Българскиятъ фолклоръ

[Hatshepsut]

Започва фестивалът на фолклорната носия в Жеравна

Започва фестивалът на фолклорната носия в Жеравна

Използването на мобилни телефони е забранено

За поредно лято Жеравна е домакин на дългогодишния фестивал на народната носия. През следващите три дни в емблематичната борова гора гостите ще се насладят на магията на древните ритуали, вкуса на чеверметата и традиционните гозби от едно време.


Започва фестивалът на фолклорната носия в Жеравна

Задължително условие, за да присъствате на традиционния събор, е да бъдете облечени в носия. Използването на мобилни телефони е забранено.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Борислава Кутларска: Всяка българска носия е красива и крие своята история

Борислава Кутларска е един млад и деен човек от Разлог. Тя свири на тамбура, пее и танцува народни танци. Обича българския фолклор от съвсем малка и той се превръща в начин на живот за нея. Възпитаник е на читалището в Разлог - НЧ "15 септември 1903-1909", което смело заявява, че се явява сърцето на града, мястото, където младите хора получават не само уроци по фолклор, а и житейски такива.

"За голяма част от отношението, което имам към българските традиции и фолклор, мога да благодаря на моето семейство, защото те винаги са до мен, около мен и сбъдват моите мечти. Огромна благодарност имам и към читалището в Разлог, където работят едни изключителни професионалисти, хора, които обичат българското и децата на Разлог. Те са ни възпитали на тази любов, те са ни предали техните знания и мога да кажа, че голяма част от това, че ние сме хора, се дължи на тях", разказва пред Радио Благоевград Борислава Кутларска.

Юни месец тази година Борислава навърши 18 години. Тя участва във Фестивала на фолклорната носия - Жеравна вече в седем издания подред, но за първа година се явява в надпреварата за най-автентична празнична носия в категория "Жени", където сред 50 костюма, журито отсъди първото място именно за носията, която представи девойката от Разлог.

"Три пъти преди това съм участвала в категория "Деца", където спечелих три първи места за автентична носия, тази година, след като навърших 18, се явих в категория "Жени". Носията, която представих е бежанска носия. Тя идва от село Баница, Серес. Пренесена е в Разлог 1912-1913 година по време на бежанските вълни. Ппритежание е на Светла Бонкова, с която сме изключително близки и всяка година заедно посещаваме фестивала в Жеравна", споделя за предаването "С усмивка в събота" в ефира на Радио Благоевград Борислава Кутларска.

Борислава казва, че за нея няма българска носия, която да не е красива и да не носи в себе си история. За това е изключително щастлива и развълнувана, че именно нейната носия бива удостоена с първото място. Освен за народния костюм, разложанката печели и специална награда за автентични пафти.

"Първоначално бях доста притеснена дали ще се справя да разкажа всичко за носията така, както е зададено като изисквания от журито, но след като вече се впуснеш в това преживяване, просто претръпваш и цялата емоция те превзема. Чувството е уникално. Човек, който не е посещавал фестивала, не може да разбере каква е тази тръпка. Препоръчвам на всеки да посети фестивала, за да усети своя корен, да почувства себе си", призовава Борислава Кутларска.

"Мечтая за много неща. Мечтая за по-голямо личностно развитие не само във фолклора, но и за нещата, които съм си поставила като цели в живота. Мечтая хората да бъдат малко по-добри. Мечтая, когато видиш някой на улицата, просто да ти се усмихне и мечтая да има още много млади хора, обичащи фолклора като мен, които да поддържат тази искра у себе си и да я запалват и у околните", завършва Борислава.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101869893/borislava-kutlarska-vsaka-balgarska-nosia-e-krasiva-i-krie-svoata-istoria

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Ангел Друмев "Български народни хорà":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6686

[Hatshepsut]

Петър Ангелов, за когото фолклорът може да пълни душата, без да е псевдо

Той има множество татуировки, засукан мустак, мястото му на къмпинг "Градина" посреща с керамични съдове с традиционни шарки и черги.


