История на Шри Ланка

[Hatshepsut]

История на Шри Ланка

Общ преглед


Пейзаж от Шри Ланка

Шри Ланка (на синхалски: ශ්‍රී ලංකා; на тамилски: இலங்கை), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова.

Документираната история на Шри Ланка се простира над 2000 години назад, а цивилизацията на острова е оформяна главно от тази на Индийския субконтинент. Двете основни етнически групи, синхалите и тамилите, и техните религии, съответно будизъм и индуизъм, пристигат на острова от Индия, а индийското влияние прониква в различни области като изобразителното изкуство, архитектурата, литературата, музиката, медицината и астрономията.

Въпреки очевидния си афинитет към Индия, Шри Ланка развива уникална идентичност през годините, която в края на краищата я отделя от Индия. Културните традиции, донесени от Индия, несъмнено претърпяват независим растеж и промяна в Шри Ланка, което отчасти се дължи на факта, че страната е физически отделена от Индийския субконтинент. Будизмът на практика изчезва от Индия, но продължава да процъфтява в Шри Ланка, особено сред синхалите. Синхалският език, който се отделя от индо-арийските диалекти на континента, накрая става коренен език в Шри Ланка и развива своя собствена граматика.

Също важно за културното развитие на Шри Ланка е неговото местоположение като възел на важни морски търговски пътища между Европа, Близкия изток и Азия. Още преди европейското откриване на океански маршрут към Индия през 14 век, Шри Ланка е известна на гръцките, римските, персийските, арменските, арабските, малайските и китайските мореплаватели. С идването на европейците обаче стратегическото значение на Шри Ланка нараства и Западните морски сили започват да се сражават за контрол над острова. Индия и Шри Ланка попадат под европейско влияние и колониално владичество. Тази обща съдба спомага за заздравяването на дългогодишните връзки между двете държави. След придобиването на независимост в средата на 20 век обществените институции и идеологиите на двете държави започват да се сближават.

Държавно устройство

Шри Ланка е полупрезидентска република. Парламентът на Шри Ланка е еднокамарен, състои се от 225 депутати, избрани чрез всеобщи избори и пропорционално представителство за срок от 6 години.

Административно деление

Шри Ланка е разделена на 9 провинции, които са подразделени на общо 25 окръга.

Провинциите на Шри Ланка

Население

Населението на Шри Ланка е съставено основно от синхали (74%, главно будисти) и тамили (18%, предимно индуисти). Синхалите са потомци на индуси, които към V в. пр. Хр. се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Тамилите нахлували на остров Цейлон преди около 1500 години. Напрежението между двата етноса трае вече няколко века, като през 1983 г. то прераства в поредната ожесточена гражданска война. Много тамили, особено в северните и източните части на страната, искат да се отделят в независима държава. Във въоръжения сблъсък между правителствените сили и тамилската бунтовническа групировка (наречена „Тигри за освобождението на Тамил Елам“ или „тамилските тигри“) загиват над 60 000 души. Поддържането на мощните правителствени военни сили обаче довежда до икономическа криза. Преговорите за временно прекратяване на огъня през 2002 – 2003 г. дават надежда за по-голяма автономия на тамилите. В своята история Шри Ланка страда много от периодично избухващите граждански войни между синхали и тамили.

Разпределение на езиковите и религиозни групи в Шри Ланка

Религия

Мнозинството от населението на Шри Ланка изповядва будизъм (70%). Изповядват се и индуизъм (13%), ислям (10%) и християнство (7%).

Език

Синхалският и тамилският са двата официални езика на страната. Конституцията определя английския като свързващ език. Английският е широко използван за образование, научни и търговски цели. Обществото на бюргерите говори на португалски креолски, докато малайците говорят свой собствен креолски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка

[Hatshepsut]

География на Шри Ланка

Шри Ланка (до 1972 г. Цейлон) е държава в Южна Азия, заемаща едноименния остров в Индийския океан. Площ 65 610 км². Населението на 1 януари 2013 г. възлиза на 21 680 000 души. Столица е град Коломбо.

Географско положение, граници, големина, брегове

Шри Ланка е държава в Южна Азия, заемаща едноименния остров в Индийския океан, разположен югоизточно от полуостров Индостан, от който го отделят Полкския проток и заливите Полк и Манарски. На запад, изток и юг се мие от водите на Индийския океан. Бреговете му с дължина 1410 км са предимно ниски, често лагунни, обградени от коралови рифове, слабо разчленени, с отделни ингресионни заливи. Дължина от север на юг 435 km, ширина до 225 km.

Крайни точки:

• на север – нас Палмира (Сакотеи) 9°50'09” с.ш.
• на юг – нос Дондра 5°55'07” с.ш.
• на запад – остров Качайтиву в залива Полк 79°31'20” и.д.
• на изток – нос Сангаманканда 81°52'44” и.д.

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

Над 80% от територията на Шри Ланка е заета от низинни равнини, над които се издигат отделни скалисти възвишения. В централната и южна част на страната е разположено стъпаловидна планинска земя, със заравнени била и стръмни склонове. Най-горната част образува столова повърхност, над която се издигат остатъчни върхове – Пидуруталагала 2524 м, Адамов връх 2243 м и др.

Шри Ланка заема част от Индостанския щит на Индийската платформа, фундаментът на който е изграден от гнайси, гранито-гнайси, амфиболити, кристалинни шисти, кварцити, мрамори с интрузии на горнопротерозойски гранити (преди около 1 млрд. години), долеритови дайки и пегматити и тук-таме карбонати. Скалите на фундамента излизат на повърхността на 9/10 от територията на Шри Ланка. На север фундаментът е скрит под чехъл от седиментни скали (пясъчници, алевролити, аргилити, варовици, пясъци, глини) с юрска и миоценска възраст. По крайбрежието на Индийския океан са разпространени крайбрежно-морски кватернерни наслаги (чакъл, филц, пясък, глина). Върху кристалинните скали са развити латерити.

Основните полезни изкопаеми на Шри Ланка са: графит (общи запаси около 20 млн. т), скъпоценни и полускъпоценни камъни (сапфир, рубин, аквамарин, топаз, лунен камък, хризоберил и др.), крайбрежно-морски „черни“ пясъци с илменит и рутил (запаси около 2 млн. т със съдържание на TiO₂), циркон и монацит; апатит (25 млн. т), каолинови и други глини, варовик, полеви шпат, кварцов пясък.

Климат, води

Климатът на Шри Ланка е мусонен, на север и изток — субекваториален, на юг и запад — екваториален. Температурата на въздуха в равнините е 26–30°С, в планините се понижава до 15–20°С и е с много малка годишна амплитуда. Най-голямо количество дъжд (до 5000 мм годишно) пада по югозападните склонове на планините (предимно по време на летния мусон), а в подножията им се понижават до 2000 мм годишно. По североизточните склонове на планините и околните равнини голяма част от валежите падат по време на зимния мусон, годишната сума на валежите се понижава до 1000–2000 мм, а сухият сезон продължава осем-девет месеца. Най-малко количество дъжд (под 1000 мм годишно) пада по северозападното и югоизточното крайбрежия. През пролетта и есента в много райони се наблюдават обилни конвективни следобедни (т.н. зенитални) дъждове. Речната мрежа в страната е гъста, реките са къси, но пълноводни. Водят началото си от централните части и радиално се разтичат по всички направления, образувайки в планините високи водопади. Водите им се използват за напояване, предимно на север и изток, и на тях са изградени множество язовири. Най-дългите реки са Махавели (335 км), Малвату (164 км), Кала (148 км) и Келани (145 км).

Почви, растителност и животински свят

Почвите в страната се червеноземни и латеритни, а по долините на реките и по крайбрежието са развити алувиални почви. Естествената растителност покрива около 3/4 от повърхността на острова. По югозападните склонове на планините и на места по техните подножия са се съхранили влажни екваториални гори (отделни дървета достигат височина до 80 m) с огромно разнообразие от видове. В съставът им влизат – палми, диптерокарпови и др., отличават се с богат подлес и обилие от мъхове. Равнините на север и изток и предпланинските райони до тях са покрити с вторични листопадни гори (височина 9 – 12 m). Вътрешните плата са заети от пустоши от саванен тип (съчетание от високи груби треви с отделни дървета), а над 2000 m – храстовидна растителност. По северозападното и югоизточното крайбрежия са развити участъци от бодливи храсти, а на места по брега – мангрови гори и кокосови палми.

Цейлонският слон е един от подвидовете азиатски слон. Към 2011 г. популацията му на острова е 5879 индивида

Фауната на Шри Ланка е от индо-малайски тип, с премеси от мадагаскарски видове (лемури). От бозайниците се срещат слон, цейлонска мечка, леопард, рис, 5 вида маймуни, елени, диви свине, вивери. Птичият свят е много богат (папагали, пауни, фламинго, щъркели), много гущери, змии, крокодили, разнообразни насекоми (пеперуди, мравки, термити, маларийни комари и др.).

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Шри Ланка

[Hatshepsut]

Праистория

Общ преглед на периода

Геологически Шри Ланка е продължение на полуострова на Индия, което се отделя от континента вероятно през миоцена (преди ок. 25 – 5 милиона години). Археологическите разкопки сочат, че островът е издържал човешки заселници преди 75 – 125 хиляди години. Най-ранните заселници са ловци-събирачи, които използват каменни сечива. По-фино изработени сечива от кварц и понякога от кремък се наблюдават в археологическия запис отпреди 28 хиляди години. Артефакти от тази ера, които включват микролити (много малки и остри люспи от камък), са намерени из целия остров, особено сред зеленината на хълмовете и пясъчните части по брега. Към 9 век пр.н.е. хората вече са започнали да експериментират с производство на храна и напоителни системи и вече имат ограничен достъп до железни инструменти от континента. Към 5 век е изградена забележителната напоителна система на Сигирия.

Най-ранните заселници на Шри Ланка вероятно са хора от прото-австралоидната група, вероятно близки с коренните народи от хълмовете на Южна Индия. Възможни са и връзки с народи от югоизточния азиатски архипелаг. Остатъците от тези ранни заселници обаче са абсорбирани от индо-арийците, които имигрират от Северна Индия през 5 век пр.н.е. и се развиват в синхали. Тамилите най-вероятно са по-късни имигранти от централните, източните и южните области на Индия, където се говорят дравидски езици. Тяхната миграция се разпростира от 3 век пр.н.е. до около 1200 г.

Шри Ланка има историческа традиция, запазена писмено от будистки хроники. Най-ранната от запазените хроники е Дипавамса („Хроника на острова“), компилирана вероятно от будистки сестри през 4 век. Дипавамса е последвана от Махавамса („Голяма хроника“) и продължението ѝ, Кулавамса („Малка хроника“). Заедно, тези хроники съставляват писмен запис на основаването и растежа на синхалската политическа власт и на шриланкския будизъм.

Праисторическият период в историята на Шри Ланка е период от време в историята на Шри Ланка, обхващащ периода от появата на първите хора на остров Цейлон преди около 125 хиляди години (ако броим от времето на появата на първите хоминиди - от преди 300 хиляди години) през палеолита до мезолита, неолита и ранната желязна епоха.

В Цейлон доказателствата за прехода от мезолита към желязната епоха са много оскъдни и затова редица археолози все още се съмняват дали неолитът е съществувал на острова.

Колебанията в морското равнище означават, че през последните милиони години Шри Ланка е била периодично свързана чрез сухоземен мост с Хиндустан. Последният път, когато е съществувал сухопътен мост, е бил преди около 5000 години.

