Археологически находки отъ индианскитѣ цивилизации

[Hatshepsut]

Откриха 8 мумии и артефакти, предхождащи инките, под улиците на Лима


По време на изпълнението на проект по разширяване на системата от газопроводи в Лима, Перу, работниците откриват осем мумии и артефакти, за които археолозите смятат, че са от културата Ичма, предхождаща инките

Докато инсталират нови газопроводи точно под оживените улици на Лима, Перу, работници откриват неочаквана археологическа находка: осем мумии, погребани заедно с множество артефакти.

Мумиите са положени в седнало положение, увити в погребални вързопи, направени от памучен плат и вързани с въжета, направени от лиана - дървесна лоза, която расте в тропическите гори. Археолозите смятат, че мумиите са част от култура, предхождаща инките, известна като Ичма (Ychma), която се формира около 1100 г. по долините на днешна Лима и е включена в империята на инките през XV век, според Associated Press.

„Възстановяваме тези [останки] от изгубената история на Лима, скрити под улиците“, казва Хесус Бахамонде, археолог в Cálidda, местна компания за добив на природен газ, която ръководи проекта за инсталирането на газопроводите.

В допълнение към погребалните вързопи, за които археолозите смятат, че съдържат двама възрастни и шест деца, работниците откриват и по-нови артефакти, като лули за опиум, ръчно свити цигари, обувки, китайски карти за игра, перуанска сребърна монета, изсечена през 1898 г., и написан на испански език договор от 1875 г.

Работата на компанията по разширяване на системата от газопроводи през последните 19 години води до повече от 1900 археологически находки, включително мумии, керамика и текстил, казва Бахамонде.

„Когато испанците пристигат през XVI век, те заварват местното население, живеещо в трите долини, които днес образуват Лима“.

Лима, град с население от 10 милиона души, е известна с изобилието си от археологически обекти, включително 400 гробни могили, разпръснати из целия градски пейзаж.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-8-mumii-i-artefakti-predxozdashhi-inkite-pod-ulicite-na-lima

[Hatshepsut]

Откриха черепи и огърлица от човешки зъби в древен храм в Перу

Откриха черепи и огърлица от човешки зъби в древен храм в Перу

Светилището е на над 5300 години

Фрагменти от 12 черепа бяха открити в археологическия обект „Монтегранде”, разположен в непосредствена близост от храм с формата на спирала, датиращ от ранния колониален период на Перу.

Черепните франгементи са били покрити с кал, което според археолозите означава, че са били използвани при погреален ритуал. В близост е имало скелет на войн, който е носел огърлица от човешки зъби. Според археолозите находките са на над 5300 години. по всяка вероятност гробниците в близост до храма са принадлежали на важни особи, мъж и жена.

Храмът е разположен в район в Амазония, разположен между Перу и Еквадор, където са открити и останки от най-старите какаови семена в света.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Археолози откриха астрономически карти на древните пуебло

Археолози от Ягелонския университет (Полша) прекараха няколко години в проучване на селищния комплекс Castle Rock Pueblo, разположен на платото Меса Верде (югозападно от Колорадо, САЩ). Те се интересували от артефакти и паметници на древните пуебло – предците на група северноамерикански индиански народи. Най-ранните следи от човешко обитаване на Меса Верде датират от 8000 г. пр.н.е. Но те са твърде малко, за да се получи поне относително пълна картина на тази цивилизация. Затова според Хронологията Пекос периодът 8000 – 1200 г. пр.н.е. се нарича архаичен. След това, според учените, се появява културата на древните пуебло.

Маса Верде в превод от испански означава „зелена маса“: платото е покрито с борови гори

Около 500 – 750 г. от н.е. настъпват значителни промени в културата пуебло. Първо, строителството на техните прочути жилища-кладенци датира от това време. Къщите, построени от пясъчник и дърво, са разположени по такъв начин, че покривът на долната къща служи като под на терасата на горната. Отвън такива конструкции обикновено са били заобиколени от глуха стена. Второ, по същото време се появява керамика пуебло с характерни черно-бели орнаменти. И накрая, към този период (края на Ера III на кошничарите до началото на Ера пуебло I от Хронологията Пекос) датират големи промени в селскостопанските практики. Увеличава се както броят на отглежданите култури, така и добивите от тях. Учените казват, че земеделските общности на пуебло са създали една от най-напредналите предколумбови култури в Северна Америка.

Останки от къщи на индианците пуебло от XIII век

Тази година полски археолози под ръководството на проф. Радослав Палонка са открили  на платото Маса Верде обширни галерии със стенописи и петроглифи. Най-старите от тях условно са датирани към III в. сл.Хр. (края на епохата на кошничарите II). На тях са изобразени воини и шамани. Представителите на тази култура са живели предимно в равнината, в полуподземни ями, понякога оградени с дървени стени. Те се занимавали със земеделие и изработвали характерни кошници и постелки – оттук и името на периода в Хронологията Пекос. Основната част от рисунките и петроглифите датират от XII – XIII век сл.н.е., тоест от разцвета на древните пуебло. Те се отличават със сложни геометрични форми: това не са жанрови ловни сцени, а замислени, сложни лабиринти, които може би носят смислово натоварване, разбираемо само за хората, които са ги създали.

Основната част от петроглифите са разположени много по-високо от селището на древните пуеблос

През XV – XVII век, когато тази територия е била обитавана от племето юта, по стените на галериите се появяват големи сцени на лов на бизони и елени. В по-късните векове на тях започват да се изобразяват и коне, отразявайки събитията от испанското завоевание, преди което тези животни били непознати за местните жители на Северна Америка (те изчезнали от този континент през последния ледников период). Но най-интересното откритие не е свързано със скални рисунки. Проф. Палонка съобщава, че висши членове на местната общност многократно са му намеквали, че има още какво да се намери в по-високите, по-малко достъпни части на каньоните. Археолозите проверили тази информация. Оказало се, че на около 800 метра над скалните селища има множество неизвестни досега петроглифи. Огромни скални пана – под формата на спирали, с диаметър до един метър – се простират на четири километра около голямото плато.

Скални рисунки на индианците пуебло в галерии

Съвместно с колеги от университета в Хюстън (САЩ) полските археолози проучили района с помощта на лидар и съставили подробна карта на всички петроглифи. Когато пред изследователите се представила пълната картина, станало ясно: всички петроглифи са свързани помежду си и образуват общо платно. Учените са стигнали до извода, че древните пуебло са използвали тези петроглифи за астрономически наблюдения и за определяне на специални дни в календара – лятното и зимното слънцестоене, както и пролетното и есенното равноденствие. Това е първото свидетелство за астрономически познания сред пуебло.

Според изследователите откриването на „астрономически“ петроглифи на древните пуебло променя значително традиционните представи за този народ. Учените смятат, че преди са подценявали броя на хората, живели там през XIII век, нивото на развитие на тяхната наука и най-вероятно сложността на религиозните ритуали.

https://www.actualno.com/interest/arheolozi-otkriha-astronomicheski-karti-na-drevnite-pueblo-news_2120104.html

[Hatshepsut]

Оспорваният „Кодекс Гролиър” не е фалшификат

Най-старата книга на Америка – за културата на маите, вече заема достойно място сред оригиналните за Мезоамерика

Кодексът Гролиър e всъщност фрагмент от кодекс, който се състои от 11 повредени страници от предполагаема книга от 20 страници и 5 единични страници. Открити в Мексико през 1965 г., документите са кръстени на нюйоркския Grolier Club (Клуб „Гролиър“, основан през 1884 г.) – асоциация на библиофили, които първи фотографират, публикуват и представят кодекса с анализ на антрополога Майкъл Д. Коу. Изследването на Коу разкрива, че Кодексът Гролиър е свързан с Дрезденския кодекс и също като него, се занимава с календара на Венера. Стилът на Кодекса Гролиър е хибриден, като показва влияния на толтеки и микстеки. Това е обектът на изследване в работата на Коу „The Maya Scribe and His World“ (1973). Археолозите дълго смятаха, че документът е фалшифициран, но скорошно проучване показва друго.

Дълбоко в трезора на Националния антропологически музей в Мексико сити се намира ръкопис, който отдавна е обвит в спорове. Твърди се, че е намерен в мексиканска пещера, в кутия заедно с тюркоазена маска, и се състои от 11 страници хартия, покрити с изображения на предколумбови богове на смъртта и иконография на маите. Но тъй като е открит от грабители, учените не вярваха в произхода му досега. Както съобщава Fine Books & Collections, учените вече са убедени, че кодексът от XIII век е истински.
Кодексът отдавна е наричан „Кодекс Гролиър“, защото е бил изложен в едноименния затворен клуб – институция само за членове в Ню Йорк, които са любители на изящни книги и графичен дизайн. Но тази изложба – и фактът, че нейният собственик е избрал да я покаже там, вместо да я репатрира в Мексико – е част от дълга поредица съмнения относно ръкописа. Проблемът започва, когато Хосуе Саенс, богат мексикански колекционер, е откаран със самолет до неразкрито място след загадъчно обаждане от грабителите, които са открили кодекса и други съкровища в пещера, съобщава Fine Books & Collections. В крайна сметка Саенс купува кодекса и го излага в Клуб „Гролиър“, вместо да го държи в Мексико. Това, както и фактът, че ръкописът е различен от други автентични документи, подхранват подозренията, че е фалшификат.

Сега група археолози, антрополози и културолози обявиха находката за истинска в статия, публикувана в специално издание на списание „Maya Archaeology“. След преглед на изследването, изучаване на самия кодекс и анализиране на всичко от хартията до скиците, които се намират под чертежите му, те стигнаха до заключението, че е оригинален.
„Целта ни беше да видим дали има нещо модерно, което [може] да е било поставено в боята върху Кодекса… за да потвърдим, че това е измама от ХХ век“, казва историкът на изкуството от Йейл Мери Милър, която сътрудничи на анализа. Но прегледът на последните изследвания, който включва проучване , което използва всичко – от рентгенови лъчи до ултравиолетови изображения и микроскопски анализ, сочи автентичността на ръкописа. Както Бен Гуарино съобщава за „The Washington Post“, екипът смята, че кодексът е написан през 1230 г. и че съществуването му е „нищо по-малко от чудо“.
Това е най-старата книга на Америка за култура на маите, която заема достойно място сред оригиналните артефакти за Мезоамерика. Цивилизацията на маите е създала впечатляваща наука, математика, календари, археология и културни съкровища между 2000 г. пр.Хр. и испанското нашествие през 1697 г., а повече от 7 милиона маи все още живеят в Мезоамерика и днес.
Това културно наследство отдавна интригува историци и археолози, които ценят други кодекси, съхранявани в Дрезден, Мадрид и Париж. И с разкритието, че Кодексът Гролиър е истински, изследователите може да се заемат с анализ на богато украсените илюстрации и какво те биха могли да означават за религията и живота на маите.
Тази новина идва на фона на неотдавнашното разкриване на множество скрити изображения в Селденския кодекс, ръкопис на микстеките, дарен на Бодлианските библиотеки през 1600 г. Върховите достижения на цивилизациите на маите и микстеките може да са зад гърба ни, но все още е златна ера за ръкописите, които са оставили след себе си.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/osporvaniyat-kodeks-groliyr-ne-e-falshifikat/

[Hatshepsut]

Новооткрито скално изкуство във Венецуела на 4000 години е от неизвестна досега култура


Подобрен изглед, показващ част от скалното изкуство, открито във Венецуела

Археолози се открили във Венецуела 20 неизвестни досега обекта със скално изкуство на няколко хиляди години в националния парк Канайма, в югоизточната част на страната.

Подобни проекти на скално изкуство се срещат и на други места в Южна Америка, но новооткритото изкуство "представлява нова култура, непозната досега", отбелязва пред Live Science Хосе Мигел Перес-Гомес (José Miguel Pérez-Gómez), археолог и изследовател в университета "Симон Боливар" в Каракас, който ръководи екипа.

Някои от тези фигури, които изследователите наричат "пиктограми", са нарисувани в червено и изобразяват геометрични мотиви като линии от точки, редове от X, шарки във формата на звезда и прави линии, които се свързват заедно, за да образуват различни фигури. Има и прости изображения на листа и рисунки на хора. Освен това някои от изображенията, наречени петроглифи, са били врязани в скалата и също показват различни геометрични мотиви.

Не е ясно защо хората са създали това изкуство.

"Почти невъзможно е да се проникне в съзнанието на хора, живели преди толкова много (хиляди) години", обяснява Перес-Гомес, но "определено тези знаци са имали ритуално значение". Например различните изображения могат да бъдат свързани с раждане, болести, природни сезони или добър лов. Местата, където е създадено скалното изкуство, "най-вероятно са имали смисъл и значение в ландшафта, точно както църквите имат значение за хората днес", добавя Перес-Гомес.

Въпреки че не е известно точно на колко години е скалното изкуство, подобно скално изкуство в Бразилия е датирано на около 4000 години. Въпреки това Перес-Гомес смята, че примерите във Венецуела може да са още по-стари.

Националният парк Канайма е огромен парк с размерите на Белгия, който обхваща гори и планински терен. Една от най-известните му характеристики е водопадът Анхел, най-високият водопад на сушата в света. Паркът може да е бил началната точка, където тази загадъчна култура се е развила за първи път, отбелязва Перес-Гомес, преди по-късно да се разпръсне на толкова отдалечени места като река Амазонка, Гвианите и дори южна Колумбия, където има скални рисунки, подобни на новооткритите примери във Венецуела.

В 20-те места за скално изкуство са открити и останки от керамика и каменни инструменти, които може да са били използвани от хората, създали скалното изкуство, но трябва да се направят още изследвания, за да се каже това със сигурност, разказва Перес-Гомес. Освен това има вероятност да бъдат открити още обекти със скално изкуство в националния парк Канайма, тъй като изследванията продължават, отбелязва археологът.

Изследването е представено на археологическия конгрес "New Worlds New Ideas", проведен във Валкамоника, Италия от 26 до 29 юни. Доклад, който обсъжда един от обектите на скалното изкуство, е публикуван през ноември 2023 г. в списание Rock Art Research.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/novootkrito-skalno-izkustvo-vav-venetcuela-na-4000-godini-e-ot-neizves-200661.html

[Hatshepsut]

Заровен олтар, намерен в Тикал, свидетелства за конфликта на маите и Теотиуакан


Изследователи откриха заровен олтар, който е построен около края на 300-те години, свидетелстващ за сложните отношения между две държави в Мезоамерика

Новооткрит олтар, заровен близо до центъра на древния град на маите Тикал, хвърля нова светлина върху 1600-годишният конфликт между Тикал и централната мексиканска столица Теотиуакан.

Само на няколко крачки от центъра на Тикал, 2400-годишен град на маите в сърцето на съвременна Гватемала, международен екип от изследователи са открили заровен олтар, който може да разкрие тайните на мистериозно време на сътресения в древния свят.

Олтарът, изграден около края на 300 г. от н.е., е украсен с четири рисувани панела в червено, черно и жълто, изобразяващи човек, носещ пернат нагръдник и заобиколен от щитове или регалии. Лицето е с бадемовидни очи, лента на носа и двоен пиърсинг на ушната мида. То много прилича на други изображения на божество, наречено „Богът на бурята“ в Централно Мексико, наречен Тлалок.

Тлалок, както е описан в Codex Magliabechiano, Бог на дъжда, гръмотевиците, земетресенията

В изследване, публикувано на 8 април в Antiquity, изследователите твърдят, че изрисуваният олтар не е дело на художник от племето маи. Вместо това те смятат, че той е създаден от висококвалифициран занаятчия, обучен в Теотиуакан - могъщата древна държава, чието седалище се е намирало на 630 мили на запад, извън днешно Мексико сити.

"Все по-ясно става, че това е бил изключителен период на сътресения в Тикал", коментира Стивън Хюстън (Stephen Houston), професор по социални науки, антропология и история на изкуството и архитектурата в университета Браун, който е съавтор на статията. "Това, което олтарът потвърждава, е, че богатите владетели от Теотиуакан са дошли в Тикал и са създали реплики на ритуалните съоръжения, които биха съществували в родния им град. Това показва, че Теотиуакан е оставил силен отпечатък там."

Изображение на олтара илюстрира изрисуваните в червено, черно и жълто панели, изобразяващи персонаж, носещ пернат нагръдник и заобиколен от щитове или регалии

Още преди да открият олтара, Хюстън и колегите му знаят, че маите са поддържали контакти с Теотиуакан в продължение на векове, преди отношенията им да станат по-близки.

Основан около 850 г. пр.н.е., Тикал съществува поколения наред като малък град с малко влияние, преди да се превърне в династична държава около 100 г. от н.е. Археолозите имат доказателства, че Тикал и много по-могъщият Теотиуакан започват да си взаимодействат редовно около два века по-късно. Това, което отначало изглеждало като случайни търговски отношения, разказва Хюстън, бързо се превърнало в нещо по-противоречиво.

"Сякаш Тикал е раздразнил звяра и е привлякъл твърде много внимание от страна на Теотиуакан", обяснява Хюстън. "Тогава в района започват да навлизат чужденци."

Археолози откриват заровения олтар в комплекс от сгради точно извън центъра на Тикал, който е известен с поразителните варовикови храмове

Древен държавен преврат

Хюстън отбелязва, че за няколко десетилетия учените са събрали все повече доказателства за тези не толкова приятелски отношения. Проучванията започват през 60-те години на ХХ век, когато археолозите намират камък с добре запазен текст, описващ конфликта в общи линии.

Благодарение на текста на камъка те научават, че "около 378 г. от н.е. Теотиуакан по същество обезглавява едно царство", разказва Хюстън. "Те отстранили царя и го заменили с предател, цар-марионетка, който се оказал полезен местен инструмент за Теотиуакан".

Десетилетия по-късно, използвайки технологията за откриване и измерване на светлината (LiDAR), учените от университета Браун и няколко техни колеги откриват умалено копие на цитаделата на Теотиуакан точно извън центъра на Тикал, заровено под смятаните от археолозите за естествени хълмове. Откритието подсказва, че в годините, предхождащи свалянето му, присъствието на Теотиуакан в града на маите вероятно е включвало елемент на окупация или наблюдение.

Съавторът Андрю Шерер (Andrew Scherer), професор по антропология и по археология и древен свят в университета Браун и директор на Института за археология и древен свят „Жуковски“, смята, че олтарът е построен точно по времето на преврата.

Той казва, че старателно изрисуваната повърхност на олтара не е единственото доказателство за тежкото присъствие на столицата: Вътре в олтара археолозите откриват дете, погребано в седнало положение - рядка практика в Тикал, но често срещана в Теотиуакан. Намерили са също така възрастен, погребан с връх за стрели, изработен от зелен обсидиан; Шерер казва, че материалът и оформлението на върха за стрели са характерни за Теотиуакан.

Фактът, че олтарът и районът около него по-късно са били погребани според Шерер, затвърждава теорията на изследователския екип, че присъствието на Теотиуакан е оставило Тикал завинаги променен и дори белязан.

"Маите редовно са погребвали сгради и са ги изграждали наново", обяснява Шерер. "Но тук те са погребали олтара и околните сгради и просто са ги оставили, въпреки че векове по-късно това е било най-добрата недвижима собственост. Отнасяли са се към него почти като към паметник или радиоактивна зона. Вероятно това говори за сложните чувства, които са изпитвали към Теотиуакан."

Властта поражда власт

"Сложна" е подходящ начин да се опише колективната памет на Тикал за преврата в Теотиуакан, коментира Хюстън.

Събитието може да е разтърсило Тикал до основи, но в крайна сметка е направило царството по-могъщо: През следващите няколко века Тикал се издига до още по-големи висоти, превръщайки се в почти непобедима империя, преди в крайна сметка да залезе около 900 г. сл. н. е., заедно с останалата част от света на маите.

Оформление на съответния сектор и архитектурни групи в Тикал, Гватемала

Докато разкриват повече подробности за спорната история за Теотиуакан и Тикал, Хюстън и Шерер отбелязват, че и двамата са поразени от това колко познато звучи: Всемогъща империя забелязва рая и решава да ограби богатствата му.

"Всеки знае какво се случи с цивилизацията на ацтеките след пристигането на испанците", коментира Хюстън. "Нашите открития дават доказателство, че това е приказка, стара като времето. Тези сили на централно Мексико достигат до света на маите, защото ги забелязват като място на изключително богатство, на специални пера от тропически птици, нефрит и шоколад. Що се отнася до Теотиуакан, това е била земята на млякото и меда."

https://nauka.offnews.bg/chovekat/zaroven-oltar-nameren-v-tikal-svidetelstva-za-konflikta-na-maite-i-t-201713.html

[Hatshepsut]

В Мексико откриха загубен в джунглата град на маите

Изследователи вече създадоха карта на обекта и проведоха предварителни разкопки, за да определят периода на заселване на града.

Маите са оставили след себе си множество тайни, като с всяка изминала година изглежда те стават все повече. Наскоро учените откриха нов древен град на маите в Мексико.

Според Arkeonews става дума за града Сак-Бахлан. Учените вярват, че това е убежище на последните бунтовници маи, които повече от сто години са се съпротивлявали на испанската окупация.

Градът на маите Сак-Бахлан вероятно е бил открит от международен археологически екип под съвместното ръководство на американския учен Брент Уудфил и японската изследователка Юко Ширатори.

Авторите на материала отбелязват, че новото откритие хвърля светлина върху група маи, наречена лакандон-чолти. Тя е останала независима дълго време след падането на Лакам-Тун – столицата на маите – през 1586 година.

Как успяха да намерят древния град на маите в Мексико

Загубеният в джунглата град на маите бе намерен благодарение на смелата теория на изследователя от Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) Хосуе Лосада Толедо. Той изготви прогностичен модел с помощта на географски информационни системи, базирайки се на исторически записи. За модела той използва и писма на испанския монах Диего де Ривас от XVII век, изучавайки маршрута, по който монахът пътувал до града Сак-Бахлан и обратно през 1690-те години.

В писмата си монахът разказва, че пътуването му се състояло от четиридневен преход пеша, последван от два дни плаване с кану по река Лакантун, достигайки до сливането с река Пасьон.

Когато изследователят възстанови тези маршрути с помощта на софтуера ArcGIS Pro, той успя да очертае зона за търсене, вземайки предвид релефа, водоемите, растителността и други фактори. Така работата започна в района близо до реките Хатате и Искан, в сърцето на биосферен резерват Монтес-Асулес, намиращ се близо до границата между Мексико и Гватемала.

„След обширни експедиции, които имитираха трудностите на изследванията от XIX век – макар и с помощта на сателитен интернет и съвременни инструменти – екипът откри архитектурни останки, съответстващи на строителството на маите и колониалните записи за Сак-Бахлан“, се казва в материала.

Откритият град на маите е регистриран в Националния регистър на археологическите и исторически паметници под името „Sol y Paraíso. Probablemente Sak-Bahlá“. Към момента изследователите са създали карта на обекта и вече са провели предварителни разкопки, за да определят времето на заселване на града.

С какво е известен откритият град на маите?

Исторически Сак-Бахлан се смята за последното убежище на бунтовниците маи, които отказвали да признаят испанското владичество. Повече от сто години след падането на Лакам-Тун те оставали изолирани в джунглата. Успявали да запазят автономията си до 1695 година, докато испанският монах Педро де ла Консепсион не открил града.

Веднага след това откритие Сак-Бахлан бил покорен и преименуван на Нуестра-Сеньора-де-лос-Долорес. Въпреки това до 1721 година градът вече бил изоставен. В крайна сметка градът на маите бил погълнат от джунглата.

Забележително е, че това не е първият опит за намиране на изгубения град. През 1999 г. историкът Ян де Вос се опитал да открие Сак-Бахлан, но експедицията му се провалила.

https://faktor.bg/v-meksiko-otkriha-zaguben-v-djunglata-grad-na-maite

[Hatshepsut]

Археолози в Перу откриха триизмерен стенопис на 4000 години


Стенописът в Хуака Йоланда

Археолози в Перу откриха многоцветен триизмерен стенопис, който може да датира отпреди 4000 години, предава The Guardian.

Централният елемент на стенописа с размери три на шест метра е стилизирано изображение на голяма хищна птица с разперени крила, чиято глава е украсена с триизмерни диамантени мотиви, визуално свързващи южната и северната страна на композицията. Стенописът е покрит с релефни фризове и съдържа изображения, изрисувани в синьо, жълто, червено и черно.

Сложната стилизирана иконография разкрива нова страна на вярванията и социалните структури на ранните цивилизации от формиращия период (2000–1000 г. пр.н.е.) в Перу. Археолозите смятат предиспанско Перу за една от люлките на цивилизацията в Америка. Там има около 100 000 археологически обекта, сред които емблематични забележителности като Мачу Пикчу и Знаците на Наска.

Ана Сесилия Маурисио, водещ археолог на разкопките в Хуака Йоланда заяви, че стенописите говорят за "появата на социална йерархия в Перу, при която обществата стават по-сложни и се превръщат в цивилизации".

Двустранният стенопис е част от вътрешната украса на двор в рамките на храм. Триизмерните изображения, включващи стилизирани риби, рибарски мрежи, митологични същества и звезди, дават завладяващ поглед към космовизията на тези формиращи се крайбрежни цивилизации.

Най-влиятелните и могъщи хора са били шаманите – мъже и жени – или жреци и жрици, обяснява Маурисио. "Те притежавали важно знание за лечебните растения, както и за астрономията; можели да предсказват метеорологичните условия чрез наблюдение на звездите и слънцето."

Един от стенописите изобразява три хуманоидни фигури, които сякаш показват трансформация на човек в птица, пояснява археоложката. Според нея това може би е пренасянето на шаман в психоактивно състояние, известно като "ритуал на преминаването", след прием на халюциноген.

Обектът Хуака Йоланда обаче става жертва на грабежи и заобикалящата го урбанизация. Маурисио го изследва от 2012 г., но все още няма пълна защита от Министерството на културата на Перу и регионалните власти.

https://offnews.bg/kultura/arheolozi-v-peru-otkriha-triizmeren-stenopis-na-4000-godini-850787.html

[Hatshepsut]

Археолози откриха в Панама гробница на неизвестна цивилизация, пълна със злато

Хората, които са създали тази гробница, са принадлежали към културата Гран Кокле
В Панама археолози откриха уникална златна гробница, принадлежаща на мистериозно общество, изчезнало преди повече от 1000 години. Това бе обявено от Министерството на културата на Панама на официалната му страница във Фейсбук.

Гробницата е съдържала човешки останки, заобиколени от невероятен брой златни артефакти. Изследователите подчертават, че не са останали писмени записи за този народ, така че историята му трябва да бъде сглобена буквално парче по парче.

Гробницата е била пълна със златни орнаменти, подредени с удивителна прецизност. Експертите смятат, че предметите не са били разпръснати произволно. Те са били поставени умишлено, почти церемониално. „Златни плочи, висулки и медальони са обграждали човешките останки“, се казва в доклада. Всеки детайл, от поставянето на бижута на главата и гърдите до символиката върху метала, показва високия статус на погребания индивид и сложното ритуално поведение. Археолозите смятат, че хората, създали тази гробница, са принадлежали към културата Гран Кокле. Те са обитавали територията на съвременна Панама, но не са оставили след себе си имена или записани думи. Златните предмети не са били валута – „вероятно са били носени като бижута“ и са били давани само на лица, заемащи високи културни позиции.

Експертите в момента се опитват да разшифроват символиката на откритите предмети, някои от които приличат на животни, докато други са абстрактни. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/arheolozi-otkriha-v-panama-grobnica-na-neizvestna-civilizaciq-palna-sas-zlato

[Hatshepsut]

Новооткрито 11 000-годишно индианско селище оспорва представите за праисторията на Америка


Място на новооткритото 11 000-годишно индианско селище близо до езерото Стърджън

Откриването на обширен праисторически обект в Северна Америка насочва специалистите да преосмислят колко напреднали може да са били ранните общества много преди писаната история. Голямо археологическо откритие близо до езерото Стърджън, щата Саскачеван, Канада, променя историята и оспорва дългогодишни разкази за ранните цивилизации на коренното население.

Разкриването на 11 000-годишно селище, едно от най-старите известни места на коренното население на континента, потвърждава, че в региона са съществували високоорганизирани общества много по-рано, отколкото се смяташе досега, разкрива доклад на Университета в Саскачеван. Това го поставя сред едни от най-известните древни обекти в света, като Великите пирамиди в Египет, Стоунхендж в Англия и Гьобекли тепе в Турция, всеки от които е известен с огромното си историческо значение и ролята си във формирането на човешката цивилизация.

Пластове история

Съветът "Âsowanânihk" (което на езика кри означава "Място за пресичане") ръководи усилията за защита и проучване на обекта, заедно с археолози от Университета на Саскачеван и Университета на Калгари, съобщава Live Science. Съветът, който включва старейшини от местното население, преподаватели, младежи и академици, е ангажиран с осигуряването на опазването на обекта.

First Nation discovers pre-contact settlement dating back 11,000 years | APTN News

Разположено на около пет километра северно от Принс Албърт по поречието на река Северен Саскачеван, мястото е идентифицирано за първи път от изследователя и любителят археолог Дейв Рондо. Докато проучвал района, Рондо забелязал значителна ерозия по брега на реката, разкриваща артефакти.

"В момента, в който видях пластовете история да надничат през почвата, усетих тежестта на поколенията, които ме гледаха", разказва Рондо. "Сега, след като доказателствата потвърдиха първоначалните ми инстинкти, това място преобръща всичко, което си мислехме, че знаем, и би могло да промени разказа за ранните коренни цивилизации в Северна Америка."

Археолози изследват ерозиращата скала, където е открит обектът в Саскачеван, Канада

Доказателствата сочат, че мястото е било дълго обитавано селище, а не временен ловен лагер. Находките включват каменни инструменти, огнища и литиеви материали, използвани в производството на инструменти. Слоевете от дървени въглища показват, че ранните местни жители са овладели огъня, в съответствие с дългогодишни устни традиции. Откриването на останки от големи бизони дава представа за ранните ловни техники и еволюцията на вида.

Скелет на Bison antiquus в музея La Brea Tar Pits Museum

Оспорване на теорията за Беринговия проток

"Това откритие оспорва остарялата идея, че ранните коренни народи са водили единствено номадски начин на живот", коментира д-р Глен Стюарт, археолог от Университета на Саскачеван.

"Доказателствата за дългосрочно заселване и стопанисване на земята предполагат дълбоко вкоренено присъствие. Това също така повдига въпроси относно теорията за Беринговия проток, подкрепяйки устните предания, че местните общности са живели тук от безброй поколения."

Дървените въглища от едно от огнищата са датирани чрез радиовъглерод на около 10 700 години, разказва д-р Стюарт пред Live Science. Това означава, че хората са живели в селището веднага след края на последния ледников период, когато най-накрая е имало земя, подходяща за отглеждане на растения. "Това показва, че хората са пристигнали на това място веднага щом е станало обитаемо", посочва Стюарт, "и след това непрекъснато са го населявали отново в продължение на хиляди години".

Пейзажът, оформен от ледниковата дейност и мащабните наводнения в продължение на хилядолетия, се е променил драстично. Изследователите смятат, че в миналото на това място е имало множество убежища за бизони и места за лов на тези животни. Констатациите показват, че ранните местни ловци са ловували бизони, включително вече изчезналия Bison antiquus, който е тежал до 2000 килограма.

Археолози, инспектиращи стратиграфските слоеве на обекта Асовананик

В бъдеще Общинският съвет на Асовананик планира да си сътрудничи с археолози, за да осигури финансиране за продължаване на изследванията и опазването на наследството. В ход са и планове за създаване на културен интерпретативен център за насърчаване на образованието, туризма и ангажирането на общността. Въпреки огромното си значение, обектът е изправен пред заплахи от дърводобив и промишлена дейност, което води до призиви за незабавни защитни мерки.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/novootkrito-11-000-godishno-indiansko-selishte-osporva-predstavite-za-203209.html