Баба Марта - традиционенъ български обичай

[Hatshepsut]

Баба Марта - традиционен български обичай


Българско момиче. Фото: Елена Манджукова

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

http://www.balkanfolk.com/bg/news-print.php?id=19

[Hatshepsut]

Мартичке, Бяла и Червена

Щом усетела нежния полъх на южняка, българката изваждала от раклата бяла и червена прежда и я усуквала.

Преобърнало се слънцето, казвали хората, и в първомартенското утро всиака къща осъмвала празнично накичена.Шарени мартеници греели по ръцете на децатаИ агънцата, и малките теленца, и яренцата били накичвани с мартеници за да бъдат пъргави и здрави през цялата година.

            Връзването на мартеничките се съпровождало от с благославяне: “Да има здраве по хората и добитъка, да раждат овошките, Слънцето да не краде от хубостта на момите, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука!”

На мартениците, хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.

Месец Март е единственият месец с женско име и това не е случайно. Природата, Пролетта, Земята, която ражда, са също от женски род. И ето, тази митологична персона, родена от народното въображение, Баба марта, която стои на границата между зимата и лятото е посрещана с множество обичаи за да бъде добра и милостива. Народът е измислил-с красота срещу злото.

Червеният цвят е способен, според народните поверия, да прогонва тежките болести, особено през пролетта. Белият цвят, пък, е символ на дълголетието. За това, когато връзвали пъстрите конци, старите благославяли: “Да си здрав - червен и да остарееш и побелееш като Сатара планина!”

Към мартеничката , още, прибавяли сребърна паричка, синйо мънисто и скилидка чесън, и така тя придобивала силата на амулет, който предпазвал от злото. Мартеницата не се сваля до тогава до като не видиш пролетна птица, лястовица, щъркел, или цъфнало пролетно, плодно дръвче - овошка. Едни я завързвали сред цветовете  на дървото – да са здрави; други – хвърляли мартеницата си в реката – да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

Легенда за мартениците

Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на Юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конц, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.

От тогава, бяло-червения конец е  здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи -  където и по света да се намираме.

[Hatshepsut]

Българите почитат на 1 март обичая "Баба Марта", който е един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.

Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и хубавия обичай на 1 март да се закичват със специален амулет за здраве, късмет и сила през годината. Това са българската мартеница и румънската марцишор.

Етнографите казват, че традицията е стара, предшестваща християнството, преди римляните, от времето, когато не е имало нито България, нито Румъния.
Но е имало мъже и жени, край на зимата и начало на пролетта.

Румънската Баба Марта - Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък. На север от Дунава марцишор - умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта.
Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.

Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.

[Hatshepsut]

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.    


Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Традицията

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
  Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

   Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

   В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

  Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
 
   Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".

   Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести [апотропей]. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.
   Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

http://margaritta.dir.bg/mart/0410martenica.htm

[Hatshepsut]

Легенди за Баба Марта и мартеницата

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой области се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести. Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.

Обичаи

Носенето на мартеници е български народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древноста до наши дни. На 1 Март всеки подарява на своите близки специален амулет наречен мартеница, който ще го дари със здраве и сила през следващата година.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачвала пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни /опушени/ съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март /в някои райони се гадае според рождената дата/.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
Децата като се събудят тичат да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък и др.

Легенда за възникване на мартеницата

Легендата се отнася за времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…

Легенда за Баба Марта

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другия - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! - думал й свекърът, стар стария. Преживял много той и мъдро може да поучи. По-слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кирпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът.- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала невестата и подбрала овцете и козите към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила и бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете заблудили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

https://legendite.blogspot.com/2010/02/blog-post_28.html

[Hatshepsut]

1 март - Баба Марта

 Как се носи Мартеница

 И до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на 1 март.

 Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е "класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата, опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан, хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на стеблото мартеници.

 За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени дрехи по стоборите, прозорците и вратите.

 В ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да "женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че тя си имала двама мъже – един любим и един омразен. Когато срещнела своя любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си мъж, тя се разгневявала и връщала зимата. Все така образно се обяснява и обичаят да се палят обредни огньове на 1 март. Казват, че с тях стоплят баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност, става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона – зима и лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да не ги "пърли" и изгаря през лятото.

 По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".

 Румяна Панайотова
 Радио България

Източник: http://www.martenitza.org

[Hatshepsut]

За мартеницата

За символиката на мартениците, за това от кога съществува традицията Агенция „Фокус” разговаря с Константин Рангочев, етнолог от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”.

Фокус: Откога започва традицията да се изработват и да се подаряват мартеници?
Костантин Рангочев:  Това е много сложен въпрос и на практика няма въпрос. Ние нямаме писмени сведения откога е обичаят. От началото на 19 век ние със сигурност знаем, че мартеници се изработват. Това е времето, когато работят първите фолклористи. Вероятно самият обичай е изключително древен. Той се среща само при нас - българите от славяните. Нито един друг славянски народ няма такъв обичай. От друга страна обичаят се среща на територии, където в момента живеят или са живели българи. Т.е. този обичай е идентифициран в Северна Гърция сред гръкоговорящи. Аз съм го виждал в албанските планини, където живеят българи. Ние предполагаме, че това вероятно този обичай е дошъл с българите, които ние в научната литература наричаме прабългари, а не е дошъл със славяните. В този смисъл ние може да свалим този обичай в една древна епоха, т.е. може почти сигурно да предположим, че преди началото на 9-ти век този обичай вече съществува.

Фокус: Какво символизират червеният и белият конец?
Костантин Рангочев:  Червеният и белият конец символизират всичко добро. Има една песен: „Ти си бяла и червена/ бяла и червена/ за любов родена. Бялото е свързано с чистотата, с добротата. Например ризата на хайдутина трябва да бъде бяла. Червена е например невестинската носия, преди да се появи западноевропейската бяла булчинска рокля. Преди това носията е била червена или булката е покривана с червено. Този цвят символизира плодородие, начало, имане, златото също червенее. Всичко положително е червено.
 
Фокус: Има ли такова поверие, че с мартеница се закичва само неомъжена жена?
Костантин Рангочев:  Не. Това са пост фолклорни неща от 21 век, когато традицията не умира, а се променя. Мартеницата в класическия вариант вероятно се е правила от възрастни жени, които са ритуално чисти. Това са жени, които не са във фертилна възраст. В последните два месеца, от когато имаме писмени сведения, мартеница се закачва на всички. Мартеницата има защитна функция. Освен че е символ на чистота и плодородие, късмет, мартеницата трябва да предпазва от уроки, например. В земите от Албанските планини, Рило-Родопския масив, Странджа и Сакар, например съм виждал крави, които имат вързани мартеници на рогата. Това е направено животните да бъдат защитени от уроки. Знаем, че в българския фолклор уроките са една много тежка опасност. В този смисъл на думата сега се появи един постсоциалистически фолклор, където има едно вярване, че ако се върже мартеница на ръката на мъж, това пречи на неговите възпроизводителни функции. Това не е вярно. Мартеница едно време се е връзвала на ръката на всички деца.

Фокус: Какви са традициите при изработката на мартениците?
Костантин Рангочев:  Например в Родопската област някъде се слага син конец, някъде се слага розов конец или жълт. Има едно леко разколебаване на традицията, но това са малки ритуални особености. Класическият вариант на мартеницата е усукан бял и червен конец. Идеята е, че когато се усучат бял и червен конец, особено от възрастна жена – ритуално чист човек, жена, която не е във възпроизводителна възраст, тя може да вземе от света на отвъдното сила, която да предпазва децата, може да вземе здраве и да върже този конец на дясната ръка на всеки човек от къщата. Мартениците трябва да се правят в предходния ден и на 1 март да се вържат преди изгрев слънце. Мартеницата се носи, в зависимост от региона, до първото виждане на щъркел, до първа лястовица или до първото кукване на кукувицата. След това мартеницата се връзва на плодно дърво. Вариант на това е да се поставя под камък като на следващия ден се гледа камъкът. Ако около камъкът има буболечка или червей, това означава, че ще има богат приплод, т.е. ще има увеличаване на големите животни – крави, волове. Това показва, че ритуалът с мартениците е отглас от една скотовъдна култура. Може да се предположи, че ритуалът идва от прабългарите, при които скотовъдството е било добре развито.

Фокус: Има ли значение на коя ръка се поставя мартеница – дясна, лява?
Костантин Рангочев:  Мартеницата се слага винаги на дясната ръка. В българския фолклор за дясната ръка има един фразеологизъм, че това е „правата” ръка, т.е. правата ръка е дясната ръка. Човек с дясната ръка се кръсти, на дясно се води и хорото. Мартеницата винаги носи доброто, предпазва от лошото и затова винаги се слага на дясната ръка (а пък аз винаги нося мартеницата на лявата ръка  ).

http://www.focus-news.net/?id=f14250

[Hatshepsut]

Почитаме Баба Марта - символ на здраве и жизненост

Днес почитаме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.
 На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конци - червен и бял.

