Рибитѣ въ България

[Hatshepsut]

Дребна пясъчна риба

Дребната пясъчна риба (Lithognathus mormyrus) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Ангола, Бенин, Босна и Херцеговина, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гибралтар, Гърция, Демократична република Конго, Египет, Екваториална Гвинея, Еритрея, Западна Сахара, Йемен, Израел, Испания, Италия, Кабо Верде, Камерун, Кипър, Кот д'Ивоар, Либерия, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Мозамбик, Монако, Намибия, Нигерия, Оман, Португалия, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Сенегал, Сиера Леоне, Сирия, Словения, Судан, Того, Тунис, Турция, Франция, Хърватия, Черна гора и Южна Африка.

Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на полусолени водоеми, океани и морета. Среща се на дълбочина от 1,5 до 150 m, при температура на водата от 17,2 до 20,2°C и соленост 35,3 — 37,6‰.

Описание

На дължина достигат до 55 cm.

Продължителността им на живот е около 12 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дребна пясъчна риба


Тялото е удължено, сплеснато отстрани с леко заоблен профил на главата. Муцуната е дълга. Очите са малки, високо поставени. Устата е хоризонтална, леко надолу обърната, с дебели устни. Горната челюст е леко издадена напред. Гръбната перка е дълга, неразделна, с 11-12 бодливи и 12 меки лъча. Гръдните перки имат един бодлив лъч и 5 меки лъча. Тялото е сребристосиво с 11-13 дълги тъмни напречни тъмносиви ивици. Перките са жълтеникавосиви. На двете челюсти, в предния ред, има малки конични зъби, зад тях са малки конични зъби в няколко реда, страничните зъби са големи дъвкателни зъби, на долната челюст има 2-4 реда, а на горната челюст - 3-6 реда. Тазовите и аналните перки са жълтеникави, останалите са сиви, гръбните и опашните перки са забележимо по-тъмни. Достига дължина от 55 см, обикновено до 25 см. Общата продължителност на живота е до 12 години.

Морска дънна риба. Живее на шелфа на дълбочина 80–150 м, както и в естуари. Среща се предимно по песъчливи, тинесто-пясъчни дъна и сред водорасли и морска трева. Тя е протандричен хермафродит. Младите риби узряват като мъжки на възраст две години с дължина около 14 см. Когато достигнат възраст 4–7 години и дължина 21–28 см, те се превръщат в женски. Хвърлянето на хайвера става през юни–юли. Младите екземпляри са с дължина 1–2 см и имат ясно назъбен преоперкулум. Хранят се с ракообразни, мекотели, морски червеи и други бентосни безгръбначни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Атлантический землерой

Lithognathus mormyrus

[Hatshepsut]

Меланура

Меланура (Oblada melanura) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Ангола, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гибралтар, Гърция, Демократична република Конго, Египет, Екваториална Гвинея, Западна Сахара, Израел, Испания, Италия, Кабо Верде, Камерун, Кипър, Кот д'Ивоар, Либерия, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Монако, Нигерия, Португалия, Сенегал, Сиера Леоне, Сирия, Словения, Того, Тунис, Турция, Франция, Хърватия, Черна гора и Швеция.

Обитава крайбрежията на морета. Среща се на дълбочина от 5,5 до 30 m, при температура на водата около 16,3°C и соленост 38‰.

Описание

На дължина достигат до 34 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Меланура

Описание

Овално, сплеснато отстрани тяло с леко изпъкнал профил на главата. Назъбени люспи, присъстващи и по главата. Хрилно капаче без щифт, ръбът на пронотума гладък. Малък отвор на устата, криво насочен нагоре, с тънки устни; челюсти, само леко изпъкнали напред, с еднакъв размер. Зъби: на всяка челюст най-външният ред отпред с резци, отстрани с остри, конусовидни зъби, зад тях 4 реда малки дъвкателни зъби; коракоидни и палатинови кости без зъби. Дълга, неразделена гръбна перка с 11 бодливи лъча и 13-14 меки лъча; анална перка с 3 бодливи и 13-14 меки лъча. Гръдни перки с един бодлив лъч и 5 меки лъча. Цветът е сребристосив с неясни тъмни надлъжни ивици. Има забележимо голямо черно петно с широк, бял ръб на опашната част. Дължина - до 34 см, максимално тегло - 0,6 кг.

Ареал

Разпространена по източното атлантическо крайбрежие, от южната част на Бискайския залив и Португалия до Ангола в Средиземно море и много рядко и в южната част на Черно море. Главно по скалисти брегове с богата водораслова растителност, на дълбочина 2-3 м; също така по пясъчни дъна и по морски ливади.

Този вид се среща по-често на многобройни, понякога малки пасажи; те се държат предимно, за разлика от повечето други видове, в открити водни площи. Времето за хвърляне на хайвера е в края на пролетта. Хайверът се изхвърля свободно във водата; излюпените ларви живеят в планктон до края на лятото. През есента завършва трансформацията в млади риби; след това младите индивиди се преместват в крайбрежни води, където често се срещат в зоната на прибоя.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Облада

Oblada Melanura - Brandbrasse

[Hatshepsut]

Мерджан

Мерджанът (Pagellus erythrinus) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Хърватия, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Гамбия, Гвинея-Бисау, Гибралтар, Гърция, Дания, Египет, Екваториална Гвинея, Западна Сахара, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Кипър, Кот д'Ивоар, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Монако, Норвегия, Португалия, Сенегал, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия, Черна гора и Швеция.

Ареал на разпространение на Мерджан

Обитава океани и морета. Среща се на дълбочина от 2 до 134 m, при температура на водата от 7,1 до 20,2°C и соленост 34,6 — 38,1‰.

Описание

На дължина достигат до 60 cm, а теглото им е не повече от 3240 g.

https://bg.wikipedia.org/wiki/


Описание

Дължината на тялото е 53 см, обикновено до 30 см. Тялото е удължено, доста високо, леко гърбаво в предната част, компресирано отстрани. Тялото е покрито с малки люспи, преминаващи върху задната част на главата пред средата на окото. Устата е голяма. На челюстите предните зъби са малки, подобни на четина, външните са леко уголемени, но нямат вид на силни зъби. Страничните дъвкателни зъби са разположени в два реда, като във външния ред отпред са конусовидни. Очите са големи. Гърбът е оранжево-червен, страните са розови или лилаво-сребърни, коремът е светъл. На гърба има ред от малки синкави петна, на главата има синкава ивица. Гръбните перки са червени, тазовите и аналните перки са жълтеникаво-розови.

Биология

Биологията на тази риба е до голяма степен неизвестна. Тя е морска риба, която се среща предимно в крайбрежната зона и е малка, събираща се на пасажи. Предпочита райони с пясъчни, тинести или скалисти дъна, където се среща предимно на дълбочина от 15-50 м (понякога до 220 м). Тя е хермафродит: нейните гонади първоначално функционират като яйчници (следователно, само женски се срещат сред полово зрелите риби през първите години от живота), а по-късно - като тестиси, след което се наблюдават само мъжки. Размножава се в Средиземно море от юни до септември. Яйцата ѝ са пелагични. Храни се предимно с риба и ракообразни, червеи и мекотели.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Красный пагель

Ψάρεμα λυθρίνια

[Hatshepsut]

Морска хиена

Морската хиена (Diplodus puntazzo) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, България, Гамбия, Гибралтар, Грузия, Гърция, Египет, Западна Сахара, Израел, Испания, Италия, Кабо Верде, Кипър, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Монако, Нигерия, Португалия, Румъния, Сенегал, Сиера Леоне, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Обитава полусолени водоеми и морета. Среща се на дълбочина около 10 m, при температура на водата около 24,3°C и соленост 36,2‰.

Описание

На дължина достигат до 60 cm, а теглото им е максимум 1680 g.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морска хиена

Описание

Тялото е удължено-закръглено, високо, сгъстено странично. Линията на гърба зад главата е кòса, коремът е по-плосък, опашният ствол е къс, нисък. Гръбната перка е дълга. Основите на гръдните и тазовите перки са близо една до друга, от които гръдните перки са дълги, тазовите перки са къси. Главата е голяма, муцуната е заострена, устата е малка. На двете челюсти има единични редове зъби: отпред има 8 тесни, дълги и насочени напред, от всяка страна има около 15 много малки и заострени. Дължина на тялото до 50 см, тегло до 3 - 4 кг. Продължителност на живота около 10 години. Тялото е сиво-сребристо, отстрани има 5-8 тесни надлъжни черни ивици, отстрани на опашния ствол има големи черни петна.

Начин на живот

Среща се най-вече в крайбрежните райони на морето, на дълбочина до 150 м, най-често на дълбочина 6-10 м. Държи се сред подводни скали, обрасли с водни растения. Преди хвърляне на хайвера си образува малки ята. Хвърля хайвера си през август-септември; през този период е агресивна. В половите жлези има както мъжки, така и женски полови клетки, но узрява само един вид клетки, хермафродитизъм не е наблюдаван. Расте доста бързо: дължината на тялото и теглото през октомври са съответно 10-14 см и 40-90 г, в края на втората година от живота - 20-23 см и 240-330 г, на 8-9-та година - 30-32 см и 900-950 г. Малките се хранят с планктонни и бентосни организми, ларви на други риби; възрастните - водорасли, също риби, мекотели и ракообразни.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Зубарик

[Hatshepsut]

Салема

Салема (Sarpa salpa) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Ангола, Босна и Херцеговина, България, Гамбия, Гвинея, Гвинея-Бисау, Гибралтар, Грузия, Гърция, Демократична република Конго, Египет, Западна Сахара, Израел, Испания (Балеарски острови, Канарски острови и Северно Африкански територии на Испания), Италия, Кабо Верде, Кипър, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Мозамбик, Монако, Намибия, Нигерия, Португалия (Азорски острови и Мадейра), Румъния, Сенегал, Сиера Леоне, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Франция, Хърватия и Южна Африка.

Обитава крайбрежията на полусолени водоеми, океани и морета. Среща се на дълбочина от 0,5 до 44 m, при температура на водата от 15,6 до 18,8°C и соленост 37,2 — 38‰.

Описание

На дължина достигат до 51 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Салема

Описание

Тялото е почти овално, странично сплеснато, умерено високо и покрито с малки люспи. Очите са малки, диаметърът им е по-малък от дължината на муцуната. Устата е малка. Зъбите на двете челюсти са с форма на резци, разположени в един ред. Режещият ръб на предните зъби на горната челюст има единична, забележима назъбеност (вдлъбнатина) в средата, която я разделя на два зъба. Зъбите на долната челюст имат заострен, триъгълен връх. Гърбът е сиво-син, страните и коремът са белезникаво-сребърни. По хълбоците има до 10-11 оранжеви или златисто-оранжеви надлъжни ивици, някои от които се простират и до главата. В основата на гръдните перки има неясно тъмно петно.

Максималната дължина на тялото е 51 см, обикновено до 30 см.

Ареал

Те са разпространени в източната част на Атлантическия океан от Бискайския залив до Южна Африка, включително Средиземно море, Адриатическо море и Черно море. В западната част на Индийския океан се срещат от южен Мозамбик до Южна Африка.

Биология

Морска пасажна риба в крайбрежната зона. Живее върху скали и големи камъни, покрити с растителност, или сред приливна растителност на дълбочина от 5 до 70 метра.

Храни се предимно с подводна растителност, но също и с мекотели и малки риби.

Салемите са протандрични хермафродити, което означава, че първоначално всички полово зрели индивиди са мъжки, а след това някои риби променят пола си и стават женски. Първоначално те узряват при дължина на тялото 18–20 см. Смяната на пола настъпва при дължина на тялото 26–28 см. Сред по-големите индивиди преобладават женските. Хвърлянето на хайвера е периодично. В Средиземно море, край бреговете на Франция, те хвърлят хайвера си от март до май, а край бреговете на Тунис - от септември до ноември. Край западния бряг на Африка хвърлянето на хайвера продължава от декември до март.

Край Канарските острови размножителният сезон продължава от септември до май, с пик на хвърляне на хайвера през зимните месеци (декември и януари). Мъжките достигат полова зрялост при дължина на тялото 22,6 см на двегодишна възраст, а женските при дължина на тялото 29,4 см на тригодишна възраст. Регистрираната максимална продължителност на живота е 11 години.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сарпа

[Hatshepsut]

Ципура

Ципу̀ра или коца (на латински: Sparus aurata) е типична средиземноморска риба от семейство спарови (Sparidae).

Разпространение

Тя се среща в Средиземно море и доста по-рядко в Черно море, навлиза и в прилежащите части на Атлантическия океан. Обитава предимно места, обрасли с морска трева – пясъчни дъна с дълбочина до 30 м. Среща се поотделно или на малки разпръснати групи.

Ареал на разпространение на Ципура

Описание

Тялото на тази риба е овално, високо и странично сплеснато. Достига до 70 см дължина и 16 кг тегло, но такива екземпляри са рядкост. Официалният рекорд е 7,36 кг и е поставен край град Брест, Франция. Очите са малки, главата е с много характерна форма в профил, коремът е почти равен. Цветът ѝ е сребристосив, а между очите и на „бузите“ има ясно различими при възрастните златисти петна, които са дали основание доста от имената ѝ в различните езици да са свързани със злато. Даже втората част на латинското ѝ наименование Sparus aurata означава златна. Името ципура е гръцко и е преминало в българския, тъй като основните количества от тази риба на нашия пазар идват от егейските брегове. Ципурата е от мъжки пол през първите три години от живота си, след това сменя пола си и остава женска до края на живота си.

Хранене

Храни се с дребни безгръбначни животни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ципура

Ципурата е риба с бяло, нежно и леко сухо месо. Това е типично средиземноморска риба, която се среща в Средиземно море и доста по-рядко в Черно море. Обитава места обрасли с морска трева и пясъчни дъна с дълбочина до 30 метра. Храни се с малки безгръбначни животни.

Тялото на ципурата е високо, овално и странично сплеснато. Достига дължина до 70 см и тегло до 16 кг, но подобни екземпляри са рядкост. Очите са малки, коремът е почти равен.

Цветът на ципурата е сребристосив. Наименованието ципура е гръцко и е преминало естествено в българския език, защото основните количества от рибата на нашия пазар идват именно от егейските брегове.

Само преди около две десетилетия цената на ципурата беше много скъпа, заради ограничения улов и предлагане на пазара. В края на 80-те години на миналия век обаче се развива технология за отглеждането на ципура в специализирани ферми, което заедно с увеличаването на улова сваля цените.

Състав на ципурата

100 г прясна ципура съдържат 105 ккал, 19 г протеини, 0.6 г омега-3 мастни киселини, 3 г мазнини и 1 г наситени мазнини, 52 мг холестерол.

Избор и съхранение на ципура

В търговската мрежа се предлага предимно ципура с тегло до 400 г, охладена или пушена. Прясната ципура трябва да има светла и блестяща кожа, червени хриле и блестящи люспи. Очите на рибата не трябва да бъдат мътни, а бистри и ясни – правило, което важи за всички видове риба.

Препоръчва се готвенето на ципурата да се извърши веднага след закупуването на прясната риба. Цената на килограм ципура варира около 20-22 лв.

Готвене на ципура

Месото на ципура е бяло, стегнато и сочно, което позволява готвенето по най-различни начини. Комбинацията на ципура със зехтин е незаменима класика, но поширането запазва свежестта на прясно уловената ципура. Много успешен начин за приготвянето на ципурата е печенето в коричка от морска сол.

Рибният мирис на ципурата не е твърде силен, което позволява използването на най-различни подправки. Естествено традиционните подправки за ципура са черен пипер и лимон, но могат да се използват дафинов лист, пресен розмарин, сумак.
Самите гърци пекат рибата на скара, намазана с лимонов сок, зехтин, мащерка или риган. Испанците от своя страна предпочитат ципурата в съчетание с люти чушки и чесън.

Ципурата може да се задушава на пара, да се пече на фурна във фолио или пергамент, да се маринова. Преди да се пече цяла, може се набразди от двете страни, за да се гарантира равномерното изпичане. Може да изпечете ципурата на грил, но внимавайте да не препечете и по този начин да изсушите рибата. В това отношение ципурата е много деликатна риба, защото месото й е по-сухо по принцип.

Преди кулинарна обработка, ципурата трябва да се почисти от вътрешностите и старателно да се измие.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Кантар

Кантар (Spondyliosoma cantharus) е вид бодлоперка от семейство Спарови (Sparidae). Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространена е във водите около Албания, Алжир, Ангола, Белгия, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Германия, Гибралтар, Гърция, Дания, Демократична република Конго, Египет, Екваториална Гвинея, Западна Сахара, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Камерун, Кипър, Кот д'Ивоар, Либерия, Либия, Ливан, Мавритания, Малта, Мароко, Монако, Намибия, Нигерия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Сенегал, Сиера Леоне, Сирия, Словения, Того, Тунис, Турция, Франция, Хърватия, Черна гора и Швеция.

Ареал на разпространение на Кантар

Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на морета. Среща се на дълбочина от 9 до 300 m, при температура на водата от 7,3 до 19,2°C и соленост 34,2 — 38‰.

Описание

На дължина достигат до 60 cm, а теглото им е максимум 1220 g.

Продължителността им на живот е около 15 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кантар риба

Дължината е до 60 см, обикновено около 30 см, тегло до 1,2 кг. Тялото е високо, сплеснато странично. Страничната линия е добре развита. Гръбната перка е дълга, състои се от 11 бодливи лъча и 11-13 меки. Очите са големи. Долната челюст е по-дълга от горната, зъбите са малки, тънки. Цветът варира, при възрастните обикновено е сребристосив с надлъжни тъмни ивици.

Бентопелагична пасажна риба, среща се на дълбочина от 5 до 300 м. Предпочита скалисти или растителни дъна. Всеядна, храни се с водорасли и малки безгръбначни, обикновено ракообразни. Хвърля хайвера си през април - май. Хайверът се отлага на дъното.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Кантар риба

[Hatshepsut]

Баракуда (Морска щука)

Морска щука (Sphyraena sphyraena) е вид лъчеперка риба от семейство Морски щуки (Sphyraenidae). Те са широко разпространени в тропическите, субтропичните и топлоумерените води на Атлантическия океан, включително Средиземно и Черно море.

Описание

Тялото е удължено, закръглено, леко странично сплеснато и покрито с малки циклоидни люспи. Главата е голяма, с дълга, заострена муцуна. Устата е голяма. Долната челюст е издадена напред. В края на долната челюст има отчетлив месест израстък. Върхът на горната челюст не достига вертикалната линия, преминаваща през предния ръб на очната кухина. От всяка страна на долната челюст има по един кучешки зъб в предната част и два на горната челюст. На небцето има три до четири остри, странично сгъстени и обърнати назад кучешки зъба. Зад кучешките зъби има още един ред сравнително големи зъби на долната челюст и много малки зъби на горната челюст. Страничната линия е непрекъсната и права, преминава почти по средата на тялото, съдържаща 120-150 люспи; в задната част на тялото тя образува добре развит кил.

Максималната дължина на тялото е 165 см, обикновено до 60 см.

Горната част на главата и тялото варира от интензивно зелено, кафеникаво-синкаво до стоманенокафяво, често с лилав оттенък. Страните на тялото са сиво-сребристи, а коремът е млечнобял. Хълбоците над страничната линия имат множество напречни черни ивици (при младите има до 22 наклонени черни ивици). Вторите гръбна, анална и опашна перка варират от виолетово до черно с белезникави върхове; сдвоените перки са сиво-жълтеникави.

Биология

Морска пелагична дънна хищна риба. Често обитава или се среща близо до повърхността на водата, но може да се открие и на дълбочина до 100 метра. Големите индивиди са поединични, докато по-малките индивиди и младите понякога образуват малки пасажи. Предпочита райони с големи камъни и скали, но често се среща и в открити води. Размножава се през лятото, като снася пелагични яйца. Храни се предимно с различни пасажни риби, които активно преследва или устройва засада. Няколко индивида могат да участват в лов. В диетата ѝ са наблюдавани и главоноги и ракообразни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сфирена

[Hatshepsut]

Морски дракон

Морският дракон, още Голям морски дракон или просто Голям дракон (Trachinus draco), е вид отровна морска риба от семейство Драконови (Trachinidae). Местообитанието ѝ е североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море.

Описание

Тялото има клиновидна форма, а размерите му достигат тези на морско попче – 25 cm. Главата е сплесната, със заоблена уста обърната нагоре, голямо чело и големи очи. Изключително сходна е с попчето, по което се отличава от набраздения гръб. Окраската му е светло бежово кафява, зелена, а понякога бледо оранжева. Има тъмно кафяви, сини и жълти петна. Коремът е жълтеникав.

Рибата е хищна и се храни с други водни организми – рибки, миди, охлюви, червеи и др.

Механизъм на ужилване

Морският дракон е най-отровната риба в Европа. В основата на първата гръбна перка има трилъчев шип с отровни жлези, които функционират дори когато рибата е мъртва. Отровата ѝ не е смъртоносна, но създава болезнено усещане при убождане. Ако не се вземат навременни мерки и не се потърси лекарска помощ, може да доведе до сериозни последствия – засягане на кости, парализа и увреждане на стави. Натриване с лед или черен бъз е популярно средство за справяне с парещата болка.

Размножаване

Размножава се в периода юни – септември. Снася пелагични яйца с диаметър 1 mm.

Местообитание

Морският дракон обитава дъната на водоемите, като ползва за укритие пясъка. В него заравя цялото тяло, освен очите, за да дебне плячката си. По наши води се среща в песъчливото дъно на Черноморското крайбрежие.

Значение

Месото на морския дракон е бяло и много вкусно. Най-добре се приготвя пържен с памидово вино.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морски дракон

[Hatshepsut]

Риба меч

Рибата меч (Xiphias gladius) е хищна риба от разред Бодлоперки (Perciformes). Горната челюст е силно източена, мечовидна, около една трета от дължината на тялото. Разпространена е в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, както и в Средиземно море. В Черно море се среща рядко. Хайверът ѝ е плаващ. Обект на риболов.

Описание и начин на живот

Тялото на тази едра хищна риба достига до 4,5 m дължина и до 650 кг тегло. Рибата меч има източена, торпедовидна форма и дълги плавници. Откъм гръбната си страна тя е черно-синя до тъмнокафява на цвят, а страните и коремът ѝ са сребристобели. Може да плува със скорост до 97 км/ч. Тя е отлично приспособена за хищен начин на живот.

Името си рибата дължи на мечовидния израстък, който фактически е силно източената и заострена горна челюст. Мечът на рибата е оръжието, с което тя най-често добива плячката си. Възрастните мечоносци нямат зъби. Те се хранят главно с главоноги мекотели, но рибата, като скумрия, херинга, лефер, сребърен хек, има голям дял в тяхната диета.

Рибата меч се среща обикновено в открито море, далеч от бреговете, като най-често плува близо до повърхността, но по стомашното съдържание се съди, че може да се гмурка до 650 м. Тя често извършва далечни миграции, следвайки стадата риби, с които се храни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Риба меч

Риба меч /Xiphias gladius/ представлява хищна риба от разред Бодлоперки /Perciformes/, която е особено популярно заради специфичния си външен вид. Риба меч притежава доста издължена горна челюст, която напомня меч. Точно тази анатомична особеност на рибата е причина за нейното наименование. Интересно е, че горната челюст на рибата меч заема около една трета от дължината на туловището ѝ. Възрастните представители на вида не разполагат със зъби.

Този вид риба се отличава с големи размери. Тя нараства до 4.5 метра и може да достигне до 650 килограма. Риба меч има издължено тяло и дълги плавници. Гърбът ѝ е обагрен в черно или синьо, а понякога в тъмнокафяво. При някои видове гръбната част може да е в различни нюанси. Коремната област на рибата меч е оцветена в сребристо или бяло.

Поведение на риба меч

Рибата меч обитава предимно Атлантическия, Индийския и Тихия океан, където има наличие на топли води. Среща се също така и в Средиземно море. Съществуват данни, че представители на този вид живеят и в Черно море, но за момента засичането на подобни екземпляри е рядко явление. Рибата меч се движи в повърхностния слой на океана, заради което лесно бива забелязвана от рибарите.

Тя консумира малки рибки като аншоа. Интерес за нея представляват още скумрията, хек, лефер, сардини, калмари и октоподи. Риба меч може да бъде засечена най-вече в открито море. Тя нерядко мигрира, докато следва пасажите от риби, които смята да нападне. Мечът, който рибата притежава, е приспособление, с което да напада плячката си. Този вид риба се счита за най-бързата в света - тя може да развие скорост до 130 км/час.

Рибата е популярна със своите забележителни скокове, които прави над водата. Друга нейна атрактивна особеност е бързата смяна на телесните ѝ цветове. Оказва се, че когато се вълнува, риба меч става като платно с какви ли не багри. Този процес се обуславя от нервната ѝ система. От друга страна, тази нейна дарба ѝ помага да залавя жертвите си по-лесно. Иначе рибите меч се движат сами.

Ако отделни индивиди плуват заедно, разстоянието между тях е доста голямо. Риба меч се размножава чрез хайвер, който е плаващ. Рибите хвърлят зърната в откритите части на водния басейн. Зърната са с диаметър от 1.5 до 1.8 мм. След най-късно три дни от тях се появяват личинки с дължина от 4-5 мм. Те са лакоми, хранят се добре и наедряват много бързо.

Рибата меч е ловка и пъргава. Тя грижливо преследва плячката си и умело използва меча си. Понякога се случва представителите на вида случайно да се нахвърлят на неголеми плавателни съдове. Учените смятат, че рибите пробождат с меча си кораби и лодки, докато са унесени в преследването на плячката.

В този момент хищникът се движи с много голяма скорост, заради която впоследствие животното се забива с голяма сила в плавателния съд. Тези случаи изглежда представляват голям интерес, тъй като в Британския музей в Лондон дори има зона с части от лодки, в които са попадали горни челюсти (мечове) от риба меч.

Улов на риба меч

Ловенето на риба меч представлява уникално приключение за рибарите. Това занимание е трудоемко и не се препоръчва за тези от тях, които нямат достатъчно опит. За целта се използват специални въдици и макари, тъй като мечоносецът е изключително енергична и борбена риба.

Използват се изкуствени примамки, закупени от специализирани магазини. Цветовете им не са от голямо значение, макар че някои специалисти препоръчват те да са в ярки и наситени цветове. За улов на риба меч трябва да си подсигурите лодка, като според експертите безмоторната е по-доброто решение.

Рибарите се запасяват още с дебели ръкавици, тъй като при младите индивиди горната челюст е изключително остра, а рибата е агресивна и гъвкава. Най-много екземпляри от вида се срещат край бреговете на Япония и Средиземно море. В Мраморно море също може да се осъществи улов на мечоносец. У нас, както вече стана ясно, се хващат рядко отделни индивиди. Те попадат в неподвижни мрежи, сложени не много далеч от брега.

Състав на риба меч

Риба меч е източник на голямо количество полезни вещества. В състава на рибата има омега-3 и омега-6 мастни киселини, натрий, витамин А, витамин В6, витамин В12, витамин Е, витамин К, калций, желязо, тиамин, ниацин, магнезий, цинк, фосфор, мед, селен и др.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Европейски звездоброец

Европейските звездобройци (Uranoscopus scaber) са вид актиноптери от семейство Звездобройци (Uranoscopidae).

Те са незастрашен вид.

Таксонът е описан за пръв път от Карл Линей през 1758 година.

Тялото е сивокафяво, продълговато, в предната половина по-широко и високо, покрито с малки циклоидни люспи, наредени в коси редове. Коремът е без люспи. Първата гръбна перка е ниска и къса, а втората и аналната се простират до опашното стъбло. Непосредствено зад горния край на хрилното капаче има един дълъг шип. Достига дължина до 30 см.

Разпространен е по атлантическото крайбрежие на Европа, северозападната част на Африка и в Средиземно море. По българското крайбрежие е сравнително рядък вид. Дънна риба. През топлите месеци обитава близката крайбрежна зона (на дълбочина до 20 м), като се заравя в пясъка. През зимата се държи на по-голяма дълбочина (до 70 м).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Европейски звездоброец

https://www.subdiving.eu/

[Hatshepsut]

Кеслерово калканче

Кеслеровото калканче (Arnoglossus kessleri) е вид лъчеперка от семейство Bothidae. Обитава пясъчното дъно до 20 m дълбочина.

Разпространение

Видът е разпространен в Албания, Албания, Алжир, Алжир, Белгия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, България, Великобритания, Великобритания, Германия, Германия, Гибралтар, Гибралтар, Грузия (Аджария), Грузия (Аджария), Гърнси, Гърнси, Гърция (Егейски острови и Крит), Гърция (Егейски острови и Крит), Дания, Дания, Джърси, Джърси, Европейска част на Русия, Египет (Синайски полуостров), Израел, Израел, Ирландия, Ирландия, Испания (Канарски острови), Испания (Канарски острови), Италия (Сардиния и Сицилия), Италия (Сардиния и Сицилия), Кипър, Кипър, Либия, Либия, Ливан, Ливан, Малта, Малта, Мароко, Мароко, Монако, Монако, Нидерландия, Нидерландия, Норвегия, Норвегия, Палестина, Португалия (Мадейра), Португалия (Мадейра), Румъния, Румъния, Сирия, Сирия, Словения, Словения, Тунис, Тунис, Турция, Турция, Украйна (Крим), Украйна (Крим), Франция (Корсика), Франция (Корсика), Хърватия, Хърватия, Черна гора, Черна гора и Швеция.

Описание

На дължина достигат до 10 cm. Теглото им достига 4 – 5 g. Малка плоска риба с почти овално тяло. На цвят са кафеникави, понякога с тъмни петна или черни точки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кеслерово калканче

Описание

Максимална дължина на тялото: 10 см. Очната страна е сиво-жълтеникава с малки черни точки и петна по главата, тялото и лъчите на несдвоените перки. Сляпата страна е светла. Тялото е овално-продълговато, сравнително високо и силно сплеснато странично. Цялото тяло е покрито с доста големи, лесно отделящи се люспи, които се простират до главата, с изключение на челюстите и областите около ноздрите. И двете очи са разположени от лявата страна на главата. Зъбите на челюстите са малки. Гръбната перка започва пред очите, а предните ѝ лъчи не са удължени. 10-те предни лъча са сгънати назад върху сляпата (дясна) страна на тялото, когато са в покой. Сдвоените перки от лявата страна са по-дълги от тези от дясната страна. Тазовите перки са разположени в самия край на издатината, подобна на нос.

Местообитание

Източно Средиземноморие и Черно море. В Черно море се среща по югозападните и югоизточните брегове на Крим (Евпатория, Севастопол, Феодосия и др.). Среща се и край бреговете на България и Кавказ.

Биология

Обитава дънните слоеве на шелфовата зона близо до бреговата линия. Предпочита райони със соленост от 18-20‰. Среща се на дълбочина от 3 до 65 м (обикновено около 20 м). Предпочита песъчливи и песъчливо-камъчести субстрати. Зимува в дълбоки води. В началото на пролетта се приближава до брега за хранене и хвърляне на хайвера. Хвърлянето на хайвера е периодично, продължава от юни до средата на септември в крайбрежната зона на дълбочина от 3-7 м. Женските снасят яйцата си на дъното. Хайверът плува на повърхността на водата, където се развива. С растежа и развитието на малките, телата им се трансформират от типичната за рибите позиция в дънна позиция от дясната им страна, като и двете очи се движат от лявата страна на главата им. Това е съпроводено с преход от пелагичен към бентосен начин на живот и диета от планктонна към бентосна.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Арноглосс Кесслера

[Hatshepsut]

Писия

Писиите (Platichthys flesus) са вид лъчеперки от семейство Писиеви (Pleuronectidae).

Срещат се край бреговете на Европа от Бяло море на север до Черно и Средиземно море на юг, като предпочитат тинести дъна от брега до дълбочина около 50 m. Те са плоски риби с овална форма, като очите им обикновено са разположени от дясната страна на тялото. На дължина достигат обикновено 25 – 30 cm, но са известни и екземпляри с дължина 50 cm. Хранят се с безгръбначни, най-вече ракообразни, червеи и мекотели.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Писия

Писията е крайбрежна придънна риба, която се среща подобно на калкана и по черноморското крайбрежие. Дължината и е около 25 - 30 см, тегло около 400 г. Тялото е несиметрично, силно странично сплеснато. По протежение на основата на гръбната и аналната перка се наблюдават дребни шиповидни костни зрънца. Полово съзрява на 2-3 години. Живее до 10 години. Храни се с червеи, дребни риби, ракообразни и мекотели. Месото й е бяло, без кости и много вкусно. Може да консумира пържена или печена на фурна. Ето рецепта за писия със сос тартар. Необходими продукти: 700 г филе от писия без кожа, 75 г брашно, сол, смлян черен пипер, 100 г галета, 2 разбити яйца, олио. За сос Тартар: 175 мл майонеза, 1 супена лъжица ситно нарязани кисели краставички, 1 супена лъжица ситно нарязани каперси, 2 супени лъжици ситно нарязана краставица, 2 супени лъжици сок от лимон, 1 супена лъжица ситно нарязан магданоз, сол и смлян черен пипер. Начин на приготвяне: Първо направете сос тартар: Смесете в купа майонезата, корнишоните, каперсите, краставицата, лимоновия сок и нарязания магданоз. Добавете сол и черен пипер на вкус. Изсипете в купа за сервиране и сложете в хладилника да изстине, докато приготвяте рибата. След това нарежете филетата по диагонал на парчета като за жулиен. Сложете брашното в купа, добавете солта и черния пипер. Сипете галетата в друга чиния, а разбитото яйце в отделна купа. Оваляйте рибата в брашното, после в яйцето, накрая в галетата. Охладете ги за 1 час, след което ги изпържете. Минимално допустимите размери за улов на писия (Platichthys flesus luscus) са 20 см.

https://ribitebg.free.bg/pisia.html

[Hatshepsut]

Черноморски калкан

Черноморските калкани (Scophthalmus maeoticus) са вид актиноптери от семейство Калканови (Scophthalmidae).

Таксонът е описан за пръв път от Петер Симон Палас през 1814 година.

Черноморският калкан (Scophthalmus maeoticus) е дънна хищна риба, обитаваща крайбрежните води на Черно море на дълбочина между 40 и 80 метра. Представлява плоска риба с несиметрично, ромбовидно тяло, като очите ѝ са разположени от горната страна. Долната страна на тялото е винаги светла и без защита, докато горната е тъмнокафява, с разнообразни пъстри петна – бели, кафяви и черни, и покрита с остри костни плочки, наподобяващи копчета. Калканът има добре развити гръбна и анална перка, които се простират почти по цялата дължина на тялото. Младите калкани са симетрични, но с възрастта лявата страна на тялото се „обърща“ и очите се изместват вдясно – характерна трансформация при всички представители на реда плоски риби. Калканът е майстор на мимикрията – умее да променя цвета и шарката на кожата си, така че да се слее напълно с пясъчни или каменисти дъна. Така не само се прикрива от хищници, но и използва прикритието си като оръжие, изчаквайки заровен в пясъка подходяща плячка, която атакува внезапно. Храната му включва предимно дребни дънни риби, скариди и ракообразни, а по-едрите екземпляри не пропускат и парчета от сафрид, зарган или други морски обитатели. Размерите му варират – обикновено достига 40–54 см дължина, но някои индивиди надхвърлят 1 метър и достигат тегло до 15 кг, а има сведения и за екземпляри над 25 кг. Продължителността на живота при различните популации е между 15 и 25 години. В Черно море калканът хвърля хайвера си от април до август, като процесът протича на порции – на всеки 2 до 4 дни. Яйцата са пелагични – свободно плаващи във водата, снабдени с мазнинна капка, а размерът им е между 0,9 и 1,2 мм. Ларвите се излюпват с дължина около 2,7 – 3,1 мм и в началото плуват свободно, преди да се придържат към дънния начин на живот. Калканът е един от най-ценните търговски видове риба в Черно море, особено по северното черноморие, в районите около нос Калиакра. Освен в Черно море, видът е разпространен и в Средиземно море и в североизточната част на Атлантическия океан, където предпочита плитки крайбрежни зони с песъчливо или тинесто дъно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черноморски калкан

https://carpmap.bg/fish-list-type/chernomorski-kalkan

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1b,d; B1b (v),c (iv)].

Общо разпространение. Среща се по крайбрежието на Черно море, главно по континенталното плато, където образува локални стада. Навлиза частично в южните части на Азовско море и Босфора, а единични индивиди проникват в Средиземно и Адриатическо море.

Разпространение и численост в България. В миналото масов вид по Българското черноморско крайбрежие, представляващ съществен дял от промишления ни морски риболов [1, 2]. През последните години запасите на вида намаляват драстичнo – в Черно море от 5000 t през 1970 г. на 500 t през 1992 г. [3]. Поради това през периода 1990–1994 г. уловът на калкан пред българския бряг е забранен, което отчасти спомага за възстановяване на запасите му. За периода 2002–2005 г. обаче уловът отново намалява 10 пъти [4].

Местообитания. Морска дънна риба. Придържа се към места с пясъчно дъно, предимно в крайбрежната зона, на сравнително малка дълбочина.

Биология. Калканът достига полова зрялост на 3–5 години. Размножава се в периода от средата на април до средата на юни при температура на водата 8–16 °С, като приближава брега на дълбочина 10–30 m. Плодовитостта му е средно 5 000 000–6 000 000 хайверни зърна. Калканът е хищник, храни се с риба (главно меджид и сафрид), ракообразни и мекотели [2, 5, 6, 7].

Близки видове. Кеслерово калканче (Arnoglossus kessleri). Черноморският калкан се различава по ромбовидната форма на тялото си, което е осеяно с костни шиповидни плочки. По този белег се различава и от средиземноморския калкан(Scophthalmus rhombus), при който също липсват костни плочки.

Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са бракониерството и свръхуловът, включително и на неполово зрели индивиди, както и замърсяването на водите.

Предприети мерки за опазване. През периода 1990–1994 г. е въведена забрана за улов на вида пред българския бряг.

Необходими мерки за опазване. Забрана за улов на вида през размножителния период. Контролиране на улова на маломерни индивиди. Опазване на черноморските води от замърсяване.

Основна литература за вида: 1. Дренски, 1951; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Живков и кол., 2005; 4. МЗГ, 2002–2005; 5. Карапеткова, Живков, 1995; 6. Световидов, 1964; 7. Булгурков, 1968.

Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Psmaxima.html

[Hatshepsut]

Средиземноморски калкан

Средиземноморските калкани (Scophthalmus rhombus) са вид актиноптери от семейство Калканови (Scophthalmidae).

Те са незастрашен вид.

Таксонът е описан за пръв път от Карл Линей през 1758 година.

Описание

В сравнение с калкана (Scophthalmus maximus), Средиземноморския калкан има овална форма на тялото и достига дължина до 70 см. Тежи до 7 кг. Тялото е асиметрично, силно сплеснато странично, като и двете очи са разположени от лявата страна на тялото, докато дясната му страна лежи на дъното във водата. Люспите са гладки. Оцветяването е кафеникаво или сивкаво, обикновено с малки бели петна и редици от по-големи петна по горния и долния ръб на тялото. Перките имат бледи и тъмнокафяви петна.

Разпространение

Средиземноморския калкан е морска крайбрежна дънна риба. Живее край бреговете на Атлантическия океан, Средиземно море, Северно море и западната част на Балтийско море до Рюген, както и Черно море. Разпространението му варира от Исландия и Норвегия в Атлантическия океан по цялото европейско крайбрежие до Мароко. Живее върху алувиални седименти, пясък и камъчета на дълбочина от приблизително 5 до 70 метра.

Начин на живот

Средиземноморския калкан се храни с дънни риби, ракообразни и мекотели.

От пролетта до лятото женската хвърля пелагични яйца, които плуват на морската повърхност. След приблизително две седмици се излюпват симетрично оформени малки, дълги приблизително 4 мм. Тези малки се хранят с малки планктонни ракообразни. Започвайки с дължина от 2 до 3,5 см, малките претърпяват метаморфоза, по време на която външният им вид се променя.

Мъжките достигат полова зрялост с дължина приблизително 25 см, докато женските достигат дължина приблизително 30 до 40 см.

Средиземноморския калкан е ценна търговска риба. Приблизително 3000 тона от тази риба се улавят годишно край европейското крайбрежие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Средиземноморски калкан

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гладкий ромб

[Hatshepsut]

Калкан

Калканът (Scophthalmus maximus) е вид лъчеперки от семейство Калканови (Scophthalmidae).

Описание и начин на живот

Калканът е дънна риба и рядко плава. Вирее до дълбочина 40 – 80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат в България. Обикновено достига дължина около 1 метър и тегло – 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма – несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка.

За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска, освен че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна.

Калканът е хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той „скача“ и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни, парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди.

Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.

Разпространение и запаси

Разпространени са в Черно, Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. В България по-голяма концентрация се наблюдава на север от нос Калиакра. Обича крайбрежните води.

В последните години се наблюдава трайна тенденция към значително намаляване броя на тези риби. Особено критично е положението в България. Затова чрез специални трални снимки периодично се определя количеството на калкана в нашето море.

Калканът е единствената риба в България, която се лови на квотен принцип. Голяма част от лова се изнася за Турция, където цената им на борсата е много по-висока. Провежданата държавна политика в България цели: опазване сътоянието на популацията от калкан и същевременно осигуряване на устойчиви улови за ангажираните в този риболов, намаляване на незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов, постепенно увеличаване на квотата определена на България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Калкан