Български народни пѣсни

[Миломиръ]

Кога зора се зазори

(Народна песен за Балканската война,
текст народен, музика народна, аранжимент Михаил Ваклинов, изпълнение - вокална група при ансамбъл Гоце Делчев)

Кога зора се зазори,
Слънцето трепти изгрева.
Ей караули свиреха.
Ей стани, стани комендир,
Че ротата ти пристигна.

Не мога друже да стана,
Турски ме куршум прониза,
От лева страна в сърцето, ей
Кога си вие тръгнете,
Дано си вие минете,
Край наша гара Търново, ей

Майка ми ще ве посрещне,
За мене ще ви запита,
ей,  право да й кажете.
Син ти го бабо сгодихме,
За черна земя Тракийска,
Ей свидна земя Българска.

Гроба му бабо сложихме,
От лева страна Марица, ей,
Хубав му венец увихме,
Лично му име писахме,
Че тук почива ротния,
На шеста рота картечна, ей.

[Миломиръ]

Наш Капитан Бърдаров
(Народна песен от Охридско за капитан Христо Лазаров Бърдаров,
командир на Първа картечна рота на XIX Шуменски пехотен полк,
воювал  в победоносното освобождение на Добруджа в 1916г.,
загинал защитавайки  Охрид и Струга в сражение срещу французите край село Поградец,
недалеч от Струга  на кота 1704 в Мокра планина в дн. Албания на 18 октомври 1917 г.
В 2006 г. в родния му град Разград е поставен негов баралеф, а
на 13 юли 2008 г. до барелефа признателните граждани на Охрид с волни пожертвования
поставят паметна плоча на героя, коята е тържествено открита от водещия делегацията
охридчанин Любчо Куртелов, председател на сдружение Хоризонти, проф. Божидар Димитров,
кмета на Разград, потомците на доблестния български офицер и родолюбивото гражданство)

Наш Капитан Бърдаров
Ротен командир беше,
На първа картечна рота
деветнайстий пехотен полк.

Война се веч започна,
с Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,

По равните полета,
към Тутракан и Дойран,
Румъни той там срещна,
и боя започна .

Летят без брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
Негова глас тихо шуми:
„Напред, момци, напред

„С картечници стреляйте,
и бомби хвърляйте,
На румънските окопи,
и ями дълбоки.

Рота напред летеше,
пред рота вървеше,
към кървавата могила,
по цяла Добруджа.

С полка заминава
там на южния фронт,
край Охридското езеро,
на Мокра планина.

Ужасен бой се започна
с Французи и Сърби,
пред първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.

Той беше горе на върха,
с пистолет в ръка,
на Французите стреляше,
трупове сваляше.

Нещастен ден за него,
двадесетий октомврий,
франциски куршум го прониза
„Убит съм, момци, убит

„Немога веч до стана,
при вази да дойда,
да дойде поручик Калчев
рота да му предам.

„В Струга ме отведете,
Там ме погребете,
И надпис над мен турете
Кой мине да чете:

„Че тук почива капитан
Христо Бърдаров,
от първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.

Като дойдат мойте мили,
там да ме намерат,
с сълзи да ме облеят,
с мен да се гордеят.

„Че юнак са син родили,
В боя убили,
за слава и свобода
жертва той стана.

Народна песен от Охрид и Струга, Алманах „Струга”, 1932 г.


Партитура на песента от Охрид

Кап. Христо Бърдаров в уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

За кап. Христо Бърдаров и песента на охридяни за него - http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=752&aid=17020

[Миломиръ]

ОЙ ТИ ПИЛЕ КРИЛАТО

(Народна песен на македонските българи за битките при Чаталджа в Балканската война)


Ой пиле, пиле, пиле крилато,
пиле крилато пиле хвъркато,
като те храня сутрин и вечер
суутрин и вечер  па и по пладне,

стори на мене бар едно добро
ти да отидеш в Димотика,
в  Димотика в главната квартира,
при генерала,  генерал  Савов,

крилце да вдигнеш писмо да пуснеш,
писмо да пуснеш до генерала,
войска да прати долу на Чаталджа,
на Чаталджа на Радко Димитриев,

че са придошли много турски войски,
много турски войски, черни арапи,
черни арапи, тез черни кюрди,
тез черни кюрди, грозни зебеци.

Генерал Савов  заповед  издава,
Радко Димитриев войска получава,
войска получава, турци избива,
много избива,  повече пленява.

Текст и музика - народни, изпълнение: Любка Рондова, Кръстьо Атанасов  солистит в ансамбъл ''Гоце Делчев'', аранжимент Никола Ваклинов, танцов ансамбъл ''Чинари''. Песента е от албума, посветен на 100-годишнината от Балканската война. БНТ Канал 1 ''Иде нашенската музика''


https://www.facebook.com/BGMemory/videos/10201046908989282/

[Hatshepsut]

Пиян Георги

Тъпан бие сред селу,
гайди свирят весело.
Пиян Георги се жени,
от старите йергени.
Пиян Георги се жени,
най-старият йергенин.

Кръчмарин Гюру кумува,
дели Митко сватува,
девер е Петко лъжеца
и сват е Стоян крадеца.

Надошли са сватбари,
негови верни другари.
Яли са, още пили са
пустото вино червено, х2
триса оки мерено.

Кога виното изпиха,
всички се много напиха.
Зазвънтяха ножове,
загърмяха пищове.
Пиян георги в средата,
вика и върти камата.

Младата булка пияна,
свекървата заляна.
За коси се улавят
и сватбата развалят.
Пиян се Георги разжени,
пак си остана йергенин.

изпълнява Георги Германов:

[Миломиръ]

Па шта си ти?

Песен за македонското девойче Васка Зойчева от Прилеп единствена дала цвете на сръбския княз Александър Караджорджевич при влизането му в опразнения от турците Скопие на Каменния мост над Вардар на 14.10.1912г., когато на въпроса на особата  "Па шта си ти?" (Каква си ти?) детето отговаря чистосърдечно: "Българка съм" то получава жесток шамар и грозни псувни от србския престолонаследник на който е дало цветето си,
случката дълбоко потриса скопяни и предвещава зверските репресии на сръбската власт над тях, заради които от ВМРО първо е ликвидиран сръбския управител на Македония  Велимир Прелич застрелян  в центъра на Скопие на същия Камен мост на Вардар от Мара Бунева на  13 януари 1928 , а след това и въпросния крал Александър Караджорджевич е ликвидиран от ВМРО в Марсилия на  9.10.1934г. разстрелян от  Величко Керин с псевдоним Владо Черноземски като заслужено възмездие за хилядите невинни българи, станали жертва на сръбския терор.

Па шта си ти

Па шта си ти? - краля сръбски попита
едно малой моме, едно лично скопянче

Ей ти, кралю, яз сум си баш българка
от град български, от земя българска!

За тез думи кралят удрил момето
пред майка и татко, пред всички скопяни

Ей ти кралю, слушай, слушай, запомни:
Цел народ ти виде, скоро ке ти отмъсти!

Ей ти кралю, бегай, бегай далеку!
Тука не е сръбско, тук е земя българска!

[Миломиръ]

Се собрале комитите
(Народна песен за войводата на ВМОРО Йордан Силянов Пиперката от Кичевско)

Се собрале комитите.
Ке ми одат в Суво поле.
Напред оди войводата -
войводата Йордан Пиперка

Ке ми фатят до три пусии
(друг вариант: ке ми фатят метел изин*)
Ке го чекат Алил паша,
що я грабил руса Стойна,
руса Стойна от Мало Церско

Проговаря войводата -
войводата Йордан Пиперка:
“Ай да слезиме в Долно Брезово.
Да го венчаме Алил паша
за невеста остра сабя.”

* метел изин - тур. позволение, разрешение, път


За Йордан Силянов Пиперката войвода от ВМОРО в уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

изпълнение на Румяна Попова

изпълнение на група "Македонски мерак"

[Миломиръ]

А бре Кольо, Мамин Кольо

(Българска народна от Македония за войводата на ВМОРО Никола Коев Николов наричан Мамин Кольо, братов син на дейвствалия в Тракия, Македоня и Поморавието легендарен войвода на ВМОРО Таню Николов)


За войводата от ВМОРО Никола Коев Николов наричан Мамин Кольо в уикипедия -  https://bg.wikipedia.org/

- А бре, Кольо, мамин Кольо, мамина комита,
не наоди ли се, Кольо, по Пирин планина?
Не наноси ли се, Кольо, пушка манлихера?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята майка?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята жена?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоите деца?

- На мен ми е майка, мале, Пирин планина
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
работа ми вършат, мале, назад не се връщат.

изпълнение на Гуна Иванова

изпълнение на Държавния ансабъл за народни песни на РТЦ Благоевград

[Миломиръ]

Желба по Кукуш

Песен за българския град Кукуш в Егейска Македония, отстоящ само на петдесетина км от днешната граница, изгорен заедно другия близък български град Струмица и околните български села от гърцата армия в 1913 г. водеща войната под зловещия, античовешки, но цинично ясен лозунг: ΒΟΥΛΓΑΡΟΣ ΝΑ ΜΗ ΜΕΙΝΗ "Българин да не остане" - "Вулгарос на ми мини". Международната Карнегиева анкета неопровержимо свидетелства за този геноцид когато мирното егейско българско население е избивано  зверски от окупатора.

Изпълнение  Кичка Христова

[Миломиръ]

Тамо долу край Белото море
Народна песен на македонските българи бежанци от Солунско

Тамо долу край Белото море,
тамо е бракя, мойот роден край
Тиран дойде, нас не пропади,
па скитаме по целиот свет
О, Македонийо, моя земьо напатена!

Уще памтам*, бракя, бежанците
со очи тажни, сърца ранети
напущия родното огнище,
а тръгная в земи далечни
О, Македонийо, моя земьо напатена!

Уще памтам, бракя македонци,
Кукуш, Делчев и Бело море,
не го памтам пусто Еди Куле,
тоа сатре многу герои
О, Македонийо, моя земьо напатена!

Дали еднаж пак ке се вратам
во нашиот мил роден край,
дали еднаж сонце ке огрее
тамо долу в Македония
О, Македонийо, моя мила земьо родена!
О, Македонийо, моя земьо напатена!

*памтам = помня

изпълнение на Васка Илиева

[Миломиръ]

ВО СОЛУНА ЕДИ КУЛЕ
Народна песен за борбите на егейските българи срещу поробителите

Затворът Еди куле в Солун е един от най-страшните. Там първо турските, а от Междусъюзническата война 1913г. и гръцките поробители на Македония и Беломорска Тракия хвърлят най-опасните за тях българи.  В него  сутринта на 27 август 1948 г. е убит "Костурският орел" роденият в костурското село Жужелци учен и български поручик Андон Калчев - защитника на егейските българи от Леринско, Воденско, Преспанско и Костурско, имали нещастието да останат извън пределите Царство България през втората световна война. Разпространяваните и днес от гузната гръцка пропаганда гнусни клевети  за този достоен македонски българин подпомогнал организирането на Солунския български клуб и на Опълчението за самозащита на местните българи от гръцките фашисти и комунисти наречено "Охрана" достигнало 12 000 въоръжени местни българи, не са успели да замъглят горещата народната любов и признателност към него изляла се в песента "Костурски орел" и различни легенди.

