Български народни пѣсни

[Hatshepsut]

Назад, назад моме Калино

Назад, назад моме Калино,
не оди подир мене,
че пред мене има гора висока,
неке можеш да я преминеш (x2)

Ке се престорам на славей пиле
и пак при тебе ке дойдам
гора ке прелитнам,
пак при теб ке дойдам,
вечно твоя ке бидам (x2)

Назад, назад моме Калино,
не оди подир мене,
че пред мене има вода дълбока,
не ке можеш да я препливаш (x2)

Ке се престорам на риба мрена
и пак при тебе ке дойдам,
вода ке препливам,
пак при теб ке дойдам,
вечно твоя ке бидам (x2)

Постой, постой моме Калино,
не оди подир мене,
че у назе имам убава жена,
со дребни, дребни дечиня (x2)

Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойдам,
жена ке уморам,
деца ке ти гледам,
Вечно твоя ке бидам.
жена ке уморам,
деца ке ти гледам,
и пак твоя ке бидам.

[Hatshepsut]

Притури се планината

Притури са планината,
че затрупа два овчеря,
че затрупа два овчеря,
два овчеря па другаря.

Първи моли, пусни мене,
мене чака първо любе,
втори моли, пусни мене,
мене чака стара майка.

Проговаря планината:
"Ой ви вази два овчаря,
любе жали ден до пладне,
майка жали чак до гроба".

[Hatshepsut]

Полегнала е Тодора

Полегнала е Тодора, мома Тодоро, Тодоро
  под дърво, под маслиново, мома Тодоро, Тодоро.
Повея ветрец горнинец, мома Тодоро, Тодоро,
откърши  клонка маслина, мома Тодоро, Тодоро,
че си Тодора събуди, мома Тодоро, Тодоро.
А тя му се люто сърди, мома Тодоро, Тодоро,
"Ветре ле, ненавейнико, мома Тодоро, Тодоро,
сега ли найде да вееш!", мома Тодоро, Тодоро.
"Сладка си съня сънувах, мома Тодоро, Тодоро, че
ми дошло първо либе, мома Тодоро, Тодоро,
и донесло пъстра китка, мома Тодоро, Тодоро.
И донесло пъстра китка, мома Тодоро, Тодоро,
а на китка златен пръстен!" мома Тодоро, Тодоро.

[Hatshepsut]

На сърце ми лежи

На сърце ми лежи, мила мамо,
На сърце ми лежи,
Ах, на сърце ми лежи, мила мамо
Една люта змия.

То не било змия, мила мамо
То не било змия,
Ах, то не било змия, мила мамо
Най е била Севда.

Севдините очи, мила мамо,
Севдините очи,
Ах, севдините очи, мила мамо,
Черни кат череши.

Севдините вежди, мила мамо,
Севдините вежди,
Ах, севдините вежди, мила мамо,
Вити са гайтани.

Севдината уста, мила мамо,
Севдината уста,
Ах, севдината уста, мила мамо,
С пара разрязана.

Севдината снага, мила мамо,
Севдината снага,
Ай, севдината снага, мила мамо,
Тънка кат топола.

Иди ми я искай, мила мамо,
Иди ми я искай,
Иди ми я искай, мила мамо,
Белким ти я дадат.

Ако не я дадат, мила мамо,
Ако не я дадат
Ай, ако не я дадат, мила мамо,
Сам ке си я взема

[Hatshepsut]

Индже из гора вървеше

Индже през гора вървеше,
из гора, из крушовина,
с крушово листо свиреше
и си гората питаше:
- Горо ле, горо зелена,
видя ли, горо, видя ли,
моята вярна дружина
със Кара Кольо байрактар?
Докато Индже издума,
пуста е пушка пукнала,
право си Индже удари
в челото, между веждите.

[Hatshepsut]

Тръгнала е мома Рума

Тръгнала е мома Рума
Низ гора зелена,
А по нея стоян овчар
С меден кавал свири.
Е-елай, Руме, елай душо,
елай ти при мене.

С кавал свири Стоян овчар,
Ситна рося пайгя
И на Рума подвикнуе:
- Стой, почекай, Руме!
Е-елай, Руме, елай душо,
елай ти при мене.

Ке ти колам рудо ягне
Дали би ме зело?
- Не коли го, не арчи се -
Мама ме не дава.
Е-елай, Руме, елай душо,
елай ти при мене.

- Ке ти купам свилен колан,
Дали би ме зело?
- Не купувай, не арчи се,
Тебе те не сакам.
Е-елай, Руме, елай душо,
елай ти при мене.

[Hatshepsut]

Кальо, Калино девойко

(x2):
Кальо, Калино девойко,
виши, виши църни очи.
(x2):
Извиши ги нависоко,
нависоко, нашироко.

(x2):
Каде що турци кафе пият,
арнаути баш ракия,
(x2):
арнаути баш ракия,
а болгари руйно вино.

(x2):
Само едно лудо младо
нито яде, нито пие.
(x2):
Често Каля погледнува,
со око и намигнува.

Айде, Кальо, да бегаме
наше село, арно село -
от три страни слънце грее,
от четвърта месечина,
три пъти се жетва жние,
два пъти се лозье бере.

Изпълнението на Любка Рондова:

Изпълнението на Росица Пейчева:

[Hatshepsut]

Петруно, пиле шарено

Петруно пиле шарено, Петруно пиле шарено,
де гиди ягне галено, де гиди ягне галено
Петрунинитей очици, петрунинитей очици,
те чинат шяпа жълтици, те чинат шяпа жълтици

Петруно пиле шарено, като си толкоз юбаво,
ют бога ле си падналоу или си в градинка никнало
Лудо ле лудо та младо, лудо ле лудо та младо,
не съм от бога паднало нито съм в градинка никнало

И мене майка родила, и мене майка родила,
и мене като и тебе, и мене като и тебе
Кога ме мама родила, кога ме мама родина,
в градина се е сгодила, в градина се е сгодила

За топола се йе държала, за топола се йе държала,
към яблка йе гледала, към яблка йе гледала
Затуй съм танка висока, затуй съм танка висока,
затуй съм бела цървена, затуй съм бела цървена

[Hatshepsut]

Македонско девойче

Македонско девойче китка шарена
во градина гледано дар подарено.

Дали има на овой бели свет
по-убаво девойче от македонче
нема, нема, не ке се роди
по-убаво девойче от македонче.

Кога песна запее славей надпее
кога оро заиграй
сърце надигра.

Дали има на овой бели свет
по-убаво девойче от македонче
нема, нема, не ке се роди
по-убаво девойче от македонче.

Кога коси разплете
како коприна,
лична си и по-лична
от самодива.

Дали има на овой бели свет
по-убаво девойче от македонче
нема, нема, не ке се роди
по-убаво девойче от македонче.

Немa звезди по-лични от твоите очи
нокем да са на небо
ден ке раздени

Дали има на овой бели свет
по-убаво девойче от македонче
нема, нема, не ке се роди
по-убаво девойче от македонче.

[Hatshepsut]

Слушай как шумат буките

Слушай как шумат шумите, буките. (2)
Слушай как шумат шумите
плачат за войводата, капетано.

Другари верни, другари, другари,
Кога кай село пойдете, стигнете.
Кога кай село стигнете
со конье да не тропате,
аман, тропате,
со конье да не тропате,
со пушки да не фърлате,
аман, фърлате.

Да не ве чуе майка ми, старата, (2)
Да не ве чуе майка ми
ке ве праша за мене,
аман, за мене.

Каде е син ми Костадин, Костадин, (2)
каде е син ми Костадин,
Костадин войводата, капетано.

Син ти се майко ожени, ожени, (2)
син ти се, майко, ожени
за една македонка, поробена.

Изпълнява Володя Стоянов:

[Hatshepsut]

Дафино вино цървено

Дафино вино цървено
момчето ти е заспало,
момчето ти е заспало
на Каракамен планина.

На Каракамен планина,
на сува рида без вода.
Ми поминале айдуци,
гунчето му го украле.

В меана му го продале,
за бела люта ракия,
за бела люта ракия,
и руйно вино цървено.

Ако му украле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му украле гунчето,
нека ми е живо момчето.

[Hatshepsut]

Песен за Лазар Поптрайков

Зашчо плачеш, зашчо жалваш,
ти високи Лисец,
зашчо с мъгла се покриваш
от горе до долу.

Яз ке плачам, яз ке жалвам
дор до веки веков,
зашчо видоф как заклаа
Лазо Папатрайков.

Отрезаа му главата
за пендесет лири,
па я пратиа во Костур
з'бакшиш на деспото.

Колко жалко, срамно ести
за гръчкиот деспот,
шчо го плате дзверот Коте
да заколи Лазо.

Ай да кажем: "Бог да прости
Лазо Папатрайков!"
Първиот и най-големиот
костурски началник.

[Hatshepsut]

Море чича рече да ме жени

Море чича рече да ме жени,
море вчера рече, съга нече/2/
Море вчера рече, съга нече,
а пък стрина Сава ич не дава/2/

Море не даваше, не даваше,
море най - после се съгласише/2/
Море годише ми белу Неду,
море бела, бела ко арапин.
Море бела, бела ко арапин,
море тънка, тънка като мечка.

Леле качишею у колата,
море колата си прискърцаше/2/
Море колата си прискърцаше,
а па биволете примъркаше/2/

Леле ка се друсну, така седе,
море двете дъске се строшише/2/
Море двете дъске се строшише,
а па биволете подплашише/2/

[Hatshepsut]

Милке душо

Болен лежа, мамо, мори
сърцето ми гори.
Сърцето ми гори, мамо,
она не ми сбори.

Милке, душо,
сърцето ми гори мамо
она не ми сбори.
Милке, душо,
сърцето ми гори, мамо,
Милка не ми сбори.

Вчера вечер, а бе да дойде,
Милка за друг пойде.
Милка за друг пойде, мамо,
проклети душмани.

Милке, душо,
сърцето ми гори мамо
она не ми сбори.
Милке, душо,
сърцето ми гори, мамо,
Милка не ми сбори.

Болен лежа и ке умра
зарад мойто либе.
Зарад мойто либе, мамо,
Милка голубица.

Оф, оф, леле, ле
сърцето ми гори, мамо,
нека ми изгори.
Оф, оф, леле, ле
сърцето ми гори, мамо,
нека ми прегори.

[Hatshepsut]

Снощи саках да ти дойда

Снощи саках да ти дойда,
снощи саках да ти дойда
на таа сладка вечера, на това вино цървено,
абре, будало.

Лошо време ме зафати,
лошо време ме зафати
ситна роса зароси, тихо си ветрец подухна,
не можах да дойдам.

Каков юнак ти ке бидеш,
каков юнак ти ке бидеш
от роса да се изплашиш, кай мене да не дойдиш,
абре, будало.

[Hatshepsut]

Тодю лелин Тодю

Тьодю, лелин Тьодю
китка панагирска
не находи ли са Тьодю
по два, по три деня
по цала неделя.

Ходих лелько, ходих
все по малки моми
и сега зафатих лелько
по млади невести
и сега зайедах лелько
дренови тойеги.