика, което води до сливането на всички енеолитни групи в култура на сферични амфори.

Балтийската зона се развива по различен начин в ранния енеолит; там от 5200 до 4300 г. пр.н.е. доминира културата Ertebölle; това включва мястото в Dąbki близо до Darłow. В някои части на Померания до 3700/3600 г. пр.н.е. групи с мезолитни традиции може да са оцелели. Икономиката там все още е имала ловен и риболовен характер.

В някои райони културата на фуниевидните чаши е повлияна от баденския комплекс, който е бил посредник между еладските бронзови култури и късните неолитни култури в Южна Полша. Тези контакти са свързани с разпространението на погребалния обред кремация. В стила на керамичните форми влиянието на Баден се изразява във възприемането на формите на керамиката, украсени с канелюри, често отклоняващи се под формата на лъчи от дъното на съда.

Около 3200-3100 г. пр.н.е. на територията на Полша се наблюдава преход от заседнали земеделски и скотовъдни общности към мобилни скотовъдни общности. По-късно обаче има смесица от скотовъдни и земеделски общности.

Културата на единичните погребения (2800 г. пр. н. е. - 2300 г. пр. н. е.) е съществувала в югозападната част на Полша (Поморие, Велика Полша, Куявия).

По това време културата на кълбовидните амфори доминира в Полша, която е разделена на централна полска, западна и източна групи; първият и последният продължават традицията на изграждане на мегалитни структури; вторият се характеризира с ямни погребения. Икономиката се основава на скотовъдството.

Що се отнася до културата на шнуровата керамика, находките, свързани с нейния най-ранен хоризонт, са доста редки в Полша (например погребението в Кольоси). По-късно възниква средноевропейският хоризонт на шнуровата керамика - в погребенията от този тип има различни форми на амфори и чаши с различни видове орнаменти, нови видове брадви, каменни инструменти.

Местната група, свързана с културата на шнуровата керамика, е културата Злота, известна от около 30 обекта в Сандомирското възвишение. Характеризира се с ранни класически брадви, амфори и чаши с шнурови орнаменти, амфори с щамповани орнаменти (характерни за културата на кълбовидните амфори), брадви и орнаменти от кехлибар. Характерни за тази културна група са купите, украсени с вълнообразни линии и нишовите погребения с камера, вкопана в стената на гробната яма.

В резултат на контактите на населението от централноевропейския хоризонт на шнуровата керамика с културата на сферичната амфора, баденската и североизточноевропейската култура на горската зона възникват:

♦ групата Краков-Сандомиж - характеристики: открити са надгробни могили и плоски, ямни и нишови погребения; икономиката е предимно натурална;
♦ Любачевска група - запазва максималните характеристики на централноевропейския хоризонт,
♦ Силезийска група - черти: общи елементи с населението на Моравия и долината на Елба; те включват главно добива на серпентинит,
♦ Група Надодера - характеристики: включва центровете за производство на кремъчни сечива на Рюген.

Резултатът от хибридизацията на влиянието на културата на шнуровата керамика и културите от горската зона на Североизточна Европа е културата Żucev, известна главно от разкритите селища. Стабилизирането на селищата е свързано с експлоатацията на находищата на кехлибар и производството на бижута от него в специализирани работилници.

Митохондриалната хаплогрупа U4 присъства само в културата на шнуровата керамика и отсъства в културите Злота, кълбовидни амфори и фуниевидни чаши. Въпреки съвпадението във времето и до известна степен, в културните проявления, нито културата Злота, нито културата на кълбовидните амфори, нито културата на фуниевидните чаши са имали близък генетичен афинитет на mtDNA към хората, свързани с културата на шнуровата керамика. По-високата честота на митохондриалната хаплогрупа U5b в популациите, свързани с културата на фуниевидните чаши, културата на кълбовидните амфори и културата на Злота, показва постепенен майчински генетичен приток от мезолитни ловци-събирачи.

През късния енеолит територията на Мазовия и Полисия е извън сферата на влияние на дунавския неолит и влиянието на културата на фуниевидните чаши е незначително. На територията, по-специално на северозападна Полша, под влиянието на културите от мезолитния кръг и постсвидерските култури възниква Неманската култура. Керамиката на тази култура е слабо изпечена, технически примитивна, изработена от глина със значителни органични примеси. Най-ранната фаза на тази култура е представена от обектите в Августов и Возна Веси, а по-късната в Линин край Варшава.

В северозападна Полша е имало култура Нарва. Единични гробове, свързани с нея, са открити в Прути и Брайники (Brajniki) близо до Олщин.

Бронзова и желязна епоха

Реконструирано селище от лужишката култура в Бискупин

Бронзовата епоха в Полша е хронологично разделена на няколко етапа:

♦ период I, 2300-1600 пр.н.е.;
♦ период II, 1600-1350 пр.н.е.;
♦ период III, 1350-1100 пр.н.е.;
♦ период IV, 1100-900 пр.н.е.;
♦ период V, 900-700. пр.н.е.

В полското село Машковице, в селище от османската култура, са намерени две глинени фигурки на прасета.

Ранната желязна епоха включва:

♦ Халщатски период C, 700-600 г. пр.н.е.
♦ халщатски период D, 600-450 г. пр.н.е.

Културите на Полша от бронзовата и желязната епоха са известни главно от археологически проучвания. Културите от ранната бронзова епоха започват да се появяват в Полша около 2400-2300 г. пр.н.е., а желязната епоха започва около 750-700 г. пр.н.е. В началото на новата ера почти всички археологически култури от желязната епоха престават да съществуват. Поради липсата на писмени източници, идентифицирането на етническата и езиковата принадлежност на тези култури предизвиква спорове между историците.

Жилище в Бискупин — интериор. Реконструкция

Лужичката култура играе особено важна роля в Полша от бронзовата и ранната желязна епоха. Най-важният археологически обект на тази култура е укрепеното селище Бискупин.

Бронзовите предмети започват да навлизат в Полша около 2300 г. пр.н.е. от района на праисторическа Унгария. През бронзовата епоха иновативната култура Unětice доминира в западната част на Полша, докато консервативната култура Mezhanovice доминира на изток. Постепенно, в ранната бронзова епоха, те са заменени от наследници - (предлузицианската) култура на надгробните могили и културата Тшинец.

В следващите периоди на бронзовата епоха в Полша и като цяло в Централна Европа доминират местните разновидности на голямата култура на полетата на гробните урни. Където и да се разпространява тази култура, погребенията със скелети постепенно се заменят с погребения с кремация. В Полша селищата на Лужичката култура доминират почти хилядолетие, до ранната желязна епоха. Редица скитски нашествия, като се започне от VI век пр.н.е., ускорява упадъка на лужичката култура.

Халщатският период D е времето на разпространението на померанската култура, докато културата на западнобалтийските кургани заема района на Мазурия-Вармия.

Античност

Латенският период се подразделя на етапи:

La Tene A, 450-400 пр.н.е.;
La Tene B, 400-250 г. пр.н.е.;
La Tene C, 250-150 пр.н.е.;
La Tene D, 150-0. пр.н.е.

Периода 200 - 0 години. пр.н.е. също се счита за най-новия от периодите на предримската епоха. Той е последван от период на римско влияние, чийто ранен етап е 0-150 г. пр.н.е., а по-късния - 150-375 г. н. е. Периода 375-500 г. е считан за периода на предславянските преселения.

През периода на класическата античност (400 г. пр. н. е. - 450-500 г. сл. н. е.) територията на Полша е била обитавана от носители на различни археологически култури, които изследователите свързват с келтите, германците и балтите. Възможно е да са присъствали и други групи от населението, тъй като етническият състав на археологическите култури невинаги е лесно да се установи със сигурност. Въпреки липсата на своя собствена писменост, много от тези народи са достигнали високо ниво на материална култура и социална организация, както се вижда например от богатото съдържание на династическите гробове на местни "князе". Този период се характеризира с високо ниво на миграция, която често включва големи групи от населението.

Келтите започват да основават селища от началото на 4 век пр.н.е., главно в южната част на Полша, където се намира северната граница на тяхното разширяване. Развитата келто-тракийска латенска култура оказва културно влияние върху целия регион, въпреки малкия брой носители.

Германците са живели на територията на съвременна Полша в продължение на няколко века, докато някои от племената са мигрирали по-нататък на юг и изток. С разширяването на Римската империя германските племена попадат под културното влияние на римляните. Запазени са писмени споменавания от римски автори за събития в земите на съвременна Полша; те предоставят информация, която допълва археологическите находки. В края на римската епоха, по време на Великото преселение на народите, германците, под ударите на номадските племена, напускат Източна и Централна Европа, премествайки се в по-безопасни и по-богати земи на Западна и Южна Европа. Съкровище със сребърни денарии на императорите Нерва (69-98) и Септимий Север (193-211) е намерено в село Цихобурж, на 8 км от град Хрубешов в Югоизточна Полша, близо до границата с Украйна. Предполага се, че съкровището е скрито от един от представителите на древното германско племе вандали, избягали от настъпващите готи. В Зофипол, недалеч от Краков, са разкопани 57 пещи, които са работили на границата на 2-ри / 3-ти и 5-ти век.

Североизточните покрайнини на съвременна Полша остават населени от балтите, които са в крайната периферия на влиянието на Римската империя.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая Польша

https://ru.wikipedia.org/wiki/Люблинско-волынская культура

[Hatshepsut]

Средновековна Полша

Славянски племена

Макет на славянско селище в Археологическия музей, Варшава

Според много учени формирането на праславяните е станало на територията на Полша. В средата на 6 век готският историк Йорданес посочва местонахождението на славяните: ,,От родното място на река Висла многолюдно племе венети се заселило в безкрайните пространства".

В междуречието на Елба и Одер се забелязва влиянието на торновската керамика върху гипсовата керамика Суково-Дзиеджица и Прага-Корчак. Това води до появата на гипсова псевдо-менкендорфска керамика, която се изработва до началото на 9 век. В ,,Баварския географ" от 9 век сред племената, живеещи на север от Дунава, се споменават лендзяни, слензи и висляни. По средното течение на Варта имало поляна, от която произлиза името на националността - поляците. Тук също са живели мазовци, куявци (с център в Плоцк) или гоплианци; В Силезия живеели дядошани, требовяни, бобри и поляни. В Поморие са живели померански племена. Най-развити връзки с външния свят притежавали висланите, чиято главна крепост - Краков се разраства до средата на 10 век като център на транзитна търговия по търговските пътища към Киев и Прага. Големи градове през X - началото на XI век са Шчечин и Волин, занимаващи се с външна търговия. Гданск също е сравнително голям град в края на 10-ти век. Съседските общини - "ополя" могат да обединяват повече от десет селища. Ополя се ръководи от събрание на мъжете - "вече". Центърът на ополя е било укрепление - "грод". От средите на старейшините произлизат владетелите на племената, които първоначално са били военачалници, а по-късно получават правото да налагат данъци върху населението. Имайки силна армия, първенците на поляните държали в покорство покорените племена.

През 870-те години Великоморавия завладява княжеството в горното течение на Висла. В житието на Методий се споменава "князът, седящ на Висла". След разпадането на Великоморавия (906 г.) земите на висланите, заедно със Силезия, попадат в зависимост от Чехия.

Селище при с. Геч в заливната низина на река Москова: X-XI в.

През 10 век силезийските племена и ,,гродите" на Висла стават част от Чехия. Най-ранната полска хроника на Гал Анонимус от началото на 12 век съдържа легенда, която разказва, че след изгонването на княз Попиел Земовит, синът на Пяст, става нов княз на поляните.

Древнополска държава

Параклис в замъка Цешин, 11-ти век

Първият исторически достоверен княз на племето поляни е Мешко от рода Пяст († 992 г.). По време на управлението на Мешко възниква огромна полска държава. Благодарение на завоеванията Миешко удвоява територията на своите владения. Първо той завладява Гданската Померания, до 972 г. - Западна Померания, след това Силезия и около 990 г. - земята на Висла. Според хрониста Нестор през 981 г. великият киевски княз Владимир се противопоставя на поляците и окупира градовете им, включително Пшемисл и Червен. Според пътешественика Ибрахим ибн Якуб от 10 век Полша е най-обширната от славянските страни. Въпреки това, ако погледнете картата, можете да видите, че Русия по това време е била 2 пъти по-голяма от Полша. През 965 г. Мешко се жени за дъщерята на чешкия владетел Болеслав I - Добравка. През 966 г. християнството е прието чрез Чехия. Мешко вероятно е кръстен в Регенсбург, чиято юрисдикция се простира до Чехия. Две години след кръщението на Мешко в Полша е създадено епископство. При Мешко се появява полска монета. Той оказва почит на германския император като негов сюзерен, води война с Чехия (което води до присъединяването на Силезия към Полша). С акта си Dagome iudex Мешко дава полската държава под покровителството на св. Петър (папата), за което поляците трябва да плащат на папите данък на глава от населението - денарий на св. Петър. След като прекъсва добрите отношения с Пршемисловците, Мешко I поставя началото на враждата между Полша и Чехия, които по-късно съперничат помежду си.

Полша при Болеслав Храбри

До края на 10 век синът на Мешко, Болеслав I Храбри, събиробединява полските племенни княжества. На Гнезненския конгрес през 1000 г. е взето решение за създаване на Гнезненска архиепископия и три епископства: във Вроцлав - за Силезия, Краков - за Малополша и Колобжег - за Западна Померания. Първият архиепископ е Гаудентни (Радим), който е брат на свети Войчех.

По време на отслабването на Германската империя Болеслав превзема Лужица и подчинява за кратко Чехия, Моравия и Словакия. След като се намесва в борбата за власт в Чехия, Болеслав Храбри окупира тази страна, но след година и половина е изгонен от чехите. Опитът за окупация на Чехия довежда до полско-германската война. Според Будишинския мир от 1018 г. Полша получава Лужица. След отказа на Болеслав да плати данък на император Хенри II за владението на Чехия, последният обявява война на поляците. През 1025 г. Болеслав се възползва от смъртта на Хенри II и приема титлата крал.

Полша от 1039 г., след нашествията на съседите

През 1025 г. Болеслав I Храбри (който е коронясан за първия полски крал през същата година) умира. Полша потъва в междуособица. Тя започва между синовете на Болеслав: Мешко II и двамата му братя Безприм и Отон. Възползвайки се от ситуацията през 1031 г., руските князе нахлуват в Полша, от една страна, и германският император, от друга. Мешко II е свален.В резултат на едновременната военна атака на империята, Русия и Чехия, старата полска държава е разбита. Най-големият син на Болеслав Храбри Безприм, когото баща му отстранява от наследството, успява временно да завземе властта.

Мешко избягал в Чехия. Той се връща на трона през 1032 г. В замяна той трябвало да се откаже от кралската си титла и да направи териториални отстъпки на всички свои съседи. Германия анексира Лужица, Чехия - Моравия и Силезия, Русия - Червенските градове. След смъртта на Мешко през 1034 г. в Полша избухва езическо въстание. През 1039 г. чешкият княз Бретислав нахлува в Полша, стига до Гнезно и изнася съкровищата и мощите на св. Войчех от катедралата в Гнезно, след което присъединява силезийските земи към Чехия. Древната полска държава всъщност се разпада.

Получил военна подкрепа от император Хенри III, който не желае укрепването на Чехия и разрастването на езическите въстания, полският принц Казимир окупира Велика и Малка Полша и обявява Краков за своя столица. Така в средата на XI век княжеският двор се премества в Краков, а бившата столица Гнезно остава резиденция на примàта на полската църква. Казимир връща Силезия на Полша, но е задължен от императора да плаща данък на Чехия за нейното владение. Болеслав Смели прави опит да преодолее зависимостта на Полша от Свещената Римска империя; той води кампании в Киев, където на страната на Изяслав участва в междуособната борба (1069, 1077). Със съгласието на папата Болеслав Смели е коронясан за крал през 1076 г.

Болеслав Кривоуст се бори с германците и защитава, по думите на Галус Анонимус, ,,древната свобода на Полша". На искането на императора за плащане на данък Болеслав Кривоуст отговаря: ,,Ако поискате нашите пари или полски рицари, тогава, ако не защитим свободата си, ще се смятаме за жени, а не за мъже." След това Хенри тръгва на война срещу Полша през 1109 г. Поляците отвърнали на удара и германците са принудени да напуснат Полша, носейки тъга вместо радост, трупове вместо почит". До 1116 г. Болеслав окупира Източна Померания (Гданск), до 1121 г. - Западна Померания (Шчечин), а през 1123 г. превзема остров Рюген. Померания става васал, задължен да плаща данък на Полша. Отделна точка в споразуменията с померанския княз Вартислав е християнизацията на Померания.

В началото на 11 век започва строителството на църкви в романски стил, който през 12 век е заменен от византийския. В началото на 13 век се развива готическият стил, заедно с който тухлата заменя камъка в строителството.

Държавата на Пястите е разделена първо на провинции, които по-късно са разделени на кастели (градски райони). Кастеланът на града наблюдава концентрацията на данъка, събиран в града, и други плащания от околностите. Държавата е разделена на региони. И така, във Велика Полша от средата на XIII век има три такива региона - Гнезно, Познан и Калиш. От 1231 г. съществува Куявското воеводство. С течение на времето областите започват да се наричат воеводства. Най-високата позиция в двора на княза се заемал от палатина, който замествал княза във военните кампании и в съда и отговарял за двореца. Негов помощник в двореца бил подкормия. Ковчежникът отговарял за хазната. Княжеската канцелария се ръководела от канцлера.

Период на феодална децентрализация

Съгласно завещанието от 1138 г. (датата на началото на феодалната разпокъсаност), Болеслав Кривоуст установява реда на унаследяване, разделяйки държавата между наследниците на Пястите. През втората половина на 12 век наследството на Болеслав Кривоуст е преразпределено между неговите синове. С течение на времето броят на владетелите нараства. По време на периода на феодална разпокъсаност отношенията между князете първоначално се основават на принципата: най-старият от фамилията Пяст, който притежава специални земи (Краков, Серадз и Ленчицкая), е сюзерен по отношение на останалите князе. До 1227 г. князът на Краков се считал за главен сред полските князе. През XII век принципът на старшинството е нарушен, а в средата на XIII век напълно изчезва. Краковския трон губи великокняжеското си значение, превръщайки се в ябълка на раздора за принцовете. През 1180 г. в Легница се състоял последният общополски конгрес на сановниците, на който били ограничени правата на княжеската администрация. През периода на феодална разпокъсаност Полша в съзнанието на полските съвременници, включително хрониста Винцентий Кадлубек, се възприема като едно цяло (Regnum Poloniae). Единството на страната е подкрепено от Гнезненската митрополия, която обединява полските земи в църковно отношение.

Най-голямата опасност отвън била Свещената Римска империя на германската нация. След създаването на маркграфство Бранденбург върху земите на полабските славяни през 12 век, неговите владетели се насочили към полските земи, предимно в Померания, а през 13 век завладели земите Любуш. През 13 век на север от Полша възниква духовният и рицарски Тевтонски орден, който през 1237 г. се слива с другия, също немски, Орден на мечоносците в Ливонския орден. След призива на Владислав Изгнаник за помощ в междуособицата към Фридрих I Барбароса през 1157 г., Полша се оказва във феодална зависимост от Германската империя за сто години. Средновековните хроники често упрекват германците в арогантност и ги обвиняват в различни интриги. Винсенти нарича германците ,,скакалци", осъжда немската ,,злоба". Характеристиките на "предателство" и "ограбване" на чехите са взети от Винцентий от Гал Анонимус. Към Русия той използва епитети като "дивачество" и "кръвожадност".

От средата на 12-ти до началото на 13-ти век Гданска Померания, Мазовия и Хелминската земя са били подложени на грабителски набези от прусаците. През 1226 г. херцогът на Мазовия Конрад дава Хелмската земя на Тевтонския орден. През 1255 г. епископството в Хелмно е подчинено на архиепископа на Рига, във връзка с което полската църква също губи земята Хелмно. По-редки през 13 век са грабителските походи на литовци и йотвинги. През първата половина на 13 век има многократни войни между поляците и Галицко-Волинското княжество. През март 1241 г. дясното крило на армията на Бату изгаря Краков и на 9 април побеждава великополското и силезийското опълчение в битката при Легница (Хенри II загива в битката), след което монголите заминават за Моравия. През 1259 и 1287 г. нападенията се повтарят.

Вавелския събор - гробница на полските владетели, като се започне от Болеслав Къдравия

Князът на икономически развитата Силезия Хенри I Брадатия, представител на династията Пяст (1202-1238), е основател на ,,монархията на силезийските Хайнрихи". Той отнема трона на Краков от Конрад Мазовийски и анексира югозападния регион на Велика Полша. Неговият син Хенри II Благочестиви продължава политиката на баща си, но държавата му пада под натиска на татарите.

В края на XIII в. главна роля в обединението на полските земи играят Велика (с центрове в Гнезно и Познан) и Малка (с център в Краков) Полша, които съперничат помежду си. След като завладява Краков през 1278 г., принцът на Серадз Лешек Черни провежда политика за консолидиране на земите на Малополша, но среща съпротива от властите в Малополша. Опит за обединяване на полските земи прави силезкият принц Хенрик Пробус, който започва преговори с папата за коронясването му за крал, които са прекъснати от смъртта му през 1290 г. През 1278 г. княз Пшемислав консолидира властта над земите на Велика Полша в свои ръце. След смъртта на Хенрик Пробус той наследява Краковското княжество. Принцът завзема и Източна Померания. Но братът на Лешек Черни, Владислав Локетек, му се противопоставя. През 1295 г. Пшемислав II, със съгласието на Рим, е коронясан за крал на Полша.

Чешкият крал Вацлав II се намесва в междуособицата. Чехите разширяват властта си над Силезия, превземат краковската земя и Сандомир. Междувременно Велика Полша е във владение на Пшемисл II, който през 1294 г. анексира Източна Померания. През 1296 г. Пшемисъл умира от ръцете на убийците на курфюрста на Бранденбург. След свалянето на Владислав Локетек от полските феодали през 1300 г. Вацлав II изпраща войските си във Велика Полша и Померания и през същата година е коронован с полската корона в катедралата в Гнезно. След смъртта на Вацлав II през 1305 г., правото на полския престол преминава към неговия син Вацлав III, последният от династията Пшемисловци, който е убит от чешки рицар през 1306 г. с началото на кампания срещу Полша. След повторното завладяване на Сандомирската земя, Локетек влиза в Краков на 15 май 1305 г., той е признат от Померания и Малка Полша. През 1308 г. Гданск е обсаден от маркграфството на Бранденбург, рицарите от Тевтонския орден идват на помощ на полския принц, които скоро сами окупират Гданск и цялата Гданска Померания. След това орденът купува правото върху Померания от Бранденбург. През 1311 г. в Краков избухва едногодишен ,,бунт на войта Алберт", който иска присъединяването на Малополша към Чехия.

Spoiler

Войт

Войт (полски wójt, белор. войт, украински війт, свързано с немската дума Voigt, "фогт", която идва от лат. advocatus - призован да помага) - началник, в градовете на Великото литовско княжество и Жечпосполита, въз основа на магдебургското право, през 15 - 18 век, длъжностно лице, избрано (обикновено от богатото население), което оглавява магистрата.

[затвори]

 Локетек потушава бунта и започва репресии срещу немските граждани, ограничавайки самоуправлението на Краков. През 1314 г. Локетек превзема Познан, с което започва войната с Бранденбург (1315-1317). Отношенията с Ордена били враждебни. Чехия, под управлението на новата Люксембургска династия, продължава да претендира за полски земи.

Обществено-икономическо развитие

Значителни поземлени владения са принадлежали на светски собственици: благородници и барони. Рицарството и бароните се наричали шляхта. В историческата литература като ,,шляхта" обикновено се наричат средните и долните слоеве на благородството. Рицарството се издига от ранносредновековната княжеска дружина, основното му занимание е военната служба. През XII-XIV век рицарите получават доходи главно от военна плячка. Плебейския достъп до благородството в крайна сметка бил затворен; а от XIV в., за да се счита едно лице за благородник, е било необходимо да се докаже благороден произход. Известни са имената на клановете от царуването на XII век: Топорчики, Авданци, Лабендзи, Грифити, Палуки, Одровонжи. Повечето благороднически фамилии идват от Малополша. През 13-ти век благородството, след като е получило ,,правото да не бъде държано отговорно", излиза от властта на кастеланите и сега се подчинява само на двора на монарха.

Spoiler

Кастелани

Кастелан (на полски Kasztelan, от лат. castellanus, от castellum – ,,замък") – длъжност в Полша и Великото литовско княжество. В средновековна Полша позицията се появява през 13 век. Първоначално той управлява замъка и изпълнява някои съдебни функции, но до началото на 14 век практически губи влиянието си.

Във Великото литовско княжество длъжността е въведена през 1413 г. със създаването на воеводства с центрове във Вилнюс и Троки.

През 1506 г. се образуват нови воеводства, където се въвежда и длъжността кастелан. Функциите на кастелана не са ясно определени. От гледна точка на служебната йерархия той се нарежда на второ място във войводството след самия войвода. По време на разпадането на Жечпосполита кастеланът събира благородството на главния повет и го прехвърля под командването на войводата. Кастеланите са били част от Радата. Подобна е била ситуацията и в Полша.

След образуването на Реч посполита през 1569 г. кастелианците стават част от Сената. В отсъствието на войводата кастеланът свиква сеймика на главния повет на воеводството и го ръководи. Сред кастеланите била установена строга йерархия, според която те заемали места в Сената (заедно с управителите). Най-старшият бил кастеланът на Краков (преди всички управители). След него са виленските и трокските кастелани, равни на управителите. Следват кастеланите с кресло, които седят на столове (на полски krzesło), Познан, Сандомир, Калиш, Войницки, Самогитски, Киев, Иновроцлав, Лвов, Волин и други. По-малко почитани са кастеланите на Радом, Хелм, Варшава и други, които седяха в така наречения сив край на пейки близо до стените.

Позицията е била заемана, като правило, от представители на благороднически семейства Радзивил, Тишкевич, Ходкевич и Голшански.

С разделянето на Жечпосполита в края на 18 век длъжността изчезва.

По-късно пазачите на църквите също се наричат кастелани, а складодържателите (пазачи на бельо) в медицински, здравни заведения и различни видове приюти за деца, инвалиди и възрастни хора също се наричат кастелани.

[затвори]

 В началото на 13-14 век някои полски родове са имали гербове. Църквата е била едър земевладелец. Така през 1136 г. архиепископството на Гнезно притежава около 150 села, а епископството на Вроцлав през 1155 г. – 47 села. През втората половина на XI век бенедиктинските абатства се появяват в Tynec и Могилна. През 12 век цистерцианските манастири стават широко разпространени. Манастирите на просешките ордени възникват през 13 век: през 1222 г. е основан първият доминикански манастир в Краков, през 1236 г. францисканците се появяват във Вроцлав и Краков. Десятъкът се плащал от селяните под формата на 1/10 от реколтата на снопи. През XIII век се появяват първите цехове, обединяващи занаятчии.

От 13-ти век външната колонизация достига широк мащаб, в който участват германци, фламандци, валонци, както и полабски славяни от земите, окупирани от германците. Тази колонизация засяга Силезия, западните райони на Велика и Малка Полша, долното течение на Висла. С колонизацията е свързано приемането на ,,германски закон" (Любек или Магдебург), който до началото на 1330 г. обхваща около една четвърт от селата на Кралство Полша. През XIII-XIV век е съставен кодекс на обичайното полско право на немски език - Елблонгската книга (или Полска правда). През XIII век германските колонисти се концентрират в Силезия и градовете, особено големите. По това време възникват еврейските общности. Полските принцове, заинтересовани от развитието на търговията и получаването на парични заеми, предоставят на евреите привилегии. От тях често били назначавани управители на монетните дворове на князете и събирачи на мита.
 

[Hatshepsut]

Обединение на Полското кралство

Полша при крал Казимир III

На 20 януари 1320 г. в Краков се състои коронацията на Владислав Локетек, за която били изработени нови кралски знаци (предишните са отнесени от Вацлав III в Чехия), които служат до края на 18 век. Оттогава Полша се преражда като кралство. През 1332 г. кръстоносците превземат Куявия.

По време на управлението на сина на Локетек, Казимир III Велики (управлявал 1333-1370), Полша е наричана ,,Короната на Кралство Полша". След като родът на Рюрикович, който управлявал там, бил прекъснат в Червонная Рус през 1323 г., галисийският трон преминал към мазовецкия княз Болеслав Тройденович, който, тъй като нямал потомство, прехвърлил наследството си на полския крал. През 1339 г. Казимир Велики потвърждава правата на Йоан Люксембургски върху силезийските земи, намиращи се в чешка зависимост, в които процесът на германизация е в разгара си. През 1343 г. е сключен ,,вечен мир" с тевтонците, които връщат Добжинската земя и Куявия на поляците, но запазват Източна Померания. През 1360-те години редица градове, завладени преди това от Бранденбург, отиват в Полша, което прави възможно възстановяването на пряк контакт със Западна Померания. През есента на 1349 г. Казимир III внезапно атакува Галисийска Рус, превземайки Галич и Лвов. След поредица от кампании срещу Червонная Рус, Казимир окупира Волиния и Подолия през 1366 г.

През 1350 г. Статутът на Пьотрк е приет за Велика Полша. За Малополша впоследствие е въведен Уставът на Вислицки. В средата на 15 век законодателството на Казимир III - "Пълният кодекс на уставите" е преведено от латински на полски. През 1364 г. е основан университет - Краковската академия (от 17 век - Ягелонският университет), който първоначално се фокусира върху обучението на юристи. При Казимир се появява обща монета за Полша – полският грош. Казимир III отделя средства за построяването на повече от петдесет замъка, най-често тухлени.

През целия 14 век Унгария е съюзник на Полша, в Унгария от 1308 г. управлява Анжуйската династия, която е във враждебни отношения с чешката династия Люксембург. С прекъсването на династията на Пястите през 1370 г. поляците признават правото на полския трон на унгарския крал Луи I Велики, който е племенник на Казимир III, и една от дъщерите му. С привилегията (хартата) на Кошице от 1374 г. Луи освобождава полското благородство от редовни данъци, с изключение на поземления данък. След смъртта на Луи, през 1383 г., полските велможи отменят личната уния с Унгария, признавайки за своя кралица друга дъщеря на Луи, Ядвига, която е омъжена за великия княз на Литва Ягело. Полша и Литва (имащи общ враг под формата на Ордена) се интересуват от съюз помежду си и на 14 август 1385 г. сключват Кревската уния, според която Великото литовско княжество трябва да стане част от полската държава. В Краков Ягело приема католицизма и се жени за Ядвига, ставайки крал Владислав II (управлявал 1386-1434). Под ръководството на Ягело и неговия братовчед Витовт Литва приема католицизма.

През 13-14 век в Полша е имало най-малко четири вълни от ереси. В средата на 13 век тук се появяват флагеланти, които обикалят градовете и изобличават греховността на земното съществуване. През същия век църквата, с помощта на инквизицията, се бори срещу разпространението на валденсите в Полша (през 1315 г. стотици валденси в Силезия са изгорени на клада). По същото време възникват общности на бегини и бегарди, които отричат необходимостта от съществуването на духовенството.

До средата на XIV век населението на Краков достига 14 хиляди жители, а на Вроцлав - 17 хиляди. Много населени места по своя външен вид малко се различават от селото. Най-големите минни центрове за добив на сол са копия на Величка и Бохня. Добивът на олово и сребро е съсредоточен в района на Олкуш. Железарския занаят е повсеместен. Във Вроцлав и Легница се правят скъпи платове. Наблюдава се нарастване на специализацията на труда, така че във Вроцлав в началото на 14 век има до 30 корпорации на занаятчии. Германската колонизация води до ускоряване на формирането на гилдийната система и придобиването на самоуправление от градовете. Благодарение на своето влияние и богатство германският занаятчийски и търговски елит поема контрола в Краков, Вроцлав и Гданск и редица други градове, главно в западна Полша.

Полша през 15-ти век

Град Краков - Нюрнбергската хроника, 1493г.

В края на 14-ти век полско-литовската уния е разпусната и възстановена през 1401 г. при условие на независимостта на Великото литовско княжество, което всъщност е управлявано от Витовт. Съюзът от Хородел през 1413 г. подчертава равенството на страните. На конгрес в Брест през 1425 г. полското благородство обуславя запазването на властта на Ягелоните чрез разширяване на привилегиите. През 1440 г. полският крал Владислав III е избран на престола на Унгария и фактически е признат разривът на съюза с Литва. Със смъртта на краля в битката при Варна (10 ноември 1444 г.) съюзът с Унгария се разпада. През 1447 г. великият княз на Литва Казимир Ягелон става нов крал. През 1454 г. Казимир IV е принуден да издаде Нешавския устав в полза на благородниците. Кралят не можел да въвежда нови данъци без съгласието на регионалните събрания на благородството - земските сеймове. През 1409-1411 г. се провежда Голямата война с кръстоносците. На 15 юли 1410 г. се състои решаващата битка - битката при Грюнвалд, която завършила с поражението на силите на Ордена. Тринадесетгодишната война (1454-1466) между Полша и Ордена, която протича с променлив успех, завършва с подписването на Торунския мир, според който Източна Померания с градовете Торун, Елблонг и Гданск (свободен достъп до Балтийско море), както и варминското епископство, отиват към Полша. Тевтонският орден губи половината от владенията си заедно със столицата Мариенбург, създава нова столица в Кьонигсберг и се признава за васал на Полша.

Завладяването на Галисийска Рус и заселването на полски градове с множество германци и евреи (както и арменци и италианци) придава на полската държава многонационален характер. През втората половина на 15-ти век Мазовецките княжества попадат под полската корона, в която местните линии на Пястите измират. Лвов става център на търговията със страните от Изтока чрез колониите на търговците на Черно море през 15 век. През 1375 г. в Галич е основана католическа митрополия, която през 1412 г. се премества в Лвов. В нейно подчинение били католическите епископства в Киев, Владимир-Волински, Пшемисл, Камянец-Подолски, Холм и Серет. През 1418 г. архиепископът на Гнезно получава титлата примас на Полша, който има право да коронясва владетелите. Органите на местното самоуправление в рамките на земите са земските сеймове, възходящи до институцията на вечето от конкретния период. През XIV-XV век в Малка и Велика Полша се свикват провинциални сеймове. Провеждат се общополски конгреси по държавни въпроси от особено значение. През 1430 и 1434 г. благородниците получават гаранции за имунитет: те могат да бъдат лишени от свобода само със съдебна заповед.

Spoiler

Статут на Пьотрковски от 1496 г. - решения в полза на шляхтата, приети от полския сейм в Пьотркув-Трибуналски. Статутът на Петрков узаконява закрепостяването на полското селячество към земята (само един собственик на селски парцел в селото можел да използва правото на излизане и само един син от семейството му; земевладелецът получава правото да търси избягал селянин за неограничено време). На дребните буржоа е забранено да притежават дворянска земя, което ги лишава от възможността да се преместят в класата на дворяните. Дворянството е освободено от плащането на мита върху вноса на чуждестранни стоки и износа на селскостопански продукти и получава изключителното право да произвежда и продава алкохолни напитки (т.нар. право на пропинация). Уставът на Петрков нанася икономически удар на полските градове.

[затвори]

Уставът на Петрков е свързан с развитието на дворянското имение - земевладелска икономика, която използва труда на крепостните. Разпространението на селскостопански ферми с използването на ангария позволява на собствениците на земя да ,,прихванат" доходите от продажбата на зърно от селяните. По това време дворянството се интересува от продажбата на зърно на външния пазар (през 1466 г. Полша получава устието на Висла). Фермите са създадени главно чрез разработване на пустеещи земи, пасища и ливади, изкореняване на гори и придобиване на земи от солтисите.

Spoiler

Солтис (също schultgeis или soltis, от лат. Scultetus, sculteus през него Schultheiß, Schultheiss, Schulz) - в германското кралство е длъжностно лице, назначено от краля, за да наблюдава изпълнението на представителите на определена общност на техните задължения към краля. От 12-ти век се появяват длъжностите на селски шулгайс (schulz) - длъжностно лице, назначено от сеньор, съдия на селски съд; и градски шулгайс в градове, които са били под юрисдикцията на феодалите. В земите на Жечпосполита от 14-ти век schultgeis съответства на позицията на soltys в селата, основана на германското законодателство.

Задачите на Солтис били да управлява селото си и да събира данъци за краля. Длъжността на солтис може да се сравни с длъжността кмет на град или председател на селски съвет. Понастоящем длъжността "Soltys" е запазена в Полша, където Soltys е главата на най-ниската, без правосубектност, териториална единица "солецство" - спомагателно подразделение на общината.

[затвори]

В същото време селяните са прогонени от обработваемата земя или преместени на други места. През 15-ти век рентата за правото на използване на земята на феодала (чинш) е заменена с ангария, чийто размер зависи от размера на селската земя: например през втората половина на 16-ти век, при наемане на един лан (мярка за поземлена площ, обикновено давана на семейство от 10-12 души) продължителността на ангарията е средно три дни в седмицата.

При Ян Олбрахт (управлявал 1492-1501) има промяна в структурата на политическата власт. Появява се Палата на депутатите, която съставлява долната камара на полския сейм. Кралският съвет става горната камара на Сейма – Сенатът. Ако долната камара е служила като инструмент на властта за средното дворянство, то горната камара е била крепостта на олигархията. Кралят остава върховен съдия, ръководи външната политика на държавата, издава едикти и мандати, има изключителното право да свиква сейма. Всички крале от династията на Ягелоните се считали за избрани от сейма. Завоевателната кампания на Ян Олбрахт в Молдова през 1497 г. завършва с неуспех и провокира първата полско-турска война.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Польши

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кастелан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Войт

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пётрковский статут

https://ru.wikipedia.org/wiki/Солтыс

[Hatshepsut]

Жечпосполита

Полша през първата половина на 16-ти век

На сейма от 1505 г. в Радом е приета конституция Nihil novi (,,нищо ново"), в която се казва: ,,... Отсега нататък, за идните времена, не може да се приеме нищо ново за нас и нашите потомци, което да отиде в обида и в потисничеството на Общността , както и във вреда и обида на някого, както и довело до изменение на обичайното право и обществената свобода". През 1519 г. владетелят на Западна Померания, Болеслав X Велики, след като не намира защита заради курфюрста на Бранденбург от полския крал, се обявява за пленник на Германската империя. През 1526 г. Варшава (столицата на Княжество Мазовия) с околните земи става част от полската държава.

През 1518-1520 г. правото на селяните да напускат селото е ограничено. Конституциите от 1519-1520 г. установяват минимум ангария - един ден в седмицата от един лан земя на селяните. В средата на 16 век кметовете (в някои славянски страни "кметове" се наричали свободните селяни) се превръщат в крепостни. През 16 век значителна маса селяни стават лично зависими, крепостничеството на селяните става широко разпространено. В селото живеели кметове (използвали един и повече лан земя), загродници (занимаващи се със занаяти), бедни коморници (които работели за храна и нощувка), както и ,,честни" хора, които не били длъжни да работят ангария. През 16 век сеймът приема 24, а през 17 век 40 акта срещу селяни-бегълци. Най-големите градове през втората половина на 16 век са Гданск (около 50 хиляди жители), Краков (около 30 хиляди) и Познан (около 20 хиляди). Огромно количество зърно било докарвано по Висла до пристанището на Гданск, където бил концентриран до 90% от целия полски износ. Други реки също доставят зърно до пристанищата на Елблаг, Шчечин и Кьонигсберг. Освен хляб (ръж и пшеница) се изнасят в големи количества дървен материал, лен и коноп. Търговците от Гданск печелят до една трета от експортната стойност на зърното чрез посредническа търговия. Наред с търговията се развиват кредитните операции, особено в Гданск. Панаири се провеждат в Гнезно, Познан, Торун и други градове. Полша изнасяла суровини и храни, а внасяла промишлени стоки.

Коронация на краля - миниатюра от 1510г.

През първата половина на 16 век идеите на Лутер стават широко разпространени в Гданск, Торун и други градове в североизточната част на страната, както и сред благородниците. Калвинизмът става още по-популярен сред благородниците. През периода на разпространение на идеите на Реформацията в Полша не е имало открита религиозна конфронтация. Протестантите И. Оссолински, Р. Лешчински, М. Сеницки се борят за създаването на независима от Рим полска църква. През 1565 г. кралят и сенатът признават решенията на Тридентския събор на католическата църква, което бележи прехода към настъпление срещу протестантството. Актът на Варшавската конфедерация, приет през 1573 г., гарантира религиозния мир в държавата. През втората половина на XVI век възниква малка общност от ,,полски братя" (ариани), част от които проповядват идеите на социалния егалитаризъм и крайния антитринитаризъм.

През 1558 г. започва Ливонската война. Три години по-късно Орденът се разпада и Ливония е в съвместно владение на Полша и Великото литовскокняжество. В средата на 16-ти век се разгръща екзекуционно движение на шляхтата, участниците в което изхождат от факта, че законът е над всяка власт. Те се стремят да обединят Полша и Литва, да премахнат специалното положение на Кралска Прусия и да разпределят равномерно държавните задължения в цялата страна. Сигизмунд Август отначало не приема исканията на "екзекуторите". В отговор на отлагането на ,,изпълнението на правата" от страна на Сигизмунд, Сеймът през 1559 г. не започва да одобрява данъци върху военните разходи в Ливония. Няколко години по-късно кралят бил принуден да приеме "изпълнението на правата".

Създаване на Жечпосполита

Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (на полски: Rzeczpospolita Obojga Narodów; на литовски: Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; на латински: Serenissima Res Publica), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г. Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция.

Жечпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг.

Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света. Икономиката ѝ се основава на селското стопанство. Първото столетие от нейното съществуване се смята от полската историография за златен век, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Варшавското херцогство, създадено през 1807 г., търси своите корени в Жечпосполита. Други опити за възстановяване се правят по време на Януарското въстание (1863 – 1864 г.) и през 1920-те години, когато Йозеф Пилсудски издига идеята за конфедерация на Полша, Литва, Беларус и Украйна. За исторически наследник на Жечпосполита се възприема днешната Република Полша.

История

Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 г. е сред най-важните постижения на Зигмунт II Август – последния крал от Ягелонската династия. Смъртта му през 1572 г. е последвана от 3-годишно междуцарствие, по време на което са направени корекции в конституционната система, увеличаващи властта на оземлената аристокрация – т.нар. шляхта (Rzecpospolita szlachecka, 15 – 18 век) и установяват истинска изборна монархия.

Жечпосполита достига своя златен век през първата половина на 17 век. Полско-литовският парламент – Сеймът, е доминиран от шляхтата, които не са склонни към нападателни войни, което спестява на страната опустошенията на Тридесетгодишната война. В повечето случаи страната има успех в отбранителните войни с Русия, Швеция и васалите на Османската империя, като дори успява за известно време да завземе Москва по време на руските междуособици.

Силата на Жечпосполита отслабва след 1648 г., когато най-голямото казашко въстание на Богдан Хмелницки, поддържан от кримските татари, води до загуба на Западна Украйна и преминаването на казачеството в московската сфера на влияние. Това събитие е последвано през 1655 г. от шведското нашествие, подкрепено от войски на Трансилвания и Бранденбург, което е провокирано от политиката на кралете на Жечпосполита от шведската кралска династия Васа.

В края на 17 век отслабената Жечпосполита при крал Ян III Собиески все още е достатъчно силна, за да нанесе ключови поражения на Османската империя. През 1683 г. битката при Виена става повратна точка в 250-годишната борба между християнската Европа и мюсюлманската Османска империя. През следващите 16 г. в Голямата турска война османците са непрекъснато изтласквани на юг и никога повече не заплашват Централна Европа.

През 18 век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като предприетите от Четиригодишния сейм през 1788 – 1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е поделена на 3 пъти между съседните Прусия, Руска империя и Австрийска империя. Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа през 1795 г.

Териториални изменения на Жечпосполита

При най-голямото си разширение, 1648 г.


Първа подялба, 1772 г.


Втора подялба, 1793 г.


Трета подялба, 1795 г.

Държавно устройство и Въоръжени сили

Хусари на Жечпосполита

Държавното устройство на лична уния, в която кралят на Полша е и велик княз на Литва, а съставните 2 части запазват свои отделни органи на управление и свои войски, дава отражение и върху структурата на въоръжените сили. Обединената войска на Жечпосполита се командва от 4 хетмани. Хетман е дума, която по всяка вероятност е с немски произход от Hauptmann (капитан) и може да се преведе като главнокомандващ. Тези 4 хетмани са:

♦ велик коронен хетман (Hetman Wielki Koronny)
♦ полеви коронен хетман (Hetman Polny Koronny)
♦ велик литовски хетман (Hetman Wielki Litewski)
♦ полеви литовски хетман (Hetman Polny Litewski)

Полевите хетмани са заместници на великите. Формално великият коронен и великият литовски хетмани са равнопоставени, но всъщност първият е по-висшестоящ. Великите хетмани изготвят стратегията за провеждане на бойните действия, а полевите командват войските на мястото на генералното сражение. Практиката е била великият коронен хетман да работи в тясно сътрудничество с полевия коронен хетман, а великият литовски – с полевия литовски хетман. В изключително редки случаи великите хетмани са се събирали, за да командват съвместно военните действия, като това е ставало само в случаи, в които е било застрашено съществуването на държавата. В мирно време тези 4 хетмани са в различни гарнизони и всеки от тях има свой заместник, наричан региментаж (Regimentarz), който да поеме функциите на хетмана при нужда. Това не се отнася в случай на война – ако великият хетман бъде ранен или убит, функциите му се поемат от полевия хетман. Всеки хетман има и свой помощник, наричан стражник:

♦ велик коронен стражник (Strażnik Wielki Koronny)
♦ полеви коронен стражник (Strażnik Polny Koronny)
♦ велик литовски стражник (Strażnik Wielki Litewski)
♦ полеви литовски стражник (Strażnik Polny Litewski)

В полевия лагер стражникът отговаря за охраната на хетмана, а на поход командва челните разузнавателни отряди.

Родове войски и военни формирования:

♦ wojsko kwarciane: редовни части със заплати, плащани от данъците (тези части по-късно са слети с wojsko komputowe);
♦ wojsko komputowe: полуредовни части, свиквани по време на война (през 1652 са слети с wojsko kwarciane в нова постоянна армия);
♦ pospolite ruszenie: опълчение на шляхтата;
♦ piechota łanowa и piechota wybraniecka – части, съставени от мобилизирани селяни;
регистрирани казаци (реестрови казаци) – войски, съставени от казаци, използвани главно като пехота, по-рядко като кавалерия, до 1699 г.;
♦ кралска гвардия – малка част с основно предназначение ескортиране на монарха и неговото семейство
♦ наемници – наемани, както в повечето армии, за подпомагане на редовните части;
♦ частни армии – в мирно време малки части (по няколкостотин души) са издържани и екипирани от магнатите или градовете, по време на война са силно увеличавани (до няколко хиляди души), но издържани от държавата.

Някои родове войски на Жечпосполита използват уникална тактика. Такива са:

♦ хусари: тежка кавалерия, въоръжена с копия. Техните атаки са особено ефективни до края на 17. век, когато усъвършенстването на огнестрелните оръжия значително увеличава честотата на стрелба на пехотата;
♦ казаци: общо наименование на леката кавалерия на Жечпосполита, дори ако не включва и етнически казаци; бързи и маневрени като кавалерийските части на васалите на Османската империя, но им липсва огневата мощ на европейската кавалерия, като на шведските, въоръжени с пистолети, рейтери;
♦ табор: теглени от коне коли, обикновено превозващи доставките за армията; използването им в отбранителни формации е усъвършенствано от казаците и до известна степен от останалите части на Жечпосполита.

Флотът на Жечпосполита е малък и не играе значителна роля в нейната история.

Политика

Златни свободи

,,Люблинската уния" от 1569 г., картина с маслени бои от Ян Матейко, 1869 г.

Политическата доктрина на Жечпосполита е: нашата държава е република под председателството на крал. Канцлерът Ян Замойски обобщава тази доктрина, заявявайки, че Rex regnat et non gubernat (Кралят царува, но не управлява). Жечпосполита има изборен крал, сейм и сенат. Кралят е задължен да зачита правата на гражданите, установени в Точките на крал Хенрик, както и в pacta conventa, договорен при неговия избор.

Властта на монарха е ограничена в полза на многобройната аристокрация. Всеки нов крал трябва да подписва Точките на крал Хенрик, които са в основата на политическата система. С времето те се сливат с pacta conventa – отстъпки, направени от изборния крал. Оттогава кралят по същество е партньор на аристокрацията и е непрекъснато надзираван от група сенатори.

Основите на Жечпосполита – уникалната златна свобода (на полски Zlota Wolność, термин, въведен през 1573 г.), включват:

♦ свободен избор на краля от желаещите да участват благородници;
♦ сейм – парламент, който трябва да бъде свикван от краля на всеки 2 г.;
♦ pacta conventa – ,,приети споразумения", договорени с избрания крал (включващи описание на правата), обвързване на краля, произлязло от Точките на крал Хенрик;
♦ rokosz (,,въстание") – право на шляхтата на законен бунт срещу крал, нарушаващ гарантираните свободи;
♦ liberum veto – право на отделен представител в сейма да се противопостави на решение на мнозинството (обявяването на такова ,,свободно вето" анулира всички закони, приети на съответната сесия);
♦ konfederacja – право на образуване на организация за постигане на обща политическа цел.

Провинциите на Жечпосполита се ползват с широка автономия. Всяко войводство има свой парламент (сеймик), който има значителна политическа власт, включително избор на poseł, депутат в националния сейм, и натоварването му със специални инструкции за гласуване. Великото литовско княжество има собствена армия, хазна и други институции.

Златните свободи създават държава, необичайна за времето си. Причина за това са победите на шляхтата над останалите обществени съсловия и над самата политическа система на монархията. За известно време шляхтата натрупва толкова привилегии (като тези, установени със закона Nihil novi от 1505 г.), че никой монарх няма възможност да я откъсне от властта. Системата на Жечпосполита е трудно да се вмести в категория, а с известни уговорки може да се опише като смесица от:

♦ федерация, отчитайки широката автономия на регионите;
♦ олигархия, тъй като само шляхтата – около 10% от населението – има политически права;
♦ демокрация, тъй като цялата шляхта има равни права, а Сеймът може да наложи вето на важни решения на краля;
♦ изборна монархия, тъй като държавният глава е монарх, избиран от шляхтата;
♦ конституционна монархия, тъй като монархът е обвързан от pacta conventa и други закони.

Играчи

Основните играчи в политиката на Жечпосполита са:

♦ монарсите – борещи се за разширение на своята власт и утвърждаване на абсолютна монархия;
♦ магнатите – най-богатите в шляхтата, стремящи се като привилегирована олигархия да направляват монарха и шляхтата;
♦ шляхтата – стремяща се към засилване на Сейма и управление на страната от равноправна аристокрация.

Магнатите и шляхтата далеч не са единни и множество фракции подкрепят или монарха, или някой от магнатите.

Слабости

С изчезването на династията на Ягелоните през 1572 г. крехкото равновесие в Жечпосполита започва да се разпада. Властта все повече се изплъзва от централното правителство към аристокрацията.

При периодичните си възможности да посочи крал шляхтата проявява предпочитание към чуждестранни кандидати, които няма да създадат нова силна династия. Тази политика често създава монарси, които са или напълно неефективни, или в постоянен изтощителен конфликт с аристокрацията. Освен това, освен забележителни изключения като способния трансилванец Стефан Батори (1576 – 1586 г.), кралете с чужд произход са склонни да подчинят интересите на Жечпосполита на интересите на собствената си страна или династия. Това е особено забележимо в действията на първите двама крале от шведската династия Васа, чиято политика вкарва страната в конфликт с Швеция, поставил началото на упадъка на Жечпосполита.

Годините след въстанието на Зебжидовски (1606 – 1607 г.) отбелязват период на значително усилване на магнатите и демокрацията на шляхтата се трансформира в олигархия на магнатите. Политическата система на Жечпосполита е уязвима за външна намеса, като често подкупени от чужди държави депутати използват своето liberum veto, за да блокират опитите за реформи. Такива действия подкопават силата на Жечпосполита и я хвърлят в политическа парализа и анархия за повече от век (от средата на 17 век до края на 18 век), докато нейните съседи се стабилизират вътрешно и увеличават военната си мощ.

Късни реформи

Конституцията от 3 май от Ян Матейко, 1891 г.

В крайна сметка Жечпосполита прави сериозно усилие да реформира политическата си система, приемайки през 1791 г. Конституцията от 3 май – първата европейска национална конституция и втората в света след тази на САЩ от 1789 г. Конституцията трансформира Жечпосполита в унитарна държава с наследствена монархия и отменя много от вредните страни на старата система.

Новата конституция:

♦ запазва религиозната търпимост, но порицавайки отстъпничеството от католицизма;
♦ разширява политическите права, вече обхващащи не само аристокрацията, но и гражданите;
♦ увеличава правата на селяните;
♦ предвижда разделение на властите;
♦ отменя liberum veto.

Тези реформи идват твърде късно, тъй като веднага след това Жечпосполита е нападната от всички свои съседи. Те се страхуват от разпространение на реформистките идеи в техните страни, както и от възстановяването на Жечпосполита като европейска сила. Майската конституция никога не е приложена напълно, а само 4 г. след приемането ѝ, Жечпосполита престава да съществува.
 

[Hatshepsut]

Икономика

В основата на икономиката на Жечпосполита е феодалното земеделие. Типичното имение на благородник включва фолварк – голяма ферма, обработвана от крепостни селяни, произвеждащи излишъци за вътрешния и външния пазар. От края на 17 век положението на селяните се влошава, тъй като шляхтата се опитва да компенсира падащите цени на зърното, увеличавайки натоварването на селяните.

Макар че Жечпосполита е най-големият производител на зърно в Европа, основната част от него се потребява вътре в страната. Консумацията на жито в Полша и Прусия през 1560 – 1570 г. се оценява на около 113 000 т. Средното производство на Жечпосполита през 16 век е около 120 000 т, 6% от което се изнася, градовете консумират около 19%, а селата – останалото. Износът вероятно задоволява около 2% от нуждите от зърно на Западна Европа. Зърното на Жечпосполита става много по-важно при слаба реколта като в началото на 1590-те и 1620-те години, когато правителства от Южна Европа договарят значителен внос, за да покрият недостига в своите страни.

Зърното е най-важната износна стока на Жечпосполита. Собственикът на фолварк обикновено сключва договор с търговци от Гданск за доставка на зърното до това пристанище на Балтийско море. За тази цел са използвани многото реки в Жечпосполита: Висла, Пилица, Западен Буг, Сан, Нида, Вепж, Неман. Реките имат сравнително развита инфраструктура с речни пристанища и хамбари. Повечето трафик по реките е от юг на север, като шлеповете и саловете често се продават в Гданск като дървен материал.

От Гданск кораби, главно от Холандия и Фландрия, превозват зърното към пристанища като Антверпен и Амстердам. Местните кораби извършват едва 2 – 10% от тази морска търговия. Освен зърно се изнася дървен материал и други продукти на дърводобива като катран и пепел.

По суша Жечпосполита изнася кожи, коноп, памук (главно от Великополша) и лен към земите на Свещената Римска империя, включително градове като Лайпциг и Нюрнберг. Големи стада (достигащи 50 000 глави) крави са прекарвани на юг през Силезия.

Жечпосполита внася подправки, луксозни стоки, облекло, риба, бира и промишлени стоки, като стомана и инструменти. Малък брой речни кораби превозват на юг вносни стоки от Гданск, като вино, плодове, подправки и херинга. Някъде между 16 и 17 век търговският баланс на Жечпосполита става отрицателен.

С навлизането във времето на Великите географски открития много стари търговски пътища, като кехлибарения път, губят своето значение. Важността на Жечпосполита като часто от керванския път между Азия и Европа намалява, за сметка на което се появяват нови местни търговски пътища между страната и Русия. Но въпреки напредъка на корабоплаването Жечпосполита остава важна връзка между Изтока и Запада, като много стоки и културни ценности преминават през страната. Например персийските килими, внасяни през страната, са известни на Запад като полски килими.

Паричните единици в Жечпосполита са злотата и грошът. Град Гданск има привилегията да сече собствени монети.

Подкрепата на Жечпосполита за земеделието, заедно с хегемонията на шляхтата над буржоазията, довеждат до бавна урбанизация и бавно развитие на промишлеността. Все пак в страната има множество градове, обикновено ползващи се с магдебургски права. Сред най-големите панаири са провежданите в Люблин.

Култура

Жечпосполита е сред най-важните европейски центрове на развитие на обществената и политическа мисъл. Тя е известна с уникалната си квазидемократична политическа система, оценена от философи като Еразъм Ротердамски, както и с нетипичната за Контрареформацията относителна религиозна толерантност. Довежда до появата на християнската секта на полските баптисти, предшественици на британските и американските унитарианци.

С уникалната си политическа система Жечпосполита дава място на политически философи като Анджей Фрич Моджевски (1503 – 1572 г.), Вавжинец Гжимала Гошлицки (1530 – 1607 г.) и Пьотър Скарга (1536 – 1612 г.). По-късно работите на Станислав Сташич (1755 – 1826 г.) и Хуго Колонтай (1750 – 1812 г.) проправят пътя на Конституцията на Жечпосполита от 3 май 1791 г. – първата европейска национална конституция, която въплъщава революционните принципи на политическата наука.

Ягелонският университет в Краков е сред най-важните в Централна Европа. Видни учени са:

Мартин Кромер (1512 – 1589), историк и картограф;
Михал Седзивой (1566 – 1636), алхимик и химик;
Кажимеж Семенович (1600 – 1651), артилерийски инженер, сред основоположниците на ракетната наука;
Ян Хевелий (1611 – 1687), астроном, основоположник на лунната топография.

Сред класиците на литературата на Жечпосполита са:

Ян Кочановски (1530 – 1584), писател, драматург и поет;
Вацлав Потоцки (1621 – 1696), писател и поет;
Игнаци Красицки (1735 – 1801), писател и поет, автор на първия полски роман;
Юлиан Урсин Немцевич (1758 – 1841), писател, драматург и поет.
Много представители на шляхтата пишат мемоари и дневници. Сред най-известните са ,,Спомени от полската история" на Албрихт Станислав Радзивил (1595 – 1656) и ,,Спомени" на Ян Хризостом Пашек (1636 – 1701).

Магнатите често предприемат строителство на монументални обекти – църкви (включително катедрали) и дворци, като днешния Президентски дворец във Варшава, построен от хетман Станислав Конецполски. Най-големите проекти включват цели градове, макар че с времето много от тях западат или са напълно изоставени. Обикновено те са наричани на името на съответния магнат. Сред най-известните е град Замошч, основан от Ян Замойски и проектиран от италианския архитект Бернардо Морандо.

Ян Замойски

Сарматизъм

В преобладаващ светоглед на шляхтата се превръща сарматизмът, наречен на обявените за предшественици на шляхтата сармати. Това поверие е важна част от културата на шляхтата, прониква във всички възгледи на нейния живот. Сарматизмът въздига в култ обичаите, селския живот, мира и миролюбието, прави разпространено облеклото в ориенталски стил. Той помага за сплотяването на многоетническото благородничество, създавайки силно чувство на единство и гордост от Златните свободи на шляхтата.

В ранната си идеалистична форма сарматизмът представлява положително културно явление. Той поддържа религиозната вяра, честността, националната гордост, смелостта, равенството и свободата. С времето той закостенява и превръща вярата в сляпа набожност, честността в политическа наивност, гордостта в наглост, смелостта в инат, свободата в неразбория, безредие.

Религия

Населението на Полско-литовската държава никога не е преобладаващо католическо, нито полско. Това се дължи както на федерацията с Литва, така и на включването в държавата на други народи. Да бъдеш поляк в неполските части на държавата е по-скоро признак на обществен ранг, отколкото на етническа принадлежност. Това определение се използва за земевладелците, както от полски, така и от неполски произход. Етнически неполската аристокрация на днешна Украйна и Полша възприемат полския език и култура. В резултат на това в източните територии на държавата (части от днешните Беларус, Украйна, Русия) полската и полонизираната аристокрация доминират над селячеството – в преобладаващото си мнозинство нито полско, нито католическо.

В допълнение към това десетилетията мир довеждат до мащабни колонизационни опити в Украйна, които усилват напрежението между селяни, евреи и благородници. Те са утежнени от конфликтите между православието и Украинската гръцка католическа църква след Брестката уния, както и от няколко въстания на казаците. На запад и север много градове имат значителни немски малцинства, често протестантски.

До Реформацията полската шляхта е предимно католическа или православна. След това много родове приемат протестантството. След началото на Контрареформацията, когато католическата църква си връща контрола в Полша, шляхтата става почти изцяло католическа, макар че католицизмът не е преобладаваща религия. По около 40% от населението са католици и православни, а останалите 20% са евреи и привърженици на различни протестантски църкви.

География

През 16 век полският картограф Мартин Кромер публикува атлас, озаглавен Polonia sive de situ, populis, moribus, magistratibus et Republica regni Polonici libri duo, смятан по своето време за най-пълното описание на страната.

В работите на Кромер и други карти от онова време, като тази на Меркатор, Жечпосполита е показана като предимно равнинна. Югоизточната част е известна със своите степи.

Карпатите представляват част от южната граница, като най-високи са Татрите. На север страната граничи с Балтийско море. Както повечето европейски страни по това време, Жечпосполита има значителна горска покривка, особено на изток. Остатъци от Беловежката гора днес са последната незасегната предисторическа гора в Европа.

Подразделения

Очертания на Жечпосполита с главните ѝ части през 1619 г., наложени върху днешните държавни граници

Земите, някога принадлежали на Жечпосполита, днес са разпределени между няколко държави в Централна и Източна Европа: Полша, Литва, Латвия, Украйна, Беларус и Русия, с по-малки части в Естония, Словакия, Румъния и Молдова.

Макар че с термина Полша понякога се означава цялата държава, Полша е всъщност само част от Жечпосполита, състояща се от 2 основни части:

Земи на Короната на Полското кралство (Полша в тесния смисъл), разговорно наричани Короната или Полша;
Земи на Великото литовско княжество, разговорно наричани Литва.
Короната (тогавашна Полша) има приблизително 2 пъти повече население от тогавашна Литва, а приходите на хазната ѝ са 5 пъти по-големи.

Административно Жечпосполита е разделена на войводства, всяко управлявано от войвода. Войводствата се подразделят на староства, всяко управлявано от староста. Градовете се управляват от кастелани. Има чести изключения от тези правила.

Региони и войводства на Жечпосполита

Исторически региони на Жечпосполита, различни от войводствата, са:

♦ Малополша (на полски Małopolska), Южна Полша с център Краков;
♦ Великополша (на полски Wielkopolska), Западно-централна Полша с басейна на река Варта;
♦ Мазовия (на полски Mazowsze), Централна Полша с център Варшава;
♦ Ливония (на полски Inflanty), северен васал на Жечпосполита от 1561 г., завладяна от Швеция през 1620-те и през 1660 г.;
♦ Курландия (на полски Kurlandia), северен васал на Жечпосполита;
♦ Прусия (на полски Prusy), части от която принадлежат на Жечпосполита:
♦ Кралска Прусия (на полски Prusy Krolewskie), присъединена към Короната при образуването на Жечпосполита през 1569 г.;
♦ Княжество Прусия, васал на Жечпосполита до 1660 г.;
♦ Креси, югоизточната част на Короната;
♦ Рутения, източната част на Жечпосполита, по границата с Русия;
♦ Саможития (на полски Semigalia), Западна Литва;
♦ Силезия (на полски Śląsk), частично (малки части принадлежат на отделни нейни крале);
♦ Померания (на полски Pomorze) за земите по южния бряг на Балтийско море, частично извън Жечпосполита;
♦ Галиция (на полски Galicja) за земите с център Лвов (Западна Украйна), не се използва широко до 18 век.

Предвиждано е създаване на Рутенско княжество, особено по време на казашкото въстание в Украйна през 1648 г. Идеята е то да се превърне в пълноправен член на Жечпосполита, която да стане тройна Полско-литовско-рутенска държава, но планът никога не влиза в действие.

Границите на Жечпосполита се променят вследствие от войни и договори, понякога по няколко пъти на десетилетие, особено в източните и южните райони. След мирния договор от 1582 г. държавата има площ приблизително 815 000 км² и население около 6 500 000 души и съответно 990 000 км² и около 10 500 000 души през 1618 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жечпосполита

[Hatshepsut]

Ренесанс в Полша

Възраждането в Полша (на полски: Odrodzenie) започва в края на 15 век и продължава до началото на 17 век. Периодът на Ренесанса се смята за златния век на полската култура. Един век без големи войни позволи на тази държава дълъг период на културен разцвет. Реформацията се разпространява мирно в цялата страна, условията на живот се подобряват, градовете растат, износът на селскостопански продукти обогатява населението (особено благородството, което започва да доминира в политическата система на Златната свобода).

Обща характеристика

Идеалите на Ренесанса - достойнството на човека и силата на неговия ум - са приети с ентусиазъм в Полша. Много произведения са преведени на полски и латински от класически латински, гръцки, иврит, както и от съвременни езици (например от италиански). Академията в Краков, един от най-старите университети в света, преживява своя Златен век между 1500 и 1535 г. През първото десетилетие на 16-ти век са завършили 3215 студенти, рекорд, който не е подобрен до края на 18-ти век.

«De revolutionibus orbium coelestium» от Николай Коперник

Периодът на Полския ренесанс, който благоприятства интелектуалната дейност, дава редица видни художници и учени. Сред тях са Николай Коперник, който в труда си ,,De revolutionibus orbium coelestium" (,,За въртенията на небесните сфери") представя хелиоцентричната теория за Вселената, Мачей Миеховски, автор на ,,Tractatus de duabus Sarmatis" – най-съвременната и точно географско и етнографско описание на Източна Европа, Бернар Ваповски, картограф, чиито карти на региона се появяват в издание на Географията на Птолемей, Марчин Кромер, който в "De origine et rebus gestis Polonorum libri" описва историята и географията на Полша, Философът Анджей Фриц Моджевски, Миколай Рей, който популяризира използването на поезия на полски език, и Ян Кохановски, чиито стихотворения на полски го издигат до ранга на най-известните славянски поети.

Образование и култура

Ян Кохановски, поет и писател с любимата си дъщеря

Младите поляци, особено дворянството (шляхта), се обучават в неделни училища (има повече от 2500), множество гимназии и академии (Краковски университет, Виленски университет, Замойска академия), често пътуват в чужбина, за да завършат образованието си. Полски мислители като Йохан Дантиск или Ян Ласки поддържат контакти с водещи европейски ренесансови мислители като Томас Мор, Еразъм Ротердамски, Филип Меланхтон. Полша не само участва в обмена на основни културни и научни идеи и разработки в Западна Европа, но също така разпространява наследството на Запада (например печат, латински език и изкуства, сричкова версификация в поезията). В земите на Югозападна Рус, които са били част от владенията на полската корона, Ренесансът също получава широко разпространение.

Полският Ренесанс оказва влияние върху Киево-Могилянската академия, а също и чрез Андрей Белобоцки върху Московската славяно-гръко-латинска академия. Първите четири книги в света, отпечатани на кирилица, са издадени в Краков през 1491 г. от Швайполтп Фиол.

Архитектура

Има много стимули за развитието на изкуството и архитектурата. Крал Сигизмунд I Стари, който се възкачва на трона през 1507 г., спонсорира много художници и започва голям проект - ръководен от флорентинския архитект Бартоломео Беречи - за превръщането на древното седалище на полските крале, Вавел, в модерна резиденция. Ревността на Сигизмунд към Ренесанса е подкрепена не само от сина му Сигизмунд II Август, но и от много богати благородници, които също искат да покажат своето богатство, влияние и "разбиране" в културата. През 1578 г. канцлерът Ян Замойски започва изграждането на идеален ренесансов град, спонсорирайки създаването на Замост (градът е кръстен на него), който скоро се превръща във важен административен, търговски и образователен град от Ренесанса на Полша. Двата най-големи модерни полски града - Краков (който привлича много италиански архитекти) и Гданск (който привлича предимно архитекти от Германия и Холандия) - вероятно са придобили повече от други през тази епоха, но много други градове също са получили нови ренесансови сгради.

Крал Сигизмунд I Стари и епископ Петър Томитски се покланят пред Свети Станислав, страница от ,,Времената на Сигизмунд I" Станислав Самощелник

Живопис

Ренесансовата живопис е въведена в Полша от много художници имигранти като Лукас Кранах Младши, Ханс Дюрер и Ханс фон Кулмбах и е приложена от полски художници като Марчин Кобер (придворен художник на крал Стефан Батори).

Музика

Центърът на музикалната култура е кралската резиденция в Краков, където кралският двор приема много чуждестранни и местни изпълнители. Най-значимите произведения на Ренесанса в Полша включват композиции, написани, като правило, за лютня и орган. Те включват както вокални, така и инструментални композиции, от танци, през полифонична музика, до религиозни оратории и литургии. През 1540 г. Ян от Люблин създава табулатура, в която събира най-известните европейски произведения за орган. Миколай от Краков композира много меси, песнопения, песни, танци и прелюдии. Миколай Гомулка е автор на музикален съпровод към стихове на Кохановски (Мелодии за полския псалтир). Най-известният полски композитор от този период, Вацлав от Шамотул, е признат за един от изключителните композитори на Ренесанса.

Книгопечатане

Първата печатница е основана в Краков през 1473 г. от немския печатар Каспер Щрауб от Бавария. Между 1561 и 1600 г. седемнадесет печатници в Полша издават повече от 120 заглавия годишно със среден тираж от 500 копия. Първият пълен превод на Библията на полски е направен през 1561 г. от Ян Леополота (Библията на Леополита). Приблизително по същото време е публикуван първият полски правописен речник (Stanisław Mužinowski, 1551). Широко разпространение получават и учебниците по граматика и речниците. Полският ренесанс е двуезичен: речта на благородниците е смесица от полски и латински, а различни автори се колебаят между полски, латински и тяхната смес (макаронизъм).

Макаронизъм (на италиански: macaronismo, от тестено ястие, възприемано като груба селска храна, срв. имена като ,,кухненски латински") е използването на думи и фрази от различни езици в текста. ,,Вътрешният" макаронизъм също включва сложни хибридни думи, образувани от корените на различни езици (например "автомобил" от гръцки αὐτο- и латински mobilis).

Първоначално - дума или израз от жив народен език (френски, италиански), проникнал в книжовната латинска реч в средновековната западноевропейска литература.

Психологически хумористичният ефект на макаронизма се обяснява със същия феномен на неочакван контраст, който определя и други видове художествена комедия. Съвсем естествено в различни международни жаргони, макаронизма, изобретен отдавна, е имал значението на художествено средство.

Още през късната античност се появява макароническата поезия - вид комична поезия, където комичният ефект се постига чрез смесване на думи и форми от различни езици. Френско-латинският стих ,,Qui nescit motos, forgere debet eos" (,,който не знае думите, трябва да ги създаде"; думите mot и forger са френски) дава както пример, така и правило за композиране на макаронизма. Гръко-латинските макаронизми се срещат още при Авсоний (4 в. сл. н. е.), но те получават поетичен смисъл в произведенията на италианеца Тифи дели Одази, ,,Carmen macaronicum" (1490), французина Антоан Арена дьо ла Сабле, ,,Poëma macaronicum" de bello hugonotico", и особено у Теофил Фоленго, прозв. Мерлино Кокайо, образован бенедиктинец, автор на остроумната Макаронея (1484-1544). Образци на макаронична поезия има и при Рабле (Гаргантюа и Пантагрюел, книга I, реч за връщането на камбаните) и Молиер (Malade imaginaire, Troisième Intermède), в украинската литература – в Енеида на Котляревски, в руската – в ,,Усещания за Г-жа Курдюкова" от Мятльов.

В европейската култура също има произведение, в което макаронизма не е просто техника, а цяла философия на взаимното проникване на културите: това е ,,Пробуждение по Финеган" от Джеймс Джойс. Макаронизмите в него са създадени на базата на 165 езика, диалекта и жаргони.

Литература

Литературата вече не е доминирана от религиозни теми. Те все още присъстват, както се вижда от множество преводи на Библията, най-известният от които е Библията Вуека, публикувана през 1599 г. Полските ренесансови произведения отразяват техните материални и духовни ценности на благородството (сарматизъм).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ренессанс в Польше

https://ru.wikipedia.org/wiki/Макаронизм

[Hatshepsut]

Поделби на Жечпосполита


,,Рейтан – Падането на Полша", картина на Ян Матейко

Поделбите на Полша откъсват части и накрая ликвидират окончателно полско-литовската държава - Жечпосполита в периода от 1772 до 1795 г.

Жечпосполита е разделяна 3 пъти в края на XVIII век (след Седемгодишната война) и овладявана от 3 сили. Тези сили създават през 1815 г. Свещения съюз – Руската империя, Свещената римска империя (Австрийска империя от 1806 г.) и Кралство Прусия.

Предистория

Причината за подeлбите са неуспешните реформи в Жечпосполита за укрепване на вътрешната стабилност и военната мощ на страната. Въпреки значителния икономически потенциал не са извършени необходимите данъчни (напр. фиксирано облагане на шляхтата и духовенството) и политически реформи (премахването на liberum veto и крепостничеството). Против реформите застават както по-голямата част от шляхтата и магнатите, така и духовенството. Опитите за реформи пропадат. Особена роля изиграва предателството на част от магнатите, висшето духовенство и шляхтата в рамките на т.нар. тарговицка конфедерация.

На 11 април 1764 г. Русия и Прусия подписват таен договор, в който се задължават да воюват заедно срещу Жечпосполита, ако интересите им са застрашени.

Първа подялба

Първа подялба на Жечпосполита

Когато крал Август III умира, на 7 септември 1764 г. на трона е настанен Станислав Антони Понятовски под името Станислав Август II. Новият крал се стреми да укрепи вътрешно страната, но предложеният малко след избирането му проект за конституционна реформа за премахване на ветото провокира веднага реакцията на Петербург и Берлин. Двете държави заплашват Полша с война, ако проектът не бъде отхвърлен и пристъпват към активизиране на различни консервативни или анархистични елементи в Полша, които още повече да объркат политическата ситуация в републиката.

Защитата на интересите на некатолическото население (дисидентите) се използва умело като повод за намеса във вътрешните работи на Жечпосполита, като Русия поема покровителството върху православните, а Прусия – върху протестантите. През 1764 г. Англия и Дания подкрепят Русия и Прусия, които поставят пред полския Сейм искане за равноправие на дисидентите. Наред с това самата Екатерина е провъзгласена за гарант на ,,вечните и неизменни права", на които се основава устройството на Жечпосполита. Същите включват между другото и свободния избор на краля, liberum veto-то, деклариране на покорност пред новия крал, изключителната привилегия на шляхтата да притежава и управлява земя, абсолютната власт на земеделеца над селянина.

В края на 1767 г. дисиденти и част от католиците, недоволни от управлението, образуват конфедерация (съюз на шляхтата) в Бара, малко украинско градче. Официално конфедерацията е обявена като реакция срещу краля и руската принуда, но в действителност не без съдействието на руския посланик в Полша Николай Репнин, тъй като впоследствие царски войски се установяват във Варшава под предлог да защитават реда. Последвалата Руско-Турска война от 1768 – 1774 г. е косвен резултат от руската намеса в Полша.

Въпросът за подялба на Полша се поставя във връзка с руско-турската война (1768 – 1774). Разделението на Полша става възможно, едва след като Турция и Австрия сключват отбранителен съюз през лятото на 1771 г., което би могло да представлява голяма заплаха за Русия. С цел да отклони Австрия от този съюз и при невъзможност да установи влияние в цялата страна Екатерина II се съгласява на подялба между трите империи. Окончателното споразумение се утвърждава през август 1772 г. с три двустранни акта между Русия, Австрия и Прусия.

Русия се разширява с около 92 хил. кв. км, включващи югоизточните територии на Латвия, северните части на Плоцко войводство, Витебско и югоизточни части на Минско войводство с население около 1 мил 300 хил. Австрия завзема голяма част на Червена Русия с Лвов и Галич и южната част на Малополша (западна Украйна), равняващи се на 83 хил. кв. км и с около 2 млн. души, а Прусия получава полското Поможе без Гданск и Торун – 36 хил. кв. км с около 580 хил. души.

Жечпосполита е в съюз с Русия и не е във война с нито една от трите страни-завоевателки и въпреки това губи 30% от територията си и 35% от населението си. За да легитимират разделението, трите сили искат полският Сейм да ратифицира договорите, а Русия се обявява за гарант на независимостта и териториалната интегралност на Полша. Дипломатическите стъпки за натиск от страна на краля срещу трите империи остават без отклик. След Седемгодишната война Англия и Франция са обърнали поглед към вътрешните си работи дотолкова, че дори потенциално пруско доминиране на Балтийско море не провокира острата реакция на Англия. Проблемите около Полша се третират по-скоро като местни, доста различни от големите европейски комбинации.

Втора подялба

Втора подялба на Жечпосполита

На 3 май 1791 г. в Полша е приета конституция, с която 4-годишният Сейм иска да заздрави властта, като същевременно провъзгласява редица умерено-буржоазни реформи. Отменя се liberum veto-то, предвижда се разделение на властите, установява се народен суверенитет с разширени политически права не само на аристокрацията, но и гражданите, увеличени са правата на селяните и се запазва религиозната търпимост. Основният закон е компромисен между борещите се на полска територия републиканизъм, радикализъм и монархизъм. Въведен е изборът за крал в рамките на само една династия – за неин основател е признат Фридрих Август Саксонски.

През 1792 г. Полша наброява 9 млн. жители. Реформите обаче не само идват твърде късно, за да бъдат приложени и плодотворни, а изиграват решителна роля за трагичната съдба на полската държава. В светлината на ситуацията в Европа ставащото в Полша е особено обезпокоително за съседните и държави, които се чувстват застрашени от революционната жарава, която тлее до тях, а селяни и от трите монархии започват да бягат в Полша в търсене на нови свободи. Пруският министър Евалд фон Херцеберг е убеден, че поляците нанасят смъртоносен удар на пруската монархия, въвеждайки наследство на трона и конституция, по-добра от английската.

Година преди излизането на конституцията в Полша Сеймът е сключил договор с Прусия, който през 1792 г. не бива зачетен от Фридрих Вилхелм II. Предмет на споразумението е трябвало да бъде обявяването на война на Австрия, от която Полша да си възвърне Галиция. Споразумението гарантира също така военна помощ от страна на Прусия в случай, че Полша бъде нападната от източната си съседка, а в замяна Прусия иска Гданск. Но всичко това се случва в рамките на плана Херцберг и съвсем нереалистично част от полската шляхта и магнатите разчитат на военната и дипломатическа помощ на Прусия. С известно забавяне на 7 февруари 1792 г. Австрия и Прусия подписват т.н. Пилницка декларация, с която се задължават да изпратят против Франция по 20 хил. войници. Причина за забавянето е недоверието на австрийския двор към Прусия и Русия, защото император Леополд II подозира, че пруският крал иска да извърши заедно с Русия втора подялба на Полша, а също и разногласията по повод бъдещи придобивки за сметка на Франция. Първоначално пруският крал иска да вземе Елзас, а Австрия – да се разшири в Белгия или да замени Белгия срещу Бавария. Това е основата за образуването на антиреволюционната коалиция.

Крал Станислав Август се опитва да преговаря направо с Екатерина, предлагайки и Полша да мине под върховната власт на Русия и своята абдикация в полза на внука и – великия княз Константин. Дипломатическият ход няма очаквания резултат поради две причини: Екатерина има друг план и вече го е задействала, а международната ситуация се променя в неблагоприятна за Полша посока.

Голямо е негодуванието на Екатерина от това, че въпреки щедрите и подкупи малките сеймове подкрепят конституцията в цялата страна и тя насочва свободните си след Яшкия мир войски към полските земи. Дипломацията на Екатерина отново използва разединението в полската държава и убеждава старите привърженици на Русия в Полша да обявят конфедерация. На 14 май 1792 г. в граничното градче Тарговица с лозунга за защита на полската златна свобода е обявена конфедерация, вследствие на което конфедератите и 97 хил. руски войника преминават границата на Полша.

След завземането на Белгия от французите Австрия е особено заинтересована от войната с Франция, а след поражението при Валми от ноември 1792 г. пруският крал отказва да продължи войната с Франция, докато не получи уговорения дял от полските земи. Прусия иска втората подялба на Полша като ,,компенсация" за старанията си да спре революционна Франция и насочва свои войски към Великополша, а Екатерина се убеждава, че не би могла да задържи цяла Полша под господстващото влияние само на Русия. Затрудненото положение на Австрия дава възможност на Русия и Прусия да не я допуснат да участва във втората подялба на Полша. През януари 1793 г. Екатерина и Фридрих Вилхелм подписват споразумение за подялба в Петербург и поставят Австрия пред свършен факт. На Австрия е обещана помощ да си възвърне Нидерландия и да я замени с Бавария.

По силата на споразумението към Русия преминават част от украинските и литовските земи: Киевското, Волинското и част от Виленското войводства, а към Прусия – Гданск, Торн и Познан. За да затвърдят подялбата, Русия и Прусия принуждават полския Сейм да я ратифицира. Сеймът е свикан в Гродно и обкръжен от войници, докато не се гласува признаването на подялбата. Но след като мълчанието продължава три месеца, председателят на Сейма предлага то да бъде прието със съгласие – така нямото заседание на Сейма узаконява акта за втората подялба на Полша.

Трета подялба

Третото разделяне, 1795 г.

Катастрофата на втората подялба не успява да мобилизира обществото в Полша. Кралят се връща във Варшава и формално продължава да управлява останалите на свобода земи. В страната се завихря стопанска криза, полската войска е съкратена до 12 хил. войника, а 40-хиляден руски гарнизон е настанен на полска издръжка, за да поддържа реда в страната. Около 30 хил. годни за работа мъже остават без занимание, но въоръжено въстание не се подготвя в рамките на държавата, а от полската емиграция. Патриотите в изгнание виждат успеха, извоюван чрез всенародно движение, подкрепено от Франция. В страната се колебаят между възстановяването на конституцията и въвеждането на гражданска република, а когато предводителят на въстанието Тадеуш Кошчушко обявява въоръжена борба (23 март 1794 г. на площада в Краков), кралят го подкрепя, но мнозинството от шляхтата е предпазливо. Макар и трудно, Кошчушко успява да мобилизира над 50 хил. души редовна армия и около 50 хил. редовна и градска милиция, освобождавайки присъединилите се към борбата селяни от крепостничество.

Разпадането на Първата коалиция срещу Франция е тясно свързано със събитията в Полша. След като руски войски начело с Александър Суворов печелят масови победи на територията на Полша, а Варшава е предадена от полските магистрати, пруският крал почти не взема участие във войната с Франция. През пролетта той изпраща свои войски към Варшава и Краков, за да предотврати завладяването им от руснаците, а по същите съображения австрийците завземат Любляна. Така подялбата на Полша се оказва свършен факт, предопределен от това, че самата република повече не е в състояние да защитава съществуванието си по военен или дипломатически път, а трите Велики сили не считат за възможно нито да я завземат и задържат цялата, нито да отстъпят.

Спорът между Австрия и Прусия относно Краков, важна стратегическа позиция, за владеенето на която претендират и двете държави, изостря отношенията помежду им и ускорява излизането на Прусия от Първата коалиция (договорът между Франция и Прусия е сключен на 2 април 1795 г. в Базел). Но недотам големи са противоречията им, за да бъдат използвани от полска страна, защото трите Велики сили са твърдо решени на окончателна подялба.

Със завладяване на Краков Прусия се вижда на Русия твърде силна, а Австрия е по-необходим съюзник срещу Османската империя и по-непримирим враг срещу Франция. Затова съдбата на Полша се решава между Русия и Австрия, които през 1795 г. сключват таен договор за подялбата и поставят Прусия пред свършен факт.

Така Русия присъединява останалите литовски, беларуски и украински земи на изток от Буг и по линията Неморов-Гродно с обща площ 120 хил. кв. км и 1,2 млн. жители. Прусия завзема Мазовше с Варшава, западна Литва и Малополша с обща площ 55 хил. кв. км и население от 1 млн. души, а Австрия – южно Мазовше, Северна Малополша с Краков и Любляна (Западна Галиция), общо 47 хил. кв. км и 1,2 млн. души.

Трудностите около подялбата на Полша продължават да занимават трите източни сили до 1797 г., когато с тристранно споразумение решават да ликвидират задълженията на полския крал и се ангажират да изтрият името на Полша от всички бъдещи документи и да отстранят всякакво споменаване за нея в дипломатическата дейност. Чуждите посланици са принудени да напуснат Варшава. Установената ситуация, макар и да разширява 3 от 5-те Велики сили със значителни територии, се вписва в контекста на баланса на силите.

Още от началото на XVIII в. първо Царска Русия, а по-късно Австрия и Прусия насочват поглед към голямата, но разединена и отслабена Полско-литовска държава. Окончателното поделяне на Полша между трите ѝ съседки е по-скоро предвидимо, отколкото изненадващо, тъй като през втората половина на века те предприемат последователни стъпки за разпокъсването на полски територии. Недалновидността и неединността на полските политици позволяват републиката да бъде дълго време де факто управлявана отвън, преди да се пристъпи към териториални завоевания. След като обаче съперничеството между трите монархии по отношение на Полша се оказва непреодолимо, то логичният резултат е подялба. Неадекватността на политиката на разединените центрове на властта в Полша спрямо обективно надвисналата заплаха за целостта и съществуването на държавата предопределят трагичния изход на събитията, след като самата Полша не е в състояние да формулира и защитава основните си национални интереси. Липсва ясна позиция и вътрешна консолидация, а оттам и външната политика на страната е слаба, нецеленасочена и непоследователна, за да осигури необходимата външна подкрепа.

От друга страна неблагоприятна е международната ситуация, където трудно би могло да се намери съюзник. Полша е притисната между три от петте Велики сили, докато Англия и Франция считат източноевропейските въпроси за подчинени на борбата за хегемония или уравновесяване между тях. При тези обстоятелства подялбата на Полша трудно би могла да бъде избегната.

В резултат от 3-те дележа Полско-литовската средновековна държава Жеч Посполита престава да съществува. На 15 януари 1797 г. е подписана последната конвенция между 3-те страни, с която е узаконена подялбата на полското наследство и са уредени междудържавно въпросите с гражданството на бившите полски поданици при премахване на последните останки от полската средновековна държавност. Към тази конвенция е приложен актът за абдикация от полския кралски престол на последния полски крал в историята – Станислав Август Понятовски.

Четвърта подялба

Четвъртата подялба на Полша

Тя се случва по време на Виенския конгрес (1815г.), който формализира новото разделение на Полша на следните части:

♦ Велико херцогство Познан (отстъпено на Прусия)
♦ Свободен град Краков (през 1846 г. включен в Австрийската империя)
♦ Кралство Полша (отстъпено на Русия)

Част от създаденото от Наполеон Варшавско херцогство става част от Руската империя под името Кралство Полша, а руският император Александър I става полски цар. Австрия оставя зад гърба си южната част на Малка Полша и по-голямата част от Червона Рус, а западните земи на Велика Полша с град Познан и полската Померания се връщат на Прусия. Появява се ново образувание - Свободен град Краков, който съществува до 1846 г., когато е анексиран от Австро-Унгария.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Поделби_на_Жечпосполита

https://ru.wikipedia.org/wiki/Разделы_Речи_Посполитой

[Hatshepsut]

Конгресна Полша (1815-1915)


Територия на Конгресна Полша през 1896г.

Полското кралство (на руски: царство Польское; на полски: Królestwo Polskie), или известно още като Конгресна Полша (на руски: конгрессовая Польша; на полски: Królestwo Kongresowe) е названието на онези полски земи, които от 1815 до 1917 г. са в лична уния с Руската империя.

Образувано е на Виенския конгрес, на който Русия получава по-голямата част от Варшавското княжество, Прусия – Великото херцогство Познан и Австрийската империя – Галиция и град Краков.

Полското кралство заема централната част на Полша: Варшава, Лодз и Сувалки (част от Литва). Има площ от 127 хил. km² и население 2,7 млн. души (1816).

История

През 1815 г. участниците на Виенския конгрес определят новите граници в Европа. Русия предявява претенции над източните земи на Варшавското княжество, на територията на което е създадено автономно Полско кралство, което е в лична уния с Руската империя. Така руският император Александър I добавя към своята пълна титла и названието ,,Цар полски". През ноември 1815 г. император Александър I триумфално влиза във Варшава, където дава либерална конституция, утвърждава нов герб на Полското кралство и назначава правителство начело с великия княз Константин Павлович.

Политиката на Александър I спрямо Полското кралство е благосклонна. Поощрява икономическото развитие на кралството и през 1825 г. руското правителство отменя митническата граница между Полското кралство и останалата част от Империята. По този начин руското правителство интегрира икономиката на Полското кралство и въвежда високи митнически такси на стоките, идващи от Австрия и Прусия.

След смъртта на Александър I на руския трон се възкачва неговият брат Николай I, който има консервативни възгледи и провежда твърда политика спрямо Полското кралство. За да покаже зависимостта на Полша от волята на руския император, той избира да бъде коронован в бившия кралски дворец ,,Замке" във Варшава. След антируското Ноемврийско въстание от 1830 г. Николай I наказва Полското кралство, като го лишава от автономния му статут, ликвидира полската армия и възстановява митническата граница.

Политиката на император Николай I се характеризира с усилване на русификацията на Полското кралство. През 1830 – 1840 г. в столицата Варшава са назначени първите чиновници с висок ранг от Санкт Петербург.

Следващият руски император Александър II амнистира участниците в полското въстание от 1830 – 1831 г. по случай своята коронация през август 1856 г., но след седем години, през 1863 г., избухва ново антируско въстание, известно под името Януарско въстание.

След потушаването на въстанието руският цар решава окончателно да ,,русифицира" Полското кралство. Така названието ,,Полско кралство" е премахнато и е заменено с термина ,,Привислие" или ,,Привислински край". В резултат на провежданата политика на засилена русификация, през 1860-те г. руското правителство изпраща в Полското кралство много чиновници от сферата на правосъдието, образованието и здравеопазването и технически специалисти. През 1880 г. на цялата територия на Привислието руските власти забраняват изучаването на полски език в училищата. Политиката на русификация увеличава процента на руснаците, заемащи висши административни постове. Тя довежда до радикализация на полската интелигенция и политически елит и на 1 март 1881 г. полякът Игнати Гриневицки, член на радикалното движение ,,Народна воля", убива при атентат руския император Александър II.

По време на Руската революция от 1905 – 1907 г. поляците също въстават и едно от исканията им е получаването на възможност за обучение на полски език. След края на бунтовете руския император издава манифест, с който отново са възстановени училищата с преподаване на полски език.

След началото на Първата световна война, през 1915 г., територията на Привислието е окупирано от войските на Централните сили и така Полското кралство е ликвидирано.

Глава на Полското кралство е руският император. От 1815 до 1830 г. Полша има своя конституция и се ползва с автономен статут.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско кралство

[Hatshepsut]

Полша през 19-ти век

Полша през първата половина на 19-ти век

С поражението на Прусия и Австрия във войните с Наполеон френската армия през 1806 г. окупира значителна част от полските земи. Според Тилзитския договор от 7 юли 1807 г. Русия получава Белостокската област, от пруските земи, намиращи се във васална зависимост от Франция, се образува Варшавско княжество. Начело на тази държава, която първоначално включва земите на Прусия, Наполеон назначава саксонския крал Фридрих Август. След присъединяването на австрийските територии към Княжеството с Шьонбрунския мир през 1809 г. площта му е 142 хил. km² с население от около 4,3 милиона души. Указът от 1807 г. освобождава селяните от крепостничество, оставяйки земята в собственост на земевладелците. През януари 1813 г. руските войски, преследвайки оттеглящата се от Русия френска армия, започват да окупират територията на Варшавското княжество. Правителството се евакуира в Краков. Юзеф Понятовски последва Наполеон с армията си. През октомври 1813 г. в ,,битката на народите" близо до Лайпциг Юзеф загива, полският корпус е почти напълно унищожен.

