Костенуркитѣ въ България

[Hatshepsut]

Влечуги в България

На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги. Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.

Най-скоро откритият вид е черновратата стрелушка, която е регистрирана за пръв път на територията на страната през 1979. Съществува известна възможност в бъдеще да бъдат наблюдавани и видовете Eremias argutas (гущер, срещащ се в Северна Добруджа) и Vipera xanthina (отровна змия, срещаща се в Беломорска Тракия).

Разред Костенурки (Testudines)

Род Карети Caretta

Карета

Род Зелени морски костенурки Chelonia

Зелена морска костенурка

Род Европейски блатни костенурки Emys

Европейска блатна костенурка

Род Каспийски блатни костенурки Mauremys

Южна блатна костенурка

Род Обикновени костенурки Testudo

Шипобедрена костенурка
Шипоопашата костенурка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Влечуги в България

Шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипоопашатата костенурка достига до 3 – 4 kg тегло (източният подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.

Разпространение

Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.

Ареал на разпространение на Шипоопашата костенурка

В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.

Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.

Подвидове

T. h. boettgeri – Източна шипоопашата костенурка
T. h. hermanni – Западна шипоопашата костенурка

Начин на живот

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Шипоопашатата костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100 – 120 дни.

Характерни белези

Цветът на корубата може да варира, като основният цвят е жълтеникав с кафяви оттенъци. Тъмните петна по страничните щитчета са с триъгълна форма – по диагонала на щитчето, а тези върху централните щитчета – са с надлъжна форма. При напетняването също има много голямо разнообразие при различните индивиди – някои са много тъмни, при други почти липсват тъмните петна. Главата може напълно да се прибира в корубата. Кожата е с жълтеникав цвят. Възможно е да има кафяви или зелени нюанси. Предните крайници са сплеснати в долната си част, а задните – колонообразни.

Разлики между мъжки и женски индивиди

Белег, служещ за различаване на половете, е добре изразеното вдлъбване на пластрона при полово зрелите мъжки в задната му част, което му помага да е по-стабилен при копулацията. При женските коремната част от корубата е изцяло равна.

Близки видове

Шипоопашатата костенурка прилича много на шипобедрената сухоземна костенурка, като двата вида често могат да бъдат наблюдавани в едни и същи местообитания. Основната разлика между двата вида костенурки се състои във формата и разположението на роговите щитчета на гърба.

Опашка с шип на Шипоопашата костенурка

Застрашеност

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.

Сред отрицателно действащите фактори могат да се включат големите инфраструктурни проекти (магистрали и др.), застрояването на Черноморието, горските пожари, подменянето на широколистните гори с иглолистни. Младите индивиди често стават жертва на дивите свине в ниските планински райони в Северозападна България, които се хранят с тях.

Необходими мерки за опазване на вида

Нужно е да се популяризира информацията, че сухоземните костенурки са защитен вид и че костенуркоядството не лекува болести; строг контрол и сериозни санкции за заловени бракониери; обявяване на защитени територии на местата с най-плътни популации и на отделни застрашени популации.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шипоопашата костенурка

[Hatshepsut]

Шипобедрена костенурка

Шипобедрената костенурка (Testudo graeca), наричана още неправилно „гръцка костенурка“ (съгласно латинското видово име), е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България.

Рогов шип на задната част на бедрото

Разпространение и биотоп

Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика.

Ареал на разпространение на Шипобедрена костенурка

В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.

Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.

Подвидове

T. graeca graeca -- северна Африка, южна Испания, Сардиния, Балеарски острови
T. graeca ibera (според част от литературата отделен вид: T. ibera) -- Турция, Гърция, Северна Македония, България, Румъния
T. graeca anamurensis -- Турция
T. graeca terrestris -- южен Израел
T. graeca armenica -- Армения
T. graeca nikolskii -- Кавказ
T. graeca buxtoni -- района на Каспийско море
T. graeca pallasi -- Дагестан
T. graeca marokkensis -- Мароко
T. graeca lamberti -- Мароко
T. graeca soussensis -- Мароко
T. graeca nabeulensis -- Тунис
T. graeca floweri
T. graeca antakyensis
T. graeca flavominimaralis -- Либия

Начин на живот

Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70 – 100 дни. Продължителността на живота достига 110 – 120 години, макар това да е рядкост.

Копулация на Шипобедрени костенурки

Връзка с човека

При археологически разкопки в околностите на село Дуранкулак са открити останки от черупка на средиземноморска костенурка, датираща от около 4000 г. пр.н.е. Това може да означава, че видът е бил консумиран от хората по това време. В Израел костенурките са били използвани като храна от хората от средата на плейстоцена, особено по време на натуфианската култура (преди около 12 хиляди години) и преди Неолитната революция. През 18-ти век в Сирия и Ливан костенурките се продават на пазарите за храна, а източните християни пият кръвта на животните по време на Великия пост. В планините Загрос в Иран костенурките понякога се ядат от местни пастирски племена.

Застрашеност

Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шипобедрена костенурка

https://ru.wikipedia.org/wiki/Средиземноморская черепаха

[Hatshepsut]

Южна блатна костенурка

Южната блатна костенурка (Mauremys rivulata) е вид влечуго от разред Костенурки.

Някои класификации разглеждат вида като подвид на каспийската блатна костенурка (Mauremys caspica).

Външен вид

Mauremys rivulata са доста големи, с дължина на черупката до 25 см. Излюпените костенурки от този вид обикновено са с дължина от 3 до 4 сантиметра. Средната дължина на корубата на мъжкия е приблизително 15 cm; Женските са малко по-големи. Корубата е черна до маслиненозелена на цвят, а пластронът (коремната черупка) е черен, въпреки че често избледнява с възрастта на костенурката. Този вид също има хоризонтални жълтеникави линии, минаващи по шията и крайниците.

Разпространение и местообитание

В България южната блатна костенурка се среща в най-южните части на страната – около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се на надморска височина до 200 m, често смесени с европейската блатна костенурка.

Ареал на разпространение на Южна блатна костенурка

Южната блатна костенурка обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи водоеми.

Този вид се среща главно в низините, въпреки че костенурките са регистрирани на височини до 900 метра над морското равнище. Срещат се във влажни зони, включително блата, реки и езера, въпреки че снасят яйца по ливади.

Mauremys rivulata е плячка на големи птици и хищни бозайници като мангусти, които също се хранят с яйца от костенурки, докато по-малките хищници могат да ловуват млади костенурки с по-мека черупка.

Поведение и хранене

Южната блатна костенурка се храни с дребни водни животни (жаби, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни растения, плодове.

Репродуктивни особености

Южната блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 – 44 mm. Малките се излюпват около 3 месеца по-късно с дължина на черупката 23 – 28 mm. Половата зрелост настъпва на 10 – 11 години при дължина 14 – 16 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Южна блатна костенурка

https://ru.wikipedia.org/wiki/Mauremys_rivulata

[Hatshepsut]

Европейска блатна костенурка

Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), също обикновена блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.

Физически характеристики

Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска – маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.

Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm, като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките.

Разпространение

Ареал на разпространение на Европейска блатна костенурка

Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.

Постглациални останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.

В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).

Местообитание

В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.

Подвидове

Подвидовете на Европейската блатна костенурка са обект на дискусия.

E. o. orbicularis (Linnaeus, 1758)
E. o. capolongoi (Fritz, 1995)
E. o. colchica (Fritz, 1994)
E. o. eiselti (Fritz et al., 1998)
E. o. fritzjuergenobsti (Fritz, 1993)
E. o. galloitalica (Fritz, 1995)
E. o. hellenica (Valenciennes, 1832)
E. o. hispanica (Fritz, Keller & Budde, 1996)
E. o. iberica (Eichwald, 1831)
E. o. kurae (Fritz, 1994)
E. o. lanzai (Fritz, 1995)
E. o. luteofusca (Fritz, 1989)
E. o. occidentalis (Fritz, 1993)
E. o. orientalis (Fritz, 1994)
E. o. persica (Eichwald, 1831)

Начин на живот и хранене

Европейската блатна костенурка е активна през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове. Това е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото обитание. При най-малката тревога, невероятно бързо се скрива под водата и се заравя в тинята.

Европейската блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно под водата. Много рядко се храни с водна растителност.

Температурните и климатични изменения в по-голяма част от ареала на Emys orbicularis, са причина за промени в интензивността на метаболизма през различните сезони. През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури – от порядъка на 4 °C до 6 °C. При температури над 10 °C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.

Размножаване

Гнездо на Европейска блатна костенурка в Словакия

При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите – при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.

Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели яйца, покрити с кожеста обвивка. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко (до 3) отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си. Това става през май/юни в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28-33 на 18-20 mm и тежат средно около 5 грама.

Малко на Европейска блатна костенурка

Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 до 28 °C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29 °C предимно женски индивиди. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение.

Развитието на яйцата продължава до септември/октомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет.

Природозащитен статут

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейска блатна костенурка

[Hatshepsut]

Зелена морска костенурка

Зелената морска костенурка (Chelonia mydas) е вид морска костенурка, единствен в рамките на рода Chelonia. Забелязвана е и в териториалните води на България. Името ѝ произлиза от зеления цвят на подкожната ѝ мазнина. Причината за този цвят са пигменти от водораслите с които се храни.

Описание

Зелената морска костенурка достига на дължина до 1,5 m и може да тежи до 395 kg, което я прави най-голямата костенурка с костен панцир. Рекордьор сред съвременните костенурки е кожестата костенурка (Dermochelys coriacea), но при нея липсва костна черупка.

Карапаксът е с неясно изразен гръбен кил при младите екземпляри, но понякога може да има и странични килове. При възрастните килът е добре оформен, с дъговидна форма. Роговите щитчета на карапакса са незастъпващи се, разположени едно до друго. Страничните щитчета са 25.

Разпространение

Зелената морска костенурка се среща в тропичните и субтропичните морета по целия свят. Двете най-големи групи се намират в Атлантическия океан и в източната част на Тихия океан.

Зелената морска костенурка не живее в Черно море, тъй като водите му са твърде студени. Известен е само един екземпляр, уловен през 1898 при Созопол, за който се смята, че е преминал случайно през Дарданелите и Босфора от Средиземно море.

Начин на живот и хранене

В диво състояние продължителността на живота на зелената морска костенурка може да достигне 80 години. Възрастните се хранят с водорасли, които намират в плитките крайбрежни води. Малките ядат и различни безгръбначни.

Подвидове

• Атлантическа зелена костенурка - Chelonia mydas mydas, от Азорските острови до Южна Африка, понякога се среща чак на север до Ламанша.
• Източна (тихоокеанска) зелена костенурка - Chelonia mydas agassizii, по бреговете и островите на Океания.

Значение за човека

Месото и яйцата на зелената костенурка традиционно се използват за храна, което е довело до значително намаляване на числеността на този вид. В момента ловът на костенурки е забранен в повечето страни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зелена морска костенурка

https://ru.wikipedia.org/wiki/Зелёная черепаха

[Hatshepsut]

Карета

Карета (Caretta caretta) е вид костенурка, представител на семейството на морските костенурки (Cheloniidae), единствена в рода си. Забелязвана е в териториалните води на България. Достига дължина до 100 cm.

Каретата се среща в умерените, субтропичните и тропичните морета по целия свят. В Черно море попада много рядко, преминавайки случайно през Дарданелите и Босфора. По българския бряг са улавяни два екземпляра - при Приморско и Шабла. За последен път карета е уловена в Черно море на румънския бряг през 1967 г.

Основната храна на каретата се състои от ракообразни миди, риба, медузи, по-рядко водорасли. Снася до 150 яйца с размер около 40 mm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Карета

Външен вид

Една възрастна костенурка достига дължина от 70-95 см и тегло от 80 до 200 кг. Карапаксът (горната част на черупката) е с форма на сърце, кафяв, червеникаво-кафяв или маслинен цвят. Пластронът (долната част на черупката) и костният мост са оцветени от кремаво до жълто.

На гърба има пет чифта ребрени щитове. Главата е масивна, покрита с големи щитове. Предните плавници имат два нокътя.

Поведение

Храни се предимно с мекотели и ракообразни, както и с риби, медузи и водни гъби.

Костенурките гнездят предимно на плажовете, където са родени. Женските снасят яйца през нощта, 4-5 пъти на сезон, през лятото и есента. Люпилото съдържа от 80 до 126 яйца с кожена черупка и диаметър около 4 см. През нощта костенурката може да изкопае дузина дупки за гнезда.

Малките се излюпват след 45-70 дни, прекарват няколко часа в гнездото, след което всички изпълзяват от пясъка и бягат към морето.

Значение за човека

Месото от карета се смята за не особено вкусно и рядко се консумира от хората. Яйцата, напротив, се считат за деликатес и се събират и консумират в големи количества. Неограниченото събиране на яйца доведе до намаляване на популациите на Карета.

В Куба яйцата на Карета, взети от бременни женски, се правят и продават като колбаси. В Колумбия те са били използвани за приготвяне на сладко ястие. Яйцата от карета са били широко използвани в сладкарството.

Събирането на яйца от карета понастоящем е забранено в повечето страни.

Охрана

Тази костенурка е включена като уязвима в Червения списък на IUCN и в Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Защитени от националните закони на САЩ, Кипър, Италия, Гърция, Турция.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Логгерхед