Археологически находки въ градъ София

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха двореца на император Константин

Дворецът на император Константин (307-337 г.) може да влезе в метростанцията до Ларгото. Археолозите все още правят проучвателни разкопки. Налице обаче са всички шансове, точно под площада около църквата "Света Неделя" да се намират най-ценните доказателства, че на това място е бил палатът на първия християнски император.
Министърът на културата Вежди Рашидов и столичната кметица Йорданка Фандъкова представиха вчера последните открития на археолозите. Уникална жилищна сграда и църква от IV век са последната сензация, излязла от недрата на София. Добре запазената сграда е принадлежала на знатен гражданин на Сердика, обясни археологът от БАН Марио Иванов. В постройката има баня, двор и пекарна. Най-ценното откритие обаче е 30 кв. м мозайка. Такава площ, запазена с всички орнаменти, се открива много рядко, досега се намираха само отделни части, коментираха експерти. Освен геометричните фигури в мозайката е запазен и герб - радиално разположени сегменти от кръг, около които е оформен стилизиран венец. Освен добре запазена сграда археолозите откриха и останки от съдове и други предмети на бита на древните софиянци.
Легендата говори, че южно от разкопките под Партийния дом има цял римски басейн, който е бил открит при строителството му и все още е заровен под сградата. Има и сведения, че още много древни руини лежат под Министерския съвет и Президентството. 
Император Константин често е употребявал израза "Сердика е моят Рим". Построяването на най-старата църква в града "Св. София" едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа. Той дори искал да премести столицата на Източната римска империята от Рим в Сердика, но по-късно избира стратегическото положение на Византион (Константинопол). По-късно в ХIII век върху това, което е оцеляло от двореца на Константин българският Севастократор Калоян вдигнал своите палати. Разкопките започнаха през миналата година, през 2011 г. ги продължаваме, обясни столичната кметица Йорданка Фандъкова. Историците предполагат, че сградата е била раннохристиянска базилика. Вероятно става дума за епископската базилика на Сердика. "Бях общински съветник, когато се строяха Халите и отдолу излезе централният вход на Сердика и Средец, който бе затрупан с чакъл от предишните кметове на София. Фандъкова е първият кмет, който се осмели да открие уникалния сам по себе си подземен град. Няма такова чудо като това", каза на представянето министър Вежди Рашидов. "С цялата разкрита археология метростанцията ще стане изключително красива", допълни Фандъкова. Тя подчерта, че е осигурено финансиране за подземния музей, благодарение на това, че общината работи съвместно с Министерството на културата. 16 млн. лева по оперативна програма "Регионално развитие" са предназначени за довършване на обекта.

standartnews

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Нови находки в центъра на София

Монументални останки, големи участъци от крепостна стена, кули и части от антични улици е открил само са 3 дни екипът на археолозите Снежана Горянова, Илиана Борисова и Андрей Аладжов близо до Западната римска порта в центъра на София.

Монументални останки, големи участъци от крепостна стена, кули и части от антични улици е открил само са 3 дни екипът на археолозите Снежана Горянова, Илиана Борисова и Андрей Аладжов близо до Западната римска порта в центъра на София.

Българо-американски екип пък снима филм за разкопките в сърцето на българската столица. Археолозите работят по проект, който се реализира с финансовата подкрепа на Програма „Култура" на Столична община.

За втори път започват разкопките край Западната римска порта, след като археолози са работили от 1975 до 1980 г., когато разкопките са прекратени. Това съобщи археологът Илиана Борисова, която заедно с колегите си даде пресконференция на мястото на Западната римска порта.

През последните години останките от Улпия Сердика бяха превърнати в приют за бездомници и наркомани, но отново започват сериозни проучвания на един от най-важните обекти на римското и средновековно минало на София.

Сред останките от римския град експертите са открили надписи на крепостната стена от времето на императорите Марк Аврелий и сина му Комод, обясни Илиана Борисова. Надписите дават увереност на археолозите да ги датират към периода от втората половина на II век. Намерени са и части от сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли и споени с хоросан.

В процеса на работа археолозите са се натъкнали на останки от две жилища от началото на IX век, обясни Андрей Аладжов. Датировката е потвърдена от специфичната керамика и печки, които са открити в жилищата. Андрей Аладжов посочи, че известно от писмените извори е, че през тези места са минали и двата похода на хан Крум (803-814) на югозапад – съответно през 809 и 811 г. Открити са и части от каменно стълбище, което води до северната кула на Западната римска порта.

Главните улици на съвременна София - булевардите "Тодор Александров" и "Мария Луиза" и нейното продължение „Витоша”, са разположени върху старите главни улици на римска Сердика – "Cardo Maximus" и "Decumanus Maximus". Те са били основни улици и вход за римския град, уточни още Аладжов, а Западната порта е била една от отправните точки.

4-5 века по-късно основните сгради на властта - Съдебната палата, Министерски съвет и Президентството, са разположени на същото място.

Продуцентът Степан Поляков изтъкна, че подобни находки са особено интересни и трудно могат да бъдат открити в Лондон или Париж.

Снежана Горянова изрази надежда, след като бъдат разкрити всички находки, те да бъдат консервирани и експонирани така, че да станат част от останалите разкопки от Сердика. Горянова посочи, че на мястото не са открити много находки от периода на Османското владичество и Възраждането, но са намерени множество предмети от първите десетилетия на 20 век.

Археолозите посочиха, че финансирането на разкопките е изцяло от Столична община, която за една година (до 15 декември тази година) дава 38 хил. лв. Екипът се надява разкопките да станат част от съвременен музей на открито, който да спомогне за това София да стане Европейска столица на културата през 2019 г.

За консервацията и експозицията на находките ще са необходими няколко години, обясни Снежана Горянова. Тя посочи, че обектът се намира на 4 дка. площ. Около една шеста от него обаче влиза в частен имот. За да се пристъпи към консервация на откритията, първо е необходимо да се изчистят тежестите по отношение на собствеността.

Столична община не може да обезщети собствениците на имота и за това е необходимо съдействието на държавата, обясни директорът на общинско предприятие „Стара София”.

Археолозите обясниха, че са писали писмо до министерството на културата, за да искат съдействие от ведомството, но отговор все още няма и обясниха, че тази процедура изисква време.

Филм „Западната порта на Източната Римска империя” снимат съвместно продуцентите Степан Поляков от България и Джонас Толкингтън от САЩ. Поляков припомни, че за няколко месеца филмът, сниман за Сердика, е гледан общо над 270-280 хил. пъти и допълнително е довел хиляди туристи в София. Той изрази надежда и филмът за Западната порта да има същия ефект.

Джонас Толкингтън посочи от своя страна, че историческото минало е изключително интересно и не трябва да се забравя. Той каза, че това го мотивира да участва в продуцирането на филма.

http://news.ibox.bg/news/id_1204348420

Cardo Maximus и Decumanus Maximus са двете главни улици в градовете на Римската империя. Cardo Maximus е с ориентация север-юг, а Decumanus Maximus е с ориентация изток-запад.
По-малките, успоредни на тях улици, се наричат съответно cardines и decumani. Те разделят териториятa нa града на квартали - insulae

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Откриха римска мозайка при Западната порта на Сердика


Снимка: © wtv

Многоцветна подова мозайка от римската епоха разкриха археолози при Западната порта на Сердика.

Това съобщи пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова, която провери хода на разкопките заедно със зам.-кмета по култура Тодор Чобанов, предаде БТА.

Ръководители на втория етап от проучването са д-р Илиана Борисова и д-р Андрей Аладжов. Мозайката с площ от около 40 кв. м се намира в монументална сграда, разкрита за първи път в периода 1975 -1980 г. при първото археологическо проучване на обекта, което остава незавършено.

Фандъкова посочи, че вероятно става въпрос за една много голяма базилика, която сигурно продължава и под улица "Вашингтон".

Това означава, че археолозите ще продължат своята работа и под улицата, за да бъде разкрито богатството на София.

Според кмета е изключително важно да съхраним това, което откриваме, и да можем да го експонираме в рамките на градската среда.

http://news.ibox.bg/news/id_32918359

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха Слатинска Мадона на 8000 г.


Снимка: Столична община

София. Мраморна женска статуя на близо 8000 години откриха археолози при разкопките на неолитното селище в столичния квартал "Слатина". "Статуетката е израз на култа към Богинята Майка, но е уникална, защото от времето на неолита не са откривани пластични изображения от мрамор", обясни проф. Васил Николов, ръководител на обекта. Това според него показвало, че древните жители на Слатина са достигнали до високо културно развитие. Статуята е била сравнително голяма - над 20 см.

От средата на октомври археолозите отново започнаха да копаят на мястото на съществувалото от началото на шестото хилядолетие преди Христа неолитно селище край Слатинската река. То е най-старото и най-голямото на Балканите. Проучванията му започват през 1985 г., а последните разкопки са били през 1997 г.

Тази година археолозите разкриват голямо помещение със зърнохранилище и куполна пещ за хляб, както и много каменни и костни сечива. По времето на неолита древните земеделци не са познавали металите. Ценни са и откритите керамични рисувани съдове.

"Всички находки ще бъдат изложени в Музея на София, който ще заработи през май догодина", обясни кметът на София Йорданка Фандъкова, която посети разкопките.

https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_slatinska_madona_na_8000_g-213614.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Най-старият кисел хляб в Европа е печен в праисторическото селище на терена на столичния квартал

Археолози намериха лимец на 8000 г.

В късната есен намираме проф. Николов и неговия екип на обекта, за съществуването на който подсказва само билборд на бул. "Шипченски проход". Наложило се е първо да разчистят обраслия с шубраци терен. Сега разкриват останки от опожарена неолитна къща, разположена на 40-50 кв. м площ. Вече се виждат очертанията - дупки от забити в земята дървени колове подсказват къде са били изградените от плет и глина стени.
Свален е дебел почвен слой с останки от по-нова къща, от която в момента се вижда само пещта - куполна, оформена от камъни и специална замазка. На сантиметри от нея вече се показва и най-горната част от пещта на по-старата къща. След дни, ако дъждът не им изиграе лоша шега, учените ще разкрият и нея. Бързат не само заради студа, а и защото вече личат кръглите очертания на осем зърнохранилища - доста големи (диаметърът на единия съд е около 90 см), те са били вътре в къщата.
Обикновено в тази част на неолитните жилища учените намират и хромелни камъни, с които е смилано зърното. От камъните засега няма следа, но пред очите ни един от работещите в експедицията студенти изважда изгоряло зърно. Не се учудват. В разкритата преди години най-голяма къща (118 кв. м) от праисторическото селище Слатина са извадени 225 кг зърно - лимец с примеси от бобови култури като леща и секирче.
"Брашното от такава смес бухва само, сякаш му е добавена мая - усмихва се проф. Николов. - Дълго време се пишеше, че през желязната епоха, някъде около 1100 г.пр.Хр., се появил т.нар. кисел хляб в Европа, а се оказа, че още през 6-о хилядолетие пр.Хр. той се е месел тук. Фактически първият кисел хляб на Стария континент е регистриран в Слатина. Сега очакваме анализа на нашия специалист по ботаника и ще знаем точния състав на намереното зърно."
В югоизточния ъгъл на обекта ясно личат и бели следи, вероятно от лежанките. Учените обаче тепърва ще трябва да си отговорят къде е бил входът към къщата и дали в нея е имало допълнително огнище. "За праисторическите хора е било голямо нещастие да им изгори къщата, но за нас е щастие, защото всичко се вижда така, както е било - продължава археологът. - Когато къщата е била пред рухване, те са изнасяли всичко отвътре, затова днес намираме там малко предмети. Докато при опожарената цялата покъщнина е по местата си и можем да градим по-достоверни представи за обитателите."
Около 100 са находките от тази година, допълва Емилия Сиракова, зам.-ръководител на експедицията, и подрежда най-интересните от тях. Най-малката е забележителна - мраморно мънисто с диаметър 4-5 мм. Как е пробита идеалната му дупчица в средата, не знаем. Учените обаче знаят цената на фрагмента от мраморна статуетка на Богинята майка - безценна е. Краката и горната част от тялото липсват, но запазеното подсказва, че това е най-голямата подобна фигурка от неолита.
"Като имаме предвид пропорциите от вече познати пластики, намерени тук, можем да предположим, че е била висока 26-27 см. През тази епоха акцентът е върху ханша, т.е. възпроизводствената част на женското тяло, а от кръста нагоре фигурата е съвсем малка. Ако има глава, тя е абсолютно табу, никакви портретни черти. Богинята майка не е позната, тя няма допир с хората", обяснява проф. Николов.
Пещите са големият извор на информация за живота в неолитната къща. Нищо ново под небето от 8000 г. насам - принципът на съвременните акумулиращи печки идва именно оттам. Правени са така, че едновременно да пекат хляба и да отопляват цялото жилище. В долната им част има големи камъни, около тях е изграждан подиум, за да се поддържа топлината задълго в дома.
И още нещо любопитно - неолитните къщи са строени на метър-два една от друга. Всичко е било вътре, а отвън - никакви дворове, обори и кошари. Имало ли ги е и къде са били, никой не знае. Но ако един ден се възстанови поне най-голямата къща, известното за историята на неолитното селище Слатина ще се облече и във видима форма.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2456363

Къща на около 8 000 г. открита в столичния кв. "Слатина"


Проф. Васил Николов

В раннонеолитното селище в столичния кв. „Слатина” е открита къща на възраст около 8000 години. Това каза пред Фокус археологът проф. Васил Николов, който отговаря за разкопките на неолитното селище.
„Има достатъчно овъглено зърно, за да вземем проби, и да изследваме къщата. Става дума за постройка от самото начало на заселването на хората на мястото на днешна „Слатина”, а „Слатина” е най-ранното селище на територията на София. Къщата принадлежи именно на този хронологически хоризонт на най-ранните постройки в Софийското поле. В началото на съществуването на селището, са били построени много къщи, и ние попаднахме на една от тях, която е изгоряла при пожар. Със сигурност пожарът е бил доста неприятен за обитателите на къщата, защото ги е оставил без жилище, но пък е благодатен за археолозите, защото запазва постройката във вид, който може да бъде реконструиран”, заяви проф. Николов.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Попадайки, на тази къща очаквахме да имаме информация за интериора й, за начина на строителство, както и се оказа впоследствие. Не сме проучили къщата изцяло, затова не може да се каже точно колко е голяма, но може би е около 60 кв. м. Много е вероятно да се окажат две малки къщи - една до друга, с обща стена. Всяко от двете помещения има сходни като вид съоръжения. Къщите тогава, включително и тази, са били строени от плет, измазан с глина.
Имало е набити стълбове, които са изплетени с лескови или върбови пръчки. След това тази конструкция с височина над 2 метра е била омазвана. Покривът, който също бил от дървена конструкция, е бил покрит със слама или тръстика. В двете помещения, които сме открили, има по една куполна пещ, акумулираща топлина, в която са приготвяли хляба и храната. Пещите са направени с изключителна техника, с дървена конструкция, около, която е измазано с глина и така е направен куполът”, каза проф. Николов.
„Има зърнохранилища, в едно от помещенията те вече са десет, представляват цилиндрични съдове на пода на къщата, и са били пълни със зърно. Зърното е овъглено от пожар, и може да бъде изследвано от специалистите. В едно от хранилищата се вижда леща в значително количество. По пода на двете помещения има паднали керамични съдове, включително и един украсен, орнаментиран с бяла боя, характерен за 6-ото хилядолетие преди Христа, от когато датира и това жилище”, заяви проф. Николов.
По думите му - археолозите са намерили и останки от дървен одър.
„Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща от преди 8000 години е достатъчно интересен, и е достатъчно свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи, да строят масивни къщи”, посочи още професорът.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2459870

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Квартал на 8000 години в София

Уникален неолитен парк с археологически находки и къща на 8000 години ще има след две години в столичният район „Слатина". Точно на това място са живели първите скотовъдци и земеделци в Европа, които са дошли от Предна и Мала Азия.
„Няма столица в Европа, в която да има разкрити археологически структури на 8000 години", похвали се кметът на София Йорданка Фандъкова, докато разглеждаше раннонеолитното селище. През тази година от бюджета на общината са заделени около 95 000 лв. за разкопки.
Идеята на общината е през следващите две години да продължат да се правят проучвания, а през това време да се направи проект за излагането на находките. Така уникалното за Европа селище ще се превърне в парк, в който учениците да провеждат на открито уроците си.
Там ще остане и уникалната къща на 8000 години. „Тя е била на площ от 170 кв. м или по стандартите днес това си е един 4-стаен апартамент", обяснява ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. Стените на жилището на места достигат 30 см дебелина, изградени са от върбов плет, измазан от двете страни с глина, а покривът е бил покрит със слама.
За съжаление, 90 на сто от праисторическото селище в „Слатина" е разрушено при строителство. Селото е било огромно за времето си ­ - 80 декара. Заради строежа на комплекса „Червено знаме" и на линията на трамвая по „Шипченски проход" обаче голяма част от него вече не може да бъде проучена.
Сред находките са инструменти, хромелни камъни за мелене на зърно, тъкачен стан, както и две пещи. В хранилищата за зърно и до днес са се запазили овъглен лимец и леща - ­ културите, които жителите на селището са отглеждали. Лимецът, познат като дива пшеница, е бил много популярен сред древните и по-късно са го използвали и траките.
Зърното е овъглено, защото цялата къща е била разрушена при пожар. Той създал много проблеми на собствениците й, но пък днес помага на археолозите да разберат как са живели предците ни. Пожарът е съхранил на място следи от цялото обзавеждане на къщата. Освен пещите и съдовете, има и следи от дървен одър.
Миналата година там беше направено световно откритие ­ - смятаната за най-старата в света мраморна фигура на богинята майка. Статуята на Слатинската Венера е от началото на VI хилядолетие пр. н. е. и ще бъде изложена в Музея за история на София, редом до каляската на Мария Антоанета и автомобила на цар Фердинанд.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=26589

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Скелети на 7 века откриха насред София

Археолози откриха шест човешки скелета в източния некропол на античния град Сердика. Това стана по време на археологическото проучване, което екип от специалисти от Музея за история на София извършва от седмица на метри от пилоните до църквата „Света София“. Преди два месеца Столичният общински съвет гласува на това място да бъде издигнат паметник на цар Самуил във връзка с навършването на 1000 години от трагичната му смърт. „По закон е задължително, когато има строителство в района на античния град, да се направи основно археологическо проучване“, разясни за „Преса“ директорката на музея Надежда Кирова.

Скелетите били открити само на 70 сантиметра от повърхността. Според специалистите предварителните проучвания показват, че те принадлежат на хора, живели по тези места около XIV век. Всички били положени в гробна яма с главата на запад, което означава че са християни. „Не е ясно дали са били в ковчези, защото от тях обикновено остават гвоздеите, а такива не бяха намерени“, разясни Надежда Кирова.

Археолозите ще продължат да проучват находките и през тази седмица. На място е извикан и антрополог. Неговата задача е да определи пола, ръста и възрастта, на която са починали. След това костите ще бъдат отнесени в Националния музей по антропология за допълнителни изследвания.

Директорката на музея каза, че не очакват да намерят още скелети, тъй като вече е бил проучен целият периметър на мястото, на което ще бъде издигнат паметникът на Самуил. Надежда Кирова подчерта, че целият район около църквата „Света София“ и храм-паметника „Александър Невски“ е бил традиционно място за погребения и не са изненадани от находките. Само под базиликата „Света София“ археолозите открили преди време 100 гроба от началото на III до средата на V век. От тях 50 са експонирани в подземния археологически музей, който беше открит миналата година в базиликата.

pressadaily

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха съкровище от 2976 монети на 19 века

Уникално съкровище от 2976 сребърни монети от I - II век са открили преди 2 седмици археолозите, които проучват пространството под пл. “Св. Неделя” в София. Най-голямата монетна находка, намирана досега при разкопки, беше представена в петък от кмета на София Йорданка Фандъкова и археолога Снежана Горянова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Съкровището е от римски денарии, поставени в керамично гърне с капак. Било е скрито в тайник под пода на една от античните обществени сгради. Монетите са събирани повече от век, вероятно от 3-4 поколения. Засега най-ранната е на император Веспасиан (69-79 г.), а най-късните - на император Комод (177-192 г.). “Има монети на поне 9 императори и 4 императрици от 4 династии. Те са подбирани внимателно, защото до момента не сме засекли монети от една и съща серия”, разказа доц. Дочка Аладжова. По думите ѝ съкровището дава огромна историческа информация, защото доскоро се е смятало, че Сердика става град при император Траян. Монетите и разкопките при ларгото обаче доказват, че градът е по-ранен. Ако се обърне в злато, съкровището би тежало 500 г. Събраната сума е била сериозна за времето си, защото дневната надница на един нотарий в Римската империя бил 10 денария.

Съкровището не е анонимно. Принадлежало е на Селвий Калист. За това свидетелства надпис с името върху гърнето. Той е бил римски гражданин от гръцки произход, което показва фамилията.

“Очевидно става дума за член или глава на една от големите и знатни фамилии в Сердика. Скрито е между IV-VI в. в една от обществените сгради, която е била сериозно охранявана. Не е ясно каква е била причината - дали военна опасност, или по някаква причина собственикът му е отпътувал и не се е върнал повече”, обясни зам.-кметът по култура и образование д-р Тодор Чобанов.

Инвестирали сме близо 8 млн. лв. в разкриване на културно-историческото наследство на града. Разкопките под пл. “Св. Неделя” ще продължат още месец, а догодина ще е вторият етап, каза Фандъкова.

Съкровището ще бъде изложено в Музея за история на София, след като приключи проучването му.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4962303

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха в София най-големите постройки в Европа от времето на неолита

Археолози под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН откриха в София най-големите постройки в Европа от времето на неолита. Продължават археологическите разкопки на неолитното селище Слатина в София, финансирани от Столична община. Това се посочва в съобщение до медиите, изпратено от Васил Николов. В последните дни археолозите попадат на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери - дължината им надхвърля 20 метра. Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация. Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години. Върху глинените подове на най-ранните неолитни къщи са разчистени останки от куполни пещи и много керамични зърнохранилища, пълни с голямо количество овъглено жито /лимец/, ритуални съоръжения, много керамични съдове и други предмети, изгоряла дървесина. Отдолу под къщите се очертава част от дълъг дъговидно извит ров, който вероятно е затварял "магически" кръг около това най-ранно праисторическо селище в Софийското поле. На това място Столичната община и БАН предвиждат изграждането на парк с възстановени в реални размери праисторически къщи, в които деца и възрастни да могат да "влизат" в ежедневието на неолитните земеделци и скотовъдци.

https://www.novini.bg/

[Hatshepsut]

Днешните български земи са част от първата европейска цивилизация

През 1985 година археологът Васил Николов започва проучвания на неолитното селище в софийския квартал Слатина.

Поводът – нарушен е културният пласт на древното поселение заради строителството на трамвайна линия. И на третия ден попада на останките на просторна къща, която проучва в рамките насезона. „Тогава тя се оказа най-голямата къща в Европа за VІ-ото хилядолетие преди Христа.

Още с началото на изследванията стана ясно, че раннонеолитното селище в Слатина е много интересно” – отбелязва днес проф.Николов, който и през този сезон работеше там. Според него, в този район се е развила част от първата европейска цивилизация.

Това става с идването на население от Предна Азия – земеделци и скотовъдци. Причината да се заселят тук е най-вероятно в неблагоприятни климатични промени в края на VІІ-ото и началото на VІ-ото хилядолетие, съобщава БНР.

Преследвани от тези промени, те поемат през Егейско море към Балканите, към долината на Струма преди всичко, на Места, на Вардар – разказва археологът. – И така проникват в Централните Балкани. След това и в Източните Балкани, не бива да пропускаме и Тесалия в Северна Гърция.

В този регион с течение на времето след заселването, т.е в рамките на VІ-ото и V-ото хилядолетие, се развива култура, която е определяна като първата европейска цивилизация. Именно тук културата на тези хора се променя, адаптира се към местните екологични условия. Тя вече е много по-различна от тази, която се изгражда по същото време в Мала Азия.

Така, особено през каменно-медната епоха, в днешните български земи възникват много интересни центрове. Сред тях например е Провадия – най-старият солодобивен център в района на Варненските езера. В този район е и прочутият халколитен некропол с най-старото технологично обработено злато в света. Той разкрива и добре развита социална организация.

За първи път в Европа се наблюдава толкова йерархизирано общество, отбелязва проф. Николов. Ето как със заселването на Балканите в края на VІІ-ото и началото на VІ-ото хилядолетие постепенно започва да се развива първата европейска цивилизация. Днешните български земи са част от нея.

За какви умения на древното население свидетелстват артефактите, открити в Слатина?

Хората са земеделци и скотовъдци, но това, което откриваме, и това, което ни изумява в сравнение с други селища от това време, е високоразвитата архитектура. Беше удивително през 1985 година, когато открих тази постройка, за която стана дума, на площ 117 кв. метра. Това наистина учуди специалистите, тя е изучавана в курсовете по праистория в много европейски и извъневропейски страни. Тази година обаче сред останките на най-ранното селище на това място, установихме две постройки, които са по-големи от тази, за която говоря.

Едната е изцяло проучена, има площ над 140 кв.метра. Другата е по-голяма, но малки части от нея, все още остават в непроучени участъци. Тя сигурно ще има площ поне около 160 кв.метра. Изумително е, че в края на VІІ-то хилядолетие, т.е преди повече от 8 хиляди години, че тези хора са имали такива умения. Те са строили с дървени стълбове, с конструкция с глинен разтвор, с много сложен двускатен покрив, който е важен за запазването на сградата.

Една от тези сгради, които проучихме през тази година, е с три равностойни помещения, всяко от които има куполна пещ, площадка за приготвяне на храна, каменна мелница и много зърнохранилища. Те са пълни с овъглено зърно. Това е в резултат от пожара, в който къщата е изгоряла.

Според археолозите причините за пожара могат да бъдат социални, религиозно-митологични. Двете къщи, проучени през този сезон и тази от 1985 година са от едно и също селище. И трите са изпечени от преднамерен пожар. Разстоянието между тях е около 30-35 метра. Възможно е в неразкопаното общо пространство между тях да се окажат още два или три големи дома, най-вероятно също жертви на пожар.

Както посочва проф.Николов, има идея, която може да бъде осъществена със съдействието на Столичната община и БАН. Става дума от запазените части на древното селище да бъде изграден праисторически парк. Може да се започне с възстановяването едно към едно в реални размери на голямата къща, проучена от него през 1985 година. Искам да я възстановим така, както тя изглежда от събраната информация по време на проучванията.

Да не се допускат измислици. Иска ми се тук да идват деца, да видят праисторическата къща и други постройки в автентичния им вид, да влизат вътре, да видят куполна пещ, каменна мелница, дървени лежанки, зърнохранилища. Да вземат в ръцете си каменни сечива. Да добият представа за архитектурата и материалната култура на праисторията, да знаят, че българските земи са били в центъра на европейската цивилизация...

novinar bg

[Hatshepsut]

Откриха източния некропол на антична Сердика

Строеж на мястото на старото кино Сердика в центъра на София разкри източния некропол на антична Сердика. Освен 6 фамилни гробници и още 20 ямни погребения, разкритията свидетелстват за едно вандалско отношение към некропола при строежа на новите сгради от миналия век.

Източната част на източния некропол на Сердика. За археолозите няма изненада. Знаят горе долу очертанията му. Но са смутени от друго. И шестте фамилни гробници, на които попадат ,са вандалски разрушени. Но не в античността.

Юлиян Мешеков - р-л на археологическите разкопки: "Намираме ги почти на ниво основи с много малка част запазена във височина, защото са били най-вероятно унищожени при строителство през 50-те, 60-те години когато са подравнявали терена и всичките са отрязани на едно ниво."
И тук ясно личи - горният свод при изравняването е паднал и върху него е натрупана пръст с боклуци и части от скелети. Иначе в самите гробници археолозите не откриват нищо. Те са датирани 4-6 век, ранно християнски период, когато не са били оставяни гробни дарове. Но няма и останки, което означава че през вековете са били обект на посегателства. Човешки останки, учените все пак откриват съвсем неочаквано, в 23 непокътнати ямни погребения между гробниците.

Юлиян Мешеков - р-л на археологическите разкопки: "Като това погребение, което както виждате е изцяло с от костен материал."
- Това погребение е до фамилната гробница горе долу по едно и също време. Как си го обяснявате преди въглеродния анализ?
Юлиян Мешеков: "Точно това не мога да си го обясня, тъй като нямаме никакъв инвентар в тях, абсолютно никакъв нито накит, нито пръстен, нито обица, нито коланна апликация, дори керамика няма на обекта."
Затова кости от тук ще бъде изпратени за въглероден анализ в Австрия. Времето на погребенията може и да хвърли светлина за историята на мястото, което вече е проучено почти докрай. А дали разбитите гробници ще се съхранят или бъдат затрупани от новия строеж - предстои да се решава.

http://news.bnt.bg/bg/a/pri-izkopni-razkopki-za-streozh-otkrikha-iztochniya-nekropol-na-antichna-serdika

Снимка: http://www.chernomore.bg/bulgaria/2017-04-04/antichen-nekropol-iznikna-pod-stroezha-na-hotel

[Hatshepsut]

Втори археологически парк отваря врати в София

София ще се сдобие с втори археологически парк. Това обеща днес пред журналисти столичният градоначалник Йорданка Фандъкова. Обектът ще бъде разположен в раннонеолитното селище в ж.к. „Слатина" и ще се разпростира на площ от няколко десетки декара. От години проучванията в района се извършват от екип учени от Националния археологически институт с музей – БАН, ръководени от чл.-кор. Васил Николов.

По думите на Фандъкова проектът ще бъде малко по-различен от Западната порта.

„Този археологически парк освен експонирането на археологически останки и паркова част, ще има и посетителски център, така че да може групи и особено деца и ученици от София да идват тук и да се запознават с историята на своя град и на земите, на които той е построен", допълни кметът.

Тя заяви, че около 300 000 лв. досега е инвестирала Столична община в археологическия обект през последните 5 години.

„Ще продължаваме до тогава, докогато е необходимо, за да можем да разкрием цялото наследство, да го експонираме и да може да го виждат както софиянци, така и гостите на столицата", отбеляза градоначалникът на столицата.

Фандъкова поясни, че туристите, които идват в столицата познават добре централните обекти, най-вече от Римския период. „Надявам се, че с научните постижения на проф. Николов и екипа му все повече хора в Европа, ще научават и за този период, който показва, че от нашите земи тръгва важна част от европейската цивилизация", коментира Фандъкова и допълни, че за нея е изключително важна темата за разкриването на културно-историческото наследство.

От своя страна проф. Николов припомни, че селището е открито през 1985 г., когато при изкопа за трамвай № 20 случайно разрушават част от него. По думите му тогава екипът му е започнал разкопките, които са спрели през 1997 г. заради липса на средства. Работата е подновена през 2012 г. с финансиране от Столична община.

„Селището принадлежи на късната праистория – времето между 6000 и 5500 г. пр. Хр. Това е време, което изисква много внимание, защото няма писменост и ние трябва от земята така да извадим информацията, че да можем да разкажем неговата историята. Това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация“, каза още археологът.

"Тази година ние проучвахме останки от две постройки, две къщи", продължи професорът. Едната се оказа около 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната конструкция е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е много различна от прародината на тези хора, които са дошли тук от предна Азия, но изведнъж преживяват нещо като иновативен шок и започват да строят по съвършено нов начин", смята проф. Николов.

Другата постройка, за която са смятали, че е изцяло проучена, се оказва нещо уникално и непознато за земите в Източна Европа - тя е с площ от около 300 кв.м., с 6 или 7 помещения, което е истинска архитектурна находка. Този комплекс от помещения вероятно е бил опожарен, навярно – преднамерено и в него се разкриват тайните на богата материална култура, обобщава изследователят. Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е печал хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство.

http://www.kirilica.info/2017/07/vtori-arheologicheski-park.html

[Hatshepsut]

Професор от БАН със сензационни разкрития:
От България са тръгнали корените на европейската цивилизация

Оттук, от нашите земи са тръгнали корените на европейската цивилизация. Това заяви проф. Васил Николов, български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на БАН, който коментира последните открития този сезон в раннонеолитното селище в столичния квартал Слатина.
На импровизирания брифинг сред разкопките, който се проведе в сряда, бяха кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Раннонеолитното селище е открито в далечната 1975 г., но по различни причини, основно - финансови, не се разработва до преди 5 г., когато Столична община започва активно да помага на археолозите.
Според проф. Николов екипът е смятал, че тази година ще завършат проучванията, но се оказва, че обектът става все по-интересен. Селището принадлежи на късната праистория, времето между 6000 и 5500 г. преди Христа. Тогава няма писменост и става необходимо от земята така да се извади информацията, че да може да се разкаже историята на това време, което формира началните етапи на първата европейска цивилизация, добави той. Тя се развива през 6-то и 5-тото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, включително и в днешните български земи.
"Тази година ние проучвахме останки от две постройки, две къщи", продължи професорът.
"Едната се оказа около 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната конструкция е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е много различна от прародината на тези хора, които са дошли тук от предна Азия, но изведнъж преживяват нещо като иновативен шок и започват да строят по съвършено нов начин", смята проф. Николов.
"Другата постройка, за която са смятали, че е изцяло проучена, се оказва нещо уникално и непознато за земите в Източна Европа - тя е с площ от около 300 кв.м., с 6 или 7 помещения, което е истинска архитектурна находка. Този комплекс от помещения вероятно е бил опожарен, навярно – преднамерено и в него се разкриват тайните на богата материална култура", обобщава професорът.
Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е печал хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство. Археолозите са се натъкнали на около 600-700 кг овъглено зърно, което е от голям научен интерес за палеоботаниците.
Проф. Николов показа предметите, които са открили през тази година. Сред тях има съд с външни орнаменти, които са видими. Намерените парчета от него дават надежда, че той ще бъде напълно възстановен. Трудно е човек да си представи, че този съд е на около 8 хил. години, с безупречна форма, правена на ръка и изваяни фризове като мрежа. Установен е и начина на приготвяне на хляб чрез смесване на пшенично и бобено брашно. Сред предметите има и малки фигурки, остриета на копия и др.
Проф. Николов разведе кмета на София и гостите до самите разкопки и показа очертанията на жилищните помещения.
"Очевидно е, че това няма да бъде края на финансирането на проекта на археолозите в Слатина", подчерта Йорданка Фандъкова.
"Ще трябва да продължим и следваща, и по следваща година - дотогава, докато проф. Николов каже, че това е краят", потвърди тя.
 



"Въпреки това имаме планове по-скоро да покажем това историческо богатство на публиката", продължи кметът.

Собствеността на терена е и на Софийска община, и на БАН, за което двете институции са подписали споразумение, за да се обединят усилията и на това място да бъде изграден Втория археологически парк. "На Западната порта е вече стартиран първия етап от Първия археологически парк", поясни тя.



Софийска община за последните 5 години е инвестирала в археологическия обект в Слатина около 300 хил. лв.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=94524

[Hatshepsut]

Откриха антични кръчми и магазини под „Света Неделя“

Магазини, служещи и за питейни заведения са открили археолози при разкопки на площад „Света Неделя“ пред хотел „Балкан“, известен като „Шератон“, в центъра на София. Това съобщи д-р Веселка Кацарова от Националния археологически музей, след като кмета на София Йорданка Фандъкова провери работата по проучвания на централния площад.

В момента се изследва сграда, която най-вероятно е била една от обществените здания на Сердика, намирала се в централната зона на античния град. При тях са открити голямо количество керамика и монети от Римската епоха. "Сградата е от средата на втори век, когато Сердика получава статут на римски град. По време на Античната епоха тя е променяла статута си много пъти, като в османския период в нея откриваме и останки от турско жилище. Има останки и от водопроводи и антични канали. Изключително труден, интересен и динамичен обект“, обясни д-р Кацарова.

Разкопките са започнаха през 2015 г. по проект на Столична община за цялостна реконструкция на площада, като финансирането е по програма "Култура“. До момента от "Московска“ 33 са вложили 340 хил. лв. в архитектурния обект.

Йорданка Фандъкова обясни, че целта на общината е да разкрият, запазаят и експонират богатото историческо-културно наследство на града. Открити експонати ще бъда изложени в Музея за история на София.

"В последните години само от бюджета на София сме отделили 3 млн. лв. за разкриване на културно-историческото наследство на София“, каза градоначалникът. Тя е възложила големите реклами, които заграждат обекта да бъдат заменени от прозрачни пана, така че преминаващите и гостите на столицата да могат да виждат как се работи и какво е открито.

Главният архитект на София Здравко Здравков съобщи, че е готов със заданието за експониране на културно-историческото наследство заедно с оформянето на площада като пешеходно пространство. През септември предстои обществено обсъждане на заданието, изготвено от екип на Университета по архитектура, строителство и геодезия. "Площадът пред Св. Неделя е свързващо звено на пешеходните пространства на бул. "Витоша“, Ларгото и по ул. "Съборна“ до Градската градина, което ще освободим от автомобили“, обясни Здравков.



http://kanal3.bg/

[Hatshepsut]

Намериха монетарницата на Сердика под пл. “Св. Неделя”

Монетарницата на Сердика, която е захранвала с пари Римската империя, се крие под пл. “Света Неделя”. Вероятно тази функция е изпълнявала една от сградите, чиито останки разкри екип от археолози, начело с д-р Весела Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН. “Вероятно става дума заедно от подразделениятана монетния двор на Сердика, но засега това е научна хипотеза. Всъщност още при проучванията на проф. Магдалина Станчева през 70-те-80-те години на миналия век в едно от помещенията на голяма обществена сграда от втората половина на II век, която е под църквата “Св. Неделя”, тя намира голямо количество шлака, глинени накрайници за духала и около 30 монетни ядра, които очевидно са свързани с монетопроизводство. През III век почти всички градове в Тракия са секли монети. Обикновено те са били с надпис на гръцки език на гърба и изображение на някое божество или забележителност от дадения град, а от другата страна е имало лик на императора, който е управлявал. Можели са да секат само бронзови номинали. След административната реформа от края на III - началото на IV век Сердика става една от имперските монетарници, която е захранвала с монети целия римски пазар. Тук са се секли бронзови, сребърни и златни монети. Освен в Сердика императорски монетарници е имало, разбира се, в Рим, Константинопол и Тесалоника (Солун). В едно от помещенията на сградата, която проучваме, също открихме глинени сукла, шлака и малко бронзово слитъче - заготовка за отсичане на монети. Затова предполагаме, че става дума за едно от подразделенията на монетния двор на Сердика. Засега това е научна хипотеза, която ще проверим чрез химическо изследване на разкритите от проф. Станчева находки и разкритите от нас предмети. Изследването ще се направи през зимата, след като приключим проучванията на терен”, обясни д-р Кацарова.
Това обаче не е единственото откритие на учените през този археологически сезон. Оказва се, че животът на пл. “Св. Неделя” е кипял още преди 7000 години. Под останките от база за колона, предхождаща тези от римската сграда, археолозите откриват пласт с материали от петото хилядолетие преди Христа. В него са намерени останки от различни керамични съдове, които според проф. Васил Николов са от ранния халколит. “Това са първите данни за живот от тази епоха, които откриваме в рамките на укрепения римски град”, подчерта д-р Кацарова. Иначе голямата обществена сграда от римско време, която учените продължават да проучват, е била преустройвана няколко пъти. При едно от тяхв източната част е имало магазини и питейни заведения. В сградата е имало и голяма тържествена зала с колони. Засега не е ясно какво точно е било нейното предназначение. Възможно е да става дума за част от термите на Сердика, работното помещение на управителя или градската базилика - голяма зала за събиране на много хора, в която са се извършвали различни сделки, нещо като съдебна палата. “Тази голяма обществена сграда е функционирала като средище на древна Сердика и е изпълнявала различни функции. Била е много представителна обществена сграда с централна зала с колонада. Иначе сред най-интересните находки е комплект пулове за игра, много подобна на днешната дама, която римляните много са обичали. Таблата и шахът се появяват по нашите земи едва в VII-VIII век, дотогава се е играела тази игра, включително и като хазарт. Има и още много монети, включително и нови екземпляри от откритото в предходните експедиции съкровище от около 3000 сребърни римски монети”, каза зам.-кметът по култура и образование доц. Тодор Чобанов. До момента в археологическите проучвания на пространството под площада общината е инвестирала 300 000 лв. “Разкопките в зоната ще продължат до изпълнение на цялостната научна задача. Спасителни разкопки се предвиждат и за времето, когато ще започне реновирането на площада. Плановете ни са както досега да оказваме пълна подкрепа на колегите от БАН и екипа на д-р Кацарова. Една от идеите ни е, след като приключи работата по пл. “Св. Неделя”, да започнем археологически проучвания и в градинката пред хотел “Рила”, обясни доц. Чобанов.



Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6448254 © www.24chasa.bg

[Hatshepsut]

Най-старото селище открито в столицата е на 8000 г.

То е открито през 1950 г. в квартал Гео Милев от строителни работници

Слатинското неолитно селище е датирано на възраст 8000 г. и се намира на „Шипченски проход“ на територията на район Слатина в столицата. То е открито през 1950 г. в квартал Гео Милев от строителни работници, провеждащи изкопни работи. През 1958 г. се появяват съобщения и датировки на неолитно селище.

При обследване на изкопите за строеж в района на тогавашния студентския квартал (сега квартал ма БАН се откриват древни останки от жилища, изградени от омазани с глина колове, замазки на огнища и разнообразни лепени на ръка глинени съдове – неолитна селищна могила, разположена на левия бряг на Слатинската река. Тогава археолозите го датират от ІІІ-то хилядолетие преди Новата ера.

С натрупване на нови факти в резултат на спасителни разкопки през 1985 г. се разкрива, че Слатинското неолитно селище е разположено на 80 декара площ, а културните му пластове са с дълбочина 3 метра и разположени в 5 строителни хоризонта.

В резултат на натрупаните изследвания през 1987 г. селището е датирано 6000 години преди Христа (ранен неолит) и е най-старото селище на територията на София. В него са разкрити 9 къщи в успоредни редици, десетки каменни брадви и тесли, брусове, точила, стотици кремъчни ножове, стъргалки за кожа, пра-сърпове за жътва и косене, хромели, тежести за тъкачни станове, лъжички. Намерени са запазени погребения на млади хора.

http://sofia-news.bg/