Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Стано, Стано, бяла Стано

Стано, Стано, мари, бяла Стано,
изгори ма, бяла Стано, изсуши ма.
Направи ма, бяла Стано, сухо дърво корен,
направи ма, бяла Стано, сухо дърво корен.

Вода газя, Стано, жаден ходя,
Хляб си нося, бяла Стано, по път гладен ходя,
Сам се чудя, бяла Стано, дали ще ме вземеш,
дали ще ме вземеш, Стано, или ще ме лъжеш.

Изпълнява Недялка Керанова:

[Hatshepsut]

Стано, бяла Стано

Стано, бяла Стано, знаеш ли, помниш ли,
кога е бивало размирна година?
Всеки с братец бяга, с братец братовчеда,
и аз с братец бягам, с братец братовчеда.

Че той ма заведе в гора росенова,
росен да си бера, росенови китки.
Кога се наведох китки да си бера,
братец бе при мене и росен береше.

Кога се изправих, братец ми го няма,
братец ми го няма, любе е при мене.
Че той ме облече в юнашка премяна,
на глава ми тури юнашко калпаче.

Та че ма приведе през Будима града,
кой отде ма видя - на крака ми стана!
Сам си цар ма видя, на крака ми стана
и на мене дума, дума и продума:

Юначе, юначе, моминска прилико,
моминска прилико и царска изгоро!
Да беше девойка - коня си продавам,
коня си продавам, девойка да взема!

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Разболе се мамо, мойто първо либе

Разболе се мамо, мойто първо либе,
па си пойдох мамо, либе да си видя.
И му рекох мамо, на първо ми либе.
Да си ойда мамо, горе на Балкана,
китки да му бера - билки лековити.

Па си пойдох мамо, по малка пътечка
и си стигнах мале, горе на Балкана.
На Балкан си видох мале, моя мила сестра,
ръцете й мамо с въжета въжени.
У ръце й мамо маленко й момче.
Нозе са й мале със синджир вързани!
Синджир води мамо, турчин еничерин,
и я бие мамо мойта мила сестра,
моя мила сестра и нейно мило чедо.

Па си рекох мале турчин да го питам.
Турчин да го питам що ми сестра бие.
Що ми сестра бие и маленка й рожба.
Он ми рече мамо, оти е българка.
А дете й мамо гяурско е момче.

Па му рекох мале турчин да ги пущи.
Да ги пущи двайца! Мене да ме земе.
Мене да ме вземе, оти съм убава -
църни ми са очи кат църни църници.
Лице ми е мамо, бело и червено.
Снага ми е мамо, тенка кат топола.

Па ги пущи мамо и сестра и дете.
И сестра и дете и мене ме пущи.
Па си идем мале, прошка да ти искам.
Прошка да ти искам, вера да си меним.
Прошка да ти искам, сбогом да си земем.

Да му кажеш мале на сестрино дете -
га юначе стане, турци да ги бие.
Да му кажеш мале и на първо либе -
га църница гледа, поглед да ми среща;
га топола скърши, снага да ми кърши;
га ми лице спомни, с добро да ме помни.

[Hatshepsut]

Присмя се Янка на Стоян

Присмя се Янка на Стоян,
че йе бил Стоян хайдутин,
на хайдутите вайвода.
Де сидял Стоян та слушал,
той са на Янка закани:
- Хай гиди Янке ден ки иде!
Дали та не ща изварди
на Хайдушкото кладенче,
изварди да та уловя.

Янкина стара майчица
легнала болна неволна
поиска вода студена
Янка се чуди и мае
как ще за вода да иде
на Хайдушкото кладенче
тя била хитра, разумна.
Метнала дюлбен на глава
връз дюлбен - було червено
връз було - китка зилена
на тънко кръстче - коланче
на бяла шийка - герданче.
Турила наниз алтъни
повела сестра за зълва
дигнала бели бакъри
отишла за вода студена
на Хайдушкото кладенче.
Там си завари млад Стоян,
млад Стоян млада вайвода.
На мрамур камък седеше
и тънка пръчка държеше.
Стоян се чудом зачуди
"Каква й таз булка туй време?!
Вчера бе Света Неделя.
Във село свтба нямаше,
ни в село, ни по селата,
пък сега булка под було"
Чи стана Стоян вайвода
право при Янка отиде
че й булото повдигна
и си на Янка думаше:
- Янке ле хитра, разумна,
не можа да ма надхитриш
нито да ма Янка измамиш
Глава ли да ти отрежа
или със назе заведа,
хайдушка булка да станеш?

Че я за ръка улови
и я във гора заведе
при своята вярна дружина.

