Стоянъ Михайловски

[Hatshepsut]

НАПРЕД ВЪРВИ!...

– Напред върви! Възход към истина свещена
човека пресъздава, –
а тържеството на свободний дух и разум
донася мощ и слава...
 
Напред! Ще бъдеш гонен, може би; разбито,
сърцето ти ще страда;
какво от туй? От поражение не бой се:
чист идеал не пада;
 
ще мине всяка сръб; ще мине всяка болка...
Но подвиг не ще мине:
прекъснеш ли го ти – друг ще го продължава;
чист идеал не гине!
 
Напред! Напред! И прав падни – когато паднеш,
падни засмян, доволен...
Не се скъпи – кога за цял род изкупуваш
живот щастлив и волен...
 
Напред! Напред! Дори когато те погазят,
не считай се за сгазен...
Иисус бе усмъртен, – но цял свят чрез смъртта му
от гибел бе опазен!

[Hatshepsut]

УСАМОТИ СЕ, О МЪДРЕЦО...

Усамоти се, о мъдрецо,
душата ти когато стене:
пощада няма у тълпата –
не знай тя що е съжаленье...
 
Усамоти се... Всяка жалост
на твоя дух – или тревога
на твоето сърце, да бъде
потайност между теб и Бога.
 
Спартанците в борба с врага си
премени туряха червени –
кръвта по тях де се не вижда,
когато падаха ранени!

[Hatshepsut]

ДУШАТА МИ БЕ МИРНА, БЛАГА, ТИХА...

Душата ми бе мирна, блага, тиха...
Жестоки человеци я смутиха.
            Сърцето ми бе нежно, обичливо...
            Потъпка го светът немилостиво.
Защо?... Светът на тоз въпрос не дава
ответ... Той мълчешката съкрушава.
            ... Не, Боже праведний, греша, прости ме...
            Ответ на мойто питание има...
И ето тоз ответ: – Зла чест е сила!
Неволя зла напредък е родила!
            В реката камъчето се изглажда;
            в злочестина сърцето се преражда.
Маслината в стискало масло дава;
сразен дух светли работи създава.
            Неволя що е – който не узнае,
            не може съвършенство да желае.
Човек живей – борба да води: ето
урокът от страданието клето.
            Безумен е – петна който съзира
            в небето – който зло в света намира.
Зло няма! Злото ражда добрините!
Хаосът мрачен ражда светлините!
            Зло няма! Никакви беди – във плана
            на Бога няма да внесат промяна!
А божий план е тоз: от малотрайни
злочестини – към тържества безкрайни!
            Да, Бог е преди всичко общ бранител,
            закрилник общ, баща общ, общ спасител! –
...Такваз поука, Боже, Ти ми даде –
поет когато мене Ти създаде!

[Hatshepsut]

ТОЗ, КОЙТО ДИРИ В ИДЕАЛ ЛЪЧИСТ ПОДМОГА...

Тоз, който дири в идеал лъчист подмога –
      нито е сам, нито е беден,
макар тълпата да го счита за самотник
      и за безсребърник последен.
 
Тоз, който с вяра в правдата крепи духа си –
      живот най-славен преживява,
дори когато – чужденец посред рода си –
      той гине жалостно в забрава.
 
На дъното на океана скъпи перли
      почиват, никому незнайни...
Но Бог ги знай... Той знай и перлите, които
      стоят в духа ни, вечно тайни...

[Hatshepsut]

БЕЗБРОЙ СА МЪКИТЕ...

Безброй са мъките, що всекидневно
сполитат всяко същество човешко, –
      но те са плод на боже повеленье...
 
Жал, изпитания насаждат светост
в човешката душа; скръбта е скрито
      добро, забулено благословенье!


НЕДЕЙТЕ СЕ СТРАХУВА ОТ НЕВОЛИ И БЕДИ...

Недейте се страхува от неволи и беди...
Беди, неволи са пръстта,
където се заравя семето на любовта,
обилен плод за да роди...
 
Догдето я не смачкаме в стискало – масло
            маслината не дава...
Догдето не изпита мъка и неволя –
            духът не възсиява.

[Hatshepsut]

ДА, ИМА ЧАСОВЕ ЩАСТЛИВИ ВЪВ ЖИВОТА...

Да, има часове щастливи във живота, –
но не укрепят те душа сломена, болна...
      Каквато радост и да доживейме,
тя се превръща на усмивка меланхолна!
 
Уви! Щастливи часове доказват само
че никакви блага не биват безконечни...
      Когато са най-ясни небесата –
тогава те ни се показват най-далечни!

