Български Националистически Форумъ

Харам ми стана, юначе

Изпълнява Стефка Маринска:


За съжаление, не можах да намеря текста на песента

Моме Невено

Моме Невено, моме севдено,
ти, първо либе.
Роб ке ти бидам, до три години,
сал теб да гледам.

Душа ми пълниш, моме Невено,
сърце ми веселиш.
Като те гледам, моме Невено,
огин ме изгорва.

О-о, пиле шарено,
а-а, ах мари, Невено /2

Моме Невено, моме севдено,
ти, първо либе.
Църни ти очи - вишни череши,
медна ти уста.

Тенка ти снага, моме Невено,
тенка е топола.
Като я виеш, моме Невено,
сърце ми биеш.

О-о, пиле шарено,
а-а, ах мари, Невено /2

Де гиди лудо, де гиди младо,
младо и зелено.
Дека ке идеш, що файда имаш,
сал мен да гледаш.

Файда си немаш, бре лудо младо,
змия си имаш:
пълни ти очи, празни ти раце,
бре лудо и младо!

О-о, пиле шарено,
а-а, ах мари, Невено /2

Садила мома

Садила мома, айде ядено лозе /2
Садила е мома, мори, вадила /2
Не се родило, айде ядено грозде /2
Родило се е руйно вино цървено
Родила се е бела люта рачия [ракия]

Чудом се чуди, айде тая малка мома/2
Шо да прави това вино цървено
Шо да прави тая люта рачия
Па е зградила, айде на кръстопате /2
Зградила е едно мало дучанче [дюкянче] /2
Кой ка за мине, айде кой ка помине /2
Да ми пие това вино цървено
Да ми пие тая люта рачия.


Пирински гриваци - Садила мома

Илчовице, млада невесто

Илчовице, млада невесто,
дали си чула, разбрала,
дали си чула, разбрала,
оти е дошол агуто;

Илчовице, млада невесто,
имате село големо.
Имате моми убави,
на лице бели цървени.

На лице бели цървени,
на снага тeнки, високи.
Ареса ми се бендиса,
Младото невесте Илчово.

Снощи либе те сонувах

Снощи либе яс те сонувах
и во сон те целивах /2
Устните беа шекерни де
сладки, ем медени де /2

Край Вардара двайца седехме
еден на друг зборехме /2
Устните беа шекерни де
сладки, ем медени де /2

Кой те от нас изневери де
в река Вардар да се удави
Тогай клетва либе дадохме
да не се разделиме
Устните беа шекерни де
сладки, ем медени де /2

Снощи либе яс те сонувах
и во сон те целивах /2
Устните беа шекерни де
сладки, ем медени де /2

Весела и Любен Божкови - Снощи, либе, те сонувах

Росни ми, росни, росице

Росни ми, росни, росице,
да ми омиеш лицесо.
Да ми омиеш лицесо,
че ми изгоре сърцесо /2

Че ща да ида, росице,
дено са сбират момине
дено са сбират момине
момине на попрелкине /2

Ти щиш да дойдеш, Росице,
карши щиш да си посьоднеш,
с очинки да ма погльоднеш,
с устинки да ми продумаш!

На книжка да та изпиша,
на майкя да та проводя,
да види майкя да знае
какво съм мома загалил!


Изпълнението на Росица Пейчева:

Не се бели, Маре, не се църви

Не се бели, Маре мори, не се църви / 2
не се толкоз, Маре, докарувай. / 2

Ми се смеят, Маре мори, ергените /2
ергените, Маре мори, еснафите /2

Кому си го, Маре мори, погледнала / 2
нa секой си, Маре, болест дала. / 2

Кому два дни, Маре мори, кому три дни, / 2
а на мене, Маре, три години. / 2

Николина Чакърдъкова - Не се бели, Маре, не се църви

Седнал ми беше Манолчо

Седнал ми беше Манолчо,
Манолчо млада гидия.
Вечеря да си вечеря
с негова стара майчица.
Хем си вечеря вечеря,
хем се под мустак усмива.

Манолчовата майчица,
тя на Манолчо думаше:
Кому се смееш, синко льо,
дали на бедна вечеря,
дали на бедна вечеря
или на моята старост?

Мамо льо, стара мамо льо,
старост е майко, ред по ред,
вечеря душа [].
Как да са смея, мамо ма,
кат си ми много миличка,
майка е веднаж на света.

Недялка Керанова - Седнал Ми Беше Манолчо

Провикнала се Боряна

Провикнала се Боряна,
провикнала се, продума:
аз съм мома най-хубава,
най-хубава, най-гиздава!

А за Димо що да кажа?
Той е черен и е грозен!
а пък ходи и се хвали,
че ме люби, че ме мами.

А бре, Димо, дели Димо,
недей ходи да се хвалиш,
че ме любиш, че ме мамиш,
а пък няма да ме вземеш.

Ще те хвана, ще те вържа
на дървото сред селото,
който мине да те гледа,
да те гледа и се смее.

Боряна Войвода

Бре, де се е чуло, видяло
мома войвода да бъде
като мома Боряна.
Събра си мома Боряна
до триста млади юнаци
все с накривени калпаци.
Че ги Боряна поведе
из това поле широко.
Стигнали гора зелена,
сред гора пъстра поляна,
сред нея дърво буково,
под дърво бистро изворче
Боряна дума момчета:
- Момчета, млади юнаци,
аз ще си гердан отвържа,
на бука ще го привържа,
за нишан да го сторим:
който си нишан улучи,
той ще ни стане войвода.
Всички си нишан мерили
и по дваж, и потретили –
никой не го е улучил.
Кат се Боряна прицели,
пукнала пушка бойлия,
право в гердана удари.
А че се гердан разпръсна
из тази гора зелена.
Боряна стана войвода
на триста млади юнаци.

Невено моме

Невено моме, Невено, изгорях младо зелено
по тебе моме, Невено, че ми е сърце сгодено. (х2)

Отидох оран да ора, че ми се счупи ралото,
че ми се счупи ралото, ралото и копралята. (х2)

Кога накрая излязох и си към слънце погледнах,
И си на слънце продумах, залязвай слънце по-скоро.
Залязвай слънце по-скоро, че ще във село да ида,
Че ще във село да ида, мома Невена да видя.

Мома Невена да видя. (х2)

Прочул се е Страхил страшен хайдутин

Прочул се Страхила,
Страхила - страшен хайдутин,
из тая гора зелена.

Завардил Страхила
пътища, още долища
из тая гора зелена.

Не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине
из тая гора зелена.

Бинка Добрева - Прочул се е Страхил страшен хайдутин

Страхиле, страшен войвода


За съжаление, не успях да намеря текста на песента 

Турчин робини караше

Турчин робини караше,
робини, бели българки,
най-напред върви Тодорка,
Тодорка, бяла тракийка,
с мъжка рожба на ръце.
Турчин подире вървеше
и на Тодорка думаше:
„Мари, фърли си детето".
Вървяли, що са вървяли,
стигнали гора зелена,
Тодорка дърво избрала,
разпаса колан копринен,
разпаса колан копринен,
на дърво люлка вързала,
в люлка дете турила,
люшнала и заплакала.
„Нани ми, нани, Дамянчо,
когато вятър повее,
той ше те сино, залюлей,
когато дъждец зароси
той ше те сино, окъпе,
кога кошута замине
тя ше те сино, накърми
да раснеш, да ми пораснеш".

Снощи са турци дойдели

Снощи са турци дойдели,
три турци, трима загърци,
в голямо село Ряхово,
Ряхово и под Ряхово,
те за Илийча питали,
Илийча, селски чорбаджи,
питали и са найдели;
те на Илийча думали:
«Илийчо, селски чорбаджи,
знаеш ли нейди рубиня,
рубиня да са продава,
рубиня да са залага?»
Илийчо дума три турци,
три турци, трима загърци:
«Ази си имам робиня,
робиня да се продава,
робиня да се залага,
ала и скъпа цената —
две крини бели бешлици,
три крини жълти жълтици.»
Пустите турци загърци
много са били проклети —
колкот' поиска Илийчо,
толкова турци дадоха.
Илийчо нищо не рече,
ниско земята погледна,
от кафенето излезе.
Илийчовите другари,
те се Илийчу присмяха:
«Ишалла, Илийчо, машалла
що си булката продаде,
булката, бяла Петранка!
Нали бе булка работна,
работна още имотна.»
Че стана Илийчо, че стана,
право у тях си отиде,
къде кат ходи, все плачи,
от Петранка се потуля
да го не види Петранка,
да го не чуе Петранка.
Че го Петранка видяла
и на Илийча продума:
«Илийчо, селски чорбаджи,
Илийчо, мой стопанино,
що по двор ходиш и плачеш
и сълзи рониш до земя —
дали нямаме да ядем
и на другите да дадем?»
Илийчо дума Петранки:
«Да знаеш, ала не знаеш:
аз те, Петранке, продадох
на трима турци загърци.
Да раниш рано зарана,
огъня да си накладеш,
окачи медник на огън,
децата да си окъпеш,
децата, две близначета.»
Петранка нищо не рече,
рано заранта ранила,
че си огъня наклала,
наклала, вода стоплила,
че си децата окъпа,
децата, две близначета,
окъпа и ги накърми,
жална им песен запея:
«Нани ми, нани, два сина,
два сина, дор два близнака,
туй ще ви й, мама, къпане,
къпане и повиване,
кърмене и приспиване.
Растете и порастете,
добри юнаци станете,
вярна дружина сберете
от седемдесет юнака,
хранени коне купете,
горе в Балкана идете,
питайте и разпитвайте
де има стара робиня,
робиня да се е продала,
продала и заложила
на трима турци загърци.»
Петранкините близнаци
растнали и порастнали,
добри юнаци станали,
врани си коне купили,
тръгнали вредом в селата
дано майка си намерят.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле — дърво високо,
под дърво — студен кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият,
по малко хлебец да хапнат.
Отдолу иде кадъна,
кадъна, баба ханъма,
със бели менци на рамо;
ханъма дума момчета:
«Добър ден, добри юнаци,
откъде, баба, идете,
идете, де отивате?»
Юнаци баба думаха:
«Кадъно, бабо ханъмо,
ние сме, бабо, тръгнали
стара робиня да търсим,
нашата мила майчица.»
Баба юнаци думаше:
«Ази съм стара робиня!»
Че си менците свалила
и си фередже хвърлила
и при юнаци отишла
и на юнаци думала:
«Юнаци, мили мамини,
ази съм вашта майчица!»

В градина мома седеше

В градина мома седеше и сокол пиле молеше.
Соколе, пиле соколе, яс ке те нещо замолам.
Литни ми соколе, литни ми горе високо.
Литни ми соколе, литни ми горе високо.

Либето ми е далеко во тая пуста тугина,
да видиш либе що прави, да видиш либе що стори.
Дали е още мой, или си друга люби той.
Дали е още мой, или си друга люби той.

Летна ми пиле, отлета, летна ми горе високо
оттамо либе погледна, друго си либе любеше
Назад си политна и во градина долета,
до моме застана и на моме говори:

Твоето либе лажно е и друго либе си люби,
а твойто сърце тажно е, по-арно що го загуби.
Не жали за него, ти друго либе найди си.
Не жали за него, ти друго либе найди си.