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Слънце се слега да зайде

Слънце се слега да зайде
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Там дека слънце че зайде
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Тамо е равна равнишка
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

На равнишката – зелен бор
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Под боро бистър кладенец
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

До кладенецо девойче
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Ситен си здравец виеше
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Едри си сълзи ронеше
Маро, Марие, Марие
Пиле, Марие, Марие ле де

Изпълнява Иван Дяков:

[Hatshepsut]

Една народна песен за Гергьовден:

Люлка се люля, девойко

Люлка, люлка се люля, девойко,
люлка, люлка се люля
Та кой, та кой се люля, девойко?
Яна, Яна се люля

Та кой, та кой се люля, девойко?
Яна, Яна се люля
Та кой, та кой я люля, девойко?
Иван, Иван я люля

Люлка, люлка се люля, девойко,
люлка, люлка се люля
Та кой, та кой се люля, девойко?
Яна, Яна се люля

Люлка, люлка се люля, девойко,
люлка, люлка се люля
Та кой, та кой я люля, девойко?
Иван, Иван я люля

Люлка, люлка се люля,
Люлка, люлка се люля,
Яна, Яна се люля, Иван, Иван я люля
Яна, Яна се люля, Иван, Иван я люля
 

[Hatshepsut]

Марко коси трева детелина

Марко коси трева детелина,
Мара бели платно на белило.
Мару майкя от белило ока: /2
Йела Мару, Марку леб да носиш. /2

Нечем мале Марку леб да носим,
мене Марко за сестра не брои!
Я му кажем - Добро ютро, брале! /2
Он ми каже - Дал Бог добро, либе! /2

Проговара Марковата майкя:
Ако буде Марко това рекъл,
да излезне змия от под откос, /2
да изпийе Марко църни очи. /2

Още майкя клетву не изрекла,
излезна и змия от под откос,
от под откос змия усойница, /2
та изпила Марко църни очи. /2

Изпълнява Борка Тричкова:

[Hatshepsut]

Разболяла се хубава Яна

Изпълнението на Вълкана Стоянова:

Разболяла са хубава Яна,
хубава Яна една на мама,
хем хубавица хем сгоденица.

Яна на мама тихом говори:
- Не бери билки, не суши поле,
мар аз ще умра млада и зелена

Изпълнението на Петкана Захариева:

Разболяла се хубава Яна,
ой Яно Яно, хубава Яно,
хубава Янка, една на мама.
Янка на мама тихом говори:
- Не бери билки, не суши поле,
че равно поле за мене плаче.

Огъня, мамо, гори-догаря,
севдата гори и не догаря,
севда я, мамо, билка не цери,
севда я, мамо, вода не гаси.

Изпълнението на Иван Паунов:

Разболяла се хубава Янка,
хубава Янка, една на майка,
та е лежала, та е боляла

Янкина майка по поле ходи,
по поле ходи билки да бере,
билки да бере, Янка да цери

Янка на майка тихом думаше:
- Не ходи майко билки да береш
билки да береш, поле да сушиш

Моята болест не е от Бога,
моята болест е от кара* севда*,
от кара севда за първо либе

*кара = черна
*севда = любов

[Hatshepsut]

Аврам Зорници думаше

Аврам Зорници думаше:
- Зорнице, ясногрейнице,
Зорнице, ранобуднице,
ти като рано огряваш,
младите булки приспиваш,
старите баби събуждаш,
дребните деца разплакваш,
а мене, мари Зоро льо
няма кой да ме събуди.

Язе си нямам, Зоро льо,
едничка рожба от сърце -
"мама" и "тате" да каже.

Изпълнението на Стайка Гьокова:

Изпълнението на Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Мома войвода да стане

Бре, де са е чуло и видяло
мома войвода да стане
като ми е мома Янгела
войвода девет години

Нейните верни хайдути
никой Янгела не угади
дали е добра девойка
или е добро юначе

Хайдутите се сговарят:
я хайде да я заведем
при хурки и при кавали,
какво ще вземе войвода

Янгела мома войвода,
Янгела хитра разумна
не взела хурка да преде
най взела кавал да свири

Хайдути пак се сговарят:
я хайде да я заведем
под бял, под червен трендафил,
при жълти ружи и алени

Ако е добра девойка,
китката ще си откъсне,
на глава ще я накичи

Ако е добро юначе,
само едничко ще скъса
на ухо ще го накичи
Янгела хитра, разумна
само едничко скъсала

Изпълнява Димка Владимирова:

[Hatshepsut]

Зажени се цар Иван Шишман

Зажени се, мамо, цар Иван Шишман
за царска дъщеря, за царска, за кралска,
за царюва щерка, цар Костадинова

Че калеса*, мамо, от край до край земя,
само не калеса сестрини синове,
сестрини синове Петър и Димитър

Че те били, мамо, много винопийци,
те ще се опият, кавга ще направят,
с гости ще се скарат, сватба ще развалят

*калесвам = каня на сватба

Изпълнява Вълкана Стоянова:

[Hatshepsut]

Караджа дума Русанки

Караджа дума Русанки:
Русано росна ябълко,
Русано росен босилек,
ти чула ли си разбрала?..
Хората лошо хортуват,
че съм бил станал хайдутин,
на хайдутите ятака,
на парите им ортака.

Чудя са мая Русано,
кои балкани да взема,
кои пътища да хващам,
кат си ми мила Русано,
пък ми е свидна рожбата,
рожбата малка Антония.
Пък ми е жално за тебе,
за твойта хубост и младост.