Рàнен палеолит

Находките в Иранамаду (в най-северната част на острова) показват, че първите хоминиди в Шри Ланка са се появили преди около 300 хиляди години.

Среден палеолит

Има ясни доказателства за праисторически селища на хоминини в Шри Ланка преди около 125 хиляди години. Те са изработвали инструменти от кварцов и силикатен варовик, шисти, характерни за среднопалеолитните технологии.

Късен палеолит и мезолит

Многобройни артефакти, свързани с древните обитатели на острова, са открити в редица пещери, включително Фа-Хиен и Батадомбалена. Доказателства за най-ранното използване на лъкове и стрели извън Африка, отпреди 48-45 хиляди години са намерени в пещерата Фа-Хиен Лена. Кварцови микролити от пещерата Фа-Хиен Лена в село Ятагампития датират от преди 45-48 хиляди години. Освен това микролитите от Шри Ланка са изобретени на местно ниво и не са донесени от пришълци от Африка.

Пещерата Батадомбалена

Първият съвременен човек, човекът Балангода (останките са кръстени на мястото, където са открити), е обитавал острова преди приблизително 34 000 години или по-рано. Хората от Балангода са били ловци-събирачи, които живеели в пещери. Най-старите останки от анатомично съвременни хора (преди около 34 000 години) в Южна Азия са открити в пещерата Фа Хиен в курортния град Калутара.

Пещерата Белилена съдържа доказателства за внос на сол от крайбрежието допреди 27 000 години.

Инструментариумът на хората от Балангода се състои от геометрични микролити, включително малки, до 4 cm дълги, кварцови люспи и (понякога) кремък, обработени в лунообразни, триъгълни или трапецовидни форми. Сиран Упендра Дераниягала, бивш генерален директор на Археологията на Шри Ланка, твърди, че такива геометрични микролити в Европа са били характерни за периода на мезолита и са се появили за първи път само преди 12 000 години, докато в Шри Ланка са били известни много по-рано: преди 31 000 години - в Батадомбалена, преди 28 000 години - в два крайбрежни обекта в Бундала, преди около 30 000 години - в Китулгала Бели-лена.

Неолит

Ако в Европа и Азия мезолитът е последван от неолита, медната и бронзовата епоха, то в Шри Ланка, както археолозите вярваха дълго време, тези етапи са прескочени доста бързо, очевидно в резултат на външна намеса, и мезолитът е веднага последван от желязната епоха. Този преход все още не е добре разбран и слабо документиран. Това решение се основава на факта, че хората Веда, за които се предполага, че са произлезли от населението на Шри Ланка от предметалната ера, до началото на 20-ти век са запазили примитивен мезолитен начин на живот, без признаци на неолитни технологии. Възможно е обаче тези технологии да са били изгубени, когато носителите на железни технологии са нахлули на острова. Сред находките, датиращи от 8-1 хилядолетие пр.н.е., много от тях показват наличието на неолитни технологии.

Смята се, че човекът от Балангода е създал Хортонските равнини в централните планини, като е изгарял дървета, за да улови дивеч. От друга страна, проучванията на равнините показват, че още около 15-то хилядолетие пр.н.е. тук се появяват овес и ечемик. Смята се, че съвременните хора, известни като Ванияла-Аето или Ведa, които живеят в централната и североизточната част на острова и запазват следи от лов и събирачество, произлизат от хората на Балангода.

Няколко гранитни сечива с размери около 4 см, керамика, останки от дървени въглища и погребални съдове, направени от глина, са открити по време на пещерни разкопки във Варана Раджа Маха и Калатувава.

Находките в равнините Хортон показват наличието на земеделие там още през 8000 г. пр.н.е., включително паша на добитък, отглеждане на овес и ечемик. Разкопките в пещерата Доравака Канда близо до Кегале показват, че около 4300 г. пр.н.е. тук се появяват керамика, развити каменни инструменти, а вероятно и отглеждане на зърнени култури. Всички тези технологии са характерни черти на неолита.

Човешки скелет, открит в село Годавая в област Хамбантота, датиран много грубо (5000-3000 г. пр.н.е.), е намерен заобиколен от инструменти, изработени от животински кости и каменни инструменти.

Останки от скелети на кучета от пещерата Нилгала, както и от Беланбанди Паласа, датиращи от епохата на мезолита (около 4500 г. пр. н. е.), предполагат, че хората от Балангода вероятно са отглеждали домашни кучета за лов на дивеч. Синхалската хрътка прилича на външен вид на кучето Кадара, кучето от Нова Гвинея и кучето динго. Предполага се, че всички те произлизат от общ домашен прародител. Също така, местните аборигени може да са успели да опитомят птици от джунглата, прасета, водни биволи и диви бикове, прародител на домашния рогат добитък в Шри Ланка, който е изчезнал през 1940 г.

Шлака, открита в Мантай, датираща от 1800 г. пр.н.е., може да е доказателство за обработка на мед.

Канелата, която произхожда от Шри Ланка, е била използвана в древен Египет около 1500 г. пр.н.е., което показва търговски връзки между Египет и острова. Джеймс Емерсън Тенент идентифицира старозаветния град Таршиш с град Гале (град и пристанище в южната част на острова).

Митохондриална хаплогрупа M35a беше идентифицирана в проба UPG (отпреди 9695-9545 години) от Шри Ланка, митохондриална хаплогрупа M18a>M18a* беше идентифицирана в проба ALG (MZ895064.1, отпреди 5455-5375 години). И двете хаплогрупи произхождат от Индия и се наблюдават в южноазиатския регион и рядко извън него.

Желязна епоха

Голямо село с размер около 15 хектара е основано преди 900 г. пр.н.е. близо до сегашния град Анурадхапура. При разкопки в селото са открити следи от култура от желязната епоха. В продължение на два века размерът на селото нараства до 50 хектара и се превръща в град. Подобно селище е открито близо до Алигала в Сигирия.

Най-ранните хроники - Дипавамса (en: Dipavamsa) и Махавамса - твърдят, че островът е бил обитаван от племената Якша (демони), Наги (кобри) и Деви (богове). Тези термини вероятно отговарят на тотемите на местните аборигени.

Керамика с надписи на писменост Брахми (един от най-ранните примери за тази писменост) и други писмености, датиращи приблизително от 600 г. пр.н.е., е открит в град Анурадхапура. И двете писмености произхождат от Индия, вероятно в резултат на контакти със семитското население на Близкия изток.

Появата на нови форми на керамика заедно с писмеността, както и появата на редица нови артефакти като червени стъклени мъниста, показват нов културен импулс, вероятно нашествие от Северна Индия. Надписите Брахми са направени на един от пракритите (индийски диалекти), а маркировките са почти идентични с тези на надписите на цар Ашока, направени 200 години по-късно (цар Ашока управлява от 273 до 232 г.пр.н.е.). Нито един от надписите не е написан на дравидски език - това потвърждава известния на историците факт, че индоарийците (предците на синхалите) са се появили на острова много по-рано от говорещите дравидски език тамили.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая Шри-Ланка

[Hatshepsut]

Народност Веда


Момиче Веда

Веда (синхалски වැද්දා - ˈvædːaː, тамилски வேடுவர் - Vēṭuvar) са народ, който е коренното население на Шри Ланка. Обитават предимно Източната провинция. Брой хора: 2500-6500 души.

Езикът е Веда, креолски език, базиран на синхалски и предполагаемия древен език на ведите, който е изчезнал и не е регистриран от науката. Използва се и синхалски. Имат тайни ритуални гòвори.

Религия - будизъм, индуизъм, със запазване на традиционните култове. Развити са шаманизмът, магията и ритуалните танци.

Етимология на името

Съвременният етноним и самоназвание (единствено число vedda; варианти: veda, bedа, veddo, vaedda; синхалски väddā, множествено число väddō; тамилски vedan), етимологично се връща към санскритското vyādha („стрелец, ловец“). Действителното синхалско име vanyalā-ätto („горски обитатели“, „горски хора“, „собственици на гори“) също е често срещано; самите веди го използват. Руският ориенталист-индолог И. П. Минаев, който посещава Цейлон през 1874 г., извежда името на този народ от синхалското bedi - „гора“.

Местообитание

В момента те живеят главно в провинциите Източна и Ува.
Veddarata - "страната на Ведите" се нарича област Bintenne (горното течение на реките Gal-Oya и Madura-Oya).

Произход

Прото-ведоидите са обитавали много райони на Южна Азия. Още през последните векове пр.н.е. те са живели из целия остров, но са били изместени от синхалите и тамилите. Синхалските владетели ги използвали като отлични разузнавачи и стрелци в битката срещу колонизаторите.

Антропология

Раса - ведоидна. Близо до бхилите от Централна Индия и редица племена от Южна Индия. Ниски хора - среден ръст - 153 см.

Ведоидната раса (също раса Цейлон-Зонда, Ведоиди) е една от човешките раси. Разпространена е в малки островни райони в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Индонезия. Принадлежи към така наречените малки раси. Заедно с малката австралоидна раса е включена в голямата ведо-австралоидна раса. В популационно-генетичните класификации, в рамките на австралоидния расов клон, тя също е близка до меланезийската, курилската (айну) и други местни раси. Като част от ведоидната раса се разграничават собствено ведоидните (зонда) и по-високите антропологични типове бадари (декàнска). Първият от тях е често срещан на островите, вторият - в континенталните райони на Южна Азия. Популациите на предците на ведоидите и австралоидите очевидно са се формирали в източната част на тропическия пояс на Стария свят - от Индостан до Индокитай и Малайския архипелаг. Ведоидите служат като една от основите, заедно с южните европеиди, при формирането на южноиндийската (дравидска) преходна раса.

Баща и дъщеря Веда, Шри Ланка

Социална структура

Ведите са разделени на 9 кланови групи (varuge): morana, unapana, rugam, uru, tala, natudena, kirito, mebille, gama. Членовете на всяка група имали равни права да ловуват, да събират горски плодове и мед, да ловят риба и да използват пещери в своите местообитания. Сега ведите са разделени на селски и горски. Правителството се опитва да ги асимилира.

Семейството е моногамно. Омъжените дъщери живеят с родителите си, синовете не. Женят се рано. Имат равни права. Братовчедният брак (между децата на брат и сестра) се счита за идеален. Ортобратовчедният брак (между децата на двама братя или две сестри) се счита за кръвосмешение. Сорорат (брак на мъж със сестрата на починалата му съпруга) и левират (брак на жена с брата на починалия й съпруг) са често срещани. Брачните церемонии са прости: младоженецът дава подаръци на родителите и най-близките роднини на съпругата си, организирайки почерпка за тях.

Брачните обичаи на Ведите са прости; сред тях са възможни развод и повторен брак. Връзките се определят по женска линия.

Стопанство

Традиционните занимания на ведите: лов, включително слонове, пчеларство и събирачество, на които се основава тяхната бартерна търговия, и отчасти подсечно земеделие. Досега много веди са преминали към земеделие и риболов.

Основни занимания: ръчно подсечно земеделие (планински култури), лов, риболов, събирачество.

Занаятите не са развити. Керамика има, но е примитивна.

Основното ловно оръжие е лък и стрела. Известни са също копия, примки и капани. В миналото се е практикувал лов на слонове. Сега огнестрелните оръжия се появяват в малки количества.

Традиционното жилище е колиба. Материали: клони, кора, слама, трева. Вътре има еленови кожи, керамика, хавани (чутури), брадви, мотики и оръжия. Открито огнище се намира извън дома. Огънят се получава чрез триене.

Първоначално ведите са живели в колиби, пещери, дори в къщи по дървета; сега те се придържат към общите селски традиции в тяхната проста версия.

Облекло: набедрена превръзка, престилка от кора от дърво рити. По-късно започват да се разпространяват саронги, блузи и сарита. Жените носят бели памучни поли с дължина до коляното. Памучните платове се купуват от град Баттикалоа.

Храна: плодове от земеделие, лов и събирачество. Предпочитат животинско месо. Сухите плодове на растенията се използват като посуда.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ведды

https://ru.wikipedia.org/wiki/Веддоидная раса

[Hatshepsut]

Шри Ланка през Средновековието


Картата на Птолемей от първи век, показваща Шри Ланка

Политическата централизация на острова започва след 200 г. пр.н.е. След 7 век южноиндийските сили започват да влияят на политическия живот на острова. Обменът на нападения между двете страни става нещо нормално. През 10 век политическата и военната сила на острова отслабва поради вътрешни борби. През 1017 г. Шри Ланка попада изцяло под властта на тамилските индийци. Това продължава до 1070 г., когато синхалите си възвръщат властта.

Синхалската цивилизация разчита на съхранението и употребата на вода за редовното обработване на оризища. Изграждат се големи напоителни системи, които се управляват от местни господари. Така започва да се развива система на феодализъм, особено след 1200 г. През 1214 г. южноиндийски войски нахлуват в Шри Ланка с помощта на хиляди наемници и завземат острова. Последвалият режим на терор продължава до 1255 г. Практическият контрол на синхалските крале от 1200 до 1505 г. като цяло не се простира отвъд техните столици. Възползвайки се от упадъка на политическата власт на синхалите, индийците установяват контрол над северните части на острова. Към началото на 14 век там вече има тамилско кралство със собствена столица. В началото на 14 век Шри Ланка е нападнат и от китайски сили, които обаче не проявяват дълго интерес към острова.

Скалната крепост Сигирия

Към 16 век търговията в Индийския океан е доминирана от арабски, индийски, малайски и китайски търговци, които използват плавателни съдове за транспорт на широк спектър от товари – от подправки до слонове. В началото на този век в океана пристига нова сила под формата на португалски бойни кораби. Техните плавателни съдове с голяма огнева мощ и висока скорост започват да подкопават дългогодишния свободен пазар в региона. Още при първия си досег със синхалите португалците започват да упражняват влиянието си на острова чрез дипломатически сделки. Към края на века Португалия вече има огромна власт на острова, който през 1597 г. формално става част от Португалската империя със смъртта на синхалския крал. След 1543 г. португалски римокатолически мисионери започват да основават центрове из острова. Много крайбрежни общества приемат новата вяра.

През това време Нидерландската източноиндийска компания, която вече господства на остров Ява, целѝ да разшири търговията си в Южна Азия. Те първоначално помагат на местните синхалски вождове, които им обещават монопол над островните ресурси на канела. Това разгневява португалците и между двете европейски сили избухва война. Последвалият мирен договор изтича през 1652 г. През лятото на 1655 г. голям холандски флот пристига в Индийския океан и холандците се решават да започнат да завземат острова от португалците. Превзетите градове те отказват да споделят с местните синхали. Към края на 17 век Нидерландия вече си е осигурила пълен контрол над острова. По време на холандското управление икономиката на острова се развива с бързи темпове. И въпреки че холандците се опитват да поощряват търговията със съседните страни, това се осъществява под строго контролирана система. Те целят монопол над износа на важните стоки за широко потребление, което води до упадък на търговията с Индия, което води до недостиг на важни стоки като ориз и текстил. В началото на 18 век ситуацията се подобрява, като на частни индийски търговци им е позволено да търгуват с острова. Разрастването на търговията на Шри Ланка обуславя развитието на по-голяма инфраструктура и по-удобни транспортни съоръжения.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка

[Hatshepsut]

Сигирия

Сигирия (на синхалски: සීගිරිය; на тамилски: சிகிரியா; букв. „Лъвска скала“) е древна скална крепост, разположена в северната част на окръг Матале близо до град Дамбула в Централна провинция, Шри Ланка. Обектът има историческа и археологическа значимост и се извисява от масивна скална колона с височина почти 200 m. Според древната хроника Чулавамса, мястото е избрано от крал Кашяпа I (477 – 495 г.) за нова столица. Той построява двореца върху скалата и декорира стените ѝ с цветни фрески. Върху малко плато по средата на височината на скалата той построява вход под формата на голям лъв. Името на обекта произлиза именно от тази постройка – Сихагири. Столицата и дворецът са изоставени след смъртта на краля. До 14 век се използва като будистки манастир.

В днешно време Сигирия е обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е един от най-добре запазените примери за древно градоустройство.

История

Районът около Сигирия вероятно е бил обитаван още от праисторически времена. Съществуват ясни доказателства, че многобройните скални подслони и пещери в района са били обитавани от будистки монаси и аскети още от 3 век пр.н.е. Най-ранните следи от човешко поселение при Сигирия е подслонът при скалата Алигала източно от Сигирия, които сочат, че местността е била населявана преди почти 5000 години по време на мезолита.

Будистките монашески поселения са основани през 3 век пр.н.е. върху западните и северните каменисти склонове на хълмовете около Сигирия. През този период са създадени няколко скални убежища и пещери. Убежищата са правени под големи канари с издълбани кантове около входовете на пещерите. Скални надписи са издълбавани близо до кантовете при много от заслоните, вписвайки даряването на убежищата на будисткия монашески орден. Това става в периода 3 век пр.н.е. – 1 век.

През 477 г. Кашяпа се възкачва на престола след преврат срещу Дхатусена, подпомогнат от Мигара, племенник на краля и военачалник. Законният наследник, Могалана, страхувайки се за живота си, избягва в Южна Индия. Опасявайки се от нападение от Могалана, Кашяпа премества столицата и двореца си от Анурадхапура към по-сигурната Сигирия. По време на управлението на крал Кашяпа (477 – 495 г.), Сигирия е развита като крепостен комплекс. Повечето от сложните конструкции на върха на скалата и около него, включително отбранителни съоръжения, дворци и градини, датират от този период.

Сигирия - изглед от върха на скалàта

Чулавамса описва крал Кашяпа като син на Дхатусена. Кашяпа убива баща си като го зазидва жив и узурпира трона, който по закон принадлежи на полубрат му Могалена, сина на Дхатусена от истинската кралица. След като Могалена се оттегля в Индия, за да избегне да бъде убит от Кашяпа, той се зарича да отмъсти. В Индия той набира войска с намерението да си върне престола в Шри Ланка. Могалена накрая се завръща, обявява война и побеждава Кашяпа през 495 г. По време на битката войските на Кашяпа го изоставят, а той се самоубива с меча си.

Според Чулавамса, бойният слон, язден от Кашяпа, променя хода си, за да има стратегическо предимство, но армията грешно интерпретира този ход като отстъпление на краля и го изоставя. Бидейки твърде горделив да се предаде, той изважда кинжала от пояса си и си прерязва гърлото, след което вдига гордо кинжала. Могалена връща столицата обратно в Анурадхапура, превръщайки Сигирия в будистки манастирски комплекс, който оцелява до 14 век. След този период няма данни относно Сигирия чак до 16 и 17 век, когато за кратко е използван като преден пост от кралството Канди.

Археологически останки

Лъвският портал

Сигирия възбужда интерес у археолозите през 1831 г., когато британският майор Джонатън Форбс забелязва върха на Сигирия, покрит с храсталаци, докато се връща с кон от пътуване до Полонарува. Археологическата работа при Сигирия започва в малък мащаб през 1890-те години. Хари Бел е първият археолог, провел по-подробно проучване на Сигирия. Културният триъгълен проект, започнат от правителството на Шри Ланка, насочва вниманието си към Сигирия през 1982 г. В хода на този проект за пръв път започва работа по целия комплекс.

Сидирия е съставена от древна цитадела, построена от Кашяпа през 5 век, останките на горния дворец, който е бил разположен върху равния връх на скалата, тераса на средното ниво, включваща Лъвския портал и огледалната стена с фреските ѝ, долните дворци, намиращи се зад големи градини, и ровове и укрепления, защитавали цитаделата. Мястото е било едновременно дворец и крепост. Горната част на скалата включва цистерни, издълбани в скалата.

Устройство

Сигирия се счита за един от най-значимите градоустройствени обекти от първото хилядолетие, както и за много сложен и креативен проект. Планът комбинира идеи на симетрия и асиметрия, които нарочно да вплетат геометричните форми, създадени от човека, с природните форми на околната среда. В западната част на скалата има кралски парк, съставен по симетричен план. Паркът включва съоръжения за задържане на вода, включително сложни повърхностни/подповърхностни хидравлични системи, някои от които функционират и до днес. Южната част има резервоар, заимстван от предната столица на Шри Ланка. На входовете са поставени пет портала. По-сложният западен портал вероятно е бил направен за кралските особи.

Фрески

Фрески в Сигирия

През 1907 г. авторът Джон Стил споменава, че „цялата фасада на хълма е била гигантска картинна галерия“. Картините вероятно са покривала по-голямата част от западната стена на скалата, площ с размери 140 ₓ 40 m. В самите фрески се споменава за 500 жени в тези картини, но повечето от тях са били загубени безвъзвратно. Други фрески, различни от тези на скалните фасади, могат да бъдат видени и другаде, например на таваните в някои помещения.

Изобразителният стил на фреските се счита за уникален, като стилът им се различава от този на картините от периода Анурадхапура. Линиите са нарисувани така, че да увеличават чувството за обем на фигурите. Боядисването е правено, като се е прилагало повече сила върху едната страна на четката, което придава впечатление за по-дълбок цветен тон към краищата. Личността на изобразените жени все още не е потвърдена, но съществуват различни идеи за това. Смята се, че това или са жените на краля, или жени, участващи в религиозни ритуали.

Огледална стена

Огледалната стена и стълбите, водещи към фреските

Първоначално тази стена е била толкова полирана, че кралят е можел да се огледа в нея, докато върви до нея. Иззиданите тухли са покрити с бял гипс, но днес стената е частично покрита от надписи, оставени от посетители, някои от тях датиращи още от 8 век. Най-различни хора пишат върху стената на различни теми като любов, ирония и изживявания. Днес писането върху нея е забранено с цел запазване на старите надписи.

Департаментът на Шри Ланка е дешифрирал 685 строфи, написани през 8, 9 и 10 век върху огледалната стена.

Градини

Градините на Сигирия, погледнати от върха на скалата

Градините на Сигирия представляват една от най-важните части на комплекса, тъй като са едни от най-старите изкуствено озеленени градини в света. Те са разделени на три различни, но свързани форми: водни градини, пещерни и скални градини и терасовидни градини.

Водните градини са разположени в централната част на западния район. Първата от тях е парцел, ограден от вода. Втората има два дълги и дълбоки басейна, разположени от двете страни на пътеката. Третата се намира на по-високо ниво от другите две и съдържа голям осмоъгълен басейн с повдигнат подиум в североизточния ъгъл. Градините са построени симетрично и са свързани с външен ров на запад и голямо изкуствено езеро на юг. Всичките басейни са взаимосвързани чрез подземни канали, захранвани от езерото.

Скалните градини са съставени от няколко големи канари, свързани чрез извиващи се пътеки. Те се разпростират от северните към южните склонове на хълмовете в подножието на Сигирия. Повечето от тези канари са имали постройка върху тях. Намерени са дупки, които са се използвали за пъхване на тухли и греди в тях, които са се бутали от върха на канарите, когато е приближавал враг.

Терасовидните градини са образувани от естественото възвишение в основата на скалата Сигирия. Те са създадени чрез построяването на тухлени стени и се намират в приблизително концентричен план около скалата. Пътеката през тези градини е съставена от варовикови стълби.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сигирия

[Hatshepsut]

Британски Цейлон


Шри Викрама Раджасинха Канди (1798-1815) е последният монарх на Шри Ланка

Завладяването на Шри Ланка от Британската източноиндийска компания настъпва по време на войните на Френската революция (1792 – 1801). Когато Нидерландия е завладяна от Франция, британците започват да навлизат в Шри Ланка (който те наричат Цейлон) през Индия. Холандците на острова се предават през 1796 г. Британците вярват, че ще останат на острова само временно и затова го администрират от Мадрас в Южна Индия. Войната с Франция обаче разкрива стратегическия потенциал на острова и британците решават да останат за постоянно. През 1802 г. Цейлон официално става британска колония.

Скоро след пристигането си британците установяват контакт с местния синхалски вожд и сключват договор, чрез който изместват холандците като защитници на кралството му. Докато организират администрацията, британците осъзнават, че продължителната независимост на синхалите представлява проблем – търговията и комуникацията между източната и западната част на острова биха се осъществявали много по-бързо, ако се прокарат пътища през центъра на острова. Предимствата на политическото обединение са очевидни за британците, но синхалите остават силно подозрителни към всички чужденци.

Първият опит на британците да покорят синхалското кралство през 1803 г. завършва с неуспех. Обаче нарастващата вътрешна борба в кралството предоставя на британците възможност да се намесят. С помощта на местни синхалски военачалници, които са в лоши отношения с краля, британците успяват да превземат кралството през 1815 г. Малко след това британците гарантират привилегиите и правата на синхалите, както и запазването на обичайното право, институциите и религията. Все пак, британците постепенно намаляват статута на благородничеството и на будизма на острова, което води до бунт срещу британците през 1818 г. След като е потушен, синхалските провинции биват интегрирани с остатъка от острова.

Британското владичество води със себе си обществени и административни реформи. Премахнато е робството, селското стопанство се поощрява, а производството на канела, пипер, захарна тръстика, памук и кафе процъфтява. Ранните промени на британската власт се систематизират чрез поредица от реформи, въведени през 1833 г., които полагат основите на последвалата политическа и икономическа структура на Цейлон. Премахнати са държавните монополи, а задължителната трудова служба е елиминирана. Поощрява се свободата на икономиката, което води до нови икономически предприятия.

Сортиране на чай в Цейлон през 1880 г.

От 1830 г. до средата на 19 век производството на кафе е водещата сила на цейлонското икономическо развитие. Поради недостига на работна ръка в плантациите, се докарват голям брой работници от Южна Индия след 40-те години на XIX век. Обаче през 70-те години на XIX век кафето е унищожено от болест по листата на растенията. През 80-те години на XIX век се провеждат успешни опити с отглеждане на чай, а по същото време започват да се отглеждат каучук и кокосови орехи. Чаят и каучукът привличат капиталови инвестиции и растежът на едромащабните промишлености създава необходимост от постоянна работна сила. Към края на 19 век националистически настроения започват да пробиват по социалните, религиозните и образователните фронтове на цейлонското общество. Междувременно възрожденски движения на будизма и индуизма започват да модернизират институциите си и да се защитават от навлизането на християнството.

По време на Първата световна война национализмът в Цейлон набира сили и през 1915 г. прераства в граждански вълнения. През 1920 г. е обявена нова конституция, която през 1924 г. е променена така, че да удовлетворява националистическите изисквания. Според нея Цейлон вече има представително правителство. Нова конституция, съставена през 1931 г. по препоръка от комисия, назначена да разгледа конституционната реформа, дава на цейлонските водачи възможност за упражняване на политическа власт и добиване на управленчески опит с изглед към потенциално самоуправление. Конституцията позволява създаването на Държавен съвет със законодателни и изпълнителни функции. Икономическото развитие и разпространението на образованието водят след себе си промени в обществото, включително промени във връзките между социалните групи. Кастите използват възможността, за да затвърдят или подобрят позициите си, което води до напрежение между тях.

Кастите са особено характерни за древноиндийското общество. Те са хиндуистка форма на социална стратификация на обществото, специфичен израз на неравенствата. Кастите се характеризират с ендогамия, строг вътрешно-групов произход на наследяване, със строго определен религиозен и ритуален статус, с ограничение в избора на професия, диета и режим на хранене, с привилегии и самоуправление, както и със строго формализиране на личностните отношения между членовете на различните касти. В Древна Индия съществуват 33 касти.

Въпреки че застават зад британците през Втората световна война, цейлонските националистически водачи създават задкулисно напрежение. През 1944 г. е съставена комисия, която да създаде нова конституция за Цейлон. През 1947 г. Цейлон получава статут на доминион – автономна единица, подчинена на британската корона.

Доминион (на английски: dominion, от лат. dominium „владение“) – полунезависима държава, бивша колония на Британската империя, член на Общността на нациите. Държавен глава е британският монарх, представляван от генерал-губернатор. Сред първите доминиони са Канада (1867 г.), Австралия (1901 г.), Нова Зеландия (1907 г.), ЮАР (1910 г.), Нюфаундленд (1917 г.), Ирландия (1921 г.).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Доминион

https://bg.wikipedia.org/wiki/Каста

[Hatshepsut]

Шри Ланка през Втората световна война


Британската противовъздушна отбрана в Цейлон през септември 1943 г

Пет дни след избухването на Втората световна война британският губернатор на Цейлон Андрю Калдекот направи изявление в Държавния съвет, че Цейлон е воюваща страна на страната на Антихитлеристката коалиция.

Подготовка за бойни действия

Държавният съвет одобрява решението за отпускане на средства за укрепване на отбраната на страната, както и за въвеждане на разпределение на храни, текстил и редица промишлени стоки. Британската администрация въвежда закон „За отбраната на Цейлон“, който дава на местните власти правото да разпускат всяка политическа организация, както и забрана за провеждане на събрания и демонстрации.

Бомбардировач на RAF Bristol Blenheim излита от хиподрума Colombo в Цейлон по време на Втората световна война

Пристанищата на Коломбо и Тринкомали са превърнати във военни бази. През март 1942 г. британският командир на въоръжените сили на Цейлон Джефри Лейтън пристига в Коломбо, който става ръководител не само на военните, но и на гражданските административни власти. В Перадения (близо до град Канди) се намираше щабът на командването на съюзническите въоръжени сили в страните от Югоизточна Азия, ръководено от лорд Маунтбатън.

Цейлонски доброволци

Както и в други британски колонии, наборната повинност не се прилага в Цейлон. Много доброволци по време на войната се присъединяват към Силите за отбрана на Цейлон, които са разширени от резервно подразделение до мобилизирана сила от 10 пехотни батальона, 3 артилерийски полка и помощни части. Първият път, когато цейлонски части са разположени извън Цейлон, е във формация преди бунта на Кокосовите острови, след което задграничните разполагания на цейлонски части са прекратени с няколко изключения.

Доброволният резерв на Цейлонския флот беше прехвърлен към Кралския флот. Това бяха HMS Overdale Wyke (първият кораб, закупен от правителството на Цейлон), HMS Okapi, HMS Semla, HMS Sambhur, HMS Hoxa, HMS Balta и HM Tugs Barnet и C 405, както и няколко моторни риболовни кораба (MFV) и различни спомагателни съдове. Всички те бяха обслужвани изключително от персонал на CRNVR. Тези кораби са били предназначени за разчистване и охрана на подходите към пристанищата, но често са били използвани и за дълги мисии извън цейлонските води.

Великденска акция 1942

На 5 април 1942 г. японски самолети извършват въздушно нападение от самолетоносачи на Коломбо на Великден, а Тринкомали също е атакуван няколко дни по-късно. Атаките са предприети като част от унищожаването на логистиката на британските войски.

Въпреки че военният ефект от набезите е незначителен - той води до потъването на няколко кораба, включително два крайцера и самолетоносач, моралното въздействие върху населението на Цейлон беше много по-голямо, тъй като повечето бяха чували за клането в Нанкин и бруталността на японците в окупираните страни. След нападението част от цивилното население избяга в паника от Цейлон с лодки в Индия.

Антиколониални метежи

През 1942 г. на сесията на ЦНК (Цейлонски национален комитет) в Келани неговите лидери си поставиха за цел да получат обещание от британските колониални власти да разгледат въпроса за предоставяне на самоуправление на Цейлон след края на войната. В съответствие с постигнатите споразумения през 1944 г. Комисията Soulbury започва работа в Цейлон за разработване на основите на бъдещата система на управление на страната. През 1943 г. на базата на съществуващи кръжоци за изучаване на марксизма е създадена Комунистическата партия на Цейлон.

През май 1942 г. петнадесет войници от Силите за отбрана на Цейлон, мотивирани от про-японски и антиевропейски настроения, се разбунтуваха в опит да заловят цялата артилерийска батарея на Кокосовите острови. Бунтът е потушен и един британски войник е убит. След войната осем бунтовници са осъдени на каторга, останалите седем са осъдени на смърт, на четирима присъдите са заменени с по-леки, трима от виновните са обесени.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Британский Цейлон во Второй мировой войне

[Hatshepsut]

Шри Ланка след 1948г.


Официалната церемония, отбелязваща началото на независимото управление на Шри Ланка

Практическа независимост Цейлон получава на 4 февруари 1948 г., когато новата конституция влиза в сила. И докато трите основни стоки на износ (чай, каучук и кокосови орехи) се справят добре на световния пазар, страната изпада в икономическо затруднение, което се изостря още повече от бързо нарастващото население. Към 1965 г. вълната синхалски национализъм започва да спада, а езикът и религията стават все по-маловажни като политически проблеми.

Запазвайки връзките си с Великобритания, Цейлон се обявява за Република Шри Ланка в новата си конституция от 1972 г. Генералгубернаторът, който дотогава е изпълнявал функцията на британски представител в страната, е заменен от президент. Докато икономическият упадък на страната продължава, голямата икономическа власт на страната дава на господстващата партия възможност за непотизъм и корупция. Към 1977 г. безработицата вече достига 15%. През 1978 г. новото правителство създава нова конституция, чрез която името на държавата е променено на Демократична република Шри Ланка и се въвежда система, според която президентът остава държавен глава, но и получава изпълнителна власт като глава на правителството. Въпреки че синхалският и тамилският са признати за национални езици, само синхалският е обявен за официален език.

Политическите вълнения ескалират през 80-те години на ХХ век, когато групи, представляващи тамилското малцинство, започват да се организират. Построяват се тамилски бази в джунглите на северните и източните части на острова, както и в южните райони на индийския щат Тамил Наду, където тамилите получават официална и неофициална подкрепа. Най-силната групировка е Тамилски тигри. Правителството на Шри Ланка отговаря на безредиците, като разполага въоръжени сили във въпросните области, а напрежението между тамили и синхали продължава да расте. След продължителни преговори, на 29 юли 1987 г., е постигнато споразумение между Индия и Шри Ланка, според което тамилите получават автономна провинция в северозападната част на Шри Ланка. По-късно същата година тамилският език е признат за официален чрез конституционно изменение.

На фона на политическите вълнения в зората на 21 век, Шри Ланка е разтърсена от огромно природно бедствие. През декември 2004 г. островът е ударен от голямо цунами, породено от земетресение в Индийския океан близо до Индонезия. Вълната убива десетки хиляди души и сериозно поврежда северните, източните и южните крайбрежни части на страната. Напрежението между правителството и Тамилските тигри продължава, през 2006 г. организацията е обявена за терористична от Европейския съюз. През 2009 г. правителствените сили започват масова офанзива срещу крепостите на Тамилските тигри на север. В хода на операцията са убити всички водачи на организацията. Цивилните жертви на гражданската война възлизат общо на 70 – 80 хиляди души. Понастоящем страната се възстановява от войната, а икономиката бележи растеж, докато бедността намалява.

На 21 април 2019 г. (католически Великден) са извършени смъртоносни бомбени атентати в три църкви и пет хотела в няколко града на страната, сред които и столицата Коломбо. По-късно избухват още няколко по-малки бомби, убивайки главно полицаи, които разследват местообитанията на заподозрените. Поне 359 души, от които 38 чужденци, са убити, а 500 са ранени в атентатите. Атентатите са извършени по време на великденското богослужение. Организацията „Ислямска държава“ поема отговорността за нападенията.

Гражданска война в Шри Ланка

Морски патрул на „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“

Гражданската война в Шри Ланка (на синхалски: ශ්‍රී ලංකාවේ සිවිල් යුද්ධය; на тамилски: ஈழப் போர்) е въоръжен конфликт между централното правителство на Шри Ланка и терористичната групировка „Тигри за освобождение на Тамил Илам“. Боевете продължават от 1983 година и са отнели живота на около 68 000 души.

След получаването на независимост от Великобритания през 1948 година в политическия живот на Шри Ланка доминира етноса синхали. По това време се е зародила дискриминацията към тамилското малцинство. През 1977 година напрежението ескалира, което води до кръвопролитни безредици. От 1976 година съществува групировката „Тигри за освобождение на Тамил Еелам“. Те се борят за независимост на северните и източните територии на острова, които са населени предимно с Тамили.

Отличават се няколко етапа от войната:

• Първа Иламска война (1983 – 1987) – ранен етап от бойните действия.
• Индийска интервенция (1987 – 1990) – Индия се намесва в конфликта. Индийската войска има за цел да изпълнява миротворни функции, но скоро се оказва, че е започнала бойни действия срещу „Тигри за освобождение на Тамил Илам“. След като не се сключва мир, контингента се изтегля.
• Втора Иламска война (1990 – 1994) – възобновяване на гражданската война. Този етап се характеризира с активните терористични акции и убийствата на високопоставени служители в това число и президента на страната Ранасингх Премадаса.
• Трета Иламска война (1995 – 2002) – след кратко примирие войната продължава. Правителствените войски правят широкомащабна операция, като постигат частични успехи.
• Примирие (2002 – 2006) – В началото на 2002 година чрез посредничеството на Норвегия е сключено примирие между воюващите страни
• Четвърта Иламска война (2006 – 2009 ?) – през април 2006 година след като групировката „Тигри за освобождение на Тамил Еелам“ извършва терористични атаки, военните действия са възобновени.
През януари 2008 година правителството формално се отказва от примирие.

На 18 май 2009 година лидерът на групировката „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ Велупилаи Прабхакаран е убит. Отрядът му, наброяващ 200 души попада в засада в джунглата в североизточната част на Шри Ланка.

Шри Ланка след гражданската война

Тамилски бежанци, 2009г.

На 9 февруари 2010 г. президентът Махинда Раджапакса издаде указ за разпускане на парламента и нареди арестуването на опозиционния лидер Саратха Фонсека, като по този начин рязко се отклони от демокрацията към авторитаризма.

Махинда Раджапакса

Опозиционният кандидат Майтрипала Сирисена спечели президентските избори през януари 2015 г. На парламентарните избори през 2015 г. Обединеният народен фронт за добро управление (UPFNU) победи Обединения алианс за народна свобода (UPFNU), но UNFNU не успя да постигне парламентарно мнозинство. В резултат на това двата съперничещи си съюза сключиха споразумение и сформираха правителство, оглавено от Ранил Викремасингхе.

През пролетта на 2018 г. се проведоха местни избори, на които партията на премиера претърпя съкрушителна загуба, а победител беше нова политическа сила, формирана от бившия президент Махинда Раджапакса. След това президентът Сирисена и депутатите от неговата партия призоваха Викремасинге да подаде оставка. Но той не пожела да подаде оставка, а опонентите му не успяха да съберат достатъчно гласове за вот на недоверие в парламента.

На 26 октомври 2018 г. президентът Сирисена освободи Викремасингхе и назначи Махинда Раджапакса за министър-председател. Това доведе до конституционна криза, тъй като привържениците на сваления премиер видяха в действията на Сирисена нарушение на конституцията. Викремасингхе отказа да напусне резиденцията си, поддръжниците му излязоха на улиците и обсадиха редица държавни институции и възникнаха безредици. На 10 ноември 2018 г. президентът Сирисена разпусна парламента и свика предсрочни избори за 5 януари 2019 г. Политическите сили, недоволни от президента, водени от Викремасингхе, се обърнаха към Върховния съд на страната с искане да признае действията му за нарушаващи действащото законодателство. Върховният съд постанови, че Раджапакса няма право да служи като министър-председател. Кризата беше разрешена едва през декември 2019 г., когато Махинда Раджапакса подаде оставка като министър-председател. Правителството отново беше оглавено от Ранил Викрамасингхе.

Ранил Викрамасингхе

През април 2019 г. в Коломбо и други градове бяха извършени осем бомбени атентата, убивайки над 200 души. След това Готабая Раджапакса, братът на Махинда Раджапакса, обяви намерението си да участва в президентските избори, който заяви, че основната задача на бъдещото му президентство е укрепването на националната сигурност. През ноември 2019 г. е избран за президент.

През 2020 г. пандемията от COVID-19 удари туристическия сектор и паричните преводи от Шри Ланка, работещи в чужбина, също намаляха. Това доведе до икономическа криза, която сериозно се влоши в края на 2021 г. До 2022 г. страната имаше сериозен недостиг на храна и основни консумативи, гориво и газ и имаше прекъсвания на електрозахранването до 13 часа поради липса на чуждестранна валута за внос на гориво. През март 2022 г. започнаха улични протести. На 1 април 2022 г. протестиращи влязоха в сблъсъци с полиция и военни близо до резиденцията на президента Раджапакса в предградията на столицата Коломбо. На 2 април 2022 в страната е обявено извънредно положение. На 9 юли 2022 г. протестиращи превзеха резиденцията на президента на Шри Ланка, Готабая Раджапакса избяга. Министър-председателят Ранил Викремесингхе обяви готовността си да подаде оставка като министър-председател на Шри Ланка. След това председателят на парламента излезе с изявление, че президентът Раджапакса ще се оттегли на 13 юли 2022 г. На 15 юли 2022 г. Ранил Викрамасинге става действащ президент и обявява извънредно положение в страната. На 20 юли 2022 г. Викремасингхе беше избран за президент от парламента.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Шри-Ланки

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданска_война_в_Шри_Ланка

[Hatshepsut]

Икономика на Шри Ланка

Шри Ланка е страна с нисък среден доход, брутният вътрешен продукт е около $32 билиона. На глава от населението се падат по $1600. 91% от населението е писмено грамотно, а очакваната продължителност на живота е 72 години. По тези показатели Шри Ланка изпреварва Индия, Бангладеш и Пакистан. Нивото на владеене на английски език е сравнително високо, но се е влошило значително в сравнение с преди 40 години. Неравенството в доходите е голямо с удивителни различия между селските и градските райони. Около 15% от населението на страната е разорено. Гражданските кофликти, все по-ниската продуктивност на земеделската работа, липсата на бизнес възможности за селското население, високата инфлация и бедната инфраструктура отвъд Западната провинция са пречки за намаляване на бедността. През 1978 г. Шри Ланка сменя социалистическата си насоченост и отваря икономиката си за чуждите инвестиции, но темпото на реформите е непостоянно. Периодът на агресивни икономически реформи под управлението на УНП от 2002 г. до 2004 г. е последван от по-умерения подход на президента Чандрика Кумаратунга и сегашния президент Махинда Раджапакса. Въпреки гражданската война от 1983 г., икономическият растеж се равнява средно на 4,5%. През 2001 г. обаче растежът на БВП е отрицателен 1,4% - единственото свиване след освобождението. Растежът се възстановява до 4% за 2002 г. Последвалото примирие и икономическите реформи го ускоряват, като той достига 6% за 2003 г. и 5.4% за 2004 г. През декември 2004 г. цунами убива 32,000 души, оставя без дом 443,000 и причинява щети, оценени на един билион долара. Цялостното въздействие на цунамито не е толкова лошо, колкото се очаква. Икономическият растеж достига 5% за 2005 г., стимулиран от усилията по реконструкцията. Икономическата ситуация в Шри Ланка е стабилна, но е спъвана от враждебните действия между правителството и ТОТЕ, ескалиращите цени на петрола и високата инфлация. Растежът на БВП за 2007 г. е 6.8%, спад в сравнение с този за 2006 г. – 7.7%. Ключовите продукти за износ като дрехи и чай се реализират добре на пазара. Преводите на пари от работещите в чужбина, оценени на $2.5 билиона също се отразяват добре на икономиката. Общата икономическа стратегия на президента Раджапаска, изложена в неговия манифест към електората „Махинда Чинтана” (Мислите на Махинда), води политиката на правителството по отношение на икономиката. Тази политика се фокусира върху намаляване на бедността и инвестиции, насочени към необлагодетелстваните региони, развитие на сектора на малките и средни предприятия, подпомагане на земеделието и развиване на вече големия сектор на граждански услуги. Правителството на Раджапаска отхвърля приватизацията на стратегически държавни предприятия като държавни банки, летища и електроразпределението. Вместо това, то планира да запази собствеността и управлението на тези предприятия и да ги направи печеливши. Бъдещето на икономиката зависи от политическата стабилност, мира и продължаването на политическите реформи – по-специално в областта на фискалната дисциплина и управлението на бюджета. Растящите цени на петрола и гражданският конфликт, продължаващ вече 24 години, допринасят за огромния външен дълг на Шри Ланка (86% от БВП за 2007 г.). Страната се нуждае от икономмчески растеж от 7-8% и инвестиционни нива от около 30% от БВП, за да намали трайно безработицата и бедността. През последните 10 години инвестициите достигнаха средно ниво от окло 25% от БВП. Шри Ланка разчита на контюинитета на силната глобална икономика за инвестиции и за разширяването на експортната си база. Правителството планира амбициозна програма за развитие на инфраструктурата, която да подпомогне растежа. То се надява да диверсифицира продуктите за износ и техните дестинациите, да се възползва от споразуменията за свободна търговия с Индия и Пакистан, GSP Plus споразумението с Европейския съюз и други регионални и двустранни преференциални търговски споразумения. Секторът на услугите заема най-голяма част от БВП (около 60%). През 2007 г. той продължи силното си развитие, задвижван най-вече от растежа в телекомунакациите, търговията, транспорта и финансовите услуги. Разходите за държавна администрация и военна защита са се увеличили през 2007 г., което се дължи на възобновяването на военните действия, увеличения брой на чиновниците в държавната администрация и разходите, свързани с поддържането на кабинета от 106 министри. Секторът на информационните технологии също расте, най-вече обучението по инфомационни технологии и развитието на софтуер. Секторът на туризма е забавен от нестабилността на мирната обстановка. Индустрията образува 28% от БВП. Производството е най-големият идустриален подсектор (18% от БВП). Строителният сектор заема 6% от БВП, добива на полезни изкопаеми – 2%, електричеството, газта и водата – 2%. Ако изключим производството, храните, напитките и тютюна са най-големият подсектор, формиращ 46% от БВП. Текстилът, дрехите и кожата са на второ място със своите 24%. Трето подред е производството на химикали, нефт, каучук и пластмасови изделия. Земеделието загуби своята относителна важност за Шри Ланка през последните десетилетия. Заетите в тази сфера са 31% от работещото население, но тя формира само 12% от БВП. Оризът и основните зърнени култури са обширно застъпени. Секторът на растителните култури, отглеждани в плантации, се състои от каучук, кокос и чай. Чаената култура допринася значително за печалбата от износа.

Шриланкийска рупия


Лицева и обратна страна на монета от 1 рупия от 2005 година

Шриланкийската рупия е валутата на Шри Ланка. Дели се на 100 цента. Издава се от Централната банка на Шри Ланка. Съкращението обикновено е Rs., но понякога се използва „LKR“, за да се различава от другите валути, наричани още рупия.

История

Британскиата лира става официална парична единица на Цейлон през 1825 г., замествайки цейлонския риксдоллар в съотношение 1 паунд = 1 ⁄ риксдолара, а британската сребърна монета е законно платежно средство. Съкровищни банкноти, деноминирани в лири, са издадени през 1827 г., замествайки по-ранните риксдоларни банкноти. Банкнотите на риксдолара, които не са представени за размяна, са демонетизирани през юни 1831 г.

Индийската рупия става официална парична единица на Цейлон на 26 септември 1836 г. и Цейлон се завръща към зоната на индийската валута. Деноминираните в лири съкровищни банкноти продължават да се разпространяват и след 1836 г., заедно с рупията. Легалната валута остава британската сребърна монета и сметките се водят в лири, шилинги и пенси. Плащанията обаче се извършват в рупии и анни при „фиктивна номинална стойност“ (фиксирана счетоводна ставка) от 2 шилинга за рупия.

Банката на Цейлон е първата частна банка, която емитира банкноти на острова (1844 г.), а държавните банкноти са изтеглени през 1856 г. Индийската рупия е официално установена като неограничено законно платежно средство на 18 юни 1869 г. Рупията е децимализирана на 23 август 1871 г. По този начин рупията от 100 цента става парична единица на Цейлон и е законно платежно средство в сила от 1 януари 1872 г., заменяйки британската валута по курс от 1 рупия = 2 шилинга и 3 пенса.

Монети

1 цент 1870 г., мед

През 1872 г. са въведени медни монети от 1⁄4, 1⁄2, 1 и 5 цента, последвани през 1892 г. от сребърни 10, 25 и 50 цента. Производството на 1⁄4 цента е спряно през 1904 г. Голямата медна монета от 5 цента е заменена през 1909 г. с много по-малка монета от медно-никелова сплав, която е квадратна със заоблени ъгли. През 1919 г. чистотата на използваното сребро е намалена от .800 на .550.

Между 1940 и 1944 г. е извършена промяна на едро в монетосеченето. Производството на 1⁄2 цента спира през 1940 г., като бронзовият 1 цент е въведен през 1942 г. с намалено тегло и дебелина. През същата година никел-месингът замества медно-никеловата сплав в монетата от 5 цента и заменя среброто в монетите от 25 и 50 цента през 1943 г. През 1944 г. са въведени никел-месингови монети с номинал от 2 и 10 цента. Фестовата монета от 10 цента заменя сребърната монета от 10 цента. По-късно монети от 2 цента, издадени през 1957 г., са единствените монети от този период, които някога са изобразявали кралица Елизабет II. Монети с портрета на крал Джордж VI продължават да се издават въпреки смъртта му. През 1957 г. са издадени монети от 1 рупия с меден никел и сребърни монети от 5 рупии.

През 1963 г. е представено ново монетно копие, което пропуска портрета на британския монарх, изобразявайки вместо това оръжейното знаме на Цейлон. Издадените монети са алуминиеви 1 и 2 цента, никелово-месингови 5 и 10 цента и медно-никелови 25 и 50 цента и 1 рупия. Тези монети имат същите форми и размери от предишната серия, но са съставени от различни материали. През 1976 г. са въведени възпоменателни монети от 2 рупии и 10 странични монети от 5 рупии в ограничен тираж. През 1978 г. девалвацията накарва алуминия да замени никел-месинговата сплав в монетите от 5 и 10 цента. През 1987 г. са пуснати възпоменателни 10 рупии, които като монетата от 5 цента са квадратни с кръгли ръбове. През 1998 г. е издадена биметална възпоменателна монета от 10 рупии.

Банкноти

От 1977 г. банкнотите се издават от Централната банка на Шри Ланка. През 1979 г. са въведени 20 рупии банкноти, последвани от 500 и 1000 рупии през 1981 г., 200 рупии през 1998 г. и 2000 рупии през 2006 г. Шриланкийските банкноти са необичайни с това, че са отпечатани вертикално на обратната страна. През 1998 г. е издадена банкнота от 200 рупии в чест на 50-годишнината от независимостта на страната (1948 – 1998). Това е първата полимерна банкнота, издадена в Шри Ланка, и е отпечатана от „Note Printing Australia“. Всички други деноминации са отпечатани от „De la Rue Lanka Currency and Securities Print Ltd“, съвместно предприятие на правителството на Шри Ланка и „De La Rue“, печатна компания в Обединеното кралство.

Портрети на бивши министър-председатели на Шри Ланка и бивш президент Махинда Раджапакса украсяват лицевите страни на банкнотите в Шри Ланка, докато на гърбовете им са изобразени фауна и флора на Шри Ланка, пейзажи и индустриални предприятия в Шри Ланка и изображения, изобразяващи културата, историята и постиженията на Шри Ланка.

https://www.psp-globe.com/sl_stat_bg.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шриланкийска_рупия

[Hatshepsut]

Коломбо

Коломбо (на синхалски: කොළඹ; на тамилски: கொழும்பு) е най-големият град и фактическа столица на Шри Ланка. След 1982 г. административната столица на страната е изместена в Шри Джаяварданапура Коте. Градът е разположен на западния бряг на острова, в непосредствена близост до съвременната столица. Към 2012 г. населението на Коломбо възлиза на 561 314 души. Коломбо е център на метрополен регион обитаван от 5 648 000 души.

Съвременното име на града е дадено от португалците през 1505 г. и се смята, че произлиза от синхалското име Kolon thota, което означава пристанище на река Келани. Друго предположение за произхода на името Коломбо е от синхалското име Kola-amba-thota, което означава пристанище с многолистни мангови дървета.

Заради стратегическото си разположение по важни за морската търговия маршрути запад-изток и удобното си голямо пристанище, Коломбо е известен на древните търговци още отпреди 2000 години. Въпреки това Коломбо е обявен за столица едва през 1815 г., когато градът е включен в състава на Британската империя и става административен център на целия остров, тогава носещ името Цейлон. Статусът на столичен град се запазва дори и след обявяването на независимост и създаването на Цейлонска държава. Въпреки че през 1978 г. столицата е преместена, Коломбо остава фактическа столица на Шри Ланка и главен културен, икономически и образователен център.

Население

В Коломбо има различни етноси и култури. Населението на града е смесица от множество народности, предимно синхали, тамили и моори. Също така има компактни групи от китайци, португалци, холандци, малайци и индийци, както и множество временно живеещи европейци. В рамките на града живеят 642 163 души, което прави Коломбо най-големият град в Шри Ланка.

Мемориална сграда, посветена на независимостта на Шри Ланка

Управление

Коломбо е град с автономно управление, начело на което е общински съвет и кмет. Членовете на този съвет и кметът се избират чрез местни избори, които се провеждат веднъж на пет години. За последните 50 години градът се е управлявал от дясно-центристката Обединена национална партия, която провежда либерална икономическа политика. Въпреки това през 2006 г. кандидат-листата на партията е отхвърлена и на изборите участва Независимата група, поддържана от ОНП. Изборите са спечелени от Уваис Мохамед Имитиас, който към този момент продължава да бъде кмет на Коломбо.

Административно деление

Коломбо се дели на 15 номерирани района за нуждите на пощенските служби. В тези райони влизат всички квартали и предградия, разпределени според съответстващите пощенски клонове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Коломбо

Сградата на стария парламент в Коломбо

Коломбо, град, изпълнителна и съдебна столица на Шри Ланка. (Шри Джаяварденепура Коте, предградие Коломбо, е законодателната столица.) Разположен на западния бряг на острова, южно от река Келани, Коломбо е главно пристанище на Индийския океан. Той има едно от най-големите изкуствени пристанища в света и се занимава с по-голямата част от външната търговия на Шри Ланка.
Най-ранното писмено споменаване на пристанището може да е това на Факсиан, китайски пътешественик от V в. Пр. Н. Е., Който наричаше пристанището Гаоланбу. Сингалците наричали пристанището Коламба, което португалското мислене произлизало от сингалската дума за мангови дървета (кола, „листа“; амба, „манго“). По-вероятно обяснение е, че kolamba е стара сингалска дума, означаваща „пристанище“ или „ферибот“.

През VIII век арабските търговци се заселват в близост до мястото на модерното пристанище. От 16 век нататък пристанището е разработено от португалците, холандците и британците, които от своя страна се установяват на острова. През 1815 г., когато сингалските вождове депозират краля на Канди в сърцето на Цейлон (сега Шри Ланка) и предават територията му на британците, Коломбо става столица на острова. Западното влияние в града намалява, след като Шри Ланка придоби независимостта си през 1948 г.

Статуи на Буда към будистки храм в Коломбо

Най-старите квартали на града, които са най-близкото пристанище и северно от езерото Бейра, са известни като форта и петата (име, произлизащо от тамилската дума pettai, което означава „градът извън крепостта“). Фортът все още е фокусна точка на правителствената и търговската дейност, макар и по-малко, отколкото в миналото. Петтата се е превърнал в район от малки магазини, пазари и сергии за тротоари, с всички характерни черти на ориенталски базар. Застроената зона на Канелените градини, която е южно от езерото Бейра, беше важен регион за отглеждане на канела през холандския период.
Важните сгради на Коломбо включват секретариата, кметството, часовниковата кула, катедралата Сейнт Лусия и хотел Galle Face. Други отличителни сгради в града са църквата Wolvendahl, построена от холандците през 1749 г .; комплекс от болници; Университетът в Коломбо (1921); няколко будистки и индуистки храмове; и резиденциите на държавния глава и на премиера.

Преработващата промишленост в града се основава на преработката на суровини, изнасяни през пристанището. Общата инженерна индустрия е свързана с комунални услуги и с продажбата, обслужването, ремонта и монтажа на моторни превозни средства и други машини; производителите на светлина обработват храни, напитки и тютюн. Множество фабрики са разположени в периферията на града. Коломбо е и търговският център на острова; централните офиси на местни и чуждестранни банки, застрахователната корпорация (която има монопол върху застраховката), брокерските къщи и правителствените корпорации са разположени в града.

Влаковете свързват Коломбо с други големи градове на острова. Освен това има автобусни услуги в рамките на града и до всички части на Шри Ланка. Международното летище се намира на Katunayake, а летището в Ratmalana обслужва вътрешни полети.

https://www.hermesholidays.net/guide/asia/sri-lanka/colombo

[Hatshepsut]

Култура на Шри Ланка


Позлатена бронзова статуя на бодхисатва Тара (Анурадхапура, 8 век)

Културата на Шри Ланка е силно повлияна от миналото на страната, главно от религията и колонизацията на холандците, португалците и британците. За разлика от обичайната практика националната Нова Година не настъпва в полунощ, а в определено от астролозите време. Не само нейното започване, но и краят на старата година се уточняват от тях. Така, между края на старата и започването на новата година има период от няколко часа, който се нарича „нона гате“ (неутрален период). През това време всеки трябва да си почива и да стои настрана от всякакъв тип работа, да се занимава единствено с релаксиращи религиозни дейности и традиционни игри. Много деца и възрастни носят традиционни костюми, въпреки че вече не са модерни. През последните векове Шри Ланка е минала през драматични промени. Въпреки това значителна част от населението на страната е била повлияна единствено от традиционната кухня и нищо друго. Но поради икономическия растеж и интензивната конкуренция в развитите страни компаниите сами се насочват към отвъдморските развиващи се нации в опит да се наложат на глобалния пазар. Този интерес е причинил невиждан дотогава ефект в страни като Шри Ланка. В някои от големите градове в страната трябва да се подготвиш да бъдеш заслепен от влиянието на западната култура.

Кухнята на Шри Ланка се състои основно от варен или бланширан ориз, поднесен с къри. Друго добре познато ястие с ориз е карибат, което означава „млечен ориз“. Къри се слага не само в ястията от месо и риба, а също и в зеленчуците и дори плодовете. Едно типично за Шри Ланка меню се състои от основно ястие с къри (риба, пиле или овнешко), както и от зеленчуци и леща, отново подправени с лютивия сос. Предястията включват туршия, кисело-сладък сос и самбол, които понякога могат да бъдат огнено люти. Най-известен е кокосовият самбол, приготвен от кокосови стърготини, смесени с чили, сушена малдивска риба и лимонов сок. Той се смила и се яде с ориз, тъй като придава вкус и възбужда апетита. В допълнение към самбола се яде малунг, който се приготвя от нарязани на ситно листа, смесени с настърган кокосов орех и червен лук. В повечето ястия има и кокосово мляко, което им придава уникален вкус.

Шри Ланка отдавна е прочута със своите подправки. През 15 и 16 век търговци от целия свят, посещавали страната, са оставили част от своята традиционна кухня, което е довело до богато разнообразие от стилове и техники на готвене. Холандските и португалските сладкиши продължават да бъдат популярни и до днес. Ястията винаги са обилно подправени, като обикновено не се следва точна рецепта: по този начин всяко едно от тях има различен вкус в зависимост от готвача. Ястията на Шри Ланка са известни като едни от най-лютивите в света, което се дължи на прекомерната употреба на различни сортове чили. Обикновено храната, сготвена в ресторантите е с по-малко чили, за разлика от тази сготвена в домашна обстановка.

В културата на Шри Ланка важно място заема и религията. Будистите в Шри Ланка спазват Поя дните, които са важни не само за тях, но и за индусите. Тези дни за молитва според лунния календар са веднъж в месеца. Населението на острова е много религиозно, тъй като самата история на страната е свързана с религията. На острова са пръснати множество будистки и индуски храмове, джамии и църкви. Религиозната принадлежност на различните региони може да бъде определена по броя на храмовете им. В северната и източната част на острова има много индуски храмове и джамии, тъй като по-голямата част от тамилското и мюсюлманското население живее там. По южното крайбрежие могат да бъдат открити много църкви, заради живеещите там са християни. Най-много будисти има във вътрешността на острова, но те като най-голяма религиозна група се срещат и в останалите части на страната.

Будистка статуя в древната столица на Полонарува, 12 век

Спортът също играе голяма роля в културата на страната. Основно се играе волейбол, но от векове наред английският крикет е популярно спортно събитие. Всяко дете в Шри Ланка знае как се играе крикет, а игрища има из целия остров. Дори бизнесът замира, когато по телевизията дават някой важен мач. Такъв е бил случаят през 1996 г., когато отборът на Шри Ланка побеждава Австралия на финалите и печели световната купа. Цялата страна замира, сякаш е наложен полицейски час. Най-голямо влияние върху музиката на Шри Ланка оказват будизмът и португалските колонизатори. Будизмът се разпространява в Шри Ланка след посещение на Буда през 300 г. пр. Хр., докато португалците пристигат през XV век, носейки със себе си баладите, китарите и африканските роби, които допълнително разнообразяват музикалната традиция. Робите са били наречени кафринха, а тяхната музика – байла. Традиционната музика включва хипнотичните барабани кандян – барабаните са били и остават неотменна част от музиката в индуските и будистките храмове. В Шри Ланка, както подобава на един от най-големите производители на чай в света, се консумират огромни количества от ободряващата напитка. Голяма част от населението пие поне по три чаши на ден. Чаят се слави с доброто си качество и дори кралското семейство е пиело цейлонски чай. Той се сервира, когато идват гости, на фестивали и събирания – почти навсякъде в Шри Ланка.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шри Ланка култура

[Hatshepsut]

Синхалски език и писменост


Карта на разпространението на индоарийските езици (синхалският е обозначен със зелен цвят)

Синхалският език (самоназвание: සිංහල; siṁhala) е индоарийски език, говорен от около 16 милиона души в Шри Ланка.

Това е майчиният език на синхалите, които са най-голямата етническа група в Шри Ланка. Той, също така, се говори като втори език от други етнически групи на острова. Изписва се със синхалската писменост, която е вид брахмическа писменост.

Това е един от официалните и национални езици на Шри Ланка. Заедно с езика Пàли играе основна роля в развитието на теравада будистката литература.

Историческо развитие

Развитието на синхалския език се дели на четири периода:

Синхалски пракрит (до 3 век)
Прото-синхалски (3 – 7 век)
Средновековен синхалски (7 – 12 век)
Съвременен синхалски (12 век – днес)

Фонетично развитие

Най-важните фонетични развития на синхалския език включват:

загубата на отличително придихание;
загубата на отличителен квантитет; дългите гласни в съвременния език се дължат на заемки;
опростяването на струпванията от съгласни и геминация в съответно геминати и единични съгласни;
развитието на /j/ до /d/.

Западен и източен пракрит

Пример за западна черта в синхалския е задържането на начално /v/, което се развива в /b/ в източните езици (например санскритското viṃśati, „двадесет“, на синхалски visi-, на хинди bīs). Пример за източна черта е окончанието – e за мъжко именително число (вместо западното – o) в синхалския пракрит. Има няколко случая на фонетични дублети (например думите mässā („муха“) и mäkkā („бълха“), като и двете се отнасят за санскритското makṣikā, но произлизат от две регионално различни пракритски думи – macchiā и makkhikā).

Диглосия

В синхалския език присъства диглосия, както при много езици от Южна Азия. Книжовният език и ежедневната реч се различават в много отношения. Писменият език се използва във всички форми на литературни текстове, но също и устно по официални поводи (публична реч, телевизия, радио и т.н.), докато ежедневната реч се използва в битовата комуникация. По правило книжовният език използва повече думи, базирани на санскрит.

Най-важната разлика между двете е липсата на словоизменени глаголи в речта. Синхалският, също така, има разнообразен групов говор. Повечето такъв говор е бил считан за табу. Въпреки това, в днешно време синхалският групов говор се използва широко сред по-младото население на Шри Ланка.

Диалекти

Синхалският, който се говори в Южната провинция на Шри Ланка, използва някои думи, които не се срещат никъде другаде в страната. Случаят е същият в Централната и Северната централна провинции. За местните жители всички диалекти са взаимно разбираеми и може даже да не осъзнават, че разликите са значителни.

Писменост

Синхалската азбука, Sinhala hodiya, се основава на брахми, както повечето индийски писмености. Тя е тясно свързана с южноиндийската писменост грантха, както и кхмерската писменост.

Синхалската писмена система е абугида, където съгласните се изписват с букви, докато гласните се посочват с диакритични знаци върху съгласните. Цялата азбука е съставена от 60 букви, от които 18 за гласни, а 42 за съгласни. Все пак, само 57 (16 гласни и 41 съгласни) са нужни за изписването на разговорен синхалски.

Синхалският се изписва от ляво надясно. Азбучната последователност е подобна на тази в другите брахмически писмености.

Гласни звуци


Гласни звуци с буквата К


Съгласни звуци


Съгласни звуци (лигатури)


Цифри


(Тези цифри в днешно време вече не се използват, употребяват се стандартните цифри 1-2-3-4...)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Синхалски език

https://omniglot.com/writing/sinhala.htm

[Hatshepsut]

Тамилски език и писменост

Дравидски езици

Карта на разпространението на дравидските езици

Дравидските езици представляват самостоятелно езиково семейство, включващо до 85 езика, които се говорят от около 200 000 000 души в Южна Индия, Шри Ланка и Пакистан. Четири са езиците с най-голям брой говорещи – тамилски, телугу, каннада (канарски) и малаялам. Дравидските езици са аглутинативни.

Дравидските езици се делят на четири групи – южни (тамилски, малаялам, каннада, тода, курумба, ирула, тулу и др.), централно-южни (телугу, куи, гонди и др.), централни (колами, найкри, гадаба, парджи и др.) и северни (курух, малто, брахуи).

Всеки от четирите основни езика има своя собствена писменост, която е видоизменена форма на староиндийското сричково писмо брахми. Най-старите надписи на тамилски език са от 5 век.

Тамилският език (தமிழ்) е дравидски език, говорен от около 66 милиона души в Индия – 5,91% (2001), Шри Ланка, Малайзия и др. Смятан е за класически език. Официален език е в индийския щат Тамил Наду.

Карта на разпространението на тамилския език

Л-то в 'тамил' се произнася с ретрофлексно р, което често се транслитерира като „ж“.

История на тамилския език

Тамилският език има различен произход в сравнение със санскрит. Най-старата налична книга по тамилска граматика е Толкапиям, съставена между III в. пр.н.е. и X в.

Според лингвисти като Бхадрираджу Кришнамурти, прародителят на тамилския език е прото-дравидският език. Има предположение, че протодравидският език се е говорил през III хилядолетие пр.н.е., вероятно в района около долния басейн на река Годавари. Материалните доказателства сочат, че хората, говорещи протодравидски език, са били свързани с неолитната култура на Южна Индия. От протодравидския език се формира южният протодравидски език. От лингвистични доказателства може да се заключи, че южният протодравидски език е бил говорен в средата на II хилядолетие пр.н.е. и че прототамилският се е отделил от него около 3 век пр.н.е. Смята се, че най-ранните надписи на тамилски са направени веднага след това.

Сред всички езици на Индия тамилският има най-старата индийска литература, която не е написана на санскрит. Обикновено се разграничават три периода на формиране на тамилския език:

• старотамилски (300 г. пр. н. е. - 700 г. сл. н. е.);
• среден тамилски (700-1600 г.)
• съвременен тамилски (1600 г. до днес)

През ноември 2007 г. египетска керамика, датираща от 1 век пр. н. е., беше открита при разкопки в Кусейр ал-Кадим, с тамилски надписи на Брахми. Британският историк Джон Гай установи, че тамилският е бил лингва франка за индийските търговци.

Тамилска писменост

След като Брахми престава да се използва, тамилският е написан на няколко писмености: vaṭṭeḻuttu, grantha и pallava. Днешната тамилска писменост има 12 гласни, 18 съгласни и специален знак, наречен айдам (ஆய்தம் āytam), изписван като ஃ.
Гласните и съгласните могат да се комбинират и има общо 247 възможни съединения в азбуката (12 + 18 + 1 + (12 x 18)). Без изключение, всички съгласни имат гласна "а" - както в други видове индийски писмености. За да премахнете гласния звук, трябва да добавите така наречената точка puḷḷi към символа за съгласна - например ன ṉa с точка би било ன் ṉ. Много видове индийска писменост имат подобен знак, наречен virama. В други видове индийско писане лигатурите се предпочитат за писане на сричка или група от съгласни, включително така наречената „мъртва“ съгласна (съгласна без „а“), но писането им с virama също е възможно. В тамилската писменост няма разлика между беззвучни и преградни съгласни. Вместо това експлозивът може да бъде беззвучен или озвучен в зависимост от разположението му в думата според правилата на тамилската фонология.

Spoiler

Преградни съгласни е събирателно име за звуковете, които се произвеждат чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи. Събраният зад преградата въздух след това се изпуска изведнъж, което произвежда звука, примерно П, Б, Д, Т, К, Г и др.

[затвори]

В допълнение към основните символи, 6-те знака, използвани за писане на санскрит, са взети от скрипта Grantha; те понякога се използват за изразяване на звуци, които не са представени на тамилски - в думи, идващи от санскрит, пракрит (средноиндийски език) и други езици.

Гласни и съгласни звуци


Лигатури


Цифри


Други символи



WIKITONGUES: Marapun speaking Tamil

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дравидски езици

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тамилски език

https://bg.wikipedia.org/wiki/Преградна_съгласна

https://omniglot.com/writing/tamil.htm

[Hatshepsut]

Цейлонска кухня

Кухнята на Шри-Ланка (синг. සිංහල බොජුන්, там. இலங்கை உணவு முறைகள்) в много отношения тя прилича на кухнята на Индия, което се дължи на близостта на тези страни и подобния асортимент от продукти, използвани за готвене (морски дарове, плодове, зеленина, различни подправки).
Най-вече диетата на Шри Ланканците се състои от растителни храни, ланканците практически не консумират месо. Действителното отсъствие в диетата на месо в Шри Ланка се дължи на факта, че кравите тук са почитани като свещени животни. За кулинарни цели се използват широко рибни продукти, тропически плодове, както и всички видове подправки.

Традиции и история

Кухнята на Шри Ланка се характеризира с изобилие от много пикантни ястия. Екзотичната уникалност на ланканската кухня може да се обясни с широкото влияние на кулинарните традиции и предпочитанията на народите, оставили значителния си белег в живота на острова. В допълнение към близката кухня на Индия, Шри Ланка приема кулинарните традиции на араби, холандци, британци, китайци, както и най-близките народи в този регион. И така, арабската кухня донася вариации по темата за пилафа - бириани (англ. biriany) и пилау (англ. pillau) на местната диета, подправена с местни подправки, както и с широкото разпространение на кебаба в Близкия изток. От кулинарната традиция на Великобритания, ланканската кухня приема пудинга и тарталетите, зеленчукови ястия (спанак с картофи) и омлети. Рецептите за готвене на ястия от соя и други бобови растения са заимствани от китайската кухня - месо в черен боб и различни видове юфка, под въздействието на холандците се появяват лампрейси (lampreis) - месни кюфтета с остър ориз, самболът има индонезийски корени.

Особености

Особеност на кухнята на Шри Ланка е широкото използване на всякакви подправки, особено чили, които придават на ястието особено остър вкус. Жителите на острова отдавна консумират широко ястия, приготвени въз основа на ориз и къри, което е характерно за южноазиатския регион като цяло. От гледна точка на готвенето на Ланка, почти всяка храна, към която се добавя сместа от подправки, смлени на прах, може да се нарече къри. Сместа от подправки съдържа куркума, натрошен кориандър, чесън, черен пипер, чили пипер, синапени зърна, канела, както и други компоненти. За да приготвите тази смес, има огромен брой от всички видове рецепти и всеки готвач се придържа към своите тайни.

Ориз с къри

Основата на обичайното ежедневно меню на Шри Ланка е оризът и кърито. Основният продукт на всички ястия е оризът, но той почти никога не се смесва със соса, но се сервира в специално голямо ястие, около което се поставят купи с различни съставки и независими ястия.

Къри за Ланка не е едно ястие, а цяла група ястия - от риба, месо, различни морски дарове, домашни птици, зеленчуци, бобови растения и плодове. Особена комбинация от подправки, смачкана на прах, наречена къри, ги обединява. Къри се използва за готвене на почти всякакви продукти, включително месо, риба, както и зеленчукови ястия или тропически плодове.

Едно от ястията на традиционната ланканска кухня е юфка, която включва оризово брашно. Това ястие се нарича стринг хоперс. По правило „островните юфки“ се използват сутрин, за закуска. От същото брашно, кокосово мляко и мая, се пече аппу - палачинка с чашковидна форма с хрупкави ръбове и мек център. Ако добавите яйце към центъра, се получава палачинката биттара аппа, която е известна във Великобритания като egg hoppers. Aппа, на което те поставят масло, смесено с подсладени кокосови стружки е хакуро-appa.

Аппа с кокос

Широка популярност сред жителите има ястието кирибат, приготвено на базата на ориз с добавяне на кокосово мляко. Това ястие, като правило се сервира за закуска с парчета под формата на ромбове с добавяне на всякакви подправки, кокосови чипсове, лимони или черен пипер. С добавяне на кокосови стружки и палмов „мед“, кирибат става сладък - Имбул Кирибат.

Кирибат

Сместа придава на ястията, които са подправени с нея, специален аромат и пикантно изгарящ вкус. Сред задължителните компоненти на сместа са черен пипер, кориандър, чили пипер, синапени семена, канела, куркума, джинджифил, чесън, както и листа от вечнозелените храсти къри. Има много опции за такава смес. На Шри Ланка компонентите на сместа обикновено се пържат в тиган и това е основната разлика между кърито на Ланка и индийцското. В допълнение, ланканските смеси са по-малко остри.

Цейлонскста кухня има особености в използването на някои компоненти: много ястия включват стружки от кокосова пулпа, кокосово масло, палмов нектар. Друг характерен компонент на кухнята на Ланка е Умбалакада - суха риба, смачкана на прах, която се нарича малдивска и се добавя за носене за аромат. На Шри Ланка, канела, карамфил, индийско орехче, черен пипер, джинджифил, кардамон и ванилия растат в изобилие. За да добиват подправки на острова, през Средновековието идват арабски търговци, а в началото на 16 век идват португалците.

Роти

Това са кори, изпечени от оризово брашно с добавяне на кокосови стружк. Ротите се използват с къри или тропически плодове.

Цейлонски роти с къри

Морски дарове

Като островна държава, Шри Ланка лови риболов за много видове риби, калмари, мекотели и други морски дарове.

Напитки

Цейлонски арак

Най-известната напитка на Шри Ланка е цейлонския черен чай (със или без мляко). Според колониалната традиция чаят се сервира в порцеланови чаши, допълващ се със сладкиши (тарталети, бисквитки с масло) и сладко от местни плодове и портокали. Друга освежаваща напитка е бирата от джинджифил. Въпреки че се нарича бира, в нея няма алкохол, тя има пикантно-изгарящ вкус. Името на сока Тамбили идва от сингалското име на кралския кокос. Кокосовият сок е богат на калий, натрий и често се използва от местната медицина за прочистване на тялото по време на отравяне и като диетична напитка при метаболитни нарушения.

Местната палмова водка (арак) се използва в комбинация както с газирана вода, така и с други напитки. Всеки месец, когато се случи пълнолунието - ден на Поя, по улиците на ланканските градове, както и в развлекателните институции, използването на алкохолни напитки е забранено.

Сладкиши

Сладките са често срещани в цайлонската кухня - кявум, хaлва, палмова захар. Основните ланкански десерти и сладки са направени от нектара на цветята на китул-палмата, който се нарича Toдди. Има професия "Toдди-тeйп" (събиращ нектар).

Плодове

Голяма роля в приготвянето на различни ястия се дава на тропическите плодове. На Шри Ланка някои плодове се консумират като зеленчуци: вари се манго, пържат се отделни сортове банани. Използват се ананаси. Теглото на ананасовите плодове често достига пет килограма.

Бананите имат широка популярност в Шри Ланка, растат тук в изобилие поради влажния и топъл климат. Бананите отдавна са известни със своите полезни свойства и висока калоричност, което ги прави неразделен елемент на ланканската кухня. Ланканските банани са малко по-различни по вкус и размер от традиционните - те са по-къси и по-сладки.

Дурианът е в състояние да достигне тегло от десет килограма. На Шри Ланка този плод е доста скъп.
Манго е търсен плод в Шри Ланка, този плод се отглежда в региона повече от четири хиляди години. Поради калоричността и наситеността му с киселини и витамини А и С, мангото е неразделен елемент в съвременната ланканска кухня.
Дините се търсят много в Шри Ланка, те също се използват като средство за утоляване на жаждата. Дините по правило не се подлагат на топлинна обработка. При готвенето дините се добавят към студени ястия - сладолед и салати. Също така, динята се използва за приготвяне на безалкохолни напитки. В допълнение, плодове като помело, рамбутан, личи, саподила, лонган и други местни плодове се използват широко при готвенето.
Кокосът е широко разпространен на острова, сокът и сърцевината се използват за създаване на всякакви сосове, както и за приготвяне на различни ястия. Пулпата на кокосовия орех с картофи е особено популярна. За да се утоли жаждата, се използва сокът от кралски кокосови орехи, които имат оранжев цвят, тъй като зелените кокосови орехи са по-малко вкусни и полезни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ланкийская_кухня

[Hatshepsut]

Национално знаме на Шри Ланка

Националното знаме на Шри Ланка е прието на 22 май 1972 година. Състои се от златен лъв на цвят бордо с меч в лапа. До квадрата има две вертикални ивици в оранжево и зелено. Това знаме е прието през 1951 г. по препоръка на първия премиер на Шри Ланка.

Елементи

Всеки от елементите на знамето символизира:

Лъв – Синхалският народ
Листата – будизъм и влиянието на будизма върху нацията. Също така означават: доброта, приятелство, щастие и спокойствие.
Мечът на лъва – Независимостта на нацията
Гривата на лъва – религиозност, мъдрост и медитация
Брадичката на лъва – Чистотата на думите
Дръжката на меча: вода, огън, въздух и земя
Носът на лъва – интелигентност
Предните лапи – Чистотата при работа с богатството.
Оранжево – народа Тамили
Зелена – исляма в Шри Ланка
Жълто – Останалите етноси, които живеят в Шри Ланка

Знаме през годините

Знамето на Шри Ланка е прието като основен държавен символ през 1948 г. Оттогава външният му вид е претърпял само малки промени.

След като Шри Ланка получава независимост през 1948 г. под името Цейлон, е прието древното знаме на Кралство Канди, което представлява червено поле (цвят бордо) със златен лъв, стискащ сабя („синхалски лъв“). Лъвът представлява прародителя на цейлонците. През 1951 г. зелени и оранжеви ивици са добавени към знамето, за да символизират съответно мюсюлманското и индуисткото малцинство, докато червеното поле представлява будисткото мнозинство.

През 1972 г., когато страната е преименувана на Шри Ланка, в ъглите на червеното поле са добавени четири листа от свещеното будистко дърво пайпул (смокиня). Листата символизират любов, състрадание, разбиране и самоконтрол. Тази версия на флага става официална през 1978 г.

Знаме на Цейлон 1948-1951


Знаме на Цейлон 1951-1972

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Шри Ланка

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Шри Ланки