Такова описание може да води към различни асоциации за типаж, но Петър Ангелов иска да покаже, че отношението към българските традиции и най-вече танци може "да пълни душата", без да е псевдо, поза, пропаганда. "Истински вярвам, че по рождение имам придобит нюх към границата с кича, а тя е много тънка", казва Петър Ангелов.


Той е хореограф, създател на фолклорен ансамбъл "Шевица". Освен към българското, е увлечен и по индианци, и по японската култура. През последните години по покана на международни фолклорни организации ансамбълът прави турнета в Перу, Южна Корея, Индонезия, Румъния и Италия. Но понеже българската държава "не ни толерира особено", таксите в ансамбъла се изразходват за плащане на диригент, счетоводител, зали. За финансовата издръжка семейството разчита на...пици.


Семейството в ансамбъла, ансамбъла в семейството



Той е на 44 години, има съпруга Алина Малевска и две дъщери - Карла и Далия. Разказва, че жена му е на половина арменка, семейството ѝ дошло в България по време на масовото избиване на арменци в Османската империя, признато от редица държави като геноцид.


"Децата ходят на арменски лагери понякога през уикендите. Това също е част от традиционната култура. Искам да знаят с какво потекло са. Опитвам се да ги възпитавам не само в български неща, но наистина да си знаят корените", обяснява Петър Ангелов. И съпругата му, и двете му дъщери пеят в хора на ансамбъла.


Лятната ваканция пък е времето, в което семейството подготвя графика за сезона: планира участия, събития, набиране на хористи и танцьори.

Ансамбълът има около 70 танцьори, женски хор от приблизително 50 души и допълнително детско-юношески хор от почти 40 души.
"Ние не сме професионален колектив, ние сме самодейци. Всеки един от тях даже си плаща такса, за да танцува и пее. Иначе нямаме шанс да се издържаме, да издирвам и купувам автентични костюми, с които излизаме на сцена", казва хореографът.

Оценката колко струваш

Ангелов създава ансамбъл "Шевица" през 2013 г., а три години по-късно и фондация със същото име: "Трябваше юридическо лице, което да застане на върха на ансамбъла, за да мога да оправдавам най-вече благотворителните концерти, но и участията ни по покана на общини и др. институции".


Казва, че не изисква конкретна сума за участията, а "хората преценяват колко струваме ние". Отчита обаче това като своя грешка, защото най-често преценката дори не покрива транспортните разходи.


Хората трябва да разберат, че е хубаво да се плати за изкуство, за да може да го има.
Петър Ангелов, хореограф

Разказва, че ансамбълът организира и участва в благотворителни концерти: за хора с трудна съдба, за талантливи деца и за изоставени храмове. "Възстановихме олтара на скален манастир край Карлуково, населяван до средата на 19 в. от монаси исихасти, само на пост и молитва са били", дава пример хореографът.


Геодезист по образование хореограф по мисия

Пътищата на образованието на Петър Ангелов водят към... геодезията. Започва със строителния техникум, продължава с Минно-геоложкия университет, но още като студент започва да работи в пицария. От белене на картофи до управител и решава да започне нещо свое.


Така създава "Работилница за пици Pepe". "През деня правя пици. Обичам тестото. Това вероятно също е препратка към традициите, защото баба ми, лека ѝ пръст, обожаваше да прави козунаци, питки, баници. Най-вероятно съм го наследил от нея", казва Ангелов. "One man show, изконен български израз: меся си тестото, правя си пиците. И са по италиански тертип. Тринайсет години съм вече на пазара и мисля, че мога с ръка на сърцето да кажа, че съм успешен в пицеправенето".


"Исках да потъна"

Първата среща на Петър Ангелов с народните танци е в първи клас, когато майка му го записва в самодейния колектив в Нови Искър. Разказва, че в годините на образованието и работата си в ресторантьорския бранш никога не е спирал да танцува. "В един момент ме осени идеята, че искам да потъна", казва хореографът.


Така записва следдипломна квалификация - двугодишен курс за хореографи-преподаватели. След това завършва бакалавърска степен "Народна хореография" в Нов български университет и магистратура "Хореографска режисура" в Югозападния университет "Неофит Рилски".

"Там отидох с ясната мисъл, че искам да направя спектакъл по разказа "Божура" на Йордан Йовков", казва Ангелов. По думите му първоначално не получава подкрепа от преподавателя си, но друг харесва идеята. Следващата пречка се оказва епидемията от коронавирус, когато често бяха в сила ограничения срещу провеждането на масови събития. От завършването му през 2020 г. до премиерата на концерт-спектакъла "В огледалото на водата" (първото работно заглавие на разказа), минават почти три години.


Сега предстои турне на спектакъла в страната, като първите дати са 2 септември в Чепеларе, 23 септември в Старо Стефаново, 21 октомври в Монтана, 4 ноември във Варна.


Да изучаваш и търсиш традициите

Петър Ангелов разказва, че още в университета студентите са правили теренни изследвания. Най-ярко си спомня за преживяното в района на гр. Брегово, най-северозападната част на България, конкретно село Връв.

"Бабите бяха с бастуни, наднормено тегло, но в момента, в който засвириха цигулката и гъдулката, хвърлиха бастуните и започнаха да не стъпват по земята. По тези читалища успяхме да съберем традиционен материал, такъв, какъвто се е танцувал по мегданите навремето в тези села", спомня си хореографът.

През приятели, познати, колекционери търси автентични костюми, с които артистите излизат на сцената. "Това е страст, която не мисля, че някога ще изстине. Мисля, че в хоровия гардероб имаме костюм от всеки регион на Българи, това за мен е безценно", казва Петър Ангелов.


Да обичаш без пропаганда

"Българщина", "патриотизъм" са думи, които бяха въвлечени в политиката, за да извличат политиците позитиви. Сега пак ще започнат предизборни кампании и огромна част от фолклорните ансамбли ще танцуват. За мен това не е Ок, защото трябва да са над тези неща, над цялата българска политическа агония", смята той.

Възмущава се и от "цялата пропаганда и преекспониране на трибагреника". "Да използваш знамето за каквато и да е цел, е абсолютно кощунство. Хората са си давали живота за този флаг, а ти отиваш на някакъв концерт и изкарваш флагове. Този псевдо-национализъм, псевдо-патриотизъм, не го припознавам и искам да се разгранича от него", казва хореографът.


В хората се възпитават фалшиви, чалгарски възприятия за фолклора. А той не е това.
Петър Ангелов, хореограф

Определя пилона "Рожен" като "апогея на целия псевдо-патриотизъм" и казва: "Никой няма нужда от тази показност. Традиционната култура никога не се е стремяла да бъде показна".

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/09/03/4522420_petur_angelov_za_kogoto_folklorut_moje_da_pulni/

[Hatshepsut]

Златоградчанинът Емануил Пунев вдъхва живот на забравени родопски песни


Емануил Пунев и Аника Романова

Казват, че възпитанието е работа на родителите още в детска възраст на човек. Така с любов към корените и фолклора е възпитан Емануил Пунев. Още като дете и юноша започва да свири на родопска каба гайда в родния Златоград. Става един от добрите гайдари в Родопите. Гайдата е винаги с него, дори когато продължава образованието си в София. Тя едно от нещата, които му напомня от къде е тръгнал и от къде са му корените. Затова и днес далеч от планината, той не ги е забравил, дори напротив.

Въпреки, че завършва Право в столицата и остава да работи там, Емануил Пунев продължава да се развива в музиката, като усъвършенства и пеенето.

Той започва да издирва песни от златоградския край в старите фолклорни сборници и с неговите приятели гайдарите Ангел Николов и Тодор Михайлов записват песните в студио. Това са песни като: „Карамфило, любе мое“; „Момне ле, стани са фати на хоро“; „Стани ми, бело момече“ и други.

Емануил Пунев, Ангел Николов и Тодор Михайлов

Младият гайдар и певец си е поставил за цел да възроди колкото се може повече стари, позабравени родопски песни. Да ги представи на публиката, така както са звучали в миналото, без да привнася съвременно звучене на песните.

Всяка една от песните е представяна в предаването „Полет над Родопите“ по радио Кърджали и се приемат с интерес от слушателите.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101934474/zlatogradchaninat-emanuil-punev-vdahva-jivot-na-zabraveni-rodopski-pesni

[Hatshepsut]

110 години от рождението на народния певец Борис Машалов отбелязват в Севлиево


В Хаджистояново училище, макар и с ограничен брой експонати, ще бъде подреден малък музеен кът

От 30 януари в историческия музей в Севлиево може да бъде разгледана изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на народния певец Борис Машалов, съобщи общината в Севлиево.

В Хаджистояново училище, макар и с ограничен брой експонати, ще бъде подреден малък музеен кът. В него ще бъде показана оригинална снимка на известния народен певец от времето, когато е отбивал военната си служба в униформа на водолазна команда, грамофонни плочи с негови изпълнения, кратка справка за живота и песните му, запазени материали от чествания, фотокопия и експонати от фонда на музея от средата на ХХ век, когато Борис Машалов е на върха на славата си, информират още от местната администрация.

Ненадминатият народен певец от Севлиево Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 г. и животът му е посветен на северняшките песни, с които става известен и любим на няколко поколения, посочват от Община Севлиево.

На дванадесет години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си, което се преселва в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят. При случайна среща с оперния певец Събчо Събев, Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на народен певец е забелязан от тогавашния директор на радио София – Сирак Скитник. От 1937 г. започва да пее по радиото и едновременно упражнява занаята си. През пролетта на 1944 г. в ресторант сред приятели, Машалов прави мрачна прогноза за бъдещето на Хитлер и изхода от войната за нацистка Германия. Някакъв келнер предава думите му на полицията. На следващия ден Борис Машалов е изпратен в наказателна рота, а после през май го прехвърлят в концентрационен военен лагер близо до Симитли. Появява се възможност за бягство и той успява с няколко други лагерници. Стигат с камион до София, допълват организаторите.

През годините Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни из цял свят. След това сформира групата "Наша песен" и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си на 14 юли 1962 г. Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, старае се веднага да ги научи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец, информират от Община Севлиево.

За изключителния му талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I степен, сочат още биографичните данни за Борис Машалов, разпространени от местната администрация.

https://skif.bg/index.php/stzena/12437-110-godini-ot-rozhdenieto-na-narodniya-pevetz-boris-mashalov-otbelyazvat-v-sevlievo

[Hatshepsut]

Над 400 самодейци участват в събора за автентичен фолклор "Дунавски ритми" във Видин

Над 400 самодейци от 15 фолклорни и певчески състави от региона участват в дванадесетото издание на събора за автентичен фолклор "Дунавски ритми" във Видин. Той се провежда на откритата сцена в крайдунавския парк, а негов организатор е Народно читалище „Цвят 1870“.

Целта на събора е съхраняване и опазване на богатото културно наследство на Видинския край, каза секретарят на читалището Любомир Илиев. Благословени сме с голямото разнообразие на танци, песни, обичаи, наричания, игри. Бит, наситен с християнски ценности и с мъдростта на нашите предци, подчерта той. И допълни, че участват както дългогодишни участници, носители на традициите, така и млади хора, запленени от силата на родния фолклор. „Вие сте живите човешки съкровища, пазители на българския дух. Благодаря за вашата искрена всеотдайност“, отбеляза Любомир Илиев.

По време на събора тричленно жури ще определи награди за "Най-добър автентичен костюм" в три категории - мъжки, женски и детски, с първо, второ и трето място.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/690969-nad-400-samodeytsi-uchastvat-v-sabora-za-avtentichen-folklor-dunavski-ritmi-va

[Hatshepsut]

На 10 декември 1896 г. в Чирпан, Княжество България е родена тракийската народната певица Атанаска Тодорова, първоизточник на много популярни народни песни и пръв изпълнител на живо пред микрофоните на радио София.


ЧИРПАНСКАТА ПЕВИЦА - ФИЛМ ЗА АТАНАСКА ТОДОРОВА (1983)

[Hatshepsut]

Народните певици Бисера и Лидия в "Иде нашенската музика" по БНТ на 27.02.2020 г.



Шоуто на Мавриков с Бисера и Лидия / Bisera & Lidia