История на Лаосъ

[Hatshepsut]

История на Лаосъ

Общ преглед


Пха Тхат Луанг - националният символ на Лаос

Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4736 km² водна площ.


Лаос е една от древните държави в Индокитай, населявана от тайски племена, които идват на юг от съвременната китайска провинция Юннан. Постепенно те заселват бреговете на река Меконг и основат няколко малки държавици. Според легендата първият крал на Лаос Кхун Бором наследил земя около Муанг Тхен („Мястото на небесните духове“) в Южен Китай. Неговият син и наследник Кхун Ло повел народа си на юг и се установил в Раджадхарани Шри Судхана (днешен Луанг Прабанг). След него царували много крале (в някои извори техният брой е 22), но точните дати на техните управления и роднинските им връзки не са уточнени. Според традицията, за последен крал по мъжка линия от Кхун Бором се смята Прая Ранга.

През 1316 г. той е наследен от Сувана Кампонг, който дава началото на нова династия. Неговият внук Фа Нгум бил способен държавник и военачалник, който разширил значително територията на кралството си, покорявайки редица по-малки държавици. Той се смята и за основател на кралството Лансанг, в чиито предели влизат обширни територии от днешен Тайланд на запад и Чампа на изток. Фа Нгум взима за съпруга принцеса от кралския двор на Камбоджа, под чието влияние въвежда будизма като официално религия в държавата си. Въпреки че кралството процъфтява, особено през XVI век голямата му територия превръща поддържането на политическото единство трудно, както и отбраната срещу агресивните съседи.

С убийството на крал Тиан Тхала през 1695 г. започва междудинастичен спор за трона, който прераства в гражданска война. В резултат Лансанг се разпада на три кралства – Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак. В същото време Сиам също се намесва в тези конфликти на няколко пъти през XVIII век, и през 1787 – 1788 г. анексира трите държави. На троновете им са поставени т.нар. васални крале, които на практика обаче зависят напълно от владетеля на Сиам. Очаквайки война между Англия и Сиам, през 1824 г. кралят на Виентян се разбунтува, подпомогнат от виетнамците. Той е разбит и изпратен в Банкок, където е екзекутиран а кралството му – унищожено. Останалите две държави – Виентян и Чампасак, продължават полуавтономното си съществуване до края на XIX век.

Междувременно през втората половина на XIX век в Индокитай все по-усилено проникват французите. Между 1898 и 1907 г. са сключени няколко споразумения между Франция и Сиам, по силата на които по-голямата част от лаоските територии стават френски протекторат. Въпреки че кралство Луанг Прабанг продължава да съществува като автономен протекторат, всички останали територии, включително Чампасак, минават под прякото управление на френски върховен резидент, чието седалище става Виентян. След окупирането на Франция от нацистите, Париж е принуден да подпише през август 1940 г. т.нар. Пакт Мацуока-Анри, с който Япония получава всички лаоски територии западно от река Меконг до Тайланд. През март 1945 г. японски войски окупират Луанг Прабанг, принуждавайки крал Сисаванг Вонг да обяви „независимост“. След капитулацията на Япония кралят е принуден отново да признае страната си за френски протекторат.

Междувременно в страната се заражда и набира все повече сила движение за независимост, ръководено от организацията „Лао Иссара“. Негови части завземат властта във Виентян, Саванакхет и още няколко града, установяват временен парламент, който през октомври 1945 г. прокламира обединението на страната и отстраняването на краля от трона. През март 1946 г. френски войски започват отново реокупация на Лаос, принуждавайки „Лао Иссара“ да възстанови на трона Сисаванг Вонг, като крал на обединен Лаос. Виентян и другите градове, контролирани от привържениците на независимостта са превзети от французите, а много активисти на „Лао Иссара“ се оттеглят в Тайланд, където установяват правителство в изгнание. Независимо от това Париж приема обединеното кралство, конституция и национален парламент.

Страната е призната за самоуправляваща се единица в рамките на Френската общност през 1949 г. Междувременно „Лао Иссара“ се саморазпуска и неговите членове се връщат в Лаос, някои се включват в кралското правителство, а други се присъединяват към нововъзникналия „Патет Лао“, контролиран от виетнамските комунисти. Франция прави по-нататъшни отстъпки към независимост с Френско-лаоския договор за приятелство и съюз през октомври 1953 г., а на следващата дава на Лаос и пълна независимост.

Следващите двайсет години са време на непрестанни борби между кралското правителство, комунистите и привържениците на неутралитета. До голяма степен събитията през този период са отражение на ставащото във Виетнам. Изтеглянето на американските войски от Южен Виетнам довежда до увеличаване на борбата за власт, която води „Патет Лао“. Между август 1974 и ноември 1975 г. лаоските комунисти установяват контрол върху столицата Виентян, прогонват или избиват членовете на кралското правителство и установяват т.нар. „революционна администрация“, отваряйки много „образователни лагери“. Кралят е принуден да абдикира на 29 ноември 1975 г., а няколко дни по-късно друг представител на кралската династия – принц Суфанувонг, става първият президент на новоучредената Лаоска народнодемокранична република.

Между 1964 и 1973 г., по време на Виетнамската война, САЩ бомбардира Лаос. На минута падат средно по осем бомби. САЩ провежда общо 580 344 бомбардировки и хвърля около 260 млн. бомби, като по този начин се опитва да изолира комунистическите северновиетнамски войски. Най-голямата част от бомбите са касетъчни бомби срещу жива сила, като около 30% от тях не се взривяват. След войната в страната остават около 288 млн. касетъчни боеприпаси и 75 млн. бомби, които не са експлодирали. От 1964 до 2016 г. около 29 хил. души в Лаос са загинали от взривени бомби, а 21 хил. са ранени, огромната част от които са цивилни.

През 1975 г. министър-председател става Кейсон Фомвихан започва сближение със СССР. След смъртта на Суфанувонг през 1986 г., Фомвихан става президент и затвърдява социализма с нови сили. Включва в ръководената от него държава система, която го задържа на власт до смъртта му през 1991 г.

Между 1995 и 2013 г. САЩ подпомага Лаос при премахването на касетъчните бомби с 90 млн. щатски долара, а между 2016 и 2019 г. помощта ще възлиза на 90 млн. щатски долара. 10 от 18-те провинции на Лаос са засегнати от невзривени боеприпаси. Според Конвенцията за касетъчни боеприпаси, приета от 108 държави, ползването на касетъчни боеприпаси е забранено и обезопасяването им също е осигурено, но САЩ не са я подписали. Невзривените боеприпаси правят огромни части от обработваемите земи неизползваеми.

През 2016 г. Барак Обама става първият президент на САЩ, посетил Лаос.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаос

[Hatshepsut]

Древна история

Праистория

Миграцията на хора oт вида Homo sapiens (ловци-събирачи) в Югоизточна Азия преди 50 000 години е потвърдена от вкаменелостите в региона. Тези имигранти може до известна степен да са се слели и възпроизвели с членове на архаичното население на Хомо еректус, както предполагат откритията на вкаменелости от 2009 г. в пещерата Там Па Линг. Датиран на възраст между 46 000 и 63 000 години, това е най-старият фосил, открит в региона, който носи модерни човешки морфологични характеристики. Последните изследвания също така подкрепят по-точното разбиране на моделите на миграция на ранните хора, които мигрират в последователни вълни, движещи се от запад на изток, следвайки бреговата линия, но също така използват речни долини по-навътре в сушата и пò на север от допусканото в предишните теории.

Древни човешки останки от пещерата Там Па Линг

Ранна традиция се забелязва в Hoabinhian, името, дадено на индустрия и културна приемственост на каменни инструменти и артефакти, които се появяват около 10 000 г.пр.Хр. в пещери и скални убежища, описани за първи път в Hòa Bình, Виетнам и по-късно също в Лаос.

Неолитни миграции

Най-ранните обитатели на Лаос — австрало-меланезийците — са последвани от членове на австро-азиатското езиково семейство. Тези най-ранни общества са допринесли за наследствения генофонд на планинските лаоски етноси, известни като „Лао Теунг“, като най-големите етнически групи са кхаму в северен Лаос и брао и катанг на юг.

Последващите неолитни имиграционни вълни се считат за динамични, много сложни и се обсъждат интензивно. Изследователите прибягват до лингвистични термини и аргументация за групова идентификация и класификация.

Народност Кхаму

Кхаму са народ в Югоизточна Азия. Общият им брой е около 440 хиляди души.

Те живеят в Лаос (384 хиляди души), Северен Тайланд (40 000 души), Виетнам (16 000 души), както и в Мианмар и Китай. Те са сред 54-те официално признати народа на Виетнам. Khmu в специализираната литература понякога се класифицира като група планински Мони. (Мон е също най-старото население на Тайланд)

Кхаму са най-старата етническа група в Североизточен Индокитай, заемаща средната планинска зона. В Северен Лаос хората са заселени на голяма територия, но много разпръснати. Те заемат средния пояс на планините, оставяйки самите върхове на народите Мяо и Яо; останалите хора кхаму живеят в Тайланд, Виетнам, Мианмар и Китай.

Земеделие и производство на бронз

Техниките за отглеждане на мокър ориз и просо са въведени от долината на река Яндзъ в Южен Китай от около 2000 години пр.н.е. Ловът и събирането остават важен аспект от осигуряването на храна; особено в гористи и планински вътрешни райони. Най-ранното известно производство на мед и бронз в Югоизточна Азия е потвърдено на мястото Ban Chiang в съвременен североизточен Тайланд и сред културата Phung Nguyen в северен Виетнам от около 2000 г. пр.н.е.

Мегалити

От 8-ми век пр. н. е. до чак 2-ри век от н. е. вътрешно търговско общество се появява на платото Xieng Khouang, около мегалитния обект, наречен "Равнината на каменните делви". Равнината, номинирана за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1992 г., все още се разчиства от невзривени боеприпаси от 1998 г. насам. Делвите, каменни саркофази, датиращи от ранната желязна епоха (500 г. пр. н. е. до 800 г. сл. н. е.), съдържат доказателства за човешки останки, погребани с предмети и керамика. Някои области съдържат повече от 250 отделни делви. Най-високите делви са с височина над 3 метра. Малко се знае за културата, която ги е произвела и използвала. Делвите и наличието на желязна руда в региона предполагат, че създателите им са се занимавали с печеливша сухопътна търговия.

Равнината на каменните делви

Древни царства

Царство Фунан

Първото местно царство, което се появява в Индокитай, се споменава в китайската история като Царство Фунан и обхваща област от съвременна Камбоджа и бреговете на Южен Виетнам и Южен Тайланд от 1-ви век от н.е. Фунан е индианизирано царство, което включва основни аспекти на индийските институции, религия, държавно изкуство, администрация, култура, епиграфика, писменост и архитектура и участва в печеливша търговия в Индийския океан.

Царство Фунан (I-VI век)

Царство Чампа

До 2-ри век от н. е. австронезийските заселници са създали индианизирано царство, известно като Чампа, по протежение на съвременния централен Виетнам. Хората от Чам създават първите селища близо до съвременния Чампасак в Лаос. Фунан разширява и включва региона Чампасак до шести век сл. н. е., когато е заменен от наследника си Ченла. Ченла е заемал големи площи от съвременен Лаос, тъй като представлява най-ранното царство на лаоска земя.

Царство Ченла

Останки от храмовия комплекс Ват Фу

Столицата на ранната Ченла е Шрестапура, който се намира в близост до Чампасак и обекта на световното наследство на ЮНЕСКО Ват Фу. Wat Phu е огромен храмов комплекс в южен Лаос, който съчетава естествена среда с богато украсени структури от пясъчник, които са поддържани и украсявани от народите на Ченла до 900 г. от н.е., а впоследствие са преоткрити и украсявани от кхмерите през 10 век.

Територия на царство Ченла

До 8-ми век сл. н. е. Ченла се разделя на „Земна Ченла“, разположена в Лаос, и „Водна Ченла“, основана от Махендраварман близо до Самбор Прей Кук в Камбоджа. Земната Ченла е била известна на китайците като "Po Lou" или "Wen Dan" и е изпратила търговска мисия до двора на династията Tang през 717 г. от н.е. Водната Ченлa ще бъде подложена на многократни атаки от Чампа, морските кралства Матарам в Индонезия, базирани в Ява, и накрая от пиратите. От нестабилността ѝ се възползват кхмерите.

Градове-държави Дваравати

В района, който е съвременен северен и централен Лаос и североизточен Тайланд, хората от народността Мон създават свои собствени кралства през 8-ми век от н.е., извън обсега на свиващите се кралства Ченла. До 6-ти век в долината на река Чао Прая народите Мон се обединяват, за да създадат кралствата Дваравати. На север Харипунджая (Лампхун) се появява като съперничеща сила на Дваравати. До 8-ми век мон са се насочили на север, за да създадат градове-държави, известни като "muang", във Fa Daet (североизточен Тайланд), Sri Gotapura (Sikhottabong) близо до съвременния Tha Khek, Лаос, Muang Sua (Luang Prabang) и Chantaburi (Виентян). През 8-ми век сл. н. е. Шри Готапура (Сихоттабонг) е най-силният от тези ранни градове-държави и контролира търговията в района на среден Меконг. Градовете-държави са слабо свързани политически, но са културно сходни и въвеждат Теравада-будизма чрез мисионери от Шри Ланка в целия регион.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кхму

[Hatshepsut]

Миграция на тайските народи


Съвременно разположение на тайските народи

Има много теории относно произхода на тайските народи, от които лаосците са подгрупа, включително връзката на тайските хора с Кралство Нанжао, която е доказана като невалидна. Хрониките на китайската династия Хан за южните военни кампании предоставят първите писмени разкази за народи, говорещи тай-кадайски езици, които са обитавали областите на съвременния Китай - Юнан и Гуанси.

Кра-Дай (Тай-Кадай) миграционен път според Джеймс Р. Чембърлейн (2016)

Джеймс Р. Чембърлейн (2016) предполага, че езиковото семейство Тай-Кадай (Кра-Дай) се е формирало още през 12 век пр. н. е. в средния басейн на Яндзъ, което съвпада приблизително с установяването на Чу и началото на династията Джоу. След миграциите на юг на народите Kra и Hlai (Rei/Li) около 8-ми век пр.н.е., хората Be-Tai започват да се отцепват към източния бряг в днешния Zhejiang, през 6-ти век пр.н.е., образувайки държавата на Юе. След унищожаването на държавата Юе от армията на Чу около 333 г. пр. н. е. хората от Юе (Бе-Тай) започват да мигрират на юг по източното крайбрежие на Китай към днешните Гуанси, Гуейджоу и северен Виетнам, образувайки Луо Юе (Централен-Югозападен Тай) и Си Оу (Северен Тай). Тайските народи от Гуанси и северен Виетнам започват да се движат на юг и на запад през първото хилядолетие от н.е., като в крайна сметка се разпространяват в цялата континентална Югоизточна Азия. Въз основа на слоеве от китайски заемки в прото-югозападния тайски език и други исторически доказателства, Pittayawat Pittayaporn (2014) предполага, че югозападната миграция на говорещите тайски племена от съвременния Гуанси и северен Виетнам към континенталната част на Югоизточна Азия трябва да се е случила някъде между 8-ми и 10-ти век.

Карта, показваща езиково родословно дърво, насложено върху карта на географско разпространение на семейство Тай-Кадай. Тази карта показва само общия модел на миграцията на говорещите тай племена, а не конкретни маршрути

Тай говорещите племена мигрират на югозапад покрай реките и през долинните проходи в Югоизточна Азия, вероятно подтикнати от китайската експанзия и потискане. Китайските исторически текстове записват, че през 722 г. 400 000 „Лао“[а] се вдигат на бунт зад Mai Thúc Loan, който се обявява за крал на Nanyue в Гуангдонг. След бунта от 722 г. около 60 000 са обезглавени. През 726 г., след потушаването на бунт от "лаоски" лидер в днешния Гуанси, над 30 000 бунтовници са заловени и обезглавени. През 756 г. друго въстание привлича 200 000 последователи и продължава четири години. През 860-те години много местни жители в днешния северен Виетнам застанали на страната на нападателите от Нанчао и впоследствие около 30 000 от тях били обезглавени. През 1040 г. могъща матриарх-шаманка на име А Нонг, нейният главен съпруг, и техният син, Нонг Жигао, вдигнали бунт, превзели Нанинг, обсадили Гуанджоу в продължение на петдесет и седем дни и убили командирите на пет китайски армии, изпратени срещу тях, преди да бъдат победени и много от водачите им да бъдат убити. В резултат на тези три кървави века тайците започват да мигрират на югозапад. Картографиране на митохондриален геном от 2016 г. на тайландско и лаоско население подкрепя идеята, че и двата етноса произхождат от езиковото семейство тай-кадай.

Югоизточна Азия в края на ХIII век

Тайските народи, от новия си дом в Югоизточна Азия, са били повлияни от кхмерите и мон и най-важното будистка Индия. Тайското кралство Лан На е основано през 1259 г. (в северната част на съвременен Тайланд). Кралство Сукотай е основано през 1279 г. (в съвременен Тайланд) и се разширява на изток, за да превземе град Чантабури и го преименува на Виенг Чан Виенг Кхам (модерен Виентян) и на север до град Муанг Суа, който е превзет през 1271 г. и преименуван на града до Xieng Dong Xieng Thong или „Градът на огнените дървета край река Донг“ (модерен Луанг Прабанг, Лаос). Тайските народи са установили твърд контрол в райони на североизток от западащата Кхмерска империя. След смъртта на сукотайския крал Рам Кхамхаенг и вътрешните спорове в кралство Лан На, Виенг Чан Виенг Кхам (Виентян) и Ксиенг Донг Ксиенг Тонг (Луанг Прабанг) са били независими градове-държави до основаването на кралство Лан Ксанг през 1354 г. Кралство Сукотай и по-късно кралство Аютая са създадени и "... завладяват кхмерите от горната и централната долина Менам и значително разширяват територията си."

Легендата за Кхун Бором

Историята на тайските миграции в Лаос е запазена в митове и легенди. Nithan Khun Borom или „Историята на Khun Borom“ припомня митовете за произхода на Лао и проследява подвизите на неговите седем сина за основаването на тайските кралства в Югоизточна Азия. В митовете са записани и законите на Кхун Бором, които поставят основата на обичайното право и идентичността сред лаосите. Сред кхаму подвизите на техния народен герой Thao Hung са разказани в епоса Thao Hung Thao Cheuang, който драматизира борбите на местните народи с притока на тайски народи по време на миграционния период. В по-късните векове самите лаосци ще запазят легендата в писмена форма, превръщайки я в едно от големите литературни съкровища на Лаос и едно от малкото описания на живота в Югоизточна Азия преди будизма Теревада и културното влияние на Тай.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Кралство Лансанг (1353-1707)


Кралство Лансанг и съседните държави около 1540г.

Лансанг (1353–1707) е едно от най-големите кралства в Югоизточна Азия. Известно още като „Земята на милиони слонове под белия чадър“, името на кралството загатва за силата на царството и страхотната военна машина от ранното кралство. Основаването на Лансанг е записано през 1353 г., след поредица от завоевания от Fa Ngum. От 1353 до 1560 г. столицата на Лансанг е Luang Prabang (известен алтернативно като Muang Sua и Xieng Dong Xieng Thong). При последователното царуване на няколко крале кралството разширява сферата си на влияние върху област, която сега включва целия съвременен Лаос, Сипсонг Чу Тай от Виетнам, Сипсонг Панна от Южен Китай, района на платото Корат в Тайланд и района Стунг Тренг в Северна Камбоджа.

Лансангсъществува като суверенно кралство повече от 350 години. Първата сериозна чуждестранна инвазия идва от Дай Виет през 1479 г., която е неуспешна, въпреки че оставя столицата на Луанг Прабанг до голяма степен разрушена. Първата половина на шестнадесети век позволява силата, престижът и културното влияние на кралството да бъдат възстановени при поредица от силни крале (Souvanna Balang, Vixun, Photisarath). През 1540-те поредица от спорове за наследство в съседното кралство Лан На създава регионално съперничество между Бирма, Аютая и Лансанг. През 1540 г. Лансанг отхвърля нахлуване от Aютая. До 1545 г. Кралство Лан На е нападнато от Бирма и след това от Аютая. Лансанг влиза в съюз с Лан На и помага за защитата на кралството. През 1547 г. кралствата на Лансанг и Лан На са обединени за кратко под ръководството на Фотисарат от Лансанг и неговия син Сеттахират в Лан На. Сеттахират ще стане крал на Лансанг след смъртта на баща си и ще бъде един от най-великите крале на Лансанг.

Бирманската династия Тунгу започва серия от експанзии в края на 1550-те години, която достига кулминацията си при крал Байнаунг. Сеттахират премества столицата на Лансанг от Луанг Прабанг във Виентян през 1560 г., за да се защити по-добре срещу заплахата от Бирма и да управлява по-умело централните и южните провинции. Байнаунг подчинява кралство Лaн На и продължава с унищожението на кралството и града Aютая през 1564 г. Крал Сеттахират води две успешни партизански кампании срещу бирманските нашествия, оставяйки Лансанг единственото независимо тайско кралство до смъртта си през 1572 г., когато е в кампания срещу кхмерите. Бирманците успяват с третото нахлуване в Лансанг около 1573 г. и Лансанг става васална държава до 1591 г., когато синът на Сеттатират, Нокео Куман, успява успешно да затвърди отново независимостта на кралството.

Лансанг се възстановява и достига върха на своята политическа и икономическа мощ през седемнадесети век при крал Sourigna Vongsa, който става най-дълго управлявалия от монарсите на Лансанг (1637–1694), след като побеждава четирима конкурентни претенденти за трона. Външните отношения се управляват успешно по време на неговото царуване и кралят е известен като твърд и справедлив владетел. През 40-те години на 16-ти век първите европейски изследователи, оставили подробен разказ за кралството, пристигат с цел да установят търговия и да осигурят новопокръстени християни, като в крайна сметка и двата опита са до голяма степен неуспешни. Тези европейски посетители обаче съобщават за просперитета на столицата Виентян и внушителните религиозни сгради. Известно е, че крал Суригна Вонгса спазва стриктно закона, един епизод илюстрира това, когато той не се намесва, когато неговият син (и наследник) е осъден на смърт, след като е установено, че е съблазнил съпругата на висш съдебен служител. След смъртта на Соуригна Вонгса, спор за наследството, както и нашествия както от Аютая, така и от Дай Виет, довеждат в крайна сметка до разделянето на кралство Лансанг на три съставни кралства през 1707 г. Трите кралства са Луанг Прабанг, Виентян и Чампасак, и трите са били васали на Сиам (Аютая), а последните две също са плащали данък и на Дай Виет.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Период на децентрализация (1707-1779)


Югоизточна Азия през 18-ти век

В началото на 1707 г. лаоското кралство Лансанг е разделено на регионални кралства Виентян, Луанг Прабанг и по-късно Чампасак (1713 г.). Кралство Виентян е най-силното от трите, като Виентян разширява влиянието си през платото Хорат (сега част от модерен Тайланд) и влиза в конфликт с кралство Луанг Прабанг за контрол над платото Ксиенг Хоуанг (на границата на модерен Виетнам).

Кралство Луанг Прабанг е първото от регионалните кралства, възникнали през 1707 г., когато крал Xai Ong Hue от Лансанг е предизвикан от Кингкитсарат, внук на Суригна Вонгса. Xai Ong Hue и семейството му са потърсили убежище във Виетнам, когато са били заточени по време на управлението на Sourigna Vongsa. Xai Ong Hue печели подкрепата на виетнамския император Le Duy Hiep в замяна на признаване на виетнамския суверенитет над Лансанг. Начело на виетнамска армия Xai Ong Hue атакува Виентян и екзекутира крал Nantharat, друг претендент за трона. В отговор внукът на Суригна Вонгса - Кингкитсарат се разбунтува и се придвижи със собствената си армия от Сипсонг Панна към Луанг Прабанг. След това Кингкитсарат се премества на юг, за да предизвика Xai Ong Hue във Виентян. След това Xai Ong Hue се обръща към Кралство Аютая за подкрепа и е изпратена армия, която вместо да подкрепи Xai Ong Hue решава разделението между Луанг Прабанг и Виентян.

През 1713 г. южното лаоско благородничество продължава бунта срещу Xai Ong Hue под ръководството на Nokasad, племенник на Суригна Вонгса, и се появява Кралство Чампасак. Кралство Чампасак обхваща района на юг от река Ксе Банг до Стунг Тренг заедно с районите на долните течения на реките Мун и Чи на платото Корат. Въпреки че е по-малко населено от Луанг Прабанг или Виентян, кралството Чампасак заема важна позиция на регионална сила и в международната търговия през река Меконг.

През 60-те и 70-те години на 17-ти век кралствата на Сиам и Бирма се състезават помежду си в ожесточено въоръжено съперничество и търсят съюзи с лаоските кралства, за да укрепят относителните си позиции, като добавят към собствените си сили и ги отказват на врага. В резултат на това използването на конкуриращи се съюзи допълнително би милитаризирало конфликта между северните лаоски кралства Луанг Прабанг и Виентян. Между двете големи лаоски кралства, ако Бирма или Сиам поискат съюз с едното, другото би било склонно да подкрепя останалата страна. Мрежата от съюзи се променя заедно с политическия и военен пейзаж през втората половина на осемнадесети век.

Кралство Виентян

Кралство Виентян е образувано през 1707 г. в резултат на разпадането на държавата Lan Xang. През 1828 г. е анексиран от Ратанакосин (Сиам).

Образуване на кралството

Виентян се споменава в хрониките като столица на държавата Лаос от 1569 г. Когато в края на 17 век владетелят на Сулинявонгсе се опитва да проведе реформи, като лиши местните кланове от власт, той и потомците му са изгонени, ставайки владетели в Луанг Прабанг и Чампасак.

Във Виентян се появява нов държавен глава - Сетатирах II (1698-1735). Родителите му са бежанци от лаоските земи, роднини на владетеля на Виентян, детството му преминава в Хюе под управлението на Нгуен, където възприема виетнамските възгледи за суверена и ролята му в политическия живот като военен владетел. Той пристига във Виентян начело на малък отряд от виетнамци и целият му последващ живот преминава в кампании срещу Луанг Прабанг, който отпада през 1707 г. В същото време той признава сюзеренитета на Нгуен над Виентян.

Война със Сиам

През 1768 г. селските старейшини Пхавo и Пхатa, „събирайки своя народ“, поискали от владетеля Бунсан да ги направи аристократи, а Пхавo, освен това, искал да стане съуправител. Това историческо събитие е включено като епизод в една от лаоските версии на Рамаяна, създадена в средата на 19 век.

Владетелят на Сиам, Пя Таксин, се възползвал от конфликта между двамата старейшини и владетеля на Виентян, като взел под своя защита синовете на Пхаво, които се преместили в Южен Лаос. През 1778 г. той обявява война на Бунсан и след четиримесечна обсада окупира столицата Виентян. Населението е отведено в Сиам, като там са отнесени хазната, оръжията, храната, лаоските ръкописи и основните символи на независимостта на страната - статуите на Буда, наречени "Pha Kaew" и "Phabang".

През 1782 г. Рама I, който ръководи Сиам след преврата, връща статуята на Буда Фабанг във Виентян, като по този начин признава неговата независимост. Въпреки това, Рама I свалил Бунсан, като в същото време му позволил да се върне във Виентян. Синовете му започнали да управляват страната.

Виентян в лаоските легенди

През 1804 г. Анурутталат (Анувонг), по-малкият брат на Силибунясан, се възкачил на трона на Виентян. Неговото царуване е запечатано в паметта на хората като „златен век“: данъците били малки, държавните задължения не били тежки и бил съставен „Кодексът на законите на Виентян“.

През 1805 г. Анурутталат започва тайни отношения с владетеля на обединения Виетнам. Напомняйки му в писма за подкрепа по време на войната със синовете на Тай и изразявайки съгласието си да стане „по-малкият брат“ на владетеля на Виетнам, той намеква за желанието си, на свой ред, да получи помощта на Виетнам за обединяването на Лаос. През 1814 г. виетнамското правителство прекъсва търговските пътища от лаоските държави през Камбоджа, принуждавайки търговските кервани да се отправят към град Корат, където търговията била в ръцете на китайски прекупвачи; тези събития не харесали на Анурутталат. През 1820 г. според заповеди от Банкок започват да татуират лаоското население, изселено в североизточните провинции на Сиам, което предизвиква възмущение в лаоските села, които никога преди не са били подлагани на такава унизителна процедура. Призивът на Анурутталат към Рама III, протестиращ срещу тази процедура, остава без отговор.

През 1819 г. владетелят на Виентян получава, в замяна на помощ за потушаване на вълненията на планинското население в Чампасак, съгласието на Банкок да назначи сина си за владетел в тази област. Дипломатическият късмет вдъхновява Анурутталат през 1820 г. да предложи на владетеля на Луанг Прабанг да сключи таен съюз срещу Сиам, но получава отказ. През 1820-1822 г. Анурутталат се опитва да установи дипломатически контакти с британски представители в Банкок, на които предлага план за подпомагане на Виентян да освободи западните лаоски земи от подчинение на Сиам.

По същото време започва тайната подготовка на Анурутталат за военни действия срещу Сиам. За тази цел започва укрепването на град Убон - центърът на лаоските земи на десния бряг на Меконг - откъдето се планира да се организира военен набег в Сарабури. По време на операцията е планирано да победи Корат и след като събере лаосците, заселени в близост до него, да ги отведе до Виентян. През 1826 г. по заповед от Виентян сиамските преброители и татуисти са убити и започва тайното изтегляне на населението от сиамските провинции. През същата година, под предлог за спасяване на лаоското население, живеещо в Сиам, три армии са изпратени в Корат. През май 1827 г. те са победени от сиамската армия и се оттеглят на левия бряг на Меконг, отвеждайки хиляди разселени лаосци.

Сиамската армия, включваща английски и португалски съветници, нахлува на левия бряг на Меконг. Виентян е превзет и разрушен. Анурутталат се обръща към Хюе и Пекин за помощ и през октомври 1828 г. се опитва да освободи Виентян от сиамските войски, но не успява. Напълно разрушеният и опожарен град Виентян скоро се превърнал в джунгла. Опитвайки се да намери убежище в Китай, Анурутталат и семейството му са екстрадирани в Сиам и през 1829 г. са отведени в Банкок, където той починал.

Въпреки че в резултат на това кралство Виентян е унищожено от Сиам, действията на Анурутталат станали символ на съпротивата срещу чужденците за лаосците и Виентян започна да се разглежда като национален лаоски център.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Сиамско господство в Лаос (1779-1893)


Изумруденият Буда

До 1779 г. генерал Таксин е прогонил бирманците от Сиам, превзел е лаоските кралства Чампасак и Виентян и е принудил Луанг Прабанг да приеме васалитет (Луанг Прабанг е помогнал на Сиам по време на обсадата на Виентян). Традиционните отношения на властта в Югоизточна Азия следват модела на Мандала, водени са войни, за да се осигурят населени центрове за работа, да се контролира регионалната търговия и да се утвърди религиозната и светската власт чрез контролиране на мощни будистки символи (бели слонове, важни ступи, храмове и изображения на Буда). За да легитимира династията Тонбури, генерал Таксин заграбва изображенията на Изумрудения Буда и Пра Банг от Виентян. Таксин също настоява управляващите елити на лаоските кралства и техните кралски семейства да обещаят васална зависимост от Сиам, за да запазят своята регионална автономия в съответствие с модела Мандала. В традиционния модел на Мандала васалните крале запазват властта си да повишават данъците, да дисциплинират собствените си васали, да налагат смъртно наказание и да назначават свои служители. Само въпросите на войната и наследяването изисквали одобрение от сюзерена. От васалите също се очаквало да предоставят годишен данък от злато и сребро (традиционно моделирани като дървета), да предоставят данъци и предмети в натура, да набират помощни армии по време на война и да осигуряват работна ръка за държавни проекти.

Въпреки това през 1782 г. Таксин е свален и Рама I става крал на Сиам и започва поредица от реформи, които коренно променят традиционната Мандала. Много от реформите се отнасят до по-тясно администриране и асимилиране на платото Хорат (или Исан), което традиционно и културно е било част от трибутарните лаоски кралства. През 1778 г. само Накхон Рачасима е бил трибутарен на Сиам, но до края на царуването на Рама I Сисакет, Убон, Рой Ет, Ясотон, Кхон Хаен и Каласин плащат данък директно на Банкок. Според тайландските записи до 1826 г. (по-малко от петдесет години) броят на градовете в Исан е нараснал от 13 на 35. Принудителното преместване на населението от лаоските райони е допълнително подсилено от проекти за трудова заетост и увеличени данъци. Сиам се нуждаел от работна ръка, за да помогне за възстановяването си от многократните бирмански нашествия и нарастващата морска търговия. Увеличаването на производителността и населението, живеещо на платото Корат, осигурява достъп до работна ръка и материали за укрепване на Сиам.

Сирибунясан, последният независим крал на Виентян, е починал през 1780 г. и синовете му Нантхасен, Интавонг и Анувонг са отведени в Банкок като затворници по време на разграбването на Виентян през 1779 г. Синовете ще станат последователни крале на Виентян (под сиамски сюзеренитет), като се започне с Нантхасен през 1781 г. Нантхасен получава разрешение да се върне във Виентян с Пра Банг, култовата статуя на Лансанг, Изумруденият Буда остава в Банкок и се превръща във важен символ за лаосите по време на техния плен. Едно от първите действия на Нантхасен е да хване Чао Сомфу, принц на Фуан от Ксиенг Куанг, който е влязъл в трибутарна връзка с Виетнам, и го освобождава едва когато е договорено, че Ксиенг Куанг също ще признае Виентян за сюзерен. През 1791 г. Анурута е утвърден от Рама I като крал на Луанг Прабанг. До 1792 г. Нантхасен е убедил Рама I, че Анурута тайно е в отношения с бирманците и Сиам позволява на Нантасен да поведе армия и да обсади и превземе Луанг Прабанг. Анурута е изпратен в Банкок като затворник и само чрез дипломатически обмен, улеснен от Китай, Анурута е освободен през 1795 г. Скоро след освобождаването на Анурута се твърди, че Нантасен е заговорничил с губернатора на Накхон Фаном да въстанат срещу Сиам. Рама I нарежда незабавното арестуване на Нантхасен и скоро след това той умира в плен. Интавонг (1795–1804) става следващият крал на Виентян и изпраща армии, за да помогне на Сиам срещу бирманските нашествия през 1797 и 1802 г. и да превземе Сипсонг Чау Тай (с брат си Анувонг като генерал).

Анувонг и въстанието в Лаос

Анувонг е символична и противоречива фигура дори и днес, краткотрайният му бунт срещу Сиам от 1826 до 1829 г. в крайна сметка се оказа безполезен и довежда до пълното унищожение на Виентян като кралство и град, но сред лаосците той остава мощен символ на непоколебимо предизвикателство и национална идентичност. Тайландската и виетнамската история записват, че Анувонг се разбунтува в резултат на лична обида, претърпяна на погребението на Рама II в Банкок. И все пак бунтът на Анувонг продължава три години и обхваща цялото плато Корат поради по-сложни причини.

Историята на принудителното преместване на населението, работническите проекти, загубата на национални символи и престиж (най-вече на Изумрудения Буда) формират фона на конкретни действия, предприети от Рама III за директно анексиране на региона Исан. През 1812 г. Сиам и Виетнам са в противоречие относно наследяването на камбоджанския крал, виетнамците печелят надмощие с избрания от тях наследник и Сиам се компенсира, като анексира територия в планините Дангрек и по протежение на река Меконг в Стунг Тренг. В резултат на това лаоската международна търговия по протежение на Меконг е ефективно блокирана и са наложени тежки мита на лаоските търговци, които са гледани подозрително от Сиам за търговията им както с камбоджанците, така и с виетнамците.

През 1819 г. бунтът в Чампасак предоставя възможност на Анувонг и той изпратил армия под командването на сина си Нио, който успява да потуши конфликта. В замяна на това Анувонг успешно издейства, синът му да бъде коронясан за крал в Чампасак, което е потвърдено от Банкок. Анувонг успешно разширява влиянието си във Виентян, Исан, Ксиенг Куанг и сега Чампасак. Анувонг изпратил редица дипломатически мисии в Луанг Прабанг, които били гледани подозрително в светлината на нарастващото му регионално влияние.

През 1825 г. Рама II умира и Рама III консолидира позицията си срещу принц Монгкут (Рама IV). В последвалата борба за власт преди възцаряването на Рама III един от внуците на Анувонг е убит. Когато Анувонг пристигнал за погребалните служби, той отправил няколко молби към крал Рама III, които били отхвърлени, включително връщането на сестра му, която била пленена през 1779 г., и лаоските семейства, които били преместени в Сарабури близо до Банкок. Преди да се върне във Виентян, синът на Анувонг Нгау, престолонаследникът, е бил принуден да извършва физически труд, по време на който е бил бит.

В началото на управлението си Рама III нарежда преброяване на всички народи на платото Хорат, като преброяването включва принудително татуиране на преброителния номер на всеки селянин и името на неговото село. Целта на политиката е по-строгото администриране на лаоските територии от Банкок и била улеснена от благородството, което Сиам е установил в новосъздадените градове в целия регион. Народното недоволство срещу насилственото татуиране и увеличените данъци се превръща в причина за бунта.

Към края на 1826 г. Анувонг прави военни приготовления за въоръжено въстание. Стратегията на Aнувонг включвала три цели, първата била да репатрира всички етнически лаосци, живеещи в Сиам, на десния бряг на Меконг и да екзекутира всички сиамци, ангажирани с татуирането на лао, втората цел била да консолидира властта на Лаос чрез създаване на съюз с Чианг Май и Луанг Прабанг, третата и последна цел била да се получи международна подкрепа от виетнамци, китайци, бирманци или британци. През януари военните действия започват и лаоските армии са изпратени от Виентян, за да превземат Након Рачасима, Каласин и Ломсак. Силите от Чампасак се втурнали да превземат Убон и Суванапхум, като същевременно следвали политика на изгорената земя, осигурявайки на Лаос време за отстъпление.

В крайна сметка силите на Анувонг се насочили на юг към Сарабури, за да освободят лао там, но потокът от бежанци, настъпващ на север, забавил отстъплението на армиите. Анувонг също силно подценил сиамските запаси от оръжия, които съгласно условията на Договора от Бърни са предоставили на Сиам оръжия от Наполеоновите войни в Европа. Лаоската отбрана е организирана в Нонг Буа Лампху, традиционната лаоска крепост в Исан, но сиамците излизат победители и изравняват града. Сиамците оказват натиск на север, за да превземат Виентян, а Анувонг избягал на югоизток към границата с Виетнам. До 1828 г. Анувонг е заловен, измъчван и изпратен в Банкок със семейството си, за да умре в клетка. Рама III нарежда на Чао Бодин да се върне и да изравни град Виентян и насилствено да премести цялото население на бившата лаоска столица в района на Исан.

След бунта на Анувонг Сиам и Виетнам все повече се противопоставят за контрола над Индокитайския полуостров. През 1831 г. император Мин Манг изпраща виетнамски войски да превземат Ксиенг Куанг и анексират района като провинция Тран Нин. Също така през 1831 г. и отново през 1833 г. краля на Луанг Прабанг Манта Турат изпратил мисия с данък за виетнамците, която е игнорирана, за да не се антагонизират още повече сиамците. През 1893 г. тези данъцци от Луанг Прабанг са използвани от французите като част от правния аргумент за всички територии на източния бряг на Меконг. В края на 1831 г. Сиам и Виетнам имат поредица от войни (Сиамско-виетнамска война 1831–1834 г. и Сиамско-виетнамска война 1841–1845 г.) за контрол над Ксиенг Кхоуанг и Камбоджа.

След унищожаването на Виентян сиамците разделили лаоските земи на три административни региона. На север кралят на Луанг Прабанг и малък сиамски гарнизон контролират Луанг Прабанг, Сипсонг Панна и Сипсонг Чао Тай. Централният регион се управлявал от Нонг Кай и се простирал до границите на Тран Нин (Xieng Khouang) и на юг до Чампасак. Южните региони били контролирани от Чампасак и се разширили до райони, граничещи с Кохинхина и Камбоджа. От 1830-те до 1860-те години се провеждат малки бунтове в лаоските земи и платото Хорат, но им липсва както мащабът, така и координацията на бунта на Анувонг. Важно е, че в края на всяко въстание сиамските войски се връщат в административните лаоски центрове и на нито един лаоски регион не е позволено да има натрупване на сила, която би могла да бъде използвана при бунт.

Руините на Виентян, картина от 1867г.

Преместване на население и робство

Преместването на населението от етнически лаос в Сиам започва през 1779 г. под сюзеренитета на Сиам. Занаятчиите и членовете на двора били принудително преместени в Сарабури близо до Банкок, а няколко хиляди фермери и селяни били транспортирани през Сиам до Пхетчабури, Ратчабури и Накхон Чайси на югозапад и до Прачинбури и Чантабури на югоизток. Въпреки това, масови депортации, оценени между 100 000 и 300 000 души, започват след поражението на крал Анувонг през 1828 г. и ще продължат до 1870 г. От 1828 до 1830 г. над 66 000 души са принудително преместени от Виентян. През 1834 г. започва първото от няколкото премествания на районите Phuan на Xieng Khouang, прехвърляйки повече от 6000 души. Повечето от преместените са били заселени в региона Исан и са били считани за cha loei или „военни роби“, които е трябвало да служат като крепостни селяни в слабо населени райони за тайландския елит. Резултатът променя демографските и културни традиции на Тайланд и Лаос и продължава и днес с петкратно несъответствие между етническите лаосци, живеещи на Западния бряг на Меконг, и тези, останали на изток в днешния Лаос.

Въпреки че робството е съществувало в лаоските райони преди бунта от 1828 г., поражението и последвалото премахване на повечето етнически лаосци оставят обезлюдено и уязвимо положение за останалите хора от Източния бряг на Меконг. Планинските племена Lao Theung, които имали малко участие в бунта от 1828 г., поели тежестта на организираните набези на роби в Лаос и станали известни колективно и пейоративно на тайландски и лаоски като kha или „роби“. Лао Теунг са преследвани или продавани в робство, след често организирани набези от Виетнам, Камбоджа, Сиам, Лаос и Китай. По-големите племена на Лао Теунг, като Брао, също извършват нападения за роби срещу по-слабите племена. Набезите продължават през остатъка от деветнадесети век, една сиамска военна кампания в Лаос през 1876 г. е описана от британски наблюдател като „трансформирана в широкомащабни набези за лов на роби“.

Трансферите на населението и набезите за роби намаляват към края на деветнадесети век, когато европейските наблюдатели и групите против робството правят присъствието си все по-трудно за елита в Банкок. През 1880 г. както набезите, така и търговията с роби стават незаконни, въпреки че дълговото робство ще продължи до 1905 г., когато е отменено с указ на крал Чулалонгкорн. Французите използват съществуването на робство в Сиам като една от основните си мотивации за установяване на протекторат на Лаос през 1880-те и 1890-те години.

Войните "Хо"

Войник от Армията на черното знаме, 1885 г

През 1840 г. спорадични бунтове, набези за роби и движение на бежанци в областите, които ще станат модерен Лаос, оставят цели региони политически и военно слаби. В Китай династията Цин оказва натиск на юг, за да включи хората от хълма в централната администрация, отначало наводнения от бежанци, а по-късно банди от бунтовници от въстанието на Тайпин нахлуха в земите на Лаос. Бунтовническите групи стават известни със своите знамена и включват Жълти (или раирани) знамена, Червени знамена и Черни знамена. Бандитските групи вилнеят из цялата провинция, без отговор от Сиам.

По време на началото и средата на деветнадесети век първите лао сун, включително Хмонг, Миен, Яо и други китайско-тибетски групи, започват да се заселват в по-високите възвишения на провинция Фонгсали и североизточния Лаос. Притокът на имиграция е улеснен от същата политическа слабост, която дава подслон на бандитите Хо и оставя големи обезлюдени райони в Лаос.

До 1860 г. първите френски изследователи проникват на север, очертавайки пътя на река Меконг, с надеждата за плавателен воден път към Южен Китай. Сред ранните френски изследователи е експедиция, водена от Франсис Гарние, който е убит от бунтовниците Хо в Тонкин. Французите ще провеждат все по-често военни кампании срещу Хо както в Лаос, така и във Виетнам (Тонкин) до 1880-те.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Колониален период

Начало на френския колониализъм в Лаос

Френските колониални интереси в Лаос започват с проучвателните мисии на Дудар дьо Лагри и Франсис Гарние през 1860-те години. Франция се надява да използва река Меконг като път към Южен Китай. Въпреки че Меконг не е плавателен поради редица бързеи, надеждата е била, че реката може да бъде опитомена с помощта на френско инженерство и комбинация от железопътни линии. През 1886 г. Великобритания си осигурява правото да назначи представител в Чианг Май, в северен Сиам. За да се противопостави на британския контрол в Бирма и нарастващото влияние в Сиам, същата година Франция се опитва да установи представителство в Луанг Прабанг и изпраща Огюст Пави, за да осигури френските интереси.

Огюст Пави

Пави и френските помощници пристигат в Луанг Прабанг през 1887 г. навреме, за да станат свидетели на атака срещу Луанг Прабанг от китайски и тайски бандити, които се надяват да освободят братята на техния лидер Đèo Văn Trị, които са държани затворници от сиамците. Пави предотвратява залавянето на болния крал Оун Кхам, като го отвежда от горящия град на безопасно място. Инцидентът печели благодарността на краля, предоставяйки възможност на Франция да получи контрол над Сипсонг Чу Тай като част от Тонкин във Френски Индокитай и демонстрира слабостта на сиамците в Лаос. През 1892 г. Пави става постоянен министър в Банкок, където насърчава френската политика, която първо се стреми да отрече или игнорира сиамския суверенитет над лаоските територии на източния бряг на Меконг и второ да потисне робството на планинския Лао Теунг и преместването на населението на Lao Loum от сиамците като прелюдия към установяване на протекторат в Лаос. Сиам реагира, като отрича френските търговски интереси, които към 1893 г. все повече включват военна поза и дипломация с канонерски лодки. Франция и Сиам ще разположат войски така, че взаимно да отричат интересите си, което ще доведе до сиамска обсада на остров Хонг на юг и серия от атаки срещу френски гарнизони на север. Резултатът е инцидентът в Пакнам от 13 юли 1893 г., френско-сиамската криза и окончателното признаване на френските териториални претенции в Лаос.

Французите са били наясно, че териториите на източния бряг на Меконг са „обезлюдена, опустошена страна“ — сиамските принудителни премествания на населението след въстанието на Анувонг са оставили само една пета от първоначалното население на източния бряг, по-голямата част от Лао Лум и народите Фуан са били преселени в районите около платото Хорат. Териториалните придобивки през 1893 г. са само трамплин за осигуряване на френския контрол над Меконг, за отказ на Сиам от колкото е възможно повече териториален контрол чрез придобиване на териториите на западния бряг на Меконг, включително платото Хорат, и чрез договаряне на стабилни граници с Британска Бирма по бившите територии на Кралство Луанг Прабанг. Франция сключва договор с Китай през 1895 г., като получава контрол над Луанг Намта и Фонгсали. Британският контрол над провинцията Шан и френският контрол над горния Меконг увеличават напрежението между колониалните съперници. Съвместна комисия завършва работата си през 1896 г. и град Муанг Синг е спечелен от Франция; в замяна Франция признава сиамския суверенитет над зоните от басейна на река Чаофрая. Въпреки това, въпросът за сиамския контрол над платото Хорат, което е етнически и исторически лаоско, е оставен отворен за французите, както и сиамският контрол над Малайския полуостров, който облагодетелства британските интереси. Политическите събития в Европа обаче ще оформят френската индокитайска политика и между 1896 и 1904 г. нова политическа партия поема властта в Париж, която гледа на Великобритания много повече като на съюзник, отколкото като на колониален съперник. През 1904 г. Великобритания и Франция подписват Entente Cordiale, което в крайна сметка се превърна в част от съюза срещу Германия и Австро-Унгария, които водеят до Първата световна война през 1914–1918 г. Споразумението Entente Cordiale установява съответните сфери на влияние в Югоизточна Азия, въпреки че френските териториални искания ще продължат до 1907 г. в Камбоджа.

Територии отнети от Сиам през 19-ти и началото на 20-ти век

1893–1939

Френският протекторат на Лаос създава два (а понякога и три) административни региона, управлявани от Виетнам през 1893 г. Едва през 1899 г. Лаос става централно администриран от един резидент, базиран в Саванахет, а по-късно във Виентян. Французите избират да установят Виентян като колониална столица по две причини, първо, той е по-централно разположен между централните провинции и Луанг Прабанг, и второ, французите са наясно със символичното значение на възстановяването на бившата столица на Кралство Лан Ксанг, което е унищожено от Сиам.

Като част от Френски Индокитай, и Лаос, и Камбоджа се разглеждат като източник на суровини и работна ръка за по-важните стопанства във Виетнам. Френското колониално присъствие в Лаос е слабо; Резидентът отговаря за цялата колониална администрация от данъчното облагане до правосъдието и благоустройството. Французите поддържат военно присъствие в колониалната столица под Garde Indigene, съставена от виетнамски войници с френски командир. Във важни провинциални градове като Луанг Прабанг, Саванакет и Паксе ще има помощник-резидент, полиция, началник на финансите, началник на пощата, учител и лекар. Виетнамците заемат повечето позиции на висше и средно ниво в бюрокрацията, като лаосците са наети като младши чиновници, преводачи, кухненски персонал и общи работници. Селата остават под традиционната власт на местните първенци или чао муанг. По време на колониалната администрация в Лаос френското присъствие никога не е надхвърляло няколко хиляди европейци. Французите се съсредоточават върху развитието на инфраструктурата, премахването на робството (въпреки че принудителният труд все още е бил в сила), търговията, включително производството на опиум, и най-важното - събирането на данъци.

По време на френското управление виетнамците са насърчавани да мигрират в Лаос, което се разглежда от френските колонисти като рационално решение на практически проблем в границите на колониалното пространство в Индокитай. До 1943 г. виетнамското население възлиза на близо 40 000 души, което представлява мнозинството в най-големите градове на Лаос и се радва на правото да избира свои собствени лидери. В резултат на това 53% от населението на Виентян, 85% на Такхек и 62% на Паксе са виетнамци, с изключение само на Луанг Прабанг, където населението е предимно лао. А през 1945 г. французите дори изготвят амбициозен план за масирано преместване на виетнамско население в три ключови области, т.е. равнината на Виентян, района на Саванахет, платото Болавен, което е отхвърлено само заради японското нахлуване в Индокитай. В противен случай, според Мартин Стюарт-Фокс, лаосците може би биха загубили контрол над собствената си страна.

Лаоският отговор на френския колониализъм е смесен, въпреки че французите са разглеждани като предпочитани пред сиамците от благородниците, мнозинството от Лао Лум, Лао Теунг и Лао Сунг са обременени от регресивни данъци и искания за принудителен труд за установяване на колониални постове. Първата сериозна съпротива срещу френското колониално присъствие започва в Южен Лаос, като въстанието на Светия човек, водено от Онг Кео, и ще продължи до 1910 г. Бунтът започва през 1901 г., когато френски комисар в Салаван се опитва да умиротвори племената на Лао Теунг за данъци и принудителен труд, Онг Кео провокира антифренски настроения и в отговор французите изгорили местен храм. Комисарят и войските му са избити и започва общо въстание в цялото Болавенско плато. Oнг Кео ще бъде убит от френските сили, но в продължение на няколко години протестите придобиват популярност в южния Лаос. Едва когато движението се разпространява в платото Корат и заплашило да се превърне в международен инцидент, включващ Сиам, няколко френски колони на Garde Indigene се събрали, за да потушат бунта. На север групите Тай Лу от районите около Фонгсали и Муанг Синг също започнали да се бунтуват срещу френските опити за данъчно облагане и принудителен труд.

През 1914 г. кралят Тай Лу избягал в китайските части на Sipsong Panna, където започнал двугодишна партизанска кампания срещу французите в северен Лаос, която изисквала три военни експедиции за потушаване и довела до пряк френски контрол над Muang Sing. В североизточен Лаос китайците и Лао Теунг се разбунтуват срещу опитите на Франция да обложат търговията с опиум, което води до друг бунт от 1914 до 1917 г. До 1915 г. по-голямата част от североизточен Лаос е контролирана от китайски и лао Теунг бунтовници. Французите изпращат най-голямото военно присъствие досега в Лаос, което включвало 160 френски офицери и 2500 виетнамски войници, разделени в две колони. Французите прогонили водените от Китай бунтовници през китайската граница и поставили Фонгсали под пряк колониален контрол. И все пак североизточен Лаос все още не бил напълно умиротворен и шаманът на Хмонг на име Па Чай Вуе се опитал да създаде собствена територия на Хмонг чрез бунт (унизително наричан Войната на лудия), който продължил от 1919 до 1921 г.

До 1920 г. по-голямата част от френския Лаос е в мир и е установен колониален ред. През 1928 г. е създадено първото училище за обучение на лаоски държавни служители и позволява възходящата мобилност на лаосците да заемат позиции, заемани от виетнамци. През 20-те и 30-те години на миналия век Франция се опитва да внедри западното, особено френското, образование, модерно здравеопазване и медицина, както и благоустрояване със смесен успех. Бюджетът на колониалния Лаос е второстепенен спрямо Ханой, а световната Голяма депресия допълнително ограничава средствата. Освен това през 20-те и 30-те години на миналия век се появяват първите струни на лаоската националистическа идентичност благодарение на работата на принц Phetsarat Rattanavongsa и френската Ecole Francaise d'Extreme Orient за възстановяване на древни паметници, храмове и провеждане на общо изследване на лаоската история, литература, изкуство и архитектура. Френският интерес към историята на местното население служи на двойна цел в Лаос, той засилва образа на колониалната мисия като защита срещу сиамското господство и също така е легитимен път за обучение на местното население.

Втора световна война

Развитието на лаоската национална идентичност придобива значение през 1938 г. с възхода на ултранационалистичния премиер Плек Пибунсонгкхрам в Банкок. Пибунсонгкхрам преименува Сиам на Тайланд, промяната на името е част от по-голямо политическо движение за обединяване на всички тайски народи под тайландското управление в Банкок. Французите гледат на това развитие с тревога, но правителството на Виши не взема позиция заради събитията в Европа и Втората световна война. Въпреки договора за ненападение, подписан през юни 1940 г., Тайланд се възползва от френската неизгодна позиция и инициира френско-тайландската война. Войната завършва неблагоприятно за интересите на Лаос с Договора от Токио и загубата на трансмеконгските територии на Xainyaburi и част от Чампасак. Резултатът е недоверието на Лаос към французите и първото открито национално културно движение в Лаос, което е в странната позиция да има ограничена френска подкрепа. Шарл Роше, френският директор на общественото образование във Виентян, и лаоските интелектуалци, водени от Нюи Афаи и Катай Дон Сасорит, започват Движението за национално обновление.

И все пак по-широкото въздействие на Втората световна война има малък ефект върху Лаос до февруари 1945 г., когато отряд от японската императорска армия се премества в Xieng Khouang. Японците изпреварват, понеже администрацията на Виши на Френски Индокитай под командването на адмирал Деку ще бъде заменена от представител на Свободна Франция, лоялен на Шарл Де Гол, и започват операция Мейго („ярка луна“). Японците успяват да интернират французите, живеещи във Виетнам и Камбоджа, но в отдалечените райони на Лаос французите успяват да създадат бази в джунглата, с доставк от британски въздушни десанти от Бирма. Френският контрол в Лаос обаче е отстранен.

Лао Исара и независимост

1945 г. е преломна година в историята на Лаос. Под натиска на Япония крал Сисавангвонг обявява независимост през април. Този ход позволява на различните движения за независимост в Лаос, включително Lao Seri и Lao Pen Lao, да се обединят в движението Lao Issara или „Свободен Лаос“, което е водено от принц Phetsarath и се противопоставя на връщането на Лаос на французите. Капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. окуражава профренските фракции и принц Фетсарат е отстранен от крал Сисавангвонг. Невъзмутимият принц Фетсарат организира преврат през септември и поставя кралското семейство в Луанг Прабанг под домашен арест. На 12 октомври 1945 г. правителството на Лао Исара е обявено под цивилната администрация на принц Фетсарат. През следващите шест месеца французите настъпват срещу Лао Исара и успяват да потвърдят отново контрола над Индокитай през април 1946 г. Правителството на Лао Исара избягало в Тайланд, където поддържало опозиция на французите до 1949 г., когато групата се разделя по въпроси, свързани с отношенията с Виетмин и се формира комунистическият Патет Лао. С Лао Исара в изгнание, през август 1946 г. Франция създава конституционна монархия в Лаос, оглавявана от крал Сисавангвонг, а Тайланд се съгласява да върне територии, завзети по време на френско-тайландската война в замяна на представителство в Обединените нации. Френско-лаоската обща конвенция от 1949 г. предоставя на повечето членове на Лао Исара договорена амнистия и търси успокоение чрез установяване на Кралство Лаос като квази-независима конституционна монархия в рамките на Френския съюз. През 1950 г. на кралското правителство на Лаос са предоставени допълнителни правомощия, включително обучение и помощ за национална армия. На 22 октомври 1953 г. френско-лаоският договор за приятелство и асоцииране прехвърля останалите френски правомощия на независимото кралско правителство на Лаос. До 1954 г. поражението при Диен Биен Фу слага край на осем години битки с Виетмин по време на Първата индокитайска война и Франция изоставя всички претенции към колониите в Индокитай.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Кралство Лаос (1947-1975)


Статуя на крал Сисаванг Вонг в кралския дворец (сега музей) в Луанг Прабанг

Кралство Лаос е конституционна монархия, която управлява Лаос, започвайки с неговата независимост на 9 ноември 1953 г. Монархията продължава до декември 1975 г., когато последният ѝ крал Саванг Ватана предава властта на Патет Лао, които премахват монархията и я заменят с марксистка държава, наречена Лаоска народнодемократична република, която оттогава контролира Лаос.

На Лаос е дадено самоуправление с новата конституция през 1947 г. като част от федерация с останалата част от френски Индокитай. Договорът от 1953 г. най-накрая установява суверенна независима държава Лаос, но не определя кой ще управлява страната. През следващите години три групи, водени от т. нар. „Трима принцове“, претендират за властта: неутралистите на принца Сувана Фаума, дясната партия на принц Буун Оум и левият, подкрепян от Северен Виетнам Лаоски Патриотичен фронт (сега наричан „Патет Лао“) на принц Суфановонг и бъдещия премиер Кайсоне Фомвихане.

Кралство Лаос е официално провъзгласено, когато новата Конституция е обнародвана през 1947 г. като част от колониалния френски съюз и получава пълна независимост през 1953 г.

Правителство

След договора от 1953 г., който дава на Лаос независимост, кралското правителство поема контрола над страната. Този договор установява конституционна монархия, като избира Сисаванг Вонг за крал и принц Сувана Фаума за министър-председател.

Множество опити са направени от тримата принцове и крал Саванг Ватана за установяване на коалиционно правителство. Първото правителство на националното единство е създадено през 1958 г. при принц Сувана Фаума, но се срива след два месеца. Министър-председателят, който според конституцията назначава своите министри и получава съвети от краля, сключва сделка с брат си княз Суфанувонг.

Сувана Фума дава на комунистите две места в кабинета и в замяна Суфанувонг ще интегрира 1500 от техните 6000 бойци в кралската армия. Принц Суфанувонг получава поста на министър на планирането, реконструкцията и урбанизацията, а друг член на комунистическата партия е назначен за министър на религията и изящните изкуства.

Въоръжени сили

Кралство Лаос е разделено на пет военни района. Въоръжените сили на Кралство Лаос са отговорни за отбраната на страната, състояща се от три дивизии на служба: Кралска лаоска армия, Кралски лаоски флот и Кралски военновъздушни сили на Лаос, които са под контрола на Министерството на отбраната във Виентян.

Съединените щати снабдяват флота с двадесет речни патрулни лодки и шестнадесет самолетоносачи. Между 1962 и 1971 г. Съединените щати предоставят на Лаос около 500 млн. долара военна помощ.

Външни отношения

Правителството на Кралство Лаос има близки отношения със Съединените щати, които дават помощ за страната и я подпомагат в кампанията срещу Патет Лао и Северновиетнамското комунистическо движение. През 1957 г. САЩ харчат повече на глава от населението за чуждестранна помощ за Лаос, отколкото за всяка друга нация. Това се изчислява като 150 щатски долара, два пъти средния годишен доход на лице. Някои от парите отиват за подкрепа на проамериканските кандидати на избори, докато други пари са в програма за подпомагане на местната валута – кип.

Крал Саванг Ватана посещава Съединените щати през 1963 г., за да се срещне с президента Джон Кенеди.

Лаос е подкрепен и от Франция, Австралия, Бирма, Тайланд и Япония.

Гражданска война

Войски на Северен Виетнам преминават през Лаос, 1967 г.

През 1960 г. след редица бунтове и сблъсъци между кралската лаоска армия и комунистическия Патет Лао, подкрепян от Съветския съюз, второ временно правителство на националното единство е формирано от принц Сувана Фаума през 1962 г. То се оказва неуспешно и ситуацията се влошава след като конфликтът в Лаос става фокус на съперничеството между суперсилите от Студената война. По време на инвазията на Северен Виетнам в Лаос, Патет Лао са подкрепени военно от северновиетнамската армия и Виетконг.

Лаос също е забъркан във войната във Виетнам, тъй като части от Лаос са окупирани от Северен Виетнам, за да бъдат използвани като маршрут за доставка на войната срещу Юга. В отговор, Съединените щати започват бомбардировъчна кампания срещу позициите на Северен Виетнам, подкрепят редовни и нередовни антикомунистически сили в Лаос, включително тези, водени от генерал Ванг Пао, и подкрят навлизането на Южен Виетнам в Лаос. Освен това осигуряват доставки, обучение и финансиране на централното правителство.

През 1968 г. Северновиетнамската армия започва атака с няколко дивизии, за да помогне на Патет Лао да се бие с кралската лаоска армия. Атаката води до това, че армията до голяма степен се демобилизира, оставяйки конфликта на нерегламентирани сили, подкрепяни от Съединените щати и Тайланд.

Огромни въздушни бомбардировки срещу Патет Лао и Северновиетнамската армия са извършени от Съединените щати. Съобщава се, че Лаос е засегнат средно от бомбардировка на всеки осем минути, 24 часа в денонощието, между 1964 и 1973 г. Американските бомбардировачи изхвърлят повече боеприпаси в Лаос през този период, отколкото през цялата Втора световна война. Лаос е най-тежко бомбардираната държава, на глава от населението в света.

През 1975 г. Патет Лао, заедно с народната армия на Виетнам и подкрепа от Съветския съюз, сваля кралското правителство в Лаос и принуждава крал Саванг Ватана да се откаже от престола на 2 декември 1975 г. По-късно той загива в плен.

Крал Саванг Ватана, 1959г.

Падане на правителството

Постигнато е прекратяване на огъня през февруари 1973 г., след Парижките мирни споразумения между Съединените щати и Северен Виетнам. През април 1974 г. е създадено друго временно правителство на националното единство, като премиер е Сувана Фаума. По това време Патет Лао обаче контролира по-голямата част от страната и след падането на Сайгон и Пном Пен от комунистическите сили през април 1975 г. са отхвърлени шансовете за коалиционно правителство в Лаос. След комунистическите победи в двете страни те напредват до Виентян.

На 2 декември 1975 г. във Виентян, принц Вонг Саванг представя писмото за абдикация на крал Саванг Ватана в полза на Патет Лао. Народна демократична република в Лаос е създадена.

Последици

Около 30 000 до 40 000 граждани и членове на старото правителство, включително кралското семейство, са отведени в лагери за превъзпитание в отдалечени райони на Лаос след преврата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кралство Лаос

[Hatshepsut]

Комунистически Лаос (1975-1991)

През март 1975 г., уверени, че САЩ вече нямат необходимите средства да се намесят военно в Индокитай, северновиетнамците започват последната си военна офанзива в Южен Виетнам, която до края на април ги довежда до победа с падането на Сайгон. Няколко дни по-рано армията на червените кхмери навлиза в Пном Пен. Сега за Pathēt Lao е ясно, че победата е наблизо и с войната във Виетнам над северновиетнамците разрешава завземането на властта в Лаос.

Във Вианг Чан избухват демонстрации, заклеймяващи десните и настояващи за политическа промяна. Десните министри подават оставки от правителството и бягат от страната, последвани от висши командири на кралската армия на Лаос. Министър на Pathēt Lao поема портфолиото на отбраната, премахвайки всякакъв шанс армията да се противопостави на превземането на властта от Pathēt Lao. Suvannaphūmā, страхувайки се от по-нататъшен конфликт и очевидно вярвайки на обещанията на Suphānuvong за умерена политика, дава инструкции, че на Pathēt Lao не трябва да се оказва съпротива и САЩ започват да изтеглят своя дипломатически персонал.

Армията на Pathēt Lao навлиза в големите градове на Южен Лаос през май и в началото на юни окупира Луанг Прабанг. Във Вианг Чан избухва паника, тъй като по-голямата част от бизнес класата и много служители, офицери и други, които са сътрудничили на САЩ, се борят да прекарат семействата и имуществото си през Меконг в Тайланд. Признавайки, че каузата е загубена, Ванг Пао повежда хиляди свои бойци от хмонг и техните семейства в изгнание - в крайна сметка около една трета от всички лао хмонг напускат страната. Силите на Pathēt Lao навлизат в почти изоставения Вианг Чан през август.

В продължение на няколко месеца Pathēt Lao изглежда спазват обещанията си за умереност. Обвивката на коалиционното правителство е запазена, няма арести или показни процеси, а частната собственост е уважавана. Дипломатическите отношения със САЩ са запазени, въпреки незабавното прекъсване на цялата помощ от САЩ. Други западни страни продължават да предлагат помощ и съветски и източноевропейски техници започват да пристигат, за да заменят заминалите американци.

Начало на тоталитаризма

През декември 1975 г. започва рязка промяна в политиката. Беше проведено съвместно заседание на правителството и Консултативния съвет, на което Suphānuvong поиска незабавна промяна. Нямаше съпротива. На 2 декември кралят се съгласи да абдикира и Суванафума подаде оставка. Лаоската народнодемократична република е провъзгласена с Suphānuvong като президент. Kaisôn Phomvihān излезе от сенките, за да стане министър-председател и истинският владетел на страната. Kaisôn незабавно започва процеса на установяване на новата република като еднопартийна комунистическа държава.

Кайсон Фомвихан (1920-1992)

Не се чу повече за избори или политически свободи: некомунистическите вестници бяха затворени и започна мащабна чистка в държавната служба, армията и полицията. Хиляди бяха изпратени за „превъзпитание“ в отдалечени части на страната, където мнозина умряха, а много други бяха държани до десет години. Това предизвика подновена миграция от страната. Много от професионалната и интелектуална класа, които първоначално бяха готови да работят за новия режим, промениха решението си и напуснаха - нещо много по-лесно осъществимо от Лаос, отколкото от Виетнам или Камбоджа. До 1977 г. 10 процента от населението е напуснало страната, включително по-голямата част от бизнеса и образованите класи.

Ръководната група на Лаоската народно-революционна партия почти не се е променила от основаването на партията и не се е променила значително през първото десетилетие на власт. Истинската власт в партията беше на четирима мъже: генерален секретар Кайсон, неговият доверен заместник и началник на икономиката Нухак Пумсаван (и двамата от скромен произход в Саванакхет), министърът на планирането Сали Вонгкхамксао (който почина през 1991 г.) и командирът на армията и началник на сигурността Хамтай Сипхандон. Образованите във Франция интелектуалци на партията - президентът Суфанавонг и министърът на образованието и пропагандата Фуми Вонгвичит - бяха по-широко представени в обществото и бяха членове на Политбюро, но не и част от вътрешната група.

Всички тези лидери бяха лао-лум: докато етническите малцинства бяха предоставили по-голямата част от войските за армията на Pathēt Lao, техните лидери бяха ограничени до символични роли във фронтовите организации, вместо да бъдат допуснати до вътрешното ядро на партийното ръководство. През 1975 г. партията има само 30 000 членове в страна с население от 3,5 милиона души. От тях значителен брой бяха членове на етнически малцинства от бившата зона Pathēt Lao, които се бяха присъединили към партията по прагматични или патриотични причини, а не поради истинско разбиране на комунизма. Броят на ангажираните комунисти сред по-голямата част от населението на Лаос беше много малко.

Обществената политика на партията беше да „напредва, стъпка по стъпка, към социализма, без да преминава през етапа на капиталистическото развитие.“ Нямаше шанс Лаос да има „етап на капиталистическото развитие", докато 90 процента от населението му бяха фермери за препитание и нямаше шанс за ортодоксален марксистки път към социализма чрез революция на работническата класа в страна, която нямаше индустриална работническа класа.

Партийните лидери, след като се бориха 30 години, за да постигнат власт, сега трябваше да се изправят пред въпроса какво означава „социализъм“ в страна като Лаос и как да бъде постигнат в условията на бедност и изолация, когато повечето от административния и професионален персонал е избягал от страната. Извън общественото полезрение, политиката на партията като цяло се определя от Виетнам. Политиката на Виетнам доведе до икономическата изолация на Лаос от всички негови съседи, което от своя страна доведе до пълната му зависимост от Виетнам.

Селскостопанска колективизация

За Kaisôn пътят към социализма лежеше в подражаването първо на виетнамския, а след това и на съветския модел. Трябваше да се въведат „социалистическите производствени отношения“ и това в една земеделска страна означава преди всичко колективизация на селското стопанство. Цялата земя беше обявена за държавна собственост, а отделните ферми бяха обединени в големи „кооперативи“. Средствата за производство - което в Лаос означаваше биволски и дървени плугове - трябваше да бъдат колективна собственост. До края на 1978 г. повечето производители на ориз в равнинния Лаос са били подложени на колективизация.

Програмата беше дълбоко непопулярна. Pathēt Lao никога не е имал много активна подкрепа в тези области и селяните не изпитваха никакво чувство на благодарност към комунистите, че са ги освободили от потисническите земевладелци, тъй като такива земевладелци в Лаос са били малко. Селяните се ангажираха с пасивна съпротива, включително клане на добитък, и много от тях емигрираха в Тайланд. Невъзможността да се контролира дългата лаоско-тайландска граница означаваше, че фермерите могат лесно да продават реколтата си на свободния пазар в Тайланд.

В резултат на това държавните доставки на храни спаднаха рязко и това, съчетано със спирането на американската помощ, следвоенното съкращаване на виетнамската/съветската помощ и изчезването на вносните стоки, доведе до недостиг, безработица и икономически затруднения в градовете. Нещата се влошиха през 1979 г., когато виетнамската инвазия в Камбоджа и последвалата китайско-виетнамска война доведоха до нареждане към правителството на Лаос от Виетнам да прекъсне отношенията с Китай, слагайки край на друг източник на чуждестранна помощ и търговия.

Икономическо влошаване

Влошаващото се икономическо положение скоро доведе до активна съпротива срещу комунистическия режим. Инцидентите на саботаж ескалираха, особено на юг, и нелегалният Лаоски национален революционен фронт започна партизански операции от бази в Тайланд, точно както са направили самите комунисти през 40-те години. През 1976 г. армията отново завзе властта в Тайланд и антикомунистическият военен режим затвори целия износ за Лаос, което влоши още повече икономическите условия, и активно подкрепи лаоската опозиция: малко след това заговор за убийството на Кайсон, организиран от изгнаници с тайландска подкрепа, беше разкрит.

Освен икономическите оплаквания, съпротивата беше подхранвана от негодувание в градските райони срещу правителствените ограничения върху свободата на движение, строгата цензура и ограничаването на „декадентските“ западни културни дейности като кино и нощни клубове. Преселването на образовани хора в Тайланд доведе до частичен колапс на образователната система, оставяйки голям брой безделни млади хора като готов източник на недоволство.

Виетнамските, съветските и източноевропейските техници и съветници не се интересуваха много от развитието на страната, освен като източник на ресурси за извличане, а инфраструктурата и заводите скоро западнаха. Липсата на пари и квалифициран персонал, плюс антикитайската политическа линия, насочена от Виетнам, плюс търговското ембарго на Тайланд, причиниха прекъсвания на жизненоважни услуги като електричеството.

Прекъснатите отношения с Китай и Тайланд направиха Лаос напълно зависим от Виетнам. През 1977 г. е подписан 25-годишен договор за приятелство, който предвижда голям брой виетнамски съветници и 30 000 виетнамски войници да останат в страната. Виетнамците бяха непопулярни както винаги сред мнозинството от народа на Лаос, въпреки пороя от пропаганда, предназначена да насърчи „солидарността“ между двете страни, и убеждението, че комунистите позволяват на виетнамците да превземат Лаос, подхранва опозицията.

През 1978 г. и 1979 г. правителството става все по-разтревожено за ситуацията със сигурността. Както Китай, така и Тайланд подкрепяха бунтове в различни части на страната и съпротивата на народа хмонг в централен Лаос се съживи с тайна помощ от лидерите на хмонг в изгнание в Тайланд и реакцията на лаоското правителство беше да арестува възрастния крал, неговата кралица и престолонаследника и ги депортира на отдалечено място близо до виетнамската граница, където те умират поради липса на медицинска помощ. Дълги години съдбата на лаоското кралско семейство остава неизвестна, но през 90-те години истината изтича наяве и предизвиква широко негодувание в Лаос.

Отдръпване от марксистката ортодоксия

В средата на 1979 г. правителството, очевидно по настояване на съветски съветници, които се страхуваха, че комунистическият режим е пред крах, обяви внезапен обрат в политиката. Кайсон, комунист цял живот, се показа като по-гъвкав лидер, отколкото мнозина очакваха. В голяма реч през декември той призна, че Лаос не е готов за социализма: „Тази политика не може да бъде успешно приложена в икономическата област и е самоубийствена, защото всяка партия, която се опита да приложи такава политика, само ще се срещне с фалит." Цитирайки "Новата икономическа политика" на Ленин от 1920 г., той признава, че капиталистическите производствени отношения ще трябва да бъдат възстановени, ако икономическият упадък на страната продължи и бъде експлоатиран от "враговете" на режима.

Моделът на Kaisôn обаче не е Ленин, а китайският Дън Сяопин, който по това време започва реформите на свободния пазар, които поставят основата за последващия икономически растеж на Китай. Колективизацията беше изоставена и на фермерите беше казано, че са свободни да напуснат „кооперативните“ ферми, което почти всички незабавно направиха, и да продадат излишното си зърно на свободния пазар. Последваха други либерализации. Ограниченията върху вътрешното движение бяха премахнати, а културната политика смекчена. Както и в Китай обаче, нямаше отпускане на хватката на партията върху политическата власт.

Въстание в Лаос

Конфликтът между милициите на Хмонг и Патет Лао продължи в изолирани райони след края на Гражданската война. Правителството на Лаос е обвинено в извършване на геноцид срещу хмонг в сътрудничество с виетнамската армия,  с убити до 100 000 души от 400 000 души население. От 1975 до 1996 г. Съединените щати презаселиха около 250 000 лаоски бежанци от Тайланд, включително 130 000 хмонг.

През 1990 г. заместник-министърът на науката и технологиите Thongsouk Saysangkhi подаде оставка от правителството и партията, призовавайки за политическа и икономическа реформа. Той е арестуван и умира в плен през 1998 г.

Отношения с Виетнам

Отношенията с Виетнам тайно бяха определили стратегията на LPRP (Лаоската комунистическа партия) по време на борбата за постигане на пълна власт, а „внезапната“ възможност за създаване на LPDR през 1975 г. не остави никаква свобода за обмисляне на външнополитически съгласуваности, различни от продължаване на „специалните отношения“ с Виетнам. Отношенията, култивирани в революционния етап, предразположиха Лаос към индокитайската солидарност във фазите на реконструкцията и „социалистическото строителство“ и почти гарантираха, че отношенията или съюзите с Китай и Тайланд ще бъдат предпазливи и потенциално недружелюбни.  Освен това, LPRP, за разлика от камбоджанските комунисти при Пол Пот, беше твърде свикнала да приема съветите на Виетнам, за да обмисли да нанесе удар сама.

Окончателното завземане на властта от дотогава тайната LPRP през 1975 г. донесе както публично признание на предишните скрити северновиетнамски насоки на партията, така и истински изрази на благодарност от LPRP към нейните виетнамски партньори. Предизвикателството, пред което е изправена управляващата група – изграждането на социалистическо общество – се разглежда като естествено продължение на миналото сътрудничество със Северен Виетнам. Революцията просто навлизаше в нова фаза през 1975 г. и лидерите на LPRP се поздравиха за свалянето на империалистите и очакваха съвети и икономическа, както и военна подкрепа, която не беше достъпна от никоя съседна или контрареволюционна държава.

Лидерите на LPRP бяха свикнали да обсъждат политики, както и да изучават доктрината в Ханой. Те формализираха правителствените контакти със своите наставници на двугодишни срещи на министрите на външните работи на Камбоджа, Лаос и Виетнам, започващи през 1980 г. и чрез съвместната комисия за сътрудничество между Виетнам и Лаос, която се срещаше всяка година, за да прегледа напредъка на различни проекти. Съществуват и други нива на сътрудничество между Лаос и Виетнам, например партийни срещи и обмен между провинции, както и масови организации за младежи и жени. Заседанията на комисията се провеждаха редовно.

Основните канали за влиянието на Виетнам в Лаос обаче са LPRP и LPA (лаоската народна армия). В LPRP дългогодишното сътрудничество и консултации на върха направиха специалните комисии ненужни, докато в LPA виетнамските съветници, инструктори и стационарни войски представляваха всеобхватно, неизбежно влияние, въпреки че стриктно избягваха публичните изяви, като се придържаха до техните определени базови зони. Сътрудничеството във военната област е може би най-мащабното, като логистиката, обучението и комуникациите са осигурени до голяма степен от Виетнам през 70-те и 80-те години на миналия век (тежки боеприпаси и самолети са осигурени от Съветския съюз).

Фразата „специални отношения“ влезе в обща употреба и от двете страни след 1976 г., а през юли 1977 г. подписването на 25-годишния лао-виетнамски договор за приятелство и сътрудничество легитимира разполагането на виетнамски армейски войски в Лаос за защита срещу враждебни или контрареволюционни съседи. Друг елемент от сътрудничеството включваше стотици виетнамски съветници, които наставляваха своите лаоски колеги в почти всички министерства във Виентян. Стотици привърженици на LPRP и техници са учили в институти по марксизъм-ленинизъм или технически училища в Ханой.

Ресурсите, които Виетнам успя да даде на своя революционен партньор обаче, бяха силно ограничени от физическото унищожение на войната и умъртвяващата ортодоксия на неговите икономически структури и политики. Въпреки това, тя можеше да каже добра дума за своите лаоски чираци със Съветския съюз, който от своя страна можеше да препоръча проекти за икономическа помощ на своите източноевропейски сателитни държави. И все пак влиянието на Виетнам върху Лаос се определя от икономическата помощ и идеологията, както и от географската и историческа близост. Двете нации си пасват, както обичаха да казват лидерите, „като устни и зъби“. Виетнам предостави на Лаос без излаз на море път към морето, а планинският район на източен Лаос осигури на Виетнам предна стратегическа позиция за оспорване на тайландската хегемония в долината на Меконг.

Въпреки политическия и военен съюз между Виетнам и Съветския съюз, виетнамското комунистическо ръководство се погрижи съветското влияние да остане ограничено в LPDR. В средата на 80-те години на миналия век виетнамските лидери, изнервени от усилията на Михаил Горбачов да постигне помирение с Китай, решиха да засилят хватката си над Лаос, дори за сметка на своите съветски съюзници. През май-юни 1985 г. Труонг Чин, държавен глава на Виетнам, направи първите си официални посещения в Лаос и Народна република Кампучия, по време на които бяха взети решения за намаляване на вноса на Лаос от Тайланд и допълнително пренасочване на външната търговия на Лаос към виетнамските пристанища от Да Нанг и Хо Ши Мин. В края на 1985 г. правителството на Лаос, вероятно поради виетнамски натиск, поиска от СССР да изтегли всички съветски цивилни съветници от LPDR, докато броят на виетнамските съветници бе увеличен.

През 1980 г. регионалните опоненти на Виетнам му приписваха неоколониална амбиция за създаване на „Индокитайска федерация“. Тази фраза може да се намери в по-ранните изявления по време на борбата срещу френските колониални структури в Индокитай. Обвинението, колкото и преувеличено да беше, загуби своята актуалност, след като Виетнам изтегли войските си от Камбоджа през 1989 г. и впоследствие от Лаос. Зависимостта на Лаос от Виетнам от 1975 г. тогава би могла да се възприема като естествено продължение на тяхното сътрудничество и солидарност в революцията, а не като господство на Виетнам.

С напускането на виетнамските военни сили - с изключение на някои строителни инженери - и заминаването на повечето висши виетнамски революционни партньори, магнетизмът на специалните отношения изгуби своята хватка. Освен това Виетнам никога не успя да проведе широкомащабни програми за икономическа помощ. Виетнам стартира само 200 проекта за помощ между 1975 и 1985 г., докато Съветският съюз генерира значително повече вноски. През 1992 г. дългогодишният виетнамски посланик в Лаос, ветеран с четиринадесетгодишна служба, характеризира отношенията като съставени от „d'amitié et de coopération multiforme entre les pays“ (на приятелство и разнообразно сътрудничество между двете страни). Това твърдение беше много по-малко завладяващо от формулировката за „обективния закон на съществуването и развитието“, понякога изразена в миналото.

Въпреки че историческото постижение на Виетнам за лидерство в революцията и неговата военна мощ и близост няма да престанат да съществуват, Лаос изпревари Виетнам със своя Нов икономически механизъм за въвеждане на пазарни механизми в икономиката си. По този начин Лаос отвори вратата за сближаване с Тайланд и Русия за сметка на специалната си зависимост от Виетнам. Лаос може да е достигнал същата точка на нормализиране след икономическата и дипломатическата промяна на Виетнам, но като продължи напред решително и отговори на жестовете на Тайланд и Русия, Лаос разшири кръга си от донори, търговски партньори и инвеститори, независимо от опитите на Виетнам да постигне същата цел. По този начин Виетнам остава в сянка като наставник и извънреден съюзник, а опеката на Лаос се измести драматично към банките за развитие и международните предприемачи.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Лаос в края на ХХ и началото на ХХI век

Изоставянето на селскостопанската колективизация и краят на тоталитаризма донесоха със себе си нови проблеми, които се задълбочаваха колкото по-дълго комунистическата партия се радваше на монопол на властта. Те включват нарастваща корупция и непотизъм (традиционна характеристика на политическия живот на Лаос), тъй като идеологическата ангажираност избледнява и личният интерес се появява, за да го замени като основна мотивация за търсене и заемане на длъжност. Икономическите ползи от икономическата либерализация също се появиха бавно.

За разлика от Китай, Лаос не разполагаше с потенциал за бърз икономически растеж чрез свободни пазарни механизми в селското стопанство и насърчаване на ориентирано към износ производство с ниски заплати. Това отчасти се дължеше на факта, че Лаос беше малка, бедна страна без излаз на море, докато Китай имаше предимството на десетилетия повече комунистическо развитие. В резултат на това лаоските фермери, повечето живеещи на малко повече от жизнения минимум, не можаха да генерират излишъците, дори при икономически стимули, които китайските селяни можеха и направиха след деколективизацията на селското стопанство на Дън.

Откъснати от възможностите за образование на запад, много млади лаосци бяха изпратени за висше образование във Виетнам, Съветския съюз или Източна Европа, но дори бързите образователни курсове отнемаха време, за да създадат обучени учители, инженери и лекари. Във всеки случай стандартът на обучение в някои случаи не беше висок и на много от лаоските студенти им липсваха езикови умения, за да разберат какво им се преподава. Днес много от тези лаосци смятат себе си за „изгубено поколение“ и трябва да придобият нови квалификации по западните стандарти, за да могат да си намерят работа.

През 1985 г., признавайки разочароващите резултати от първото десетилетие на власт на партията, Kaisôn въвежда Новия икономически механизъм. Макар и оправдана с подходяща социалистическа фразеология, тази политика на практика се равняваше на изоставяне на държавната собственост и контрол върху икономиката. Държавната бюрокрация беше намалена по размер и нейната роля в икономическото управление беше намалена, субсидиите за държавните индустрии бяха премахнати, на мениджърите беше казано, че трябва да се стремят да направят своите предприятия печеливши (което неизбежно означаваше освобождаване на служители), а цените на дребно бяха дерегулирани.

Въпреки че от тези реформи се очакваха дългосрочни ползи, в краткосрочен план те предизвикаха инфлация, безработица сред работниците от губещия държавен сектор и негодувание и несигурност сред градското население. По този начин реформите не направиха много за укрепване на позицията на комунистическия режим, особено след като неговите отстъпки пред капитализма му костваха голяма част от неговата идеологическа легитимност. За щастие на партията, опозиционните сили бяха твърде слаби и неорганизирани, за да се възползват от уязвимата позиция на партията.

Международната позиция на Лаос също остана несигурна. Подчинението на Виетнам доведе до политическата и икономическа изолация на Лаос. Другите му граници с Китай и Тайланд бяха враждебни и затворени. Политиката на правителството го остави зависима от Виетнам като негов единствен съюзник и източник на помощ. До средата на 80-те години отношенията с Китай започнаха да се размразяват, тъй като китайският гняв срещу подкрепата на Лаос за Виетнам през 1979 г. избледня и виетнамската власт в Лаос намаля.

До 1986 г. официалните връзки с Китай са възстановени, въпреки че отношенията остават хладни. Посланиците бяха разменени през 1988 г., същата година, когато Виетнам официално изтегли войските си от Лаос и Камбоджа (всъщност някои войски останаха в Лаос). В същото време Лаос направи първите стъпки за възстановяване на отношенията със САЩ, като си сътрудничи с усилията на САЩ за намиране на останките на американския екипаж, свален над Лаос по време на войната в Индокитай.

Това възстановяване на връзките се смяташе за необходимо, както за да се даде възможност за възобновяване на американската помощ и инвестиции, така и за прекратяване на скритата подкрепа на САЩ за антикомунистическия бунт на ниско ниво, който продължаваше да тлее на юг. Правителството също така се надяваше, че САЩ ще използват влиянието си, за да накарат Тайланд да облекчи своя икономически и политически натиск върху Лаос. През 1984 г. и отново през 1987 г. имаше гранични сблъсъци между тайландските и лаоските сили в спорна територия в провинция Xainyaburī и тайландските ограничения върху търговията продължиха да нараняват Лаос.

С рухването на комунизма в Източна Европа, което започна през 1989 г. и завърши с падането на Съветския съюз през 1991 г., дойде дълбок шок за лаоските комунистически лидери. Идеологически това не подсказа на лаоските лидери, че има нещо фундаментално погрешно в социализма като идея, но потвърди за тях мъдростта на отстъпките в икономическата политика, които направиха от 1979 г. насам. По-практично, Съветският съюз беше най-големият участник в чуждестранната помощ за Лаос, но през 1989 г. Михаил Горбачов каза на Kaisôn, че помощта ще трябва да бъде рязко намалена.

Помощта беше напълно прекратена през 1990 г., създавайки нова икономическа криза. Лаос беше принуден да помоли Франция и Япония за спешна помощ, а също така да поиска помощ от Световната банка и Азиатската банка за развитие. Това имаше допълнителни последствия. Международните агенции изискваха по-нататъшна икономическа либерализация и реформи като предварително условие за широкомащабна помощ. Лаос също беше принуден да поправи отношенията си с некомунистическите страни, ако искаше тяхната помощ. Лаос беше подпомогнат в това от възстановяването на цивилното правителство в Тайланд след 1992 г., което сложи край на конфронтационистката политика на предишните военни режими. Накрая през 1989 г. Кайсон посети Пекин, за да потвърди възстановяването на приятелските отношения и да осигури китайска помощ.

През 90-те години старата гвардия на лаоския комунизъм си отиде от сцената. Suphānuvong се пенсионира през 1991 г. и умира през 1995 г. Той беше наследен като президент от Kaisôn, докато Khamtai Siphandôn стана министър-председател, но Kaisôn на свой ред почина през ноември 1992 г. и беше наследен като президент от Nuhak Phumsavan и като партиен лидер от Khamtai, който по този начин се очертава като ефективен владетел на страната. През 1998 г. Нухак се пенсионира и Кхамтай го наследи като президент, пост, който продължи да заема до 2006 г., на 81 години, последният от поколението лидери, които водеха "тридесетгодишната борба" за власт. Генерал Sisavath Keobounphanh стана министър-председател през 1998 г. и беше наследен през 2001 г. от Boungnang Vorachith.

Буннянг Ворачит

От 90-те години на миналия век доминиращият фактор в икономиката на Лаос е грандиозният растеж в региона на Югоизточна Азия и по-специално в Тайланд. През 1994 г. беше открит финансиран от Австралия мост, свързващ Вианг Чан с тайландския град Нонг Кай: това се превърна в най-важната част от инфраструктурата в страната, защото свърза Лаос с процъфтяващата тайландска икономика. (Оттогава е построен друг мост, пресичащ река Меконг в Pākxē, свързващ лаоските области на запад от Меконг и лаоско-тайландската граница и Ubon Ratchathani още пò на запад в Тайланд. Трети мост, наречен Втори тайландско-лаоски мост на приятелството, е бил построен, свързващ Саванахет с Мукдахан в Тайланд, открит на 9 януари 2007 г. Четвъртият тайландско-лаоски мост на приятелството е пътен мост над река Меконг, свързващ провинция Чианг Рай в Тайланд и Хуай Шай в Лаос. Мостът е открит на 11 декември 2013 г.

За да се възползва от това, правителството на Лаос премахна почти всички ограничения върху външната търговия и инвестициите, позволявайки на тайландски и други чуждестранни фирми да създават и търгуват свободно в страната. Лаоските и китайските изгнаници също бяха насърчавани да се върнат в Лаос и да носят парите си със себе си. Мнозина го направиха - днес член на бившето лаоско кралско семейство, принцеса Манилай, притежава хотел и здравен курорт в Луанг Прабанг, докато някои от старите лаоски елитни семейства, като Inthavongs, отново работят (дори да не живеят) в държавата.

От същата полза за Лаос беше бързото разрастване на туризма в Югоизточна Азия, в което отново Тайланд беше водещ участник. Правителството на Лаос видя възможностите за приходи от туризъм през 90-те години, но почти пълната липса на туристическа инфраструктура, лошата транспортна система, неконвертируемостта на лаоската валута и страховете на някои комунистически служители от политически опасности и „културно замърсяване“ от притока на чужденци всячески действаха като бариери. Американският писател Брет Дакин, който е работил като съветник в Лаоската национална служба по туризъм, е написал забавен разказ за борбите на лаоската бюрокрация да се адаптира към изискванията на туристическата индустрия.

Сред неговите проекти е „Посетете Лаос“ през 1999–2000 г., с което започва настоящият бум на туризма в Лаос. Днес Лаос е популярна туристическа дестинация, като културната и религиозна слава на Luang Phrabāng (сега обект на световното наследство на ЮНЕСКО) е особено популярна. Множество малки фирми са израснали, за да обслужват туристическата търговия, осигурявайки желана работа на хиляди хора, докато чуждестранни (главно тайландски) авиокомпании, автобусни компании и хотели се преместиха, за да запълнят инфраструктурните празнини, за които правителството на Лаос няма средства или експертиза за предоставяне.

След реформите от 80-те години Лаос постигна устойчив растеж, средно шест процента годишно от 1988 г. насам, с изключение на азиатската финансова криза от 1997 г. Но селското стопанство за препитание все още представлява половината от БВП и осигурява 80 процента от общата заетост. Голяма част от частния сектор се контролира от тайландски и китайски компании и наистина Лаос до известна степен се е превърнал в икономическа и културна колония на Тайланд, източник на известно недоволство сред лаосците. Лаос все още е силно зависим от чуждестранна помощ, но продължаващата експанзия на Тайланд увеличи търсенето на дървен материал и водноелектрическа енергия, единствените големи експортни стоки на Лаос. Наскоро Лаос нормализира търговските си отношения със САЩ, но това все още не е довело до големи ползи. Европейският съюз предостави средства, за да може Лаос да изпълни изискванията за членство в Световната търговска организация. Основно препятствие е лаоският кип, който все още не е официално конвертируема валута.

Комунистическата партия запазва монопола на политическата власт, но оставя управлението на икономиката на пазарните сили и не се намесва в ежедневния живот на лаоския народ, при условие че те не оспорват нейното управление. Опитите да се контролират религиозните, културните, икономическите и сексуалните дейности на хората до голяма степен са изоставени, въпреки че християнският евангелизъм официално не се одобрява. Медиите са контролирани от държавата, но повечето лаосци имат безплатен достъп до тайландско радио и телевизия (тайландският и лаоският са взаимно разбираеми езици), което им дава новини от външния свят.

В средна степен цензуриран достъп до интернет е наличен в повечето градове. Лаосците също са доста свободни да пътуват до Тайланд и наистина нелегалната лаоска имиграция в Тайланд е проблем за тайландското правителство. Онези, които се противопоставят на комунистическия режим обаче, получават грубо отношение. Amnesty International продължи да документира незаконното задържане и изтезанията на политически задържани. Различни опозиционни групи действат в Тайланд и САЩ, но изглежда има малко доказателства за активна опозиция в Лаос. За момента повечето лаосци изглеждат доволни от личната свобода и скромния просперитет, на които се радват през последното десетилетие.

През март 2006 г. Кхамтай се оттегли като партиен лидер и президент и беше наследен и на двата поста от Чоммали Саясон, на сравнително млада възраст от 70 години. Подобно на Кхамтай, Чоммали имаше военно минало и като цяло се смяташе за малко вероятно да започне големи реформи. През януари 2016 г. Bounnhang Vorachit наследи Choummaly Sayasone като президент и лидер на управляващата Лаоска народна революционна партия (LPRP).

Поради пандемията от COVID-19 в Лаос сухопътните граници бяха затворени до голяма степен и полетите бяха спрени за почти две години между 30 май 2020 г. и 9 май 2022 г., като за пристигащите пътници се изискваше 14-дневна карантина. В рамките на Лаос различни блокирания доведоха до скок на безработицата до 30% в края на 2021 г., като приблизително 42% от децата не посещават училище временно или постоянно.

Тхонглун Сисулит

През януари 2021 г. министър-председателят Thongloun Sisoulith стана нов генерален секретар на управляващата Лаоска народна революционна партия, заменяйки пенсиониращия се Bounnhang Vorachit. Лидерът на управляващата партия е най-влиятелният пост в държавата. През март 2021 г. Thongloun Sisoulith също беше избран и за нов президент на Лаос.

https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Laos

[Hatshepsut]

Будизмът в Лаос


Ступата Пха Тхан Луанг във Виентян

Будизмът в Лаос, под формата на направлението теравада, дошъл чрез тайландско и кхмерско посредничество, играе важна роля в културата и националната идентичност. Появата на лаоската писменост и всички значими произведения на изкуството се свързват с будизма. По-голямата част от религиозното население на Лаос са будисти.

Будизмът в Лаос е повлиян от местните условия, по-специално влиянието на местните култове върху будизма е забележимо в селските райони.

История на проникването на будизма в Лаос

В периода 8-10 век княжествата в Северен Лаос очевидно се запознават с махаяна будизма чрез бързо развиващата се будистка държава Нанжао, която ги включва в състава си. Като цяло обаче анимистичните вярвания и култът към предците доминират сред населението.

В средата на 14-ти век член на кралското семейство Фа Нгум, което управлява в най-голямото севернолаоско княжество Муанг Суа, е в изгнание в Кампучия. Връщайки се в родината си и ставайки крал в Луанг Прабанг, той обединява лаоските княжества в първата лаоска държава Лан Ксанг и разпространява традицията Теравада там. От своя кхмерски тъст Джаяварман Парамешвара той получава скулптура на Буда Фа Банг като подарък и построява ват (будистки храм) през 1356 г.

Статуя на Буда във Виентян

Развитие на будизма в Лаос

Будистки събори, предназначени да коригират грешки в преводите на Трипитака (въз основа на сингалския канон), се провеждат в Лаос три пъти: първият събор - при основателя на обединената лаоска държава Лансанг Фа Нгум през 1359 г., вторият - при крал Потисарат през 1523 г., третият - при Чао Ану през 1813 г.

Spoiler

Трипитака

Трипитака (на пали: Tipitaka), или „Трите Кошници“ са три големи сборника с различни групи учения: Виная, Сутра и Абидхарма, давани от историческия Буда Шакямуни в течение на 45-годишния период от неговото просветление до самата му смърт, наричана от будистите Махапаринирвана. Те са систематизирани години по-късно от неговите основни ученици в Раджгир при първия будистки събор. Упали предава Виная, Ананда – Сутра и Кашяпа – Абидхарма. Самото наименование „питака“ или кошница, както се смята произлиза от плетените кошове, в които са разпределяни текстовете макар че тази дума вероятно и тогава е имала преносен смисъл. На следващите събори те допълнително са кодифицирани и обработени, за да бъдат по-лесно използвани. В началото и в края на текстовете са добавяни определени формули на почитание и благодарности, които правят възможно разбирането кой текст от коя група е.

Виная се отнася предимно до монасите и монахините, правилата за поведение в изключителни детайли. В тях обект на възхвала е само Буда. Главната тема на Сутра е предимно медитационната практика. Тук се отправя възхвала към Будите и Бодхисатвите. Предмет на Абидхарма са обектите на познанието, устройството, функционирането, пораждането и разпадането на вселените и различните същества в тях. В тях се възхвалява бодхисатва Манджушри, обединената мъдрост на Будите. Смята се, че Виная работи предимно с привързаността, Сутра с гнева и Абидхарма с невежеството и объркаността. Така Трипитака премахва трите т.нар. отрови на ума.

[затвори]

В началото на 16 век крал Потисарат издава кралски указ, забраняващ анимистичния култ към духовете „пи“, който частично и постепенно е погълнат от будизма. Будизмът достига своя най-голям разцвет при крал Сулинявонгса (управлявал 1637–1694 г.). След смъртта му Лансанг се разделя на 3 държави, между които започват междуособици, довели до упадъка на будизма и трите лаоски държави.

През 16 век лаоските държави стават васали на Сиам, а през 1893 г. започва френската колонизация. Според конвенцията от 1895 г. от трите лаоски държави се запазва една - Луанг Прабанг, над която е установен френски протекторат. През 1928 г. френската администрация одобрява резолюция за реорганизиране на лаоската сангха по подобие на тайландската и обявяване на будизма за държавна религия; по-специално са създадени три будистки колежа.

Комунистическото правителство провежда и редица реформи, свързани с функционирането на манастирите. Първоначално правителството забрани даването на милостиня на монасите (пиндапата) и премахна изучаването на будизъм в началните училища. Монасите били длъжни да държат добитък и да работят на полето, което противоречи на законите на Виная.

През 1976 г. обичаят да се дава храна на монасите беше върнат и държавата установи дневна дажба ориз.

Будистки храм в Луанг Прабанг

Съвременно състояние на будизма

Сега в Лаос има около 2,5 хиляди манастири и храмове, над 10 хиляди членове на сангха.

Министерството на религиите на Лаос сега наблюдава дейностите на сангха. Подчертава се, че будизмът трябва да бъде в съответствие с марксистките принципи. Произведенията на марксизма се изучават в манастирите. На монасите също е забранено да участват в ритуалите за поклонение на духовете пили.

Будистки храмове и манастири

Най-голям брой будистки манастири са съсредоточени в столицата (Виентян) и Луанг Прабанг. Въпреки това дори малките лаоски села имат свои собствени храмове. Луанг Прабанг, който съдържа 32 манастира, е защитен като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Будистки организации

В Лаос доминират две школи на Теравада - Mahanikai и Thammayutnikai. Първата школа е по-разпространена сред населението, а втората е популярна сред аристокрацията и кралското семейство.

Школата Thammayutnikai е с произход Мон (най-старото население на Тайланд) и е въведена от тайландския крал Монгкут. Тази школа е по-строга, като набляга на монашеската дисциплина, медитация, изучаване на Випасана и Сутра.

Spoiler

Випасана

Випасана (на пали) или випасяна (विपश्यना) в будистката традиция означава дълбоко прозрение за истинската природа на реалността.

В контекста на Теравада, това води до вникване в трите белега на съществуването, непостоянството и неудоволетвореността от и във всичко, което съществува. В контекста на Махаяна, тя води до прозрение за това, което се определя по различни начини - като шунята, дхармата, неделимостта на проявление и празнота, на яснота и пустота, или на блаженство и пространство.

[затвори]

По време на гражданската война всички противопоставящи се страни подкрепят будизма и се опитват да спечелят сърцата на лаосците. След революцията победилият Патет Лао забранява школата Thammayutnikai като внедрена от Тайланд. Будистката литература на тайландски също беше забранена. Смята се, че поради тази причина лаоските манастири наблягат по-малко на Випассана, отколкото в други страни на Теравада будизма. Част от представителите на школата Thammayutnikai избягаха в Тайланд, а някои се преместиха в манастирите Mahanikai.

Постепенно се правят облекчения в религиозната политика. Забраните за тайландска литература бяха премахнати и след като отношенията с Тайланд се подобриха, много монаси започнаха да учат в Тайланд и тайландците започнаха да участват в лаоски проекти и да инвестират в лаоски манастири.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Буддизм_в_Лаосе

https://bg.wikipedia.org/wiki/Трипитака

https://bg.wikipedia.org/wiki/Випасана

[Hatshepsut]

Лаоски език и писменост

Лаоският език (ພາສາລາວ) е таи-кадайски език, говорен като официален от около 3 200 000 души в Лаос. Лао е тонален език и е близък до езика, който се говори в Исан в Североизточен Тайланд. Лаоската писменост е абугида и е близка до тайската.

Диалекти

Лао може да се раздели на 5 основни диалекта:

виентянски лао, който се разбира в цялата страна
Северен лао (луан прабан)
североизточен лао (цин хуан)
централен лао (хамуан)
южен лао (чампасак)

Тонове

Виентянският лао има 6 тона: нисък, среден, висок, възходящ, висок низходящ и нисък низходящ. Височината на тоновете са различни в зависимост от етноса и географския район. Говорещите луан прабан използват пет тона: среден низходящ възходящ, нисък възходящ, среден, висок низходящ и среден възходящ.

Лаоска писменост

Лаоската писменост е използваната писменост за лаоския език. По вид се класифицира като абугида и е сродна на тайската писменост.

Лаоската писменост

Диакритични символи за обозначаване на гласните звуци:

Learning Lao Ep.6 || How to write and read Lao alphabet Nickar PNP


История и разпространение

Историята на лаоската писменост започва през 14 век след обединението на отделните лаоски княжества в една държава, чийто владетели поръчали на лаоските учени да създадат писменост за нуждите на новата администрация. Учените, на които била възложена задачата, най-вероятно са базирали новата писменост на кхмерската такава, която от своя страна е била силно повлияна от древноиндийското брахми. Писмеността окончателно се установява като единствен начин за изписване на лаоския език през 16 век.

Понастоящем лаоската писменост се използва за изписване на лаоския език, както и някои малцинствени езици на територията на Лаос.

Особености

Лаоската писменост се причислява към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Често за един и същи звук от лаоския език в писмеността има няколко различни букви – причината е, че откакто е била създадена писмеността, езикът се е променил и някои от звуковете са отпаднали. Понеже лаоският език е тонален, писмеността използва сложна система за определяне на тона на сричката, зависещ от буквата, дали сричката е отворена, или затворена, дължината на гласната и някои допълнителни диакритики.

Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу. Разграничение между думите не се прави, като вместо това интервалът се използва за отделяне на изречения (като точката в български). Лаоската писменост също така има и собствени означания за цифрите.

Лаоските цифри

Learning Lao Ep.5 || How to write & count Lao numbers Nickar PNP

WIKITONGUES: La speaking Lao

#ແພງອ້າຍ #Lao song

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаоски език

https://bg.wikipedia.org/wiki/

https://omniglot.com/writing/lao.htm

[Hatshepsut]

Лаоска литература

История

Лаоската литература датира от втората половина на XIII век. Надписите върху стелите на Лаос датират от това време. Надписите разказват за историческите събития в Лаос, местните ритуали и държавното устройство на страната. Тази информация има културна стойност. Надписите са написани на шанско и сукотайско писмо, което служи като прототип на лаоската писменост.

Първите ръкописи са написани върху изсушени палмови листа, а кориците са направени от дърво. Палмовите листа първо са полирани, след което покрити със специално защитно съединение, което предпазва книгата от насекоми. Надписи и гравюри са нанасяни с метален стилус. Такива книги са правени в манастирите от будистки монаси.

Храмът Сиенг Тхонг в Луанг Прабанг. На заден план е библиотеката на храма.

За да ги прочетат, текстовете се покриват с боя или въглен, след което се почистват и четат. Религиозните текстове също са били написани на китайска или местна хартия.

Древните индийски текстове, написани на санскрит, оказват голямо влияние върху литературния жанр в Лаос.

Народното творчество допринася за обогатяването на литературата. Много лаоски приказки включват теми от ежедневието, приключенията, магията и животните. Приключенските приказки са истории за приключенията на митични герои. Приказките се делят на групи приказки с будистки морал и такива, които не са повлияни от него. Първата група описва преражданията на Буда. В лаоските ежедневни приказки няма чудеса или магически предмети; те описват човешките пороци: алчност и глупост, невежество и самодоволство, арогантност, презрение към хората. Приказки за животни: всяко животно е носител на някаква черта на човешкия характер.

Устните традиции на етническите малцинства в Лаос също са богат източник на фолклор.

Лаоската литература се дели на устна и писмена. Писмената литература се дели на официална и светска. Официалната е написана върху палмови листа и е свързана с будизма. Секуларизмът не се е свързвал с будизма и се е смятал за еретичен. Произходът на лаоския фолклор идва от устните традиции. Народното пеене е популярен и широко използван метод за опазване на народното наследство.

Народно пеене в Лаос

Писмената будистка литература включва будисткия канон "Типитака" и истории за прераждането на Буда - "Джатака".

В Лаос е разработена правна литература по медицина, граматика, метрика и т. н. Известен е правният кодекс „Котмай Лао“ („Закони на Лаос“) с правила относно брака, развода, наследяването, наказанието, отношението към робите и др.

От 1893 г. Лаос е част от колониалната територия на Френски Индокитай, а по време на Втората световна война Лаос е окупиран от японците. Колониалната и чужда администрация не допринасят за развитието на литературата в страната. Колониализмът има трайно въздействие върху лаоското общество и литературата на страната. Традиционният религиозен модел е заменен от светски, в който преобладават сиамската или френската култура. По това време традиционните форми на лаоската литература са запазени само в манастирите.

В началото на 40-те години на ХХ век в страната възниква движението Ляо Няй, културно-просветно движение с национално-патриотичен характер. В страната се появява учебна литература. Публикувани са статии за лаоската култура, религия, обичаи и език. Статиите са публикувани във френски издания. Тяхната цел е била да възпитат у лаосците чувство за патриотизъм и да съживят интереса им към националната култура.

Независимостта и светското образование през годините на независимост помогнаха на Лаос да запази националната си идентичност и да увеличи интереса към традиционната история и култура на Лаос. Придобиването на независимост на страната през 1949 г. допринесе за бързия растеж на технологичните и социални промени в страната, разпространението на комунистическата идеология, в чието предотвратяване се включиха Южен Виетнам и Съединените щати, като пуснаха 250-260 милиона въздушни бомби върху страната.

Творчеството на бързо нарастваща група революционни прозаици и поети е изпълнено с дух на патриотизъм, лоялност към принципите на националността и партийния дух в литературата. След създаването на Лаоската народна революционна партия (1955 г.) революционната литература извежда на преден план темата за националното освобождение и революционната борба, героизма и защитата на родината, както и темата за труда и творческата дейност на масите.

С освобождението на Лаос в литературата се развива революционна проза с теми за революцията и съдбата на народа. Строителят на ново общество стана нов герой в творбите на писателите Т. Дянсаван, К. Фуйконг, К. Филавонг, С. Вонгдар и Буа-хонг.

Съвременна литература

Съвременната литература в Лаос е представена от романи. Лаоските романи според съдържанието си се делят на религиозни и светски, а според формата - на проза и поезия. Известни романи включват: «Путтасен», «Четирите бадема», «Усапарот». Основната тема на романите в Лаос е съпруг, съпруга, готова да се пожертва за съпруга си, кръвожаден якшас (природен дух) и др.

Съвременната литература също е представена от разкази и стихове.

Популярен в Лаос е морализаторският роман («Сиеусавдт», «Ма-хосот», «Витхун-бандит» и др.), който казва как да се държим в различни ситуации. Според учението на Буда авторите на тези произведения показват вредността на греховния живот.

През 1956 г. в страната е открита Националната библиотека на Лаос. През 1988 г. учените на страната се занимават с опазването на писмени литературни паметници. Фондацията Toyota и Министерството на информацията на Лаос са каталогизирали приблизително 300 000 листа палмови книги, съхранявани в повече от 800 манастира в Лаос. Разработена е програма за дигитализация и фотокопиране на ръкописите. В резултат на тези работи са запазени около 7500 стари и уникални издания.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Литература Лаоса

[Hatshepsut]

Лаоско изкуство

Лаос е преживял няколко големи войни и окупации от 18 век насам. Освен това има съмнителната чест да бъде най-силно бомбардираната страна в света в резултат на войните срещу комунистическата революция в Лаос, Виетнам и Камбоджа през 60-те и 70-те години на ХХ в. Годините на икономическа изолация и постоянната бедност също взеха своето и международната законна и незаконна търговия с антики. В резултат на това голяма част от традиционното изкуство и архитектура на Лаос са били разграбени, продадени, унищожени или значително повредени през последните три века.

Ранните усилия за опазване извън местните ват (манастири) включват работата на френски учени, работещи в началото на 1900 г. за Френския далекоизточен институт, и работата на принц Фецарат през 1950 г. като част от ранното националистическо движение. Международни неправителствени организации, посветени на опазването на културното наследство, имат право да работят в страната от началото на 90-те години. По-голямата част от културното наследство на Лаос е запазено или защитено в манастирите в цялата страна. Има малко музеи; Ho Phra Keo във Виентян и музеят на Кралския дворец в Луанг Прабанг съхраняват повечето от останалите лаоски арт и културни обекти.

Тъкачество

Тъкането е доминиращата форма на културно художествено изразяване в Лаос, обща за всички етноси и най-широко признатият културен износ. Лаоските майки често предават уменията си за тъкане на дъщерите си като знак за постигане на правото на брак. Моделите, методите и цветовете са различни в зависимост от региона или етническата група.

Жените традиционно отглеждат черничеви буби на постоянна диета от черничеви листа и тъкат коприна на ръчни станове на север или (по-рядко) на крачни станове на юг. Всеки регион и етническа група има свои собствени традиционни техники за тъкане. На юг тъкането се характеризира със сложни шарки на слонове, храмове, повлияни от кхмерите мотиви и има сложна украса с мъниста. На североизток се използват сурова коприна и памук и боядисана сурова коприна, известна като матмии или икат. В централната част на Лаос, по поречието на река Меконг, е разпространено боядисването на коприна с естествена индигова боя и диамантена шарка, която символизира защитните люспи на митичната нага. В бившия кралски град Луанг Прабанг е запазена традицията на бродиране с помощта на тънки златни и сребърни нишки. Изкуството се предава от майка на дъщеря, а моделите и творенията се украсяват допълнително с всяко поколение.

Лаоска принцеса в тоалет със златна бродерия

Скулптура

Бронзови скулптури на Буда, Ват Май, Луанг Прабанг

Будистките мотиви доминират в лаоското декоративно изкуство, а скулптурата е една от най-видните форми на традиционното лаоско изкуство. Скулптурите на Буда традиционно се изливат от бронз, сребро, злато или специална сплав от злато и сребро (тхонг). Дървените изображения на Буда, направени от молители, са често срещани на ниво местно село. Скулптурите следват общи форми и мудри, често срещани в частта Теравада в Югоизточна Азия, но две форми се открояват с лаоски произход. Най-често срещаната форма е статуя на Буда, стояща в мудрата, „викащ дъжда“, с ръце отстрани и наведени надолу, и облекло, симетрично от двете страни. Друго, по-рядко лаоско изображение на Буда също е в изправено положение, със скръстени ръце отпред на китките в мудрата на „съзерцанието“. Тези изображения произхождат от XVI век и се характеризират с издължени черти на лицето, по-тънки и по-орловидни носове.

Лаоски дървени скулптури на Буда в поза "викане на дъжд"

Най-значимата в културно и религиозно отношение скулптура в Лаос днес е Pha Bang, златната статуя, от която град Луанг Прабанг носи името си. Според легендата, Pha Bang е бил излят в Цейлон, предаден на Кхмерската империя и след това е дошъл на север в Лансанг по молба на кхмерската кралица Phangumu. Други исторически значими изображения на Буда включват колосалните бронзови изображения на Буда в Wat Ong Theu и Wat Manorom. По-малки изображения също се намират в Ho Phra Keoi и Wat Sisaket (Виентян) или в многобройните храмове Wat Wisun в Луанг Прабанг. Тези изображения на Буда са направени в Лаос и показват много признаци на традиционна изработка.

Редица значими изображения на Буда от историята на Лаос са изгубени, премахнати или откраднати по време на конфликтите от деветнадесети и двадесети век. Най-значимият е "Изумруденият Буда" или Pha Keo, който сега се намира в Големия дворец в Банкок, като Паладиумът на Тайланд. По същия начин Pha Phutta Butsavarat, или „Кристалният Буда“, е бил паладий на Кралство Чампасак и е бил донесен в Банкок през деветнадесети век. Някои други важни изображения, произхождащи от Кралство Лана, са донесени в Лаос от крал Сетхатират (който е крал на Лана за кратко) през шестнадесети век. Тези изображения са създадени за всяка от дъщерите му в масивно злато и включват Pha Sae Kham (разположен в Wat Pho Chai в Nong Khai, Тайланд), Pha Seum (намиращ се в Wat Pathum Vanaram, Банкок, Тайланд) и Pha Sook. Тези изображения са взети от тайландската армия през деветнадесети век в Исан и в крайна сметка изпратени в Банкок. По ирония на съдбата Pha Suk, или „щастливият Буда“, се удави в река Меконг по време на буря по време на транспортиране. Тази история е отразена в стенописите на Wat Pho Chai. Pha Lao Thep Nimit е друг чудесен пример за лаоска скулптура сега в Тайланд (провинция Амнат Чарен). Други комплекти кралски изображения на Буда са били напълно изгубени по време на френския колониализъм. Много от тях са продадени или отнесени като сувенири, редица кралски изображения са изгубени през 1910 г., когато френската канонерка "La Grandiere" потъва с тях в река Меконг на път за Парижкото изложение.

Дървообработка

Лаос има история на изящна обработка на дърво. Традиционно използвани в храмове, днес може да се видят много къщи и правителствени сгради с няколко богато резбовани елемента. Сред частните колекции на елита, богатите или в Кралската колекция на музея на двореца в Луанг Прабанг може да видите богато резбовани мебели, носилки за поставяне върху слонове, речни шлепове и погребални коли.

Първите подробни европейски описания на проучванията на Лаос през 16 век описват сложни барелефи, разположени в храмове и дворци. Сред най-забележителните примери на занаята са разположените по протежение на фриза на Wat Mai и резбите на кралския погребален параклис в Wat Sieng Thong в Луанг Прабанг.

Много популярна е и народната дърворезба; оброчните изображения на Буда са най-често срещаната форма, а анимистични тотеми са открити в селищата на Лао Теунг и Лао Сунг.

Лаоски монах издълбава дървена част от храма

Други занаяти

Лаоското изкуство на златните и сребърни изделия отново преживява растеж, а най-високата му точка се счита Lansang от 17 век. Сребърните предмети са особено ценени и популярни сред етническите малцинства, включително Хмонг и Яо, и могат да бъдат намерени като популярни елементи в традиционното облекло на омъжените жени.

В Лаос има редица занаяти, при които се използва тъкане от бамбук и други видове растения. Традиционно лаосците използват сложно изплетени бамбукови рогозки в домове и храмове, въпреки че голяма част от изкуството е загубено поради наличието и издръжливостта на пластмасовите заместители. Тъкането е доста разпространено и традиционно присъства в различни форми на домакинско кухненско оборудване или дори в къщата, където покривът от бамбукови листове все още се използва широко.

Листата от черница, които не се използват за отглеждане на копринени буби, често се използват за направата на хартия саа. Сaa е традиционна форма на изкуство, която е включена в редица продукти за туристическата индустрия около Луанг Прабанг.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Культура Лаосу

[Hatshepsut]

Лаоска архитектура


Ват Сиенг Тхонг, Луангпрабанс

Лаос има 21% градска концентрация, но по-голямата част от населението е селско. Най-големият град е столицата Виентян (около 500 000 жители). Нивото на урбанизация в Лаос нараства, но е много по-ниско, отколкото във всяка от съседните му страни - Виетнам, Тайланд или Камбоджа.

Древната столица Лансанг, на чието място се намира съвременната столица Виентян, е напълно унищожена в резултат на бунта на Аннувонг от 1820-те години. Като част от френски Индокитай, древната столица е възстановена като съзнателно политическо изявление за лаосци и тайландци от западната сила и легитимност. Френската строителна програма обхваща също Луанг Прабанг, Саванахет, Сиангкхуанг и Паксе. Много сгради от френската колониална епоха все още могат да се видят в градовете на Лаос в цялата страна.

Повечето лаосци живеят в села, които са групирани около храм (ват). Традиционните лаоски къщи (хeуaн) са прости, често направени изцяло от плетена бамбукова слама или дърво, с няколко стаи. Къщите са построени на кокили, за да осигурят вентилация и защита, практика, която се превръща във важно културно отличие. Според легендата първият мирен договор между крал Пангум и Дайвиет установява, че лаоските земи започват там, където реки и потоци захранват река Меконг и хората живеят в къщи, построени на кокили. Много модерни сгради показват признаци на западни, тайландски, китайски и виетнамски влияния. Използването на бетон, мазилка, тухли и плочки е обичайно в конструкции, започващи през 40-те години на миналия век.

Религиозна архитектура

Пха Тхат Луанг, Виентян

Тъй като Лаос е религиозна будистка страна, ступите и храмовете са най-културно значимите сгради. Архитектурата на Лаос преживява златен век през шестнадесети и седемнадесети век, когато много сгради с културно значение са построени за сметка на кралете Висуна, Потисарат I и Сетхатират. Най-значимите сгради включват националния символ That Luang (важна ступа за будистко поклонение), Ho Pha Keo (където се е помещавал Изумрудения Буда), Wat Saket (който е построен от крал Анувонг в стил Банкок и е спасен от унищожение през 1820-те) и Wat Sieng Thong (който е построен през 1560 г., когато столицата на Лансанг е преместена във Виентян).

Има три различни типа строителство на храмове в Лаос в зависимост от региона и възрастта на храма. Храмовият стил на Луанг Прабанг се демонстрира най-добре от Wat Sieng Thong, който има нисък, широк, многослоен покрив. Стилът на храма във Виентян се характеризира с открита веранда и надвиснал многослоен покрив (нивата са символични, като нивата на будистката космология), увенчан с издълбани наги на върха на всяко покривно ниво. И накрая, храмовият стил Siangkhuang, който сега е най-редкият поради мащабните битки, които се водят в региона по време на Гражданската война в Лаос. Този стил е подобен на стила Луанг Прабанг, но има по-широка и по-висока платформа с по-малко орнаменти в сравнение с други стилове.

Лаоските ступи също имат различен характер. Най-известната е That Luang, но забележителните включват That Phan в Isaan, Тайланд, That Dam във Виентян и That Sikhottabong (That Ing Hang) в Thakhek. Лаоските ступи се характеризират с пирамидална основа с наклонен нагоре шпил, който е удължен, за да представлява затворен лотосов цвят. Ступите са важни места за будистко поклонение и обикновено са построени върху важни религиозни реликви.

Разрушен храм, Siangkhuang

Световно наследство в Лаос

Лаос е дом на два обекта на ЮНЕСКО за световно наследство и два обекта кандидати.

Wat Phu е прото-кхмерски обект, разположен в провинция Чампасак, който е на повече от 1000 години. Храмът е построен около планина с естествена формация, напомняща лингамите на Шива. Кхмерите построили два града на брега на Меконг и използвали тази област (около 10 км), за да създадат земно представяне на индуската планина Меру, използвайки както природни образувания, така и човешки конструкции. Мястото е изоставено като индуистко място за поклонение, но през вековете се е превърнало в място на будистко поклонение.

Старият град Луанг Прабанг също е признат за обект на световното наследство. Това е най-посещаваният град в Лаос и е избран заради своето архитектурно и художествено наследство, смесица от традиционна лаоска и френска колониална архитектура. Градът има повече от 30 действащи храма и е бил седалище на владетелите на държавата Лансанг от 1353 до 1560 г. и на кралството Луанг Прабанг от 1707 до 1946 г.

Ступата Тхат Луанг и Долината на каменните делви в Siangkhuang бяха номинирани за статут на ЮНЕСКО за световно наследство през 1992 г. Тхат Луанг е номиниран заради религиозното си значение като място за будистко поклонение, а Долината на каменните делви заради значението си като основен археологически обект на културата от желязната епоха в Югоизточна Азия.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Культура Лаосу

[Hatshepsut]

Музика и сценични изкуства в Лаос

Музика

Националната музика на Лаос е лам, където певецът използва импровизирана поезия към бърза музика за любов, трудности и бедност, използвайки фигури на речта и фин хумор. Лам е силно регионален и много слушатели могат да отгатнат обстановката и темите на историята от първите няколко реда.

Популярна форма на лама е "битката на половете" между професионален певец и певица, чиято цел е да забавлява публиката и да "спъне" противника с помощта на хумор, недоизказаност или стилистичен усет. Лам може да се използва и като песенна форма на народната поезия и форма на устна историческа традиция, която е по-стара от националния епос в литературата. Лам, използван в анимистичната традиция, формира вид песнопение (молитва), използвано по време на церемонии като "бачи".

Най-важният инструмент за лаоската музика е кхаен, тръстиков орган за уста, изработен от бамбук. Вариантите кхаен се използват от най-големите етнически групи в Лаос. Лаосците също използват редица класически инструменти, които имат силно влияние от Китай, Камбоджа и Тайланд. Ансамблите включват флейти, цитри, гонгове, барабани, цигулки, лютни, цимбали и ксилофони. Съвременният мор лам включва също електрически китари, синтезатори и електрически пиана.

Театър

Лаоски актьори с маски Кхон

Целият традиционен театър в Лаос е по същество музикален. Придворната музика и пиесите, известни като кхон и лакхон, имат сложни костюми и танци. Кхон и Лакхон водят началото си от кхмерския кралски двор и са се разпространили в целия регион, а в Лаос са известни от епохата Лансанг. Типичните представления включват истории за джатака, като най-известните са продукциите на Pra Lak Pra Lam по време на лаоската Нова година в Луанг Прабанг. През 19-ти век влиянието на Тайланд и Виетнам допринася за създаването на лам луанг (лаоска опера). Лам луанг е по-театрална версия на лам музиката с декори, костюми и оркестров съпровод. През 1972 г. Патет Лао сформира Централната лаоска опера, първата професионална трупа лам луанг в Лаос. Техните изпълнения се фокусират върху социални теми, традиционни теми и национална пропаганда.

Мор лам представление - мъже свирят на кхене и са облечени в пха саронги

Танци

Националният фолклорен танц на Лаос се нарича Лам вонг. Започва с един човек, който прави движения на главата и ръцете си въз основа на будистките мудри, към който първо се присъединява партньор, след това други двойки, докато се образува тълпа, която образува три взаимосвързани кръга, които бавно се въртят.

Много по-редки са танците от кралския двор, базирани на изпълнения с много символични движения и стъпки на танцьорите. През 80-те години много кралски придворни танцьорки от Луанг Прабанг избягаха от режима на Патет Лао в Нешвил, Тенеси, САЩ. Други традиционни танци включват "phon dhab" ("танц с мечове"), който е танцова демонстрация на мъжки бойни изкуства. Има редица народни танци, които са популярни сред етническите групи Lao Theung и Lao Sung. Хмонг изпълняват "phon bun kin chieng" ("новогодишен танц"); Khmu имат ухажващ танц, известен като "phon pao bang"; Червените и Черните Тай имат танц с бамбукова пръчка, а Яо са известни с танци на звънец и барабан. Всички традиционни лаоски танци имат много регионални и етнически вариации.

Кино

Лаос почти няма собствена филмова или медийна индустрия. Вместо това преобладават телевизията, филмите, радиото и онлайн медиите от съседен Тайланд, източник на политическо и културно напрежение. До 50-те години на миналия век в Лаос са били известни само документални френски снимки. През 60-те години на миналия век кралското правителство на Лаос пусна първите лаоски игрални филми Khukhak Peunkhaen (Истински и фалшив приятел) и Phaenedin Khong Hao (Нашата земя).

През 70-те и 80-те години на миналия век се разпространяват пропагандни филми и Министерството на културата поема цялата продукция. През този период са заснети няколко американски филма, които се развиват в Лаос по време на войната във Виетнам, но не са заснети в страната. Сред тях е известният документален филм "Nerakhoon" ("Предателство"), който разказва историята на семейство, избягало от Лаос през 70-те години на миналия век и техния живот в САЩ по време на войната във Виетнам.

През 2007 г. е направен игралният филм "Sabaidee Luang Prabang" ("Добро утро, Луанг Прабанг") от тайландския режисьор Сакчай Динан за тайландски фотограф, който се влюбва в лаоски гид. През същата година беше пуснат одобреният от критиката австралийски документален филм The Bomb Harvest. Филмът разказва за усилията на Консултативната група по мините и Националната програма за неексплодирали боеприпаси на Лаос да изчистят страната от неексплодирали боеприпаси от войните на 20-ти век. Филмът описва с най-малки подробности трудностите при обезвреждането на бомби в Лаос, включително опасностите, пред които е изправено бедното население, което изкопава скрап за препродажба.

Австралийският режисьор Ким Мордун засне първия си игрален филм в Лаос, като лаоските актьори говорят на родния си език. Филмът се нарича Rocket и беше показан на Международния филмов фестивал в Мелбърн през 2013 г. и спечели три награди на Международния филмов фестивал в Берлин: най-добър първи филм, наградата на Amnesty International и наградата Crystal Bear за най-добър филм от програмата Generation K-plus.

Традиционно облекло

Лаоски момичета (Лао Лум) в традиционни носии "синх"

Традиционното облекло е основният визуален сигнал за определяне на принадлежността между етносите. Техниките, моделите и материалите се различават не само по региони и етноси, но дори и по кланове и семейства.

Статуи, представящи етническите групи (от ляво надясно) Лао Сунг, Лао Лум, Лао Тхеунг

Традиционното облекло Lao Lum показва камбоджанско, тайландско, френско и бирманско влияние. Мъжете от Лаос традиционно носят широки панталони или сампот в кхмерски стил, сако с висока яка или индокитайска риза и обикновен фа бианг (шал на каре, подобен на кхмерски крама). Сред по-старото поколение и в северните райони също не е необичайно да видите мъже, носещи кариран пха саронг, подобно на бирманските лунги. Традиционното женско облекло е дълга рокля с богато бродиран подгъв, наречена "синх", съчетана с pha biang или шал (по-дългите шалове, наречени хом, се носят в по-студените райони) и блуза с френско влияние. Мъжете и жените носят религиозни амулети и голямо количество златни и сребърни бижута, за които се вярва, че прогонват злите духове и са символ на богатство. Цветовите модели и техниките за бродиране се различават според региона и класата. Лао Лум използват почти изключително коприна в традиционните си дрехи.

Памукът е широко използван сред Lao Theung. Жените Кхму носят прости памучни саронги с хоризонтални ивици и черни блузи с дълги ръкави. Сред Кату и Алак има традиция да се добавят значително количество мъниста и сребърни монети към дрехите. Lao Theung използват големи количества сребърни и месингови бижута, за да предотвратят злото и да обозначат своя статус.

Групите Lao Sung, включително Hmong, Yao и Akha, са известни със своите изящни бродерии, богати сребърни орнаменти и сложни цветни шарки. Например жените от Сините хмонги носят плисирани поли с червени, бели и сини бродирани ивици и черно сако с оранжеви и жълти бродерии. Жените Яо носят дълго черно сако с червена гарнитура, широки панталони и изящно бродирани черни тюрбани. Мъжете обикновено носят черни панталони, завързани с бродирана панделка, индокитайска риза с френско влияние и цветна лента за глава.

https://uk.wikipedia.org/Музика_та_виконавче_мистецтво