Стоянъ Михайловски

[Hatshepsut]

Стоян Михайловски

В град Елена, в будното семейство на книжовника Никола Михайловски (брат на будителя за църковна свобода Иларион Макариополски, чието светско име всъщност е Стоян Михайловски) на бял свят се появява Стоян Михайловски, бъдещ общественик, преподавател, писател, публицист и автор на химна на Светите братя Кирил и Методий.

Жаждата за просвета, присъща на целия възраждащ се български народ,  го изпраща първо във френския лицей Галатасарай в Цариград. След това заминава за Екс Ан Прованс, Франция, където учи право, но завършва едва след края на Руско- турската Освободителна война. По това време, той прекъсва образованието си, за да се завърне в България, помагайки за постигане на идеала.

Дотук животът на младия юрист не се различава особено от този на бележитите българи от тази епоха. След това личността Стоян Михайловски също до голяма степен отразява действителността, която настъпва в българския обществено- политически живот в първите свободни години. Въпреки ентусиазма на българите и бързото развитие на младата държава, в обществото излизат наяве и много недъзи, които в ранната следосвобожденската еуфория са били по- скоро подценени като потенциални опасности. И той, и родината му се лутат в своите стремежи и пътища към тях. Това не пречи политическата сатира да бъде водещ похват в творчеството му. Осмиването на някои характерни за българското общество негативни черти е широко застъпено както в поемите, книгите и басните му, така и в неговите публицистичните творби. „Мухата пита защо я мразят…“ е типично проявление на навяващата тъга сатира, присъща за Михайловски. В „Книга за българския народ“ от 1904 г. този похват достига още по- големи мащаби. Обект на неговата ненавист са и „вестникарите“, които са събирателен образ на низостта в обществото в „Сатири. Нашите писачи и газетари“ (1893).

Друга характерна черта в неговите произведения е философската насоченост- Михайловски е приближен до кръга „Мисъл“ и пише за едноименното списание от 1892 г. И ако между философската и сатиричната линии не можем да търсим за противоречие, то на фона на цялостните творчески характеристики, едно стихотворение ни изненадва. При това въпросното стихотворение е върхът в творчеството на Михайловски. То е изпълнено с оптимизъм, гордост и бодрост- имено химнът на светите братя „Кирил и Методий“, чийто текст Михайловски написва също през 1892 г. Не по- малко любопитен е моментът с композирането на музиката към стихотворението. През 1901 г. то вече се изучава в много от българските училища. В Ловеч един час по пеене на композитора Панайот Пипков ще се окаже съдбовен за утвърждаването на произведението като химн на българската просвета. Възторженото рецитиране на негов ученик вдъхновява учителя и той започва да пише нотите с тебешир. Така музиката се ражда на черната дъска в ловешко школо и бързо се разпростира до всяко едно училище в всеки един град и всяко едно село.

Творческото лутане е отражение и на промените в мирогледа и в характера, които съпътстват целия живот на общественика. Литературата е само една от многото дейности, на които Михайловски отдава себе си през различни периоди от живота си. Той е избиран три пъти за народен представител , работил е като съдия и адвокат, ръководил е отдел в Министерството на външните работи,  бил е главен редактор на вестник „Народний глас“ и главен секретар в Министерството на правосъдието. Преподавател в Софийския университет и участник в борбите за освобождение на Македония и одринско.

Стоян Михайловски и съпругата му Райна (вляво), д-р Кръстев и жена му Рада. Снимката е от книгата на Здравко Дафинов „Автентичният д-р Кръстев“

Дейността му във Върховния македоно- одрински комитет (ВМОК) също претърпява множество идейни промени. В началото на миналия век писателят е активен деец и председател от 1901 г. През следващите години обаче организацията се разединява, а Стоян Михайловски от приближен поддръжник на Фердинанд започва да критикува политиката му по отношение македонския въпрос. Вече обърнал се срещу Фердинанд, Михайловски изказва своите възгледи относно личността на царя в вестник „Ден“ през 1904 г. Статията „Потайностите на българския дворец“ дава повод на монарха да осъди своя критик за 7 месеца, макар и условно. Михайловски приема това събитие тежко и се отдръпва от обществения живот за дълъг период от време.

Писателят живее още близо 20 години. Умира през 1923 г, но до края на живота си така и не успява повече да се върне към предишната си важна обществена роля и се отдава основно на литературата. Не можем да знаем вътрешните мотиви, довели до личностната и творческата нестабилност на Стоян Михайловски, но можем да бъдем сигурни, че подбудите му са били напълно безкористни и благородни. Учителят и просветителят, чийто идеали са били твърде амбициозни, за да бъдат достигнат от което и да е общество, остава разочарован. Неговото разочарование е ценно и подобно на Алеко- Константиновото оставя множество свои проявления, които ни напомнят и ще го правят занапред, че „във царството на тиквите кратуната е цар“.


Мухата

задумала еднъжки на пчелата:

— И ти, и ази имаме крилца;

    и ти, и ази сме деца

на същата родителка, на мощната природа;

            защо тогава

    цял свят теб възхвалява,

а мен наричат изверг на хвърчащата природа?

Пчелата отговорила: — От цвят на цвят

аз тичам да събирам аромат,

            а ти

повсеминутно киснеш в мръсоти!

… Общественици български, тоз аполог

за вас е писан; той е малко строг,

            но трябва да се каже

най-сетне истината, даже

когато е безмерно люта…

И вие — като мъдрите човеци — все за идеал

говорите, но с палавост нечута

            въргаляте се повсечасно в кал.

[Шишман]

Славен българин.

[Hatshepsut]

Забравили сте кой е Стоян Михайловски... Басните му са прашасали, не го споменават вече в училище. Може би някои все още си спомнят, че е написал „Върви, народе възродени…“, но колко са?

В днешния ден е добре да си спомним неговите думи: „В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.“ Казал е още, че „В страната на тиквите кратуната е цар“…

Психофизиология на държавното разбойничество в България

В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.

У прабългари, у нови българи - се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.

И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната рая - раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени - тогавашната рая бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници.

И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му - често думаха: „Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!”

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи - българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

За агарянския хомот, за фанариотския ярем е излишно да говорим. Има една българска поговорка - многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, - която гласи: „Турчин със сила и грък с книга - докараха ни до този хал!” В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги столетия.

Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: „Да кажа криво, не смея от Бога, да кажа право, не смея от бея!” Каква горчивина в това подмятане, какъв плач в тая гавра!

Освободи се България… В кратко време епопеята се превърна във фарца.

Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара.

Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия. Захари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:

„Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен… Натоварете го с данъци - и ще го укротите! Той мирува само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът - двадесет и девет; няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и тегоби доказват тегло у другите народи: у нас те са цер против теглото!”

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесно управляем.

Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?

Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.



Стоян Михайловски

Български писател, роден на 07.01.1856, град Елена. Роден в семейството на възрожденеца Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново, лицея „Галата сарай” в Цариград , завършва право във Франция. Учителства в Дойран. Адвокат, съдия, редактор, учител, преподавател във Висшето училище (днес СУ), професор, член на БАН. Народен представител, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Автор на басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми, на химна „Кирил и Методий” („Върви, народе, възродени…”), християнска поезия и проза. По-известни произведения: „Философически и сатирически сонети” (1895), „Книга за българския народ” (1897), „Книга за оскърбените и онеправданите” (1903), „Източни легенди” (1904), „От развала към провала” (1905) и др. Умира в София през на 3 август 1927 г.

https://www.lentata.com/page_15929.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите басните на Стоян Михайловски:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=107

[sekirata]

СЕКИРА И ТЪРНОКОП

Един ръждясал търнокоп, не знам къде забравен,
попитал лъскава една секира: "Що блести
всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
защо не съм кат тебе гладък, чист,
лъчист?
Отгде изхожда между нас
подобна разлика?..." Секирата тогаз
отвърнала: "Аз всеки ден отивам на гората,
сека дърва... Лъскавината
в труда намярвам аз,
в труда стои, другарю мой, хубавината..."

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Стоян Михайловски: В царството на тиквите кратуната е цар

Майстор на баснята и епиграмата, както и на стихотворението "Кирил и Методий", станало текст на химна "Върви народе възродени".

[Hatshepsut]

Стоян Михайловски - "КИРИЛ И МЕТОДИЙ", рец. Богдан Дуков

Стоян Михайловски (7.01.1856 – 18.07.1927) е виден писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

[Hatshepsut]

Стоян Михайловски - "БАСНИ", изп. Богдан Дуков

Стоян Михайловски (7.01.1856 – 18.07.1927) е виден писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
В настоящия рецитал са включени 20 басни

[Hatshepsut]

Световната книга

Светът - отворена е книга
и всякой може да успее
по нещо в нея да прочита
и нещичко да разумее...

Но онзи пълно я разбира,
онзи мъдрец и тайновед,
неявни знаци който вижда
вред, гдето спира своя глед...

Не стига само да прочиташ -
и слепий знае да чете:
учи се думи да откриваш
между самите редовце...

Чети наопако в сърцата;
избръщай буквите, рови -
търси онуй, което бяга,
от голий поглед се бои...

И с пръст похващай всяко дело,
пред всяка съвест туряй свещ -
търси срамът на всяко чело,
и сянката зад всяка свещ...

[Hatshepsut]

НАПРЕД!

Go ahead!
 

Напред! Живота е сраженье!
Напред! И прав всегда ходи!
Напред, макар към поражение!
Ако ще паднеш, прав падни!
 
Напред! Целта си не забравяй!
Напред, напред, по правий път!
Назад не гледай! Не оставяй
безплодно дните да текат!
 
Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу има всяка мъдрост
в таз само думица стои!
 
Че ще пропаднеш, що ти става?
Не пада вечний идеал!
След тебе друг ще продължава,
щото си вършил и мечтал!
 
Ще доде друг да доизкара
несвършените ти дела;
без свършек нищо не остава,
без край е само мисълта!
 
Създавайте и на времето
не гледайте като на враг;
еднъж създаденото нещо
не може да загине пак!
 
На работа, и без почивка,
без страх и без душевен смут!
Светата божия десница
бди върху человешкий труд!
 
Напред, о, ратници избрани,
о, първозвани труженици!
Напред, каквото и да стане,
и земний шар да се срути!
 
Не чакайте всегда сполука,
но в себе вярвайте всегда -
такваз е земната наука!
Напред, бащи! Напред, деца!

[Hatshepsut]

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн
 

"Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!
 
Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!
 
Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!
 
Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."
 
Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!
 
България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...
 
Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!
 
Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;
 
бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...
 
Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!
 
О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;
 
подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,
 
бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!
 
Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!
 
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

[Hatshepsut]

НА ВЕЛИКДЕН

Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, на свят упаднал
нов дух и сили донесе!

Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, вражда погази,
в жилища земни покой донесе!

Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, лют гнет премахна,
на роби волен живот донесе!

[Hatshepsut]

MEMENTO QUIA PULVIS ES

Безмолвен, бодър, хладнокръвен,
върви по пътя си, върви,
и с светска опитност изпълнен,
лицето право си носи...
 
Бъди мравка невъзмутима,
бъди орел неустрашим,
бъди пчела неуморима -
но пак си спомняй, че си дим!...
 
Припомняй си, че си явленье
минутно в безконечний век -
и всякога търси спасенье
във мисълта, че си человек!

[Hatshepsut]

НИРВАНА

(Небитие)

Mors memoriae


О, дивна, свръхдушевна и безименна услада,
която се изказва с тез слова: Да не усещаш!...
Без страстен да стоиш и пред Едема, и пред Ада,
и нито признак на живот - в живота да не срещаш!...
 
Да гледаш, без да гледаш, сляп да бъдеш в светлината!...
Да бъдеш глух за всеки рев и глух за всяка песен!...
Да се забравиш!... В бързия вървеж на времената
да се разсееш като дим в безкрайний свод небесен!
 
Да имаш върху съвестта си хладна плоча гробна!
Пуст зрак, мечта подвижна, твар на сянката подобна,
злотворен случай с теб да си играй - от небосклони
 
към небосклони Съдбата вседневно да те гони,
от устите ти охкане горчиво без да пада!...
О, дивна, свръхдушевна и безименна услада!

[Hatshepsut]

НАУКА

В четмо затънал, преживях верига от години;
обсебих мъдрината на сто мъртви поколенья...
Зачалото и свършекът на светските съдбини
за мене бяха в разума; припаднах на колене
 
пред микроскоп и пред компас; обхождах с телескопа
нов мир; създавах Формули; на Цифрата робувах...
Измама!... Най-подир узнах, че Пушката и Топа
са плод на Цифрата и че на див кумир слугувах!
 
В човешкий гений видях жлъч, в изкуството човешко
намерих пустота, тма, блян, изступленье тежко!
Сърцето ми жеднееше за радости, каквито
 
науката не дава - и остана си несито!...
Под лютий гнет на мисълта сал мъртвостта вирее;
тоз, който знай, е същество, което живо тлее!...

[Hatshepsut]

СВИНЯ И ЛЪВИЦА

- Дванадесет прасци родих -
стопана си обогатих!...
(Тъй бъбрела една свиня,
от много плодовитост изумяла...)
Благословени са онез поля,
онез гори,
където желъди съм яла
и динени кори!...
Дванадесет прасци -
и хубавички кат орли;
да имаха криле,
изпълнили би светлото небе...
Но само Бог е съвършен!
Все пак блазе, блазе на мен!
Туй село ако изгори
в един прекрасен ден,
мор ако го опустоши -
от мен само би могло да се насели,
единствено чрез мен!
Елате се чудете,
елате се дивете!
Свинчета - като херувими!
Ето ги - сучат!
Шопари - като серафими!
Ей ги - да квичат учат!
Да ти е мило, да ти е драго
да ги погледнеш само!...
И тоз рой, и таз чета,
и тоз сонм, и таз войска,
и туй прекрасно стадо -
е плод на моята утробица!...
- Пък аз,
отвърнала тогаз
могъщата лъвица -
едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

[Hatshepsut]

ПИЯВИЦА И ЕХИДНА

- Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,
появице, другарко?...
Защо са толкоз те добри към теб, обада ми?
Не хапем ли еднакво
и аз, и ти?
 
И моята храна,
и твоята - не е ли все една?
Не сме ли две сестри? -
 
Тъй се оплаквала омразната ехидна,
кръвницата безстидна...
 
А добротворната онази животинка,
пиявицата церовита,
тоз отговор дала:
- И ази хапя като теб, туй истина е цяла!
Но мойто хапене, другарко, изцерява,
а твойто усмъртява!...