Археологически находки отъ Турция и Близкия Изтокъ

[Hatshepsut]

В Турция откриха издълбани върху камък древни наставления от Антиох Комагенски

Археолози откриха в Турция надпис на възраст 2100 години, който гласи: „Антиох от Комагена призовава хората да се подчиняват и зачитат закона“.

Релефната скулптура, изобразяваща ръкостискане, както и стелите с надписи, били открити още през 2023 година от жители на турско село, които съобщават за находката в музея. След това там отиват експерти от университетите в Оксфорд и Пиза и установяват, че това място било култово за жителите му през древността.

За да се проучат по-добре артефактите, било необходимо да се преодолее неравен терен и стръмни скалисти склонове - затова било взето решение находките да бъдат транспортирани до град Перет с помощта на военен хеликоптер.

Надписът върху камъка представлява наставления на цар Антиох I, адресирани към обществеността. На обратната страна на артефакта има релеф, изобразяващ Антиох I и Митридат I. Учените се надяват, че находката ще помогне да бъде пролята светлина върху историята на човечеството и царството Комагена.

Антиох I (69–34 година пр.н.е.) управлявал царството Комагена. Владетелят принадлежал към арменската династия Ервандиди, бил наполовина грък и наполовина иранец. Той считал себе си за бог и също така утвърждавал, че произхожда от цар Дарий I.

Комагена съществува съществува между 163 г.пр.н.е и 72 година след н. е. и след това става част от римската провинция Сирия. Гробницата на Антиох I се намира на върха на планината Немрут.

https://brat-bg.com/bg/news-bg/world/15845-v-turtsiya-otkriha-izdalbani-varhu-kamak-drevni-nastavleniya-ot-antioh-komagenski

[Hatshepsut]

Израелски археолози откриха съд от слонова кост на 6000 години

зраелски археолози откриха съд от слонова кост, датиращ от 6000 години, който е и първият по рода си, намерен в региона, съобщи Израелската служба за антики, цитирана от БТА.

Малката стомна, известна като амфориск, изработена от слонова кост, е доказателство за силното взаимодействие между Израел и Египет преди хилядолетия. Открита е на части по време на разкопки през 2020 г. от Израелската служба за антики в Хорбат Ракик, близо до Беер Шева. Съдът се реставрира в лабораториите на Службата за антики, за да бъде сглобен наново.

"Съдът е с диаметър 20 сантиметра. Той е великолепен и изключителен по своя дизайн", каза Янир Милевски, бивш ръководител на праисторическия отдел на службата. "Малките дръжки отстрани са симетрично разположени, като две дръжки са вградени в гърлото на съда, а другите две са вертикално под тях в основата му."

Според Милевски "съдовете са се поставяли умишлено по специфичен начин, с внимателно обмисляне. В научните среди е общоприето, че оставянето и заравянето на фигурки и счупени съдове е част от култови церемониални дейности". "От начина, по който са подредени купичките, съдът от слонова кост, който е бил счупен още в древността, явно е бил заровен по преднамерен начин - което изглежда свидетелства за значението, което му е било приписвано", обясни той.

Съставът на съда от слонова кост повдига интригуващи въпроси за производството му, казаха учени. "Съдът е добре изработен и използва в максимална степен оригиналния бивен камък, който тогава е бил най-ценният материал. Ако е бил създаден тук, това разкрива високия стандарт на занаятчиите, които са живеели тук, които са знаели как да обработват слонова кост, а също така са познавали анатомията на слоновете", казва Милевски.

Разположението на Хорбат Ракик между Средиземно и Мъртво море го е превърнало в ключов кръстопът за търговските пътища и културния обмен в историята. При разкопките от 80-те години на миналия век са открити артефакти и структури, датиращи от халколитния период, желязната и византийската епоха.

Учените се чудят дали стомната е внесена в завършен вид или е изработена на място, което показва умението на древните занаятчии да работят със слонова кост.

По-нататъшният анализ на биомолекулярните данни на слоновата кост има за цел да определи нейния източник. Като изследват диетата на слона, изследователите се надяват да проследят произхода на съда и да разкрият повече за древните търговски пътища и културни взаимодействия.

Съдът ще бъде представен вдругиден за първи път пред обществеността на годишната конференция на Израелското праисторическо общество в Йерусалим.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/839349

[Hatshepsut]

Фокача: Неолитна кулинарна традиция, датираща от преди 9000 години


"Фокача" с животинска мазнина, експериментално изпечена в реплика на тава за лющене в куполна фурна

Проучване, ръководено от изследователи от Автономния университет в Барселона и университета La Sapienza в Рим, показва, че по време на късния неолит, между 7000 и 5000 г. пр.н.е., изцяло земеделските общности в региона на Плодородния полумесец на Близкия изток са развили сложна кулинарна традиция, която включва печене на големи хлябове и "фокачи" с различни вкусове върху специални тави, известни на археолозите като тави за лющене на зърнени култури.

Проучването е публикувано в списание Scientific Reports и включва също служители от Milà i Fontanals Institution (IMF-CSIC) и университета в Лион (Франция).

Тава за лющене от Тел Хасуна, т, 6500-6100 г. пр. н. е. L=60 см

Тавите за лющене са били съдове с голяма овална основа и ниски стени, направени от груба глина. Те се различават от обикновените тави по вътрешната си повърхност, която е с груби нарязвания, подредени повтарящо се и регулярно. Предишни експерименти, използващи реплики на тези тави и съдове за готвене, подобни на тези, открити в археологически обекти от изследвания период, вече могат да подскажат на изследователите тяхната функция.

Тези изследвания предполагат, че големи хлябове, приготвени с вода и брашно, може да са били изпичани в тези тави, поставени в куполни пещи за около два часа при първоначална температура от 420°C. Жлебовете по вътрешната повърхност биха улеснили изваждането на хляба след изпичане. Освен това големият размер на хлябовете, приблизително 3 кг, предполага, че вероятно са предназначени за обща консумация.

