Чичо Стоянъ

[Hatshepsut]

Чичо Стоян


(1866-1939)

https://magnifisonz.com/

Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са ,,При мама и при татко", ,,Сърдитко", ,,Майчина отмяна". Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.

Роден е в пернишкото село Дивотино през 1866 година. През 1885 година участва в Сръбско-българската война и във войните през 1912–1918 година. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.

През 1892 година Попов участва в театралната група ,,Просвещение" на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър ,,Сълза и смях". През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.

Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894–1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година. Между 1906 и 1910 година, вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник ,,Славейче" заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 година издава детския вестник ,,Зведица", а по-късно и списанието ,,Звездица за деца". В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

В памет на писателя, в родното му село Дивотино от 1980 година се провежда детски фолклорен фестивал ,,Чичо Стоян". През 2010 година се състои неговото 16-то издание.



Врабче

Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.

И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!

Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали...
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.

Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джи


Меци-мецани

Пустите меци-мецани
слезли от върли балкани
в нови, момчешки премени,
сякаш са селски ергени —
долу в селото да идат,
сбора, хорото да видят.
Хем вървят, хем се подритват
хем се самички запитват:
— Що ли ще, меци, да стане
в селските равни мегдани,
ако ни някой усети,
че не сме момци напети,
а сме си меци-мецани
горе от наште балкани?


Посвещение

Вместо кукли и игралки
ето ви, дечица малки,
с моя поздрав и честитка
тази скромна пъстра китка.

Аз я сбирах цяло лето
и я носих на сърцето,
тя цъфтеше из полята
в градовете и селата.

Тя е китка все от думи —
малки песни, малки думи,
и на вас, деца, се дава
да ви служи за забава.

А за мен е радост скъпа
да ви давам с пълна шъпа
и устцата ви чудесни
да повтарят мойте песни.


При мама и при татко

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.

Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.

Тихо татко да събуди
да отиде да се труди —
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,

и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!


Малката бавачка

Гледай в кунката на кака —
таз дрънкалка трака-трака!
Тя е купена за тебе,
мойто мило, сладко бебе!
Ха, засмей ми се на кака,
трака, трака,
трака, трака!
А сега пък:
дрън, дрън, дрън,
заспи ти в сладък сън!


Анка и Писанка

Нашта Анка и Писанка —
колко са красиви!
Все доволни, все засмени —
колко работливи!

Анка сутрина из къщи
майци си помага,
а Писанка дебне мишки,
по коремче ляга...

Работата като свършат,
Писа щом замяка —
на ръцете си я взема
малката й кака...

па към нея сладки думи
галено нарежда,
а Писанка сладко мърка
и преде без прежда!


Гарга-ученичка

Тя е вече
умна птичка —
петнеделна
ученичка.

Крум я учи,
наставлява,
всеки ден й
преподава —

да се мъдри
и кокори,
да се кланя
и говори.

Но не зная
как се случи,
че я само
туй научи.

Оттогава
досега
казва само:
га-га-га!


За мама

Поздрав ти поднасям,
мила моя мамо,
ида да ти кажа
тези думи само:

— С твоя имен празник
аз те поздравявам —
тебе и на татка
здраве пожелавам!

И във знак на обич,
мамичко засмяна,
китка ти поднасям
росна и засмяна.


Сърдитко

Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.

И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.

Още стихове на Чичо Стоян – тук

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите една книга с детски стихотворения от Чичо Стоян:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=422

[Hatshepsut]

ЧИЧО СТОЯН | Българският Бокачо с душа на дете

Поезията му е била високо ценена и е първият, въплътил се в образа на Бай Ганьо

Чичо Стоян, с чийто ,,Сърдитко Петко" са израснали няколко поколения деца, е роден в село Дивотино, Пернишко, на 21 юни през 1865 г. със светското име Стоян Михайлов Поптодоров.

,,Лудориите му започнаха още от бебешкото креватче", казва за него майка му. А за това са показателни и неговите прякори от младежките години – Дивото и Дивото отче. Избягва от вкъщи още като юноша. Баща му се преселва в София и в продължение на две години семейството издирва бъдещия майстор на словото. Открива го съвсем случайно неговият чичо, охранител на Александър Батенберг – в една ломска бръснарница, където Стоян чиракувал. Буквално хванал племенника за ушите и го завел вкъщи. Усвоил някои от номерата на циганите в Лом, Стоян обаче станал още по-шантав.

Според родителите му, единственият начин да го вкарат в правия път е да го запишат в Духовната семинария на Горна Оряховица. Тъй и сторили. Но шило в торба стои ли?

Още по времето, прекарано в Лом, Стоян отблизо се запознава със съчиненията на Димитър Маринов за народната мъдрост и най-вече с обстоятелството, че циничните народни песни са всъщност най-веселите във фолклора, имат най-игриви мелодии и са най-желани, а циничните пословици, за които бащата на българската етнография отбелязал, че не били за записване, са най-любими в разговорите на маса. На младежа направило впечатление, че из църквите и манастирите, в които попадал, божите служители си умирали за такива приказки и пословици. И Стоян се захванал да си ги записва. За да проверява ефекта от разказването им, се заседявал из горнооряховските и лясковските кръчми, което страшно скандализирало поповете.

Много от въпросните приказки още тогава Стоян редил в рими, както кратката поема ,,Младата вдовица", която ще напише след време. В нея млад вдовец и млада вдовица се срещнали на гробищата и от дума на дума вдовецът споделя, че жена му починала от нещо, дето го било срамота да го дума: ,,Имам нещо не баш както/ е на другите хора.../ След венчавката веднага,/ щом легнахме с нея/ охна някак и небето/ след неделя взе я". Вдовицата веднага отговаря: ,,Щом така е, я чуй, байно/ дали пък не бива/ и на мене туй да сториш –/ не ща да съм жива.

Когато избухнала Сръбско-българската война, Стоян се записва доброволец. В един момент бил пленен от сърби, но с артистичния си дар божи така ги объркал, че вместо в техните окопи, враговете го довели в нашите. Така непокорният, но талантлив българин, открил, че може да служи на Мелпомена.

Едва се оженил и жена му починала. Тогава той изцяло се отдал на театъра и се включил в трупата на Константин Сапунов ,,Просвещение". Междувременно баща му решава, че акълът  му е дошъл и му дава всичките си пари, доста голяма за времето сума.

Стоян ги влага в реквизит и декори за голям спектакъл по време на откриването на Първото изложение в Пловдив през 1892 година. Било предвидено трупата да постави ,,Семейството на престъпника" на Джакомети. В навечерието на представлението  обаче се развихрила буря невиждана и помела всичко. Докато декори и реквизит отивали на вятъра, Стоян го ударил на ръченица. Истински български Зорба!

На следващата година, вече 28-годишен, той среща в кюстендилското читалище 15-годишната Руска. Извършило се тайнството любов от пръв поглед. Девойката му пристанала  веднага. По това време Стоян бил вече известен и като поет. Руска, която ще се преименува в артистичното Роза, също пишела стихове. След време двамата заедно ще напишат поемата ,,Крали Марко".

Животът на семейството е по-хубав от песен, най-вече защото Чичо Стоян гледал с широка душа на неизброимите ухажори на красивата си съпруга. ,,Тълпа – казвал той, – без която не може нито една красавица." В тази ,,тълпа" влизал и братът по перо Кирил Христов.

През 1903 г. един друг ухажор – Тодор Богданов, и той поет, и той артист, също пощурял по Роза. Случаят обаче се оказал безнадежден. Тогава, на 20 януари 1903 г., той влиза посред бял ден в апартамента на семейството и стреля в сърцето на Роза, след което се прострелва в челото и умира на място. Съпругата на Чичо Стоян е откарана веднага в клиниката на най-прочутия хирург д-р Сарафов, който прави истинско чудо и я спасява.

А природата или пък съдбата също от своя страна поднасят чудо – оказва се, че Роза е неизлечимо болна от туберкулоза, но куршумът е накарал болестта да изчезне яко дим. Докато жената се възстановява, Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър за съмнителен морал.

Но Стоян и Роза не свиват знамената. Те започват да обикалят страната и да изграждат театрални трупи, като създават и своя пътуваща театрална формация, кръстена на Роза.

През 1922 г. пък Чичо Стоян изиграва Бай Ганьо в едноименната лента на кинематографическа кооперация ,,Янтра филм". За превъплъщението му в тази роля режисьорът Васил Гендов пише в бр. 10 на сп. ,,Киноизкуство" от 1955 г.: ,,Не беше тежко да подготвя Чичо Стоян за ролята му, тъй като той вече беше участвал в миналото като артист в театъра с другарката си – известната българска актриса Роза Попова".

През 1949 г. Роза почива – 13 години след кончината на съпруга си. Последните й думи са:  ,,Имах най-голямото богатство на света – любовта на Стоян!".

Да не се надява човек, че този детски поет, добряк, превъзходен съпруг е оставил образцова еротична поезия, за която ще бъде наречен Българския Бокачо. Събрал е всичко в скандалните ,,Ергенски раздумки", ,,Нашенски раздумки", ,,Шопски раздумки", издадени преди век. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

Тъй като е писал и много за децата, припомняме си го с едно от стихотворенията му за най-малките:

ПЪРВИ ПАНТАЛОНКИ

Само с дълга ризчица
ходеше из двора,
а пък днес облечено,
както всички хора:

с панталонки хубави,
стегнати и нови,
и за чудо — знаете,
че са със джобове.

В тях ръчички сложил е
гордо и надуто,
бърка, пипа, мери ги,
шепне получуто:

,,Ех, зимъс, по Коледа,
Сурова, Водици,
тук ще слагам орехи,
а пък тук — парици!"

ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.

Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,

тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави

и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки...
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!...

СЪРДИТКО

Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.

И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи –
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.

https://artday.bg/index.php/pops/925-2017-06-20-07-53-02

[Hatshepsut]

Мойто бебе

Вижте мойто малко бебе
        колко е красиво!
То ще стане по-красиво —
        нека ми е живо!
 
Верка казва, че е имало
        от картоф главичка.
Нека казва, аз игравам
        с него и самичка!

[Hatshepsut]

Братче и сестриче

Своето сестриче
Тодорчо обича,
като се събуди,
все при него тича.

Лицето му гали,
милва, гъделичка,
а когато стане —
храни го с лъжичка.

[Hatshepsut]

Имен ден

Твойта кукличка, сестричке,
днес празнува имен ден,
и за нея китка с поздрав
ще приемеш и от мен!
 
От сърце й пожелавам
най-честит живот и благ —
и дано й се не счупи
ни ръчица, нито крак!
 
Нека винаги я галят
все измитички ръце,
за да бъде все тъй чисто
гладичкото й лице!

[Hatshepsut]

Нашата квачка

Ах, каква е нашта квачка —
чудна майка и бавачка!
Пилците си как отглежда,
как ги учи и подрежда,
как да ходят, де да минат,
що да клъвнат, да отминат!...
И след всякоя разходка
свойте малки ще прикотка
под крилце си — до едничко!
Колко, колко е добричка!


Квачка-бавачка

Сърдита е квачката,
квачката-бавачката,
че й хванах пилето,
пилето, най-милото,
и го турих в пазва,
а то клюнче показва,
писка, вика, пиука:
,,Скрий ме, майко, оттука!"


Пиу-пиу, пиленца

Пиу-пиу, пиленца,
пухести и мъхести,
още малки, в решето
кълвете си просцето,
да ви никнат перцата,
да се радват децата!

[Hatshepsut]

Гъски белогушки

Гъски белогушки,
гъски лебедушки,
що сте закрякали,
що сте заврякали?
Не сте ли сити
и с вода напити?
Не сте ли поспали
и дружно летяли?
Защо е тоз крякот
и викот, и врякот?
Млъкнете ми, дружки,
бели лебедушки!

[Hatshepsut]

Котаранчо

Котаранчо си е умен,
па и сладкодумен,
ще замърка, ще захърка,
ще си каже, без да сбърка:
,,Мили боже, ех, да може,
дето мина, дето стана,
тез мишлета с таз Мишана
ред по ред да ми застават,
мирно чест да ми отдават,
аз пък преглед да им правя,
ей така — за чест и слава!"

[Hatshepsut]

Играчка-плачка

Нашата квачка
крачка по крачка
гиздаво ходи,
пилета води;
залък намира,
всички събира...
Те пък — за чудо —
палаво, лудо
тъпчат се, скачат
и пак не плачат,
че при играчка бива ли
                плачка?...

[Hatshepsut]

Щъркел

Щъркел шарен,
я кажи —
цяла зима
де бе ти?
 
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
 
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!

[Hatshepsut]

Какините пиленца

Какините пиленца,
кът, кът, кът!
Ще ви нося, какини,
просо всеки път.
 
Я клъвнете, милички,
просени зрънца,
та да се нагиздите
с пъстрички перца,
 
ярчици да станете
хубави наглед
и да се провикнете
от нашия плет:
 
,,Кът, кът, кът, кът,
        кудкудяк,
днеска снесох
        утре — пак,
        утре — пак,
яйчице за хубав дар
на нашия господар!"

[Hatshepsut]

Жаба

Жаба вика: вряк, вряк, вряк,
имам хубав жабурняк.
Той е хубав и зелен —
бог го дава зарад мен.
Ала имам грозен враг,
той е щърка дългокрак,
дето вика: трак, трак, трак.

[Hatshepsut]

Комар

Все неканен
се явява
и че иде,
знак подава:
тънко някак
ще засвири
и белята
сам си дири.
— Звън, комарче,
гъдуларче,
звън, комарче,
за шамарче,
я до мен се
не допирай
и без време
не умирай,
че, комарче,
туй шамарче
ни е леко,
ни е меко —
дор ти каже,
ще те смаже!

[Hatshepsut]

Охлюв

Охлюв-бохлюв, не дреми,
а се малко съвземи!
Разпусни си рогата,
обтегни си снагата,
дълга, мека, тлъстичка
и отгоре с къщичка!

[Hatshepsut]

Калинка

Лит, калинка,
из градинка,
през огради
и ливади!
Лит, калинка,
през малинка —
път кажи ни,
посочи ни
през полето
за морето!