Български Националистически Форумъ

Станика ми болна легнала
(Стара народна песен от българското Поморавие - Нишко)

Станика ми болна легнала,
Станика ми болна туго легнала
от тай болест голема,
от тай пуста любов неверна.
Станика с майку сбореше:
- Учи ме, мила нано, кори ме,
я летни дени големи,
а зимни ночи, леле, не легла,
мрачини ночи, леле, длугички.

Пее Боба Михайлович във филма Зона Замфирова, макар и в днешната посърбена форма се показва много от местното българско наречие в Ниш:

Вода студена
(Стара народна ергенска песен от българското Поморавие, Равън (дн. Чуприя) - Зайчар)

Де има вода студена, Радуле*,
Да идем да се удавим, Радуле,
Да идем да се удавим.
Де има дърво високо, Радуле,
Да идем да се обесим, Радуле,
Да идем да се обесим.
Де има моме убаве, Радуле,
Да идем да се оженим, Радуле,
Да идем да се оженим.
Де има вино румено, Радуле,
Де има вино румено, Радуле,
Да идем да се опием, Радуле,
Да идем да се опием.

* Понякога се изпълнява като българското мъжко име Радул, се заменя с женското пак българско Рада, и се пее "Радо ле".

Пее Биляна Кръстич, песента е  използвана и във филма Зона Замфирова, където, макар и днешната посърбена форма се показва много от местното българско наречие от Поморавието и Понишавието:

По друм идем
(Народна песен от Българска Морава - Враня)
Въпрек и подложен на сърбизация, българският език не е изчезнал в Поморавието.

По друм идем,
за друм питам.

Девойко ти ме в сърце* помери,
Мори девойко.

Коня водим,
пешки ходим.

Девойко ти ме в сърце помери,
Мори девойко.

Лебец носим,
за леб просим.

Девойко ти ме в сърце помери,
Мори девойко.

* В сърбизирания официален текст е "памет", както личи подмяната с привнесената в българските торлашки говори дума е доста изкуствена за една стара народна любовна песен.

ОТВОРИ, ЛЕНО, ВАРТНИЧКА
(Вариант на песента от Костурско-Воденско Егейска Македония)

Отвори Лено, мори, вартничка, портичка,
со твоята десна, Лено, ръчичка, ръчичка.

Не можам, лудо младо, да станам да отворам,
широк ми фустан, лудо, пред майка, зад майка.

Земи ножици, Лено, сежи го, сежи го.
- Как да кайдисам, лудо, да сежам, да сежам,
от девет гроша, лудо, аршинот, аршино.

Земи ножици, Лено, сежи го, сежи го,
яс ќе ти купам, Лено, по-убав, по-шарен.
од девет лира, Лено, аршинот, аршино.


Вариант от Драмско пее Румяна Попова:


Вариант от Повардарието, пее Иван Андонов:

Отвори ми бело Ленче вратата, джанъм портата,
да ти видам бело Ленче лицето, руйно румено,
да ти любам бело Ленче устата, сладка медена.

Яс не можам мило либе да станам, да ти отворам,
легнала ми стара майка на фустан, аман заспала,
па не можам мило либе да станам, да ти отворам.

Я земи си бело Ленче ножици, джанъм ножици,
исечи го бело Ленче фустанот, аман фустанот,
исечи го бело Ленче фустанот, аман фустанот.

А яс ке ти купам Ленче по-убав, аман по-шарен,
од 60 гроша Ленче аршинот, аман аршинот,
од 60 гроша Ленче аршинот, аман аршинот.

Ой, девойче Пиротчанче
(Народна песен от западните български покрайнини - Пирот)

Ой, девойче Пиротчанче,
кой ти купи туй коланче?

Купи ми га, eй ония,
eй ония проклетия.(2)

Ей ония проклетия,
що го яше кончетия.

Ей ония проклетия,
що ме сий нощ полюбия.

Димитро ле, русокосо момиче
(Хоро от западна България, Дунав-Трън)


пее Гюрга Пинджурова:

Купи ми бабо волове
(Българска народна песен от Банат и Поморавието)

Вариант от българското Поморавие:
Купи ми бабо волове,(3)
да орем здравой долове,(3)
нека да садим босиляк,(3)
да ги не види сватове (3)

Вариант от Банат:
Купи ми бабо волове
да орем дики долове,
да орем ниву зелену,
да сеим ружо румено
да сеим ситен босилек,
да расте мален популяк
популяк липо мирише,
а моя дика уздише.

* Диалектизми:
популяк - пъпка
липо - хубаво
моя дика уздише - моята радост (любима) да въздиша

Купи ми, бабо, волове,
Да орем ниви бащини,
Да лъжа цури богати,
Купи ми, бабо, менджуши,
Да варам цури богати.

(последният текст с други интересни сведения за българите западно отвъд Дунав е записан от Пенка Чангова-Менхарт през трийсетгодишния си стаж в консулския отдел на Българското посолство в Будапеща - http://www.bolgarok.hu/index.php?id=364&L=1)

Не плачи Стано мори
(Народна песен на българите от днешно Косово - Гора и Жупа)

Не плачи Стано мори, не жали
що ти е момче мари малечко,
а що е малечко, а що е будала,
ка легне да спава, заболи га глава.

Не плачи Стано, мори, не жали,
полн ти е хамбар со жито,
а що е малечко, а що е будала,
ка легне да спава, заболи га глава.

Милшли да га изедем нане до зърно,
що ми е момче малечко,
а що е малечко, а що е будала,
ка легне да спава, заболи га глава.

Стано душо Стано мори
(Народна песен от Западните покрайнини, поречието на р. Българска Морава - Враня)

Стано душо Стано мори
отвори ми врата
яс ти носим Стано мори
гердан от дукати
Ой леле леле изгорех за тебе
изгоре ми джанъм Стано сърце за тебе
Твое лице бело Стано
цвеке от планина
твое чело мила Стано
като месечина
Ой леле леле изгорех за тебе
изгоре миджанъм Стано сърце за тебе
Стано душо Стано мори
отвори ми врата
ке ти давам джанъм Стано
гердан от дуката.
Ой леле леле изгорех за тебе
изгоре ми джанъм Стано сърце за тебе.

* Диалектното слято произношение на българското име Стана, Станка при някои изпълнители се чува като овлашеното умалително от него Шано (ж. Стана) , в др. песни Шанко (м. Станко), във вариант Станка - Станика и пр.

Стано душо Стано
(Народна песен на българите от Поморавието)

Стано душо Стано,
продаваш ли лице Стано, продаваш ли лице?
А бре малей момче,
лице са продана, момче,  лице са продана,
юще во неделю на него со взелю, юще,
на него со взелю.
Стано душо Стано,
продаващ ли очи Стано, продаващ ли очи?
А бре малей момче,
очи са продана, момче,  очи са продана,
очи са продана юще во неделю, юще,
юще во неделю.

Сам се Стоян пофалил
(Народна песен от Одринска Тракия)

Сам се Стоян пофали,
в Йедрене Узум чаршия
на голямото кафене.
На голямото кафене,
дето се сбират пашите,
дето си пият кафето.

Че има конче хранено
и има булче хвалено.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като Едрене!
Сичките паши мълчаха,
мълчаха Стоян гледаха.

Пашата Одренлията,
той си на Стоян продума:
- Стояне сербез българин,
ти имаш конче хранено,
и имаш булче фалено.
Я имам девет атове,
ха да гиди варкаме.

Ако атове надваркаш,
халал да ти са сичките.
Ако ти конче надваркам,
ще да ти зема Стояне,
булчето - бяла Калудка!

Варкали са се варкали,
три денье и три вечера.
Стоян атове надварка,
и на пашата думаше:

- Пашо ле, пашо одринска,
с българин шега не бива,
с българин мегдан не дели!


Изпълнението на Георги Павлов:


Изпълнението на Златка Ставрева:

ПУШКА ПУКНА
(Юнашка народна песен, която се пее в цяла България от Подунавието до Беломорието)

Пушка пукна, ягодо,
пушка пукна, ягодице,
пушка пукна във гора зелена. (2)
та удари, ягодо,
та удари, ягодице,
та удари най-добрия юнак. (2)
Юнак викна, ягодо,
юнак викна, ягодице,
юнак викна, викна та заплака. (2)
Дето падна, ягодо,
дето падна, ягодице,
дето падна, там ме заровете. (2)
На гроба ми, ягодо,
на гроба ми, ягодице,
на гроба ми сабя забучете (2)
На сабята, ягодо,
на сабята, ягодице,
на сабята конче завързайте (2)
Кон да цвили, ягодо,
кон да цвили, ягодице,
кон да цвили, мене да събуди. (2)
Кон да рие, ягодо,
кон да рие, ягодице,
кон да рие, мене да отрие. (2)

*В Тракия вместо "ягодице" се пее понякога  "севди джанъм"

ПУШКА ПУКНА
Вариант от Северна България (включена в сборника "Заплакала е гората", съставен от Димитър Осинин и издаден през 1939 г.):
Пушка пукна, море, пиле Стано,
из гора зелена,
та удари, море, пиле Стано,
най-добрия юнак.
Юнак викна, море, пиле Стано,
та гората екна:
- Носете ме, море, пиле Стано,
до път до кръстопът.
Там де падна, море, пиле Стано,
там ме й заровете.
На глава ми, море, пиле Стано,
цвете посадете;
на крака ми, море, пиле Стано,
байрак забодете,
за байрака, море, пиле Стано,
коня ми вържете!
Кон да цвили, море, пиле, Стано,
байрак да се вее;
цвет да цъвти, море, пиле Стано,
гроб да хубавее!

ПУШКА ПУКНА
Вариант от Златоградско:
Пушка пукна във гора зелена
Юнак писна аркадаш, юнак писна
Юнак писна та гора разлисна
Носите ма аркадаш, носите ма аркадаш
Носите ма не оставяйте ма
Дено падна аркадаш,дено падна аркадаш
Дено падна там ма заровете
С ножове ми аркадаш, с ножове ми аркадаш
С ножове ми гроба изровете
С ножнички ми аркадаш, с ножнички ми аркадаш
С ножнички ми гроба засипете!
На крака ми аркадаш,на крака ми аркадаш
На крака ми конче завържете
На глава ми аркадаш на глава ми аркадаш
На глава ми аркадаш лозе посадете
Кой как мине аркадаш ,кой как мине аркадаш
Кой как мине грозде да си земе!

Българите мюсюлмани в Беломорието отвъд днешната граница с Гърция я пеят със същата мелодия и текст както в Златоградско, но вместо "аркадаш", пеят истинското българско - "ягодо", "ягодице".

В Средногорието песента е записана е през 1962 г. от Елена Стоин.

В сборника Juzno-slovjenske narodne popievke, издаден през 1879 г. в Загреб от Франьо Ксавер Кухач, за песента "Пушка пукна" е отбелязано, че е от района на Стара Загора.


Пее Виевската фолкгрупа:

Изпълнение от шоплука и Западните покрайнини, пеят Кремена Станчева и Василка Андонова:

Вариант на българите от Гора, дн. Косово:

Същия вариант от Източна Македония:

Пеят българи от с. Мемково в Беломорието, отвъд днешната граница:

Песни на българи мюсюлмани в Одринска Тракия

В Одринска Тракия, след геноцида над българите християни в 1913, днес са останали българите мусулмани.

Торнала е Марусчица
(Народна песен от Родопите и Беломорието)

Пеят Росица Пейчева и Николай Славеев:

Запали се Шар планина
(Народна песен за майчината любов популярна в цяла България)

Запали се Янина планина
Народна песен от западна България - Грахово (Граово)