Български Националистически Форумъ

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БИТКИ СРЕД НАХОДКИТЕ ОТ ДЕУЛТУМ



Ризници, оръжия и челюсти на големи стражеви кучета са между находките в края на археологическия сезон в римската колония Деултум край село Дебелт, община Средец. Екипът на доц. д-р Людмил Вагалински приключва работата по северната късноантична стена с интересни резултати и по отношение на архитектурата – проучени са ъглова кула със запазени до 4 м на височина зидове, както и потерна (малка врата, през която защитниците са правели внезапни контраатаки).
Сред новооткритите оръжия при разкопките в най-стария римски град на България (снован през 70 година сл. Хр. от ветерани от Осми Августов легион) има железни върхове на копия, използвани от защитниците, а също и триръби стрели (като тази на снимката) на нападателите авари, опожарили крепостта в края на VІ век. Тези стрели се изстрелвали с рефлексен лък – гъвкав и еластичен, направен от няколко части. Тетивата се окачвала непосредствено преди битката или лова. Такъв лък използвали не само аварите, но и други конни народи; употребата му изисквала много тренировки, но пък това оръжие било три пъти по-ефикасно от обикновения лък. Авари, хуни, маджари, както и прабългарите, често печелели битки срещу германи, римляни или византийци, засипвайки ги с дъжд от стрели с голяма пробивна сила. Жителите на Западна Европа имали дори молитва: "Боже, от стрелите на маджарите, спаси ни!"

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1276991135978540&id=811557715855220

Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов и д-р Маргарита Попова от НИМ проведоха 6-а експедиция в пределите на едноименния ранновизантийски град, просъществувал от средата на V до началото на VII век.

И през тази година разкопките край град Черноморец се финансират от Министерството на културата и Националния исторически музей.

Археолозите са проучили четири нови жилищни сгради в южния сектор на града.



Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната античност.
Изненадата за екипа тази година е откритият пласт с материали от Архаичната епоха – VII – VI в. пр. Хр. Под подовото ниво на една от богатите византийски къщи са намерени десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието.

Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. пр. Хр.

https://newsnet365.bg7.eu/339808/

Камили са се разхождали между стените на крепостта Русокастро през Средновековието. Това става ясно от изготвения доклад за животинските кости, открити при разкопките през 2019 г. Автор на изследването е бургаският зоолог д-р Георги Рибаров.
Освен костите от тур, или диво говедо, които бяха открити през 2017 г., през това лято са намерени и останки от европейски зубър, известен още като европейски бизон. Той достига тегло до над 1 тон и дължина над 3 м.

Особено важни са намерените останки от камила, вероятно едногърба. Досега от периода на средните векове от България са известни подобни останки единствено от крепостта Туида при дн. град Сливен. От римския и късноантичния период са откривани кости от камили само в Кабиле, при дн. Ямбол, и Никополис ад Иструм, до дн. Велико Търново. Според д-р Рибаров откритата камилска кост в Русокастро показва значението на средновековния град като търговско средище, понеже през средните векове камили са се използвали единствено за керванна търговия и по-рядко – при пътуващите циркове.

От дивите бозайници са открити благороден елен, елен-лопатар, чакал, лисица, дива коза, вълк, дива свиня, див заек. Важни са останките от дивата коза – вид, който обитава високите части на планините и е особено труден за ловуване.
От дивите птици са открити кости от колхидски фазан, яребица, кеклик, голяма дропла, сив жерав, лебед, черноврат гмурец, патица лопатарка ,скален гълъб, голяма бяла чапла, обикновен мишелов. Костите от ястреб-мишелов вероятно трябва да се свържат с отглеждането им като животни, с които благородниците са ловували.
Домашните бозайници са представени с домашна свиня, овца, коза, кон, магаре, катър, муле, куче, котка, говедо, бивол. Най-много са костите от домашно прасе, следват тези от овца и от коза. Домашните птици са представени от кокошка, патица, гъска. Доминират, и то чувствително, костите от кокошки.

Особен интерес представляват останките от водните обитатели. Сред морските видове са есетра и паламуд, като последния е достигал до 2.5-3 кг. Освен тях, са открити и черупки от паури, зелен морски рак и четири вида морски миди.

От сладководните обитатели са документирани каракуда, шаран, сом, бяла риба, сладководна мида. Открити са и останки от два вида сухоземни костенурки, които са консумирани изпечени заедно с черупките.

Анализът на резултатите от проучването допринася особено много за възстановяването на природната среда, в която са живели средновековните хора. Прави силно впечатление, че през 2019 г. 32.2% от откритите кости са на диви животни – тоест, една трета от месната диета на обитателите на замъка е от дивеч.
Разкопките на крепостта Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=736

никални бойни ризници, каквито досега не са откривани на територията на България, бяха намерени при разкопки в Националния археологически резерват Деултум - Дебелт в близост до Бургас. Откритието е направено малко преди края на археологическия сезон в северната част на резервата, която е била предмет на проучване тази година, съобщи за Десант директорът на НАР Деултум Красимира Костова.

Сензационната находка е била намерена в близост до северната стена на византийската крепост в резервата. Открити са запазени елементи от две или по всяка вероятност три бойни ризници, които имат уникална изработка.



Пластините са от ковано желязо, с правоъгълна форма и са били прецизно прикрепяни върху кожа.

„Тези неугледни на пръв поглед елементи се оказват изключителни интересни. Тепърва ще търсим паралели на ризниците от Деултум. Но на този момент нямаме други такива открити на територията на България. Напълно е възможно те да бъдат късноантични, а не ранновизантийски. Пред нас стои задачата да прецизираме датировката им, както и да уточним дали те са две или три на брой“, разказва Красимира Костова.

Елементите ще бъдат дадени за реставрация на експерт в Ямбол, който, ако се наеме с прецизната работа, ще сглобява ризниците в продължение на поне 3 - 4 години, тъй като броят на намерените пластини е над 6 хиляди. Дали ще приеме предизвикателството, ще стане ясно тези дни, когато реставраторът се запознае на място с находката.

„Това изисква изключително много работа, защото всяка една пластинка трябва да бъде изкарана, корозията почистена и да бъде възстановена върху кожа по начина, по който е изглеждала. Тези ризници са били подпрени на крепостната стена във вертикално положение и при срукването на стените са се набили една в друга. Кожата ги е придържала и затова се е получил специфичен релеф, който може да се види при ръкавите“, обяснява Костова.

Върху част от елементите има полипи от дърво, което предполага, че ризниците са били в сандъци, вероятно приготвени за поправка.



През тази година археолозите са разкопали североизточната кула на византийския град. В нея се наблюдават два строителни периода. Градът е стеснен в края на III век. В края на V век са подсилени крепостните стени след ужасните хунски нашествия. Проучена е потерната (вход) към североизточната кула.

Разкрита е голяма част от крепостната стена. От източната й страна са открити огромен зид с големи барабани. Предполага се, че това е сграда на храм.

Разкопките в Деултум ще продължат и през следващата година, когато екипът на Красимира Костова се надява на още по-вълнуващи разкрития.

http://www.desant.net/show-news/51493

Впечатляващ съд с дионисиева сцена и парфюм от римско време са открили археолози по време на разкопки в Созопол. Там активни археологически проучвания се извършват от октомври. В момента в морския град се проучва некропол в Морската градина и останки от обществена сграда в близост до Пристанището.

Червенофигурният кратер, който в момента се реставрира, е открит в некропол, където са проучени 10 детски погребения и едно на жена от средата на IV век. Те са в периферията на некропола Калфата, които се изследва вече повече от 80 години, съобщи директорът на Археологическия музей Димитър Недев

„Там са намерени много интересни дарове и погребални ритуали. На съда има изобразена дионисиева сцена. Надяваме се, че след реставрацията му той ще бъде показан на годишната изложба на археологическите открития през 2019 година, която се провежда през февруари в Националния исторически музей.“

Разкопките тук са се водили от д-р Росица Христова, директор на Карнобатския музей.

В близост до този участък доц. Кръстина Панайотова е разкрила още няколко гроба, детски и на възрастни хора, които са датирани от V век.

Предстои анализ на направените проучвания, добави Недев.

Друга любопитна находка е стъкленият съд, наподобяващ малка колба, в който има течност във виолетов цвят, съобщи археологът.

„Намерихме балсамарий, запечатан с т.нар. гръцка дъвка. Той е пълен с течност, вероятно римски парфюм от II век. С него са помазвани мъртвите в пътя им към отвъдното. Надяваме се при изследването му, да се установи природната съставка от която е направен и той може да е основа за някакъв нов артикул в парфюмерийната промишленост.“

Археологическите разкопки в Созопол тук ще продължат до края на годината, ако времето не позволи да се работи проучвания ще се извършват и в началото на 2020 г.

http://bnr.bg/post/101195589/otkriha-sad-s-dionisieva-scena-i-parfum-ot-rimsko-vreme-pri-razkopki-v-sozopol

Стъкленица с благоуханно масло от римско време откриха археолозите при разкопките в Созопол. Находката - колбичка с карбонизирана субстанция, е намерена при изследването на некропол с три нива - ранно християнско, римско и елинистическо в района на морската градина. Това съобщи за DarikNews.bg директорът на Археологическия музей Димитър Недев.

„Мястото е изключително интересно и концентрирано, и като находки, и като гробни съоръжения. Начинът на полагане на гробовете показва преливането от езически към християнски обреди.



Така например, последният открит гроб е ориентиран на запад, което показва християнския начин на погребване, а покойникът е положен с монета на Фаустина, с която той да плати преминаването през реката на скръбта на лодкаря Харон. Това илюстрира, че още във времето на Римската империя първите т.нар. криптохристияни живеят в мир с езичниците.

Без ексцесии - християните на Лъвовете или на Арените. Тук е постигнат един баланс. И не случайно Созопол е мястото, в което бяха открити мощите на свети Йоан Кръстител“, разясни Димитър Недев.

Предстои находките да бъдат изпратени за задълбочен анализ, след което ще бъде извършена реставрация и консервация. Стъкленицата е намерена в гроба на момиченце, датиран от II век след Христа.

Предположенията са, че е положена като дар, заедно с богато украсена керамична ваза. Директорът на Археологическия музей в Созопол има уверението за логистична подкрепа и от новата френска посланичка Флоранс Робин и се очаква догодина находките бъдат изпратени за изследване от експертите на Лувъра.



Преди месец стана ясно, че Созопол ще изпрати за детайлно изследване в Западна Европа и лакримарий, открит през 1987 г. на същото място. Все още не е ясно в коя страна ще бъде изследвана археологическата находка.

Любопитен детайл е, че тя е била запечатана с гръцка дъвка. „Водим разговори със специалисти в Германия и Франция. Причината е, че България не разполага с лаборатория за подобно изследване“, коментира Недев.

Разкопките на некропола ще продължат до края на тази година. Скоро трябва да приключат и укрепителните дейности в района във връзка с частна инициатива. „А относно това кога ще изследваме откритието от 1987-а - казвам, че това ще може да се случи най-рано следващата година“, поясни още директорът на созополския археологически музей.

https://dariknews.bg/regioni/burgas/v-sozopol-otkriha-cenen-lakrimarij-v-groba-na-momichence-snimki-2202260

Наситена с интересни открития и изненадващи находки е отминалата вече 2019 година за археолозите, които работеха на терен в Созопол. Древният град е истинска съкровищница за специалистите. В началото на летния сезон се проведоха съвместни археологически разкопки, организирани от „Музеен център Созопол“ и френския Лувър.

Изследователският интерес на международния екип бе насочен към цялостно проучване на античните пластове на Южната крепостна стена и средновековния манастир „Свети Николай Чудотворец”, разположен в северната част на местността „Провлака”. Разкопките се проведоха под ръководството на д-р Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис – музей Лувър.

Проученият при предишни разкопки археологически комплекс, поднесе поредната изненада на изследователите. В малък участък между антично светилище – края на IV – началото на III век пр. Хр. и ранновизантийската баня VI – VII век (част от епископска резиденция), археолозите попаднаха на уникални за нашите земи археологически структури. Разкрито бе подовото ниво на стопанска сграда от V век пр. Хр., оформено с масивна хоросанова подложка с дебелина около 20 см., в южната част на което е оформен плитък дъговиден канал.

Фрагментът от античен керамичен тръбопровод, източно от сградата, минаващ под основите на светилището, дава основание за изграждане на научна хипотеза, че сградата е със стопански функции – зърно или водохранилище. През този ранен период хоросанът е скъпоструваща субстанция, с приложение в строителството на гробници, култова архитектура или при направата на стенописи и мозайки. Предвид мащабите на разкритата част от подовото ниво на сградата се предполага, че същата е имала важно обществено значение. До настоящият момент няма известни аналози в региона на Балканите на подобна археологическа структура от тази епоха.

Археологическите проучвания на остров Свети Иван през настоящата години бяха финансирани от Община Созопол и фондация „Благотворителност и милосърдие”. Проучвателят на обекта и откривател на мощите на Свети Йоан - проф. дин. Казимир Попконстантинов през 2019 г. разкри „Светото аязмо” на средновековния манастир. Археологическата структура с обем около 100 м3 е изградена от тухли в хидрофобен градеж с вътрешна обмазка, върху която са открити графити с изображение на Светия Кръст. Изцяло бе изяснен археологическият контекст и начина на изграждане на този „Животворен източник”, който през вековете осигурявал възможност за съществуването на Светата обител.

По време на разкопките бе разкрито съоръжение за каптиране, което осигурява свежа питейна вода за монасите. Каптажът и керамичният водопровод, довеждащ атмосферни води от водоснабдителното съоръжение е свързан с постянно водно стъбло от север. Цистерната е от типа на артезианските кладенци с полуцилиндричен свод и тухлена зидария от радиално разположени в псевдоаркада тухли по западната си фасада. Този начин на градеж осигурява надежността на конструкцията, изцяло съобразена с  конфигурацията на терена със силно изразен наклон на юг.

Резултатите доказват, че „Аязмото” е построено след средата на VI век.

След повече от три десетилетия на проучвания на територията на старата част на Созопол, едно археологическо откритие, опровергава наложилата се досега научна теза за упадъка на Аполония след превземането на града от легионите на римския консул Марк Лукул през 72 г. пр. Хр. За събитието разказват римските летописци Страбон и Апиан, които изрично споменават, че завоевателите отнасят в Рим, като ценен военен трофей колосалната бронзова статуя на бог Аполон – символ на града.

През есента на 2019 г. в непосредствена близост до съвременното пристанище при спасителни разкопки на екип с научен ръководител д-р Теодора Богданова и Огнян Лулев от „Музеен център” - Созопол, бе открита част от монументална сграда. Градежът е ордерен, оформен с варовикови блокове с висока степен на запазеност. Широчината на зидовете е около 1,2 м., които са допълнително укрепени със сантрачна система. В силуета на западната фасада личат конструктивни елементи (контрафорси), съобразени с наклона на терена. Разстоянието между тях е 5 м., което определя до голяма степен мащаба на сградата – между петнадесет и тридесет метра по надлъжната ѝ ос.

Южно от нея се намира, превърналата се в „градска легенда” – „Горуно Трипа” - (Свинска дупка), през която се счита, че римляните проникнали отвъд градските стени на Аполония и я превзели. Въпросният засводен отвор – вероятно римски канал е изобразен на една картина на местния художник Яни Хрисопулос от началото на XX век и е твърде вероятно да е свързан с архитектурата на новоразкритата археологическа структура.

Срадата се датира с няколко бронзови монети и червенолакова керамика от края на I – началото на II век. Най-вероятно е двуетажна и има стопански и търговски функции. Подобни сгради в римската архитектура, известни с термина „хореум” се изграждат на обществени места, където се развива активна търговска дейност. В случая това е Созополското пристанище, което продължава да има важна роля Западнопонтийската търговия.

Новоразкритите архитектурни останки предоставят нова информация за историята на града и ще бъдат изцяло съхранени в автентичен им вид в обема на новостроящото се на това място заведение.

Новоразкрит участък в периферията на античния некропол на Аполония (V – III век пр. Хр.) в местността „Калфата”.

На място на старият кантон на Пътно управление Бургас в частен имот, под ръководството на д-р Росица Христова в началото на месец ноември се проведоха спасителни археологически проучвания. Регистриран и изцяло е проучен некрополен участък в който са открити 12 гроба, датирани с материали от края на втора – трета четвърт на IV век пр. Хр. Погребенията са извършени в обикновени гробни ями чрез инхумация или кремация. Регистрирани са скелетни останки на 11 деца и един възрастен индивид, вероятно от женски пол.



Гробните дарове са богати и изключително разнообразни. Сред тях най-ценните са червенофигурен кратер, лекити за благовония и антични чаши. Открита е и бронзова монета на Аполония. Находките дават основание на изследователите да предполагат, че на това място е организиран участък за детски погребения.

Възрастта на индивидите е между две и седем години, като два от тях са в неонатална възраст. Няколко керамични фрагмента и част от скарабоид с изображения в негатив на полумитични същества, определят ранната граница на комплекса – трета четвърт на V век пр. Хр.



Тези предположения се потвърдиха при разкопките на съседния от юг имот, които се провеждат и в момента под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова. Видната изследователката на Античния некропол на Аполония, разкри няколко гроба, датирани с находки от V век пр. Хр. Най-късният гроб от които датира през Римската епоха – II – III век.

Проучени са 5 гроба, най-ранният от които се датира във втората половина на V в. пр. Хр, а най-късният се отнася към  Римският период от историята на Аполония Понтийска (дн. Созопол) II - III в. сл. Хр.

Преобладава ритуала инхумация, засвидетелстван при четири от откритите гробове. Скелетите са положени по гръб с ориентация – глава на изток в обикновени гробни ями, три от които са оградени са оградени с ломени камъни и варовикови блокчета. Един от гробовете е покрит със стреховидно разположено керемидено покритие, като в последствие е бил затрупан с дребни ломени  камъни.

Сред откритите гробни дарове преобладават съдовете за благовония ( белогрундови лекити, алабастрон и унгвентарий). Изключително интересни са находките от астрагалоси (ашици), регистрирани в гробовете в гробовете датирани през класическата епоха. Те свидетелстват за занимателни или хазартни игри от това време.

Някои от откритите астрагалоси са обработени и маркирани с букви от древногръцката азбука, които представляват цифрени символи за резултата от тази забавна игра. Инвентарът на римският гроб, който по-скоро е изненада, като откритите  за тази зона, включва съдове за вино – чаша, кана и еднофитилна лампа с релефна украса ( изображение на овен), който би могъл да се датира през раннохристиянският период.

Финалът на археологическите проучвания за 2019 г. бе проведен в изключителна важна за резервата „Старинен Созопол” територия – „Провлака”, свързващ Созополския полустров с континента. Първите мащабни археологически проучвания в тази зона са извършени през 1949 г. Още тогава на това място е регистриран некропол от елинистически, римски и ранновизантийски периоди. Територията има изключително важно значение за сухоземните комуникации на града  през историческото му развитие.

В края на 2019 г. след като теренът вече е частна собственост, спасителните археологическите проучвания в тази зона са отново възобновени. Това даде възможност на изследователския екип под ръководството на д-р Светла Петрова и Димитър Недев, да актуализират и обобщят резултатите от предишните изследвания. През месеците ноември-декември в непосредствена близост до сградата на Общината, са разкрити нови 55 гробни съоръжения. В девет от тях е засвидетелстван християнски погребален обряд и се датират раннохристиянският период (IV – V век), а 46 от погребенията са езически. Само едно от тях датира през елинистическия период (III век пр. Хр.), като останалите са от Ранноримската епоха (I – III век).

Християнските гробове се разкриват в контекста на римски езически некропол,  което е доказателство за религиозна толерантност през този ранен период. Това обстоятелство по археологически път доказва ранното и безконфликтно проникване на християнските идеи в Аполония. Съществуването на едно и също място на езически и християнски некропол, потвърждава историческите свидетелства, че Аполония е една от най-ранните християнски общини по Западното Черноморие. При гробовете от езическия период преобладава трупополагането в обикновени гробни ями, но се среща и ритуала кремация. В повечето от тях е открит гробен инвентар, свързан с вярванията за отвъдното. Най-интересните находки, датирани през II – III век са стъклени балсамарии, монети, керамични съдове, някои от които с релефна декорация. В два от стъклените балсамарии са открити запазени субстанции с органичен произход (течност с виолетов цвят – вероятно парфюм и кристализирал балсам с който са помазвали мъртвите). Засвидетелстван е и ритуала „Харонов обол”, при който в устата на мъртвия се поставя монета с която да плати на лодкаря Харон, преминаването през реката Стикс в отвъдно царство. Тридесет процента от погребаните индивиди са на деца, единадесет от които в неонатална възраст. Това свидетелства за високата детска смъртност- обичайна за епохата.

Интересните находки и високата концентрация на археологически структури дава основание на проучвателите да очакват интересни и сензационни открития през 2020 г.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/2019-prez-pogleda-na-arheolozite-v-sozopol

Последните резултати от разкопките изместват местоположението на най-внушителния храм в колонията

Нови анализи на бронзовата глава на Септимий Север от Деултум са сред акцентите в първия брой на сп. Archaeologia Bulgarica за 2020 г. В една от статиите д-р Румяна Милчева обосновава тезата, че забележителният портрет на императора е изработен в периода 196 – 200 г.; в друг текст проф. д-р Диляна Ботева аргументира предположението, че главата  е била част от тяло, включено в скулптурна композиция с членове на императорското семейство.

Д-р Милчева припомня, че откритата на части през 1987 г. бронзова глава е възстановена през 2011-а и пак оттогава е изложена в музея в Деултум – заедно с намерената на същото място дясна китка. Според новия анализ на формата и чертите на лицето, направен от авторката, става дума за втория потретен тип на императора, въведен след 195 г. като подражание на изображенията на Марк Аврелий, защото тогава Септимий Север опитва да легитимира властта си, като се обявява за негов осиновен наследник. Д-р Милчева прави връзка между главата от Деултум и монетните потрети в периода 196 –200 г. и добавя, че си личи как майсторът е работил по тях, а не по триизмерен първообраз.Това потвърждава хипотезата: императорската глава от Деултум (вероятно и цялата статуя), е правена в този период.

А дали статуята е била само една? Пак в бр.1/2020 на Archaeologia Bulgarica проф. д.и.н. Диляна Ботева аргументира с исторически факти предположението, че портретът е бил част от скулптурна композиция – на Септимий Север с неговия по-голям син Каракала, а може би и на цялото четиричленно семейство (заедно с императорската съпруга Юлия Домна и с по-малкия син Гета).

Откритите при разкопки в Деултум три леви крака (показани са на една от снимките тук) потвърждават хипотезата за скулптурна група. Интересен факт е, че те са намерени сред останките от сграда, за която доскоро се предполагаше, че може да е храмът на императорския култ. Съмненията – и на ръководителя на въпросния обект доц. д-р Христо Прешленов, идваха от недостатъчно представителните размери и план на зданието. И ето че резултатите от разкопките през 2019 г. , водени от доц. д-р Людмил Вагалински, дадоха основание за промяна в предполагаемото местоположение на императорския храм. Непосредствено пред късноантичната северна крепостна стена, частично застъпени от нея, бяха открити останките от по-ранна римска сграда с огромни колони (на другата снимка), поне метър в диаметър. След анализ на ситуацията доц. д-р Вагалински и доц. д-р Прешленов стигнаха до извода, че най-вероятно това е императорският храм, а бронзовата глава, дясната китка и трите леви крака са били открити сред руините на другата сграда от комплекса, защото и храмът, и скулптурната композиция са пострадали силно при вражеско нападение скоро след 268 г.

„Статуите от бронз, кухи отвътре, сигурно са се пръснали като бомба заради нагорещяването при пожарите. След това буквално са били изринати по  наклон на 20-ина метра по-надолу, за да бъдат запечатани в ями и защитени от изградената впоследствие крепостна стена. Цяло чудо е, че точно лицето на император Септимий Север е открито сравнително добре запазено – то е важен ориентир за нас“, допълни доц. д-р Вагалински.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/

Археологически музей Бургас - зала "Праистория и древно корабоплаване в Бургаския залив"

Изящна керамика от архаичната епоха на древна Аполония откриха специалистите от Центъра по подводна археология в Созопол. В продължение на 12 дни те проучваха на площ от близо 8 кв.м в акваторията на Старото пристанище на морския град. Дейностите се извършиха във връзка с проект на Общината за изграждане на плаващи понтонни кейове за рибарски лодки.
„Този участък, който проучвахме никога до сега не е бил проучван и това , което се откри е е много дебел и плътен пласт с керамика от времето когато това е било историческото пристанище на Аполония Понтика и след това на средновековния и късно средновековния град. Надявахме се на материали от бронзовата и дори от халколитната епоха, но не открихме тук такива“, каза д-р Калин Димитров от Център по подводна археология.

Водолазите са намерили керамика от класическия период, елинистическия, късноелинистическия, от римския, късната Античност, Средновековието , османския период, това показва, че пристанището на града е функционирало повече от 2 500 години.

„Целият комплекс, който открихме е впечатляващ, особено този от късноархаичната и класическата епоха. Рядко се намират толкова богати материали на толкова малка площ в толкова добро състояние. Подобни са намирани на сушата, но като отделни фрагменти. Тук, морето съхранява находките.“, разказа д-р Калин Димитров.

Според учените по цялата територия на пристанището има неизследвани площи, които трябва да влязат в дългогодишен научен археологически проект. До 1 – 2 месеца откритите находки ще бъдат проучени и експонирани в Археологическия музей в Созопол.

https://bnr.bg/burgas/post/101282838/otkriha-izashtna-keramika-pri-podvodnite-prouchvania-krai-sozopol-snimki

Тракийско ямно светилище от V- IV век преди Христа бе разкрито в бургаския жилищен комплекс „Изгрев“ при изкопаването на основите за нов жилищен блок. Голяма част от ритуалния ансамбъл е останал под построените вече околни кооперации, но и това, което е запазено от него, показва един внушителен мащаб на тракийското присъствие в тази част на Бургас.

Любопитното в случая е, че за малко и този обект да бъде заличен, ако не беше доблестната постъпка на бургаската журналистка Галя Тенева, която случайно забелязва, че от изкопите се изравят парчета от старинна керамика.  Дошлите на място археолози установяват, че се касае за останки от тракийска култура. Работата по строежа е спряна и започва археологическото проучване на терена.

То разкрива наличието на ямно светилище, в което преди хилядолетия са извършвани специфични ритуали. То се оказва част от огромен тракийски култов комплекс. Мащабът му говори за сериозно обитаване на тази територия в древността. Археолозите предполагат, че наблизо е имало селище от тази епоха, тъй като морето е съвсем близо, а където има вода, е имало и живот. Към момента обаче това са първите разкопки, които се извършват в този район на Бургас.



Засега на строителното петно за бъдещата кооперация, което е с площ от близо 900 кв. м, са установени 14 култови ями, като напълно проучени са само 2. От намерената в тях керамика вероятно напълно ще бъдат възстановени една погребална урна и една амфора.

Археоложката Златина Петракиева споделя, че в урната най-вероятно е било извършено трупоизгаряне, за което свидетелстват намерените въгленчета. Очаква се с почистването й в дълбочина да се открият и част от горени човешки костици.



По принцип, по думите на ръководителя на разкопките Мирослав Класнаков - археолог от Регионален исторически музей-Бургас, на терена е намерен интересен остеологичен материал, който предстои да бъде прегледан и анализиран.

В ямите се открива голям масив от фрагментирана керамика. 80% от нея е местно производство от живелите тук тракийски племена. 20% е делът на вносната керамика - предимно амфори, в които от Елада са били пренасяни вино, зехтин, насипни продукти, солена риба и пр.



След като приключат археологическите проучвания, се очаква комисия от Министерство на културата да се произнесе за бъдещото ползване на този обект и дали ще продължи стоителството на жилищната сграда, предвидена да се изгради на това място. Но дотогава специалистите се надяват разкопките да разкрият пълната картина на това, което се е случвало в древността на територията на днешен Бургас.

В РИМ-Бургас засега се съхраняват фрагменти от керамични съдове, различни керамични и каменни находки, амфора, фрагмент от мраморна статуетка, намерени на територията на жк „Изгрев". Един от най-интересните експонати, открити досега в района, е надпис Гай Юлий Аполоний, стратег на тракийския цар Реметалк II, датиран от началото на I в.

http://www.desant.net/show-news/53327

Етапи на реставриране на керамика от новооткрития археологически обект в бургаския комплекс „Изгрев“

Продължава работата на изследователите в археологическия комплекс Акве Калиде в Бургас, съобщи научният ръководител на обекта доц.д-р Димчо Момчилов. През настоящия археологически сезон разкопки се правят в североизточния сектор на банския комплекс.

"Идеята е, ако е възможно, през тази година да бъде завършен североизточния аподитериум /вестибюл/ на античната, ранно византийската и средновековна баня. След това да се пристъпи към проектиране, частична консервация и реставрация. В същото време продължава проучването и разчистването на насипите пред източния корпус на ранно византийската баня. Тенденцията е в бъдеще, след като се освободи пространство, пасарелките, подхода на туристите, да се развие в посока и към североизточната част на банята. За да може тази част да стане достъпна за посещение и оглед от туристи", разказа доц.д-р Момчилов.

"Използваме възможността да благодарим на Община Бургас и на Регионален исторически музей - Бургас. Финансирането на разкопките се осигурява от Община Бургас през РИМ - Бургас", каза още археологът.

Сред интересните нови находки от настоящия археологически сезон е една монументална стъпка, която носи покривна конструкция. Като цяло се повтаря вече известната информация за съществуването на ранни пластове тук.



"Имаме строителство от римски период, намираме римска керамика. От началото на разкопките през това лято сме открили над 40 монети, повечето от които са от IV век, а също и много масов материала от IV век. Излизат археологически сведения за последният късен басейн от времето на Второ българско царство. Открихме една подложка, върху която е бил развиван басейна. Нашата цел обаче е да проучим най-ранните пластове, за да слезем до първичния строеж на банята. По него вече ще се правят възстановки, консервации и реставрация", информира научният ръководител на обекта.

"Желанието ни е да проучим шахта, която открихме източно от корпуса. Тя е от ранен период и е много интересна. Там са частично запазени водопроводи и ние ще се опитаме да я отворим през тази година. В нея имаше разнообразни материали, но едва след като я разкрия, мога да кажа, от какво време е със сигурност. При всички положения за мен тази шахта е свързана с ранната римска баня, а изграждането на цялата ранно византийска баня е било съобразявано с тази шахта", обясни още доц.д-р Момчилов.

Предвидено е разкопките в археологическия комплекс "Акве Калиде" да продължат до края на месец юли.

Историческите източници сочат, че Акве Калиде - Термополис възниква около топлите бургаски минерални извори още в тракийско време, през І-во хилядолетие преди Христа. Тогава траките превръщат горещия извор в почитано светилище на Трите нимфи. Комплексът на термите е с площ шест декара. В посока север-юг дължината му е 86 метра. Заради лековитите минерални извори Акве Калиде - Термополис е просъществувал без прекъсване векове наред. Заради постоянния интерес към лековитата вода, около банята е възникнал цял град. През късното средновековие Акве Калиде става известен като Терма или Термополис (от гръцки - топъл град). През VI век древното селище вече е с разширени бани и изградени крепостни стени. През ХVІ век султан Сюлейман Великолепни оценява лечебните качества на водата и изгражда тук модерна за времето си турска баня.

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=788

Спасителните археологически разкопки на мястото стартираха на 26 май 2020 г. в зоната на строително петно за изграждане на бъдеща жилищна кооперация.

Приключиха археологическите разкопки на тракийското светилище в бургаския жилищен комплекс „Изгрев“, които се проведоха от Регионален исторически музей - Бургас. На мястото са проучени 60 ритуални ями. В тях са намерени множество животински кости, на които ще бъде направен зооархеологически анализ и човешки кости, които ще бъдат подложен на антропологически и ДНК анализ. 



Сред артефактите, открити в археологическия обект са керамични съдове, фрагментирана керамика, фрагменти от амфорни печати и от бронзови фибули, острие от нож и урна, която е в процес на реставрация. Обстойното изследване на находките тепърва предстои, съобщи научният ръководител на археологическия обект асистент Мирослав Класнаков.

http://www.desant.net/show-news/53650

От началото на разкопките това лято в археологическия комплекс "Акве Калиде" в Бургас са открити над 40 монети, повечето от които са от IV век. Това съобщи пред БТА научният ръководител на обекта доц.д-р Димчо Момчилов.

През настоящия археологически сезон разкопки се правят в североизточния сектор на банския комплекс. Намерени са и над 50 печата, цяла колекция от гребени и много керамика.

Историческите източници сочат, че Акве Калиде - Термополис възниква около топлите бургаски минерални извори още в тракийско време, през І-во хилядолетие преди Христа. Намерените артефакти и всичко, което ще се реставрира се съхранява в РИМ-Бургас.



"Акве Калиде" – археологически сезон 2020

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/02/4098146_arheolozi_otkriha_moneti_ot_iv_vek_pri_razkopkite_na/

През юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза в източната част на землището на бургаския квартал Крайморие. Разкопките са финансирани от Община Бургас, Националния исторически музей и Регионалния исторически музей Бургас, и са извършени от съвместен екип на двата музея. Проучванията са ръководени от проф. д-р Иван Христов от НИМ със заместници д-р Милен Николов, директор на РИМ – Бургас, и Маргарита Попова - НИМ.

Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м и широчина близо 4 м. Обектът е локализиран от проучванията на бургаския археолог Константин Господинов.



Датирането му е възоснова на намерения керамичен материал. При 260 обработени керамични фрагмента 40% са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност.



Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.



Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид дават възможност на специалистите  да допуснат първо, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.

В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение на навременната намеса на кмета на Община Бургас г-н Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас е осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.

Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза са проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани.

Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол.

От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:

Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма. Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди. При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.

Предполага се, на този етап на подводните проучвания, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 кв м.

Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23 февруари 2020 г екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.

В средата на август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН. За резултатите от тях широката общественост ще бъде информирана след приключването им.

Проучванията са реализирани като съвместен проект на РИМ-Бургас и ЦПА, в рамите на програмата им за сътрудничество при проучване на миналото на бургаското крайбрежие.

http://www.desant.net/show-news/53913