Български Националистически Форумъ

Обикновеният морски език (Solea solea) е вид лъчеперка от семейство Морски езици (Soleidae).

Описание

Малките очи на рибата са разположени близо едно до друго, от дясната страна на тялото. Това ѝ позволява да се спотайва полузаровена в пясъка през деня, тъй като видът е активен главно през нощта. Морският език се излюпва като „нормална“ риба с по едно око от всяка страна на тялото. В много ранна възраст, обаче, претърпява метаморфоза. Горната част е сиво-кафява, а долната част е бяла. Достига максимална дължина 70 cm. Тялото е овално, плоско, асиметрично. Обикновено се движи поединично. Храни се с малки рибки, червеи, ракообразни и микроорганизми. Живее около 26 години. Рибата има добри вкусови качества, поради което има голяма пазарна стойност.

Местообитание и разпространение

Рибата предпочита относително плитки води с пясък или кал на дъното. Среща се в източната част на Атлантическия океан, от Норвегия до Сенегал, както и в почти всички части на Средиземно море (включително и югозападните части на Черно море). През зимата се оттегля към относително топлите води на Северно море. Най-важното ѝ място за размножаване е Ваденско море.

Популации

Данните за морския език в Средиземно море са оскъдни и недостатъчни. Наличните данни за някои области показват прекомерна експлоатация.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновен морски език


Морският език, известен още като Solea solea, е риба, която не само привлича погледите със своя уникален външен вид, но и завладява вкусовите рецептори със своя нежен вкус и текстура. Това е риба, която се е утвърдила като истински деликатес в кулинарията, особено в Европа, и има много любопитни характеристики, които я правят уникална.

Как изглежда морският език?

Ако някога сте виждали морски език, веднага ще разберете защо името му е толкова подходящо. С плоско и асиметрично тяло, тя изглежда сякаш някой е взел обикновена риба и я е притиснал встрани, така че да изглежда почти като лист. Тялото й има два различни цвята – едната страна е бяла, а другата – тъмно кафява или сивкава. Това е не просто естетически интересен феномен, а и жизненоважен еволюционен трик, който помага на рибата да се скрие в пясъчните и кални морски дъна. Очите на морския език също са любопитни – те са разположени на едната страна, така че рибата да може да наблюдава околната среда, без да се излага на опасности от хищници. Това е също така начинът, по който морският език се адаптира към своя начин на живот – всъщност той прекарва по-голямата част от времето си на морското дъно, където се крие и се храни.

Къде живее морският език?

Морският език обича плитките води, особено в Атлантическия океан и Средиземно море, където може да се намери на дълбочина между 10 и 100 метра. Това го прави идеален за улов от риболовни флотилии, които се насочват към богатите на морски език райони. Обичайно морският език обитава пясъчни или кални дъна, където може да се прикрие и да чака своята следваща плячка. Не е трудно да си представим как рибата тихо се плъзга по морското дъно, почти невидима, докато чака да се появи нещо за ядене. И въпреки че тя е сравнително рядка и не толкова често срещана като други видове риби, тя е много търсена заради своята уникалност и вкус.

Здравословни ползи

Морският език не е просто вкусен – той е и изключително полезен за здравето. Рибата е чудесен източник на белтъчини и омега-3 мастни киселини, които са важни за здравето на сърцето и кръвоносните съдове. Освен това, той е с ниско съдържание на мазнини, което го прави отличен избор за хора, които следят калориите си или се стремят към по-здравословен начин на хранене. Също така, морският език съдържа витамини от група B, включително витамин B12, който е важен за нормалното функциониране на нервната система, както и минерали като селен и магнезий, които подпомагат имунната система и здравето на костите.

Вкусът, който завладява Не е случайно, че морският език е любим на мнозина по целия свят. Месото на рибата е много нежно, с фин вкус, който не се натрапва, но напълно завладява. Приготвен правилно, морският език е просто удоволствие за небцето. Във Франция, например, морският език се приготвя по класическия начин със златиста коричка от масло и лимонов сок – едно от най-известните ястия с тази риба е sole meunière. Но възможностите за готвене с морски език не се изчерпват с това. Рибата може да бъде печена, пържена, приготвена на скара или дори използвана в супи и сосове. За истински любители на морската кухня, морският език е вълнуваща риба, която е не само вкусна, но и елегантна и разнообразна.

Кулинарни приключения с морски език. За да приготвите морски език по начина, който най-добре подчертава вкуса му, не са нужни сложни съставки. Най-простият начин е да го подправите със сол, черен пипер, да го запържите леко в масло и да добавите малко пресен лимонов сок. Това е ястие, което ще накара всеки любител на морската храна да се чувства като в престижен ресторант. Но за тези, които обичат експериментите, морският език се съчетава перфектно с различни сосове на базата на вино, както и с ароматни билки като мащерка и магданоз. В Италия пък рибата често се сервира с паста или като част от ястия с морски дарове, което създава невероятно вкусни и балансирани комбинации.

Морският език е повече от просто риба – той е символ на изтънченост, вкус и гастрономическо удоволствие. С уникалния си външен вид и деликатния си вкус, морският език заслужава място на всяка маса, която цени добрата храна. Независимо дали е приготвен по традиционния начин или съчетан с нови, интересни вкусове, той винаги ще бъде един от любимците на морската кухня.

https://morskidar.bg/news-single.php?title=morski-ezik-ribata-s-neveroyaten-vkus-i-istoriya

Рипус още европейска ряпушка (Coregonus albula) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae).

Разпространение

Видът е разпространен в Беларус, Германия, Дания, Естония, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Русия, Финландия, Чехия и Швеция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рипус


Описание

Има големи и малки форми. Дължината на малката форма на рипуса е 10-12 см с тегло 50-70 г. По-големите езерни форми достигат дължина 23-46 см и тегло 1 кг. Рипуса донякъде наподобява по форма херинга. Тялото е силно компресирано отстрани; долната челюст е по-дълга от горната и има вдлъбнатина, в която влиза удебеленият край на горната челюст. Устата е малка, долната челюст стърчи забележимо напред и нагоре, няма зъби по челюстите. Младите, като правило, нямат напречни тъмни ивици. Очите са големи. Има една гръбна и една анална перка, всички перки са без бодливи лъчи. Както при всички бели риби, има мастна перка. Има нежни циклоидни люспи, антедорзалното разстояние е повече от 42% от дължината на тялото. Броят на прешлените е 54-59, по-често 55-56. Последните три опашни прешлена са извити нагоре, превралните и уралните прешлени не се сливат в един, крайни. Хрилни пластини 35-58, по-често 40-44. Броят на люспите в страничната линия 67-98. Пилорични придатъци 40-88. Цветът на гърба е сиво-син, страните са сребристи, коремът е бял, гръбната и опашната перка са сиви, останалите са бели или белезникави.


Биология

Предпочита езера, има и езерно-речни форми. Големия рипус живее в големи и студени езера, често на дълбочина 15 м и по-малко. Предпочита чисто песъчливо или глинесто дъно, стои в езера предимно на дълбочина, избягвайки много топли води.

Води пелагичен начин на живот и се храни със зоопланктон. Основната храна на рипуса се състои главно от малки ракообразни (дафнии, циклопи и др.), заради които често излиза на ята на плитки дълбочини. Най-големите форми се хранят не само с планктон, но и ядат мизиди и млади риби.

Хвърлянето на хайвера се случва през есенно-зимните месеци - от септември до средата на декември, отбелязани са и риби със зимно-пролетно хвърляне на хайвера (март-април). Местата за хвърляне на хайвера са разположени на песъчливи, песъчливо-камъчести и скалисти райони на дълбочина 3-20 м. Хайверът е малък, дънен, с диаметър около 1 мм, светложълт на цвят и се развива от есента до пролетта. Появата на ларвите обикновено се случва през пролетта, преди ледът да се стопи. Ларвите имат смесена диета през първите дни, а след 2 седмици преминават към външно хранене с малки копеподи и ракообразни.

Продължителността на живота достига 7-10 години.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Ряпушка

Чудски сиг (Coregonus lavaretus) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.

Чудският сиг е разпространен в прибалтийската част на Русия – Чудското езеро, откъдето носи името си. Предпочита студената вода, затова се придържа най-вече към дълбоките части на водоемите. Лесно се поддава на изкуствено развъждане и е аклиматизиран в много райони на Русия, в редица европейски страни и в Япония.

У нас е пренесен за пръв път през 1966 г. от БЛРС чрез внос на хайвер от Русия. Оттогава до средата на 80-те години ежегодно от сига се внасят по 1000000 хайверни зърна. Излюпените личинки се пускат в десетки язовири.

Чудският сиг има стройно, удължено тяло, леко сплескано странично, покрито с нежни и леко опадващи люспи. Отгоре то е зеленикаво със сребрист (при самците) и жълтеникъв отенък (при самките), страните са сребристи, а коремът е бял. В основата на гръбната перка има продълговати и тъмни петна. Устата е малка. Самците имат удължена форма, а самките са по-широки. Люспите на самците са малко по-малки. Както останалите пъстървови риби, и чудският сиг между гръбната и опашната си перка има малка мазна перка. Той достига до 60 см дължина и 3,5 кг тегло. Живее десетина години. Предпочита чистата, хладна и течаща вода. Взискателен е към съдържанието на кислород във водата.

В родината си достига полова възраст на 4-5 години, а у нас на 2-3 години. От края на октомври до декември женската хвърля от 16000 до 85000 хайверни зърна на дълбочина от 1 до 4 м върху песъчливо-чакълесто дъно. Хайверът е много дребен. Излюпва се след около 5 месеца (през април-май). Малките сигчета (до 500 гр.) целогодишно се придържат до брега под коренища и други прикрития. Там се хранят с личинки, ручейници, а също и с дафнии и циклопи. Големите екземпляри, от 1,5 до 6 кг, се движат на границата на бавните и бързи водни пластове. Утрин и вечер те се приближават до брега, в места със силно обратно течение.

Чудският сиг се храни със зоопланктон, насекоми и техните ларви, ракообразни, мекотели и понякога с малки рибки. Храната си търси в дълбоките части на водоемите, където не обитават други топлолюбиви риби, и се храни при много по-ниска температура в сравнение с тях. Така той не съперничи на другите ценни видове и оползотворява онези храни от водоемите, които те не използват. Добре се развива при температура 15-20 ° С, но издържа и по-висока (25-30 ° С).

Пролетно-лятното хранене на сига започва веднага след топенето на снег. През май се мръсти хариусът и сигът не се отказва от хайвера му. В началото на юни и до средата на юли се нарояват много насекоми. Те често падат във водата и стават лесна плячка на сига. Удачно подбраната примамка може да донесе поразителен ефект – кълването следва едно след друго. От средата на юли почти до септември не пипа. В този период има много храна. С есенното захлаждане сигът започва усилено да се храни преди мръстенето, и кълването се възобновява. Малките се ловят добре в близост до брега, а големите – към средните части на реката. С настъпване на зимата сигът се събира на стада в зимни убежища и ями.

У нас тази риба расте няколко пъти по-бързо, отколкото в родината си. Така например в язовир “Бистрица”, Софийско, само за пет месеца достига средна дължина 23 см и средно тегло 120 г.

Чудският сиг има голямо значение като промишлен и спортен обект. Сполучливо разнообразява ихтиофауната в непромишлените води. В много водоеми у нас той вече е редовен и търсен от въдичарите обект. Има много вкусно месо, дори по-нежно от това на речната пъстърва.

Ловенето на сиг от въдичарите има често случаен характер, поради това че е трудно да се подбере позходящата стръв. Тъй като се храни през цялата година с планктон и малки дънни организми, на примамката не обръща внимание. Успешен е ловът му през пролетта поради несъответствието между неговия “апетит” и малкото естествена храна във водата.

Лови се “на леко”, с въдица позволяваща да се правят далечни замятания, а също и да се маневрира с влакното при изваждането на големи риби. Основното влакно е 0,22-0,25 мм, поводите 0,15 – 0,17мм. Плувката да е с дълга антена и малка подводна част, с голяма товароподемност. Тежестите се разполагат по следния начин: най-голямата най-близо до плувката, най-малката – до кукичката. Използват се малки куки – от № 10 до № 14.

Кълването на сига е много рязко. Налитайки по диагонал на примамката, той ляга на една страна, хваща я в движение и веднага се изтегля в дълбокото. Плувката рязко се потапя. Случва се плувката да потъва бавно. Създава се впечатление, че се е засякла. В действителност рибата, вземайки стръвта остава на място. Тогава не бива да се избързва и да се вади. След засичането сигът започва упорито да се съпротивлява. Затова е целесъобразно да се ловува по двойки, за да може да си помагаме при изваждането на рибата. Често ако се лови от лодка сигът се пъхва под нея и това не е много приятно за рибаря.

През зимата сигът се държи по друг начин. Големите се улавят рядко, кълването не е рязко, съпротивата е слаба. В това време на годината сигът успешно се лови на мормишка, която прави чести колебания. Сиг може да се улови и на мормишка без стръв, но обикновено рибарите слагат на кукичката някаква животинска стръв.

През периода март-април-май сигът се нуждае от обилна храна, а във водоемите тя е недостатъчна. Тогава се лови на дънна въдица. Като примамка най-често се използват торни или земни червеи. По време на полета на насекомите може да се лови и с тях. Някои въдичари са улавяли сиг и с тестени примамки, както и със слънчогледово кюспе, но това става съвсем случайно.

В Чудското езеро, а и в други подобни водоеми на територията на Русия ловят сига и с блесна, но у нас все още не е стигал такива размери, че да може да се препоръча този начин на риболов.

https://ribari.net/

Пеледът спада към семейство пъстърви. Той е от рода корегонусови. У нас се развъжда по изкуствен начин. В яизовир “Искър”, “Душанци” и “Доспат” се размножава от 1970 г.
Тялото на рибата е характерно с изгърбената си форма и мастна перка.
Размерите му варират между 40–50 см, а на килограми се развива до 4–5 кг. Прехраната му основно е от планктон, а личинките и червеите са в спасителни случаи, когато липсва друга храна. Живее и се лови по дъната на водоемите. Улова му е предимно с долно олово и чепаре, размерите, на чиито куки са №8 и №10, а повода трябва да е тънък 0,16. Възможно е и да се пригоди хранилка от ситни торни червеи.
Месото му е розово и стегнато, което го нарежда сред деликатесните рибешки.

https://www.nariba.com/fishdetail/32.html



Пелед - описание, разселване и риболов в българските язовири

Пелед е сладководна студенолюбива риба от пъстървовото семейство, разселена изкуствено в България. Научното ѝ название е Coregonus peled. Видът принадлежи към корегонусовите риби и се различава от по-познатите язовирни риби с външен вид, хранене и поведение.

У нас пеледът не се размножава по естествен път. Разселването му започва през 1970 година в язовир Искър, язовир Душанци и язовир Доспат. Затова присъствието му във водоемите зависи от зарибяване и подходящи условия.

Пеледът се приема като рядка слука. Намалените зарибявания и натрупаният риболовен натиск са сред причините пеледът да се среща по-рядко. Затова при пеледа са важни такъмите, разпознаването и съобразяването с правилата.

Как изглежда пеледът

Пеледът има широко, изгърбено тяло и сребристо-сивкав облик. Формата му е по-различна от тази на по-познатите пъстървови риби, които повечето риболовци познават от реки и планински водоеми. Тялото е стегнато, с ясно изразена височина, а гърбът стои по-повдигнат.

Отличителен белег е мастната перка. Тя се намира между гръбната и опашната перка и е характерна за пъстървовото семейство. При оглед на улова този белег помага за разграничаване от шаранови риби със сходен сребрист цвят.

На дължина пеледът достига около 40-50 см, а при подходящи условия теглото стига 4-5 кг. Такива риби изискват внимателно вадене, защото монтажът за пелед често е фин, с тънък повод и ситни куки. Размерът на вида не трябва да подвежда риболовеца към прекалено груб такъм, тъй като рибата се храни с дребна храна.

Пеледът има светъл, сребрист облик, характерен за риба от хладни водоеми. При свеж улов тялото има приятен сребрист блясък, а месото е розово и стегнато. Точно заради тези качества пеледът се приема като ценна рядка слука от риболовци, които са го срещали в години с по-редовно зарибяване.

Къде е разселен пеледът у нас

Пеледът е разселен у нас през 1970 година в язовир Искър, язовир Душанци и язовир Доспат. Това са по-хладни водоеми, които дават подходящи условия за студенолюбиви риби.

Видът не се поддържа самостоятелно чрез размножаване в нашите води. Когато няма редовно зарибяване, числеността намалява. Затова срещите с пелед сега са редки и не могат да се сравняват с периодите, когато зарибяванията са били по-редовни.

При риболов в язовири, където е разселван пелед, риболовецът трябва да следи актуалните правила и местната информация. В отделни водоеми режимът, разрешените методи и състоянието на популацията се променят през годините. Затова старите данни не трябва да се приемат като гаранция за улов.

Пеледът обитава открити водни пространства и се храни с дребна храна. Това го отличава от риби, които търсят дънни укрития, растителност или каменисти участъци. Риболовът му често изисква търпение, фина линия и внимателно поднесена стръв.

Поведение и хранене

Пеледът е студенолюбива риба. Чувства се по-добре в хладни, богати на кислород води. Храната му е свързана с планктон, а при недостиг на такава храна поема личинки и червеи. Затова монтажите за него са фини и със ситни куки.

Планктонното хранене прави рибата различна от типичните дънни видове. Тя не търси едра стръв, каквато често се използва при шаран, сом или бяла риба. Затова при риболов на пелед стръвта трябва да бъде дребна, лека и поднесена без грубо утежняване на куката.

В отделни периоди пеледът взема ситни торни червеи, личинки и дори топче стиропор. Стиропорът се използва като повдигащ елемент или като малка видима точка на куката. При такъв тип риболов целта е стръвта да стои леко и достъпно, без да потъва тежко в тиня или растителни остатъци.

През зимата са описвани редки удари на мормишка или хирономус. Това пасва на студенолюбивия характер на вида, но срещите са епизодични. При пеледа риболовецът не трябва да разчита само на един метод, а да подбира подхода според сезона, водоема и наличната информация за рибата.

https://www.mftackle.com/blog/peled

Дунавската пъстърва (Hucho hucho) е вид риба от рода Таймен. Естествен обитател на река Дунав. Видът е застрашен от изчезване. В България са внесени рибки от Чехия в опит да се възстанови популацията и по нашата част на Дунава.

Описание

Окраската ѝ е розово-бежова с кафяви и черни точки по тялото. В миналото този вид риба е достигал огромни размери – има данни за уловена риба с тегло 52 kg. В днешно време екземплярите са значително по-дребни. На дължина тази пъстърва достига 80 – 90 cm, а на тегло 10 – 12 кг. Храни се предимно с риба и водни животинки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дунавска пъстърва



Описание

Дунавската пъстърва е една от най-големите риби в планинските реки, достигаща над 180 см дължина и тегло 60 кг. Този вид се счита за реликтна форма на таймена, някога широко разпространен в евразийските води. Тялото ѝ е стройно и едро. Широката уста заема почти половината от голямата ѝ глава, а челюстите ѝ са осеяни с множество зъби. Изпъкналите ѝ са разположени високо на челото. Това е хищник, който активно ловува в широки водни пространства. Бързите ѝ, светкавични движения се улесняват от характерното разположение на гръбните, аналните и тазовите перки – те са разположени по-близо до опашката, чиито лобове са много широки. Оцветяването ѝ, напомнящо дъното на планинската река, помага за камуфлажа на рибата. Тя е сива със зеленикав оттенък, често преминаващ в кафяво-червеникав. Страните са по-светли, а коремът е бял. По гърба и страните се появяват черни петна. Те се задържат близо до превали, мостове, надвиснали брегове и паднали дървета. В търсене на храна, пъстървата се мести от скривалище на скривалище в избрания от нея район. Ако е застрашена, тя изчезва мигновено.

Най-благоприятната температура на водата за тях е 15-20°C, но при достатъчно насищане с кислород (до 8-9 mg/L), те могат да издържат на температури до 22°C. За зимата те се спускат до речни устия и ями, където течението е по-спокойно, а по време на хвърлянето на хайвера плуват нагоре по течението, преодолявайки препятствия с височина до 1,2 м. Мъжките започват да се размножават за първи път на три до четири години, достигайки тегло от 1-2 кг; женските започват да хвърлят хайвера си на четвъртата до петата си година, тежащи 2-3 кг. Тези риби са дълги 50-60 см. Хвърлянето на хайвера се случва през март-май при температура на водата от 6-10°C.

Размножаване и развитие

Местата за хвърляне на хайвера са планински потоци с дълбочина 0,3–1,2 м. Тук, на чисто каменисто дъно, където скоростта на течението достига 0,6–1 м/с, женските копаят гнезда – овални ями. Хвърлянето на хайвера става по двойки, като размножителите защитават зоната около гнездото, така че са разположени на разстояние повече от 70 м едно от друго. Яйцата се снасят през нощта, на малки партиди в продължение на два до пет дни. Плодовитостта на женските се увеличава с дължината, теглото и възрастта. Например, четиригодишна женска с дължина 59 см и тегло над 3 кг снася 7600 яйца, всяко с диаметър 2 мм. Осемгодишна женска с дължина 84 см и тегло 5,7 кг снася 11,400 яйца, всяко с диаметър 5 мм. Диаметърът и теглото на яйцата се увеличават с възрастта. Инкубационният период на яйцата продължава над месец. Ларвите оцеляват дълго време, хранейки се с жълтъчния си сак.

Младите се хранят с безгръбначни и по-късно преминават към консумация на риба. Храненето е най-интензивно през есента и зимата. През лятото храненето се забавя и спира поради повишаване на температурата на водата. Консумирайки предимно риба, младите растат бързо и до третата година теглото им се утроява. Те ядат лещанки, кротушки, андруга. В стомасите на шестгодишни пъстърви са открити кефал, скобар, липан и кафява пъстърва. През първата година от живота си дунавските пъстърви достигат дължина от около 15 см, понякога повече. Почти същото увеличение на дължината се наблюдава през следващите две до три години от живота. След това темпът на растеж се забавя, но увеличението на теглото се увеличава.

През първата до четвъртата година увеличението на теглото варира от 70 до 760 г, а през петата до осмата година - от 1,3 до 2,2 кг. Поради тези характеристики на растежа не е препоръчително да се ловят млади риби, тъй като това намалява репродуктивната способност на този вид.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Дунайский лосось

Дъговата пъстърва (Oncorhynchus mykiss) е най-масово отглежданият вид сред студенолюбивите риби. Отличава се с малко кости и вкусно месо, поради което е високо ценена и търсена като деликатесен продукт.

Разпространение

Нейната родина е западната част на Северна Америка – крайбрежието на Калифорния. През втората половина на 19 век е аклиматизирана и в източната част на Северна Америка. През 1882 година е пренесена в Англия, а от там в Шотландия, Франция, Германия и Русия. В България е внесена през 1924 година от Германия.

Световният рекорд за дъгова пъстърва е 21,77 кг и е поставен през 2009 година в езерото Дифенбейкър, провинция Саскачеван, Канада.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дъгова пъстърва



Описание

В естествени води дъговата пъстърва достига 40-50 см дължина и тежи 6,5 кг. Продължителността на живота ѝ е не повече от 11-12 години. Цветът на тялото варира в зависимост от субстрата, бистротата на водата и други фактори на околната среда. Коремът обикновено е сребристобял, а гърбът е зеленикав. По тялото и перките се появяват множество тъмни петна. По страничната линия минава бледорозова ивица, а хрилните капаци са розови. Оцветяването се засилва по време на хвърляне на хайвера.

Дъговата пъстърва е студеноводна риба. Оптималните параметри на околната среда включват температура на водата от 14-20 °C и съдържание на кислород от 7-8 mg/L. Предпочита чисти, бистри води и планински реки. Женските достигат полова зрялост на 3-4-годишна възраст. Мъжките узряват година по-рано от женските. Хвърлянето на хайвера се случва от март до май в горните течения на реки и потоци. Хайверът е едър, с диаметър 4-6,5 мм.

Възрастните пъстърви са хищници. Диетата им включва малки пъстърви, жаби, малки птици и гризачи. Хранят се също с мекотели, ларви и възрастни насекоми. В езера, при условие че постоянно се хранят с изкуствена храна и естествена диета, бързо наддават на тегло до 6-8 кг. Дъговата пъстърва се отглежда в търговски условия. Тя е местна за сладководието на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и се е аклиматизирала в много страни по света.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Микижа

Атлантическата сьомга (Salmo salar), още Езерна сьомга, е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae).

Разпространение

Видът е разпространен в Белгия, Великобритания, Германия, Гренландия, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Словакия, Фарьорски острови, Финландия, Франция и Швеция. Внесен е в Аржентина, Австралия, Чили и Нова Зеландия.

Регионално е изчезнал в Чехия и Швейцария.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Атлантическа сьомга


Те могат да достигнат дължина от 1,5 м и тегло от 43 кг. Максималната продължителност на живота им е 13 години.

Атлантическата сьомга има сребрист цвят на тялото. Цветът на младите риби се различава от този на възрастните: те са пъстри, с тъмни ивици отстрани и тъмен гръб, покрит с кръгли червени и кафяви петна. Това им помага да се камуфлират по-добре в реката, когато ловуват. Сьомгите прекарват по-голямата част от живота си в морето. Те ловуват малки риби, които живеят в студените северни води на Атлантическия океан. Възрастните се завръщат в реките, за да хвърлят хайвера си. За разлика от другите членове на семейството, не всички индивиди умират след хвърляне на хайвера. Животът на атлантическата сьомга може да се раздели на 5 периода, най-ясно изразените от които са речният, периодът на хранене и размножаване. Тази риба е придобила широка гастрономическа популярност в целия свят.

Сьомгата може да преплува 2500 км за 50 дни. Маркирана женска сьомга изминава това пътуване, докато се връща в родната си река Виг за хвърляне на хайвера, от 10 юни до 1 август 1935 г.

Сьомгите, които обитават северните води на Атлантическия океан, хвърлят хайвера си през есента, а тези, които живеят в по-южните райони, през зимата. Мъжкият и женската, които хвърлят хайвера си, плуват един до друг. Женската изкопава голяма дупка в песъчливо-камъчеста почва. След това снася яйцата си, върху които мъжкият веднага отделя семенна течност. Женската заравя оплодените яйца в пясъка. След кратка почивка тя прави ново гнездо и целият процес се повтаря. Оплодените яйца се излюпват в ембриони, които имат голяма жълтъчна торбичка на корема си. След завършване на този етап, малките напускат гнездото. През първите 1-5 години от живота си те се хранят с ларвите на сивата пъстърва и ракообразни. Младите сьомги са пъстри риби, гърбовете и страните им са покрити с кръгли кафяви и червени петна. Едва след няколко години те ще отидат в морето, тогава ще се появят сребърните им люспи. По време на размножителния период челюстта на мъжките леко се деформира.


Младите риби се хранят с малки речни обитатели: ракообразни, насекоми и техните ларви, мекотели. В морето възрастните се хранят с риби и ракообразни. Те остават на пасажи. След като влязат в реките за хвърляне на хайвера, атлантическата сьомга спира да се храни и живее през цялото време за сметка на натрупаните ресурси. Живеят средно 8-10, рядко до 13 години.

Един от най-ценните търговски видове сьомга, месото и хайверът от сьомга са изключително вкусни и се считат за деликатес.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Атлантический лосось

https://uk.wikipedia.org/wiki/Лосось атлантичний

Балканската пъстърва (Salmo trutta fario), още кафява или речна пъстърва, е риба от семейство Пъстървови (Salmonidae). В миналото е била разпространена само в Европа и Северна Азия, включително и в България. През 1883 г. е пренесена в Северна Америка. Живее в сладка вода.

Отстрани е светлокафява, а към корема преминава почти в жълто. Също така има големи розови петна на двете страни. Средната големина на този вид е около 40 см. Обитава чисти и студени, богати на кислород, води. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха и така ги преодоляват. Тя е хищна риба, която се храни с мухи, червеи и често в менюто ѝ се включват по-малки рибки.

Балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Използвани примамки са въртящите блесни, най-често модели, „окраската“ на които представлява ярък фон с контрастиращи точки. Уловът на изкуствена муха е най-популярен и най-емоционален. Месото на Балканската пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби.

Съществуват три отделни „морфи“ на Salmo trutta. Morpha fario е основната форма в България която се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород. Morpha lacustris мигрира от езера в реки за да си хвърли хайвера. Morpha trutta прекарва голяма част от живота си в морето и влиза в реки само за да си хвърли хайвера. Най-големите регистрирани екземпляри са 18,8 и 18,82 кг, уловени съответно в река Манистий, Мичиган, САЩ и в езерото Мичиган край Расийн, САЩ.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Балканска пъстърва



Балканската пъстърва, известна още като кафява или речна пъстърва, е хищна сладководна риба от семейство Salmonidae, която е широко разпространена в Европа и Северна Азия. В България тя е естествен обитател на студените и бързотечащи планински реки и потоци, където условията са богати на кислород и чиста вода. През 1883 г. видът е бил успешно пренесен и в Северна Америка, където също се развива добре. Балканската пъстърва има удължено тяло с кафеникаво оцветяване, златистобял корем и характерни червени или розови петна отстрани, заобиколени от по-светли ореоли – отличителна черта на вида. Средната ѝ дължина е около 35–40 см, но при благоприятни условия може да достигне и над 60 см, с тегло от 2 до 3 кг. Тази пъстърва е известна със своята сила и пъргавина, способна е да плува срещу силно течение и дори да преодолява водопади и прагове чрез мощни скокове, особено по време на размножителния период. Хвърля хайвера си в горните течения на реките, обикновено през късната есен и зимата, като женската изкопава плитко "гнездо" в чакълестото дъно, където отлага яйцата. Балканската пъстърва е активен хищник, който се храни с водни и сухоземни насекоми, ларви, червеи и дребни рибки. Също така е силно чувствителна към замърсяване на водата, поради което присъствието ѝ се счита за индикатор за екологично чисти водоеми. Изключително ценена е в спортния риболов, особено при риболов с изкуствени мухи или въртящи се блесни. Месото ѝ е светло, крехко и много вкусно, което я превръща в деликатес на трапезата, а популярността ѝ я прави един от най-предпочитаните обитатели на планинските водоеми както за риболов, така и за рибовъдство.

https://carpmap.bg/fish-list-type/balkanska-pastarva



10 СКРИТИ ТАЙНИ за БАЛКАНСКАТА ПЪСТЪРВА, които ще ПРОМЕНЯТ представите ви за тази риба!

Черноморската пъстърва (Salmo labrax) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae). Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение

Все още се среща в Черно море, но все по-рядко. Може да бъде уловена инцидентно с въдица в по-рядко посещавани скалисти заливи около брега на места с каменисто дъно. Все пак уловът на такава риба може да се определи като късмет, тъй като е изключително рядка.

Описание

Има мастна перка, а опашният плавник няма никаква стреловидност, задният му край е като отрязан наравно с ножица. Има известна прилика с балканската пъстърва, което кара учените да мислят, че този вид риба всъщност е мигрирала балканска пъстърва.

Този вид риба е сравнително малък – средно на дължина достигат до 80 cm. На тегло може да достигне 7-8 кг.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черноморска пъстърва



Разред Пъстървоподобни (Salmoniformes)

Семейство Пъстървови (Salmonidae)

Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A4; C2a].

Общо разпространение. Обитава Черно и Азовско море, откъдето навлиза и в по-големите прилежащи реки.

Разпространение и численост в България. Рядък вид в българската акватория на Черно море. В миналото е улавян по Черноморското крайбрежие от Варна до Созопол [1, 2, 3]. За размножаване мигрира в р. Дунав [4], където при Силистра са намирани единични индивиди [5]. Липсва актуална информация за състоянието на вида в момента. Има данни, че се среща в Черно море при Варна, Несебър и Созопол, както и в р. Дунав [4], но вероятно е силно намалял. През последните години единични индивиди са уловени в р. Дунав при Русе [6].

Местообитания. Среща се в открито море и естуарни води, като за размножаване навлиза в постоянни големи реки.

Биология. Образува две форми – проходна и постоянна. Проходната форма се среща по цялата шелфова зона на Черно и част от Азовско море и навлиза в реките за размножаване. Миграцията на възрастните индивиди започва през април–май, а размножителният период – от средата на октомври до януари. Плодовитостта на женските индивиди е между 2500 и 15 500 хайверни зърна. Излюпването на личинките става при температура на водата около 9–10 °С в периода от средата на декември до февруари. През есента младите пъстърви мигрират към морето, преди навършване на двегодишна възраст. Полово съзряват на третата година при дължина на тялото 35–90 cm. Младите индивиди в реките до 13–14-месечна възраст се хранят с безгръбначни животни, а възрастните в морето – с риби, главно хамсия [7].

Близки видове. Дунавската пъстърва (Hucho hucho), от която се различава по по-малкия брой люспи в страничната линия (под 150) и по-късата основа на мастната перка – под 40% от дължината на опашното стъбло, докато при H. hucho тя е между 49–90%.

Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, поради хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите, интродуциране на чужди видове, които влияят директно на вида като конкуренти, неконтролиран риболов и бракониерство.

Предприети мерки за опазване. Няма.

Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за улов на пъстървови риби в р. Дунав и в Черно море.

Основна литература за вида: 1. Дренски, 1923; 2. Дренски, 1948; 3. Дренски, 1951; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Маринов, 1978; 6. Vassilev, Trichkova, 2007; 7. Световидов, 1964.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Salabrax.html

Сивенът (Salvelinus fontinalis) е вид риба от семейство Пъстървови (Salmonidae).

Видът обитава територията на Северна Америка и най-вече Канада, където представлява голям интерес от страна на спортния риболов. Сивенът също се среща в Исландия, Европа и Азия.

Този вид пъстърва е много лесен за разпознаване и не може да се сбърка с друг вид, заради окраската си. Отстрани има червени петна, а гърба ѝ е тъмен на цвят, но покрит със светли точки, наподобяващи червейчета. На големина достигат до 25 – 30 см, но има и по-големи екземпляри. Рекордът е 6,57 кг и е постигнат в река Нипигон, Онтарио, Канада. Обитава чисти и студени, богати на кислород реки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сивен



Сивен е сладководна риба от семейство Пъстървови, известен още като американска пъстърва или brook trout на английски. Той е един от най-красивите представители на пъстървовите риби, отличаващ се с изящно тяло, наситени цветове и характерно поведение. Родината му са студените и кристално чисти потоци и езера в Източна Канада и североизточните щати на САЩ, но днес сивенът е успешно интродуциран в много страни по света, включително и в България, където се отглежда предимно в рибарници и понякога се пуска в планински водоеми. Тялото на сивена е издължено и сплескано странично, с дължина между 20 и 40 см, а теглото му варира между 1 и 3 кг, като при добри условия на отглеждане се срещат и екземпляри над 4 кг. Гърбът е оцветен в маслинено зелено или тъмнокафяво, страните са по-светли, с преминаване в сребристо бяло към корема. По цялото тяло, включително по гръбната и опашната перка, се виждат малки червени точки, обградени от светли синкави или златисти ореоли. Това специфично оцветяване прави сивена особено привлекателен, както за рибарите, така и за любителите на акваристика. През размножителния период, който настъпва през есента, тези цветове се засилват, а при мъжките челюстта започва да се извива – типично за много пъстървови видове. Сивенът има разцепена опашна перка, което го отличава от други родственици. Неговата мазна перка – характерна за всички пъстървови – е добре изразена и без лъчи. Рибата предпочита студени, богати на кислород води – най-често високопланински потоци, езера и ручеи, където температурата рядко надвишава 16–18°C. Активността му е най-голяма рано сутрин и късно вечер, като през деня се укрива в по-дълбоки и сенчести места. Размножаването започва в края на септември и продължава до ноември, в зависимост от конкретния водоем и неговите характеристики. При речните популации хвърлянето на хайвера обикновено се случва през деня, докато при езерните – привечер, близо до бреговете. Женската изкопава малка ямка в чакълестото дъно, в която изхвърля между 100 и 5000 яйца, след което ги покрива с фин пясък и чакъл. Инкубационният период продължава през зимата, а излюпването настъпва през пролетта. Малките „сивенчета“, които се излюпват в потоците, растат по-бързо в сравнение с тези в студените езера, заради по-високата температура на водата и по-богатото разнообразие на храна. Диетата на сивена се състои основно от ларви на насекоми, дребни ракообразни, пиявици, а по-късно и от малки рибки, жабчета и дори водни бръмбари. Той е типичен хищник, който дебне жертвите си под прикритието на водната растителност или от по-дълбоките слоеве. Макар и сравнително дребен спрямо други пъстървови, сивенът е много борбена риба, което го прави предпочитан обект в спортния риболов. В дивата природа той живее средно 4–5 години, като основни заплахи за популациите му са влошеното качество на водата и конкуренцията от по-агресивни интродуцирани видове.

https://carpmap.bg/fish-list-type/siven

Липан (Thymallus thymallus) е вид сладководна риба от семейство Пъстървови.

Разпространение

Липанът се среща рядко в България; предимно в студени високопланински реки и язовири, заедно с останалите пъстървови видове в България. Най-вероятно рибата е пренесена от Чехословакия през 70-те години на ХХ век, откъдето произхожда и името ѝ. Липанът се среща сравнително често в Северна Европа и Русия до Урал.


Описание и начин на живот

Максималната записана дължина на този вид е 60 cm, а максималното записано тегло е 6,7 кг. Характерно за липана е външният вид на шаранова риба, въпреки че има мастна перка. Неговата гръбна перка е висока, като платно.

Липанът е всеяден. Яде разнообразие от растителна материя, ракообразни, насекоми, паяци, мекотели и планктон. Напада дребни риби и ларви. Хищници с по-големи размери като дунавската пъстърва ловят липан.

Рядко обект на риболов, липанът се ловува по същия начин като високопланинските пъстърви в България, а именно с муха и шнур, блесна и други изкуствени и есествени примамки. Рибата е икономически важна и се отглежда в Европа. Видът е под закрилата на Бернската конвенция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Липан



Липанът (Thymallus thymallus) е сладководна риба от семейство пъстървови (Salmonidae), близък роднина на пъстървите, но със свои характерни особености. Родом е от студените и чисти води на Европа и Азия, но в България е въведен изкуствено чрез внос на оплоден хайвер от Чехия, като първоначалните зарибявания са извършени в реки от Стара планина и Родопите – най-вече в районите около Ловеч, Пазарджик и Смолян. Макар и рядко срещан, липанът е силно ценен от риболовците, както заради естетиката и поведението си, така и заради трудността на улова. Едно от най-отличителните му анатомични белези е голямата, висока и шарена гръбна перка, често наричана „платно“, която има между 15 и 25 лъча и е богато оцветена – с виолетови, сини, зелени и червеникави тонове, които преливат и проблясват на слънце. Тялото му е елегантно, вретеновидно, покрито с малки сребристи люспи, а окраската включва всички цветове на дъгата, най-ярко изразени при зрелите индивиди. На вид прилича на пъстърва, но устата му е по-малка, напречна, с много слабо развити зъби, почти незабележими. Обикновено липанът достига дължина между 40 и 50 см, но при добри условия може да нарасне и до 60 см и 2–3 кг. Половата зрелост настъпва на възраст 2–3 години при мъжките и 3–4 години при женските, когато те достигат размери между 24 и 53 см. Продължителността на живота е около 14–15 години, като растежът е бавен. Размножителният период настъпва през март–май, когато температурите на водата започнат да се покачват. През този период липаните извършват къси миграции нагоре по течението, търсейки чисти, каменисти участъци с подходяща дълбочина и кислородно съдържание. Женската снася между 1000 и 7000 хайверни зърна, обикновено в малка ямка в пясъчното или чакълесто дъно, след което ги покрива с дребни камъчета, наподобявайки размножителното поведение на речната пъстърва. Личинките остават неподвижни, докато усвоят жълтъчния си мехур, след което започват активно да се хранят. Липанът е много териториален вид, който рядко напуска избраното си укритие. От позиция в близост до дъното или под прикритието на подводна растителност, той наблюдава водната повърхност за падащи насекоми и реагира светкавично при подходяща възможност. След като улови плячката, се връща на същото място. Това поведение може да продължи с дни и дори месеци, ако условията са подходящи. Менюто му включва предимно насекоми, ларви, водни безгръбначни, хайвер на други риби, а при недостиг на храна – и дребни рибки. Най-активен е при прохладна вода и богато кислородно съдържание, което го прави индикатор за екологично здрави речни екосистеми. Заради красотата си и предизвикателството при улов, липанът е изключително популярен в мухарския риболов, особено в планинските райони.

https://carpmap.bg/fish-list-type/lipan

Главоч (Cottus gobio) е вид лъчеперка от семейство Cottidae. Видът не е застрашен от изчезване в световен мащаб, но е критично застрашен в България.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Австрия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Дания, Естония, Италия, Лихтенщайн, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Полша, Република Македония, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Черна гора, Чехия, Швейцария и Швеция.

Обитава крайбрежията и скалистите дъна на сладководни и полусолени басейни, морета, реки и потоци. Среща се на дълбочина от 1,6 до 2 m, при температура на водата от 5,3 до 9,7°C и соленост 5,7 — 34,7‰.

Описание

На дължина достигат до 18 cm.

Продължителността им на живот е около 10 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Главоч


Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1a+2; B1a,b; E]; ЗБР- II. международен: IUCN [LR/lc]; ДХ-II.

Общо разпространение. Реките в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия.

Разпространение и численост в България. В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Сега се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян (непубликувани данни).

Местообитания. Горните течения на реките са с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води.

Биология. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април–май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100–300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби [6, 9].

Близки видове. В България няма.

Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, в резултат на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите; голи сечи в планинските райони, водещи до увеличаване на поройността и затлачване на реките. Интродуциране на чужди видове – конкуренти (например дъговата пъстърва, Oncorhynchus mykiss).

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение II на ЗБР (2002).

Необходими мерки за опазване. Изготвяне на План за действие за опазване на вида в България. Включване на речните участъци, в които видът се среща, в мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.

Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1951; 4. Marinov, Dikov, 1986; 5. Карапеткова, 1994; 6. Карапеткова, Живков, 1995; 7. Dikov et al., 1994; 8. Trichkova et al., 2004; 9. Maitland, 2000.

Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Cogobio.html

Черноморска скорпена, още черна скорпена или скорпид (Scorpaena porcus), е вид отровна риба от семейство скорпенови (Scorpaenidae).

Разпространение

Среща се в източната част на Атлантическия океан (от Британските острови до Азорските и Канарските острови), Средиземно и Черно море на дълбочина до 800 m.

Описание

Достига максимална дължина 25 – 30 cm, а максималното ѝ тегло е до 870 гр.


Скорпидът е дънна риба и води слабо подвижен живот. Главата е голяма и осеяна с шипове и кожни израстъци (големи отровни шипове по предната част на гръбната перка). Устата е голяма, с множество дребни зъби. Гръдните перки са големи и заоблени. Междуочната кост е силно вдлъбната. Оцветяването на гърба и страните е кафяво, изпъстрено с тъмни ивици и петна.

Хранене

Храни се с бентос. Обикновено живее 6 – 7 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черноморска скорпена



Скорпидът прекарва по-голямата част от живота си лежейки на някой камък в очакване на плячката си. Не е смъртоносно отровна, но е екипирана с остри шипове на хрилните капаци и по главата. Убожданията са наистина болезнени. Скорпидът е с железни нерви и би позволил на гмуркача дори да го докосне. Обикновено по време на лов всеки харпунджия сграбчва някой камък, който да го задържи на дъното. Така той може да легне върху и дори да притисне рибата с ръка ако не я забележи навреме. Гледайте си в краката! Скорпидът е много разпространен из скалистите дъна около къмпинг Арапя и Кефалония, на юг от Созопол.


Метод на лов: Не е обект на подводен лов.

Рецепта: В някои части на България и из Средиземноморието го ядат. Счита се за много вкусен.

Опасност: Травматогенен!

Застрашена: Не е в Червената книга.

Метод на улов: Не е обект на подводен лов.

https://www.spearfish.org/

Морската лястовица (Trigla lyra) е вид морска дънна риба от клас лъчеперки, семейство Морски лястовици. Среща се в източната част на Атлантическия океан и Средиземно море. Той е единственият вид от монотипния род Морска лястовица (Trigla).

Разпространение и местообитание

Морската лястовица се среща в източния Атлантик от Шотландия на юг до Уолфиш Бей в Намибия, включително Макаронезийските острови и островите в Гвинейския залив, среща се в Средиземно море, но не и в Черно море.
Това е дълбоководна дънна риба, откривана на дълбочина до 700 м. Предпочита пясъчни и кални субстрати.


Начин на живот

Морската лястовица се храни основно с ракообразни, особено скариди, но също така и бентосни видове, като раци и раци отшелници. Яде също бодлокожи, особено змиевидни морски звезди, многочетинести червеи и малки бентосни риби. Полова зрялост се достига на около 30 см, а пелагичните яйца се хвърлят през летните месеци. Ларвите вече са защитени с костни пластини и малки шипове. Тези риби могат да живеят до 14 години.

Риболов

Морската лястовица се лови и консумира в местни мащаби; в Средиземно море е обект на търговски риболов и е редовен артикул за продажба на пазарите в Мароко, Гърция и Турция, понякога и на други места, където се продава прясна или охладена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морска лястовица


Описание

Максималната дължина на тялото е 75 см, тегло до 6 кг, а максималната продължителност на живота е 14 години.


Голямата, триъгълна глава е покрита с костни плочи, с множество ръбове и бодли, но без дълбоки канали.

Малки люспи покриват тялото, но липсват по гърдите и корема. Страничната линия е права и няма костни плочи. Люспите по страничните линии (64-75) не са уголемени.

Първата гръбна перка има 8-10 бодливи лъча, с гладък преден ръб. Втората гръбна перка има 14-18 меки, разклонени лъча. Гръбните перки са разделени от малка празнина, понякога почти докосващи се. Ред от 23-27 костни плочи минава по основата на гръбните перки. Гръдната перка има 10–11 меки лъча и три изолирани лъча, които служат като опора, когато рибата почива на дъното, а също така помагат при търсенето на храна. Гръдните перки са дълги, достигайки до началото или средата на аналната перка. Аналната перка има 14–17 меки, разклонени лъча. Първата хрилна дъга има 7–11 хрилни ребра.

Има 8–9 пилорични придатъци.

Оцветяването на горната част на тялото е розово или червеникаво-кафяво, често с тъмни петна. Страните са златисти или кафяви, коремът е бял. Горната повърхност на гръдните перки е лилава или синя с червени или зелени петна, краищата са светлосини или червени; долната повърхност на гръдните перки е синьо-зелена с тъмносини петна и малки бели точки. Гръбните перки са розови или кафяви.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Жёлтая тригла

Американският сом (Ameiurus nebulosus) е вид лъчеперка от семейство Ictaluridae. Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Канада и САЩ.

Среща се на дълбочина от 0,1 до 40 m, при температура на водата около 8°C и соленост 32‰.

Описание

На дължина достигат до 55 cm, а теглото им е максимум 2740 g.

Продължителността им на живот е около 9 години. Популацията на вида е стабилна.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Американски сом



Американският сом може да оцелее в замърсена вода, въпреки че му липсва спомагателна дихателна система. Около широката си уста сомът има осем разперени тактилни нишки, които може да движи. Рибата има малки очи и голям корем, който се простира директно от главата ѝ.

Предпочита бавно течащи, застояли води със затлачено дъно и гъсталаци от крайбрежна растителност. Сладководна риба е, но понякога се среща и в солени води. Издръжлива е и може да живее в местообитания, където други видове риби не могат. При неблагоприятни условия предпочита да се заравя в дъното. Нощен хищник е и е много непретенциозен към диетата си.

Експерименти показват, че американският сом има отличен слух за звуци, предавани от въздуха към водата (като удари и камбанки). Той има мощен електрически орган, който му помага да се ориентира в мътна вода.

Американският сом, както всички свои роднини, е нощен, но в аквариум редува ден и нощ за кратки периоди и плува постоянно, докато се насити достатъчно. Типичната му диета включва червеи и ларви на водни насекоми.

Те достигат полова зрялост на четиригодишна възраст. През пролетта женските снасят няколко хиляди яйца в затоплени от слънцето плитчини. Мъжкият се грижи за яйцата и излюпените малки, докато не станат способни да плуват свободно.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Американский сомик


Той е на нашата екватория  от седемдесетте години на миналия век. Този представител на семейство икталурови е  многото популярен вид сомове, които живеят на северноамериканския континент, у нас, южните райони, както и специализираните водоеми, образувани в ТЕЦ, се превърнаха в местообитание на рибата.
Тук ще разкажем за неговата структура, навици и особености на живота.

ЕСТЕСТВЕНО МЕСТООБИТАНИЕ

Намерен главно в субтропични ширини, американският сом е изключително термофилен и се чувства чудесно във водоеми с температура на водата 25-28°C. Очевидно тези характеристики са допринесли за заселването му в топли сладководни езера, които са достатъчни в централните райони на Америка и северно Мексико. Подобно на други видове сом, американският сом достига много впечатляващи размери, но очевидно не достига до гигантите, като обикновения сом или речния европейски сом. Средният размер на каналния сом е с дължина не повече от един метър и половина и тегло 5-9 кг. (в България е с по-малки размери).
Сомът расте много бързо, месото му е високо ценено, вкусно е, нежно и здравословно.

Промишленото отглеждане на тази риба, която днес е основният обект на рибните стопанства, отдавна е много ефективно ангажирана в САЩ. Рибата е особено популярна при американските риболовци, тъй като тази риба е широко разпространена в цялата страна, бързо нараства и натрупва телесно тегло.
В последните години се забелязва  все повече и по нашите платени водоеми, като успя на места да измести шарана по интерес от любители риболовци.

От ФБ страницата KING Fishing

Котешките сомове (Ictalurus punctatus), също американски или канални сомове, са вид актиноптери от семейство Котешки сомове (Ictaluridae).

Срещат се в Северна Америка. Те са незастрашен вид.

Таксонът е описан за пръв път от Константен Самюел Рафинеск през 1818 година.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Котешки сом



Голяма риба, с максимална дължина на тялото 132 см, но обикновено не надвишаваща 57 см дължина и тегло 4,5–9 кг. Най-големият екземпляр, тежащ 26 кг, е уловен през 1964 г. от язовир Санти Купър в Южна Каролина. В Европа размерите на аклиматизираните сомове са много по-малки.

Продължителност на живота е до 14 години. Теглото може да достигне над 20 кг, но обикновено се срещат екземпляри до 3 кг. Рибата има удължено тяло, главата и устата са големи. Тялото е голо, няма люспи. В близост до устата има 4 чифта антени. Гръбните и гръдните перки имат отровни бодли, но отровата не е опасна за хората.
Цвят: горната част е тъмна (черна, кафява, маслинена), коремът е бял.

Среща се в бавно течащи реки, езера и язовири. Предпочита дълбоки места, където има подслон, с песъчлива или камениста почва. По-активен е през нощта. Храни се както с растителна, така и с животинска храна, която събира близо до дъното. По време на размножаването мъжкият изгражда гнездо и предпазва яйцата от хищници.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Канальный сомик

https://uk.wikipedia.org/wiki/Сом канальний