Български народни мѣрки

[Hatshepsut]

Български народни мерки

https://www.facebook.com/185781174785580/photos/a.509419299088431.125357.185781174785580/509419332421761/?type=3&theater

Под български народни мерки се разбират начините и понятията за измерване, използвани в България преди въвеждането на международната измервателна система СИ. Те в повечето случаи са условни и не са строго дефинирани като съдържание. Използвани са в цялата етническа територия населена с българи.

Мерки за дължина и разстояние

♦ Клéкавец - това е най-малката мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга (става). Подразбира се дължината на нокътя на палеца.
♦ Пръст - Под разстояние от „един пръст“ се разбира широчината на показалеца, разстояние от два пръста отговаря на широчината на показалеца и средния пръст, три пръста е широчината на показалеца, средния и безименния пръст, а под разстояние от четири пръста, се визира широчината на всички пръсти на едната ръка без палеца.
♦ Чéперек (още чòперек, чéпарог) - Дължината между разперени палец и показалец.
♦ Пéдя (още и пéгя) - Най-разпространената и употребявана мярка. Разстоянието от една педя е равно на разстоянието от върха на палеца до върха на кутрето при разперена ръка. Тъй като ръцете на хората не са еднакви, често за по-голяма точност се упоменава и чия е педята („една моя педя“, „три педи на баща ми“ и др.)
♦ Лàкът - Разстоянието от върха на пръстите на ръката до лакътната става (ок. 50 см).
♦ АршЍн - Тази мярка за дължина е с различна големина в различните краища. Обикновено два лакътя правят един аршин, но някъде се използва и строго установената в Османската империя мерна единица „аршин“, отговаряща на 68 см.
♦ Крачка (разкрач) - Използвана при измерване обикновено на имоти и земя. Отговаря на разстоянието образувано от разкрача на възрастен човек. Главно сред овчарите е позната и стъпката, визираща дължината на стъпалото на човек.
♦ Човешки бой (ръст) - Използвана обикновено като мярка за височина. Отговаря на ръста на употребяващият я, ако не е указан конкретен човек. („Един човешки бой“, „три човешки боя“ и т. н.) За измерване на особено големи разстояния се служи с понятието ход (човешки или конски), взет във времето. Например „Един ден ход“, „Два дни с кон“ и т. н. Обикновено под разстояние от „един ден ход“ се разбират около 30 км, а когато е упоменато, че е конски ход, разстоянието се удвоява (т. е. „Един ден с кон“ = около 60 км). Освен тези мерки за разстояние се използват и други, т. нар. случайни мерки. Като такива могат да се използват дължината на дръжката на някое сечиво (брадва, мотика и т. н.). В Северозападна България като мярка за дължина се употребява и хват (фат) - дължината на протегната ръка (една ръка разстояние). В определени случаи се употребява и юмрука (основно неговата обиколка).

Мерки за площ

Широко разпространена в България е мярката за площ уврат, равняваща се на около 2 декара. В Югозападна България е позната и мярката стряма (стрéме, срéма) равняваща се на 40 или 56 квадратни крачки в зависимост от региона. Дели се на 4 лехи (слога). Лехà (леà, насéвница) пък е общобългарска мярка за площ, по-малка от уврата или стрямата, но по-голяма от браздата, която е най-малката мерна единица за площ (пр. „една бразда място“). Тук отново има мерни единици, определяни чрез времето нужно за извършване на дадена дейност (обикновено земеделска). Например за големина на нива се употребяват и изрази от типа на „Два дни оране“ (с чифт волове) или „един ден копане“ (с мотика или друго сечиво). Позната е и мярката чифт, обозначаваща един ден оране с двойка волове, теглещи едно рало. За по-големи пространства се употребява понятието мерà (мерЍя) - площта на селското землище. Пр. „една мера място“, „три мери място“ и т. н.

Мерки за обем и вместимост

Според различните материали мерките за вместимост също са различни. Основна мярка при овчарите за мляко, например, е ведро. Освен дървен съд, в който се дои млякото, под ведро се разбира и количеството мляко, което се вмества в него. Обикновено то е равно на 10 или 12 оки. Ока е турска мярка, употребявана и за тежина, равна е на 1200 г и от своя страна се дели на стодрамници, като сто драма са равни на 1/4 ока. В Средните Родопи ведрото се дели на кутлове (един кутел е равен на 1/5 ведро), чéтвъртници (1/4 кутел) и лъжици (1/8 четвъртник). Освен мляко, с ведра се измерва и виното, като най-често ведрото в този случай се нарича половяк (полвяк, пòловек). Единицата за измерване на зърнени храни се нарича шинЍк или крЍна. Тази мярка няма точно определена стойност и в различните региони варира от 10 до 16 - 17 кг. На някои места като мерна единица се използва кутел (5 оки) или половяк (20 оки). Широко известна и използвана е мярката кило, чиято стойност също варира - 5 крини; 2 шиника; 2 полвяка (40 оки, Гоцеделчевско); 2 шиника (20 оки, Софийско).

Мерки за тежина

https://www.facebook.com/185781174785580/photos/a.509419299088431.125357.185781174785580/509419325755095/?type=3&theater

До 1920-те години на ХХ век най-известната и използвана мярка за тежина е турската ока (1200 грама). За нейното измерване са използвани метални кантари, представляващи лостове с подвижна тежест на едното рамо или подобни на тях дървени теглилки, които са разграфени на деления от, примерно, 1/4 ока до 10 и повече оки.