Затворът Еди Куле в Солун - https://bg.wikipedia.org/

Андон Калчев - https://bg.wikipedia.org/

Охрана - опълчението на българите от  Костурско, Леринско, Воденско, Преспанско 1941 -1944г. https://bg.wikipedia.org/


изпълнение на Васка Илиева

[Миломиръ]

Болен лежи Катил Георги

Тракийска и македонска българска народна песен за войводата от ВМОРО Георги Мияковски наречен Катил Георги и Солунските зандани.


Войводата Георги Мияковски е роден е през 1876 година в мариовското село Бърник. Присъединява се към ВМОРО бори се срещу турския поробител и действа срещу гръцката въоръжена пропаганда в Мариово. Гръцки андарти убиват семейството му с изключение на най-малкия му брат, който е изпратен като подарък на сестрата на гръцкия капитан, която е бездетна. По време на Първата световна война е назначен за кмет на родното си село и като такъв активно участва в издирването и избиването на сътрудниците и дейците на гръцката пропаганда.

За войводата от ВМОРО Георги Мияковски - https://bg.wikipedia.org/


Тракийския вариант в изпълнение на Димитър Богданов:

[Миломиръ]

БОРЯНО, БОРЯНКЕ

Българска народна песен любима в цяла България от делтата на Дунав до Бяло море, днес популярна и като детска песен,
играе се като обикновено право хоро в цялата страна, хватът най-често е за длани. Характерно за хорото е лекото полюляване на ръцете напред назад в ритъм с музиката. Играе се смесено в кръг, полукръг, вито или сключено. Тактовият размер е 2/4. Брои се едно; две.

Вариант в Добруджа:
Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (2)
сал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
Гласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
Чак до нашта нива, чак до нашта слива. (2)
Сърпа си оставиям, тебе да послушам, (2)
тебе да послушам, коя песен пееш. (2)
Коя песен пееш нея да засвиря, (2)
нея да засвиря хоро да направя. (2)
Хоро да направя, хоро на момците, (2)
хоро на момците както на момите.(2)


Вариант в Тракия:
Боряно, Борянке, сал ти ли си мома (2)
Сал ти ли си мома, мари, сал ти ли знайш да пееш (2)
Гласът ти се чува чак до нашта нива (2)
Чак до нашта нива, мари, чак до нашта слива  (2)
Сърпа си оставям, тебе да послушам  (2)
Че ми пееш леко, мари, а се чуй далеко  (2)


Вариант в Македония:
Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (x2)
сал ти ли си мома, сал ти ли знайш да пееш?
Гласот ти се чуе дур до нашта нива, (x2)
дур до нашта нива, дур под нашта слива.
Сърпа си оставям тебе да те слушам, (x2)
тебе да те слушам коя песен пееш,
коя песен пееш и яс да запея, (x2)
кое оро играш и яс да заиграм.


изпълнение на детски ансамбъл "Детелини":

Боряна, Борянка, Боянка, Бойна и Буина се наричат някалко българки войводи за които се пеят песни.
Бойна войвода е хайдутка с интересно и древно българско име песента за нея е известна от някогашното българско с. Бейдаут в Северна Добруджа. За нея добруджанци пеят тази песен:

БОЙНА ВОЙВОДА
Събрали ми са, събрали
дор тристамина дружина
навръх на Стара планина,
на високата могила,
заклали крава ялова,
пробили душна бъчова,
натокли вино чървено,
послали златна трапеза.
Сичките наред сеннали,
сичките ядат и пият,
и са сичките веселят,
Тодорчо, млада войвода,
не яде Тодор, не пие.
Дружина думат Тодорчу:
– Тодоре, наша войводо,
защо не ядеш, не пиеш,
дали ти й ясте пресолно,
дали ти й вино горчиво?
Тодор дружина думаше:
– Дружина вярна, събрана,
ша стане девят години,
откак съм тръгнал хайдутин,
млого съм майки разплакал,
млого съм булки юдовил,
аз ша са веке юставя
от този пусти хайдутлук!
Бойна са мома прочула,
викайте я, калесайте
и тя със вази да доде,
син-зелен байрак да носи
и тристамина да води.
Стоянчо Хаджииванов,
дорде си дума продума,
наточи вино чървено,
напълни желта бъклица
и той при Бойна отиде,
и си на Бойна думаше:
– Бойно ле, моме хубава,
млого ти здраве от Тодорча,
искаш ли, Бойне, рачиш ли
и ти със нази да додеш,
син-зелен байрак да носиш?
Бойна ми мома хубава
на висок чардак седеше,
бяла къделя предеше,
Бойнина мама думаше:
– Бойно льо, къзъм Бойно льо,
мър преди, Бойно, мър тъчи,
че ша та мама ожени
в селото за баш момчето!
Бойна мама си думаше:
– Мале мо, стара мале мо,
опустяло ти й фурката,
фурката, мале, вретено!
Гора са, мамо, развива,
развива, раззеленива,
мойто са сърце налива
със ясни кърви горещи,
аз със хайдути ша ида!
Дорде си дума предума,
и са дружина зададе,
Бойна с дружина отиде.
Ходили мало ни млого,
ходили девят години –
не можле да ги изловят.
Царска са хазна обрали,
царю потеря подигна
и са сичките предали.
Бойна ми мома хубава,
дърво и камък фъргала –
пак не са Бойна предаде.
Тя си във село отиде
и на майка си думаше:
– Жени ма, мамо, годи ма
в селото за баш момчето!

СбНУ XXXV, № 239, стр. 232 – 233:33

Боряна войвода е възпята в народна песен от Разградско, записана още през средата на ХІХ в. от възрожденския деец, педагог и пръв български литературен критик Нешо Б. Бончев (1839 – 1878). 

БОРЯНКА ВОЙВОДА
Стоян Боренки думаше:
– Боряно, сестро Боряно!
Ти ма си много слушала
и сега да ма послушаш:
байряка да ми подигнеш,
юнаци да ми преведеш
през зелената морава;
царска се й хазна зачула,
хазната да превариме,
имане да си наземем –
кой колко може да носи!
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стояне,
не мога, байке, да дойда,
че съм си тежка разпета;
по пътя да не добия,
бела ще да ти направя,
бела, байке ле, холума!
Стоян Борянки думаше:
– Не бой са, сестро, не бой са,
нали е брат ти със тебе,
не щем се много забави,
я щем за три дни да идем,
за три дни и за три часа!
Борянка дума Стояну:
– Банке ле, да ме почакаш,
кончето да си оръжа,
премяна да си преблека!
Стоян Борянка почака,
та си премяна облече,
та си кончето оръжи;
обула сини шалвари,
обула черни ботуши
и капаклии калцуни;
приплещи пушка бойлия,
приплещи сабя френгия,
опаса силях сребърен,
запъхна чифте пищови,
запъхна остри ножове;
наложи калпак самурен,
завила бяла пушия.
И си кончето оръжи:
със синю седло алено,
със позлатени зингии;
и си байряка подигна,
и си юнаци поведе.
Че ги Борянка поведе
през широката поляна,
през зелената морава,
че ги Борянка заведе
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина,
на хайдутското падало.
Царска се й хазна задала
със триста млади сеймени;
като ги видя Борянка –
кой зад туй дърво избяга,
кой пък избяга зад онуй,
сама Борянка остана
с нейниго брата Стояна.
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стоене,
я ми дай, банке, сабята,
мойта е сабя раждава:
три годин не е точена,
твойта е сабя френгия;
страх ма е, бате, страх ма е
дан ма сабята засрами.
Стоян и даде сабята;
тя се налево завъртя,
доде се сключи надясно,
току Борянка остана
и брат й Стоян въз нея.
Таман са хазна презела
и детето са намери;
как са намери и продума:
– Уйчо ле, уйчо Стоене!
И за мен дялба да делиш,
и аз бях ярдъм на мама!

Разградско (Бончев, № 52)

За „Боряна млада войвода” се пее и в още една трапезна песен от с. Крушари, Добричко. Тя е известна под заглавието „Либе хайдутка”, по-кратка е и с различно съдържание, но текстът й не ни дава основания да смятаме, че визира образа на друга хайдутка със същото име. Напротив, сравнявайки двете песни, които произлизат от една и съща фолклорна област – Добруджанската, оставаме с впечатлението, че те като че ли взаимно се допълват в смислово отношение.

ЛИБЕ ХАЙДУТКА
Мама на Динчу думаше:
– Динчо бре, синко, Динчо бе,
хай да са синко ожениш
за Недка – нашта комшийка,
че е болярска дъщеря
и е работно момиче,
млого ща дари донесе:
дур триста жълти жълтици,
дур триста вакли овчици,
дур триста кила баири,
дур триста кила чеири!
Динчо мама си думаше:
– Устъй са, мамо, не думай
за Недка да са оженя!
Аз имам либе хайдутка –
Боряна млада войвода.
При нея, мамо, ша ида,
във тая гора зелена,
байряка ша си развея,
дружина ша си поведа!

с. Крушари, Добричко

В още няколко народни песни е възпята легендарната хайдутка Бояна (Боянка) войвода. Първата песен е по-известна като „Боянка войвода”, още в средата на ХІХ в. е публикувана от руския учен Пьотр Алексеевич Безсонов (1828 – 1898), а по-късно и от Димитър Осинин под друго заглавие – „Мирче и Бояна”. В нея се описва живота на момата-войвода след като вече уж се е отказала от хайдутството. Тогава Бояна се сгодява и омъжва за Мирчо войвода. Но веднъж участвала в хайдушката борба, жената трудно се отказва от нея и не може лесно да свикне с обикновеното ежедневие. Според песента, докато Боряна си седи мирно и тихо вкъщи и преде – съпругът й Мирчо е заловен от потеря. Той успява все пак да проводи хабер на жена си и... „ето я нея, не жена, а разярена вълчица”, както я описва Н. Хайтов – за да спаси живота на мъжа си Бояна загърбва всичко, принуждава се отново да препаше „сабя френгия”, да „забучи чифте пищови” и да освободи Мирчо от турски плен.
Хайтов, Николай. Жени-хайдутки, изд. на Националния съвет на ОФ, С., 1962 г., стр. 4.

БОЯНКА ВОЙВОДА
Де се е чюло, видяло,
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна!
Девет е годин ходила
на десетата година
Бояна се е годила
за Мирча, млада войвода.
Много й придан дадоха:
дванайсе върви алтъни,
тринайсе върви рупове
и десет оки коприна.
Като се е оженила,
Мирчо Бояни направи и
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце,
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака – тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
Отде ги срещна търговче,
Мирчо търговчи думаше:
“Търговче и базиргенче!
Скоро у дома да идеш
Бояна да кажеш,
че ма са турци хванали,
главата ще ми отрежат.”
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде
още Бояни думаше:
“Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го за в Търнов караха,
да му главата отрежат.
Я стани, стани, Бояно,
та си турците срещни,
срещни и Мирча отърви.”
Това като чю Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабля френгия,
забучи чифте пищови
и зема пушка бойлия.
Че стана, та турци срещна,
отдалек им са поклони,
отблизо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
“Бояно, млада войводо,
я седни холам, Бояно,
да едем, още да пием!”
Бояна турци думаше:
“Ой ми ва вази, сердари!
Не дойдох да ям, да пия,
но дойдох бой да са бия!”
Дорде са турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогизи Мирча отърва,
отърва, още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
“Бояно, млада войводо!
Халал да ти е войводството
и моето, бре, мъжество,
че ми живота отърва
от тия клети душмани.”

Друга песен също е публикувана в сборника на Безсонов със заглавие „Бояна” и под № ХХVІІІ. Вариант на тази песен, записват  и братя Миладинови в Панагюрище. Въз основа единствено на последния факт е трудно да се заключи, че именно там – из Панагюрско, е районът, в който е действала българската хайдутка Боян(к)а. По оскъдните данни, съдържащи се във фолклора, може да се предположи само, че хайдутството й продължава ок. 9 – 10 години, но този факт също е доста спорен, като се има предвид, че често се среща в различните варианти на песни и за други хайдутки. Според текста на песента Бояна предвожда дружина, в която хайдутин е и някой си Стоян, но не става ясно дали той е неин по-голям брат или просто посестрим. В момент на отчаяние Стоян е готов да се откаже от хайдутството и моли Бояна да разпусне дружината, за да се главят овчари някъде. Вместо да се залови за гегата непоколебимата войводка пресреща конвоя на т. нар. „Кирима бяла кадъна”, обезврежда го, убива Карима (Кирима или Керима) кадъна и прибира събраните от нея данъци. Същата Кирима се споменава много често като персонаж и в други народни песни. Тя е била дъщеря на управителя на Пандаклийския вилает (с. Пандакли – от 1934 г. с. Тервел, а от 1950 г. с. Тенево, Ямболско), красива, силна, но и жестока жена, от която си пати цялата рая, подчинена на баща й. Именно при поредната обиколка из вилаета с цел събиране на данъци от населението, тя е нападната от хайдутите на Бояна войвода и заради прегрешенията си е обезглавена (според друга версия завършва живота си ослепена и напълно безпомощна). Дори само това да е геройството на хайдутката Бояна, то заслужено намира място в народното творчество. Остават неизвестни периодът на хайдутуване и родното място на войводката, като за последното днес претенции има и гр. Дряново.

БОЯНА ВОЙВОДКА
Бояна, млада Войводка!
Била Бояна Войводка,
Била е деветъ години,
Покарала е десета,
Ниде човякъ не видяле,
Камо ли пара да зематъ;
Продадоха си конете,
Изядоха си парите.
Стоянъ Боѣни думаше:
„Мома сестрице, Бояно!
Я̀ хайде да са разнесемъ,
Овчере да са наглавимъ
По бегличките сюріи!”
А Бояна му думаше:
„Почякай, бае Стоѣне,
Че ми е хаберъ втасало,
Че иде мома Кирима
Кирима, бѣла кадѫна
Сосъ турска хазна голѣма,
Сосъ деведесетъ джеляте,
Съ сто и дваесетъ харапе.”
Па излезе на планина;
То и Кирима довтаса
Сосъ тешка хазна голѣма.
Изляла беше Бояна
Бояна млада Войводка,
Тà на Кирима думаше:
„Киримо бѣла кадѫно!
Няшто да ти са помола,
Давно ми молба помине;
Я̀ предари ми момците,
Што та е господъ подарилъ,
Макаръ червене дукате!”
И Кирима й думаше:
„Дейгиди курво Бояно!
И теб ли да са побоя,
Момците да ти предара,
Сосъ деведесе джелате,
Съ сто и дваесе Харапе.”
Ми са ѣдоса Бояна, Бояна
млада Войводка,
Извади сабля френгія,
Тà я два пѫти прегрѫна,
И три пѫти я цалуна,
Тà са на сабля помоли:
„Сабльо ле, моя сестрице!
Толкова ма си слушала,
Токо ма сега послушай,
Да взема хазна голѣма!”
Па ся Бояна заврѫтя
Ту на лево, ту на десно,
Кога сѣ назадъ обрѫна,
Токо Карима остала
Вовъ тая златна кочія.
Бояна каже Карими:
„Каримо, бѣла кадѫно!
Подай си глава на вѫнка,
Главата да ти отряжа,
Да не крѫвава кочія.”
Кирима й са молеше:
„Бояно, мила сестрице!
Просто да ти е хазната,
Токо си мене не губи,
Че смъ едната на майкя,
Тà па ако сѫмъ едната,
Ами сѫмъ млада годена
Годена, а неженена!”
Бояна е непослуша,
Нѫ влезе въ златна кочія,
Кирими глава отряза,
Па са Бояна провикна:
„Дружина вѣрна, зговорна!
Кой на кѫде е, да доде,
Да земи тешко имане,
Кой колко може да дигне,
Азе ща съ кола да карамъ.”

БУЙНА ВОЙВОДА
Събрали са са, събрали
търновски млади момчета,
момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
купиха крава ялова,
та си ядяха, пияха.
Никола млад байряктар,
той на момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
като едете, пиете,
че пада ли ве на сърце,
излиза ли ви на лице –
мене на сърце не пада,
нито на лице излазя,
че си войвода нямаме,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги поведе.
Ето ми девет годинки
как ни й Буйна оставила –
харалъка ни са довърши,
цървули ни са додраха.
Пробийте душни бъчови,
налейте желта бъклица,
пратете русо копиле
да иде Буйна да вика –
прави що прави да доде,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги натъкми,
натъкми, да ги поведе.
Пробили душни бъчови,
налели желта бъклица,
пратили русо копиле
да иде Буйна да вика.
Буйна ми булка хубава,
Буйна на боклук седеше,
на ръка памук предеше,
горе, надолу поглежда
към хайдушкото сборище.
Ето момченце да иде,
момченце русо копиле,
право при Буйна отиде,
желта й бъклица подаде,
още на Буйна думаше:
– Буйно ле, булка хубава,
много ти здраве провожда
Никола млад байряктарин –
правиш що правиш – да додеш,
юнаци да му наредиш,
наредиш, да ги натъкмиш,
натъкмиш, да ги поведеш.
Ето ми девет годинки
как си ни, Буйне, оставила –
харалъка им са довърши,
цървули им са додраха,
никаква кяра нямаха.
Буйна момченце думаше:
– Момченце, русо копиле,
не моя, джанъм, да дода –
Момченце Буйни думаше:
– Буйно ле, булка хубава,
доде не додеш, не бива!
Буйна си нищо не рече
и тя се назад повърна,
отвори темни зимници,
отключи пъстри сандъци,
разфърли герджик премяни,
облече юнашка образа,
руси си коси завърза,
бели ръкави запретна,
алена феса накриви,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си момченце поведе
към хайдушкото сборище,
на хайдушкото кладенче.
Там си Никола намери,
Никола млад байряктар
с негови отбор юнаци,
юнаци се без мустаци,
като си Буйна видяха,
сички на крака станаха.
Буйна момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
нещо що да ви попитам,
правичко да ми кажете –
да турим пръстен на бука,
по редом пръстен да мерим.
Който си удари пръстена,
той ще ни бъде войвода.
Турнали пръстен на бука,
по редом момци меряли,
меряли, не ударили.
Седяла й Буйна, гледала,
Буйна се люто разсърди,
на ено коляно й клакнала,
опъна пушка бойлия,
пуста е пушка пукнала –
от бука пръстен свалила.
Буйна момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
ето ми девет години
как са й Буйна оставила.
От цара хазна не мина,
сега ша хазна да мине.
Пратете млади караули,
кога се хазна зададе,
на Буйна хабер да сторите.
Пратили млади караули,
малко са много вардили,
тъкминку до три сахатя.
Ето хазната че иде:
девет катъра с имане,
до триста руси бошнаци,
те си хазната караха.
Буйна на пътя излезе,
Буйна бошнаци думаше:
– Бошнаци, млади помаци,
я си хазнето отворете,
девет катъра ялтъни!
Бошнаци думат войвода:
– Войводо, млади гидийо,
ний си хазнето не даваме
доде ни главите не паднат.
Буйна се люто разсърди,
извади сабя тънина,
че са на место завъртя,
доде са наляво юбърне –
сичките Буйна посече,
само хазнето юстана.
Че им въжета изряза,
на земя хазнето свалила
и си катъри изклала.
На момчетата им дялба делила,
делила и разделила,
Буйна момчета думаше:
– Момчета, отбор отбрани,
зимайте пари безкрайни,
харчете, йоще мислете –
веке Буйна със вас няма да доде.
– Ой, наздраве на тебе, Буйно ле,
Буйно ле, булка хубава!
Наред й ръка целунаха,
целунаха и се простиха,
простиха и се разделиха.

Кортен, Новозагорско (Живков-Янакиева, с. 150, № 73).

Бойка войвода пък е една от най-често споменаваните български жени-хайдутки. За нея е прочутата епическа поема „Бойка войвода” на Петко Р. Славейков.  Сюжетът на „Бойка войвода” е взет из легендарните разкази за едзна жена-войвода, върлувала из Търновско в началото на миналото столетие.” Славейков, Петко Р. Съчинения, т. І (Стихотворения), Изд. „Български писател”, С., 1978 г., стр. 345.
Днес вече е известно, че прототип на героинята от поемата е прославената през онова време из Търновския край хайдутка Рада Барачкина. Всъщност, според някои други твърдения, Рада и приятелката й Пенка постъпват в дружината на Вълчан войвода съответно под мъжките имена Радю и Пеню. След залавянето на Вълчан войвода именно Радю (Рада) става предводител на хайдутите, но сред тях се появява съмнението, че е жена и подлагат водача си на поредица от изпитания. В крайна сметка се съгласяват тя да ги води, а пък в памет на убития си баща Рада приема неговото име – Бойко, и така се превръща в Бойка.
Райков, Цвятко. Легенди, Русе, 2005, стр. 5-8.

БОЙКА ВОЙВОДА
Мина ся късна вечеря,
време петляно настава;
силна му буря вееше;
буен дъжд рукна отгоре,
Бойка от къщи излиза,
буря й в нищо не бърка,
буен дъжд воля не спира...
Бойка саминка излезе,
тя ся към чучур упъти,
там над реката под брястът.
Седна саминка на камък –
на саморасъл бял камък,
седна там Бойка да чака.

Бурята тихна, утихна
и дъждът сякна, престана.
Буен си порой протече;
страшно шумеше реката –
бряг ся над нея ронеше.
Бойка не гледа, не види
страшни ми върли стихии
как си бушуват, върлуват.
В мисли ся беше вглъбила;
нейните тежки въздишки
сливат ся с речно шумтенье.
Вече петлите пропяха.
Полунощ стана, настана.
Бойка ся дигна, та стана,
в мрак ся наокол уникна,
уникна и ся ослуша.
Нийде ся нищо не види,
нищо отнийде не чува;
само звездите над нея
изново на свод небесен
ясно блещяха, трептяха.
Бойка ся жално нажали,
от очи сълзи пророни,
тръгна, назад ся повърна;
две стъпки Бойка пристъпи,
застана, пак ся ослуша.
Стъпки ся чуха надясно –
стъпки на Бойка познати;
знайно си лице идеше:
млад Стоян, млада войвода,
Бойкин ми драгий годеник –
годеник, верен любовник.
Срещна го Бойка посрещна
весела вече, засмяна
и му благатно подума:
– Видиш ли, драгий, чакам тя...
– Бойке ле, мило байново,
прошка, задет ся забавих.
Снощи си късно получих
писмо от нашът войвода:
скоро, по-скоро да стана,
вярна дружина да сбирам,
горе в Балкана да ида.
-------------------------
Бойка ся беше вглъбила
в мисли широки, дълбоки
и черна земя гледаше.
А щом Стоян издума,
тя ся от мисли завърна
милно в очи го погледна,
та че му дума продума:
– Що са тез пречки, що казваш?
Що ли са тези плашилки?
Ти ли не знаеш, Стоене,
аз от кого сум родена?
Що сърце носи баща ми?
Що ми разказваш надълго
и мя раздумваш напразно?
Ти откак си мя залибил,
дали не си мя угадил,
че под таз лика моминска
сърце юнашко почива...
Нима не помниш, Стоене,
когат водата дохожда,
стара ти майка поднесе;
по лов ти беше далеко,
баща ти беше на Търнов,
нямаше никой при нея.
Аз сама скочих в реката,
буйни талази пресякох,
насред река я настигнах,
жива на брега я извлякох...
Или забрави, Стоене,
теб когат тя тресеше,
че ви ся къща запали;
Кой скочи в страшни огневе,
че на ръце тя изнесе,
каквото агне гергевско?...
Страшно е, казваш, Стоене,
страшно е войска на удар –
страшно е само да гледаш
как ся там борят юнаци;
още по-страшно да мислиш
отдалек как ся те трепят...
Вътре в войската кога си,
сам на борбата отгоре,
мъст у гърди ся разпаля,
сърце ся в кърви запеня,
в жили ся дързост разлива,
ръце от ярост потрепват,
сами ся теглят към сабя;
очи от огън тъмнеят,
нищо пред себе не видят:
страшен противник – муха е.
Смърт ли настреща излезе,
гледаш на нея безстрашно,
сам ти връз нея политаш...
Час дошъл мъртъв да паднеш:
де ся по-лесно умира,
ако не тамо, в войската?
Кога тя болест снамери
вкъщи, на мирна постелка,
и да н'си еще за мрене,
гледаш, че всички из къщи,
скръбни и желни за тебе,
ником поникли, не шават.
Ако поискаш водица,
треперят и ти подават.
Роднини, виж, ся изреждат
да идат да тя наглеждат,
гледаш ги все ся припазват,
за тебе кога приказват,
ниско тя гледат и шушнат.
Сепваш ся и ти тогази,
трепнуваш пред смърт пред време.
Имаш и време дожолно
светът по-тънко да смисляш,
да тъжиш, да го милееш.
Страшна е смъртта, Стоене,
кога я чакаш на легло:
буден я гледаш наяве,
дремеш ли – нея сънуваш,
а то е сто пъти по-тежко,
по-грозно от смърт на войска.
С войската на бой кога си,
щом чуеш да екне тръбата,
кипва кръвта ти, възвира,
смърт ни на ум ти не иде;
мислиш ти само за мщенье...
Рана ли враг ти нанесе,
кръв ли ти виде да блюкне,
по-силна жажда за мщенье
в теб тогаз ся възражда.
Смъртна ли бъде таз рана –
ясна, засмяна душата
отведнъж тяло оставя
мъртво, но с слава покрито...
Всякога й било, ще бъде –
от живот слава по-честна.
От такваз участ блажена
що аз да бъда лишена?
Ако жена съм, не съм ли,
както мъжете родена?
Що да не мога, кат искам,
както тях и да умирам?
Само мъжът ли обича
домът си, още родът си?
Той ли само е тъй длъжен
за тях да лее кръвта си?
Богу съм длъжна кат тебе,
Роду си длъжна не сум ли?
Що да ся крия от смърт аз,
ти като на смърт отиваш;
и кат ся крия, ще л'мога
някъде да ся укрия?
На войска ако не ида,
вечно ли жива ще бъда?
Ако на село остана,
ще ли безсмъртна да стана?
Смъртни сме всинца еднакво,
мъж ли, жена ли веднъжки,
в бойно поле ил'вкъщи,
рано ли, късно, ще мреме.
А като без смърт не може,
де ся по-сладко умира,
ако не на бой с дружина?
Смърт било страшно, ти казваш:
робство от смърт е по-страшно.
Свиден и мил е животът,
но дали няма от него
нещо по-мило, посвидно?...
Тежко е, казваш, войнишство!
Как ще е тежко за мене?
Аз не съм в Търнов родена,
ни цариградски учена.
В път мя е майка родила,
в остри пелени повила,
на студен извор къпала,
с своя си кърма доила...
Ази съм расла, порасла
по дъжд, по вятър с овцете,
по буйно слънце на нива,
често и гладна, и жедна!
На какво не съм учена?
От какво свяна да имам,
та да не дойда със тебе
на войска, дето отиваш
с твоите отбор дружина,
другар най-малък, най-верен?...
Ако ти либиш, ще знаеш
жива раздяла какво е
и не ще искаш от мене
сам да тя пусна да идеш
на войска в явни премежди...
От любов нищо по-силно,
ни от раздяла по-тежко!...
Ако съм твоя до гроба,
що и там с тебе да н'дойда?
Ей ще да дойда със тебе;
ти дето бъдеш, и аз там...
В кървави битки при тебе
нека стрела мя умери,
нека мя копье промуши,
нека мя сабя премахне;
на твойте ръце юнашки
аз ще издъхна със радост,
пълна със сладки надежди,
че ще отмъстиш за мене...
Да стоя тука на село,
само за тебе да мисля;
ветрец дръвя ли разклати,
птиче ли пръпне меж'листье,
ази да трепвам, горкана!
Всякога все в страх да бъда
от жални вести печални.
Не мога, мило, за бога,
и недей иска да стане,
от войска кат ся завърнеш,
гробът ми само да найдеш...
Туй доде Бойка думаше,
ронеше сълзи два реда,
Стояну в поли падаха;
жално я Стоян гледаше...
Когато Бойка издума,
и двамата са мълчели –
що веч да думат, не знаят...

Славейков, П. Р. Избрани творби, Изд. „Български писател”, С., 1976 г., стр. 104 – 114.

За Бойка продължават да пишат и днешни изследователи, които не пренебрегват народното творчество. Но често сведенията си противоречат. Така според някои Бойка войвода действа с дружината си в района на Странджа планина. При опит за освобождаване на робски керван, тя загива заедно с още ок. 15 хайдути в голямо сражение с турска потеря край странджанското с. Голямо Буково (до 1934 г. Коджа бук), Бургаско.
д-р Апостолов, Стамат. Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни, изд. „ЛИБРА СКОРП”, Бургас, 2002 г., стр. 12.

[Миломиръ]

СТАМЕНО МОМЕ ЦЪРНА ЧЕРЕШО
Българска народна песен от Костурско

В костурско, за разлика от насилвания със всякакви извращения говор в повардарието, българското македонско наречие е запазено в автентичната си форма.

пее женска група Бапчорки

[Миломиръ]

ЛЕГНАЛА РАДКА ЗАСПАЛА
(Народна песен от Беломорска Македония)

Насладете се на хубавото българско беломорско наречие

Легнала Радка заспала под едно  дърво, ле джанъм, маслина
под едно  дърво, ле джанъм, маслина.

Духнал ми ветер от море, скършил вейка, ле джанъм, маслина
скършил вейка, ле джанъм, маслина.

Удрил ми Радка по глава, люто го Радка, ле джанъм, прекълна
люто го Радка, ле джанъм, прекълна.

Ветере, мори ветере, силата ти се, ле джанъм, секнала,
силата ти се ле джанъм секнала.

Ти со мене ме ле удри сладко сум била, ле джанъм, заспала
сладко сум била, ле джанъм, заспала.

На сон дойдойя три луди, три луди млади, ле джанъм, бекяри,
три луди млади, ле джанъм бекяри.

Първи ми даде ябълко, втори ми даде, ле джанъм, чист пръстен,
втори ми даде, ле джанъм, чист пръстен.

Трети ме мене целува, той що ме ле джанъм, целува,
со него да се ле джанъм кедросам.



пеят женска група Бапчорки:

[Миломиръ]

Ой, яворе ти яворе
(Народна песен от Костурско)

Ой, яворе, ти яворе,
ой, яворе, ти яворе,
най-високо дърво ти си.
Разширей си твойте гранки,
разширей си твойте гранки
от небето до земята.
Да си седнам под яворо,
сладок ручок да си ручам.
Сладок ручок да си ручам,
руйно вино да си пиям.
Руйно вино да си пиям,
малой моме да си любам,
како душа що ми сака.

изпълнява певческа група Костурчанки:

[Миломиръ]

Иване костурски войвода
(Песен за войводата на Костурския революционен район на ВМОРО Иван Попконстантинов Попов )

Не ли ти омръзна по Пирин да одиш,
Иване, костурски войвода?

Не ли ти е жално за старата майка,
Иване, костурски войвода?

Мене ми е майка Пирин планина,
дружино, гиди, верна, сговорна,
дружино, гиди, верна, собрана.

Не ли ти е жално за първото либе,
Иване, костурски войвода?

Мене ми е либе тенката пушка,
дружино, гиди, верна, сговорна,
дружино, гиди, верна, собрана.

Не ли ти е жално за дребните деца,
Иване, костурски войвода?

Мене ми са деца дребните куршуми,
дружино, гиди, верна, сговорна,
дружино, гиди, верна, собрана.

Войводата от ВМОРО Иван Попов в уикипедия - https://bg.wikipedia.org/

Пее мъжка група от Банско: