Археологически находки отъ индианскитѣ цивилизации

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха в Шунантунич най-голямата известна до момента гробница на маите

Голяма част от наследството и богатствата на древния град на маите Шунантунич, чиито останки в наши дни се намират на територията на Белиз, са разпръснати, след като с разкопките на мястото през XIX век се занимава британски офицер от медицинската служба. Не малко артефакти просто са плячкосани. Но през миналата седмица археолози са открили голяма гробница, за която се предполага, че е принадлежала на царска особа.

Това е първата гробница, откривана в Шунантунич. В нея е намерен скелет на човек, за когото се предполага, че е от аристократичната класа на древния град. Свидетелство за високия му статут в обществото е изяществото на гробницата, построена за него, пише  местното издание в Белиз The Reporter.   В гробницата археолозите са намерили керамика, нефритови украшения и кости на животни. Предстои да бъде изяснено на какви животни са принадлежали, но първите предположения са, че сред пренесените в жертва е имало ягуар и някакъв вид елен.

Експертите са направили предварителна оценка и на човешките останки. По дължината на бедрената кост, черепа и зъбите става ясно, че се касае за погребение на мъж на възраст между 20 и 30 години.

Археологът Джейми Ейв от екипа, извършват разкопките, обяснява пред The Reporter: “Невероятно е откриването на тази гробница, защото на мястото се водят археологични проучвания от 1890 година. В продължение на повече от век никой от археолозите не е откривал гробница в града. Но тази, освен че е единствената за момента, е забележителна по много други причини – тя е една от най-големите погребални камери, които сме откривали изобщо”.

Предстои цялото съоръжение да бъде разкрито, но предварителните оценки са, че погребалната камера е между 5 и 8 метра в дълбочина.

Местни легенди твърдят, че през последното десетилетие на XIX век мистериозна жена се появила изненадващо до мъж от близкото село Сан Хосе Сукотз, а след това също толкова мистериозно изчезнала в стената на Ел Кастило – подобна на кула структура в древния град Шунантунич, което преведено на съвременен език означава “Каменната жена”. Легендата твърди още, че в последствие жената се появявала и на други хора в Ел Кастило.

През 1892 година д-р Томас Ган, британски офицер от медицинския корпус, започва да проучва останките на древния град на маите. Няколко години копае и проучва, а след това заминава за известно време.
“След това – до 1924 година, когато Ган се завръща, разкопките на мястото са прекратени”, уточнява Джейми Ейв. “Записките му показват, че при повторното си идване на мястото, той е изкопал множество съкровища от цивилизацията на маите. По-нататъшната съдба на тези находки обаче е неясна и местонахождението им е неизвестно. Най-вероятно са попаднали в частни музейни колекции на запалени колекционери на артефкати на маите, които може и да не подозират от къде произхождат предметите, с които са се сдобили по незаконен начин”.

Градът е процъфтявал в периода между 700 и 1000 година, а после е западнал и вероятно изоставен в крайна сметка. Разкопките на мястото ту се активизират, ту напълно замират. Към настоящият момент археологичните проучвания на мястото се водят от Ричард Левентал от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, който пристига още през 1990 година.

Шунантунич е построен върху изкуствено заравнено варовиково било с надморска височина от 183 метра. Жилищните сгради са били на площ от няколко квадратни километра, изградени около централната зона на града, където се намира Ел Кастило. Самата структура, наречена Ел Кастило, се извисява на 40 метра и е служила едновременно като храм, административен център на града и място, където са живели владетелите на Шунантунич. В западнат и източната част на Ел Кастило в мазилката са гравирани астрономични символи, представящи бога на Слънцето, Луната и Венера.

На това място хора са се заселили още около 600 г. пр.н.е., но едва 1300 години по-късно градът достига зенита в развитието си, а после запада, едновременно с останалите градове на маите в региона.

Каменна стела, на която е изобразена емблемата на големия град Наранхо, намиращ се на територията на съвременна Гватемала, подсказва, че Шунантунич вероятно е бил град-сателит на Наранхо. Когато влиянието и силата на Наранхо отслабнали, местният елит в Шунантунич поел пълния контрол над града и положили доста усилия, за да го развият. Тогава е построен и внушителния Ел Кастило, както и много от другите сгради.
Но въпреки усилията им жителите на Шунантунич не надживели с много бившите си патрони от Наранхо – много скоро и те са принудени да напуснат града.

Детайл от Ел  Кастило и гравираните в камъка символи

Развитието на Шунантунич се забавя след 830 година, а около 900 – 1000 година градът вече е много далеч от онова, което е представлявал през VIII – IX век. Археолозите изказват предположение, че градът е бил изоставен за известно време, а пред X век на мястото за кратко отново се заселват хора.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/08/blog-post_93.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Ацтекски храм на над 650 години е открит в Мексико

В центъра на град Мексико на строителна площадка е открит храм на ацтеките. На строежа има и части от човешки скелети.
Храмът е с диаметър 11 метра и височина 1,20 метра, съобщава "Шпигел".

Мексикански археолози са открили малък храм на повече от 650 години в центъра на град Мексико. Експерти смятат, че храмът е бил посветен на ацтекския бог на ветровете "Еекатл", съобщава Националният институт за антропология и история (Inah).

Находката е направена публична едва сега, въпреки че разкопките са започнали още през март в северозападната част на центъра на Мексико.
Виждат се 8 части от скелети на двама възрастни и 6 деца. Археолозите смятат, че хората са били пренесени в жертва на бога на ветровете Еекатл.


Descubren templo dedicado a Ehécatl-Quetzalcóatl en Tlatelolco

https://dnes.dir.bg/

[Hatshepsut]

Откриха хиляди пирамиди, дворци и пътища на маите

Повече от 60000 неизвестни досега строежи на маите - включително пирамиди, дворци и пътища - са открити сред джунглата в Гватемала. Находките са определени като голямо археологично откритие.

С помощта на лазерна технология изследователите успяват да надникнат под плътната растителност в северната част на Петен - област в близост до вече познатите градове на маите.

Откритието показва, че в Централна Америка е съществувала цивилизация, която преди 1500 години е била в своя разцвет, по-напреднала от древните гръцка и китайска култури.

Лазерите разкриха "поразителни" останки на обширен доколумбов "мегаполис", с много по-сложна структура, отколкото повечето специалисти са предполагали. Той е бил обитаван от около 15 милиона души, а изобилието на отбранителни стени, укрепления и крепости подсказва, че по време на своето съществуване е водил многобройни войни.

"Смятам, че това е едно от най-големите постижения за повече от 150 години на археология, изследваща маите", заяви пред BBC News Стивън Хюстън (Stephen Houston), професор по археология и антропология в Университета Браун.

"Знам, че звучи преувеличено, но когато видях фотографските Lidar изображения, очите ми се насълзиха".

Учените направиха откритието с помощта на технологията Lidar, което е съкращение на "светлинно откриване и измерване" (light detection and ranging).



Самолет с LiDAR скенер съставя триизмерни карти на повърхността с помощта на пулсиращ лазер, свързан с GPS система.

Тази техника позволява на изследователите да картографират очертанията на това, което описват като десетки новооткрити градове на маите, скрити под джунглата векове, след като са били изоставени от жителите си.



"Укрепените съоръжения и големи пътища разкриват модификации на природния ландшафт, направени от маите в досега немислим мащаб", заяви Франциско Естрада-Бели (Francisco Estrada-Belli) от Университета Тулан в Ню Орлиънс, Луизиана.

"Новите данни ни дават основание да мислим, че там е имало 10-15 милиона души", заяви Естрада-Бели, "включително много хора, живеещи в ниско разположените, блатисти местности, които мнозина от нас смятахме за необитаеми".

Изображенията показват и пътища, свързващи градските центрове и кариерите за добив на материали, също така, модерни системи за напояване и терасиране, които поддържат селското стопанство за една цивилизация, която е една от най-развитите в Централна Америка.





Маите са известни със своята сложна математика и инженерни съоръжения.

Екипът археолози изследват повече от 2100 кв.км от джунглата Петен, която граничи с Мексико и Белиз.

Те откриват около 60000 структури за последните две години.

Новите открития включват градските центрове с тротоари, жилища, тераси, церемониални центрове, напоителни канали и укрепления.

https://nauka.offnews.bg/

[Hatshepsut]

За траки и муиски златото носи безсмъртие


Приказната страна Елдорадо не съществува, измислена е от испанците, казва Мария Урибе, директор на Музея на златото в Богота

Г-жа Мария Алисия Урибе-Вийегас e директор на Музея на златото в колумбийската столица Богота. Там се съхраняват около 59 000 експоната, малко над половината са от благородни метали и сплави, а около 25 000 са от керамика, камък, раковини, кост или текстил. Музеят е поделение на Националната банка на Колумбия. През 30-те години банката придобива първите златни изделия от предколумбовата епоха, но ги пази в сейфове. Колекцията се отваря за широката публика чак през 1959 г. Сега постоянната експозиция е в 5 зали, има и една интерактивна.
При посещението си в София г-жа Урибе изнесе в СУ „Св. Кл. Охридски" лекцията „Античното злато на Колумбия: контекст, технология и символика". 

- Госпожо Урибе, каква е истината зад мита за Елдорадо? Това приказно богато място езерото Гуатавита в Колумбия ли е?
- Не, Елдорадо не съществува, това не е конкретно истинско място. То е мит, създаден от испанците, в който те проектират собствената си ценностна система. Чела съм, че този мит даже не е и европейски, а е пренесен от Азия от Марко Поло или някой като него. Испанците са чували, а и при покоряването на някои предколумбови цивилизации с очите си са са виждали, че в Новия свят има много злато. Около това създават мита за Елдорадо. Знаят и за церемонията със сала, но тя се прави от племето муиски не само на Гуатавита, а и на други колумбийски езера. Такова място като Елдорадо не съществува и за индианците. И няма как да съществува, защото няма нищо общо с разбиранията им за света. Те не са придавали на златото такова значение като нас.



- Защо? Какво е тяхното отношение към златото?
- За тях то има символична стойност, значението му е духовно, религиозно и по никакъв начин не е свързано с представата за него като за скъпоценност, богатство. За тях то няма специална икономическа стойност. А идеята за Елдорадо е точно тази – място, където намираш огромно съкровище, забогатяваш. Това е абсолютно чуждо на индианците. Те са имали друг начин за класифициране на света. За тях златото е материал като другите – мидени черупки, минерали, камъни, които имат определени свойства като цвят, блясък. Златото е просто още един елемент в палитрата, с която са си служили при изработването на предмети за дар на боговете. Те се правят от конкретен материал, защото в него се влага определен смисъл. Когато се сменя посланието към божеството, се сменя и материалът – един път може да е злато, друг път – друг метал. Той се подбира според случая и заради цвета, защото самият цвят има различна символика.
Страстта на испанците към златото е абсолютно необяснима за индианците. Те не могат да разберат защо ги влече толкова този метал, при това - необработен. За индианците той има значение,  само ако в него има въплътен някакъв смисъл.

- А историята със сала вярна ли е?
- Да. За муиските салът е бил символ на връзката с боговете.
Жертвоприношението от сал  явно е било много важно за вождовете, защото следи от този ритуал се откриват много често дори и на необичайни места, даже в пещера.  И там е намерен предмет, представящ известния сал на „златния човек" (El Dorado – Златният) заедно с него самия.
Златообработването в доколумбовия период е посветено на религията и ритуала и е пряко свързано с тях. Целта му е да показва власт. Това личи в иконографията, но и в цветовете на предметите, които са изключително важни – използва се много широка палитра от различните сплави. Имаме предмети от чисто злато, от сплав на злато с мед, сребро с мед, злато с платина и т.н. Така е, защото предметите имат символично значение. То се придава не само с формата и иконографията, но и с цвета, блясъка, дори заради мириса на материала. Всички свойства на металите и сплавите са използвани за предаването на някакво значение.

- Какво?
- Значенията са свързани с религиозния живот , космологията, митологията, концепциите за природата, културата, обществото. И с водачите и управляващите обществото. В Доколумбовия период много от тях вярват, че могат да се трансформират в животни, за да придобият сила и мощ. Искат да се превърнат в ягуар, птица, прилеп, защото са вярвали, че така ще придобият техните качества – да летят, да смучат кръв, да виждат в тъмното и т.н. Искали са да са силни и умни като ягуара.

- Траките също са изработвали забележителни златни предмети, археолозите ги  откриват предимно в погребенията на тракийски аристократи - златни венци, златни маски, съдове...  Във вашия музей също се съхраняват златни маски, принадлежали на царе. Каква идея ги свързва?
- Смисълът, който е придаван на златото, среброто и на другите скъпоценни материали, е свързан с техните свойства. Например трайност – както знаете, златото не се окислява, не се поврежда с времето. Затова в много общества е символ на безсмъртието. Управляващите са го носили в големи количества, надявайки се, че качеството на златото да е вечно ще се прехвърли върху тях, т.е. че ще придобият безсмъртие. Това е идея, разпространена в много култури  и тя стои зад златните маски и другите златни предмети, които съпровождат мъртвите. Златото е символ на властта и защото се свързва със слънцето, а от там и с плодородието. В много общества управляващите са и връзката с боговете и са натоварени с отговорността за запазването на реда в космоса.
Златото, среброто и всички ценни метали са били използвани да изразяват власт, сила и във връзка с религията. Освен това те сравнително лесно се обработват и формата им може да бъде трансформирана, позволяват изработването на предмети с много детайли. Идеални са за създаването на удивителни форми и декорации. Затова освен за декорация са много подходящи и за предаването на комплексни идеи. А когато са носени от човек, те са средство за самоизразяване – включително и да покаже мястото си в обществената йерархия и съответно - за подчертаване на власт и влияние. И така е почти навсякъде по света. Сплавите на медта като бронза, а и желязото, са друго нещо – твърди са, можеш да ги наостриш, затова са добри за оръжие.

- Чували сме доста за маите, ацтеките, но малко знаем за хората, които са населявали Колумбия преди идването на европейците. Тяхното наследство как се открива сред днешните традиции в Колумбия?
- Те са имали преддържавна форма на организация, начело на обществото е имало водачи. Имали са общ живот в рамките на обособена територия, но това не е било държава, защото принадлежността е била не към територия, а към група – общност, съставена от връзки, подчинени на строга йерархия. Лидерът се излъчва от общността. Произвеждали са излишък, заради което са могли да поддържат управляващите, религиозните служители и златарите, които най-вероятно не са се занимавали с нищо друго. От произведенията им се вижда, че са много изкусни, което означава, че са посвещавали по-голямата част от времето си само на този занаят. Всеки майстор и всяко ателие имат собствен почерк. Техните произведения са били посветени на водачите, които от своя страна също са поддържали златарите, защото чрез произведенията им са изразявали властта си и практически са я конструирали около тях. Някои древни общности в днешна Колумбия са изграждали важна инфраструктура – имаме примери за градове, построени от камък на много стръмни склонове. Планините са били терасирани, за да се отглежда храна, хората изграждали платформи, на които са правени къщите и храмовете.

- Какъв духовен живот са водили? Шаманските традиции наследство от онова време ли са?
- Днес в Колумбия живеят 84 отделни местни общности. Те са наследници на това общество, за което стана дума. Но златообработването е било практикувано само в Андите, на Карибското и на Тихоокеанското крайбрежие, не и в Амазония и в саваната на изток. Много от общностите, които продължават да живеят в Амазония, имат традиции, свързани с шаманизма, с консумацията на свещени растения с цел  трансформация и комуникация с духовете, за достигане на различни нива на Космоса, за узнаване на бъдещето и придобиване на лечителски познания. Те продължават да поддържат своя много комплексен религиозен свят. Наследниците на муиските пазят езика си, все повече държат да подчертаят идентичността си и връзката с предците.

- Много музеи показват златни предмети, с какво вашият е по-различен? Какво прави един музей модерен?
- Това е много добър въпрос. Музеят трябва да е съответен на потребностите на хората да знаят и да се забавляват. Той трябва да представя интересни теми, да говори на хората по съвременен начин, трябва да им разказва интересни истории, които вълнуват и днес. Не мисля, че един музей става модерен заради супероборудване, свръхтехнологии и пр. Трябва да разказва хубави истории, съответни на момента, с добри послания и извлечени от изучаването на артефактите, които се съхраняват в него. Затова музеят трябва да е и добър изследователски център. Нашата е най-голямата и най-важната златна колекция в света, но се фокусираме главно върху колумбийското злато.



- Българските музеи не получават много пари от държавата. Има ли такъв проблем в Колумбия и как се справяте с него?
- Изключителният шанс на нашия музей е в това, че принадлежи на Централната банка на Колумбия. Независим е от държавата и разполага с добър ресурс. Но на много наши музеи също не им достигат средствата. Мисля, че това, което би помогнало и на вас, а и върши работа навсякъде по света, са добрите връзки, съвместните проекти, споделянето на ресурс с други културни институции и музеи. Но смятам, че държавата трябва да плаща за култура, тя заслужава повече пари. Трябва да научим държавниците, че културата е важни за обществото, особено днес.

- Планирате ли гостуване на вашия музей в България, бихте ли поканили българска експозиция в Музея на златото в Богота?
- Това е една от причините да дойда в България, планираме размяна на експозиции и то не само на златни предмети, а на такива, които по-цялостно представят древните култури на двете страни.

https://spisanie8.bg/автори/история/3148-за-траки-и-муиски-златото-носи-безсмъртие.html

[Hatshepsut]

Археолози откриха над 2400 костни фрагмента в Теотиуакан

Откритието подсказва, че контактите на жителите на града с маите са започнали по-рано, отколкото се предполагаше досега

Международен екип от археолози откри над 2400 костни фрагмента и дарове в археологическия обект Теотиуакан, разположен североизточно от столицата Мексико, съобщи БТА.

Откритието е направено на Площада с колоните и подсказва, че контактите на жителите на града с маите са започнали по-рано, отколкото се предполагаше досега.
Намерените предмети свидетелстват за това, че елитът на маите е участвал в големи публични изяви преди 378 сл.Хр.

Тогава се считаше, че е бил осъществен първият контакт между жителите на Теотиуакан и маите в град Тикал в Гватемала. Екип, воден от японския археолог Сабуро Сугияма, направи четири нови открития при неотдавнашни разкопки в Теотиуакан. Освен на скелети, специалистите се натъкнаха на остатъците от голямо празненство и на керамики с мотиви, характерни за маите.

Разкрити бяха останки от стени, които са били умишлено съборени, както и други предмети.
Антропологът Нава Сугияма заяви, че най-малко три черепа, които са били част от скелетите, са претърпели зъбни деформации и наранявания, които не са били присъщи на Теотиуакан, но често се срещали при маите.

Радиовъглеродното датиране ще даде по-прецизни данни за взаимодействието между хората от Теотиуакан и маите, твърдят специалистите. Контактът по всяка вероятност е станал в периода 300-350 г. сл. Хр.

https://nova.bg/news/view/2019/06/14/253814/археолози-откриха-над-2400-костни-фрагмента-в-теотиуакан/

[Hatshepsut]

В Перу откриха останки от мистериозно изчезнала цивилизация

В северната част на Перу беше открит древен стенопис от изчезналата цивилизация Карал, който според археолозите е на около 5 000 години, съобщава „Ройтерс“. Откритието е било направено в археологическия комплекс Вичама. Екип от изследователи е попаднал при разкопките на фреска, изобразяваща огромна жаба, увита около човешка глава.



Според археологът Татяна Абад стенописът представлява „идването на водата“. На пресконференция в Лима тя заяви, че „изображението подчертава важността на водата във времена на криза и отразява ползите, които можем да извлечем от тях“.

Разкопките във Вичама започват през 2007 година и археолозите продължават да разкриват нови страни на древната цивилизация, имала доста напредничав за времето си градоустройствен план и архитектура.



Карал е смятана за най-старата цивилизация в Америките, датираща 3 000 години преди Христа. За древния им град обаче няма много информация. Комплексът се намира в безводен район на Перу, което кара учените да заключат, че промените в климата са изиграли ключова роля за нейното отмиране.

Според археолозите цивилизацията Карал мистериозно изчезва около 1600 година преди Христа.

копирано от: https://debati.bg/v-peru-otkriha-ostanki-ot-misteriozno-izcheznala-tsivilizatsia-snimki/

[Hatshepsut]

Открит е загадъчен идол на инките, считан за отдавна унищожен

Дървен идол с по-голям от човешки размер е избегнал опустошението на испанските конкистадори, но може би не представлява това, което хората са предполагали. Оказва се, че статуята е дори по-древна от очакваното и може би е била боготворена от народ още преди инките.

Учените откриват, че въпреки зловещите истории за идола, наречен Пачакамак, той е боядисан с яркочервената боя цинобар, а не е потопен в кръв.

Заедно тези доказателства помагат да се потвърди автентичността на идола. С други думи "имаме нов аргумент, който показва, че тази дървена статуя е оригиналният идол Пачакамак", а де просто друг артефакт от инките или дори копие, споделя водещият автор на изследването Марсела Сепулведа (Marcela Sepúlveda), изследовател от Сорбоната в Париж.

Западният свят узнава за Пачакамак, когато конкистадора Ернандо Пизаро нарежда на последователите си да го унищожат през 1533 г., карайки ги да "разрушат криптата, където е бил идолът и да го счупят пред всички", според историческите източници, описват авторите в своята публикация в списание PLOS ONE.

Инките почитат този идол, за който се смята, че има силите на оракул. Инките го съхраняват в т.нар. Изрисувани храм, разположен в археологическия комплекс Пачакамак близо до Лима, Перу. През 15-ти и 16-ти век Пачакамак е убежище за инките и място за поклонения.

Въпреки това изглежда идолът е оцелял след атаките на конкистадорите. През 1938 г. археолог открива статуя с височина 2,34 метра и диаметър от 13 см в Изрисувания храм. Но никой не е сигурен дали резбования дървен артефакт е именно идола или нещо друго.

За да проучат въпроса, Сепулведа и колегите й провеждат въглерод-14 анализ и откриват, че идолът датира от около 760 до 876 г. сл.н.е. Това е по времето на т.нар. Среден хоризонт (500 г. до 1000 г. пр.н.е.) на предколумбова Америка, по времето на културата Уари, около 700 години преди възхода на империята на инките. Тази датировка предполага, че културата Уари създава идола и че мястото Пачакамак е важно още преди господството на инките, смятат учените.

Освен това изследователите се чудят дали идолът е боядисан, подобно на други антични артефакти като древногръцки храмове и статуи например. Една легенда от времето на конкистадорите предполага, че идолът е червен, заради кръвта от жертвоприношенията.

С позволението на музея на обекта Пачакамак, учените взимат идола и го изследват с два вида рентгенографска флуоресцентна спектрометрия, безконтактна и щадяща техника, която идентифицира специфични елементи в състава на обектите.



"Бяхме развълнувани да видим, че са запазени следи от цветове", споделя Сепулведа.

Зъбите на идола някога са били боядисани в бяло, а части от украшението на главата му - в жълто, откриват учените. Те идентифицират и червено, не от кръв, а от цинобар, оловен минерал. Той се среща в природата във високите части на Андите на около 400 км от Пачакамак.

Имайки предвид, че цинобъра не се среща на това място е възможно идолът нарочно да е боядисан в червено, вероятно за да се покаже икономическата мощ и политическа сила на културата, смята Сепулведа.

Откритието на цинобар носи "нови доказателства за потенциална размяна на минерали за оцветяване на ритуални предмети с голяма важност на дълги разстояния", обяснява Патрик Райън Уилиямс (Patrick Ryan Williams), куратор, професор и ръководител на секцията по антропология към Музея по естествена история Фийлд в Чикаго, който е специализиран в културите на преколумбово Перу.

"Ще са необходими допълнителни анализи, за да се уточнят източниците на тези материали, но това е чудесно начало за да се установи произхода на важния идол, който е боготворен стотици години преди идването на испанската конкиста в едно от най-важните обредни места, допълва Уилиямс, който не е част от изследването.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrit-e-zagadachen-idol-na-inkite-schitan-za-otdavna-unishtozhen_142972.html

[Hatshepsut]

Археолози разкриват тайните на древен път,
построен от могъща царица воин на маите

Археолози разкриват в джунглата тайните на свещен път на маите и амбицията на древна царица воин. Известен като Сакбе 1, или свещеният път, покритият с бял гипс път е построен в края на 7-ми век сл.н.е. и се простира на около 100 км между древните градове Коба и Яксуна на полуостров Юкатан в Мексико.

Откритието, публикувано в списанието Journal of Archaeological Science, е направено от археолози от Университета на Маями и Проекта за взаимодействие на центъра на Юкатан (Proyecto de Interaccion del Centro de Yucatan). Учените използват системата LiDAR (Light Detection and Ranging) за светлинно разпознаване, за да изучат района от въздуха. Тази революционна техника е метод на дистанционно сканиране, което използва светлина под формата на лазерни сигнали, с които се изследва земята. Не само, че може да бъде използвана за анализ на големи райони, но лазерите могат да откриват структури, закривани от дървета и друга растителност.

Въздушното изследване разкрива около 8 000 структури по пътя, много от които са скрити под израсналите вековни дървета. Докато това инженерно постижение все още е забулено в много мистерии, екипът смята, че новото им изследване може да помогне за потвърждаването на идеята, че пътят е построен под управлението на К'ауил Аджау (K'awiil Ajaw), могъща царица воин на Коба, като средство да разшири влиянието си над зараждащата се империя Чичен Ица.

Картата на Яксуна, направена с LiDAR, разкрива много древни къщи, платформи, дворци и пирамиди

За разлика от по-ранни проучвания, направени през 30-те години, това изследване показва, че пътят не е идеално прав. Вместо това има леки завои и извивки, така че да се свържат съществувалите тогава селища с Коба.

"LiDAR наистина ни позволи да изучим пътя в много големи детайли. Това ни помогна да идентифицираме много нови градове по пътя - нови за нас, но съществували преди него", обяснява Трейси Ардрън (Traci Ardren), археолог и професор по антропология от Университета на Маями. "Този път не само е свързвал Коба и Яксуна; той е свързвал хиляди хора, които са живели в региона между тях."

Но остава въпросът защо някой би предприел такъв забележителен проект? Ардрън и колегите й предполагат, че това има общо с последната битка за надмощие на К'ауил Аджау и империята Коба. В опит да разшири влиянието си на полуостров Юкатан и да се съревновава с империята Чичен Ица, Коба и съюзниците й може би са замислили пътя за търговия или транспорт на войници. За да разберат значението на Сакбе 1, археолозите се надяват да продължат разкопките в градовете и селищата по протежение на пътя, за да открият дали има прилики между предметите в домакинството, което би свидетелствало за културен обмен и търговия.

"Смятам, че възходът на Чичен Ица и съюзниците й е мотивирал пътя", добавя Ардрън. "Построен е точно преди 700 г. сл.н.е. в края на Класическия период, когато Коба прави голям тласък да се разрасне. Опитва се да задържи могъществото си, така че с възхода на Чичен Ица е била необходима по-здрава хватка върху центъра на полуострова. Този път е едно от последните усилия на Коба да запази влиянието си. И ние вярваме, че може би е било едно от постиженията на К'ауил Аджау, за която е документирано, че е водила войни за териториално разширение."

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_145639.html

[Hatshepsut]

Тамбомачай - уникалната водна система на инките, която работи и днес

Инките, създадли огромна империя в Южна Америка в древността, са оставили след себе си много религиозни и инженерни структури, които все още изумяват съвременния свят. Една от тях е храмовият комплекс в Тамбомачай, който най-вероятно е свързан с култа към водата и релакса.

Този уникален артефакт е в Перу, близо до град Куско - бившата столица на Империята на инките. От езика кечуа наименованието Тамбомачай се превежда като "място за почивка". Археолозите смятат, че то е било използвано от владетелите и благородниците като курортна зона, където те едновременно да отдъхвали и са изпълнявали своите ритуали.

Тамбомачай е бил изграден преди около 1500-ата година, т.е. малко преди империята да падне в ръцете на испанските конкистадори. Основната структура в комплекса е каменна тераса, пристроена към планинския склон. Там е изградена сложна система за водоснабдяване, която все още функционира. Водата идва от естествен източник, който в онези далечни времена се е смятал за свещен. На някои места можете да се забележи специфична многоъгълна зидария, характерна за андските сгради, но изпълнена  по различен начин.

Мрежа от канали и вътрешни тръбопроводи насочва водата към обширна баня, посторена от камък. Живителната течност постъпва едновременно от два отвора. Интересното е, че обемът на водата, протичаща през тях за за единица време, е абсолютно еднакъв. След това водата слиза надолу по склона на планината.

Според историците, по времето на древната империя на инките тук е имало градини, подхранвани от животворната влага. В условията на сух планински климат, този действащ водоизточник е изиграл важна роля в живота на региона. Редица изследователи смятат, че това не е било просто почивна база, а място за преклонение пред водата.

Днес Тамбомачай е туристическа атракция, която често се посещава пътешественици, пристигнали в Куско. В близост се намират известните крепости Пука Пукара и Саксайуман.

https://brat-bg.com/

[Hatshepsut]

Археолози откриха скрита пирамида на маите в Тикал, подобна на тези в Теотиуакан


Храм в Тикал, завзет от джунглата

Използвайки техника на въздушни лазерни сканирания, изследователи откриват комплекс, скрит под джунглата в сърцето на някогашната империя на маите - в легендарния град Тикал.

Археологичният комплекс включва пирамида, място за погребение и различни предмети.

Оказа се, че сградата - пирамидата - е била част от древен квартал, включващ голям вътрешен двор, ограден с по-малки сгради. Но тези постройки се различават от всички други, за които се знае, че съществуват в Тикал. Те имат отчетливата форма, ориентация и други характеристики на архитектурата, които обикновено се срещат в Теотиуакан, древната свръхдържава близо до днешния Мексико Сити, на повече от 1300 км западно от Тикал. При по-внимателно разглеждане комплексът изглежда е копие на огромен площад в Теотиуакан, известен като Цитаделата, който включва шестстепенната пирамида - Храмът на Кетцалкоатъл, Пернатата змия.

Специалистите смятат, че това са доказателства, че Теотиуакан и Тикал вероятно са били съюзници някога.

„Приликата на детайлите бе зашеметяваща“, коментира археологът от Университета Браун Стивън Хюстън (Stephen Houston), който за първи път забелязва характеристиките.

Това повдига вълнуващият въпрос: Какво прави този анклав от далечен Теотиуакан в сърцето на тази столица на маите?

За невъоръжено око - и на картите на археолозите - мястото прилича на още един хълм сред вълнообразния пейзаж на Тикал, древния град-държава на маите в низините в северната Гватемала. Но когато изследователите увеличават резолюцията на въздушното изображение, направено с оборудване за лазерно сканиране, наречено LiDAR (“Light Detection And Ranging”, „светлинно откриване и измерване“), те ясно забелязват формата на създадена от човека структура, скрита под натрупана с векове почва и растителност.

Новото откритие на важен паметник в сърцето на Тикал - един сред най-широко разкопаните и проучени археологически обекти на Земята - подчертава степента, в която технологията LiDAR революционизира археологията в Централна Америка, където плътната растителност обикновено прави сателитните изображения безполезни.

Самолет с LiDAR скенер съставя триизмерни карти на повърхността с помощта на пулсиращ лазер, свързан с GPS система

Ръководейки се от изображенията на LiDAR, Едуин Роман-Рамирес (Edwin Román-Ramírez), директор на археологическия проект в Южен Тикал, започва поредица от разкопки миналото лято. Неговият екип открива методи на строителство и погребални практики, керамика и оръжия, характерни за Теотиуакан от началото на IV век. От съдове за благовония, украсени с изображения на бога на дъжда от Теотиуакан до върхове на стрели, направени от зелен обсидиан от централно Мексико, артефактите предполагат, че мястото може да е било квазиавтономно селище в центъра на Тикал, обвързано с далечната имперска столица.

„Знаехме, че Теотиуакан са имали поне известно присъствие и влияние в Тикал и близките райони на маите преди 378 г.“, разказва пред National Geographic Роман-Рамирес. „Но не беше ясно дали маите просто подражават на аспектите на най-мощното държава в региона. Сега има доказателства, че връзката е била много повече от това".

Национален парк Тикал


Комплексът, открит в Тикал, включва модел с двойно по-малък размер на Храма на Кетцалкоатъл, пернатата змия (на снимката), в Теотиуакан


Детайл от Храма на Кетцалкоатъл в Теотиуакан

Тикал е най-големият град в епохата на класическите маи. Националният парк Тикал, обект на световното наследство на ЮНЕСКО и една от първите защитени територии в Гватемала, е създаден през 1955 г.

Изследването се подкрепя от инициативата PACUNAM LiDAR, която доведе до пробив през 2018 г., разкривайки повече от 60000 неизвестни досега строежи на маите - включително пирамиди, дворци и пътища -  огромна, взаимосвързана мрежа от древни градове в низините на маите.

През януари 378 г. Теотиуаканският цар изпраща военни сили в Тикал. Царят на Тикал умира в същия ден, а малкият син на нашественика е назначен за цар на съперничещия град-държава.

До пети век архитектурата и изкуството в Тикал показват влияние на Теотиуакан, но репликата на храма на Кетцалкоатъл е построена около 300 г. сл. н. е.

Ако е вярна, теорията, че това е „посолство“, предполага, че дипломатическите връзки са се влошили и са започнали военни действия между двете държави.

Идеята се подкрепя от откриването на комплекс, аналогичен на наскоро намерените в сърцето на Теотиуакан.

Стените на конструкцията са украсени с цветни стенописи в стила на маите, съобщава Science, но в крайна сметка са били разбити на парчета и заровени - точно по времето, когато Тикал е бил завзет.

Изследователите се надяват по-нататъшните разкопки и анализи на човешките останки в гробната камера в Тикал да дадат повече информация за каква цел е служил комплексът.

Цивилизацията на маите достига своя връх между 250 и 900 г. сл. н. е., когато контролира големи части от днешното южно Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас.

Тя е унищожена с пристигането на Ернан Кортес и испанските конкистадори през 16 век.

Роман Рамирес обявява находката на пресконференция, организирана от PACUNAM и Института по антропология и история на Гватемала.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Arheolozi-otkriha-skrita-piramida-na-maite-v-Tikal-podobna-na-tezi-v_167955.html

[Hatshepsut]

Удивителни земни структури демонстрират инженерните умения на ранните местни американци


Илюстрацията по-горе показва основните характеристики на обекта Poverty Point в Северна Луизиана. Зеленото вдясно е заливната равнина на река Мисисипи. Оранжевото е Macon Ridge, по-високата земя, на която се намира обектът. На мястото се виждат шест С-образни хребета. Части от хребетите са повредени от минали и съвременни дейности. Моделът на юг от могила Е е резултат от фермерска дейност. Много от ниските зони около обекта - в по-светло жълто - се смятат за места, откъдето са добивани земни маси за насипите на могилите

Смята се, че коренните американци, които са заемали района, известен като Поверти Пойнт (Poverty Point) в Северна Луизиана преди повече от 3000 години, са били прости ловци и събирачи. Но новите археологически находки на Вашингтонския университет в Сейнт Луис рисуват драстично различна картина на първата американска цивилизация.

Далеч от простия начин на живот, който понякога се описва в книгите по антропология, тези ранни местни хора са имали висококвалифицирани инженерни умения, били са способни да изградят масивни земни конструкции за няколко месеца - вероятно дори седмици - които са издържали изпитанието на времето, показват резултатите.

"Ние като изследователска общност - и населението като цяло - сме подценявали местните хора и способността им да вършат тази работа и да я вършат бързо по начина, по който са го направили", коментира Тристрам Р. "TR" Кидър (Tristram R. "T.R." Kidder), водещ автор и професор по антропология в изкуствата и науките.

"Едно от най-забележителните неща е, че тези земно-насипни конструкции са се запазики повече от 3000 години без повреда или голяма ерозия. За сравнение, съвременните мостове, магистрали и язовири се рушат с невероятна скорост, а изграждането на неща от пръст е по-сложно отколкото бихте си помислили. Те наистина са били невероятни инженери с много сложни технически познания".

Констатациите са публикувани в списание Southeastern Archaeology на 1 септември 2021 г.


Poverty Point World Heritage Site

Монументалните земни съоръжения в Поверти Пойнт през 2014 г. са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Обектът се състои от масивна земна могила с височина 22 метра и концентрични полукръгли насипи. Структурите са построени от ловци-събирачи преди приблизително 3400 години от около милион и половина кубически метра почва. И това е било направено без улеснения като съвременни инструменти, опитомени животни и дори каруци на колела.

Разкопки преди вземане на проби. Обърнете внимание на промените в цвета между слоевете. По-тъмните слоеве имат богати на въглерод отлагания, направени от хората като боклук, който е събиран и изхвърлян върху насипа на съоръжението по време на строителството. В горната трета част има малко органични боклуци

Според Кидър обектът вероятно е бил важно религиозно средище, където местните американци са идвали на поклонение, подобно на Мека. Било е изоставено внезапно между 2000-2200 години - най-вероятно заради документирани наводнения в долината на Мисисипи и изменението на климата.

Декоративни глинени топки от Поверти Пойнт: Вероятно символи на душите на предците

Насипите в Поверти Пойнт съдържат огромно количество артефакти, намерени вътре и в покрайнините му, което предполага, че хората са живели там.  Кидър и екипът му са извършили разкопки и оценка на обекта Ridge West 3 в Поверти Пойнт, първоначално разкопан от археолога Джон Гибсън през 1991 г.

Използвайки съвременни методи на изследване, включително радиовъглеродно датиране, микроскопски анализ и магнитни измервания на насипите, изследването дава убедителни доказателства, че земните работи са строени бързо. По същество няма данни за граници или признаци на атмосферни влияния между различните нива, които биха настъпили, ако имаше дори кратка пауза в строителството. Кидър смята, че строителството е извършвано на слоеве като всеки слой, увеличаващ височината на билото и линейните размери, е завършван преди да бъде поставен друг слой.


Monumental Earthworks of Poverty Point | World Heritage Sites in US

Защо това има значение? Според Кидър констатациите оспорват предишните убеждения за това как са се държали предмодерните ловци и събирачи. Изграждането на огромните могили и ридове в Поверти Пойнт би изисквало голям резерв от работници, който е добре организиран и би изисквал ръководство. Смята се, че ловците - събирачи избягват масовите организирани дейности.

"Между скоростта на разкопките и строителството и количеството преместени земни маси, тези данни показват, че местните хора са идвали на обекта и  са работили заедно. Това само по себе си е забележително, защото ловците и събирачите не би трябвало да са способни да извършват тези дейности", отбелязва Кидър.

Това, което е още по-впечатляващо от това колко бързо хората са построили насипните конструкции, е фактът, че те все още са непокътнати. Поради близостта им до Мексиканския залив, тази област получава огромни количества валежи, което прави земните работи особено податливи на ерозия. Микроскопският анализ на почвите показва, че коренните американци смесват различни видове почви - глина, тиня и пясък - в изчислена рецепта, за да направят конструкциите си по-здрави.

"Подобно на римския бетон или трамбованите насипи в Китай, коренните американци са открили сложни начини за смесване на различни видове материали, за да ги направят практически неразрушими, въпреки че не са уплътнени. Има някои магии, които нашите съвременни инженери все още не са успели да разберат “, коментира Кидър.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Udivitelni-zemni-strukturi-demonstrirat-inzhenernite-umeniia-na-rannit_173862.html

[Hatshepsut]

Свещен комплекс на ацтеките е открит в Теночтитлан

Археолози са открили комплекс, който е бил използван за свещени ритуали от ацтеките преди около 500 години. Откритието е извършено при разкопки на руините на древния град Теночтитлан. Разкопките са провеждани от мисия на Националния институт по антропология и история (INAH). В момента археолозите провеждат разкопки на руините на Теночтитлан, древна столица на ацтеките. Работата се извършва на западния бряг на езерото Тескоко, което е историческата част на съвременния Мексико сити. По време на разкопките са открити останки от жилищен квартал, като една от сградите се оказала свещена. Тя съдържала множество жертвоприношения, които според учените били направени малко след падането на Теночтитлан под натиска на испанските завоеватели.

Известно е, че през 1521 г. малък отряд испански войници е обсадил огромния Теночтитлан. Обсадата продължила 93 дни, след което столицата на ацтеките паднала. Испанците обаче не са били сами - те са били подпомогнати от хиляди воини от местни племена, които са враждували с ацтеките. Испанците сключили с тях военен съюз. Падането на Теночтитлан бележи началото на испанската хегемония в Централно Мексико.

Испанците нахлуват в Теночтитлан

Именно към онези времена принадлежат новите находки на мексиканските археолози. Съобщава се, че свещената сграда е открита на около пет метра дълбочина. Тя и съседните структури са били част от Тескацонко, малък квартал на Куепопан. Това бил един от четирите района на Теночтитлан.

Самата сграда представлявала къща с вътрешен двор, в който се извършвали ритуали за отбелязване на началото и края на жизнените цикли. Това ставало ясно от "магията на числата". Археолозите са открили комплект от 13 кадилници - това число е било особено почитано от ацтеките. „Комплектът от 13 кадилници изразява специална символика, тъй като са били разположени на две нива и в две различни ориентации: едната - от изток на запад, другата - от север на юг - казва археологът Мара Абигаил Бесера Амескуа от INAH. - Те са символизирали възкресението от 20 цикъла по тринадесет дни, които съставляват тоналпоуали - 260-дневния ритуален календар на древно Мексико. Освен това си струва да се спомене, че числото 13 при ацтеките е било асоциирано с нивата на небето.“ Освен това в сградата са открити съд с основа за монтиране на статив, пет купи, чиния и няколко кремирани човешки скелета. Сред другите находки археолозите отбелязват цял набор музикални инструменти, изработени от животински кости. Всички находки датират от XVI век. Възможно е това да са били жертвоприношения, направени между 1521 и 1610 г., след падането на Теночтитлан.

https://www.actualno.com/interest/sveshten-kompleks-na-actekite-e-otkrit-v-tenochtitlan-news_1679385.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

Археолози откриха най-големите пещерни рисунки в Северна Америка

Пещерата, където са открити изображения, за разлика от всичко известно досега, е открита от учените много отдавна. Но чак сега станало възможно да се „види“ нейният богато украсен таван – с помощта на не съвсем археологическо оборудване. През 1998 г. в Алабама археолозите откриват пещера няколко фрагмента от керамика, както и въглени, подходящи за радиовъглеродно датиране. Керамиката се оказва подобна на образци от уудлендския период (от около 1000 г. пр.н.е. до 1000 г. от н.е.). Радиовъглеродният анализ дава две дати за две групи образци: оказва се, че пещерата е гарантирано посещавана през 133-433 и 660-949 г. от н.е. Група учени, ръководени от Ян Симек от Университета на Тенеси (САЩ), са изследвали тавана на тази пещера: трябва да се каже, че е той е много нисък - от 60 сантиметра до 1,25 метра. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Antiquity. Самата пещера 19 в Алабама (на археологическите обекти понякога се дават номера вместо собствени имена, за да се запази тяхното местоположение в тайна) е огромна. В нея има както вертикални галерии, характерни за карстовите пещери, така и галерии с нисък таван. На тавана на точно такава галерия с площ 20 на 25 метра учените са открили най-големите северноамерикански скални рисунки, известни днес. Досега не им обръщали внимание, защото се различават трудно: за това трябва да се легне на пода. Симек е приложил метода на фотограметрията, който отдавна е познат и широко използван за приложни цели, но не и в археологията. Малко преди да бъдат направени рисунките, върху тавана на пещерата се е образувал тънък слой глина - вероятно остатък от голям кален поток. Именно в този слой се намират рисунките. Сега е трудно да се каже дали древните художници са използвали някакви инструменти, или са рисували с върха на пръстите си. Специфичният микроклимат на пещерата не само осигурява "платно" за скалните картини, но и ги запазва: глиненият слой се е съхранил от окисление, предизвиквано от кондензацията на влага. Какво са нарисували жителите на предколумбова Америка? Хора и животни. На тавана изображението на гърмяща змия с дължина около три метра е напълно различимо - смята се, че тя е била свещено животно сред редица коренни народи от югоизточната част на съвременните Съединени щати. Учените са описали петте най-големи рисунки. Освен гърмящата змия на тавана има човешки фигури и сложна шарка. Две от антропоморфните фигури са малко по-дълги от 1,8 метра, друга е малко по-дълга от 90 сантиметра. Тези хора, изглежда, са облечени в церемониални дрехи и извършват някакъв вид ритуали.



Изследователите предполагат, че някои от антропоморфните фигури изобразяват не хора, а призраци, а целият комплекс от рисунки е посветен на света на духовете. Все още не е възможно да се провери тази хипотеза. Симек смята, че използването на фотограметрия за изследване на пещери със следи от човешко обитаване ще направи възможно намирането на повече подобни рисунки. И тогава вече ще може да се говори за система от идеи, а не за работата на един човек (или група художници). Хипотезата на Симек за обекта на изображението (отвъдния свят) се подкрепя от мястото, избрано за рисунките. Галерията, в която са открити, се намира в тъмната зона на пещерата, тоест слънчевата светлина не достига дотам. Древните художници са рисували картините си на светлината от факли, направени от арундинария (или американски бамбук). Всъщност според останките от факла е определена една от датите за посещение на пещерата. Освен това практически всички народи от предколумбова Северна Америка (и живеещите на територията на съвременните САЩ и на територията на Мезоамерика) са смятали пещерите за проход към царството на мъртвите. Късният уудлендски период, към който, изглежда, се отнасят рисунките, се характеризира с това, че населението на източната част от Северна Америка започва да се разпространява на все повече площи, макар и да не се увеличава много по численост. Това води до изолацията на племената, които преди това поддържат културни и търговски връзки. В резултат някои елементи от материалната култура на различните народи се оказали напълно уникални: например, някои се справяли без лъкове и стрели, въпреки че разпространението на тези оръжия било изключително широко. Доколко такива народи са могли да запазят общи културни и религиозни идеи, е въпрос на бъдещи изследвания.

https://www.actualno.com/interest/arheolozi-otkriha-naj-golemite-peshterni-risunki-v-severna-amerika-news_1749450.html

[Hatshepsut]

Таен тунел е открит под 3000-годишен храм-пирамида в Перу

Екип изследователи откри таен тунел и галерия под древния пирамидален храм Чавин де Уантар в Перу, разположен в провинция Хуари. По първоначални данни тунелът и галерията са построени в ранния период на културата Чавин и се оценяват на над 3000 години. Откритието е извършено от екип от Програмата за археологически изследвания и консервация на Чавин де Уантар в Станфордския университет в САЩ. Находката е потвърдена от службата за култура на щата Анкаш в Перу, която допълва, че в галерията са открити два церемониални съда, единият с реалистична резба на кондор. Екипът, направил археологическата находка, ръководен от археолозите от Станфордския университет Джон и Роза Рик, казва, че пътят им към откритието датира от 2018 г., когато галерията е била забелязана през малка дупка, разположена в задната част на едно от основните здания на Чавин, наречено здание D. Благодарение на изображенията от роботизирана камера изследователите успели да видят затворена стая с неизвестен обект в центъра. Заради пандемията археологическите проучвания били преустановени. Едва наскоро археологът Джон Рик, директор на изследователския проект, успял да влезе през тесен проход, който води до скрита галерия от тунели.

Археологическият паметник Чавин де Уантар

Вътре предметът, който се виждал на снимките, се оказал изваяна церемониална каменна купа. В горната ѝ част има триизмерна глава на кондор. Отстрани са гравирани крила, а от противоположната страна на главата има птича опашка. Открити са и останки от каменна купа с деликатен ръб. Диаметърът на двата предмета е 30 на 25 сантиметра. Теглото на купата с кондора се оценява на 17 килограма. Предполага се, че те са били оставени като дарения при затварянето на галерията преди около 3000 години. Заради купата с кондора този комплекс е наречен Галерията на кондора. С тази находка Рик и неговият екип могат да потвърдят, че този паметник е имал галерии от повече от 3000 години. Това предполага, че откритият се явява най-старият, известен досега.  Откритието е станало възможно благодарение на координацията с културния център на Анкаш и финансовата подкрепа на минната компания Antamina. „Antamina предоставя необходимите средства и се явява нашата основна подкрепа през последните 15 години. Финансирането ни позволява да съставим програма, която година след година печели увереност в продължаването на съществуването и изследванията в Перу“, казва Джон Рик. От своя страна компанията Antamina отбелязва, че полага непрекъснати усилия за преоценка на културното богатство на региона и извършва и редакционна работа, работи за опазване на паметниците през дъждовните сезони и е направила възможен ремонта на обелиска Тело – огромен гранитен релеф. Тя също така финансира изследователски проект за замъка Хуарми, конклав на културата Уари на перуанското крайбрежие.

Замъкът в Чавин де Уантар

Археолозите смятат, че строителството на Чавин де Уантар е започнало преди 1200 г. пр.н.е. и е завършено около 750 г. пр.н.е. Храмът представлява масивна пирамида с плосък връх, заобиколена от по-ниски платформи. В центъра се намира наводнена кръгла площадка с U-образен плац. Вероятно „кръглият площад“ е служил като свещено и ритуално важно открито пространство в церемониалния център.



Se anuncia hallazgo de una nueva galería ceremonial de 3,000 años de antigüedad en Chavín de Huántar

https://www.actualno.com/interest/taen-tunel-e-otkrit-pod-3000-godishen-hram-piramida-v-peru-video-news_1762005.html

[Hatshepsut]

Археолози направиха неочаквани находки във Великата пирамида в Чолула

Археологическата мисия на Националния институт по антропология и история (INAH) на Мексико, откри неизвестни досега артефакти при извършване на реставрационни работи за укрепване на Великата пирамида в Чолула. Новите находки може да хвърлят нова светлина върху историята на създаването на такива монументални съоръжения. Кратък доклад за откритието е публикуван на сайта на INAH. Реставраторите започнали работата си миналия декември в Ескалината дел Почито. Това била спасителна операция, една от основните задачи на която било укрепването на рушащите се паметници от предиспанската епоха. По време на реставрационните работи били направени неочаквани, но много важни археологически находки.

Първата от тях била направена от източната страна на Великата пирамида в Чолула. Тя се оказала голямо парче кирпичен строителен материал. След като го проучили, археолозите стигнали до извода, че пред тях е липсваща част от петата степен на пирамидата, която се смятала за изгубена.  Според координатора на реставрационните работи Каталина Кастиля Моралес находката е доказателство за строителния процес, използван от древните жители за разширяване на пирамидата. „Въпреки че нямаме нито фасадата, нито мазилката на шестото стъпало на пирамидата, новите находки хвърлят светлина върху формата, която зданието е трябвало да има“, обяснява археологът Толедо Мендиета от INAH. Освен това на склона на Тлачихуалтепетъл, или „Създадената от човека планина“, както е известна още Великата пирамида в Чоула, е открито необичайно голямо натрупване на различни керамични материали. Анализът показа, че керамиката е предмет от предиспанския период и представлявала предимно вид мангали.

„Точната възраст на тези предмети все още не е определена", казва Толедо Мендиета. – Все още не знаем дали са имали ритуална функция, или са служили като огньове, осветяващи пирамидата. Но вече ни е ясно, че на това място е имало интензивно използване на огън на това място и че когато един такъв мангал се счупел, върху него се поставял нов.“ Друго важно откритие е 30-сантиметрова цилиндрична заготовка с цилиндрична форма от бял камък. Учените са установили, че в завършената версия това трябва да е представлявала скулптура на Тлалок, бога на дъжда. Чолула се смята за най-голямата по обем пирамида в света, заемаща площ от 450 на 450 метра. За сравнение, размерите на пирамидата на Слънцето в Теотиуакан са 220 на 230 метра, а египетската Велика пирамида в Гиза е с размери 230 на 230 метра.

https://www.actualno.com/interest/arheolozi-napraviha-neochakvani-nahodki-vyv-velikata-piramida-v-cholula-news_1902271.html

[Hatshepsut]

Руини от древен град на маите са открити в дълбоките джунгли на Мексико

B дълбoĸитe гopи нa южнo Meĸcиĸo e oтĸpит изгyбeн дpeвeн гpaд нa мaитe. Haциoнaлният инcтитyт пo aнтpoпoлoгия и иcтopия нa Meĸcиĸo (ІNАН) oбяви oтĸpитиятa нa 20 юни. Pyинитe ca paзпpъcнaти нa 506 дeĸapa гъcтa pacтитeлнocт в eĸoлoгичния peзepвaт Бaлaмĸy, ĸъдeтo в минaлoтo ca били oтĸpити и дpyги ceлищa нa дpeвнитe мaи.

Apxeoлoзитe нapeĸoxa гpaдa Осоmtún/Oĸoмтyн, ĸoeтo нa eзиĸa нa мaитe oт плeмeтo юĸaтeĸ oзнaчaвa „ĸaмeннa ĸoлoнa“. Oĸoмтyн вepoятнo e бил вaжeн peгиoнaлeн цeнтъp в пepиoдa мeждy 250-1000 г.

Лaзepнo cĸaниpaнe paзĸpи cĸpити cтpyĸтypи нa мaитe

Гpaдът e oтĸpит cлyчaйнo, дoĸaтo ca изcлeдвaни пycтитe гopи в щaтa Kaмпeчe нa пoлyocтpoв Юĸaтaн. Hяĸoи paйoни нa Kaмпeчe ca гъcтo зaлeceни и дocĸopo ca били пpeдимнo нeизcлeдвaни. Eĸипът изпoлзвa cъвpeмeннa тexнoлoгия зa лaзepнo LіDАR cĸaниpaнe, зa дa тъpcи в тoзи гъcт гopcĸи paйoн.

Πъpвoнaчaлнo eĸипът зaбeлязaл виcoĸ тepeн, зaoбиĸoлeн oт oбшиpни влaжни зoни, ĸoитo пpи пo-внимaтeлнo paзглeждaнe ce oĸaзвaт изгyбeн гpaд нa мaитe.

Монументалният обект

Останки от олтар на мястото

Πo oнoвa вpeмe гpaдът e бил вaжeн цeнтъp зa paзлични дeйнocти и oбмeн. Hяĸoи pyини пpиличaт нa 50-мeтpoви пиpaмиди, ĸoитo нaй-вepoятнo ca били пocтpoeни oт мaитe.

Apxeoлoзитe cмятaт, чe тoзи дpeвeн гpaд пъpвoнaчaлнo e вĸлючвaл cгpaди, пoдoбни нa пиpaмиди, ĸaмeнни ĸoлoни, няĸoлĸo плoщaдa и дpyги cтpyĸтypи, opгaнизиpaни в пoчти ĸoнцeнтpични ĸpъгoвe въз ocнoвa нa cъбpaнитe ocтaнĸи.

Apxeoлoзитe oтĸpили и ocтaнĸи oт цeнтpaлни oлтapи пo пopeчиeтo нa peĸa Лa Pигeнa. Te нe ca cигypни зa ĸaĸвo ca cлyжeли тeзи oлтapи, въпpeĸи чe e възмoжнo дa ca били изпoлзвaни зa oбщинcĸи цepeмoнии.

Haмepeнитe нa oбeĸтa oбpaзци нa цилиндpични ĸaмeнни ĸoлoни вдъxнoвявaт apxeoлoзитe зa нaимeнoвaниeтo нa тoзи гpaд. Teзи ĸaмeнни ĸoлoни нaй-вepoятнo ca били изпoлзвaни ĸaтo вpaти ĸъм пoмeщeния в гopнитe чacти нa cгpaдитe.

Ocвeн тoвa нa oбeĸтa e oтĸpитa и ĸepaмиĸa oт ĸъcнoĸлacичecĸия пepиoд (600-800 г. cлeд Xpиcтa)

Pyxвaнeтo нa гpaдa

Apxeoлoзитe cмятaт, чe гpaдът зaпoчвa дa ce pyши в пepиoдa мeждy 800 и 1000 г. Haй-вepoятнo тoвa e peзyлтaт oт „идeoлoгичecĸи и дeмoгpaфcĸи пpoмeни“, ĸoитo дoпpинacят зa yпaдъĸa нa peгиoнa ĸъм 10-ти вeĸ.

Maитe ce cмятaт зa eднa oт нaй-знaчимитe цивилизaции в Зaпaднoтo пoлyĸълбo. Te ca извecтни c пocтpoявaнeтo нa xpaмoвe-пиpaмиди и ĸaмeнни cтpyĸтypи в днeшнo южнo Meĸcиĸo, Гвaтeмaлa и Бeлиз.

Цивилизaциятa e пpизнaтa и c paзpaбoтвaнeтo нa ycъвъpшeнcтвaни мaтeмaтичecĸи ĸaлeндapи. Cъoбщaвa ce, чe пaдaнeтo ѝ e пpичинeнo oт шиpoĸo paзпpocтpaнeн пoлитичecĸи cpив вeĸoвe пpeди пoявaтa нa Иcпaнcĸитe ĸoнĸиcтaдopи.

https://www.kaldata.com/