Изследователският екип анализира керамични фрагменти от тави за лющене от периода между 6400 и 5900 г. пр. н. е., за да идентифицира използването им като специализирани контейнери за печене на тесто на зърнена основа и дали тези теста биха могли да бъдат подправени с продукти като животинска мазнина (свинска мас или масло) или растително масло. Анализираните останки идват от археологическите обекти Мезра Телейлат, Акарчай Tepe и Тел Саби Абиад, разположени в района между Сирия и Турция. Анализите са извършени в университетите в Истанбул и Коч (Турция).

Проучването, базирано на различни видове анализи, дава ясни доказателства относно употребата на тези артефакти и естеството на храните, преработени в тях. По-специално, анализът на фитолитите (остатъци от силициев диоксид от растения) предполага, че зърнени култури като пшеница (Triticum sp.) или ечемик (Hordeum sp.), редуцирани до брашно, са били обработени в тези тави.

Освен това анализът на органичните остатъци показва, че някои от тавите са били използвани за готвене на храни, съдържащи съставки от животински произход, като животински мазнини, а в един случай и подправки на растителна основа. Състоянието на разграждане на остатъците предполага, че в най-малко два случая тавите са достигнали температури, съвместими с експериментално проверените за печене на тесто в куполни пещи.

И накрая, анализът на промените в употребата на керамичната повърхност позволява идентифицирането на употребата на износване, специално свързана с остатъците от хляб и други, свързани с остатъци от фокача със съответните подправки.

"Нашето проучване предлага ярка картина на общности, използващи зърнените култури, които са култивирали, за да приготвят хлябове и "фокачи", обогатени с различни съставки и консумирани на групи", обяснява Серджо Таранто (Sergio Taranto), водещ автор на изследването, част от докторска дисертация, проведена в Автономния университет в Барселона и La Sapienza.

"Използването на тавите за лющене, които идентифицирахме, ни кара да смятаме, че тази кулинарна традиция от късния неолит се е развила в продължение на приблизително шест века и се е практикувала в обширен район на Близкия изток", заключава изследователят.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/fokacha-neolitna-kulinarna-traditcia-datirashta-ot-predi-9000-godini-201199.html

[Hatshepsut]

Древна мозайка с крокодили и фламинго откриха в селска конюшня

Много добре запазена мозайка, изобразяваща различни екзотични животни като крокодили, фламинго и змиорки, е открита в римска баня, използвана като конюшня през годините в Мугла, Югозападна Турция.

Археологическите разкопки, проведени в древния град Хераклея, на брега на езерото Бафа, в Милас в окръг Мугла, разкриха удивително откритие от римския период.
Преди хилядолетия езерото е било част от Егейско море, като то се отделило след мощно земетресение. Днес то е природен резерват, приютяващ редица защитени прици и морски обитатели.

Мозайки с детайлни изображения на животни като крокодили, делфини, фламинго и змиорки бяха открити на пода на древната римска баня, която до скоро е била използвана като конюшня от селяните.
Проф. Д-р Зелиха Гидер Бюйюкьозер от Катедрата по археология на университета в Селчук, която ръководи разкопките на Латмос и Хераклея, заяви през Анадолската агенция (АА), че тази баня от римския период е една от най-добре запазените структури на древния град.

„Фактът, че сградата е оцеляла почти до нивото на покрива и предоставя важна информация за града с мозайките в добро състояние, прави това място много ценно от археологическа гледна точка“, подчерта тя.

Един от особено поразителните детайли сред мозайките, открити в частта на фригидариума на банята, беше дизайнът, изобразяващ шест крокодила, взаимодействащи един с друг.

„Идеята, че крокодилите може да са живели в тази география, може да предизвика интерес на пръв поглед, но регионът не е естественото местообитание на крокодили. Подробните детайли на тези фигури обаче подсказват, че майсторът, който е направил мозайката, е видял крокодил.

„Може би майсторът може да е пътешественик, който е работил в различни региони и е наблюдавал това животно в естествената му среда“, отбеляза Бюйюкьозер.
В частта на тепидариума (топла стая) на банята са открити фламинго сред четири фигури на делфини, поставени в ъглите, а фигури на змиорки, издълбани с червени камъни, са открити в устата на фламингото.

 Бюйюкьозер допълни, че змиорките са важен вид за региона и фламингото все още е част от естествения живот в региона.
„Тези фигури показват, че художникът е изобразил животните, които е наблюдавал около себе си по това време, в мозайката.“

Заявявайки, че банята е била използвана от селяните за различни функции в продължение на много години, Бюйюкьозер заявява, че сградата е била използвана като плевня до скоро.

Позовавайки се на изненадата на хората от селото, тя отбеляза: „Появата на мозайките напълно промени гледната точка на местните хора за този район. „Много хора от околността вече идват тук, за да видят тези мозайки“, заключи тя.",
                                    
https://www.marica.bg/svqt/drevna-mozayka-s-krokodili-i-flamingo-otkriha-v-selska-konyushnq-snimki

[Hatshepsut]

Археологически обект в Йордания може да е библейски град, свързан с цар Давид


Изглед отвисоко към Тал адх Дахаб ал Гарби (Tall adh Dhahab al Gharbi). Изследователите смятат, че това е Маханаим,древен град, споменат в Библията

Селище от желязната епоха, известно като Маханаим, е било част от Израилското царство (края на X – края на VIII век пр.н.е) и археологически екип смята, че е идентифицирал града, споменат в Библията, заедно с останките от сграда, която може да е била използвана от представители на елита, вероятно от израилските царе.

Днес обектът, за който се предполага, че е Маханаим, се нарича Тал адх Дахаб ал Гарби (Tall adh Dhahab al Gharbi), пишат археолозите Израел Финкелщайн от Университета в Тел Авив и Талай Орнан от Еврейския университет в Йерусалим в статия, публикувана в списание Tel Aviv. Те основават твърдението си на археологически останки, открити на мястото, и анализ на библейските пасажи, споменаващи Маханаим.

В Библията се посочва, че Маханаим се намира до друг град, наречен Пенуел.

Днес по-малък археологически обект, известен като Тал ад Дахаб еш Шарки (Tall adh Dhahab esh Sharqi), който може да е Пенуел, се намира близо до Тал адх Дахаб ал Гарби (Tall adh Dhahab al Gharbi), който може да е Маханаим, пишат авторите на проучването. Библейските текстове предполагат, че в Пенуел е имало храм, а в Тал ад Дахаб еш Шарки са открити останките на правоъгълна платформа, която може да е била основа на храм.

Тал адх Дахаб ал Гарби е проучван от немски археологически екип между 2005 и 2011 г., който открива останките от каменни блокове, съдържащи различни гравирани изображения, включително изображения на хора, свирещи на лира; лъв; финиково палмово дърво; и човек, който носи коза, вероятно „предназначена като храна за празник“.

Археолозите отбелязват също, че стилът на гравюрите е подобен на този при стенописите от VIII век пр.н.е. в археологически обект в североизточната част на Синайската пустиня в Египет, разкопки на който показват, че мястото е било контролирано от Израилското царство през VIII век пр.н.е. Това предполага, че блоковете, открити в Тал адх Дахаб ал Гарби, също датират от VIII век пр.н.е. и са дело на израилски художници.

В проучването Финкелщайн и Орнан казват, че тези блокове вероятно са останките на сграда, използвана от израилските царе. Финкелщайн отбеляза, че в Библията се споменава още, че израилски цар на име Исвостей живял в Маханаим през краткото си царуване, а Давид избягал в Маханаим, когато един от неговите синове, Авесалом, въстанал срещу него.

Изследователите добавят, че Маханаим и Пенуел са построени от Йеровоам II, цар на Израил, управлявал през VIII век пр.н.е.

https://www.nationalgeographic.bg/a/arxeologiceski-obekt-v-iordaniya-moze-da-e-bibleiski-grad-svrzan-s-car-david

[Hatshepsut]

Археолози в Южен Израел са открили 1500-годишен византийски манастир

Откритието хвърля светлина върху динамичната история на Южен Израел

Археолози в Южен Израел са открили 1500-годишен византийски манастир близо до Кирят Гат, пълен със зашеметяващ мозаечен под и останки от ежедневието, съобщава електронното издание на в. Kathimerini.

Мозайката, украсена с гръцки надписи, геометрични рисунки и животински мотиви, включва библейски цитат от Второзаконие: „Блажен си, когато влизаш, и блажен си, когато излизаш.“ Това подсказва ролята на манастира като духовен и обществен център.

Разкопките също разкриха преса за вино, което показва, че мястото е било икономически център. Манастирът, част от селище, действащо от римския до византийския период, предлага редки прозрения за раннохристиянския монашески живот в региона.

Израелският орган за антики планира да запази артефактите, включително мозайката, която ще бъде изложена публично в Кирят Гат. Откритието хвърля светлина върху динамичната история на Южен Израел и пресечната точка на вярата, изкуството и земеделието през византийската епоха.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Гьобекли тепе: Раждането на цивилизацията

[Hatshepsut]

Тази 4500-годишна златна статуетка е открита в Царското гробище в Ур


Една от двете статуетки „Овен в гъсталака“, открити в древния град Ур, която се съхранява в Мучея "Пен"

Статуетката, наречена “Овен в гъсталака” е покрита със златни листа и полускъпоценни камъни. Тя може да е била използвана в древни месопотамски ритуали, свързани със слънчевия изгрев

Археологът Леонард Уули открива две почти идентични статуетки, които нарича „Овен в гъсталака“, в „Голямата яма на смъртта“ в Царското гробище в Ур (днешен Тел ел Мукайяр, Ирак) през 1928 г. Това погребение на шумерски владетел около 2550 г. пр.н.е. включва и жертвоприношението на 68 жени и петима мъже.

Уули открива статуетките счупени. След като са реконструирани, те са с размери 42,5 см и 45,7 см височина. По-малката е изложена в Музея “Пен” във Филаделфия, а по-голямата се съхранява в Британския музей в Лондон.

Според екипът на музея, статуетките може да представляват винтороги козли (Capra falconeri), вид централноазиатска и южноазиатска планинска коза с впечатляващи спираловидни рога. Но Уули ги нарича „овни“, защото му напомнят за библейската история за Авраам, който жертва овен вместо сина си Исаак.

Главите и краката на козите са дървени, покрити със златни листа, както и “гъсталакът” или цъфтящият храст. Ушите им са медни, а коремите им са сребърни. За рогата и руното им е използван лапис лазули, полускъпоценен тъмносин камък. Всяка коза стои на задните си крака върху правоъгълна основа, украсена с мозайка от черупки, лапис лазули и червен варовик в диамантена шарка.

Експертите не са сигурни каква функция са изпълнявали тези статуетки, но е възможно да са били използвани като стойки при жертвоприношения, за да поддържат малки купи, които не са оцелели, според изследователите от музея, публикували анализ на предметите през 2020 г.

Екипът разглеждат гъсталака или храста като представяне на месопотамското космическо дърво, което свързва небето и Земята. Цветовете на дървото символизират небето, докато листата символизарат Земята. Диамантеният мотив в основите на статуетките може да представлява планини - по-специално тези на източния хоризонт на Ур, където изгрява слънцето.

Ежедневният изгрев е бил много важен в Древна Месопотамия. Той е бил свързан с идеята за съдбата и се е асоциирал с раждането на Вселената. Ритуалите за бога на слънцето Шамаш (в акадската митология) често са включвали жертвоприношение на овце или кози и са се извършвали между залез и изгрев. Тъй като статуетките „Овен в гъсталака“ извикват изгрева - времето и мястото, където небето, Земята и подземният свят се срещат според месопотамските вярвания - те вероятно са били разглеждани като „подходящи мебели“ за царска гробница, пишат изследователите в своя анализ, съобщава Live Science.

https://www.nationalgeographic.bg/a/tazi-4500-godisna-zlatna-statuetka-e-otkrita-v-carskoto-grobishhe-v-ur

[Hatshepsut]

Троя – градът, който сам посади семената на своята гибел

Години на разкопки, проведени в рамките на проекта „Троя“ на Университета в Тюбинген, разкриват как едно скромно селище от бронзовата епоха се е превърнало в динамична общност с първите белези на град

В началото на бронзовата епоха (2500–2300 г. пр.н.е.) Троя е процъфтяващ град благодарение на иновациите и търговията.