Варшавското княжество, 1815г.

Виенският конгрес се провежда през 1814-1815 г. По-голямата част от Княжество Варшава влиза в новосформираното кралство Полша, Прусия си връща департаментите Бидгошч и Познан на Княжество Варшава, които формират Великото херцогство Познан, а Краков и Гданск стават свободни градове. Полските земи на Прусия и Австрия по-късно играят второстепенна роля в полския въпрос. През май 1815 г. са подписани Основите на конституцията на Кралство Полша, според които Кралството се присъединява към Русия. Законодателната власт в кралството, според конституцията, принадлежи на сейма и краля, руския император, който олицетворява изпълнителната власт в кралството. Създаденият Държавен съвет действа като правителство. Кралството било разделено на осем провинции. Полският език е въведен в съдебното и административното производство. Най-висшият орган на изпълнителната власт е Административният съвет на кралството, който действа под управлението на царския управител, за какъвто е назначен полския генерал Й. Зайончек. Постът на главнокомандващ на полската армия е зает от великия княз Константин Павлович. Почти веднага след образуването на Кралство Полша възниква нелегална опозиция - тайни просветни и революционни организации, които се състоят предимно от младежи и военни. Те преследват целта за възстановяване на независима Полша в предишните й граници. Прусия във Великото херцогство Познан подновява политиката на германизация. Формално независимият ,,Свободен град Краков" всъщност се контролира от ,,Организационната комисия" на жителите на Прусия, Австрия и Русия. Според нивото на икономическо развитие през 19 век Кралство Полша принадлежи към напредналите региони на Руската империя: в рамките на кралството има напреднали северозападни провинции и изостанали югоизточни провинции. Полските земи в Прусия (с изключение на Горна Силезия) са аграрна периферия, австрийската Галиция е една от най-изостаналите провинции на държавата.

След арестите от 1822-1823 г. повечето от тайните студентски организации изчезват. През 1833 г. Русия, Австрия и Прусия подписват Мюнхенската конвенция за предаване една на друга на политически престъпници. Членовете на тайното общество се съгласяват да вдигнат въстание на 29 ноември 1830 г. Въстанието е ръководено от хора от богати и знатни семейства, които искат да възстановят Жечпосполита в предишните й граници. Един от лидерите на бунтовниците, К. Любецки, отива да преговаря с Николай I. Царят обаче отказал да направи отстъпки. През януари 1831 г. Сеймът сваля царя от полския престол, като назначава А. Чарториски за ръководител на новосформираното Национално правителство. През февруари 115 000 руска армия навлиза в Полското кралство. На 25 февруари се състои битка между поляци и руснаци при Грохов. На 26 май основните сили на поляците са разбити в битката при Остроленка. След предаването на Варшава полското правителство пресича границата с Прусия на 5 октомври. След потушаването на въстанието (1831-1832 г.) Държавният съвет, Сеймът и висшите съдебни институции на Царството са премахнати. Вместо ликвидираните воеводства са създадени пет провинции. През 1834 г. е въведено военно положение, при което военните власти могат да арестуват всяко подозрително лице. С въвеждането на строга цензура е забранено да се отпечатват литературни произведения на А. Мицкевич, И. Лелевел и Й. Словацки. Университетите във Вилнюс и Варшава са затворени. Униатската църква е премахната в Украйна и Беларус.

След неуспешната експедиция на Ю. Заливски (1833 г.) започва период от почти тридесет години на относително спокойно развитие на полското националноосвободително движение. През 1830-1840 г. съществуват конспиративни организации, включително такива големи като Жечпосполита на полския народ, която действа главно във Варшава (1836-1838), Организацията от 1848 г., която обхваща значителна територия от кралството. Най-голямата организация в изгнание е Полското демократично общество (1832-1863), с над четири хиляди членове. През 1847 г. Николай I и Римската курия се споразумяват за назначаването на епископи във всички епархии по взаимно съгласие. В Прусия участниците във въстанието от 1831-1832 г. са изправени на съд с конфискация на имотите им; Германизацията се засилва. В Краков през 1833 г. е приета нова конституция, според която вътрешният живот на свободния град е поставен под пълен контрол на жителите на трите държави. След потушаването на Краковското въстание през 1846 г. градът скоро става част от Австрия, превръщайки се във Велико херцогство Краков. През същата година се провежда селско въстание в Западна Галиция. Революцията в Европа през 1848-1849 г. предизвика въоръжени въстания на поляците в Австрия и Прусия. В Австрия реформата от 1849 г. предоставя на всички категории галисийски селяни лична свобода и собствени дялове. Както и преди, висшият слой на полското общество през 19 век е зает от магнати собственици, чиято най-голяма власт се проявява в Галиция.

Култура

Фредерик Шопен, 1849г.

Ролята на основни културни центрове от средата на 18 до средата на 19 век са играли различни градове. И така, Варшава се откроява в литературното движение през 18 век, от 1784 до 1812 г. - резиденцията на семейство Чарториски в Пулави, от 1815 до 1830 г. - Варшавския и Виленския университет, през 1830-те - 1840-те години - Краковската република и Галиция, по-късно – Кралство Полша и Галиция. През 1802 г. Академията във Вилнюс става университет. През 1818 г. е основан Варшавският университет, преподаването в който се води на полски език. В Краковската академия преподаването е установено на немски от австрийските власти. В Лвовския университет преподаването се провежда на латински, а от 1824 г. - на немски. В полските земи в Прусия не съществуват висши и средни специализирани учебни заведения.

Първата половина на 19 век е свидетел на творчеството на поетите А. Мицкевич, Й. Словацки и З. Красински. През 1832 г. се появява публицистичният труд на А. Мицкевич ,,Книги на полския народ и полското поклонение". В него поляците са провъзгласени за избраната нация, която трябва да заплати за свободата и братството на всички народи със своите страдания. Сред видните художници от този период са М. Бакиарели, Я. П. Норблин, Ф. Смуглевич, А. Бродовски. Художествени центрове на полски майстори съществуват във Варшава, Краков, Лвов и Вилнюс. През 1830-те и 1840-те години се наблюдава разцвет на творчеството на композитора Ф. Шопен.

Полша през втората половина на 19-ти век

Интелигенцията на Кралство Полша в средата на 19 век е до голяма степен противопоставена на руските власти. Висшите слоеве на католическото духовенство подкрепят заможното благородство, но повечето свещеници не са революционери. На 8 април 1861 г., два дни след разпускането на Варшавската делегация и Земеделското дружество, пред двореца във Варшава се провежда демонстрация, по която е открит огън, в резултат на което са убити и ранени няколкостотин души. На 14 октомври в Кралството е въведено военно положение. До края на 1861 г. в обществото се очертават две основни партии: ,,белите", които се застъпват за автономията на кралството и присъединяването на беларуски, украински и литовски земи към него, но възприемат тактиката на пасивна опозиция, и ,,червените" ", които се застъпват за възстановяване на независимостта чрез въоръжено въстание. През 1862 г. царят прави отстъпки, според които Кралство Полша действително получава широка автономия. Полската гражданска администрация, оглавявана от Wielopolsky, успява да постигне признаване на равенството на евреите. На 22 януари 1863 г. Централният национален комитет обявява война на Русия. В допълнение към Кралство Полша въстанието, в което участват повече от 200 хиляди души, обхваща също Литва и католическите региони на Беларус. Започва въстание, което с помощта на Прусия на практика е потушено до май 1864 г. Стотици бунтовници са убити, хиляди са заточени във вътрешните провинции, Сибир или изпратени на каторга в Забайкалия.

След потушаването на въстанието Държавният и Административният съвет, длъжността на губернатора са ликвидирани, а самото Кралство Полша беше преименувано на Привислинска област. Развива се политиката на русификация в областта на образованието. Униатите са насилствено обръщани в православието. В Прусия в началото на 1870 г. преподаването на немски език е въведено в началните училища в Силезия и по-късно във Великополша и Померания; Полският се изучавал като чужд език. В Германската империя политиките на германизация продължават да се засилват през 1880-те. Полският език е изкоренен от училищата, администрацията и съдилищата. Полските географски имена са заменени с немски. Поляците са изгонени от държавните и общинските институции. През 1886 г. за придобиването на полски земи от германците е създадена Комисията за колонизация, чийто капитал през 1913 г. възлиза на 990 милиона марки. От 1890 г. борбата за германизация на полските земи се води от "Гаката" и Общогерманския съюз. В различна ситуация били полските земи в Австрия, където Хабсбургите се нуждаели от подкрепа и затова през 1860-1870 г., въз основа на ,,милостта" на монарха, на Галисия са предоставени автономни права. Евреите в полските земи остават в безсилно положение. До средата на 1860 г. евреите представляват около половината от цялото население на градовете на Кралство Полша. Отделени от полското население чрез правни и културни различия, те се обединяват в кахали. Значителна роля на евреите е в сферата на кредитните сделки, търговията и занаятите. Многонационалният пролетариат на Горна Силезия е доминиран от поляци, а този на Долна Силезия - от германци.

На 2 март 1864 г. е издаден царски указ за пълното оземляване на селяните. В рамките на 40 години след аграрната реформа от 1864 г. общата площ на фермите в полските земи в Русия намалява с 14%, а 61,4% от цялата земя е собственост на земевладелци. Земевладелците остават собственици на пасища и гори, които селяните използват въз основа на сервитут. Около четири милиона поляци са живели в пруската част на полските земи през 1880 г., населението в руската част на полските земи в края на 19 век е било 9,4 милиона души, в Галиция през 1910 г. е имало 8,1 милиона души. Франция е център на полската политическа емиграция през първата половина на 19 век. През 1860-те и 1870-те години някои емигранти се завръщат в Галисия, други се преместват в Швейцария или в чужбина. През втората половина на 19-ти век трудовата емиграция от всички части на полските земи, особено от бедното галисийско село, към САЩ и Бразилия придобива широк обхват. През 1900-1914 г. 1 милион души напускат руската част, 800 хиляди души напускат Галисия през 1890-1910 г. До 1914 г. над два милиона души емигрират от полските земи в Съединените щати, над 100 хиляди в Бразилия и по няколко десетки хиляди в Аржентина и Канада. В индустрията на Силезия се развива металургията, в Гданска Померания - корабостроенето.

В руската част леката промишленост, особено текстилната, била широко развита. В края на 19-ти век 95 000 работници работят в индустриалния район на Лодз. Тук са били силни руския, немския, френския и белгийския капитал. Галисия остава индустриално изостанала провинция на Австро-Унгария. Тук се добиват въглища и нефт, развиват се химическата, преработвателната и хранително-вкусовата промишленост. В Тешинска Силезия, където преобладава германският капитал, се развива въглищна, металургична и други видове промишленост. През 1882 г. Л. Варински основава първата социалистическа партия Пролетариат, чиито членове скоро са арестувани. През 1893 г. е създадена Полската социалистическа партия. През 1897 г. членовете на ,,Националната лига" в Кралство Полша основаха Националдемократическата партия. В края на 19 век евреите стават основна мишена на атаките на националистите. Много работници и селяни се отнасяли към еврейските търговци и собственици на фабрики като към експлоататори.

Младежи от всички полски земи учели в Галиция: има университети в Лвов и Краков, Селскостопанската академия в Дубляни, Лвовската политехника, Академията за изящни изкуства и Търговската академия в Краков. Много полски учени емигрират на Запад по политически причини. И така, М. Склодовска-Кюри открива полоний и радий в изгнание. Центровете на полската научна мисъл през този период са Академията на знанието в Краков, Фондацията на Мяновски във Варшава, Дружеството на поляците от Горна Силезия във Вроцлав, Дружеството на приятелите на науката в Познан.

Важна роля във формирането на националната идентичност на поляците изиграват произведенията на Х. Сенкевич на историческа тема - романът "Кръстоносците" и трилогията ("С огън и меч", "Потопът", " Пан Володиевски"). Художественият анализ на историята на Полша в началото на 20 век е разкрит в произведенията на писателите К. Тетмайер и С. Зеромски. В изобразителното изкуство творчеството на М. Геримски, А. Гротгер, Й. Малчевски е посветено на темата за националноосвободителната борба. Я. Матейко създава своите картини на историческа тема. Полският художник Г. Семирадски работи в чужбина. Майсторът на жанровата и пейзажната живопис е Й. Хелмонски.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Польши

[Hatshepsut]

Революцията от 1905-1907г. в Полша


Улица във Варшава след бомбардировка от бойци на Полската социалистическа партия

Революцията от 1905-1907 г. в Полша (на полски: Rewolucja 1905 roku w Królestwie Polskim) е набор от събития, случили се на територията на Кралство Полша като част от антиправителствени въстания и въоръжени сблъсъци с правителствените сили през 1905-1907 г. Икономическите изисквания на революцията като цяло съответстват на общоруските: решаването на аграрния въпрос е на дневен ред, подобряване на материалното положение на пролетариите и предоставяне на политически права и свободи. Но заедно с тях особена актуалност придобива и националният въпрос, чийто проблем е русификацията на Полша, преследването на полската култура и език, насилственото въвеждане на руския език като задължителен език за изучаване в училище и от населението и др.

Предпоставки

Тежко бреме върху икономиката на Кралство Полша, която нямаше време да се възстанови от кризата от 1900-1903 г., е руско-японската война, започнала на 27 януари (9 февруари) 1904 г. Най-големи щети са нанесени на предприятията от текстилната, памучната, сладкарската и галантерийната промишленост, занимаващи се с масово производство, разположени във Варшава. През 1904 г. общият обем на производството възлиза на 65% от предходната година, в памучната и въглищната промишленост съответно 65-70% и 70%. В резултат на намаляването на темповете на производство, спирането на функционирането на предприятията, броят на безработните в края на 1904 г. възлиза на 100 хиляди души, или 20% от пролетариите.

Призоваването в руската армия и продължаващата политика на русификация допълнително озлобяват полското население. Новината за началото на Руската революция от 1905 г. бързо се разпространява от Санкт Петербург през Руската империя и в контролираната от Русия Полша.

Междувременно две фракции сред политическите лидери на Полша се сблъскват. Крилото на Полската социалистическа партия (Polska Partia Socjalistyczna, PPS), което е лоялно към Йозеф Пилсудски, вярва, че поляците трябва да покажат своята решителност и да получат независимост чрез активни, бурни протести срещу руското управление. Това мнение не се споделя от Националдемократическата партия на Роман Дмовски. Националдемократите смятат, че поляците трябва да работят заедно с руските власти и да увеличат представителството си в Държавната дума.

Начало на революцията

Казаци конвоират малолетен бунтовник

На 28 януари Полската социалистическа партия и Социалдемократическата партия на Кралство Полша и Литва призовават за обща стачка; над 400 000 работници излизат на стачка в цяла Полша, която продължава четири седмици. Това е само прелюдия към нови стачки, които разтърсват Полша през следващата година. Между 1905 и 1906 г. има около 7000 стачки и други прекъсвания на работа, включващи 1,3 милиона поляци. Протестиращите искат както по-добри условия за работниците, така и политическа свобода за поляците. До февруари студенти от полски университети се присъединяват към демонстрациите, протестирайки срещу русификацията и настоявайки за правото да учат на полски. Към тях се присъединяват ученици от гимназиите и дори някои от основните училища. Въпреки че руското правителство прави някои отстъпки на полското националистическо движение (като премахва някои ограничения върху използването на полски език в класните стаи), много, особено работниците, остават недоволни. В части от Полша училищните стачки продължават почти три години. Основните демонстрации се провеждат на 1 май (Ден на труда) и около 30 души са застреляни по време на демонстрация във Варшава.

Най-големият епизод от революцията в Кралство Полша е Лодзкото въстание. Началото на стачката е белязано от тежката икономическа ситуация в страната след войната с Япония. Според различни източници стачката започва на 21 или 22 юни 1905 г., когато работниците започват да издигат барикади и да нападат държавни служители. Те искат повече права за поляците, някои протестират и срещу русификацията. Стачката е подкрепена от полските социалистически движения, докато националдемократите, напротив, помагат на властите да се борят с демонстрациите.

Въстанието е потушено на 25 юни, като загиват и са ранени стотици хора. Според официалните данни 151 души (55 поляци, 79 евреи и 17 германци) са загинали в боевете и 150 души са били ранени; неофициални данни говорят за над 200 убити и между 800 и 2000 ранени.

Стачката в Лодз не е нито първият, нито последният акт на протест по време на революцията в Кралство Полша. През цялата година се провеждат протести в контролираните от Русия полски земи, но това въстание е едно от най-драматичните от тях.

Улична демонстрация, 1905г.

Революцията през 1906-1907г.

Докато повечето от бунтовете се провеждат през 1905 г., през 1906-1907 г. работническите вълнения, демонстрациите и от време на време въоръжени сблъсъци продължават в Полша. Стачките в Лодз продължават до средата на 1906 г., когато само голямото руско военно присъствие и масовите съкращения на стачкуващи фабрични работници умиротворяват града. Вълненията в Полша принудждават руснаците да поддържат армия от 250 000 до 300 000 войници там, която армия е дори по-голяма от тази, която се бие с японците на изток.

Военната организация на Пилсудски, създадена през 1904 г. и допринесла за ескалацията на военните действия, се активизира през следващите няколко години, започвайки кампания на убийства и грабежи, главно от 1906 г. Най-голямата акция на Бойната организация на полските социалисти е Кървавата сряда на 15 август 1906 г. На този ден в 19 града на Кралство Полша е извършена едновременна терористична атака, насочена срещу представители на руските власти, главно полицаи, жандармеристи и агенти на Охраната. По-специално, група, водена от Хенрик Барон, атакува полицейски участъци във Варшава и влиза в открита битка с казаците. Съобщава се, че този ден във Варшава са били ранени около 100 цивилни, 50 полицаи и около 200 руски военнослужещи са убити. В отговор на Кървавата сряда руското правителство извършва масови арести и преследване на полски политически активисти. Руските военни сили извършват серия от нападения в работническите райони на Варшава, Лодз и други големи полски градове.

Последици

Въпреки поражението на революцията, поляците успяват да постигнат определени резултати. Една от последиците е еволюцията на политическите партии и политическа мисъл в Полша. Сред полските селяни се надига национално съзнание. Въпреки провала на най-радикалните концепции, руското правителство отстъпва на някои от исканията, както в социалната, така и в политическата сфера, по-специално, русификацията е частично премахната в областта на образованието.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Революция_1905—1907_годов_в_Польше

[Hatshepsut]

Полша през Първата световна война

Полша през Първата световна война е бойно поле на територията на историческите полски земи, въпреки че не съществува като независима държава между 1914 и 1918 г. В началото на войната, в резултат на предишни раздели, полските земи са разпределени между Австро-Унгария, Германската империя и Руската империя. Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 28 юли 1914 г., в отговор на това до 4 август 1914 г. Русия, Германия, както и други държави, свързани със система от съюзи, влизат във войната.

В Първата световна война Антантата, представлявана от Русия, като защитник на Сърбия и съюзник на Великобритания и Франция, се противопоставя на Германия и Австро-Унгария, водещите членове на Централните сили, а поляците виждат в тази конфронтация възможност за възстановяване на независимостта.

Поляците, живеещи на територията на трите воюващи сили, се оказват противници във войната, Източният фронт е разположен на полски земи, така че повечето от полските земи се превръщат в бойно поле, което води до човешки и материални загуби на поляците , ~ 1128 000 загинали цивилни и военни. Основната последица от Първата световна война за Полша е придобиването на независимост и създаването на Полската република (1918-1939 г.).

Поляците разделени в три държави

След Виенския конгрес през 1815 г. поляците живеят в три различни държави. Кралство Полша със столица Варшава е част от Русия, подложена на русификация. В Галиция, която принадлежи на Австро-Унгария, поляците се радвали на много по-големи свободи, отколкото в Русия, и имали привилегирован статут. Най-тежко за поляците е положението в Германската империя, където се провежда политиката на германизация на поляците.

До 1914 г. проруските настроения се засилват сред поляците, заедно със засилването на антигерманските. С течение на времето отношението на поляците към руската армия, която напуска полските територии (Голямото отстъпление от 1915 г.) с помощта на тактиката на изгорената земя, се влошава. До края на 1915 г. цялата територия на Кралство Полша (район Привисла), включително Варшава, е окупирана от германците. По време на войната и двата воюващи блока предлагат на полското население бъдеща автономия в замяна на лоялност и участие във войната на тяхна страна.

На 9 август 1914 г. във връзка с избухването на войната върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Руската империя великият княз Николай Николаевич подписва следното обръщение:

поляци! Удари часът, когато съкровената мечта на вашите бащи и дядовци може да се сбъдне. Преди век и половина живото тяло на Полша беше разкъсано на парчета, но душата й не умря. Тя живееше с надеждата, че ще дойде часът на Възкресението на полския народ, неговото братско помирение с Велика Русия. [...] Нека границите, които разделят руския народ на парчета, бъдат заличени. Да се съберат отново като едно под скиптъра на руския цар. Под този скиптър Полша ще се възроди, свободна във вярата си, в езика си, в самоуправлението.

Този призив предизвика положителна реакция както на Запад, така и в полските политически кръгове, ориентирани към Русия, но предизвика крайно негативни оценки сред руските консерватори, които имали силни позиции в държавния апарат. Така през декември 1914 г. руският вътрешен министър Николай Маклаков изпраща циркуляр до губернаторите в Полша, в който обяснява, че мерките, предвидени в манифеста на великия княз Николай Николаевич, се прилагат само за онези територии, които са били част от Русия преди войната. Не са предприети стъпки за автономизиране на Галиция, окупирана от руските войски след Галицийската битка.

Русия, представлявана от външния министър Сергей Дмитриевич Сазонов, предлага автономия на поляците, обещава източната част на Познан, Западна Галиция, Южна Силезия, позволява създаването на проруски полски национален комитет (1914-1917), който се оглавява от Роман Дмовски, като по този начин приема страната на Антантата.

По време на войната сред полските политици се появява разделение, което е продължение на дългогодишен спор между привържениците на въоръжената борба срещу държавите, които някога са разделили Жечпосполита, и онези, които вярвали, че поляците могат да постигнат постепенни отстъпки от трите империи чрез упорита, но мирна борба за политически реформи и културна автономия. Първото, по-радикално, движение изповядва леви възгледи и се олицетворява от Полската социалистическа партия (ППС) на Юзеф Пилсудски. Пилсудски и неговите привърженици се ръководят от Централните сили, предимно Австро-Унгария, и вярват, че обединението на полските земи ще се осъществи при условие на поражението на Русия във войната. След началото на войната Пилсудски организира полските легиони в Галиция към австро-унгарската армия на базата на националните паравоенни организации, действащи там по-рано. По-консервативните привърженици на "мирното" направление са групирани около Националната демократическа партия на Роман Дмовски. Те искат да обединят всички полски земи с получаване на статут на автономия в уния с Русия.

