Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Снощи си, майко, поминах

Снощи си, мила майко, поминах
В горната, мила майко, махала
Тамо си видох, майко, Марето
Марето с друго момче стоеше

Мене ми сърце майко тръпнало
По нея, мила майко, за нея
Иди я, мила майко, поискай
Белким* я дадат, майко, за мене

*белким = може би, възможно е, вероятно

Изпълняват Кристина Милюкова:

[Hatshepsut]

Ой ти моме

Ой ти моме, малай моме,
каде вода да налея? /2
Ой ти лудо, та па младо -
там отдолу под селото /2

Тамо има два кладенца,
мегю ними* яболчица /2
Яболчица род родила -
две яболки позлатени /2

Пойди*, лудо, откини* ги,
отнеси ги в куюмджии* /2
Да излеят два пръстена -
еден за теб, други за мен /2

Да излеят два пръстена -
еден за теб, други за мен /2
Да ги носим на ръце ни,
да ни бидат ръце лични /2

*мегю ними = между тях (мегю = между, ними = тях)
*пойди = иди, отиди
*откини = откъсни
*куюмджия = златар

Изпълняват Костадинка Танчева и Даниела Величкова:

[Hatshepsut]

Писмо си Яне получи

Писмо си Яне получи,
да иде Яне в Неврокоп,
да иде Яне в Неврокоп

Майка си Яне не пуща,
да иде Яне в Неврокоп,
да иде Яне в Неврокоп

Лошав съм сън сънувала,
черно ме куче ухапа,
черни се кърви лееха

Яне си майка не слуша,
отиде Яне в Неврокоп,
отиде Яне в Неврокоп

В път го душмане срещнаха,
срещнаха, още хванаха,
душмане Яне убиха

Изпълнява Илия Аргиров:

[Hatshepsut]

Трендафилчето

Изпълнението на Ангел Митрев:

Яс ке ти купам свилено фустанче, Доне убаво
Трендафилчето, кара-карамфилчето,
цвеке берено, немирисано

Яс ке ти купам шарено герданче, Доне убаво
Трендафилчето, кара-карамфилчето,
цвеке берено, немирисано

Ако не ме вземиш, ветрот да те вземи, Доне убаво
Трендафилчето, кара-карамфилчето,
цвеке берено, немирисано



Изпълнението на Иван Андонов и Костадинка Танчева:

Кога ке се мажиш, ти мене да земеш, Доне мамино!
Доне мамино!
Кога ке се мажиш, ти мене да земеш, Доне мамино!
Доне мамино!
Трендафилчето, каран-каранфилчето,
китка шарена немирисана!

Яс ке ти купам свилено фустанче, Доне мамино.
Доне мамино!
Ти да го носиш, яс да те гледам, Доне мамино.
Доне мамино!
Трендафилчето, каран-каранфилчето,
китка шарена немирисана!

Яс ке ти купам сърмено коланче, Доне мамино.
Доне мамино!
Ти да го носиш, яс да те гледам, Доне мамино.
Доне мамино!
Трендафилчето, каран-каранфилчето,
китка шарена немирисана!

Яс ке ти купам шарени пантофки, Доне мамино.
Доне мамино!
Ти да ги носиш, яс да те гледам, Доне мамино.
Доне мамино!
Трендафилчето, каран-каранфилчето,
китка шарена немирисана!

[Hatshepsut]

Соколе, сиви соколе

Соколе, сиви соколе,
хайдушки верен побратим,
ти като хвъркаш високо,

ти като хвъркаш високо,
дали не виждаш далеко -
бащини равни дворове

Там имам стара майчица
и още млада невеста
и още дребни дечица

Всичко им братко разкажи -
че съм в тъмница затворен,
турци ме люто измъчват

Изпълнява Кайчо Каменов:

[Hatshepsut]

Ален божур

Ален божур във градинка, мъри,
Яне ле, любе ле
Наведи се, откъсни го, мъри,
Яне ле, любе ле /2

Наведи се, откъсни го, мъри,
Яне ле, любе ле
Накичи се на страната, мъри,
Яне ле, любе ле /2

Та се хвани на хорото, мъри,
Яне ле, любе ле,
на хорото до сестра ми, мъри,
Яне ле, любе ле

Та се хвани на хорото, мъри,
Яне ле, любе ле,
на хорото срещу мене, мъри,
Яне ле, любе ле

Да се пукат душманите, мъри,
Яне ле, любе ле,
хем и мойте, хем и твойте, мъри,
Яне ле, любе ле /2

Изпълнява Георги Жеков:

[Hatshepsut]

Индже войвода

Индже ми войвода
из гората ходи
и на гора дума:
Горо, милна горо,
издигни си, горо
върше нависоко

Разстилай си, горо,
клони нашироко,
че ще мине, горо,
моята дружина
Байрака развява
хубава Сиклита

Изпълнява Красимир Станев:

[Hatshepsut]

Ходила Яна

Ходила Яна, Яно льо,
девет години с хайдути
Никой си Яна не разбрал,
че била Яна девойка...

Най я разбрало, познало,
чичовото й ятаче
Той си на Яна думаше:
Яно льо, ще те обадя

Яна на Димчо думаше:
Недей ме, Димчо, обаждай
Кога се в село завърнем,
любе ще да те залюбя

Кога се в село завърнем,
любе ще да те залюбя
Любе ще да те залюбя,
войводата ще кумува

Изпълнява Нелина:

[Hatshepsut]

Песен за Стоян хайдутин

Станаха девет години,
откак се Стоян изгуби
Отиде Стоян във гора,
отиде и се не върна
Дали го дърво удари
Дали го дърво удари
или го мечка изяде
или го турци хванаха,
та му главата вземаха
Цяло го село забрави
Цяло го село забрави,
забрави и го прежали
Стояновата майчица
все за Стояна жалеше
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
Да мога, Боже, да мога
Стояна да си намеря!
Да мога, Боже, да мога
на птичка да се превърна,
на птичка, на гълъбичка;
в Стамбула, Боже, да ида,
Стояна да си намеря...

Изпълнява Венета Милева

[Hatshepsut]

Стоян хайдутин

Станаха девет години,
откак се Стоян изгуби -
отиде Стоян в гората,
отиде и се не върна.
Нито си хабер* проводи
Дали го дърво удари,
дали го мечка изяде,
или го турци хванаха
им му главата вземаха?
Гората мълчи, не казва...

Цяло го село забрави,
забрави и го прежали.
Майка му не го забрави,
нито го майка прежали;
изтекоха й очите
по пътищата да гледа
дано се Стоян зададе;
заболяха я устата
де кого срещне да пита,
да пита и да разпитва:
Не сте ли, хора, видяли
мойто момче Стояна?
Хората чудом питаха:
Какво ти е, бабо, момчето?
Жално си майка нарежда:
Едно ми лично юначе
със снага стройна левентска,
със очи черни соколски
и с личен белег на чело,
от тежка рана останал,
лесно ще да го познайте;
Стоян ми е чедо едничко,
на тейко вярна отмяна,
на майка вярна опора
Хайдутин беше тейко му,
на хайдутите байрактар,
ала го турци хванаха,
хванаха и погубиха
Сираче Стоян остана
и него майка изгуби
станаха девет години
Никой на майка не каза
да е видял нейде Стояна

Стояновата майчица
ситни си сълзи ронерше
ронеше и си мислеше
какво да прави да стори
Стояна да си намери
Да мога Божке, да мога,
на птичка да се превърна,
на птичка, на гълъбичка,
чак до Стамбула ще ида,
Стояна ще си намеря...

Както си майка мислеше
и се на птичка превърна,
на птичка, на гълъбичка
Сиви си крилца разпери,
разпери и ги размаха
към Стамбул града полетя
Три дни и три нощи летяла
чак до Стамбула стигнала
до Стамбул, до Цариграда
до цариградки зандани

Цариградските зандани
със яки стени градени
със мермер камък покрити
никой не може да влезе
да влезе ни пък излезе

Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
на тъмницата кацнало,
кацнало и загукало
и бистри сълзи ронило

Ключари навън излизат
птичката да си пропъдят,
птичката гълъбичката,
ала тя стои, не хвърка,
жално си гука, нарежда
и бистри сълзи пролива
Три дни и три нощи гукала,
три дни и три нощи плакала,
сълзи през мрамор минали,
в тъмницата прокапало
В тъмница лежи млад Стоян
той си е хитър и умен
бързо се Стоян досети
и си на ключар продума:

Ключарю, ти мой вардачо,
станаха девет години
как лежа тука, как гина
туй чудо не е ставало
в тъмница не е капало
Я ме навънка изведи
да си нагоре погледна -
дали е време дъждовно
дали е киша хванала,
защо тъмница прокапа

Ключар Стояна послуша,
че му ръцете развърза,
ръцете, още краката
и тежки порти отключи
Стоян си навън излезе,
право нагоре погледна,
сиво гълъбче съгледа
Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
сиви си крилца размаха,
право при Стоян отива,
на дясно рамо кацнало,
жално си милно гукнало,
гукнало и продумало:

Стояне, синко Стояне,
аз не съм сиво гълъбче
а най съм сине, майка ти
девет години те чакам
девет години те жаля
Цяло те село забрави
забрави и те прежали
само аз не те прежалих
нещо ми сине казува
че си жив майка че си здрав

Стоян на майка думаше:
Сполай ти майко, че дойде,
мене в тъмница да видиш
девет години как лежа,
никой се за мен не сети,
никой си за мен не спомни

Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога от двори излязох
и си нагоре потеглих
към стръмно хладно усое
Двама ме турци стигнаха
и още двама насреща
Почакай, сербез* Стояне
нещо ще да те питаме
Не си ли виждал тъдява
пашова хрътка хвърката,
пашови сиви сиколи?
Дордето, майко, да кажа:
Не съм ги виждал, агалар,
те ме отзаде хванаха,
назад ми ръце извиха,
черни ми върви развиха
и ми мръцете вързаха
Остра си брадва изпуснах,
мъжки си сили изгубих
Тогаз ми турчин продума:
Я дур* бе, Стоян хаймана,
нас ни пашата поръча
назаде да те повърнем,
при него да те заведем,
на него изин* да дадеш,
дето си рая подучил
закона да не зачита
вергия* да му не плаща
селяма да му не взема
на него и на агите,
агите и чорбаджиите
Чудих се, майко, маех се,
какво да сторя, да правя,
от турци да се отърва
про паша да не отивам
пашата милост не знае
пашата и чорбаджи Никола
чорбаджи Йовчо изедник
изедник, турско мекере
Те каил*, майко, не стават
дето бил тейко хайдутин,
на хайдутите байрактар
аз съм на него приличал,
същата снага съм имал,
същото сърце съм носел
същите очи соколски,
същата сила юнашка
Боят се, майко, плашат се
в гората да не забягна,
като тейко си да стана
байрака да му развея,
пашалък да им разваля,
пашалък, още агалък

Чудех се, майко, маех се,
па си силите премерих,
черни си върви разкъсах
и си ръцете отвързах,
с остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах

С остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах,
другите трима хукнаха,
един през други бягаха
Таман се майко, наканих,
гората да си поема
по тейковите пътеки
ето че иде насреща
пашова вярна потеря
и сам пашата начело
Ей гиди хайдут Стояне,
сега ми немойш избяга
сабята като размахам,
главата ще ти отхвръкне
Но ти си холан*, юначен,
юначен, още безстрашен,
я хайде каул* да сторим:
хайдутлук да си зарежеш,
на Аллах верен да станеш,
при мене служба да служиш
Живота ще ти харижа,
със бакшиш ще те посипя
Мене ме, майко, догневя
и си на паша продумах:
Пашо ле, пашо ефенди,
слушай ме и го запомни:
Аз няма глава да склоня,
аз няма ибрик да нося,
стигат ти твоите кучета,
като ми хаджи Никола,
чорбаджи Йовчо изедник,
изедник - турско мекере
Ето ми, пашо, главата,
главата можеш да вземеш,
сърцето мое остава,
сърцето, пашо, българско!

Тогаз ме, майко, хвърлиха
във тая тъмна тъмница
във тия хладни зандани
дето се човек не мярка
дето се пилци не чуват
Ето веч девет години
първото пиле как чувам,
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче -
моята мила майчица

Но ти си, майко, запомни
и го във село разкажи:
Девет години как лежа
и още девет да лежа,
пак съм си, майко, същия,
същия Стоян хайдутин,
на хайдут Теня момчето
на Теня байрактарина
и няма глава да склоня,
дорде не падне царството,
царството-господарството
със тия паши бейове,
хаджии и чорбаджии...

Стояновата майчица
това ми сиво гълъбче
то си към Стоян приближи
жално го в очи загледа
милно го с крилца погали

Че лесно ли е на майка
със чедо да се разделя
Пак си крилцата размаха,
над Цариграда премина,
над мътна река Марица,
над равно поле тракийско
В пусто си дворе кацнало,
хем пусто, хем трънясало,
без мъжка ръка остало,
девет години черняло

Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна -
на Стоянова майчица
Тя си на прага седеше,
ситни си сълзи ронеше
и си за Стоян мислеше...

*хабер = вест, известие
*сербез = смел, безстрашен
*дур = стой
*изин = позволение, разрешение
*вергия = данък
*каил = съгласен
*холан (хайде холан) = хайде де
*каул = тържествено обещание, клетва

Изпълняват Господин Колев и Петкана Захариева:

[Hatshepsut]

Бана байрактаря

Що ми с чадър поле побеляло,
всички бели, само един зелен
Под чадъра - Бана байрактара,
Бана свири - войска му играе

Бана пойе* - ордойе* го слуша
Съгледа ги черна арапина,
съгледа го, още догневя го,
догневя го, още досвидя го

Че напълни пушка арнаушка,
че замери Бана във челото,
че замери Бана във челото
между двете, черните му очи

Провикна се Бана байрактара:
Ой ви вази сговорна дружина!
Доведете конче от ливаде,
че бръкнете у свилни* дисаги

Извадете от бял мак листата,
очистете мойте черни кърви,
ако не ще мама мене да си види,
да ми види мойте черни кърви

*пойе = пее
*ордойе = орда
*свилни = копринени (от свила = коприна)


Друг вариант (шопски) на текста на песента:

Що е поле чадър побелело,
свите бели, един чадър зелен,
под него е Бана баряктара -
Бана свири - сва войска играе,
Бана пее - сва ордиа слуша.
Посвиде се на црн арапина,
върли пушка низ густа ордиа,
та удари Бано баряктаро,
на зло га е место ударило,
на зло место межди црни очи.
Проговори Бана баряктара:
- Тако м' Бога, дванаесе слуги!
Доведете коня от ливада,
та бръкнете у свилни дисаги,
извадете от бел мак мараму,
та прибриште мои црни крви,
да ги пратим моя стара майкя:
ако нече мене да си види,
да си види мои црни крви!

http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/194.htm


Изпълнява Васила Вълчева:

[Hatshepsut]

Калино, Малино

Калино, Малино, байнева*, хубава
Калино, Малино, байнева, хубава

Влязла е Калина в байнева градинка
Цвете си набрала, легнала, заспала /2

Отдолу идеха момци добруджанци
Калина видяха, коне си поспряха /2

Седяха и гледаха, чудом се чудеха
Бре коя е тъз* мома, че каква е тъз хубост!

Сепна се Калина, сепна, събуди се,
като ги погледна, две звезди грейнаха

Като ги погледна, две звезди грейнаха,
като им продума, трендафил разцъфна

Калино, Малино, байнева изгоро
Очите ти, Калино, като две звездици

Гледай, гледай, Калино, звездици да греят
Думай, думай, момне ле, трендафил да цъфне!

*байнева = баткова, батюва
*тъз = тази

Изпълнява Калинка Вълчева:

[Hatshepsut]

Иван Симеонов - Ден дойде Добро

Ден дойде, Добро, ден дойде
Ден дойде, ден Димитровден
Мило ли ти е за мене,
както й мен, Добро, за тебе?

Вчера съм ходил на оран,
на оран много далечна
Изорах бразда дълбока,
колко й дълбока и широка

Кога на края излезнох
и към слънцето погледнах
и си на слънце помолих:
Залезвай, слънце, по-скоро!

Да ида в село да видя,
да видя Добра що прави
Тъче ли тънки дарове,
ленени лен-копринени

[Hatshepsut]

Вино пият петдесет юнака

Вино пият петдесет юнака,
вино пият в механе широко,
вино пият, вярна клетва дават. -
Кой се кълне във жена и дечица,
кой се кълне в първото си либе...
Марко няма в какво да се кълне,
та се закле във кон и във сабя -
а дружина вяра му не фана,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо...

Нажали се Марко, бре, гидия,
че изпадна във пуста невера.
Па обседна коня шарколия,
та отиде право при майка си
и на майка тихо проговаря:
- Хвала тебе, мила моя мале!...
Що не си ми, мале, породила
я мил братец, я мила сестрица -
та да има в какво да се кълна...
Вино пихме в механе широко,
пошукна ни чаша позлатена...
Кой се кълне в първото си либе,
кой се кълне в жена и дечица,
кой се кълне в братец и сестрица...
Пък аз немам в какво да се кълна,
та се заклех във кон и във сабя,
а дружина вера ми не хваща -
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо...

Майка Марку тихом проговаря:
- Не си, синко, едничък на майка!
И ти имаш братец и сестрица.
Първо - братец Бега Андреаша,
а по него - сестра Ангелинка...
Кога беше размирна година,
надойдоха турци анадолци,
та ми рожби, синко, заробиха,
заробиха, далеч откараха -
във далечна земя анадолска...

