Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Добруджо, юнашка Добруджо

Добруджо, Добруджо, юнашка Добруджо,
не насити ли са на юнашки кърви?
През стари времена паднаха за тебе
все млади юнаци, все храбри българи

Изпълнява Добра Савова:

[Hatshepsut]

Остана Кера клето сираче

Останала е хубава Кера,
останала е клето сираче
без майка, Кера, със стари тяйно.

Нали е Кера с майка мащеха
и тя си, мари, Кера караше
жътва да жъне, снопи да носи.

Черни цигани Кера хванали,
назад й, мари, ръце вързали
и я във гора, мари, завели.


изпълнява Калинка Вълчева:

[Hatshepsut]

Боряна млада войвода

Изпълнява Вълкана Стоянова:

За съжаление, не успях да намеря текста на песента

[Hatshepsut]

Хайдутине се молеха

Хайдутине се молеха
да хми се свърши зимана /2
да си хми дойде пролетие

Да си хми дойде пролетие
да се разлистне горана /2
да хми нарасте тревана

Да хми нарасте тревана,
да се разтърнат хайдути /2
хайдути, баш юнацине

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Въз подзиме съм легнала

Въз подзиме* съм легнала
въз пролете съм станала.
Всичко от земя излиза,
пък я нах земя тарнувам!
Въз подзиме съм легнала
въз пролете съм станала,
Цала съм зима лежела,
лежела и още болнела!
Ага са е пролет пукнала,
я сам нах ванка излела.
Всичко сай било цветнало,
цветнало и още листнало,
И моян зелен босилек
и моян червен карамфил!
Сичко от земя излиза,
пък я нах земя тарнувам!

Умирам, майчо, умирам
тебе са вяра не фата
Малко ще да ма погльодаш,
мночко ще да ма споминаш!

Утре ще сватба да има на нашесо дворе широко,
Права щет люлка да правят,
мене щет летве да турят!
Ага ми дойдат майчинко,
хожене от джамаене,
сафтене от медресене,
Ти да ми, майчо, отвориш
моине мажар сандаци
и да ми, майчо, извадиш
моено тьонко дарийе,
врит да ги дара одариш:
Хожемнем дльоги яглъци,
сафтенем сърмени чеврици,
Асаню майчо да дарищ,
шарена риза набрата,
върх ризана му яглъчек,
върх яглъчекън чеврица,
върх чеврицана кесица,
върх кесицана китчица,
от моян ситен босилек,
от моян червен карамфил!
На китчицана алтънчек
от моесо фесче алено.

Умирам, майчо, умирам
тебе са вяра не фата!

Иди ми майчо порукай
мижова* Фатме да дойде.
Гиздило да хи харижам,
либено да хи отстъпям,
Чи на мен късмет не било
млада невяста да ида
на Хасанюви дворове,
на Хасанюви конаци!

Умирам, майчо, умирам
пък тебе са вяра не фата!

Скоро щем да са раделим!
Още си Фатме думаше
и са със душа раздели!
Плакала и майка плакала
по Фатме мила майчина.
Три деня е вътре даржала,
от милост е никому не казала,
От жалост е във двор закопа!
Та че си майка извади
фатмино тьонко дарийе.
Врит си ги дара одари
както си Фатме порача,
Каквото от дар остана
майка го купен сторила
на среде равни дворове,
турила малко борница,
та че си купен запали
и си са жално провикна:
"Каксо ми горят дарове
тъй ми гори сърцесо
по моя Фатме хубава,
че си ми млада отиде
нах чернана земя длибока.
Сичко от земя излиза,
пак тя нах земя отиде."

*подзима = есен
*мижо = чичо

Изпълнява Радка Кушлева:

[Hatshepsut]

Женала е дюлбер Яна

Женала е дюлбер Яна
на два пътя, на три друма.
Из път върви керванджийче,
керван води, свирка свири.

Керванджийче Яна дума:
"Защо, Яно, сама женеш,
сама женеш, сама връзваш
Нямаш ли си мили братя?

Отговаря дюлбер Яна:
"Ой та, тебе, керванджийче,
Яна има мили братя,
Яна няма първо либе."

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Извор вода извирала

Извор вода извирала
свако яко изфърляла -
ситен камен до камена,
зелен здравец до колена.

Сам си здравец проговара:
Берете ме, носете ме,
не ме дайте на невесте-
невесте ме лошо носе.

Най ме дайте на девойкье -
девойкье ме красно носе.
Въз дън носе на главицу,
вечер туре у водицу,
у водицу, у паницу,
у паницу на полицу.

Изпълнява Гюрга Пинджурова:

[Hatshepsut]

Любили се Вальо и Янка

Любили се Вальо и Янка.
Люби я Вальо, иска я
година и половина.

Ала я майка й не дава,
че ми е Вальо далеко.
Ала я майка й не дава,
че ми е Вальо далеко.

Че ми е Вальо далеко -
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет гори зелени,
през девет реки големи.

Любили се Вальо и Янка...

[Hatshepsut]

Пейни ми, пейни, Петкано

Пейни ми, пейни, Петкано
низ сая гора зелена,
низ сая вода студена.

Как да ти пейна, либе ле,
сая е гора хайдушка -
тука са крият хайдути.

Тука е Петко войвода,
ни дава пиле да форкне,
камо ли турчин да мине.

Изпълнява Георги Чилингиров:

[Hatshepsut]

Добруджанската

Какво е чудо станало
във тази равна Добруджа,
български села хубави.
Кавали вече не свирят,
сватби са тихо прекарват.

Добруджо, мила, прекрасна
във тебе всичко ухасна.
Кавали вече не свирят,
младите песни не пеят,
сватби се тихо прекарват.

Черна ми чума налете
във българската Добруджа,
та ни селата почерни,
хубави села - български!

Не било черна ми чума,
най биле куцовласите!
Румънци, черни цинцъри!

В Добруджа влязоха,
по села навред тръгнаха
да грабят, колят, убиват,
де кого срещнат и видят!

И българите набеждат.
Млади и стари събират,
бият ги, мъчат и питат,
че кой комити поддържал...

Горките братя българи!
Ръце и колена целуват,
не знаят какво да кажат.

Младите бягат,
напускат бащини мили огнища.
Старите майки разплакват,
бащи във черни кахъри,
сестри във скръб и ядове...

Какво е чудо станало
във тази равна Добруджа,
български села хубави.
Кавали вече не свирят,
сватби са тихо прекарват.


*набеждат - обвиняват


изпълнява: Галина Дурмушлийска - Добруджанската

[Hatshepsut]

Стояне, бре хайдутино

Стояне, бре хайдутино,
ти беше страшен хайдутин
На два те друма вардиха,
на третия те хванаха

Назад му ръце вързаха,
па си Стоян откараха
на Ерин попа в дворове

Ружица, снаха попова,
тя на Стояна думаше:
Стояне, бре хайдутино,
утре ще да те обесят,
не ти ли е милно за живот?

Юнак не жали, не милей,
най ще те моля, Ружке ле,
ризата да ми изпереш,
перчема да ми пререшеш

Че ми е милно и драго,
кога хайдутин обесят,
да му се риза белее,
да му се перчем ветрее!

Изпълнява Тинка Нейчева:

[Hatshepsut]

Песен за Лалуш Страшна Войвода

Теляля* вика из града,
из града, из Цариграда,
вика теляля и дума:
Чувайте, мало й голямо,
кой ще се йеми, найеми,
Лалуша да си улови,
Лалуша страшна войвода
Кой ще се йеми, найеми,
Лалуша да си улови,
Лалуша страшна войвода
улови да го изведе
на Рила, на манастира
Султана ще му хариже
на три години беглика*,
на девет годин юшуря*

Всички са чули, разбрали
никой се нийде не нае
Лалуша да си улови,
че с Лалуш шега не бива,
с Лалуша страшна войвода

Наела ми се, наела
Ганка, неговата кумица
Тя се лехуса* престори
опекла пита житена
сварила цяла кокошка
сварила и я препекла
вземала пълна бъклица
в пъстра ги бохча свързала
пришила чесън на глава
обула нови калцуни
тръгнала Лалуш да дири

Дирила и намерила
във една гора зелена
във едно доле дълбоко
дето кучета не лаят
дето славея не пее
под тая бука зелена
на тая сянка дебела
до тая вода студена
с неговата вярна дружина

Като го Ганка видяла
отдалеч селям* подала
отблизо ръка целуна
ръката и коляното
и си на Лалуш продума:

Куме ле, куме Лалуше,
мъжка съм рожба добила
дошла съм да те калесам
да додеш да я кръстиме
на твойто име - Лалушчо,
хубаво име хайдушко

Че са двамата тръгнали,
вървели що са вървели
минали гора зелена
наели поле широко
на пътя, на кръстопътя
едно ми дърво високо
под него студен кладенец
Пътя им беше наляво,
пък те тръгнаха направо

Тогаз се Лалуш досети,
че туй ще да е измама
измама - турски канджиклък*
Скочи ми Лалуш, подскочи
извади сабя френгия
и си на Ганка извика:
Ганке ле, моя кумичке
я казвай, Ганке, я казвай
глава ли да ти отрежа,
на две ли да те разсека
очи ли да ти избода
или езика откъсна,
дето си кума излъга,
Лалуша страшна войвода

Ганка на Лалуш продума:
Куме ле, куме Лалуше,
не ми главата отрязвай
нито ма на две разсичай
най ми очите извади,
но ми езика остави,
тука на пътя да седна
на пътя, на кръстопътя
да седна и да разправям
как си Лалуша излъгах
Лалуша страшна войвода
на турци да го заведа,
на Рила, на манастира

Лалуш на Ганка пак дума:
Иди си Ганке, иди си,
иди си Ганке, иди си,
де кого срещнеш, разправяй,
че ти Лалуша прощава!
И лъжи, Ганке, кого щеш
Лалуша не мож излъга!

*телял = глашатай
*беглик = данък върху овцете и козите
*юшур = данък десятък
*лехуса = родилка
*селям = поздрав
*канджиклък = курвенски номер (канджик = кyрва, уличница)

[Hatshepsut]

През гора вървяха

През гора вървяха, през гора вървяха
два вакли* овчеря със каръм калпаци
На калпаците им, на калпаците им
пера паунови, пера паунови

Перата треперят, перата треперят,
гората люлеят и на гора думат:
Горо льо зелена, горо льо зелена,
ти вода студена, ти вода студена

До днеска сме били, до днеска сме били
два вакли овчеря  със каръм калпаци
От утре ще станем, от утре ще станем
два верни хайдути със две остри саби

*вакъл = черноок

Изпълнява Йовчо Караиванов:

[Hatshepsut]

Зажени се Вълчо

Брех мари, зажени се Вълчо добър юнак
Вълчо льо сербезино*, Вълчо льо хайдутино
Брех мари, поканил е от небе дребни звезди
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино

Брех мари, дребни звезди за стари сватове
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино
Котленски бюлюкбашии*, брех мари, за кумове
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино

Вярна му дружина все отбор юнаци
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино
Брех мари, млада булка - тънката му пушка
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино

Брех мари, ще дарува котленски кумове
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино
Със дребни куршуми, брех мари, с остри саби
Вълчо льо сербезино, Вълчо льо хайдутино

*сербез = смел, безстрашен
*бюлюкбашия = командир на войскови отряд (бюлюк)


Изпълнява Божана Великова:

[Hatshepsut]

Пушка пукна из гора зелена

Пушка пукна, мари, из гора зелена
Пушка пукна, мари, та гората екна
Куршум падна, мари, сред млади юнаци
Че удари, мари, Стоян добър юнак

Стоян викна, мари, на дружина дума:
Ой, дружина, мари, вярна та сговорна
Ой, дружина, мари, вярна та сговорна
Носете ма, мари, ни ма оставяйте

Носете ма, мари, горя на Балкана
Там ма мене, мари, вие заровете
Над глава ми, мари, байрак забодете
Над глава ми, мари, байрак да се вее!

Изпълнява Калинка Вълчева:

[Hatshepsut]

"Чавдар Войвода"

(Песен за войводата Панчо Михайлов)

Огин гори по полето Кочанско -2
Кочанско, во ова село Старчево -2
Там се найде млади Чавдар войвода
сос неговата мори верна дружина
Проговарат вси селяни старчевци:
Я слушай, слушай Чавдар войводо,
йоздол иде потера сърбоманска -2
Млада, гола, боса без цървули -2
Начело й разбойник Стойчо Добрев -2
що погуби Симеон войвода -2

Провикна се млади Чавдар войвода:
Ей селяни, селяни старчевци
повикайте мойта верна дружина
да фанеме тежките пусии*.
Па са фанале тежките пусии -2
та пропaдия тоя разбойник Стойчо.

*пусия = засада

Изпълнява Иван Андонов:

Справка за Панчо Михайлов:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Панчо_Михайлов_(революционер)