Полски военни формирования

В началото на войната поляците демонстрират лоялност към своите правителства и се подчиняват на мобилизацията. Германия мобилизира полски новобранци от провинция Познан, повече от половината от населението на която били поляци, изпращайки ги на Западния фронт като част от 10-та дивизия. На страната на Централните сили - Австро-Унгария и Германия, срещу Русия на Източния фронт, има полски легиони, формирани в Галиция, по инициатива на Юзеф Пилсудски. В противовес на тях Русия създава 1-ви полски корпус, формирайки го от военнослужещи от полски произход, назначавайки за командващ генерал Йозеф Довбор-Мусницки. А по-късно, като аналог на първия, в Русия е създаден 2-ри полски корпус. От поляците, служили във френската армия, от полските военнопленници от Германия и австро-унгарската армия, от поляците от САЩ във Франция е създадена Синята армия (наречена на цвета на военната униформа, началото на създаването й е през 1917 г.). Но независимо от коя страна са поляците, основната им цел е възстановяването на независимостта на Полша.

Човешки и материални загуби

Бомбардиране на Варшава от немски дирижабъл, 1914г.

Превземането от германците в самото начало на войната на първоначално полските градове Калиш, Ченстохова, които до 1914 г. принадлежали на Русия, е белязано от неприятности за цивилното население - погромът на Калиш. През есента на 1914 г. германците започват неуспешната настъпателна Варшавско-Ивангородска операция в историческите полски земи, които били част от Русия. В резултат на мащабни битки, хвърлянето на немски бомби върху жилищни райони, 260 хиляди бежанци избягали от Варшава (200 хиляди души се връщат след края на боевете), за първи път в такъв голям мащаб по време на отстъплението на германската армия (19 октомври 1914 г.), унищожени са магистрали и железопътни линии, разрушавани са мостове. Докато 4 хиляди поляци-доброволци се присъединяват към руската армия, германските колонисти помагат на германската армия в разузнаването, сигнализирането, организирането на агентура. Следва неуспешната за германците Лодзка операция, в която град Лодз става сцена на битки. До края на 1914 г. фронтът от Варшава до Лодз, окупиран от руснаците, се стабилизира, докато Петроков, Ченстохова и Калиш са превзети от Германия, Краков остава в Австро-Унгария. Полското цивилно население, което нямало собствена национална армия, пострадало най-много през годината на войната.

През 1915 г., след битките при Горлице и Пшемисл, започва Голямото отстъпление от 1915 г. с използването на тактиката на изгорената земя, по време на което до края на 1915 г. целият руски сектор е окупиран от германците, включително Варшава. Огромен поток от бежанци се втурнал към Русия, възникнал въпросът за евакуацията на предприятията, не са предприети практически стъпки от Русия за автономията на Полша.

Кралство Полша (1916-1918)

През 1916 г., за да мобилизират човешки ресурси, германският и австрийският император обявяват (Акт от 5 ноември) създаването на марионетна държава в рамките на германската политика на Mitteleuropa, наречена Кралство Полша.

Противниците на Русия се интересували от икономическия потенциал на индустриалните региони Радом и Домброва, както и от ресурсите за мобилизация (до 1 милион новобранци). Русия протестира, на 12 декември 1916 г. император Николай II издава заповед за армията и флота № 870, в която една от целите на Русия във войната е обявена за ,,създаване на свободна Полша от всичките три нейни сега разпръснати области", тази заповед не е била приведена в изпълнение до Февруарската революция 1917г.
През септември 1917 г. в Кралство Полша е създаден Регентски съвет, който включва трима души:

- кардинал архиепископ на Варшава Александър Каковски,
- президента на Варшава (кмет) княз Здзислав Любомирски,
- Земевладелеца Юзеф Островски, консервативен политик, бивш председател на полската фракция в Думата в Санкт Петербург.

Емитирана е окупационната валута, полската марка.

Според германския военен генерал-губернатор на Варшава Ханс Беселер в Полша е било необходимо да се създаде ,,фасада на независима полска държава", която да привлече симпатиите на поляците на страната на Германия. Само от полските доброволци, според него, е било възможно да се формират поне три нови дивизии. Полските легиони стават част от германската армия. Въпреки това повечето войници от 1-ва и 3-та легионерски бригади (166 офицери и около 5000 редници) отказват да положат клетва за вярност на Германия. Те са обезоръжени от германците и затворени в лагери. Легионери - австрийски поданици (около 3500 души) са включени в австрийската армия, транспортирани до Галиция и изпратени на италианския фронт. Войниците от II бригада (60 офицери и 1250 редници), водени от генерал Йозеф Халер, полагат клетва и се озовават на Източния фронт, където година по-късно, през лятото на 1918 г., преминават на страната на Антантата. На 22 юли 1917 г. създателят на полските легиони Юзеф Пилсудски и колегата му Казимеж Соснковски са арестувани от германските власти.

Възстановяване на Полската държава

През 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война, заемайки страната на съюзниците от Антантата.

През 1918 г. Русия, след като подписва тежкия за нея договор от Брест-Литовск, отстъпва своите полски земи на Централните сили. Удроу Уилсън, в четиринадесетте точки на Уилсън, проект на мирния договор, провъзгласява възстановяването на Полша за основна задача. До есента на 1918г. австрийската Хабсбургска монархия се срива, германското правителство рухва. През октомври 1918 г. полските власти превземат Галисия и Чешинска Силезия. На 11 ноември 1918 г. Юзеф Пилсудски поема задълженията на временен ръководител на възстановената държава Полска република (1918-1939 г.).

Възстановяването на полската държавност става без участието на Русия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Польша_в_Первой_мировой_войне

[Hatshepsut]

Полската република (1918-1939)


Територия на Втората Полска република

Втората полска република, наричана също Втора Жечпосполита (на полски: II Rzeczpospolita) е полска република, съществувала в периода 1918 – 1939 г., от получаването на суверенитет (1918 г.) до нахлуването на Германия (1939 г.).

Името подчертава непрекъснатостта с Жечпосполита (Полско-литовска държава или Държава на двата народа 1569 – 1795), унищожена с договора за подялба, сключен между Австрия, Прусия и Русия през втората половина на XVIII век (1772 – 1795). Официален език във Втората полска република е полският, а валутата – първоначално полска марка, а от 1924 г. полската злота. От 1939 г., след агресията на Третия Райх и СССР, държавата се намира в положение на военна окупация, но има конституционни органи на властта и въоръжени сили, които работят успоредно в подземната държава (Армия Крайова) и в изгнание, благодарение на което, де юре и де факто, Втората полска държава просъществува до 1945 г.

По време на Втората световна война (1939 – 1945) територията на Втората полска държава е окупирана от Германия, СССР, Словакия и Литва. Втората Жечпосполита запазва държавен суверенитет, в дипломатическо отношение е представена от Правителството в изгнание, което получава убежище в Париж (до 1940), а после в Лондон.

По-голямата част от територията на Полската държава анексирана от Съветския съюз и Литва през 1939 г., през 1945 г. е присъединена към Украинската ССР, Белоруската ССР и Литовската ССР.

Исторически данни

За символично начало на Втората полска държава се приема 11 ноември 1918 г., когато Юзеф Пилсудски поема военната власт от ръцете на Регентския съвет във Варшава. Три дни по-късно приема и гражданската власт, а Регентският съвет и Временното правителство на Република Полша се разпускат и предават властта на Пилсудски, който скоро става Временен Държавен Глава.

След агресията върху Полша от Райха и СССР (Септемврийската кампания) и военната окупация на територията на Втората Жечпосполита от страна на двамата агресори, легалният продължител на властта на страната, призната на международната арена в периода на Втората световна война, е Правителството на Полша в изгнание, а като подчинена администрация в окупирания край – Полската подземна държава и нейните военни и политически структури (Армия Крайова).

Изтеглянето на дипломатическото признание за правителството на Жечпосполита в изгнание от Великобритания и САЩ на 6 юли 1945 г. (и в резултат останалите страни в учредяващата се по това време Организация на обединените нации (единствено Испания, Ирландия и Ватикан признават Правителството на Полша в изгнание)) може да се приема за фактически край на Втората Жечпосполита.

Последният акт на нейното формално съществуване е извършен на 22 декември 1990 г. от Ришард Качоровски (последният президент на Втората Жечпосполита в изгнание) – предаването на отличителните президентски знаци и оригинала от Априлската конституция на първия президент избран по време на свободните избори – Лех Валенса.

Международно признание

Веднага след като поема властта на 16 ноември 1918 г., Юзеф Пилсудски изпраща съобщение до страните от Антантата, за да ги информира за възникването на независимата полска държава. Германия е първата страна, която признава нейното съществуване, но на 15 декември 1918 г. Полша прекратява дипломатическите си отношение с нея. По-широкото признаване на полската независимост на международната сцена е свързано с отношението на Франция и Великобритания. Малко след Трирското примирие и прекратяването на огъня на полско-украинския фронт, признават правителството на Полша: Съветът на Великите сили (21 февруари 1919 г.), Франция (24 февруари) и Великобритания (25 февруари). Япония на 22 март 1919 г. и на 27 март същата година Светият престол признава независимиостта на Полша.

Територия

386 273 кв. км. (1928 г.)
388 634 кв. км. (1 януари 1938 г.)
389 720 кв. км. (след окупацията на Заолже през октомври 1938 г.)

Граници

Дължина на границите на Полша – 5529 км.

Граници със съседните държави в зависимост от дължината:

с Германия – 1912 км.
със СССР – 1412 км.
с Чехословакия – 984 км.
с Литва – 507 км.
с Румъния – 349 км.
със Свободен град Гданск – 121 км.
с Латвия – 109 км.
морска граница – 71 км. (с полуостров Хел 147 км.)

Установяване на границите

Границите на Втората полска държава се установяват със следните договори: Версайски, Сенжерменски, Рижки, Трианонски и междусъюзническото споразумение на Комитета на посланиците. През 1921 г. след Версайския договор, резултатите от референдума и трите шльонски въстания към Полша е присъединена източната част на Горна Силезия.

Съседи

Германия – Централна и Източна Прусия,
СССР – републики Украинска ССР и Белоруска ССР,
Чехословакия от 1938 г. към Германия,
Словакия от 1939 г. зависима от Германия,
Литва,
Латвия,
Румъния,
Унгария – от 1939 г.

Зависими и автономни територии

Шльонско войводство – полската част от Горна Силезия с включена Тешинска Силезия,
Свободен град Гданск – Гданск и околностите.

Съдбата на границите на Втората полска държава

След военната агресия на СССР върху Полша на 17 септември 1939 г., военната окупация на източните територии на Втората полска република от Червената армия и споразуменията в Договор за дружба и граници между СССР и Германия от 28 септември 1939 г. взети от Третия Райх и СССР в Москва, жителите на окупираните части от полската държава са подложени на репресии от страна на агресорите.

Политическа система

До 1926 г. политическата система във Втората полска държава е определяна като демократична република с многопартийна парламентарна система. След Майския преврат (1926 г.) държавната система претърпява промени по отношение на конституцията (приета е т.нар. Августовска новела) и формата на управление се трансформира в президентски автократичен (от политическия лагер, който упражнява власт, наречен Санация).

Към Райха са присъединени: поморското войводство, шльонското, познанското, лодзкото с Лодз, Судовия, северната и западната част на Мазовше както и западните части на краковско и келецко войводство.

От земите на Жечпосполита между немско-съветската гранична линия от 28 септември 1939 г. и определената с постановление източна граница на полските земи присъединени непосредствено към Германия (определяна като новата източна граница на Райха) Адолф Хитлер създава Генерално губернаторство – отделна административна единица, подчинена на Райха.

Останалата част от територията на Жечпосполита на изход от граничната линия е анексирана от СССР.

Всички тези правни актове са в противоречие с ратифицираната от Германия и Русия Хагска конвенция (1907). Те са невалидни по отношение на международното право и не са признати както от Правителството в изгание, така и от държавите съюзници на Полша, както и трети държави (неутрални) през цялото време на Втората световна война.

В резултат на разпоредбите от Техеранската, Ялтенската и Потсдамската конференция след приключването на Втората световна война, Жечпосполита (от 1952 г. под названието Полска народна република) си връща териториите от централната и западната част на Втората полска република, а също така и Възстановените земи и става неследник на Втората полска държава. Земите на изток от Буг, Източните Креси, т.е. виленско, новогродзко, полеско, волинско, тарнополско и станиславовско войводства, а също така и част от бялостоцко и лвовско войводства, са присъединени към СССР.

Календар на политическите събития

7 октомври 1918 г. – Регентският съвет обявява независимостта на Полското кралство от Германия и Австро-Унгария
11 ноември 1918 г. – Юзеф Пилсудски поема военната власт
22 ноември 1918 г. – за първи път официално е употребено определението Република Полша, което означава премахване на монархическия режим в Полша
28 ноември 1918 – жените в Полша получават правото да гласуват
1918 – 1921 г. – шест войни и погранични конфликти:
- 1 ноември 1918 г. – Битка за Лвов (1918 – 1919)

- 27 декември 1918 г. – Великополско въстание

- 17 август 1919 г. – избухване на I шльонско въстание (следващите: 19/20 август 1920 г. и 3 май 1921 г.)

Полско-съветска война
Полско-украинска война
Полско-литовска война
Полско-чехословашки погранични конфликти
· 26 януари 1919 г. – избори за Законодателния сейм

· 20 февруари 1919 г. – Малка конституция

· 28 юни 1919 г. – подписване на Версайския договор

· 13 – 19 август 1920 г. – Битка при Варшава

· 19 февруари 1921 г. – създаване на съюз с Франция

· 2 март 1921 г. – съюз с Румъния

· 17 март 1921 г. – Мартенска конституция

· 18 март 1921 г. – Рижки договор с РСФСР

· 16 юни 1922 г. – присъединяване на Горен Шльонск

· 16 декември 1922 г. – атентат срещу президента Габриел Нарутович

· 12 – 14 май 1926 г. – Майски преврат

· 16 ноември 1930 г. – т.нар. ,,брестки избори"

· 25 юли 1932 г. – Договор за ненападение между Полша и СССР

· 26 януари 1934 г. – Договор за ненападение между Германия и Полша

· 23 април 1935 г. – създаване на Априлската конституция

· 12 май 1935 г. – смъртта на Юзеф Пилсудски

· 1 октомври 1938 г. – навлизане на полските войски в Заолже и присъединяването му към Полша

· 2 януари 1939 г. – смъртта на Роман Дмовски

· 23 август 1939 г. – пакт Рибентроп-Молотов

· 25 август 1939 г. – съюз между Полша и Великобритания

· 1 септември 1939 г. – нападението на Третия Райх, начало на септемврийската кампания, начало на Втората световна война

· 17 септември 1939 г. – нападението на СССР върху Полша

· 28 септември 1939 г. – капитулация на Варшава

https://bg.wikipedia.org/wiki/Втора_полска_република

[Hatshepsut]

Полско-съветска война (1919-1921)


Полско-украинска войска навлиза в Киев, 1920г.

Полско-съветската война (февруари 1919 – март 1921) е въоръжен конфликт между Съветска Русия и Съветска Украйна срещу Втората полска република и Украинската народна република за контрол на територията на днешна Украйна и част от днешна Беларус. Съветите се надяват да окупират напълно Полша с офанзивата си през 1918 – 1919 и в някои моменти на войната това изглежда възможно.

Полският държавен глава Йозеф Пилсудски чувства, че времето е правилно за разширяване на полските граници на изток и създаване на федерация на източно и централноевропейски държави Междуморие като крепост срещу възраждането на германския и руския империализъм. Ленин междувременно гледа на Полша като на моста, който Червената армия трябва да прекоси, за да помогне на Германската комунистическа партия и да предизвика комунистически революции в други европейски държави. През 1919 г. полските войски завземат голяма част от Западна Украйна, побеждавайки в Полско-украинската война. Пилсудски предприема офанзива към Киев през април 1920 г., но Съветите контраатакуват и отхвърлят полските войски на запад до полската столица Варшава и Украинският директорат бяга в Западна Европа. Междувременно западни страхове за пристигане на съветски войски на германските граници увеличават интереса на Западни сили към войната. В началото на лятото, падането на Варшава изглежда сигурно, но в средата на август, приливът отново се е обърнал и поляците постигат неочаквана и решителна победа в Битката при Варшава. Малко след полското настъпление на изток, Съветите искат мир и войната приключа с примирие през октомври 1920 г. Повечето територия, отстъпена на Полша с Договора от Рига от 18 март 1921 г. става част от СССР след Втората световна война, когато полските граници са преначертани от Съюзниците в близко съответствие с линията ,,Кързън" от 1920 г.

Наименование

В полската историография конфликтът се определя най-често като: полско-болшевишка война или полско-съветска война. Според Лех Вишчелски най-правилно е наименованието полско-руска война.

Причини за избухването на войната

,,Смятам, че ако не се окажем в състояние да изградим подходящ отпор срещу руските влияния, ни грози сериозна опасност от страна на болшевизма в Полша", интервю на Юзеф Пилсудски за ,,Ню Йорк Таймс" от средата на декември 1918 година.

На 16 декември 1918 година, на конгреса на Социалдемокрация на Полша и Литва и Полска социалистическа партия – Левица, по заръка на Москва се създава Полска работническа комунистическа партия. Тя приема програмна платформа, според която трябва да бъде овладян Съветът на работническите делегати с цел да бъде създаден център, който да създаде от Конгресното кралство и евентуално от Западна Галиция една от републиките на Съвета, която да бъде включена в Руската съветска федеративна социалистическа република. Препоръчва се в страната да бъде задълбочено състоянието на недоволство и безредици, да бъде проведена пропаганда против изборите за сейм и против земеделската реформа. Противопоставя се на създаването на Полска армия, тъй като тя би затруднила победата на революцията в Германия и би представлявала пречка за Червената армия по пътя ѝ за ,,освобождаване" на Литва, Беларус и Украйна. Приетата на конгреса програма не оставя съмнение, че комунистите от Полската работническа комунистическа партия възнамеряват да извършат болшевишки преврат във възраждаща се Полша
Независимо от наличието на по-дълбоки предпоставки, непосредствена причина за избухването на войната е започналата в резултат на Компиенското мирно споразумение от 11 ноември 1918 г. евакуация на немската армия, заемаща фронт с дължина 2500 километра от Ботническия залив до Азовско море на територията на формално независимите държави: Литва и Украйна, а по-късно и Естония, Латвия и Беларус. Това е последствие от сключения от Съветска Русия сепаратистки мир с Германия и Австро-Унгария (Брестки договор), с който болшевишкото правителство оттегля Русия от коалиционно участие в Първата световна война. В периода между сключването на Бресткия договор и поражението на Германия, официално болшевиките и Германия (особено военните среди) са свързани с отношения на взаимно сътрудничество.
След като през ноември 1918 г. болшевиките сключват тайно споразумение с немското командване, на 16 ноември 1918 г. създават Западна армия, чиято главна квартира е в Смоленск. Първоначално армията наброява 10 000 войници в бойна готовност, в края на декември 1918 г. 19 000, а през февруари 1919 г. – 49 000. Плановете са армията да завземе Беларус и Литва, да достигне немската граница в Западна Прусия, а след това да се насочи към Полша. Походът на съветските войски на запад започва на 17 ноември, на 11 декември 1918 г. завземат Минск, а на 5 януари 1919 г. – Вилнюс. Именно атаката на болшевишките войски срещу Вилнюс на 4 януари 1919 година трябва да бъде смятана за реално начало на полско-болшевишката война. На 3 януари 1919 г. болшевиките създават Революционно-военен съвет на Полша, който да изпълнява функцията на бъдещо полско правителство.
Ядро на Западна армия е Западната стрелкова дивизия, съставена от войскови кадри, набирани сред комунистите с полски произход и поляците, попаднали дълбоко в Русия по време на Първата световна война. Тъй като през ноември 1918 г. в Германия избухва революция, болшевиките се стремят с всички сили да получат пряк достъп до немската граница в Западна Прусия, за да могат да оказват активно влияние върху политическите събития в Германия. Червената армия завзема поредните градове на запад, преди още да бъде сформирана Полска армия, след извоюването на независимостта през ноември 1918 г., и преди тази армия да може да предприеме каквито и да било действия. На завзети от Червената армия територии на 1 януари 1919 година в Смоленск е обявено създаването на марионетната Беларуска съветска социалистическа република, трансформирана на 27 февруари 1919 година в Литовско-Беларуска съветска социалистическа република, в която начело на властта застават основно комунисти с полски произход. На 12 януари 1919 година съветското главно командване издава заповед Червената армия да настъпи към Неман, а на 12 февруари – да достигне чак до река Буг, като по този начин се слага началото на операцията наречена ,,Цел Висла".
Между възраждащата се след 123 години робство Полша и Русия не съществува никаква признавана и от двете страни държавна граница. Болшевишкото правителство в Русия не е признато на международната сцена, а статусът на териториите, разположени между полските етнически райони и руските територии, остава спорен. Сблъсъкът между Полша и Русия във връзка със спора за взаимните граници е неизбежен. След като немската окупационна армия Обер-Ост, която играе ролята на буфер между полските и болшевишките сили след 11 ноември 1918 година се оттегля с бързо темпо, се стига до неизбежната среща между полските и руските войски.

Естествените условия и военното изкуство

Главнокомандващ на Червената армия е Сергей Каменев, пряко подчинен на комисаря на войната и флота – Троцки, който е член на Политбюро на болшевишката партия.
Дългата линия, която разделя полската и болшевишката страна, е разделена от Полеше, което поради мокрите терени не може да бъде използвано за водене на военни действия. По тази причина военните действия се водят на два отделни терена: северен фронт (Смоленска порта) и южен фронт.
Разделянето на болшевишката армия е благоприятно за Полша, тъй като дава възможност да бъдат извършени маневри по вътрешната линия и подобно на битката при Таненберг да бъде разбита първоначално едната група противникови войски, а след това силите да бъдат насочени срещу другата вражеска група.
Опитът от току-що завършилата Първа световна война сочи, че очертаващият се конфликт ще има характер на позиционна война. Дългата фронтова линия обаче, както и относително малкият брой на войсковите единици, стават причина да не може да бъде създадена плътна защитна линия по целия фронт. В резултат на това полско-болшевишката война придобива маневрен характер.
И двете армии – Полската армия и Червената армия, са импровизирани и създадени от основи. В състава и на двете влизат както наборници, така и доброволци, а в командването участват както професионални офицери, така и офицери от доброволчески военни организации. Този факт представлява предизвикателство и за двете страни и преди всичко за професионалните командири, които трябва да се откажат от опита си във водене на позиционна война, натрупан по време на Първата световна война, и да воюват в условията на маневрена война. За болшевишката страна това е по-малък проблем, тъй като цялото командване (и професионалисти и непрофесионалисти) е придобило опит по време на гражданската война в Русия – класическа маневрена война.

Договор за изтегляне на немските войски, сключен в Бялисток

На 5 февруари 1919 година Германия подписва в Бялисток договор, който предвижда изтегляне на немските войски и настъпление на Полша срещу болшевиките през Бялисток, Гродно и Волковиск.

