Чичо Стоянъ

[Hatshepsut]

Меци-мецани

Пустите меци-мецани
слезли от върли балкани
в нови, момчешки премени,
сякаш са селски ергени —
долу в селото да идат,
сбора, хорото да видят.
Хем вървят, хем се подритват
хем се самички запитват:
— Що ли ще, меци, да стане
в селските равни мегдани,
ако ни някой усети,
че не сме момци напети,
а сме си меци-мецани
горе от наште балкани?

[Hatshepsut]

Ловец Зайо

Кой що ще да каже,
ала е кураж,
заек да нарами
пушка с патронташ.
 
И да тръгне гордо
сам като ловец —
да оглежда всяка
трънка и листец!
 
Сал едно да няма,
тъй — не дай си бог —
глас да се зачуе
от ловджийски рог.
 
Или пък да лавне
някакъв палаш!…
Мигом му отива
целият кураж.
 
Дългата ще хване
Зайо изведнаж —
ще отхвръкне шапка,
пушка, патронташ!…


Зайо Байо и Кума Лиса

Иска Зайо-заенце
на път да се впусне
и в градина някоя
зеле да си хрусне;
 
иска му се, гладно е
и навън наднича,
пък и зеле крехкичко
много то обича.
 
Но не знае клетото
кой го чака вънка,
Кума Лиса, гостенка
пъргава и тънка,
 
да излезе вън само
да му се любува
и със зъби иглени
да го нацелува.


Зайо Байо

Нарамил е
Зайо Байо
тънка пушка
евзалия,
евзалия,
седефлия;
запасал е
патронташи —
иска всичко
да изплаши!
И в пътека
през горица
дебне Зайо
за лисица
кокошкарка,
заечарка,
дето прави
пакост тука!…
Ала нещо
изшушука
и сърцето
трепна в Зайо;
пусна пушка,
хукна Байо,
захвърчаха
патронташи,
та се всичко
изпоплаши!

[Hatshepsut]

Пуф-паф

Вчера с батя
на тревата
ний седяхме
под върбата.
 
А в полето
покрай нас
чу се тропот,
чу се глас:
 
Пуф-паф, пуф-паф
влакът бяга
в пътя прав,
 
пуф-паф, пуф-паф,
трака, трака
в пътя прав.
 
А пък наший
мил баща
днес ни с батя обеща,
 
че ний всички
вдругиден
ще отидем
с този трен
на излет по
хладина —
чак до Стара
планина!
 
Вкупом всички,
с бързий трен
ще потеглим
вдругиден…
 
Пуф-паф, пуф-паф,
хайде, хайде
в пътя прав!
 
Пуф-паф, пуф-паф,
трака, трака
в пътя прав.

[Hatshepsut]

Гостенка-готованка

Осата.

Зу, зу, зу!



Пчелата.

Кой е тука
и зузука?



Осата.

Аз, пчелице, аз —
ида къмто вас.



Пчелата.

Ти, осице, ти?
Как се тъй сети!



Осата.

Ей сегичка,
тъй самичка
седнала дома,
рекох си в ума:
Де да ида
да ги видя…



Пчелата.

Тъй ли? Бива —
да си жива!
Но кажи ми,
не лъжи ме,
обичая,
що го зная,
дет обичаш
да надничаш
към съдеца
със медеца,
да се радваш
и покрадваш
остави ли,
забрави ли?



Осата.

Зън-мън-зън
мън…



Пчелата.

Вън-вън! Вън-вън!…

[Hatshepsut]

Ранна телефонограма от Щърка до Жабурана

— Ало!…
— Кой ме буди толкоз рано?
На съня ми кой побърка?
— Аз съм, мила жабурано,
аз, приятеля ти — щърка!
 
— О-о! Приятел!… Откога ли?
— Туй неверие ви бърка!
А да знаеш колко жали
булката ми — рече щърка, —
дето тъй от нас страните,
с нас задето не дружите —
та помислих си, любезна,
раничко да те подиря —
с тебе в разговор да влезна,
чух, че търсиш си квартира —
аз пък имам — то се знае,
хем височка — и каква е, —
пък и топличка — цял рай е!…
— Май досещам се коя е —
рече жабурана плаха, —
но не иска ми се мене
дом — на щъркела в стомаха!…
— Ето, ето — пак съмнение…
То на дружбата ни бърка!
Ала, без да се обиждаш —
убеждаваше я щърка…
…
 
— Ало! Ало!?
— Чува ли се, мила жабо?
— Чува се, но много слабо!…

[Hatshepsut]

Не вярва

— Я дай, бате, бърдучето
и аз да посвиря.
— Да го дам, че да го вземеш —
бати ти разбира!…
 
— Не бе, бате, ще го върна,
моли му се Вера.
— Ще го върнеш, както върна
крушата ми вчера.
 
— Крушата ли? То е друго —
аз я бях изяла.
— Като знаеш, че е моя —
да си я държала.
 
— Ех, бе, бате, виж какъв си,
да съм я държала!
Държи ли се такваз круша,
като е узряла…
 
— И свирката, както чуваш
тъй да чурулика,
нали да си духнеш в нея
самичка те вика.
 
— Е, тогава не я давай —
дръж я — аз да свирна.
— Виж, така се съгласявам:
духай и стой мирна.

[Hatshepsut]

Към училището

Ученичка вече
се записа Лалка,
а пък мен не щяха,
че била съм малка!
 
Днес кога ми каза:
— Сбогом, моя, сладка,
и тръгна в ръцете
с молив и тетрадка,
 
толкоз домъчня ми,
чак ми се доплака!
Що и мен не взеха
заедно със кака?

[Hatshepsut]

Вескината треска

Днес повторно — казват от настинка,
пак е втресло нашта Веселинка —
че се мама чуди и се мае —
тая треска в месец май каква е?
 
Аз пък зная: — моето сестриче
има много лакомо езиче —
всичко близва, хапва и опитва,
пък стомаха си и не запитва —
все претрупан — ще ли има сила
туй, що лапва — всичко да ѝ смила!

[Hatshepsut]

Приятели

Детето.

Добър ден, врабченце сиво,
да си здраво, да си живо!

 

Врабчето.

Добър ден, дете познато —
да те видя мустакато!

 

Детето.

Врабче живо и игриво,
що под стряхата се сгушваш
и във вятъра се вслушваш?

 

Врабчето.

Иде зима нетърпима,
мисъл страшна ме обзима:
ще намира ли храница
мойта мъничка душица?

 

Детето.

Врабче сиво и игриво,
да си здраво, да си живо!
Аз трошици ще ти давам,
гладно теб не ще оставям,
нека знае лоша зима,
че приятелство тук има!

 

Врабчето.

Момче мило, толкоз харно,
твойто врабче благодарно
ще се радва, ще ти пее
и безгрижно ще живее!…

 

Детето.

Сбогом, мое врабче сиво!

 

Врабчето.

Сбогом, момче, да си живо!

[Hatshepsut]

Славен концерт

В задний двор на
леля Сава
днес концерт се
чуден дава.
 
А свирците —
туй сме ний,
някой духа,
някой бий:
 
— Тра-ла, ра-ла,
тра-ла ри
входът струва
пет пари!
 
Тра-ла, ра-ла
тра-ла ри
а за бедни —
без пари!
 
Но се никой
не явява
и за наший
труд не дава —
 
тра-ла, ра-ла,
тра-ла, ра —
ни петаче,
ни пара!
 
Само вуйчо —
да не свирим,
а да спрем
и се смирим,
 
да престанем
с наший шум
с нашто тра-ла,
ра-ла бум —
 
даде ни по
пет пари.
Тра-ла, ра-ла
ра-ба ри —
 
даде ни по
пет пари.

[Hatshepsut]

Руска

С черна четка за обуща
Роювата малка Руска
понатъркала за опит
свойта бяла блузка.
 
Па на столче се катери
и се вдига, и наднича,
в огледалото да види
ще ли ѝ прилича.
 
Та ако е по-красива,
куклата си да намаже
и при майка си да иде,
да ѝ се покаже.
 
Ала щом като надзърна,
много грозна се намери
и лицето ѝ красиво
в миг се начумери.
 
Па се чуди де ще може
насаме да се прикрие
и оцапаната блузка
скритом да умие.
 
Да не би ѝ се насмели
миличките ѝ домашни,
че са всички до едничък
присмехулци страшни.

[Hatshepsut]

Пролет иде

Със лъчи и топло слънце
облаците веч пронизва
и снега със топлинка си
разтопява, пооблизва.
 
Ще отмахне снежни преспи
по полето останали;
ще пробуди цветни билки
под снега дълбоко спали;
 
Ще изсуши блатни локви
по ливади и поляни
и с усмивка блага, мила
свойте гости ще покани.
 
Щъркели и лястовички,
жеравите на редица
ще здрависат отвисоко
вън излезлите дечица.

[Hatshepsut]

Теменужка

Теменужчице ле ситна,
нежна, дъхава и китна,
я кажи ми, свежа, мила,
що си толкоз подранила?
Тук когато сняг лежеше,
миличка, ти де седеше?
 
— Ах, игрива Минке мила,
аз съм много подранила,
че тук рано слънце грее;
но когато вятър вее
и разнася сняг в полята,
аз си дремя във земята.

[Hatshepsut]

Подевчица — пролет мила

Рано ми е подранила
подевчица — пролет мила,
у Мразови двори бели
още слънце невидели!
 
Подранила, стан стъкмила
да си тъче тънки дари,
да ги шие, да ги шари,
за роднини и сватбари,
за певците и свирците
и за свати — все крилати:
за кумата си кадънка
от кокиче блуза тънка,
зарад лястовичка дружка
кърпички от теменужка,
а за девера си щърка
китка кукуряк — два стърка;
 
за сквореца, за свиреца,
пошче тънко от синчеца.
Шие, бърза, не угажда,
че ѝ Дядо Мраз досажда:
 
ту ушенцата ѝ щипе,
ту косите ѝ посипе
със снежинки леки, бели
от небето полетели.

[Hatshepsut]

Чичо и птичка

Още гола е гората,
но свенливо из тревата
гледа бялото кокиче,
а отгоре пойно птиче,
кацнало само-самичко
ми подвиква: — Чичко, чичко,
                чичко, чичко!
 
Аз го питам: — Я, кажи ми
кой тук работи с години,
кой оре браздите прави
и лехите кой направи —
украси в полето всичко?
То ми рече: — Чичко, чичко,
                чичко, чичко!
 
— От певците наши мили
тази пролет само ти ли,
що ни пееш в китна бука —
няма ли да дойдат тука
и другарите ти птички?
То отвърна: — Всички, всички,
                всички, всички!
 
— В нашите села чудесни,
ще ли пак да има песни,
ще ли подари небето
много жетва на полето
за отрудения чичко?
То откликна: — Всичко, всичко,
                всичко, всичко!

[Hatshepsut]

Свраки-махалани

Горе на върбата
свраки-цацарани,
сякаш са събрани
стари махалани!
 
Пуснали се в клюки
пустите бъбрици —
да одумват всички
по-достойни птици!
 
От орела горе —
долу до фазана,
птичка не оставят
те неподиграна.
 
Славеят ръждив бил,
врабчето кирливо,
лебедът пък имал
врат като огниво!
 
— Я поглежте мъдра
буля гургулица,
на врата със черно —
сякаш е вдовица!
 
Щъркелите само
са на цвят по-мили,
но стърчат високо —
сякаш на кокили!
 
— Нашта хубост, сватя,
де се е видяла!
Две бои, но чисти —
черничка и бяла!
 
И така красиво
двете съчетани,
че окото просто
в тях да ти остане!
 
— И не сме ли ние
най-достойни птици?
— За царици, за царици!
— За царици, за царици!
 
Скърцат пустите бъбрици!