Докът са Стефан издума,
тежки са порти хлопнаха
и с ясни гласи питаха:
тука ли е Стефан Караджа?
Много му здраве носиме
от Сливен, от Хаджията,
от сливенските балкани.

Изпълнява Недялка Керанова:

[Hatshepsut]

Санок ми билбил препея

Санок* ми билбил* препея /3
на Катиниот трендафил:
Стани ми стани, Катинке
Стани ми стани, девойче
либето ти се посвърши*
йот тебе сака прощенье

Йот мене просто да му е,
йот сърце проклет да биде;
сърцево ми го изгоре,
сърцево ми го изгоре

*санок = тази нощ
*билбил = славей
*посвърши = сгоди

Изпълнява Костадин Гугов:

[Hatshepsut]

Санок ле, Надо

Санок* ле, Надо, санок не спиям,
пред порти стоям, за та де видам.
Очи ми солзат, сърце тагува
заради нашта ле, Надо, пуста разделба /2

Излези, Надо, барем* до порти,
за да ти видам белото лице.
Белото лице, църните очи
и тие, сладка ле Надо, гайтан веги* /2

Не можам, Гьорги, не можам, душо,
пред порти, Гьорги, яс да излезам.
Майка ми порти, Гьорги, затвори
татко ми, Гьорги, джанъм, пенджер* зазида /2

Майка ти, Наде, па и татко ти,
Бог да ги бие, огин изгоре.
Порти ке турнам, пенджер ке урнам
и тебе, сладка ле Надо, яс ке те земам /2

*санок = тази нощ
*барем = поне
*веги = вежди
*пенджер = прозорец

[Hatshepsut]

Алтънлъ Стоян войвода

Алтънлъ Стоян вайвода
той си на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!

Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи овчарски,
овчарски каракачански.

Пеша ша та проводя,
на Стралжа село голямо,
на Стралжа на механата.

Когото, Добре, намериш,
хубаво да го почерпиш,
почерпиш и изпроводиш,
сам си с бакалче остани,
бакалче младо, глупаво,
па си бакалче изпитай,
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, виждат ли се?
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар?
Че стана Добри - Добре ле,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи овчарски,
овчарски - каракачански.
и нави бели навои,
и обу чикма цървули,
засука върви козяни,
нарами кука овчарска,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото Добре завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакалче остана,
бакалче младо, глупаво,
че на бакалче думаше:
- Нещо щъ да те попитам,
право ми кажи, не лъжи -
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, та виждат ли са,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар!
Я дигни кука овчарска,
че си Стояна намери,
Стояна, млада войвода,
че са й потеря дигнало,
от девет села потеря,
десето село Стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
Стояна да си бастисат,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Добри, Добре ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода,
аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах -
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
десето село Стралджане,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтанлъ Стоян войвода,
и Добря, кючук байрактар!
Че стана Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна -
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между веждите.

Че стана Добри, Добре ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана удари,

в челото между веждите,
Че се потеря разпиля,
един със един не видя.

Изпълнява Вълкана Стоянова (речитатив - Манол Михайлов):

[Hatshepsut]

Васил в село влизаше
(Песен за Георги Кондолов)

Васил в село влизаше, в село Граматиково,
право при попът отиде и си на попът думаше:
„Бива ли, попе, може ли, с тебе в църквата да подем,
да земеш, попе, моливът, врът умрялите да пишеш,
да пишеш, да ги възречеш, псалтирят да им изпееш”.

Като в църквата отишли, Васил на попът думаше:
„Пиши, попе ле, възрицай, врът умрялите да пишеш,
от Кондоловата дружина, дет ги ти, попе, предаде –
половината ги плениха, половината ги убиха”.
Попът го гузно погледна, я му ма нищю не рече.
Чейнето му се трясеше и пак псалтирят пеяше.

А пък Васил му думаше: „Хайде, попе ле, да подем
край село, край харманята, в церовата кория."
Кату в корията стигнали, Васил на попът думаше:
"Прау ме очи погледни, да видим ще познаеш ли,
че не съм Васил даскълът, ями съм Георги Кондолов.
Я си косътъ остригах и си брадътъ обръснах,
да не ме, попе, познаят кату дойда в Граматикуу,
в курията да те доведа, главътъ да ти отрега,
да ти се, попе, отплатя, дето ми дружината предаде”.

Я пък попът му думаше: ”Войвода Георги Кондолов,
халал* ти правя, войводо, всичкото мое иманье,
само ми главътъ остави”.

„Попе ле, душе проклета! Войвода хиле* не знае.
Я не ти искам подкупът, нито ти искам иманье,
от сирумаси збирано, яме ти искам, попе ле,
до утре да се изселиш от село Граматиково,
от село, от Есекията!
Да не те гледам и срещам,
да не ти гледам гаврътъ с попството и комитството”.

*халал = от все сърце, без съжаление
*хиле = измама, лъжа

Изпълнява Манол Михайлов: