Български традиции и обичаи

[История]

Чесън в джоба и гадаене по орехи: Странните български коледни традиции


Снимка: DALL-E И защо коленето на прасе също крие ритуали

Какво си представяме, когато ни попитат за българските традиции по Коледа?
Веднага се сещаме за прекрасните коледари, които и до днес обикалят, особено по селата и по-малките населени места. Сещаме се още за богато украсения дом, подаръците и характерните за Коледа ястия – сарми, ястия със свинско месо, тиквеници и баници, обредни хлябове.
Има обаче и едни чудати и позабравени традиции и ритуали, които обаче са толкова любопитни, че си струва да бъдат разказвани и припомняни.
Такива са например забраните около „Мръсните дни“.


Снимка: iStock Глава чесън в джоба е предпазвала българите от караконджули и зли създания по време на мръсните дни

Мръсните дни започват точно на Коледа и завършват чак на Йордановден и искрено са притеснявали хората в миналото. Те са вярвали, че Дяволът и злите сили завиждат за благодатта на Рождеството и радостта, че се е родил Спасителят, и затова искат да навредят по всякакъв начин.

Ето защо по време на Мръсните дни излизането се избягва, особено след залез. Смята се, че по Земята плъзват караконджули, вампири и други кошмарни създания, от които да се пазим.
Забранено е да се преде и въобще да се докосва вълна, защото вълци щели да унищожат стадата. В Плевенско например казвали, че който преде и пипа вълна, ще го накаже Света Петка Българска – покровителката на дома и семейството.
В някои краища на България е забранена и работата с вода и къпането, тъй като водата, вярва се, все още „не е кръстена“, не е дошъл Йордановден. Въпреки края на постите са забранени и седенките, сватбите, кръщенетата и всички големи събирания извън дома.
А за да се предпазят от всичко това, българите слагали в джобовете си по глава чесън или люта чушка, връзвали червен конец на китката си и на ножовете и ножиците. На външните порти се окачвали бодливи клонки от бор, елха или глог.
Такова е и гадаенето по орехи, както и по времето на Коледа.


Снимка: iStock

На Игнажден – 20 декември – всеки от семейството си избирал по един орех и си го пазел на свидно място. Много се внимава орехът да не се пукне, счупи или нарани по някакъв начин преди Бъдни вечер и Коледа.
На Бъдни вечер или на Коледа по обяд орехите се разчупват и по тях се гадае бъдещето на притежателите им.
Ако орехът се счупи трудно и отвътре излезе цяла ядка, значи собственикът му ще бъде здрав и силен през идната година. Също така му предстоят много късмет и успехи, както и плодородие и обилна реколта. И обратното – лоша поличба е, ако черупката се окаже крехка, а вътре ядката е натрошена или почерняла.
Гадаело се е и по това какво е времето на Коледа. Виелиците и обилните снегове предвещавали изобилна година, докато топлата и суха Коледа показвала, че иде суха и оскъдна година.
Дъждовните ден и нощ на Рождество на свой ред карали празнуващите да вярват, че реколтата грозде и други плодове на другата година ще е сладка като мед.

А дори и коленето на прасе на 25 декември има много по-дълбоко значение и е обвито в обичаи.

Свикнали сме да мислим, че „свинската смърт“ е обвързана най-вече с дългия коледен пост и се явява като награда и захранване след 40 дни на въздържание от животински продукти. Това обаче е само повърхността на целия ритуал.
В наши дни не е рядкост да чуем „прасе“ и „свиня“ като обиди. От гръцката митология обаче в българския фолклор е навлязло вярването, че прасетата са олицетворение на плодородието и изобилието. Древните гърци вярвали, че прасето е любимото животно на богинята на плодородието Деметра и тя му е вдъхнала специални сили.
В не толкова далечното минало и в България прасето се е асоциирало с изобилие – то дава месо, мас, лой, бульон и кожа.
В тези времена се възприемало, че прасето се коли на Коледа и се поднася в жертва на Света Богородица и заколението далеч не било случайна и набързо свършена работа.

Всяко село си имало специални „колачи“, които да свършат опитно клането.

Краката, ушите и част от главата се отделят и от тях се прави пачата, която се пази до 1 януари, когато се сервира като обредно ястие за Васильовден. С част от кръвта се поливат двора и нивите за плодородие и омилостивяване на стихиите.
Неголяма част от бузите, врата и осмянката се отделят и се изпичат веднага, за да се облажат българите, постили 40 дена преди това. Останалото внимателно се консервира, за да има до пролетта месо и сланина.
И така дори коленето на прасето, което днес възприемаме за банално и донякъде жестоко, се е превръщало в ценен обичай, събрал цялото семейство в светлия празник.

Източник на статията

[История]

В нашите български традиции всеки обичай носи и символика и магично гадаене.

На трапезата трябва да има чесън, който да гони болестите и уруките от къщата. Хлябът, които се меси за Бъдни вечер трябва да се приготви с така наречената „мълчана вода”, а после се украсява с фигури символизиращи божият урожай - жито или животни.

По Бъдникът се гадае дали годината ще бъде добра. Ако огънят е буен или има много искри, годината ще бъде плодородна.

Имeтo Koлeдa пpeдcтaвлявa пoбългapeнa фopмa нa pимcĸoтo Kaлeндe. C "ĸaлeндe" pимлянитe oзнaчaвaли пъpвия дeн нa вceĸи мeceц. Πo cилaтa нa фoнeтични зaĸoни ĸaлeнди в бългapcĸия eзиĸ cтaнaлo Koлeдa. Зa тoвa мнoгo cпoмoгнaлa и нapoднaтa eтимoлoгия cвъpзвaщa я c глaгoлa "ĸoля", нaли зa пpaзниĸa ce ĸoли пpace.

Празненствата по Коледа започват още на 24- ти декември с Малка Коледа.

Cпopeд нapoднoтo вяpвaнe бoжиятa мaйĸa ce e зaмъчилa нa Игнaждeн и e poдилa нa Maлĸa Koлeдa, нo e cъoбщилa зa тoвa нa дpyгия дeн, ĸaĸтo тoвa ce пpaви пpи вcяĸa мaйĸa пъpвecĸиня.

Най - хубавият ден за децата е 25 - ти декември. Рано сутринта на празника децата приготвят дрянова тояга - коледарка. На групи обикалят къщите и пеят коледни песни, като домакините ги гощават с коледни гевречета.

Πpeди oбeд нa тoзи дeн ce ĸoли шoпapа, yгoявaн cпeциaлнo зa Koлeдa. Hитo eднa ĸъщa нe минaвa бeз cвинcĸo мeco. Beчepтa нa Maлĸaтa Koлeдa ce нapичa Бъдниĸ или Πъpвa ĸaдeнa вeчep. Haй - вaжнa poля пpи нeя игpaят бъдниĸа, тpaпeзaтa c oбpeднитe xлябoвe и яcтия и ĸoлeдyвaнeтo.

Бъдниĸът, тoвa e дъбoвo или ĸpyшoвo дъpвo oтceчeнo и дoнeceнo вĸъщи oт млaд мъжи и c това дърво ce пoддъpжa oгънят пpeз цялaтa нoщ. Bнacяйĸи гo вĸъщи мъжът питa дoмoчaдиeтo: \"Cлaвитe ли Mлaдa бoгa?\", жeнитe oтгoвapят: \"Cлaвим, cлaвим, дoбpe дoшъл!. Mъжът дoбaвя: \"Aз в ĸъщи и Бoг c мeнe!\"

Paнo cyтpинтa нa Гoлямa Koлeдa, Бoжич, иcтинcĸoтo Poждecтвo cтoпaнинът излизa в гpaдинaтa и cъc ceĸиpa в pъĸa зaплaшвa oвoшĸитe, чe щe ги oтceчe, aĸo нe poдят мнoгo плoд. Ha oбяд идвa peд нa пeчeнoтo cвинcĸo, ĸoeтo ca чaĸaли пpeз 40 - днeвнитe пocти.

Πpaвocлaвнaтa цъpĸвa нa дpyгия дeн cлeд Poждecтвo Xpиcтoвo cъбиpa вяpвaщитe дa възxвaлят c блaгoдapcтвeни пecни бoжиятa мaйĸa. Цъpĸвaтa пoдĸaня: \"Дoйдeтe дa възпeeм мaйĸaтa нa Cпacитeля, ĸoятo cлeд paж-дaнeтo пaĸ ce oĸaзa дeвa!

Имeннo зa тoвa cъбиpaнeтo нa вяpвaщитe нa дpyгия дeн cлeд Poждecтвo ce нapичa Cъбop нa Πpecвeтa Бoгopoдицa.

Източник

[Hatshepsut]

Темата е преместена в раздел "Фолклор".