Най-древни праисторически находки по българските земи

[Hatshepsut]

Гигантски влечуги са населявали и нашите земи

В праисторическото време над Земята господствали влечуги с исполинска осанка. И макар че учените дълго смятали сегашната България за морско дъно, оказало се, че и тук се е ширил остров – част от европейския архипелаг, на който съжителствали различни по големина и вид динозаври.

Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.

Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.



Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.

Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.



За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.

Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.

За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.

Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.

Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.

Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101127266

[Hatshepsut]

Имало ли е динозаври в България?


Част от новите находки: фрагмент от кост

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

http://bnr.bg/horizont/post/101160067/doc-latinka-hristova-dinozavrite-ot-transko-sa-bili-po-drebni-obitavali-sa-malak-ostrov

[Hatshepsut]

Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология

Динозаврите от Трън може да се окажат от изключително значение
за европейската палеонтология, смята единственият
български палеохудожник Владимир Николов

София, 29 януари /Даниел Димитров, БТА/
Части от глезен, ходило, раменна и бедрена кост на динозаври са част от находището, открито край Трън. Според единствения български палеохудожник Владимир Николов тази колекция на възраст от над 80 милиона години може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология.

Младият учен се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и падение на динозаврите" от Стийв Брусати. Определят я като истински шедьовър на научно-популярната литература, който проследява епопеята на динозаврите. Николов е редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Рисува с молив, акварел, акрил и дигитално. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се консултират със специалисти, коментира Николов.

Пред БТА той разказва доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк", как някои динозаври са се превърнали в гиганти, как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи, кога в български музей ще видим възстановка на скелет на цял динозавър и как би трябвало да постъпим, когато намерим фосил.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ:

Въпрос: Доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк"?

Отговор: Популярните медии понякога създават доста изкривена представа - не само за динозаврите, но и за праисторическия свят като цяло. Нерядко представят животните като филмови чудовища, а не като животни с реално съществуващ организъм. "Джурасик парк" е добър пример. Първият филм от поредицата представи доста реалистични за времето си животни и запозна публиката с вижданията на палеонтолозите към онзи момент. С продълженията нещата стоят по друг начин и вече заблуждават публиката.

От излизането на първия "Джурасик парк" минаха 25 години, през които науката много напредна. Неща, които сме смятали за динозаврите в началото на 90-те години, не са били правилни поради липсата на достатъчно данни. Сега знаем, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми игнорират този факт.

Факт е и това, че ние постоянно откриваме нови данни и сме принудени да преразглеждаме стари хипотези и виждания.

Въпрос: Как някои динозаври са се превърнали в гиганти?

Отговор: Причината са особености на тяхната анатомия, най-вече - те са имали доста олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи тип, за която е характерна система от въздушни мехури в тялото, което означава, че въпреки големите размери, той до голяма степен е въздух. Това ги прави доста леки.

Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат сравнително малки глави и не дъвчат храната. Това им позволява да поемат огромно количество храна и така захранват растежа си.
Не на последно място, силно вероятно е голяма част от динозаврите да са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни. Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които показват, че това са животни, които растат изключително бързо и с постоянни темпове. По това си приличат със съвременните бозайници и птиците. Тоест, въпреки че са влечуги, физиологично се различават много от съвременните влечуги.

Въпрос: Как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история?

Отговор: Динозаврите изчезват в края на кредния период на мезозойската ера. През годините се е спорило за конкретните причини. Съвременният консенсус сред палеонтолозите е, че основната причина е ударът от астероид на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до изключително сериозни сътресения в екосистемата и във всички глобални системи. Ударът е породил глобални пожари. В деня на падането на астероида цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят в сравнение с днешните пожари в Австралия. Континентите около Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е провокирал и вулканични изригвания на територията на Индия.

Всичко това е довело до изключително бърза промяна в околната среда, в климата. И това не е позволило на тези свръхспециализирани животни, адаптирани към конкретни условия на средата, да оцелеят.

Реално, тогава, освен динозаврите, измират още групи животни, включително доста бозайници, доста птици, всички морски влечуги - 70 на сто от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-добри, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне.

Това е доста важен урок, тъй като в наши дни минаваме през големи промени в заобикалящата ни среда. И това са промени, провокирани от нашата собствена дейност. Поглеждайки към миналото, можем да предположим какво може да се случи, ако предприемем или не предприемем определени действия.

Въпрос: И най-важният въпрос - имало ли е динозаври по нашите земи?

Отговор: Колкото и да е неочаквано, по нашите земи е имало динозаври, въпреки че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити.

По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, но не са разпознати като динозаври, понеже са открити в морски седиментни скали и са били приети за морски влечуги.

През 2004-2005 г. студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, започва да се занимава с открития тогава материал. Той установява, че това не са морски влечуги, а динозаври.

През 2010 г. са първите публикации за български динозаври. През 2012 г. в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, установих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели някога. Въпросният динозавър обаче е с малки размери, което не е изненадващо, понеже из Европа този вид е дребен, тъй като е обитавал острови.

Тогава решихме да посетим мястото, където е намерена костта. Не успяхме, тъй като там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 г., а през 2018-2019 г. проведохме изключително успешни разкопки и събрахме динозавърски кости в района на Трън.

С помощта на доц. Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един период, в който в Европа няма много находки на динозаври. Тогава морското ниво е било доста високо и почти не е имало суша.

В това отношение нашето находище е едно от малкото в Европа и може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това как са се адаптирали за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да направим сравнение с другите големи находища от това време - като тези в Унгария и Австрия.

Евентуално, бихме могли да разберем как определени групи динозаври са се разселвали, вероятно заради променящите се климатични условия и колебанията в морското ниво, в късната креда.

Въпрос: Какво бихте казали на всички природолюбители, които събират фосили за украса на домовете си?

Отговор: Това е интересен проблем. Важно е хората, когато намерят фосил, да го занесат в музей и да се консултират със специалисти. И по възможност - да го оставят за изследване. Защото няма полза от фосил, оставен на рафт в хола, за да се хвалиш пред приятели. Той може да съдържа важна информация, която просто седи заключена.

Разбирам, че фосилите могат да бъдат предмет и на търговия - като тези от миди, охлюви и морски таралежи, които се откриват в огромни количества. За разлика от фосилите от гръбначни, които са много рядко срещани и са абсолютно уникални. Фосилите, реално погледнато, нямат парична стойност. Стойността им идва от това, което може да научим от тях и да разширим знанието си за древното минало на планетата.

Радостното е, че има хора, които даряват откритията си за проучване. Ако не беше постъпил така Андрей Цонков - човекът, намерил първата находка от динозавър в Трън, в момента все още щяхме да твърдим, че динозаврите в България нямат бъдеще (Смее се - бел. а.).

Въпрос: Кога в музеите ни ще има възстановка на динозавър?

Отговор: В музеите ни няма скелети на динозаври, защото все още не разполагаме с толкова много материал.

От находището в Трън има малко повече от една дузина кости, като голяма част от тях са фрагменти и вероятно принадлежат на повече от един вид. Скоро ще можем да кажем и към коя група принадлежат.

Дори и да имаме материал за цял скелет, идва проблема с това къде да го сглобим. Нашите музеи не са пригодени за подобен тип експозиция, тъй като се изискват огромни пространства.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2142525



Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология

[Hatshepsut]

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

На 16 март 2020 година в международното палеонтологично списание Palaeontologia Electronica беше публикувана научна статия описваща третата находка от нептичи динозавър в България и първата от предполагаем титанозавър. Това са най-големите растителноядни динозаври и най-големите сухоземни животни съществували в историята на Земята.

Изследването е извършено от изцяло български екип, в който участват (по ред на авторство на статията): Владимир Николов (палеохистология; Национален природонаучен музей – БАН), Марлена Янева (минералогия и седиментология; Геологически институт – БАН), Дочо Дочев (геология и стратиграфия; Софийски университет), Ралица Коньовска (палеонтология и седиментология; НПМ-БАН), Иванина Сергеева (рентгенова дифрактометрия; ГИ-БАН) и Латинка Христова (палеонтология; НПМ-БАН, ръководител на проекта „Палеонтологични разкопки и проучвания в търсене на българските динозаври“).

Водещият автор Владимир Николов е редовен докторант към Националния природонаучен музей към БАН. В края на миналата година той печели докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ за 2020 година. Освен това Владимир Николов е и единственият художник палеоилюстратор в България – т.е. занимава се с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или дори на цели праисторически екосистеми. Специално за MediaBricks.bg той разказа повече за динозаврите, научната статия и работата на екипа, който стои зад третата находка от нептичи динозавър в България.

Завроподите са вероятно най-емблематичните представители на динозаврите. Със своите колосални размери, изумителни вратове и дълги, камшикоподобни опашки, именно тези дългошиести исполини са животните, които си представяме най-често, когато чуем думата „динозавър“. Те съществуват в продължение на около 150 милиона години и са сред най-успешните от всички динозаври.

Завроподите обаче са разнообразна група. Една подгрупа са т. нар. титанозаври, средноголеми до гигантски видове динозаври като Argentinosaurus и Patagotitan, които се появяват през късноюрската епоха и изчезват в края на късната креда, когато астероид поставя точка на господството на нептичите динозаври.

Разпространението им е глобално, а техни останки са открити на всички континенти с изключение на Антарктида. Въпреки широкото си разпространение, къснокредният фосилен летопис на титанозаврите в Европа повдига някои въпроси. Късната креда започва преди 100 милиона години и завършва преди 66 милиона години, но някъде по средата има интервал от около 20 милиона години, през който изглежда, че тези динозаври изчезват от териториите на Европа. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век някои палеонтолози излагат хипотезата за т. нар. „(европейски) завроподен хиатус“ – период на локално измиране на титанозаврите и повторното им завръщане из европейските земи чрез миграция от Африка милиони години по-късно. Имало ли е наистина такова измиране?

Фосилните фрагменти от кости на предполагаем титанозавър. Вляво е костта открита от Андрей Цонков, а в дясно тази намерена от екипа на НПМ-БАН

Находките от нептичи динозаври в България са много редки и доскоро ограничени до едно находище с къснокредна възраст близо до Червен бряг. През 2010-та година от там са описани щраусоподобен динозавър (орнитомимозавър) и динозавър с патешка човка (хадрозавроид). Последните години беше открито ново находище с динозаврови фосили, този път край Трън. То също е къснокредно, но малко по-старо от това край Червен бряг, а намерите в него кости са от времеви интервал, в който находките на каквито и да било динозаври в Европа са относително редки. Точно времето на „завроподния хиатус“.

В новата научна статия обект на проучване са два костни фрагмента открити в района на Трън. Първият е открит от г-н Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а вторият от екип на Националния природонаучен музей. Фосилите са твърде непълни, за да се разбере въз основа на външните им белези на какво точно животно принадлежат. Поради тази причина е изследвана тяхната костна хистология, т.е. особеностите на тъканите изграждащи костите. Направените анализи разкриват характеристики на костните тъкани, които са типични за динозаврите и позволяват, макар и предпазливо, находките да бъдат определени като принадлежащи на титанозавър.

Подобен резултат е неочакван. Изследване публикувано миналата година с водещо участие на геолози от СУ датира фосилите и находището, от което произлизат, на около 84-82 милиона години. Точно средата на „завроподния хиатус“ в Европа. Българските находки добавят нови данни към натрупващи се през последните години открития от други части на Европа, които показват, че титанозаврите всъщност не са претърпяли локално измиране. Тяхното отсъствие от фосилния запис по всяка вероятност се дължи на геоложки фактори ограничили запазването на техните останки в скалите.

Българските находки са интересни и поради още една причина. Установено е, че някои европейски динозаври са били островни джуджета. Фосилните фрагменти открити край Трън са с очевидно дребни размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.

След тези първи открити находки, през 2018-та и 2019-та година бяха проведени много успешни палеонтологични разкопки край Трън, ръководени от екип на НПМ-БАН и с участието на учени от ГИ-БАН и СУ. В резултат на това бяха открити нови фосили от динозаври, мезозойски костенурки и роднини на съвременните крокодили. Събраният от находището фосилен материал е обект на детайлни и задълбочени проучвания, което дава основания на изследователите да очакват още интересни открития. Тепърва ще научаваме повече за българските динозаври.

https://mediabricks.bg/

[Hatshepsut]

Неандерталци и Homo sapiens живеели съвместно край Дряново



Това сочат нови резултати от разкопките на международния екип в пещерата "Бачо Киро"

Съвременните хора са присъствали в Европа преди поне 46 000 години, според нови изследвания на археологически обекти в България. Това означава, че сме живели заедно с неандерталците много по-дълго, отколкото се смяташе досега, информира “Гардиън”.

Находките, които свидетелстват, че Homo sapiens и неандерталецът са живели заедно в Европа в продължение на няколко хилядолетия, са от пещерата "Бачо Киро", в близост до Дряново, Габровска област.

"Според изследователите останки и инструменти, открити в пещерата "Бачо Киро", разкриват, че съвременните хора и неандерталците са живели едновременно в Европа в продължение на няколко хиляди години, което им е дало достатъчно време за биологично и културно взаимодействие", пише "Гардиън". През февруари самите изследователи допускат тази вероятност, но я изразяват по-сдържано: „някои находки не изключват съжителство на ранни съвременни хора в района с последните местни неандерталци".

"Работата ни в "Бачо Киро" показва, че има припокриване във времето от може би около 8000 години - от пристигането на първата вълна съвременни хора в Източна Европа до окончателното изчезване на неандерталците в крайния запад на Европа“, казва проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", съавтор на изследването, добавяйки, че това е много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Според други учени периодът на съвместно съществуване е не повече от 3000 години.

Пещерата "Бачо Киро" е ключов археологически обект от палеолита в югоизточна Европа, със световна известност още от 70-те години. Екипът, изследвал прехода среден/късен - начален късен палеолит в пещерата, включва Николай Сираков, Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова, Свобода Сиракова и още няколко учени от НАИМ-БАН и отдел "Еволюция на човека" в института "Макс Планк".

Част от последните им находки - кремъчни върхове за копия, стъргалки, резци, както и лични украшения, бяха показани в 13-ата  национална изложба, представяща най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия археологически сезон. Сред тях беше и човешки зьб, означен като “поредно потвьрждение, че участниците в тези процеси са предимно близкоизточни пришълци, ранни представители на съвременния човек (Hоmo sapiens), което не изключва съжителството им в района с последните местни неандерталци”.

Предишните разкопки разкриха човешки останки и инструменти от много специфичен тип за обработка на камък и кост, за които се знае, че са били използвани от неандерталците, както  и инструменти, използвани от по-късно пристигналите съвременни хора. Екипът съобщава, че възрастта на останките от съвременни хора, намерени в същия слой като неандерталски кремъчни пластини, е между 44 830 и 42 616 години. Неандерталците са живеели в Европа до преди около 40 000 години.

"„Това дава много време на тези групи да си взаимодействат биологично, а също културно и поведенчески", пише проф. Юблен.

Проф. Крис Стрингър, експерт по произход на човека от Лондонския природонаучен музей, казва, че макар и неговият екип по-рано да е открил в Гърция останки от череп на вероятно съвременен човек отпреди повече от 200 000 години, новото изследване е важно. "Според мен това е най-старото и най-силно публикувано доказателство за много ранно палеолитно присъствие на Homo sapiens в Европа, няколко хилядолетия преди изчезването на неандерталците", каза той. Но Стрингър смята , че съмнението дали украшенията на неандерталците са били повлияни от тези на ранните съвременни хора, остава.

Новите находки повдигат и някои нови въпроси, включително защо толкова ранната поява на съвременни хора в Европа преди 46 000 години не е довела до по-ранното им установяване и изчезване на неандерталците. Неговото предположение е, че първите Homo sapiens от ранния горен палеолит в Европа са били "пионери, малки групи, които не са могли да установят трайно присъствие сред неандерталското мнозинство или поради нестабилния климат".

https://www.segabg.com/category-culture/neandertalci-i-homo-sapiens-zhiveeli-suvmestno-kray-dryanovo

[Hatshepsut]

За морските лилии и Източните Родопи в епохата на палеогена

През 1978 г. учителят по биология в село Равен, Ариф Реджебов, попада на интересна и ценна находка – фосилизирани части от стебло на морски лилии (криноиди). Образците са открити в непосредствена близост до землището на селото. Същата година те са предадени и регистрирани във фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали.

Фрагменти от морски лилии, род Isselicrinus, открити при село Равен в Иточните Родопи: 3a – стебло, 3b – дистална повърхност на нодала

Фрагментите са 6 на брой с различна дължина – 12, 17, 22, 26, 35, 37 mm и диаметър в напречно сечение – 10 mm. Към днешна дата те са изложени в експозицията на Природонаучния отдел и могат да бъдат видени от всеки посетител. Но доскоро не бяха идентифицирани и датирани.

През 2018 г., след детайлно изследване установихме, че това са фосили на морски лилии от род Isselicrinus, семейство Isselicrinidae, живяли през палеогена и по-точно през ранния олигоцен, с датировка 31,19 – 30,97 млн. години. Резултатите от това изследване бяха публикувани в престижното списание на БАН Geologica Balcanica. (Kirilova, L., V. Georgiev. 2018. Fossil sea lilies of the genus Isselicrinus Rovereto, 1914 from the lower Oligocene, Eastern Rhodopes (Bulgaria). Geologica Balcanica 47 (1), 37–41.)

Устройство на морските лилии

Какво представляват морските лилии? Въпреки че наподобяват растения, те са животни, които принадлежат към клас Crinoidea, тип Echinodermata (Бодлокожи). Някои от тях са с прикрепено към морското дъно стебло, а други плават свободно във водата. Наименованието на класа идва от гръцката дума krinon – лилия и eidos – форма. Появяват се през ордовик (485 млн. г.) и просъществуват и досега. Днес са разпространени в почти всички морски акватории, от Арктика до Антарктика, с изключение на Черно и Балтийско море. Най-голямо е разнообразието от видове в тропическите води.

В тялото на всеки напълно развит криноид се отделят три части – стебло, чашка (тека) и ръце. Съвкупността от чашка и ръце се нарича корона. Стеблото на прикрепените лилии се захваща към субстрата с помощта на кореновидни израстъци с различна форма. Изградено е от цилиндрични, кръгли, елипсовидни или петоъгълни членчета – нодали и интернодали. Нодалите носят странични начленени мустачки, наречени цири, a интернодалите са разполажени между тях.

Морските лилии от палеозоя и мезозоя са обитавали рифове и плитки морски води, като повечето фосилни видове са водели прикрепен начин на живот. Тяхни останки изграждат т. нар. криноидни варовици. Обратно на това, голяма част от съвременните видове живеят на значителна дълбочина до 9000 m, в чисти прозрачни води, на големи групи и могат да образуват цели подводни гори.

Това, което прави находката от Равен толкова ценна, е фактът, че за разлика от мезозойските, добре запазените фосили на морски лилии от епохата на палеогена и неогена са голяма рядкост, а откритите цели образци буквално се броят на пръсти. Причините за това са комплексни и доста сложни.

В миналото определянето на морските лилии е ставало само въз основа на устройството на чашката, която е трудно да се открие запазена във фосилно състояние. Сега има възможност за тази цел да се използват членчетата на стеблото и по-точно тяхната външна форма, релеф на съединителната повърхност и др. Така се случи идентификацията и при нашите образци, тъй като ние нямаме запазени части от короната.

Повечето фосилни криноиди от палеоген и неоген, с изключение на 2 или 3 вида, които са запазени с чашки, са определени на базата на фрагменти от стебла. Откритите цели образци, както вече стана дума, са много малко. Такъв пример може да се даде с видовете Isselicrinus subbasaltiformis, ранен еоцен от Дания и Англия и Raymondicrinus oregonensis, ранен олигоцен, от Северозападен Орегон.

Морските лилии Isselicrinus, към които принадлежат нашите фрагменти, са изчезнал род, живял от късна креда до миоцен. До края на палеогена те са били доста широко разпространени, особено в Европа. В началото на миоцен намаляват и изчезват. Специфично за тях е, че са заемали ниши с кални отлагания по дъното, за разлика от съвременните си роднини, които предпочитат среда от едър пясък и чакъл. Установено е, че за морските лилии от този род е бил характерен доста интересен начин на прикрепяне към субстрата, наречен „relay strategy”. При него всеки индивид се захваща за предностоящото изправено стебло и така се получава сноп, който се използва за закотвяне към дъното.

Нашите образци са открити в риолитови пирокластити, прoслоени от рифови варовици. Наличието на рифови варовици предполага плитък морски басейн, развит при топъл климат и нормална соленост (32-35‰). Проучванията сочат, че през палеогена (еоцен и олигоцен) това са били покрайнините на топъл морски басейн, обитаван от видове, чиито наследници днес живеят в тропическите области.

И така, в епохата на палеогена, през ранния олигоцен, преди около 31 млн. г., Източните Родопи са имали привилегията да приютяват едни от най-древните организми в животинското царство – тайнствените и красиви морски лилии. Доказателство за това са фосилните образци, които днес откриваме в скалите и по които се опитваме да разчетем далечното и вълнуващо геоложко и палеоеколожко минало на родната ни земя.

Лидия КИРИЛОВА, уредник на Природонаучния отдел в Регионалния исторически музей в Кърджали

http://www.novjivot.info/

[Лина]

Скоро гледах едно филмче за лилиите, според него са развили една уникална клетъчна повърхност, която ги запазва абсолютно сухи, въпреки че живеят във водата. Т.е. водата се плъзга по повърхността им без да я попиват и в момента, в които ги извадиш от водата са абсолютно сухи. Предполага се, че тази адаптация се е развила с цел самопочистване – прахта върху листата смесвайки се с водата лесно се оттича  като кални капки в улея на листото когато се намокри.

[Hatshepsut]

Първите в Европа Хомо сапиенс от пещерата Бачо Киро са с ново по-точно датиране


Пещерата Бачо Киро в България, където са открити най-ранните хомо сапиенси, открити в Европа

Определянето на възрастта на древни кости и артефакти отдавна се извършва с помощта на радиовъглеродния метод, който измерва изотопа въглерод-14, но този метод не е с перфектна точност, и това ограничава изводите, които могат да се направят от данните.

Сега, за да разширят възможностите на радиовъглерода и да разберат по-добре движенията на нашите древни предци, учените въвеждат нов подход.

Нарича се Radiocarbon 3.0 и обещава да разкрие ценни нови прозрения за ключови събития в най-ранната човешка история, като се започне от взаимодействието между Homo sapiens и неандерталците в Европа и по-точно с останките им, намерени в пещерата "Бачо Киро" в България.

Новият начин за пределяне на възрастта на древни предмети включва три ключови промени в начина, по който пробите се обработват предварително, измерват и калибрират. Той дава резултати, които са по-точни, което ни дава не само по-ясна картина на възрастта, но и хронологията на минали събития.

Това е особено важно при изучаването на палеолитната археология, тъй като може да ни покаже дали древните останки, открити на едно и също място, са били там по едно и също време или са били разделени от стотици или хиляди години. Знанието за това може да разкрие движенията на ранните хора, например кога неандерталците са били изтласкани от съвременните хора в Европа, което допринася за разбирането ни за еволюцията.

В статия, озаглавена "Назад към бъдещето: предимството на изучаването на ключови събития в човешката еволюция с помощта на нов радиовъглероден метод с висока резолюция" (Back to the future: the advantage of studying key events in human evolution using a new high resolution radiocarbon method), изследователите правят преглед на актуализациите, включени в Radiocarbon 3.0, за да проучат важни археологически обекти в Европа.

"Използвайки Radiocarbon 3.0, успяхме да реконструираме по-точно движенията на древните хоминиди, които са се случили в основните европейски археологически обекти, по време на различни климатични фази", отбелязва в изявлението си първият автор Сахра Таламо (Sahra Talamo), професор в катедрата по химия на Университета в Болоня.

"Следователно благодарение на този вид анализи е възможно да се получи нова ценна информация за еволюцията на най-ранните човешки селища и устойчивостта на хоминидите в различни климатични фази, като всичко това може да е допринесло за глобалното разпространение на Homo sapiens."

Анализите на екипа разкриват, че обитаването на пещерата Бачо Киро в България, известна като най-ранното убежище на съвременни хора в Европа, не е станало наведнъж, а в няколко отделни периода. Дали то е било разделено на три или на две зависи от статистическия модел, използван в техните изследвания, но то дава повече информация за реда, в който хората са били на мястото, отколкото е било възможно да се извлече от пробите преди появата на Radiocarbon 3.0. И изглежда, че актуализациите имат широкообхватни ползи в изследването ни на историята на Земята.

"Нашият опит показва, че с помощта на Radiocarbon 3.0 можем да постигнем окончателно висока резолюция на ключови европейски археологически обекти по време на повтарящи се климатични колебания и да моделираме реакциите на човешките и животински видове в исторически план", заключава съавторът Майкъл Ричардс (Michael Richards) от университета "Саймън Фрейзър", Канада.

"Това е начинът да се насърчи обменът на знания между археологията, палеоклиматологията, геохронологията и геонауките като цяло - всички основни дисциплини в изучаването на човешкото минало."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-v-Evropa-Homo-sapiens-ot-peshterata-Bacho-Kiro-sa-s-novo-po-to_198753.html

[Hatshepsut]

Прачовек от Балканите на 7 мил. години | Грекопитек

[Hatshepsut]

Възстановени са археологическите проучвания в "Магурата"

Археолози възстановиха проучванията на пещера "Магурата" край белоградчишкото село Рабиша. Работи се в самото начало, при входа на пещерата, известна със своите карстови образувания, но най-вече с древните рисунки, които са считани за едни от най-ранните в Европа. Целта е да се проучат пластовете, натрупани през различните епохи, и по този начин да се изясни кога е била обитавана пещерата. Това обясни директорът на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов и проследи работата в "Магурата" от началото на миналия век досега.

"Археологическите разкопки започват още в началото на 20 век. Продължават в средата на 60-те и 70-те години, открити са находки от късната праистория. През 1994 година направихме едни сондажи, за да проучим пластовете и да видим дали има по-ранно човешко присъствие. Имаме дата 50 000 години от радиовъглеродния метод, от въгленчета. Това не се знаеше тогава, че има по-ранно човешко присъствие. През 2011 година имаше българо-американска експедиция, 2012 година продължихме. Имаме находки - кремъчни артефакти, както и костни артефакти от древни животни - много видове пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен лъв. Работим в първата зала, в "Триумфалната зала". В началото сме, защото тук е било заселването от ранната праистория, от късната праистория. Целта сега е доуточняване на стратиграфията, дано да открием нещо по-интересно, нови находки. В пещерата можем да работим дългогодишно, няма да прекъсваме. Сега ще останем до края на месеца. До момента имаме предимно керамични фрагменти, които трябва да ги обработим, и костни от животни, които трябва да се обработят от специалисти..."

Археологическото проучване е организирано от Исторически музей Белоградчик и Регионален исторически музей - Видин. Екипът е съставен от специалисти от двата музея, обясни ръководителят на отдел "Археология" на Регионален исторически музей - Видин, Ваня Ставрева.

"През този археологически сезон сме в много малък състав, екип от четирима души, като освен Ивайло Крумов от Историческия музей в Белоградчик, участваме трима археолози от Регионален исторически музей - Видин. Освен аз, това са колегата Никол Благоева и колегата Емил Ванков. Работим върху малка площ, правим сондаж, тъй като целите, които си поставяме за този сезон, са да поставим началото на систематични археологически проучвания, които да се провеждат ежегодно, като искаме да съберем нов емпиричен материал, който да позволи прецизиране на хронологията на обитаване на пещерата и да изясним най-ранните етапи на заселването на човека в нея. В момента сме започнали проучването на пластове от геоложката епоха Холоцен и намерението ни е следващите сезони да се проучат пластове от епохата Плейстоцен. С натрупването на информация ще направим опит за възстановка на палеосредата и взаимодействието между нея и човешката популация..."

В момента разкопките се извършват в участък, който не е проучван досега. Три проби са взети за радиовъглеродно датиране. Материалът ще бъде изпратен за изследване в чужбина. В проучването се използват и нови методи, с прилагането на които археолозите смятат, че ще допринесат за изясняване на обитаването на пещерата, което е и тяхната дългосрочна цел. По-интересните находки ще бъдат включени в експозициите на Историческия музей в Белоградчик, обясниха археолозите.

https://bnr.bg/vidin/post/101905054

[Hatshepsut]

Археолог: Преди 5000 г. по нашите земи са ловували и яли лъвове


Надежда Карастоянова, археолог СНИМКА: Сайтът на Националния археологически институт с музей към БАН

Преди пет хиляди години на територията на България е имало лъвове, които хората по нашите земи са ловували. Това каза за БТА археологът Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН).

Те са си били местни лъвове, които са ловувани от хората през праисторията. „Имаме сведения за това, че са ловувани, че са донасяни до селищата, че най-вероятно са консумирани“, обясни тя. Според нея българските лъвове не се различават от тези, които в момента може да се видят в Африка. „Предполага се, че гривата им е била по-малка и някои от тях не са имали грива даже. Но това са хипотези“, обясни тя и допълни, че на този етап останките са малко.

В практиката си се е сблъсквала с най-различни казуси. Зависи от периода, който се проучва, пояснява тя. В момента се занимава и с човешки праисторически скелет от Козарева могила, в североизточната част на България, близо до морето. „Подозираме, че вероятно човекът е бил нападнат от лъв, но все още пишем статията и все още правим проучванията“, каза тя. По думите й има следи по черепа, които показват, че е бил нападнат от голям хищник, а точно по това време в България е имало лъвове. Точно по Черноморието, край Дуранкулак има останки от лъвове. „Ние имаме хипотеза, че има вероятност този човек наистина да е пострадал от лъв, но най-интересното е, че той е оцелял и раните му са зараснали“, каза тя.

НАЙ-ЗАПАЗЕНИЯ СКЕЛЕТ НА КАМИЛА В ЕВРОПА Е НАМЕРЕН ТУК

Карастоянова разказва, че археолозите се занимават с останки от археологически обекти. Всяка година има страшно много разкопки на археологически обекти и всяка година има по нещо интересно, което излиза, с което да се занимават и което да проучват. Една от най-пресните им находки е скелет на камила, открит по време на разкопки близо до Драгоман. Тя разказва, че самите разкопки се извършват по трасето на БДЖ. Там минавал „Виа Диагоналис“ – един от римските пътища през нашите земи.  „В археологическия обект има структури от различни периоди, като също така се откри един римски път и римска пътна станция. Около тази римска пътна станция са открити скелети от коне, от магарета, но от камила не очаквахме да излезе и то – доста запазен скелет“, каза тя. По думите й останки от камила има на много места в Европа, има също и от София една долна челюст от камила, но толкова запазен скелет засега не е откриван.

Пратени са проби в лаборатория в чужбина, в която би трябвало да направят изотопни анализи и да кажат откъде точно произлиза тази камила. „Тъй като тя най-вероятно не е отглеждана в България, а е привнесена с някакъв керван, който е вървял по този римски път и на тази пътна станция е умряла. Но е интересно да се види откъде идва тази камила“, казва Надежда Карастоянова. Досега знаем, че е мъжки индивид на над 5-годишна възраст. Намерени са и останки от още две камили, едната е малка. От същото място, но те не са цели скелети, а само фрагменти от кости, допълва тя.

Археоложката обяснява защо се откриват само части от скелети на животни. „Тъй като там има различни структури от различни периоди, част от скелети всъщност са нарушени, включително и този скелет е леко нарушен от по-късни изкопи. Той е погребан. След това, през Средновековието, са дошли и са копали някаква дупка, за да правят нещо там, и са нарушили този скелет. Част от костите са изхвърлени някъде. Просто пластовете се разрушават от различни структури“, разказа тя.

По думите й зависи от периода, в който се копае. През Римския период, когато тук е била римска провинция, реално би могло да се открие почти всичко, тъй като римляните са внасяли доста животни, дори от Африка за техните игри. Така че може да се очаква всякакви животни да се открият, но за момента, освен камили, по-интересни животни не са откривани от този период, казва още Карастоянова.

ТРАКИТЕ СА ЯЛИ КУЧЕТА

„По време на траките също има много интересни находки и проучвания. В момента една моя колежка – млад учен в археологическия институт, има проект, свързан с консумацията на кучета през тракийския период, от траките“, разказва тя. Карастоянова отбелязва, че има сведения за такива случаи – не, че са били консумирани постоянно и кучешкото е било част от храненето като цяло. „Но в някакви случаи определено има следи, че някои кучета са били консумирани“, разказва археоложката.

Тъй като находките не са много и повечето от скелетите на кучетата не са изцяло запазени, е трудно да се определи някаква конкретна порода и дали са имали някакво конкретно предпочитание. „По-скоро смятаме, че най-вероятно са били инцидентни случаи, ако са гладували, или нещо подобно. А може и да е било деликатес, не е много ясно засега, правят се още изследвания“, обясни Карастоянова. Тя уточнява, че се разбира дали едно животно е използвано за храна, ако има белези за консумация – това са т. нар. нарези по костите, които показват, че животното е транжирано и следи от термична обработка – от печене, от варене.

БЪЛГАРИТЕ СА СРЕД ПЪРВИТЕ, ОДОМАШНЯВАЛИ ЖИВОТНИ В ЕВРОПА

В дисертационния си труд Надежда Карастоянова изследва праисторическите периоди в България – неолит, късен неолит, халколит. „Това, което е интересното в случая, е цялото одомашняване на животните как се развива, защото още в тези периоди вече имаме одомашнени животни. Те са внесени от племената, които се заселват тук от Азия, от днешна Турция реално. Тези хора си носят домашните животни към България. Тук затова имаме едни от най-ранните домашни животни в цяла Европа“, обяснява тя.

По думите й е интересно как се развива ловът през различните периоди. Изследването й показва започването на изчезването и изчезването на някои видове, които по това време са съществували, но в България, а и в световен мащаб вече са изчезнали. Тя даде пример с дивото говедо – турът, от който произлизат абсолютно всички породи домашни крави в момента. Поради прекомерен лов това животно бива избито и е изчезнало. От дисертацията й се решава и още един научен въпрос.

„Дълго време се мислеше, че в България еленът лопатар е привнесен вид точно от римляните и че преди това той не е съществувал по нашите земи. Но няколко праисторически обекта, които проучвах, показаха, че това не е така и че ние сме имали местен вид елен лопатар, който е съществувал тук, в България още през праисторията и е бил ловуван. И след това той е изчезнал, след което отново е привнесен от римляните. В момента елените лопатари, които живеят в резерватите тук, в България, са привнесени видове, не са местни. Но чрез този материал доказах, че още през праисторията в България този вид е съществувал“, разказа тя.

КУЧЕТАТА СА БИЛИ ДРЕБНИ, НО С ГОЛЯМА ЗАХАПКА

Според Надежда Карастоянова домашните животни в праисторията не се различават от днешните. Те са си едни и същи, откакто е започнало одомашняването. Както и домашните растения са си едни и същи. Само се променят като породи и като начин на експлоатация, уточнява тя. „Тогава едно животно се е използвало за всичко. Не е имало толкова изразени породи. Сега вече имаме изразени породи – да кажем, крави само за месо, овце само за вълна или само за мляко. Докато тогава все още не е имало такива специализирани породи“, отбелязва тя.

„Същото важи и за кучетата. През праисторията нямаме данни да са отглеждали котки, но кучетата са били част от живота на праисторическия човек по всякакъв начин. Интересното е, че повечето, които откриваме в праисторията, са едни доста дребнички, малко приличащи на дакели кученца, но с много масивна захапка. С доста масивна челюст спрямо размерите им“, пояснява тя. Вероятно са ги ползвали както за лов, така и като аларми, ако става нещо в селото, ако нещо приближава, те да вдигат шум. Също така и през праисторията на някои места в България имаме данни, че някои кучета са били консумирани и са използвани за храна, допълни тя.

Надежда Карастоянова е родена на 7 март 1984 г. в Дупница. Владее английски и френски език. През 2018 година става доктор по „Зоология“, като защитава дисертация на тема „Развитие на лова и животновъдството и разлики в природната обстановка от късния неолит до късния халколит в Източна България по данни от археологически обекти“. Има магистърска степен в специалност „Археологически изследвания — праистория“, а бакалавърската си степен получава в Археология на Нов български университет. Участвала е в над 20 теренни и други изследвания в областта на археологията и археозоологията, както и в научни семинари в България и чужбина. Два пъти е била на специализация по палеонтология във Франция, Бордо. Била е част от международни проекти и проучвания. Автор е и на редица научни публикации в сферата на археологията.

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16871616

[Hatshepsut]

Археолози проучват Триумфалната зала в пещерата Магура

Археолози продължават проучванията в най-северната част на Триумфалната зала в пещерата Магура, които започнаха от миналата година. Задачата е да установят хронологията на обитаване на тази част от пещерата, каза д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин.

"Поставили сме си като една амбициозна цел, ако можем да установим и връзката на тези обитавания със залата с рисунките и с хората, които са оставили онова за Балканите наследство. Копаем в най-северната част на Триумфалната зала, която е и най-близо до залата с рисунките, тъй като от тук нататък няма културни пластове. Няма какво да се изследва, още повече, че мястото, което сме избрали се намира в една скална ниша, след едно стеснение на пещерата и това място е било по-уединено от територията на селището, което е било проучено частично през 60-е години, след това през 70-е години. Резултатите все още са много скромни в самото начало, тъй като сега едва започваме втория археологически сезон. Разширяваме на площ сондажа от миналата година, тъй като попаднахме на останки от сграда с наличие на огнище, на дупки от колове. Искаме да я разкрием в план.  Залагаме тази година, благодарение на финансовата помощ, която получаваме от Община Белоградчик на повече интердисциплинарни изследвания, които вече са задължителна част от съвременните археологически проучвания, защото сами по себе си разкопките са важни, но без прилагането на тези методи, ще ощетим нашия анализ и резултатите от нашата работа. Ще изпратим проби за радиовъглеродно датиране C14, те се правят само в чужбина и са доста скъпи.  Освен това, към нашия екип ще се присъедини специалист от факултета по геология на Софийския университет, който ще ни помогне с изясняването на характера на седиментите, които са отлагани в площта, която проучваме. Ще бъдат направени палеоботанически, палеозоологически изследвания. Миналата година например от едно малко човешко зъбче, антропологът, с който работехме, даде много интересни резултати, той е на млад индивид, но по него беше установено, че около тригодишна възраст на този индивид, той е изпитал остър хранителен дефицит, т.е. в тази възраст или е преминал от кърмене към общо хранене и това е довело в някакъв период от живота му до недохранване или пък в този период като цяло е имало някакъв проблем с изхранването на населението, което е живяло тук, така че от най-малкото нещо, което намираме, могат да се направят много интересни изводи. Затова сега, както казах, целта е да разширим сондажа, да разкрием малко повече първо за тези по-близки до нашето съвремие периоди, а пък след това, в следващите археологически сезони да продължим в дълбочина, да проследим стратиграфията на обитаване от днес в миналото надолу."

Първите следи от появата на хора в пещерата са от 50 хиляди години, каза директорът на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов, който също е в екипа, работещ на терен. Преди 30 години на същото място, където работят сега археолозите, е направен контролен сондаж, за да се проследи стратиграфията.

"Виждате, разграничени са общо 6 пласта отгоре надолу. Първият пласт е свързан с ранната бронзова епоха, ранножелязната епоха, следва ранната праистория - палеолита.  В тези пластове са намерени предимно  палеонтологичен материал - кости от древни животни. Разграничени са два вида пещерна мечка, кости от пещерна хиена, пещерен лъв и други. Не са открити в този сондаж кремъчни артефакти от ранната праистория, единствено в сондаж № 2, който е по в началото на галерията, там попаднахме на ниво на около два метра и половина пласт с кремъчни артефакти и костен материал. Имаме дата от въглени (C14)  50 000 години. Това е границата между смяната на неандерталеца със съвременния човек...През  различните исторически периоди те така се сменявали - човекът е идвал, след това си е тръгвал, след това идват древните животни, които  пък обитават пещерата. Не са живеели заедно."

Археологическите разкопки през този сезон са с финансиране от Община Белоградчик, на чиято територия е пещерата Магура. Важно е да се поддържат туристическите обекти, както и да се разкриват нови такива, каза кметът Боян Минков.

"Пещера Магура е един от основните туристически обекти на община Белоградчик и той е от национално, европейско и световно значение, така, че за нас е важно не само че пещера Магура разполага с природните феномени, които има, но тя крие много тайни, които да сега не са разкрити и точно в тази посока ние ще работим не само тази година, а занапред, за да може нашите археолози да разкрият и да покажат на света кой, кога е живял в тази пещера...За нас е изключително важно като община да поддържаме туристическите обекти, да разкриваме нови такива. За мен това е нещо изключително важно, защото пещера Магура не е изследвана така както трябва. Надявам се, че това е началото на една нова епоха в пещера Магура."

Желанието на археолозите, които работят сега на терен, е в бъдеще разкритията да могат да се експонират, за да се видят от туристите, които посещават пещерата Магура.

https://bnr.bg/vidin/post/102018294

[Hatshepsut]

Според находки в българска пещера Хомо сапиенс са се заселили в Европа преди 50 000 години


Входът на пещера Козарника

Изследователи потвърждават, че хора от съвременен анатомичен тип са обитавали Югоизточна Европа преди приблизително 50 000 години. Това е поне според серия от нови радиовъглеродни датировки на материали от разкопки в пещерата Козарника в България, където археолозите преди това са идентифицирали множество културни слоеве, включително такива, датиращи от самото начало на горния палеолит в Европа.

Изследването е публикувано в списание Paleoanthropology.

Дълго време преобладаващото мнение бе, че първите Хомо сапиенс са пристигнали в Европа преди около 40 000 години. През последните години обаче се появиха изобилие от доказателства, че това се е случило хиляди години по-рано. Докато находките от френския обект Мандрен, където са открити зъб и набор от каменни артефакти, вероятно свързани с ранни анатомично модерни хора, живели преди приблизително 54 000 години, изискват допълнително потвърждение, следите от присъствието на Хомо сапиенс по нашите земи преди приблизително 45 000 години вече са достатъчни.

Карта на обектите от средния и горния палеолит, споменати в настоящата статия. 1) пещерата Мандрен, 2) Ранис, 3) Пещери Конепруси, 4) Тинцова, 5) Козарника, 6) Самуилица, 7) Муселиево, 8) Бачо Киро, 9) Апидима, 10) Костенки IV

Например сред най-древните кроманьонски обекти е добре проучената наша пещера Бачо Киро, където археолозите са открили не само артефакти, но и човешки кости. Находките от чешкия обект Злати Кун и немската пещера Илзенхьоле датират приблизително от същия период. Според последните оценки тези открития показват, че хора от съвременен анатомичен тип са присъствали в региона преди поне 45 800 години, оценка, допълнително подкрепена от генетичните данни.

В ново проучване Том Хигам (Tom Higham) от Виенския университет и негови колеги от Австрия, България, Великобритания, САЩ и Франция демонстрират, че Хомо сапиенс може да са обитавали Югоизточна Европа още преди 50 000 години. Учените се фокусират върху находки от пещерата Козарника. Изследователи откриват този археологически обект преди почти век в България, като впоследствие разкриват културни слоеве, датиращи от периода на долния, средния и горния палеолит.

Стратиграфска последователност от Козарника (модифицирана от Heydari et al. 2022 и Tsanova 2023)

Този път обаче учените се фокусирали върху находки, датиращи от преходния период между средния и горния палеолит, когато кроманьонците изместили неандерталците в Европа. Изследователите се интересуват предимно от слой, съдържащ артефакти от така наречения начален етап на горния палеолит, чиято културна приемственост с по-късния прото-оринякски период все още не може да бъде строго доказана. Въпреки това се предполага, че находките от този културен слой представляват останките на съвременен тип хора, а не на неандерталците.

Общо изследователите са събрали над сто проби за радиовъглеродно датиране от слоеве от ранния горен палеолит и по-късните етапи на тази епоха. Тези проби се състоят предимно от животински кости, носещи антропогенни следи.

Каменни артефакти от пещерата Козарника

Тази работа води до 37 нови радиовъглеродни датировки, значително прецизиращи хронологията на обекта. По-конкретно, учените установявата, че културният слой от ранния горен палеолит се е образувал между 50 000 и 44 900 години.

Моделирането показва, че хора от съвременен анатомичен тип вероятно са обитавали тази пещера преди приблизително 49 960 години, значително по-рано от общоприетото предположение за Югоизточна Европа. Новата серия от дати обхваща и по-късни периоди на горния палеолит.

Учените установяват, че палеолитните хора са обитавали пещерата преди приблизително 44 000–40 000, 39 000–36 000, 33 000–30 000 и 29 000–26 000 години, оставяйки след себе си множество артефакти, включително по-специално останки от антропоморфни фигурки.

Генетичните данни показват, че първите европейски сапиенс впоследствие са изчезнали, без да оставят значителен принос към генофонда на по-късните кроманьонци. Поне това предполагат резултатите от геномните изследвания на индивиди, открити на места като Злати Кун, Илзенхьоле, Бачо-Киро и няколко други.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/spored-nahodki-v-balgarska-peshtera-homo-sapiens-sa-se-zaselili-v-evro-202948.html

[Hatshepsut]

Първите човешки предци, ходещи на два крака, може би произхождат от Балканите


Бедрената кост на грекопитека от Азмака, България (вляво) в сравнение с тази на "Луси" (Australopithecus afarensis) (в средата) и бедрената кост на шимпанзе (вдясно). Шийката на бедрената кост (обозначена в червено) е по-дълга и насочена нагоре при човешките предци грекопитек и австралопитек, отколкото при шимпанзето

Нова вкаменелост, намерена в България, показва доказателства за това, че Грекопитекът е най-ранният човешки прародител

Международен екип, включващ специалисти от Националния природонаучен музей на България, водени от проф. Николай Спасов, откри бедрена кост на грекопитек на 7,2 милиона години, който вероятно е най-ранният човешки прародител ходещ на два крака. Находката на този грекопитек е направена при разкопки в местността "Азмака", близо до Чирпан.

Ходенето на два крака или т. нар. бипедализъм, отдавна се смята за важен етап в човешката еволюция и една от най-определящите ни характеристики.

Досега изследователите предполагаха, че първите хора са произлезли от Африка и че ходенето на два крака се е развило там преди около 6 милиона години.

Международен екип от изследователи обаче твърди, че новооткрита вкаменелост на бедрена кост от България може да пренапише историята на произхода на човека.

Експерти от Националния природонаучен музей на България, Университета "Аристотел" в Солун в Гърция, Центъра за човешка еволюция и палеоекология "Зенкенберг" към Университета в Тюбинген в Германия и Университета в Торонто в Канада твърдят, че бедрената кост показва недвусмислени характеристики на човешки прародител, който е ходил изправен на два крака по-рано от известните досега човешки предци – преди повече от 7 милиона години.

Фосилът, който е от разкопките в Азмака, близо до Чирпан, е описан тази седмица в статия, публикувана в списание Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments.

Произходът на хоминините

Произходът на хоминините (африкански маймуни и хора) е сред най-горещо обсъжданите теми в палеоантропологията. Традиционната гледна точка, още от Чарлз Дарвин, твърди, че хоминидите и хоминините (хората и изкопаемите им роднини) произхождат от Африка, където са открити най-ранните хоминини и където живеят всички живи нечовешки хоминини. Но има находки на прачовеци, оспорващи тази идея, намерени в Гърция и България, която бе обявена през 2017 г. година от международен екип учени, между които и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Грекопитекът - най-ранният човешки прародител?

"На 7,2 милиона години, този прародител, когото класифицираме като принадлежащ към рода Грекопитек (Graecopithecus), би могъл да е най-старият известен човек", заявява професор Дейвид Бегън (David Begun) от Университета в Торонто.

Първият екземпляр грекопитек, фрагмент от долна челюст, е открит на обект близо до Атина. Научният екип е изследвал находката през 2017 г. и е заключил, че формата на корените на зъбите предполага, че грекопитекът е бил ранен човешки прародител. Долната челюст не може да предостави доказателства за това как се е движило това съществото, но тук новооткритата бедрена кост от българския обект Азмака предоставя ценна нова информация.

Измервания, направени върху проксималната бедрена кост на фосилни и съществуващи материали

Собственикът на бедрената кост вероятно е била жена с тегло около 24 килограма. Тя е живяла край река в тогавашнитя савани - пейзаж, подобен на този в днешна Източна Африка.

"Редица външни и вътрешни морфологични характеристики, като например удължената нагоре шийка между тялото и главата на бедрената кост, специалните точки на закрепване на седалищните мускули и дебелината на външния костен слой, имат сходства с двуногите изкопаеми човешки предци и хората", разказва професор Николай Спасов от Националния природонаучен музей на България, цитиран от прессъобщението на Университета в Тюбинген, Германия.

По това тези фосили се отличават от бедрата на маймуните, живеещи по дърветата.

"Грекопитекът обаче не се е движил съвсем по начина, по който се движат съвременните хора", добавя Спасов.

Бедрото от Азмака съчетава характеристики на африканските маймуни с тези на по-новите двуноги.

"Грекопитекът представлява етап в човешката еволюция между нашите дървесни и наземни предци, като например почти дванадесетмилионния Danuvius guggenmosi от обекта Hammerschmiede в Южна Германия, и по-скорошни находки от Източна Африка", отбелязва Бегън. "Човек със сигурност би могъл да го опише като липсващо звено."

Най-вероятно грекопитекът произлиза от балкано-анадолските маймуни на 8 до 9 милиона години като Ouranopithecus и Anadoluvius, които от своя страна са еволюирали от предци в Западна и Централна Европа.

FM3549AZM6 дясна бедрена кост

Климатичните промени водят до разпръскване

"Знаем, че мащабните климатични промени в Източното Средиземноморие и Западна Азия са довели до периодичната поява на обширни полупустини и пустини преди осем до шест милиона години. Това е предизвикало няколко вълни на разпространие на евразийски бозайници в Африка и е поставило основите на днешната фауна бозайници на африканските савани", разказва професор Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Центъра за човешка еволюция и палеоекология "Зенкенберг" в Университета в Тюбинген.

Авторите на изследването подозират, че и големите човекоподобни маймуни са се разпространили на юг. Все още не е ясно дали предците на шимпанзетата, горилите и хората вече са се разпространили в Европа и дали тези вълни на разпространие са били причина за генетичната изолация на техните родове. Възможно е грекопитекът също да се е разпространил от Балканите до Африка, където отпреди 6 милиона години нататък са се появили ранни човешки предци като рода Orrorin, последвани по-късно от Australopithecus afarensis, чийто най-известен представител е фосилът, известен като "Луси".

Работата продължава в Азмака и на други места на Балканите, за да се открият още екземпляри грекопитеци и да се научи повече за екологията и еволюцията на този изненадващо ранен двуног и възможен човешки прародител.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/parvite-choveshki-predtci-hodeshti-na-dva-kraka-mozhe-bi-proizhozhda-202970.html

[Hatshepsut]

Какви животни е имало по българските земи преди 2 милиона години?


Проф. Николай Спасов в кабинета си в Националния природонаучен музей

Едно уникално палеонтологическо находище на фосили от древни животни край град Вършец ни разкрива каква е била фауната на България в началото на Кватернера (преди около 2.5 милиона години). Проучванията на находището започват още в началото на 90-те години, като основна роля в тях играе проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, както и негови колеги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Благодарение на тяхната работа, в това иначе съвсем малко по размери находище, са намерени цели 160 вида безгръбначни и най-вече гръбначни животни, както и някои растения, включително нови видове за науката. Откритата при тези разкопки фауна включва огромен брой птици, някои от които – новоописани видове, земноводни, влечуги, гризачи и едри бозайници. Проф. Спасов се занимава специално с изследването на едрата бозайна фауна и през годините прави редица неочаквани открития на животни, които дотогава не сме знаели, че са населявали нашите земи и които по принцип са много редки.

Едно от най-изненадващите открития в находището е това на пумата. Всеки знае, че днес тя се среща само в Америките. Но малко известен факт е, че преди 2-3 млн г., когато този род котки е възникнал, той все още е бил обитател на Евразия и впоследствие се е разселил през Берингия към Северна Америка и оттам към Южна. В това всъщност няма нищо чудно, защото палеонтологията многократно е доказвала, че различни видове животни мигрират от континент в континент и могат да изчезнат напълно от старите си местообитания, но да продължат да оцеляват в новите, ако климатичните и географски възможности го позволяват.

Друга голяма котка, чиито кости излизат от същото находище, е гигантският плейстоценски гепард. Животно, което е било почти два пъти по-голямо от съвременния гепард, с размери почти колкото на лъв. Разбира се той едва ли е бил такъв бърз бегач, като днешния гепард, който достига скорост до 120 км/ч. Но затова пък се е хранел с по-едри и бавни животни и неговото предимство е било не бързината, а силата му.

Сред останалите открити край Вършец животни са вкаменелости от плейстоценски вълци, които тогава са били по-различни и по-едри; както и дребни хищници от вида Baranogale – древен вид, който днес не съществува; а също и изкопаемият пъстър пор. Последният някога е бил много разпространен, но днес е в Червената книга на Европа. Изкопаемият плейстоценски пъстър пор обаче е различен от сегашния и всъщност се явява първият вид от този род.

Въобще много интересна фауна се е събрала в това находище, което най-вероятно е било създадено от течащи води и постепенно е било запечатано с калцитна кора. Така съхранените вътре кости дават възможност на палеонтолозите, бавно и постепенно, но с много ентусиазъм, отваряйки един нов прозорец към миналото, да разкрият моменти от някогашната природа.

Артефакти и възстановки на много от тези изчезнали животни могат да се видят в новооткритият през март тази година Палеонтологичен парк във Вършец. Той представлява едно великолепно съчетание на наука и изкуство, показващо на посетителите каква е била природата на българските земи преди около 2.5 милиона години. Неговото реализиране е осъществено благодарение на проект, иницииран от кметството на Вършец. Това е регионален проект между Румъния и България, чиито средства позволяват този парк да покаже какви животни е имало през този период тук, благодарение на дългогодишните изследвания на нашите палеонтолози, въз основа на разкопките в палеонтологичното находище край Вършец.

https://nauka.bg/kakvi-jivotni-imalo-balgarskite-zemi-predi-2-miliona/

[Hatshepsut]

Около 150 находки от осем вида животни са открити при тазгодишните разкопки в палеонтологичното находище Азмака


Проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей-БАН

Около 150 палеонтологични находки от осем вида животни са открити при тазгодишните разкопки в находището Азмака, съобщи пред БТА проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Експедицията е проведена от 2 до 9 септември. Сред находките има останки от жирафи, хипариони – древни трипръсти коне, газели, други чифтокопитни, както и хищници и маймуни.

Палеонтологичното находище Азмака, край с. Спасово (Чирпанско), което е първото находище на предчовешки хоминиди в България, е особено важно за проучването на природната обстановка в края на Миоцена преди около 7 милиона години, както и за изследването на ранните етапи от еволюцията на човешката линия, каза проф. Спасов. Разкопките на мястото започват през 2008-2009 г. и продължават ежегодно.

ТАЗГОДИШНИТЕ НАХОДКИ

Сред тазгодишните находки има останки от мезопитек – определян от учените като най-древната маймуна на Европа, която е съжителствала с хоминида, изследван от българския екип. Открити са също останки от жирафи, хипариони, газели и други рогати чифтокопитни, както и от два вида хищници. Една от находките вероятно принадлежи на саблезъбата котка парамахайродус, която е била с размерите на леопард и е имала силно развити горни кучешки зъби.

До този момент в Азмака са установени 23-24 вида бозайници, каза още проф. Спасов. Сред тях през последните години са идентифицирани нов вид хищник и нов вид антилопа за българската фауна, което продължава да обогатява представите на учените за фауната и природната среда в региона преди милиони години.

Особен интерес за учените представлява открито при експедицията ребро, което по думите на проф. Спасов „учудващо много прилича на човешкото“. Той подчерта, че информацията е предварителна и затова несигурна. Предстои находката да бъде внимателно изследвана.

„Трябва първо внимателно да го извадим от калъпа, с който сме го взели, и да го изучим“, казва проф. Спасов. По думите му реброто има (според видяното на терен) силно изразена извивка, известна като ребрен ъгъл, която е характерна за човека.

При човека гръдният кош е сплеснат в предно-задна посока, докато при четириногите е сплеснат странично. Затова формата на находката може да даде допълнителна информация за съществото, от което произхожда, но са необходими следващи изследвания, обяснява той.

Тазгодишните резултати показват също, че находището „Азмака 6“ все още не е изчерпано откъм палеонтологичен материал. „Две години материалът намаляваше, но сега открихме място, където костите отново излизат масово“, казва още проф. Спасов. Според него това дава основание на екипа да очаква нови находки през следващите години.

През последните две години изследванията на българския екип са финансирани от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Финансирането е насочено към търсенето на фосилни хоминиди (представители на човешкото семейство) както в България, така и в Република Северна Македония.

Интересни резултати идват и от находището Долни Дисан в Република Северна Македония, където българският екип работи с колеги от Природонаучния музей в Скопие. Там е открит фрагмент от много голям зъб, който също предстои да бъде изследван. Проф. Спасов засега се въздържа от категорични заключения за вида, към който принадлежи находката.

НАХОДКАТА, КОЯТО ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА

Проф. Спасов припомня, че в началото на тази година в международно списание е публикувана научна статия, посветена на една особено значима находка от Азмака – бедрена кост, която е била изследвана в продължение на около десет години. Според авторите от международния екип, водени от проф. Спасов, тя показва, че живялото преди около 7,2 милиона години същество е било способно да се движи на два крака.

„Това, в известен смисъл, е буквален преход между четириногостта и двуногостта, защото е запазило някои примитивни черти, които явно са свързани с неговите предшественици – четирикраките човекоподобни“, казва проф. Спасов.

Именно тази находка е в основата на тезата на българския учен, че най-ранните изправени представители на хоминините (човешката еволюционна линия) са се появили на Балканите, а не в Африка. Според него аргументите в подкрепа на тази теза са се увеличили и досега те не са оборени. По думите му новите находки, включително тези, които все още предстои да бъдат изследвани, допълват данните в тази посока.

Той отбелязва, че тезата за балкански произход на най-ранните изправени същества предизвиква интерес и дискусии в международната научна общност. По думите му през последните години все повече изследователи, работещи върху ранната човешка еволюция, насочват вниманието си към Балканите.

Според учените съществото, чиито останки са открити в Азмака и което е условно наречено Дива, вероятно е било женско и е тежало около 24 килограма. Изчислението е направено въз основа на параметри на бедрената кост. На основа на анализа на известните зъби Спасов допуска, че мъжките представители на вида са били значително по-едри.

„Първите изправени същества са се зародили не в Африка, а на Балканите“, казва в заключение проф. Спасов, обобщавайки научната хипотеза, върху която екипът продължава да работи.

Сред международните учени, които проявяват интерес към находището, проф. Спасов посочи палеоантрополога проф. Дейвид Бигън, един от авторите на международното изследване. Той участва в работата на екипа както в България, така и в Република Северна Македония. Интерес към проучванията има и от страна на специалисти от Института „Макс Планк“, както и от Съединените щати и Сърбия.

През март тази година проф. Спасов и международен екип от учени публикуваха статия, в която посочват, че най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка. Това установиха, след като откриха останки от двуног хоминид, живял в България преди 7,2 млн. г. Екипът в състав: проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън, публикува откритието си в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие „Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България“.

https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1205346-okolo-150-nahodki-ot-osem-vida-zhivotni-sa-otkriti-pri-tazgodishnite-razkopki-v-