Български Националистически Форумъ

Български народни песни


БЕЛА СЪМ, БЕЛА ЮНАЧЕ

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше, /2/
с кавалан дума думаше:
"Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е!"

ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА

Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/
- Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.

ИЗЛЕЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин янкеседжия
в Домбровци и Караджовци.
Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.
Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

Изпълнява Валя Балканска:



Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ян кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Заръчал Дельо, поръчал,
дериданскимнем айене,
айене, кабадалие.

-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почорните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади нивести.

Изпълнението на Надежда Хвойнева:


Изпълнението на Таня Скечелиева:

ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ,
БАЛКАНДЖИ ЙОВО

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.

ЛУДО МЛАДО

Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава.
Дал е Юда самозива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.

Зайди, зайди, ясно слънце

Зайди ми, зайди, ти ясно слънце,
зайди, помрачи се
И ти, ясна ле, месечино
зайди, удави се

Плачи, горо, плачи, сестро
с тебе да поплачем
Ти за твойте листе, горо,
яз за мойта младост

Твойте листе, горо ле, сестро
пак ке се разлистат,
а мойта младост, горо ле, сестро
нема да се върне.

Хубава си моя горо

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.

Това е текста й, но доста често се изпълняват само първите 3 куплета.

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ

Лале ли си, зюмбюл ли си
Що побърза млад челеби, та заспа,
та не виде какво чудо помина,
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Поминаха дор три млади уфчеря:
първи носи шаро агне да коли,
втори носи руйно вино да пият,
трети носи медян кавал да свири.
Че минаха дор три моми хубави:
първа носи аршин бяла коприна,
втора носи пъстра хурка да преде,
третя носи шарен гергеф да шие.
Събуди се, разсъни се, челеби,
че да дойдеш на тяхната седянка!

ЧИЕ ХОРО Е НАЙ-ХУБАВО - 1

Месеченка рог подаде,
та погленна отвисоко
чо йе хоро най-хубаво,
най-хубаво, най-гиздаво.
Даскалското пусто хоро -
то е хоро най-хубаво,
най-хубаво, най-гиздаво:
със таблички заграденко
и със перца преграденко!
Месеченка рог подаде,
та погленна отвисоко
чие хоро най-хубаво,
най-хубаво, най-гиздаво.
Овчарското пусто хоро
най-хубаво, най-гиздаво:
със овчици заграденко,
със ягънца преграденко!


ЧИЕ ХОРО Е НАЙ-ХУБАВО - 2

Том VІІ: Семейно-битови песни

Изгрея ми месечника,
грея, грея, дур иссея -
да видиме чийо хоро,
чийо хоро най-убаво!
На момчета най-убаво:
с бели ръце преплетено
и с рамене подкитено.
Изгрея ми месечника,
грея, грея, дур иссея -
да видиме чийо хоро,
чийо хоро най-убаво!
На невести най-убаво:
с бели ръце преплетено,
с бели поли подкитено,
сас гердане обнизано.
Изгрея ми месечника,
грея, грея, дур иссея -
да видиме чийо хоро,
чийо хоро най-убаво!
На момите най-убаво:
с бели ръце преплетено,
с бели поли подкитено,
сас гердане обнизано,
с косичняци обкитено

ПЕТКО ЛЬО, КАПИТАНИНЕ

Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.

Яла сай Петко остави
от това пусто хайдутство,
от това пусто хайдутство.

От това пусто хайдутство,
на майка ти са й додяло,
на майка ти са й додяло.

На майка ти са й додяло,
по деня хляба месенье,
по деня хляба месенье.

По нощам ризи перанье,
юнашки глави скиванье,
юнашки глави скриванье.

Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.

Изпълнява Илия Луков:

О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ

О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей
и вакло стадо блей.

Орлите от възбог
в простора ти широк
и дунавската степ
ни спомнят все за теб.

В теб българският дух
цари от Аспарух,
в теб всеки житен клас
е боен меч за нас.

Един ли вятър вя
из златните нивя,
за твоя чернозем
кръвта си ще дадем!

Послушайте патриоти

Послушайте патриоти,
да ви кажам словото
на Гергьовден бех затворен
в църни, темни зандани.

Во зандани бех предаден
от проклети шпиони
от проклетите шпиони,
и неразбрани тьрговци.

Во зандани бех измачен,
ниту вода ниту леб,
телото ми потемнело
долга риза до земя.

Ах, немойте ме мачейте,
яс сум невин како цвет,
сум се борил за свобода,
за човешки правдини.

Ах, да знае мойта майка
гробот да ми изкопа,
гробот да го изкопа,
спрема ясното сонце.

И на гробот да напише
"Тук почива маченик
Тук почива Александро
Карагюле Охридски."

Йовано, Йованке

Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,
я те тебе чекам мори
дома да си дойдеш
а ти не дохождаш душо
сърце мое Йовано.

Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща
при мене да дойдеш душо
сърце мое Йовано.

Песен за Васил Левски

Триста ми аскера тръгнале,
триста ми села сърдисале.
Да го терат баш комитата,
той дякона Васил Левски.

Триста ми юнаци хванале,
в темни зандани мачиле,
да го кажат дей комитата,
дей дякона Васил Левски.

А товарил кюмюр дякона,
смъкмил се като кюмюрджийче,
не се плашиш баш комитата,
и си водил врано конче.

Тъй без страх от турски потери,
шетал ми Левски сред народа
да го учи, да го разбуни,
да се бори за свобода.

СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО

Текст и Музика: Никола Григоров

Изпълнява Иван Андонов: