Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Джанъм Тодоро

Джанъм Тудоро, мари Тудорке,
що ти е лице, лице плакало?
Що ти е лице, лице плакало,
що ти е снага снага вехнала?

Как да ти кажа, мило юначе,
мойта е мъка, мъка голяма -
мене ме майка малка ожени
за друго любе от друго село

Пък мен ми лежи, лежи на сърце
първо ми любе, любе Никола
Той си ми е лика, лика-прилика,
не мога да си го прежаля

От мен имай, имай заръка:
Всякога майка ти не послушвай,
което любе теб ти приляга,
него, юначе, ти да си вземеш

Изпълнява Илка Александрова:

[Hatshepsut]

Млад ме сака, стар ми китка взима

Гюл девойче море ле, под гюл задремало,
гюл се рони море ле, в устата му пада,
девойче му море ле, потихом говори,
не мой гюле море ле, зелен се не рони
Не мой гюле море ле, зелен се не рони,
че не мога море ле, зелен да те бера
Яз си имам гюле ле до два-три ли яда,
млад ме сака гюле ле, стар ми китка взима /3

Да знам гюле море ле, дека че е старо,
да юлезнем гюле ле у мала градинка
Да наберем гюле ле китка пелинова,
да натъркам гюле мое бело лице /2
Кога дойде гюле ле старо да цилива,
мое лице гюле ле пелиново да е. /3

Да знам гюле море ле, дека че е младо,
да юлезнем гюле ле у мала градинка
Да наберем гюле ле китка босилкова,
да натъркам гюле мое бело лице /2
Кога дойде гюле ле младо да цилива,
мое лице гюле ле босилково да е /3

Изпълнява Олга Борисова:

[Hatshepsut]

Панагир ми се сбираше

Панагир ми се сбираше, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
На старо панагирище, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.

И Гюргя иска ле, да иде, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
Стара я майка ле, не пуска, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.

Седи ми, керко ле, не оди, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
Че тамо има ле, делии, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.

Делии, делии, ле, калии, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
Гюргя си майка, ле, не слуша, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.

Препаша сабя, ле, френгия, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
Наметна пушка, ле, бойлия, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.

Ойде при отбор ле, юнаци, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.
Байрако да им ле, развее, Гюрге ле, Гю-
Гюрге ле, юбаво.


изпълнява Роза Цветкова

[Hatshepsut]

Айде разболе се мойто либе

Айде разболе се мойто либе
во тугя* земя.
Aйде нема рода да го види
оти ке юмре.
Aйде нема рода да го види
оти ке юмре.

Айде пратил писмо, мила майко,
язе да идам.
Айде яз да идам, мила майко,
да го видам,
Айде да го видам, мила майко,
па да си юмре.

-Айде немой* керко*, немой душо,
много е далеко,
айде немой керко немой душо,
сме сиромаси,
айде немой керко немой мила,
много е далеко.

Айде ке продадам, мила майко,
колан и гердан,
айде яз ке идам, мила майко,
да го видам.
Айде да го видам, мила майко,
со него да юмра.

*тугя = чужда
*немой = недей
*керка = щерка, дъщеря

Изпълнява Костадин Гугов:

[Hatshepsut]

Един Димитър на майка

 Един Димитър на майка лельо,
 един Димитър на майка,
 на майка още на баща, лельо
 на майка още на баща.
 
 Снощи му вечер дойдоа лельо,
 снощи му вечер дойдоа,
 троица млади гавази лельо,
 троица млади гавази.
 
 Та си Димитър искаа лельо,
 та си Димитър искаа,
 младо войниче да иде лельо,
 младо войниче да иде.
 
 На Димитър се не оди лельо,
 на Димитър се не оди,
 че му е малко кончето лельо,
 че му е малко кончето.
 
 Че му е малко кончето лельо,
 че му е малко кончето,
 че му е младо булчето лельо,
 че му е младо булчето.

[Hatshepsut]

Драганин братец

Драганин братец той Драгани дума:
Драгано, сестро, я попей ми, попей.

Я попей ми, попей вчерашната песен,
дето я пееше на голяма нива.

Дето я пееше на голяма нива,
на голяма нива, на широка поста.

Драгана брайно тихом говори:
Не мога, брайно, да ти попея.

Не мога, брайно, да ти попея,
тука е, брайно, гора хайдушка.

Тука е, брайно, гора хайдушка.
Гора е, брайно, пълна с хайдути.

Гора е, брайно, пълна с хайдути.
Яз имам, брайно, любе хайдутин.

По гласа, брайно, шъ ма познае.
По думи, брайно, шъ ма разбере.


изпълнява Пенка Павлова:

[Hatshepsut]

Володя Стоянов - Старият бунар

Не хвърляй мило либе камък
камък в стария бунар
Че двамка с тебе пили сме от там
и ти от мене и аз от теб /2

Запей ми горо зелена
на кестените песента
за верна любов на моми, ергени
дадена пред майка и баща /2

Низ двори шета стара майка
кърши пръсти, чака своя син
За да му каже бащина заръка,
стигнала от славни времена /2

Запей ми горо зелена
на Гоце, Даме песента
СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА,
таз свещена клетва,
дадена пред Бога и рода

Запей ми горо зелена
на Гоце, Даме песента
СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА,
таз свещена клетва,
дадена пред МАКЕДОНИЯ

Не хвърляй мили сине камък,
камък в стария бунар
Че водите в него са свещени, сине
Вардар, Струма и от Черний Дрин /2

[Hatshepsut]

Малихери пукая

Малихери пукая, леле,
малихери пукая,
Малихери пукая,
на Гъндачот планина.

Тойо Ванчо войвода, леле,
тойо Ванчо войвода,
Тойо Ванчо войвода,
на чукарче седеше.

На чукарче седеше, леле,
на чукарче седеше,
На чукарче седеше,
заповед издаваше.

Юруш бракя комити, леле,
юруш бракя комити,
Юруш бракя комити,
да я ослободиме
майка Македония.

Песен за Карасулийският войвода от ВМОРО и ВМОК Иван Орджанов - Иванчо Карасулията:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Иванчо_Карасулията

[Hatshepsut]

Кажи, Райне

Кажи, Райне, кажи, душо, кой ти нишан стори
Кой ти нишан стори, Райне, на белото лице? /x2/

Кат ме питаш, стара майко, право ке ти кажам.
Право ке ти кажам, майко, без да те излажам. /x2/

Снощи беа, стара майко, гости панагюрци
Се на бели коне, майко и со жолти юзди. /x2/

Главатар им беше, майко, мойто първо либе.
Той ми нишан стори, майко, на белото лице. /x2/

Изпълнява Иван Андонов:

[Hatshepsut]

Нигде се болест не чува

Нигде са боляст не чува, майно ле,
ни боляст, ни върла чума
Чула се й само на Биндер*,
чула са й само на Биндер, майно ле,
на биндерови ханове,
на енчовите одаи*

Не мори хора ярлийци*,
най мори хора ябанци*,
умори, кого умори,
умори Денча баш* майстор,
умори, та го повали
на тая тежка постеля
от сряда, та до неделя.

Кога си душа береше,
той си момчета повика
и на момчета думаше:
- Момчета, калфи*, чираци*,
мене ма чума нагази,
нагази и ма повали,
повали, ша ма умори...

Калфи, чираци плачеха
и си на Денча думаха:
- Денчо ле, бате Денчо ле,
Денчо ле, най баш майсторе,
ти като Денчо умираш,
на кого ше ни оставиш,
без очи, Денчо, без ръце,
учени-недоучени?

Денчо момчета думаше:
- Момчета, калфи, чираци,
сбирайте и прибирайте
ножици, тънки гайтани*,
канджите*, напръстниците,
делете добри кярове*,
от много - малко вземайте,
за мама дял оставете...

Кога при мама идете,
мама ще да ви попита:
"Къде ви, момци, майстора,
заща са сами връщате?",
а пък вие й речете:
"Майстор са Денчо ожени
за една мома хубава,
за мома, за биндерчанка."

Ако ви мама попита:
"Де ви са момци, дарове?",
тогаз на мама кажете:
"Момата беше мъничка,
дарове не е тъкала,
ленени и копринени,
памучни, беренджичени.
Дар само на теб проводи, майно ле,
чер чумбер*, черно копринен,
черен си чумбер да носиш!"

*Биндер = махала
*одаи = стаи
*ярлийци = местните, тукашните
*ябанци = другоселците
*баш = главен
*калфа = помощник на майстора
*чирак = ученик
*гайтан = плетеница за украса на дрехи
*канджи = куки за плетене
*кяр = печалба
*чумбер = забрадка

Изпълнява Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Володя Стоянов - Отвори, татко, тежки порти

Отвори татко тежки порти
да намериш своя син,
животът мина, побеляхме,
да поговорим не успях.

Припев:

Татко, изтрий сълзите скъпи,
татко нали така ме ти научи
да не плача за жена.

Душата ми е волна птица
обиколила света,
пях с народа твойта песен,
пях за мъжките сърца.

Отвори татко тежки порти
да пресретнеш своя син,
по чаша вино да отпием
за стари мъжки времена.

[Hatshepsut]

Радка платно тъче

Радка платно тъче и Богу се моли /2
Дай ми, Боже, дай ми, дай ми, помогни ми /2
бърдо да се строши, жички да се скъсат /2
Навън да излезна, на хоро да ида,
на хоро да ида, Стоян да си видя /2
Кога Стоян видя, все весела ходя /2
Кога го не видя - цял ден болна лежа /2

Стоян нива оре и Богу се моли /2
Дай ми, Боже, дай ми, дай ми, помогни ми /2
Рало да се строши, умори ми вола /2
на хоро да ида, Радка да си видя /2
Кога Радка видя, цял ден весел ходя /2
Кога я не видя - цял ден болен лежа /2

Изпълнява Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Отдолу идат сеймени

Отдолу идат сеймени*,
хайдушка глава носея, леле,
хайдушка глава носея.
Кога сред село стигная,
сеймен си викна провикна, леле,
сеймен си викна провикна:
„Кой ке главата познае,
тежко имане ке има, леле,
тежко имане ке има.”

Сите селяни се сбрая,
никой си глава не позна, леле,
никой си глава не позна.

Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала, леле
викнала та заплакала:
„Стояне, сине Стояне,
защо те майка родила, леле,
хранила, още гледала?”

Сеймен й вели говори:
„Аферим, бабо, машала, леле,
какъв си син отгледала!
Дорде му ръце вържеме,
девет синджира скинахме*, леле,
девет синджира скинахме!
Дорде му глава отсечем,
девет си саби скършихме, леле,
девет си саби скършихме!”

*сеймен = стражар
*скинахме = скъсахме

Изпълнението на Даниела Величкова:

Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии.
Хайдушка глава, мори носея.
Не било глава хайдушка, мори,
най било глава юнашка.
Мало и голямо слезнало,
главата да си познаят, леле,
главата на войводата.

Никой си глава не позна, леле
най-подир иде бабичка,
Тя си главата познала,
викнала та е заплакала:
„Леле, Стояне, мил мамин,
леле, Стояне, мил мамин,
тъй ли та е майка хранила?”

Сеймени думат бабичка:
„Аферим, бабо, машала, леле,
добър си юнак хранила!
Догде си Стоян хваниме, леле,
девет балкана минахме!
Аферим, бабо, машала, леле,
добър си юнак хранила!”

Изпълнението на Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Кунда кучка

Кунда кучка позалава
и караман позавива.

Дали ми са ворли турци,
ворли турци, анадолци.

Колят, бесят,
малки  деца в люлки плачат,
в люлки плачат, майки немат.

Изклали са цяло село,
останала Кунда кучка.

Кунда кучка позалава
и караман позавива.

В нашто село огън гори,
пусти турци, анадолци.

Еее...


изпълнява Ева квартет:

[Hatshepsut]

Кехая вика из село

Кехая* вика из село,
кой къде види и да бяга,
снощи са турци стигнали,
снощи са турци стигнали,
бели робини да сбират,
робини - бели българки.

Кои са чули - бягали,
Тодорка, бяла българка,
не чула и не е разбрала.
Тя си детето кърмеше,
кърмеше и повиваше,
нея турците хванаха.

Нея турците хванаха,
напред конете караха.
Турчин Тодорки думаше,
турчин Тодорки думаше,
Тодорке бяла българко,
мари хвърли си рожбата.

*кехая = селски глашатай

Изпълнява Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Гергино, моме хубава

Гергино, моме хубава, мари,
бре що е сова от тебе,
бре що е сова от тебе, мари,
хороно й празно без тебе.
Хороно й празно без тебе, мари,
хоро без тебе не става.
Момине плачат от тебе, мари,
юнаци питат за тебе /2

Гергино, моме хубава, мари,
бре що е сова от тебе,
бре що е сова от тебе, мари,
ката година кърнина
Ката година кърнина, мари,
сая година двамина /2
Двамина луди и млади, мари,
двамина вакли овчера.

Изпълнява Радка Кушлева: