Пеперудитѣ въ България

[Hatshepsut]

Пеперуди

Пеперудите (Lepidoptera) са разред летящи насекоми с описани около 150 000 вида, групирани в 46 надсемейства и 126 семейства. От тях около 2900 вида се срещат в България, от които 218 вида Дневни пеперуди.

Име

Други диалектни форми на името са: пемперу̀га, преперу̀да, пемперу̀да, пеперу̀га, пеперу̀на, преперу̀га, перпелю̀да. В костурския говор: литашка.

Описание

Крилете са две двойки с размах от 55 mm до 30 cm, покрити с различно оцветени люспи. Развитието е с пълна метаморфоза, т.е. пеперудите минават през четири етапа по време на своето развитие:

• яйце
• ларва, известна още като гъсеница
• какавида
• възрастна пеперуда (имаго)

Пеперудите снасят своите яйца на различни видове растения, като в зависимост от вида пеперуда ларвите след излюпването си могат да се хранят само с един точно определен вид растение (монофаги), с няколко, най-често близкородствени растения (олигофаги) или с голям брой растения, които често могат да са от съвсем различни семейства (полифаги).

Ларвите (гъсеници) се хранят главно с листа, цветове или други растителни части (някои живеят в стволове и клони на дървета и се хранят с дървесина). Има обаче видове, чиито ларви се хранят с растителна храна в началния стадий на развитие, но по-късно преминават на животинска храна и започват да водят паразитен или хищнически живот, например ларвите на синевките от подрод Maculinea. Възрастните пеперуди най-често се хранят с нектар от цветовете на растения, но много видове предпочитат ферментирал сок от гниещи плодове или рани от растения, а има и такива, които се хранят главно с течности от изпражнения, разлагащи се трупове на животни и т.н. Възрастните на някои нощни пеперуди, например нощните паунови очи (семейство Saturnidae) не се хранят изобщо и живеят много кратко време.

Ларвите на ограничен брой видове са вредители по растения, складирани продукти, хранителни продукти, вълнени и кожени изделия и др. Копринената пеперуда се отглежда (също и в България) поради стопанското си значение за текстилната промишленост. Преобладаващата част от пеперудите са видове без стопанско значение, но пеперудите като цяло са много значима група насекоми, понеже опрашват много видове растения, различните им стадии са значим източник на храна за разнообразни безгръбначни и гръбначни животни, а възрастните пеперуди носят естетическо удоволствие на милиони хора по целия свят.

В Европа и България има голям брой видове пеперуди, които са редки и обитават много ограничени местообитания, поради които са застрашени от различни видове стопанска дейност. Тези видове могат да са реликти от минали епохи. За ледникови реликти в България могат да се смятат например повечето високопланински видове кадифянки (род Erebia), които са се приспособили към ниски температури и с отминаването на ледниковия период разпространението им в България се е ограничило до планинските райони със студен климат. Такива реликти са особено чувствителни към промени в климата.

Култура

В българските празници и обичаи съществува един, наречен „Пеперуда“.

Систематика

Съществуват множество традиционни класификации на пеперудите, които впоследствие са се оказали нефилогенетични, т.е. не представят еволюционните родствени връзки между пеперудите. Въпреки това, някои от тях се използват и днес по прагматични причини.

Една от най-разпространените традиционни класификации на пеперудите ги разделя на Дневни пеперуди (Rhopalocera) и Нощни пеперуди. В първата се включват предимно едри и дневно активни пеперуди, обикновено в ярки цветове; докато във втората се включват предимно нощно активни пеперуди, обикновено в по-невзрачни цветове. Rhopalocera е монофилетична група, произлязла от парафилетичната група на Нощните пеперуди.

Друга традиционна класификация разделя пеперудите на малки (Microlepidoptera, молци) и големи (Macrolepidoptera, включваща дневните пеперуди и някои едри нощни пеперуди). И двете групи не са монофилетични.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пеперуди

[Hatshepsut]

Красиви пеперуди от България

България има богата и разнообразна гама от местообитания, което я прави една от най-добрите среди в Европа за пеперуди. Проучвания на пеперудите в България са извършвани в продължение на повече от 150 години. В България има над 210 местни пеперуди, много от които са включени в международното или местното природозащитно законодателство.

Синевки

Синевките (Lycaenidae) е второто по рода си семейство пеперуди (след Nymphalidae), с над 6000 вида в световен мащаб. Те съставляват около 30% от известните видове пеперуди. Семейството традиционно е разделено на следните подфамилии: на Синевките – Polyommatinae, както и на Lycaeninae, Theclinae и Miletinae. Възрастните са малки, обикновено под 5 см, и са ярко оцветени, понякога крилата им светят с метален блясък. Ларвите често са сплескани, а не цилиндрични, с жлези, които могат да отделят секрети, които привличат мравките. Мравките могат да бъдат техните идеални спасители от злонамерени хищници и двата вида да живеят до излюпването на пеперудата в прекрасна симбиоза. Някои ларви са способни да произвеждат вибрации и ниски звуци. Те използват тези звуци, за да комуникират с мравките. Възрастните индивиди често имат космати опашки, подобни на антените си, с черно-бял аналогов външен вид. Много видове също имат място в основата на опашката като се обръщат при кацане, за да объркат потенциалните хищници, които да не могат да разпознават истинската ориентация на главата. Това кара хищниците да се приближават от истинския край на главата, което води до ранното засичане на опасността от страна на пеперудата.

Червен аполон

Този типичен планински вид предпочита хълмовете, тучните и просторни ливади, изпъстрени с цветя и пасищата на континентално-европейските планини, в Испания, Скандинавия и Централна Европа, на Балканите до Северна Гърция и в Алпите между Италия и Франция Съществува и в някои райони на Централна Азия. Тези пеперуди са типични за високите надморски височини, където диапазонът им е от 400 метра до 2300 метра. Червеният аполон изисква специфични климатични условия (студена зима, слънчево лято). Пеперудата от този вид обича широки пространства (с по-малко от 5% покритие на храсти) и голяма повърхност на тревните площи (най-малко 50%). Наличието на растение-гостоприемник за гъсениците е от жизнена важност. Червеният аполон има размах на крилата от 62-86 милиметра при мъжките и от 65-95 милиметра при женските пеперуди. Тази пеперуда показва много индивидуални вариации във външния вид с очевиден цветен полиморфизъм. Тези много големи, красиви и в основата си бели пеперуди, са украсени с пет големи черни очички на предните крила и две яркочервени или понякога оранжеви очички на задните крила. Тези удивителни червени очички могат да се различават по размер и форма, а яркочервеният цвят често избледнява на слънце. Крилата са блестящи, с леко прозрачни ръбове, а някои индивиди са по-тъмни. Червеният аполон е един от четирите вида пеперуди, които са защитени със закон в България.

Lycaena phlaeas

Специфичното им име phlаeas произлиза от гръцкото phlego, “да изгори” или от латинското floreo, “да процъфти”. В България тези пеперуди се срещат в цялата страна до около 1600 м надм. вис., на всякакви открити места. Върховете на горната страна на крилата са с ярък оранжев цвят, с тъмна външна граница и осем или девет черни петна. Задните са тъмни, с оранжев кант. Някои женски също имат редица сини петна в оранжевия си кант. В долната част са моделирани по подобен начин, но са по-бледи. Черните петна на предните крила са очертани в жълто и тъмното оцветяване се заменя с бледо кафеникаво сиво. Задните крила са със същия кафявосив цвят с малки черни точки и тесен оранжев ръб. Гъсениците обикновено са зелени, но някои имат лилава лента по средата на гърба.

Pararge aegeria

Пъстрото парарге (Pararge aegeria) е пеперуда, която може да бъде открита в границите на горските площи. В България се среща в цялата страна от морското равнище до 1700 м. Видът е подразделен на множество подвидове. Цветът на тази пеперуда варира в зависимост от подвида. Съществуването на тези подвидове се дължи на вариация в морфологията надолу по градиентата на географските ширини. Фонът на крилете варира от кафяво до оранжево, а петната по тях са бледо жълти, бели, кремави или оранжеви. Pararge aegeria се храни с различни видове треви. Мъжките пеперуди от този вид проявяват два вида поведение на ловуване: териториална отбрана и патрулиране. Делът на мъжките, проявяващи тези две стратегии, се променя въз основа на екологичните условия. Женската пеперуда трябва да избере кой тип мъжки може да й помогне, за да се възпроизведе успешно. Решението й е силно повлияно от условията на околната среда.

Hipparchia statilinus

Hipparchia statilinus има размах на крилата от 60 до 68 милиметра. В България е широко разпространена от морското равнище до около 1400 м. Видът предпочита горещи, сухи храсталачести места в покрайнините на дъбови гори, както и скалисти припечни склонове. Тези пеперуди са доста променливи на цвят, особено в нюансите на кафявото, който е основен за крилете, и в интензивността на белите ленти. Обикновено основният цвят на горната част на крилата е тъмно кафяв при мъжките, като преминава в по-светлокафяво или охра при женските, чийто крила са обточени с ресни по кантове. На предните крила имат две слепи или много дискретно издигнати черни очички, докато задните крила имат много малки очи. От долната си страна са мраморни, примесени с цвят охра и прашни бели ленти. Гъсениците са зеленикаво-бежови със зеленокафяви надлъжни ивици.

https://www.preventa.bg/

[Hatshepsut]

Нежните красавици на България


Червен аполон

Колко ли скучни ще изглеждат цветните поляни, ако ги няма пеперудите?

За повечето хора бръмбари, скакалци, хлебарки, оси и всякакви подобни „буболечки” предизвикват страх, ужас и погнуса. Пеперудите си остават единствените насекоми, спечелили всеобщата обич и възхищение. И това не е случайно.

Природата не спира да удивлява човека със своите цветове, явления и смайващи форми и при някои групи животни това многообразие от „творчески решения” достига своя връх.

Блестящ пример за това е групата на пеперудите. Пъстрите крила и любопитният начин на живот не един път са събуждали интереса на художници и поети. Но пеперудите са и любим обект на изследвания за много учени. Спокойно може да кажем, че тази група насекоми е сред добре проучените в световен мащаб.

На планетата ни са известни около 140 хил. вида пеперуди. Най-голямо е разнообразието им в тропическите и субтропическите области.

България въпреки малката си територия е сред най-богатите

на пеперуди страни в Европа. На целия континент са установени 440 вида дневни пеперуди, от тях у нас са познати почти половината – 214. Нощните пеперуди не са толкова добре проучени, но като разнообразие имат първенство – за страната ни се съобщават почти 2700 вида. Пеперуди има навсякъде у нас - от крайбрежните плажове до най-високите върхове на Рила и Пирин.

Един от най-красивите видове и без съмнение любим на много лепидоптеролози (специалисти, занимаващи се с проучването на пеперудите) е червеният аполон. Тази голяма пеперуда, достигаща 10 см, е разпространена предимно по планинските скалисти склонове. Крилата имат бял цвят. По периферията им няма бели люспи и в тези участъци добре се вижда полупрозрачната матова ципа на крилата, която изглежда почти восъчна. С

големите си червени петна на задните крила

тази пеперуда е истинско украшение за сивите скални скатове. Тя лети бавно и дълго планира, използвайки въздушните течения.

Именно заради своята красота този вид дълго време е бил обект на колекционерски страсти. Днес той е изчезнал от Витоша, а на много други места в страната числеността му рязко е намаляла. По тази причина червеният аполон фигурира в списъка на защитените от закона видове.

Но на какво всъщност дължат красотата си тези нежни същества? Може и да се учудите – това са люспите, за които стана дума по-горе. Крилата на пеперудите са покрити с люспи (затова и клонът в зоологията, който се занимава с тях, е кръстен лепидоптерология – или наука за люспокрилите).

Фердинандова пеперуда


Синевка


Голямо нощно пауново око


Балкански тарукус


Еребиа

Разнообразната окраска върху крилата на пеперудите е резултат от плътно подредените една до друга микроскопични люспи с разнообразни цветове. Те са изключително малки и приличат на цветен прашец. При някои видове на места тези люспи липсват и там

може да се види прозрачната, почти восъчна ципа на крилата.

Люспите имат разнообразна форма и цвят. Понякога те оформят удивителни разноцветни композиции или преливания на цветовете. Съществуват и така наречените „оптични” люспи. Те имат сложна форма и гледани под определен ъгъл на осветяване „променят” цвета си точно като микроскопични призми, които пречупват светлината и се оцветяват в разноцветни ивици. По този начин повърхността на крилата придобива специфична иризация. Това явление е разпространено най-вече при тропическите представители на групата.

В България също има няколко вида, при които може да се види тази иризация. Най-ясно изразена е при пеперудите апатура. В страната ни са известни 3 вида апатури. Крилата им имат кадифен кафяв или почти черен основен цвят с по-светли петна.

Само мъжките индивиди имат оптически люспи

и наблюдавани под определен ъгъл, повърхността на крилата им става синя до пурпурно лилава. При женските цветът остава непроменяем. Тези интересни насекоми обитават речните долини и проломи и макар и рядко, може да се видят почти в цялата страна.

Но разнообразието при пеперудите не се изчерпва с цветните ефекти. Формата и големината на крилата също имат най-различни вариации. Видът лястовича опашка е получил това име заради характерните издължени израстъци на задните си крила. Когато насекомото е в покой, те имат форма, характерна за опашката на лястовица. Ефектът се подсилва и от клиновидните тъмни ивици върху светлия, бледожълт основен цвят на крилата.

Още един елемент от птичето оперение намираме и при най-голямата българска пеперуда – голямото нощно пауново око. С разперени крила някои екземпляри достигат до 14 см. На всяко крило тази пеперуда притежава по едно кръгло петно, наподобяващо характерните „очи” от опашните пера на мъжкия паун.

Но нощното пауново око е любопитно и с още един факт. Тези пеперуди

нямат устен апарат и не се хранят.

Единствената енергия, която ги поддържа жизнени, е натрупана, докато пеперудата е била гъсеница. По тази причина животът им продължава съвсем кратко (от няколко дни до няколко седмици) и единствената цел е размножаването и оставянето на поколение.

https://www.obekti.bg/zemya/nezhnite-krasavici-na-blgariya-0

[Hatshepsut]

Кафява ружова хесперида

Кафявата ружова хесперида (Carcharodus alceae) е пеперуда от семейство Hesperiidae.

Описание

Carcharodus alceae има размах на крилете 28 – 32 mm. Основният цвят на предните крила и при двата пола е розово-кафяв до ръждивокафяв, с приблизително квадратни кафяви петна, къси бели напречни ивици, минаващи от ръба и ясни петна по дисковата област. Задните крила са кафеникави или сиво-кафяви, с някои изпъкнали по-ярки петна от долната страна. Мъжките са без косъм от долната страна на предните крила. Антените имат вишневокафяви връхчета.

Яйце на Кафява ружова хесперида

Яйцата са жълтеникави и полусферични, а повърхността им е покрита с удължени издатъци, които им придават „бодлив“ вид. В хода на развитието си яйцата стават червени. Гъсениците могат да достигнат дължина от около 23 mm. Те са тъмносиви, покрити с малки бели точки и къси бели косми. Главата е черна с жълти петна, разделени с черни ивици.

Ларва на Кафява ружова хесперида

Прилича много на видовете Carcharodus lavatherae и Carcharodus tripolinus. Отличителни черти на Carcharodus alceae са назъбеният заден ръб на крилото и петънцата на предните крила с черно-кафяв основен цвят. Мъжкият от Carcharodus alceae няма кичури косми от долната страна на предните крила и следователно може безопасно да бъде разграничен от Carcharodus flocciferus.

Разпространение

Видът е широко разпространен и често срещан от Западна Европа до Централна Азия, например в по-голямата част от Южна и Централна Европа, в Северна Африка (Мароко на изток до Тунис и Либия), в Близкия изток, в Мала Азия, Кавказ, в Северна Индия, в Средна и Централна Азия, в западните Хималаи и в южната част на Западен Сибир. В Европа видът се среща главно в района на Средиземно море.

Среда на живот

Тези доста често срещани пеперуди предпочитат сухи топли и каменисти райони, пустош, топли рудерали и градини на височина до 1 100 м над морското равнище.

Таксономия

Подвидовете включват:

Carcharodus alceae alceae (Европа, Северна Африка)
Carcharodus alceae swinhoei Watson, 1893 (Афганистан, северозападна Индия)
Carcharodus alceae wissmanni Warnecke, 1934 (Йемен)
Синоними: Papilio malvarum Hoffmannsegg, 1804

Етимология

Научното латинско име на вида Аlceae се отнася до растенията гостоприемници Althaea, които от своя страна са кръстени на древногръцкия поет Алкей от Митилена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кафява ружова хесперида

[Hatshepsut]

Carterocephalus palaemon

Carterocephalus palaemon е вид насекомо от семейство Hesperiidae.

Разпространение

Разпространен е в северните части на Евразия и Северна Америка. В България се среща в планините в югозападната част на страната.

Описание

Carterocephalus palaemon е средноголяма пеперуда с размах на крилата 29 – 31 mm. Горната им страна е тъмнокафява с оранжеви и златисти петна. От долната страна предните крила са оранжеви с тъмни петна, а задните – тъмночервени с кремави петна. Има слабо изразен полов диморфизъм, като женските са малко по-големи.

Гъсеница

Дължина до 23 mm, има стройна конструкция. Цветът на тялото е светлозелен с надлъжни тъмнозелени и бели ивици. Едва в последния етап на развитие тялото става напълно зелено. Главата е черна.

Размножаване

През юни-юли Carterocephalus palaemon снася отделни яйца в туфи трева. Ларвите се излюпват след около 10 дни. Те си строят убежища от стръкове трева, свързани с изпускани от тях нишки, и прекарват деня вътре, като излизат да се хранят нощем. През есента напълно порасналите ларви си изграждат ново убежище, където прекарват зимата в хибернация. След събуждането си през пролетта ларвите образуват светлобежови какавиди с надлъжни тъмни ивици. Около 5 – 6 седмици по-късно, между май и юли, в зависимост от географската ширина, се появяват възрастните пеперуди. Carterocephalus palaemon е много активна пеперуда и се нуждае от много нектар и слънчева светлина, макар че понякога лети и по здрач.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Carterocephalus_palaemon

https://ru.wikipedia.org/wiki/Толстоголовка палемон

[Hatshepsut]

Траурна хесперида

Траурната хесперида (Erynis tages) е пеперуда от семейство Hesperiidae.

Описание

Траурната хесперида се различава от други представители на рода по преобладаващо монохромното, сиво-кафяво оцветяване на крилата, мраморния ефект в горната част на предните крила, както и поредица от малки бели точки по ръба на крилото. Светлите екземпляри от Carcharodus alceae се различават по стъклените петънца на предното крило и по назъбения ръб на задното крило.

Половият диморфизъм не е добре изразен, като женските екземпляри са незначително по-едри.

Разпространение

Траурната хесперида е широко разпространена от Иберийския полуостров и Ирландия на запад до Тихия океан в Източна Азия на изток. На север границата на зоната следва приблизително 62-ия паралел. В Азия видът прониква на юг през Кавказ до Пакистан, а в Китай границата на зоната е далеч на юг. Видът е широко, но неравномерно разпространен във Великобритания.

Среда и начин на живот

Траурната хесперида предпочита открити тревисти местообитания до 2000 метра над морското равнище. Използва различни местообитания, включително низини, горски сечища, крайбрежни дюни, железопътни линии и пустош.

Ухажване

Има от едно до три поколения годишно, като броят им зависи от температурите и надморската височина – в северните райони и на големи височини има само едно поколение. Периодът на летене е между април и август с фокус от началото на май до края на юни и максимум през последното майско десетилетие. Първо и второ поколение се припокриват. Второто поколение, което се среща само нередовно или регионално, винаги е значително по-слабо.

Опазване

Няма данни видът да е застрашен в България.

Етимология и таксономия

Родовото име идва от гръцките божества на отмъщението – еринии (на гръцки: Ἐρινύς).

Подвидовете са слабо дефинирани и включват Erynis tages unicolor, Фрейер, 1852 г., открит в Задкавказието.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Траурна хесперида

[Hatshepsut]

Ochlodes sylvanus


Ochlodes sylvanus (мъжка)

Ochlodes sylvanus е вид насекомо от разред Пеперуди (Lepidoptera), семейство Hesperiidae.

Видът е разпространен от Европа до Северна Азия, Китай и Япония. На Британските острови се среща в Англия, Уелс и югозападна Шотландия.

Разпространение на Ochlodes sylvanus в Европа

Ochlodes sylvanus (женска)

Етимология

Sylvanus (на латински „горски“) е древно италийско горско божество, идентифицирано с Пан.

Биология

Пеперудите обитават горски ръбове, горски сечища, крайпътни и покрайнини на пътища, открити топли биотопи с цветни стъбла, ливади, речни брегове с наличие на храсти и дървета.

Ochlodes sylvanus (мъжка)

Видът се развива в едно поколение, в южната част на Украйна - в две. Времето на полета е от третото десетдневие на май до август включително. Младите гъсеници презимуват и след като са презимували, какавидират в средата или края на май. Какавидата е в лек пашкул от навити листа и черничеви нишки и е разположена върху стъблата на растението гостоприемник или на земята. Стадият на какавидата продължава около две седмици.

Ochlodes sylvanus - гъсеница


Двойка Ochlodes sylvanus в копулация

https://ru.wikipedia.org/wiki/Толстоголовка-лесовик

https://en.wikipedia.org/wiki/Large_skipper

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ochlodes_sylvanus

[Hatshepsut]

Малинова пеперуда

Малинова пеперудка (Callophrys rubi) е дневна пеперуда от семейство Синевки. Широко разпространена е в България. Летежът им се наблюдава от края на април до средата на август.

Разпространение и местообитание

Видът е разпространен в Северна Африка и умерените зони на Евразия. Среща се в местности с храсталачести поляни, ливади, покрайнини на гори.

Описание

Размахът на крилете е от 26 до 30 милиметра. Горната повърхност на крилете е кафеникава, а отдору са зелени с бяла ивица или точки по ръба. Гъсениците са зелени с жълти петна по гърба.

Подвидове

Callophrys rubi rubi Европа, Кавказ, Копетдаг
Callophrys rubi fervida Staudinger, 1901 Иберийски полуостров, Мароко, Мала Азия
Callophrys rubi borealis Krulikovsky, 1890 Урал
Callophrys rubi sibirica Heyne, [1895] Тяншан, Сибир, Далечен Изток и Сахалин.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малинова пеперуда

[Hatshepsut]

Синевка

Синевката (Lycaena candens) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете са с размери 3,4–3,8 cm. Крилата отдолу са жълтокафяви. Отгоре при мъжките са яркооранжеви със силни виолетови отблясъци. Краищата са черни с бял ръб.

Разпространение

Разпространена е на Балканите, Мала Азия, Кавказ и Иран. В миналото погрешно е описвана като Lycaena hippothoe. Различията с този вид обаче са минимални и се наблюдават единствено при гениталиите на мъжките индивиди. Няма сведения Lycaena hippothoe да се среща в България. В България се среща в Рило-Родопския масив и Стара планина. Единични находища има и в Лудогорието и черноморското крайбрежие.

Начин на живот и хранене

Пеперудата обитава ливади в планински райони от 900 до около 2400 м. н.в. Основно хранително растение за гъсениците са растения от род Ulmus.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Синевка

[Hatshepsut]

Lycaena dispar


Lycaena dispar (мъжка)

Lycaena dispar е вид пеперуда от семейство Синевки (Lycaenidae). Видът е почти застрашен от изчезване.

Разпространен е в Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, Белгия, България, Германия, Грузия, Гърция, Естония, Италия, Казахстан, Латвия, Литва, Люксембург, Молдова, Монголия, Нидерландия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Черна гора, Чехия и Швейцария.

Регионално е изчезнал във Великобритания.

Обитава гористи местности и влажни места.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Lycaena_dispar

Дължината на предните крила е до 2 см. Горната част на крилете е огненочервена. Има изразен полов диморфизъм и е един от изключително изменчивите видове.

Lycaena dispar (женска)

В зависимост от географската ширина на ареала се развива в едно или две поколения през годината. Времето на летене на пеперудите по време на развитието на едно поколение (в северната част на ареала) е от началото на юни (в топлите години от края на май) до средата на юли. С развитието на две поколения годишно (например на територията на Украйна) времето на летене на пеперудите е от май-юни и от средата на юли до началото на септември.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Червонец непарный

[Hatshepsut]

Голяма синевка


Голяма синевка (мъжка)

Голяма синевка (Phengaris arion) е вид насекомо от семейство Синевки (Lycaenidae).

Видът е разпространен в Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, Белгия, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Иран, Испания, Италия, Казахстан, Киргизстан, Китай, Латвия, Литва, Молдова, Монголия, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Черна гора, Чехия, Швейцария, Швеция и Япония.

Ареал на разпространение на Голяма синевка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Phengaris_arion

Голяма синевка (женска)

Средно голяма дневна пеперуда. Дължината на предното крило е 13-23 mm, размахът на крилете на мъжките е 27-48 mm, на женските - до 52 mm (това е един от най-големите евроазиатски видове синевки). Главата има заоблени очи и прорез в основата на антените; краищата на очите са оградени от всички страни с люспи. Самите очи са голи. Антени с веретенообразна тояга. Както всички членове на семейството, предните крака на мъжките са леко недоразвити (на лапите липсва сегментация), не функционират при ходене, но не са притиснати към тялото в покой. Всички крака на женските са нормално развити. Външните ръбове на предните и задните крила са заоблени.

Голяма синевка (мъжка)

Горната страна на крилата на мъжките е светлосиня, тези на женските са по-тъмни, с широка тъмна граница и бели ресни по ръба. Външната черна граница на предното крило на мъжкия е по-голяма от ширината на дисковото петно. Женската е значително по-тъмна от мъжката поради по-силното развитие на елементите на шарката на крилата и по-широката маргинална граница. В средата на предните крила и на двата пола има няколко тъмни средни петна, едно от които е в центъра, а други 6-8 образуват напречен ред по външния ръб на крилото. Тези петна при мъжките се характеризират с по-издължена форма - за разлика от женските, при които имат по-заоблена форма. В горната част на задните крила броят на тъмните петна е по-малък или може да липсват напълно. Долната страна на крилата е светло сиво-кафява с няколко реда малки черни петна на светъл фон. Няколко подобни петна са разположени на задното крило. На напречната жилка на централната клетка от долната страна на крилата има тъмно петно. Долната страна на задните крила в основата на крилото е покрита със синкав налеп. Женската е малко по-едра от мъжкия.

Видът се развива в едно поколение годишно. Време на полета: от юни до август (в зависимост от географската ширина и надморска височина). Пеперудите не летят далеч от местата, където излизат от какавидата. Пеперудите не се държат много плахо. Възрастният екземпляр често посещава различни цъфтящи растения, като се храни с нектар от цветята. Полетът е доста бърз. При ясно слънчево време мъжките се характеризират с тенденция към дълги полети с много кратки и много редки кацания върху различни тревисти растения. Те могат да се хранят с цветя от мащерка за известно време, след което отново преминават към активен полет. При лека облачност пеперудите спират да летят и кацат сред тревистите растения. Женските са по-малко активни, обикновено често седят на тревисти растения, клони на дървета и храсти, а когато са обезпокоени, могат да се скрият в короните на дърветата. Пеперудите обикновено не се движат далеч от местата, където растат хранителни растения за гъсеници. Мъжките често се срещат на влажна почва в райони покрай склонове и пътища, откъдето те получават микроелементи, предимно натрий, заедно с влагата.

Средната продължителност на живота на възрастната Голяма синевка е около 3,5 дни (при вида P. alcon е по-малко - около 2 дни, а при P. rebeli е по-голяма - до 6 дни). Максималното регистрирано разстояние на полета на отделни индивиди между обектите е повече от 5 km, но обикновено тези пеперуди летят само на ограничена площ - до 400 m.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Голубянка арион

[Hatshepsut]

Phengaris nausithous


Phengaris nausithous (мъжка)

Phengaris nausithous е вид пеперуда от семейство Синевки (Lycaenidae). Видът е почти застрашен от изчезване.

Разпространен е в Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, България, Германия, Грузия, Испания, Казахстан, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Черна гора, Чехия и Швейцария.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Phengaris_nausithous

Характеризира се с изразен полов диморфизъм. Дължината на предното крило е 15–19 mm, размахът на крилата е 31–36 mm. Крилата на мъжките от горната страна са тъмно виолетово-сини с широка кафява граница по крайбрежния и външния ръб. На синьото поле ясно се вижда черно петно върху дисковата вена и 3-4 тесни петна от постдискалния ред. Шарката на задните крила е същата, но петната обикновено са намалени. Горната страна на крилата на женската е напълно тъмнокафява с едва видимо петно върху дисковата жилка, а понякога има леко дифузно синьо основно опрашване. Ресните на крилата са светлокафяви. Моделът на долната страна на крилата и на двата пола е подобен, образуван от черни точки на постдискалния ред и тесни петна с форма на полумесец върху дисковите вени. Всички черни елементи са оградени с бели пръстени. Характерна особеност, която отличава вида от подобните, е равномерният ръждиво-кафяв фон на долната страна на крилата.

Двойка Phengaris nausithous в момент на копулация

Развива се в едно поколение, летежът на пеперудите е от края на юни до края на август. Женската снася яйца върху цветовете на растението Sanguisórba officinális. Етапът, преди да се излюпят яйцата продължава 7-8 дни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Голубянка_черноватая

[Hatshepsut]

Икарова синевка


Икарова синевка (мъжка)

Икаровите синевки (Polyommatus icarus) са вид средноголеми насекоми от семейство Lycaenidae. Те са пеперуди, разпространени в по-голямата част на Палеарктика и активни през деня.

Икарова синевка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Икарова синевка


Дължината на предното крило на имагото е 13-17 mm.

В зависимост от географската ширина се развива в две или три поколения. В степната зона на Украйна и на южния бряг на Крим, е възможно развитието на четвърта. В южната част на Източна Европа възрастните се срещат почти непрекъснато от началото на април до октомври. Женските снасят по 1 яйце върху горната страна на листата на различни тревисти растения, понякога при дръжките на младите листа, на върха на стъблото или в обвивката на листата. Женските често снасят яйца върху растения в близост до мравуняци. Младите гъсеници се придвижват до долната страна на листа, изяждат листата от краищата, след което унищожават листните остриета напълно, влизат в контакт с мравки от вида Жълта земна мравка, Градинска бледокрака мравка, Черна градинска мравка, Сива пясъчна мравка, Iberoformica subrufa, Plagiolepis pygmaea, Myrmica lobicornis и Myrmica sabuleti. Презимува гъсеницата от последното поколение, по-рядко какавидата. Зимува на стъблото, в основата на растението или в постеля. Какавидира в растителна постеля или в горния слой на почвата, заобикаляйки се с рехава мрежа от черница. Мравките често носят какавиди в различни пукнатини или други убежища в земята.

Двойка Икарови синевки при копулация (мъжката е отляво)

Летежът на пеперудите е от април - 2-3 декада, май, юни, юли, август, септември, октомври - 1 декада.

Обитава ливади от различни видове, сечища, горски ръбове, полоси на железопътни и магистрални пътища, празни места, градини, паркове, градски територии и др. На юг е широко разпространен вид в люцерновите полета.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Голубянка икар

[Hatshepsut]

Копривна пеперуда

Копривната пеперуда (Aglais urticae) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Ареал на разпространение на Копривна пеперуда

Описание

Крилете са с размери 4,4–5 cm при мъжките и 6,2 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна и три големи петна по предния ръб.

Начин на живот и хранене

Предпочита местообитания с ливадна растителност. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca).

Размножаване

Пеперудата от първо поколение се появява през юни. Женската снася яйцата си по листата на копривата. Излюпените гъсеници се хранят заедно, като огризват листата. При дразнене дори само на една гъсеница, всички реагират с повдигане на предната половина на тялото и рязко се клатят ту в една, ту в друга посока. Когато поотраснат, те губят тази си способност. Израсналите гъсеници са черни, с надлъжни жълти ивици и шипчета по тялото.

Какавидирането става върху листата и стеблото на копривата, по камъни и други предмети. Какавидите са сивокафяви със златисти петна и множество шипчета по тях. Те се прикрепват с върха на коремчето си и висят надолу с главата. Второто поколение се появява през юли. Тяхното развитие протича за по-кратко време. Имагото от това поколение зимува и на следната година се появява при първите пролетни затопляния.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Копривна пеперуда

[Hatshepsut]

Голяма ирисова пеперуда


Голяма ирисова пеперуда (мъжка)

Голяма ирисова пеперуда, наричана още Ирисова апатура (Apatura iris), е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Описание

Крилете ѝ са с размери 7,0 – 9,2 cm и притежават по едно характерно „око“ представляващо защитна окраска, предназначена да плаши хищниците. На предните криле то е отдолу, а на задните – отгоре. Те са с назъбени краища. Отгоре са със син основен оттенък, а отдолу са лешниковокафяви.

Голяма ирисова пеперуда (мъжка)

Разпространение
Разпространена е в умерено климатичната зона на Евразия.

Начин на живот и хранене

Пеперудата е горски вид обитаващ райони от 600 до около 1700 м. н.в. Основно хранително растение за гъсениците са растения от род Salix.

Голяма ирисова пеперуда (женска)

Навсякъде се развива в едно поколение. Времето на полета е от средата на юни до началото на август. Лети в редки и заливни широколистни и широколистно-смесени гори (предимно дъб и върба). В планините се издига до 1500 м надморска височина. Локално разпространен. Среща се по-често в благоприятни години.

Голяма ирисова пеперуда (женска)

Мъжките летят по ръбовете на горите и горските пътища, като често образуват групи по бреговете на локви и потоци. Те с готовност летят към екскрементите на големи животни, мокрите въглища и човешката пот - откъдето получават влага и необходимите минерални соли. Женските водят скрит начин на живот, през повечето време остават по върховете на дърветата, където могат да се видят върху течащия ферментирал сок.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Переливница ивовая

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голяма ирисова пеперуда

[Hatshepsut]

Картова пеперуда

Картова пеперуда (Araschnia levana) е вид пеперуда, срещаща се и в България.

Етимология

В научното име, родовата част Araschnia произлиза от гръцката дума αραχνιά означаваща „паяк“, заради окраската на крилете на една от формите на пеперудата (форма levana). Видовият епитет levana произхожда от името на римската богиня Левана.

Описание

Крилете са с размери 2,4 – 3,8 cm при мъжките, а при женските са 4,0 – 5 cm. Пеперудата има две поколения с различна окраска на крилете. Пролетните са оранжеви с черни петна. Летните са черни с бяла до кремава линия до средата. Долната част на крилата е червено-кафява с бели жилки и напречни ивици.

Разпространение

Разпространена е в умереноклиматичните райони на Евразия.

Начин на живот и хранене

Пеперудата е горски вид обитаващ райони до около 1400 метра н.в. Основни хранителни растения за гъсениците са видове от род Urtica.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Картова пеперуда