Мерки за време

Най-общо старите българи делят времето според изгрева и залеза на слънцето (светлата и тъмната част от денонощието). Като понятие единицата „денонощие“ е позната, като е наричана най-често ден и нощ. Денонощието от своя страна се дели на ден и нощ. Преди масовото навлизане на часовника, денят се е разделял в зависимост от положението на слънцето - сутрин (утрина), пред изгрев, изгрев (по изгрев), пред пладне (пред обяд, преди обед), обяд (пладне, пладнина - тогава слънцето е в зенита си), след пладне (следобед, след обяд), надвечер, привечер и т. н. Времето между утринта и пладне някъде се нарича и ручòк (още голям ручок), а средата между обяд и вечер - икиндия (икиндиа). При слънчево време се използва (особено от пастирите) и измерване със стъпки по собствената сянка: на обед — две, между утрин и обед и обед и вечер — пет и т. н. Като помощно средство е използван и остена (копралята) - „една копраля след изгрев“, „три копрали преди залез“, като с негова помощ се измерва местоположението на слънцето над хоризонта. Времето през нощта се определя чрез някои звезди и съзвездия (Вечерница, Орион, Голяма мечка и др.), както и по пеенето на петлите. Според второто нощта се дели на три, като петляно време е след полунощ. Времето след полунощ се дели на първи петли, втори петли и трети петли, като първите петли са скоро след полунощ, а трети — малко преди съмване. По-големите срокове се пресмятат с дни, седмици (наричани най-често недели), сезони и години. Използвани са основно четирите сезона — зима, пролет, лято и есен, но в Родопите и Тракия е познато и понятието пòдзима, с което се обозначава есента и най-често по-късната есен.

Литература:

Вакарелски, Христо. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство, София, 1974, стр. 477 - 483

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/
- http://www.facebook.com/media/set/?set=a.509419299088431.125357.185781174785580&type=1

[Hatshepsut]

Що за мярка е „една мотика”


Експонати от изложбата за мерки и теглилки

                  
Залите на Историческия музей в Павликени се изпълниха тези дни със странни експонати, сред които „рабош“, „децимал“ и „либра“. Те са част от изложбата „Стари мерки и теглилки по българските земи”. Нейните посетители могат да се убедят с очите си, че в България сме имали монета от две стотинки и половина, а покрай това ще разберат и що за мярка е „една мотика”.

Гостуващата експозиция е на Регионалния исторически музей в Търговище и включва предмети, които предците ни са използвали през вековете, събрани във фондовете на още десетина български музеи. Мерките и теглилките не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, но те са малките неща с голямо значение в човешкото ежедневие през вековете. И някак уж ги познаваме, но всъщност не знаем много за тях. Миниатюрни везни и мерки за пръстени, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета, различни по вид и размер ведра и котли за течности, крини и чували за жито, както и много други специфични за стопанския живот преди десетилетия мерки като аршини и метри, стъкленици, кесии за пари и др. изпълват музейните помещения.

Силно застъпена в изложбата е народната метрология, представена с предмети от българския бит. Например крината е сериозна мерна единица, когато става въпрос за облагане на зърнени храни. А мярката „една мотика” е била използвана при наемането на аргати по нивите. Ако на чорбаджията му трябват 10 души да прекопаят терена за два дена, той казвал, че наема 12 мотики за 2 дена и ето ти една твърде оригинална мярка за труд.
Друг подобен пример можем да дадем и с брадвата. Прадедите ни не са имали метър и ако се счупи гредата на сайванта и трябва да отидат в гората, за да си отсекат дърво, мерили са нужния метраж за дървения материал с дължината на сапа на брадвата.

Рабошът пък е интересен от гледната точка на народопсихологията, характерна за онези времена, и показва доверието, което хората са имали помежду си. Купуваш например две овце и две телета и драсваш четири чертички от двете страни на дървената летвичка, която представлява рабошът. Вземаш говедата и правиш уговорка с продавача, че ще му се разплатиш след няколко месеца.
Рабошът се счупва на две – по една половинка за продавача и за купувача. Идва уреченото време, двете страни по сделката се срещат и събират двете парчета като по счупеното ги сравняват и се разплащат.

Монетата от две стотинки и половина

Българската монета със стойност две стотинки и половина, която е истинска атракция за посетителите, е била в обращение между двете световни войни. От едната й страна е изсечен гербът и надписът „Съединението прави силата”. По аукционите такива монети вървят от 40 лева нагоре за екземпляр.
Сред останалите по-интересни експонати се нареждат различни грамове, кантари, мерки за течност, юсчетата и уникалните кантари като либрата, която измерва влажността на зърното.

Показани са също пощенски кантар, аптекарска везна и големи дървени лъжици като мерна единица за зърнени храни. Павликени се включи в гостуващата експозиция с първите часовници като мерители на времето. Тук е показан будилник, който е сглобен в ателието на майстор Антон Гърдев, което се е намирало в самия център на града. Естествена част от изложбата е и вечният календар на отец Матей Преображенски, създаден през 1870 г. в с. Михалци, който е обект с национално значение и е експониран в павликенския музей.

Вечният календар на отец Матей

http://www.desant.net/show-news/29788/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Манчо Веков "Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX век":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=357