В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

http://dnes.dir.bg/news/baba-marta-16227570

Първа Марта

Разлистването на дърветата, появата на първите цветя и пристигането на пролетните птици са първите предвестници на пролетта. И понеже пролетното разбуждане на растителния и животински свят за нов живот настъпва през март, то цялата мартенска обредност на българите е подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият женски месец, който в народното съзнание се свързва с плодоносните качества и сили на женската природа.

В традиционния народен светоглед, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата ту е сърдите, ту усмихната и весела. Нейното настроение оказва силно въздействие върху времето.

Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесносменящите се настроения на старицата - предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или престилка. Това се прави за да посрешне Баба Марта на "чисто" и на "червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През цялия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март на цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартеници" или "байници"(Средните Родопи). Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или куковиците. Тогава мартеничките се скриват под камък, поставят се в полога на домашните птици, или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярва се, че през годината ще се плодят много агънца; ако има червеи или бръмбър, ще се раждат повече теленца и кончета. Като начало на пролетта първи март е във връзка с някои магически предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако времето е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено магическо значение се отдава на първата "мартена месечина", т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през същата година. През първото мартенско пълнолуние магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-мамници. Тези пилета са способни да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави.

През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото.

http://babamarta.start.bg/

[Hatshepsut]

История на мартеницата:

[Hatshepsut]

Още за Баба Марта

В Родопите се кичат със сини, зелени и розови конци

Традиционните народни пролетни празници и обичаи започват през месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В своя многовековен опит народът ни е доловил значението на този месец, от който зависи бъдещата реколта. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата. От друга страна затоплянето на времето се свързва и с появата на вредоносни сили за хората и реколтата. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца.

Първият ден на месец март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта. Баба Марта е образ и на пролетно-лятното слънце, затова в някои райони наричали празника, както и целия месец- Летник. В старите народни предания и легенди Баба Марта е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта и целия месец. Тя е възрастна, гърбава жена, облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка. Старицата бързо сменяла настроението си, ту е ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразява на характера на времето, което през март е много променливо.

За причините за честата промяна на времето през месец март народът ни знае много приказки. В една от тях се разказва за това, как Баба Марта се омъжила за Април, хубав момък, който обаче винаги бил лошо обут и кален. Когато Марта погледнела хубавото му лице се засмивала, но погледнела ли краката му, дожалявало й и се намръщвала. Променливото време през месеца се обяснява в стара легенда така: старицата се разсърдила на братята си - Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите й. Тогава тя ставала „люта” и „зла” и времето се разваляло, задухвал студен вятър и завалявал сняг. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце. Разпространена е и народната приказка, в която се разказва, че

Марта имала двама мъже - единия обичала, а другия мразела

Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, когато обаче видела този, когото мрази - разлютявала се и плачела, а навън извивали виелици и ставало студено.

Според друга народна приказка една жена извела козите си в планината в първите мартенски дни. Надявала се, че Баба Марта, нали е жена като нея, ще изпрати топло и слънчево време. Но старицата се разсърдила, разфучала и пуснала мразовити вихрушки и козарката и стадото й замръзнали.

Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за първи март са свързани с представата за непостоянния характер на Баба Марта. Те целят да осигурят хубаво време, нужно за добрата реколта. В ранно утро най-възрастната жена в къщата, стопанката, ритуално измита двора и дома, щателно изтупва всички постелки и завивки. Така символично се изнася зимата, т. е. старото, лошото, злото, неплодородното, смъртта и се посреща Баба Марта „на чисто”. Жените изнасят дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятат на плодна овошка, стряха или на плета. Там ги оставят обикновено за девет дни. Вярва се, че като види червено, Марта „ще се разсмее, ще се развесели” и времето ще бъде слънчево и топло.

Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло. В една народна приказка Баба Марта се представя като същество, което прави хората щастливи. Беден човек заклал на Първи март курбан в чест на старицата и за благодарност тя му дала богатство.

След измитането на къщата стопанките запалват събраната смет. Всички се опушват над огъня и го прескачат за да се предпазят от ухапване на змии през лятото и да нямат бълхи. Докато правят това жените изричат: ”Вън бълхи, вътре Марта”! После заедно с децата обикалят двора и тропат с ръжени, маши и тенекии, като така искат да прогонят опасните влечуги.

Из цялата етническа българска територия най-интересният обичай на Първи март, който трябва да осигури здраве, е изработването и киченето с мартеници, наричани още марта, мартеница, мартинка, кичилка, гадалушка. Те се правят обикновено от майките или от най-възрастната жена в дома, която трябва да е „чиста” (да не може вече да ражда).

Мартениците се правят обикновено от бяла и червена вълнена или памучна прежда, по-рядко от коприна, лен или коноп. Завързват ги на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите. С мартеници се кичели и млади невести, възрастни жени и макар и по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в гащите.

Закичват и младите плодни овошки, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е да донесе здраве на този, който я носи - ”да бъде бял и червен”.

В Родопите мартеничките се наричат „байници” и са от разноцветни конци - сини, зелени и розови

В резултат на художественото развитие и обогатяване, мартеничките получават допълнителна украса от парички и мъниста. Задължителен компонент обаче си остава червеният конец, заради вярата в предпазващата сила на червеното.

Мартеничките се носят докато човек види първите прелетни птици лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махат и трябва да се сложат под камък. След няколко дни се гадае по това, което откриват под камъка - ако има мравки, това е знак, че много овце ще има през годината, ако намерят червеи или бръмбари ще се раждат повече кончета. Мартеничките слагат и в мравуняк, в полога на домашните птици, а най-разпространената и до днес практика е, да се закачат на плодно дръвче. В някои райони на страната след свалянето мартениците се запазват и с тях се бае на урочасани деца.

За произхода на обичая да се закичваме с мартеници се разказват много стари легенди, свързвани с хан Аспарух и годината на създаването на Българската държава. Според една от легендите, за благодарност към бог Тангра ханът решил да извърши жертвоприношение. Традицията изисквала жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, но наоколо нямало такъв. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух - Хуба, останала при баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си.

По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве.

Изработването и носенето на мартеници е уникална българска традиция, макар че леко променена е позната и в Румъния, където мартеницата се нарича „мърцишор” (там мартеници носят само жените). Мартеници се срещат и в Гърция, но в планинските райони, далеч от големите градове. Някога в България мартеници са носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях.

Първи март народът приема за начало на пролетта и на този ден се правят някои магически предсказания. Вярва се, че ако на този ден прогърми за пръв път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е полезът. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят пред годината.

На Първи март се спазват и много забрани с предпазващо значение. На огнището не трябва да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не ”хванат главня”. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм не трябва да се буха с бухалка, не се тъче, защото блъскането на кросното наподобява гърма. Стопанките не варят жито, за да „не ври облак”. За предпазване от градушка се тачат „мартените съботи”, през които жените не похващат никаква домакинска работа, а мъжете не орат.

novinar bg

[Hatshepsut]

Баба Марта (1-ви март)

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруарии март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко иМалък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания,Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

https://www.facebook.com/AzNyamaDaNapusnaBulgaria/photos/a.359511474142343.87740.134552489971577/413054448788045/?type=1

[Hatshepsut]

История на мартеницата

Ще проследим произхода на един от най-пролетните и обичани български празници– 1 март. Той има древни корени, отвеждащи към далечното минало на нашата страна.

Мартеницата на Балканите

Любопитно е, че освен в България, мартенички не се срещат почти никъде другаде. В променен вид този обичай може да се наблюдава в Румъния и Молдова, но далеч в не така масови размери. Мартенички носят българите в Албания, както и на някои места в Северна Гърция. Сигурно е едно – България е родината на мартеницата и от нашата страна обичаят успява да се разпространи и в някои други балкански райони.

Произход

Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата. Друга известна легенда също е свързана с Аспарух. Хан Аспарух имал сестра на име Хуба.

Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя.

Независимо дали ще повярваме на тези легенди или – не, без съмнение е, че мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки, както се възприема тя и днес. Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат. Баба Марта е олицетворение на природата в етапа на ранната пролет – непостоянна, непредвидима, лесно променяща се. В дълбоките корени на този обичай може да се търсят древни земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и към римски произход. С това може да бъде обяснено разпространението на обичая и в небългарски територии, макар те да са малобройни.

Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеничката в обект на вяра в защитата против уроки. Да се търси конкретна година и дата на създаването на мартеничката е несериозно, защото е сигурно, че времето, когато е възникнала тя, се отнася към една много далечна епоха. По-важен е езическо-символният контекст на появата й.

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: от една страна бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.

Празникът днес

Днес Баба Марта е един от най-обичаните български празници. Както и в миналото, той носи нова надежда, символизира непрекъснатостта на природния цикъл и възраждането на природата. Освен хората, с мартенички се накичват и животните, най-вече добитъкът, за да е здрав и да работи неуморно. Днес почти всички суеверия и поличби, свързани с празника, са забравени. Обичаят символизира най-вече идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартеници през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи: „Ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата, зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Най-любим днес празникът е за децата, които обожават мартениците и се кичат с тях с особен ентусиазъм и вълнение. Затова, направете този празник вълшебен за детенцето си, а и за себе си, като повярвате в магията на раждащата се пролет.

http://purvite7.bg/istoriya-na-martenitsata/

[Hatshepsut]

Посрещане на Баба Марта

„Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

 
„Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!”
 
Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:
 
„Вън бълхи, вътре Марта!”
 
Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:
 
„Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!”
 
Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.„

https://thracianthreskeia.wordpress.com/2012/02/26/посрещане-на-баба-марта/

[Hatshepsut]

Баба Марта – древен празник на Богинята майка

Името „Пенда“ идва от Бендида, а Пижо са наричали бебетата момчета, които още не са кръстени

Георги Мишев*

Дойде Баба Марта, един толкова наш, роден, толкова балкански празник, пропит с много древност и чисто езичество. Някои се страхуват от тази дума, чували са, че е нещо лошо и нечисто… а думата езически идва от думата ѩзыкъ, която означава „народ“, т.е. родна вяра, изповядвана по силата на родовата памет. Вероятно още в тракийската древност се е оформил обредният празничен цикъл, който започва на първи март.

Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Първите дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Господарката на месеца е наричана Баба Марта от българите и Баба Докия от румънците. В българската народна вяра Баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Интересен момент във вярванията, свързани с този ден, е представата за старица, която излиза в планината да пасе кози. Отивайки, тя изрича оскърбителна формула, която или е насочена към месец февруари, към друг митичен персонаж, или е проява на арогантност и човешка самонадеяност:

„Марта жена и аз жена, циц кози на планина!“.

За тези си действия смъртната жена е наказвана с вкаменяване. Тя била превърната в камък, от който потекла вода. Според някои варианти на легендата тази жена се нарича Марта и от нея води името си месецът.

Този митичен женски персонаж е запазил в народните предания една основна характеристика на древната Богиня – от неживото (камъка) тя започва да дава живот (водата). Българската традиционна вяра пази множество архаични обреди, свързани с посрещането на Баба Марта – възрастната повелителка на стихиите, която винаги идва от неусвоеното, дивото, от планината и влиза в населеното място, в културното. За да се осигури нейната благосклонност, се извършват редица обреди.

Те започват от предния ден. Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца, или от жена, която не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

„Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!“.

Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:

„Вън бълхи, вътре Марта!“.

Познато е и така нареченото „пърлене на Марта“, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и хората от семейството прескачат огъня с думите:

„Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!“.

Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат. Обикновено се оставя да стои 9 дни.

Знакова и най-широко разпространена практика е изплитането на т.нар. мартеница – усукани бял и червен конец. Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата
и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Изработват се от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста.

За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се оставя бяла.

Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи. Съществува обредна забрана да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се завързват на змиите или вълците (враговете) устите. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила.

Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички вкъщи за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало. Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Пенда е с твърде възможна етимология от Бенда, т.е. Бендида. Мъжката фигура носи названието Пижо, което, доколкото е известно, се е използвало за малко мъжко дете, което още не е кръстено. По този начин народът е запазил своята традиционна вяра във Великата Богиня и Нейния Син.

Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека със събуждащия се живот в растителността, а от друга – със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.

Мартенският обреден цикъл като цяло е силно свързан със събуждането на Господарката на дивото, на Планинската майка, която е посрещана в домовете и в нейна чест е постилан червеният плат, за да дари тя благословията си над почитащите я.

*Георги Мишев e доктор в областта на културно-историческото наследство. Текстът е откъс от книгата му „Антични следи в магически обреди от българските земи“.

https://www.ploshtadslaveikov.com/baba-marta-dreven-praznik-na-boginyata-majka/

[Hatshepsut]

Мартениците – познати и непознати

Както всяка вековна традиция, така и връзването на мартеници си има свой произход. Често обаче аналогични обичаи се срещат в няколко съседни държави. И вместо това да доведе до „спорове“ е по-добре да познаваме историята на традициите си. За малко повече яснота по въпроса на празничния ден ви срещаме с доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.



С наближаването на 1 март улиците се напълват с търговци на мартеници. Твоето мнение за комерсиализирането на този обичай?

Факт е, че в последните години направата и продажбата на мартеници като че ли нарасна многократно, превърна се в масово явление, което има и комерсиален характер. Вероятно наблюдението върху случващото се изисква културологичен анализ, но аз бих отбелязала, че напоследък е налице едно желание за връщане към традицията и опити за нейното реконструиране, макар и без да има достатъчно информираност, по-скоро мотивацията е емоционална и е свързана с представата за традиционното българско наследство и неговия съвременен живот.


Ти лично би ли носила или подарила произведена в Китай мартеница?

Отговорът е повече от ясен. Все пак аз съм човек, който изследва традицията. Чрез това полагам и усилия за нейното съхраняване, предаване или събуждане на интерес към нея. Ще ми се да задам контра-въпрос или да запитам себе си – кои и какви са хората, за които няма значение къде е произведена мартеницата и как изглежда? И не се вълнуват дали е българска? Хора, за които по-евтиното е по-достъпно? Да, това е разбираемо. Най-евтино обаче е да си купиш бял и червен конец и да си направиш сам у дома N на брой мартеници за всички близки и приятели. Защото именно такава е традицията. Значи не опираме до финансовото изражение, а до вкуса и отношението. Ако си купиш и си сложиш или подариш някаква-каквато-и-да-е мартеница, ти си като всички, направил си каквото трябва и „спазваш традицията“, но може би не те вълнува достатъчно или дори никак, какъв е смисълът на това окичване или какво означава самата мартеница.



Как можем да опазим мартениците в автентичния им вид, за да не бъде изгубена традицията?

Мисля си, че от една страна ние нямаме власт върху протичащите в съвременността процеси, доминирането на комерсиалното, превръщането на традиционни предмети или вещи в кич, масовизацията на културата. Това е един мощен поток, който ни залива, потопени сме в него. От друга страна, ние разполагаме със знание за традиционния вид на мартеницата, за символиката и значението й – Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН разполага с архиви, записвани теренни материали, а също така и прави изследвания по темата. В книгата на колегата доц. д-р Вихра Баева, издадена през 2012 г. – „Нишката на живота. Между коланчето за рожба и Богородичния пояс“, има дял, посветен на мартеницата и традиционното й значение. Отделно от научните източници, всеки февруари в Националния етнографски музей се провеждат Ателиета за изработване на мартеници, където не само всеки може да се докосне до различни форми, техники и материали, но може и да научи повече за този български календарен празник.


Какво всъщност не знаем за белия и червения конец? Кое покрай шума на празника забравяме?

Вероятно не са малко нещата, които не се знаят. Например значението на мартеницата ,освен за здраве, е и предпазващо, затова с нея са се кичели всички в семейството, къщата, дори домашните животни. Защо и от какво се предпазваме? Месец март маркира прехода между зимата и пролетта, а във всяко преходно време трябва да сме защитени от лоши сили и помисли. Това е време на съживяване на природата, когато с всичко, което расте и цъфти, се активизират и вредоносните сили.

Най-старите описани и документирани от етнографите мартеници са съвсем прости и представляват усукана червено-бяла нишка. Всъщност и в това има символика, както отбелязва в книгата си доц. Вихра Баева – нишката е универсален символ на съдбата, завъртането й е символично представяне на раждането и живота.



Основните цветове на мартеницата са червеният и белият – червеното има защитна и прогонваща сила, но то се свързва и с живота, кръвта и енергията. Затова и на самия 1 март преди изгрев слънце всяка жена трябва да изнесе и да намята на вратата, на оградата или на плодно дръвче червени тъкани – кърпа, дреха, особено престилка или пояс, за да се усмихне Баба Марта. Белите тъкани са забранени, защото се вярва, че те ще удължат зимата и ще донесат още сняг и студ.

Защитната е само една от функциите на мартеницата. Също толкова важно е значението й на магическа подкрепа за жизнените сили, растежа и възпроизводството. Тази нейна функция намира израз в съчетанието на бяло и червено, на женското и мъжкото, защото носенето на мартеници стимулира и репродуктивната енергия. В Западна България са познати фигурите на Пижо и Пенда, които символизират очакваното съединение на мъжките и женските сили, което се свързва както с възраждането на природата в пролетния сезон, така и с плодовитостта на хората.



Не знам дали знаете, но мартеници се правят рано сутрин преди изгрев слънце от жени – най-често от домакинята, която след това ги връзва заедно с китки на всички в къщата. Мартениците се носят, докато за първи път се види цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Освен познатото връзване на цъфнало плодовито дърво, мартеницата се слага и под камък, а след това се прави гадаене. Ако се е залепило някакво животинче, значи добитъкът ще се множи през годината: мравките значат кози, калинките означават говеда, паяците – магарета.


Какъв е образът на Баба Марта в българския фолклор?

Интересно е, че това е единственият месец в народния календар, който е женски, а Баба Марта е една от малкото фигури в българския фолклор, в които не се откриват християнски следи или влияния – такова е заключението на доц. Вихра Баева в нейното изследване. В народните представи баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), на които се сърди, защото са изпили виното й и правят пакости. Това е и причината времето през март да е така непостоянно – баба Марта често сменя настроението си и нерядко се мръщи.

Много популярна в широк ареал е легендата за една стара жена, която излязла със стадото си още през март, като заявила, че не я и страх от баба Марта: „И аз – жена, и тя – жена, какво може да ми направи!“. Това обаче много ядосало Баба Марта и тя взела назаем няколко дни от брат си Малък Сечко – това е причината февруари да има само 28 дни. Тези дни се наричат „земани“ дни, „броени“ дни. В яда си баба Марта спуснала мраз, студ и виелица и замразила бабата заедно с козите (овцете) й или ги превърнала в камъни, от които потекла лековита вода. Това е народното обяснение за специфичната форма на скалите на различни места на Балканите, където е позната легендата – те винаги изобразяват прегърбена женска фигура и дребен добитък около нея.


В кои други народи има мартеници? Професионалните ти занимания са те отвеждали често в Албания. Каква е историята на мартеницата в тази страна?

Мартеницата като обреден атрибут и символ действително е позната както у нас, така и в Македония, Румъния и Молдова. Навсякъде киченето и носенето на мартеници е свързано с пожелание за здраве и има предпазваща сила, която осигурява успешния преход от зимата към пролетта. И в тези страни от поколение на поколение се предава знанието за изработване на мартеници, а също и фолклорната вяра и представи за значението им. В Албания аз съм работила преди всичко сред български общности – в областите Мала Преспа, Голо Бърдо и Гòра, и именно там съм срещала информация за правене на мартеници. В теренната ми работа в областта Голо Бърдо ми разказаха за правенето на „мòняк“ (така наричат мартеницата) от „кòнчиня“ (конци) и закичването преди всичко на децата в дома. Това се прави на 14 март (има спомен и за 1 март), когато общността от този регион отбелязва празника Летник, свързан с идването на пролетта. Освен мартениците, на този ден се кичат вратите и с дрянови клонки, раздават се ядки и сушени плодове и др. В Голо Бърдо мартениците се свалят на Гергьовден и се поставят на трендафил.


Гръцкият фолклорист Николаос Политис, твърди, че мартеницата води началото си от Древна Елада. Защо между държавите често възникват „спорове“ чия „собственост“ е дадено културно наследство?

Наистина съществуват такива „спорове“, но да не забравяме, че в различни времеви пластове териториите на Балканите имат общо минало и това е причина за трансгранични смесвания, които не са зависими от границите, очертаващи националните държави, формирани през втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. И така общото културно наследство бива разпознавано като „наше“, а не като „чуждо“, което повишава нашата собствена значимост, оценностява ни.

И все пак, възможно е и признаване на общото наследство и такъв пример е тъкмо мартеницата. Четирите държави, в които съществува тази традиция изработиха обща кандидатура за вписването й в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и това официално се случи през 2017 г. Ученият, който подготви българската изследователска документация е проф. д. ф. н. Албена Георгиева от ИЕФЕМ – БАН. В своята аргументация тя изтъква мястото и значението на мартеницата в българската традиционна култура, но това може да се отнесе и към съвременния ни живот – ние всички си правим или купуваме мартеници, кичим се с тях, чакаме да видим щъркел или цъфнало дърво, за да ги свалим. Традицията има своя живот и днес.

https://binar.bg/80202/martenitsite-poznati-i-nepoznati/

[Hatshepsut]

Мартеничката – магията на амулета, която идва от хилядолетията

От древността месец март се осмисля като преход между зимата и пролетта, между скованата от студ земя и пробуждащото се ново начало. Българите считат първи март за край на зимата, с нейното безвремие, и начало на пролетта, която идва, за да възроди природата и да задейства новата стопанска година.

А вълшебството на преобразяването идва с един от най-интересните митологични персонажи в народната култура – Баба Марта. Старицата, живееща накрай света (на границата между света на живите и света на мъртвите), сега тръгва от гората и идва при хората. Нейното пристигане се осмисля като персонификация на настъпващата пролет и на самия месец март - единственият с женско име, който в народно съзнание се асоциира с плодоносните качества и сили на женската природа.

Не случайно според поверието Баба Марта не обича старците. Затова на първи март старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не я срещнат и разгневят. Но излизат момите и младите невести, защото “Баба Марта на тях се радва”.

Тя е своенравна и с непостоянен нрав, ту е сърдита, ту е весела. Според разказа на Елин Пелин за лошото ѝ настроение са виновни двамата ѝ братя – Голям и Малък Сечко, които изпили общото вино, без да оставят и за нея, че да го опита.

Но когато види деца, старицата се радва.

И както повечето митологични същества, Баба Марта също може да бъде омилостивена. За тази цел всяка къща трябва да я посрещне чиста и подредена.

Силата на мартеничките

На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци, наричани мартенички или байници (Средните Родопи). Тези амулети се връзват на дясната ръчичка на децата, на дясната плитка на момите, на плодните дръвчета, на рогата на добитъка, на оглавниците на конете, на вратите на избата и на обора.

Според народните вярвания червеният цвят има апотропейна (предпазваща) сила и може да прогонва злото, защото това е цветът на кръвта и живота. Затова в някои области на първи март жените окачат червени парцали и червена прежда и на вратите и стрехите.

Първоначално мартениците се правят само от червен усукан конец, към който по-късно започва да се прибавя и бял конец. Белият цвят е символ на слънцето и чистотата. И ако с червения цвят прогонваме злите сили, с белия пожелаваме здраве, сила и щастие. Често в мартеничките има преплетени жълт, син и зелен конец (съответно цветовете на слънцето, небето и тревата), дребна паричка или синец (синьо манисто за предпазване от уруки).

По традиция, щом видим щъркел или лястовица сваляме мартеничките, за да ги закачим на зелено дърво. Стопаните слагали мартеничките под камък и след 40 дни гадаели за здраве и полодородие според това, което откривали под него – животинка или друго.

Магическият дървен предмет, изработван от деца

В района на Пещера и Асеновград на Баба Марта се изпълнява детски обичай, наричан Пиленца или Лястовички. В центъра на този обичай е собственоръчно изработена от момченцата дървена играчка от лесково дърво. Тя представлява пръчка, в чийто горен край е издялано малко птиче и е усукано въженце. Когато въженцето се дръпне птичето се завърта. С този магически предмет децата обикалят къщите и благославят стопаните с пожелания за здраве, дълголетие и изобилна реколта.

Освен в България, обичаят да се носят мартенички се среща и в Южна Румъния, Молдова, Република Северна Македония, Сърбия, Албания, Северна Гърция. Но в България той е най-широко разпространен. А поддържането на традицията в наши дни, е пример за съхраняване на български обичай, запазил своята художествена форма, като израз на човешкия копнеж по красота и щастие.

Номинирана от България, Северна Македония, Молдова и Румъния, мартеничката е вписана в списъка на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.


Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта (приказка)

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една.

Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното.

Малък Сечко — и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две — и той си изпил виното.

Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от срам, че нямат вино. А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната — пълна-пълненичка. Няма какво! Двамата братя решили да изпият вино-то на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне — и виното се свършило.

Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне. Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите ѝ се разсъхнали, обръчите ѝ се разслабили.

Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале — насреща ѝ се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите ѝ. Плакала, плакала, най-после се утешила. — Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я — казала тя и се засмяла. Утешила се, но все пак ѝ било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.

И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо ѝ минава и тя пак се засмива.

Елин Пелин, 1908 г.

https://www.nationalgeographic.bg/a/martenickata-magiyata-na-amuleta-koyato-idva-ot-xilyadoletiyata