Легендарният град обаче плаща цената на безграничния растеж – предупреждение, което има голямо значение и днес. Понякога семената на разрухата се засяват в самия просперитет.

Между 2500 и 2300 г. пр.н.е. Троя се превръща в център на властта и откритията в северозападната част на днешна Турция, няколко века преди „Илиада“ на Омир да я направи легендарна. В разцвета си градът е имал население от около 10 000 души.

Благодарение на години на разкопки, проведени в рамките на проекта „Троя“ на Университета в Тюбинген, планирането и организацията постепенно са разкрили как едно скромно селище от бронзовата епоха се е превърнало в динамична общност с първите белези на град. Монументалните каменни сгради, подредените улици и отделните жилищни квартали на Троя отразяват едно общество в преход. В сърцевината на тази трансформация е масовото производство. Вдъхновено от месопотамските модели, грънчарското колело е революционизирало троянската керамика, позволявайки по-бързо, по-унифицирано и по-мащабно производство. Керамиката, изработена на грънчарски кръг, бързо доминира в производството, пише Каролин Нури от „Конвърсейшън“.

С нарастването на производството се увеличава и нуждата от по-структурирана и специализирана работна ръка. Занаятът се премества от домовете в работилниците, а работата става все по-специализирана и сегментирана. Търговията процъфтява, разширявайки се далеч извън района на Троя.

Богатството на Троя се основава на непрестанна експлоатация. Монументалните сгради изискват тонове варовик от близките кариери. Глината се извлича от някога плодородните брегове, за да се захранват пещите и производството на тухли. Горите са изсечени, за да се осигури дървен материал и дърва за огрев – жизненоважни елементи за процъфтяващата керамична промишленост, която работи денонощно.

В селското стопанство също настъпва радикална промяна. Селските стопани от Троя искат да постигнат максимални добиви чрез непрекъснато отглеждане на култури. Доминирали са ечемикът и лимецът – стари сортове пшеница, добре приспособени към бедни почви, но с ниска добивност и ниско съдържание на протеини. Те са устойчиви и лесни за съхранение, но бедни на хранителни вещества.

С разширяването на земеделските земи по стръмни и крехки склонове се появява ерозията. Хълмовете, които някога са били покрити с гори, са станали безплодни, както потвърждават археоботаничните доказателства.

Допълнителен натиск е оказал и добитъкът. Стада овце и кози пасат в пасищата на високопланинските райони, изкоренявайки растителността и уплътнявайки почвата. Резултатът е намалено задържане на вода, разрушаване на горния почвен слой и намаляване на биоразнообразието. Постепенно екологичното равновесие, което е поддържало просперитета на Троя, започва да се разпада.

Около 2300 г. пр.н.е. системата се разпада. Огромен пожар опустошава колонията – вероятно предизвикан от бунт или конфликт. Монументалните сгради са изоставени и заместени от по-малки жилища и скромни ферми. Центърът на властта се срива.

Този срив вероятно е бил причинен от комбинация от фактори: политически напрежения, външни заплахи и социални вълнения. Но не може да се пренебрегне и натискът от околната среда. Изчерпването на почвите, обезлесяването и ерозията със сигурност са довели до недостиг на вода, оскъдни ресурси и може би дори глад. Всеки от тези фактори е подкопал основите на стабилността на града.

Впоследствие адаптацията е взела превес над амбицията. Селяните са разнообразили културите си, като са се отказали от монокултурите с висока доходност в полза на по-разнообразни и по-устойчиви стратегии. Рисковете са били разпределени, почвите са се възстановили частично и общностите са започнали да се стабилизират.

Историята на Троя е повече от археологическа любопитност – тя е огледало. Както много общества от миналото и настоящето, нейните икономически амбиции надхвърлят екологичните граници на средата. Предвестниците са налице: спад в добивите, опустошаване на горите, ерозия на хълмовете. Но илюзията за безкраен растеж се оказа твърде съблазнителна, за да ѝ се устои. | БГНЕС

https://www.bgnes.bg/troq-gradat-koyto-sam-posadi-semenata-na-svoqta-gibel

[Hatshepsut]

Древните анатолийци са пекли хляб от лимец и леща преди 5000 години


Питки по рецептата на хляба от разкопките в обект Кюлюоба Хьоюк. В знак на почит към тази историческа находка, фабриката "Халк Екмек"“ към община Ескишехир започва да произвежда "хляб Кюлюоба"

Питката е намерена в археологичния обект Кюлюоба Хьоюк

Турски учени откриват изгорял хляб по време на разкопки на обекта Кюлюоба Хьоюк (Küllüoba Höyük). Древните анатолийски жители са го оставили като жертвоприношение в една от сградите на селището преди около 5000 години. Микроскопският анализ на останките разкрива, че основната съставка в тази питка е брашно от спелта, към което е добавена смляна леща.

Резултатите са публикувани в списание PLoS ONE.

Хлябът остава един от най-важните хранителни продукти, като най-простата рецепта за него включва само две съставки: брашно и вода. Древните хора вероятно са започнали да пекат хляб още преди неолита, когато ловът и събирачеството са били основата на тяхната икономика. Към днешна дата най-ранните доказателства за производство на хляб датират от епипалеолита - преходен период между палеолита и неолита (често отъждествяван с мезолита), характеризиращ се с култури на ловци-събирачи, които не са силно засегнати от края на ледниковата епоха. В натуфийския обект Шубайка-1, разположен в Йордания, археолозите са открили трохи от хляб, датиращи отпреди 14 200 до 14 600 години. Възможно е също така по-ранните ловци-събирачи, особено в Югозападна Азия, където растат диви зърнени култури, да са пекли хляб много преди натуфийците, но липсват преки доказателства за това.

Рядка археологическа находка в Анатолия

Органичните материали като хляба рядко оцеляват хилядолетия, което прави тази находка безценна. Това е едва вторият добре запазен печен хляб, открит в Анатолия, след като през 2021 г. археолози откриват останки от квасен, но непечен хляб, датиращ от приблизително 8600 години, близо до разрушена фурна в известното селище Чаталхьоюк.

Това откритие бележи ключов етап в разбирането на древните анадолски кулинарни традиции и културни ритуали. Според предварителните данни, той е бил приготвен от пшеница, ечемик и грах.

Този път археолозите насочват вниманието си към още по-скорошно откритие. Салих Кавак (Salih Kavak) от Университета в Газиантеп и неговите турски колеги докладват за резултатите от скорошни разкопки на обекта Кюлюоба Хьоюк в Централна Анатолия. Това място представлява многослойна могила с размери приблизително 350 × 250 метра, най-ранните слоеве от които датират от прехода към ранната бронзова епоха, а най-късните - от прехода към средната бронзова епоха. Следователно хората са обитавали това селище приблизително от 3200 до 1900 г. пр.н.е.

Разкопки на помещението, където археолози са открили древен хляб

Ритуално значение: Приношение за плодородие

В една от двукамерните постройки, където археолозите откриват останките от шест пещи, през 2024 г. изследователите откриват и овъглена питка с диаметър приблизително 12 сантиметра и дебелина приблизително 2,5 сантиметра.

Очевидно е бил умишлено оставен като ритуално приношения близо до вратата. Този хляб е лежал под половин метров слой червена почва - вид почва, която местните жители са използвали, за да покриват сгради, когато са възнамерявали да ги демонтират или построят наново (подобна практика е известна и на други древни обекти). Съдейки по слоя, в който е открита питката, тя е изпечен между 3200 и 2900 г. пр.н.е. Впоследствие учените потвърждават възрастта ѝ чрез директно радиовъглеродно датиране на хляба, получавайки дата 3100–2907 г. пр.н.е.

Забележително е, че парчето от хляба е било умишлено счупено, изгорено и заровено под червената пръст на прага на къщата, което сочи, че е бил ритуален предмет за призоваване на плодородие или благословия. Това откритие предоставя редки доказателства за неолитни духовни практики, свързани с храната.

"Овъгляването и погребването на хляба демонстрират ритуална употреба, вероятно свързана с просперитет и защита", обяснява проф. д-р Мурат Тюрктеки от университета Биледжик Шейх Едебали, ръководител на изследването.

Древен хляб от разкопките в селището Кюлюоба Хьоюк

Учените анализират и самия хляб, използвайки сканираща електронна микроскопия. Това проучване разкрива, че основната съставка е брашно от двузърнест лимец (Triticum dicoccum), към което хората са добавяли смляна леща (Lens culinaris) - тя може да е увеличавала хранителната стойност на хляба, който изглежда е бил приготвен с квас. Освен това, изследователите установяват, че питката е била печена за кратко време при сравнително висока температура (над 150–160 градуса по Целзий) и че използваното брашно не е било много добре пресято – наблюдавани са фрагменти от пшеничен клас вътре в питката.

Съвременно възраждане на хляба от Кюлюоба

В знак на почит към тази историческа находка, фабриката "Халк Екмек"“ към община Ескишехир започва да произвежда "хляб Кюлюоба", предлаган на местните пазари за 50 турски лири, свързвайки миналото и настоящето кулинарно наследство.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/drevnite-anatolijtci-sa-pekli-hliab-ot-limetc-i-leshta-predi-5000-godi-203066.html

[Hatshepsut]

Разкрити са фигурки на 9000 години от времето след монументалната епоха на Гьобеклитепе


Разкопки на две могили в Гюрджутепе са разкрили множество фигурки от варовик и глина, изработени както в схематичен, така и в натуралистичен стил. Много от тях изобразяват човешки форми, а други изобразяват животни, които тогавашните хора са отглеждали или ловували

Югоизточно от град Шанлъурфа в обширната Харанска равнина в югоизточна Турция, се намира малък, но изключително информативен археологически обект, който променя представите за последните фази на предкерамичния неолит.

Археологическият обект Гюрджутепе – разположен само на около 4 километра от центъра на град Шанлъурфа – може би все още не притежава световната слава на Гьобеклитепе или Карахантепе, но нови открития, докладвани в специалния репортаж на Arkeoloji Haber, разкриват, че обектът крие забележителни улики за това как животът е продължил след монументалната епоха на Таш Тепелер.

Таш Тепелер (от турски буквално "Каменни могили") са група неолитни археологически обекти в Горна Месопотамия, близо до град Урфа в съвременна Турция. Те са останки от редица селища, датиращи от периода на предкерамичния неолит (10 000–7000 г. пр.н.е.), по време на прехода от номадски общества на ловци-събирачи към уседнали земеделски общности в региона.

Местоположение на основните обекти на Таш Тепелер около Шанлъурфа

Днес разкопките в Гюрджутепе продължават под ръководството на доц. Мючела Ердалкиран (Mücella Erdalkıran) от университета Еге, като част от обширния проект Таш Тепелер, мащабна археологическа инициатива, насочена към проучването на най-ранните общности, заселили се в Горна Месопотамия. Обектът е датиран от самия край на предкерамичния неолит, трансформативна глава, когато обществата започват да преминават от мобилността на ловци-събирачи към по-заседнал, земеделски начин на живот.

Селище, родено след ерата на монументалната архитектура

Може би най-голямото значение на Гюрджутепе е по-скоро хронологично, отколкото архитектурно: за разлика от Гьобеклитепе, Карахантепе или Сайбурч - селища, известни с масивните си Т-образни колони, мегалитни ограждения и ритуално ориентирана архитектура - Гюрджутепе е основан след като тези по-ранни церемониални центрове са били изоставени. Това дава на мястото уникална роля като "мост" между два различни културни свята в рамките на праисторическа Шанлъурфа.

Изследователите интерпретират Гюрджутепе не като церемониален център, а като селище с население, което е възприело земеделието, животновъдството и домашното производство като основен начин на живот. Ердалкъран обяснява, че групите, които са основали Гюрджутепе, "са се заселили в четири близко разположени области в равнината, разчитайки предимно на земеделие и скотовъдство, за да се издържат".

За разлика от монументалната архитектура на по-ранните планински обекти, тези по-късни общности са предпочитали малки къщи, отразявайки промяна в социалната организация и ежедневните приоритети.

Някои от женските фигурки силно наподобяват образци, известни от Централна Анатолия, особено от добре проучени неолитни обекти като Чатал-Хююк и Ашъклъ-Хююк

Малки фигурки, големи истории

Въпреки липсата на мегалитни храмове, Гюрджутепе е всичко друго, но не и скромен археологически обект. Разкопки на две могили са разкрили множество фигурки от варовик и глина, изработени както в схематичен, така и в натуралистичен стил. Много от тях изобразяват жени или човешки форми, неутрални по пол, докато други изобразяват животни, които тогавашните хора са отглеждали или ловували. Тези миниатюрни предмети – от прости буци с издълбани очертания до внимателно оформени торсове – дават представа за вярванията и идентичността на ранните земеделски общества.

Някои от женските фигурки силно наподобяват образци, известни от Централна Анатолия, особено от добре проучени неолитни обекти като Чатал-Хьоюк и Ашъклъ-Хьоюк. Тяхното присъствие в Гюрджутепе предполага по-широк културен обмен, споделени символични практики или поне осъзнаване на стилистични традиции отвъд Горна Месопотамия. Както отбелязва Ердалкъран, разнообразието на фигурките "отразява както мирогледа на общностите в Гюрджутепе, така и техните културни взаимодействия с региони извън платото Шанлъурфа".

Тези обекти също така подчертават фундаментален преход в символичния пейзаж на неолитните народи. Докато по-ранните обекти на Таш Тепелер са изразявали системи от вярвания чрез монументална каменна архитектура и мащабни скулптури на животни, Гюрджутепе демонстрира промяна към малки, лични, преносими символи – артефакти, вероятно използвани в домашни ритуали или в ежедневието, а не в общи светилища. В този смисъл Гюрджутепе намеква "демократизацията на вярванията", където символичното изразяване се премества от обширни обществени пространства в интимната сфера на домовете.

Много от фигурките изобразяват жени или човешки форми, неутрални по пол

Нова глава в изследванията на Таш Тепелер

Значението на Гюрджутепе в съзвездието Таш Тепелер се крие в способността му да разкрива приемственост, а не изоставяне. Вместо културен колапс след затварянето на Гьобеклитепе, доказателствата сочат реорганизация на общностите, които са се заселили в по-ниски, по-плодородни райони и са насочили фокуса си към производство, препитание и домашен уют – фигурките – много от които са високи само няколко сантиметра – документират тази трансформация със забележителна яснота.

За археолозите Гюрджутепе предоставя рядка възможност да наблюдават еволюцията на неолитното общество от ритуално величие до прагматичен селски живот. Неговите открития помагат за запълване на хронологичната празнина между емблематичните планински светилища и по-късните, изцяло земеделски селища, които в крайна сметка ще се разпространят из Месопотамия.

Тъй като текущите разкопки продължават да разкриват нови фигурки, структури и екологични доказателства, Гюрджутепе се очертава като едно от най-важните места за разбиране как ранните общества са се адаптирали към променящите се социални, икономически и символични светове.

Неговите открития помагат за запълване на хронологичната празнина между емблематичните планински светилища и по-късните, изцяло земеделски селища, които в крайна сметка ще се разпространят из Месопотамия.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/razkriti-sa-figurki-na-9000-godini-ot-vremeto-sled-monumentalnata-epoh-202688.html

[Hatshepsut]

След 2000 години в забрава, археолози откриха Александрия на Тигър – търговския мегаполис на Александър Велики

Археолози потвърдиха местоположението на отдавна изгубен град, основан от Александър Велики – някога процъфтяващ търговски център, който е бил скрит в продължение на векове.

Древният град, известен като Александрия на Тигър, се намира в южен Ирак, близо до Персийския залив. Той е основан през четвърти век пр.н.е. като пристанищен град, свързващ търговията от Индия с Месопотамия и средиземноморския свят. Градът потъва в забрава след трети век сл.н.е., когато руслото на река Тигър се измества.

През последните няколко години изследователите са картографирали крепостните стени на града, уличните мрежи и градските блокове благодарение на изображения от дронове и геофизични сканирания с висока разделителна способност, съобщава The Post.

Археолозите работят на обекта от второто десетилетие на XXI век – време, в което ИДИЛ упражняваше контрол над Ирак – но едва сега беше разкрит пълният мащаб на изгубения мегаполис.

Университетът в Констанц, Германия, в съобщение за пресата от 28 януари заяви, че на изкопните работи е било „позволено да се провеждат само повърхностни проучвания под строгия надзор на войници или полицейски служители“.

Изследователите са идентифицирали храмови комплекси, работилници с пещи и останки от пристанищната и каналната система на града.

Градът е бил „многократно наводняван“, но е чудотворно добре запазен, споделя Стефан Р. Хаузер, професор по археология в Университета в Констанц. Хаузер казва пред Fox News Digital, че подобно на по-известния си съименник в Египет, Александрия на Тигър е била основана на кръстопът между река и море.

Градът е основан в момент, когато в южна Месопотамия е имало отчаяна нужда от ново пристанище за търговия с Индия. Хаузер посочва, че Александър Велики лично е избрал мястото през 324 г.пр.н.е., като цитира автора Плиний Стари, който се е позовавал на по-стари източници.

Александър, македонският лидер, който покорява Персийската империя, е бил привлечен от мястото заради стратегическото разположение на реката. Археологът споделя, че е изненадан от размера на града от 2,5 квадратни мили, който той нарече „огромен за древен град“.

„Размерът на градските блокове е изключителен“, казва той. „Той надминава дори тези на големите столици от онова време, като Селевкия на Тигър или Александрия на Нил“.

Хаузер добавя: „Качеството на геофизичните доказателства е абсолютно зашеметяващо... Запазеността на сградите е изненадващо добра и започнахме да идентифицираме стените непосредствено под повърхността, което също обяснява добрите резултати при геофизичните проучвания“.

Хаузер уточнява, че изследването е започнало през 2016 г. под ръководството на британските археолози Джейн Муун, Робърт Килик и Стюарт Кембъл, на които той отдава заслугата за стартирането на проекта.

Разкопаването на обекта е било предизвикателство, казва той, тъй като летните температури се покачват над 49 градуса по Целзий (120 градуса по Фаренхайт). В допълнение, районът страда от замърсяване на въздуха.

Екипът от изследователи планира в бъдеще да проучи градския квартал с неговите работилници и пещи, в зависимост от финансирането.

Хаузер подчертава, че обектът може да хвърли нова светлина върху Партската империя, която е контролирала града векове след завоеванията на Александър. Той описва империята като една от най-слабо проучените сили на античността.

„Няма нито едно полезно резюме на нейната история, структура и култура“, казва Хаузер. Обектът е „особено подходящ за този вид изследвания, тъй като след античността не е имало по-късна строителна дейност“, добавя той.

„Имаме почти уникалния шанс да възстановим целия градоустройствен план чрез геофизични изследвания и в момента се надяваме да завършим геофизиката тази година“.

https://www.vesti.bg/sviat/otkriha-otdavna-izgubeniia-grad-na-aleksandyr-veliki-aleksandriia-sled-blizo-2000-godini-6254322

[Hatshepsut]

Археолози откриха монументална статуя на 2500 години

Sardes'te 2 bin 500 yıllık heykel gün yüzüne çıkarıldı

Мраморната фигура на млад мъж с височина 2,2 метра е намерена в древния град Сардис
Рядка монументална мраморна статуя на около 2500 години е открита при археологически разкопки в древния град Сардис, разположен в Западна Турция. Находката, която впечатлява с височината си от 2,2 метра и изобразява изправен млад мъж, представлява изключително ценен артефакт за античната история, съобщават от БТА, позовавайки се на местния сайт "Тюркийе тудей".

Плочи за древен път

Според изследователите на терен мраморната фигура датира от периода между 470 и 450 година преди новата ера. През тази историческа епоха град Сардис е изпълнявал ключова роля, служейки като център на една от сатрапиите, или провинциите, на могъщата Персийска империя. Любопитен детайл от самите разкопки е, че ценната статуя е била открита разчупена на две части. В миналото те са били поставени с лицето надолу, за да бъдат използвани чисто практично като плочи за изграждането на път, който е преминавал през древния град.

Уникално съчетание на стилове

Учените отбелязват, че новооткритата скулптура е забележителна със своето майсторство. Тя съчетава класическия художествен стил, който се е развивал в района около Егейско море, с характерните лидийски традиции в облеклото и цялостния визуален израз. Експертите подчертават, че внушителният размер и сравнително доброто състояние на артефакта го правят изключително рядък пример сред ранните монументални скулптури, намирани някога в Средиземноморския регион.

Бъдеща експозиция

Откритието предизвика широк отзвук и на държавно ниво. В своя официална публикация турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой определи находката като събитие от огромна значимост за науката.

„Това е уникално откритие, което ще хвърли светлина върху анадолската археология“, коментира министърът, като специално посочва монументалния мащаб на фигурата, добре запазеното ѝ състояние и необичайните детайли, изваяни в мрамора.

След като специалистите приключат с финото почистване, задълбочения научен анализ и всички необходими реставрационни дейности по статуята, предстои тя да бъде изложена за широката публика. Мраморният млад мъж ще заеме своето почетно място в експозицията на музея в близкия град Маниса.

https://www.dunavmost.com/novini/arheolozi-otkriha-monumentalna-statuya-na-2500-godini

[Hatshepsut]

В Турция откриха редки скулптури на Асклепий и Телесфор

Находката дава нови сведения за представите за лечението, възстановяването и общественото здраве през римската епоха

Археолози откриха в древния град Аспендос в Южна Турция мраморна скулптурна група на около 1800 години, изобразяваща Асклепий – древногръцкия бог на медицината – и неговия син Телесфор, съобщава уебсайтът “Heritage Daily”. Находката дава нови сведения за представите за лечението, възстановяването и общественото здраве през римската епоха.

Скулптурната група е открита при разкопки на обекта в провинция Анталия, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Проучванията са част от турската програма „Наследство за бъдещето“. Археолозите са попаднали на статуите сред останките от срутилата се Монументална порта в западната част на Източния площад, край Театралната улица.

Мраморната композиция е висока 2,2 метра и датира от последната четвърт на II век – период, когато Аспендос е част от Римската империя. Специалистите определят находката като една от най-значимите открити наскоро в древния град заради високото художествено качество, прецизната изработка и символиката на композицията.

Откритието беше обявено от турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой, който го определи като изключителен пример за римското скулптурно изкуство.

Основната фигура е Асклепий, представен като зрял мъж с брада, изправен фронтално и пренасящ тежестта на тялото върху левия си крак. Горната част на тялото му е почти гола, докато драпирано наметало – химатион – пада през лявото му рамо и обгръща кръста и краката му в дълбоки гънки.

Голяма част от дясната ръка на божеството липсва, но първоначално тя е била поставена върху жезъл, около който се увива змия – символ, превърнал се и до днес в един от най-разпознаваемите знаци на медицината и лечението.

В краката на Асклепий е изобразен Телесфор, значително по-малък по размер. Той е представен с дълго наметало с качулка, което покрива почти цялото му тяло. В древногръцката религиозна традиция Телесфор е свързван с възстановяването и периода на възвръщане на силите след заболяване.

Именно съчетанието на двете фигури прави находката особено ценна. Според археолозите композицията представя не само лечението на болестта, но и целия процес – от заболяването до последващото възстановяване.

Мястото на откриването също има важно значение. Статуите са намерени в руините на Монументалната порта, водеща към Източния площад – едно от основните обществени пространства на Аспендос.

Това подсказва, че скулптурната група вероятно е била поставена на видно и представително място, свързано с обществения и религиозния живот на града.

Изследователите смятат, че находката е важно доказателство за култа към Асклепий в римския Аспендос и показва значимата роля на религиозните практики, свързани със здравето и лечението, в обществения живот на града.

Аспендос е бил един от най-известните градове в римската провинция Памфилия и е прочут със своя изключително добре запазен римски театър. Новото откритие допълва нарастващите археологически доказателства за богатството, художественото развитие и религиозното многообразие на града по време на разцвета на Римската империя.

Предстоящите консервационни дейности и подробното изследване на скулптурната група се очаква да дадат още информация за ролята на лечебните светилища и религиозните практики в един от значимите древни градове на Мала Азия. | БГНЕС

https://www.bgnes.bg/v-turciq-otkriha-redki-skulpturi-na-asklepiy-i-telesfor

[Hatshepsut]

Статуя без аналог на 11 хиляди години беше открита на Карахантепе

Каменна статуя на човек върху леопард, датирана на 11 хиляди години и без аналог в света, беше открита при разкопките в неолитния археологически обект Карахантепе в близост до Шанлъурфа (Югоизточна Турция).

Новината за научното откритие беше съобщена от турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой в съобщение, изпратено и до БТА.

Статуята е с височина от 70 сантиметра и е покрита с плоски камъни. Според учените е била намерена там, където е била оставена преди 11 хиляди години.

Разкопките на Карахантепе започват през 2019 г. под ръководството на проф. Неджми Карул. През годините в екипа на учения участват и български археолози. Каменните находки променят историята, доказвайки че там е живяла една от най-древните цивилизации, а хората са съумели да изградят обществени взаимоотношения.

    "Извадихме на повърхността статуя на 11 хиляди години без аналог. По време на археологическите разкопки през 2026 г., които са част от националната програма "Наследство за бъдещето", намерихме композитна фигура, на каквато не сме попадали досега", заяви турският министър на културата.

Той изрази увереност, че находката ще получи голям отзвук в научната общност и ще открехне врата към нови въпроси, свързани с най-ранните години на човечеството. Министърът поздрави за откритието екипа, който работи на терен.

https://www.shum.bg/article/272645/

[Hatshepsut]

В Турция откриха 1800-годишен паметник с 56 древни пророчества

Bapoвиĸoвaтa cĸaлa c виcoчинa 1,24 m cъдъpжa гpъцĸи нaдпиcи, чpeз ĸoитo житeлитe нa Kибиpa ca пoлyчaвaли „бoжecтвeни“ cъвeти

B дpeвния гpaд Kибиpa, в югoзaпaднaтa чacт нa Typция, apxeoлoзитe oтĸpиxa вapoвиĸoв пaмeтниĸ c възpacт oĸoлo 1800 гoдини, въpxy ĸoйтo ca издълбaни имeнaтa нa 56 opaĸyлa и пpeдcĸaзaниятa, ĸoитo xopaтa пoлyчaвaли чpeз xвъpлянe нa ĸocти. Haxoдĸaтa paзĸpи нeoбичaйнa cиcтeмa зa гaдaeнe oт pимcĸaтa eпoxa, acтpaгaлoмaнтиятa.

Една от страните на оракула

Πaмeтниĸът, c виcoчинa 1,24 m, e пoĸpит c гpъцĸи нaдпиcи oт вcичĸитe чeтиpи cтpaни. Зa дa paзбepe cъдбaтa cи, eдин чoвeĸ e xвъpлял пeт acтpaгaлa, ĸocти oт глeзeнитe нa oвцe, ĸoзи или тeлeтa. Bcяĸa oт чeтиpитe paбoтни пoвъpxнocти нa ĸocтитe имaлa знaчeниe — 1, 3, 4 или 6. Oбщo cиcтeмaтa дaвaлa 56 възмoжни ĸoмбинaции: вcяĸa oт тяx cъoтвeтcтвaлa нa opaĸyл, cвъpзaн c oпpeдeлeнo бoжecтвo. Taĸa нaпpимep, aĸo и пeттe ĸocти ca ce пaднaли нa „1“, пpeдcĸaзaниeтo ce e oтнacялo дo Зeвc и e oбeщaвaлo здpaв paзyм и щacтиe, ocвeн тoвa e пpизoвaвaлo дa ce пoчитaт Aфpoдитa и Xepмec. Дpyги ĸoмбинaции ca мoгли дa oбeчщaвaт oздpaвявaнe или ycпex, или, нaпpoтив, дa пpeдyпpeждaвaт cpeщy пътyвaния и бизнec нaчинaния.

Kибиpa

Bъздyшнa cнимĸa нa дpeвнaтa Kибиpa в югoзaпaднaтa чacт нa Typция. Чepвeнaтa cтpeлĸa coчи мяcтoтo, ĸъдeтo пpeз 2024 г. e бил oтĸpитчeтиpиъгълният пaмeтниĸ-opaĸyл

Πaмeтниĸът e бил oтĸpит в ceвepнaтa cтeнa нa пapaĸлиca нa тpeтaтa тepaca нa Aгopaтa. Πo-ĸъcнo cтpoитeлитe ca гo изпoлзвaли пoвтopнo. Haдпиcът в гopнaтa чacт глacи, чe пaмeтниĸът, зaeднo cъc cтaтyятa нa Xepмec, e бил издигнaт oт бoгaт мeцeнaт: бoгът нa тъpгoвиятa и пътyвaниятa ce впиcвaл идeaлнo в тaзи cиcтeмa. Изcлeдвaнe нa yчeни, пyблиĸyвaнo в cпиcaниe Gерhуrа, дaтиpa нaдпиcитe ĸъм ІІ, ІІІ вeĸ пpeз нaшaтa epa. Ocoбeнocттa нa ĸибиpcĸия opaĸyл ce cъcтoи в тoвa, чe в нeгo ca нaпълнo зaпaзeни чиcлoвитe yĸaзaния зa paзшифpoвaнe нa xвъpляниятa, ĸoeтo липcвa в пoдoбни пaмeтници oт дpyги гpaдoвe в Aнaдoлa. Πoдoбни нaдпиcи ca oтĸpити в Tepмecoc, Kpeмнe, Caгaлacoc и Πepгe, a Kибиpa oчeвиднo e билa чacт oт шиpoĸa peгиoнaлнa тpaдиция нa „бoжecтвeни ĸoнcyлтaции“.

https://www.kaldata.com/