[Hatshepsut]

ЧОВЕШКИЙ РОД В НЕВОЛЯ ИЗНЕМОГВА...

Човешкий род в неволя изнемогва...
Чрез Твоя Син прати́ ни, Вишний Боже,
повторно изкупление, нов дух, избава!
 
Вражда и мъст беснеят повседневно...
Прати́ ни, Боже, втори път Месия,
да всее милост у човешка твар корава!
 
Не! Луди и престъпни думи казвам...
Веднъж завинаги Христова жертва
се даде – род човешки за да направлява!
 
Завинаги Спасителят нам даде
света́ поука – че душа човешка
в борби, в беди, в страдание се обновява!
 
Дерзайте, праведници! Вечността е
за вас... А който овладява вечност –
тъга преходна трябва ли да го сломява?

[Hatshepsut]

НАПРАЗНО ОТРИЦАТЕЛ ОЗЛОБЕН МИ ДУМА...

Напразно отрицател озлобен ми дума:
„Духът угасва завсегда на смъртний одър!“
Духът е свръхплътска мощ! Не може да затлее
нетленното! От земна сцена гроб е изход:
душата хвърля там гиздилки изхабени –
и почнува тогаз безкрайно да светлее!

Законът за безсмъртността, за свръхживота
не е човешко дело! Не! Във всяка съвест
свещений тоз закон от Бога е написан!
И докато тук на земята всичко сгинва –
от век на век завет еднакъв се предава:
„Живот всевечен на човека е орисан!“

[Hatshepsut]

О БОГОМОЛЕЦО...

О богомолецо, любов в теб ако няма –
недей се смята за човек благочестив...
По-хубаво да си великодушен грешник
            отколкото светец немилостив!


ДОРИ КОГАТО ЦЯЛ ЖИВОТ В НЕВОЛЯ СИ ПРЕКАРАЛ...

Дори когато цял живот в неволя си прекарал –
към ближния си благ и милостив ако си бил,
дял пълен от божествена закрила си получил,
преходното със безконечното си заменил.

[Hatshepsut]

С УСМИВКА НА УСТА СМЪРТТА СИ ПОСРЕЩНИ...

С усмивка на уста смъртта си посрещни...
Ти знаеш, че изхождаш от премъдрост и любов:
все към премъдрост и любов със радост се върни...

С усмивка на уста смъртта си погледни...
Бил си – би щеш. Духът през гроба път намира нов.
Бог не превръща в нощ дълговековна светли дни.

С уста засмени пред смъртта си застани...
Последне издиханье е ответ на бащин зов,
що дума: – Стига толкоз труд, ела си почини!


НЕДЕЙ СЕ СТРЯСКА, КЛЕТНИКО...

Недей се стряска, клетнико, от мисълта
присъда строга че те чака след смъртта.
 
В обилни сълзи очисти дух осквернен –
и устреми към небесата взор смирен.
 
Любов постави человека на света;
оттатък гроба ще го съди любовта.

[Hatshepsut]

НА ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО


І

Навремени отмала някаква усещам,
която ме сломява; чини ми се, нещо
че вътре в мен примира...
 
Това е в часове, когато моят разум
се мъчи да намери отговор на всичко,
каквото не разбира...
 
Как да се борим против злото? За наслади
защо е толкоз петимна плътта – душата
когато ги презира?
 
Що са художествен полет, научен устрем?
Разумно същество в блян що се вдава? Гений
до лудост що допира?
 
В това, що всички философи са нарекли
закон, хармония и ред – защо тегловник
безредица съзира?
 
За който бяга от хомота на съдбата,
за който бяга сам от себе си – избава
в чер гроб ли се намира?
 
Съблазни, страсти що се толкова могъщи –
щото под техний натиск дори на мъдреца
сърцето се раздира?
 
Отърване що няма от това мамило,
любов в душата ни когато се забива,
като в елха секира?
 
Как да прогониме от себе си враждата –
тоз гостенин-издайник, който тихомълком
в духа ни се въвира?
 
Как да насочим всякакъв ламтеж към вечност?
Как в тление и в мъртвина да разпознайме
това, що не умира?
 
Как да се възвисим до Висшето Начало?
Как да премахнем пречката – порок, незнанье, –
възхода ни що спира?

...Така догдето размишлявам за съдбите
световни и човешки – чини ми се, нещо
че вътре в мен примира!
 
 
ІІ
 
Но скоро вяра крепка и надежда блага
в мен превъзмогват. Скоро пламенна молитва
спокойство в мен всадява.
 