Моментът на конфронтацията

,,На Изток [...] има врата, която се отваря и затваря, и зависи кой и колко широко ще я отвори силом" — Юзеф Пилсудски до Владислав Барановски, 7 февруари 1919 година, преди да замине за Парижката мирна конференция.
Войната започва на 14 февруари 1919 година със сблъсък край градчето Мости, недалеч от Шчучин, където полските войски спират настъплението (осъществявано в рамките на ,,Цел Висла") на частите от Западния Фронт на Червената армия на запад. Малобройните полски сили, състоящи се от 12 пехотни батальона, 12 кавалерийски ескадрона и 3 артилерийски батареи, действат в два фронтови участъка. Формациите по южната част (Припят – Шчитно) командва генерал Антони Листовски. Подразделянията на северната част (Шчитно – Скидел) са командвани от генерал Вацлав Ивашкевич-Рудошански. И на двете позиции силите на Червената армия са не особено значителни, тъй като военните усилия са насочени в този момент основно в борбата срещу подразделянията на белите.

Кампанията през 1919 година

В началото на март командващ Литовско-Беларуската дивизия става генерал Станислав Шептицки. През този период полските подразделения завземат Слоним (2 март) и Пинск (5 март), като достигат на север до Лида, където остават в продължение на няколко седмици. По-нататъшните решения относно военните действия са взети в началото на април по волята на Юзеф Пилсудски, който счита за необходимо да поеме инициативата в североизточната част на военните действия.
На 16 април 1919 година полските войски започват офанзива. Основната им задача е да завземат Вилнюс. С реализацията ѝ се заемат конната група на полковник Владислав Белина-Пражмовски и пехотната група на генерал Ридз-Шмигли.
Лида е атакувана от войските на генерал Юзеф Ласоцки, Барановичи от войските на генерал Адам Мокшицки, а Лунинец от военните части предвождани от генерал Антони Листовски.

На 17 април е завладяна Лида, на 18 април Новогрудек, а на 19 април Барановичи и Вилнюс.

След завземането на Вилнюс на 22 април 1919 година Юзеф Пилсудски отправя призив към жителите на бившето Велико литовско княжество, декларирайки самоопределянето на всички националности в Жечпосполита на двата народа от преди подялбата.

Вилнюс, полската артилерия след завземането на града

След завладяването на Вилнюс Пилсудски издава заповед, публикувана в Монитор Полски (Monitor Polski) на 30 април 1919 година. Това е обширен фрагмент от заповедта:
,,    Войници!За няма и две седмици със своето мъжество и смелост променихте ситуацията в източната част на Полша. За няма и две седмици преместихме опасния за нас фронт с няколко десетки километра, завладявайки при това няколко особено важни военни точки като Лида, Барановичи и мицкевичовския Новогрудек и, което е най-важно, освобождавайки столицата на страната – Вилнюс.
Разбитият враг се разпръсна дезорганизиран във всички посоки.
От името на Родината, която ви изпрати да браните нейните покрайнини, благодаря за вашата работа, за положения от вас труд. Спечелената от вас Вилнюска кампания, завинаги ще остане една от най-красивите страници в нашата военна история и всеки от нас може да бъде горд, че е взел участие в нея. Специално благодаря на генерал Шептицки, който със своята енергия и упорита воля допринесе за завладяването на Барановичи и Новогрудек. На генерал Ридз-Шмигли, който въпреки огромните технически пречки, доведе навреме дивизията си до Вилнюс и в крайна сметка прогони врага от столицата.
Преди всичко обаче трябва да благодаря за действията на конната част, командвана от подполковник Белина-Пражмовски. Отлично командваната войска, обкръжи всички позиции на врага и нападна в тил главната квартира на всички болшевишки власти, със смелата си и неочаквана атака завзе града и огромни запаси военно снаряжение и, въпреки огромното преимущество на врага, успя да ги удържи чак до идването на пехотата.
Това е най-красивото военно дело, извършено от полската кавалерия в тази война. Благодаря за това на подполковник Белина-Пражмовски и на началника на неговия щаб, майор Пискоров.[...]
И ако цялата операция беше успешна, ако най-смелият труд на войника, не отиде напразно, то това е благодарение на работата на нашите смели железничари, [...] и преди всичко заслуга на техния енергичен началник майор Бжозовски. Цялата армия заедно с мен с благодарност ще си спомни неговия труд, от който зависеше нашия живот.
Войници! Войната още не е свършила. Чакат ни нови задачи, нов труд. Но след тази прекрасна победа, аз гледам със спокойствие и сигурност в бъдещето, защото съм уверен в него.

Юзеф Пилсудски
Лида, 28 април 1919 г.

Полската войска влиза в Минск на 9 август 1919 г.

По-нататъшните операции на Литовско-Беларуския фронт, ръководени от края на април от генерал Станислав Шептицки, довеждат до завладяването на Минск, Бобруйск и Борисов.

Заставайки начело на новосъздадения Литовско-Беларуски фронт, Шептицки разполага със следните оперативни групи:

ген. Адам Мокшицки (район Барановичи),
ген. Юзеф Ласоцки (район Новогрудек),
полк. Фердинад Зажицки (за изток от Лида),
ген. Едвард Ридз-Шмигли (район Вилнюс).
Северният флаг на полските войски се обединява с латвийската армия. През януари 1920 година Полската армия завладява Динабург и го предава на Латвия.

През 1919 година шифровите кодове на армията на генерал Антон Деникин и на Червената армия са разбити от полското радиоразузнаване, под ръководството на проф. Ковалевски. Този факт има определящо значение за решенията на главнокомандващия Юзеф Пилсудски

Полско-болшевишките преговори през 1919 и разговорите с генерал Антон Деникин

През юли 1919 година Юзеф Пилсудски изпраща в квартирата на ген. Антон Деникин в Таганрог мисия, начело с ген. Александър Карницки, която потвърждава негативното отношение на белите по въпроса за източните граници на Полша. Белите са съгласни единствено да признаят независимостта на Полша в рамките на Конгресното кралство. Ген. Деникин обаче е против съществуването на украинска държава, както и против суверенитета на Полша на изток от Буг. Преговорите в Таганрог продължават няколко месеца и завършват с фиаско. Основна причина за това е неотстъпчивостта на руската страна по въпроса самоопределянето на нациите, влизащи в състава на Руската империя преди 1917 година, както и по въпроса за полско-руските граници. В същото време болшевиките предлагат в замяна на мир или неутралитет всякакви териториални концесии, независимо от това колко реални са те и доколко смята да изпълнят своите обещания.
Трябва да се подчертае, че този момент от полско-болшевишката война се смята за един от най-спорните. Юзеф Мацкевич го счита за ,,най-критичният момент от историята на Полша". В ситуацията на териториални претенции от страна на Деникин, ограничаващи суверенитета на Полша и отказа му да признае националното самоопределяне, Пилсудски решава, че Полша няма интерес от успеха на Белите в Русия и се отказва от подкрепата на Деникин (въпреки натиска на Франция и Великобритания).
Също през юли 1919 година започват формални полско-болшевишки преговори, продължили до декември същата година. Условията на полската страна са аналогични на тези, които поставя пред Деникин. Юлиан Мархлевски уверява поляците, че болшевишка Русия е готова да им отстъпи Литва и Беларус. На 26 октомври 1919 година пратеникът на Пилсудски, капитан Игнаци Боернер, информира на Мархлевски, че поляците не държат на победата на Деникин. Обещава също, че Полската армия няма да атакува Червената армия в околностите на Мозир, ако Червената армия насочи усилията на своите единици за ликвидиране на съпротивата на белите генерали. Така и става.
Разговорите в Микашевичи не водят до резултат, поради категоричното искане на Полша да бъде призната независимостта на Украйна. Съществената им роля се състои в това, че болшевиките получават информация за намерението на Пилсудски полските войски да не подпомагат силите на Деникин. Фактическото примирие на полско-болшевишкия фронт помага на Червената армия в ключовите моменти и оказва влияние върху крайната победа на армията на белите. Пилсудски печели време, като едновременно води споменатите преговори в Таганрог и декларира помощ в един по-късен етап. Държавите от Антантата (Франция и Великобритания) през 1919 година оказват подкрепа на силите на белите, като подкрепят и програмата им за възраждане на велика и неделима Русия. Полша е принудена да се съобразява с политическата позиция на империите.
Пилсудски се отнася резервирано към личното писмо, изпратено му от Деникин на 26 ноември 1919 година, изразяващо молба за помощ пред болшевишката заплаха, считайки че Деникин няма шансове да превземе Москва и да победи болшевиките. На натиска на западните военни мисии да бъде оказана помощ на белите, Пилсудски отговаря, че ,,няма с кого да разговаря, защото Колчак и Деникин са реакционисти и империалисти".
След края на гражданската война Деникин се опитва да отрече собствената си отговорност за поражението на Въоръжените сили на Юга на Русия, обвинявайки Полша и Пилсудски за победата на болшевиките и поражението на белите в гражданската война в Русия.
В съвременната полска историография доминира интерпретацията, че по време на гражданската война в Русия Пилсудски се стреми да запази неутралитет към страните в конфликта, като определя позицията на Полша като зависеща от това дали Русия (бела или червена) ще приеме постулата за суверенитет на Полша, от това дали ще се откаже от полските територии, които е придобила в резултат на поделбите и дали ще признае създадената на част от тези територии независима украинска държава. Смята, че това са минималните условия за гарантиране сигурността на Полша.
Разговорите в Микашевичи са прекратени през декември 1919 година, след като Червената армия разгромява Въоръжените сили на Юга на Русия и територията, заемана от белите е ограничена до Крим и Новоросийск.

[Hatshepsut]

 
Кампанията през 1920 година

В резултат на създалите се обстоятелства Полша се превърна в най-реалното и активно оръдие на Антантата в борбата ѝ със Съветската република   "
Телеграма на командването на Западния фронт, изпратена до главнокомандващия Червената армия Сергей Каменев на 23 януари 1920 година.

Към края на 1919 година полските сили наброяват 21 пехотни дивизии, 7 конни бригади, 600 000 войници. В първите месеци на 1920 започва приемането на нови наборници, които да увеличат значително броя на армията.

Киевска операция

Пилсудски предвижда, че след като преодолеят ,,белите" болшевиките ще могат да концентрират всичките си сили на фронта с Полша. Политическата цел на Пилсудски да създаде федерация на държавите между Балтийско и Черно море от Естония до Задднеприето, като по този начин етническа Полша ще бъде отделена от Русия и ще бъде предотвратена териториалната експанзия на Русия на запад. Мотивът на Пилсудски е убеждението му, че съществуването на Полша между Германия и Русия е възможно само при създаването на силни локални съюзи, които да предотвратят поредна подялба на страната от страна на двата силни съседи – Германия и Русия.
Важно условие е създаването на независима украинска държава. Във връзка с това Пилсудски сключва с ръководителя на Директората на Украинската народна република Симон Петлюра политически и военен съюз. Полша признава суверенитет на Украинската народна република, отказва се от териториите от преди подялбата на изток от установената гранична линия с Украйна и се задължава да води с Украйна съвместна борба срещу болшевиките. Украинската народна република се отказва над правата си на Източна Галиция.

Планът на Киевската операция е изготвен по поръчка на Юзеф Пилсудски от: Юлиан Стахевич, Болеслав Венява-Длугошевски и адютантът на Пилсудски, Станислав Радживил.

Тази операция срещу болшевиките е много по-мащабна от операциите в предишната година. На 6 май 1920 година болшевиките извършват мобилизация и изпращат в Задднеприето 120 000 свои войници.

Полско-украинска офанзива

Пилсудски започва офанзивата на 25 април 1920 година. Още на 26 април полските войски завземат Житомир, а на следващия ден и Бердичев, както и железопътния възел Козятин. На юг подразделенията на 6 Армия на генерал Ивашкевич завземат Виница, Бар и Жмеринка. На север полските войски превземат Чернобил и приближават до Днепър в района на устието на Припят.
На 28 април, полските войски достигат линията Чернобил – Козятин – Виница – границата с Румъния; в рамките на 24 часа те са изминали 90 км. След едноседмична почивка достигат Киевската порта и без да се натъкне на значителен отпор от страна на врага на 7 май 1920 година 3 Армия на ген. Ридз-Шмигли завзема града.
На 9 май в центъра на Киев се провежда съвместно полско-украинско шествие. Командването на Полската армия, стараейки са да убеди местното население, че присъствието на полски войски в Украйна не е окупация, нарежда върху сградите да бъдат окачени предимно украински флагове, а полските се развяват само върху сградите, заемани от полското командване.

След началото на съветската офанзива на 12 юни 1920 подразделенията на армията на Украинската народна република представляват южния фланг на фронта, като през август 1920 година разбиват Първа дивизия на кавалерията на Червената армия и Трета пехотна дивизия.

Шеста стрелкова дивизия, предвождана от подполковник Марк Безручко, отбранявайки успешно Замочш, позволява на полските войски да концентрират силите си за победната битка край Комарово, където обединените полски и украински сили разбиват Конната армия.
,,   Плановете на С. Петлюра и Ю. Пилсудски завършват с провал. Провалят ги два фактора: полската армия не изпълнява оперативно-окупационните си задачи, а Директоратът на Украинската народна република не изгражда трайни фундаменти на републиката

Офанзива на Червената армия

Още през пролетта на 1920 година Червената армия планира генерална офанзива срещу Полша и масово струпва съветски войски край Смоленската порта. След като в средата на ноември 1919 година болшевиките побеждават армията на белите, става възможно Червената армия да концентрира всичките си сили срещу Полша и нейните планове за създаване на Балтийско-Черноморска федерация. Полската офанзива срещу Украйна изненадва червеноармейското командване и става причина то да издаде заповеди за ускоряване на подготовката за офанзива срещу силите на Полската армия, на войските на Западния фронт и на Югозападния фронт.

По данни на полското радиоразузнаване увеличаването на съветските сили на полския фронт изглежда по следния начин:
1 януари 1920 – 4 пехотни дивизии, 1 конна бригада,
1 февруари 1920 – 5 пехотни дивизии, 5 конни бригади,
1 март 1920 – 8 пехотни дивизии, 4 конни бригади,
1 април 1920 – 14 пехотни дивизии, 3 конни бригади,
25 април 1920, денят, в който започва офанзивата – 20 пехотни дивизии, 5 конни бригади.
Командир на Западния фронт е Михаил Тухачевски (по това време на двадесет и осем години), поручик от царската армия, абсолвент на Александрийското военно училище в Москва. В състава на фронта влизат четири армии, един самостоятелен кавалерийски корпус и една оперативна група.
На север е разположен Трети кавалерийски корпус с командир Гай-Хан (Гайк Бжишкян). Едната от дивизиите на корпуса се състои от уралски работници, а втората от казаци.

Малко по на юг от Трети кавалерийски корпус се разполага Четвърта армия с командир Евгений Сергеев, подполковник от царската армия, абсолвент на Академията на Генералния щаб. Малко по-късно позиции заема и Петнадесета армия на Аугуст Корк, подполковник от царската армия, абсолвент на Академията на Генералния щаб.

На юг се разгръща Трета армия на Владимир Лазаревич, подполковник от царската армия, абсолвент на Академията на Генералния щаб, а до нея и Шестнадесета армия на Николай Солохуб, подполковник от царската армия, абсолвент на Академията на Генералния щаб. В най-южната част на фронта действа Мозирската група, командвана от Тихон Хвешин – двадесет и шест годишен работник.

Предвижда се основната атака да бъде извършена от Петнадесета армия.
Обръщение на Ленин към червеноармейците, отправящи се към полския фронт, 5 май 1920 г.[14]
,,   Другари! Знаете, че полските кулаци и капиталисти, насъсквани от Антантата, ни подтикнаха към нова война. Помнете, другари, че ние нямаме разногласия с полските селяни и работници, че винаги сме признавали и признаваме независимостта на Полша и на Полската народна република. Предложихме на Полша мир при условие, че не бъдат нарушавани нейните граници, макар тези граници да стигат много по-далече от терените населени с коренно полско население. Съгласявахме се на всякакви отстъпки и нека всеки от вас да помни това на фронта. Нека постъпките ви спрямо поляците там да докажат, че сте войници на една работническо-селска република, че отивате при тях не като потисници, а като освободители. Сега, когато полските господари, въпреки нашите стремежи, сключиха съюз с Петлюра, когато преминаха в офанзива, когато приближават Киев, а чуждестранната преса разпространява слухове, че вече са завладели Киев, което е вероломна лъжа, тъй като аз едва вчера разговарях по пряката линия с Ф. Кон, намиращ се в Киев. Сега казваме: другари, успявали сме да се справим и с по-страшни врагове, успяхме да победим собствените си кулаци и капиталисти – ще победим и полските кулаци и капиталисти! Днес всички сме длъжни да положим тук клетва, да се закълнем тържествено, че всички, като един мъж, ще се изправим като стена, за да не допуснем победата на полските аристократи и капиталисти. Да живеят селяните и работниците на свободната, независима полска република! Вън на господарите, кулаците и капиталистите! Да живее нашата работническо-селска Червена армия!   "

Съветската атака

На 14 май в Беларус съветските сили извършват атака, чиято цел е да разколебае полските сили в Украйна. Ударът не донася очакваните резултати. Полските сили отвръщат на удара и си възвръщат фронтовата линия, съкращавайки я през блатата на Аута. На затишие, което на полско-съветския фронт продължава близо две седмици, а на фронта в Беларус около два месеца. Импровизираната съветска атака изпреварва с два дни планираният от полското командване удар в тила на съветските войски и по този начин в определен смисъл изпълнява задачата си, принуждавайки полските войски да заемат предните линии, което се оказва от значение при повторната съветска атака на 4 юли 1920 година.

Ударът на първа конна армия

Още на 10 март 1920 година в Смоленск командването на Червената армия взема решение Първа конна армия, командвана от Симеон Будьони да бъде прехвърлена от Кавказ на полския фронт. Армията потегля на 3 април 1920 година и след като разбива по пътя си част от войските на Нестор Махно на 27 май започват атака срещу полските позиции. След няколко неуспешни опита Будьони намира пролука в групирането на полските войски и на 5 юни 1920 година разбива защитата на Тринадесета пехотна дивизия край Самогрудек. Начинът, по който Конната армия води битката, е нечувано брутален. На 7 юни една от дивизиите завзема Житомир, избивайки до крак полския гарнизон и изгаряйки до основи болницата, заедно с ранените и сестрите от Червения кръст. На 10 юни Будьони завзема Ровно. Дванадесета и Четиринадесета армия също започват бойни действия.
Започва голямото отстъпление на Полската армия. В първите дни на юли поляците се оттеглят на около 250 – 350 км на запад. Полските войски удържат фронта на линията Ровно – Тернопол. Пред Лвов са спрени действията на Югозападния фронт, под командването на Александър Егоров.

Мобилизация на войска

На 15 юни, по време на отстъплението на полските войски, Сеймът обявява мобилизация, която обаче не води до очакваните резултати. В Малополска както селяните, така и работниците масово избягват военната повинност. Националните малцинства почти изцяло игнорират решението за мобилизация.
Когато съветският Западен фронт, под командването на Михаил Тухачевски, удря Варшава, съветският Югозападен фронт, под командването на Александър Егоров (и Йозеф Сталин като политкомисар на Фронта), напада Лвов. Първа конна армия на Будьони след битките край Броди и Красно, се отправя директно към Лвов. В този момент някои от единиците на Полската армия са изтеглени от Южния фронт, за да подсилят Централния фронт, подготвящ се да атакува съветския фланг край Вепш. В резултат на това Лвов е отбраняван от три дивизии на Шеста армия и от армията на украинския генерал Михайло Омелянович-Павленко. Гражданите на Лвов също защитават града си.
В битката край Задвур (железопътна спирка в покрайнините на Лвов) на 17 август 1920 година лвовските доброволци се противопоставят на дивизията на Будьони. Загиват 318 от 330-имата сражаващи се, успешно удържайки цял ден болшевишките войски. Единадесетчасовата битка на шепата защитници срещу болшевишките войски по-късно е наречена Полски Термопили. След още два дни на борба, на 20 август 1920 година Будьони най-сетне изпълнява заповедта на главнокомандващия на Червената армия Сергей Каменев да бъде прекратен щурма на Лвов и да бъдат подкрепени войските на Тухачевски край Варшава. През Сокал и Замошч Будьони се насочва към Люблин. Контраофанзивата на Полската армия обаче междувременно (16 – 18 август) е разбила западния фронт на Тухачевски и от съветска гледна точка действията на Първа конна армия се оказват закъснели.

Офанзивата на Тухачевски

Призори на 4 юли Западният фронт, наброяващ около 270 000 войници започва нападение.

Полските войски отстъпват бързо, след поредица от маневри, които окриляват кавалерията на Гай-Хан, в края на юли съветските войски достигат до Буг. За кратко време Червената армия преодолява повече от 400 километра. Въпреки заповедите на Пилсудски Полската армия предава без особена съпротива крепостта Брест.
На 10 август линията на фронта достига Пшасниш, Вишков и Шедлце. Същия ден Тухачевски издава заповед да бъде завладяна Варшава. Стремежът му е да форсира Висла на север от града, за да прекъсне снабдяването от Гданск, а след това да удари Варшава от север и запад.

До този момент успехът на Червената армия е пълен. Съпътства го политически успех на международната арена. По време на офанзивата в Петроград и Москва се провежда Втори конгрес на Коминтерна, който приключва на 10 август. Делегатите се разотиват убедени в скорошното падане на Варшава и обединяване на Червената армия с планираната комунистическа революция в Германия.

Политическата ситуация преди голямата битка

адача на пролетариата от всички страни е да пречи на правителствата на Англия, Франция, Америка и Италия да оказват помощ на бяла Полша. (...) Там, където правителствата и капиталистическите кръгове не отстъпят пред протестите на работниците – трябва да бъдат организирани стачки и дори да се приложи насилие.   "

Москва 1920 II Конгрес на III Комунистически интернационал

По време на офанзивата на полските войски Комунистическата работническа партия на Полша води пропагандна кампания, настройвайки обществото срещу държавната власт. Но планираната за 12 и 13 март 1920 година под наслов ,,незабавно прекъсване на действията против революционна Русия" се проваля. На 3 май 1920 година na първата конференция на тази партия се обсъжда по какъв начин да бъде отслабена и дезорганизирана офанзивата на полските войски.
По време на офанзивата на болшевишките войски в края на юли 1920 години полски комунисти са прехвърлени в района на военните действия. В резултат на това т. нар. Полско бюро (в действителност Централен изпълнителен комитет на комунистическата партия на Полша в Русия) активира дейността си в непосредствена близост до фронта. Председател на Бюрото е Феликс Джержински, секретар Едвард Прухняк, членове: Феликс Кон, Юлиан Мархлевски, Йосиф Уншлихт. В Москва се създава т.нар. Малко бюро, ръководено от София Джержинска.

На 23 юли 1920 година в Смоленск Полското бюро е трансформирано в Временен революционен комитет на Полша (Полревком), който да играе ролята на марионетно правителство за планираната Полска съветска република. На 1 август 1920 година в Бялисток Полревком издава манифест, който предвижда създаването на Полска съветска социалистическа република, както и сваляне на ,,шляхтичко-буржоазните" правителства. Продължилите няколко седмици заседания на Временния революционен комитет на Полша са период на кървав терор. Комитетът създава революционен трибунал, който избива полските патриоти, противопоставящи се на чуждата власт и на наложения от нея обществен, икономически и политически ред. През лятото на 1920 година се създават революционни комитети в Люблин, Хрубешов, Замошч, Хелм, Краснистав, Пулави и Крашник. През юли 1920 година обаче полските власти извършват масови арести и парализират диверсионните планове на Комунистическата работническа партия на Полша.
Пред лицето на болшевишката опасност полските епископи се обръщат към епископите от цял свят с молба за помощ, като пишат:

,,   Истинската цел на болшевизма е да завладее света. Расата, която води болшевиките, вече е завладяла целия свят с помощта на златото и банките, а сега е подтиквана от вечната империалистическа алчност, която тече в жилите ѝ, се стреми да подчини на своята власт всички останали народи... Ненавистта на болшевизма е насочена срещу Христос и срещу Църквата, още повече, че тези, които предвождат болшевизма носят в кръвта си традиционна ненавист към християнството.   "

Международна обстановка

Просъветски стачки в Западна Европа

През 1920 година в много европейски страни се провеждат стачки против войната в Полша. Акцията е организирана и координирана от Коминтерна, който създава комитети за подкрепа на Русия и финансира антиполската пропаганда в пресата. Работниците във Великобритания, Франция, Чехия и Германия вярват, че в Русия се е зародила истинска работническа власт, че са започнали да се реализират идеите за социална справедливост – справедливият социализъм. Мотив за стачките са и пацифистките настроения – нежеланието за нова война толкова скоро след кръвопролитията на Първата световна.
На 12 август 1920 година на конференция на профсъюзите и работническите партии е взето решение да бъде обявена генерална стачка, ако британското правителство не спре да води прополска политика.

Завземането на Заолже от Чехословакия

,,   (Масарик) не само смяташе за абсолютно сигурно, че болшевишката армия ще превземе Варшава, но и ни предупреждаваше да не организираме каквато и да било военна помощ за поляците...   "
Едгар Винсент Д'абернон


Възползвайки се от трудната политическа ситуация, в която се намира Полша, през 1919 – 1920, Чехословакия завзема населяваното от поляци Заолже. В отговор на апела на Коминтерна чешките железничари спират в Бржецлав френски композиции с оръжие, а на 6 юли обявяват генерална стачка на железопътната линия Бохумин-Кошице. Акцията е подкрепена от чехословашкото правителство, което на 9 август 1920 година обявява строг неутралитет в полско-съветската война. На 11 август чехословашките власти блокират всякакъв транзит на военни материали за Полша. Отказват също така да пропуснат през своя територия предложената от Унгария в помощ на Полша тридесетхилядна кавалерия.

Отношението на Ваймарската република, участие на германците на страната на болшевиките

Подобна позиция заема и немското правителство. През август 1920 година немските докери в Свободния град Гданск отказват да разтоварят корабите с помощи за Полша. По заповед на командването на войските на Антантата в разтоварването участват британските войници, разположени в Гданск. В Червената армия на западния фронт дори е създадена доброволческа стрелкова бригада от немски работници. Немското правителство предоставя военна помощ на Червената армия.
От немските пристанища потеглят кораби, натоварени с карабини, муниции, снаряжение за пехотата и кавалерията. Корабите превозват и разглобени на части самолети. В Германия, където се намират 300 000 руски пленници, е организирана руска армия, чието командване е поверено на Гучков. Сформираните отряди постепенно биват транспортирани до Русия. В края на юли 1920 година немската армия се подготвя за настъпление във Велкополска, Шльонск и Гдански район. На страната на болшевиките воюват цели немски подразделения. По данни на полското военно разузнаване през юли 1920 година в състава на Червената армия срещу поляците воюват 20 000 немски войници.
През юли 1920 година пратеници на Лев Троцки и Владимир Илич Ленин започват преговори в Берлин, като уверяват немските власти, че след като разгроми Полската армия, Червената армия няма да прекрачи немската граница от 1914 година. На 13 август командирът на Четвърта армия предава на Райхсвера превзетия от кавалерията на Гай-Хан град Джялдово, а ден по-късно вестник ,,Правда" оповестява, че загубените от немския Райх по време на Първата световна война земи ще му бъдат върнати. Немският генерал Ерих Лудендорф предлага на съюзниците да сформира армия срещу болшевиките, ако в замяна Полша върне на Райха Велкоплска и Поможе.

Референдумът във Вармия и Мазурия

Предвиденият от версайския договор референдум във Вармия и Мазурия се провежда на 11 юли 1920 година при необичайно трудни за Полша обстоятелства. Отстъплението на полските войски лишава полското правителство от възможността да се подготви активно за референдума, а гласуващите жители на Вармия и Мазурия остават с впечатлението, че дните на независима Полша са преброени и предпочитат да гласуват за немското правителство, отколкото за несигурната съдба на застрашената от болшевизация Полша. Гласуването приключва със загуба за Полша. На 12 август 1920 година, ден преди решаващата битка за Варшава, Конференцията на посланиците признава досегашната граница със Западна Прусия и дава на Полша единствено пет села в Мазурия и на Янов на източния бряг на Висла.

Второ Шльонско въстание

По време на съветската офанзива срещу Полша, докато Червената армия стои пред портите на Варшава, Германия се опитва да използва разногласията между Великобритания и Франция, искайки преразглеждане на версайския договор, при което Горен Шльонск да бъде предаден без референдум. Съществува постоянна заплаха от немска въоръжена интервенция. Изправена пред заплахата на немската провокация Полската военна организация издава заповед за начало на въстание през нощта на 19 срещу 20 август 1920 година. Борбата приключва на 28 август, когато в Битом е подписан договор между полския и немския комисариат за спиране на насилието.

Отношението на държавите от Антантата

Правителствата от Антантата също не са много благосклонни към Полша. На конференцията в Спа британският премиер Дейвид Лойд Джордж, убеден, че победата на Червената армия е неизбежна и че сътрудничеството със Съветска Русия ще донесе на Великобритания икономически изгоди, принуждава полския премиер Владислав Грабски да даде съгласието си за приемане на т.нар. линия Кързън и съгласие Съветът на посланиците (без участието на Полша) да вземе решение относно подялбата на Чешински Шльонск (без искания предварителен референдум) и по въпросите за държавната принадлежност на Вилнюс, Източна Галиция, конституцията на Свободния град Гданск и полско-гданския договор.
Грабски се съгласява с това предложение, разчитайки, че към Полша ще бъдат изпратени задържаните на чешка територия композиции с оръжие. Чехословакия обаче, въпреки обещанието, което Едвард Бенеш дава в Спа, не допуска до Полша никакви композиции чак до Варшавската битка.
Тези едностранни отстъпки на полското правителство не предизвикват реална интервенция в полза на Полша от страна на държавите от Антантата, а са използвани изцяло в ущърб на Полша при решаване на въпросите относно границата с Чехословакия и статуса на Свободния град Гданск. Декларацията, която Грабски подписва в Спа става повод за оставката на неговото правителство и за назначаването на 24 юли 1920 година на Правителство на националната отбрана начело с Винценти Витос и Игнаци Дашински като премиер.

Позиция на Унгария

,,   Не знаем какво ще направи Коалицията, но ние трябва да сме готови да застанем на страната на Полша. Съдбата на Полша е и наша съдба   "

Унгарското християннационално списание ,,Uj Nemzedék" (Ново поколение) Унгария заема позиция, различна от тази на правителствата на Германия и Чехословакия, която я прави единствената страна в региона, предложила на атакуваните от болшевиките Полша въоръжена помощ под формата на 30 000 кавалеристи. Те обаче не успяват да се включат в защитата на страната поради липсата на съгласие от страна на правителствата на Чехословакия и Румъния кавалеристите да преминат през териториите на техните държави. Чехия дори отказва преминаването през нейна територия на композициите с оръжие, които са предназначени за подпомагане на полската войска в борбата ѝ с комунистите и изпратени от Унгария. В крайна сметка, благодарение на съгласието на Румъния, Унгария успява да достави на Полша със собствени железопътни композиции десетки милиони пушки, снаряди и резервни части за тях. Доставката на унгарско оръжие и муниции пристига на спирка Скерневице на 12 август 1920 година.

Полско-съветските разговори в Минск

След многократни опити за отлагане на 11 август 1920 година Руската съветска федеративна социалистическа република отхвърля британското посредничество, като преди това декларира готовността си за преки преговори. В отговор полската страна изпраща своя делегация за провеждане на разговори в Минск. На 19 август 1920 година съветската страна представя на полската делегация (изолирана от света) следните условия за сключване на мирен договор:

определяне на полско-съветската граница по линия Кързън,
редуциране на полската армия до 60 000 войници,
предаване на Червената армия на всички запаси от оръжие,
заделяне на част от оръжейните запаси за въоръжаване на ,,народната милиция" в Полша,
свободно преминаване на Червената армия през територията на Полша,
екстериториална железопътна линия Бялисток–Грайево (до Източна Прусия),
военно обезщетение за ,,възстановяване на разрушените градове на изток".

За Полша това са условия, които накърняват суверенитета на страната, затова тя ги отхвърля изцяло.
На 14 август 1920 година московската ,,Правда" публично обявява, че на Германия ще бъдат ,,върнати" всички територии, които по силата на версайския договор са предоставени на Полша. Връщането на границите отпреди Първата световна война е политическо намерение на съветска Русия, което полските комунисти приемат (както през 1920 г. така и по-късно в периода между двете войни).
Военният сблъсък става неизбежен.
 

[Hatshepsut]

 
Варшавска битка

На 13 август, в първия ден от битката, две тактически единици на Червената армия атакуват Варшава от северозапад. Те успяват да превземат Радзимин, след което едната от тях се отправя към варшавския квартал Прага, а другата завива надясно – към Непорет и Яблонна. Започва драматичната битка край Радзимин, която в полските легенди понякога погрешно бива наричана ,,варшавска битка".
Този неуспех кара командира на полския Северен фронт да издаде заповед армията на генерал Шикорски да премине по-рано в настъпление край Модлин, като по този начин облекчи задачата на Първа армия, защитаваща Варшава. Кръвопролитните битки продължават и на следващия ден. Полските сили оказват категорична съпротива във всички точки и съветските войски не постигат значителни успехи. На 15 август, след продължила през целия ден битка, две полски дивизии успяват да си възвърнат Радзимин и да заемат изгубените преди два дни позиции. Междувременно Петнадесета полска пехотна дивизия отблъсква всички атаки на врага в южните покрайнини на Варшава.

На 16 август борбата все още продължава, но ситуацията, в която се намира полската войска частично се е подобрила.

Битката край Вкра

Пета армия на генерал Шикорски напредва в посока Нашелск, но успехите ѝ имат локален характер. Едва на 16 август армията на Шикорски успява да завладее Нашелск, което дава възможност успешните действия на полската войска да продължат в посока към Сероцк и Пултуск.
На левия фланг на полския фронт обаче ситуацията е значително по-неблагоприятна. Четвърта армия на Сергеев и Кавалерийския корпус на Гай напредват към Плоцк, Любич и Торун и започват да форсират Висла в района на Нешава. В Полоцк цивилното население воюва на барикадите редом с войската, за да попречи на съветските войски да преминат Висла. На 10 април 1921 година държавният глава Юзеф Пилсудски награждава цивилното население на Плоцк за участието му в тази битка с Кръст за храброст(Krzyż Waleczny).
Тухачевски прехвърля войските си на югозапад от Варшава, за да превземе т.нар. полски коридор. Болшевиките възнамеряват да предадат тези терени на Германия, за да свържат Източна Прусия с останалата част на страната и по този начин да привлекат на своя страна немските националистически кръгове.

Под влияние на тревожните новини, пристигащи от района на Варшава, Влоцлавек и Бродница, командващият полската войска решава да започне маневрите край долната част на Вепш с ден по-рано от предвиденото.

Контраатаката край Вепш

Юзеф Пилсудски извършва контраатаката на 16 август 1920 година. Ударните групи на Четиринадесета Велкополска пехотна дивизия и Шестнадесета Поморска пехотна дивизия имат значителен превес над Мозирската група на Червената армия и още на втория ден от атаката достигат до трасето Варшава-Брест.
Край Варшава Червената армия е притисната от полските сили, формирани от Двадесет и девета пехотна бригада, подкрепяна от танковете и въздушните сили, образуващи Втора ударна група на полковник Вжалински. Групата разбива съветските подразделения и превзема Минск Мазовецки.

На 17 август полските сили достигат линията Бяла Подляска – Мендзижец – Шедлце – Калушин – Минск Мазовецки. Пилсудски заминава за Варшава и на 18 август издава заповед за прегрупиране. Целта на прегрупирането е да бъде създадена група, която да пресече отстъплението на врага по линията Брест – Бялисток – Осовец. Създадена е нова Втора армия, под командването на ген. Ридз-Шмигли. Армията има за задача да извърши преследване по оста Калушин – Мазовецк. Планира се в североизточна посока по оста Варшава – Острув – Ломжа, преследването да бъде извършено от Първа армия, сведена до състав от Осма пехотна дивизия и Десета пехотна дивизия. Пета армия има за задача да действа в посока Пшасниш – Млава, а Трета армия е транспортирана до Люблин. Накратко може да се каже, че водещата мисъл на командващия е да се извърши действие, което да ,,хвърли" на немската граница и да го откъсне от пътищата водещи на изток. Тези намерения обаче не се реализират изцяло, защото Първа армия закъснява с действията си и в крайна сметка вместо да се насочи по посока североизток, тръгва към полето на действие на Пета армия (на северозапад), с което позволява на Трета и Петнадесета съветски армии да се оттеглят на изток.
В книгата си Пилсудски определя този финален етап от битката по следния начин:

,,   Не във вял танц, а в луд галоп препусна музиката на войната! Въртяха се не ден след ден, а час след час! Калейдоскопът в такт с препускащия галоп не позволяваше на никого от съветските командващи да се спре в която и да е от танцуваните фигури. Те се пръсваха на мига, подхвърляйки пред ужасените очи напълно нови фигури и ситуации, които надхвърляха изцяло всички предположения, планове и намерения.   "
В същото време останалата полска войска преминава в контраофанзива по цялата дължина на фронта. По-голямата част от съветските войски преминава в некоординирано отстъпление, а част от тях, включително и кавалерийския корпус на Гай-Хан на 24 август 1920 година преминава немската граница и е интернирана на територията на Източна Прусия.

Есенна офанзива

По-нататъшната част от кампанията се състои изцяло от полски победи. На 20 септември Будьони най-накрая изпълнява заповедта на Сергей Каменев да спре да щурмува Лвов и да се отправи в помощ на Тухачевски към Варшва.

Още на 16 – 18 август обаче полската контраофанзива разбива формациите на съветския Западен фронт. От гледна точка на съветската стратегия ударът на Будьони е значително закъснял – полските войски, командвани лично от Юзеф Пилсудски, на 20 август (когато започват маневрите на Будьони) вече преследват съветската армия на север от Буг, обкръжавайки северната група на съветския Западен фронт (IV Армия, XV Армия и Корпусът на Гай-Хан).
обградена от всички страни, се брани упорито и успешно. Вместо да тръгне в посока Краснистав, Будьони се опитва на всяка цена да сломи съпротивата на града и по този начин дава на полската страна достатъчно време да развие маневрите си. Десета пехотна дивизия и Втора дивизия на пехотните легиони също се насочват към Замошч. Будьони се оказва в капан и се спасява с отстъпление към Хрубешов. Полските отряди тръгват след него и превземат Хрубешов. Деморализираната конна армия не приема боя и се оттегля на източния бряг на Буг.
Будьони е разгромен край Комарово и Замошч в последната в историята битка на големи кавалерийски отряди (Първа конна армия на Червената армия и Първа конна дивизия на Полската армия).
От 12 до 21 септември ген. Тадеуш Розвадовски, командвайки операциите на юг, с армиите на ген. Шикорски и ген. Станислав Халер, разбива и трите армии на съветския Югозападен фронт.

Украинската армия – единственият действителен съюзник на Полша в тази война, командвана от генерал Михайло Омелянович-Павленко, взема участие в тези операции.

След Варшавската битка и битката с Първа конна армия, решаващо значение за окончателния резултат от войната има полската офанзива край Немен през септември 1920 г.

Пилсудски прегрупира Втора армия на ген. Ридз-Шмигли и Четвърта армия на ген. Скерски и ги изпраща в посока Немен срещу Западния фронт на Тухачевски.

От 20 до 28 септември съветските войски са принудени да водят битки по целия фронт.

Фрагмент от заповедта ,,За край на войната", издаден на 18 октомври 1920 от Юзеф Пилсудски:

,,   Войници!
Прекарахме две дълги години, първите от съществуването на свободна Полша, в тежък труд и кървави усилия. Приключвате войната с прекрасни победи и покосеният от вас враг най-накрая се съгласи да подпише първите и основни правила на така чакания мир.

Войници! Вашият труд не беше напразен. Съвременна Полша дължи съществуването си на прекрасните победи на западните сили над държавите завоевателки. Но веднага, още от първите мигове на живота на свободна Полша, към нея се протегнаха множество алчни ръце, за да я задържат в състояние на безсилие, за да може, докато вече съществува, да бъде играчка в ръцете на другите, пасивно поле за интригите на целия свят.

Полският народ хвана оръжието, положи огромно усилие, създавайки многобройна и силна армия.

Върху моите плещи, като главнокомандващ, и във вашите ръце, като защитници на Отечеството, народът положи тежката задача да запазим бита на Полша, да ѝ извоюваме уважение и значение и да ѝ дадем възможността напълно независимо да се разпорежда със съдбата си.

Нашата задача наближава края си. Тя не беше лесна. Полша, разрушена през войната, водена на земите ѝ не по нейна воля, беше бедна. Не веднъж, войници, сълзи напираха в очите ми, като виждах в редиците на войските, които командвам, вашите боси, разранени крака, които вече бяха изминали безкрайни пространства, когато виждах мръсните дрипи, покриващи телата ви, когато трябваше да намалявам скромните ви войнишки дажби и често да изисквам в студ и глад да влизате в кървави битки. Това беше тежък труд, а за това, че сте я вършили както трябва, свидетелстват хилядите гробове и войнишки кръстове, с които е осеяна земята на някогашната Жечпосполита, от далечния Днепър до родната Висла.

За труда и издръжливостта, за жертвата и кръвта, за храбростта и смелостта благодаря ви, войници, от името на целия народ и на нашето Отечество. [...] Войник, който е направил толкова много за Полша, няма да остане без награда. Благодарната Родина няма да забрави за тях. [...] Вече предложих на правителството, част от придобитите земи да станат собственост на тези, които са ги направили полски, отвоювайки ги с полска кръв и неизмерим труд. [...] Войници! Направихте Полша силна, уверена в себе си и свободна. Можете да бъдете горди и удовлетворени от изпълнения дълг. Страна, която на всеки две години може да създава такива войници, каквито сте вие, може да гледа в бъдещето спокойно. [...]

"

Юзеф Пилсудски Първи маршал на Полша И Главнокомандващ

Епилог

След победната за полската страна битка край Немен на 18 октомври 1920 година, в сила влиза споразумение за примирие (сключено на 12 октомври в Рига между делегати на Сейма и правителството на Република Полша и правителството на Руска съветска федеративна социалистическа република). Линията на примирието преминава от Джвина чак до Немен, на изток от Друя – до Джисна, а по-нататък през Ожехово до железопътната линия Плоцк – Молодечно, през Докшице, Долхинов, Радошковиче, Раков до железопътната линия Минск – Барановичи. Между Немен и Днестър войските трябва да останат на мястото, до което са достигнали на 18 октомври – на практика на няколко десетки километра източно от предвижданата граница. На юг от Припят линията общо взето съвпада с позициите, заемани преди пролетната офанзива. На 18 март 1921 година, също в Рига, е подписан мирен договор, който определя полско-съветската граница и до агресията на Съветския съюз срещу Полша на 17.09.1939 година урежда взаимоотношенията между Втората полска република (II Rzecząpospolitą) и Руска съветска федеративна социалистическа република (по-късно Съюз на съветските социалистически републики).

Държавната принадлежност на Вилнюс и Централна Литва се определя от т.нар. бунт на Желиговски.

Хронология

1919

14 февруари – битка между полските и болшевишките сили в Мости край Немен. Начало на войната.
21 април – поляците превземат Вилнюс.
9 август – поляците превземат Минск.
29 август – полските сили превземат Бобруйск.
11 септември – поляците превземат Борисов.
22 септември – полската армия влиза в Полоцк.

1920

януари – Червената армия формира 700 000-ните си сили край Березино.
3 януари – полско-литовските сили превземат Динабург.
25 април – 8 май офанзива на полските и украинските войски в Украйна. Превземане на Киев.
5 юни – полският фронт в Украйна е разбит от Конната армия на Будьони.
4 юли – начало на генералната офанзива на Червената армия в Беларус. Разбиване на полския фронт.
август – отбраняване на Лвов.
Пет съветски армии приближават околностите на Варшава.
Болшевиките не приемат предложената от британците гранична линия (т. нар. линия Кързън).
Великобритания отказва помощ на Полша.
Немските докери в Гданск и чешките железничари в Бърно забавят доставките за Полша.
10 август – казаците на Гай-Хан преминават Висла.
13 август – съветската армия, командвана от Михаил Тукачевски атакува Висла.
15 август – победна битка край Радзимин, съветското командване се отказва от превземането на Варшава (Варшавска битка).
Отблъскване на първата атака на предмостията на Висла.
Пета армия, командвана от ген. Владислав Шикорски спира съветските войски край Вкра.
16 август полската контраофанзива преминава през тила на армията на Тухачевски край Вепш.
Начало на битката за Демблин и Минск Мазовецки
17 август – битката край Задвур в полетата край Лвов.
18 август – обкръжаване на армията на Тухачевски.
18 – 19 август – отбрана на Плоцк.
22 август – превземане на Бялисток.
31 август – обкръжаване на армията на Будьони (край Комарово).
В края на месеца – стабилизация на фронта край Немен.
16 септември – битката край Дитятин (недалеч от Галич).
22 септември – начало на полската офанзива край Немен.
25 септември – превземане на Гродно.
28 септември – завладяване на Лида.
12 октомври – превземане на Молодечно.
12 октомври – превземане на Минск.
12 октомври – подписване на примирие.
18 октомври – влизане на примирието в сила.

1921

18 март – подписване на мирния договор в Рига.

Любопитни факти

На 3 май 1920 войници от Полската армия влизат в Киев с превзет от тях трамвай, пленяват един съветски офицер, след което се оттеглят. На 7 май Червената армия започва бързо да напуска града, а Полската армия шества по улиците му. Това е петнадесетата смяна на властта в рамките на три години – от ликвидацията на руската империя.
През май 1920 само на територията на Келецко войводство са заловени над 2000 дезертьори и укриващи се от военна повинност в полската армия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско-съветска_война