Скочи Марко на нозе юнашки,
та възседна коня шарколия,
че отиде в земя анадолска.
Сутрин, вечер във джамия ходи,
турски кланя, български се моли.
От джамия в кафене отива,
дека турци кафето си пият
и си пушат тютюн тюмбакия*.
Седи Марко, седи и сеир* струва.
Че го питат турци анадолци:
- Хвала тебе, непознат юнако!
Я ни кажи от коя си земя,
от коя си земя и колено -
що не пушиш тютюн тюмбакия
и не пиеш кафе шекерлия*?

Отговаря Марко, добър юнак:
- Ой ви, вазе, турци анадолци,
анадолци, турци еничери -
мойта земя много е далеко...
Аз си пия сал* върла ракия,
я ракия, я вино червено.
Я ми дайте вино за жълтица!
Аз да пия и кон да напоя...
Отговарят турци анадолци:
- Ой те тебе, непознат янако,
тук се вино нигде не продава.
Вино има Бега Андреаша,
ала той го за пари не дава,
най го пие на облог с юнаци.
Ако пиеш вино на облога,
ще увлезеш в Бегови дворове...
Че ги пита Марко, добър юнак:
- Де са двори Бегу Андреаша?
Отговарят турци еничари:
- Двори му са лични и прелични!
Плетове му - от кости човешки,
портите му - от глави юнашки,
що са облог стрували със него...

Скокна Марко, коня си възседна,
че отиде на Бегови порти.
Хем почука, хем се изпровикна:
- Излез, излез, беговице млада!
Излез, излез, порти да отвориш -
че съм дошъл вино да си пия,
хем да пия, хем да се надпивам...
Че отвори беговица млада,
заведе го на високи диван,
да си пият вино с Андреаша...
Ако Бегу Марко си надпие,
да му земе глава от рамена,
да му земе хранената коня,
коня хранен, сабя дипленица
и му земе тежка боздугана...
Ако Марко Бега си надпие,
да му земе беговица млада...

Па са пили ни малко, ни много -
пили ми са три дни и три нощи...
Сън обори Бега Андреаша,
обори го, на земя събори...
Че продума Марко добър юнак:
- Хайде, тръгвай, беговице млада,
да те водя във моята земя,
в моя земя, у Прилепа града!...
- Седи мирно, непознат юнако!
Не ме води във твоята земя -
че там имам юнак над юнаци,
юнак Марко, брат на Андреаша...

Като зачу Марко тия думи,
рипна горе, на нозе юнашки,
та прегърна Бега Андреаша.
Прегърна го и така продума:
- Ставай, братко, братски да ядеме,
да ядеме, братски да пиеме!...

Па са пили ни много, ни малко.
Яли, пили цели три недели...

*тюмбакия (тюмбекия) = специален тютюн за наргиле
*сеир = зрелище
*шекерлия, от шекер = захар
*сал = само

Изпълнява Борис Машалов:

[Hatshepsut]

Кате, Кате, лично моме

Изпълнението на Костадин Гугов:

Кате, Кате, лично моме, /2
ай стори се едно пиле /2

Па прелетай яболката, /2
та да видиш времинята,
времинята, годините

Та да видиш времинята, /2
колку годин се любевме
и на крайот не се зедовме*

Бог да бие твойта майка /2
и нашата зла душманка,
що ни назе па раздели

*зедовме = взехме

Изпълнението на Пепи Бафтировски:

Кате, Кате лично моме,
нели ти реков да не се любиме?
Ке разберат комшиите,
ке те скандисаат душманите.

Кате, Кате лично моме,
ай, стори се едно пиле.
Да прелеташ яболкници,
да преброиш яболките.

Да преброиш яболките,
да разбереш времинята.
Да разбереш времинята,
колку време се любевме,
и на крайот не се зедовме!

http://pesna.org/song.php?id=234

[Hatshepsut]

Песен за Ильо войвода

Айде провикна се, леле провикна се,
леле провикна се Ильо Малешевски:

"Кой си нема пушка, тука нека дойде,
тука нека дойде, пушка да му дадем.

Кой си нема мартин*, тука нека дойде,
тука нека дойде, мартин да му дадем.

Кой си нема сабя, тука нека дойде,
тука нека дойде, сабя да му дадем."

В Малешево да иде с турци да се бие,
с турци да се бие за нашата земя,

за нашата земя, за Македония,
за Македония, земя поробена.

*мартин (Мартини Хенри, наричана в България мартина или мартинка) =  британска пушка със задно зареждане - затвор тип падащ блок, и е първата английска пушка, конструирана от самото начало за метални патрони. Произвеждана е както във Великобритания, така и в САЩ.
Справка: https://bg.wikipedia.org/wiki/Мартини_Хенри