Археологически находки въ Бургаска область

[Hatshepsut]

Археолозите откриха сребърно съкровище на Русокастро

Археолозите откриха съкровище от седем сребърни монети при разкопките на крепостта Русокастро. Те са с номинал грош и са известни с името „торнезе“.

Отсечени са в Ахейското княжество, известно като деспотство Морея, обрпазувано след IV кръстоносен поход. То се намира в Пелопонес (днешна Гърция).

Всяка монета тежи приблизително по 9 грама. На лицето е представен равнораменен кръст, а на обратната страна – кула на католическа катедрала.

Съкровището е открито при проучването на монументална представителна сграда от дворцов тип с дължина 20 и ширина 8 метра.

https://dariknews.bg/regioni/burgas/arheolozite-otkriha-srebyrno-sykrovishte-na-rusokastro-2112644

[Hatshepsut]

Неизвестна крепост е открита под водата край остров Свети Тома

Неизвестна крепост е открита в района на остров Свети Тома при подводна експедиция от екип на Националния исторически музей. Подводните проучвания са продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни тази година, при които бяха открити тракийско светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.

 В рамките на подводните проучвания са извършени спускания от трима водолази, които на две места са открили фрагментирана керамика.

 Първата зона, в която са открити силно фрагментирани керамични съдове от първото хилядолетие пр.Хр., е разположена в югозападното продължение на острова. Там са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина един метър, разказват археолозите за БТА.

Те предполагат, че става дума за неизвестна до този момент крепостна стена, дело на древните траки. От южната страна на острова на дълбочина 9 метра е открита част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, които са били предназначени за древен строеж на острова.

 Археолозите посочват, че островът Свети Тома в миналото е бил част от полуостров.

https://frognews.bg/novini/neizvestna-krepost-otkrita-pod-vodata-krai-ostrov-sveti-toma.html

[Hatshepsut]

Разкриха неизвестна досега крепостна стена и бойна кула край замъка в Русокастро

Това за пореден път показва мащаба на укреплението, което съперничи по размери на старопрестолен Царевец

Неизвестна крепостна стена, завършваща с кръгла бойна кула, откриха археолозите при проучванията на средновековния български град Русокастро. Тя се спуска от северния край на замъка на северозапад и охранява пътя, по който се е достигало до главния вход на крепостта, съобщават от Регионален исторически музей-Бургас, чийто екип извършва разкопките там.

Новоразкритата стена е широка от 2,5 до 2,9 м, и е запазена на височина 2,1 м. Тя е фундирана директно върху скалата и преодолява денивелациа от 4 м. Изградена е от каменни блокове с хоросанова спойка. Кулата е кръгла, плътна, с диаметър 5,3 м. Около нея са открити керамика от XIII-XIV в., както и две монети, които предстои да бъдат идентифицирани.

Това за пореден път показва мащаба на укреплението, което съпорничи по размери на старопрестолен Царевец.

Проучванията на крепостта Русокастро се ръководят от директора на бургаския музей Милен Николов и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/46808

[Hatshepsut]

Уникално откритие в Приморско: НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО НА ЮГ ОТ БУРГАС

2000 ГОДИНИ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ЕЛИНИТЕ ПО ЧЕРНОМОРСКИТЕ БРЕГОВЕ, ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПРИМОРСКО Е БИЛА ГЪСТО НАСЕЛЕНА.

Нашите далечни предци са имали високо развита за времето си икономика и стандарт на живот. Тук са открити останките на първите опитомени коне в Европа. Строени са мегалитни крепости, които по нищо не отстъпват на най-известните в света паметници от това време.
Преди няколко дни, при археологически разкопки на надгробна могила в местността „Силихляр“, бяха открити изключително редки и ценни за науката експонати, които разширяват представите ни за богатството на обитателите на района през ранно бронзовата епоха 3200 – 2500г. пр.Хр. В гроба на млада девойка са били поставени личните й бижута: златни обеци и чифт сребърни висулки за плитки. Мощните каменни съоръжения в могилния насип ни дават представа за религиозните схващания на тогавашните хора. Те засвидетелстват култа към слънцето, както и сериозни астрономически познания.

Изделията от благородни метали изработени преди 5000 години показват, че още тогава в Странджа планина се е добивало злато и сребро. Вероятно това са хората, които първи разработват рудните находища в района на Медни рид. Предполага се, че това са предците на тракийското племе Скирмиани, които са се съюзили с персийския цар Дарий I.
В близост до могилите от ранно бронзовата епоха през 2016г. бе открито друго златно съкровище – 42 броя апликации от конска амуниция. То е около 2000 години по-младо от новото откритие, което доказва устойчивостта на традицията на местните златари.

https://www.primorsko24.bg/novini/unikalno-otkritie-v-primorsko-nay-staroto-zlato-na-yug-ot-burgas/

[Hatshepsut]

Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози в Ахтопол

Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози по време на проучванията на късноантичната и средновековна крепост Агатополис. Това съобщи по време на провелата се кръгла маса в морския град доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт. Той разказа, че находката е намерена във вътрешността на крепостната стена при проучване на османски жилища. Съкровището е било поставено в питос-голям керамичен съд за съхранение на жито. В него имало 854 сребърни и златни монети от средата на осемнадесети век. Те са свързани със султаните Мурад I и Мехмед III. Находката е била заровена в платнена торбичка и по монетите е имало отпечатъци от нишките на плата. Открити са още обеци, огърлици, колан и накити за коса, каза още доц. Андрей Аладжов. Той коментира, че това е най-голямото като обем и като брой предмети съкровище, намирано по Черноморското крайбрежие. "Лично аз бях изненадан, защото в Османския период тук парите са били в обръщение и не са се трезорирали. Това, че са закопани такова голямо количество монети, означава, че е имало или някакво голямо нападение или друго подобно събитие", обясни той.   

Археолози, историци, музейни специалисти и изследователи се събраха в Ахтопол, за да участват в кръгла маса на тема: „ Историко-археологически проучвания в Черноморска Странджа – 2018 год." Срещата се организира от сдружение „Черноморски Странджа“ и нейния председател инж. Петър Кънев за тринадесети пореден път. Тя се провежда под патронажа на г-н Вълчо Чолаков, областен управител на Бургаска област.

Преди началото на форума водосвет бе отслужен от Негово Преосвещенство Агатополски епископ Иеротей. Приветствие към всички присъстващи отправиха инж. Петър Кънев и Станислав Димитров, кмет на Ахтопол.

Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за това как е било открито изключително интересното съкровище от нос Калиакра. Проф. дин Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет говори за изследванията и археологическите проучвания, проведени в Патриаршеския манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров Св. Иван". Проф. дин Иля Прокопов от Кръг Будител изнесе доклад на тема „Залезът на елинистическите монетосечения и появата на имитациите в монетната циркулация по Странджанското крайбрежие". За проучванията край Бродилово през 2018 година говори археологът Деян Дичев. Д- р Стефан Пейков представи темата „Кметовете на Несебър след 1876 год.” Д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология и Павел Георгиев, археолог в ЦПА, говориха за подводните археологически проучвания на Центъра за подводна археология през 2018 година, за изследванията във Варненското и Белославкото езера и за находките в залива пред устието на река Ропотамо.

На форума присъстваха още Иван Гранитски, Стоян Райчевски, проф. Даниела Агре, проф. Станислав Станилов, проф. Иво Христов, директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев и още много видни историци, археолози и общественици. Модератори на заседанията бяха Пламен Крайски и д-р Атанас Орачев.

http://e-burgas.com/post/golyamo-sakrovishte-ot-moneti-i-nakiti-otkriha-arheolozi-v-ahtopol-8171

[Hatshepsut]

Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ

Пета поредна година екип на Националния исторически музей (НИМ), под ръководстото на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град Хрисосотира, разположен на едноимения полуостров между градовете Созопол и Черноморец.

Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната.
През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.



За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.



С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.


Бронзова тежест за кантар

Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.


Керамични съдове

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.


Бронзовата лампа

Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои внимателно почистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - обстоятелство, което позволява да определим по-точно горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Твърде вероятно е постройката, а от там - и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол. През 613-615 г., както съобщава Изидор Севилски (VII в.), славините отнели от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините вече започнали да кръстосват Егейско море.

Известно е, че през 619 г. славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили много селища в Тракия. Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.
 
Както често се е случвало през VІІ век, мирът се оказал краткотраен. През 626 г., по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия  продължили 10 дни, като този път голям брой славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.
 
Йоан Антиохийски пише по повод обсадата на Константинопол от 626 г., че хаганът на аварите „превърнал морето в суша“ чрез „разбойнически кораби”.

През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.

За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е  целогодишно от лицензирана фирма, има видеонаблюдение, използват се и кучета.

http://www.desant.net/show-news/47417

[Hatshepsut]

Бургаски археолог представя съдове на 7 хиляди години

"Ранно- и среднохалколитни антропоморфни съдове-хранилища от българското черноморско крайбрежие" представя музейната лекция тази събота - 1 декември. Лектор ще е археологът Мирослав Класнаков – специалист по праистория и ръководител на проучванията на Селищна могила Бургас в местността Солна нива (10-ти километър).

През пролетните месеци на 2008-2009 г. се провеждат първите археологически разкопки на праисторически паметник на културата в община Бургас. При сондажните проучвания са открити голямо количеството (цели и фрагментирани) антропоморфни съдове-хранилища. Върху тялото им пластично е оформен женски бюст, а в шията им са пробити по два отвора, изобразяващи очи. Съдове-хранилища с подобна форма, същото разположение на украсата и сходни орнаментални мотиви, са открити и в други праисторически обекти, разположени по българското черноморско крайбрежие.

https://www.burgas24.bg/novini/burgas/Burgaski-arheolog-predstavya-sudove-na-7-hilyadi-godini-831476

[Hatshepsut]

Деултум – най-старата римска колония по българските земи

Римската Colonia Flavia Pacis Deultensium, или Деултум, е най-старата римска колония по българските земи. Основана е в началото на 70-те години на I век, веднага след Юдейската война. Днес спомена за колонията пази Националният археологически резерват „Деултум-Дебелт“ в покрайнините на село Дебелт, община Средец, Югоизточна България. Колонията е създадена до устието на днешната река Средецка, която се е вливала в Бургаския залив.

Колонията има чисто стратегическо значение. Тя е трябвало да служи като навигационна връзка между Дунавския и Малоазийския лимес. Създаването ѝ се свързва с пенсионирането на ветераните на VІІІ Августов легион, на които е дадена земя край днешното село Дебелт.

Заселените тук ветерани се ползват с висок статут и са освободени от преките данъци в Римската империя. Колонията е подчинена пряко на императора на Рим. По това тя се отличава от останалите градове в провинция Тракия. Предполага се, че много преди създаването ѝ е извършван оглед на мястото.

Изграждането на селището започва с полагането на двете централни улици – Декуманус Максимус (с посока изток – запад) и Кардо Максимус (с посока север – юг). Оттам се определят основните порти на римския град и се развива градоустройствената структура. Градът е разполагал с добра канализационна система.



Колонията много бързо набира сили и във втората половина на II– началото на III век бележи своя разцвет. Това е и времето, когато тя сече собствени монети, – отбелязва Красимира Костова.

Сред проучваните обекти на територията на резервата са термите, играли важна роля в ежедневието на римляните:

Това е огромна обществена сграда, която заема две инсули. Термите са изключително интересни като съоръжения, в които се е случвал социалният живот на колонията, – обяснява археологът. – Преди обяд са посещавани от жените, следобед от мъжете. Освен за къпане, римлянитеса отивали там и за срещи, игри на зарове и други развлечения.



Сред проучваните обекти в резервата е огромна обществена сграда, в която е открита бронзова глава от статуя на император Септимий Север, поставена тук при посещението му през 195 г. Предполага се, че градът е посетен и от семейството на император Филип I Араб. На постаментите с бронзови статуи, които сме открили в същата сграда, виждаме посветителни надписи на Филип I Араб, на неговия син и съпругата му, посочва Красимира Костова. Правени са и сондажни проучвания за северната кула от укрепителната система на ранновизантийския град Девелт, който в IV век става епископски център. Това е третият по големина град в провинция Хемимонт. Във втората половина на V век, след поредица от нашествия на готи, а по-късно и на хуни, се изгражда нова крепостна стена на града. Той се стеснява, тъй като и населението намалява.

На територията, обявена през 1988 г. за археологически резерват, могат да се видят и много други интересни обекти.

Тук се намира внушителен с размерите си защитен вал, известен като Еркесия – много добре запазената граница между България и Византия след 812 г., след превземането на тази територия от хан Крум. При подписването на мирния договор между България и Византия при хан Омуртаг имаме корекция на границата и южно от реката, на територията на днешния завод „Промет Стиил“, се изгражда средновековна византийска митница, а в близост до нея –църква. Днес може да се види само средновековната църква, в която е държан архивът на митницата. Нека напомним, че по онова време България има огромна територия. Например Пеща тогава е била българска. Има предположение, че през 864 г. в средновековната църква се е покръстил княз Борис I Михаил.

В резервата могат да се разгледат и останките на ранновизантийска крепост, която през IX-X век се превръща в средновековния Девелт. Животът от територията на римския град се пренася южно от реката в тази малка крепост, предвид договора между България и Византия. А на територията на античния град се изгражда българският гарнизон. Селището Девелт функционира до края на XIII в., но сменя местонахождението си. След като тези земи падат под османска власт, то се премества в северните части на днешното село Дебелт и постепенно се превръща в аграрно селище. През 1881 г. братята Шкорпил локализират, че тук се намират руините на древната колония Деултум.

http://bnr.bg/post/101103874

[Hatshepsut]

Бронзово конче откриха при разкопките на замъка Русокастро

Още в самото начало на археологическия сезон това лято екипът, който проучва замъка Русокастро, попадна на рядка находка.

При разкопки на монументалната сграда със зидани каменни стълбове, издигала се на територията на някогашната едноименна крепост, е намерена малка статуетка на кон в ход напред. Десният крак е вдигнат, сгънат в коляното, а главата е извита надясно. Гривата, главата и тялото на коня са изключително изящно оформени. Задните крака и част от опашката са отчупени, уточняват от бургаския музей.

Статуетката е лята и е много майсторски изработена. Тя е с дължина 5 и височина 4.8 см. Подобни артефакти се датират от II - III в. – периода на Римската епоха, били са дарове, оставяни в светилища и храмове.

Находката от Русокастро показва, че в непосредствена близост до крепостта има светилище от римско време, което тепърва ще се търси.

Разкопките в замъка Русокастро се провеждат от екип на Регионален исторически музей - Бургас, ръководен от директора на институцията д-р Милен Николов, и са финансирани за поредна година от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/50593

[Hatshepsut]

ЦЕННИ ВЕНЕЦИАНСКИ МОНЕТИ СА ОТКРИТИ ПРИ РАЗКОПКИТЕ НА КРЕПОСТТА РУСОКАСТРО

При разкопките на крепостта Русокастро са открити три сребърни венециански монети в много добро състояние. Това са грошове, известни с името „матапани“. Две от тях са отсечени при управлението на венецианските дожове Раниеро Зено (1252 – 1268 г.) и Джовани Соранцо (1312 – 1328 г.). Третата монета е с налеп, което прави трудно да се определи при управлението на кой венециански владетел е отсечена.

От едната страна на монетите е изобразен Иисус Христос, седнал на трон, а от другата – св. Марко, покровителят на Венеция, и венециански дож, държащи знаме с дълга дръжка.
Монетите са открити при проучването на монументална сграда с все още неизяснена функция, която е локализирана през настоящия археологически сезон в Русокастро. В момента ценните монети се почистват в реставрационно ателие.

Разкопките на средновековния град Русокастро се ръководят от Регионален исторически музей - Бургас, и са финансирани за поредна година от Община Камено и Министерство на културата на Република България.

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=716

[Hatshepsut]

Археолозите откриха два нови надписа в Акве калиде

Измежду останалите находки отново доминират керамиката и монетите от ранновизантийската епоха и от ХІ-ХІІІ в

Приключи първият етап от проучванията на археологически обект „Акве калиде“ за лято 2019. С него се постави началото на цялостна нова концепция в изследването на древните терми край Бургас.

Докато през 2018 г. са разкрити пространства, свързани с промяна в проекта за сграда музей – реплика на римска баня, през настоящата година усилията на археолозите са съсредоточени в североизточния край на баните. В него се намира откритият през 2012 г., но непроучен досега, североизточен аподитериум и пространството източно от него.



Източно пред архитектурните структури екипът от проучватели отново установява, че средновековният пласт от ХІ в. се развива директно върху ранновизантийския. Според научния ръководител на обекта доц. д-р Димчо Момчилов това е видно от голямото количество находки – монети и керамика, датирани от същия период.

В североизточния аподитериум са разкрити няколко нива, включително най-късно използваното банско помещение от ХІІІ в. и свързаните трите отточни канала на юг и на изток-югоизток. Проследени са опожарявания и използване на помещението в различна строителна конфигурация с най-малко четири строителни преправки.

Безспорно най-интересните находки за тази година са два древни надписа върху преизползвани в зидовете ари от античен храм. Текстовете са съответно на гръцки и латински като в момента се очаква тяхното разчитане.

Археолозите се надяват, че от тях ще получат конкретни сведения за ранната история на мястото и неговото население. Измежду останалите находки отново доминират керамиката и монетите от ранновизантийската епоха и от ХІ-ХІІІ в. Ценна е и откритата домонетна форма на бронзова стрела-монета от VІ в. пр. Хр.

Проучванията в Акве калиде се осъществяват от Регионален исторически музей – Бургас и за поредна година са изцяло финансирани от бюджета на Община Бургас. В проучвателския екип на доц. д.н.а. Димчо Момчилов участват гл. ас. д.и.н. Мартин Гюзелев и техни студенти от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

http://www.desant.net/show-news/50716

[Hatshepsut]

Откриха владетелска кула от XIII в. в крепостта Русокастро

Археолози откриха владетелска кула от XIII век в  средновековната крепост "Русокастро" край Дебелт, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
Повече от месец екип от музея проучва монументална сграда, построена при най-високата точка на скалния хълм.

Именно там археолозите разкриват кулата, дълга 15 и широка 12 м, чиито стени са с широчина 1,9 м. Лицата им са били изградени от внимателно изработени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан.

По план кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се наричат "донжони“. Това са главните кули на замъците, които често са и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули.

"По същество, това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по вървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три-, четири-, пететажни.

Височината им е била от 1.5 до 2 пъти спрямо тяхната ширина. Тоест, кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси“, обясняват ръководителите на проучването д-р Милен Николов и Васил Мутафов.

Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че тя датира от XIII в.

В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на деспот Алексий Слав докъм 1215 г., но тази кула е октагон, тоест осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.

На този етап от проучванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.

За съжаление, изключително хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на много от местните жители още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали дори няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, но външните почти напълно са разрушени и материалът, с който са били изградени – изнесен.

Предстои проучването на вътрешността на владетелската кула. То ще започне през последната седмица на август.
За поредна година, археологическите проучвания на средновековния български град Русокастро се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/stranata/2019/08/27/otkriha-vladetelska-kula-ot-xiii-v-v-krepostta-rusokastro.420979

[Hatshepsut]

Жилище от преходния период към бронзовата епоха изследваха археолози на Козарева могила

Жилище от преходния период към бронзовата епоха с части от керамични съдове са проучвали археолозите през това лято на Козарева могила край Каблешково. Те са изследвали голям ров, върху който било забелязано, че много бурно расте люцерната в района.

„Това е отдавна известен метод в археологията, но не при всички растения дава резултат. При люцерната и нейното косене на няколко месеца това се вижда много добре и така бяха документирани няколко големи кръгови вкопавания. Тази година влязохме в едно от тях, нямаше гроб, както се надявахме, но пак се видя, че е стъпаловидно прокопано, пълно е с материали късни, ако това са ровове те са от ранното Средновековие“, разказа доц. Петя Георгиева от СУ “Климент Охридски“, ръководител на разкопките.

Енеолитната цивилизация, която е живяла тук е правила много керамични съдове за обмен. Тази година археолозите са изследвали пласта след нея и там се виждат съдове, които не съответстват на традициите на това общество. Това е времето когато започва да се променя местната културата, в резултат на климатичните промени и навлизането на скотовъдни племена.

Не може да се каже, че е имало вълна на заселване или по-скоро отделни популации са се вклинявали в местното общество, добави доц. Георгиева.

„Може тези по-различни съдове да се правени от пленници или от почетна съпруга от различното племе, но с времето се вижда, че толкова се сменя културата, че се вижда че това население е много по-голямо. То променя облика много в Северна България и Тракия, те достигат на юг чак до Анатолия, другата страна на Черно море.“

Намерен е много интересен керамичен съд от времето на каменно–медната епоха с любопитни изображения на него. Нарисувани са фигури на бикове, като тези от златните апликации от Варненския некропол, но до като тези от Варна нямам пол, тук те са с ясно различими полови белези. Краката им завършват със стъпала, което означава, че представят митично същество. На същия съд има и схематично нарисувани две фигури, мъжка и женска.

„Аз се радвам на металните предмети, те рядко се откриват, антропоморфната пластика също е много хубава. Това което ми хареса е тази каменна стена която открихме за първи път на място от този период и догодина ще продължим проучването на това жилище.“

Метална игла за коса, дрънкалка, кремъчни върхове на стрели и копия, главичка с нарисувани очи със зеници, човешки фигури, модели на пещи, модел на брадва от керамика, тежести от тъкачен стан - това са само част от малките, но интересни находки открити в Козарева могила през това лято .

В проучванията са участвали 20 студенти не само от специалност „Археология“, но и от художествени специалности. Разкопките са били през целия август месец и ще продължат през следващата година.

http://bnr.bg/burgas/post/101161247/kozareva-mogila

[Hatshepsut]

Ценна находка разкрива историята на първите заселници на Аполония Понтика

Археолозите, които изследват остров Кирик край Созопол, попаднаха на изключително ценна находка. Бронзова статуетка от 6 век преди Христа, която е донесена от основателите на Аполония. Тя е единственият подобен образец достигнал до наши дни.

Археолозите вече са стигнали до онзи пласт, който пази следите на първите аполонийци. Но хилядолетията живот тук са заличили доста от тях. Затова всяка находка от преди 2600 години си е истинско събитие. А намерената масивната бронзова статуетка граничи със сензация.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - ръководител на археологическите разкопки, НАИМ, БАН: Тя беше намерена в края на тази ритуална яма, в която сега съм стъпила. И по-точно пред входа на тази цепнатина и в нея също имаше съдове. Т.е. първите поколения аполонийци са принасяли дарове на своите богове на това място.
Макар Аполония да е проучвана дълги години от десетки експедиции, до този момент бронзови предмети от това време не са намирани. Още повече - бронзът не се открива дори и в по-късните епохи, въпреки медните мини наблизо, експлоатирани от първите заселници.

Доц. д-р Кръстина Панайотова- Бронзът е метал, който е много преизползван, както знаем и 13 метровата статуя на Аполон, вероятно е била претопена за оръдия в следващите векове.

Овенът е жертвено животно и затова е принасян като дар за боговете. По всяка вероятност статуетката е донесена тук от Милет.

Доц. Кръстина Панайотова - Новодошли, все още не построили големите си храмове, в един от които се намираме като цяло те са изпълнявали своите ритуални действия и разбира се принасят дарове на боговете да ги защитават в новото им поприще, в новия им живот на това място.
Заедно с бронзовата глава, са намерени и много чаши и кани от фина керамика. Освен изработката, изрисуваните диви кози върху тях издават много точно времето и мястото от където идват първите заселници.

Гл. ас. д-р Маргарит Дамянов - Това е северно йонийско, характерно е, бил е ето толкова голям съд ... имаме и тази типична местна керамика на ръка, която е характерна за тракийския стил
Макар привлечени от медните мини и природните богатства на района, първите заселници в Аполония очевидно са работили и живели в съгласие с местните траки.

http://news.bnt.bg/bg/a/arkheolozi-otkrikha-unikalna-statuetka-kray-sozopol

[Hatshepsut]

Ценна находка край Дебелт предизвика огромен интерес на учените в Румъния и САЩ

Става дума за фрагмент от римска диплома, който вече е разчетен

Деултум е създаден като римска колония около 70-та година след Христос от император Веспасиан, който заселил тук ветерани, служили най-малко 25 години в VIII Августов легион. Тези, които по произход не били римляни, получавали при пенсионирането си военна диплома, която представлявала документ за гражданство.

Текстът е бил изписван върху две свързани бронзови плочки. Оттам идва и произхода на думата диплома (от старогръцкото diploo – “сдвоявам, прегъвам на две”).

Досега обаче в античното селище такива артефакти не бяха намирани. Това прави последната находка от Дебелт, открита от екипа на директора на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ Красимира Костова, толкова ценна.

„Открихме фрагмент от римска диплома с големина 4 х 4 см на неочаквано място, в топлите помещения на термите. Предполагахме, че на това място ще открием коридор - входна част към самите терми, но се оказа, че топлите помещения заемат огромна по размерите си площ. Тепърва предстои да изясняваме техните функции. Точно в насипите, в разрушенията на термалните стени попаднахме на ценната находка. Запазеното парченце е малко, но си позволява да разкрием голяма част от обстоятелствата около издаването на документа“, разказва Красимира Костова.

Дипломата от Деултум е съдържала извлечение от указ на римския император Адриан, издаден на 17 юли 122 г., с който се уволняват отслужилите войници от помощните части в римската провинция Долна Дакия (разположена в централната част на южна Румъния). По това време я ръководи провинциалният управител Кокцей Назон.

„Тази информация се съдържа в запазената част от дипломата. Интересното е, че 50 години след основаването на колония Деултум, тук се заселват римски граждани, които поддържат духа и идентичността на Римската империя в една отдалечена от столицата среда, сред местно тракийско население, което живее тук, в колонията“, разказва още Красимира Костова.

Ценната находка край Дебелт предизвиква и огромен интерес сред международната археологическа общност. Допълнителна информация за откритието вече са поискали от няколко места, включително и от Академията на науките в Румъния и от научни институти в САЩ. Каква е причината за този интерес?

„Такива дипломи не се откриват често в археологическа среда. Това е втората, която се открива по Западно понтийския бряг“, обяснява директорът на НАР „Деултум – Дебелт“.

Фрагментът е бил разчетен за изключително кратко време от епиграфа Николай Шаранков. В момента находката се намира в София, където е на реставрация. Предстои до няколко месеца нейното официално представяне в научните среди.



Още една интересна находка е намерена през този археологически сезон край известното с хилядолетната си история село Дебелт. Става дума за оловен печат на министъра на пътищата на Византия.

„Въпросният печат е интересен с това, че е датиран от VIII век, в така наречените тъмни векове, за които нямаме много материал. Можем да го свържем с похода на Константин VI и Ирина, които по това време от Стара Загора, тогава Берое, минават през Дебелт и отиват од Месембрия. Имаме информация от писмените извори от края на 8 век за това тяхно пътуване и много е възможно този печат да е попаднал в града във връзка с тяхното посещение.

Този печат е скрепвал някакъв документ, той е оловен, върху него е изобразен Христос, а от другата страна има надпис във връзка с това, че е на логотета на дрома, т.е., на министъра на пътищата. Това, което разбираме от печата е, че той е бил висш византийски сановник, заемал е висши длъжности като протоспатарий във византийската империя, преди да стане министър на пътищата", казва още Красимира Костова.

http://www.desant.net/show-news/50972

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Созополската монета е най-старата в света

"За 40 г. съвместна работа съм виждал нумизмата ни д-р Владимир Пенчев да се усмихва само 3 пъти. Сега сияеше от радост и не можеше да повярва", шегува се директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Основания за бурна радост наистина има. Защото откритата в Созопол златна лидийска монета на възраст поне 2650 г. е най-старата не само у нас, но и в света, смятат специалистите. Намереният екземпляр ще бъде експониран във витрина върху черно кадифе в нумизматичната зала на НИМ. До нея ще има и лупа, за да се различават изобразеният на нея лъв от едната страна и свастика в квадрат от другата.

В Лидия - а не във Финикия, както е популярното убеждение - са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората не са разбирали абстрактния символ на стоката и са правели монетите във форми, които могат практически да се използват - метални слитъци с форма на бича кожа, стрели монети, намирано е съкровище и от десетки сърпове монети. Имало е и камбанки монети, които са окачвали на овцете. "Тъкмо в Сарди - столицата на Лидия, за първи път в историята си човечеството сече търкалце, което не може да се използва за нищо друго освен за размяната му със стока", пояснява проф. Божидар Димитров.

И дотогава златото и среброто, разбира се, са били използвани като пари, но поради нестандартната големина на златните слитъци и пръстени хората трябвало да претеглят парите при всяко разплащане. За това свидетелства Старият завет - когато си купил земя, пророк Йеремия писал: "Претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро." (Йеремия 32:9)
Така именно в Лидия открили нещото, предизвикало истинска революция в областта на финансите - стандартната монета с определена стойност. Това опростило всички видове плащания - в търговията, в събирането на данъците, в заплащането на войниците и на свободните наемни работници и т.н. Първите монети в Лидия, като откритата в Созопол, били направени от естествена смес от злато и сребро, известна като електрон. Знаменитият с богатствата си цар Крез заменил тези монети с други, които били направени почти изцяло само от един метал Ч злато или сребро. Или това, което наричаме днес биметална монетна система. По времето на Крез 12 сребърни монети се равнявали на една златна, а 12 бронзови - на една сребърна. Тази система обаче била застрашена от фалшиви златни монети, съдържащи примес от по-евтини метали. Търговците се нуждаели от лесен начин, по който да проверяват чистотата на златото.

Лидийците скоро установили, че един вид местен черен камък може да разреши техния проблем. Когато една монета била потърквана върху неговата равна, леко грапава повърхност, оставяла белег. Когато цветът на белега бил сравняван с цвета на белезите, направени от златни игли, ставало ясно какво е съдържанието на златото в проверяваната монета. Това откритие - проверката с "лидийски камък" - не само изваждало от играта фалшификаторите, но и избавяло владетелите от изкушението да секат непълноценни монети.

Копирано от standartnews.com