Стоянъ Михайловски

[Hatshepsut]

В МОЛИТВИ И В БОРБИ ЖИВОТА СИ ПРЕКАРАХ...

В молитви и в борби живота си прекарах, –
и искам да умра в молитви и в борби...
На гробната ми плоча тез слова пишете:
            – Сломи се той, без да се изхаби!
 
В молитви и в борби векувах, – и ще сключа
наскоро века си в молитви и в борби...
А завещанието ми стои в пет думи:
            – Без страх ратувай, пламенно люби!

[Hatshepsut]

ТИ, КОЙТО СИ ПОСТАВИЛ...

Ти, който си поставил
перо от меч по-остро в моите ръце –
      смили се, Боже крепкий,
за беззащитността на моето сърце!
 
      Ти, който дар безценен –
да ободрявам клетниците – мен си дал,
      смили се, Боже вишний,
за моя дух в гигантски труд изнемощял!

[Hatshepsut]

ОТ МОЕТО СЪРЦЕ...

От моето сърце, о Богочеловече,
излиза и лети към Теб молитва чиста...
Духът ми, жадуващ за безкрайност, Тебе дири,
Теб, първа Светлост във вселената лучиста!
 
По Твоя воля на земята всичко сгинва...
И само вяра в Тебе род на род предава...
Всади в душата ми таз живоносна сила –
в борби да ме крепи, в жал да ме утешава!
 
И нека да дочакам сетен час спокойно –
с надежда неизменна, че ще ме опазиш
от вечна по́гибел, Ти, който се подложи
на усмъртяване, смъртта за да погазиш!

[Hatshepsut]

ПОНЕЖЕ ТЪЙ СИ НАРЕДИЛ СВЕТА...

Понеже тъй си наредил света –
духът да бъде съдружен с плътта,
 
прости ме, Боже, зарад мойте луди
прищевки и губителни заблуди!
 
Прости ме... Искам да се възродя, –
не смогвам себе си да победя!
 
Прости ме... Истината где е зная, –
и пак с туй знанье надарен блуждая!
 
Прости ме... Мъдрост и инстинкт у мен
повели са двубой ожесточен!
 
Прости ме... Двойно същество съм ази:
лети едното, – другото пък лази!
 
Прости ме... Ти от кал си ме създал:
възможно ли е в мен да няма кал?
 
Ти си всадил у мен несъвършенство –
и дал си ми ламтене за блаженство –
 
как винаги да различавам страст
великодушна от злотворна сласт?
 
При толкоз пътища – как да съглеждам
умът ми всеки път къде отвежда?
 
Макар да съм потънал в грехове –
сърцето ми Теб, Господи, зове!
 
Ти няма да погазиш твар, що страда
и проси съжаленье и пощада!
 
Ти си Любов; а що е любовта –
ако не всеобемна доброта?
 
Ти си Върховна Мощ; а Мощ Върховна
що е, ако не правда всесветовна?
 
Ти си Всезнаещ; всичко който знай,
как общо щастие не ще желай?
 
На слънцето Ти каза да настила
лъчи над здрава вещ и над вещ гнила,-
 
за цял свят каза да се аленей
трендафил, славей за цял свят да пей:
 
недей допуща, Боже, да остана
лишен от Твоя милост и охрана,
 
не дозволявай, Боже, щото жал
и гнет да бъдат мой наследствен дял!
 
Ти си баща мой, Господи, – у мене
измий греха с родителско търпенье –
 
та с чиста мощ духовна да блестя,
при Теб кога решиш да се вестя!
 
23.VІ.1915

[Hatshepsut]

ГОРИ КАНДИЛЦЕ СРЕБЪРНО В ОЛТАРЯ...

Гори кандилце сребърно в олтаря,
гори, в тъмите нощни светлост пръска,
гори и на разсъмване догаря...
 
Така блестиш в нощта на духовете,
така от своя собствен плам изгаряш,
вестителю на нов живот, поете!
 
 
***

На изток черни облаци заграждат пътя
на слънцето таз заран... Мръщи се небето...
 
Аз коленичах, – четох утринна молитва...
      И светло стана мен в сърцето!

[Hatshepsut]

ИЗ ЕДНА ТЯСНА ПУКНАТИНА...

Из една тясна пукнатина
в скала балканска – жедно
за яснота и широта небесна –
            издига се дръвце...

В стремеж към обич безконечна,
из земните вертепи
тъй също се издига непрестанно
            и моето сърце!


ЗА РАДОСТИ, ЗА СВЕТЛИ ДНИ ЖАДНЕЕШ ТИ...

За радости, за светли дни жаднееш ти,
о душо, сита на беди и тъмноти;
превъздигни се до небесни висоти...

Над черен облак мощно слънцето блести!


В НЕДРАТА НА БАЛКАНА - САМ...

В недрата на Балкана – сам... Многовековна
скала над мен стърчи...
Под мене в мрачни дълбини стихия водна
весден бучи...
 
И взех да смислям аз, че съм преходно нещо,
зрак мигновен в света.
И в моя дух смириха се надменна мисъл,
луда мечта.

[Hatshepsut]

В НОЩ МРАКОВИТА...

В нощ мраковита –
звездица на небето ясно грее...
Така в епоха жаловита
надеждата у християнина светлее...


ГДЕ ИМА СЛАВА...

– Где има слава? – В светлий разум на душата!
– Где има сила? – В чистий устрем на сърцето!
– Где има хубост? – Вред, где божий пръст се вижда, –
у полско цве́тенце, в звездите на небето.


В ПРИРОДАТА ПОДИРИХ ТВОИТЕ ЗАКОНИ...

В природата подирих Твоите закони,
о Боже, и в недоразумение голямо
изпаднах...
 
            Ти ме съжали и ми прошепна:
„Търси в сърцето си, ще ги намериш тамо!“


ДЪЛБОКИ КОРЕНИ...

Дълбоки корени когато е забил
в земята – дъб от ветрове не се бои.
Очи към небеса кога е устремил –
мъдрец в неволя и нещасье твърд стои!

[Hatshepsut]

ОРЕЛ СЕ ВИЙ В ПРОСТОРИ ЯСНИ...

Орел се вий в простори ясни, рицар волен,
самотник горд и смел...
Тъй твоя дух, мъдрецо, знай да се издига
над яма всякаква, над всякакъв предел, -
 
тъй твоето сърце жадней за светлост, първо
човешко благо, на живота първа цел...
Орел се вий в простори ясни, рицар волен,
самотник горд и смел...

[Hatshepsut]

КАТО УСМИВКА МИЛА В ГОРЕСТ И ЖАЛЕЙКА...

Като усмивка мила в горест и жалейка –
посред безбройните неволи на живота
            у мен блести надежда...
 
Когато ходя из човешката пустиня –
навеждам чело... Но духът ми, смел и бодър,
            не знай да се навежда...


СПОТАЕНА ИЗМЕЖДУ ТРЕВАТА...

Спотаена измежду тревата –
      теменугата благоухае...
      Бягай от света, поете, – нека
той по твоите дела да те узнае...


В БОРБА ВСЕДНЕВНА ПРОТИВ ЗЛОТО...

В борба вседневна против злото –
          животът е похо́д...
В свето́стремленье към доброто –
          животът е възход...


КРЕЕ, ВЕХНЕ, ЧЕЗНЕ ВСИЧКО...

Крее, вехне, чезне всичко –
младост, сила, красота...
 
В божий мир едничко нещо
не пропада – доброта!


РЕЧНИ КАМЪЧЕТА СЕ ИЗГЛАЖДАТ...

Речни камъчета се изглаждат –
тласкани всечасно от вълните...
 
Тъй човешката душа добива
мъдрост и познания в борбите...

[Hatshepsut]

СИТЕН ДЪЖДЕЦ ТИХОМ ВАЛИ...

Ситен дъждец тихом вали,
вали, вали
и благодат донася на земята...
 
Ситни сълзи леком текат,
текат, текат
обнова носят на душата...


НА ТЪМНАТА ЗАДАЧА...

На тъмната задача
за щастьето – напразно
разсъдъкът се спира...
 
Връх земний този валяк
умът каквото търси –
сърцето го намира...


МРАЧЕН И ТЪЖОВЕН ИЗГЛЕД...

Мрачен и тъжовен изглед има
канара самотна всред морето;
хлад и мъртвост вечно там царуват –
както на безверника в сърцето...


ОТ МЪКА НЯМА НИЩО ПО-НЕИЗМЕРИМО...

От мъка няма нищо по-неизмеримо, –
ни по-измерено от доброчестина...
На наший дух Ти всеки ден напомняш, Боже,
че земен блясък е минутна светлина!


В МОЕТО ДЕЛО ГРЯХ Е ПРИМЕСЕН...

В моето дело грях е примесен...
Но Ти, комуто земята дава
туй сладко име – Баща небесен,
строг недей бива: баща прощава!

[Hatshepsut]

БЕЗШУМНО РЕЧНИТЕ ВОДИ ТЕКАТ...

Безшумно речните води текат...
И сухо листье над водите речни
безшумно плува...
 
Безмълвно моите дене текат...
В море от стари спомени духът ми
безмълвно плува...


СПОМЕНИ ГОРЧИВИ И ЩАСТЛИВИ...

Спомени горчиви и щастливи
гачели от хиляди години
в моята душа стоят вградени.
 
Миналото както не погива
вътре в мене – тъй не ще погина
и аз в гробните недра студени...


ПОРОИ ПЛАНИНСКИ...

– Порои планински, где вървите вий?
– Морето бездънно
ни завладява!
 
– Духове човешки, где вървите вий?
– Бог в свойта утроба
ни призовава!


БЛЕЩУКАТ РАНО СУТРИН РОСНИ КАПКИ ПО ЦВЕТЯТА...

Блещукат рано сутрин росни капки по цветята,
но слънце грейне ли – роса улита. Тъй душата
на праведния человек из земний този мир
към божието Същество отлита най-подир.


В ГРАДИНСКО КЪТЧЕ ЯБЪЛКА СЕ АЛЕНЕЕ...

В градинско кътче ябълка се аленее...
Задуха вятър – ябълката повали...
 
Така човек минава... Гордо днес светлее,
в недра гробовни докато се провали!

[Hatshepsut]

ПРЕЗ МАРАНИТЕ ЮЛСКИ...

През мараните юлски както
                        жаднейме за прохлада
                        и влизаме във сенчеста градина,
и там на отдих се предаваме с наслада, –
 
тъй, Боже, разреши да вляза
                        в отвъдгробовни сфери,
                        и нека моето сърце сломено
завинаги спокойствие там да намери!


НАСТЪПИ СТАРОСТ...

Настъпи старост – и донесе ми дар жалък,
мълчанье тежко, самотия тежка...
О Господи! Ти си последний събеседник
на всяка твар човешка!


ЛОЗАТА ДАВА СВОЯ ПЛОД...

Лозата дава своя плод –
            и зимата без страх посреща...
След люти студове и бури до-ще ново лято!
 
 
            Душата дава своя плод –
            и старини без страх посреща...
Подир проваляньето до-ще възкресенье свято!

[Hatshepsut]

НОЩ ДЪЛБОКА...

Нощ дълбока, тежка нощ настъпи –
гъсти сенки земний мир покриха...
Но ведно със нощний мрак – в простора
светила́ могъщи се явиха...
 
Старостта поражда люти болки –
множество страдания донася...
Но в блажени висини свръхземни
мъката духа ни превъзнася!

[Hatshepsut]

СМЪРТТА ЩЕ ДОЙДЕ СКОРО...

Смъртта ще дойде скоро... Тя е вече
на път към моя дом... Ала за нея
не мисля аз... Духът ми ще остане
докрай предаден на света́ идея...
 
Смъртта пристига... Тя ще ме завари
блед и замислен пред грамада книги –
и ще ми каже: – Нося на духа ти
свобода! Скъсай земните вериги!

[Hatshepsut]

НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

В черната яма, където грехът обитава –
Бог се роди!
Своя дял Бог пожела да получи от всички
земни беди!
С гладните гладен и с голите гол да се скита
Бог пожела,
чело̀ пожела да прекло̀ни до преклонени
робски чела!
 
В черната яма, където плачът обитава,
Бог се вести
да ни покаже как можем до светлост да стигнем
из тъмноти!
Имайте вяра, разбити и немощни хора:
човешки род
само чрез горест и мъка се преустроява;
скръб е възход!

[Hatshepsut]

НА ВЕЛИКДЕН

Чуйте вест блага:
Христос възкресе!
Христос възкресе, на свят упаднал
нов дух и нови сили донесе!
 
Чуйте вест блага:
Христос възкресе!
Христос възкресе, вражда погази,
в жилища земни покой донесе!
 
Чуйте вест блага:
Христос възкресе!
Христос възкресе, лют гнет премахна,
на роби волен живот донесе!