Български Националистически Форумъ

ТЕБ ТЪРСИХ АЗ В ЖИВОТА СИ И ТЕБ НАМЕРИХ...

Теб търсих аз в живота си и Теб намерих,
о Господи, и Теб намери-ща в смъртта –
понеже всякакво добро у Теб почива,
понеже си началото на любовта,
понеже си навред, понеже си у всичко,
понеже всичко, що живее на света,
на Теб се уповава, Тебе славослови,
от Теб очаква благодат и щедрота!
 
Теб търсих, светлост гдето има в Тебе видях,
и Теб ще видя пак в гробовната тъмнота!

С ВЪЗТОРЖЕНИ СЛОВА АЗ СЕ ОПИТВАМ...

С възторжени слова аз се опитвам
да прогласявам Твойта сила
и Твойта слава, Господи неизмеримий!
 
И думам: „Блясък, светлост безподобна
Твореца вечно окръжават!”
Слаб, бледен израз на неща неизразими!
 
Туй, що за нас е светлина и блясък –
за Тебе е дебела сянка,
о Боже всеобемний и непостижимий!
 
И най-добър, най-мъдър начин Тебе
да величайме – е да паднем
във Твоя храм коленишком – и да мълчиме...

ЛАМА САБАХТАНИ!

Тежи ми, Боже, кръстът на живота...
Духа ми скръб обсажда, гина веч...
И виждам Те – на Твоята Голгота –
и шепна Твоята предсмъртна реч...
 
Живях в тълпите сам – не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро,
раздадох го... Душата ми обраха,
оставиха ми черното тегло...
 
Посях любов – поженах срам, вражди!
Напущам веч световните стъгди –
и в Теб подирям, Господи, подслона...
 
Тъй ястреб, от ловеца повален,
издъхва в някой кът усамотен,
с очи, обърнати към небосклона!

СЪРЦЕТО МИ Е СТАР И ЗАПУСТЯЛ ПАРАКЛИС...

Сърцето ми е стар и запустял параклис;
и само спомен тъговит там обитава –
и мъртвост там заместя пламенна молитва.
 
О Боже, възкреси надеждата у мене!
дай ми отново твърда вяра и смиреност,
и подкрепи ме – в грозната световна битва!
 
И нека да се сбъднат думи на светица,
на майка, що мен думаше в детинска пора:
– Разкаяние никога Бог не отритва!

ТИ, КОЙТО СИ ВЪВ ВСИЧКО...

Ти, който си във всичко – и над всичко –
Ти, който си един – и същ навред –
Ти, който си Отец на всички твари,
Ти, който си Творец на всеки ред,
 
Ти, който си душата на всемира,
на всякакви блага пръв раздавач,
Ти, който си за всяка немощ сила
и утешение за всеки плач,
 
О Господи, смили се зарад мене,
и в мрака, гдето моя дух блуждай –
към прав път упъти ме, заповядай
в мен светла истина да засияй!

АЗ ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ТРЪСТ СЛАБА....

Аз знам, че съм тръст слаба, играло́ на всяка буря,
аз знам, че съм перце, разнисано от друм на друм,
аз знам, че съм гласец нищожен – заглушен от грозен
                        световен шум.
 
Но мен създаде мъдро Божество – и ме създаде
от обич само – и ми каза бащински: „Живей!“
И пламък чист в душата ми запали То – навеки
                        там да светлей!

МОЛИТВА

В живота си възлюбих множество неща
и множество неща поисках, – и безброй
са мойте мъки в катадневната борба
                        за щастье, Боже мой!
 
О, дай ми на самотността блаженний мир –
и на забравата свещените тъми, –
и всяка моя мисъл, всеки мой поле́т
                        към Тебе устреми!

КАКВО Е НУЖНО МЕН НЕ СМОГНАХ...

Какво е нужно мен не смогнах, Боже,
до днешен ден да си определя...
 
По пътя на живота често диря
химери – бегли сенчици следя...
 
И падам в бедствия, – и не намирам
утеха, помощ нигде, – и се зля...
 
О, дай ми сила, по́мисли безумни
и слепи устреми да победя...
 
И дай ми воля – туй, що е преходно
у мен, от вечното да отделя!

О ТВОРЧЕ, ВСИЧКО НА СВЕТА...

О Творче, всичко на света
за Тебе ми говори, –
навред откривам Твоя мощ,
            Твой пръст навред съзирам...
 
Тури в сърцето ми покой
и радост, та да мога
и вътре в себе си пак Теб
            всечасно да намирам!

О ГОСПОДИ, МЕН ЩАСТЬЕ ТИ НЕ ДАДЕ...

При Тебе ида, Господи! Едничко благо
за мене днес си Ти, Ти, който в милостиня
            на всички нищи себе си раздаваш!
 
При Тебе ида, Господи, защото Ти си
не само вред един – но винаги еднакъв:
            Ти само никому не изменяваш!
 
В мрака на злото, гдето моя дух слепее –
прати към мен лъча от мъдростта, с която
            световните съдбини управляваш!
 
О, дай ми цяр за моето сърце разбито,
Ти, който чрез любов, чрез вяра, чрез надежда
            човечеството страдно укрепяваш!

ПРИ ТЕБЕ ИДА, ГОСПОДИ!...

При Тебе ида, Господи! Едничко благо
за мене днес си Ти, Ти, който в милостиня
            на всички нищи себе си раздаваш!

При Тебе ида, Господи, защото Ти си
не само вред един – но винаги еднакъв:
            Ти само никому не изменяваш!

В мрака на злото, гдето моя дух слепее –
прати към мен лъча от мъдростта, с която
            световните съдбини управляваш!

О, дай ми цяр за моето сърце разбито,
Ти, който чрез любов, чрез вяра, чрез надежда
            човечеството страдно укрепяваш!



В ЖАЛЕЯНЬЕ ЗА МОЕТО РАЗБИТО ЩАСТЬЕ...

В жалеянье за моето разбито щастье
взор умолителен аз хвърлям към небето,
на Милостивеца разкривам си сърцето...
 
И таен глас ми отговаря: „Твойто бреме
от века е дошло и векът ще го снеме;
блаженство се купува със разбито щастье!“

ГОСПОДИ, СВЕТЛАТА РАДОСТ...

Господи, светлата радост, която
мен бе отказана тук на земята,
радостта благословена и свята,
 
дай я на моите жалостни братя...
А мен дай съзнанье – пълно с наслада –
че правя по-малко светът да страда!


ИЗПЛАКАХ ВСИЧКИТЕ СИ СЪЛЗИ, БОЖЕ...

Изплаках всичките си сълзи, Боже, –
и пак сърцето ми е пълно с плач...
Светът ме съжали, – ала животът
остава си безжалостен палач...
 
И поглед мятам, Боже, към небето,
и Тебе в бедствията си зова:
нек се излей връх мене Твойта милост
като роса връх полската трева!

ТОВА, ЩО БЕШЕ СВЕТЪЛ ИДЕАЛ ЗА МЕНЕ...

Това, що беше светъл идеал за мене –
това, което аз в езика си лъжовен
наричах блян свещен – не сбъдна се – не би!
 
И под нозете Ти, о Спасе, аз поставих
желания разбити, сгазени ламтежи,
поднесох Ти цвета на моите скърбѝ!
 
И моето провалянье с възход се свърши;
мен ощастливи туй, което ме почерни,
и възроди ме туй, което ме разби!

ЛАМТЕЖИ НЕПРЕКЪСВАНИ ИЗПЪЛВАХА У МЕНЕ...

Ламтежи непрекъсвани изпълваха у мене
             сърце омаяно, душа неукротима,
             прелъ́стено сърце, разбунена душа.
 
Но под нозете Ти, о Господи, поставих всичко
            и смогнах помраченье в светлост да превърна,
            и смогнах безутешна жал да утеша.
 
По пътя към доброто – злото е изходна точка.
           Теглото мен показа, че за да узная
           какво е светост – трябвало е да греша.

ЧЕСТО В ДУХА МИ ЖАЛ СЕ ВСЕЛЯВА...

Често в духа ми жал се вселява –
и плач очите ми замъглява:
            люто проклинам тогаз живота...
 
Прости ме, Боже... Човек не може
в бури житейски тих да остане –
            какъвто беше Ти на Голгота!


КАКЪВТО СЪМ - ТАКЪВ ПРЕД ТЕБЕ СЕ ВЕСТЯВАМ...

Какъвто съм – такъв пред Тебе се вестявам,
с дух помрачен в греха и с не́мощно сърце...
Към всяка безнадеждност Ти си строг: с надежда
към Тебе затова издигам аз ръце.
 
Да, като просек пред врати на богаташин –
аз правя по́клони пред Твоя Кръст свещен, –
и чакам да излееш вселечебний ба́лсам
на Твойта доброта в духа ми уязвен...

ЗАТУЙ ЧЕ ВИНАГИ НА ПРАВОТО СЪМ СЛУЖИЛ...

Затуй че винаги на правото съм служил,
затуй че истини съм винаги говорел,
            затуй че проявих безмерно отвращенье
към всяко скверно дело и любов безмерна
към всеки светъл подвиг и към всяка светост,
            светът изказа люти приказки за мене.
 
От Теб получих аз смел борчески дух, Боже,
и Ти всади в сърцето ми вражда към злото...
            Какъвто ме Ти сътвори – такъв ще бъда
до край... Затуй не се боя от съд човешки...
Вълните както се разбиват о скалите –
            тъй се разбива в Теб неправедна присъда!