Чичо Стоянъ

[Hatshepsut]

Славей

И след тая дълга зима
пролетта се пак яви
и на двора ябълката
вече пъпчички зави;
 
няма много да се мине —
ще разцъфне цяла тя
и цветенца ще прошарят
малки преснички листа.
 
По-късно и славей малък
още рано в утрен час
на стъблото ѝ ще кацне,
ще извие кръшен глас;
 
ще затрепка в песен сладка,
песен пълна със любов —
да обади се на всички
тоя гост и мил, и нов,
 
скоро тук при нас долитнал
от далечен южен край
да ни каже, че след него
иде радостният май.
 
Да разметне цветен губер
в целия ни роден край
и от него да направи
дъхав, мил и хубав рай.

[Hatshepsut]

Името на май

Месеците зимни, летни
се събрали на съвет —
себе си да наименуват,
та в света да има ред:
 
Януари, Февруари,
Март, четвъртият Април,
а пък петият, немирник,
във цветя се цял обвил.
Та извикали неволно:
— Хубавец е! — м, м, м!
Миризмата му: ай, ай, ай!
И от „м“-то и от „ай“
съчетали име: Май!

[Hatshepsut]

Лятно утро

Сладък дъх повява рано
от цветята свежи.
Ясно слънце откъм изток
златен кръг бележи.
 
Ето го, сега ще светне
горе на балкана,
покривите ще огрее,
а после мегдана.
 
Пойни птици ще здрависа
от зори, що пеят,
и поточетата бистри,
тихо що люлеят.
 
Всичко то ще да здрависа,
всичко ще подкани,
да започне с нови сили,
работа да хване.

[Hatshepsut]

Ех, ливадо равничка!

Ех, ливадо равничка,
буйничка и плавничка!
 
Сякаш че е косица
меката ти тревица,
що я роси росица,
що я мие дъждеца,
що ѝ реши ветреца
с гребена си прашеца,
що ѝ пее щуреца
и се мъчи с гласеца
да надвика сквореца!
 
Ех, ливадо равничка,
буйничка и плавничка!
 
Татко клепа косица
за меката тревица —
и на всяко чук, чук, чук
се обажда пъдпъдък.
И подвиква: „Пъд-пъдък
пъд-пъдък, пъд-пъдък!“

[Hatshepsut]

Есен

Грижно клюмнали дръвчета
леко си листата ронят,
а над тях листата горе
бавно облаци се гонят.

Не обаждат се отнийде
гласове от пойни птици,
само жеравите къркат,
наредени на редици,

сякаш жално се прощават
със земята родна, наша,
що им даде изобилно
хубав лов и тлъста паша.

А пък може би да идат
и от по-далечни краища —
и ни поздрава донасят,
дето някой ни го праща.

Хайде, сбогом, мили птици,
юг стигнете живи, здрави —
и от назе помолете
пролетта да се не бави.


Есен

Лятото си
отпътува,
есента ни
веч гостува;
 
        птичи песни
        ще престанат
        че за път се
        птички канят.
 
Но сѐ мило
слънце грее,
около се
всичко смее.
 
И в градини,
вижда всеки,
над лехи и
над пътеки,
 
        между листи
        зажълтели,
        ябълки и
        круши зрели;
 
и дъхът им
ароматен,
ароматен
и приятен
 
        сякаш вика,
        сякаш кани:
        Ний сме още
        необрани.

[Hatshepsut]

Круша, лоза, бор и топола

Лозата.

Мила крушке и сестрице
твойте плодове дъхати
пълнят цялата градина
с най-приятни аромати!
 
Крушата.

Твоя гроздов сок с наслада
виждам, сестро, всеки пие
и се радвам, че снага ти
окол моя ствол се вие!
 
Лозата.

Ний подслаждаме живота
и на птици, и нахора!
А пък виж онези двама,
там — тополата и бора!…
 
Крушата.

Хем безплодни, хем, поглеж ги
как надменно се надигат!
Сякаш искат с върхове си
облаците да достигат!…
 
Тополата (дочула ги).

Ей, сестрици, тамо доле,
с тез одумки престанете! —
Кой отрича, че полезни
за живота сте и двете?
 
Вашите заслуги тука
се от всекиго признават,
ала има други, дето
мълком си живота дават:
аз във жертва се поднасям
заедно с клонете китни,
че от мен — една-едничка —
правят клечките кибритни!
 
Борът.

А пък нас за хорски сгради
всекидневно ни повалят,
та бъдете скромни, дружки —
само слабите се хвалят!…

[Hatshepsut]

Майстор Сечко

Майстор Сечко рано от сън скочи
и си грабна бързо сечивата,
да си дяла сребро — мрамор плочи
за палати светли на водата.
 
Че и други майстори намери:
Дядо Мраз, па и Северняка.
Мраз чертае, Северняка мери,
а пък Сечко с чуковете трака.
 
Изковава сребърни тавани
над реките и над езерата
и приветно под покрив покани
да почива и да спи водата.
 
Отдалече гледа ги Южняка
и с надути бузи се надсмива:
— А бре, Сечко, Мразе, Северняко,
тримата не струвате ни слива!
 
Че река ли с вас да се поборя,
към дворци ви да се поотбия,
за два дни ще изпосъборя
цялата ви яка майстория.

[Hatshepsut]

Врабче

Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.
 
И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
 
Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали…
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.
 
Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джив!

[Hatshepsut]

Дядо Мраз

Дядо Мраз:

Вий, дечица, нашта Есен
я изпращате със песен,
но след нея идвам аз
и се казвам Дядо Мраз.
Аз съм остър, хапя зле.
пръсти, бузи, нос, ушле!…
 
Децата:

Не плаши ни със преструвки,
ний сме с дрешки и обувки.
И макар сме още малки,
знаем кой кове пързалки,
кой за „мечки“ трупа сняг,
уж сърдит, пък мил и драг,
все се трудиш зарад нас,
хубавелко Дядо Мраз!

[Hatshepsut]

В планината

Завчера оттука,
все покрай реката,
стигнахме със татко
горе в планината.
 
Горе при козите
чичо ми живее,
а край тях поточе
бъбли и се лее.
 
И ветрецът хладен
лекичко повява,
а от клона липов
птиченце запява,
 
Ах, каква е хубост
горе в планината!
Там е наша радост,
там ни е играта.

[Hatshepsut]

Птиче в клетка

Птиче мило,
гласовито,
я клъвни си,
да си сито;
посръбни си
и водица,
па запей ни
песенчица
гласовита,
песенчица
кръшна,
вита.
 
— Ах, дечица
сладкодумни,
русокоси,
мили, умни,
де сте чули
и видели
някой роб
да се весели?
Тук откак съм —
аз не пея,
само плача,
сълзи лея…
Плача жално
о, дечица —
за свобода,
за горица,
за потока
там, що шава,
що ми сутрин
пригласява…
И да бихте
ме разбрали,
знам, че бихте
ме пуснали!…

[Hatshepsut]

Облаче и дете

Детето:

Облаченце — пеленаче бяло,
позапри се и кажи, да зная,
накъде си рано полетяло
сам-самичко без водач в безкрая?
 
Облачето:

Както дремех на Мусала в скути,
тя от сън ме пробуди, упъти
и упъти, и тихо ми рече:
да отида през море далече,
да посрещна гостенката мила —
цветоносна Пролет — подранила,
да посрещна и друми за нея
със росица чиста да полея,
да не праши хубави ресници
и накити — от цветя — шевици,
при умора — сянка да ѝ правя,
да ни дойде весела и здрава.

[Hatshepsut]

Играчка-плачка

Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
 
Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!
 
Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.
 
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!