Български Националистически Форумъ

Биляна платно белеше

Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни.

Винари, белограгяни,
кротко терайте карванот,
да не ми платно сгазите,
платното ми е даровно
за свекор и за свекърва.

Биляно, моме убава,
ако ти платното сгазиме,
со вино ке го платиме,
и бела лута ракия. /2

Винари, белограгяни,
Не ви го сакам виното,
тук ви го сакам момчето,
шо напред тера карвано,
турило фесче над око
и мене гледа под око.

-Биляно, моме убава,
момчето ни е свършено,
за него вино носиме
в недела ке го жениме /2

Море сокол пие   
   
Море, сокол пие
вода на Вардаро.
Море сокол пие
вода на Вардаро.

Припев:
Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко ягне.

Море, ой, соколе,
ти юнашко пиле,
море, не виде ли
юнак да помине.

(Припев)

Море, не виде ли
юнак да помине,
юнак да помине
со девет лути рани.

(Припев)

А десета рана
со нож е прободена,
а десета рана
со нож е прободена.

(Припев)

От девет лути рани
много го боли,
от десета рана
ке да загине.

Омиле ми Ягодо

Омиле ми, Ягодо, (домиля ми, Ягодо)
омиле ми, Ягодице, (домиля ми, Ягодице)
омиле ми комшийско девойче. /2/ (домиля ми съседското девойче)

Плаво беше, Ягодо, (хубаво беше девойче, Ягодо)
плаво беше, Ягодице (хубаво беше девойче, Ягодице)
плаво беше, мене мило беше. /2/ (хубаво беше девойчето и мило ми беше)

Ама ми га, Ягодо, (ама ми го, Ягодо)
ама ми га, Ягодице, (ама ми го, Ягодо)
ама ми га други преотеше. /2/ (ама ми го други взеха)

Не ми жалба, Ягодо, (не ми беше тъжно, Ягодо)
не ми жалба, Ягодице, (не ми беше тъжно, Ягодице)
не ми жалба, дет' га преотеше, (не ми беше тъжно дето ми го взеха)
най ми жалба, дет' ма прикумише. (най ми беше тъжно дето ме окумиха [явно е станал кум на девойчето което е харесвал, тъжно нали])

Венчай, куме, Ягода,
венчай, куме, Ягодица,
венчай, куме, само не проклиняй /2/

Я не кълнем, Ягодо,
я не кълнем, Ягодице,
я не кълнем, само сърце кълне,
я не кълнем, пусто сърце кълне.

http://kaleidoskopche.blogspot.com/2009/11/blog-post_02.html

Смиляна

Смиляна ми се армаса
во Костур града голема,
на тая кукя чуена
со девет порти на нея
и мала врата отгоре,
малечко момче убаво.

Майко ле, мила майко ле,
утре осунва неделя,
да станиш, майко, пред зори
да изметиш дворови,
да ми нарендиш столови,
на среднио стол ти да седниш.

На среднио стол ти да седниш
да ми разтресиш косата,
да ми разтресиш косата,
косата руса тельовна,
утре ке дойде сватови
да ти йе зеве Смиляна.

Яничари ходят, мамо

Яничари ходят, мамо,
от село на село.
Мъжки рожби вземат, мамо,
яничари правят /2

Взели, кого взели, мамо,
взели и Стоила.
А Стоил си беше, мамо,
едничък на майка /2

Плакала е много годин'
Стоилова майка...
Все за Стоил тя си мисли,
дребни сълзи рони /2

Плакала е много годин' -
три пъти по седем.
Коси вече побелели,
очите ѝ изтекли /2

Изпълнява Иван Пановски:

Ако умра ил загина

Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
напийте се с руйно вино,
скършите ги чашите.

Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.
Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.

Ако умра ил загина,
поп не мой да викате,
вии на гроб да ми дойде,
оро да заиграте.

Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.
Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.

Ако умра ил загина,
ке останат спомени,
що съм лудо лудовало,
на младите години.

Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.
Еее ей верни другари,
песна запейте мене спомняйте.

Заблеяло ми агънце

Заблеяло ми агънце, в Тодорови кушари,
като му агне заблея, цяло му стадо разблея.

Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
защо си жално заблея, та ми стадото разблея?

Давни ти трева зелена, или ти вода не стига?
Агънце жално продума, байно ле, бачо Тодуре,
къде е мойта майчица?

Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя, дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха, Рогуша на тях продадух.

Агънце жално продума, помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде, синджир мостови събори,
твоето стадо шарено отвъд реката остана.

Ти покрай бряга ходяше, жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша, тя ти стадото преведи.

Помниш ли какво убеща, каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш, краката ше и посребриш,
Защо я байно продади на тези върли касапи?

Тодур си жално нажали, с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши, сълзи мо кавал убливат.

Песен за Ильо Войвода

Дълги векове под робство наш народ страдал
не един юнак бунтовен гордо е паднал
В село Берово хайдушко, Малешевски край
чедото на Крали Марко Ильо се родил

Де мори де, Ильо войвода,
чедото на Крали Марко Ильо се родил /2

Кога е пораснал Ильо робството познал,
за народ да отмъщава дружина събрал
В легиите на Раковски в Белград е ходил,
на въстанието в Кресна сам душа е бил

Де мори де, Ильо войвода,
на въстанието в Кресна сам душа е бил /2

Много време манастира в Рила планина
от неверници душмани зорко е бранил
Във войната на Русия за България
своите левенти-юнаци смело в бой водил

Де мори де, Ильо войвода,
своите левенти-юнаци смело в бой водил /2


Изпълнява Иво Попов:

Планино, Стара планино

Планино, Стара планино,
карамаджерска пущино,
сега си пълна и равна
с карамаджерски хайдути
със Чавдар страшен хайдутин!

Изпълнява Христина Лютова

Недо ле, Недке хубава

-Недо ле, Недке хубава,
я да ми, Недке придумаш
някоя твоя комшийка,
някоя ваша роднина.

-Байно льо бачо Иване,
коя ли да ти придумам,
коя ли наша комшийка,
коя ли наша роднина

-Недо ле, Недке хубава
и туй ли да та науча,
я стани рано в неделя,
че са хубаво премени,

премени още накичи.
Донеси вода с котлите,
че ги в градинка занеси
под бял, червен трендафил.

Тамо ги, Недке занеси,
че са над котли надвеси.
Която мома там видиш,
нея ми, Недке придумай.

Цветините очи черешови

Цветините очи черешови снощи ги видох нажалени (х2)
Снощи ги видох нажалени, нажалени, разплакани. (х2)

Цветано, моме, юбава, защо си толкоз нажалена (х2)
Защо си толкоз нажалена, нажалена, разплакана.

Дали ти е майка умрела, или е болен татко ти.
Или те тебе посвършия за друго либе, що не сакаш.

Нито ми е майка умрела, нито е болен татко ми.
Либето войник замина, во тая пуста тугина.

От него писмо яз немам, затуй съм толкоз нажалена.

Сватба

Цела нощ, до зори
пушки, майко, пукат.
Пирина се разтресе,
сватбари се веселат. (х2)

Припев:
Сватба е голема,
сватба е - балканска.
Яна е убава мома
я вземам яз.

Тъпан силно нека удри,
зурни нека вият.
Да отидем, мила майко,
сите да сe напият. (x2)

Цела вечер, майко,
тъпани се слушат.
Яна мома оро води,
сватба й е днеска. (х2)

Припев

Тъпан силно нека удри,
зурни нека вият.
Да отидем, мила майко,
сите да сe напият. (x2)

Силно тъпан чука,
като гръмни удари,
колко Яна яз я любам,
знае цела Пирина. (х2)

Припев

Тъпан силно нека удри,
зурни нека вият.
Да отидем, мила майко,
сите да сe напият. (x2)

Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов

Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
До глава му седи старата му майка
тъжни песни пее, жално му говори.

Стани ми стани, мило мое чедо,
Стани ми стани, мило мое чедо,
Твоите другари по сокаци одат
тъжни песни пеят, тебе споменуват.

Твоите сестри, църно облечени
твоите сестри, църно облечени
сватба ке прават, брата си ке женат
за църната земя на Македония.

Бог да го прости Миле Поп-Йорданов.
Бог да го прости Миле Поп-Йорданов.
За народ се бори, за народ загина
зарад свободата на Македония.

Море пиле

Море пиле, славей пиле,
я запей ми една песна,
да се чуе надалеко,
надалеко преко Вардар.

Преко Вардар до Велешко,
от Велешко во Прилепско.
От Прилепско во Крушово,
от Крушово зад кория.

Там се бие славен юнак,
славен юнак, Питу Гули.
Ой ви вази, крушовчани,
що сте толко натажени?

Натажени, нажалени,
со куките изгорени,
со куките изгорени,
со топови преорани.

Изпълнява Костадин Гугов:

Любимата песен на Васил Левски:

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

Отдавна ли си момне ле,
Калугерица?
Не съм отдавна, байно ле,
Нито от скоро!
Три години стават, байно ле,
Четвърта кара;
От как се аз, байно ле,
Млада почерних.
За кого носиш, момне ле,
Тез черни очи?
Носа ги, носа байно ле,
За черната земя!
За кого носиш, момне ле,
Тази тънка снага?
Носа я, носа, байно ле,
За черната земя!
Черната земя, момне ле,
Сполай не казва!
Сполай не казва, момне ле,
Нито се радва!
Я дай ги мене, момне ле,
Сполай да кажа!
Сполай да кажа, момне ле,
И да се радвам!

Марийка Войвода

Мама Марийка думаше:
“Щерко Марийке, Марийке,
макар да съм ти мащеха,
на добро ще те науча.
Я фърли дрехи юнашки,
облечи руба моминска,
завържи бяла къдяля,
запреди ново вретено,
че ще момарье да дойдат,
момарье и годежарье.
Кога момарье да дойдат,
се към земята да гледаш,
към гора да не погляваш.
Към гора очи не вдигай,
че да не кажат момарье,
момарье и годежарье,
че си ми била хайдутка,
хайдутка и воеводка.”
Марийка мама думаше:
“Мамольо, добра мащехо,
я съм си, мамо, главена
за тая гора зелена;
мойте са мамо момарье,
момарье и годежарье,
моята вярна дружина.”