„Против безредици цяр ако дириш – има
подобен цяр. Бог е Върховен Ред!“ – глас таен
така ме наставлява.
 
„В света, в живота смисъл ако търсиш – ето
тоз смисъл: труд донася благодат!“ – глас таен
така ме поучава.
 
„От теб зависи делото си да превърнеш
на подвиг славен! Твърд бъди! Дерзай!“ – глас таен
така ме ободрява.
 
Да, таен глас, от Бога дадена мен съвест –
ми дума: „Съвършенство, твоя цел върховна,
в борба се усвоява!
 
С борби се усвояват чистота духовна
и знанье светло... Но всегда и вредом мъка
борбите придружава!
 
О, няма на земята мъдрост по-велика
от тая старовремска притча – че доброто
с беди се наторява
 
и че това, що ний зовеме зло, провала,
е благост тайнствена, каквато ум човешки
не знай да обяснява.
 
Зора златолъчиста от тъми изхожда;
зрънца, заровени във влажна пръст, изгниват –
но тоз гнилак плод дава.
 
Избухва грозна буря – съсипня донася;
ала чрез нея зла зараза се премахва,
мор жалостен престава.
 
Човек на същия закон се подчинява;
злощастие го съкрушава – но духа му
до Бога приближава!
 
Да, мощно чувство, творческа идея – всяко
добро в човека бива рожба на страданье...
скръб облагородява!
 
Сляп, Омир пееше безсмъртната си песен;
сляп пееше безсмъртната си песен Милтон;
неволя вдъхновява!
 
На земното кълбо каквото и да става,
еднакъв смисъл има: само чрез рушене
светът се подобрява...
 
Иди се вгледай в дело на ваятел: удар
след удар той наниса на грамада мрамор,
троши я и сломява...
 
Ала това когато върши, той превръща
безформена материя на хубав образ –
вещ чудна той създава...
 
Ваятел е на своя дух и разум всеки
човек – на земний свят понеже е поставен
да се преустроява.
 
В живота ний решаваме задача: всеки
през своите отсамгробовни дни – задгробни
дни си приготовлява.
 
И всеки ще добий в задгробни сфери толкоз
безсмъртност, колкото духовно съвършенство
на тоз свят овладява...“
 
... Тъй в мен над всякакви зломислия надежда
и вяра връх удържат – а молитвата топла
покой в духа ми всява...

[Hatshepsut]

МРАЧНЕЕ В МЕНЕ ДУХ, МРАЧНЕЕ МИСЪЛ...

Мрачнее в мене дух, мрачнее мисъл...
Препълнен е с тъми светът пред мен...
И бродя като сянка всред тълпите –
в рода си виждам се усамотен.
 
Всели в мен вяра крепка, вишний Боже,
всади в сърцето ми свещена мощ,
надежда, – превърни в сияйна радост
безрадостната ми духавна нощ.
 
26.ІІІ.1926

[Hatshepsut]

ТЪНКИ, ВИСОКИ ТОПОЛИ...

Тънки, високи тополи
сякаш с пръст сочат небето –
и блян за щастье свръхземно
възбуждат в сърцето ми клето.
 
Тънки, високи тополи
с пръст към небето показват –
и мен за Бога напомнят.
„Надей се! Надей се!“ – ми казват.
 
21.ІV.1926

[Hatshepsut]

ТЪЖОВНА МИСЪЛ МЕН НЕ ЩЕ СМУТИ...

Тъжовна мисъл мен не ще смути,
            час ако е дошел да мра.
 
На моите привършени съдби
            аз мога поглед тих да спра.
 
О смърт! Ти си за мене първий лъч
            на безконечната зора.
 
14.VІІІ.1926
(В ден на тежка болка)

[Hatshepsut]

ВЪВ КНИГИТЕ СЕ КАЗВА...

Във книгите се казва, че съдба човешка
е зла съдба, че и за най-честити люде
животът е борба против враждебни сили!
 
Но друга истина на мене се разкрива,
когато коленичим пред иконостаса:
животът е възход към Тебе, Боже милий!
 
18.V.1927

[Hatshepsut]

БОЖЕ, СЪРЦЕТО МИ С МИСЛИ ЖАЛЕЙНИ Е ПЪЛНО...

Боже, сърцето ми с мисли жалейни е пълно...
Нищо не трае в таз земна обител – и всяка
радост е сянка преходна на облак прехòден...
 
Плаче душата ни, Господи, пред таз химера –
земни съдби́ни наречена, плаче и охка:
– Дълго ли още ще чакаме деня Господен?
 
Неделя, 26 юний 1927, ю. п.
6 час. веч.